В Александрово всички търсят златото на Емин ага
Тракийската могила със стенописи е до село, където иманярството е втора професия
В Александрово да наточиш мотиката и да хванеш гората за търсене на имане е нещо толкова обикновено, колкото прекопаването на градината в другите села.
Всеки търси Хайтовото злато, обобщава горският Тодор Добрев. Какво е пък това Хайтово злато, питам. Това е имането на Емин ага, за което пише Николай Хайтов, обяснява горският. Оказва се, че всеки грамотен възрастен мъж в Александрово е чел историята за заровеното съкровище и е опитвал между редовете да открие допълнителни указания, които да го докарат до златните махмудии. С една дума, в селото гледат на книгата на Николай Хайтов като на някакъв Гутенбергов вариант на "Tomb Rider".
Златният триъгълник в селото е между високия хълм Калето и двете могили - Чуката и Рошавата чука. Хорската вяра, че там има нещо, се подсилила още повече през 1966-67 година. Тогава на Рошавата чука идва да копае Людмила Живкова.
Цялата могила беше обградена с войска и никой не можа да разбере намериха ли нещо и къде го замъкнаха, казва един от по-старите жители на селото. На върха на Рошавата чука пък още личат следи от иманярските копачи от 1922 година.
Как археологът
Георги Китов открива изписаната тракийска могила?
По проект край селото трябва да мине автомагистрала "Тракия". Изпращат археолозите да изследват всеки могилен обект, за да се види дали по пътя на магистралата няма ценни находки, които могат да бъдат затрити. Така в неделя откривателят на храма край село Старосел прави поредния си удар.
Откритието става възможно, защото е дълбано много по-ниско от иманярското копане през 1922 година. Проверена е и другата могила - Чуката. Там засега не е открито нищо. Ниският изкоп попада на зарития преди 24 века вход за гробницата. Във втората й камера, там, където е бил положен тракийският вожд, е голямото откритие. Там екипът на Георги Китов вижда стените, покрити с уникалните фрески - ловни сцени, животни и образи на древни траки.
По пода са разхвърляни парчета от счупена керамика и отломките от саркофага на погребания вожд. Оттук нататък започва ходенето по мъките за хората, решили да запазят на всяка цена находката. Как да бъде запазена могилата, след като никой в селото не прави разлика между траките и златото на Емин ага. Първото, което направи археологът Георги Китов, бе да докара един от багерите на селото и да зарие входа към могилата, разказва кметицата Надежда Добрева. Тя е 24-годишна и е една от малкото, които осъзнават какво богатство чака да бъде отворено за туристите под Рошавата чука. Следа като всичко е закопано отново, целият склон на могилата е покрит с плет от клони и тръни. Те не са кой знае каква пречка за този, който е решил да отиде до изкопа.
Според Георги Китов могилата трябва да има денонощна охрана до пролетта, когато отново ще дойдат археолози. Кметицата Надежда Добрева вече е ходила до Хасково, за да иска 4-ма пазачи за могилата. В Хасково още умуват откъде ще се плащат заплати на тези хора. В Александрово чакат да дойде хасковският кмет Георги Иванов. Той на място ще реши как да се охранява находката. На други места подобни могили просто се заравят и консервират до пролетта от археолозите. Проблемът в Александрово е, че Рошавата чука е само на 300 метра от селото и е обвеяна с историята за Емин ага, която не дава мира на старо и младо. Могилата е ограбена още преди 50-60 години и не виждам защо да я разбутват наново, казва кметицата Добрева. В самото Александрово се живее само от земеделие. В кръчмата могилата е тема за разговор номер едно. Ха дано станем привлекателни за туристите, надяват се селяните. Те ти разправят за туризъм, ама всички гласят лопатите за нощеска. Не се спи току-така, като знаеш, че имането на Емин ага е някъде наблизо, казва тихо един от старите пиячи.... Летопис: търговски град на брега на Марица
Пловдив в цифри на прага на новия век
Когато бъдещите летописци ще говорят за Пловдив от началото на 21-я век, те, позовавайки се на статистиката, ще отбележат: голям търговски град на брега на Марица. Точно това е градът под тепетата през декември 2000 година - всеки четири от 5 лева приходи идват от търговия и услуги. През последната година от века 264 пловдивчани са получили разрешение да строят жилище, 297 са почнали строителството му, а 499 жилища са били построени. "Лето 2000 от Христа ще да е било доста добро за дюлгерите най-паче поради туй, че 2318 жилища са били в строеж", ще пишат летописците. През същата 2000 година градът е имал 344 976 жители, като жените са били повече от мъжете, смъртите от ражданията, преселванията от изселванията.
Под въпрос
Когато събирах информаци
ята за Пловдив в края на века, статистиците винаги ме предупреждаваха - слагай по едно "ако", защото статистиката не е онова, което беше. И наистина за икономическото състояние на Пловдив съдим не от пълните данни, които истински работещите 8-10 хиляди фирми трябва да подават, а. ..от извадки. Прочее, тези извадки са удобно нещо, защото са по-евтини, по-бързо се правят, но информацията от тях ще бъде вярна за... България и не съвсем точна за Пловдив. И понеже друго няма, ще се задоволим с раци.
Държавно и частно
Няма начин бъдещите летописци да не отбележат, че хората, живели в Пловдив през 2000 година, много са се вълнували кое е държавно и кое - частно. Информацията, която ще изровят след време, ще бъде такава: държавният сектор е бил два пъти по-малък от частния.
И ще се обосноват - приходите от продажби (за деветмесечието-б. а. ) в държавния сектор били 447,1 милиона лева, а в частния - 1 012,9 милиона лева. "Лето 2000 ще да е било важно за людете на този град, защото след лоши 15 години най-сетне на шестнайсетата нещо по-добро е станало", ще пишат летописците.
И ще имат предвид, че след 15 години на икономически спад през 2000 година пловдивската икономика е показала нетен растеж (приходи от продажби) спрямо предната година: 1 231,3 млн.лева през 1999 година и 1 460 млн.лева през 2000 година.
Какви хора са били пловдивчани в очите на бъдещия летописец. Ами оптимисти. При повече смърти, отколкото раждания градът ще да е бил все пак привлекателен, защото 8407 души са се заселили в него, а са го напуснали 5946. Когато обаче бъдещият летописец ще трябва да напише за религиозността на хората в града, той ще се затрудни. Последните данни за вероизповеданията са от последното преброяване, а следващите ще намери в статистическите справочници от 2002 година. Затова летописецът най-вероятно ще отбележи:"През лето 2000 от Христа в Пловдив е имало няколко религии - християнската е била изповядвана от 93 на сто от людете, а мюсюлманската - от 7 на сто. И нека читателят на тези редове не ме съди строго, защото си позволих да насложа (екстраполирам) по-раншни данни, та да достигна до тези цифри. "... Трансевропейска артерия събира Стоянов и Кощуница в Ниш
Търсят се $180 млн.за построяването на 170 км път към Запада
Коя е трансевропейската магистрала 5-80. Това е артерията, тръгваща от Лондон, през тунела под Ламанш, пресичаща Европа и стигаща до Истанбул. Такава е проектната идея. В нея обаче има зона, която затормозва движението.
В разстояние на 170 километра съществуващият път е много далеч от нормативите за съвременна магистрала. Построяването на модерен път
София - Ниш ще оформи непрекъснатия магистрален облик на Е-80. Българското и югославското правителство са в пълно съгласие за строежа. Но двете държави нямат пари. Това е проблем.
В частта си Пирот - Ниш пътят е кошмарен както за водачите на ТИР-ове, така и за шофиращите леки коли. От едната му страна са отвесни скали, от другата е плътно притиснат от коритото на Нишава. Тринайсетте тунела и острите завои в Сичевска клисура запират подминаването между превозните средства.
Пътят е в "тежка склероза". С този термин пътните инженери назовават стеснената пропускателна възможност на пътните артерии. Той трябва бързо да се приведе в нормите на магистрала. Но трансдържавните магистрали са геополитика и се строят според нейните приоритети.
Най-новото доказателство за това е изключително бързият темп, с който се строи магистралата Ниш - Скопие - Атина. Започната е преди 8 месеца и вече е пусната за движение 25-километрова отсечка. Друмарините - пунктовете, събиращи магистрална такса, вече пълнят касите с чужда валута. Близо до ума е, че този строителен напън идва от духа на политическата ос Белград - Атина и от растящите гръцки капиталовложения.
А недобри политически отношения тегнат като прокоба над пътя София - Ниш. До 1960 година това бе изровено от пороите междуселско шосе. По онова време Хрушчов отмени Сталиновото ембарго над Югославия и между нашите правителства се сключи споразумение за модернизиране на пътя. Парите за строежа изцяло ги даде България.
За съседите този път не беше приоритетен и ако трябваше да го строим орташки, кой знае още колко щяхме да чакаме.
Сега, след Милошевата ера, политиката изтиква напред строежа на тази отсечка. Това казва Зоран Живкович, бивш кмет на Ниш, сегашен вътрешен министър на Югославия.
А за технически подробности беше поканен доцент инженер Марко Савичевич, който е в Ниш за проектантски контрол на магистралата Ниш - Скопие. Доцентът е запознат добре с проекта за пътя Ниш - София, изработен в Централния институт за пътно проектиране в Белград.
Той обяснява, че магистралата ще мине по съвсем ново трасе.
Ще върви по билата. Тунелите и мостовете в тесния пролом ще се избегнат. Избрано е това трасе, защото излизането от досегашните криволици ще съкрати пътя с 30 километра (сега е 160 км). Спестява се и скъпото строителство на големи мостове, подпорни стени, водостоци, укрепване на порои.
Тези технически и финансови предимства свеждат цената на строежа до 180 милиона долара.
Ако досегашният път се реконструира, теренните условия ще направят капиталовложението над 300 милиона долара. Проектът е одобрен от международна комисия и сега остава само една тема... парите. Кой ще даде парите за магистралата?
Труден въпрос. Югославия и България залагат на външни финансови инжекции за други обекти. Югославия стри към Гърция, а България гледа да прекрачи към Европа с Дунав мост-2.
Май главен интерес към магистралата София - Ниш имат Турция и някои европейски страни. Огромният стоков и пътнически поток, който тече между Европа, Балканите, Турция и Близкия изток, е сковаван от клещите до Ниш.
Алтернатива няма. Тук е най-близката връзка Европа - Азия.
Тази близост увеличава песимизма за Дунав мост-2, през който пътят до Будапеща се удължава с 310 км. А сметката показва, че капиталовложенията за магистралата София - Ниш ще се възвърнат бързо от пътните такси и ще имат висока рентабилност. Магистралата е необходимост. Това се съзнава от двете страни на границата.... Чомаков и Атанасов на нож за сметта
Община Стамболийски вече трябва да плаща по 3.50 лв.за тон битови отпадъци на сметището в Стамболийски. Тарифата влиза в сила със задна дата - от 1 януари 2000 г. Поканата за незабавно плащане вече е изпратена от кмета д-р Иван Чомаков до кмета Иван Атанасов. Съгласни сме да плащаме реалната цена на услугата, която ни извършва община Пловдив - 2.73 лв. /т, а не 3.50, коментира Иван Атанасов.
250 легла резерв в ОРБ за празниците
Подсилват всички лекарски екипи за Коледа и Нова година
Районната болница освобождава около 250 легла като резерв за Коледа и Нова година, съобщиха вчера от ръководството на стационара. Това прави над 40 на сто от легловия фонд, при положение че се изисква към 10 процента.
На всяко четно число от 24 декември до 2 януари 2001 година спешни денонощни дежурства с повече екипи ще дават лекарите в ОРБ, на нечетни дати за евентуално пострадали ще се грижи университетската болница. Центърът за спешна медицинска помощ ще подсили яко екипите си. Не се знае колко доктори и медсестри ще обслужват пловдивчани, нормално на смяна работят по 9-10 екипа.
Дежурни кабинети със сигурност ще има в диагностично-консултативен център 1 и 5. В бившата първа поликлиника докторите могат да бъдат намерени през всичките 24 часа, а в ДКЦ 5 - от 20 до 6 часа.
Интересна идея да бъдат обхванати елитните ресторанти се роди от ръководството на ДКЦ 1 и получи одобрение. Три екипа ще бдят за здравето на гостите на "Тримонциум", "Санкт Петербург" и "Марица". Във всеки един ще има екип от лекар и сестра от ЦСМП.
Те ще оказват помощ, ако някой попрекали с алкохола, прилошее му внезапно, получи сърдечна криза и т.н. При нужда ще се вика линейка.
Отделно в ДКЦ 1 ще "чакат" двама доктори и ще помагат на всички пострадали срещу 10 лева. При положение, че пациентът пристигне с талон от личния лекар, парите ще бъдат върнати, обясни шефът на здравното заведение д-р Георги Кръстев.
Купонджиите от трите ресторанта също ще получат помощ там, ако се наложи. Лекарите отиват тези дни на инструктаж в Спешното отделение....
