Варненска корабостроителница - с нов изпълнителен директор
Инженер Добромир Кондов е новият изпълнителен директор на Варненската корабостроителница, избран от управителния съвет на 25 ноември т.г. Той е възпитаник на Варненския технически университет и от 1983 г. работи в завода. Бившият директор Иво Симеонов аргументира своята оставка с лични мотиви и не пожела да я коментира. В момента тече процедура по договарянето на нов контракт с Полското морско параходство за построяването на два нови 42 000 dwt кораба. Италиански клиенти завършиха техническите проучвания за нова модификация 9000 dwt кораби и най-вероятно до края на тази година ще се подпише договор за тяхното строителство. Третият 13 900 dwt кораб за насипни товари, предназначен за Параходство БМФ, ще бъде предаден през януари следващата година, а четвъртият от същата серия - през април. След това за същия клиент поетапно ще бъдат пуснати на вода два 20 400 dwt плавателни съда. Производствената програма на завода вече е запълнена до средата на 1999 г., като обемът на сключените договори възлиза на 205 млн. долара. Според международните изисквания на стандартите на ISO 9000 се налага оптимизация на структурите. Тази непопулярна мярка предвижда броят на работещите в завода да бъде намален до 4200 души, колкото са били през 1994 г. Наскоро фирмата получи кредит от 10 млн. долара, отпуснат от Българска пощенска банка и гарантиран от Държавния фонд за развитие и реконструкция, който ще бъде изплатен до края на 1998 г. Корабостроителницата вече внесе общо 4,5 млн. долара от главницата по кредита на Експресбанк. Дългият производствен цикъл в завода се затруднява и от прословутия чл. 29 от Закона за банките, който не позволява да се отпускат кредити над 25 процента от капитала на съответното предприятие.
Време е да се погрижим за брега
Постоянната правителствена комисия за защита на населението при бедствия и аварии обсъди преди дни състоянието на свлачищата в страната и на най-застрашените - тези по Черноморието. Преди това нейни представители огледаха на място свлачищата край Варна, в Сарафово и в парк "Росенец" край Бургас, съобщи подп. Андрей Кудев от областната служба на Гражданска защита в Бургас. Общо 17 свлачища има по Южното Черноморие. От активизиране са застрашени и други места, а морето ежедневно яде от сушата.
Въпреки направените седем сондажа от "Геозащита" - Варна, и укрепителните мерки, извършени от "Трансстрой", свлачището край Сарафово продължава да "работи", установили специалистите. Има опасност то да отреже пътя Бургас - Варна и да прекъсне електрозахранването на бургаското летище. Свлачището е с дължина километър и половина и се увеличава. Причината за активизирането му са не само проливните дъждове, а и системното изхвърляне в района на боклуци и битови отпадъци от жителите на селището.
Въпреки многократните предупреждения за прекратяване на достъпа на товарни автомобили, нарушенията не са престанали. От Гражданска защита ще настояват пред областната администрация за строг контрол и мерки.
Тревога буди и разместването на земните пластове в парк "Росенец", където са построени ведомствени вили на бургаски предприятия. Няколко от вилите вече са се наклонили и ако брегът не се укрепи, до лятото може да се срутят в морето. Бургаската община е изготвила програма за изграждането на пречиствателна станция за отпадъчните води от почивните бази в парка. Ще бъде изготвено в най-скоро време и техническо задание за проектиране на станцията, заяви кметът на Бургас Йоан Костадинов.
Калиакра ревностно пази непокорния български дух
Втори месец от съществуването си сдружението "Св. Николай Чудотворец" се радва на широка обществена популярност. Учредено в края на септември т.г. в Каварна, то ще изгради на нос Калиакра мемориал, посветен на великия светец, покровител на моряците. Идеята за това добро дело е на актрисата Виолета Гиндева, която с готовност отговори на въпросите на "Морски вестник" за намеренията към проекта.
МВ: Госпожо Гиндева, как стигнахте до идеята за изграждането на мемориала? С какво ви привлече тази част от северното ни Черноморие?
- Нос Калиакра носи в себе си много символно значение за България. Там все още е запазено едно старинно предание от падането на нашите земи под турско робство. То се базира на действителен случай - как 40 български девойки, за да не предадат християнската си вяра, скочили от носа в морето. В по-ново време от същия нос са скочили едно момче и едно момиче, които са се обичали, но родителите им не са разрешили да се оженят. Разказвам всичко това, защото нос Калиакра се е превърнал в символ на вярата в различните й измерения - към Родината, към християнстото, към семейството, към любовта и т.н. Освен това там се забелязва и един интересен феномен. Ако от точката на нос Калиакра се прекарат прави линии до всички параклиси и духовни храмове в нашата страна на името на св. Николай Чудотворец, се получават равни ъгли, чиято ъглополовяща води до италианския град Бари, където почиват костите на великия светец. Освен това преди много години на носа е имало параклисче, където е стояла икона на св. Богородица Пътеводителка. Човекът, който палел фара, първо слизал до параклиса, запалвал кандилото под иконата и чак тогава давал светлина на моряците и рибарите в морето.
МВ: Каква е целта на сдружението "Св. Николай Чудотворец?
- Знаете, че св. Николай Чудотворец е покровител на моряците, рибарите и на всички, които са в морето. Затова кръстихме сдружението с идеална цел на негово име. Задачата ни е да работим за реализирането на идеята да се постави православен кръст на носа. Тази идея се оказа заразителна не само за хората около Каварна и Северното Черноморие, но тя придоби популярност в цялата страна.
МВ: Какво ще представлява новият проект за мемориал?
- Проектът предвижда изграждането на 15-метров кръст и трябва към момента на поставянето му да бъде най-високият в България. Той носи своето символно значение, защото е една от крайните източни точки на страната ни, където слънцето първо огрява нашите земи. Освен това в арка ще бъдат поставени ликът на св. Никола и св. Богородица. Легендата за 40-те девойки ще бъде изсечена, както и картата на България, с указаните параклиси и църкви на името на светеца. Архитектурният план се изготвя безвъзмездно от колектив с ръководител арх. Тодор Енев. Конструкторският екип също ще подари своя технологичен проект. Но подкрепата на нашата идея може да бъде не само финансова или техническа, може да е с добра дума, добра мисъл или жест, които ще помогнат да се осъществи едно добро дело.
Море под вертолета
Малцина знаят, че преди половин век край Варна е съществувало въздушно техническо училище. В годините на ентусиазъм тук е бил Васил Георгиев, запазил любовта към морската авиация в сърцето си и предал тази привързаност на сина си Валентин. Мечтата му да лети не се осъществява лесно. Първо завършва ШЗО в Плевен и се "реализира" като мотострелковак край Харманли. Упоритостта му обаче е възнаградена и през 1985 г. вече е курсант във ВВВУ "Г. Бенковски". Пет години по-късно щастието му се усмихва и той е разпределен във вертолетната ескадрила на ВМС. Валентин Георгиев и досега смята, че "Чайка" е най-красивото българско летище, а Ми-14 - най-добрият вертолет в нашите въоръжени сили.
Цяла година се "ослушва", преди да сподели с командирите интимното си желание да прави снимки от въздуха. Знае, че някои неща са военна тайна, поради което не е настоятелен, но неочаквано получава подкрепа и започва първите си опити с най-обикновен "Зенит Е". Оказва се, че борд-инженерът има набито око и усет да улавя мига. Признават го и професионални фотографи, които летят със същите вертолети, но след това потвърждават приоритета на Валентин. Неговото море под вертолета е като че ли по-живо, по-истинско... Разоряващото хоби - цветната фотография, го държи все още ерген, защото мнозина го тупат по рамото, но малцина са тези, които са му помагали. Жребият обаче е хвърлен и старши лейтенант Георгиев постепенно намира своето място под слънцето на нашата фотография. Самостоятелните му изложби във Военноморския клуб (1995 г.), в Община Варна (1997 г.) и на "Авиошоу - Крумово\"97" събраха хиляди посетители. А изложбата му на "Фотоваканция\"97" в Приморско спечели наградата от 10 цветни филма AGFA. Който обаче следи развитието на творчеството му, знае, че големите награди ще дойдат по-нататък. Дано!
Никулден
Обичаи, поверия, легенди
Открай време денят на св. Николай Чудотворец - 6 декември, се чества като празник на рибарите. Според народния обичай в този ден на всяка трапеза трябвало да има печен шаран или друга риба. Легенда разказва, че когато св. Николай се захванал да гради църква, не му достигнало среброто и златото. Тогава светецът отишъл при морето и хванал риба среброзлата, с безценен камък на главата. Продал я и с полученото злато и сребро завършил олтара и престола на църквата. Затова и в рибарските селища почитта към светеца на неговия празник се изразявала с никулденски рибник. Особено старание в приготвянето на никулденския курбан проявявали най-бедните рибари. С това те очаквали да заслужат щедростта на светеца, да ги отърве от немотията. Все по същата причина на никулденската трапеза се слагал предимно шаран или друга люспеста риба, защото "голата" риба навявала тъжни мисли за голота и беднотия. Сред никулденските благословии било задължително пожеланието към стопанина имането му да се множи като люспите на рибата.
По Никулден свършвал сезонът на есенния риболов. Тогава в повечето рибарски селища, особено в Бургас, Созопол, Несебър, Царево, всяка рибарска тайфа правела пайдос (делба) на уловената скумрия. Уточнявала се тайфата (групата), която ще ловува през следващия риболовен сезон, след което празникът продължавал с гощавка и пожелания. Ватафът (капитанинът) канел рибарите от тайфата да продължат празнуването у дома му. Ако те приемели, означавало, че го одобряват за водач и занапред. А на трапезата той определял задачите на всеки рибар по подготовката за пролетния риболов, която започвала още на следващия ден след празника. В Созопол и на други места по нашето Черноморие жената на ватафа задължително правела "фанаро пита", която се разчупвала и раздавала на рибарите за берекет.
Почитта към св. Николай обаче не се изразявала само на Никулден. Икона с образа на светеца трябвало да има във всяка рибарска къща. Тя задължително се поставяла в стаята за гости. Под иконата окачвали кандило, което припалвали само когато стопанинът излизал в морето. Пламтящото кандило символизирало молбата на домочадието към светеца да покровителства стопанина при улова. Също така във всяка рибарска лодка имало икона на св. Николай. Ако по време на риболов излизала буря с големи вълни, рибарите потапяли иконата в морето и обещавали на закрилника си, ако укроти морската стихия, да му запалят голяма свещ и да занесат олио в кандилото му. В такова време жените на рибарите се събирали на брега и хвърляли срещу вълните жито от празника на св. Николай, което пазели цяла година за подобни случаи. Хвърляли в морето и цветя, взети от църквата на Кръстовден (началото на есенния риболов). Три пъти едно след друго палели свещите и отправяли молитва към светеца. А рибарите, които излизали на улов по Северното Черноморие, имали обичай, като минават край нос Калиакра, на който имало параклис на св. Николай, да хвърлят в морето резен хляб, за да гостят покровителя си и да получат благословията му.
Ограничения за преминаване през Панамския канал
Скоро ще стане известно дали корабите тип "панамакс", чието наименование и размери са свързани най-тясно с Панамския канал, ще станат обект на ограничителни мерки за преминаване през канала. Причина за това е спадът на нивото на водите в него с около 25 на сто, причинен от сушата в Централна Америка, донесена от климатичния феномен "Ел Ниньо". Ако засушаването продължи, ще бъдат въведени ограничения в газенето на корабите и панамаксите ще трябва да се насочат към други маршрути. Това ще има значителни последици за търговията в района - там ще се търсят много по-малки кораби.
В момента максималното разрешено газене е 25,5 м, а при по-нататъшно спадане на нивото каналът ще бъде затворен за панамакси с пълен товар, които изискват минимум газене от 24,4 м. Панамаксите представляват 30 на сто от съдовете, преминаващи през канала.
Ако се запазят сегашните атмосферни условия, през канала ще могат да минават само малки кораби или панамакси с непълен товар. Това ще доведе до увеличаване разходите на операторите, а собствениците на по-малки кораби ще могат да ги използват максимално ефективно, като настояват за високи навла.
Промяната ще се отрази най-зле на превозите на зърно. Южнокорейските вносители се тревожат, че навлата ще се вдигнат, ако бъдат наложени ограничения. Те очакват през декември навлата да се вдигнат с 1 - 1,40 долара за тон. Очаква се търговците на американска пшеница също да вдигнат цените. Тревожни са и вносителите на американска соя от района на Мексиканския залив. Според брокер на "Pan Ocean Shipping" навлата за спот-сделки на панамакси засега почти не показват промени, защото всички изчакват да видят какво ще стане.
От корабоплаването ще изчезне още един гигант
Името на "Deutsche SeeReederei Rostock", или DSR - бившият източногермански държавен корабоплавателен гигант, ще се свързва вече с нещо ново, тъй като от 1 януари фирмата ще бъде разделена на четири операторски компании и ще има двама собственици.
Сегашната холдингова компания DSR ще остане да функционира с 10 на сто дял в "DSR Senator Lines" заради пенсионни и други дългосрочни задължения. Названието DSR ще изчезне от повечето търговски дейности, твърдят собствениците Хорст Рае и Николаус Шуес. Те смятат, че през тази година групировката ще има оборот от 380 млн. марки (321,6 млн. долара) и ще реализира печалба. Това съобщение идва след един неспокоен период за германската морска индустрия, свързван с краха на "Bremer Vulkan". Продажбата на круизния кораб "Aida" на NCL позволи на DSR да покрие краткосрочните си дългове. Стана известно още, че "DSR Senator", в която има южнокорейско участие на "Hanjin", ще премахне първата част от името си и ще увеличи капитала си с около 70 млн. марки. От януари 1998 г. двамата собственици ще си поделят компанията, а тримата оператори ще си разпределят трамповото плаване и брокеража, фериботното и ро-ро плаването и туристическо-круизната дейност.
Перспективите за морската индустрия
Европейският съзя се разширява на изток
Шест от дванайсетте кандидатки за членство имат шансове да минат с първата вълна, но те трябва да направят труден избор
Разширяването на Европейския съюз няма да бъде лесен и бърз процес, а що се отнася до европейската морска индустрия, определено ще възникнат много трудности. В случая с Кипър например Евросъюзът трябва да приобщи четвъртия по големина корабен регистър в света и един от най-големите корабоплавателни сектори с офшорна регистрация. Дори ако не съществуваше проблемът с разделението на острова, това щеше да бъде много трудно и неудобно.
Испания и Португалия трябваше да почакат девет години след кандидатстването си за влизане в ЕС, докато станат пълноправни членове. Новите страни кандидатки вероятно също няма да бъдат приобщени по-бързо. Би могло да се твърди, че реформите в централно- и източноевропейските държави ще се извършат със или без участието на ЕС. Засега половината от кандидатките, включително и Кипър, могат да мислят с чувство на гордост, че са били предпочетени пред останалите за първата вълна. Истината обаче е, че им предстои дълъг и труден период на преход. Морският сектор няма да си спести неприятностите, а промените ще бъдат усетени и от тези, които засега са извън ЕС.
Решението за преговори за членство с Кипър вече е взето и те трябва да започнат към февруари 1998 г. Сред останалите по-първи кандидатки Полша и в по-малка степен Естония имат значителна роля в морския сектор.
Реформата в някои от тези страни вече е започнала, но е напреднала в различна степен. Процесът набира скорост с помощта на т.нар. евроспоразумения за приобщаване към европейската правна, политическа и икономическа система. Но цената на пълното членство е висока.
В случая с Полша бе изчислено, че правилата за защита на работниците по силата на европейското социално законодателство ще струват годишно на хазната между 2 и 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Изравняването на екологичните стандарти с европейските ще струва още 2 на сто от брутния вътрешен продукт за период от 10 - 15 години. Другите неизчислими загуби ще бъдат причинени от съкращаването на хиляди работни места в държавните предприятия, включително в корабоплавателния сектор, и намаляването на пенсиите. Трябва да се има предвид и вредата за местната промишленост от навлизащата с пълна сила западноевропейска конкуренция. Новите кандидати все пак ще спечелят повече, отколкото ще загубят дори ако към всичко това прибавим по-ниските регионални субсидии и прекратяването на директните субсидии за селското стопанство.
Няма съмнение, че приобщаването към европейското законодателство привлича инвестициите - Испания и Португалия могат да потвърдят това. Икономическата и политическа сигурност на интеграцията ще засили връзките на страните членки с ЕС и ще им помогне да преодолеят обвързаността си само с Русия. Кипър има силни политически мотиви за членство в ЕС, но решаването на кипърския проблем за разделения остров ще зависи в крайна сметка от конфликта с турската част.
От европейска гледна точка разширението на ЕС е свързано с националната сигурност, разширяването на пазара и икономическото противопоставяне на САЩ и Азия. Що се отнася до морския сектор, навлизането на пазара на полски, естонски и латвийски моряци се приема със смесени чувства. Тези държави и без това вече доставят доста специалисти с морски инженерни специалности - при това добре подготвени и годни да работят по стандартите на европейските флагове. Някои разглеждат това като заплаха за западните моряци, други - като изход от кризата с морските кадри. Но разликите в заплащането на труда няма да се задържат дълго.
Кипър трябва да се подготви за проблема с офшорната регистрация, която засега му дава възможност да предлага преференциални данъчни условия. Значителният му флот и част от бреговата индустрия зависят от това. Страната може да пострада икономически от загубата на този свой статут.
Данъчните облаги сами по себе си не противоречат на европейската практика. Ирландия и Португалия ги прилагат широко. Но в случая с кипърското законодателство може да възникнат търкания. На първо място само лица с некипърско гражданство могат да регистрират и оперират офшорни компании. При това засега офшорните компании не могат да правят бизнес с местните кипърски компании. И най-важното - офшорните компании не плащат данък добавена стойност, а само 4,25 на сто подоходен данък при 25 на сто корпоративен данък върху печалба под 60 000 долара за кипърските компании и 20 на сто над тази сума. Едно бъдещо присъединяване към ЕС ще доведе до промени в тази част на законодателството.
По море ходи, бури възпира
Св. Николай да пази и закриля
В скромното ни народно поетично творчество за морето тази тема е като че ли най-популярна. Откак се е усетил като моряк, българинът все към св. Николай е отправял молитвите си. Да му опази стоката и живота, да му изведе кораба до сигурен бряг, да му напълни мрежите с риба. Това безхитростно упование в чудодейната десница на светеца е проникнало и в моряшките традиции и обичаи. Задължителният никулденски рибник и никулденският колак, вграждането на лика на св. Николай в новостроената лодка и потапянето на иконата му в бурното море открай време са най-тачените прояви на почитта и вярата към добрия старец. Но солен е морският хляб и българинът не би бил българин, ако не опита при сгода да измами не само дявола, но и светеца. Убеден, че свети Николай винаги помага и никога не наказва, българинът, докато е в беда, обещава на светеца мило и драго. После прави-струва да отложи обещаното или да мине с по-малко. Тази нашенска склонност към хитруване, дълго поощрявана и от принудително налагани обстоятелства, през последните десетилетия доста накърни почитта към свети Николай Чудотворец. Добре, че светецът злото не помни и винаги е готов да помага. Добре, че все повече стават хората, които с ум и сърце разбират колко е нужен в днешното бурно и сурово време примерът на св. Николай Чудотворец. Преди две години на Никулден варненци вградиха лика на светеца в стената на входния фар на пристанището си. От година време бургазлии градят храм, който да носи неговото име, замислят и втори - така, както подобава на града, избрал го за свой патрон. Учреденото наскоро национално сдружение "Св. Николай Чудотворец" обяви намерението си да му изгради мемориал на нос Калиакра, с който е свързана една от най-популярните легенди за светеца (вж. стр. 15).
Свети Николай да пази и закриля тези добри помисли и всички, за които морето е труд и съдба, хляб и надежда!
Половин век в помощ на корабоплаването
"Варна радио", LZW, е първата и най-голяма българска брегова радиостанция, която започва да функционира преди половин век - на 12 декември 1947 г. Нейният юбилей е повод да припомним важната й роля за осигуряване безопасността на корабоплаването и многото нови функции, които изпълнява тя с развитието на телекомуникационните услуги.
В началото "Варна радио" работи с корабни радиопредаватели и радиоприемници, разположени на едно и също място. По-късно в района на Морската градина се отделят радиопредавателният и радиоприемният център, а през периода 1975 - 76 г. се създават и започват да функционират новите центрове на "Варна радио" - край селата Китка и Кичево, Варненско.
Както е известно, "Варна радио" е част от Параходство БМФ и работи въз основа на неговия лиценз за национален морски телекомуникационен оператор. Двата радиоцентъра, представляващи "Варна радио", осъществяват техническата връзка между корабната радиостанция и наземните телекомуникационни мрежи - телефон, телекс, факс и електронна поща. В радиоприемния и оперативен център, освен радиоприемните устройства и телефонните терминали, се намира и техниката за цифрово избирателно повикване от Глобалната морска система за бедствие и безопасност GMDSS.
Предназначението на "Варна радио" е да обработва сигнали, повиквания, съобщения и трафик за бедствие в корабоплаването, както и да разпространява морска информация за безопасност. Рутинните бизнессъобщения представляват основният обем от работата му. По-малък, но много важен, дял заемат радиокомуникационните услуги за членовете на корабните екипажи.
Наред със сложната и прецизна техника, "Варна радио" разполага и с друг, не по-малко важен, ресурс - своя квалифициран инженерен персонал. Той е обучен на място за работа със станциите, а всички технически системи в центровете са монтирани и реализирани от него.
Пръв авиатор сред моряците, пръв моряк сред авиаторите
На 9 декември 1887 г. във Велико Търново е роден Иван Андреев Михайлов - един от създателите и ръководителите на Българския народен морски сговор, единственият моряк в нашата история, командвал последователно Дунавската флотилия и бойната авиация на България. Завършил е Военното училище в София и Кадетския корпус в Санкт Петербург. Изпратен е да служи във флота, където скоро става началник на Морските специални школи. Като мичман I ранг заедно с Преслав Ляпчев започва да се обучава за летец - още по времето на Балканската война възниква идеята за морска авиация у нас! След гибелта на лейтенант Ляпчев при тренировъчен полет в Германия Иван Михайлов поема ръководството на групата военни летци и авиомеханици, изпратени да се обучават във водосамолетните школи там. По-късно оглавява и новоучредената Въздухоплавателна водохвърчилна станция край Варна.
По време на Първата световна война нашата морска авиация получава не само бойно кръщение, но има и свой дял за достойното представяне на сухопътната армия и флота в боевете за Добруджа. Това до голяма степен се дължи и на енергичния й ръководител, при когото личният състав на хидроавиацията ни достига до 120 души (офицери, подофицери и матроси). Неговият неукротим дух дава кураж на шепа смелчаци - летци и техници, да скрият разглобените части на няколко водосамолета и по този начин да ги спасят от унищожението, предвидено в Ньойския договор. По-късно машините са сглобени и с тях многократно са извършвани тренировъчни полети. Изявените от Иван Михайлов качества на летец, организатор и командир са повод нашето военно командване да се реши на безпрецедентна стъпка и да постави начело на въздухоплаването в България един моряк. Полковник Михайлов изпълнява добросъвестно тази длъжност от 1930 до 1934 г. Недолюбван от двореца и от кръга "Звено", уволнен е през 1935 г. Иван Михайлов е сред тези, които пренасят Военноморския музей от Русе във Варна. Зет на видния археолог Карел Шкорпил, той остава деятел на музейното дело до смъртта си през 1962 г. През 1993 г. историкът Вълкан Вълканов обнародва във в. "Морски преглед" един малко известен епизод от биографията на Иван Михайлов, който най-добре илюстрира качествата му на патриот, моряк и летец.
През март 1918 г. началникът на българската морска авиация предлага на флотското ни командване сам да прелети с водосамолет до Одеса, за да изпълни задачата си като член на комисията по издирване и закупуване на руски и украински търговски кораби. Смелият офицер вече наближава Одеса, когато, въпреки обявеното примирие, по него откриват зенитен огън. Самолетът се приводнява принудително, обръща се, но опитният летец оцелява, а на всичкото отгоре му проработва и късметът - командирът на спасителния катер се оказва негов съвипускник от Санкт Петербург.
След време с един от нашите миноносци пристигат и останалите членове на комисията. В младото съветско ръководство обаче има различни виждания за използването на руския флот на Черно море като разменна монета при сключването на мирните преговори. На нашите представители става известно и съдържанието на телеграмата, подписана от Ленин за незабавното унищожаване на военния флот. Но те знаят и за пълното объркване сред екипажите: революционните комитети искат едно, а офицерите - друго. Затова Иван Михайлов спешно заминава за Киев, където намира не кой да е, а болшевишкия лидер от български произход д-р Кръстьо Раковски. От него и от другите властници Михайлов иска "само" едно: руският военен флот на Черно море да се зареди с въглища, да вдигне налягането на котлите и да поеме курс към... България, където да потърси убежище от домогванията на германците. Целта на това искане е ясна: лред уреждането на всички въпроси по примирието част от този флот да остане за България. В Севастопол обаче по това време избухват междуособиците, които разделят флота на три: една част изпълнява указанието на Ленин и се самопотопява, втора попада в германски, а по-късно в англо-френски плен и трета под командването на врангелисти е отвлечена във френското колониално пристанище Бизерта (дн. Тунис).
Какво би станало, ако мисията на Иван Михайлов бе успяла дори частично? Трудно можем да гадаем. Епизодът обаче наистина доказва, че този български офицер е бил готов и на невъзможни неща, само родината му да увеличи бойния си флот, доказал правото си на съществуване в две последователни войни. Един пример, достоен за подражание!
Пътническото корабоплаване остана в миналото
На своето заседание в средата на ноември съветът на директорите на Параходство БМФ взе решение направление "Пътническо плаване и спомагателен флот" да бъде трансформирано в сектор "Спомагателен флот и крайбрежно плаване" към направление "Двупалубни кораби". Под опеката на сектора останаха шестте влекача на БМФ, белославският ферибот и трите хидробуса "Янко Костов", "Атанас Димитров" и "Антон Прудкин". Взето бе и решение да се спре експлоатацията на последните три кораба, които от няколко години обслужват на загуба линията Варна - Балчик около пет месеца годишно. Икономическата ефективност в крайна сметка реши съдбата на кратките каботажни линии (вж. "Морски вестник", бр.9(57) от 1997 г.), които западаха от година на година поради промяна в потоците от туристи и развитието на сухопътния транспорт. За първите десет месеца на тази година например хидробусите са натоварили Параходство БМФ със загуба от 161 008 559 лв. Съдбата на корабите, строени през 60-те и 70-те години, ще бъде решена скоро. Възможно е да се намерят фирми, които да ги наемат за туристически цели, но едва ли те ще желаят да сключат целогодишни договори, след като е известно, че ефективното използване на тези плавателни съдове трае около три месеца и те са рентабилни само през това време.
Всъщност истинско пътническо плаване, което да поддържа линии до съседни страни, БМФ отдавна не развива, защото извършването на такава дейност само в Черноморския регион вече е отживелица. Излизането на големия световен круизен пазар пък е дейност, която Параходството не смята да развива, защото е свързана със спецификата на туризма и определено трябва да се развива на пазар, където има по-платежоспособни от българските клиенти. Достатъчно показателен е примерът с двата скоростни пътнически тип....... катамарана на частна фирма, които опитаха и се отказаха от поддържането на линията Варна - Истанбул.
Търси се и решение за използването на шестте "червени" влекача (първоначално десет), които БМФ получи преди години при разпределението на имуществото на СО "Воден транспорт". Четири от тях бяха продадени - в Хърватско и на Пристанище Бургас, четири работят и два са консервирани. Влекачите - с мощност 1200 к.с. и възможности за маневриране на кораби в пристанища, участие в спасителни операции и гасене на пожари, са извършвали услуги в Гърция, Франция, Кипър. Проявяван е интерес към наемането им за работа в Карибско море, на Канарските острови, в Новоросийск, но законодателствата на редица страни поставят ограничения пред корабите под чужд флаг при използването им в техни пристанища и териториални води. По-вероятно е да бъде предпочетен вариантът с продажба на влекачите.
Разработките на ИРП-25 очакват инвеститори
Ще оцелее ли бургаският Институт по рибна промишленост в условията на валутен борд
Както много други научни звена у нас, бургаският Институт по рибна промишленост преживява труден период. Ликвидирането на българския океански риболов, както и въвеждането на изискванията за 200-милната зона в редица страни предопределиха до голяма степен съдбата на намиращия се в Бургас Институт по рибна промишленост. През 1991 г. държавната фирма "Рибно стопанство" се разпадна и нейните поделения се преобразуваха в частни фирми, поемайки основните й функциии. През този период Институтът по рибна промишленост се преобразува в "ИРП-25" ООД, като търговско дружество, което му позволи да развива не само научна, но и производствено-стопанска дейност. Това ново икономическо преобразуване му даде и глътка въздух във все по-задълбочаващите се месеци на икономическа нестабилност.
Дейността на института обхваща научно-техническо обслужване на рибната промишленост, както и производство на морски деликатеси по наши и чужди технологии. Производствената му листа включва консерви от риба, миди и калмари, мариновани, солено-мариновани и веяни рибни продукти, а собствената технологична база на фирмата може да се превърне в гарант за средносрочното й развитие. Пример за това е изградената линия за консервирани миди - деликатес с високо качество, който се търси на рибния пазар. "През последните години на икономическа стагнация и държавата, и частните преработвателни фирми започнаха все по-рядко да търсят нови научни разработки в областта на рибното стопанство, както и да влагат все по-малко средства в тях - сподели д-р Живко Нечев, управител на института. - Липсата на средства диктува и слабия интерес към нашата дейност.
Институтът по рибна промишленост помни и по-добри времена. Създаден е през 1965 г., едновременно с Океански риболов, като научноприложна организация на тогавашното Държавно стопанско обединение "Рибно стопанство" - Бургас. Целта на научното звено била да осигурява технологичните процеси на рибното ни стопанснво. През годините са създадени и функционират производствени мощности в Созопол, Бургас, Поморие и в други градове. Но в началото на 1993 г. секция "Риболовна техника" към института е закрита, а експерименталната база по морско рибовъдство вече не функционира.
Днес дружеството продължава да се издържа от запазените производствени мощности в Созопол и Бургас. Годишно от 50 до 80 т качествени култивирани миди предлага созополското морско стопанство на малкия производствен цех в Бургас, откъдето излизат така търсените мидени консерви. Но производствената база е обект на кражби. В Созопол е разграбена цяла поточна линия. Обект на крадците са и мидените полета. "Отправените молби за съдействие до Министерството на промишлеността, областната управа, ДИК - Бургас, и ред други държавни инстанции останаха безрезултатни - с болка констатира ръководителят на института. - Похабява се не само базата, но и научният потенциал от специалисти. Техните разработки на рибни продукти с радиозащитно и профилактично действие, както и храни за работещите в химическата промишленост чакат инвеститори за своята реализация. " В института се разработва и нов, биологически активен продукт - хидролизат от черноморски миди, ценен продукт за фармацевтичната ни промишленост. Контактите за сътрудничество с наши и чуждестранни институти не са прекъснати. Със сродни институти от Германия, Холандия и Турция постоянно се обменя информация и кореспонденция.
"Опитът и практиката на дългогодишен научен работник ми подсказват, че за да мислим за бъдещето, трябва да запазим потенциала от специалисти. - заключи инж. Нечев.
Риба за празника
В Бургаския залив, както се пее в една от песните на дует "Домино", не е останала много риба. А за Никулден всеки търси да сложи на трапезата си нещо по-специално. Ако морето и сезонът не са били благосклонни към местните рибари, остава магазинът и доста богатият асортимент от замразена риба и рибни деликатеси. Предлагат ги различни фирми, предимно от черноморските градове. Те възникнаха през последните години след разпадането на държавните предприятия "Океански риболов" и "Рибно стопанство". Пазарната ниша бе заета твърде бързо. Един от новите големи играчи на този пазар е бургаската фирма "Атлантик" ООД.
Фирмата е създадена в Бургас през 1992 г. Компанията е със смесено българо-шведско участие. Тя оперира с риболовни и търговски кораби, като е насочила усилията си в търговията със замразена риба и рибни продукти. От август тази година компанията е собственик на корабите "Атлантик" и "Венера", плаващи под български флаг и с български екипажи. Има добре развита дистрибуторска мрежа в страната, като всеки ден предлага повече от 60 вида рибни продукти на пазара. На международния пазар "Атлантик" ООД предлага богата гама от риба и рибни продукти: скумрия, сафрид, паламуд, херинга, риш, хек, рибни деликатеси, консерви, рибно брашно, рапани. "За нас търсени пазари са Нигерия, Мароко, Испания, Русия, Япония, Украйна, Молдова, Румъния и други морски държави - сподели Мария Чолакова, маркетингов мениджър във фирмата. - Създали сме добра спедиторска организация, която помага за осъществяването на ефикасен морски, железопътен и шосеен транспорт. " Партнираща компания е "Булджак" ООД, която притежава четириетажна хладилна сграда, отговаряща на изискванията на Европейската общност. В работата си с повече от 50 клиенти от цял свят компанията не е имала оплаквания по качеството на доставяните продукти.
Рибарското училище в Созопол
Било е необходимо и общественополезно учебно заведение
Сираци и деца на бедни рибари получавали образование, което осмисляло и духовно преобразявало житейската им участ
Винаги, когато се докосваме в спомените си до древния Созопол - "града на спасението", чувстваме, че не е изтляла романтиката на Рибарското училище.
Бургаските вестници от 15 януари 1924 г. съобщават, че в законодателната комисия на Народното събрание е внесен за обсъждане законопроект за откриване на Рибарско училище в град Созопол. Целта на училището е да подготвя професионални рибари и да модернизира риболова в Черно море. На 29 февруари 1924 г. ХХI-то обикновено народно събрание гласува и приема Закон за практическо рибарско училище. Министърът на земеделието и държавните имоти Янаки С. Моллов с доклад № 1500 от 8 март 1924 г. предлага този закон да бъде одобрен и с Указ № 7 от същата дата влиза в сила от деня на публикуването му (Дв, бр. 280/14.III.1924 г.). Според разпоредбите на чл. 14 от закона държавата се задължава да построи и създаде за нуждите на училището необходимия сграден фонд, като за целта в държавния бюджет за стопанската 1924/1925 г. са предвидени 5 000 000 лева. Ако заделените средства за инвестиции не стигнат, разликата ще бъде компенсирана от фонда за културните мероприятия при Министерството на земеделието и държавните имоти, партида "Практическо рибарско училище". До построяване на необходимите сгради училището остава във Варна и се помещава в сградата на Аквариума. Специална комисия след внимателно проучване предлага сградата на училището да бъде построена на остров Св. Кирик, до град Созопол, а Созополската община приема избора за сполучлив и отстъпва мястото безвъзмездно.
Остров Свети Кирик (Агиос Кирикос, Микронизи, т.е. "Малък остров", Св. Кирил, Мелос, т.е. "Мелница") има триъгълна форма, и надморска височина до 15 метра. Според преданието през I век пр. Хр. тук е имало голям храм на Аполон; от него обаче не е останало нищо. Почти не са запазени следи и от богатия патриаршески манастир, посветен на малоазиатските великомъченици Св. Кирик и Св. Юлита.
На 5 април 1925 г. при голяма тържественост е положен основният камък на бъдещата сграда. Този прекрасен пролетен ден е останал завинаги в паметта на хората от малкото южно градче. Пристанището е почерняло от народ. Осветяват се основите на сградата на Рибарското училище, което трябва да буди любов към морето, към българското море. Всред присъстващите има много гости от столицата и Бургас: окръжният управител, началникът на гарнизона, градоначалникът и народни представители от Бургас, Василико (Царево) и Малко Търново. В 9.00 ч. предиобед с катера "Васил Левски" пристига министърът на земеделието и държавните имоти. Към брега се приближават параходите "Добротич", "Пирин" и "Чайка", които трябва да превозят официалните лица и гостите до острова, където ще се състои тържеството. Наоколо морето е тихо, със слабо мъртво вълнение, от което леко се замайват главите на възбудените хора. Само минути преди това от Евксиноград е пристигнал миноносецът "Дръзки" на борда с Цар Борис III. В 11,45 ч. царят, облечен в униформата на морски офицер, поздравява почетния взвод моряци и се отправя към мястото, където ще се състои церемонията. Отслужен е благодарствен молебен от свещеник Димитър п.Николов. Специалната грамота в три екземпляра с подписите на царя и другите отговорни длъжностни лица е поставена в специална метална капсула и е зазидана в основите на строящата се сграда. Останалите два екземпляра остават на разположение в архивите на общината и училището.
В своята реч цар Борис III говори за значението на училището и пожелава на възпитаниците му - синове на загинали за отечеството храбреци, да следват с достойнство пътя на своите бащи и да се стремят да станат добри и предани синове на България. В качеството си на председател на Морския сговор говори и кметът на град Варна - Петър Стоянов, който се обръща към царя със следните думи: "Някога Вашият августейши баща твърдеше, че могъществото на България се крие в морето, днес Вие идвате на практика да реализирате неговата мисъл със създаването на това рибарско училище. " След това царят се отправя към центъра на старинния град, съпроводен от множеството. Сбогувайки се с хилядите изпращачи, миноносецът "Дръзки" се отправя в открито море с курс към Варна.
Учлищното настоятелство дава разкошен обяд за своите гости с повече от 100 куверта. Вдигат се много наздравици. Столичният търговец Иван Живодеров подарява въжа за направа на рибарски съоръжения на стойност 10 000 лева, а директорът на зоологическия музей в София г. Дренски разказва историята на рибарското училище в град Варна. Прочетени са поздравителни телеграми от управителя на БНБ, руския ученихтиолог Ничяев, Варненската търговска академия, от представителя на "Winerwerk" - корабостроителницата, от която е закупен първият рибарски кораб за нуждите на училището във Варна, и други.
Според одобрения план на архитект Николов монументалната сграда на Рибарското училище на площ от 850 кв. м ще бъде построена в модерен архитектурен стил, с лице към древната Аполония. В нея ще бъдат разположени интернатът, апартаментите за преподавателите, учебните зали и кабинети, кухня, бани и други спомагателни и сервизни помещения. Над масивната сграда ще се издига и властва над морската синева наблюдателната кула за открит морски лов, на която ще бъде монтиран голям часовник. Едновременно със строителството на училището през 1926 г. се изгражда вълнолом с дължина около 250 метра, който свързва острова със сушата. През периода 1925 - 1930 г. строежът продължава нормално и сградата редовно е завършена в определения срок.
В брой № 2650 от 10 януари 1931 г. вестник "Бургаски фар" отпечатва дописка от град Созопол, в която се казва: "Рибарското училище изцяло се премести от Варна в града ни. Директорът на училището, запасният подполковник Борис Станев, покрай пряката си работа отделя доста време и за културното повдигане на града. Желанието му е да направи от риболова един истински поминък на българското население. " През лятото на 1930 г. сградата на училището е завършена и на 3 октомври с.г. в Созопол започват редовни учебни занимания. Създадена е модерна учебна база, обзаведени са много кабинети, специализирани работилници, лаборатория, библиотека, а по крайбрежието на Созопол са построени два пролетни и два есенни даляна.
Фактически Рибарското училище в град Созопол се явява правоприемник на училището във Варна, защото наследява всичките му активи и пасиви, но в правно отношение е отделна юридическа личност. Рибарското училище във Варна се ръководи и направлява от разпоредбите на Правилника за практическото рибарско училище във Варна (ДВ, бр. 232/14.I.1921 г.), а това в град Созопол - от Закон за практическото рибарско училище, като разпоредбите на чл.1 са допълнени с пояснението, че се открива "до град Созопол" (ДВ, бр. 280/14.III.1924 г.).
Според публикувания закон в Рибарското училище се приемат младежи със завършено прогимназиално образование, на възраст от 15 до 20 години, предимно сираци или синове на рибарски или бедни семейства, като курсът на обучение е три години. Завършилите училището, ако се заселят на определените места, посочени им от Министерството на земеделието и държавните имоти по крайморския бряг, се ползват с привилегии, като им се предоставят за ползване дворни места, до 10 декара работна земя и безплатно дървен материал за направата на типови жилища. Право на собственост върху тези имоти придобиват след 10 г. давност, при условие че продължават да работят в риболова. На всички, които станат членове на рибарски кооперации, се отпуска взаимообразно безлихвена парична помощ за обзавеждане на стопанствата им с риболовен инвентар. Освобождават се от трудова повинност, не плащат военен данък, издава им се майсторско свидетелство и придобиват правата на завършилите специални училища.
Учениците са на пълен пансион и обучението е безплатно, като всички са освободени и не плащат такси. Освен това през последните две години на учението си получават и премии от уловената и продадена риба, в размер до 30 на сто от стойността й. Годишните премии не могат да надминават повече от една годишна заплата, като учениците са приравнени към служителите от VI категория. Всички начислени и неполучени в определения срок премии се внасят в приход на фонда за културни мероприятия при Министерството на замеделието и държавните имоти, по специалната сметка на името на Практическото рибарско училище. В изпълнение разпоредбите на чл. 20 от Закона за рибарството (ДВ, бр. 235/18.I.1922 г.) в приход на този фонд се внасят 40 на сто от събраните суми от глоби и нарушения и 70 на сто от стойността на уловената и продадена риба.
Съгласно изискванията на чл. 11 от Закона за Практическото рибарско училище средствата от този фонд се изразходват за закупуване на плавателни съдове (параходи, ветроходи, лодки, рибарски уреди и инструменти). При нещастни случаи във връзка с изпълнение на служебните си задължения на пострадалите и семействата им се изплащат обезщетения и помощи в размер до 50 000 лева. Изплащат се стипендии на изпратените възпитаници на училището да учат в чужбина и за организиране на научни експедиции в наши и чужди води.
В началото на 30-те години се формират две противоположни гледища за Рибарското училище. Появяват се публикации, че поради недостатъчния рибен ресурс в Черно море правителството трябва да закрие или преустрои училището. Отстоява се и позицията, че пред училището стоят отговорни задачи за риболовна дейност по българското крайбрежие и те не могат да бъдат задоволени само с организирани курсове. Становището на Бургаската търговско-индустриална камара е, че пропуските трябва да се търсят на друго място, но не и в съществуването на самото училище, което се занимава даже и с научноизследователска дейност. Но през 1932 г. правителството взима решение да закрие училището.
Изпитите на възпитаниците от последния випуск се провеждат на 22 март 1934 г. и са издържани успешно от явилите се 19 ученици.
Св. Николай ще пази Бургас от север и от юг
Градеж на два храма, наречени на свети Николай Чудотворец, е подет едновременно в бургаските квартали "Сарафово" и "Меден рудник" - северно и южно от Бургас. Че Мирликийският светец е най-таченият от бургазлии, стана ясно и при единодушното избиране на 6 декември за патронен празник на града преди четири години.
За жителите на квартал "Сарафово", разположен на самия бряг на морето, в който всяко второ семейство има моряк или рибар, няма нищо по-естествено строящият се нов храм да носи името на покровителя на морските люде. Строителството тук вече набра скорост благодарение на щедрите дарения, направени от местните бизнесмени Тома Томов, Янчо Патриков и Таньо Арнаудов. Преди дни беше излята основната плоча и носът на църковния кораб опря на стотина метра от брега. Бригада местни доброволци започва зидането на стените, сред които - на открито, сарафовци ще посрещнат Никулден с водосвет и рибена чорба. Църковното настоятелство се гордее, че архитектурата на техния храм няма друга подобна в града, но се тревожи дали ще успее да намери още 150 млн. лева за довършването на църквата.
Ново и оригинално архитектурно решение се търси и за строителството на другата бургаска църква, за която също с любов бе избрано името "Свети Николай". Въпреки препоръката на Светия синод и въпреки несгодите, постигнали моряшката професия напоследък, хората, ангажирани с градежа на храма в квартал "Меден рудник", категорично отказаха да сменят името на Чудотвореца с друго. Мащабът тук е по-голям. Върху църковния терен с площ 4,5 дка ще се извисява представителна сграда с 2000 места и много пристройки, сред които неделно училище, жилище за енорийския свещеник и църковен магазин. След дни предстои конкурс за най-добър идеен архитектурен проект, за провеждането на който и откупуването на три от проектите общината отпусна 1 милион лева. Ще се избере най-оригиналното архитектурно решение в един от цялостните проекти, ще се използват и отделни идеи от другите два, каза председателят на църковното настоятелство - архиерейският наместник на Бургас Борис Беров. Както в случая със сарафовската църква, истинските трудности ще започнат при осигуряването на средства, които засега се събират чрез дарения, пуснати в касички по действащите бургаски храмове. Но важното е, че някой ден жителите на морския град ще се гордеят с двата храма, носещи името на техния светец закрилник.
Б.А. Църковното настоятелство на храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец", кв. "Сарафово", Бургас, се обръща с молба към всички, които желаят да подпомогнат строителството на църквата, да изпратят своите дарения на адрес: ДСК - гр. Бургас, сметка № 171901001258413, за строителството на храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец".
Хр. Цукев: Германски или румънски кораби са водили бой с подводн
В брой 20 (21 октомври - 18 ноември) на "Морски вестник" разгледаната хипотеза действително може да дели мегдан с атаката на "Хамидие", ако бъде доказана по безспорен начин. Изложените факти и размисли не са огледани от всички страни, за да се доизяснят някои догадки и да ни доближат до истината. При това са пропуснати важни факти.
По време на тия събития бях курсант в Морско училище (1939 - 1942 г.), практикант-огняр през 1942 г. на торпедоносец, през 1946 г. бях командир на "Смели", с когото конвоирах чужди и наши кораби. Служих със съветски офицери на големите преследвачи и на двата ескадрени миноносеца, две години живях в Севастополската военноморска база - закрит град и за руснаци. Освен служебно, сме прекарвали и почивни дни в компания със съветсти офицери, но никой от тях не е споменавал за някакъв бой с наши кораби. Посещавал съм морски поделения, военноморски музеи, базата за подводници в Балаклава, но повтарям - не е имало дори намек за бой с наши кораби.
През Втората световна война българските ВМС не са воювали нито срещу съветските ВМС, нито срещу съветските подводници. Обаче дори и в мирно време, когато чужда подводница наруши териториалните води на България, съгласно международните закони тя бива атакувана и потопена. Такъв боен епизод в мирно време имахме на 30 август 1951 г.(Случаят е описан във в. "Музей", бр.8(47) август 1997 г.)
В текста към публикуваната рисунка от сп. "Морски преглед" от 15 юни 1942 г. се казва: "... косвено доказателство за това, че български торпедни катери са атакували съветска подводница". Нарисуваната атака може да бъде учебна, може да е плод на въображение, което е най-приемливо, защото в строй килватер не се хвърля бомба, която се взривява между двата катера.
Важни факти, които са пропуснати: първо - по време на войната в Черно море германците са имали торпедни катери, това потвърди и о.з. капитан I ранг Неделчо Сяров, които не бяха базирани в наши пристанища. Те воюваха срещу съветските подводници и вероятно заедно с румънски надводни кораби са водили бой на 10 - 12 мили от брега. Второ: нито дума не се споменава за румънския военен флот, неколкократно по-голям от нашия, който водеше открита война срещу съветския морски флот заедно с германците. През 1949 г., при посещение на военните гробища в Севастопол, екскурзоводът ни разказа как румънските окупатори са демонтирали няколко изящни уникални паметника на велики руски адмирали и са ги пренесли в Констанца, откъдето след настъплението през 1944 - 45 г. руснаците си прибират плячкосаните мраморни паметници и ги връщат на старото им място. Не нашите, а германските и румънски ВМС водеха война със съветските подводници. Те извършваха конвойната служба извън минните заграждения до превзетите пристанища, те са водили артилерийска стрелба със съветските надводни и подводни кораби, срещу които са изстрелвали и торпеда, а не по нашите катери. Капитан Сяров също не си спомня срещу наш катер да е изстреляно торпедо, както и да сме атакували подводница. За взривена баржа също не съм чел, нито съм чувал.
От гореизложените факти и допълнения (не предположения) определено считам, че българските ВМС, това е и официалната версия, не са водели война срещу съветски подводнци, следователно врагът, срещу когото е водила бой Щ-204, това са били германски или румънски военни кораби.
Япония капитулира в пристанищната война със САЩ
Дългата война между американските линейни превозвачи и японските пристанища, известни с рестриктивната си политика спрямо чужди кораби, е на път да приключи, след като достигна кулминацията си през октомври с арестите на няколко големи контейнеровоза на японски линии в Лос Анджелис. Малко след това държавният департамент на САЩ и министерството на транспорта съобщиха, че са постигнали споразумение с Япония за реформа в нейната рестриктивна пристанищна система. Споразумението, което ще бъде ратифицирано от частни търговски групировки в Япония, ще бъде в полза на клиентите от цял свят, които имат морски връзки със Страната на изгряващото слънце, заяви президентът и управител на линейния сервиз "Sea-Land" Джон Кланси. Когато договореноста започне да се прилага, всички океански превозвачи ще могат да се възползват от ефективни пристанищни и транспортни услуги в Япония.
Според г-н Кланси японските пристанища също ще бъдат облагодетелствани от нарастването на обемите товари, преминаващи през тях. Засега доста от тях се откланят към други, по-ефективно организирани, азиатски пристанища. "Целта ни да настояваме за тези реформи е невероятно високата цена на бизнеса с японските пристанища", коментира той.
Изходът от спора може да се разглежда като победа и на други основни американски линейни превозвачи като APL, а също и на федералната морска комисия, чийто президент Харолд Крийл горещо защитаваше каузата на корабните компании.
Междувременно водещите японски корабни компании отчетоха през ноември увеличение с повече от 10 на сто на печалбите си преди данъчното облагане за първата половина на финансовата 1997 г. Нарастването се дължи на трамповия сектор, автовозите, газовозите и на влиянието на слабата спрямо долара йена. "Nippon Yusen" отчете ръст от 6,9 на сто в оборота си, но оперативните й печалби са спаднали с 22,6 на сто. "Mitsui OSK Lines" изрази увереност, че за първи път след 1994 г. ще изплаща дивиденти. Тя е постигнала оборот от 283,1 млрд. йени и оперативни печалби от 7,76 млрд. йени, които представляват увеличения със 7,3 и 47,2 на сто. "Kawasaki Kisen Kaisha" има оборот 172 млрд. йени, оперативни печалби 6,68 млрд. йени и 4,03 млрд. йени печалба преди облагане. Увеличенията са съответно 8,9 на сто, 63,5 на сто и 164,7 на сто. "Navix Line" отечете печалби преди данъчно облагане, равни на 2,7 млрд. йени, оперативни печалби 2,12 млрд. йени и оборот 68,82 млрд. йени, а увеличенията са съответно 59,6 на сто, 16,7 на сто и 2,4 на сто в сравнение със същия период на миналата година.
Японският кредит - необходим старт за мастерплана на бургаското
Интервю с изпълнителния директор на "Пристанище Бургас"
ЕАД к.д.п. Жорж Дерелиев
МВ: От няколко месеца вие сте начело на една от най-мощните бургаски икономически структури - пристанището. При това в решителен период за неговото бъдеще и развитие. Очертават ли се вече пред вас в по-реален план и перспективите, и проблемите?
- Да, перспективите за развитие на Пристанище Бургас са ясни. Целта е да бъде реализиран неговият мастерплан. След получаването на японския кредит вече стана ясно, че това ще бъде осъществено. Започваме строителството на част от терминал едно и терминал две, за течни и насипни товари. Усилено работим по намирането на допълнителни инвестиции за изграждането на терминал три и терминал четири. Естествено, най-добрият вариант е те да бъдат отдадени на концесия, като съответният оператор-концесионер изгради терминалите, но това е по-трудно. Затова работим и по варианти за намирането на изгодни кредити, които няма да нарушат баланса по изплащането на японския кредит, което е най-съществено за развитието на Пристанище Бургас. Проблемите ще бъдат решени генерално с влизането в действие на новия Закон за пристанищата. Той ще регламентира отношението между пристанищната администрация и бъдещите концесионери или оператори. Разбира се, имаме и ежедневни трудности от оперативно естество, които се решават в текущ план от цялата администрация.
МВ: Японският кредит безспорно е важна стъпка в желаната посока на разширение и модернизация. Какво конкретно очаквате от тях? В какви срокове ще се реализират инвестициите?
- Размерът на заема, отпуснат от японското правителство, е около 120 млн. долара. Той се дава на България от държавния фонд OECD (Overseas Economic Cooperation Fund), или Фонд за чуждестранно икономическо сътрудничество. Договорът с него вероятно ще бъде подписан до края на месец февруари 1998 г. Лихвата също ще бъде конкретно определена в договора и вероятно ще бъде около 3 на сто. Гратисният период според условията на фонда ще бъде между 7 и 10 години, а срокът на изплащане - от 25 до 30 години. Всичко това ще бъде конкретно фиксирано при подписването на договора. Отпуснатият кредит дава старта на реализацията на мастерплана на Пристанище Бургас. Оттук нататък според нашите разчети срокът за изграждане на новите мощности е петгодишен. Една година ще е необходима за подготвителните работи. Реалното строителство трябва да започне през есента на следващата година.
Значението на отпуснатия кредит е огромно и поради доверието на японското правителство. Известно е колко стриктни са японците в такива случаи и колко щателни проверки извършват, преди да вложат средствата си. Нормалната процедура продължава около две години, а при нас тя бе съкратена наполовина. Отпускането на този кредит ще бъде сигнал и за останалите инвеститори да подкрепят проекта на бургаското пристанище.
Средствата от японския фонд ще бъдат използвани предимно за изграждане на терминал 2 за насипни товари и метали и на източния ограден вълнолом. Ще се създаде възможност да бъдат приемани кораби със 100 000 dwt и максимално газене до 13 - 15,50 м. Очакваме товаропотокът от насипни товари и метали да се стабилизира около 4,7 млн. тона годишно. Новото строителство ще има и несъмнен екологичен ефект, тъй като обработката на въглищата и рудите ще се изнесе извън хилядаметровата граница до прилежащите жилищни райони.
МВ: Усеща ли се вече оживление по Осми европейски транспортен коридор, който минава през българските черноморски пристанища?
- През последните две години коридорът започна да работи. Естествено, обемите засега са малки, но фактът е налице. Не е обхванато цялото му трасе до излизането на Дурас, но към България идват вече стоки от централноазиатските републики около Каспийско море. Очакванията са този стокооборот да се засилва. СО МАТ вече има готовност да пусне трети ро-ро кораб по линията Бургас - Поти. Като се има предвид, че преди година всичко това започна с един кораб, фактите говорят сами. Това е основание да се твърди, че коридорът "прохожда". От създаването на линията на 11 октомври 1996 г. до 19 август 1997 г. до Поти бяха превозени 2136 товарни единици. Доказаната перспективност на линията позволи тя да се разшири до Новоросийск и да се обслужва от два кораба. Натоварването е около 60 на сто, като засега движението на стоки е предимно към Грузия. Надяваме се, че повишената дипломатическа активност на нашето правителство ще окаже благоприятно влияние върху товаропотока по това направление. Готовност за това декларираха много държавни глави от средноазиатските и кавказки републики при скорошното посещение на министър Надежда Михайлова там.
Трябва да имаме предвид също, че пристанищата са само част от огромната транспортна инфраструктура на еврокоридорите, която трябва да осигури безпрепятственото преминаване на товари по тях. Нужно е и подходящо митническо законодателство, което да облекчава транспорта на стоките. За съжаление у нас искането на митнически гаранции за транзитните товари често кара операторите да търсят обходни пътища за своите стоки. Не всеки може да си позволи да замрази огромни средства за осигуряване на гаранции. Парите трябва да носят пари, а не да се залежават в банките.
Товарите, образно казано, са като водата - движат се по пътя на най-малкото съпротивление. Там, където ще преминат най-бързо и с най-малко средства. Така че реалното задействане на Осми европейски коридор е функция с много величини. Естествено, ние правим всичко, което зависи от нас, за да привлечем товародателите и да им предоставим най-изгодни условия. Съзнаваме, че трябва да бъдем достатъчно атрактивни, за да успеем в острата конкуренция с останалите пристанища в района.
МВ: Има ли промени във видовете на товарите, които преминават през порта? Утвърждават ли се все пак транзитните товаропотоци?
- Имаме наистина една промяна в направлението на транзитните товаропотоци през Пристанище Бургас - рязко намаляха обемите товари за Македония след падането на югоембаргото. Напоследък се забелязва едно засилване на транзитните товари за Сърбия и обратно. Тласък в това отношение даде договорът с швейцарската фирма "Дуферко", която доставя суровини за сръбски металургичен комбинат и после изнася готовата му продукция. Превозените транзитни стоки по това направление надхвърлят 300 000 тона, а очакванията са догодина обемът да се увеличи поне двойно. Макар и в неголеми количества, продължава превозът на транзитни стоки за Македония.
Иначе номенклатурата на масовите товари, преминаващи през пристанището, е сравнително постоянна. Разбира се, има известни колебания в зависимост от търговската конюнктура. Като ясна тенденция се очертава увеличаването на превоза на контейнери, които през тази година ще надминат 20 000 teu. Нашите специалисти следят колебанията на пазара и ние винаги сме готови да откликнем на желанията на товародателите, така че те да предпочетат бургаското пристанище.
МВ: Ще продължавате ли да влагате средства на фирмата в технологичното й обновление, като приключващото строителство на хладилен склад и монтирането на специализирания товарач "Сивертел"?
- В извънредно кратки срокове бе доставен и монтиран хладилният склад. Направени са вече единичните изпитания на съоръженията, като бе достигната заложената по проект температура на замразяване от минус 26°С. Предстои в началото на този месец хладилникът да ни бъде предаден от фирмата доставчик. Също през този месец трябва да бъде съставена и държавната комисия, която да приеме обекта. Всъщност хладилникът вече може да приема стоки за съхранение и има заявен интерес от наши и чужди контрагенти. Бих искал да добавя, че още през септември т.г. ние изплатихме изцяло със собствени средства доставката на хладилника.
Специализираният разтоварач "Сивертел" отдавна е монтиран и вече бе използван при разтоварването на няколко кораба. През този месец той също предстои да бъде приет от държавна комисия. Що се отнася до бъдещите инвестиции, ние ще продължим да влагаме собствени средства за обновяване на товаро-разтоварната техника. На външни инвеститори ще разчитаме изключително за реализация на мастерплана на пристанището, за което са необходими средства от порядъка на 270 милиона долара.
МВ: Ще заработи ли скоро Пристанище Царево, което е под ваше административно разпореждане?
- Всичко, което беше необходимо, за да работи Пристанище Царево, от наша страна е направено. Дори и сега то е готово да приема малки кораби до 1500 dwt. Проблемите там са от местно естество. След министерското решение сериозен отпор оказа рибарската задруга. Не намираме и необходимото съдействие от общинската управа. До затварянето му през 1963 г. пристанището е имало 70 000 тона товарооборот. Съвсем реално е той да достигне 300 000 тона годишно. Там биха могли да се обработват десетките малки корабчета, които задръстват бургаското пристанище. Ние сме извървели своя път. Необходимо е местното ръководство да поеме подадената ръка и заедно да възродим пристанището, което успешно би могло да се ползва поне девет месеца в годината.
МВ: Как виждате бъдещото раздържавяване на пристанищните дейности? Ще даде ли то тласък на развитието на порта, или са възможни сътресения и социално напрежение?
- Раздържавяването на пристанищните дейности няма алтернатива. По този въпрос ние имаме направени съответните разработки. Като първи етап ще експериментираме обособяването на самостоятелна стопанска сметка на отделните звена. Това ще ни даде възможност да имаме по-добър поглед върху отделните дейности и възможностите за тяхното раздържавяване. Кога и как ще стане това, разбира се, последна дума ще има правителството след приемане на Закона за пристанищата. Този закон е много необходим, за да регулира отношенията между бъдещата пристанищна администрация и операторите концесионери.
Стараем се, болезнените въпроси на прехода да се съгласуват със синдикатите, за да се избегнат всякакви сътресения и социално напрежение. Доколкото ми е известно, те, от своя страна, също подготвят алтернативни проекти, за да участват като равностоен партньор на масата за преговори. Искрено се надявам, че всичко, което бъде направено, ще е единствено в името на издигане имиджа на бургаското пристанище като един надежден търговски партньор по пътя на Осми европейски транспортен коридор.
"Swedish Match" спечели втория етап
Ветроходство - "Уитбред"
Втора етапна победа за Швеция спечели екипажът с шкипер Гунар Кранц, като измина 4600 мили за 15 денонощия, 3 часа, 45 минути и 3 секунди и направи сериозна заявка за "скандинавска" победа в "Уитбред". Представителите на тази част на Европа са на път да станат № 1 в световния яхтинг, заедно със състезателите от Нова Зеландия и Австралия. Почти половината от яхтите, участващи в "Уитбред", плават под флаговете на Норвегия и Швеция, а в екипажните списъци личат имената на над 40 ветроходци от Южното полукълбо. Скандинавско-новозеландски дует изведе до победа във втория етап и екипажа на "Swedish Match". Шкиперът Гунар Кранц и навигаторът Ърл Уилямс спечелиха етапа до Фримантъл с блестяща тактика. Няколко часа след старта в Кейптаун шведската яхта слезе най-южно от деветте яхти и поведе още в първия ден на надпреварата в "Ревящите четиридесет". През всичките 15 дни "Swedish Match" плаваше с постоянни ветрове и преднината пред останалите се увеличаваше всеки ден, независимо че и други яхти показаха висока класа и отлична работа с ветрилата. В този етап падна и световният рекорд за денонощен преход, поставен от екипажа на "Toshiba" през юни т.г., по време на квалификационното състезание Бостън - Ла Рошел. Между 07:46 на 19-и и 07:46 ч. (GMT) на 20-и ноември екипажът на "Silk Cut" с шкипер Лори Смит измина 448,9 мили, с 14,5 повече от старото постижение. Въпреки това "Silk Cut" продължава да е сред разочарованията на състезанието, докато след смяната на Крис Диксън с Пол Стенбриджу "Toshiba" отново ще претендира за челно класиране - доказателство за това е и третото място във втория етап. Стартът на третия етап - от Фримантъл до Сидни (2250 мили), ще бъде даден на 13 декември.
