Една нощ на "български" паркинг в Турция
На паркинга на "Шел", отстоящ на 60 километра от Истанбул, спират почти всички тежки возила, за да разучат маршрутите си и изчакат до сутринта.
Грешките в подобен град се наказват - объркаш ли се, можеш да обикаляш цял ден и да изгориш нафта за стотици марки. Паркингът тук е безплатен, което е много чудно. По принцип в Турция безплатните неща са страшно малко. Има дори баня, която струва 750 000 лири - две марки и нещо.
Каква баня по време на път, маха с ръка Стоян. Случвало ми се е да стоя по 15-20 дни, особено веднъж в Измир откарах 22, докато чаках да ме натоварят. Бях брадясал като кюрдски партизанин, пък каква миризма съм разнасял, вече не мога да мисля. Помня само, че кучето ми изскимтя и избяга, като се прибрах.
Влизаме в кафенето за по едно кафе. Турското е две марки и половина - колкото банята. Казвам на английски:"Without sugar" (без захар), продавачът очевидно разбира, че го искам по-сладичко и изсипва половината захарница. Ценовият шок на влизане в Турция е сериозен. Обикновена кока-кола струва
750 000 лири, най-евтината бира е 1 500 000. В кафенето на паркинга обаче излиза осем марки. Затова и трудно ще видиш тираджия тук. Всъщност освен нас има само още един от бранша - латвиец, както научаваме по-късно. Изглежда доста шашнат. Не е в цените причината, уверява ме Стоян. Тоя поглед го вадят всички, дошли от Европата към нашите краища за първи път. Стъпят ли в циганията за сефте, и се шашкат. Веднъж на турската митница го гледам един такъв - латвиец ли беше, естонец ли, стои с документите и не знае какво да направи. Викам му - тука ще дадеш два милиона на тоя, пък той ме пита:"Да не го бил обидил? " Ти на кучето, като му даваш салам, обиждаш ли го, бе, казвам му. Така и щеше да си стои два дена. Хванах го и заедно обиколихме всичките капии, после беше готов ръка да целува. По тираджийските паркинги има негласно разделение - всеки си пие със своите. Българи с българи, турци с турци, румънци с румънци. Много рядко ще видиш смесена компания. И самите камиони са групирани по същия принцип. В "българската" част има паркирани осем тира. Петима шофьори се навъртат около тях. Другите двама вече спели в кабините - идвали от Анадола и били скапани от пътуването, уведомява ни Васил от Русе. Времето е твърде неприятно - ръми дъжд и духа доста силен вятър, така че на никого не му се разговаря на открито. За щастие един от колегите на Стоян се връща с празно ремарке. За броени минути там се прави импровизирана трапеза. Две дъски се закрепват на страничните рейки, по средата наместо маса се подреждат празни кашони за банани. Намира се и петромаксова лампа. Всеки носи по нещо за ядене и туба с ракия.
Идвам от Сирия, разказва споменатият вече Васил. Там движението си е..... Кара в насрещното срещу тебе и не се прибира в платното. На няколко пъти за малко да ме изхвърлят от пътя. А стане ли катастрофа, виновен е винаги чужденецът. Изобщо - беше загубена работа, почти нищо не съм изкарал. Забранено е да се спи в кабините - трябва непременно да си на хотел. Кажи-речи, всичките ми пари отидоха по хотели. На излизане от страната, вече в Турция, ме задмина един мерцедес - кабриолет, последен модел. Зад волана гледам една кадъна - цялата в черно и с фередже, даже очите й не можеш да видиш. На няколко километра от границата мерцедесът отби в банкета, кадъната излезе, смъкна със замах фереджето и чадора и с явен кеф ги метна в канавката. Отдолу беше с минижуп. Качи се на кабриолета и отфуча. Питам го искат ли подкупи на сирийската граница. На юг от нашите ширини бакшишът е начин на живот, единодушни са всички. Аз веднъж се заядох с едни румънски катаджии, спомня си Евгени от Варна. Връщах се от Германия, минавах през Румъния транзит. По едно време, гледам, палка. Всичко ми беше наред, седя и си правя оглушки, макар че знам, че чакат да им дам пари.
По едно време ченгето не издържа и вика:"Дай двайсет марки. " "Няма да ти дам," казвам му и си стоя в кабината. Те шушукат нещо. След малко идва пак:"Хайде, дай десет марки и изчезвай! " Аз пак му викам, че нищо няма да му дам. Три часа се гледахме така. Накрая стигна дотам, че вика:"Дай нещо! " Бях се запънал обаче:"Нищо няма да ти дам! " Накрая ме пуснаха. Аз имах подобно преживяване в Турция, само че още по-куриозно, намесва се Тодор, който е земляк на "домакина" ми от Димитровград.
В Истанбул ме спряха катаджии. Там нещата са ясни - хвърляш им стек "Марлборо" и си заминаваш. Та мятам им аз цигарите и се каня да потеглям, обаче чувам, изсвирват спирачки. До тяхната кола спря друга - пак полицейска. Оттам изскочи някой, който започна нещо да им се кара. После разбрах, че бил мюдюринът им, който действал по сигнал, че прибират цигари. Нареди им да отворят багажника - оказа се пълен догоре с "Малборо". Вземате ги сега и там, казва им и сочи към моята кабина.
После цяла година само "Марлборо" пуших. Най-свестни са руснаците, казва Стоян. Колкото и да са бедни, там до балкански цигании не се стига никога. Беше ми се откачила пломба веднъж и наех един да ми я оправи, че да нямам проблеми на границата. Цената - една водка.
Свърши той работата и аз му давам една бутилка. Той вика:"Не, ти какво ще пиеш! " Отмери си точно сто грама, удари ги на екс и си замина. Там единствено помагат, съгласява се софиянецът Николай. Веднъж бях закъсал на север, развали ми се релето. Първата нощ щях да пукна в кабината - беше минус четиридесет градуса.
На другия ден ме изтеглиха в един цех. Целия град обиколих, никъде нямат реле за "Мерцедес". Накрая един ми каза, че шефът му имал. Отидох при въпросния шеф, той ми вика:"Вярно имам, но не се продава. " Казвам му:"Закъсал съм, имам триста долара, давам ти ги всичките! " Той се обиди:"Щом си закъсал, ще ти го дам, но пари не искам.
Искам само някой ден, като минаваш пак оттук, да ми донесеш същото реле. " Не взе и стотинка, а заплатата му едва ли имаше и двайсет долара. Закарах го него и другите, дето ми помогнаха, в най-скъпия ресторант и ги на...х от пиене. Цялата сметка ми излезе трийсет долара.
Към девет всички вече се оклюмват. Пък и утре ще се става в шест сутринта. Колкото до това, как могат двама души - единият сто и двайсет, а другият деветдесет килограма, да спят в една кабина, за това даже не ми се пише. При положение че и двамата хъркат здраво.... В следващия брой: Репортаж от истанбулските потайности
Енергото изкупува частни трафопостове
Процедурата е дълга и тромава: съветът на директорите на дружеството набелязва обектите и ги предлага на ДАЕЕР. Направен е пазарлъкът за трафопоста на "Метални конструкции". От сумата ще бъдат приспаднати старите борчове на предприятието за енергия. До дни собственост на дружеството ще станат и съоръжения на община Карлово и на "Магистрали" АД, с.Баня.
Предполага се, че повечето от обектите ще бъдат изкупени от Енергото на принципа ток срещу собственост. Пловдивското дружество, а и останалите в страната, нямат достатъчно капитал, за да плащат в пари. В законопроекта се предвижда енергодружествата да погасят стойността на трафопостовете за срок от 8 години.
Логичният въпрос е: защо се изкупуват трафопостовете?
Справката показва, че 60 процента от общо 2700 трафопоста в Пловдивско, са в ръцете на частници или на предприятия.
В повечето случаи тези елсъоръжения захранват и десетки битови потребители.
Не са редки случаите, когато притежателите на трафопостовете изнудват вързаните към тях консуматори, признава инж. Алимански. Такъв прецедент имало в стопанския двор на с.Хвойна. При разпродажбата на парцелите местен човек купил съоръжението и започнал да тормози намиращите се в съседство собственици на краварник и мандра, които черпели ток от трафопоста му. Понеже не се намерило разрешение на конфликта, Енергото построило нов мачтов трафопост.
Парадокс е, че законът не е предвидил санкции за стопани на елсъоръжения, които дърпат шалтера на други абонати. Енергото може само да сезира прокуратурата. Но какво могат да направят магистратите, след като става въпрос за частна собственост? Вероятно законовият вакуум е една от причините да се започне изкупуване на ключовите съоръжения. Част от тях захранват цели квартали, представете си какво ще стане, ако на някого му щукне да врътне бушона, коментират енергетици.
Кой какво печели?
От изкупуването на трафопостовете безспорно ще спечелят електроразпределителните дружества. Да се построи сега едно такова съоръжение, излиза много по-скъпо, отколкото ако се купи вече готово. Главен трафопост с 2 машини струва до 37 000 долара, а малък без кабелизация излиза около $12 000. Строителните фирми ще ударят най-голяма печалба.
Много от тях след 1990 година строиха трафопостовете за своя сметка и притежават нотариални актове. Обитателите на новите кооперации обаче не разполагат с документи за своя дял в съоръжението. Нещо повече - хората не знаят дали инвестицията им за трафопоста е включена в цената на апартамента.
Затова тези, които нямат кетапи, че са дали пари, трябва да си потърсят фактури от предприемачите, съветват експерти от агенцията на Шиляшки. В противен случай фирмите ще докажат, че са платили за съоръжението, и ще приберат парите при сделката с Енергото.... Карловската луканка съди родни ментета
В навечерието на Коледа "Месокомбинат - Карлово" АД се обърна към Комисията по конкуренцията заради шестващите по хранителния пазар ментета на прочутата карловска луканка. След патентоването на името й в Комисията по стандартизация и метрология през август 1998 г.това е първата административна стъпка от този характер, която дружеството прави, за да защити прочутата си марка. Под ударите на това дело попадат два от най-големите месокомбината в страната - "Сиком" - Силистра, и "Родопа" - Пазарджик. В списъка на производителите на фалшива карловска луканка са още ЕТ "Дани" - Бургас, ЕТ "Комакс" - Пловдив, ЕТ "Алкак" - Пловдив, и ЕТ "Янекс" - Добрич.
Това е само част от продукцията, която се подвизава на пазара с името "Карловска луканка". Нашите специалисти и адвокатите са видели това по магазините и складовете, за всички е ясно, че има още поне десетина фирми, които имитират карловската луканка, твърди нейният създател инж. Христо Драгоев, който е зам.-директор на "Месокомбинат - Карлово" АД.
Патентът - недостатъчната защита
Запознати с историята на карловския месокомбинат знаят, че луканката се произвеждала тук още в началото на века в колбасарската фабрика на братя Матеви. Оттогава докъм средата на 80-те години всеки месокомбинат правел луканка. През 1987 г.инж. Христо Драгоев прави своя рецепта на карловската луканка, която се смята най-близка до традицията. През Лукановата зима, когато вносът на екзотични подправки бил ограничен и месокомбинатите масово страдали от липсата им, в Карлово този проблем не съществувал, припомня историята на вкусния деликатес инж. Драгоев, тя се прави само с български подправки.
Повечето специалисти от фирмата бранят с всички сили името и реномето на продукцията си. Проблемът не е, че ние ще печелим по-малко, твърди директорът на "Месокомбинат - Карлово" АД Димитър Димитров. При него често идвали приятели и познати, дори съвсем непознати хора му се обаждали с оплаквания от лошо качество, от различен вкус и т.н. Дори да обяснявам на всеки поотделно, не мога да убедя всички заедно, че става дума за различна продукция. Водим това дело не да навредим на колегите, а да защитим нещо, което е създадено тук, което е уникално на хранителния пазар, и по този начин да защитим потребителите, твърди директорът Димитър Димитров.
Скандал на "Месомания-2000" стана заради карловската луканка, комисията не допуснала в конкурса нито една луканка от месокомбинатите, участващи в изложението, защото членовете на журито били убедени, че карловци ще се състезават сами със себе си, също така и заради факта, който бил известен на всички - карловската луканка е защитена с патент. Това си бе истински скандал, каза инж. Христо Драгоев, всички знаеха, че ние ще спечелим конкурса. По-нататък пък карловци отказали да се състезават.
Никой и никъде не може да произвежда прочутия деликатес от Карлово, твърдят експортите от фирмата. За да добие правото да я произвежда, съответният месопреработвател може само да открие цех в Карлово, защото като уникални са посочени географската характеристика, природните условия и производствените традиции в района. Нито лиценз, нито друга форма на плащане не дава права на друг производител. Дори в месокомбинатите на "Бони оборот", който е основен акционер с" около 80% в Карлово, и в още четири месопреработвателни предприятия в страната, не правят от карловската луканка.
Какво ще реши Комисията по конкуренцията, не гадаят в карловския месокомбинат. Според някои от специалистите възможно да се стигне до изземване на продукция с етикет "Карловска луканка", ако бъде намерена в търговската мрежа и складовете, и това наистина би било голям удар срещу тези, които я произвеждат....
