Баща издирва сам отвлечената си дъщеря
Защо тръгнах сам да търся детето си? Заради мудността на полицията в Търново. Три дни след молбата за издирване оперативният офицер излезе в неколкодневен отпуск. Тогава с ужас установихме, че разследване на практика няма. Самият офицер преди това постоянно омаловажаваше изчезването на детето и твърдеше, че е по нейно собствено желание, спомня си бащата Иван Николов.
Изчезналата Мария не е замръквала ник
ога преди това извън дома си. След като разбира, че от търновските полицаи ползата е никаква, бащата Иван сам се заема с издирването на детето си.
Преживях истински екшън - попаднах във всички нива на подземния свят. За да открия детето си, най-много ми помогнаха мутрите.
Може да говорят всичко, но те са реалната сила в този свят на престъпници, разказва бащата.
Оказва се, че момичето е имало среща с един от известните ромски бандюги от Търново. Уж я поканил да пият кафе с приятеля му. Циганинът се навърта често до Техникума по текстил, където учи Мария. Оттам се и знаят по име. Качват се в такси и отпрашват извън града. По пътя казват на момичето, че ще я продават за проститутка.
Мария иска да излезе от колата, но двамата разбойници започват да я налагат с шамари пред очите на таксиметровия шофьор. Таксиджията остава напълно безучастен към това, което става на задната седалка.
След това циганите я изнасилват и продават на сводник в град Левски. Ден по-късно Мария е препродадена в Плевен, където попада в един апартамент с още две отвлечени и заставени да проституират момичета от Пазарджик и Благоевград. Там я намира баща й и плаща на сводника й 700 лева. Иван е обикновен електротехник в една фабрика в Арбанаси. Взима тези пари на заем от приятели.
До тази фаза от операцията вмешателството на търновската полиция продължава да клони към нула. Единият в отпуск, другият си чопли носа, третият полицай какво прави - сам не знае, е коментарът на бащата на момичето.
Когато той се връща в града, новината, че един родител сам открива и плаща на похитителите за изчезналото си дете, разбунва старопрестолния град като кошер.
Търтеите в РПУ-то обаче заемат известната тактическа позиция - води се следствие, казват те, не можем да коментираме случая за никого. Ако бях чакал полицията да ми намери детето, то вече отдавна щеше да е изпратено в чужбина.
Другите две отвлечени деца в апартамента аз не можах да спася и те сега са в неизвестност, разказва Иван.
Оптимистите, незапознати със стахановската скорост, с която работят българското следствие и прокуратура, ще решат, че все пак иде хепиенд на историята. 4 месеца след този случай циганите, отвлекли, изнасилили и продали Мария за проституиране, се движат напълно спокойно из Търново.
Крили са се известно време в Габрово, но като разбрали, че няма дори да бъдат арестувани, а после пуснати под гаранция, се завръщат в старата столица. Имената им са известни, но моля не ги пишете, за да не би пак да се укрият или да ги убият бандитите, които стоят над тях, моли Иван Николов.
Настина интересно се нарежда съдбата на последния прекупвач на момичето -
Марио. На него бащата дава 700 лева, за да откупи дъщеря си. Марио гръмва в един от бомбените атентати в Плевен от последните месеци. Още е жив, ама върви към умирачка, май няма да го бъде, разказва за него бащата на Мария. В апартамента на Марио плевенските полицаи откриват документите на Мария. Викат я като свидетел, за да я разпитат за него. И се случва поредният абсурд, който показва пълната липса на координация в българската полиция. В Плевен ченгетата дори не знаят, че това момиче е било отвлечено за проституиране и затова документите му са там. Понятие си нямат за това, което е станало, казва бащата на Мария.
Полицаят отговорник на техния район откровено му казва, че в следствието не се прави нищо по случая. Според Иван дъщеря му се оправя от шока.
Прие цялата история по-лекомислено, като някаква авантюра. И, слава богу, че е така.
Въпреки това ми каза: Татко, ако не го осъдят, искам да го убиеш.... Преди няколко месеца едно 17-годишно търновско момиче излиза от вкъщи и повече не се прибира. На другия ден баща й Иван Николов пуска молба за издирване в РПУ-то. След дълги перипетии успява сам да открие детето си, да заплати 700 лева на сводниците и да я върне в къщи. Всички бандюги, участвали в тази драма, са известни, деянията им са доказани, но 5 месеца след случая няма арестуван нито един.
Двама треньори избягаха от Петър Курдов
ПЛОВДИВ
Двама треньори от екипа на Петър Курдов подадоха оставки след първия тренировъчен ден на "Ботев". Занимаващият се с вратарите Христо Тенев си тръгна още след сутрешното занимание. Той не приел Курдов да му дава акъл как да тренира вратарите. Тенев вероятно ще помага на Тенчо Тенев в "Спартак" и ще основе частна вратарска школа.
След вчерашната сутрешна тренировка молба за напускане подаде и кондиционният треньор Васко Николов, който не е съгласен с ролята, която му отрежда Курдов. Пред мен Курдов заяви, че много го уважава и иска да работят заедно. Казал съм на Торос Папазян да разговаря с него и да направи всичко възможно, за да го разубеди, коментира клубният шеф Димитър Христолов, който вчера превел пари за месечните заплати. Христолов призна, че местенето на лагера от Доспат в Трявна е по настояване на треньора на "Спартак" (Пл) Велислав Вуцов. Базата там е под управлението на баща му Иван Вуцов.
Междувременно новият старши треньор на "Локо" (Пд) Димитър Димитров (Херо) пристигна в Пловдив с половината от кюстендилската група играчи. Останалите идват днес. Футболистите са настанени в хотел "Родопи". Днес в 10 часа Херо ще събере на "Лаута" играчите от досегашния тим на "Локо" плюс тези, които идват от Кюстендил, след което ще проведе занимание на стадион "Пловдив". За 18 часа е насрочена официалната тренировка, на която се очаква да пристигнат много фенове.... Сянката на Д. Хаджипетров надвисва над кмета
Ако утре в Пловдив се провеждат местни избори за кмет и на старта застанат д-р Иван Чомаков и неговият конкурент от 1999 г. Димитър Хаджипетров, няма никаква гаранция, че докторът отново ще стигне пръв до финала. Тази крамолна хипотеза се роди в изборната нощ, когато почти половината от гласувалите пловдивчани (48,6 на сто) декларираха доверие към Симеон Втори. Сметката показва близо 100 000 гласа от Пловдив за царя.
За сравнение - преди година и осем месеца д-р Чомаков получи вота на 55 106 свои съграждани, при двойно по-ниска избирателна активност. Трудно е да се каже чии са бюлетините, пуснати за депутатската листа на ОДС в Пловдив. Но елементарната аритметика сочи, че за по-малко от две години сините гласове под тепетата намаляха приблизително с 5000. Само четвърт от 200 817 пловдивчани вярват днес на ОДС. Това е сериозна тема за размисъл не само в партцентралата на ул. "Цар Асен", но и на пл."Ст. Стамболов" 1, откъдето се управлява градът.
Кметският екип и градският парламент едва ли биха могли с чиста съвест да се отметнат от отговорността за наказателния вот, макар че предимно Костов, Гърневски и хората около тях ще операт пешкира. Все пак са от една партия.
За да се оправдаят, общинарите обичат да повтарят, че в ОбС и администрацията се върши изключително много работа, която няма как да се забележи от пловдивчани. Извън кухнята нещата изглеждат по-простичко, особено ако се поставят в прав текст - какво е направено в Пловдив за 20 месеца от поредния син мандат? Отговорът на този въпрос комай ще озори дори трайните привърженици на СДС, защото с невъоръжено око нищо голямо и добро не се вижда. На практика самият д-р Чомаков така и не получи обещаната му подкрепа от синьото правителство. Кошницата, която през есента на 1999 г.ни мъкнеха прегърбените от старание в обещанията си министри, в 99 на сто се оказа празна. През дупките й са се изпарили клетвите за S-бан под тепетата, кристалната вода от каскада "Въча", модерното селскостопанско тържище и какво ли още не.
За разлика от министрите пловдивчани не страдат от къса памет.
Година и осем месеца след този словесен маратон, когато горе-долу същите министри пак нарамиха предизборната кошница, хората чисто и просто им дадоха гръб.
Не помогна нито рязането на червени ленти на сметището и Карловския надлез, нито шампанското, с което беше полят чакълът в "Коматево", нито започналите сякаш специално заради изборите ремонти на Панаирния мост и двете шосета, нито върнатите на общината военни имоти.
Кметът Чомаков пристъпваше неловко с кирка в ръка в "Столипиново", където в духа на традицията сините кандидат-депутати направиха копка на жилищен квартал, без да има проект. Насред облаци прах, кал и пот костюмираните мъже с вратовръзки бяха наясно каква е цената на този цирк. Та дори и неграмотните знаеха, че заразените пилета на ДПС, пуснати в чест на изборите в гетото, поне ще им напълнят коремите.
Едва ли обаче има място за политическа истерия, твърдяща, че синият кмет ще бъде смачкан под царския чехъл. Партийните прогнози за предстоящ бойкот на централната НДСВ власт спрямо местната на СДС не са уместни най-малко, защото Пловдив даде голяма подкрепа на Симеон II. Подобен бойкот би означавал бойкот не срещу мен, а срещу пловдивчани, коментира и д-р Чомаков. Нито една политическа сила не би предприела подобен ход, ако не се счита за камикадзе.
Безспорно обаче е едно - че градската управа вече не може да си позволи лукса да се отдаде на полудрямката, в която се протягаше досега. През миналата година, за да се върже пловдивският бюджет, Министерският съвет с 10 свои постановления даде на общината допълнителна целева субсидия. През тази година хазната дотук е на червено с 15 млн.лв. Скрито заложеният дефицит е двойно по-голям.
Предполага се, че новото правителство вероятно също ще разпределя средства на закъсалите общини, но при две задължителни условия - ако държавният портфейл не е изтърбушен до троха и ако самата администрация има ефективна финансова политика. Може би, съзнавайки това, кметът се е забързал да прави конкретна програма за управление, като обеща да я представи седмица след изборите.
На пл."Ст. Стамболов", както и на "Цар Асен" тръпнат в догадки с кого Симеон II ще се договори за коалиция, кой ще е следващият премиер и съответно - областен управител. Кметското тяло е настроено либерално към коалицията на ОДС с царя и ще приветства министър-председателя, ако той се казва Стефан Софиянски. Чомаков пази добрите си отношения със столичния кмет още от времето, когато е бил депутат. От това, кой ще стане премиер, зависи и назначаването на нов областен управител. Най-добрият вариант за Чомаков е наместникът на Симеон II в Пловдив да се казва Даниела Желязкова, която временно заместваше титуляря Андон Андонов по изборите. Кметицата на район "Северен" хем е в час, хем има респект към доктора, хем той самият признава, че добре работи с жените.
Най-неприятна изненада за градоначалника ще бъде назначаването на един от братята Хаджипетрови за областен шеф. Имената и на двамата - Гьока и Димитър, се спрягат из кулоарите. Братята трудно ще простят на Чомаков предварителните избори за кандидат-кмет в СДС през 1999 г. Тогава беше изваден компромат срещу Димитър Хаджипетров, пряк конкурент за стола. Прокуратурата обяви пред медиите, че срещу Хаджипетров е образувана проверка по 10 сделки с имоти. По тази или друга причина д-р Чомаков остана без конкурент в СДС за същинските избори... Има още един суров вариант - областта да се оглави от Николай Хаджиев. И той, както д-р Гьока Хаджипетров, е включен в кандидатдепутатската листа на НДСВ. Хаджиев беше заместник на Димитър Хаджипетров в район "Централен".... Тайсън срещу Люис - два пъти
ПЛОВДИВ
Ленъкс Люис и Майк Тайсън ще се бият един срещу друг на ринга - при това два пъти. Умопомрачителните 210 милиона долара ще бъдат раздадени на двамата боксьори. Сделката е възможна благодарение на двете тв компании - НВО и "Shotime", които държат прават на състезателите. НВО е промотър на Люис, докато "Showtime" е на Тайсън. Първата битка между двамата е насрочена за 8 декември, а втората ще е през май догодина. Договорът за най-скъпоплатената битка в историята на бокса, двамата няма да се бият за световна титла, бе парафиран през уикенда в Ню Йорк. Според него наградният фонд за първия мач ще бъде разделен 50 на 50, докато победителят във втория ще прибере "лъвския пай" от втората.
Далаверата за Ленъкс Люис обаче ще е по-голяма, тъй като той не е гражданин на САЩ и няма да плаща данъци на парите. Двубоят ще се проведе в "Тръмп Уорълд Тауър" в Ню Йорк, който е собственост на на билионера Доналд Тръмп. "По принцип имахме идея срещите да са в световния център на бокса Лас Вегас, но от тв компаниите ни увериха, че приходите от евентуалната битка в Ню Йорк ще са неколкократно по-високи. Това е и причината да се съгласим", коментира финансовият съветник на Люис - Ейдриън Огън. Луксът за състезателите ще е много голям. Преди мачовете те ще имат на разположение президентски апартаменти с изглед към сградата на ООН, чийто наем за една седмица е 50 000 долара.... Третият печели, или социалистите като щастливото овчарче
По време на предизборното си гостуване в шоуто на Слави Трифонов лидерът на БСП Георги Първанов доста надскочи сянката си. Помолен да характеризира колегите си, лидери на другите партии и коалиции, той актуализира много стар анекдот. Каза, че И. Костов, А. Доган и С. Сакскобугготски ще влязат в енциклопедията като дребни политици, живели в епохата на Георги Първанов. Излъга, разбира се, но беше на подходящо място и в подходящо време.
Слави Трифонов отне клиентелата на "Панорама", наричана преди време "бръснарницата на Гарелов". В някогашните кръчми, кафенета и бръснарници е било прието да се послъгва, стига да го правиш достатъчно духовито. Сега това минава в телевизията. И въпреки всичко, в изфукването на Георги Първанов има някаква логика.
В предизборните месеци за БСП и коалицията около нея се говореше малко. Основното противоречие вече беше се оформило между ОДС и НДСВ.
Каквото и да говореше, за Георги Първанов (както и за почти цялото българското общество) беше все едно дали Коалиция за България ще се подреди веднага след царското движение, или ще пусне пред себе си и ОДС. Падението е за сините. Червената коалиция беше предвижданият аутсайдер.
И тя ще бъде по-подготвената за времето, в което ще настъпят процесите на преподреждане вътре в неуспелите партии и коалиции.
Оттук нататък развитието на социалистическата партия има основно две посоки. Първата, и оптимистичната за гражданското общество у нас (все някога ще го има), е, че
БСП спечели време, за да се консолидира и модернизира. Очевидна е разликата между БСП в началото на 1997 година и БСП след парламентарните избори-2001. Не става дума за това, че тогава тя беше партията, падаща от власт, а сега видя как основният й съперник падна от власт. В БСП няма вътрешнопартийна опозиция, или, ако я има, тя е обезсилена. Отделен въпрос е дали това е постигнато в резултат на усилията на лидера Георги Първанов.
Георги Първанов не е глупав политик, но като че ли доста му помогна и съдбата, за което Жан Виденов, ако иска, може да му завижда. В днешното висше ръководство на БСП фактически ги няма Николай Добрев (лека му пръст), Красимир Премянов, Клара Маринова, Николай Камов, Никола Койчев, Александър Маринов, Стефан Продев и т.н. Без Продев, всеки един от тези хора винаги е живял с мисълта, че всеки друг, оглавил партията, е заел полагащото му се място. Г-н Продев никога не е искал да бъде лидер на партията, но тежко на този лидер, който не го е признавал за върховния морален коректив.
Четирите години дълбока опозиция помогнаха на БСП да скъса до доста голяма степен с номенклатурното си минало. Поне в централното й ръководство вече няма влияние нито едно лице, минало през ЦК на ДКМС. Там се готвеха кадри за управлението на социалистическата държава. Вече без идеологически притеснения може да се каже, че добре се готвеха, тъй като кадри, минали през тази люпилня, днес ръководят политически сили от целия спектър и повечето от малкото успешни начинания в бизнеса. Грешката на повечето от досегашните лидери на БСП е, че до 1997 година не можаха или не искаха да разберат, че партията-държава е безвъзвратно в миналото. Те продължаваха да смятат, че властта по право принадлежи на партията им, т.е. на тези, които се вредят в ръководството й. По тази причина водеха най-жестоките политически битки, на които са способни, не в парламента и не в цялото национално политическо пространство, а в ръководството на собствената си партия. Вече разбраха, че партията възнаграждава чрез държавата.
Или че преди да се стигне до благите служби, трябва да се извоюва законодателната и изпълнителната власт. Убедиха се не толкова от собствените си грешки, колкото от грешката на основния си противник - СДС, току-що провалил се. И така на принципа - и аз не съм добре, но на Вуте му е още по-зле, за БСП следизборните времена могат да бъдат добри. Разшифровано, това твърдение звучи така - ние не спечелихме кой знае какво политическо влияние през последните 4 години, но за сметка на това СДС изгуби почти всичко. При това положение в БСП може да се утвърди схващането, че е една от многото партии, т.е. да се реши основният проблем, който я различава от т.нар. нормални партии.
Тогава тя ще приема, че е нормално както да се печели, така и да се губи влияние. Че за влизане във властта може да става дума, когато партията е наясно със себе си като идеи, като програма, като лидери... И всичко това може да се случи в следващите 4 години в БСП, дори и ако неин лидер продължава да бъде Георги Първанов. След това, ако тази модернизирана и европеизирана лява партия евентуално си отгледа по-харизматичен лидер, може да дойде на власт.
Направихме предварителната уговорка, че всичко това е добрият за БСП и гражданското общество вариант. А какъв е лошият?
Лошият вариант ни е много по-познат. И в сегашния състав на ВС на БСП вече се събуждат инстинктите. Намират се няколко души, всеки от които смята, че компрометирането на Първанов създава възможност той да стане лидер.
Те се обединяват и на следващия изборите конгрес убеждават делегатите, че представянето на БСП на последния парламентарен вот е провал. Започват познатите ни котерийни борби. Събуждат се амбициите на поотдръпналите се лидери като Александър Лилов, Красимир Премянов и тути кванти. Събужда се духът на дядо Маркс, по историческа аналогия го следват ленинизмът, живковизмът... Това по историческа, а по философска аналогия следва фарс, защото в развитието на човечеството драмата се повтаря като фарс. Из "Позитано" 20 се преследват глутници политически духове. И се забавя създаването на мощна, адекватна на началото на ХХI век и наистина нужна на гражданското общество у нас лява партия.
Но... Както е казал народът, на кьоравия щъркел Господ му прави гнездото, а на Първанов - епохата.... Ще се превърне ли България в "лудата крава" на Европа?
Стреснат, трогнат, но не непременно очарован, светът гледа изборните резултати от България и си търка очите.
По време на пресконференцията на ОДС в изборната нощ една млада журналистка притеснено задаваше въпроси на мрачния Иван Костов, като на два пъти повтори "Как ще коментирате тази тежка победа? ". Имайки предвид загуба.
Но всъщност беше толкова права. Що се отнася до външните отношения на България, става дума за тежка изборна победа.
До този момент нашата "къща" отвън се виждаше измазана, с чисти прозорци, със скромна, но спретната градинка. А отвътре - смрад. Но гостите ги канехме само на двора.
Сега отвън се виждат скелета, найлони, някакви хора тепърва се готвят да започват работа.
България влиза в международна карантина, която може да се сравни само с избухването на няколко огнища на "луда крава" в страната.
Не очаквайте критики или остри коментари. Просто големите играчи стоят като феи край люлката на новороденото в България политическо бебе, наричат каквото могат и се чудят дали бебокът ще порасне генийче или изрод. Като най-хитрата фея стои на края на опашката и иска последна да пошепне пожеланията си, дано хванат дикиш.
Трезво погледнато, новото мнозинство е силно ограничено в маневрите си на световната сцена - валутен борд, преговори с ЕС, стремеж към НАТО.
Въпреки това в чужбина се питат: а сега накъде ще поемат?
Безпокоя се от гласуването в България, най-вече от "обещанията, които се чуват", каза точно три дни преди вота Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването. Освен всичко друго, г-н Ферхойген е социалдемократ, така че всякакви бивши величества го стряскат априори.
Достатъчно е обаче да обявим, че въвеждаме ограничителен режим за внос на някаква стока, за да скочат всички в ЦЕФТА или ЕС, че нарушаваме подписани вече споразумения. Дотам стреснахме хората, че говорителят на Еврокомисията каза:"В преговорите с България не са били поставяни условия за политическия режим, стига той да е демократичен". С две думи, в Брюксел сигурно са готови и монархия да очакват от нас.
В Щатите със сигурност са раздразнени - първо, защото мразят непредсказуемите неща, и, второ, защото не знаят дали новата власт ще бъде толкова послушна, колкото досегашната.
От друга страна, САЩ са "акционери" с 20% в Международния валутен фонд. А оттам не очакват от нас нищо повече от това, да си плащаме редовно и да им играем по свирката. Така че всички "закачки" с валутния резерв, плащанията на дълга или бюджета ще доведат до мигновена реакция. Русия е в ролята на феята, която чака да застане последна до креватчето на новороденото. Защото, както се знае от приказките, онази фея, която говори последна, има шансове да промени наричанията на предшестващите.
Турция няма как да не е доволна от резултатите от вота у нас. Има големи шансове ДПС да влезе в изпълнителната власт, ориентацията ни към НАТО се очаква да се запази. Там проблеми не би трябвало да има.
Гърция засега хитро се възхищава "какво е чудо станало". Но тамошният бизнес вероятно с нетърпение очаква да променим конституцията, за да могат чужденци да купуват земя (както каза един от експертите на НДСВ) и да се либерализират още повече законите на предприемачеството. За да цъфнат още стотина шивашки цеха, каквито има само в Тайланд и Малайзия... Проблемът с Македония отсега нататък няма в никакъв случай да бъде само "проблем на македонските отговорници" (както каза Симеон преди около две седмици).
В Скопие, говорят, вече се питали "Царят нас дали ще ни иска? ". Иска-не иска, позиция трябва да имаме. Като му дойде времето, обаче скоро.
И за десерт - отношенията с Арабския свят, Северна Африка, и още по-точно - Либия. Симеон има сериозни приятелски и бизнесвръзки с династиите в региона, но Триполи стои доста встрани от общия поток. Така или иначе, известни са амбициите на Кадафи да обединява Африка, политиката му все повече се отваря към останалите държави от региона. По казуса "Либия" някой в НДСВ трябва да е започнал работа, докато четете тези редове. Делото срещу медиците ни е на 22 септември - няма време! Изходът от процеса ще е първият сериозен тест за царското движение и може да се окаже първото тежко разочарование....
