Конкуренция и сътрудничество
Големите и малките на българския кораборемонтен пазар засега оцеляват заедно, като се учат на гъвкавост и компромиси Редом със заводите, въпреки нелоялната конкуренция, съществуват успешно и много дребни фирми и подизпълнители Регионът и страната не са изчерпали потенциала си в този клон на морската индустрия.
Макар и доста намалял, кораборемонтният бизнес продължава да храни хиляди хора от крайбрежните български градове. Той си остава един от клоновете на морската индустрия, чиято реализация е пряко свързана с международния пазар и затова се влияе много от неговите циклични движения. За съжаление сега той се намира в период на спад, фрахтът на морските превози си остава нисък, особено в сухотоварния сектор, и свободните средства за кораборемонт са малко. Известно е, че цените на кораборемонта у нас са с около 40 на сто по-ниски от тези в Средиземноморския регион, и това си остава основният фактор, който привлича клиенти в затвореното Черно море, при това в България най-често се налага да се идва без товар. Все повече се цени и опитът на българските кораборемонтчици, както и тилът на кораборемонтната промишленост, чиито предприятия произвеждат котли, помпи, люкови закрития и много други изделия, поевтиняващи услугата. Затова частните фирми, в чийто предмет на дейност фигурира кораборемонтът, са много и броят им продължава да нараства. Повече или по-малко успешно, засега те продължават да съществуват редом с големите кораборемонтни заводи и освен че си сътрудничат с тях като подизпълнители, често се явяват техни конкуренти. При това проблемите им са общи - през последните няколко години цените на кораборемонта не нарастват, а относителният дял на цената на труда у нас непрекъснато се повишава заедно с инфлацията. Затова и печалбите стават по-скромни, а това ограничава възможностите за инвестиции и развитие. Засега няма новосъздадено частно предприятие със затворен производствен цикъл, а доста специалисти от бранша са на мнение, че съществуващите мощности са предостатъчни за България. Не липсват обаче и такива, които смятат, че един голям нов док с възможности за почистване на подводната част на корабите няма да остане без работа. Защото в общи линии настроението е оптимистично и всички мислят, че регионът не е изчерпал потенциала си. Как се справят с ежедневните си проблеми големите доскоро държавни (част от тях вече преструктурирани) заводи и по-малките новосъздадени частни фирми? Пазарът е твърде ожесточен и безспорно по-гъвкавите и агресивни частници, необременени с експлоатационни разходи, често предлагат дъмпингови цени. Има и редица тясноспециализирани в отделни технологични операции фирми, които работят по много добра схема като утвърдени подизпълнители с големите заводи, предимно с КРЗ "Одесос" - Варна, който е най-утвърденото и най-успешно функциониращото българско кораборемонтно предприятие.
"Мощностите за кораборемонт у нас сега явно са повече от поръчките", смята г-н Димитър Тодоров, търговски директор на КРЗ "Одесос".
"Чувства се и конкуренцията от страна на частните фирми, засега предимно при българските корабособственици. " С "Варненска корабостроителница" АД, която също се занимава с кораборемонт, макар и с малък процент от мощностите си, кораборемонтният завод поддържа добро сътрудничество. Утвърдена практика е двете предприятия да си извършват взаимно различни производствени услуги. Освен това те осъществяват съвместно и кораборемонт, като използват най-оптимално доковите си мощности. Не е тайна, че ако докът на единия завод е зает, а този на другия - свободен, корабът постъпва за ремонт в него. Очевидно пазарните условия подтикват и големите държавни предприятия към непознати в близкото минало форми на сътрудничество, макар вероятно те да се допълват и от добрите колегиални отношения. Така или иначе Варненската корабостроителница се занимава с кораборемонт между другото, а основната й дейност си остава корабостроенето. Както навсякъде по света, и у нас в кораборемонта вече се работи с голям брой подизпълнители. За КРЗ "Одесос" това е утвърдена през последните години практика, макар заводът да поддържа постоянен състав от работници. Според г-н Тодоров предприятието си осигурява поръчки благодарение на гъвкавата си пазарна политика, съчетаваща изгодни цени, стриктно спазване на договорените срокове и високо качество. В КРЗ "Одесос" тече процедура за защитаване на сертификат за качество по стандарта ISO 9002 пред "Bureau Veritas". Предприятието продължава да разчита на Параходство БМФ като на свой основен клиент. В края на октомври за доков ремонт в завода пристигна германският кораб "Anglia" на компанията "Peter Dohle", водят се преговори за ремонт на гръцки танкер, неотдавна приключи ремонтът на два турски кораба. За голям доков ремонт в КРЗ "Одесос" за трети път идва корабът "Azalea" на традиционния гръцки клиент "Tena Maris".
Фирмите "Бургаска корабостроителница" АД и "Кораборемонтен завод" - Бургас, също извършват кораборемонт, макар и в по-малки мащаби. Пътят на оцеляването на бургаския и русенския корабостроителен завод до проектираното им раздържавяване също минава през кораборемонта. Натовареността на мощностите обаче не е голяма.
Сред частните фирми, занимаващи се с кораборемонт, се открояват "Делфин 1", "Премиер груп", "Чакърови ООД" и немалко други, които държат реалeн дял от пазара. Сред тях има такива със значителни мощности.
Далеч по-голям е броят на малките фирми, които - ако успеят да си осигурят поръчка - наемат кейово място, бързо извършват ремонта при ненормиран работен ден, а после по най-съкратената процедура минават през док, дори и в чужбина. По-голяма гъвкавост по отношение на срокове и използване на мощности в наши условия едва ли би могла да се постигне.
За да оцелеят, малките фирми много често се насочват към тясна специализация в дадена област, където твърдо имат предимство пред останалите. "Булмарконсулт" например единствена се занимава с шлайфане на мотилеви шийки на главни и спомагателни корабни двигатели - най-голям сред тях е бил 300-милиметровият "Pielstick" на ро-ро "Сердика". Фирмата контактува както с български заводи и корабособственици, така и директно с чужди клиенти, които се нуждаят от специфичната й услуга. Именно такива фирми се насочват и към специализирани представителства, които понякога дори не са свързани с морския бизнес. "Булмарконсулт" предлага на строителите шведския изолационен материал "Roko", който се налага все по-широко и у нас, и защитните покрития на норвежката фирма "Jotun", които имат голям пазар в корабния бизнес. Двамата партньори - Илиян Димитров и Юрий Добрев, смятат, че по-малките фирми могат да реагират по-успешно в днешните трудни пазарни условия, и засега определено не смятат да разширяват бизнеса си в посока на чистия кораборемонт. Това не значи, че са се отказали от него, но в перспектива биха могли да помислят за отделянето му в дъщерна фирма. Наличието на много квалифицирани кадри е плюс за българския кораборемонт, смята г-н Свилен Гавазов от фирма "Ретех", която специализира във възстановяването на детайли от корабни двигатели по оригинална технология. В многото специализирани кадри според него е твърдото ни предимство пред съседните балкански страни. Българите са не само добри корпусници, но и квалифицирани ремонтчици на корабни машини и механизми, на хидравлика и какво ли не.
Много от тях са бивши работници на КРЗ "Флотски арсенал", които са добили изключително голям опит в ремонта на сложната военна техника и сега квалифицираният им труд се търси много на кораборемонтния пазар.
Нека отправим поглед и към картината в региона, където българският кораборемонт има твърде много конкуренти. От една страна, намалелият през последните години брой на корабите, посещаващи наши пристанища, влияе отрицателно върху пазара на кораборемонта. Националният превозвач БМФ също е съкратил разходите си за кораборемонт. Но най-важно е, че в Мангалия вече работи новият кораборемонтен завод на "Деу" - факт, с който ще трябва да се съобразяват всички. Там поръчките се изпълняват за изключително кратки срокове и при много голям ред, което привлича доста корабособственици от Гърция и други съседни страни. Заводите в Констанца, Новоросийск, Иличевск, Севастопол също са стабилни конкуренти на българските кораборемонтчици, както и турските заводи "Pendik" и "Gemak". При това в руските и украински бивши военни заводи има още много голям неизползван потенциал. Все пак бързо нарастващият турски флот и гръцкият флот създават доста работа за кораборемонта. За да продължи да се развива успешно, кораборемонтът у нас трябва по необходимост да избере една от двете алтернативи - да предлага много ниски цени, което е неизгодно и намалява възможностите за инвестиции, или да потърси чужди инвестиции. За новите частни фирми това е малко вероятно, но шансовете на заводите са много по-големи. Дали наистина единственият път към качественото обновление минава през чуждите инвестиции? Засега изглежда така, защото данъчното бреме и липсата на каквито и да било държавни протекции не ни оставят друг изход.
Крайцерът "Аврора" - между истината и легендата
Възможно ли е германският крайцер "Гьобен" да е изиграл по-голяма роля за избухването на Октомврийската революция?
Понякога отделни периоди от историята могат да бъдат разделяни и по друг признак: от издигането на съответните кумири до тяхното разрушаване. Утвърждаваното десетилетия понятие "Велика октомврийска социалистическа революция" за отрицателно време бе редуцирано до "Октомврийска революция", а малко по-късно - до "Октомврийски преврат". Първо махнаха почетния караул пред мавзолея на Ленин, след това избухнаха дебатите за погребването на мумифицираното му тяло, което според някои изследователи няма нищо общо с "вожда и учителя на световния пролетариат". Един след друг символите на Октомври 1917 г. започваха да изчезват от публичните места, а имената на октомврийските революционери и техните последователи - от бордовете на плавателните съдове. Един символ обаче остана непокътнат: крайцерът "Аврора".
Бомбата хвърли руският флотски историк Игор Бунич, станал известен у нас с книгите си "Златото на партията", "Юмрукът на партията" и "Грешка в третия знак". В интервю за в. "Демокрация" (21 юни 1997 г.) той категорично заяви:... "Аврора" не е стреляла срещу Зимния дворец. Това е само мит. Зимният дворец е превзет от немски военнопленници. Едва през 1925 г. тях са ги представили като революционни матроси. Нещо повече. Когато се е появила тази фалшификация, старите болшевики са я опровергавали пламенно. През октомври 1917 г. "Аврора" се е намирала на доковете за ремонт и на борда й не е имало оръжие. Тя изобщо не е излизала от ремонтната работилница.
Бунич не е публикувал нито един архивен източник на своето твърдение. За това можем да потърсим само косвени доказателства. В биографията на "Аврора" действително има спорни моменти. Влязъл в строя през 1903 г., крайцерът взема участие в Цушимската битка. Тук има две версии. Първата се лансира и през 1993 г. от руския морски историк контраадмирал Виктор Дигало: "Аврора" с бой си пробива път до Владивосток. Това обаче не е вярно. В сп. "Морской сборник", кн. 5/1925 г., на стр. 65 е записано, че крайцерите "Олег", "Аврора" и "Жемчуг" след неуспешните опити да се доберат до Владивосток пристигат в Манила, където са интернирани до края на войната.
Според флотските историци Г. А. Амон и С.С. Бережной при завръщането си на Балтика "Аврора" е включена в бойния състав на флота. Според друг флотски историк - Всеволод Аздлов, крайцерът е зачислен в отряда учебни кораби. Противоречия има и в спомените на комисаря на "Аврора" А.В. Белишев за репликите, казани от него в нощта на 25 октомври 1917 г. Едно се признава от всички: единствено този крайцер не получава ново име след революцията. Останалите руски бойни и спомагателни кораби са преименувани. Аргументът: "Аврора" вече е символ на революцията.
За този символ обаче се сещат едва след 10 години, когато първи сред другите бойни кораби го награждават с орден "Червено знаме". И отново забвение. В годините на Втората световна война се сещат за "Аврора", за да снемат девет от общо десетте му 130 мм оръдия и с тях да сформират брегова батарея при отбраната на Ленинград. Екипажът му се включва в подразделенията на морската пехота. Корпусът остава като беззащитна мишена.
На 2 ноември 1948 г. след основен ремонт крайцерът хвърля котва в Нева срещу Нахимовското училище. За да започне да играе своята важна роля в идеологическото възпитание на подрастващите поколения в "революционен дух". Чак след 20 години се сещат да го наградят с орден "Октомврийска революция".
Крайцерът "Аврора" благодарение на пропагандата, засенчи наистина революционните кораби в руския флот, като броненосеца "Княз Потемкин Таврический" и крайцера "Очаков". Той няма бойната слава на крайцера "Варяг". В Цушимската битка "Аврора" губи своя командир капитан I ранг Е.Р. Егорев и още 90 убити и тежко ранени. По време на блокадата на Ленинград корпусът му е нарешетен от 1500 пробойни. И въпреки това остава като символ, който освен всичко друго е и филиал на Централния военноморски музей на Русия.
Игор Бунич изказва еретичната мисъл, че германският крайцер "Гьобен" е изиграл много по-голяма роля за избухването на Октомврийската революция, отколкото самият "Аврора". Той блокира черноморските протоци, в резултат на което експортът и импортът на Русия падат с 90 процента. Този факт, както и някои други разкрития дават основание на Бунич да смята, че революцията е направена от германците - и в идеен, и във финансов план... В "Световната конспирация" нашият изследовател Никола Николов твърди същото: Ленин напуска Швейцария с 32 привърженици в един германски военен влак, преминава необезпокояван през всички германски военни линии, охраняван от германски войници.
Ще напусне ли след всичките тези разкрития "Аврора" своя символичен пиедестал на Нева? Едва ли. Мумията на Ленин може да напусне мавзолея и това едва ли ще предизвика някакво особено социално напрежение. Подобно "мероприятия" у нас (с мумията на Георги Димитров) премина без ексцесии. "Погребението" на "Аврора" обаче ще взриви общественото мнение. Честването на 300-годишнината от създаването на руския флот от Петър Велики показа чувствителността на руснаците, които искат да видят отново държавата си като важен морски фактор както във военно, така и в търговско отношение. За това емоциите винаги ще вземат връх над рационалните аргументи и не случайно Бунич разказва тези пикантерии в интервюта, а не пише книги за тях. Колкото до "германската връзка", тя едва ли може да бъде оборена.
Мнозина изследователи се съмняват във възможността един матрос-машинист като А. В. Белишев да поеме управлението на "Аврора" в свои ръце, без съдействието на нито един офицер от кораба. Въпреки това "Аврора" ще остане на Нева дори и само като филиал на Централния военноморски музей на Русия. Само времето ще покаже доколко ще избледнее ореолът на крайцера като символ на новата епоха, която безвъзвратно остаря.
Според руския флотски историк Игор Бунич германският крайцер "Гьобен" има по-голям принос от "Аврора" за избухването на Октомврийската революция. Подобно твърдение обаче трудно ще бъде възприето от която и да е флотска институция в Русия.
Крайцерът "Аврора" след Цушимската битка, в която загива командирът му капитан I ранг Егорев. Руските историци подчертават факта, че корабът не е спуснал флага си пред японците, но на практика той е интерниран (разоръжен и арестуван) в Манила, с други думи отърва кожата, но това не е бог знае какво геройство.
Към читателя
Морето дава, морето взема. Така е било, така и ще бъде.
"Морски вестник" дойде в твърде неподходящо време, първият му брой излезе на 16 януари 1995 г., но според читателската аудитория се оказа необходимост. Защото засели пустеещия от няколко години бряг на морския печат. Изданието излиза два пъти в месеца и е за морска политика, бинес и култура. Разпростанява се в цялата страна - Черноморието, големите градове, държавните институции, всички организации и фирми ангажирани с морското стопанство и култура.
Постепенно от лавиците на книжарниците изчезнаха книгите на морска тема, които възпитаваха в морелюбие поколения бългани. В същото време старите корабоплавателни, корабостроителни и пристанищни гиганти се отърсват от едни икономически отношения и необратимо влизат в нови. Раждат се десетки фирми и дружества, които поемат не само морската търговия, но и производствени и обслужващи дейности. Стотици хиляди българи и техните семейства се прехранват от и покрай морето. Предимно за тях е "Морски вестник", но и за всички българи ратуващи за морската идея. Той се стреми да ги осведомява компетентно. Дано само издържат онези, които първи съзнаха, че гласът на морето трябва постоянно да се слуша и върнаха раковината до ухото си.
Ново поколение двигатели "WARTSILA"
Ново поколение двигатели на компанията "Wartsila"
Преди двайсет години на пазара за първи път беше представен оригинален модел на двигателя "Vasa 32" на финландската компания"Wartsila". Оттогава досега в конструкцията му са внесени много изменения, а последната модификация на двигателя се нарича Vasa 32 Low NOx". За този период от време компанията е произвела и монтирала 1888 главни корабни двигатели от този модел, с което става лидер в своя сектор на световния пазар.
След двегодишна програма на изпитания компанията предложи на потребителите двигатели от ново поколение - "Wartsila 32". Тяхната конструкция е напълно преразгледана и те имат с 40 на сто по-малко отделни компоненти в сравнение с предшественика си "Vasa 32". Диаметърът на цилиндъра е останал същият, както в предишния модел - 320 мм, ходът на буталото е увеличен до 400 мм (при "Vasa 32" той е 350 мм). Цилиндровата мощност е 460 кВт при 750 оборота в минута или 450 кВт при 720 оборота в минута.
Ще се произвеждат шест-, осем- и деветцилиндрови двигатели с редова конфигурация и 12-, 16- и 18-цилиндрови с V-образна конфигурация. Компанията вече има поръчки за всички видове дизелови двигатели с изключение на V-16.
Средният разход на гориво при двигателите с линейна конфигурация е 179 г/кВтч, а при V-образната конфигурация - 178 г/кВтч. Разходът на масло е сведен до 0,5 г/кВтч. Двигателите съответстват на изискванията на IMO за съдържанието на NOx в отработилите газове, при това съществува възможност за по-нататъшното снижаване на процентното му съдържание с впръскване на вода сред газовете.
Компютърната системата WECS ("Wartsila Engine Computer System") осигурява автоматично пускане и спиране на двигателя, отчитане на показанията за температурата и налягането в него, както и сигнализация за неизправности, намаляване на натоварването, блокирането на пуска на двигателя и запис на всички контролни измерения.
Въпреки че себестойността на новия двигател е по-малка, старото поколение "Vasa 32" ще се произвежда, докато има търсене за него, а фирмата е осигурена с поръчки до 1999 г. Първите двигатели "Wartsila 32" ще бъдат монтирани на пътническия кораб "Columbus" - пет дизела 6L32 с мощност по 2640 кВт. Шест двигателя "Wartsila 46" ще задвижат кораба на проекта "Eagle" със 130 000 grt. Този най-голям в света пътнически лайнер се строи в завода "Turku New Shipyard" за компанията "Royal Caribbean International". Общата мощност на шестте главни двигателя е 75,6 МВт.
Междувременно започна да функционира "Wartsila Diesel Japan" - джойнт венчър с равно участие от 50 на сто между "Wartsila NSD" и "Hitachi Zosen", който ще произвежда двигатели "Wartsila" 20 и 32 и ще продава други двигатели на японския пазар. След като се усвои напълно производството на двата нови двигателя, към тях може да бъде прибавен и марка 46. В компанията от финландска страна са били инвестирани около 850 000 долара.
От Русе до Далечния изток
Още за българина Симеон Ванков - руски царски генерал и съветски учен
Прочетох с радост кратката статия на Пламен Минасов за генерал Симеон Ванков (МВ, бр. 12/1997 г.). Прави чест на изданието и на обществеността във Варна, които не са пропуснали да почетат 60-годишнината от кончината на този голям българин, чиято дейност се простира от Русе до Далечния изток.
Симеон Николов Ванков (1858 - 1937) завършва Константиновското военноартилерийско училище в Петербург през 1877 г. И тъкмо навреме, защото през пролетта на с.г. е обявена Руско-турската война, която за нас, българите, е освободителна. Двадесетгодишният офицер Ванков участва в нея като командир на полубатарея в 26-а артилерийска бригада. След войната Ванков продължава военното си образование и завършва Михайловската артилерийска академия в Петербург през 1882 г. Година по-късно той е вече в Русе, където се разгръща дейността му по изграждането на нашия военноморски флот, артилерията, арсенала, земската войска. Той е и създател в Русе на първото Българско техническо дружество, на което е председател. Драмата на майор Ванков започва след детронацията на княз Батенберг на 9 август 1886 г. и последвалия контрапреврат на Стамболов и съмишлениците му. Вероятно Симеон Ванков е бил само симпатизант и съмишленик на детронаторите, защото не е известно да се е проявил с нещо конкретно. Но като руски възпитаник и симпатизант, той е бил арестуван и когато се е избавил от ареста, не му е оставало нищо друго, освен да емигрира в Русия... Служи като щабен офицер в Киевската крепост - 1887 г., а две години по-късно е вече в Петербургската артилерийска крепост, където е командир на форт Павел. През 1895 г. Ванков е началник на артилерийския арсенал в Туркестанския военен окръг. Три години по-късно е изпратен в Хабаровск, Далечния изток, за да организира и ръководи тамошния артилерийски арсенал. Там остава до 1911 г., когато е произведен в звание генерал-майор.
Във "Военен енциклопедичен речник", издание на Института по военна история, Москва, 1986 г., на стр. 109 всеки правещ справка може да прочете следното: Ванкова организация. Организация на пълномощника на Главното артилерийско управление за изработка на снаряди по френски образец. Държавен капиталистически монопол за производство на артилерийски снаряди в Русия в периода 1915 - 1917 г. Включвал около 500 частни предприятия, произвел около 13 милиона снаряда. Оглавяван от руския учен генерал-майор С.Н. Ванков (1858 - 1937), оттук идва и името на организацията. Всеизвестно е, че руснаците са болезнено чувствителни към своето. Ако някъде по света и най-вече в САЩ се изяви някакъв учен, който има далечна връзка с Русия, руските издания никога не пропускат да напомнят на читателя: "американски учен от руски произход". Въпреки че, обективно погледнато, този учен е най-често потомък на евреи или немци, живели някога в Русия... Българите не се тревожат, когато им отнемат интелектуална собственост, дори си имаме и популярна максима за национално утешение: "и ний сме дали нещо на света". Дали и забравили. Имали и пропилели. Било що било... Имперският генерал Симеон Ванков посреща със симпатия Октомврийската революция и твърде скоро се озовава в редовете на Червената армия. Това не бива нито да ни учудва, нито да ни смущава. Всеизвестно е, че победата на тази революция беше посрещната с големи надежди и от прогресивния свят в Европа и Америка. Фактът, че впоследствие тези надежди бяха методично унищожавани от плеядата нейни вождове и водачи, няма нищо общо нито с генерал Ванков, нито със стотиците като него.
След 1920 г. генерал Ванков е професор в Московския машинно-технически институт, където е член на научно-техническия съвет по машинознание и металообработване. Автор е на различни трудове в областта на студената обработка на металите и история на артилерията. Генерал Ванков умира в Москва на 21 юни 1937 г. Повече плаващи кораби
Преди седмица един позабравен напоследък ритуал зарадва морските ни среди. Вдигна флаг най-новият български кораб - "Богдан". По света подобен факт, въпреки романтичността, която носи в себе си, отдавна не е кой знае какво събитие. Да се попълват търговските флоти с нови кораби, да се подсигурява конкурентноспособността, качеството и ефективността на превозите по море, т.е. да се поддържа печеливш флот, е въпрос на икономически принципи за всяка морска държава и на стратегия за всяка стабилна морска фирма. На това служат и преференциите, които морските държави дават на морския си бизнес, и законите, които създават в негова защита.
По ред причини за тези неща българският морски бизнес може само да мечтае, и то в неопределено време. Стегната в безжалостните клещи на икономическата криза, на ред неотложни и трудно преодолими проблеми, гарнирани с лични и групови интереси, българската държава даде да се разбере, че поне засега не й е до национално осъзната морска политика. Ето защо това, което правят двете големи наши морски фирми - Варненска корабостроителница и Параходство БМФ, е достойно за уважение. И в трудните условия, които страната ни преживява, който може - прави. "Богдан" е вторият от четирите 13 900-тонни кораби за насипни товари, които корабостроителницата строи по поръчка на Параходството. В началото на октомври изплава на вода третият - "Перелик". На ред в доковата камера е четвъртият - "Персенк". И четирите кораба са с неограничен район на плаване, отговарят на изискванията на конвенциите СОЛАК и МАРПОЛ, строителството им се наблюдава от "Германския Лойд", корабното обзавеждане, автоматизация и механизация са на най-съвременно ниво, произведени са от най-реномираните в бранша фирми, т.е. налице са всички условия да бъдат търсени и предпочитани на международния фрахтов пазар. Че е така, вече доказа първият кораб от серията - "Ком", потвърждава го и договорът, сключен за търговската експлоатация на"Богдан". Тези кораби ще плават, а когато плава, корабът работи. И като работи - печели. Което още веднъж напомня може би баналното вече, но затова пък необходимо пожелание - Повече плаващи кораби за България!
Първото минно заграждение
85 години от Балканската война
Eдно от главните средства за отбрана на бреговете на притежаващите малоброен боен флот държави са минните заграждения. Поставени на известна далечина от брега, във водните райони пред важни пристанища, заливи и удобни за десант места, минните заграждания представляват скрита опасност за врага и възпрепятстват безнаказаното приближаване и действие на неприятелските бойни кораби по бреговата ивица. Затова своевременното поставяне на минни заграждения за защита на уязвимите от неприятелския флот заливи, пристанища и селища по крайбрежието на всяка, опираща на море, държава съставлява първата задача на морските й сили във времето на мобилизацията и подготовката за война. По време на мобилизацията в Балканската война минната част от нашия малък Черноморски флот получила тежката задача да постави минни заграждания пред Варненския залив, за да се възпрепятства всяко вероятно действане на турския флот по нашите брегове. Действително, младите български моряци притежавали отлична подготовка по минното дело и твърде бързо и срочно обслужвали доставените от Франция заградни мини, обаче, в случая задачата налагала да се извършат действия в открито море, далеч от родните брегове, за което били необходими устойчиви, притежаващи добри мореходни качества кораби. За целта другите държави имали нарочни минопоставачни кораби или използвали други такива, пригодени за поставянето на минни заграждания. Българският флот обаче, не притежавал нито минни заградители, нито подходящи кораби с достатъчно водоизместване, за вземане на по-голям товар от мини, а също и съответната скорост за бързото извършване на минно-заградните действия. С присъщата на всеки българин в трудните и съдбоносни моменти изобретателност и предприемчивост, моряците от минната част, след усилена и непрекъсната работа, стъкмили малкия парен катер "Воевода" и шлепът "Амалия" като минни заградители, с които било поставено първото минно заграждане в съществуването на Българското царство. Върху шлепа "Амалия" била поставен дървена площадка с релси, на които били натоварени десет заградни мини. За по-голяма устойчивост във вътрешността на шлепа били поставени различни тежести и цистерни с вода, предназначена за котлите на "Воевода". Последният се запасил с пълен товар гориво. Двете малки плаващи съдини застанали една до друга и били съединени и закрепени помежду си посредством дървени греди. Тоя своеобразен български минен заградител се състоял от две плаващи една до друга части. В едната част се намирал двигателят, посредством който минопоставачът трябвало да се придвижи и достигне района на минното заграждане, а върху втората част били натоварени самите заградни мини. След тая предварителна подготовка минният заградител се отправил в открито море за изпълнение на възложената задача. Естествено, скоростта на заградителя била твърде малка. Наподобявайки пъпленето на костенурка, "Воевода" - "Амалия", бавно се отдалечили от брега и благополучно достигнали означения за минното заграждане район, източно от фара Галата. Първата заградна мина, плъзгайки се леко по релсите, полетяла към морската бездна и се изгубила в пенестите води. След нея, като на учение, в равни промеждутъци от време се откъснали от "Амалия" втората, третата и последующите мини. След поставянето на четвъртата мина обаче, произлязла малка злополука. Поради голямото напрягане в машината на "Воевода", стремяща се да осигури възможния пълен ход на катера за преодоляване силния напор на насрещния вятър се появил внезапен пробив в съединителния венец на главната пароотводна тръба. Следствие на тая повреда, причинена вероятно от изтъняване на азбестовите уплътнители на венеца, от последния започнала да излиза с голям шум тънка струя пара. Поради това машината намалила своя ход и минопоставачът, носен от вятъра се насочил обратно към поставеното вече минно заграждане. Командирът на минопоставача, лейтенант Винаров дал съответната заповед за хвърляне на котвата. Последната, придружена от силното тракане на котвената верига се спуснала към морското дъно. Поради голямата дълбочина обаче, и малката дължина на котвената верига, "Воевода" не успял да се задържи на място. Все пак котвата и веригата намалили бързото отнасяне на минопоставача към собственото му минно заграждане. Бавно, но сигурно "Воевода" - "Амалия" се приближавали към опасността да навлязат в минното поле. В тоя съдбоносен миг, старшият машинист на "Воевода", Васил Вълков, бързо съобразил и мигновено затворил крана за идващата от парния котел пара. Разхлабил съединителния венец на главната пароотводна тръба и поставяйки сръчно нови азбестови уплътнителни пръстени, наново го стегнал, като с това отстранил повредата. Тия действия били извършени с изумителна бързина. След отварянето на съответния парен кран, машината отново заработила с пълната си мощност. "Воевода" отново разлюлял своята снага и упорито се насочил срещу вятъра и вълнението.
Поставянето на минното заграждане продължило и било благополучно завършено. в. "Морски преглед", бр. 136, май 1940, със съкращения.
Разграденият двор на българското Черноморие
Съвместна публикация с в. "Българска армия"
Ракетните ни катери принудително бездействат, докато по крайбрежието процъфтява контрабандата Ако се намери гориво, кой ще даде пълномощия на екипажите да подгонят нарушителите и бандитите? Не е ли крайно време държавата да се загрижи за интересите си.
Жестоките ограничения, наложени от орязания военен бюджет, вързаха за дълго за пирсовете нашите ракетни катери - една реална бойна сила на ВМС. Краткотрайните разредени плавания само показват, че корпусите им обрастват, а скоростта им пада правопропорционално със самочувствието на военните моряци. На пръв поглед не е болка за умиране. Слава богу - никой не се кани да ни напада по море, нито пък някой иска да намалява заплатите на офицерите и старшините за това, че плават много по-рядко отпреди.
Независимо от напредналата им възраст, в тези кораби има още хляб, но те трябва да плават и да стрелят - в противен случай няма да имаме нито боеспособни катери, нито подготвени екипажи. И това, ще каже някой, е обща болка - самолетите все по-малко летят, а и танковете рядко напускат парковете. Така е. В същото време обаче беззаконията и ограбването на България продължават най-вече по крайбрежието. Да бяха само турските рибари и рапанджиите - с мед да ги нахраниш. От години командването на ВМС сигнализира, че по данни на радиотехническите постове за наблюдение в морето, най-често нощем, върху екраните на радиолокационните станции се наблюдава как две движещи се цели се сближават, сливат се и спират, а след часове се раздалечават. Очевидно става дума за прехвърляне на товари, което по цял свят се нарича контрабанда.
Публична тайна е, че някъде по крайбрежието преминават канали и за наркотрафик. По моряшките кръчми се говори, че през лятото черноморските ни курорти се пълнят с нелегално докарани (по море) руски проститутки. Хилядите бутилки алкохол и стековете цигари без бандерол, които полицията и другите контролни органи периодично разкриват и конфискуват, не падат от небето. Голяма част от тях идва контрабандно по море. Така държавата губи милиарди, а ние - потребителите, потиснати от недоимъка, се тровим с ментета.
От години се говори и пише, че България плаче да има брегова охрана. Така, както е тръгнало, този процес ще продължи още дълго за радост на наркотрафиканти, контрабандисти и прочие престъпници. За още по-голяма тяхна радост институциите, които трябва да решат проблема с бреговата охрана, имат малко средства, много идеи и поне засега - почти никакво желание за взаимен компромис. Така на практика се поставят националните интереси след ведомствените. В крайна сметка губим всички.
Дискусиите за бреговата охрана трябва най-после да започнат и на кръглата маса да седнат специалисти, а не чиновници. Но дори дебатите да започнат утре, пътят до пленарната зала на Народното събрание, а оттам - до Министерския съвет и съответните ведомства, е преклено дълъг. Ще остане ли дотогава българското Черноморие разграден двор? Единствените ни кораби, които все още могат да развиват висока скорост и да използват артилерийското си оръжие при голямо вълнение, са ракетните катери. Те могат да настигнат, да респектират и при необходимост да арестуват всеки нарушител. Но нямат няколко неща: гориво, моточасове и пълномощия. Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата заплаща горивото на участниците в спасителните акции на море. Може би ще се намери гориво и за участниците в акциите, които спасяват икономиката и авторитета ни на морска държава?
Ако има гориво, то и ВМС ще потърсят възможност да поддържат и ремонтират по-добре материалната част на катерите. А ако екипажите им получат и необходимите пълномощия, много бързо вложените средства многократно ще се възвърнат. Така ще имаме в строя и боеспособни ракетни катери в интерес на националната ни сигурност, и респектиращи нарушителите плавателни съдове, от които те не могат да избягат.
Вярно е, че в този ред на мисли има много "ако". Още по-вярното и още по-тъжното е, че ракетните ни катери принудително бездействат, докато по крайбрежието процъфтява контрабандата, която нанася пробойна след пробойна в корпуса на националната ни икономика. Който не иска да разбере това, или не е на мястото си, или има интерес седемгодишното безобразие да продължава.
