Боен подвиг, който не е само спомен
Закъсняла изповед на командира на "Дръзки"
Откъси от малко известно писмо на Г. Купов до капитан I ранг Ив. Михайлов отпреди 40 години
"... От моя страна, аз ще направя всичко възможно, за да увековеча още повече делото на 21 ноември 1912 г. След няколко години аз не ще бъда жив (Б.р. - Писмото е написано на 18.09. 1957 г., а Купов почива на 21.01.1959 г.), но атаката срещу "Хамидие" ще остане един исторически факт на българската проява на морето и аз ще умра с напълно задоволено съзнание, че един от главните зидари на този български неръкотворен паметник съм бил аз, и ще ми бъде жалко, че при това, когато аз поисках да утоля суетата си... всякога ми поднасяха гъба, напоена с оцет.
След атаката на "Хамидие", ти си спомняш добре, че Даскалът (Б.р. - Капитан III ранг Даскалов, по онова време командир на "Надежда".) ме арестува, защото съм носил фанела без яка. След това Клайнето (Б.р. - Прякор на тогавашен флотски офицер.) донесе, че аз не съм му отдал чест, когато минал покрай мене на 100 метра в двора на казармения район. За "общо удоволствие" тогава ме преместиха на "Надежда". ...
Даже Добрев (Б.р. - Капитан III ранг Добрев - командир на отряда торпедоносци.), който отлично знаеше вече как е станала атаката, в своето донесение не ме отличи от другите командири. Поне в архива такова донесение не съществува, допущам, че ако е имало, Стателов и Вариклечков са го унищожили. И 40 години след това на един моряшки банкет по случай 21 ноември в София Сава Стефанов (Б.р. - Капитан Стефанов, командир на Морската и Речна полицейска служба към Министерството на железниците, под чието име съществува ВМФ след Ньойския мир 1919 г.) се е изказвал, че това е случайност и ако "Дръзки" е успял, някакво си особено значение в този случай командирът е нямал. ...
При това положение твоята телеграма в Ново село и часовоите, които Савичката (Б.р. - Капитан I ранг Сава Иванов, началик на флота, поставял почетни часови пред домовете на заслужили военачалници на юбилейни дати.) поставяше пред къщата ми на всеки 21 ноември, не ме особено трогваха. ...
Днес, 17 ноември 1957 год., 45 години след атаката, срещам инженер Славов, възпитаник на Морското училище, бивш машинист на "Шумни" през Балканската война. Той, наместо да се зарадва, че ме е видял, и да ме поздрави за честването ми във Варна и че съм показан на филм (Б.р. - Военната киностудия заснема филм по случай вдигането на флага на СКР "Дръзки", където участва и о.з. капитан II ранг Г. Купов.), още първата му дума беше: "... е, как прекарахте във Варна, не можаха ли и нас от "Шумни" и "Храбри" да поканят? Ако ние не сме участвали в атаката, то не е било по наша вина. Ако бяхме на вода, и ние щяхме да сме днес герои. " В гласа му и думите му имаше злъч и недоволство, но аз останах просто изненадан и покрусен. Боже, си помислих, толкова лош ли е българинът и завистта му не може да бъде скрита и в най-деликатните случаи. ...
Преди 2 - 3 години Радио Лондон предаде един коментар по случай спектакъла на бунта на "Надежда". Като направи критика върху фабулата и я раздруса всестранно, изтъкна, че ако има нещо българският флот да се гордее, то не е бунтът на"Надежда", а атаката на "Хамидие". И герои не са хората от типа на Спасов, а хората като Рашко Серафимов, Кирил Минков, кап. Добрев. Тия сведения Радио Лондон е получило от някой българин, който не е могъл да не знае, че командир на "Дръзки" е бил мичман Купов, за да спомене неговото име, ако не да го възхвалява. ...
Когато дойдоха новите хора и старите бяха наново дигнали глава, ти знаеш много добре, че аз бях арестуван. Скоро бях освободен, защото и между новите се намериха по-свястни хора и не видяха нищо престъпно политическо в моето минало, напротив - даже аз съм бил борец за техните идеали. При мен идва един от бившите ми приятели и ми казва: "Слушай, подай една молба, ние, твоите приятели, ще я подкрепим и ти ще получиш народна пенсия. " Аз отказах не защото нямам нужда, а защото сметнах, че ако аз в известен период от моя живот съм действал по известен начин, съм го правил с убеждение, а не за облага и ако в 1912 г., като командир на "Дръзки", съм имал успех, не съм имал предвид с това да печеля пари, както и когато отидох наляво, пак нямах предвид да печеля пари. Да печеля пари аз отидох да служа във фабрика "Прошек" и минах през всички стадии на търговската кариера, почти от старши работник станах представител на фабриката, докато съвестта ми не бе турена на изкушение поради работническите дрязги на двата клона. И наместо да се промъквам като мухльо, аз напуснах тая доходна работа и станах фурнаджия. А ако не ми бе подадена ръка, като милостиня, за да стана преподавател (Б.р. - в Морското училище), навярно щях да потърся и друго поприще.
Ето, Иванчо, защо изглежда, че аз съм скромен, просто на просто аз избягвах да си увеличавам недоброжелателите в миналото и предпочитах да се боря с живота, отколкото да се боря с "приятелите" си.
Завършвам писмото си. Чувствам, че това е една изповед, продиктувана от суетност и с болезнено чувство на накърнено честолюбие..."
Димовата тръба на "Дръзки" с пробойната от неприятелския снаряд.
Борбата за солта се пренесе във Върховния съд
В Бургаските солници спасяват солодобива, в Поморие сезонът е нулев
Икономическа полиция разследва големи липси на сол
За 25 ноември във Върховния съд е насрочено делото за законността на регистрацията на бургаското предприятие "Черноморски солници". Единствената у нас фирма за добив и преработка на сол бе преобразувана за кратко време в началото на годината от ЕАД в АД. Като промишлен министър Любомир Дачев е бързал да се разпореди с бъдещето на българската сол броени дни преди да се прости с властта. Заповедта за преобразуването на дружеството той издава на 31 януари, на 3 февруари в София се провежда първото общо събрание на новото дружество, а на 12 февруари то вече е вписано в Търговския регистър на Бургаския окръжен съд.
Управлението на Жан Виденов обаче не е успяло за краткото време да внесе нужните за целта промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия. Защото според този закон МС, като държавен орган, може да търгува само с предприятия, чиито активи не надхвърлят 70 млн. лева. С фирми, притежаващи капитал над посочения, се разпорежда Агенцията по приватизация.
По заповед на главния прокурор Иван Татарчев Окръжна прокуратура Бургас извърши проверка на регистрацията на новото дружество. Тя даде право на окръжния прокурор Радия Танев да протестира пред Върховния касационен съд промяната в регистрацията. На 7 март т.г. той сезира ВС за следното: "Видно от заповедта на министъра на промишлеността от 31 януари 1997 г., капиталът на ЕАД "Черноморски солници" със 100 процента държавно участие е увеличен от 82 135 000 лв. на 249 млн. лева. Със същата заповед се определят и новите приобретатели на новите 166 865 броя акции. Фирмите "Мартимор" ЕООД и "Д & М импорт-експорт" придобиват общо 67 на сто от целия уставен капитал. С други думи в техни ръце влиза контролният пакет акции, с които те получават възможност да диктуват вземането на каквито и да е решения в своя полза и в ущърб на държавните интереси, като се има предвид монополното положение на "Черноморски солници" в производството на една стратегическа суровина, каквато е солта."
Окръжният прокурор прави извода, че е извършена скрита приватизация на бургаското дружество и че решението на Бургаския Окръжен съд за пререгистрацията на дружеството е незаконосъобразно. Според него министър Дачев е нарушил императивната разпоредба на чл.3 от ЗППДОБП, а решението на съда следва да бъде отменено по чл. 207, буква "а" от ГПК.
"Освен това съдът не е изпълнил задължението си и не е изискал двете фирми - "Мартимор" Е00Д и "Д & М импорт-експорт" - да му предоставят оригинални документи за регистрацията им като юридически лица. Представени са само незаверени копия", мотивира се още окръжният прокурор. "Според заповедта на министъра на промишлеността, "Мартимор" ЕООД следва да внесе непарична вноска в размер на 260 600 000 лв., а "Д & М импорт-експорт" - в размер на 270 388 000 лева. От материалите по делото обаче не се вижда съдът да е изпълнил задължението си по назначаването на три вещи лица за оценка на непаричните вноски, каквото е изискването на чл. 72, ал. 2 от Търговския закон. В нарушение на чл. 189, ал. 1 от ГПК в решението на Бургаския окръжен съд не са посочени и имената на тримата съдии, които са го постановили."
Отделно в Главна прокуратура залежават материалите за извършеното от министър Дачев. Не е известно до този момент тя да се е произнесла. Не се знае и дали е заведено дело срещу бившия министър.
Преписките са образувани по сигнал на КП "Подкрепа" за извършена "скрита приватизация".
В заповедта на министър Дачев и в Устава на акционерното дружество е записано, че "се издават нови 166 865 броя акции по 1000 лева номиналната стойност на всяка една. Пазарната цена на една акция е 3302 лв., определена въз основа на извършена пазарна оценка на стойност 271 156 000 лв., равностойна към 30 септември 1996 г. на 1 180 000 щатски долара, и е утвърдена от Министерство на промишлеността.
Новите 166 865 акции се придобиват, както следва: "Мартимор" ЕООД придобива 84 978 акции срещу паричната вноска от 20 млн. лева и непарична под формата на машини и съоръжения на стойност 260 млн. лева. "Мартимор" да направи паричната вноска до датата на подаване на заявлението за вписване на новите обстоятелства по фирменото дело в съда.
"Д & М импорт-експорт" САЩ придобива 81 887 акции срещу непарична вноска от машини и съоръжения на стойност 270 388 000 лева. Вноската на специализираната машина (челен товарач) или нейната парична равностойност да се извърши в срок от 30 календарни дни от вписването на новите обстоятелства в търговския регистър. В противен случай ще се счита, че тя се отказва от участие и че всички нови акции ще бъдат записани на "Мартимор".
Българската държава притежава 82 135 акции на обща стойност 82 135 000 лева, представляващи 33 на сто от капитала на дружеството."
В ГПК е казано, че "решение за регистрация и пререгистрация влиза в сила незабавно; назависимо от обжалването подлежи на предварително изпълнение. Правилно - неправилно - изпълнява се, законът го допуска, а през това време те могат да си направят "зулумите", коментираха от прокуратурата. Само Върховният съд има правото да спре изпълнението.
Вероятно поради тази причина няма резултат и от декларацията на колектива на "Черноморски солници", адресирана на 31 март т.г. до вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков. В нея се иска "сделката по учредяването на смесеното дружество да се обяви за недействителна". В декларацията пише: "По непроверени данни зад двете частни търговски дружества "Мартимор" и "Д & М импорт-експорт" САЩ стоят лицата Нора Ананиева, Румен Гечев и дъщерята на бившия министър Любомир Дачев. Дружествата не са предоставили в съда оригиналната си съдебна регистрация, което ни навежда на мисълта, че тези лица са искали да останат в сянка. Категорично е мнението ни, че всичките отстранявания от поста на изпълнителния директор Васил Иванов са свързани с умишленото му отдалечаване от територията на предприятието с цел да се улесни процедурата по незаконната му приватизация."
Почти по същото време друга част от колектива на "Черноморски солници" пише на промишления министър Божков, на Главна прокуратура и Икономическа полиция за убийствените договори, сключвани от бившия министерски чиновник Буковинов, сменил Васил Иванов на поста изпълнителен директор.
През август в Бургас вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков каза, че е сигнализирана прокуратурата и е спряно изпълнението на "фалшивата приватизация". Той разполагал с конкретни цифри за открити големи липси на сол. Министерството и областната управа обаче били "с вързани ръце", тъй като ВС отлагал решението си за законността на дружеството и за акта на приватизиране на фирмата.
1200 тона трапезна сол изчезнали за периода от октомври м.г. до август т.г. от складовете на солниците в поморийския им клон. През това време станали арести, но на "дребни риби". От ръководството отрекоха тогава да са установявани липси. Това трябвало да докаже финансовата ревизия. Ставало въпрос само за кражби. Ако "кражбите" са за 1200 тона, то едва ли разпитваните работници са ги изнесли през портала в джобовете си, коментраха хора от фирмата.
Последвалата инвентаризация потвърждава липсите на смесена трапезна сол - производство от вносна и местна сол. Със случая сега е ангажирана Икономическа полиция.
Документите сочат, че още през миналата зима "Мартимор" е била в търговски отношения с "Черноморски солници" ЕАД. Тогава с писмо на Главно управление "Държавен резерв" от резерва са деблокирани 10 000 тона техническа сол за зимно поддържане на пътищата, които "Мартимор" продава на пътните управления в страната.
Преписка и по този случай е образувала Икономическа полиция. На 24 февруари тя е внесена в Окръжна прокуратура, откъдето са сезирали и Главна прокуратура.
"Такава трудна година не е имало в 90-годишната история на солниците", с тревога признава бившият изпълнителен директор Васил Иванов. След като многократно бе уволняван и възстановяван, все "в интерес на работата", на 11 август тази година той отново е назначен, този път за производствен директор. Когато вижда, че ще загуби сезона, новото ръководство на АД-то сформира нова дирекция "Производство и технологии" и назначава за неин директор работилия 28 години във фирмата инженер. В историята на солниците той ще остане с 10 патентовани изобретения и едно следствено дело "за безстопанственост", което още не е приключило, въпреки четворната експертиза, доказала, че престъпни деяния от негова страна няма. Явно делото трябва да виси над главата на невинаги сговорчивия специалист като дамоклев меч.
На 9 юли миналата година, във връзка с образувано седем дни преди това следствено дело № 692 Васил Иванов е задържан под стража и започва една сложна следствена одисея. Успоредно с нея тихомълком се е подготвяла приватизацията на солниците в Бургас и Поморие.
Краят на действието наближава. В "Черноморски солници" има запазен архив колкото за един музей. Впрочем създаването на такъв беше една от мечтите на Васил Иванов. Създадени през 1906 г. от частни лица, през 1922 г. Великото народно събрание ги отдава на концесия за 30 години на швейцарското дружество "Гларус" АД.
След края на Втората световна война Бургаските солници стават собственост на Съветския съюз, вероятно като репарации, които държавата ни е трябвало да заплати, а през 1947 г. Съветите ги подаряват на България.
Солниците са сменяли собствеността си, но през 91-годишната си история никога досега добивът не е бил отделян от преработката. Дори цар Фердинанд е запазил солниците като държавна собственост, като решението за даване на концесия върху тях е взело Народното събрание.
Сега, след приемането на новия закон за концесиите, у нас вероятно ще бъде сложен отново ред и ще бъде обявен конкурс за концесиониране.
Думата преди това има Върховният съд.
Взривяването на "Хамидие"
Под горното заглавие в руското военноморско списание "Морской сборник", книжка № 1 от 1913 г. (стр. 145 - 148) е, поместено писмото на българския мичман I ранг Кирил Минков, отправено до редакцията на въпросното списание.
През нощта на 7 срещу 8 ноември (стар стил) 1912 г. на линията нос Калиакра - нос Емине се бяха разположили, с цел да прикрият пътуващите от Кюстенджа за Цариград транспорти с военен товар, следните турски военни кораби: броненосецът "Барбарос - Хайредин", кръстосвачът "Хамидие", минните кръстосвачи "Пейи и Шевкет" , "Берк и Сатвет", "Пеленк и Дерия", контраторпедоносците "Ядигиар - Милле", "Самсун" и други. Излезли от Варна, в 12 часа и 40 минути след полунощ, на 30° надясно от нашия курс, на 32 мили на изток от Варна, ний забелязахме тъмен силует на неприятелски кораб. Нощта беше лунна с лека мъгла. Веднага се насочихме към неприятеля и започнахме да се приближаваме към него с пълен ход. Пътувахме в строй върволица. Щом бяхме забелязани, от кръстосвача дадоха една ракета и откриха отчаяна стрелба. На дадена от кръстосвача ракета отговориха други 3 - 4 неприятелски кораба.
Първият торпедоносец, минавайки на разстояние 500 метра, пусна торпедо, вторият успя да се приближи на 300 метра, третият - на 150 м, а четвъртият (на който бях и аз, командир - мичман I ранг Г. Купов **) мина покрай стената на неприятеля на разстояние 50 - 60 метра. Аз държах дръжката на торпедния апарат и в този момент чувствах, че съдбата на неприятелския кръстосвач е в моите ръце и че е достатъчно само едно дръпване, за да го изпратя на дъното на морето или най-малко - да го повредя тежко. Дръпнах дръжката, след 3 - 4 секунди чух страшен взрив и видях грамаден воден стълб. Кръстосвачът като че се наклони. Не можах да видя добре направеното разрушение от взрива, тъй като ние се разминахме много бързо (пътувахме със скорост 26 - 27 мили в час), но след моя сполучлив изстрел той престана в продължение на 5 - 6 минути да стреля, което обстоятелство ни даде възможност както ний самите, така и останалите торпедоносци да се отдалечим благополучно. Никой не откри прожектор. Изненадата е била тъй голяма за турците, че ние, които минахме на 50 метра от стената на кръстосвача, не получихме нито един снаряд и не бяхме никак повредени. Само димната ни тръба беше пробита от влязъл и излязъл 47 мм снаряд.
Не бяхме още успели да се отдалечим 3 - 4 мили от кръстосвача, когато ни нападнаха контраторпедоносците "Ядигиар-Милле", "Самсун" и още два други; те откриха оръдейна стрелба. Ний също не им останахме длъжни и започнахме да стреляме от нашите 47 мм оръдия, турците, които имаха голямо преимущество в скоростта си (28 - 35 мили в час), бързо се отдалечиха. След 20 минути се натъкнахме на бързащите на помощ минни кърстосвачи "Пейк и Шевкет" и "Берк и Сатвет". Не можахме да ги атакуваме, защото разстоянието до тях беше голямо; само си разменихме няколко изстрела и се разминахме. Едвам към разсъмване, когато приближавахме към Варна, забелязахме, че стрелящият отдалеч по нас кораб бил броненосецът "Барбарос - Хайредин". Кръстосвачът "Хамидие" не се виждаше по хоризонта.
Разглеждайки резултатите от торпедната атака, констатирахме, че четиритях наши торпедоносци са пуснали последователно 4 торпеда, от които е попаднало в целта едно, т.е. 25%. Групови торпедни изстрели не сме давали. Кръстосвачът "Хамидие" е повреден тежко и изваден от строя; според някои телеграми той едвам не е потънал, преди да бъде вкаран в дока в Златния рог за поправка. Говореше се, че един турски контраторпедоносец бил разстрелян от своите кораби и потънал.
Ний нямаме никакви загуби. На два наши торпедоносеца са пробити от снаряд димовите тръби и е ранен само един моряк леко. Вземайки под внимание, че ний трябваше да се сражаваме последователно с половината на турския флот и че не сме дали никакви жертви, трябва да се признае, че полученият резултат е много добър.
Варна, 20. ХI.1912 г. По в. "Морски преглед", бр. 78/ 21.11. 1937 г. Виждаме перспектива пред завода
Интервю с инж. Володя Сарафов, заместник-директор по търговските въпроси на "Бургаски корабостроителници" ЕАД
МВ: Инженер Сарафов, нека припомним накратко от колко време съществува заводът и с какви корабостроителни и кораборемонтни мощности разполага?
- Нашият завод е възникнал още в края на Втората световна война като малка ремонтна работилница, в началото като кооперация, за строеж и ремонт на рибарски лодки и гемии. През 1948 г. се регистрира в Бургаския районен съд и от кооперация прераства в държавно предприятие за кораборемонт. Това е началото на сегашните "Бургаски корабостроителници" ЕАД. През 1971 - 72 г. заводът се премества на сегашната площадка, без да прекъсва производствената си програма, и тогава започва усиленото строителство както на акваторията - за изграждане на кейове и стени, така и на основните производствени мощности. През 1984 г. е въведено в експлоатация едно от най-добрите на Балканския полуостров подемно-спускови съоръжения, което даде възможност в завода да се строят и ремонтират кораби с дедуейт до 25 000 тона. В момента "Бургаски корабостроителници" ЕАД разполага с капацитет за производство на всички видове речни съдове, включително баржи, влекачи и тласкачи, ро-ро кораби и дълбачки. Можем да произвеждаме и всички видове морски съдове, включително танкери за суров нефт и химикаловози, пътнически кораби, миночистачи и др. Уникалният ни продукт са плаващите работилници с подсилен фероциментов корпус - продали сме над 150 такива. Вариантите на разработката включват електростанция, цех за безалкохолни напитки, станция за обезсоляване на вода, хлебарница, ресторант, хотел и др. Можем да строим кораби от стомана, алуминий и стъклопласт. Възможностите ни за кораборемонт са големи и включват всички видове корпусни работи и машинен ремонт, както и конверсия. Стапелите ни за ново строителство и ремонт са пет - един с размери 400 на 26 м, още един с размери 200 на 26 м и три с размери 200 на 24 м. В дока на завода може да се работи по кораби с доково тегло до 6300 т. Кеят за кораборемонт е дълъг 250 м и има 15-тонен портален кран. Въпреки трудностите през последните години, водим усилени преговори за строителството на танкери и контейнеровози и дори възнамеряваме да построим още две докови камери. Цените ни са конкурентни и доставяме поръчките си навреме.
МВ: Кое все пак ще преобладава в бъдещата работа на завода - корабостроене или кораборемонт?
- Дружеството не е престанало да развива корабостроенето, макар че наред с него сега извършва и кораборемонт. През 1995 г. предадохме на "Dubai Shipping Company" продуктовоз с 12 000 dwt и отзивите за него са най-обнадеждаващи. През август тази година предадохме корпус на снабдителен кораб на норвежки клиент. Отзивите за качеството на свършената работа са отлични.
Едновременно с това от 1991 - 92 г. засилихме и кораборемонтната си дейност с цел да използвам пълно мощностите на подемно-спусковия комплекс и да запълним липсата на ново строителство. Всички платежоспособни клиенти са добре дошли партньори. Работим с БМФ - Варна, СО МАТ - София, Пристанище Бургас, гръцки и арабски корабособственици.
Развивайки кораборемонта като временна дейност, за която определено смятаме, че не отговаря на възможностите на завода, търсим нови начини за увеличаване на поръчките за ново строителство. Имаме много сериозни запитвания и траен интерес за данни по строежа на ро-ро кораби и танкери. Освен това сме в една финална фаза на договаряне за втори корпус за Норвегия с опция за още два. Трябва да отбележа, че от два-три месеца интересът към строителството на тези корпуси е много голям. Това е обяснимо, засега сме доволни от оживлението, но стремежът ни е да извършваме цялостно строителство.
МВ: Какво е в най-общи линии финансовото състояние на завода?
- Може да се каже, че финансовото състояние на дружеството е задоволително. Радващо е, че в момента не правим никакви кредити, но като ново ръководство ни тежат някои натрупани от години кредити и лихви по тях.
МВ: Може ли да се твърди, че в предприятието се извършва някакво преструктуриране във връзка с разширеното присъствие на кораборемонта в него, поне засега?
- Не бих казал, че се извършва преструктуриране. В последните години е извършена известна реорганизация с цел да посрещнем нуждите за кораборемонт, докато няма нещо по-сериозно. Но основните звена за корабостроене съществуват и във всеки един момент ние сме готови да започнем строежа на нов кораб.
МВ: Има ли проявен интерес към приватизацията на завода?
- Дружеството е включено в списъка за касова приватизация и откакто новият управленски екип пое ръководството на завода преди около три месеца, явен и траен интерес към него не е бил проявяван. Но така или иначе приватизация ще има. Скоро ще бъде определен посредник за приватизацията на трите български корабостроителни завода (това вече стана в дните до редакционното приключване на броя - б.а.). Виждаме перспектива за завода и не сме се отчаяли. И тази перспектива не е само гол ентусиазъм, а се гради върху установените вече от нас контакти.
МВ: Очаквате ли оживление в дейността ви във връзка с разширението на Пристанище Бургас и увеличаването на трафика по Осми европейски транспортен коридор?
- В тесни връзки сме с ръководството на Пристанище Бургас и следим с интерес развитието на преговорите с японската страна за отпускането на инвестиции в разширението и модернизирането на порта. Очакваме от тях някои предложения за строителство, вече имаме едно, по което работим. Те ще имат нужда от плавателни съдове - влекачи, работни лодки, от съоръжения. Освен това с развитието на терминалите при нас ще настъпи оживление. Бих искал да подчертая и благодарността на ръководството на завода към колегите от Варненска корабостроителница, Завод за корабно машиностроене, Параходство БМФ, които ни подадоха ръка и помощта им беше много навременна. Надявам се в бъдеще да работим с тях още по-ползотворно.
Есенен салон "Варна \"97"
След поредното успешно представяне на графичното биенале варненската художествена галерия е домакин на традиционния есенен салон, който събра около 200 живописни, графични и пластични творби от 70 варненски майстори. Те са плод на творческите им търсения през подследната година. Осемчленното жури, в което личат имената на Милко Божков, Альоша Кафеджийски, Румяна Иванова и др., даде възможност на ценителите на изкуството да се срещнат с творбите на утвърдени имена и млади таланти. Морската тема е обект на особено творческо внимание. Сред мистични светове и библейски сюжети маринистиката се оказва привлекателна за редица творци - Ванко Урумов с неговата "Алепу II", Дора Съботинова с "Морето", Цветана Векова - "Влюбени", Мария Ризова-Белчева - "Залив", и много други. Съюзът на българските художници във Варна, организатор на салона, ще представи част от експозицията пред софийския пленер на изкуството в началото на следващата година. А за тазгодишните коледни празненства галерията съвместно със СБХ - Варна, ще подреди нова експозиция.
И по Черноморието - Енергия от Вятъра
Още в древността вятърът е известен като неизчерпаем източник за получаване на енергия.
Ветрови двигатели били използвани преди повече от 2000 години в Тибет, Китай, Япония. Във Вавилон силата на вятъра е насочвана за осушаване на блатата, а в Египет са строили вятърни мелници и водоподемници. В Европа вятърните мелници се появяват в VIII в. в Бохемия. През средните векове вятърните мелници и двигатели получават широко разпостранение и усъвършенстване в Холандия и тя справедливо е известна като страна на вятърните мелници. Така наречените холандски ветреници са широко разпространени по северните, западните и южните територии на европейския континент.
До началото на VI век се строят два основни типа холандски вятърни мелници - неподвижен и подвижен тип, като първите са разположени в стабилно изградени постройки, подобни на кули. При втория тип постройките наподобяват дървен сандък, който се върти около една средна ос по посока на вятъра. Имало и още един тип - куполоподвижни.
В България близо 300 години вятърните мелници се използвали по Черноморието, Добруджа и Лудогорието. Много български майстори строители са познавали тънкостите на този занаят, като са умеели да изграждат вятърни мелници и от трите типа. По Черноморското крайбрежие били строени вятърни мелници от неподвижния тип.
В книгата си "Пътувания по България" Константин Иречек, минал по тези места през 1885 г., пише: Зад щита на върха Св. Илия (386 м) прозират вятърните воденици на гръцкото село Емон (на турски Емине, 114 къщи), в чието име и до днес се е запазил жив споменът от античния Хемус.
На тесния провлак, който свързва Несебър със сушата и представлява землена ивица, дълга 300 м, е реставрирана единствената вятърна мелница по този край, сраснала се с изключителния пейзаж на морето. Ветроенергийните ресурси по цялата ивица на Северното черноморско крайбрежие и днес могат да бъдат обект на техническа експлоатация.
Вероятно в близко време в околностите на Каварна, между село Българево и нос Калиакра, ще бъде произведена електроенергия от силата на вятъра. По идея на бургаската фирма "Екоел-1" и със съгласието на каварненската община на необработваеми земи ще бъде построена ветрена станция за получаване на електроенергия. Бургаската фирма поема задължението изцяло да осъществи строителството, експлоатацията, ремонта, монтажа и доставката на съоръженията. За целта се проучва опитът на Холандия и има надежди за инвестиции от холандски банки.
Станцията ще бъде 18-мегаватова, с осем подстанции, работното колело ще бъде с три лопати, разперени в диаметър 38 м. Агрегатите ще бъдат монтирани на височина 60 м върху железни кули. Земите около станцията ще бъдат използвани и районът наоколо ще бъде екологично опазен. Управлението ще е изцял автоматизирано. Тази идея е напълно осъществима, защото в Калиакренския район силата на ветровете може да осигури достатъчно мощност на ветрените генератори.
Кога и как ще дойдат украинските въглища?
В началото на месеца на делово посещение в Украйна бе българска правителствена делегация на най-високо равнище, която сключи много важни двустранни споразумения, сред които меморандум за либерализиране на външната търговия, договор за сътрудничество в областта на морското търговско корабоплаване и др. Стана известно още, че България отново ще внася украински въглища, вероятно около 1,5 млн. тона, а това означава, че ще има работа и за морските превозвачи. За кого са предназначени въглищата и кой ще ги внася и превозва, разбира се, още не е известно. Проектираната за работа с украински въглища ТЕЦ "Варна" повече от година работи предимно с виетнамски въглища, които имат сходни показатели. По сведения от централата от 12 ноември т.г. в складовете й има само виетнамски въглища, а графикът за доставка на още договорирани количества от същата суровина е до месец април 1998 г. Държавният ни морски превозвач Параходство БМФ не е доставяло украински въглища за ТЕЦ "Варна" от месец май т.г. Дали то ще бъде предпочетено за уговорената на държавно ниво доставка, не е ясно, макар че има основания да се вземе предвид дългогодишният опит на фирмата в превоза на въглища именно от Украйна. Флотът от старите "въглищари" на БМФ може да поеме превоза на цялото количество, смята заместник-генералният директор к.д.п. Валентин Пожарски. През последните три години Параходството е превозвало до България доста ограничени обеми украински въглища - по 200 - 300 хил. тона годишно. Ако фирмата получи поръчка за превоз на определено количество, то тя ще направи всичко възможно, за да изпълни акуратно задължението си. При това познава добре условията на работа във въглищните терминали на Туапсе, Южний, Бердянск и Мариупол, особено в последните две пристанища, които замръзват през зимата. Но в крайна сметка окончателното решение ще бъде взето на по-високо държавно ниво и дано държавата не забрави, че има и своя собствена корабоплавателна компания.
Нов член на Международния черноморски клуб
Турската община Измит е новоприетият деветнадесети член на Международния Черноморски клуб (МЧК), който проведе на 31 октомври и 1 ноември т.г. своето седмо поред общо събрание. Домакин на срещата бе новоприетата община, която се намира на брега на Мраморно море в провинция Коджали, съсредоточила близо 25 процента от промишленото производство на южната ни съседка. "Град Измит е развит промишлен център, който продължава да привлича чуждестранните капитали - каза Радул Ковачев, изпълнителният директор на Международния Черноморски клуб с постоянно представителство във Варна. - Там има около 40 хил. държавни и частни предприятия и над 300 джойнт венчъра от Германия, Австрия, Великобритания, САЩ и Япония. " А множеството създадени офшорни дружества изграждат облика на развития морски бизнес. Турски и западни капитали ще подпомогнат изграждането на огромен висящ мост, който ще свързва двата края на залива, където е разположен градът.
На общото събрание в Измит ръководството на МЧК отчете дейността си за 1997 г. и работата по изпълнението на проектите по европейските програми ФАР, ФАР-ТАСИС и "Коперникус". Ще продължат и през следващата година усилията на варненските и бургаските специалисти - членове на клуба, да изграждат инвестиционен климат, необходим за икономическото развитие на нашето Черноморие. Като гости на форума присъстваха представители на Съюза на общините от Мраморно море и Съюза на балтийските градове.
От много потоци - главоболие
Блажени са имащите
Преди много години имаше един много романтичен съветски филм, в който много влюбен матрос много възторжено пееше:.. самое синее в мире, Черное море мое! В наше време въпросният рефрен само може да предизвика иронична гримаса, защото и децата вече знаят, че днес Черно море не само не е най-синьото на света, но дори не е синьо, а мръсно. Известно е, че това е проблем, който засяга всички черноморски държави и по който много се говори, но малко се прави. През последните дни говоренето навлезе в нова фаза с обявеното от шефа на руския "Газпром" г-н Рем Вяхирев намерение да даде ход на операция "Син поток". Другояче казано, да накаже несговорчива София, като доставя на платежоспособна Анкара "синьо" гориво по газопровод през Черно море. Перспективата да се прокара тръбопровод по дъното на Черно море, което е силно земетръсна област, изправи на нокти еколози, учени и политици. Едни вещаят апокалипсис, други ни предлагат успокояващи хапчета. Като чете и слуша всичко, което се говори "за" и "против" проекта "Син поток", човек неволно си задава въпроса: "А каква е все пак истината? " Кое е по-опасно за морето? Газопроводът под него или превозът на синьото гориво през него?
В случая истерията най-малко може да помогне. Още повече че проблемът не е само и не е толкова екологичен, а преди всичко икономически, свързан с много пари и глобални интереси. Г-н Вяхирев в никакъв случай не е филмовият матрос песнопоец. Той направо ни рече: Не обръщам внимание на глупаците. Те идват и си отиват, а "Газпром" си стои и ще си остане. И ще продава газ... А руският политолог Андраник Мигранян добави: В цивилизованите междудържавни отношения държавната политика е свързана с осигуряването на икономическите интереси на собствените компании. Той не посочва държавите, които в цивилизованите междудържавни отношения имат право на такава държавна политика, но те се подразбират от само себе си. Също от само себе си се подразбира и положението на държави като България във въпросните "цивилизовани отношения". Още древните римляни са казвали: Beati possidentes, т.е. Блажени са имащите!
Отново за "реституцията" на БМФ, или кой се опитва да влезе във
Наследникът на варненския индустриалец Асен Николов иска от Върховния касационен съд да вземе решение за свикването на общо събрание на акционерите на държавното параходство
До последната съдебна инстанция стигна адвокатът на Милко Николов, син на Асен Николов - най-големия варненски фабрикант от времето преди 9 септември, в опитите си да легитимира своя довереник като акционер на "Параходство БМФ" АД. На 29 октомври т.г. Валентин Терзиев се яви пред Върховния касационен съд и за пореден път използва тезата, че Милко Николов притежава 43,7 на сто от акциите на Параходството, което според твърденията на адвоката е пряк наследник на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Твърдения, отхвърлени като несъстоятелни от фирменото отделение на Варненския окръжен съд, който прекрати охранителното производство и отказа да впише Милко Николов в регистъра на фирмата. Отказът бе обжалван пред Върховния апелативен съд, който отмени решението на Варненския окръжен съд, без да се произнася по същество, и върна производството за разглеждане от тричленен съдийски състав във Варна. Без да изчаква, адвокатът на наследника атакува решението на Върховния апелативен съд пред Върховния касационен съд и освен молба за преглед по реда за надзора включи ново искане - за свикване на общо събрание на акционерите на БМФ. Решението на Върховния касационен съд трябва да бъде оповестено в срок от един месец.
Според запознатите със случая юристи обаче шансовете да бъде свикано такова събрание са малки и дори да бъде свикано, от това не би могло да произлезе нищо особено. Сега единственият акционер в "Параходство БМФ" АД е държавата, представяна от Министерството на транспорта в лицето на министър Краус, а претендиращият за 43,7 на сто от акциите на Параходството наследник не е активно легитимиран като акционер. Според главния юрисконсулт на БМФ Иван Люцканов легитимирането е невъзможно по няколко причини (вж. "Морски вестник", бр. 11 (35), от 1996 г.). След ликвидирането на БТПД със закон през 1947 г. активите и пасивите му преминават върху държавата, по-точно върху Главна дирекция на железниците и пристнанищата. БМФ е само продължител на традицията на търговското корабоплаване, а не правоприемник на ликвидираното дружество. При това БТПД е било в процес на ликвидация от 1943 г., а в края на войната всичките му девет кораба са потопени - от имуществото му остава само малка административна сграда и стара магазия. Най-реалната възможност за Милко Николов е да предяви парична претенция към държавата и след като докаже, че баща му е притежавал 1605 акции от БТПД, да бъде овъзмезден според закона от 1947 г. Нужно е да припомним и факта, че възстановените имуществени права на Асен Николов след отмяната на присъдата на Народния съд от 1945 г. се уреждат не с реституционните закони, а със Закона за изпълнение на наказанията.
Може би незапознатите с историята на БТПД и с видовете съдебни производства ще останат с впечатление, че скоро ще настъпи някаква драматична развръзка. Юристите, естествено, ще се запитат защо не е било избрано състезателното производство, защо не е било заведено гражданско дело срещу държавата и защо никой не се е наел да докаже по безспорен начин претенциите си срещу БМФ. При по-обстойно запознаване с материята обаче става ясно, че това е просто един опит да се влезе във фирмата през задната врата - да опитаме, пък ... ако стане.
Плаващ космодрум
Изграждането на първия в света плаващ космодрум (вж. МВ, бр. 6 от 25 март т.г.) се натъкна на неочаквани трудности. Сериозно се забавя изготвянето на отделните елементи, което поставя под съмнение спазването на предварителния график за завършване на уникалното съоръжение. Съобщения в този дух напоследък зачестиха в руския печат. Сочи се, че една от главните спънки идва от забавянето, допуснато от страна на англо-норвежката групировка "Квернер". Тя трябва да достави специалния кораб, на който да се монтира командният комплекс за ръководство и контрол на изстрелванията на ракетите. Вместо в края на октомври, както беше планирано, корабът ще пристигне в кораборемонтния завод в Санкт Петербург едва в края на ноември.
Амбициозният проект, наречен "Морски старт", се осъществява от смесеното предприятие "Сий лонч лимитид партнършип". Негови учредители са американската компания "Боинг" с 40 на сто участие, руският консорциум "Енергия" с 25 на сто, "Квернер" с 20 на сто и два украински завода от Днепропетровск с общо 15 на сто дялово участие. От "Квернер" съобщиха, че вече са пригодили за целите на проекта плаващата нефтена платформа "Одисей". От нея ще стартират космическите ракети носители "Зенит". Техният производител, руският консорциум "Енергия", смята, че предварително набелязаният график за пускането на космодрума в експлоатация ще бъде спазен. Първото изстрелване на ракета е предвидено за края на 1998 г. Все пак много ще зависи от корабостроителницата във Виборг, където сега монтират специалната космическа техника на платформата.
Според специалисти използването на плаващия космодрум ще позволи да се изпращат на т.нар. високи орбити космически апарати с голяма маса. Например от точка на Екватора с ракетата носител "Зенит" могат да се изкачват на геостационарна орбита апарати с тегло до 2,9 тона.
Стойността на проекта "Морски старт" е 1 млрд. долара, но според специалистите ще бъде икономически изгоден, защото ще поеме от 15 до 17 на сто от изстрелванията на спътниците с търговска цел, което гарантира бързата възвращаемост на вложените средства.
Разнопосочни тенденции разпъват пазара
През периода септември - октомври т.г. активността на чартърния пазар на контейнеровозите продължи да се повишава. Това бе много естествено развитие след спокойните летни месеци. Освен това много собственици предпочитат по възможност да уреждат чартърите си през есента или през пролетта. Тази година обаче, въпреки повишената активност, пазарът не може да се възстанови (вж. графиката). Запазва се тенденцията към спад на навлата и има опасност те да достигнат рекордно ниски стойности за последните няколко години. Само по-новите, по-големите, по-бързите и по-икономичните контейнеровози с бордова техника могат да се противопоставят на тенденцията. Но не всички успяват да се пласират добре. Има локални пикове в търсенето на контейнерен тонаж от строго определен тип. Дори и в тези случаи обаче собствениците не успяват да отстояват цената си. Вече започват да пристигат значителен брой нови кораби и така ще бъде поне още една година. Освен че увеличават предлагането, те са страшни конкуренти за по-стария тонаж, защото всичко в тях е ново и оптимизирано.
Големият въпрос е дали, ако не бяха новите кораби, навлата щяха да тръгнат нагоре. Ако се имат предвид циклите на пазара, това вече би трябвало да е факт. Или пък може би е постигнато ново равновесно ниво на насищане на пазара с нов тонаж и може да се очаква само рязък спад?
Собствениците също са обезпокоени от тези разнопосочни тенденции и разбират, че ако сключат дългосрочни чартъри, ще загубят много при покачване на навлата. Според наблюдения на брокери дванайсетмесечните чартъри са само около една трета от общия брой, а шестмесечните - повече от обикновено. Това е признак за несигурност в дългосрочен план.
Сух канал ще свърже Тихия океан с Атлантика
Президентът на Хондурас Карлос Рейна и президентът на Салвадор Армандо Калдерон Сол подписаха споразумение за съвместно изграждане от техните страни на междуокеанско шосе, което да конкурира Панамския канал. Реализацията на проекта ще струва 1 млрд. долара. Така нареченият "сух канал" ще открие нови възможности за международната търговия. Очаква се той да компенсира затрудненията, които вече изпитва Панамският канал с натоварения корабен трафик. Корабните компании все по-често се оплакват от закъсненията, причинени от малката ширина на канала, а предвижданията са, че към 2010 г., когато междуокеанското шосе се очаква да бъде завършено, положението по плавателния канал ще е още по-тежко.
Твърдина на непокорния български дух
100 години Военноморска база - Варна
Не са много големите поделения в Българската армия, които са достигнали до вековен юбилей. За да оцелее през повратите на историческите промени и многобройните реформи, такова формирование наистина трябва да е доказало, че е твърдина на непокорния български дух. Това в пълна сила важи и за Военноморска база - Варна, като задължително е необходимо да добавим и не по-малко същественото определение: цитадела на военноморските ни традиции, както сполучливо е назовал съединението в своя приветствен адрес началникът на генералния щаб на БА генерал-полковник Михо Михов.
В историята е записано, че раждането на военния флот на Третата българска държава става на 12 август 1879 г. в Русе. Не случайно обаче новосформираното поделение е наречено "Флотилия и Морска част". По същото време аналогична церемония е устроена и във Варна, където български флаг се развява над парахода "Таман", шхуната "Келасура" и катерите "Птичка" и "Варна".
Официалното сформиране на Морската част с щаб във Варна обаче става по-късно, на 12 ноември 1897 г., когато на практика, вече с официален княжески указ № 40, се създава нашият Черноморски флот. Това е повратен момент и в историята на най-големия ни крайбрежен град, защото флотът и неговата база разкриват работни места за стотици варненци. За поддържането на военните кораби и бреговите съоръжения се изгражда специализирана работилница, прераснала по-късно в днешния КРЗ "Флотски арсенал", чийто вековен юбилей отбелязахме преди малко повече от месец.
През 1898 г. във вътрешния рейд хвърля котва учебният крайцер "Надежда", а 10 години по-късно в базата става едно от най-важните флотски събития: спуснати са на вода доставените на части от Франция и монтирани в арсенала шест миноносеца: "Смели", "Дръзки", "Храбри", "Строги", "Шумни" и "Летящи" - модерни за времето си кораби, с помощта на които са написани едни от най-важните страници от военноморската ни история.
Бойното кръщение на младия български военен флот, който има само един пункт за базиране на море - във Варна, става по време на Балканската война. С доставените от Франция заградни мини и брегова 240 мм батарея е изградена първата ни минно-артилерийска позиция.
Безумно смелата атака срещу турския крайцер "Хамидие" влиза във всички световни военноморски енциклопедии (25 на сто ефективост на торпедната стрелба при нормална 10 на сто за този етап на развитие на сравнително новото военноморско оръжие), а точното попадение на "Дръзки" принуждава не някой друг, а самия командир на атакувания кораб публично да заяви: "Ако разгледаме безпристрастно случката с "Хамидие" и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее."
Първообразът на бъдещата военноморска база от 50-те години е изграден по време на Балканската и съхранен по време на Първата световна война. Тогава по френски образец са създадени Подвижна отбрана ("Надежда" и шестте миноносеца) и Неподвижна отбрана (брегови батареи, портово капитанство и семафорна служба). По време на "Европейската" война е постигната втората ни морска победа: потопяването на руския контраминоносец "Лейтенант Пущин", натъкнал се на наше минно заграждение пред Камчия на 10 март 1916 г. Втората световна война поставя бойния ни флот и военноморската ни база не само в деликатна ситуация, но и на изключително сериозно изпитание. Неутрална България трябва да организира отбраната на своето крайбрежие и охраната на конвоите, преминаващи в наши териториални води. От позиция на неизбежна самоотбрана нашият военен флот постига третата си, най-оспорвана и непризната от мнозина все още морска победа: потопяването на половин дузина съветски подводници в наши териториални води. След включването ни в антихитлеристката коалиция българските моряци още веднъж доказват своя професионализъм - този път срещу минната опасност по р. Дунав, по нашето и румънското крайбрежие. Битките с "рогатата смърт" завършват с безспорна и заслужена победа - обезвредени или унищожени са 1277 мини.
Новата военноморска база е изградена под влиянието на съветски модели, утвърдени по време и след войната. През 1947 г. 13 бойни кораба, скоро след това подменени с нови образци, полагат началото на едно съвременно военноморско съединение - школа за флотски кадри, гарант за националната ни сигурност откъм море. Тук са били на въоръжение най-големите ни бойни кораби (два ескадрени миноносеца, три стражеви кораба, фрегата), оттук тръгват на задгранични плавания и походи в Черно и Средиземно море ескадри, които демонстрират българския флаг и достойнството ни на морска държава. Повечето от българските адмирали са започнали или са преминали част от своята служба именно в базата, голямата част от героичните прояви във ВМС са извършени от матроси, старшини и офицери, служили в това съединение.
Демократичните промени след 1989 г. отвориха най-старата и най-голямата ни военноморска база към света. Повече от 100 чуждестранни военни кораба са изпитали българското гостоприемство именно чрез домакинството на военноморската база във Варна. Нейните възможности бяха оценени по достойнство от представителите на страните - участнички в инициативата "Партньорство за мир", които възприеха идеята щаб-квартирата на най-голямото военноморско учение в Югоизточна Европа за 1997 г. да бъде разположена в нашата база. Обединеният оперативен център беше одобрен от важни и възлови фигури в НАТО, получи ласкава оценка и от нашия президент и върховен главнокомандващ Петър Стоянов.
Големи са обаче затрудненията, които командването на базата, начело с капитан I ранг Емил Люцканов, изпитва на гърба си, за да изпълни поставените му задачи. А те никак не са лесни. Поделенията в рамките на съединението са разположени от Шабла до Емине. И навсякъде трябва да бъде съхранен военнотехническият и кадрови потенциал, в крайна сметка - да бъдат запазени за по-добро бъдеще традициите, за които вече стана дума.
Торпилирането на "Хамидие" (Версията на неговия командир)
По повод отбелязваната сега 85-годишнина от началото на Балканската война (1912 - 1913 г.) не остана без внимание и най-голямата българска военноморска победа - атаката на четири български миноносеца срещу турския крайцер "Хамидие" на 8.11. (21.11. по нов стил) 1912 г. Във връзка с това не е безинтересно да се прочете текстът на първото интервю, което дал след боя турският флотски командир Хюсеин Реиф бей на кореспондента на германския вестник "Munchner Neunste Nachrichten". Поместено е в бр. 695/24.11.1912 г. на вестника, излизащ в Мюнхен.
Морският бой при Мидия
Както ни предава цариградският кореспондент, командирът на турския крайцер "Хамидие" - Реиф бей, разказва следното за срещата си с българските миноносци: "В сряда късно вечерта получих съобщение, че няколко български миноносеца са излезли от Варна, за да нападнат при възможност през нощта намиращите се срещу Кара-бурун наши военни кораби, които играят важна роля в сраженията на Чаталджанския фронт.
Аз вдигнах котва и се отправих в северна посока, за да търся противника. В четвъртък сутринта, към четири часа, когато кръстосвахме край Мидия, внезапно забелязах на около 2 километра от нас четири торпедоносеца, които с пълен ход се насочваха към намиращия се в бойна готовност "Хамидие". Заповядах да пуснат в действие прожекторите и открих незабавно огън с всички оръдия по левия борд. Време за губене нямах. Най-предният миноносец, който за първи път бе улучен от нашите изстрели, бе вече изстрелял едно торпедо. Заповядах пълен ход на машината и развъртях кораба на място, защото в осветената вода ясно виждах движението на така добре насоченото торпедо. Не успяхме обаче достатъчно бързо да се изместим, така че това торпедо удари в кърмовата част на "Хамидие" - левия борд.
Въпреки колосалната експлозия, получената повреда беше толкова малка, че крайцерът остана напълно маневроспособен. Моите артилеристи даваха изстрел след изстрел и успяха да потопят за две минути двата предни миноносеца на неприятеля. Третият беше улучен от няколко снаряда и изчезна в тъмнината на нощта със значителен крен надясно. През това време четвъртият миноносец, който остана незасегнат, преди оттеглянето си намери възможност също да изстреля едно торпедо. И това торпедо, което по време на ожесточения бой не можах да видя, при движението към кораба улучи "Хамидие" в кърмата - левия борд, близо до винта, който обаче остана неповреден. Така че без чужда помощ, с малък ход, можахме да пристигнем до Цариград.
По мое мнение крайцерът ще може за няколко дни да бъде поправен и ще се върне отново в Черно море. Моят екипаж изпълни дълга си и стреля добре. Той не загуби присъствие на духа по време на двете експлозии."
Както съобщава по-нататък нашият кореспондент, крайцерът сега е в корабостроителницата в Цариград. Той е полегнал с крен наляво и кърмовата му част е потънала, така че горната задна палуба е само на около 1 метър над водата. Ремонтът на кораба, на който здраво ще се работи обаче, се предполага да трае малко повече, отколкото очаква командирът му.
Вместо коментар
Това първо интервю, взето вероятно непосредствено след връщането на крайцера в базата му в Цариград, впоследствие препечатано и от много други европейски вестници, дава повод за куп недоразумения. Сражението става северно от Варна, а не на траверс на Мидия. Изстреляни са четири торпеда, но в "Хамидие" попада само едно - това на "Дръзки"; от участвалите в морската атака четири български торпедоносеца всички се завръщат благополучно в базата си - Варна (Реиф бей заявява за два потопени ?!), и т.н.
Защо турският флотски командир допуска толкова много неточности? Случайно или преднамерено?
Вероятно, защото на първо място иска да се застрахова от евентуална отговорност, затова увеличава броя на попаденията от едно на две, като добавя и два потънали български торпедоносеца. Смисълът бил, че "потопяването" на два български военни кораба си струва уж незначителните щети по крайцера.
Втора много важна причина за самохвалството му е желанието да покаже, че турската марина е напълно способна да защити от българските нападения редовните транспортни конвои от Кюстенджа до блокирания Цариград. Като основен снабдител на Турция (през румънското пристанище Кюстенджа), симпатизиращата й Германия трябвало да бъде успокоена, че товарите й за турската армия ще бъдат надеждно защитени в Черно море. Не е никак случайно, че първото си интервю турският командир дава на германски кореспондент в Цариград. Същевременно в изявлението му няма и дума за тези непрестанни военни транспорти с германска помощ за Турция.
В края на дописката си самият германски журналист изразява съмнение относно оптимизма на Реиф бей, предвид печалния вид на торпилирания крайцер. Тъкмо психологическият ефект при вида на кораба бил особено силен, защото тътенът от българската сухопътна артилерия се чувал в османската столица (фронтът бил на около 40 километра).
Проявил се като добър дипломат, но лош флотски военачалник, турският командир не могъл да спомогне с нищо повече за евентуален успех на турската армия в тази война.
Точката е поставена
Приключи официално драгажният проект по възстановяването на проектната дълбочина от 12,5 м на Канал 1, свързващ морето с Варненското езеро Контрольор на Европейската комисия прие работата от Управлението за поддържане морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП) - Варна, и изпрати благодарствено писмо с отлични отзиви до министър Краус Остава да бъде решен въпросът с депата за драгираните маси.
УПМКАП - Варна, приключи официално работата си по драгажа за възстановяване на проектната дълбочина на Канал 1, свързващ Черно море с Варненското езеро. Както е известно, стартиралият миналата година проект е финансиран със средства на Европейската комисия (ЕК) и неин контролен екип следеше отблизо хода на драгажа и изразходването на отпуснатите субсидии. Експерт на ЕК пристигна отново у нас тази есен и на 7 октомври т.г. прие окончателното изпълнение на задачата и финансовите отчети - без никакви забележки и при стриктно спазване на всички клаузи от договора. В писмо до министъра на транспорта Вилхелм Краус мениджърът на проекта инж. Арне Горгес изрази задоволството си от професионализма и голямата ангажираност на специалистите от УПМКАП, които успяха да изпълнят всички спецификации по изискванията на европейските стандарти. Там е изтъкнат и фактът, че в Управлението вече има обучени специалисти по драгажа и промерите, които са запознати с международните изисквания и уменията им могат да послужат в други сектори на морското дело в България, както и в помощ на частната инициатива.
Резултатите
Сега зоните, включени в проекта за удълбочаване - Канал 1, източната част на Канал 2 и акваторията пред ТЕЦ "Варна" - имат навсякъде дълбочина най-малко 12,5 м. Откосите на Канал 1 и 2 са стабилни в зоните на драгиране и разстоянията до границите на фарватера гарантират, че при едно бъдещо наслояване и свличане от откоса масите няма да навлязат във фарватера. Така удълбочаваната част от плавателния път придоби желаните параметри. Във връзка с проекта бяха подобрени и параметрите на навигационното ограждане на фарватера. Оптимизирани са неговата северна и южна граница, което улеснява много преминаващите кораби.
По същество работата по драгирането приключи на 30 септември 1996 г., а първият кораб с газене 35 фута - "Lepanto Glory", премина през канала на 14 октомври 1996 г. (вж. "Морски вестник", бр. 20 (44) от 1996 г.). Оттогава до края на септември т.г. бяха отстранявани високите петна от грунда на канала, които никога преди не бяха драгирани. Извършвани бяха стабилизационни и благоустройствени работи.
Трудностите
Сега спокойно може да се каже, че преминаването през канала е по-сигурно и по-удобно, сподели директорът на УПМКАП инж. Илия Кълвачев. Работата по проекта би могла да завърши далеч преди септември т.г., не скрива той, но често възникваха проблеми с подизпълнителите. За пример може да послужи несъвършената технология, използвана от Строителен и технически флот (СТФ) - Варна, който наруши условията на договора като качество и срокове, но Управлението реши проблема със свои сили и средства. Старите боеприпаси, на които често се натъкваше дълбачката "Прорвин" също забавиха работата.
Перспективата
Демобилизацията на състава, зает с проекта на ЕК, завърши, но работа по поддържането на водния път съвсем не е свършила. Трябва да се отбележи, че буйовете, представляващи светлинните ограждения на канала, са снабдени с токоизточници, светлоизточници и оптика със стара и несъвършена технология. Те продължават да създават доста проблеми на поддържащите ги специалисти. Затова до края на март 1998 г. на буйовете ще бъдат монтирани нови, модерни елементи и оптични устройства, които ще осигурят висока надеждност на функционирането им. Средствата за тях не са осигурени от европроекта, но той стана повод да бъде подобрена цялата навигационна маркировка на канала.
След приключването на драгажа се очертаха с особена яснота проблемите със запълнените драгажни депа, които в кратък срок трябва да намерят своето решение. Необходимо е да бъдат определени петна за построяването на нови депа, тъй като нуждата от тях е голяма, а отстраняването на наносите е непрекъснат, ежегоден процес. УПМКАП е направило всички необходими постъпки пред местните и общински власти, пред екологичните инспекции и съответните министерства и се надява на тяхното съдействие. Петната вече са включени в преработвания териториалноустройствен план на Община Варна, а Министерството на транспорта осъществява необходимата процедура за нужните корекции в плановете на Община Девня и Община Белослав, за да бъдат включени и в тях нови зони за депа.
Изпълнението на драгажа е елемент от дългосрочната програма на УПМКАП за поддържането на поверените му канали и пристанищни акватории, която беше изготвена миналата година. То има твърдото намерение да продължи изпълнението й, но все още му липсва управленска и административна подкрепа за това.
Точката е поставена
Приключи официално драгажният проект по възстановяването на проектната дълбочина от 12,5 м на Канал 1, свързващ морето с Варненското езеро Контрольор на Европейската комисия прие работата от Управлението за поддържане морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП) - Варна, и изпрати благодарствено писмо с отлични отзиви до министър Краус Остава да бъде решен въпросът с депата за драгираните маси.
УПМКАП - Варна, приключи официално работата си по драгажа за възстановяване на проектната дълбочина на Канал 1, свързващ Черно море с Варненското езеро. Както е известно, стартиралият миналата година проект е финансиран със средства на Европейската комисия (ЕК) и неин контролен екип следеше отблизо хода на драгажа и изразходването на отпуснатите субсидии. Експерт на ЕК пристигна отново у нас тази есен и на 7 октомври т.г. прие окончателното изпълнение на задачата и финансовите отчети - без никакви забележки и при стриктно спазване на всички клаузи от договора. В писмо до министъра на транспорта Вилхелм Краус мениджърът на проекта инж. Арне Горгес изрази задоволството си от професионализма и голямата ангажираност на специалистите от УПМКАП, които успяха да изпълнят всички спецификации по изискванията на европейските стандарти. Там е изтъкнат и фактът, че в Управлението вече има обучени специалисти по драгажа и промерите, които са запознати с международните изисквания и уменията им могат да послужат в други сектори на морското дело в България, както и в помощ на частната инициатива.
Резултатите
Сега зоните, включени в проекта за удълбочаване - Канал 1, източната част на Канал 2 и акваторията пред ТЕЦ "Варна" - имат навсякъде дълбочина най-малко 12,5 м. Откосите на Канал 1 и 2 са стабилни в зоните на драгиране и разстоянията до границите на фарватера гарантират, че при едно бъдещо наслояване и свличане от откоса масите няма да навлязат във фарватера. Така удълбочаваната част от плавателния път придоби желаните параметри. Във връзка с проекта бяха подобрени и параметрите на навигационното ограждане на фарватера. Оптимизирани са неговата северна и южна граница, което улеснява много преминаващите кораби.
По същество работата по драгирането приключи на 30 септември 1996 г., а първият кораб с газене 35 фута - "Lepanto Glory", премина през канала на 14 октомври 1996 г. (вж. "Морски вестник", бр. 20 (44) от 1996 г.). Оттогава до края на септември т.г. бяха отстранявани високите петна от грунда на канала, които никога преди не бяха драгирани. Извършвани бяха стабилизационни и благоустройствени работи.
Трудностите
Сега спокойно може да се каже, че преминаването през канала е по-сигурно и по-удобно, сподели директорът на УПМКАП инж. Илия Кълвачев. Работата по проекта би могла да завърши далеч преди септември т.г., не скрива той, но често възникваха проблеми с подизпълнителите. За пример може да послужи несъвършената технология, използвана от Строителен и технически флот (СТФ) - Варна, който наруши условията на договора като качество и срокове, но Управлението реши проблема със свои сили и средства. Старите боеприпаси, на които често се натъкваше дълбачката "Прорвин" също забавиха работата.
Перспективата
Демобилизацията на състава, зает с проекта на ЕК, завърши, но работа по поддържането на водния път съвсем не е свършила. Трябва да се отбележи, че буйовете, представляващи светлинните ограждения на канала, са снабдени с токоизточници, светлоизточници и оптика със стара и несъвършена технология. Те продължават да създават доста проблеми на поддържащите ги специалисти. Затова до края на март 1998 г. на буйовете ще бъдат монтирани нови, модерни елементи и оптични устройства, които ще осигурят висока надеждност на функционирането им. Средствата за тях не са осигурени от европроекта, но той стана повод да бъде подобрена цялата навигационна маркировка на канала.
След приключването на драгажа се очертаха с особена яснота проблемите със запълнените драгажни депа, които в кратък срок трябва да намерят своето решение. Необходимо е да бъдат определени петна за построяването на нови депа, тъй като нуждата от тях е голяма, а отстраняването на наносите е непрекъснат, ежегоден процес. УПМКАП е направило всички необходими постъпки пред местните и общински власти, пред екологичните инспекции и съответните министерства и се надява на тяхното съдействие. Петната вече са включени в преработвания териториалноустройствен план на Община Варна, а Министерството на транспорта осъществява необходимата процедура за нужните корекции в плановете на Община Девня и Община Белослав, за да бъдат включени и в тях нови зони за депа.
Изпълнението на драгажа е елемент от дългосрочната програма на УПМКАП за поддържането на поверените му канали и пристанищни акватории, която беше изготвена миналата година. То има твърдото намерение да продължи изпълнението й, но все още му липсва управленска и административна подкрепа за това.
Фирма "REGAL" признава само една категория - разкош
По света сега се строят много разкошни яхти. Но в цялото това великолепие се открояват белоснежните красавици на фирмата "Regal". Може да се каже, че в тях живее самият дух на Америка, въплътил в себе си английската сдържаност и солидност, френския шик, испанския темперамент, плюс собствената си ненадмината страст към свободата.
Неголямата фирма "Regal Marine Industries Inc. " е основана през 1969 г. във Флорида и за непълните трийсет години на своето съществуване съумя да стане една от водещите частни компании, специализирани в строителството на туристически плавателни съдове. Заслугата за това е най-вече на ръководителя на фирмата - неин основател, несменяем изпълнителен директор и президент - Пол Кук. Още в началото той решава да не се доверява особено на диалектическия закон, че количеството непременно трябва да премине в ново качество. Да произвежда много яхти може почти всеки в този бранш, но да направят така, че всяка яхта да се превърне в материализирана мечта, умеят само малцина - най-мъдрите. Тези, които залагат на страстта на човека към комфорта и разкоша и на най-голямата човешка слабост - тщеславието. А както е известно, нищо не носи такава печалба, както използването на човешките слабости.
За своята продукция компанията със строга скромност и съвсем лаконично заявява, че е само за познавачи. Необходимо е да се добави, че те задължително трябва да имат дебели портфейли. Яхта на "Regal" e скъпо удоволствие, но същевременно и изящна играчка, от която едва ли някой би се отказал. Например флагманът на фирмата "Commodore 402" има дължина 12,8 м, ширина 4 м, тегло 7250 кг, газене 0,9 м, мощност на двигателя 620 к.с., скорост 35 възла, запасът му от гориво е 1000 литра, а броят на спалните места - 8. Впрочем последният показател е еднакъв за всички модификации. Притежатели на този разкош днес живеят в 35 страни на света.
По "Судоходство", бр. 3 - 4, 1997 г. Ще забравим ли "Дръзки" и Купов?
85-годишнината от справедливата за България Балканска война неминуемо ни напомня за подвига на миноносеца "Дръзки", торпедирал турския крайцер "Хамидие" и постигнал с това първия връх във военноморската ни история. По ирония на съдбата обаче повече от пет години Военноморските сили на България нямат кораб с името "Дръзки", а само музеен експонат. Това лято трябваше да отбележим 40-годишнината от влизането в строя на някогашния стражеви кораб "Дръзки" - наследник на миноносеца, но подминахме тази дата без внимание. А когато над него за първи път се развява българският флаг, командирът на предшественика му от Балканската война - капитан II ранг от запаса Георги Купов (1884 - 1959 г.), се разплаква от вълнение... Днес за героичната атака на отряда миноносци през ноември 1912 г. ни напомня спомагателният (?!) кораб, носещ името на неговия командир - "Капитан I ранг Димитър Добрев". Толкова години след смъртта на Георги Купов обаче името му не е изписано върху борда на нито един български кораб. Неговият помощник-командир по времето на атаката - Кирил Минков, получава по-голямо признание. Загинал по време на миночистене през 1916 г., неговото име носи ведета (малък патрулен кораб) преди 1944 г. на р. Дунав.
Вярно, че днес ВМС нямат много кораби. Но учебният кораб на ВВМУ "Н. Й.Вапцаров" стои безименен. Новобранският учебен център на ВМС пък от десетилетия се подвизава с безличното прозвище "Пясъка"... Така в пясъка на забравата изтичат имената и делата на достойни български морски офицери.
През 1999 г. ВМС ще отбележат своята 120-годишнина. Тогава ще се навършат 115 години от рождението и 40 години от смъртта на флотския герой Георги Купов, който и в годините на Първата световна война не посрамва българския флаг, развявал се на кърмата на любимия му "Дръзки". Нима и тогава ще забравим за подвига, който накара през 1912 г. морската общественост в Европа да заговори с уважение за нашата страна?
"Бургас и морето " - член на ЕАСОФ
Шлагерният конкурс "Бургас и морето" е приет за член на ЕАСОФ - Европейско-азиатската асоциация на създателите на фестивали, съобщи организаторът му Стефан Диомов.
Композиторът се завърна от двуседмична европейска обиколка с кораб, която фестивалът "Верхатн й сезон" организира.
На круиза със суперлуксозния руски кораб "Астра II" бяха около 350 творци от Украйна, Русия, Беларус, Казахстан, Литва, Югославия, Хърватска, Македония, Словения, Турция и България. Те обиколиха Средиземноморието и се срещнаха с колеги от Испания, Франция, Италия, Хърватска.
Всички фестивали се представиха с филми. Специалистите видяха и 20-минутен филм за "Бургас и морето".
30-минутен филм, заснет с любителската камера на Диомов, излъчи бургаската ефирна телевизия RТV.
Стефан Диомов сподели за "Морски вестник", че откакто се е върнал от зашеметяващото пътуване, сънува само Средиземноморието. Каква ли музика ще избликне от сърцето му, ще разберем може би скоро. В София започнаха записите за Коледния концерт на "Фамилия Тоника".
"Палавите" промили на руля
Къде е границата, отвъд която "приятното" става опасно?
Експериментът, проведен от списание "Yacht", дава категорични отговори
Всяка трета морска злополука вследствие на употреба на алкохол завършва с фатален край. Това показва статистиката. Но докато в сухопътния транспорт са въведени точни контролни мерки за нарушения на пийнали шофьори, при водачите на плавателни съдове този контрол е предоставен на самите тях. Там законодателят още не се е намесил.
Какво окуражава шкиперите на ветроходни яхти да посягат към чашката по време на туристическите им плавания?
Първо - те плават за удоволствие.
Второ - скоростта на техните превозни средства е несравнимо по-малка от тази на сухопътните и затова не изисква бързи реакции.
Трето - в просторната морска шир е минимална вероятността някой представител на властта да ги провери.
Пък и на какво основание? Единствената спирачка - независимо от другите лоши последствия от някоя морска катастрофа - е фактът, че застрахователното дружество не плаща и стотинка за щети, причинени от човек, употребил алкохол. Но в приповдигнатото настроение на пийналия кой мисли за катастрофа и застраховка?
С тези обстоятелства, както и с въпроса - къде е границата между "приятното" и "опасното", се е занимало германското списание "Yacht". То провело практическо обследване на трима ветроходци при изпълнението на три упражнения след употреба на алкохол при три степени - 0,3, после 0,8 и накрая 1,1 промила (хилядни) алкохол в кръвта. Под наблюдението на трима експерти - лекар-психолог, адвокат и висш полицай, изпитанията били извършени с благословията на съответните държавни власти, а маневрите били придружени от полицейски катер. Ветроходната яхта с дължина 13,80 м била наета от чартърна фирма. За деня на изследването на застрахователя била заплатена премия заради допълнителния риск. Гарант за сигурното водене на яхтата бил професионален капитан, който непрекъснато контролирал маневрите на рулевия, за да може в случай на нужда бързо да се намеси в управлението на съда. От съображения за безопасност всички маневри се осъществявали с помощта на мотора на яхтата. Трябвало да се изпълнят следните три упражнения: заставане надлъжно на кея; промяна на курса по ново задание по компаса; маневра "човек зад борда".
Накрая един от кандидатите, и то най-опитният, трябвало да реши задача по картата при алкохол в кръвта 2,0 промила.
Доброволните кандидати (Брита - жена на 35 години, и двама мъже - Оле на 29 г. и Уве на 34 г.) споделили, че обикновено си позволяват да пийват "от време на време". Мъжете имали документ за правоуправление на спортни лодки. Брита нямала, но умеела да управлява яхта. Преди изпитанията на кандидатите била дадена възможност в абсолютно трезво състояние да опознаят съда и двукратно да извършат предвидените упражнения.
И тримата изпълнили с лекота трите упражнения, точно и безпогрешно. След това започнала почерпката с водка и ром - според предпочитанията, докато била постигната съответната степен на алкохол в кръвта на експериментаторите, установена от лекаря с Дрегер-дихателен апарат. Освен това той периодично проверявал кръвното налягане и пулса на тримата ветроходци.
Изпитанията
Първата задача била заставането на кея. Меродавна била не бързината, а точността, с която яхтсменът ще докара съда успоредно на кейовата стена на определеното място и на разстояние, позволяващо безопасно прекрачване на сушата. След отблъскването бил зададен нов курс по компас. Оценявало се колко бързо и колко сигурно се извършва тази маневра. По новия курс на яхтата предстояла маневрата "човек зад борда". Приложен бил класическият метод, при който ветроходът се движи остро срещу вятъра с бавен ход, докато спре до спасителния кръг, означаващ "падналия във водата човек". Комисията преценявала правилното и целенасочено "спасяване", включително командите: кой от екипажа да наблюдава непрекъснато "човека за спасяване", от коя страна на съда той да бъде изваден.
0,3 промила
И тримата участници в експеримента извършили заставането нормално. Но лекарят установил първи признаци на "освобождаване от задръжки". Брита и Уве извършили маневрата правилно, но много по-пъргаво, отколкото в трезво състояние, а Оле станал твърде разговорлив. Движението по новия курс създало на Брита някои трудности. Това би могло да се дължи и на липсата на рутина, защото мъжете безпогрешно се справили. При маневрата "човек зад борда" дошъл първият провал! Уве не успял да подходи до спасителния пояс и трябвало да повтори маневрата.
Лекарят: Той закъсня с руля. Това е типично забавяне на реакциите при 0,3 промила.
И тримата след маневрите имали леко повишение на пулса и на кръвното налягане. Но според психолога това можело да се отдаде и на стреса от изпитната обстановка. Брита признала, че при 0,3 промила се чувствала вече толкова пийнала, че не би седнала зад волана на колата си.
0,8 промила
При заставането наистина нищо не се строшило, но и при тримата изчезнала увереността. Маневрата била изпълнена или прекалено предпазливо и бавно (Брита), или с голям замах (Уве).
Лекарят: При това промилно съдържание на алкохол в кръвта вече е нарушено чувството за равновесие.
Адвокатът: Ако при такъв случай има щети, застрахователят може да откаже всякакво обезщетение поради проявена груба небрежност.
С поддържането на курса по компас кандидатите се справили без затруднения. Маневрата "човек зад борда" обаче даже най-опитният - Оле, трябвало да извърши два пъти, докато се извади спасителният пояс от водата.
Полицаят: Драматично е спаднал контролът над превозното средство. Шкиперът твърде рязко си служи с руля и с машината. Със сигурност той няма да може да маневрира в тясно пристанище при страничен вятър.
1,1 промила
По време на заставането на кея Оле на висок глас непрекъснто разказвал истории от морячеството си. Само благодарение на огромната си рутина той успял да спре яхтата на определеното място. Уве смачкал кранците с цялата тежест на лодката, а Брита подходила с неподходящ ъгъл.
Лекарят: Кандидадите бяха напълно освободени от всякакви задръжки. Те не можеха правилно да оценят нито рутинни, нито опасни ситуации.
За да поддържат зададения им нов компасен курс, и тримата трябвало извънредно много да се концентрират. Лоши резултати се получили и при маневрата "човек зад борда". Оле тръгнал с голям устрем. На няколко пъти сменял решението - дали от лявата страна, или отдясно да извади спасителния пояс. Уве пък направо прегазил пояса. А Брита предполагала, че поясът се намира от дясната страна на яхтата, когато той всъщност бил откъм лявата. Може да се заключи, че при такива спасители наистина паднал във водата човек най-вероятно не би имал шанс да оживее!
Адвокатът: За съдиите промилите 1,1 са границата на абсолютната неспособност за управление на превозно средство. Шкипер, който в такова алкохолно състояние управлява яхта, подлежи на наказание. То е напълно заслужено, както току-що видяхме от злощастните маневри за спасяване.
2,0 промила
При 2,0 промила вече нищо не върви. Доказал го най-опитният измежду все по-веселите и все по-бавните "опитни зайчета". На Оле му били необходими цели девет минути, за да реши на щурманската маса проста навигационна задача. Той трябвало да начертае на картата два зададени пеленга и от полученото по този начин място да отчете пеленга към един буй.
Лекарят: 2,0 промила се считат вече за тежко пиянство. Такъв пияница не е в състояние да бъде господар на сетивата си. Тук и мозъкът започва да изключва.
Резултатите от изследването обобщил полицейският шеф: Фактът, че при изпитанията не пострада никой и не се получиха повреди, се дължи само на прецизното подсигуряване на опитите. Страничните явления при кандидатите и все по-лошо изпълнените маневри доказват какво може да се случи на практика. Непредвидени обстоятелства на море или в пристанището, при 0,3 промила алкохол в кръвта, вече не могат със сигурност да бъдат овладяни. Който застане на руля с повече от 0,3 промила, излага себе си, екипажа и яхтата на опасност и подлежи на наказание.
В крайна сметка нека се поучим от описания експеримент и да спазваме следните принципи: На руля винаги да стои напълно трезвен човек.
Освен него в екипажа да има поне още един трезвеник, правоспособен да управлява яхтата, като резерва, за всеки случай.
Пиенето да остане за пристанището, когато яхтата не е в движение. Тогава няма риск да се прекрачи границата между "приятното" и "опасното". Достатъчно приятно е самото плаване!
"MEHMET ASLAN" се катурна на кея в пристанище Бургас
На 7 ноември т.г. към 19,00 часа по време на товарене турският кораб "Mehmet Aslan" загуби стабилитет, получи силен крен към десния борд и легна на дъното, а мачтите и надстройката го задържаха на кей 5А в Пристанище "Изток". Докерите и екипажът скочиха на кея и във водата. Леко пострадал е само капитанът - със счупена ръка. По време на инцидента избухна пожар в машинното отделение, който към 23,45 часа напълно бе ликвидиран. Има частичен разлив на гориво и масла около кораба, който е ограничен с боново заграждение и към момента няма допълнително изтичане и опасност замърсяването да се разпространи в акваторията на пристанището.
Причините за инцидента се изясняват от ДИК - Бургас и следствието. Корабът е трябвало да натовари 2000 тона бентонит в книжни торби на палети. Целият товар не се е събрал в хамбарите и по решение на капитана е започнало дотоварване на палубата. На брега са останали около 50 тона. В момента на аварията паралелно с товаренето се извършвало баластиране на кораба.
Аварията е тежка. Блокиран е един централен кей на Пристанище Бургас. В прерогативите на началника на ДИК - Бургас е да възложи срокове за изваждане на кораба и освобождаване на кея (чл.331 и чл. 332 от КТМ). В началото думата е на корабособственика Butoni Deniss Silik. Важни са позициите и на застрахователите на кораба и товара и администрацията на Пристанище Бургас. Това, естествено, не може да се реши за ден - два. Става дума за чувствителни загуби и доста пари за съдоподем.
