Австралия се вдига на борба с нашествениците
Австралия е основен световен износител на минерали и селскостопански продукти. Това по стечение на обстоятелствата я превръща в ключов "вносител" на баластни води. Спиращите в Австралия кораби идват от 300 международни пристанища на 53 държави от цял свят. В допълнение към това между австралийските пристанища годишно преминават над 4000 кораба, които пренасят над 34 млн. т баластни води по цялото крайбрежие.
Смята се, че с корабните баластни води са пренесени повече от 15 вида нежелани морски организми. Сред тях има мекотели, ракообразни, червеи, водорасли и токсични организми, които представляват опасност за здравето на човека. Организмите се установяват на морското дъно и изчакват, докато настъпят подходящи условия за бурното им развитие. После те навлизат в хранителната верига чрез храненето и обмяната на черупчестите морски обитатели - миди, охлюви и др. Произвежданите от тях токсини може да причинят известното на медицината паралитично отравяне, което може да парализира и дори да убие хора, консумирали например заразени миди.
През 1990 г. австралийската санитарна служба въведе незадължителни указания за работа с баластните води, предназначени за кораби, влизащи в австралийски териториални води. Целта им бе да се сведе до минимум изхвърлянето на вода и утайки от танковете на корабите. Тези изисквания са напълно съзвучни с новоприетата резолюция на IМО, а Австралия изигра ключова роля при добавянето на анекса за баластните води към MARPOL.
В Австралия има дори център за изследване на чуждите морски вредители. Целта му е да следи динамиката на развитието на морските организми и да предупреждава навреме за появата на вредители. В списъка на неговите потенциално най-опасни клиенти влизат един вид отровни водорасли, един европейски ресничест червей, морски звезди от района на Северния Тихи океан и един щам на холерния вирус. Заради отровните водорасли dinoflagellates наскоро се наложи да бъде преустановено отглеждането на миди на река Хуон в Тасмания.
Разбира се, всеки медал има две страни. Наскоро бе установено, че в австралийски води е "пристигнало" интересно японско водорасло, което в родината си се използва за храна. То се размножава толкова добре, че вече се преработва и изнася в Япония.
За да бъде сведен до минимум рискът от увреждането на морската среда, Австралия предлага да се използва компютъризирана система за оценка на риска и вземане на решение. Там се въвежда информация за мястото, откъдето е взет баластът, а при решението за дебаластиране системата преценява шансовете за нанасяне вреда на морските организми в другата точка. Ако стане ясно, че корабът носи висок риск от "заразяване" на морската среда, влиза в действие специален план за подмяна на баластните води, като се избира възможно най-подходящо място.
Бълкерите създават най-много проблеми
Плановете за подмяна на баластните води представляват най-голям проблем за бълкерите и за круизните кораби, поради големите обеми баласт, които пренасят тези два вида плавателни съдове. Фериботите създават по-малко трудности, тъй като плават на сравнително малки разстояния в сходни по състав води. При трамповите плавания обаче корабът може днес да бъде в Нова Зеландия, а следващата седмица - в Япония. Едно от добрите решения в този случай би било да се подгреят баластните води, за да се унищожат живите организми в тях. За целта може да се използва излишна топлина от двигателя.
Тревога будят едностранните заплахи от страна на различни пристанищни власти, че ще въведат собствени мерки за контрол върху изхвърлянето на баластните води. Бълкерите на компанията "P&O" например правят редовни плавания между Япония и Австралия и винаги сменят баласта си пътьом, тъй като в района има достатъчно области с тихи води и смяната на баласта не би създала опасност за конструкцията на кораба и сигурността на екипажа.
Пристанище Ванкувър обаче има нови, високи изисквания, които създават истински проблем, тъй като морето край канадските брегове е доста бурно, а времето - променливо. Трябва да се прави истински компромис със сигурността на море, особено в бурния Северен Тихи океан, известен с големите си вълни.
Капитан Щефен Д. Клинч, морски управител на "P&O Bulk Shipping", смята, че когато се вземат решения за дебаластиране в открито море трябва да се предвижда всякo неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Какво ще стане например, ако помпите откажат насред океана по средата на подмяната? За операторите все пак е много важно да бъде спазен балансът между екологичните изисквания и безопасността на човешкия живот на море.
Варна - една година в снимки
25 фотоса, придружени със съпътстващ текст, дата и името на автора, са подредени във фоайето на Държавен архив - Варна. Петимата варненски фоторепортери - Антон Стоянов, Добромир Симов, Петър Петров, Радослав Петков и Светла Каталойска, осъществиха една отколешна мечта - представиха обща фотоизложба под наслов "В една година". От хилядите снимки, които всеки е направил през изминалите 365 дни за своите издания, тук е подбрал само 5. В хронологичен ред са отразени събитията от злополучните януарски дни, свлачищата край Варна, посещенията на държавните ръководители на България, Румъния и Турция, кинофестивалът "Любовта е лудост" и много други.
Съвместната проява обобщава техния труд, който остава малко встрани от журналистическата гилдия. Авторите показват своята гледна точка и емоционално я интерпретират. Това е фотоизложба на приятели, колеги и съмишленици, работещи за в. "Труд", "Народно дело", "Черноморие" и агенция "Ройтерс". Те не могат да кажат колко филма се изщракват за едно събитие. Всеки от тях има своите моменти от свлачищата край Варна през пролетта. А Петър Петров отправи фотообектива си към военноморското учение "Кооператив партнър'97". С експозицията петимата фоторепортери застават пред обектива на публиката, като доказват, че са добри професионалисти, създаващи в ежедневния си труд нещо ценностно и стойностно. Тяхната идея е тази експозиция да се превърне в традиция през следващите години. Изложбата ще остане до края на януари, след което сбирката ще влезе като дарение във фондовете на Държавен архив - Варна.
Ветроходната 1997
53-та регата "Сидни - Хобарт"
"Brindabella" развали магията
Екипажът на австралийската макси яхта "Brindabella", собственост на шкипера й Джордж Сноу, върна усмивките по лицата на сънародниците си, забравили вкуса на победата в едно от трите най-силни ветроходни състезания в света. След изключително драматична битка в последните мили преди финала и след прилагане на всички ветроходни "хитрини", "Brindabella" изпревари с девет минути основния си конкурент - регистрираната в Хонконг яхта "Ехile", собственост на австралиеца Уорик Милър. Времето на победителите е далеч от рекорда на състезанието, поставен преди година от германската "Morning Glory" (2 денонощия, 14 ч, 7 мин и 10 сек), но бе достатъчно да възвърне самочувствието на Австралия. "Brindabella" из;ина традиционните 630 мили от Сидни до Хобарт - Тасмания, за 2 дни, 23 ч, 22 мин, 48 сек. През последните години "гордостта на Австралия" зае две втори места в регататa и на два пъти напуска състезанието поради повреди по корпуса и такелажа. Второто място на "Exile" е повторение на класирането от миналата година, когато екипажът на Милър остана зад "Morning Glory".
В "Сидни - Хобарт", част от сериите Southern Cross Cup, стартираха 115 яхти от Австралия, Нова Зеландия, Япония, САЩ, Китай и др. Отборен победител стана Китай, благодарение най-вече на второто място на "Exile" и на доброто представяне на екипажите на "Hi Fidelity" и "Beau Geste", съставени изцяло от австралийски яхтсмени.
Околосветска регата "Уитбред"
Втора победа за "ЕF Language"
Жителите на Сидни, наблюдавали финала на третия етап на "Уитбред", станаха свидетели на най-оспорвания финал в историята на околосветската регата. Само час и половина след победителя - "EF Language", финалната линия близо до световноизвестната сграда на Операта в Сидни бе пресечена от последния участник - дамския екипаж на "EF Education". Победителят в етапа бе определен в един своеобразен "мач рейс" между екипажите на шведските "EF Language" и "Sweedish Match". Борбата между двете яхти започна в началото на седмото денонощие от старта във Фримантъл. Дотогава водачите се сменяха често, сменяха се и позициите на останалите участници. В един момент начело дори излезе холандската яхта "Brunel Sunergy" и групата от девет яхти стигна до бреговете на Нов Южен Уелс в пакет. Развръзката настъпи в последните 10 мили, когато шкиперът на "ЕF Language" - американецът Пол Койърд, пръв улови полъха на идващия бриз, успя да запази преднината си и финишира в Сидни под спинакер със скорост 14 възла. "Swedish Match" на Гунар Крантц пресече финалната линия пет минути по-късно, след като преди това води още една драматична битка за второто място с "Chessie Racing" на Джордж Колинс. Разликата между тези две яхти бе само 53 секунди (след девет денонощия в океана).
Ветроходната 1997
Ветроходците закриха официално Сезон'97 с връчването на наградите за най-добри постижения през годината. Наградите Златен глобус "Кор Кароли" и "Свети Николай Чудотворец" бяха връчени съответно на Дачо Дачев от Бургас и на екипажа на УВК "Калиакра". Някои видяха в това край на необявената война между ветроходците от двата най-големи черноморски града. С какво още, освен със споменатите две постижения, ще запомним 1997 г.?
В бордсейлинга най-големите успехи отново бяха на сметката на Ирина Константинова и Павел Дуков ( и двамата от Бордклуб "Черно море" - Варна). Те се окичиха с медали на Балканиадата, спечелиха отличия и от силни международни стартове и вече са на крачка от елита в този спорт. Доказателство за това са персоналните покани за регати в чужбина, които те редовно получават.
В олимпийските класове
При най-малките, в клас "Оптимист", продължи превъзходството на Мариела Василева, Христина Кърева, Силвия Генова, Тодор Петков, Иван Василев и съотборниците им от "Порт Бургас". Възпитаниците на треньора Веселин Жеков спечелиха всичко в България, а Мариела Василева стана носител и на купата на Черноморската ветроходна асоциация. Останалите ни състезатели в олимпийските класове обаче се представиха слабо, с изключение на Христофор Енчев и Павел Борисов в клас "470" и Мартин Благоев - "Фин" (всички от СК "Бриз БМФ" - Варна).
При киловите яхти продължи превъзходството на екипажа на "Хилти" от Бургас. Мишо Копанов, Стефан Стойчев, Стойчо Калудов, Радослав Марков и Коста Стергидов спечелиха три регати, но тази година с повече усилия. "Големият шлем" на "Хилти" през 97-ма бе развален от варненската яхта "Соди Зефир II" от СК "Бриз БМФ" - Варна. "Содите" (Росен Марангозов, Атанас Иванов, Калуди Джеджев, Тихомир Шолев, Станислав Викторов и в някои регати - Христофор Енчев и Мартин Благоев) спечелиха републиканското първенство и две втори места в регатите от календара. Добре караха през годината екипажите на "Уили Уили" от "Порт Бургас", "Булмар консулт", "Пасат" и "Нунки" от Варна, т.е. почувства се желаното изравняване на силите в най-масовия клас - "Петерсон". Превъзходството на "Hilti" в последните години накара част от екипажите да потърсят спонсори, за да се снабдят с фирмени ветрила... и започнаха споровете!
Фланелка колело не кара!
Тази "крилата фраза", изречена от известния наш ветроходец Светлозар Тенев, е всъщност самата истина, че само с ветрила не става. След "Хилти" с нов гардероб се сдоби "Уили Уили" от яхтклуб "Порт Бургас", последваха ги "Албирео Булмар консулт", "Соди Зефир II" и... нищо. Започнаха да се правят промени и по корпусите - същият резултат! В крайна сметка се стигна до споменатото изравняване на силите. Което пък не можеше един ден да не произведе нов победител. Само че още при първото състезание с победител, различен от "Хилти", започнаха да се търсят други причини за това. Вместо да покажат, че могат и да губят като големи състезатели, каквито всъщност са! За ситуацията голяма е вината и на Българската федерация по ветроходство (БФВ), но виновни са и самите състезатели. Сега топката е в Комисията "Класни асоциации" към БФВ. Час по-скоро трябва да бъде създадена класна асоциация "Петерсон", в която трябва да бъдат създадени тези така необходими класни правила.
Война на "чужденците" в океани и морета
На последната (ХХ) асамблея на IМО през ноември миналата година в Лондон бе приета резолюция А.868(20), предлагаща насоки за управление на корабните баластни операции с цел намаляване разнасянето на организми и вируси. Изработването на тези ръководни принципи има своя история. Първата подобна резолюция А.774(18) е приета от Комитета за опазване на околната среда на IМО през 1991 г. Сериозността на проблема и огромното му значение за човешкото здраве доведоха до преработка на препоръките с цел намаляване до минимум на вредата и пораженията за хората и морската среда.
Известно е, че все по-голям брой държави изискват от корабите да подменят в открито море баластните води, които ще бъдат изхвърлени в пристанищата. Освен за морската среда, това крие опасност и за устойчивостта и здравината на корабите при извършване на операцията по дебаластиране в условията на морско вълнение. Затова резолюция А.868(20) изисква предварително разработване на специални планове за управление на баластните операции. С тази резолюция се поставя началото на разработването на една нова глава в конвенцията MARPOL, която по план трябва да влезе в сила през 2000 г. Насоките включват теми като информиране на корабите за райони, в които вземането на баластни води трябва да бъде сведено до минимум, инструкции за предпазни мерки при вземане на баласт от плитки води, смяна на баластните води в морето и използване на пристанищни съоръжения. Насоките съдържат също предложения за топлинна и ултравиолетова обработка на баластните води.
По данни на IМО годишно в глобален мащаб се прехвърлят от едно място на друго до 10 млрд. тона баластни води. Те се вземат от богатите на хранителни вещества крайбрежни води край дадено пристанище и съдържат стотици местни видове организми. После тези води се изхвърлят в следващото пристанище, където новите организми нямат естествени врагове, размножават се безпрепятствено и се превръщат в заплаха за морските организми, риболовната индустрия и здравето на обществото.
"Стотици хора умират от зарази, пренесени с баластните води на идващи от различни места кораби - зарази, които вече са проникнали в храната", твърди доктор Денис Патерсън от австралийската санитарна служба, който бе председател на предварителните срещи на Комитета по опазване на морската среда към IМО. Патерсън изрази задоволството си от присъствието на тях на редица служби и организации, свързани с морския транспорт - доказателство за глобализацията на проблема.
Засега предлаганите решения могат да се разглеждат като комплект от средства, от които всеки може да избира или комбинира най-практичните, ефективните, безопасните и надеждните в екологично отношение. Предложената от Австралия термична обработка на баластните води се очертава като приемливо решение. Продължават изследванията в областта на микрофилтрацията и пречистващите системи. Не е изключена възможността да се използват и брегови съоръжения за по-малките обеми.
Възстановен е Паметникът на граничаря
След като цели десет години бе обект на жестоки обругавания и вандалско отношение, известният Паметник на граничаря в Морската градина на Варна е основно възстановен. Възстановката по поръчка на Варненската община е дело на скулптора Ангел Ангелов, който много точно е следвал оригинала от 1917 г. на автора на паметника - скулптора Кирил Шиваров. Музейните работници припомнят, че това е първият войнишки граничарски паметник в България. Значителна част от средствата за построяването му са набирани от дарения на близките и другарите на загиналите граничари.
И български бойни самолети са атакували съветски подводници по в
Възможно е наш самолет да е потопил безследно изчезналата през октомври 1941 г. М-58
Твърдението на Димитър Павлов, че германски водосамолети "Хайнкел-215" са потопили съветската подводница Щ-204 в наши териториални води (бр. 23 от 1997 г.), все още не е документално доказано. Не е установено със сигурност, но съществуващите архивни документи дават основание да се провери още една възможна хипотеза: може би не Щ-204, а друга съветска подводница е потопена от български бойни самолети. Става дума не за водосамолетите от "Чайка", а за т.нар. "сборно войсково ято", формирано на 4 август 1941 г. с главна задача осигуряване на противоподводната отбрана на германските конвои при прехода им от Кюстенджа до Босфора.
Това ято се състои от две крила - първото с 5 самолета "Врана" (трофейни чехословашки "Шмолик-328), базирано на летище Балчик, и второто - с 4 самолета от същия тип, базирано на летище Сарафово. В оперативно отношение ятото е подчинено на щаба на войската, но на практика конкретните задачи по отбраната на морските транспорти получава от представителя на германските ВМС в Черно море, квартируващ във Варна. Там е и командното място на командира на ятото. Затова буди недоумение фактът (според Д. Павлов), че през септември с.г. германците прехвърлят два водосамолета от Кюстенджа за борба със съветските подводцици. На тяхно разположение за тази цел са били предоставени девет български бомбардировача!
Войсковото ято получава две контретни задачи. Първата: извън нашите териториални води да открива подхождането на съветски подводници и да предупреждава конвоиращите и охраняваните кораби. Втората: с картечен огън и бомби да атакува откритите съветски подводници в наши териториални води. Тези задачи се изпълняват чрез непрекъснато патрулиране (в светлата част на денонощието) над конвоите. По-късно на ятото се възлага и да открива плаващи мини и минни полета пред входовете на пристанища Варна и Бургас, да прикрива българските кораби при поставянето на минни заграждения, да участва в спасителни акции при издирването на екипажите на потънали кораби или на паднали самолети в морето, да фотографира от въздуха пристанищни съоръжения и др. Назависимо от това, че не сме във война със СССР, българското командване се отнася много сериозно към исканията на Вермахта и към средата на октомври 1941 г. ятото е усилено и се разраства в сборен войскови орляк от две ята, разполагащи с по 6 самолета "Врана" и с щаб на водолетище "Чайка". Главното предимство на самолетите "Шмолик-328" е ниската им скорост (225 км/ч) и значителната продължителност на полета (до четири часа и половина) при боен радиус на действие около 300 км.
От 6 август до края на 1941 г. българските самолети участват в изпълнение на 68 задачи над море в продължение на 48 бойни дни. Най-често (41 пъти) са охранявани транспортни кораби, конвои и постановки на минни заграждения. 23 излитания са извършени за разузнаване както за подводници, така и за мини и минни полета. Изпълнявани са и други задачи. Общо ятото, прерснало по-късно в орляк, извършва 173 излитания. Осигурена е въздушната охрана на над 73 транспорта, конвоя и отделни кораби. Интензивността на полетите е изцяло зависима от хидрометеорологичните условия, които пък предопределят възможностите за излизане на море на конвоите или на минните заградители. Така през август полетните дни са 14, през септември - 13, през октомври - 13. С влошаване на времето намаляват и заявките за осигуряване: през ноември са само две, а през декември - шест. Напомняме, че Щ-204 е потопена на 5 срещу 6 декември 1941 г. Патрулиращите самолети първоначално летят без бомби, а дежурните машини на летищата са заредени с от две до шест 20-килограмови авиационни фугасни бомби. Те са с по-ниска ефективност при борбата с подводници в сравнение със специалните дълбочинни бомби. Тактиката е следната: при откриване на подводницата патрулиращият самолет подава сигнал до корабите от конвоя и охранението им, а така също и до дежурните екипажи на летището. Междувременно атакува целта с бордовите картечници. Дежурните самолети обаче идват най-често след като подводницата се е скрила и това води до промяна в тактиката: съпровождането на конвоите става с бомби, които, ако не се използват по предназначение, се изхвърлят в морето заради безопасното кацане на самолетите.
В своите изследвания о.з. генерал-майор Йордан Миланов - доктор на военните науки, е открил пет контакта на български самолети със съветски подводници през 1941 г. На 16 август в 13,45 ч. екипажът на патрулиращия самолет, съпровождащ българския кораб "Цар Фердинанд" и румънския "Каварна", открива подводница между устието на Камчия и нос Емине. Обстрелват целта с картечниците и извикват дежурния самолет, който хвърля четири бомби по предполагаемото място на потопилата се подводница. По-късно още три самолета хвърлят общо осем бомби, но на другия ден маслено петно на повърхността не е открито. Най-вероятно става дума за известната Щ-211, стоварила при устието на Камчия групата "подводничари" начело с Цвятко Радойнов. На 15 август същата подводница потопява италианския "Пелеш" и поврежда румънския "Адриан". Не е известно защо този конвой не е имал българско въздушно прикритие. На 30 август вероятно отново Щ-211 се опитва да атакува край Емине охраняван от въздуха конвой. Тактиката на атаката срещу нея е същата, а резултатът - никакъв.
На 21 септември два румънски транспорта с охранение от пет наши военни кораба се прикриват от въздуха по маршрута Шабла - Варна. Този път е извикан не само българският дежурен самолет. На мястото на атаката пристигат един германски и един румънски водосамолет, но подводницата се е скрила и те не хвърлят бомби. Това е единственият случай на взаимодействие с германски водосамолет, споменат в изследванията на генерал Миланов (Известия на ВИНД, т.58, 1995 г.).
На 29 септември, при съпровождане от Варна до Бургас на три италиански танкера (по други данни - два танкера и сухотоварен кораб), екипажът на "Врана" забелязва експлозия в кърмата на единия от танкерите и бързото му потъване. Става дума за "Суперга" (водоизместване 6154 т). В донесението на екипажа се отбелязва, че седемте наши военни кораба от охранението също не са успели да открият своевременно подводницата и да реагират. Основният начин за атака от подводниците по това време е перископният. Но перископът на Щ-211 (според съветски източници), не е забелязан нито от самолета, нито от корабите. През октомври 1997 г. участникът в тези събития о.з. капитан I ранг Христо Кукенски сподели пред мен, че според него "Суперга" не е потопена от Щ-211, а се е натъкнала на подводна скала. В писмения доклад на капитан-лейтенант А.Д. Девятко (до 1989 г. във Варна имаше улица с неговото име) обаче атаката е описана с такива детайлни подробности, че почти е изключено да бъде измислена. Още повече че "Суперга" е бил в килватер след първия италиански танкер - "Тампико", който би трябвало също да се натъкне на поводната скала, тъй като е с по-голямо газене.
В отчета на Девятко обаче фигурира един много интересен момент, който си противоречи с донесението, направено от екипажа на патрулиращия самолет. Според командира на подводницата неговата цел е била торпедирането на по-големия танкер - "Тампико", но не е могъл да го атакува, тъй като с перископа е забелязал как единият от българските кораби е тръгнал срещу него на таран. Значи все пак Щ-211 е била забелязана от корабите. Защо тогава командирът на конвоя не е предприел по-енергични мерки, не е атакувал с дълбочинни бомби и не е информирал своевременно патрулиращия самолет, за да потърси той по-рано съдействие от дежурния бомбардировач? Това е въпрос, на който тепърва трябва да се търси отговор.
Най-интересен за изследователя е случаят на 15 октомври когато е извършено въздушното охранение на един товарен кораб, конвоиран от наши кораби по маршрута Варна - Шабла. В 10,55 ч. патрулиращият самолет открива подводница, която на перископна дълбочина се отправя към конвоя. Този път обаче "Врана" носи шест бомби и атакува целта с две от тях. Констатирани са попадения в корпуса на подводницата и бързото й потапяне. Самолетът продължава да кръжи над мястото още близо час, но не открива следи от атакувания кораб. На следващия ден контролното разузнаване на същото място не донася резултат.
На пръв поглед и тази атака срещу подводница от въздуха е безуспешна, защото на повърхността на морето не са открити характерните признаци, като маслен петно и плаващи предмети. Ако отгърнем обаче подробното документално изследване "Боевая летопись Военно-морского флота 1941 - 1942" (М., 1983), ще открием нещо твърде любопитно. През този период в нашия регион съветските подводници имат две атаки. Първата - на Л-4, с две торпеда срещу румънския ескадрен миноносец "Реджина Мариа", е извършена на 5 октомври и няма резултат. Но и 12-те бомби, хвърлени срещу Л-4 също не й причиняват вреда. Това става пред Мангалия. Втората атака извършва Щ-210 на 18 октомври в района на Бургас срещу танкера "Ле Прогрес" с едно торпедо, но само поврежда на кораба, който остава на вода. И тук нямаме данни за въздушното охранение.
На 15 октомври съветските източници не са отбелязали някаква активност на своя подводница.
Кого е атакувал тогава екипажът на българския самолет? Има само един възможен отговор според сега известните документи: М-58. По съветски данни подводницата вероятно е загинала в района на Кюстенджа през периода 18 - 21 октомври след натъкване на мина. Същата причина обаче е посочена и за гибелта на Щ-204, а това се оказа невярно. Внимателният анализ на нашите и съветските документи може би ще докаже, че атаката на българския самолет е била успешна. Кюстенджа не е толкова далече от Шабла, а и в този район друга съветска подводница няма! С-34 например през ноември крайцерува край Варна, а потъва под нос Емине. Труповете на двама подводничари от нейния екипаж пък са открити на плажа пред Созопол.
Обнародваните от о.з. генерал-майор Миланов архивни източници за дейността на нашата авиация срещу съветските подводници в български териториални води през 1941 г. поставят и още един въпрос: какви са били ролята и мястото на конвойните български кораби, част от които са разполагали с дълбочинни бомби за борба с подводници? Сигнала за атакуващия противник те са получавали своевременно и са могли да реагират много по-бързо и по-ефективно от пристигащия след половин час бомбардировач.
Корабостроителен капацитет
Днес почти всички клонове на промишлеността се развиват въз основа на прогнози за търсенето и предлагането, а тази практика доведе до значително увеличаване броя на консултантите, специалистите по икономически анализ и изследователските организации, наблюдаващи отделните сектори на пазара. Морските превози не правят изключение, затова и при тях се изразходват значителни средства за оценка на потенциалните товаропотоци, обемите от товари и възможностите за транспортирането на стоки по море. Ключов фактор в това уравнение е нуждата от нов корабен тонаж и световният капацитет за строителството му.
Преценката за това, колко кораба могат да бъдат построени по целия свят, не е проста задача. Разликата между капацитета на заводите и действителното им производство често е много голяма. Някои заводи в Япония и Южна Корея например могат да произведат по 20 супертанкера VLCC годишно, ако пожелаят да го направят. Тази потенциална възможност, разбира се, не се реализира. Има разлика и между наличния капацитет и потенциалния капацитет - последният включва консервираните съоръжения.
Обикновено се започва със сравняване физическите размери на корабостроителниците в дадена страна. Важно е да се направи преценка и за организацията на всеки завод, за техниката му и за използваната работна ръка. Два сходни по размери завода например може да се различават много по своята ефективност, ако единият е с висока степен на автоматизация и произвежда корабите за по няколко месеца, а другият се бави значително по-дълго.
Скоростта на строителството обаче не е задържително критерий за ефективността на работата в завода. Сложните за строителство високотехнологични плавателни съдове, като круизните кораби, газовозите и хладилните кораби, се строят по-бавно от сравнително простите кораби за насипни товари или танкерите. Затова сравняването на капацитетните възможности на заводите трябва да става на базата на видовете произведени кораби.
Анализаторите не се задоволяват просто да преброят корабите или да изчислят общия им дедуейт и да съдят по тези данни за капацитетните възможности на завода. Те са на мнение, че този показател е незадоволителен, затова използват пресметнато от тях число, наречено компенсиран брутотонаж (КБТ), с помощта на което сравняват капацитета на различните заводи и определят възможностите им за производство. КБТ е изчисление на брутотонажа, в което се вземат под внимание усилията, нужни за производството на даден вид кораб. Един двойнокорпусен танкер VLCC например е по-лесен за производство от един малък пътнически кораб, затова неговият брутотонаж се умножава по 0,45. Брутотонажът на малкия пътнически кораб, от друга страна, се умножава по шест, за да се отрази степента на сложност при строителството му.
Работната сила също играе важна роля при изчисляването броя на корабите, които може да произведе един корабостроителен завод. В много далекоизточни страни работните седмици са по-дълги, отколкото в западните държави, а това води до натрупване на повече човекочасове в работната седмица, без дори да се взема под внимание трудът извън работно време. В Южна Корея често изчисляваха капацитетните възможности на своите корабостроителници на базата на нормалната работна седмица, което водеше до получаването на по-ниски от реалните прогнозни стойности за бъдещото ново строителство.
Технологичните възможности за производство също трябва да се вземат предвид. Високоавтоматизираната техника би трябвало да ускори производството, но е трудно да се правят преки сравнения между производствата в различни заводи и в различни държави. Степента на ангажираност с производствения процес се различава много в различните корабостроителници. Някои се заемат с цялостния производствен процес, други купуват готови секции или наемат голям брой подизпълнители за даден проект.
Поради тези големи регионални различия организации като Асоциацията на западноевропейските корабостроители (АЗЕК) оценяват капацитета на базата на сравнението между отделни големи заводи в основните корабостроителни държави. Въз основа на получените данни те правят прогнози за потенциалното влияние на този капацитет върху корабостроителния пазар. Държави с по-малко значение за корабостроенето, като например Исландия, се включват в по-широките прогнозни рамки, защото с право се смята, че произведените от тях нови кораби не могат да бъдат много на брой и да нарушат световния баланс. За такива страни се използват данни от миналото производство, а не се изследват индивидуалните капацитетни възможности на заводите им.
АЗЕК разглежда и фактори като курсовете на националните валути, които правят дадена държава повече или по-малко привлекателна за възлагане на ново строителство. Колебанията на валутните курсове имат доста голям положителен или отрицателен ефект върху поръчките. Когато неотдавна японската йена повиши курса си спрямо долара, поръчките за японските корабостроителници намаляха и в резултат на това годишното производство за периода отбеляза спад.
Осемдесетте години бяха лоши за корабостроенето и капацитетът му драстично намаля. Някои заводи изцяло отпаднаха от конкуренцията, но други само консервираха част от мощностите си или ги преустроиха за производство на офшорни съоръжения. Този консервиран капацитет съдържа потенциал, който може да се реализира на пазара в сравнително кратки срокове.
Морето е висша сила и разум
Напуканата кожа на огрубелите му от труд ръце подсказва, че не е от галениците на съдбата. Зад тъмните очила проблясват все още по младежки усмихнатите му очи. Малкият, но с вкус обзаведен апартамент в бургаския квартал "Изгрев" е превърнал в огромно ателие и...пристан за "вечното" море. В първия ден на новата 1998 г. Теодоси Михайлов навърши 60 години. По професия е технолог в рибната промишленост, но моряшката съдба е неговото призвание, а притежава и божията дарба да рисува морето с порива на душата си. Първата и засега единствена самостоятелна изложба от негови картини беше показана преди 11 г. в залите на българското посолство в Лондон. Какво го кара да рисува ли? - най-трудния въпрос на който се опитва да отговори: "Аз съм човек на силните преживявания, затова и ревностно пазя авантюристичния си дух. Възприемам четката, палитрата и живописното платно като ново предизвикателство и стимул за живот. В старата ни къща имаше иконостас на който бе поставен ликът на св. Богородица. Днес тази икона е винаги с мен, винаги в душата ми. И стативът за мен се превърна в иконостас, а самиятн акт на рисуване - в молитва. Това е връзката между божествената природа и моята душа".
Бай Досьо, както галено го наричат повечето му приятели, е от стар созополски род. Споменът от романтичните години на непрестанните детски лудории все още е жив в съзнанието му. Как се катереше с приятелите по скалите на хълмистия бряг, как заедно строяха лодки и после по цели километри плаваха в морето. А вечер приспивната мелодия на морските вълни често заместваха мейчината песен. После дойде прогимназията в Бургас и голямата, но неосъществена мечта да учи във Военноморското училище във Варна. След това на 22 години с диплом за технолог от Пловдивския селскостопански институт отново се връща в Созопол и започва работа в местната фабрика за рибоконсервиране. Искрицата на авантюриста пътешественик отново проблясва в съзнанието му, когато го канят в екипа от специалисти формиращ първите екипажи на траулерите за родния ни океански риболов. После се занизаха дълги, но интересни години. И така до 1991-а, когато принудително го пенсионират. С 28 години плавателен стаж все още можещ и знаещ Теодоси се отзова на поканата изпратена от частна фирма за замръзяване на риба. И отново е в океана. Но кошмарът, който преживя на 11 декември '91 г. се вряза дълбоко в паметта му и все още не знае коя земна сила го пощади и остови сред живите. Техният стар риболовен траулер претърпя злополука от вълна убиец в Атлантика, близо до бреговете на Англия, която отне живота на част от екипажа. "Затова морето е и бог и сила, а човекът трябва да се вслушва във вътрешния му глас. Почти цял свят обиколих с риболовните ни кораби, както се казва душата ми мирише на море. Но почуствам ли се притеснен или търся отдушник за натрупани отрицателни емоции грабвам палитрата и четката. Затова повече тъмните краски преабладават в картините ми. В тях липсва тишината и спокоствието. Тихото море е прекрасно, ала бурното изразява движение. А животът без движение се превнъща в мъртвило. Ето как природата ме учи да се вглеждам в нея и да осмислям душевните си преживявания. Търся баланс чрез цветовите нюанси между морето и облаците, като се опитвам да подпиша небето чрез морето".
И макар че е самоук художник Теодоси Михайлов едва сега усеща особеностите на живописната техника. В промеждутъците, когато общува с внука си, намира време и да рисува. Все още се опитва да окрие тайнството на необятната морска шир не от кея или от хълмистия бряг, а от неговата глъбина, дълбоко заседнала в съзнанието му. Огромните водни пространстава окрилят духа му, но го карат да стъпи здраво на земята и да потърси все още неразгадани тайни в своята душа.
Морски календар за 1998 г. Най-после на масата
Българската морска камара постави началото на дискусия за националната морска политика
След многогодишно лутане и безплодни дискусии българската морска общественост се опита да намери пряк път към решаването на проблема за изработването на национална морска политика - идея, за която "Морски вестник" пише и съдейства от самото си създаване. Инициативата принадлежи на Българската морска камара със седалище Варна, която на 10 януари т.г. събра на специална среща министъра на транспорта Вилхелм Краус и депутати от региона с представители на морския бизнес, областния управител Добрин Митев и кмета на града Христо Кирчев. Обсъждането на проблемите стана на кръгла маса - в буквалния и в преносния смисъл, а обменът на мнения стимулира откровения и загрижен диалог за бъдещето на морска България.
Замислена като форум на регионалните варненски фирми и институции, срещата се обедини около идеята за създаването на работна група по националната морска стратегия под егидата на Министерството на транспорта, която да включва и специалисти от камарата. Министър Краус изрази веднага положителното си отношение по въпроса за формулиране принципите на националната морска политика. Нещо повече, той увери присъстващите, че морският бизнес може да разчита на подкрепата на министерството при решаването на наболелите си проблеми.
Морските специалисти научиха от първа ръка доста важни за тях новини. Решен е важният за кораборемонта и корабостроенето проблем за облагането им с данък ДДС, създаден от последното изменение на закона - той ще бъде уреден с точка 144а от правилника за приложението му. Уреден е по сходен начин и въпросът с режима за временен внос на техника, материали и др. за нуждите на корабостроенето, кораборемонта, експлоатацията и корабоплаването. Началникът на управление "Воден транспорт" в Министерството на транспорта Пенко Клочков увери присъстващите, че се подготвят документите за създаването още през тази година за беърбоут регистър на паралелен български флаг. Той съобщи също, че е в ход подготовката за ратифицирането на конвенцията SAR'79, а министър Краус и външният министър Михайлова са се обърнали с писмо до Министерския съвет по повод присъединяването на България към конвенцията за търсене и спасяване в Черно море. Стана известно още, че центърът за следдипломна квалификация на морски специалисти на БМФ ще премине на подчинение към ВВМУ "Н.Й.Вапцаров". Това се налага, тъй като функционирането му трябва да бъде съобразено с новия Закон за висшето образование.
Отделено бе внимание и на пакета от морски закони, за чиято подготовка специалистите получиха информация от първа ръка. Най-много е напреднала работата по Закона за пристанищата. Ще бъде уточнено отдаването под концесия на пристанищни дейности, което не е решено сполучливо в сегашния Закон за концесиите. Предстои актуализирането на Кодекса на търговското мореплаване. С корекции в Закона за морските пространства ще се решат и някои проблеми на отдаването под концесия. Със Закона за държавната администрация ще стане възможно създаването на държавна пристанищна администрация, държавна пилотска станция и преструктурирането на ДИК в държавен флагов и портови контрол.
Направено е немалко, но решителната промяна предстои. Дойдоха първите японски инвестиции за Пристанище Бургас, но са необходими още средства за подкрепа на развитието му. До десетина дни ще бъде приета стратегическата програма за развитие на Пристанище Варна, но големият въпрос за привличането на чужди капитали тепърва ще се решава. Остават открити повечето проблеми, съпътстващи транзитните превози. Обновяването на търговския ни флот засега е грижа единствено на Параходство БМФ. Не е ясно дали скъпоструващото морско образование ще се съсредоточи в един център - ВВМУ, или ще продължава разпиляването на потенциал и средства. Списъкът от тревожни и много сериозни проблеми не свършва дотук. Всеки клон от морския бизнес би могъл да прибави към него нови точки. Затова усилията на морската камара и по-специално на председателя й г-н Румен Несторов не трябва да останат без подкрепа и без перспектива за развитие. След общите изказвания и декларации за намерения е необходимо да бъдат формулирани конкретни предложения, които да се сложат на кръглата маса. В противен случай опитът да бъде намерен пряк път към висшите административни нива, към създаването на морско лоби и формулирането на национална морска политика и стратегия може да завърши в някое глухо разклонение на лабиринта.
Осветеният богоявленски кръст бе изваден от Ангел Аврамов
Йордановден - Богоявление, Въртокъщи, както народът го нарича, е един от най-големите зимни празници, свързан с вярата в очистителната и лечебна сила на водата. По този повод след тържествената богоявленска литургия, отслужена на 6 януари т.г. във варненския катедрален храм "Св. Успение Богородично" от варненския и преславски митрополит Кирил, бе отслужен и велик богоявленски водосвет. Плажът около първа буна беше пренаселен от хиляди варненци, дошли да видят възстановения от 1990 г. ритуал. А и хубавото време помогна на осемте смелчаци, които се хвърлиха след осветения дървен кръст в морето при температура 6° С. Най-младите сред тях бяха 17-годишните ученици Емануил Ангелов и Стефан Дачев, а най-възрастният - Васил Тепеделенев на 58 години. Щастието се усмихна на 22-годишния Ангел Аврамов от Варна, който пръв достигна до кръста. За читателите на "Морски вестник" той сподели, че през летните месеци работи като спасител на плажа. Това е неговото първо участие в морската надпревара на богоявленския празник, за разлика от конкурентите му - Василий Колганов - миналогодишният победител, и Георги Тодоров, спечелил надпреварата през 1995 г. Последни решения на Международната морска организация IMO
От 17.11.1997 г. в главната квартира на Международната морска организация IМО в Лондон се състоя нейната редовната ХХ Асамблея (А-20) и IV Конференция за изменения и допълнения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море SOLAS'74 (SOLAS/CONF.4). В следващите няколко броя предлагаме кратки анотации на по-важните документи, приети от двата форума.
Резолюции, приети от ХХ Асамблея на IМО
А.840(20). Appointment of Secretary-General
Избор на генерален секретар
За генерален секретар на организацията за следващите четири години е преизбран г-н Уилям О'Нийл. Това ще бъде неговият трети мандат.
А.840(20). Relations with non-governmental organizations
Отношения с неправителствени организации
Колективни членове на IМО сега са 53 неправителствени организации.
А.841(20). Recognition of the maritime university degree
Признаване на дипломите от морския университет
Приканват се правителствата на страните членки на IМО да издадат съответните нормативни актове, чрез които завършилите Международния морски университет в Малмьо да получат признаване на дипломите си и приравняване към университетските степени на съответната държава.
А.842(20). Areas of contribution
Сведение за погасените вноски към IМО от държавите членки
А.843(20). Presentation of accounts and audit report
Представяне на резултата от финансовия одиторски контрол на организацията
А.844(20). Work programme and budget for the twentieth financial period 1998 - 1999
Работна програма и бюджет за финансовата 1998 - 1999 година
А.845(20). Amendments to the organization's financial regulations and financial rules
Промени във финансовите регулации и правила на организацията
А.846(20). Long-term work plan of the organization (up to 2004)
Дългосрочен работен план на организацията (до 2004 година)
А.847(20). Guidelines to assist flag states in the implementation of IMO instruments
Ръководство в помощ на държавните морски администрации по прилагането на конвенциите и другите документи на IМО
Приканват се определени органи на организацията да оказват конкретна помощ на държавите за преодоляване на пречки по присъединяване към дадена конвенция, прилагане на резолюция и т.н. Ръководството съдържа следните по-важни раздели: първоначални стъпки; делегиране на права - delegation of authority; контрол - flag state control; квалификация на инспекторите; разследване, следователи и др. - investigations. Насочено е към четирите основни конвенции на IМО, но принципно може да бъде ръководство за прилагане и на други документи.
А.848(20). Implementation fo the International Safety Management (ISM) Code
Прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността
Тази резолюция е поредният документ на IМО, с който се обръща внимание на незадоволителните темпове по освидетелстването на компаниите и корабите. Напомня се, че след 01.07.1998 г. кораб без свидетелство за ISM ще бъде таксуван като несъответстващ на изискванията на конвенцията SOLAS. Обръща се внимание на заинтересованите органи, че кораб без такова свидетелство представлява потенциална опасност за околната среда, а член 217 от Конвенцията по морско право (UNCLOS'82) предвижда в такива случаи налагане и на глоби.
А.849(20). Code for the Investigation of Marine Casualties and Incidents
Кодекс за разследване на морски аварии и инциденти
Съдържа следните по-важни раздели: дефиниции за видовете аварии; методика на разследването; отговорности на разследващата и разследваната държава (флаг); документиране; контакти между администрациите и т.н. В допълнение към резолюцията са систематизирани типични данни, които трябва да бъдат събирани при отделните видове аварии. Резолюцията е предназначена за морските държавни администрации, а в корабоплавателните компании ще бъде използвана за разработване на задължителната по Кодекса ISM система за мониторинг на авариите с корабите.
А.850(20). Human element vision, principles and goals for the organization
Принципи и цели на организацията по отношение на човешкия фактор
Резолюцията е предназначена за специалистите, разработващи предложения до IМО. Внасяните материали за проектиране на кораби и за организация на корабните операции следва да бъдат съобразявани със систематизираните в настоящата резолюция изисквания, отнасящи се до човешкия фактор.
А.851(20). General principles for ship reporting systems and ship reporting requirements
Общи принципи и изисквания за корабните донесения
Досега при аварийна ситуация донесенията от корабите се извършваха по известната резолюция А.648(16). Но тя се отнасяше само до аварийни нефтени разливи. Сега с новата резолюция се унифицират всички донесения. Запазва се принципът за кодиране на донесението - за краткост. Резолюцията следва да бъде изпратена до всички кораби.
A.852(20). Guidelines for a structure of an integrated system of contingency planning for shipboard emergencies
Ръководство за разработване на обединен корабен план за действия при аварийни ситуации
Поради актуалността на въпроса настоящата резолюция беше предхождана от циркуляр на Комитета по морска безопасност MSC/Circ. 760. Съдържанието на последния е използвано в корабоплавателните компании при разработване на изискваните по Кодекса ISM корабни аварийни планове.
А.853(20). Аmendments to the Code for the safe carriage of irradiated nuclear fuel, plutonium and high-level radioactive wastes on board ship
Допълнение към Кодекса за безопасен превоз с кораби на ядрено гориво, плутоний и високоактивни ядрени отпадъци
А.854(20). Guidelines for developing shipboard emergency plans for ships carrying materials subject to the INF code
Ръководство за разработване на корабни аварийни планове за кораби, превозващи материали, обект на Кодекса INF
Радиоактивните горива и отпадъци от атомните електроцентрали се превозват по море със специални кораби и при по-особена организация. Тези две резолюции допълват съществуващите нормативни документи.
А.855(20). Standards for on-board helicopter facilities
Стандартни изисквания за корабна хеликоптерна площадка
С такива площадки трябва да бъдат оборудвани корабите, заложени за построяване след 01.02.1992 г.
А.856(20). Guidance to administrations on development of a shore-based SAR telecommunications infrastructure
Ръководство за морските администрации при разработване на телекомуникационна инфраструктура на държавна система за търсене и спасяване
Елементите на една държавна система за търсене и спасяване се наблюдават от IМО и се обявяват на другите държави членки на организацията. Тези елементи трябва да отговарят на определени изисквания, за да може да бъдат използвани в международен аспект.
А.857(20). Guidelienes for vessel traffic services
Ръководство за службите по управление движението на корабите
Във връзка с наскоро влязлата в сила конвенция по морско право UNCLOS'82 се наблюдава тенденция към рязко увеличаване на бреговите служби за управление движението на корабите с т.нар. радиолокационни проводки. В същото време се наблюдава и едно неочаквано увеличаване на сблъскванията на кораби при такива проводки. Ръководството следва да бъде използвано и от капитаните за подобряване на взаимодействието с бреговите служби за управление движението на корабите.
А.858(20). Procedure for the adoption and amendment of traffic separation schemes
Процедура за приемане и изменение на схеми за разделно движение на корабите
Тази резолюция, подобно на горната, е приета в отговор на тенденцията за увеличаване на системите за маршрутизация на корабните пътища. Преди UNCLOS'82 това се приемаше като ограничаване на свободата на корабоплаването. С тази резолюция IМО, като единствена международна институция, установяваща корабните пътища и маршрути, делегира правата си на своя Комитет по морска безопасност MSC.
Правителствен одит за кодекса ISM
В Параходство БМФ на 22 и 23 декември миналата година беше извършен втори предварителен одит на системата за управление на качеството, изградена в рамките на Международния кодекс за управление на качеството ISM. Както е известно, Кодексът, който е част от конвенцията SOLAS, става задължителен за голям брой от корабите на фирмата от 01.07.1998 г. и изисква защитаването на сертификат както за компанията, така и за корабите й. Обект на извършения в края на миналия месец одит бе работата на администрацията на фирмата и нейната система за управление на качеството.
Предварителният одит е една своеобразна проверка за напредъка в подготовката за освидетелстване. Тове е форма на подготовка и обучение, провеждана от освидетелстващата организация, която имаше за цел да запознае всички отдели на Параходството със самия процес на одитиране и, разбира се, да покаже степента на готовност във фирмата за въвеждането на новата система. Както вече сме информирали, Параходство БМФ има договор за освидетелстване по Кодекса ISM с "Germanischer Lloyd" и затова се обърна към класификационната организация за този предварителен одит. Назначени бяха водещ и стажант-одитор, които извършиха проверката. С цел подпомагане обучението на бъдещите одитори от ДИК, на одита присъстваха като наблюдатели и служители на инспекцията от София, Варна и Бургас.
Какви са резултатите от одита? Отбелязани бяха единайсет несъответствия, от които две големи и по-значими. Това са недокрай проведените вътрешни одити и финализираното разглеждане на системата от ръководството на БМФ.
Извършената през миналия месец проверка, е етап на подготовка за въвеждането на Кодекса. В този процес за вътрешен одит Параходството ще срещне трудност по обхващането на всички кораби в оставащия кратък срок, но по план вътрешните одити в администрацията на компанията ще завършат през януари, а на 90 на сто от корабите (минимумът за започването на процедурата по защита на Документа за съответствие - първата стъпка към получаването на пълен сертификат) - в края на февруари.
Все още не е решен окончателно въпросът, кой ще издава сертификата за Кодекса ISM. Българската държавна морска администрация - Държавната инспекция по корабоплаване, не изключва възможността други организации да издават от нейно име или съвместно с нея сертификат за ISM. Остава открит и вариантът тя самата да издава сертификатите. Независимо от това върху кой от вариантите ще падне изборът, желателно е това да стане по-скоро. Защото времето напредва и задължителният срок за Кодекса ISM наближава. Подготовката за сертификирането в Параходство БМФ продължава и за специалистите от него е ясно, че работата им с "Germanischer Lloyd" ще продължи. Затова те се надяват, че държавната администрация ще оторизира тази класификационна организация да извърши от нейно име одита на корабите на Параходството.
Предизвикателството на бъдещето
Българската морска камара в обединител на обществеността във Варна
В края на миналия месец се навършиха пет години от регистрацията на Българската морска камара със седалище в град Варна. Дали обаче градът има своя представителна и авторитетна организация, която да защитава интересите на морския бизнес в него, е все още спорен въпрос. Надежда и оптимизъм вдъхва активността на новото ръководство на камарата с председател Румен Несторов, което ясно заявява амбицията си да сплоти представителите на морския бизнес - в името на общите интереси и просперитета на града.
Може би най-после е назряло времето морският бизнес да обедини усилията си за подобряване имиджа на Варна като пристанищен морски град, бяха категорични представителите на камарата на проведената миналия месец среща с журналисти. На последното й събрание членовете приеха програма за дейността си и внесоха известни промени в устава на организацията с цел привличане за участие в нея на по-широк кръг фирми и асоциации. Основна цел на морската камара е разработването на национална програма за развитието на морския бизнес и създаването на проекти за нея, които ще бъдат представяни пред държавните органи. Наред с този основен приоритет стои и задачата за проучването на чужди законови и подзаконови актове, свързани с морския бизнес. То ще бъде полезно както за членовете на камарата, така и за работата по новото българско морско законодателство. Камарата ще обобщава и съгласува информация за международните връзки в сферата на морския бизнес, за нивата на конкуренция на световния пазар, за реализирането на сделки, на комбинирани превози, търгове, борсови операции, аукциони.
Една от задачите на ръководството, сподели г-н Несторов, е морската камара да придобие права и статут, сходни с тези на Българската търговско-промишлена палата: да участва и да дава становище по дейността на фирмите от морския бизнес, да бъде нестопанска организация с достойнство и авторитет пред местната власт. Не без значение е и въпросът за развитието и бюджета на морската камара. Последният ще се формира въз основа на отчисления от приходите на членовете й.
Успешно премина и проведената от морската камара среща навръх Никулден по стар стил, когато членовете й се събраха с широк кръг представители на свързаните с морския бизнес дружества. Обединени - печелим, разединени - губим: това бе общото мнение на участниците в представителното и твърде празнично събитие. Но празникът не попречи да бъдат споделени някои горчиви истини, като например тази, че Варна изостава в морското си развитие, че безмитна зона едва ли ще имаме скоро, че морският дух и климат се чувстват далеч по-силно в много по-малки градове. Проведена бе и анкета сред участниците, които бяха помолени да споделят идеи за организационното укрепване на камарата и за вдъхването на нов живот в нейната дейност.
Проведената по инициатива на Българската морска камара на 10 януари т.г. среща с министъра на транспорта В. Краус, варненските депутати и представителите на местната изпълнителна власт (вж. стр..........) е първият реален опит за прокарване идеите на морския бизнес от Варна на по-високо, държавно ниво.
Зад тази полезна за града идея би трябвало да застане цялата му общественост. В този критичен момент за развитието на региона става разпределението на средствата за изграждането на европейските транспортни коридори, а Варна и ръководството на пристанището в частност полагат големи усилия за разработването на отсечката Варна - Русе в рамките на Седми европейски коридор (Рейн - Майн - Дунав). Сериозни транспортни възможности за транзитирането на товари предлага и средноазиатският коридор ТРАСЕКА, свързващ Закавказието с района на Каспийско море. Възможностите са реални, но през последните години става все по-ясно, че за реализацията им са нужни много и целенасочени усилия - и доказване на възможностите ни пред света.
Предстои учредяването на фондация "ВМС"
През лятото на 1999 г. ВМС на България ще отбележат своята 120-годишнина. Наследници на славни традиции, днес военните моряци изпитват сериозни затруднения при изпълнението на свойствените си задачи: учебно-бойната подготовка, ремонта и обновяването на материалната част, партньорството с други ВМС, възпитанието на младите хора. На всички е ясно, че тези затруднения са предизвикани от тежкото икономическо състояние на страната, ограниченията на валутния борд и недостига на бюджетни средства. Затова инициативен комитет публично застана зад становището, че един от възможните варианти за подпомагане на ВМС е създаването на фондация с тяхното име.
Засега е разкрита набирателна сметка, на която привърженици на българската морска идея и ВМС, ръководители на морски фирми и организации, хора, служили във военния флот, и други лица могат и вече реално привеждат финансови средства. Първите 100 000 лв. са дарение от Летищен комплекс - Варна. Набраните средства ще бъдат обявени на учредителното събрание, което ще се състои на 16 януари т.г. Изразходването им ще започне едва тогава, когато се приеме уставът и се изберат ръководните органи на фондацията.
"Морски вестник" отблизо следи и се стреми обективно да отразява развитието и проблемите на ВМС, поради което има всички основания да апелира към своите читатели и приятели за подкрепа на това начинание. Горчивият опит от миналото сочи, че през периода между края на Балканската и началото на Втората световна война не един, а цели седем фонда са се опитвали да подпомогнат нашия военен флот, но не са успели, защото не са били единни. Дошло е време да обединим усилията си и да подпомогнем финансово фондацията в размер, съответстващ на възможностите и на отношението ни не само към военния флот, но и към бъдещето на морска България.
Банкова сметка:
Приключи една успешна година за танкерните превози
Идва ред на плановите ремонти, но перспективата за обновяването на флота не е ясна
Отминалата 1997 г. беше успешна за танкерния флот на Параходство БМФ. Корабите му имат осигурени договори за превоз с чужди наематели за района на Черно море и Източното Средиземноморие и това се смята за едно добро постижение при нелеката конюнктура на пазара. Трите големи танкера нефтовози - "Хан Аспарух", "Места" и "Осъм", - които са на доста солидна възраст, превозват нефт предимно за рафинерията "Нефтохим" в Бургас. Направените през миналата година рейсове са 120 при 107 за 1996 г. През 1997 г. те са превозили общо 7 млн. 750 хил. тона нефт, от които 4 млн. 600 хил. тона за "Нефтохим". За предходната 1996 г. съответните данни са 6 млн. 800 хил. тона и 5 млн. 600 хил. тона. По-малките кораби продуктовози участват в износа на рафинирани нефтопродукти, предимно бензини. В общи линии танкерите на Параходството работят без престои, а свободният капацитет се използва за превози до чужди пристанища. Сравнително най-новите кораби във флота - четирите химикаловоза - работят също по линии предимно в Средиземноморието. Те бяха ремонтирани доста сериозно - беше подновено епоксидното покритие на страничните им танкове, монтирана беше нова нивомерна система за нивото на товарите. Сега в Параходството се надяват корабите да получат специалния сертификат на големите компании като "British Petroleum", "Exxon" и др., за да могат да возят техни товари.
През тази година предстои ремонт на петте танкера на Параходството, които имат договори с чужди наематели за 1998 г. Това означава, че през целия период ще се работи с един кораб по-малко, а това ще доведе до намаляване броя на рейсовете, а оттам и на приходите.
Истинският сериозен проблем обаче е възрастта на танкерния флот - средно 25 години. Това от своя страна означава, че те ще могат да работят най-много още пет години - ограничение, поставено от изискванията на конвенцията MARPOL за танкери с единичен корпус.
Перспективата за подновяването и развитието на българския танкерен флот обаче е съвсем неясна. Все още няма окончателно решение по проекта за нефтопровод, преминаващ през българска територия. Така е от години. Примамливите възможности за включване на националния морски превозвач в транспортирането на нефт като че ли стават все по-нереални. Експлоатираните в момента танкери са оптимални за пристанището на "Нефтохим", но за новите технически съоръжения на нефтопровода ще трябва да се търсят други решения. Неведнъж и на различни нива ръководството на Параходство БМФ е обяснявало, че има възможност да наеме или да купи на изплащане големи танкери с дедуейт над 100 000 тона. Но никой засега не дава знак, че държавното параходство ще получи квота в превоза на нефт до нефтопровода. Нещо повече - има опасност българският танкерен флот постепенно да изчезне и неговото място да бъде заето от други превозвачи. А това вече е отстъпление от националните интереси.
Пътници без билет или нашественици
Всеки, който е учил история, знае, че през 1588 г. английската флота победила в решителна схватка испанската Армада. Но в много малко учебници е отбелязан фактът, че победителите навярно са имали един невидим съюзник. По всичко изглежда, че прочутата испанска флота е била предварително нападната от нашественици от вида Teredo navalis, или с други думи - червеи дървояди. Тези дребни злобни твари осеяли с дупки дървените галеони на Армадата и така може би улеснили доста потопяването им.
Четири века по-късно малките и не толкова малки морски обитатели все още влизат в ролята на пътници без билет и пътуват свободно от единия до другия край на света. И макар че не могат да прогризат модерните метални корпуси или да променят хода на военната история, те могат да нанесат огромни екологични щети. Хиляди видове от крайбрежната флора и фауна - включително раци, миди и медузи - се превръщат в космополити и заедно с търговските кораби преминават от пристанище в пристанище. Ако гостите попаднат във води, където нямат естествени врагове, популациите им се размножават скокообразно и разрушават равновесието на местната морска среда с жестокостта на нашествениците от филма "Денят на независимостта".
За нещастие на морските екосистеми, морската миграция никога не е била по-лесна от сега. Всеки ден баластните води, с които се пълнят корабите без товар, пренасят около 3000 морски вида, които при изпомпването на водите попадат в нова среда. Тази практика датира от осемдесетте години на миналия век, но трябва да отбележим, че съвременните баластни танкове побират вода колкото десет олимпийски басейна и носят много повече морски организми, отколкото преди, а те от своя страна имат по-големи шансове да оцелеят, тъй като пътуванията са по-кратки.
Зоологът Щефан Голаш от Хамбург смята, че само в германските пристанища влизат ежедневно по 90 вида морски организми. Освен това плитките слабосолени води на западните пристанища са станали по-подходящи за заселване през последните 20 години, тъй като се полагат големи и целенасочени усилия за почистването им. "Ако водата е по-чиста - смята също Джеймс Карлтън, еколог на колежа "Уилямс" в Мистик Сийпорт, Кънектикът, повече морски видове имат шанс да скочат на конвейера."
Един от видовете, преодолял Атлантическия океан с катастрофални резултати за новата си среда, е евразийската черна мида-зебра. Тя вероятно е била пренесена до Северна Америка преди около едно десетилетие - в баластните танкове на някой кораб, идващ от Черно море. Към 1990 г. изпъстрената с ивици мида достига плътност от 100 000 на кв. м в някои части на Великите американски езера и започва да запушва обществените водопроводи в няколко големи града. До 2000 г., прогнозира конгресменът Стивън Ла Турето от Охайо, "борбата с мидите ще струва на района на езерата повече от 5 млрд. долара". Това е своеобразно "отмъщение" за щети, нанесени от северноамериканците на Черно море. Преди години те донесоха там една опасна бързоразмножаваща се медуза Mnemiopsis leidyi, която остави без храна местната популация от аншоа, като изяде огромна част от планктона. Като пътници на автостоп морските организми кръстосват по цял свят с баластните води на корабите. Случва се обаче те да бъдат пренесени и умишлено, за развъждане - и резултатите да са също така фатални. Известен е примерът с вноса на японски миди във Франция, който стана причина много местни видове да се заразят със смъртоносен вирус.
Не всички екзотични гости тероризират местните жители. Понякога адаптирането им е доста успешно. Атлантическият червей Marenzelleria viridis например сега е отлична храна за камбалата в Балтийско море и вече има няколко отклоняващи се от вида разновидности. През 1986 г. клас студенти по морска биология откриват в залива на Сан Франциско първата китайска мида, попаднала и живееща по тези места - при това в пристанището. Четири години по-късно фитопланктонът в залива вече не цъфти, тъй като милиардите дълги 2,5 см мидички са покрили като с килим дъното на залива и изяждат всички малки растителни организми. След като прекосила океана от Америка до Англия преди около век, една американска мида от семейство Patellidae успешно се настанила край френските брегове и вреди на промишленото отглеждане на кръглите раковини Pecten.
Превантивните мерки изглеждат прости на пръв поглед - да се пречистят баластните води и да се задължат корабите да сменят водите си в открито море, далеч от пристанищата. За съжаление това не може да стане просто и лесно и крие определени рискове за сигурността на кораба и на екипажа му. Подробности за техническата страна на третирането на баластните води ще намерите в останалите материали по темата.
Разминаха ли се нехприятностите?
КРЗ "Одесос" - Варна
Депутатско съдействие спаси от крах отрасъла на кораборемонта
Публикуваният в брой 111 на "Държавен вестник" от 26 ноември 1997 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) породи доста вълнения в предприятията от отрасъла на кораборемонта и корабостроенето. От новия закон стана ясно, че работата в тези заводи се третира като местна сделка или извършване на услуга, върху която се начислява ДДС в размер 22 на сто. Защо допълнителното оскъпяване на кораборемонта и корабостроенето ще бъде фатално за този клон на промишлеността? На първо място, поради реализацията им на международния пазар, където конкуренцията е много голяма. За пример може да послужи положението на КРЗ "Одесос" - Варна, който не би оцелял, ако трябва да начислява ДДС. Надеждата на всички специалисти е в подготвяния правилник за приложението на закона, за който са получили уверения, че ще реши проблема.
Както е известно, КРЗ "Одесос" засега работи добре и реализира печалба. Запълването на капацитета му не е равномерно и през цялата година съществува една постоянна борба за осигуряване на поръчки. Трудно е да се намерят кораби за ремонт, тъй като в региона на Черно море конкуренцията е наистина ожесточена. Има празни заводи в Турция, Румъния, Украйна, Гърция, Черна гора. Силни са позициите на завода на "Деу" в Румъния и на няколко турски кораборемонтни завода, които успешно ни конкурират, сподели г-н Димитър Тодоров, заместник-директор по търговските въпроси.
Един от елементите на борбата за поръчки - цените, в КРЗ "Одесос" може да се смята за изчерпан, т.е. цените вече са сведени до такова ниско равнище, под което няма възможност и е опасно да се слиза. Но в новия закон за ДДС кораборемонтът доста неочаквано се третира като сделка или услуга, а не като отрасъл със своя специфика на реализацията. Това означава, че заводът трябва или да увеличи цените си с 22 на сто, или - ако иска да запази броя на клиентите си - да запази цените, но данъкът да се приспада от печалбата на предприятието. И в единия, и в другия случай предприятието не би могло да оцелее. При това положение съществува дори реална опасност за закриване на завода - заплаха, валидна за всички предприятия от отрасъла. Има, разбира се, и трети път - драстично съкращаване на разходите, което означава съкращаване на персонала с повече от 30 на сто, социално напрежение, резки сътресения, които няма да доведат до нищо добро.
Експертите, които са подготвили закона, явно не са запознати с отраслите корабостроене и кораборемонт. Ръководството на КРЗ "Одесос" е подготвило писмена справка за данъчното облагане в цяла Европа. В нито една държава там кораборемонтът не се облага с подобен данък. Нещо повече - от данъци и такси като ДДС е освободен не само кораборемонтът, но и ред други услуги, ползвани от корабите под роден и под чужд флаг.
Съществуваше реална опасност България отново да стане известна с нещо алогично и крайно вредно за собствената й икономика. А конкурентите на българския кораборемонт само - доволно да потриват ръце. Все пак въпросът намери своето решение с помощта на варненската депутатка от ОДС г-жа Даниела Николова. Тя е представила лично проблема пред министъра на финансите и благодарение на съдействието й в проекта за правилник за прилагането на закона е включена точка 14 а, която уточнява, че кораборемонтът на чужд кораб се освобождава от ДДС и сделката се разглежда като износ.
Остава само да помислим защо трябваше да се стига до тези усложнения. Не е ли крайно време авторите на българските закони да започнат да отчитат спецификата на морския бизнес и да научат нещо повече за особеностите му. А защо не да помислят и за освобождаване на корабите под роден флаг от ДДС - както е в цяла Европа?
Самотен "бунтовник" в Пасифика
Дори и за човек, който никога преди това не е плавал с ветроход, шансът да отмине Америка е нищожен. Но за да стигне до нея от Австралия, трябва много повече
През 1998 г. се навършват кръгли годишнини на някои от най-значимите плавания в историята на самотното ветроходно мореплаване: Бърнърд Жилбоа 11883 г.), Джошуа Слокъм (1898 г.), Ален Жербо (1923 г.), Франц Ромер и Едуърд Майлз (1928 г.), Р.Д. Грейъм и Марен Мари (1933 г.) и др. Сред тях блести и плаването на Фред Ребел (31 декември 1931 - 8 януари 1933 г.) - първо прекосяване на Тихия океан от запад на изток. Извършено е от човек, който никога преди това не е плавал с ветроход, без елементарни познания по навигация, със саморъчно направени навигационни уреди. Затова пък с невероятен шанс, но и с гениална сръчност, вроден усет и оптимизъм, на който би могъл да завиди и самият Господ Бог.
Фред Ребел (името означава бунтовник)!
Перипетиите на това невероятно плаване са описани изключително увлекателно от Жан Мериен в книгата му "Самотни мореплаватели" (1968 г.). Тя бе издадена и на български език през 1973 г. от тогавашното книгоиздателство "Георги Бакалов" - Варна.
Истинското му име е Пол Спрож. Роден е на 22 април 1886 г. във Виндау (Литва). Още съвсем млад и чувствайки се "пасифист", не желае да служи в царската армия. Забягва в Германия, но не може да работи, понеже няма паспорт. Какво да прави? Един ден, като гледа вехториите в някакъв оказионен магазин, му хрумва дръзката мисъл: Щом може да се спи в легло, купено от оказион, защо един стар паспорт да не може да послужи отново?
Паспортът, който купува за две марки в едно кафене в Хамбург, не е "съвсем чист", но все пак може да свърши работа. Така поне си мисли той. Уви! Паспортът е на дезертирал моряк! Едва успява да се отърве от военните власти. Тогава си казва (не можем да не признаем логиката му): Не се хвърля часовник заради една изкривена стрелка. Паспортът има нужда само от малка поправка. И така, именуващият се според паспорта Фред Кубал набързо "умира" по гражданските регистри и възкръсва, благодарение на една малка поправка, под името Фред Ребел. (Ребел - бунтовник). Името казва каквото трябва.. Качва се на товарен кораб като моряк и започва да обикаля света. А когато всичко това му омръзва, заминава за Австралия... Тук става дърводелец, но безработицата през 1930 - 1931 г. го изхвърля на улицата. И отново както в оказионния магазин му идва превратна идея: защо да не отиде в Америка? Макар и примамливо, хрумването съвсем не е лесно осъществимо. Защо? Защото Съединените щати не дават визи. За човека, носещ името Ребел, това не изглежда проблем.
Ребел е на 45 години и никога не е плавал с ветроход. Но какво значение има това! До Америка ще отиде сам, както навремето е направил това Бърнърд Жилбоа. Намира си работа, като се съгласява и на по-ниски надници. Успява да спести необходимите двайсет лири и купува едно малко корабче, което дори и не подозира каква съдба го очаква.
Корабчето е швертбот с размери 6 на 2,15 метра, предназначен е за регатите в залива на Сидни, с клинкерна обшивка, без палуба, само с обикновен комингс. Надводният борд не надминава и половин метър. Тази черупка едва ли би издържала и най-малкото вълнение. Но... Ребел укрепва скелета и добавя един фалшкил. Не прави истинска рубка, а опва на малки дъги брезент от палатка. Кърмата оставя отворена - безразсъдство, което дори и Жилбоа не е опитвал. Увеличава ветрилата (те били коси), запасява се с продукти за шест месеца, прави от тенекии бидони за вода и си купува примус. Остават още три (съвсем елементарни) неща: да се научи да маневрира, да овладее навигацията и да си набави навигационни прибори. Заема се без колебание.
Първо набира "плавателен стаж" в Сиднейския залив. След това в библиотеката натъпква главата си с"моряшка теория". Намира при букинистите един учебник по навигация отпреди 70 години и го прибира на корабчето. Ще има достатъчно време да го изучава, когато тръгне на път. "Прерисува", както той казва, необходимите карти от един атлас, също 70-годишен, т.е. от време, когато много острови все още не са били открити.
Приборите го затрудняват повече, но не за дълго. Прави ги сам. Начинът, по който самият той разправя за това, ни кара да приемем всичко по-скоро на шега. Но съвсем не е било така:
Ако слушате какво разправят фабрикантите на навигационна техника, ще помислите, че, за да научи техния занаят, човек трябва да прекара едва ли не 100 години на някой учебен кораб. Всъщност съвсем не е така. Първо ми трябваше секстант. Трябва да се направи с голяма прецизност, защото и най-малката неточност дава отклонение в изчисленията от неколкостотин мили. Направих го от няколко парчета от железни каси за бутилки, малък бинокъл (купих го за дин шилинг!), един стар трион и джобен неръждаем нож. От острието на ножа, нарязано на отделни парчета, направих огледалцата на секстанта. Трябваше да бъдат оптически плоски. Намазах едната им страна с асфалт, за да мога да ги държа, а другата търках върху стъкло, наръсено с фин шмиргелов прах, като добавях по малко все по-ситно стрит. Накрая с парче плат, натопено в златарска течност за излъскване, ги търках, докато станат огледално гладки.
Триона, разбира се, бях приготвил за скала на ъглите. Бях го избрал специално заради равномерните му зъбци и защото можеше да се извие в правилна полудъга. Радиуса на извивката му определих така, че всеки зъб да отговаря на половин градус. За регулиращ винт използвах обикновен винт за дърво, който легна точно на място. Така вече имах инструмент, с който можех да измервам височината на дадена звезда с точност до половин градус (30 минути по скалата обаче представляваха 30 морски мили, а на мен ми бе необходима по-голяма точност, за да плавам безопасно). Тогава уголемих главата на винта и я разделих на 60 равни части. Така можех да измервам минутата с тази нова скала и да определям географската ширина с точност до една миля... Имах нужда и от хронометър, но него вече не можех да направя. Тогава просто си купих за по няколко шилинга два обикновени малки часовника. Закачих ги на подвесите на кардановия пръстен, за да не им се отразява клатенето на яхтата.
След това дойде ред на механичния лаг. Той се състои от поплавък с перки, спуща се зад кърмата на кораба и щом той потегли, започва да се върти правопропорционално на развиваната скорост. С помощта на въже задвижва поставения на борда брояч. Поплавъка направих от самолетен щурвал, към който прикрепих перки от алуминий под такъв ъгъл, че да описват пълен кръг на всеки 30 см. За брояч приспособих малък часовник, така че всяка минута от циферблата да отговаря на една миля. Като изпробвах лага, видях, че дава отклонение до 20 процента, но щом като то се знаеше и беше постоянно, нямаше особено значение... Преставаме да се смеем и започваме да се питаме: луд ли е този човек, или просто гений. Гений на сръчността! Да видим какво става по-нататък.
На 31 декември 1931 г. Ребел потегля при слаб вятър. Прекосява спокойно залива на Сидни, но като лавира, прави един много дълъг галс и дъното на яхтата остъргва някаква скала. Лошо начало, което продължава. Неочаквано се вдига вихрушка и гикът на "Елейн" се захваща между въжетата. Завой обратно? И дума да не става. Само на кливер успява да излезе от пристанището и ... го хваща морската болест. За негов късмет вълнението скоро утихва. Завързва румпела и ляга да спи. Събужда се след 6 часа и установява, че вятърът е отслабнал. Вдига всички ветрила и потегля право на изток, към Нова Зеландия.
Известно е, че Тасманово море има лоша слава. Ребел плава както може, общо взето, отвратително. Гол като червей, получава хубав "пердах" от една много едра градушка. Не закъснява и първата пробойна. Няма помпа. Изгребва на ръка. Разядени от водата, ноктите му могат всеки момент да паднат. Палатката се разпада. Завивките са съвсем прогизнали. Най-после времето се оправя, той се гмурва във водата и калафати дупката с маджун. Опитайте се да го направите!
Много е горд от изчисленията на местоположението си: Имах намерение да спра в Оклънд, Нова Зеландия. Но след четири седмици плаване установих, че се намирам вече много на изток от острова. Бях се отклонил и на около двеста мили на север от първоначално определената посока. При това положение реших, че е много по-разумно да се насоча право към островите Фиджи, отколкото да обърна срещу вятъра, за да сляза първо на юг, а след това да тръгна на запад. И така, поех курс право на север.
Да пропуснеш Нова Зеландия, която е дълга 1700 километра...!
Въпреки това този човек стига до Америка!
Преди всичко трябва да се знае неговият начин на навигация. След като островите не са отбелязани на картата му, той не може да се насочи към тях. Има обаче нужда от сладка вода. Тогава чува насън глас, който му казва: Все в посока на островите Фиджи има и други, по на юг, неотбелязани на твоята карта. Оказва се точно така. Друг сън го предупреждава за подводни скали. Също така съвсем точно. Няколко месеца по-късно му се присънва остров, на еди какво си разстояние, в еди-какви си координати. Духът му сигурно отива да провери на място и се връща да докладва. Сънят като начин на навигация го предпазва и от евентуални сблъсквания.
В Хонолулу му искат паспорта. Представя един, който си е направил самичък.
- Но този документ не е официален!
- Извинете, но аз съм си правителство на самия себе си... Служителят е изумен, но не настоява и позволява на Ребел 60-дневен престой.
Огромното разстояние от близо 3500 мили, отделящо Сандвичевите острови от бреговете на Америка, изминава без часовник. Неговите отдавна не работят. Наистина, както самият той казва, малка е възможността да отминеш земя, голяма колкото Америка.
Изхитря се да укроти бурята с молитва, и то молитва с условие: Да спре бурята до вечерта и аз ще започна да вярвам. Господ приема, но с чувство за хумор: налага пълно затишие. Ребел упорства: Да спре бурята и ще стана верующ. Този път всемогъщият изпраща лек вятър.
Ребел е вече близо до американкия бряг и се движи по пътя на корабите, но няма фенер. Някаква дълга пръчка плава край "Елейн". Изтегля я на борда и какво... установява, че на края й е закачен фенер за буря в отлично състояние. Казва си, и сигурно не без основание: Значи господ не само изпълнява молбите ми, но и отгатва желанията ми.
Да се смеем ли?
На 8 януари 1933 г., една година и седем дни след отплаването от Сидней, Ребел пуща котва в пристанището Сан Педро край Лос Анджелис. Никой не му устройва празнично посрещане. Напротив, има доста сериозни неприятности с американските имиграционни власти и даже лежи в затвора. "Елейн" пък е блъсната от една лодка на Управлението на пристанището. Всичко това ни помага да се уверим, и то с факти и официални документи, че плаването на Ребел действително се е състояло. Но ... трябва да насилим въображението си, за да го повярваме.
Спекулации със захарта?
Въпреки увеличеното производство на захарно цвекло в страните от Европейския съюз, прогнозите сочат, че обемът на световното производство ще намалее с 320 000 т и ще бъде 122,8 млн. т. Световното потребление през 1998 г. също вероятно ще намалее - от 124,37 млн. т на 123,98 млн. т, смята изследователят на пазара Чарников.
Очакванията, че производството на захар ще намалее в резултат на въздействието на природния феномен Ел Ниньо доведоха до изключително широко изкупуване на захарта от спекулативни интереси. Изкупените количества достигнаха дори предела на възможното предлагане. Слабото производство в Индия може да доведе до вътрешен дефицит в страната към края на настоящата година. Според някои анализатори производството там може да спадне до 11,69 млн. т. Това ще създаде необходимост от внос към третото тримесечие на 1998 г. Други анализатори на вътрешния пазар дават по-оптимистични прогнози за производството и смятат, че внос няма да бъде необходим. Сред тях е и асоциацията на производителите на захар, която дава прогнозни стойности на производството между 12 и 13 млн. т. В Русия и Украйна се очаква рязък спад в производството на захарно цвекло. В Русия то ще спадне до 15,2 млн. тона и няма изгледи да задоволи вътрешното потребление за повече от четири месеца. В резултат на това Русия вероятно ще се превърне в голям купувач на захар.
Страхове и надежди
Като в експеримент на живо
Всяка година започва с планове, прогнози и поглед към бъдещето. И в морския бизнес, както навсякъде, хората се надяват, че предстои нещо по-добро и по-различно отпреди. Дали обаче съществуват отрасъл или предприятие, който с увереност могат да залагат на растежа и развитието. Оптимизмът, доколкото го има, е твърде умерен. Нещо повече - корабостроенето и кораборемонтът бяха попарени от есенната слана на промените в Закона за ДДС. Имаше реална опасност предприятията от целия отрасъл да бъдат изправени пред крах и отведнъж да изчезнат от пазара. Гигантски експеримент на живо - само така може да се нарече поредната недомислица на родните ни законотворци, които отново доказаха колко далеч са от спецификата и проблемите на морето. А колко усилия и съдействие на по-високо ниво бяха нужни, за да стигне проблемът до вниманието на финансовия министър, а след това (надяваме се) да намери решение в бъдещия правилник по прилагането на закона.
В такива моменти се питаме няма ли все пак да спрат експериментите и защо не можем и ние, както във всяка нормална европейска страна, да подхождаме към морските отрасли с нужните познания и внимание към спецификата им. Или не сме морска държава?
Страхът и надеждата вървят ръка за ръка, но като че ли напоследък най-често ни се налага да викаме неволята. Защото от държавата не идва нито помощ, нито защита - дори когато е длъжна да ни ги даде. Известно е, че морските предприятия, работещи открай време на международния пазар, понасят по-лесно кризата и дори постигат рентабилност. Но докога ще продължава това, ако не се намерят средства за развитие и обновление? Защо националният морски превозвач Параходство БМФ все още няма яснота коя организация ще извърши освидетелстването му по Кодекса ISM? Едва ли в държавната морска администрация има някой, който би поел отговорността, в случай че бъдат пропуснати сроковете и корабите ни спрат да търгуват. Или бавенето и отлагането са се превърнали в своеобразен български експеримент с времето и истинските стойности. Митническите закони - истинска пречка за привличането на товаропотоци към българските пристанища, ги обричат на стагнация и провинциализъм в рамките на Черноморския регион. А би могло да се помогне поне с това - и колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото времето не чака, а годините минават една след друга.
Турският флот пред Бургас
Документално: 85 години от Балканската война 1912 - 1913 г. През 1997 г., като следваше, доколкото е възможно, хронологията на историческите събития, "Морски вестник" представи документално - чрез спомени и разкази на очевидци и публикации от тогавашния печат - някои от най-характерните епизоди от военните действия пред българското Черноморско крайбрежие през Балканската война. Ще продължим да правим това и през 1998 г. Интересно описание на едно от тези събития ни дава известният Антон М. Прудкин в мемоарната си книга "Записки на моряка", излязла от печат през миналата година. Откъса препечатваме със съкращения:
Всеобщият ентусиазъм и патриотическият подем, с които българският народ посрещна обявяването на войната срещу Турция, увлече и мене. По силата на узаконеното положение търговските ни параходи през време на война се милитаризират и екипажите им си остават по местата. Това не ме задоволяваше и като поисках разрешение от Параходната дирекция, направих постъпки пред бригадния началник да бъда зачислен в Осми пехотен приморски полк. Но това не ми се удаде, защото параходът "София", който тогава командвах, не можа да се завърне във Варна и остана в Бургас в момента, когато България обяви на Турция война. Турската флота блокира нашето крайбрежие и "София" се криеше в бургаското пристанище... Гарнизонният началник полковник Каблешков, под чието разпореждане се намирах, строго ми забрани да напусна поста си. Имал бил сведения, че турската флота вече крайцерувала край нашите брегове, та може би параходът ми ще потрябва... Тъкмо в момента на обясненията ми с полковника в комендантството дотърчаха няколко офицери и заявиха, че цялата турска ескадра се показала в Бургаския залив и бавно се движи към града. Навярно ще бомбардира. Изтичахме на булеварда, гдето спешно се копаеха шанци. Действително турската флота беше застанала срещу Бургас, и то тъкмо до минното заграждение - значи турците добре знаеха догде е минираното пространство. Но това не беше секрет, защото за чуждестранните параходи нашите пристанища бяха открити през време на мобилизацията, а тъкмо тогава те се минираха и за минираните водни пространства се раздадоха планове на чуждестранните параходни агенции.
Като единствен моряк, попаднал всред пехотинците, около мен се групираха офицерите - командири в опълченската дружина, която, окопала се на брега край морето, беше готова да отбие турския опит за десант, и ми задаваха различни въпроси от морски характер, гледайки движението на турските параходи.
Спешно се готвехме да отбием възможния турски десант. Турската флота вече цял ден стоеше пред Бургас. Към опълченците прииждаха от града доброволци, които спешно ги въоръжаваха. И сам аз през цялата нощ стоях в окопа с пушка в ръка, мокър до костите от непрестанния дъжд. Жителите спешно напускаха града. Паниката обзе всички - никой не се съмняваше, че турците ще бомбардират Бургас, а след това ще дебаркират на брега военни части. Но на сутринта флотата не се виждаше на хоризонта. Заминала беше да обстрелва Балчик. След войната научих, че командването на турската флота се въздържало от бомбардировката на Бургас, защото на булеварда пред града бяха жилищата на консулите на Великите държави и всички те, когато турската флота се появи, бяха си вдигнали знамената. Турците се побояха от това, че гранатите им можеха да разрушат и консулствата.
Полковник Каблешков излезе прав. Параходът "София" действително извърши военна служба: плени един турски кораб! Нещастният турски платноход по липса на вятър не можа да се отдалечи в морето и обявяването на войната го завари пред бургаското пристанище.
Петнадесетчленният екипаж на турския кораб - анадолски лази - много се изплаши, когато "София" се залепи о борда му и аз строго заповеднически извиках от командния си мост към капитанина турчин да се предаде без съпротива - пленени са! Турчулята даже и не мислеха да се съпротивляват, а бързо и с готовност слушаха и изпълняваха моите заповеди: вдигнаха си котвата, привързаха се за нашия параход и така, буксирайки "пленника", тържествено - като победители, влязохме в пристанището. Този беше единственият военноморски трофей, който взехме през Балканската война!
После няколко пъти отивахме до Созопол и Месемврия да закараме опълченци и муниции. Така останах на парахода до първото примирие с Турция (3 декември 1912 г. - бел. на ред. ). Тогава напуснахме бургаското пристанище и пристигнахме във Варна.
Черноморската ни граница продължава да бъде разграден двор
Защо корабът нарушител "Чайка" безнаказано "отлетя" от рейда пред град Каварна?
Около 16,00 ч. на 4 януари т.г. (неделя) кораб, неопознат от поста за наблюдение на нос Калиакра, застава на котва пред град Каварна. Той не е подавал сигнали за бедствие, нито пък информира Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК), че му се налага по някакви причини принудителен престой в наши териториални води. Времето е тихо и спокойно, а и мястото за скриване от лошото време е под нос Калиакра. С други думи - корабът е нарушител по смисъла на Закона за морските пространства на Република България и подлежи на санкция. Затова оперативната служба на ВМС своевременно (в 17,30 ч.) информира ДИК - Варна, и Граничната полиция за съмнителното поведение на кораба. Оттам отговарят, че приемат информацията като сведение и нищо повече.
На 5 януари сутринта ВМС отново информират ДИК и Граничната полиция, че същият кораб продължава да стои на котва пред Каварна. Нещо повече, чрез съответните технически средства е засечено движението на по-малки плавателни средства около него. Очевидно става въпрос за контрабандно товарене или разтоварване на стоки. Отново няма никаква реакция.
Същия ден в Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП) получават информация за заседнал кораб пред Каварна. Около 12,00 ч. спасителният катер "Тангра-2", който извършва проверка на нов ехолот, получава разпореждане да се насочи към акваторията пред Пристанище Каварна, заключена между н. Чиракман и н. Иканталък. При много добра видимост (10 - 12 мили) капитанът на катера открива на около 2 мили южно от входния фар на Пристанище Каварна търговски кораб и три малки рибарски кораба около него. В 13,35 ч. корабът е опознат като "Чайка" с пристанищна регистрация в украинския град Николаев. Гемиите обаче са без опознавателни знаци. Тъй като дълбочината под "Чайка" е 16 м, капитанът на катера не предприема други действия, защото информацията за заседнал кораб не се потвърждава. От "Чайка" обаче забелязват катера и започват маневра за снемане от котва.
Към 15,00 ч. корабът нарушител вдига котва след 23 часа незаконен престой в наши териториални води и необезпокоявано ги напуска с курс Констанца - Одеса. Вероятно ДИК и Граничната полиция ще дадат свое официално обяснение за случая, защо не са реагирали след сигнала, получен от ВМС. Те обаче не са потърсили съдействие от тях, а законът им дава това право, още повече че ВМС имат пункт за базиране в Балчик - в непосредствена близост до района на нарушението. Нещо повече - сигналът не е достигнал до Районно митническо управление (РМУ) - Варна, което има законното право да проверява всеки кораб, по всяко време на денонощието, във всяка точка на нашите териториални води.
Случаят породи две контраверсии в два различни варненски всекидневника. "Украински кораб разтоварва контрабандно край Каварна" - съобщи в. "Черноморие" на 8 януари. "Украински кораб не е разтоварвал край Каварна" - опроверга "двойникът" "Черноморие днес" на следващия ден, позовавайки се на ДИК. Второто обаче противоречи както на данните от наблюдението от ВМС, така и на прякото опознаване на кораба от екипажа на "Тангра-2". Каквито и оправдателни причини да посочат ДИК и Граничната полиция, контрабандистите отново ни се присмяха, а тромавостта и несъгласуваността между институциите още веднъж потвърдиха факта за разградената ни морска граница. Ще се намери ли и този път отговорна държавна институция, която да нарече и тези факти "евтина сензация на безотговорни журналисти?"
Това не е първият, няма да бъде и последният подобен инцидент. Може би следващия път е редно ВМС да информират и РМУ - Варна, или съответно Бургас. Вероятно митничарите няма да бъдат толкова милостиви към нарушителите, а и ВМС няма да им откажат съдействие при нужда. Така или иначе - въпросът за създаване на Брегова охрана си остава актуален, но няма кой да го постави на дневен ред. Японското корабостроене в перспектива
Големите японски корабостроителни заводи са осигурени с поръчки за пет години напред. Седемте основни завода в страната са се запасили с достатъчно работа - общо 453 кораба с общ тонаж 17,8 млн. gt (данните са от края на септември м.г.) при 14,2 млн. gt за същия период на 1996 г. Напливът от поръчки ще бъде осъществен с разширяване потенциала на корабостроителниците. В заводите ще се извършва забраненото някога паралелно строителство на няколко кораба в един док, ще се поднови работата в консервираните докове. Досега паралелното строителство се извършваше от средноголеми заводи, но към него се насочват вече и лидерите в бизнеса. Забраната върху него отпадна през 1996 г. като част от програмата за дерегулация на японското министерство на транспорта. Корабостроителниците настояваха за тази либерализация, тъй като паралелното строителство бе разпространена практика в основния японски конкурент Южна Корея.
LOF - най-използваната форма на догаовор за спасяване
В своя брой 18(66) от т.г. "Морски вестник" съобщава за работата на последната конференция на IМО по търсене и спасяване и за обсъждането на мерки за въвеждане на Международната конвенция за търсене и спасяване на море SAR'79. Може би е време отново да насочим вниманието си към тази тема, традиционна за морските издания през тежкия зимен сезон. Тук ще се спрем на различните типови форми спасителен договор и причините за тяхната популярност в морската практика.
На необходимостта от официално оформяне на реда за търсене и спасяване отговарят няколко международни договора по въпросите на безопасността: Конвенцията за оказване на помощ и спасяване по море 1910 г.; Конвенцията за откритото море 1958 г., SOLAS; Конвенцията на ООН по морско право 1982 г. С Конвенцията SAR от 1979 г. се урежда търсенето и спасяването на човешки живот (rescue), а Конвенцията от 1989 г. урежда отношенията във връзка със спасяване на имущество (salvage). Но и в последната конвенция, както и в Конвенцията от 1910 г. се повтаря задължението да се оказва помощ на всеки, изпаднал в опасност в морето. И в двете конвенции се посочва, че спасените не дължат възнаграждение, но нищо не засяга разпоредбите по този въпрос в националните закони.
Конвенцията по спасяване на имущество от 1989 г. влезе в сила у нас на 14 юли 1996 г. на мястото на Конвенцията от 1910 г. За разлика от императивния подход на старата конвенция, Конвенцията от 1989 г. е с факултативни правила - те улесняват договарянето, а разпоредбите й могат да се изместват с договори.
От приемането й през 1989 г., още преди влизането на тази конвенция в сила, нейните основни принципи се включват в договорите на водещите морски държави. Например френските специалисти подчертават, че в своя договор от 1990 г. са интегрирали основното от Конвенцията 1989 г., като са избегнали слабостите й.
Най-често договорите за спасяване са "open" - "отворени". Какво означава това? Обикновено характерът на услугите и цената се уговарят предварително и страните определят отношенията си, но при спасяването това е невъзможно. Обемът на работата не може да се предвиди, а и да има предварително мнение, впоследсвие то може да се промени.
Поради това договорите за спасяване обикновено не посочват размер на възнаграждението. Те не са "затворени", а "отворени" - "open". Тези договори създават възприета рамка, по-специално за определяне и изчисляване на възнаграждението. Така се избягват спорове на ранен етап и нежелателно забавяне поради "пазарлък"; вместо това се възприема правилото "salve now - argue later".
Първата типова форма на отворен спасителен договор е от края на ХIХ век - разработена от английски лойдов комитет с цел определяне на съд и рамка за решаване на споровете във връзка със спасяването. Ревизирана е многократно, но последните форми са от 1980, 1990 и 1995 г. Съществуват и други типови форми - френска, норвежка, датска, холандска, германска. В района ни може все още да се предлага и форма на Московската арбитражна комисия - МАК - 31 г., с изменения от 1951 г. Трябва да се има предвид и Turkish Maritime Organization Salvage and Аssistance Аgreement. Но най-популярната форма на спасителен договор остава Лойдовата отворена форма - LOF.
Обикновено договорите за спасяване съдържат формула, изразяваща правилото, че възнаграждение се получава само при постигнат полезен резултат.
Отклонение от правилото се наложи сравнително неотдавна поради необходимостта спасителите да бъдат стимулирани да предприемат действия, когато няма перспектива за спасяване на кораба, но може да се предотврати или сведе до минимум замърсяването на околната среда. С форма LOF от 1980 г. "Лойдс" изпревари международната уредба, като определи задължение за спасителя и едновременно гарантира възнаграждение за усилията му с т.нар. Safety Net - мрежа за безопасност. Това изключение се отнася само за случаите, когато спасяваното имущество е танкер, натоварен с нефт: суров нефт, мазут, тежко гориво и смазочни масла. Ако спасителят не е проявил небрежност, но не успее или успее отчасти, или няма възможност да завърши спасяването, за сметка на собственика на танкера той ще получи възнаграждение в размер на разумно понесените разходи и увеличение до 15 на сто от тези разходи.
Чрез съответни членове от Конвенцията 1989 г., с измененията от 1990 г. в LOF'90 бяха включени и други опасни вещества освен нефта. Но с включване на тези текстове (дефиницията на чл. 1 (d) за увреждане на околната среда) се направи и ограничение на района, в който спасителят може да претендира, че е вложил усилия срещу замърсяването на околната среда в крайбрежни и вътрешни води или прилежащи райони, тъй като това ограничение не се съдържа в LOF'90. (Ако например голям нефтовоз бедства и, независимо от усилията да бъде спасен и да се предотврати разлив, той потъне). От друга страна LOF'80 няма да е благоприятен за спасители в океана, когато товарът е друг освен нефт - например при бедстващ химикаловоз. Разбира се, от гледна точка на бедстващите предпочитанията са тъкмо обратните.
При тази ситуация критиките бяха насочени към дефиницията на увреждане на околната среда и разграничаването на крайбрежните от некрайбрежни райони; твърди се, че това е отражение на наивно разбиране за морските екосистеми. Очакванията се свързваха с LOF'95.
На 1 януари 1995 г., когато Конвенцията по спасяване 1989 г. бе възприета във Великобритания, беше изготвена и нова форма LOF'95. Основната разлика от LOF'90 е във връзка с представянето на гаранция.
Очаква се LOF'95 да замести LOF'90 в много случаи, но като че ли LOF'80 отново ще остане предпочитана форма за спасителите на натоварени или частично натоварени танкери в международни води. Някои експерти препоръчват договарящите страни да внасят поправка в LOF'95, като зачеркват ограничителните думи в дефиницията на чл. 1 за крайбрежни и вътрешни води.
MSC "CARLA" - една от многото катастрофи на отминалата година
Черната серия от катастрофи в края на миналата година включва и нещастието с контейнеровоза под панамски флаг "Carla" (2868 teu), собственост на "Mediterranean Shipping Company" със седалище в Швейцария. Той се пречупи на две по време на буря в Атлантическия океан през нощта на 25 ноември. Кърмовата му част бе взета на буксир, а носовата секция бе поддържана на повърхността пет дни. Въпреки това драматичната спасителна операция на около 100 мили от Сао Мигел, Азорските острови, завърши не съвсем успешно. Потъна натоварената с 1000 контейнера предна секция. По сведения на спасителите - "Tsavliris Salvage International Ltd" със седалище в Пирея, тя имала диферент 5 м и дрейфувала със скорост половин миля в час. Най-радостният факт е, че всичките 34 членове на екипажа бяха спасени. "Tsavliris" използва за тази уникална операция най-големия спасителен влекач в света "Fotiy Krylov". Първоначалните планове, възпрепятствани от лошото време, са включвали провлачването на двете части от кораба до Лас Палмас и разтоварването им там. Това е било възможно по принцип, тъй като "Fotiy Krilov" разполага с три мощни винчови системи за провлачване.
Драматичните действия в Атлантическия океан и трагедията с "Carla" бяха упоменати само мимоходом от неспециализираната преса и останалите медии. Почти не бе отразено мъжеството на моряците от португалския военен кораб "Jacinto Calldido" и на екипажа на "Fotiy Krilov". Те несъмнено ще получат своето спасително възнаграждение, но вещината в спасяването на човешкия живот на море, за която днес се говори и пише все по-малко, заслужава специална похвала.
Трагедията с контейнеровоза "Carla" ни напомня и за още нещо - какво може да стори природата с кораб, който се смята за последна дума на човешкия напредък и техниката.
50 години "Оптимист"
"Сапунените сандъци" са мечта за всеки малчуган
На приятелска вечеря в клуб "Оптимист" в американския град Клируотър, щата Флорида, майор Мак Кей предложил на конструктора Кларк Милс да създаде ветроходна лодка за деца. "Трябва да направим нещо за голямата енергия, която блика от нашите малчугани", казал майорът. Милс се въодушевил от тази идея и не след дълго прототипът бил изпробван в залива. При скорост на вятъра от 20 възла (5 бала) синът на майора - Клиф, с малко свито от страх сърце подкарал лодката и извършил първите маневри изненадващо добре. Това било през есента на 1947 година.
По това време хлапетата в Копенхаген изпросвали от бакалите празните сандъци, в които се доставял сапун на едро. Поставяли 4 колелца от ролкови кънки под дъното на сандъка и на закрепената отпред малка мачта опъвали ветрило. С този примитивен ветроход те препускали напред-назад по крайбрежния булевард, където винаги има хубав вятър, докато станали толкова много, че полицията, от съображения за безопасност, се видяла принудена да ги забрани. С увиснали носове хлапетата можели само да подсмърчат, гледайки как по-големите батковци карат яхти в морето.
Скоро обаче по датските води започнали да плават първите "сапунени сандъци", както и до днес на шега наричат "Оптимист". Не друг, а самият трикратен олимпийски шампион Паул Елвстрьом, очарован от простотата и сигурността на тази детска лодка, настоя и през 1957 г. се проведе първото държавно първенство на Дания в клас "Оптимист". Международната класна организация е създадена през 1960 г., а към края на шейсетте години е проведено и първото световно първенство в Австрия.
Сега на всеки две години в Берлин се срещат 16 отбора от различни страни с по четири деца в борба за Европейската Опт-отборна купа. Състезават се по системата "всеки срещу всеки". Целта е не само да се победи, но и - в рамките на позволеното - да се попречи на противника. След финала всяка лодка получава точките за своето място, а сборът от точките на участниците във всеки тим определя победителя. Накрая първите четири отбора отиват на финалите - първите два - за първо и второ място, другите два - за трето и четвърто. В миналогодишната борба между 12 - 15-годишните най-добре се представи отборът "Дания-1". Той достигна до финала непобеден, а там с две победи остави Италия на второ място. Третото място зае "Германия-2" след три гонки пред Словения.
Днес едва ли има голям ветроходец, на който прощъпалник да не е бил "Оптимист", и едва ли има някъде по света клуб без тази великолепна лодка за първи стъпки във ветроходството. Затова не изненадва фактът, че "Оптимист" е най-разпространеният клас яхти с над 600 000 лодки в 82 страни.
"Бургаски вечери"
Излезе от печат книжката на поета Иван Ванев "Бургаски вечери". Песента по едноименното стихотворение с музиката на рано починалия Иван Коларов е така известна, че се е превърнала в емблема на града и се пее повече от три десетилетия.
Бургаски вечери, рибарски мрежи, сръчно изплетени от тънка мъгла, вий не забравяйте кой ви остави своята синя добра тишина.
Песента звуча и в репертоара на фамилия "Тоника", чийто концерт се излъчи на Бъдни вечер по БНТ.
Иван Ванев изкарва хляба си като шлосер, докер, корабостроител и никога не е вземал и стотинка хонорар от стиховете си, казват негови приятели. А стиховете му ще се помнят и от внуците ни, защото времето ги наложи като вечни.
Скромен български учител, почитател на поета, спонсорирал тази първа и единствена стихосбирка, като пожелал да остане анонимен.
Такива жестове не са били чужди на българина в миналото и в бъдеще ще стават все по-чести. За да има повече вечери " с толкова много добра тишина... "
