ВМРО в коалиция с Б. Бонев на изборите
КЮСТЕНДИЛ ВМРО ще търси контакти за коалиране с по-малки формации и предимно с монархическите организации, движение "Гергьовден" и партията на бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Това съобщи лидерът на организацията Красимир Каракачанов след завършилата в Кюстендил отчетно-изборна конференция на ВМРО. Той каза, че преговори със СДС на този етап са изключени. Това би могло да стане след изборите, ако от синята партия променят позициите си по някои принципи от досегашното взаимодействие в рамките на коалицията ОДС, уточни Каракачанов.... Албанците в Южна Сърбия се готвят за война
ПРИЩИНА - БЕЛГРАД Албанските сепаратисти от т.нар. Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац обявиха повишена бойна готовност и всеобща мобилизация в контролираните от тях райони на Южна Сърбия, предаде ДПА. Шакир Шакири, говорител на политическото крило на АОПМБ, обяви, че решението било взето след "няколко провокации" на югославските власти. До престрелка между бойци на АОПМБ и югославски войници се стигна в четвъртък вечер след няколко седмици относително затишие.
Междувременно Бернар Кушнер, който с пищна церемония се раздели вчера с поста си на главен администратор на ООН за Косово, призна, че международната общност е "предала" косовските сърби на отмъщението на албанците и не ги е защитила достатъчно. Кушнер предупреди албанците, че в очите на света от жертви са се превърнали в потисници. "Моля ви, скъпи приятели, спрете убийствата", прикани ги той в препълнената спортна зала в Прищина.
Французинът Кушнер ще бъде заменен на поста от датчанина Ханс Хаекеруп, бивш военен министър. Моята цел ще бъде да извадя Косово от заглавията на вестниците, лаконично обясни Хаекеруп.... Братовчед на мюфтия №1 прави преврат
ПЛОВДИВ Хасан Али (25), братовчед на главния мюфтия, стана районен мюфтия на Пловдив. Изборът му бе легитимиран на районната мюсюлманска конференция в Джумая джамия вчера. Али се състезаваше с още трима кандидати - Юксел Фези, Мехмед Мехмедов, и Исмаил Гьорч.
За последните двама изобщо не се стигна до гласуване по решение на комисията от Главно мюфтийство. Мехмед Мехмедов показа документи с подпис на Главно мюфтийство, с които е бил заплашван да не се явява на конференцията. При проверка се оказа, че печатът е фалшив. По време на конференцията освен кандидат за мюфтия Хасан Али беше и координатор - записваше делегатите и им даваше картите. Това е нeдопустимо според устава на мюсюлманите, каза Ерл Мехмед - - зам.-председател на местното ДПС. Всичко е в реда на нещата, контрира го главният мюфтия - Селим Мехмед. Работех като секретар на Селим Мехмед в Пловдив, каза Хасан. Като такъв Хасан е бил в предизборната тричленка на Главно мюфтийство, която обикаляше правоверните по места, за да им разясни ситуацията в региона.
Като почетен гост присъства общественият лидер Гюрсел Алиев. Неправилно е всички пари от вакъфите да отиват в София, а през настоятелството ни да не минава нищо, каза Алиев. Освен това Али Хасан и Селим Мехмед са от една махала - Горни Воден. За мен Хасан е подставен човек, допълни Алиев, които е нарочен за злоупотреби с вакъфски имоти. На репортерски въпрос, как ще коментира избора на Хасан за мюфтия, Селим Мехмед каза:"Не одобрявам агресивните публикации на "Марица". Заради вас сега Гюрсел Алиев ме съди".... Броят на наркоманите нараснал драстично
Броят на младежите наркомани у нас драстично е нараснал, като най-много са зависимите в големите градове. Това стана ясно на започналата вчера в столичния хотел "Родина" регионална конференция по проблемите на наркотрафика. Икономическият преход и кризите на Балканите само за няколко години са довели до бум в наркоманията в повечето страни от полуострова. В самото начало на т.нар. балкански път на дрогата стои България, а това я прави особено уязвима, считат специалистите. Консумацията на опиати е нараснала десетки пъти, статистика колко са зависимите у нас обаче не се прави. Полицията разполага с данни за 4123 криминално проявени наркомани, по-голямата част от които са непълнолетни момчета. Най-често се започва с канабис и психотропни медикаменти, а следващата стъпка е употребата на хероин.
Така обясни директорът на Националния център по наркомания д-р Георги Василев.
25 на сто от учещите посягат от любопитство към наркотиците, а година след това се наблюдава, че 16 на сто от тях стават зависими, уточни той.... В целия свят има нощен живот, искаме и ние
КАРЛОВО Това е текстът на писмото до кмета на Карлово Желязко Домусчиев, връчено му заедно с подписка на 306 младежи от града.
Писмото е пратено след решението на местния парламент за въвеждането на нови изисквания към собствениците на 43 нощни заведения в 75-хилядната Карловска община.
Становище на полицията за самото заведение и договор с фирма за физическа охрана искат общинарите. Полицаите са категорични: в заведения, където са ставали инциденти, разрешителни за нощна работа да не се издават.
Младежите обаче реагират - спрете престъпността, оставете заведенията да работят.
Течни "забавления" предлагат половината нощни кафе-барчета, в които често се намират игрални автомати и се слуша чалга. Те обикновено държат отворено, докато си отиде и последният клиент.
Собствениците на "Флекс" и "Фактор" реагират бурно, когато пресата свързва убийствата с техните имена - всъщност, оказва се, подписката на 306-мата, поискали нощен живот в Карлово, е да защити именно честта на "Флекс". Стопаните му - млади хора, вложили много труд и мераци да го обзаведат, страдат от новия общински режим. В техностил, малко ретро, то е уютно място за мнозина. Врати на стари коли оформят малки сепарета, в които се кипрят вехти дивани. Табло на BMV, части от кола, волан са "картините" по стените. Боядисан в синьо варел е маса-катедра. Това е едно от малкото места, където канят жива музика с отбрани изпълнители. Слуховете обаче спрягат заведението като място, където можеш спокойно да пушиш марихуана. Ако има такова нещо - нека полицията изтръска всички присъстващи и ги хване - призовава собственичката Радка Драгиева.
Кошмарните спомени от убийството обаче не са напуснали нито нея, нито приятелите на децата й - студенти, около 20-годишни. Докато тя разказва как точно станало убийството на Продан, до нея на табуретка седи Симеон - също към 20-годишен младеж. Той е прегърнал коленете си и се полюшва лекичко назад-напред. Симеон видял с очите си как точно са убили Продан, правил му изкуствено дишане, отишъл с екипа на Бърза помощ до болницата, видял как дежурният лекар се разтреперил и загубил самообладание при вида на полумъртвия младеж. Той още не може да се съвземе от трагедията и смята, че полицията и лекарите не са си на мястото.
Ресторант
"Москва" - нова дискотека, е вариантът, който общината предлага на младите. По-централно място от това трудно може да се намери. Възможностите за охрана са идеални, сградата е функционална и става за дискотека, а по-малки зали за развлечения. Привържениците на нощния живот обаче твърдят, че на тях не им трябва шумна дискотека, където се събират пияни ученички. Те искат свой клуб, със своя музика и свои приятели. Чалгата с най-долнопробни текстове всъщност тресе района около Ловния парк в Карлово откъм шатрите на "Лунапарк" и вбесява комшиите му.
Нощната хроника на Карлово е впечатляваща. Със счупени ребра се разминал преди време инж. Иван Илиев. Той работил до късно в офиса на свой приятел и около полунощ тръгнал да си ходи. Насред главната улица бил нападнат и бит от двама младежи, които дори не го ограбили. Той още не може да разбере с какво е предизвикал агресията.
На път от сопотската дискотека "Черно и бяло" близо до Карлово катастрофира "Ауди" с трима пътници. Колата се забила в крайпътно дърво около 3 часа след полунощ - всички в нея били добре подпийнали. Загина 21-годишен младеж, приятелката му бе тежко ранена с опасност за живота, шофьорът също.
Пияни полицаи вадят пистолети и гърмят нощем в заведенията, заявиха пред кмета на Карлово, пред заместника му и пред двама представители на РПУ по време на срещата за нощния живот местни младежи. Те посочиха имената, времето и мястото, където това е ставало. Напишете сигнал до полицията, посъветваха ги от администрацията. Търсих помощ от полицията в 12 през нощта, дежурният ми се изсмя и затвори, оплака се пак там тийнейджърка.
Срам ме е да кажа, че съм от Карлово, твърди момиче, което учи в Пловдив. Веднага отбелязват - а, от града на бандитите. А Теодора Драгиева, студентка в Земеделския колеж, отбелязва:"Като кажа, че съм от Карлово, веднага ме питат "А брадва носиш ли?"
Чалга и дискотека с пияни ученички - това са възможностите на Карлово. Страдат от липсата на по-добър избор младите хора. През есента идва Мариус Куркински и залата беше претъпкана, така беше и при Астор и Орфи - вече не помним тази или миналата година беше, оплакват се те.
Защо да не помислим как да направим парка "Бешбунар" (местност в подножието на Стара планина - поляна и орехова гора - б.а. ) в място за младежки забавления, предлага на младите кметът Желязко Домусчиев. Как да заведа приятелката си там, контрира младеж от залата. Да умрем от студ или да й показвам как пасват козите, уточнява въпроса си той.... Волейбол на квадрат в семейство Драгиеви
ПЛОВДИВ Бяхме едно много силно поколение и тренирахме усилено, спомня си Петьо. Играехме не толкова за пари, колкото за слава, за България и за спорта, който обичахме. Пари нямаше. Даваха ни по
80 лева на месец.
Тренирахме по четири пъти на ден. Искахме да направим нещо повече от нашите предшественици, които имаха втори места от световни, европейски и др. Постигнахме го с много труд и лишения.
Имахме трима треньори, защото тогава федерацията не правеше икономии както сега. Старши треньор бе Кючуков, помагаха му Георги Василев и Аладжов. Започвахме с Аладжов сутрин, който се грижеше за кондицията. После играехме волейбол с Василев, следобед в залата с Кючуков и накрая пак с Аладжов. Тренирахме от сутрин до вечер. Участвахме в много турнири преди световното и не загубихме нито един от тях. Паднахме чак на полуфинала във Франция от руснаците. Тогава времената бяха по-особени. Точно преди този мач двама от най-добрите ни състезатели
Кьосев и
Гълъбинов изведнъж се разболяха.
Паднахме с 3:0. За малкия финал обаче двамата внезапно се оправиха, излязохме срещу бразилците и ги бихме с 3:0, като те бяха сребърни медалисти от предната олимпиада. На финала руснаците играха много слабо и загубиха от САЩ. Сега, като се връщам назад, ме е яд, че не ги бихме, но тогава такива бяха времената. Срещу руснаците не играехме. Те пък за благодарност ни прекараха на олимпиадата в Сеул и пуснаха един мач на Аржентина, като по този начин ни лишиха от полуфинал. Водеха 2:0, треньорът им извади най-силните им играчи и паднаха с 2:3, допълва Драгиев.
За успеха от федерацията дават на волейболистите ни премии от по 1000 долара и ги правят заслужили майстори на спорта. Офертите от Запад за пловдивчанина не закъсняват. Веднага след световното френски клубове дават мило и драго, за да го имат. Тогава обаче не можеш да излезеш в чужбина, преди да навършиш 28 г. През 1989 г.федерацията променя правилото и разрешава на 24-годишни национали да заиграят на Запад. Италианският "Батипалия" от серия А1 е първия клуб на Петьо. Беше едно малко градче южно от Неапол. Там играехме заедно с Кьосев. Имахме много добри условия, само дето отборчето бе слабо и нямаше амбиции. Първоначално ни приеха добре, но след това основният им разпределител започна да крои шапка зад гърба ни и трябваше да се махнем. Изобщо италианците са по-студени и дръпнати хора от гърците, които са ни по-близки по манталитет. В южната ни съседка е по-спокойно, бяхме по-сигурни, бяха и по-точни в плащането, казва Драгиев.
Гръцкия му период започва с новака в А 1"Нафпигия", където играе 1 година. Бяхме скромен отбор, но с амбиции и се класирахме на пето място. Победихме най-силния тим тогава "Панатинайкос", както и "Арис". Беше голям празник. Следващия сезон, когато вече бях в "Панатинайкос", "Нафпигия" дори ни изпревари в класирането, тъй като ние имахме проблеми с братя Ковачеви, които не можеха да играят. Пето място достигнахме и с "Янина". Бяха все млади момчета, като сега в "Локомотив". Там играхме заедно с Тодоров. Треньорите ни гледаха какво правим ние и ни даваха за пример. Бихме и "Панатинайкос", и "Олимпиакос".
Гърците са луди по спорта а волейболът и баскетболът са на голяма почит, допълва той. Драгиев обаче е принуден всяка година да сменя отбора. В началото гледат на теб с уважение, като изкараш една година, започват да увъртат и да се възползват от ситуацията по най-добрия начин. На всичкото отгоре, с течение на времето бавеха и парите, затова беше по-добре да сменям клубовете си, обяснява той. Иначе в Гърция сме нямали никакви битови проблеми. Мислехме само за волейбол. Например детето ти се разболява, веднага идва човек и го води на лекар. Даваха ни служебни апартаменти, обзаведени с абсолютно всичко. Все едно сме си у дома. Пълен професионализъм, допълва Драгиев.
От ПАОК обаче все още му дължат пари и до две-три седмици му предстои ново пътуване до Солун. Около 20 000 долара годишно печели Петьо при престоя си в Гърция. В началото бяха по-точни в плащанията, но и не толкова щедри. Сега обещават луди пари за недоказани състезатели от чужбина и после се чудят как да им плащат. Клубът, който не ми плати, например ни беше предоставил най-добрите условия. Дадоха ни апартамент от 130 квадрата, до едно време плащаха редовно, после започнаха да увъртат. Освен това много често президентът на волейболен и баскетболен клуб е един и същ, а баскетболът все пак си остава №1 и за него са отделят повече средства. Иначе там си имат закон за спорта и спонсорите са освободени от данъци. Федерацията заделя 200 000 долара годишно за всеки клуб, благодетелите наливат допълнителни пари. Петьо Драгиев с носталгия си спомня за времето непосредствено след световното, когато зала "Строител" се пукаше по шевовете. Тогава и условията бяха по-добри. На "Лаута" си имахме всичко, залата беше отоплена, хранеха ни. Във федерацията имаше по-голяма организация и се грижеше за клубовете. Сега например не се знае къде потъват парите от трансфери, които трябва да се разпределят. Липсата на закон за спорта допълнително влошава нещата, спонсорите не дават много пари, защото са на загуба. Залите са празни, тъй като трябва да се продават играчи, за да не загине отборът. Днес прочетеш във вестника за някоя нова звезда, утре отидеш да го гледаш, а той вече в друг тим. Затова нямаме волейбол в момента. Сега играем квалификации за световно. Едно време се класирахме директно след европейските първенство, завършва Петьо.
Извън спорта пловдивчанинът се радва на спокоен семеен живот, на съпругата си Нели и на двамата си синове, които тръгват по неговия път.
Нели е бивша волейболистка и двамата се запознават на площадката. Тя също е учила в спортното и се е състезавала за "Марица". Раждането на първото им дете обаче слага край на кариерата й. Нели можеше да играе и в чужбина, когато заминахме за Италия и после за Гърция. Преценихме обаче, че е по-добре тя да се грижи за децата, а не външен човек. Не че не можем да си го позволим. Нели ни гледа и ни готви. Без нея сме загубени, споделя Петьо за съпругата си. Семейството живее в уютен апартамент в "Тракия" и не смята да сменя обстановката. Петьо не е отхвърлил възможността за нова авантюра в чужбина, този път като треньор. Нека обаче понатрупа още малко треньорски опит, категорична е жена му.
Това не им пречи, когато решат, да се натоварят на белия "Опел Омега" и да пътуват редовно до южната ни съседка, където имат много приятели, пък и четиримата са на "ти" с гръцкия.
Иначе са домошари и обичат домашния уют. Достатъчно сме ходили по чужбина, лагери и хотели. Гледаме много телевизия, предимно спорт, разказва семейството. Имаме няколко гръцки програми с много спорт и хубави филми. Понякога дори трябва да превеждаме, когато комшиите ни гостуват.
Слушаме предимно гръцка музика, допълват двамата. Алкохол не близват, само през лятото Петьо си позволява по малко бира. От 16 години сме заедно, разбираме се чудесно, завършват Петьо и Нели.
Гетото въстана за ток
ПЛОВДИВ "Столипиново" въстана вчера навръх Банго Васий - циганската Нова година. 300 роми от бл. 4001 и 4002 на ул. "Сокол" се изсипаха навън. Пътното платно беше блокирано с контейнери. Жива верига от деца заварди трасето и не пускаше колите да преминават. Родителите им стояха на тротоара и ги насърчаваха. Линейка не можа да стигне до болен на ул. "Крайна". Без ток сме от петък вечерта, човек умря, не можем да го погребем, викаха мургавите. Платили сме си сметките, а ни оставят на студено, твърдяха отрязаните. Около 14 часа пристигнаха 50-ина таксита. Протестиращите ги посрещнаха с освирквания и дюдюкания. Една от колите тръгна срещу барикадите но не успя и се върна обратно. Разярен шофьор излезе срещу тълпата с дървена бухалка в ръка. В следващия миг градушка от камъни полетя към такситата. Стъклата на няколко автомобила бяха потрошени. Таксиджиите минаха в отбрана и се изтеглиха от полесражението. Чичкото със сопата ме удари по гърба, плачеше 12-годишната Райна Стилянова.
По една случайност нямаше други ранени. Полиция на местопроизшествието нямаше. Ченгетата дошли сутринта и разчистили пътя, но после ромите пак го блокирали.
Токът в квартала не е спрян заради неплатени сметки, а защото има голяма авария, казаха диспечерите на Енергото. Изгорели са два трансформатора. Единият бил оправен и пуснат наново. Повредата на втория не може да се отстрани веднага, тъй като е изгорял главният изключвател, заявиха енергетиците.... Засегнатите: Груйчева и Бадев искат свой човек в Спортното
ПЛОВДИВ Срещу ССУ "Васил Левски" се води злонамерена кампания от наместничката на ДАМС за Пловдив Стоянка Груйчева и от заместник-кмета на града Анастас Бадев. Целта й е да бъде дискредитирано сегашното ръководство на училището, за да може то да бъде оглавено от верен човек, заявиха на импровизирана пресконференция в петък заместник-директорът по спортната част Георги Панчев, по икономическата част Маргарита Хасарджиева, шефът на клуба по фехтовка Илия Герчев, президентът на клуба по гребане Венелин Боев, треньорът по щанги Георги Йотовски, изпълнителният директор на АСКК "Тракия" Виолета Малева.
Груйчева работи в полза на някогашната си съотборничка Сия Келбечева, категорични са засегнатите. Те категорично отхвърлиха обвиненията на Груйчева и констатациите от финансовата ревизия, назначена от Бадев по нейна молба. Според ръководството на училището целта на Стоянка Груйчева и Анастас Бадев е да сложат свой доверен човек за директор. Груйчева бе обвинена, че няма прозрачност при разпределянето на парите от тотото между клубовете.
Георги Панчев, заместник- директор по спортната част:
Атакуват ни за абсурдни неща. В края на 1999 и началото на 2000 година бяхме уведомени, че се закриват 12 щатни работници в училищния стол. При това положение децата щяха да останат без храна. Ние влязохме в положението на общината, като поехме ангажимента да се нагърбим с храненето на учениците.
За целта реактивирахме създадената през 1991 година училищна фирма "Джуниорспорт". Храним децата на себестойността на продуктите, без надценка. Сключеният договор между фирмата и ССУ "Васил Левски" е със знанието на общината. След парафирането му сме уведомили Общинския съвет на сесия и лично г-н Бадев. Освен това договорът е подписан от юриста на общината Антони Запрянов.
За тази година, през която "Джуниорспорт" осъществява храненето на учениците, сме спестили на общината 26 000 лева от фонд "Работна заплата". При нас се хранят 600 деца и сумата, която трябва да получим от ОС за това, е 186 000 лева.
От тях в момента на проверката бяха постъпили едва 70 000 лева. Въпреки това учениците не са оставали без храна. Считам, че забавянето е целенасочено.
В частен разговор са ми заявявали, че докато "Джуниорспорт" държи стола, положението с парите ще бъде такова. Мисля, че хората, които хвърлят калта срещу нас, искат да сложат на мястото на училищната фирма частна, която да се контролира от тях.
Освен това имам информация за апетити към общежитията на школото, които могат да бъдат превърнати в хотели. Искам да отбележа, че благодарение на "Джуниорспорт" ССУ "Васил Левски" единствено между спортните училища в страната храни безплатно учениците си.
Дори школите на ЦСКА и "Левски" закриха столовете. Явно обаче някой ни завидя и не иска да работим по този начин.
Маргарита
Хасарджиева, помощник- директор по административно-стопанската част:
Всички наеми, които вземаме, отиват общинския бюджет. В училището не остава нищо. Фирма "Евелин 88" ползва една стая, за да провежда два пъти седмично по 2 часа занимания по теория за шофьорски курсове.
И за това ли трябва да се обявява конкурс? Дадохме на фирмата на родителите на спортист №1 на Пловдив за 2000 година няколко квадратни метра площ за павилион за закуски. Така му помогнахме в тези времена. Какво мислите, че може да се изкара от една такава лавка? На всичкото отгоре те плащат двойно по-голям наем от определените цени от общината.
Тук искам да попитам: щом тези обекти са незаконни, защо общината прибира наема и досега не е протестирала срещу тези пари. Явно апетитите към базата са големи. Другият ми въпрос е кой има интерес да спира опитите на училището да се самофинансира и така да облекчава бюджета на общината?
Виолета Малева, изпълнителен директор на АССКК "Тракия":
Лично аз очаквах, че г-н Бадев ще даде пресконференция за работата на комисията за обезопасяване на Гребната база след трагичния инцидент през есента. Срокът за заключението на комисията бе 10 януари, но той не е спазен. Гребната е затворена за тренировки и така се губи време за подготовка.
Вместо да се види как да се оправи каналът, който е заприличал на плантация за водорасли, г-н Бадев и Таня Груйчева се занимават апаратни игри.
Ако проблемът беше решен, националните отбори щяха да бъдат на лагер в Пловдив и от това щеше да спечелят и градът ни, и училището. Сега ние трябва да търсим място къде да провеждаме тренировките, което не е никак лесно след пресъхването на Панчарево. Сигурно ще трябва да ходим чак до Русе, което ще ни струва много. Не е решен и въпросът със спасителите, въпреки че на срещата с инициативния комитет на родителите г-н Бадев обеща да назначи двама към общинската фирма "Пловдивспорт".
Румен Йоцов, треньор по лека атлетика:
След като волейболът влезе изцяло в зала, двете площадки от северната страна училището бяха тотално занемарени. Те бяха заприличали на бунище. Струваше ми доста средства да облагородя този терен, за да заприлича на това, което е в момента. Колкото до обвиненията за лагера в Сопот искам да отбележа, че ако не беше даден под наем на ЕТ "Пилев", сега нямаше да има и помен от него.
Лагерът се състои от 4 бунгала и една столова. Срещу 700 лева месечен наем плюс разходите за ток, вода и поддръжка спортисти от училището ходят на подготовка там.
Представете си колко щеше да ни струва ние да поддържаме лагера. За да бъде избягнато напрежението между нас и властта, трябва да има диалог. Ние търсим положителния дебат, но за съжаление от другата страна не се забелязва желание.
Илия Герчев, изпълнителен директор на клуба по фехтовка:
Според мен проверката е нецелесъобразна. Не може Кирил Секулов, който е директор на "Пловдивспорт", да проверява себе си. Уместна би била проверка, назначена от кмета д-р Иван Чомаков. Имам чувството, че някои хора правят разни неща зад гърба му.... И Васко Кръстев зарязва "Ботев"
ПЛОВДИВ Васко Кръстев е поредният футболист на "Ботев", който иска да разтрогне договора си с клуба на арбитража в четвъртък. Кръстев е подал молбата си до "Кърниградска" на 11 януари. До вчера той не беше уведомил спортно-техническото ръководство за намерението си и старши треньорът Димитър Младенов го бе включил в списъка за лагера на Цигов чарк. Ако не бъде разубеден, 28-годишният плеймейкър ще пътува от родопската местност до столицата. Извън групата останаха другите желаещи да скъсат контрактите си с най-стария пловдивски клуб. Иван Танчовски, Георги Георгиев и Кирил Андонов обаче остават в Пловдив. Георгиев бе оставен без заплата в петък, но към Танчовски и Андонов шефовете проявиха толерантност и им дадоха възнагражденията за декември, въпреки че със сигурност ще разтрогнат.
До днес ще мисли и Краси Димитров, който също има депозирана молба до арбитража. Вчера той се срещна с клубния президент Димитър Христолов, но не е приел веднага предложените му условия. Ще замина на лагер само в случай, че получа договореното с Христолов. В противен случай ще разтрогна и ще си търся нов отбор. Ставащото не е по моя вина, заяви Димитров и отрече да е в преговори за трансфер в столичния "Локомотив".
Групата на "жълто-черните" заминава за Цигов чарк днес в 15 часа. След като се настанят в хотел "Орбита", "канарчетата" ще слязат до Велинград, за да уважат сватбата на съотборника си Недко Миленов. Рано в понеделник Димитър Младенов се закани да изкара бирата на възпитаниците си по родопските баири.
Групата на "Ботев": Ам умян, Киров, Р. Попов, Хаджиев, С. Ангелов, Караславов, В.Колев, Ал. Димитров, Симеонов, Минков, Ремзи, Домакинов, Ан. Тодоров, Евг. Курдов, Аризанов, Владимиров, Кръстев, Манол Георгиев, Крумов, Стаев, Гривов, Гогов, Палазов, Спас Колев.... Лондонска адвокатка оправя български емигранти
Ан Морис беше за 40-и път в България. Беше отседнала за една нощ в луксозния столичен хотел "Мария-Луиза". Лети до София един път месечно. Поводът за това й пристигане е подготовката на четирима българи, нейни клиенти, за интервю пред британското посолство в София. Успешното преминаване на интервюто осигурява достъп до Англия. Присъствието на Ан Морис на интервюто е напълно законно.
Става дума за договорености между България и Европейския съюз, които дават право на наши граждани да създават бизнес или да участват в бизнес в Англия. България е сключила такова споразумение на 2 февруари 1995 година. Лондонската адвокатка обяснява, че първите кандидати за бизнес виза са били наши емигранти, намиращи се в Англия. Но английското правителство се стреми да намали броя на тези, които кандидатстват по този начин. Законният път, по който желаещите да започнат бизнес или да намерят работа в Англия, е да получат необходимата виза, преди да влязат в страната.
Те трябва да подадат молба в британското посолство в София.
Какво трябва да знаят кандидат- емигрантите за Англия?
Първо, че е необходимо да се спазват законите, основаващи се на Емиграционния акт от 1971 година. Визите за Англия са: бизнесвиза, работна виза, виза за изключителни представители на фирми, виза за представители на медии, виза за писатели и артисти и виза за роднини и кандидат-женихи на лица, живеещи постоянно на Острова. Какви са процедурите?
Разрешение за влизане в Англия трябва да се получи от британското посолство в София. Молбата за виза се придружава задължително от необходимата документация, доказваща целите на пътуването. Съдържанието на молбата зависи от типа на визата, за която се кандидатства. Когато се кандидатства за работна виза, тя се получава от отдела за образование и заетост. Работната виза важи за определен човек и определената работа, която той възнамерява да извършва. В този случай компанията, която го наема кандидатства вместо него. До уреждането на визата кандидатът трябва да си бъде в страната, където живее, в нашия случай в България. Успелите кандидати имат право да кандидатстват за визи на съпрузите си и децата под 18 години.
Какъв е пътят на молбата за виза? След като молбата е внесена в посолството, док ументите се изпращат в Лондон, в Министерството на вътрешните работи за разглеждане. Процесът на разглеждането трае в момента от 4 до 6 месеца. При удовлетворена молба кандидатът получава разрешение да влезе в страната. На летището, при пристигането си, получава 12-месечна виза. През тези 12 месеца е необходимо да установи бизнеса си, да се регистрира в данъчния офис, да плаща данъците и осигуровките си. След тези 12 месеца, ако бизнесът се е развил добре, кандидатът получава 3-годишно удължаване на визата. След тези 3 години има право да кандидатства за постоянно жителство в Англия. Ако започнатият бизнес не потръгне, кандидатът има право да го смени с разрешение на английското министерство.
Каква може да бъде помощта на адвокатската кантора?
Кантората следи за изрядното подготвяне на големия обем документация, необходима при кандидатстването за виза. През тези 4 до 6 месеца, докато трае разглеждането на молбата и придружаващата я документация, поддържа връзката между кандидата, вътрешното министерство на Англия и посолството в София. По време на критичните първи 12 месеца на Острова съветва клиента си при плащането на данъците, осигуровките и особено важното за Англия - осигуряване на безопасността на труда. Ако проблемът излезе от компетентността на кантората, тя намира подходящия консултант. Според адвокатката Ан Морис услугата струва между 1700 и 2500 паунда. Всичко зависи от случая. Кандидатите плащат полета и хотела й при пристигане в София. Ако групата им е по-голяма, консултацията им излиза по-евтина.
Кантората не дава
100-процентова гаранция за успешно преминаване на интервюто. Защото всичко зависи от това, дали кандидатът за виза ще подготви убедително документите и ще успее да докаже, че заминаването му за Англия е законно. За 40-те си пристигания в София Ан Морис е работила с групи средно от 3-ма души. Консултирала е свои клиенти по молби за женитби, студентски визи и бизнесвизи. Има само един неуспешен опит за бизнесвиза. Адвокатката Морис каза, че помощта на кантората само увеличава шансовете на сериозните кандидати за виза в Англия. Предостави с неособена охота компютърния си адрес, тъй като си имали достатъчно клиенти.
Е-mail address :
LUCY@GHERSON. COM tel. 02077244488.... Мадам Бовиел от Швейцария мечтае да се върне у нас завинаги
Неделна сутрин. По улиците няма никакви хора, всеки се е затворил у дома, за да посвети времето си на семейството или на някакво свое хоби.
Четири дами седят на една маса, пият си кафето с дребни сладки и няма къде да си оставят чашите от разпръснатите бои и листове. Позната родна картинка, нали?
Само дето софрата не е българска, а швейцарска. Нашенка е само домакинята -
Любов Желева.
И това си личи по странните й хрумвания - вместо да поклюкарстват, както правят повече от две жени, събрани накуп, те рисуват. Правят го върху покривката с везана шевица, отпиват от глинени чаши, а въздухът е наситен с уханието на българска роза.
Този ритуал аз си го измислих, а съседките ми го приеха радушно, защото така се забавляваме, подхваща раздумката Желева. Мястото е галерия "Бовиел" в центъра на Пловдив, където ямболийката прекарва повечето си време, откакто е в България. Логично е, след като артсалонът е реализираната й дългогодишна мечта, направила го е само със свои и на съпруга си средства.
"Бовиел" е нейният артистичен псевдоним. Любов успява да си вади хляба с рисуване дори и в Швейцария. Основната й професия обаче до преди година е била домакиня. Грижела се за трите си деца и съпруга си Сашо Желев, певец в операта на Берн.
В Швейцария попаднали, след като Сашо спечелил конкурс за работа в хора.
В началото, когато пристигнах, изпитвах срам да кажа откъде идвам. Когато обаче опознах швейцарците, се почувствах горда, че съм българка, малко притеснено се връща към спомените си госпожата. Разочаровал я фактът колко материални и прозаични хора са швейцарците. Да си творец там не е престижно, нито особено доходоносно.
Не правиш ли шоколад, часовници и банкови сделки, значи не можеш да се пласираш в елита, обобщава българката. И нервно уточнява, че хората там също имат своите хубави качества и има много приятели сред тях.
Лошото е, че изкуството в Швейцария се консумира от снобизъм или защото колекционерите ползват сериозни данъчни облекчения. Затова тяхното изкуство не е задълбочено, не е толкова философско. То само се опитва да бъде модно, казва Любов. После рязко сменя посоката на разговора и започва да прехвърля любимите си занимания далеч от България.
До обяд съм посветена на дома, после преподавам уроци по рисуване. Естествено, посрещам децата и съпруга си вечер. През другото време съм в ателието.
Най-интересен е животът на семейството след осем вечерта.
Тогава или всички заедно сядаме на раздумка пред телевизора, или къщата се изпълва с гости.
Въведохме феномена "български коктейл", съзаклятнически се усмихва ямболийката. Семейство Желеви станали основните клиенти на вносителите на българско вино в Швейцария. Има ги и традиционните лозови сармички, малки като хапки, овкусени с кимион и черен пипер. За съжаление вариантът на тези кулинарни изкушения с кисело зеле в Швейцария е нереализуем, защото просто хората от страната на кравите не знаят що е ферментация. Не са и помирисвали онзи неповторим аромат на зелевата чорба.
Искам да ти кажа, че швейцарците не са чак такива въздържатели, щом се пробват и на чашка нашенска ракийка анасонлийка, казва мадам Бовиел. Тя се леела по масите в разгара на купона в големия хол на Желеви, когато от домашната уредба звучали 100-те каба гайди от Родопите.
Швейцарците не се офлянквали и на нашенския бобец, напъхан в суха червена чушка. А пък на кюфтенцата бързо-бързо им се виждал краят, с гордост разказва Бовиел. За да остане вярна на традицията, българката прави всичко сама. Никакви магии обаче не й помагат да постигне вкуса на българската шопска салата в Швейцария. Затова, като се приберем тук, се скъсваме да ядем истински домати и краставици, расли в градина, казва мадам Бовиел.
В тяхната голяма къща на уличка, където живеят адвокати и лекари, всичко е позволено. Все по-често се случвало швейцарските им приятели да пренебрегват педантичната си точност и да пристигат с 10-15 минутки закъснение. Аз полудявам, но мъжът ми е по-ларж душа и не обръща внимание. Гостите ни пък с хитра усмивка се измъкват:"Ние сме по български точни."
Любов и Сашо Желеви на свой
ред са взели от швейцарските си приятели традицията на един ритуал "Отворен прозорец". Всяка година между 1 и 23 декември живописните къщички на малката им швейцарска уличка "Итиген" отварят вратите си за съседите. Лекари, адвокати, един доктор на науките, симпатично семейство пенсионери и усмихнатият квартален свещеник се надпреварват да гощаватт комшиите си с петифури и свои кулинарни хрумвания.
И аз приемах гости един ден, спомня си Любов. Тя украсила най-големите прозорци на къщата си с борови клонки и свои картини, за да привлече повече хора от улицата. Предложих им и допълнителни екстри. Да влязат в хола, да похапнат, но и да разгледат множеството картини, с които е декорирано цялото жизнено пространство на семейство Желеви.
А децата? Разбира се, всеки от тях преследва своите си цели, казва Любов. Панайот е наследил гените на майка си. Занимава се със скулптура, сега му предстои съвместна изложба с майка му. Голямата му страст обаче е дизайнът - рисува модели, шие и иска да направи собствена модна колекция. Мария заляга над езиците. Интересен за нея е бизнесът. Двете големи деца на Любов Желева са родени в България и са страстно влюбени в родината си. Всяко лято бързат да се приберат при братовчедите, баба и дядо в Ямбол или в София, откъдето е баща им.
Най-малкият Симон-Петър, който пее в бенд и свири на китара, не изпитва такива сантименти. Може би защото се роди и отрасна в Швейцария, разсъждава майката. Любов Желева мечтае да се върне завинаги в родината, когато ангажиментите на съпруга й приключат. Ще си направим малка виличка на брега на морето, усмихва се тя.... Стагнацията удари и пазара на антики
Картичките
Пощенските картички са най-масово предлаганата и най-евтината стока по антикварните магазини. Най-евтините от началото на века стигат до две стотинки. Най-скъпата пък в магазина на г-жа Аврамова е 45 лева. Това е защитна цена, признава обаче тя. Просто не ми се продава. Тя по прекрасен начин демонстрира балканските абсурди. На снимката е изобразена сграда, на която на кирилица пише :"Кметство Серес", а над надписа има герб с пречупен кръст. Над кръста пък се мъдри лозунг :"Добре дошли в България! " Търсенето, следователно и цената на картичките, се определя главно от кое населено място са и колко платежоспособни колекционери има там. Така, ако една картичка с пловдивски пейзаж струва пет лева, то подобна в Смолян ще се продава за 50 стотинки. Сред картичките с пейзажи от български градове се котират единствено тези от Пловдив, София, Варна, Бургас и Русе. Един от най-известните колекционери е д-р Христо Димитров, син на бившия просветен министър проф. Илчо Димитров, който има огромна колекция картички от стара София. Често при нас идват колекционери, които десетилетия събирали картички от цял свят и искат да продадат целите си колекции, разказва г-жа Аврамова. Смятат, че притежават нещо изключително ценно, как да им обясня, че тези неща са непродаваеми, или най-малкото не представляват антикварен интерес, тъй като са по на 30-40 години.
Пушките са сред антикварните предмети, които държат най-високите цени по света. Неслучайно Иван Славков толкова страдаше за прочутата си колекция, която била "претопена", и особено за пушката на легендарния Панчо Виля. И за тях обаче в България пазар няма просто защото българите са бедни. Идеално запазена "Ремингтон" у нас може да се продаде за 300 лева, а в САЩ - за над 30 000 долара, твърдят специалистите.
Часовниците
Сред най-масово търгуваните старинни вещи са часовниците. Цените им варират според производителя, състоянието и възрастта. Често да се занимаваш с часовници е неблагодарни работа, разказват антикварите, тъй като първо го плащаш на собственика, после плащаш за реставрация, която е изключително скъпа, и може да се окаже, че часовникът е непродаваем. Предпочитат се мъжките, тъй като мъжете са по-склонни да купят нещо, без много да му мислят, жените умували с часове и накрая се отказвали. Затова женски старинни часовници почти не могат да се срещнат из пловдивските антиквариати.
Другите предлагани по етажерките вещи са най-разнообразни, някои могат спокойно да бъдат наречени и вехтории. Може да се открие стар морзов апарат, огромен фотоапарат на статив, архивно радио, грамофон и дори казан за производство на розово масло. Почти всички са по-евтини, отколкото човек би предположил.
Хората все още носят предимно боклуците, значи не са обеднели съвсем, е общото мнение. Наследници на стари пловдивски родове най-често предлагали антики, но засега рядко били тези, които носели семейни реликви. И това се е случвало обаче - наскоро наследничка на известен род изтъркала праговете на всички 12 антиквариата на територията на Стария град, но така и не успяла да продаде завещания й сахан от 1754 г. Пенсионерката го пазела до последно и се надявала с него да си плати отоплението през зимата, но никой не й предложил повече от десет лева.
Проблем е това, че дори и да притежаваш скъпоценна вещ, нямаш почти никакъв шанс да е продадеш. Ако нямаме конкретна заявка, почти не купуваме нищо по-скъпо, защото в тази беднотия просто ще си виси по витрините, единодушни са всички по "Съборна".
Чужденците
Много хора си мислят, че чуждестранните групи, които минават почти задължително оттук, ни позлатяват, продължава Христо Димитров. Истината е, първо, че чужденци почти не купуват антични вещи, и второ, че напоследък драстично са намалели въпреки километражните ни крачки към Европа. Доскоро традиционни купувачи са били гърците. Заради евтинията в България всяка Коледа и всеки Великден се изсипвали десетки автобуси от южната ни съседка. Гърците изкупували картички с килограми и после ги препродавали с известна печалба в своите антиквариати. От известно време обаче цените се изравниха и потоците секнаха. Все пак, когато се появят гърци, често купуват на безценица стари български банкноти и румелийски облигации. Използвали ги в тамошните кръчми наместо поставки за бира. Турците само влизат, но нищо не купуват, продължава г-жа Аврамова. Онзи ден влиза една турска група и още от вратата питат:"Каква отстъпка даваш? " Викам им:" Аз цени не свалям", обърнаха се и си тръгнаха. Сред най-добрите клиенти били японците. Те показвали завидни познания и не се скъпели. Все пак говорим за туристи, уточняват антикварите. Истинските колекционери на антични предмети нямат работа в България. Просто защото в магазините на цялата страна не може да се намери и един предмет, който да удовлетвори вкуса на елитен колекционер. Ако има нещо, то е в домовете и договарянето става по друг начин.... Тамплиерски кръст открит край Куклен
ПЛОВДИВ Кръст, вероятно собственост на тайнствените рицари темплиери, е бил закупен от Археологическия музей в града наскоро, съобщи директорът му Костадин Кисьов. Мисията на военизирания монашески орден, пазеща според легендите Светия граал, била разположена край Пловдив през 14-и век, пояснява археологът. Крепостта им вероятно е била между с.Куклен и Асеновград. Според писмените източници тя е била под командването на рицарят Рение Дютлер. Те обаче не споменават какво точно са пазели тамплиерите край Пловдив.
Орденът разполагал своите мисии в близост с особено ценни за християнството реликви, за да ги охранява, се знае от историята. Той взема участие и в кръстоносните походи. След Ренесанса тамплиерите се превръщат в тайно общество с далеч по-строги правила от масонството. Говори се, че рицарите са възстановили своя орден и в съвременна България. За позабравените воини започна отново да се говори покрай поредицата от филми на Стивън Спилбърг за археолога Индиана Джонс.
Кръстът, постъпил в Археологическия музей, е категорично от средновековието, но още не е проучен подробно, обясни Жени Танкова, която се занимава със средновековна археология. За разлика от апликираните кръстове, които са носили войниците срещу зли сили, намереният край Куклен е можело да бъде и закачван.... Тежък реванш за "Марица-Кършияка" днес
ПЛОВДИВ Тежък реванш за купата очаква "Марица-Кършияка" срещу "Левски". В първия мач в петък в София столичанки спечелиха с 81:78. Треньорът на пловдивчанки Тодор Ненов обаче е уверен в крайния успех и според него "Кършияка" ще заличи трите точки пасив.
Миналия сезон двата отбора отново се срещнаха за купата и краен победител бе "Марица-Кършияка". През есенния полусезон пък кършиякалийки измъкнаха победата срещу "сините" в шампионатен мач у дома с тройка на Ивелина Павлова със сирената.
"Академик ТЕСТ" излиза в протоколен реванш срещу "Септември". В първата среща възпитаничките на Тодорка Николова разбиха съперничките си със 121:36. Мачовете са по едно и също време - от 17 часа днес в зала "Строител" и зала "Академик".
Технология на доброто
Излъченият преди 5 дни по БНТ публицистично-документален филм на Татяна Ваксберг "Технология на злото" събуди у мен няколко спомена. Първият е от годината на бруталната и унизителна смяна на имената. В службата, в която си вадех хляба тогава, работеше и едно младо и интелигентно турче. Идва една сутрин на работа с подпухнали очи то и един нелош, но трудно разграничаващ интимно-фамилиарното от просташкото колега още от врата го пита: Е, как да ти викам сега - К. (назовава новото му, натрапено име) или А. (предишното му, истинско име)? По лицето на турчето премина някаква болезнена тръпка, но то бързо я овладя и с мъдър хумор отговори: Викай ми Б. (публичния си прякор, на който слава Богу, не се сърдеше)... Няколко месеца по-късно случайно срещнах мой състудент, работещ като милиционер в район с турски етнос. "Няма да искат ли!? ", въртеше заканително глава той, хилейки се самодоволно. "С пистолета по главата: подписваха и рецитираха "Аз съм българче..."
Другите ми два спомена са от новите времена. Ярко се е забила в съзнанието ми интонацията в гласа на тогавашния говорител на БКП, проф. Ив. Ангелов, с която в студения януарски ден на 1990 г.той съобщи на премръзналите турци, че им се връщат имената. Патетично-благодетелните нотки в интонацията на това съобщение бяха толкова силни, сякаш на тия дълбоко изстрадали хора им се поднасяше височайш подарък, а не им се връщаше нещо, което е тяхно свещено право... А съвсем наскоро, преди около месец, в навечерието на Коледа и Рамазана, седяхме една вечер в уютния дом на брат ми в с.Христо Милево на една маса с Ибрям и жена му Гюлтен. Ибрям е 30-ина годишен колега и приятел на брат ми от асеновградското "Енерго", баща на две деца, активист на ДПС в града. Пийвахме и хапвахме кротко, обсъждахме всякакви теми. Впечатлиха ме умереността, будността и начетеността, с която Ибрям говореше за Ибрахим Ругова и Хашим Тачи. По късна нощ все така сърдечно и кротко се сбогувахме... Познавам и бащата на Ибрям, Али - също буден, кротък и с чувство за хумор човек.
Защо разказвам всичко това? Защото в контактите си с всички тия хора не ги чух никога публично да охкат и да се вайкат за оскърблението и унижението си от възродителния процес, да търсят някаква мъст или реванш, да не приемат България за своя родина. Защото - и с лупа да се взираш, в творчеството на един от най-проницателните и мъдри български писатели - Йордан Йовков, няма да откриеш образа на лош, зъл или неблагороден турчин. И защото, колкото и да не им се иска на политиците, необичащи неполитизираната литература, то тя в повечето случаи далеч-далеч надживява техните дела... Морални жертви на възродителния процес бяха не само хората от турския етнос. Измамени, нагло манипулирани бяха и тогавашните български войничета и запасняци, принудени с автомати и танкове да "бранят" българското в районите със смесено население... Дано да са еволюирали и онези наши сънародници, поддали се на тогавашната пропаганда за "застрашеното българско".
Филмът на Татяна Ваксберг според мен е полезен с разкритата документация и разобличителния си патос. Ако разкритията му бъдат използвани не за разчопляне на раната, не за разгаряне на партийно-политически патос и разделяне, а само и единствено за нуждите на съдебното производство, ще бъде добре. Ще бъде добре и ако онези необичащи неполитизираната художествена литература политици я заобичат поне малко, зачетат повече Йовков и разберат, че само доброто обединява хората истински. И тогава, както казва народът, "злото ще спи под камък".
Хр. Калчева: Аз съм скучен човек
- Христина, как изкара празниците?
- Благодаря, добре. Бяхме с приятели, семейството, не мога да се оплача.
- Забрави ли вече олимпиадата в Сидней?
- Не съм я забравила, но я преживях, и то не чак толкова тежко. Все пак заминах контузена, там се контузих допълнително и не се надявах на нещо кой знае какво.
- Какво се случи след игрите?
- След като се прибрах, ходих на кални бани, после трябваше да почивам още една седмица. От ноември започнахме подготовка, а на 2 януари ми беше първата тренировка за новата година.
- Като че ли след световното в Маебаши постоянно те преследват травми?
- Така е, но това е в резултат от условията, при които тренирам в залата на "Лаута". Сама си плащам масажа, няма никакво възстановяване. Исках да използвам сауната, но вдигнаха патардия, че се харчело много ток.
- Нямаш ли спонсори, които да помагат на подготовката ти?
- Има желаещи, но аз самата не искам. Зимата ще изкарам тук, пък после ще видим. Не съм човек, който ще тръгне да се оплаква от условията. От 10-12 години тренирам в тази зала, свикнала съм. Ако тръгна да се оплаквам, ще излезе, че се надувам.
- Шефът на ДАМС Симон Спасов обяви, че бюджетът на спортните федерации ще се вдигне с 10-15 процента. От парите, които се очакват в клуба, няма ли да остане нещо и за теб?
- През годината клубът нямаше много участия и челни класирания, а тези средства се разпределят и на базата на постигнати точки. Така че, ако дойдат някакви пари, предполагам, че ще отидат за разходи.
- Нямаш ли желание да се състезаваш за чужд клуб?
- Има варианти, но засега няма подобни изгледи. Ако получа предложение обаче, бих го приела.
- Какви са целите ти на световните първенства и кога смяташ да влезеш във формата си от Маебаши?
- Не си поставям конкретни цели. Тренирам, пък каквото стане. Не обичам да говоря предварително. Много пъти това, което планираш, не се получава, както например стана в Сидней. Колкото до формата ми от Маебаши, смятам да я надмина, тъй като тогава изобщо не бях във форма.
- Каза, че имаш резултат от 190 см през зимата. Имаш ли информация за основните ти конкурентки, за Венелина Венева например?
- Нямам никаква информация. Дори не знам къде тренират българите. Зная само, че Тереза Маринова и Христо Марков в момента са в Гърция. С Тереза сме много добри приятелки и се чуваме през два дни. За конкурентките ми в чужбина нямам никаква информация.
- Миналата година много спортисти, в това число и българи, изгърмяха с допинг не по своя вина. Опасяваш ли се, че и на теб може да ти се случи нещо подобно?
- Аз работя с доктор. Ако стане издънка аз поемам вината, но и той поема своята отговорност. Трябва всеки да се пази кой какво пие и да се проверяват нещата.
- Смяташ ли, че има нещо, което трябва да подобриш като скачачка?
- Най-вече концентрацията. С техниката съм добре, но понякога главата ми е разпиляна. На европейското през 1998 г.например бях много добре подготвена, но се притесних и нищо не можах да направя. В други случаи обаче не ми пука и постигам по-добри резултати, както стана в Маебаши.
- Имаш ли кумири в спорта?
- Естествено, това е Стефка Костадинова. От световните атлети преди харесвах Карл Луис, сега Морис Грийн и най-вече Майкъл Джонсън.
- По-далечното ти бъдеще със спорта ли е свързано?
- Нямам подобни планове. Смятам да уча банково дело и мениджмънт. По принцип съм малко нервна и избухлива и едва ли от мен ще стане добра треньорка например. Ето дори сега в залата, щом видя някое дете да прави упражнения неправилно, започвам да му се карам.
- Какъв човек си извън спортната площадка?
- Едва ли аз трябва да се оценявам. Скучен човек съм. Казах вече, че на моменти съм нервна и избухлива. Също така съм много откровена и обичам да си казвам всичко в очите.
- С какво обичаш да запълваш свободното си време?
- Предимно в събота и неделя излизаме с приятели и със сестра ми на дискотека, най-често в "Чака рака". Обичам да играя и билярд в "Джос". Вкъщи не гледам много телевизия, предпочитам да слушам музика. Нямам определени предпочитания. Харесвам спокойната музика, Хулио Иглесиас например. Гледам и филми, предпочитам трилъри и психотрилъри, както и забавни филми. Един от любимите ми е "Хубава жена" с Джулия Робъртс, която е и любимата ми актриса. От актьорите харесвам Брус Уилис и Лоренцо Ламас.
- Мислиш ли вече за нов автомобил?
- Да, гледам обявите. Искам обаче да си купя автоматик, но трудно се намира.
Януари е сезонът на червеното и чашите
До 9 септември 1944 са казвали на Брестовица "Малката Америка" заради предприемчивостта, работливостта и заможността на хората там. Селото е известно най-вече със своите лозя. Традициите във винопроизводството датират от 1880 г. През 1918 г.с лозя са били засадени около 22 000 дка. Апогеят на лозарството е бил през 1936 година.
Първите сортове грозде са били Афъзалия, Чауш, Памид, Шефка (сиромашкото грозде), Кралски рубин. Преди около 30 години са внедрени елитните сортове Каберне, Мерло, Алиготе, които са френски, и Флайм - италианско.
Българските земи се оказват по-благоприятни за лозята от земите в Западна Европа главно заради по-високите средни температури. Българското грозде е по-узряло, по-сладко и ненапразно в Брестовица му викат "слънце".
Миналата година захарността на гроздето е била между 21-24 процента и познавачите предричат, че виното от реколта 2000 ще бъде много търсено. Въпреки това лозарите не са доволни - цената за кило грозде в Брестовица е започнала от 70 стотинки и бързо е паднала на 45 стотинки - около 20 цента за килограм, което не покрива разходите на лозарите и труда им. По-миналата година реколтата е била по-лоша, но цената на гроздето е започнала от 85 стотинки и е достигнала накрая 1.10 лв. Брестовишките лозари са решили по тоя повод да направят сдружение, което да се погрижи за техните интереси.
Траките: първите виночерпци у нас
Първи по българските земи траките са правели и попийвали вино. Те били тънки познавачи на това изкуство, пиели виното с повод и без повод. Най-често правели възлияние за плодородие или за помен, което обяснява отчасти твърде веселия характер на техните погребения. Античните писатели забелязали, че траките са издръжливи на пиене люде, дори невъздържани пияници. За разлика от античността, в средновековието малко от богатите традиции на траките се запазили.
Виното на средновековните българи било "противно, непрекипяло и мътно на вид, неприятно и тръпчиво на вкус".
Според някои причината била в лошото му съхранение. Въпреки това то било предпочитаната напитка на бедняците по време на празници, които едва тогава се наяждали и напивали до насита.... 120 от хората на Доган сътрудничели на ДС
КЪРДЖАЛИ 120 души от нелегалната организация на българските турци, създадена от Ахмед Доган и неговите сподвижници през 1986 г. , са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. В организацията членуваха общо около 200 души, съобщи вчера Ахмед Доган. Движението разполага с писмени доказателства за това и ще ги предостави в най-скоро време. Над 30 депутати ще има в бъдещото Народно събрание Движението за права и свободи, прогнозира на среща с актива на партията си в Кърджалийска област Доган. Той не изключвал възможността за коалиране след изборите. Възможно е да бъдем заедно както с БСП, така и със СДС, каза Сокола. Решението за това обаче щяло да бъде обявено по-късно. ДПС ще подкрепи този кандидат за президент, който издигне за свой заместник турчин, каза пък народният представител Ахмед Юсеин.... "Локо" оставя само Джулев от новите
ПЛОВДИВ Само Иван Джулев от дошлите на проби в "Локо" (Пд) ще остане в отбора, стана ясно след вчерашната тренировка. Владислав Вутов, Иво Максимов и Божидар Парушев бяха освободени. Изпълнителният директор на "черно-белите" Стефан Драганов не успя да постигне договорка с колегата си от "Велбъжд" Емил Наков за трансфера на Максимов и той ще продължи да играе в "Бдин" като преотстъпен. Все още не се знае дали към отбора ще се присъдини нападателят на "Металург" Георги Варадев. Той ще се яви на арбитража в четвъртък и ако разтрогне по вина на перничани, ще се качи на лагера на Копривките. В Пловдив ще остане и уволнилият се от казармата юноша на "Ювето" Ангел Кьосев. В групата обаче попадна наборът му Грозьо Ботев, както и войниците Добри Орловски, Йордан Денков и Иван Вангелов. 18-годишният Вангелов бе пуснат от казармата, за да се подготвя с отбора. По този повод вчера той почерпи съотборниците си.
Екипировка "Пума" - маратонки, шушляци и ръкавици, получиха играчите на "Локото" за тренировъчния лагер в Родопите. Групата тръгва от Пловдив в понеделник сутринта.
На "Лаута" все още не знаят къде е заминал на проби нападателят Владо Колев. Мълвата праща футболист №1 на Пловдив за 2000 година в третодивизионни немски отбори, в гръцки тимове и в Китай при някогашния му треньор Кано Коцев. Най-екзотичният слух гласи, че Владо ще смени в "Коджаели" Сашо Александров (Кривия).... ВМРО иска смърт за педофили
Да се приеме до края на парламентарната сесия закон за смъртно наказание при убийство и блудство с деца или възрастни хора, ще настояват депутатите от ВМРО. Не трябва да се допуска да има случай "Деница 2", заяви регионалният координатор на партията Петко Атанасов вчера. Според него доживотният затвор няма да реши проблема. Обществото и съдебната система са неспособни да защитят тази рискова група от насилие, допълни той.
Владо Колев търси отбор в Германия
"Свиленград" иска футболисти от "Локо"
Нападателят на "Локомотив" Владо Колев в момента е в Германия и е пред подписване с местен втородивизионен клуб, разбра "Марица".
В разговор по телефона Колев нито отрече, нито потвърди, че е в страната на трикратните световни шампиони. Той обаче не пожела да назове отбора, в който е на проби. Поддържаме връзка с Владо и няма да му правим спънки, заяви изпълнителният директор на "Локо" Стефан Драганов.
Междувременно се разбра, че трансферът на нападателя на "Металург" Георги Варадев на "Лаута" е пред провал. Шефът в оставка на страховития пернишки клуб Първан Първанов (Перо) държал на цената от 20 000 лева, което не устройва колегите му от Пловдив. Иво Максимов, който е собственост на "Велбъжд", си тръгна, защото работодателите му искали той да е само преотстъпен в "Локото".
Лидерът в Югоизточната "В" група "Свиленград" е поискал играчи от "Локо", признаха от "Лаута". За целта двата отбора са уговорили контрола след завръщането на "черно-белите" от лагера на "Копривките", където заминават днес сутринта и се връщат на 27 януари, когато приемат ЦСКА за приятелски мач.
В Пловдив за специализирани тренировки остават тримата вратари Стоян Колев, Калин Артакиев и Кръстин Шарков.... Лекари зашиха отрязан от "Хускварна" крак
Два месеца след операцията пловдивчанинът Николай Чакъров ходи без патерици
Следобеда на 12 ноември миналата година режех дърва на вилата си в перущенското село Пастуша с дърворезачката си "Хускварна", разказва 45-годишният Николай Чакъров. Нарязах няколко кубика, остана ми едно-единствено последно дърво - и точно с него стана белята. При използване на подобен уред има точни инструкции точно под какъв ъгъл да го държиш, за да се противопоставиш на центробежните сили, които тласкат острието нагоре. Затова и се препоръчва да се използва дървено магаре. Дали защото приключвах, но явно вниманието ми е било притъпено. Подпрях дървото на крака си и се опитах да го срежа така. Но се случи така, че острието срещна чеп, отклони се и сряза ходилото на крака ми. Най-странното в случая бе, че в началото дори не забелязах, че съм ранен. Довърших дървото, изключих дърворезачката и едва когато понечих да направя крачка, усетих, че не мога да помръдна крака си. Като погледнах надолу, видях че обувката е пълна с кръв. А като я свалих и видях огромната рана, така ми прималя, че трябваше да приседна. Не припаднах, но положих големи усилия да не го сторя.
Кракът ми на практика беше отрязан - от върха на стъпалото зееше 12-сантиметрова, както щяха да я опишат после в епикризата, рана. Тя преминаваше през вени, сухожилия, беше срязана костта.
Навярно знаете, че веригата на дърворезачката е с дебелина човешки пръст, така че на практика цялото стъпало беше раздробено, тъканите бяха разкъсани. Усещането как за броени секунди се превръщаш от напълно нормален човек в човек от друга категория, е наистина кошмарно, защото тогава за мен нямаше съмнение, че ще остана инвалид.
До голяма степен късметът помогнал на Николай Чакъров. Баща му успява да го превърже с подръчни материали и го откарват в Окръжна болница - Пловдив.
По една случайност в чакалнята бяхме с друг човек с моя проблем - работил с ъглошлайф и си отрязал трите пръста на краката. Носеше ги в найлоново пликче. Като ме видя, и ме пита:"Колега, какво става?"
Приеха ме преди него, тъй като сметнаха, че моят случай е по-тежък. Повече не го видях, така и не разбрах дали са успели да му пришият пръстите. Моята операция трая три часа.
Бях с упойка от кръста надолу, през цялото време бях в съзнание. Анестезиологът и медицинските сестри ме заговаряха, за да ми отвличат вниманието. Говорихме за общи познати, за децата... Накрая, като приключиха, единият от лекарите вдигна крака ми - все едно, че не беше мой, не чувствах нищо - и ми вика:"Виж си го, ако имаш нещо за рекламация, казвай, докато сме тука! ". Като го видях, и ми призля отново.
Тогава дори и не се надявах на чудо. Само няколко дни по-късно обаче вече движех пръстите, което е доказателство, че циркулирането на кръвта е възстановено.
Казаха ми, че вече нямам работа в болницата, а днес, два месеца след операцията, ходя без патерици, карам си колата без проблеми, дори днес се каня да отскоча до вилата. Искам да благодаря на лекарите Бацалов, Бегов, Генов, както и на целия дежурен екип през онази нощ. Това, което на Запад го правят със супермодерна техника, те го направиха с игли и конци. Наясно съм, че не всички, преживели злополуки като моята, са имали този късмет. Например дойде един миньор от Лъки с отрязани пръсти на ръката. Отишъл в Асеновград, но там изобщо отказали да опитат да ги зашият, нямали такава апаратура.
Когато пристигна тук, беше вече късно и сега човекът си остана инвалид. Наскоро в Пастуша пък случайно срещнах колега на момчето от Костиево, на което зашиха цялата ръка преди две години. Бил си я отрязал на циркуляр. Когато я видял как тупва на земята, успял да запази самообладание, но когато пръстите започнали да се свиват и разпускат конвулсивно, не издържал и припаднал. Негови приятели увили ръката в найлонова торбичка с лед и го откарали в Окръжна болница. В момента работил старата си работа и ръката била стопроцентово възстановена.
Откакто ми се случи тази злополука, започнах да се интересувам какво трябва да стори човек в подобна ситуация, защото разбрах, че незнанието е фатално. А на всекиго може да се случи. Една от грешките, които хората допускат, е, че слагат отрязания крайник в лед. Това е абсолютно погрешно, защото ледът убива светкавично тъканите. Правилното решение е крайникът да се увие в найлонов плик, а самият плик да се сложи в леда. Но каквото и да сториш, не попаднеш ли на специалист бързо, нищо не може да помогне. А такива у нас се броят на пръсти.... Муравей уважи сурвакарско хоро
Финансист № 1 Муравей Радев, шефът на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов и СДС депутатът Васил Клявков тропнаха вчера хоро в Съединение на празника Сурвакари. Гостите получиха като дар "прашки" - ръчно оплетени коланчета, които се връзват на кръста при ритуалното хоро. След веселбата министърът се срещна с местни бизнесмени.
По-рано сутринта 13 младежи в автентични народни носии сурвакаха близки и роднини за здраве.... Нешка Робева води нашумяло танцово шоу
Шоуто се роди по идея на момчета танцьори, които са възпитаници на Академията за музикално и танцово изкуство, разказва голямата българска треньорка. Пловдивчаните потърсили Нешка и й предложили да се захване с идеята - да събере на една сцена бивши гимнастички, изпълнители от фолклорни ансамбли, брейк и акробатичен рок, каратисти. Точно в този момент Нешка получила предложение да поеме и гръцкия национален отбор по художествена гимнастика. Дори заминала за южната ни съседка, за да добие представа за нивото на потенциалните си възпитанички.
После дойде тази идея и аз се запалих, разказва Робева. Танцовият спектакъл "Два свята" е плод на работата на доказан екип. Композитор е Георги Андреев, сценарият е роден от тандема на Нешка Робева и проф. Константин Джидров, преподавател по филмова пластика и сценография в НАТФИЗ. Хореографията, разбира се, е на виртуозната треньорка, донесла световна слава на българския спорт.
"Два свята" е шоу, обединяващо танца и митологията. Спектакълът си има и любопитен сюжет - отбор по художествена гимнастика отива в дискотека с уредите си и показва невероятните си умения. Започва весел купон, в който се включват и момчета, посетители в заведението. В тази обикновена случка Нешка вплита и познатите фолклорни образи на Змея, Яна и самодивите.
Естествено, в ролите на гимнастички влизат все ексвъзпитанички на Нешка, някои от които са част от звездните отбори, донесли не един медал на България. Състезателката Мария Гатева например е хубавата Яна, а ролята на Змея е поверена на Ивайло Иванов, танцьор от ансамбъл "Филип Кутев". Шоуто "Два свята" вече спечели почитатели и зад граница. След премиерата в столицата, напълнила до откат залата в НДК, Нешка Робева е получила предложение да участва на откриването на Олимпийските игри в Атина след 4 години.
Поканих Нешка и се захванахме на организираме пловдивска премиера на "Два свята" с предварителната мисъл цялата печалба от двете представления да отиде за клуба по художествена гимнастика в града, каза организаторът Таня Гинева. За тази цел и шефът на Пловдивския панаир Александър Дяков преотстъпил палата № 2 срещу символичен наем. Шефът на Драмата Емил Бонев пък дава касата на театъра за продажбата на билети. Заради небивалия предварителен интерес ще има две представления на 30 януари от 17 и 19 часа. Билетите са по 5 и 8 лева.... Принцесата на фолка Софи: Коя е па тая Едит Пиаф?
Буд де хавтут - това е любовно обяснение на цигански, казва фолкдамата Софи Маринова. С такива емоции започва и завършва денят й. С моя приятел Петър си говорим на български, но и другото обяснение звучи хубаво, нали, усмихва се тя. И как да е другояче, след като половинката й търпи всичките й приумици, отваря й вратата на мерцедеса, грижи се цигарите й да бъдат на масата, когато е на приказка, и й подарява огромни златни пръстени с камъни.
Софи още в ранна сутрин си пускала арии на Лучано Павароти, а вечер заспивала с канцонетите на Андреа Бочели, изненадва събеседниците си тя. И в следващата секунда подскача изненадана, като й казват, че я сравняват с великата френска певица Едит Пиаф. Е, не заради музиката й, а заради крехката физика. Ами... (пауза), коя е па тая, изстрелва непринудено и с искрена изненада Софи. След обяснението, че става дума за известна френска изпълнителка на шансони, фолкзвездата се успокоява и обобщава:
"Щом я сравняват с мен, значи е добра."
Хитовата солистка на оркестър "Супер експрес" и партньорката й - оперната певица Еделина Кънева, в момента обикалят България, за да представят латинобаладата "Светица и грешница" от новия албум на Софи "Студен пламък". Покрай Еди чула и за Елла Фицджералд, а от сюжетите на оперите, които й разказвала, се запалила и по това сценично изкуство.
Иска ми се да уча нотите, аз съм си слухар, не крие Маринова. Смята, че би се справила и с ариите, само че никой не я е канил досега в оперен театър. А защо да не пея и с Павароти, окончателно надмина и най-големите фантазьори фолкпевицата. Аз не пея чалга, реагира на недоверието, с което я гледат, тя.
Според Софи чалгаджии били онези музиканти, които свирели и пеели по сватбите по 12 часа без прекъсване. В нейните песни нямало простотии и цинизми. Като всяка слухарка, тя развила имитаторското си майсторство. Мога да пея като
Васил Найденов,
Лили Иванова,
Уитни Хюстън.
Най-добре се справяла с парчетата на Майкъл Джексън, въпреки че не знае английски.
Напук на схващанията, че ромите бързо се женят и раждат много деца, Софи Маринова все още не мисли за семейство. Живее с Петър без брак, но отсега му набива в главата мераците си около бъдещата сватба.
Сигурно ще съм с къси бели панталонки, а не с рокля, тържеството ще бъде от сутринта до вечерта, а не три дни, но като стане, всички ще чуят, разказва тя. После се обръща към половинката си със заплашителен тон: Петре, и да внимаваш, годежният пръстен трябва да е с диамант.
Децата на музикантската двойка се планират чак след около 5 години, когато Софи ще е на цели 30. Чувала съм, че родените в тази възраст бебета са по-умни, споделя прочетено по вестниците певицата и пали N-та цигара "Давидоф слим".
Иначе с барабаниста Петър са странна двойка.
Софи е абсолютна нервачка
Сутринта например в пристъп на бяс изсипала на земята всичките си гримове и превърнала килима в палитра от различни фондьотени и пудри. Той търпи, фука се певицата, но Петър я прекъсва, за да добави, че и тя се е научила да си затваря устата, когато него го обхванат такива настроения. Да, ама ти открадна заради мен кокичета от чужд двор, подхваща втората за деня препирня Софи. Първото пролетно цвете, както и розата, са любимите китки на певицата. В апартамента им в столичния квартал "Емил Марков" обаче няма живи цветя, защото чергарският живот не позволява отглеждането им. Не съм бъркала манджа, откакто пея сама, обяснява забързаното си ежедневие певицата. Това не й пречи да е абсолютен чревоугодник и да поглъща огромни количества храна за ужас на сътрапезничките си. За прането и почистването на дома й се грижат по график трите й снахи. Жените на братята й не се занимавали само с бельото й. Като всяка представителка на нежния пол Софи е луда фенка на парфюмите, тоалетчетата и козметиката. Ох, въздиша тежко приятелят й след въпроса по колко харчи тя на месец за тези си нужди.
Мъката на двойката е, че няма спестовник и парите текат през широките им пръсти. Знаеш как е - козметик, педикюр, масаж, фризьор, Пако Рабан, Кристиян Диор, черен мерцедес...., така се опитва да аргументира харчовете си Софи.
За разлика от повечето традиционни български жени, сутрешното й кафе се е превърнало в следобеден ритуал, когато пали и първата цигарка.
Обожава да ходи на дискотека, където танцува само тя. Не се отказва, разбира се, и от тежкарските партита, на които се облича с дълги рокли.
Феновете й изпращали купища писма, картички, подаръци, мартенички, но любовни излияния досега не е получавала. Сигурно физиономията ми е такава или пък защото постоянно съм с гаджето си, той ми е като охрана, обяснява Софи.... Чочо пее цензурирани песни в ПУ
Чочо Попйорданов ще пее днес от 18 часа в 4-та аудитория на ПУ скандални песни на НЛО. Парчетата са същите, които придобиха популярност след свалянето им от празничната новогодишна програма на БНТ, разясниха членове на младежката организация на ВМРО, организатори на концерта.
Песните са забавни частушки, пародии на известни хитове, и в тях няма нищо, което да навреди на имиджа на Иван Костов, категоричен е Георги Мамалев.
Тв шефката Лили Попова обаче видя в думите скрита ирония към най-голямото постижение на България за 2000 година - падането на Шенген, и ги зачеркна от екрана. В резултат песните по текст на Живко Колев придобиха огромна популярност, интересът към тях - логично, като към всичко забранено - нарасна и апокрифно започнаха да се разпространяват. Пловдивските студенти са първите, които ще чуят на живо въпросните "страшни" парчета.
Ще станат ли българските ВУЗ по-европейски през 2001-а?
В края на 2000-а МОН засипа републиката с отчети и анонси за нови стъпки по пътя на българското образование към Европа. През 2001-а се очаква да влезе в действие дългоочакваната Наредба за единни държавни изисквания за масовата степен "бакалавър". Освен обсъждане в гилдията, на документа му предстои и международна експертиза. ВУЗ няма да бъдат акредитирани, ако не гарантират на бъдещите бакалаври свободен достъп до научна библиотека и компютърна "банка" с Интернет-връзка.
На практика това е нова линия в работата на министерството за последните десетина години.
"Мирише" на грижа за нещо почти забравено: качеството на обучението. Без съмнение то става поради състоянието на европейския образователен пазар, в който България осезаемо навлиза.
Независимо че темата за образованието е вече сред затворените в списъка на европреговорите, сложните диалози ВУЗ-държава и ВУЗ-Европа продължават при съпротива на част от системата, управленчески подход на принципа "проба-грешка" и асиметричен натиск на пазара.
Такива и други подобни проблеми на висшето образование "рязаха и кроиха" неотдавна и група преподаватели от пловдивските ВУЗ на кръгла маса с участието на депутати от всички цветове. Масата "наредиха" факултет "Икономически и социални науки" на ПУ "П. Хилендарски" и Университетска фондация - Пловдив.
ВУЗ и Европа
Умните българчета, които учат в чужбина, са само част от младото сиво вещество на България. Друга част следва в родни университети и копнее да иде поне за семестър-два в Германия, Англия, САЩ. Сега това става само за единици. Мъчното идва не от липса на "коридори" (програми, стипендии и пр. ).
Схемата на обучение и системата за оценяване в България засега трудно се стиковат с европейските. Малко ВУЗ са загърбили страховете си и въвеждат системата за управление на качеството и кредитната система, гарантираща трансфер на студенти (в Пловдив - ВСИ, ВИХВП и математическият факултет на ПУ). При демографския срив в България тези промени стават още по-съдбоносни: така нашенските ВУЗ ще могат да обучават чужденци, най-малкото от Балканския регион. Предстоящата международна експертиза за бакалавърските ни стандарти е стъпка в същата посока.
Европа няма универсален модел за ВУЗ, но хармонизацията с общите тенденции е нещо задължително, признава Кръстьо Петков (като професор, не като политик!). Академичната общност обаче не бива да оставя диалога държава-евроструктури без присъствието си на коректив, отбеляза той. И предложи такъв коректив да бъде нещо от рода на академичен консултативен съвет - на обществени начала, стига да е желан като партньор от МОН.
ВУЗ, МОН и държавата
Държавата и МОН имат куп грехове към висшите училища. Никога досега държавните университети не са били толкова зле, декларира ректорът на ПУ професор д-р Огнян Сапарев. Академичната автономия е загърбена. Върви се към централизация, която лишава висшите училища от собствена гъвкава политика. ВУЗ мислят за бита, а не за бъдещето си. Висшето образование с държавна помощ се "пресипва" от държавните в частните ВУЗ: всички рестриктивни мерки, всички кръгове на акредитацията, пресата на държавните поръчки и т.н. засягат само старите ВУЗ. "Логично" е, подчерта професор Сапарев: на държавните хазната дава (от бюджета), от частните взема (в данъци).
По всичко изглежда, че МОН сега се стяга да наточи брадвата и за свиване на академичната мрежа
(суперраздутият списък с 43 ВУЗ не намалява, дори напротив - след като на мястото на Славянския университет се родиха пет нови звена!). При това ВУЗ вече няма да се делят на държавни и частни. А на такива, които могат да произвеждат бакалаври (защото отговарят на стандартите - библиотеки, компютри, правоспособни преподаватели). И на неможещи (по тези причини).
Формулата за финансиране на висшето образование, която ще бъде въведена след една календарна година, е другият сюрприз на МОН. Сега бюджетът на ВУЗ зависи от броя на "калпаците": повече студенти - повече субсидии.
На страница 16
US репортерът: Политиците не са най-важното за хората
Не преставайте да питате властимащите за всичко, което интересува не вас, а цялото общество
Грийли КАЙЛ, преподавател по журналистика
- Мистър Кайл, какви са впечатленията ви от България?
- За втори път идвам в страната ви. Бях през август за малко повече от две седмици. Тогава преподавах на репортерите от bTV, в момента работя с журналисти от телевизия "Европа". През лятото ходих на Слънчев бряг, по пътя видях планини, имате страхотна природа. Страната ви е красива.
- Как подбирате репортерите, с които работите?
- Първо, аз обичам изобщо да преподавам. Обичам възможността да споделя онова, което съм научил. И най-голямото удоволствие изпитвам тогава, когато виждам, че учениците ми са талантливи, заинтересовани, гладни за информация. Освен това в мен има страст към журналистиката, обичам да правя телевизия и да помагам на тези, които имат желание да се занимават с нея.
- Какво повтаряте всеки ден на репортерите си?
- На първо място - репортерът никога не трябва да допуска. Той е длъжен да проверява, за да не направи и себе си, и работодателя си магаре.
Трябва да е много любопитен, да обича хората, да разбира силата и въздействието на работата си. Говоря за телевизионерите, но това се отнася изобщо за журналистите. Необходимо е да имат артистично поведение, но да не забравят, че не те са важни, а зрителят, читателят. Силно предпочитам хората, с които работя, да са такива, с които да влизам в спор, да отстояват гледната си точка, да не са пасивни.
- Смятате ли, че журналистиката е занаят, който всеки може да научи, стига да е амбициозен?
- Аз смятам, че 60% журналистиката е труд, останалите 40% са талант. Може да мислите, че съм прекалено самоуверен, но вярвам, че мога да науча всеки човек да бъде добър журналист.
Макар че има хора, които просто не би трябвало да бъдат учени, защото сърцето им не е журналистическо. Това е трудна професия. Изглежда бляскава и примамлива, но само отвън. Има спазване на срокове, стрес и напрежение, хора, които ти отказват интервюта... За да преодолееш тези неприятни ситуации, трябва да си страстно влюбен в журналистиката. Говоря за тези, при които тя не е просто средство за препитание.
За 16-те години като активнодействащ журналист съм срещал много хора, които мразеха професията, колеги, които ненавиждаха работата си. Затова те не бяха професионалисти и не бяха щастливи. Когато преподавам в университета, пренасочвам много от моите студенти, просто им казвам, че, според мен, те не би трябвало да се занимават с това.
- За репортерите обикновено се говори само тогава, когато правят репортаж от някоя гореща точка на планетата. Не е ли несправедливо, че говорителите на екрана и водещи на предавания обират лаврите на популярността?
- Това е абсолютно вярно. Репортерите са на лов за новини всеки ден, защото журналистика не се прави в стаята.
Тъкмо затова смятам, че най-добрите водещи на телевизионни предавания са тези, които преди това са репортерствали дълго. Почти винаги, когато доведеш в студиото красиво лице или актьор, някой, който просто да е лице на емисията, без журналистически опит, това води до грешки. Първо, те нямат добра преценка за новинарската стойност, не са достатъчно рутинирани, за да се справят с критични ситуации, а което е по-лошо - може дори да си помислят, че е позволено да импровизират върху сценария. Така че винаги имам едно наум, подозрителен съм към хора, които се стремят да стигнат в телевизията само защото тя ще им създаде звезден статут. Това е съвсем грешен мотив и той рано или късно отмъщава.
- Какво не харесвате в българската журналистика?
- Наличието на силни медии е особено важно за страни като България, които излизат от период на активна държавна намеса. В действителност вече не може да се говори за пряк правителствен натиск, но годините на контрол са изградили навика да се работи така, както правителството иска и му харесва. Това, което най-много ми се ще да науча хората тук, е как да скъсат с този шаблон, да се променят, да търсят нови начини. Все още се работи по старомодна форма - заседанието на парламента, политиците, те са акцентът в новините. Разбира се, трябва да присъстват, но не са най-важното, не са най-интересното, което може да види зрителят. Цялата идея е да се свърши веднъж завинаги със схващането, че телевизията е просто рупор на управляващите. Когато хората започнат да виждат своите истории, своите съдби на екрана, да видят, че на тях им се случва същото, каквото и на другите, те усещат, че има някаква сила, която ги представлява. Ако хората мислят, че са част от някакво малцинство, че много малко са като тях, много лесно би им се запушила устата.
Не бива да се забравя, че медиите трябва да работят в полза на обществото, да защитават интересите му. Моето наблюдение обаче показва, че един от недостатъците на журналистите от посткомунистическите страни е страхът от промяната.
- Искате да кажете, че в България журналистите продължават да са сервилни към властимащите?
- Те се страхуват. Смятат, че ако не пуснат всяко изявление на определен политик, то този политик ще ги избягва и повече няма да говори пред тях. Страхуват се, че ако го предизвикат или се държат по-безкомпромисно с него, то той ще намери начин да им затвори устата.
- Смятате ли, че в бъдеще Интернет ще обезсмисли журналистиката?
- Някои хора действително смятат, че това ще стане, защото всеки ще може сам чрез глобалната мрежа да си намира необходимата му информация. Но това изобщо не е истина. Защото винаги ще са необходими хора, които да събират информация, да я сортират, да я анализират и да представят по достъпен за огромна част от публиката начин. Има нужда и от такива, които да търсят отговорност и да намират отговори за хората.
В Америка съществуват компании с добър поглед и преценка, които организират на едно място нюз рум, в който има преса, телевизия и Интернет. Тези три инструмента, обединявайки си различните капацитети, информират хората много по-ефективно. Телевизията е най-непосредствената медия, може веднага да ни покаже нещо с включване на живо.
Силата на пресата е да разработи темата в дълбочина, Интернет е за повече информация.
- Мистър Кайл, какви грешки допуснах аз по време на интервюто с вас?
- Първо, не ми каза защо вашата редакция иска интервю от мен. Освен това държиш въпросите в тефтера си много открито и ако аз знаех български, можех да ги прочета и да се подготвям при отговорите. Също така невинаги доразвиваш предходния си въпрос, а това води до неизчерпателни отговори. А за капак ти свършиха батериите в диктофона. Довиждане и успех!
- Благодаря.... 7.6 по Рихтер уби стотици
Мощен трус разлюля Салвадор, Гватемала и Южно Мексико
Повече от 130 мъртви тела извадени от развалините и няколко стотици обявени за безследно изчезнали - такава е мрачната равносметка от силния трус с магнитюд 7.6 по скалата на Рихтер, който разлюля миналата нощ Централна Америка и южните части на Мексико. Епицентърът е бил на стотина километра южно от столицата на Салвадор - Сан Салвадор. Трусът е усетен също в Гватемала и Хондурас. Само в Салвадор доказаните вече смъртни случаи са 61, 1200 души се издирват. Най-много засега са жертвите в столичното предградие Санта Текла, където трусът събуди свлачище и тонове земна маса затрупаха няколко десетки къщи.
Земетресението уби и две деца в Гватемала, след като покривът на дома им рухнал върху тях.
Президентът на Салвадор Франсиско Флорес обяви бедствено положение в цялата страна и пое личен контрол върху операционния кризисен център. Прекъснати далекопроводи обаче доведоха до затваряне на международното летище в Сан Салвадор, препятствайки пристигането на международни спасителни екипи в първите часове след трагедията.
Президентът Флорес призова световната общност за помощ - оборудвани спасители, храна и медикаменти.... "Десант" на археолози в Карлово
Международен семинар по археология започва днес в Карлово. Той е организиран от фондация "Праистория" с председател д-р Лолита Николова и в сътрудничество с Археологическия институт и музей в София, и Американския институт по археология в Сан Франциско. Семинарът е с две основни теми - тракийските разкопки в Южна България и праистория. Уводната лекция е отредена за професор Александър Фол. Със свои доклади ще участват учени от България, Югославия и САЩ. Семинарът ще бъде съпроводен от фотоизложба, посветена на "Археологическо лято-2000". Основен спонсор на проявата е фондация "Праистория".
