В началото бил пълен със зверове, а сега - с тайни
Дори и да преобърнете наопаки всички библиотеки по света, пак няма да откриете кой е изобретил колелото. Затова пък без всякакъв труд - можете да научите кой е спуснал на вода първия кораб. Достатъчно е само да отворите книгата на всички книги - Библията.
Скоро след като заселили Земята, потомците на Адам и Ева започнали да създават проблеми на Всевишния. Заради грабежите и убийствата между тях Бог решил да изтреби всичко живо на Земята, при това по достатъчно хуманен според неговите представи начин - с потоп. Но не му се щяло да създава наново човешкия род. Така му хрумнала идеята да открие праведник сред грешниците и да го спаси заедно със семейството му и с по една двойка от всички животни - като го качи на кораб. Този праведник се казвал Ной.
Никой не се вслушвал в предупрежденията на гласа божи. Само Ной изпълни повелите, изпратени му свише, и си построил ковчег от гоферово дърво, насмолил го и прибрал в него близките си и зоопарка. Така започнало всичко.
Повечето хора си мислят, че това е просто една хубава библейска приказка. За интересния й сюжет няма защо да спорим, но дали е само приказка, си заслужава да помислим. Библията съвсем не е проста книга, така смятат не само вярващите, но и учените. Ако информацията в нея се подложи на компютърен анализ, ще стане ясно, че тя съдържа немалко достоверни информации, закодирани по оригинален начин в тази най-древна от книгите. Например учените сравнително наскоро откриха явлението "дрейф на континентите". А ако погледнем в Книгата на Битието (глава 10:25), там се казва: "Родили се на Евер двама синове, единият бил наречен Фалек (т.е. "част"), тъй като по негово време земята се разделила. " Колко ли поколения поред са чели в ужас последната книга на Библията - Апокалипсиса, в която Йоан Богослов в символични образи предсказва бъдещата съдба на Църквата и света. И със страх са мислили за бъдещето.
Но нека се върнем към ковчега на Ной, който може би не е съвсем измислен. Той е описан пределно точно - дълъг 300 лакти, широк 50 лакти и висок 30 лакти. Освен това е написано, че ковчегът имал три ката - сиреч три палуби, но само един прозорец и една врата.
Известно е, че древната източна мярка "лакет" била равна на 0,45 м. Затова не е трудно да се пресметне, че площта на една от палубите била 3040 кв.м. Но тъй като ковчегът бил трипалубен плавателен съд, общата му полезна площ била 9120 кв.м. Дори за съвременните мащаби това е внушително решение.
Оттук започват тайните. Пръв се произнесъл по тях сър Исак Нютон. Той седнал и изчислил, че Ноевият ковчег трябва да е имал товаровместимост около 24 000 регистър-тона. А какво ли е задвижвало тази грамада? Та нали ковчегът носел в себе си не само хора и животни, а и голямо количество храна за тях. В Библията е казано, че наводнението продължило 40 дни, а после водата започнала да се отдръпва и така минали още 150 дни. Значи ковчегът на Ной бил на автономно плаване не по-малко от 190 дни, т.е. повече от половин година. И никой не умрял - значи храната била достатъчно.
Между впрочем от светото писание става известно, че ковчегът не се е носил неуправляем по вълните, а се борил със стихиите, плавал по волята на капитана си към върха на планината Арарат в Армения. Значи имал и двигател. Как е успял Ной да създаде такова инженерно чудо? Очевидно "творецът", или по-точно този, когото наричали с това име, е притежавал високи технически възможности. Освен това в екстремни ситуации той споделил знанията си със земния жител Ной.
Може би някъде в книгите има отговор на този въпрос. Интересно е да видим какво мислят и съвременните учени.
Ето и една истинска находка - книгата на Рене Норбергер "Тайните на загиналите народи". Позовавайки се на Франсоа Перен, председател на комисията по атомна енергетика на Франция, Норбергер разказва за едно неочаквано откритие на работниците от френски център за обогатяване на уран. Оказало се, че урановата руда, добита от нов рудник в Западна Африка, била преработвана по-рано от някой друг. За естествен процес не можело да става и дума, тъй като водата, нужна за подобна реакция, трябва да бъде свободна от всякакви примеси. Такава вода в естествени условия не съществува, тя може да се получи само в лаборатория. Но по-важно е, че според данните от проведения анализ обработката на рудата била извършена преди около пет хиляди години. Кому ли по това време било нужно да обогатява уран?
Рене Норбергер започнал да търси в историята събития, свързани с тази отдалечена дата. И изведнъж открил! Според хронологичната система, разработена от английския архиепископ Ъшър, всемирният потоп би трябвало да е станал някъде между 3200 и 2350 г. преди Христа. С други думи преди около пет хиляди години. Така стигаме до загадъчния ковчег на Ной.
За плаването на такъв гигант - без дозареждане, без поддържащи жизнената дейност системи, само за отопление и приготвяне на храна в продължение на повече от половин година бил нужен мощен източник на енергия. Възможно е древните хора да са познавали някакъв неизвестен на нас източник. Но ако всичко това ставаше в наши дни, такъв източник може да бъде само атомен реактор. Според Норбергер е възможно потопът да е изтрил от лицето на планетата цивилизация, по-развита от нашата. Засега това си остава една голяма тайна.
А ключът към тайната е самият ковчег. Още повече че мястото на неговото "засядане" е известно - планината Арарат. Защо да не потърсим там отговор на една от най-големите загадки в историята.
Този отговор се търси отдавна. Но от това загадката не става по-малка. Забелязана била странна закономерност - щом някой се доближал до разгадаването на тайната, нещо му попречвало в последния момент. И така векове наред.
Още великият мореплавател Марко Поло се канел да търси ковчега. През 1296 г. той писал следното: "В далечната, окована в ледове, земя Арарат се намира Ноевият ковчег ... " Той не предполага, а знае със сигурност, неизвестно откъде. Марко Поло се готви да направи най-голямото пътешествие в живота си - за намирането на ковчега. И неочаквано избухва война, вземат го в плен, после попада в затвора - всичките му планове рухват.
Минават векове и през 1856 г. "трима безбожници чужденци", уверени, че ковчегът не съществува, наемат арменски водачи и тръгват из планината, за да докажат несъстоятелността на библейската легенда. И неочаквано, за техен ужас, настъпил крахът на атеистическите им убеждения, когато на третия ден водачите ги довели до ковчега. "Отначало се опитваха да го унищожат, но ковчегът беше много голям. И тогава безбожниците се заклеха да не казват никому за странната си находка. Поискаха същото и от нас. " Това са думи на един от водачите, казани, преди да умре. Той не поискал да отнесе тази тайна в гроба си, макар че запазил тайната за местонахождението на ковчега. Информацията е от списание "Крисчън хералд", август 1975 г. През 1916 г. известният руски военен пилот Росковицки съобщил в донесение до командването, че наблюдавал от аероплана си на склона на Арарат (тогава местността влизала в състава на Руската империя) "да лежи голям плавателен съд". Въпреки че се водела война, руското правителство бързо съставило експедиция. После участниците в нея твърдели, че целта била "достъпна, добре фотографирана и изследвана ... ". Но отново някак тайнствено уникалните фотографии и документи изчезват във вихъра на революционните събития. А територията на Голям Арарат е окупирана от турски войски.
По-късно започват да се разпространяват фантастични слухове. Местните жители тайно разказват как навръх нова година над планината се появява видение на кораб-призрак, покрит с кал. Капитанът от ВВС на САЩ Грегор Швинхамър, служещ в база на НАТО в Турция, докладва в щаба си, че навръх планината Арарат е видял "чудноват сандък". По неговото описание художник прави дори скица на предмета. Но повторният полет на пилота по същия маршрут не дава никакъв резултат.
Затова пък в "Дейли телеграф" на 13 септември 1965 г. е поместена снимка с ясно различими очертания на плавателен съд - тя е направена от космоса. И така с търсенето на ковчега се заема един от хората, стъпили на Луната през 1971 г. - астронавтът Джеймс Ървинг от екипажа на "Аполо-15". След завръщането си от космоса той изведнъж става страшно набожен и тръгва да търси ковчега, убеден, че ще открие лесно предмет с размерите на половин футболно игрище. Но злата съдба проваля и него. При изкачването си той пада от една скала и вместо на борда на ковчега е отнесен от военен хеликоптер до болницата в Анкара.
Списъкът на разочарованите търсачи е дълъг. Затова неволно у всеки възниква подозрение, че някой или нещо пази тайната на ковчега. Сериозна помощ му оказва и турското правителство. От 1974 г. този район на Арарат е затворен за посещения, а по границата са разположени наблюдателни постове.
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Във всяко питие има частица истина, а откриването на цялата истина е въпрос на чест за уважаващия себе си моряк
Йо-хо-хо, и бутилка ром!
Петнайсет души в ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо, и бутилка ром!
Честно да си кажем, винаги сме подозирали, че тази пиратска песен, намерена от някой си Р.Л. Стивънсън в уж старинни морски архиви, не е нищо друго, освен една шега. Съдете сами - една бутилка ром за петнайсет пиратски глътки - това е повече от подигравка, издевателство някакво дори.
Да, в старите благословени времена, когато в непознато пристанище трябвало да се погрижи за продоволствието, боцманът не отивал на пазара или в колониала, а направо влизал в най-близката кръчма и си поръчвал чаша питие. Ако след две глътки почнел да побледнява, да позеленява и да изпуска сълзи, като дойдел на себе си, той блажено въздъхвал и казвал:
- Ама че шегичка! И колко са в нея градусите?
Тактичният собственик на богоугодното заведение пресмятал бързо нещо наум и отвръщал:
- За градусите точно не зная, но една бутилка стига за дванайсет сбивания и едно убийство.
- Двайсет сандъка веднага на борда! - нареждал категорично боцманът.
Да, когато леденият вятър безмилостно бръсне лицето, а от морската сол гърлото непрекъснато дращи, да го промиеш с едно питие не само че не е грях, но дори е задължително. Но на ветроходите, браздящи някога океана, пиенето не е било самоцел. За всяка вдигната от моряшката ръка чашка имало сериозен повод: пресичане на екватора, първо минаване край нос Хорн, сполучливо отблъскване на пиратско нападение, Рождество Христово, Пасха и какво ли още не. Ако пък нямало достойна причина, все пак оставала една, която служела безотказно - носталгията по родината. Не случайно в кубриците на много от ветроходите била изписана следната потресаваща молба:
Жаждата е мъчителна, както мъката по родината. Избави ни господи поне от едното от тези мъчения!
И понеже родината обикновено била далече, дори и за господ било по-лесно да избави тези захвърлени сред океана свои чада от другото мъчение... А как само пленително за слуха звучала на корабите от ХVIII век командата: Всички на вино! Може ли тя въобще да бъде сравнявана с днешното банално: "На обяд"... То е все едно да сравняваш котлет с макарони, че дори и по-ужасно... Уважението към историческата правда изисква обаче да кажем, че виното далеч не е било единствената напитка, която носела утеха на сърцатите морски вълци. Затова нека се поразходим по картата, този път не морската, а картата на напитките.
Коняк
Преди близо хиляда години Вилхелм I Завоевателя много старателно се готвел да завладее Англия. За транспортирането на 60-хилядната армия с оръжието и конете й норманите построили специален флот. Но като опитен пълководец Вилхелм разбирал, че това не е достатъчно. За успеха на операцията съществено можело да допринесе виното, което в подобни мероприятия задължително се взимало с бурета на борда. И най-скромната сметка обаче показвала, че при такава многобройна армия ще са необходими доста бъчвички. Но къде да бъдат вместени те?
Приближените на Вилхелм почти били изпаднали в отчаяние от нерешимостта на задачата, когато мисъл, гениална поне колкото пълководческите му способности, осенила предводителя на норманите: Какво би станало, ако от виното се отдели водната му съставка? Започнало щуро преваряване и скоро всички могли да се убедят, че това, което остава, е висококачествен спирт. Наляли го в дъбови бъчви, затапили ги и поели за Англия. Като стъпили на английския бряг и удържали първата си победа, решили, че е време да отворят бъчвите. И тук Вилхелм, уж опитен човек, едва не се провалил с нареждането съдържанието им да се разреди с вода, за да се върне първоначалното състояние на питието. Но в това е и главната прелест на историята, че тя се прави не от разните Вилхелми, а от народа. Той вече тайничко бил опитал отлежалото съдържание на бъчвите.
- Вилхелм - строго казал народът, - ако някой добави дори и една капчица вода в тази божествена напитка, много бързо ще му съкратим биографията. С такава напитка, ако има и закуска, не само Англия, но и половин Европа ще ти завладеем!
- Закуска в Лондон! - изкрещял Вилхелм, почти губейки присъствие на духа.
- Закуска в Лондон - ревнал народът и се втурнал да завоюва Англия за Вилхелм.
Така в 1066 г. Англия била завладяна от норманите и се появил конякът.
Ром
Капитанът стоеше на входа като замаян. След като изтри няколко пъти очите си с ръка, той влезе в къщата.
- Джим - каза той, - ром!
И както говореше, се олюля и подпря на стената.
- Ранен ли сте? - извиках аз.
- Ром! - повтори той - Ром! Ром!
Р.Л. Стивънсън, "Островът на съкровищата"
Когато испанците откривали Америка, те, казано честно, се надявали, че там ги очакват качествени лозя, от гроздето на които ще могат да си направят вино. Затова не взели никакъв запас от божествената напитка. Страшно е дори да си представим какво разочарование са изпитали първооткривателите на Новия свят, когато разбрали жестоката си заблуда. Жаждата за откривателство моментално била заменена от друга жажда, толкова голяма, че за чаша мадейра започнали да дават чаша златен пясък. На всичкото отгоре някакъв умник пресметнал, че за редовното снабдяване на колонистите с любимата им течност трябва да се ангажира целият световен флот. И когато вече всички били готови да прокълнат дори самата мисъл за откриването на Америка, няколко народни таланта, си спомнили бащината мъдрост за неволята дето учи, озърнали се, огледали се и забелязали, че навсякъде около тях расте в изобилие захарна тръстика.
Поекспериментирали, дегустирали и останали доволни. И което било особено важно, новото питие моментално изкарвало сълзи в очите. Така със сълзи на очи новополучената радост нарекли ром. А за да отдадат дължимото на изобретателите, измислили крилатата фраза:
Ром - какво повече е нужно на моряка!
Невъзможно е дори да си представим какви героични подвизи се извършвали в онези далечни години благодарение на рома. Разказите за тях предизвикват и днес трепетно вълнение:
- Когато към нашия кораб полетяха вражеските гюлета и командирът извика "Лягай"!, аз нито веднъж не паднах на палубата и през всичкото време стоях изправен в цял ръст под огъня на противника - разказвал моряк на близките си.
- Ах, колко си бил смел - възхищавали се те.
- Не, какво говорите - отвръщал юнакът, - работата беше в това, че бутилката ром, която бях сложил в джоба си, не беше затворена... Грог
Меняли се времената, а с тях и нравите. В 1740 г. престарелият адмирал Върнън заповядал веднъж да му смесят ром с топла вода и захар. А съдбата пожелала заради старческия си радикулит адмиралът да носи гащи от камилска кожа, наричани "грогове". Естествено, зад гърба му техният стопанин подигравателно бил наричан "старият грог". И понеже той не обичал да пие сам, но държал да черпи своите гости с любимата си смес, тя станала популярна със същото име. Отначало го изричали присмехулно, но колкото повече време минавало, толкова уважението към чудодейната напитка нараствало, докато грог започнала да пие цяла морска Англия. Може да се каже, че от 1740 г. на корабите на Нейно кралско величество се появила длъжността гроговар.
Уиски
Преди 500 и няколко години, а по-точно - само две, след като Христофор Колумб, открил Америка, един шотландски монах направил не по-малко епохално откритие - напитката, известна като шотланска ракия, или другояче казано - уиски. Подобно на Колумб и монахът Джон Кор едва ли е бил много наясно какво точно открива, но е бил сигурен, че е нещо хубаво. Неговото масово разпространение след 1823 г. (тогава английското правителство разрешава производството на уиски срещу лиценз от 10 лири и такса за всеки произведен галон) било действително революционно събитие, равно поне на изобретяването на парахода от Фултън. Не знаем има ли пряка връзка и зависимост между тези две събития, но бурният скок в производството на уиски подозрително съвпада с внезапния ръст на световния търговски флот. Така и си съществуват те рамо до рамо, подкрепяйки се един-друг. А колко нови и добри традиции се родили с появата на тази напитка... В Шотландия например към погребалните бюра създали специална служба. Всяка вечер нейните служители се отправяли към моряшкото гробище на Глазгоу. Там те отваряли бутилки с уиски и започвали да поливат пресните моряшки гробове. Тези хора не били богохулци, нито пък хулигани, както може да се помисли. Те изпълнявали последната воля на погребаните там моряци, които, отправяйки се в "най-дългото си плаване", завещали могилите им ежедневно да бъдат поливани с уиски. Тази странна последна воля един от моряците обяснил в завещанието си така:
"Иска ми се от мен, както и приживе, да мирише хубаво. Тогава няма да се налага да се блъскам пред вратите господни, защото свети Петър по миризмата веднага ще познае, че моряк чака своя ред, и ще ме пусне без забавяне."
Действително само мъдър човек може да го измисли това, но поуката трябва да е за всички: ако си изработиш някакво жизнено правило, не му изменяй докрай. Така, както постъпил например известният полярен изследовател Джеймс Кларс Рос. Веднъж той решил да отиде в църквата да се изповяда. След като го изслушал, пасторът наивно попитал:
- Кажете, а много ли сте пили през живота си?
- Свети отче - с достойнство отвърнал полярникът, - аз съм дошъл тук, за да ми опростите греховете, а не да се хваля със своите постижения. Не изкушавайте, моля ви, моето честолюбие... Не случайно е казано: скромността краси моряка!
Капитана отново ни събра
В Археологическия музей - Варна, бе открита изложбата "Капитан Георги Георгиев - 20 години от околосветското плаване". Три културни институции от града си подадоха ръка, за да уредят експозицията, в която намериха място и предмети от частни колекции: Музеят за най-нова история на Варна, Държавният архив и Военноморският музей. Трудно е да се каже кой експонат привлече най-много вниманието на десетките гости при откриването: навигационните карти, личните вещи, наградите, макетите на плавателни съдове или идейния проект за бъдещия "Дом на пътешественика капитан Георги Георгиев" в квартал "Галата".
Като че ли най-много приятелите и последователите на Капитана се радваха на сина му Иван и на внучката му Тамара. След службата си като матрос на подводниците Иван Георгиев започна работа в портовия флот и постъпи като задочник във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" по специалността корабни машини и механизми. Така един ден ще може да поеме по океанските пътища на баща си.
Най-важното е, че Капитана отново ни събра - стари и млади, сухоземни лаици и морски вълци, за да ни припомни с българския трицвет, развявал се над "Кор Кароли", че сме длъжници не само пред неговия подвиг и неговата памет. Кризата не ни оправдава, а и споменът за несломимия мореплавател може само да обедини усилията ни да работим заедно за завещаната ни от него българска морска идея. Годишнините идват и си отиват - идеята остава!
Край Шабла се изгражда рибарско селище
"Още през месец юли т.г. взехме решение да изградим в района на шабленския фар ново рибарско селище с името Кария - каза кметът на община Шабла Коста Костов. - Новият комплекс ще носи името на някогашно антично селищно образувание по тези земи. " На площ от З0 декара вече започна съграждането на първите сгради от общо 150-те фамилни жилища. Ще се построят също административен и спасително-координационен център с митница и яхтено пристанище, които ще улесняват пристигащите от Румъния ветроходци. Проведеният специално за случая национален конкурс бе спечелен от творческия екип на арх. Иван Димов, който счита, че първото рибарско селище от този тип ще бъде интересна атракция за чуждестранните туристи по нашето северно Черноморско крайбрежие. Г-н Костов увери, че общинската администрация ще продължи да издава удостоверения за строеж на желаещите граждани. В скоро време ще се проведе търг за изграждане на търговски обекти в района. Местното общинско ръководство се надява, че с помощта на РИОС и "Геозащита" от Варна и "Нефт и газ" - Шабла, проектът ще бъде осъществен, като се подсили и бреговата ивица, за да се избегнат евентуални свлачищни процеси.
Международна екологична среща във Варна
На 6 и 7 декември в черноморската ни столица се проведе петата международна среща на Черноморските неправителствени екологични организации. Представители от Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Турция и България потърсиха приоритетните задачи за всяка една страна поотделно в решаването на кардиналните въпроси на екологичната обстановка в Черно море. Бяха обсъдени множеството въпросителни около съдбата на истанбулския секретариат и състоянието на националните стратегически планове за възстановяване и опазване на Черно море. Делегатите на срещата потърсиха и нови източници на финансиране за проекти в тази насока, освен досегашните по програмите ФАР и ТАСИС, които ще стартират през следващата година. За всички специалисти приоритетни теми за разискване бяха проблемите с добива и транспортирането на енергоносители през акваторията на черноморския басейн. Затова и в приетата декларация участниците в срещата ясно изразяват необходимостта от обществена дискусия по проблемите на добива, преработката и транзитирането на суров петрол и газ през и под Черно море. Симпозиумът реши от 22 до 25 февруари '98 г. във Варна да се организира среща дискусия със специалисти, учени и експерти от министерства, газови и нефтени компании, както и представители от неправителствени организации на шестте черноморски държави.
Нов спасителен катер
На 5 декември т.г. на Морска гара - Варна, бе извършено освещаването и официално бе въведен в експлоатация новият спасителен катер "Тангра-2". След "Тангра", попълнил спасителния флот на Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП) - Варна, през 1993 г., "Тангра-2" значително увеличава възможностите на България да изпълнява конвенционалните си задължения по спасяване на човешкия живот на море. Двата еднотипни катера - "Тангра" и "Тангра-2", са построени в Норвегия и са предназначени за спасяване на бедстващи в морето хора, както и за ограничаване на локални нефтени разливи чрез боновите си заграждения "Expandy Roto pac" с дължина 225 м. Боновете са предвидени да могат да се спуснат и от хеликоптер. "Тангра-2" е бързоходен плиткогазещ плавателен съд, снабден с модерни навигационни средства - радар "Decca", радиостанция SSB, УКВ и за връзка с хеликоптер, навтекст, GPS, навигационен компютър. Може да приема на борда си аварийно-спасителна група, водолази и до 20 човека бедстващи в морето.
Освещаването и скромното тържество на новия спасителен катер вдъхнаха надежда сред присъстващите представители на морски фирми и институции, че и в трудните години, които преживяваме, безопасността в морето не се подценява и морските спасители поддържат своята денонощна вахта.
Новогодишни обичаи от Южното ни Черноморие
През новогодишната нощ в Несебър, Поморие, Созопол, Ахтопол и други селища излизали групи деца, като носели разноцветни фенери и изпълвали тесните улички с новогодишни песни и весел глъч. Някои от тях държели и малко корабче или лодка от дърво, изработени собственоръчно, а понякога - от стария дядо, опознал през дългия си моряшки живот далечни страни и морета. Затова корабчетата били смесица от различни стилове и епохи, а някои от тях - творения на детското въображение, разпалено от разкази на старите капитани за чудновати приключения.
Начело на тези шествия няколко младежи носели голяма, нашарена и украсена лодка от картон. Дружината спирала пред всяка къща, изпявала новогодишна песен и пожелавала на стопаните благополучие през идващата година, а те се отблагодарявали на веселите малчугани за добрите думи с орехи, бадеми, сушени плодове и разни лакомства. По-големите момчета получавали и по някоя пара.
Новогодишната баница с късмети, която се прави по крайбрежните градски селища на юг, се нарича "василопита". В нея слагат златна пара с червен конец. Когато домакинята постави баницата на празничната трапеза, тя най-напред отчупва от кората й малко парченце, пуска го в чаша с червено вино и гледа в коя посока то ще се завърти. Ако се завърти надясно, това предсказвало богат риболов, висок добив на грозде, пълни бъчви с вино и радост вкъщи. Завъртването наляво предвещавало обратното.
След това"гадаене" за бъдещото плодородие стопанката на къщата с тържественост на древна жрица нарязвала баницата на толкова парчета, колкото са хората в семейството, плюс всичките им имоти и едно повече. Първото парче тя отделяла настрана, а останалите наричала за всекиго от семейството, като се започне от най-възрастния мъж - стопанина, и се стигне до най-малкото дете, след това - на къщата, на лодката, на рибарската мрежа и т.н.
На когото се паднела парата, той щял да е здрав и щастлив през цялата година. Ако се случела в парчето от баницата, предназначено за лодката или за мрежите, явно било, че ще има рибарски "берекет" през цялата година.
Намерената златна пара се поставяла в чашата с червено вино, където преди това вече било "проверено" плодородието през годината с отчупената коричка. В същата чаша стопаните и децата спускат пръстени, обеци и други златни или сребърни предмети. След известно време виното от тази чаша се излива в морето - да има добър улов. Със същата цел след новогодишния празник в прибоя се хвърлят и остатъци от трапезата. На Нова година от морето се взема валчест камък, занася се вкъщи и се държи през цялата година - за здраве и плодородие. В края на годината се връща отново в морето, за да се подмени с нов, по-късметлия.
Продължителното съжителстване с морето е оказало силно влияние върху традиционния светоглед на крайбрежното население и е обогатило многообразието на българската народна култура. Тази морска специфика във фолклора, обичаите и обредите разкрива следите на древни и нови презморски контакти и интензивен културен обмен по море през всички исторически епохи.
Пристанище Варна стана носител на международен приз за качество
Пристанище Варна стана носител на престижната награда "Международна златна звезда за качество", присъждана от агенцията "Business Initiative Directions" (BID), Мадрид. Изпълнителният директор на пристанището Румен Несторов смята, че този приз поставя началото на приобщаването на фирмата към европейските стандарти за качество, тъй като тя възнамерява в перспектива да защити сертификат за стандарт от серията ISO 9000. На тържествената среща по връчването на наградите в Испания през ноември т.г. са присъствали 500 представители от 130 държави. Деветимата български делегати са представяли наградени фирми от различни области на икономиката, както и от сферата на културата и изкуството.
Прозрения отпреди век
Дядо Вазов предвиждал през 1999 година да имаме Министерство на мореплаването
На 30 декември 1899 г. Иван Вазов пише фантастичния си разказ "Последният ден на ХХ век", публикуван в бр. 3446 от 3 януари 1912 г. на в. "Мир". Тази почти неизвестна негова творба е намерила място в том IХ (1956 г.) на "Събрани съчинения в двадесет тома". Том IХ излиза след прословутия Априлски пленум и редакторът Петър Динеков очевидно е бил задължен да напише негативни неща за разказа в задължителните при такива издания "Бележки" в края на книгата: "Тоя фантастичен разказ е изпълнен с редица наивности, посочва и някои слабости на светогледа на Вазов, но също тъй разкрива и неговия идеал за мирно развитие на страната."
Какви "наивности" и "слабости на светогледа" е допуснал Дядо Вазов?
Според тогавашните критерии най-големият му грях вероятно е, че предвижда в края на ХХ век България да бъде монархия, управлявана от внука на цар Фердинанд и сина на цар Борис III. Князът престолонаследник живее в Одрин, като в пределите на страната са Ниш, Пирот и Охрид, а една от границите ни е с Албания. Резиденцията на престолонаследника на руската империя е в ... Цариград, а дворецът му е край Босфора. България е в мирни отношения и с Турската империя - султанът е подарил на българския цар (според писателя - Иван) два черни жребеца, но неговата столица вече не е в Истанбул, а в Коня.
Патриархът на новата българска литература много е искал в края на ХХ век отечеството ни да бъде мощна морска държава. При описанието на бъдещия център на София той споменава за сградата само на едно министерство - Министерството на мореплаването! Сред официалните лица, които българският владетел приема през последния ден на ХХ век, фигурира само един военен: "адмирала на българската флота, която се бе прибрала в Кавала, подир маневрите си по Бяло море заедно с руската". Дори "безкрайната с 350-хилядното си население столица" писателят определя с думите "гърмяща като море".
Иван Вазов съвсем не е несръчен в областта на научната фантастика. В "Последният ден на ХХ век" той безпогрешно е предсказал както лифта край Драгалевци, така и албанските размирици в Косово (!). Изчислил е, че от Одрин до София може да се пътува за по-малко от два часа (горе-долу толкова е преходът със самолет), а най-сензационното в неговите прозрения е това, че той е предвидил възможността за комуникация чрез видеотелефон! Уви, познал е, че край София "десятки високи фабрични комини" ще изхвърлят "черни стълбове пушек" и ще замъгляват атмосферата й.
Само можем с тъга да отбележим, че мечтаната от класика мощна българска морска държава е останала между кориците на том IХ. Впрочем кой знае - до края на ХХ век остават още цели две години. Дано поне с нещо те ни доближат до тези въжделения на Дядо Вазов, оказал се сред първите радетели на българската морска идея след Освобождението.
Силата на българския дух
20 декември 1997 г. - 20 години от околосветското плаване на капитан Георги Георгиев с "Кор Кароли"
Датата 20 декември 1977 г. ще остане завинаги в морската ни летопис. На този ден пред двадесет години успешно завърши първият опит на български ветроходец да обиколи сам планетата.
На този ден изгря нова звезда на хоризонта на българското морячество - звездата на капитан Георги Георгиев.
На 20 декември 1976 г., след успешно завършване на трансатлантическата регата "ОСТАР-76", яхта "Кор Кароли" със своя неуморим капитан Георги Георгиев вдигна ветрила, този път за обиколка на земното кълбо.
Ние знаехме, че Георги Георгиев не е свръхчовек, а наш съвременник - верен на морето, колега и другар. Човек, който носи в себе си и общественото, и природното си битие, който никога не се откъсваше от идеите и призванието си. Той не застана над морето, защото сам бе част от него. Именно той можеше да превъзмогне и себе си, да мобилизира сили, опит и знания, за да изпълни поставената от яхтклуб "Варна" цел и задача.
Хавана стана старт и финал на това героично плаване.
Спомняме си драматичните информации за щурма на безкрайната морска шир, за да изпита силата на българския моряк, дръзнал сам да покори стихиите на три океана.
През Панамския канал Георги Георгиев навлезе във водите на Тихия океан и достигна Маркизките острови. Оттам пое курс към остров Фиджи и през тропическите депресии на този басейн влезе в пристанището на Сува. След това достигна бреговете на Австралия и през неспокойните води на Индийския океан насочи яхтата към Кейптаун. Тук премери сили с вълните убийци, преодоля тяхната мощ и прекосявайки Атлантическия океан, сля следите на своята яхта в пристанище Хавана. Беше 20 декември 1977 г. Звездите на три океана, единствените му свидетели в това героично плаване, се убедиха, че българинът е достоен моряк и отличен мореплавател.
Разстоянието от 23 018 морски мили Георги Георгиев преодоля за 201 дни, 21 часа и 36 минути - един наистина уникален рейс и рекорд.
Днес, двадесет години след тази епопея, нека си спомним дните преди неговото отплаване от кея на яхтклуб "Варна". Верен на себе си, скромен и незабележим, той се отправи в неизвестността без гръмки изявления, без шумни интервюта, без каквито и да било условности и псевдонаучни цели. Просто за да докаже, че обикновеният български моряк е способен да извърши героични дела.
Нито веднъж не прибягна до чужда помощ, даже когато се нуждаеше от нея. Нито веднъж не подаде сигнал за бедствие, дори в критични моменти. Ние, моряците, можем по достойнство да оценим неговия устрем, воля, съзнание и подвиг в това героично плаване.
Ние никога няма да забравим и скромните му думи: "Плаването с "Кор Кароли" не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци. То принадлежи на целия народ."
1998 - Рождество българско
Пак морето ще ни води
Пред теб, читателю, е 24-ият брой на "Морски вестник", последен за 1997 г. Годината, която изпращаме. Преживяхме в нея какво ли не. Като новогодишен подарък 1997-а ни донесе политически хаос, икономическа безпътица, непоносимо обедняване, крах на всяка надежда. Това не трябва да забравяме. Народното волеизлияние на 19 април бе първият лъч на надеждата, на вярата, че за България може да има и по-добри дни. Трябваше да го закрепим. Тружениците на българското море между първите разбраха това. Вярно, много бяха пречките, които за дълго спираха и все още тежат върху командата "вира котвата". Но морските труженици са корави хора. И показаха, че с ум и сърце, с професионално умение и пресметнат риск насрещните ветрове могат да станат попътни. Големият син път не е без изход. Очертаващите се международни транспортни коридори, свързващи Европа и Азия, нефтопроводът Бургас - Александруполис обещават да превърнат пристанищата на Бургас и Варна в кръстопът на икономическо партньорство, полезно за България. Порт Бургас очаква инвестиции от Япония. Параходство БМФ, макар и трудно, обновява своя флот. Варненската и бургаската корабостроителници се готвят за касова приватизация. Успешно протече раздържавяването на важни за морския отрасъл фирми, като кораборемонтните заводи във Варна и Бургас и "Корабно машиностроене" - Варна.
Но и несвършеното е много. Морското законотворчество продължава да е главоболна и второстепенна работа за държавните ни мъже. Тресат ни свлачища. Не свършва агонията на океанския ни риболов, вихри се слободията на знайни и незнайни "приватизатори" в морските ни курорти, в черноморските солници... И най-дългият път започва с първата крачка. Морето доказа, че може да ни води по него. Трябва да се плава, защото плаването е живот. Дано всички да го разбират!
"Железопътната линия" през морето
Фериботната връзка Варна - Иличевск може да поеме още много товари Спогодбата между България и Украйна от октомври т.г. трябва да улесни функционирането й Черноморският регион и възможностите му за транспортно развитие.
Фериботната линия Варна - Иличевск, която допреди седем-осем години едвам успяваше да превози всички товари, пътуващи между страните на Балканския полуостров и бившия Съветски съюз, сега работи с непълно натоварване и се обслужва от три, вместо някогашните четири кораба. Партньори в експлоатацията й вече са България и отделилата се като самостоятелна държава бивша съветска република Украйна. Драматичната промяна в географията на региона постави на изпитание някои утвърдени в миналото връзки и транспортни схеми. Доста от тях бяха разрушени, а сега на държавно ниво се правят първите стъпки за възстановяването им.
Справка с историята
През периода на 80-те години обемът на търговията между България и бившите съветски републики от региона на Черно море е огромен. Отчитайки необходимостта от стабилна морска транспортна връзка, преди двадесет години вземат решение за създаването на фериботната линия Варна - Иличевск. Веднага започва строителството на необходимите съоръжения в двете пристанища и изграждането на обслужващи звена. Проектът е осъществен само в рамките на една календарна година и линията започва да действа през ноември 1978 г. Вложените в строителството на пристанищните мощности средства тогава надхвърлят 20 млн. долара, а всеки от фериботите, поддържащи линията, струва по тогавашни цени около 45 млн. долара.
Днес, в навечерието на своята 20-годишнина, фериботната линия Варна - Иличевск все още е в много добро техническо състояние. Тя продължава да поддържа една уникална за Черноморския регион транспортна схема. Двеста и петдесет милната морска отсечка представлява най-късият път между двете черноморски пристанища и комбинира използването на железопътен и морски транспорт. Тя представлява най-удобният и икономичен път за доставка на всякакъв вид товари от страните на Балканския полуостров до Русия и Украйна. Подобна "железопътна линия" по море функционира само между германското пристанище Мукрал и Клайпеда, Литва.
Още със създаването на фериботната линия се сключва двустранно междуправителствено споразумение за всякакви облекчения в транспорта по отношение на държавните такси, митата и др. За цялата 1980 г. броят на превозените по линията вагони е 60 578, а за 1988 г. - 110 828. През 1990 г. четирите ферибота извършват общо 551 рейса и транспортират 100 000 вагона със стоки, възлизащи по обем на 2 781 000 т. Кризата на промяната
Следващите три-четири години бележат рязкото снижаване на товарооборота по линията. Отпада някогашното централизирано планиране, засилва се конкуренцията на фрахтовия пазар, загубени са някои постоянни партньори. Част от товарите, идващи от Европа, се пренасочват към Румъния, чиято гъвкава ценова политика спомага за развитието на пристанище Констанца. Спадането на товарооборота по линията ангажира двете заинтересовани държави да набележат мерки и пазарни механизми, които да спрат задълбочаването на тази опасна тенденция. Началото бе поставено с подписването на двустранна морска спогодба между България и Украйна през октомври т.г. Предстоят реалните стъпки по регулирането на пристанищните такси, използването на вагонния парк, митническите гаранции за транзитните стоки и др. Развитието на фериботната линия, привличането на повече товари, включително транзитни, е от взаимен интерес и трябва да се се ползва с предимство пред другите видове транспорт, смятат специалистите. "Преживявам по свой начин болезнено факта, че тези хубави кораби не се експлоатират сто процента както някога - сподели к.д.п. Анатолий Тимофеевич Якутин, който работи на ферибота "Героите на Шипка" от самото му спускане на вода. - Убеден съм, че нашите две правителства ще намерят решение, така че линията Варна - Иличевск да възвърне силата си на стратегическа транспортна схема."
Планове за бъдещето
Сега фериботната линия се експлоатира от смесеното българо-украинско дружество "Паром". Участник в него от българска страна е БМФ, а от украинска - държавната фирма "Укрферри", която успя да се отдели от западащата "BLASCO" през 1994 г. Неин генерален агент и линеен оператор за България е фирма "Нависпед" АД. Бъдещето на фериботните превози е в развитието и разширението им. Напредва работата по осъществяването на фериботния "триъгълник" Варна - Иличевск - Поти/Батуми. Двата украински ферибота са претърпели конверсия и имат монтирани кърмови рампи и врати на десния борд. Това дава възможност те да се използват и за ро-ро превози на автомобили (900 леки автомобила или 100 камиона с дължина до 16 м) - нещо особено важно за периода преди построяването на железопътни съоръжения за обработка на фериботи в пристанищата на Поти и Батуми. Всъщност вече са извършвани експериментални рейсове по "триъгълника" Варна - Иличевск - Батуми, а през следващите няколко месеца по него се очаква още по-голямо оживление. Грузинското пристанище Батуми е свързано чрез железопътна мрежа със съседните Армения и Азербайджан, а чрез фериботната линия Баку - Краснодар то осъществява връзка с Турция, Иран, Ирак и други страни от Централна Азия. Перспективите пред тази бъдеща транспортна схема са големи.
"Калиакра" и Дачо Дачев на ветроходния връх
Седемчленната комисия по определяне носителя на Златния глобус "Кор Кароли" - наградата за най-добро ветроходно постижение за годината у нас, присъди глобуса на инж. Дачо Дачев от Бургас, за плаването му от САЩ до България (7430 мили). Миналата година Дачо Дачев участва с яхта "Шанс" в Трансатлантическата регата за едночленни екипажи "Carlsberg STAR". Наградата ще бъде връчена на поредния носител на традиционната церемония в Грандхотел "Варна" на 20 декември, когато ще бъде отбелязана и 20-годишнината от околосветското плаване на капитан Георги Георгиев.
Успешното участие на "Калиакра" в регатата "Къти Сарк \"97" и успехите на ветрохода като "най-добрия посланик на България по света" натежаха при определянето на носителя на другата българска награда за най-престижно постижение във ветроходния спорт и принос за развитието му у нас - "Свети Николай Чудотворец". На 4 декември на церемония в Бургас с призове бяха отличени и другите две номинации - на инж. Дачо Дачев - отново за плаването му с яхта "Шанс", и на екипажа на яхта "Hilti" - за приноса му към развитието на крейсерското ветроходство в България. Със специален диплом бяха наградени Мариела Василева, Христина Кърчева, Силвия Генова и техният треньор Веселин Жеков - за добри резултати в наши и международни регати в клас "Оптимист". Със символи в духа на наградата "Св. Николай Чудотворец" за особени заслуги към ветроходството бяха отличени дългогодишният президент на яхтклуб "Порт Бургас" Красимир Стойчев и учредителят на наградата Златен глобус "Кор Кароли" и на едноименната фондация - инж. Борис Ганчев.
"Мигът" на Мария Мишева
Всъщност "Мигът" на Мария Мишева продължи два месеца във филиала на Военноморския музей във Варна. И слава богу, защото изложбата й привлече много любители на художествената фотография, които преди това не бяха стъпвали тук и с интерес разгледаха експозицията, представяща развитието на водния транспорт в България. Голяма част от 65-те фотоса са посветени на морската тема и това я направи една приятна новост в музея.
Защо "Мигът"? Защото фотографията е запечатването на един миг от действителността. И ако във всекидневието отминаваме и пропускаме тези мигове, то обективът на Мария Мишева ги е фиксирал по начин, който впечатлява. Нещо повече - фотосите звучат като упрек към всеки, който подминава нещата от живота, на които бихме могли да се любуваме. Дори само за миг!
Защо сега Мария Мишева организира втората си самостоятелна изложба? От времето на първата са изминали цели 18 години - не е ли много дълго това мълчание? Тя не крие, че след близо две десетилетия фоторепортерство във всекидневник е искала да приключи с този етап от творческата си биография с една голяма изложба. Но голямата експозиция е непосилен финансов товар, а и тя самата не обича да губи времето си в търсене на спонсори. Предпочита да снима, да търси новото си амплоа. И успява! "Мигът" й спечели нови приятели, не са малко и откупените фотоси. Най-голямата радост за фотографката на Военноморския музей си остава удовлетворението, че експериментът с композирането на изложба от цветни и класически черно-бели произведения се оказа успешен. Това й дава кураж да опита отново. Дано само да не чака още 18 години!
"Навил арт" в морето на изкуството
Днес принципите на пазарната икономика у нас доказват, че произведенията на изкуството са също вид стока в изграждащия се потребителски свят. Но каква? Двуетажното пространство на ул. "Колони" 1 във Варна, където се помещава частната галерия "Навил арт", през първата година от своето съществуване се превърна за почитатели и ценители в малък кът на истинското изкуство. По този повод разговаряме с галеристката Светла Тухчиева:
МВ: Госпожо Тухчиева, вашата галерия стана на една година. Намерихте ли "златното ключе" към този вид бизнес?
- Бих се позовала на известния френски галерист, колекционер и книгоиздател Амброаз Лоар, който преди сто години е казал, че за да станеш добър търговец на картини, трябва да свържеш личната си съдба със съдбата на изкуството. Тази истина и аз сега прозирам като галеристка с едногодeн стаж. Факт е, че "Навил арт" успя да се наложи в насищащия се пазар на изкуството. Днес е много трудно да се оцелее на този пазар. Ключът на успеха се крие в огромната обич към изкуството, умението да уважаваш хората, които го създават, и да спечелиш тези, които го почитат. Галерията е един необикновен магазин, в който законите на уличната търговия не действат. Но въпреки това тук също има правила, които трябва да се спазват. Иначе губиш доверие и не чакай успех.
МВ: Кои изявени творци, разработващи морската тематика, присъстваха през тази година в галерията?
- О, те наистина са много, но творците от варненската група имат подчертано присъствие. Със свои самостоятелни изложби се представиха Христо Кърджилов, Георги Лечев, Стефан Десподов, Милко Божков и други изявени майстори на четката, в чиито творби маринистичната тема е добре отразена. Нека само да припомним цикъла офорти "Врата към морето" на Стоимен Стоилов, картините с лодки на Георги Лечев и Ванко Урумов, великолепния цикъл на Тоня Николиаду "Хартиени лодки и облаци", като част от експозицията на "Биенале на графиката" Варна\"97 и много други. През годината успяхме да дообогатим фонда на галерията, където постъпиха платна на Светлин Русев, Стоян Цанев, Георги Баев, Никола Манев, ценна колекция от графики на Стоимен Стоилов. Съжалявам само, че не ни остана време да удовлетворим желанието на много художници да гостуват в галерията със свои творби, но се надявам, че и това постепенно ще стане през следващата година.
МВ: Считате ли, че във Варна е изграден вкус към истинското изкуство?
- Мисля, че във Варна има изключително много ценители на изкуството, любители, но и колекционери - тези, които професионално оценяват произведенията на изкуството. Тук, при нас, идват хора, които са различни по възраст и професии, но еднакво се вълнуват от досега с изкуството. Всеки има индивидуална оценка и виждане за автора или авторите, които са предложили своите платна. Днес е много трудно да създаваш истински облик на една галерия, където кичът и посредствеността нямат място. Да бъдеш вещ посредник между художника и неговия почитател. Но вече смея да твърдя, че нашата галерия изгради своето лице и намери полагащото й се място в този бизнес.
"VERITAS INFO" тръгна по "INTERNET"
Нов софтуерен пакет на регистровата организация "Bureau Veritas"(ВV) бе представен официално на 9 декември т.г. на специалисти от БМФ и БКР. Продуктът се нарича "VeristarInfo", служи за управление и техническо поддържане на флота и се предлага за използване в рамките на "Internet". Този продукт предлага на корабособствениците, чиито кораби са класирани от "Bureau Veritas", както и на всички други клиенти, свободен достъп до регистровата информация за флота под BV регистров клас. Информацията се въвежда и поддържа с помощта на автоматизирана система за инспекция и може да бъде ползвана в "Internet" в рамките на не повече от три дни след извършването на проверката и актуализацията на данните. В рамките на съществуващите досега процедури на завеждането на отчетни доклади процесът отнема между 3 и 6 седмици. Това на практика означава, че потребителите на "Internet" ще имат достъп до данните около десет пъти по-бързо, отколкото преди. Освен корабособствениците и операторите на кораби с ВV клас, достъп до директориите за оглед и до техническите файлове, касаещи тези кораби, могат да получат и евентуални купувачи, чартьори или застрахователи. Това, естествено, става със специални пароли за достъп, които дават възможност за използване на продукта.
Продуктът "VeristarInfo" се разпространява на компактдиск, инсталира се на персонален компютър среден клас и работи в среда на "Windows 3.1" или "Windows 95". Официалното му лансиране на пазара започна съвсем неотдавна - на 21 ноември т.г. След Украйна, България е втората страна в региона, където "VeristarInfo" бе представен на специалистите от морския бизнес. На срещата по презентацията присъства г-н Бруно Ферейра, ръководител на отдела за корабна класификация и мениджмънт в регистровата организация. Той сподели, че в централата й в Париж постъпват всекидневно по около двайсет заявки за новия продукт.
