Ioneao iaðii neaa naaieoa?
ПЛОВДИВ
Мария КАРАБОЙЧЕВА
Парното ще бъде пуснато по всяка вероятност идната седмица. Според нормативните разпоредби, топлофикациите трябва да включат при средноденонощни температури по-ниски от 12 градуса в три последователни дни. Очакванията на синоптиците са за сериозно захлаждане около 25-и. Най-напред ще бъдат включени здравните и детските заведения, училищата и после битовите абонати.
Бeрон: Забравихме за Африка
Асоциация ще възстановява връзките ни на континента, видният зоолог откри нови видове в Судан
Традиционно добрите ни връзки с огромния Африкански континент са почти унищожени, твърди Петър Берон, обяснявайки какво е наложило създаването на асоциацията "Приятели на Африка". Като оставим настрана неизчерпаемите ресурси на Африка, това е един потенциален пазар, който години наред съсипваме.
Още по престъпно става нехайството, с което загърбваме континента, като се вземе предвид, че почти няма африканска страна, в която хора на видни постове да не са завършили в България. Така беше и в Судан, откъдето се завърнах тази седмица - научих, че над 1200 суданци са получили висше образование у нас, а смесените бракове са около 90. Въпреки това Судан е страна, с която вече почти не поддържаме отношения - а до преди няколко години там е имало български промишлени предприятия, стотици българи са работили в тях. В момента в Судан дори няма българско посолство, само е назначен един почетен консул. А наскоро там откриха огромни находища от нефт и газ, много страни вече нахлуват в страната доста агресивно и се опитват да ни избутат и от малкото ниши, които все още заемаме, твърди д-р Берон. За лекотата, с която прекъсваме връзките си с африканските страни, говори и статистиката. Доскоро на континента сме имали 24 посолства, в момента са 6, разказва Петър Берон, който е работил няколко години в Нигерия. Малцината българи с бизнес там са оставени на произвола, сградите са разпродадени на мошеници. Асоциацията ще се опита поне отчасти да компенсира този процес. Последната ми експедиция бе изцяло на разноски на суданското правителство, продължава д-р Берон. Изследвах планината Джебелмарра, която е висока 3042 м и се издига като остров в Западен Судан. Поради изолираността си тя е много слабо изследвана. Преобладава средиземноморският климат, по склоновете й растат диви маслини. На летището в София ме питаха:"Колко нови екземпляра носите за музея? " Отговорих им:"Измислете си някоя цифра и няма да сгрешите. " Просто става дума наистина за огромно количество, което тепърва ще описваме. Уверен съм, че съм попаднал и на нови, непознати за науката видове.
Все още има много неща за откриване на нашата, уж малка, Земя. За доброто отношение към България говори и големият интерес, който изпитвали суданците към посещението. По националната телевизия дори прожектирали двучасов филм за страната ни. А по време на престоя си Петър Берон се срещнал с трима министри, изнесъл две лекции. Противно на това, което изниква веднага в съзнанието ни като чуем за Судан - гражданска война, престрелки, се оказа, че е много спокойна държава, смята той. Всеки може да се движи навсякъде, без да се притеснява от грабежи, къщите и магазините са без решетки. Петър Берон засега не е планирал следващата си експедиция. Експедициите са нещо скъпо и, естествено, в България не можем да си ги позволим. Напоследък гледаме да се ориентираме в рамките на
Балканите, та да не спираме работа. Разчитаме само на спонсори. Такова е положението, но все пак трябва да продължаваме, независимо от трудностите, тъй като самоуважението на една нация се крепи и на науката.... В Мексиканския залив правят по $500 дневно
Здрава работа и здрави пари предлагат на нефтените платформи, разказва нашенец
- Говори се, че е доста опасно на нефтените платформи? Че се там била цялата сбирщина на света и т.н. ?
- Това са митове. Да си призная, и аз заминах с подобна нагласа. Дълго време приятелите ми се опитваха да ме разубеждават, казваха ми, че едва ли ще се върна жив, а ако се върна, ще е я без крак, я без ръка. Майка ми се скъса да плаче. Изобщо, изпратиха ме като на война. Когато отидох, разбрах, че това са напълно безпочвени опасения. Хората са много , почти с всички от екипа сме близки приятели.
- А самата работа не е ли опасна?
- Тежка - да, но не и опасна. Всичко е добре обезопасено, постоянно идват проверки от компанията. А колкото до това, че е тежка... не е по тежка от миньорската у нас, да речем. А парите, които получаваш на платформата, са неизмеримо повече. Ако си сондьор може да получаваш по 500 долара дневно, което прави над 75 000 годишно. Обслужващият персонал взема по-малко - около 300 дневно. Аз имах късмета да стана сондьор още от самото начало. Освен това тук всичките ти задължения са описани в трудовия договор. Извън конкретно описаното не могат да те накарат и едно болтче да завъртиш.
- Как минава ежедневието на сондата? Не е ли скучно?
- Не ти остава време да скучаеш, тъй като работиш по дванайсет часа дневно, а след това можеш да мислиш само за сън. Ако обаче искаш, на сондата има всички възможни развлечения. Тя си е един град на практика - има си барове, ресторанти, кино. Цените не са високи. Само телефоните се таксуват по бизнескласа, не знам защо. Иначе стаите и храната са безплатни. На всеки половин час по време на работа минава пиколо и те пита:"Чай или кафе? " Ако искаш, можеш да прекъснеш работа, докато си изпиеш кафето. То също е безплатно.
- Ползвате ли отпуски?
- Да, разбира се, и то много. Работи се нонстоп двайсет дни, после десет се почива. С хеликоптер ни откарват до най-близкия бряг - при нас това е Мексико. Оттам нататък си свободен да пътуваш където си искаш по света, стига след десет дни да си там, когато пак дойде хеликоптерът. В момента съм в такъв отпуск. Освен това има много ваканции за различни празници, дават се големи компенсации, ако работиш на празник. Изчислено е, че три пети от времето ни е свободно.
- Има ли възможност и други българи да почнат работа там?
- Да, стига да си кандидатстват по етапния ред, както го направих и аз. Нефтената индустрия е най-бързо развиващата се индустрия в света. Гладът за работници е огромен, понеже и текучеството все пак е високо. Естествено, повечето хора работят тук година-две - да натрупат пари, и после се пробват в нещо друго. Доколкото знам, хора се търсят в Средния изток, Мексиканския залив, Сибир, Казахстан, Виетнам, Западна Африка... Ако някой се интересува, да звънне на родителите ми (942275), те се занимават с консултантска дейност по въпроса.
- Вие мислите ли да подпишете втора година?
- Втора година да, но не и трета. Заради текучеството тук много бързо можеш да се издигнеш в кариерата - примерно на третата година по всяка вероятност ще бъде шеф на екип от сто души със заплата стотина хиляди долара. Но каквото и да говорим, не можеш цял живот да прекараш на сонда. Немислимо е да създадеш дом, семейство... - Кой е най-неприятният момент в работата на сонда?
- Като бликне нефт. Всички сондьори са в специални костюми, няма непокрита част от тялото, но пак не можеш да се спасиш от нефта.... Информатика в училище = правешка "тухла четворка" + тебешир
Около 50 000 компютъра са нужни на българското училище, за да осигури на децата нормално обучение по вече задължителния предмет информатика, твърдят експерти в бранша. С част от заема на Световната банка за структурна реформа на средното образование ще бъдат купени около 500, съобщи неотдавна министър Димитър Димитров. Не е нужно да си вътре в системата, за да ти е ясно, че насищането на школските "паркове" и в бъдеще ще става мъчително и на парче. Още отсега децата са в различни позиции по отношение на "втората грамотност", без която бъдещите зрели граждани ще са социални опашкари. Ако за елитните училища проблемът е колко модерна мрежа ползват, масовите или нямат нищо, или са замразили някое дарение и го отключват само за гости. За маломерното селско даскало пък съвсем да не говорим!
Известната с образователната си благотворителност фондация "Бъдеще 21 век" анонсира преди повече от година намерението си да помогне на българското школо, като предложи на големи US компании да разтоварят каналите си с отчислена умна техника. От TEREX LIFTING вече са обещали 400 компютъра и се очаква до края на годината те да пристигнат в Пловдив, съобщи неотдавна президентът на фондацията Райчин Рачев. "Бройките" са втора употреба, професионалистите ги считат морално остарели, но за учебни цели са напълно годни. Унгария, Чехия и Полша от няколко години зареждат училищата си с пенсионирани компютри. Бившите им собственици ползват данъчни облекчения и отчисления от екотакси, новите имат ангажимент за транспорта и монтажа. Естествено, има маса спънки по трасето, призна г-н Рачев пред заинтересовани директори на пловдивски СОУ. В бъдеще доставките може и да пътуват безпроблемно, но сега все още не са ясни подробности около данъци и митнически такси, тарифи за пренос по суша и вода и т.н. Като за първо, дори разпределянето ще е главоболно, допускат пловдивски образователни експерти. Кандидатите за безплатни компютри ще трябва да се борят на конкурс с десетина условия. Ще доказват готовност на базата си да поеме техниката, наличие на кадри, намерения да я употребяват за учебни, а не развлекателни цели, да се "вържат" в обща мрежа с други училища и т.н. Парадоксът е, че, класирайки се според тези условия, училищата пак ще бъдат в неравностойни позиции. Който има, ще му са даде още. Защото той ще е най-готов с база и учители да натовари пълноценно дарението, коментира директорът на СОУ "С. Врачански". И в скоби поясни, че в масовите училища броят за живи и доперестроечните ветерани "Правец", наричани от гилдията "тухли четворки".
За фондацията, която има намерение да подели част от подаръка с училища в Македония и Косово, е много важно 400-те бройки да влязат в употреба бързо и по предназначение. За да има още много, много пратки. Според държавните чиновници първият транш ще струва на фондацията и на базовите училища 100 000 долара. Според Райчин Рачев сумата няма да е по-висока от 10 000.... Начо Културата пази рисунка от Маркес
Маркес дойде есента на 1979 година във връзка с получаването му на литературната Димитровска награда. Беше поканен като личен гост на Тодор Живков, спомня си онези дни бай Начо.
Пловдивската визита става случайно и е извън плановете на българските домакини. В деня когато колумбийският писател пристига,
Тодор Живков е зает и не може да го посрещне. За да се замаже протоколният гаф, от София моментално решават да изпратят бъдещия нобелист да види Пловдив. Никой в града не знаеше, че Маркес ще идва. Беше събота сутринта и на мен просто ми звъннаха, за да ми кажат да го посрещам, разказва Атанас Кръстев. Писателят идва от София със самолет. Преди това е летял още 10 часа от Латинска Америка. Пристига в Пловдив много изморен. Още преди това Начо Културата опитва да уреди импровизирана компания, която да посрещне госта. Звъни на Димитър Киров и на Георги Божилов-Слона. Слона беше зает и не можа да дойде, разказва г-н Кръстев. Посрещат Маркес в къщата на управлението на Стария град. Заедно с него пътува като преводач покойният вече писател Васил Попов. Още тогава Габриел Гарсия Маркес беше световно име и бяхме притеснени как ще го посрещнем. Оказа се, че той се държи като най-обикновен човек, без каквито и да е специални претенции, спомня си Начо Културата. Маркес е изморен о т пътуването и не пожелава да обиколи Пловдив. Прекарва няколко часа в къщата на Управление "Старинен Пловдив". Димитър Киров и Начо Културата черпят писателя с ракия и уиски, но той отказва да се докосне до какъвто и да е алкохол. През цялото време на посещението си пие кафе. Говорихме си за толкова обикновени ежедневни работи, че сега, 21 години по-късно, не мога да кажа, за какво точно е била приказката, казва пловдивският културтрегер. Маркес не вижда нищо от Пловдив с изключение на старинната къща на управлението, но за сметка на това Начо Културата успява да му разкаже историята на града. Преди да тръгне обратно за София, писателят предлага да нарисува нещо за спомен.
Бай Начо вади една тетрадка и в нея Маркес рисува цвете. Надписът под него е:"Едно цвете от душа", и подпис - "Габриел". Тази обикновена рисунка бившият кмет на Стария град пази вече 21 години като най-скъпа реликва.... Прецизно сензационно изследване замалоазийските българи
Книгата променя традиционни виждания за история ни
Извънредно интересното дори за неспециалисти изследване на утвърдената българска тюрколожка и ориенталистка променя традиционни виждания както за националната история, така и за историята на областта, свързваща пряко Европа и Азия и доказваща смисъла на географския и - термин Евразия.
Темата за българското присъствие в Мала Азия (което включва балкански, кавказки и волжки българи, както и славянобългари) се разглежда в светлината на коментара на оригинален извор, който се издава за първи път у нас.
"Историята на Караман" съществува в 22 преписа, най-ранният вариант от които е персийският (1517 г. ). В него във формата на шахнаме (двустишия) се описва животът на източните владетели и историята на управляваните от тях държави и народи. Летописът за Караман, особено в частта си за събитията от ХIII век, тясно се преплита с разказ за съдбата на коммпактното българско население, живяло в Тороските планини.
В изключително прецизното в изводите и обобщенията си изследване любопитни (и вълнуващи въображението) твърдения, като това на редакционния колектив на "Историята на Джагфар" (Оренбург, 1993, Речник), са оставени под линия и без коментар:"Част от племето българи отишла преди 12 000 години от Волго-Урал в Близкия изток и основала Шумерската държава. Една част от шумерските българи се вляла в състава на други близкоизточни съседи, а друга, живееща на територията на Турция, станала основа на турската нация..."
Всъщност, и без да разчита особено на подобни гъделичкащи етническата ни мегаломания позовавания, изследването е достатъчно интригуващо, а в известен смисъл и сензационно.
*Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Катерина Венедикова
Телепортираха ФСБ в 1982-ра с машина на времето
Шоуменът Николай Бареков върна с машина на времето една от най-известните български групи - ФСБ, в далечната 1982-ра в новия брой на предаването си - "220 V", което ще се излъчи днес. Това предизвиква куп комични недоразумения между водещия и гостите му.
Известните музиканти, които наскоро пак започнаха концертна дейност, правят много оригинални паралели между миналото и днешния ден. Те самите никога не са присъствали на предаване, където им задават неудобни въпроси, свързани с онези години. Само не бяхме попадали в машина на времето, но явно, че и това може да се случи в България, възкликна Александър Бахаров по време на снимките.
Изпълненията на групата, които по времето на развития социализъм ни караха да се чувстваме част от Европа, вървят по с типични кадри от 1982-ра. Използвани са сюжети, които новото поколение изобщо не си спомня - пионерчета, които рапортуват пред отрядния председател, Альоша, пред който се поставят камари цветя, и т.н. ФСБ също дава рапорт за кариерата си, шегувайки се с миналото и днешната действителност, които може би не се различават толкова много.... "Бонд" е класическият отговор на "Спайс гърлс"
"Бонд" е класическият отговор на "Спайс гърлс"
Ася ДАМЯНОВА
Четири момичета направиха сензация в британските медии през последните месеци, сравнима само с бума около изгряването на "Спайс гърлс". Струнният квартет Хейли, Таня, Еос и Гай-И предизвиква асоциации с "Гърлите", но само и единствено заради външния вид.
Сравненията обаче спират дотук. Всяка от "Bond" има сериозно музикално образование, за разлика от "по-надарените" си колежки. Дебютният им албум "Bond Born" (в каталога на "Вирджиния Рекърдс/Юнивърсъл Мюзик" гарантира голям кръг от попфенове заради разнообразието си - от транс- и хаусмузика до салса и традиционни източноевропейски фолклорни песни. Девойките се събират по идея на известния музикален промоутър и мениджър Мел Буш, който е водил за ръчичка прохождащите "Лед Цепелин", Дейвид Бауи и "Куин". Музиката на "Бонд" е композирана от Магнус Фиенес, а автор на пилотния им сингъл "Victory" е хърватинът Тончи Хулик.
За снимките на първия си видеоклип хубавиците гостуваха в Куба, където намерили подходящи пейзажи за пилотното си парче, което е в латиностил....
