Чуждестранният легион осигурява френско поданство и пари
Отидох в Чуждестранния легион заради парите и от любопитството, разказва пловдивчанинът Тодор Ж. Той се завърнал под тепетата преди десетина дни. Бившият футболист на "Локото" изкарал пет години в базата в Джибути, Източна Африка.
Седем месеца спестявах заплатата си, за да замина за Франция. Там е централата на Легиона. Прекарах в нея един месец, докато се подготвях за психотеста и изпита по физическа издръжливост. Спането и храната бяха безплатни. Дори ни даваха по 168 франка на ден. Ситото е голямо - от 5000 кандидати всяка година подбират само 2000. Мераклиите са предимно от бившия соцлагер. Няма изисквания за образование.
В Легиона попадат и криминални елементи. Единственото условие е да са изтърпели присъдите си и да са здрави. На всички кандидат-легионери се прави обстоен медицински преглед.
Преминах успешно проверките и бях изпратен на четиримесечно обучение във френска база. Стреляхме с всякакви видове оръжия. Преминахме през курс по френски. В легиона те учат на всичко.
Първия месец ни пратиха в кухнята - вършехме всякаква слугинска работа. Тридесет дни след постъпването беше първото изпитание -
50 километра марш със сак на гърба. Ако не издържиш, можеш да се откажеш. След това пътищата назад са отрязани.
В края на обучението трябваше да преодолеем 150-200 километра. През деня спяхме, вечер ходехме. Беше кошмарно - марширувах и спях. Падах в канавките и пак продължавах.
После ни разпределиха по поделенията. Най-добрите могат да избират къде да отидат.
Аз заминах за Джибути. Там плащаха 6000-7000 марки месечно
(22 140 франка). Възнаграждението зависи от чина и стажа. Джибути е много бедна държава, температурите не падат под 60 градуса. Местните жители са настроени враждебно към легионерите, въпреки че живеят от данъците от наемниците. Поделението беше в столицата на африканската държава. Бяхме събрани от много националности. Служих с няколко пловдивчани. Държахме се един за друг - не може да лежиш в един окоп с неприятел. Основният девиз при нас е: Легионът е нашата партия. Залага се на приятелството, смелостта и честта.
На повечето легионери сменят имената и фамилиите. Това е задължително за семейните.
Оставаш заложник на Легиона и започваш нов живот.
Нямаш връзка с близките си
Не получаваш и не изпращаш писма. Роднините ти нямат възможност да се обадят в частта. Можеш да им се обадиш от градски телефон, но разговорите са много скъпи.
Трудното е, докато свикнеш с ритъма на живот. Когато пристигнахме в Джибути, ни дадоха един месец да се климатизираме. През това време не напрягаха с физически упражнения. После натоварването нарасна прогресивно.
Всеки преминава през определено обучение. Аз се специализирах в морското разузнаване. Условията в поделението бяха много добри. Живеехме в общежитие. Стаите бяха с климатик и сателит.
В самата базата имаше ресторант и бар. Алкохолът беше абсолютно забранен в работно време. След 18 часа си свободен до сутринта.
В Джибути има много барове и ресторанти, чиято основна клиентела са легионерите. Ако обаче закъснееш за сутрешната проверка в частта, лошо ти се пише. В Легиона има желязна дисциплина. Пипнат ли те, че крадеш, попадаш в ареста. Той не е като нашите. Задържаните бягат с пълни сакове и работят до 22 часа.
Ако имаш много издънки, те гонят. Един наемник уби трима в Марсилия. Направил го на пияна глава. После се самоуби в ареста.
Единственият изход да се измъкнеш от Легиона, е да дезертираш. Някои успяват, защото никой не ги търси. Но ако във Франция при проверка на паспортите те хванат, връщат те обратно и те съдят.
Влезеш ли в Легиона, ти вземат документите за самоличност.
Получаваш си ги едва след изтичане на договора.
До третата година не можеш да се връщаш в родината си. Имаш само една военна карта. Ползваш отпуска си във Франция.
За рейнджърите има лагер на Средиземно море, където нощувката е безплатна. Офицерите плащат минимални суми. След третата година имаш възможност да подадеш молба за легализация. Ако те одобрят, възвръщаш истинската си самоличност.
На излизане от Легиона получаваш специален документ. Той ти дава право десет години да работиш законно във
Франция.
През този период тескерето се подновява три пъти. За да получиш френско поданство обаче, трябва да имаш над 5 г.служба.
Аз не използвах този шанс. По време на една от ваканциите се ожених в Пловдив. Сега изпращам други желаещи в Легиона. А мераклиите са много, завърши разказа си Тодор Ж.... Ловната екипировка не пада под 500 лева
Авджиите нарамват пушките и патрондаша в събота на лов за пернати
С пушка на старо, раница, зареден патронташ и манерка един ловец излиза на спестяванията си най-малко 500 лева. Сумата обаче е нищо работа в сравнение с мъката да станеш член на ловно-рибарска дружинка.
От 1997 година, когато дружество "Сокол" се напъна и прие 220 кандидат-ловци, сред които областен управител и кмет, пистите са затворени. За да се допусне някой до изпитите за членска книжка и билет, трябва да има осигурени
1100 декара ловна площ, индивидуално.
А такава няма. Което значи, че нов авджия може да се приеме само на мястото на някой отказал се.
А това е необичайно. Освен посоченото условие, кандидатът трябва като първа стъпка да получи съгласието на
50 на сто плюс 1 членове на ловната дружинка, към която се опитва да се зачисли. Спечели ли ги, има ли 110 хектара идеална част от общия ловен терен, изпитите са просто нещо.
Теория и стрелба по панички и ламаринени зайци. След което започва финансовия ангажимент с екипировката.
В магазина на ловно-рибарското дружество на бул."България" 144 продават ловни пушки - втора ръка, чиято цена започва от 350 лева. Пушките са подходящи за дребен и хвърчащ дивеч, а нарезното оръжие - карабините - за едър, обясняват авджиите.
Началната цена на новите пушки започва от $350 - руски, минава за нормална с $3500 и става изключителна при швейцарските и италианските, където стига до 80 000 лева. За карабините продавачите споменават само началната цена - $300, и се страхуват да кажат максимума. Оптиката като допълнителна екстра е между 105 и 2500 лева, но може да стигне и до $5000. Българските патрони за 12-калибрено гладкоцевно оръжие струват 38 стотинки бройката. Кипърските и испанските се продават за по 46 стотинки, а чешките по 40. По-тежките патрони същия калибър, но 42 грама, са по 60 и 65 стотинки единична цена. Тип
"Магнум"
(50 грама) струват 1.30 лева бройката. Бренекето стига до 2.50 лева. За 16-и калибър пушка патроните са от 46 до 75 стотинки, български и вносни.
За карабина бройката е от 1 до 5 лева. Ако ловджията купува за всяка събота от сезона патрони, сметката изобщо не излиза.
Затова най-често сам си прави заряда. Килограм сачми се продава за 2.50 лева, барутът е по 13 лева към 400 грама. Капсите струват по 8-12 стотинки, гилзата - 28 стотинки, а концентраторът - 2.
Българска машинка за пълнене на патрони е на цена 18 лева. Шомполът за почистване на пушката - от 15 до 25 лева.
Без манерка и раница авджия не може.
Манерките вървят по 23 лева, а раниците са на цената на ученическите - от 14 до 35 лева.
Добре е за слуката да има и бинокъл. Немските обаче са солени - от 160 до 245 лева, като най-скъпите увеличават 10 пъти и приближават 50 пъти обекта.... Малката община сред големите промени
70 процента от квотата за износ на чорбаджийски чушки в ЕС е на Хисаря
В община Хисаря освен в града училища има в Старо Железаре, Паничери, Старосел, Красново. Децата от Михилци пътуват до с.Баня, Карловско, децата от Кръстевич - до Красново, от Черничево - до Хисаря. Използват се попътни автобуси и влакът.
Какво значи децата да пътуват за училище до съседно село, е ясно. Първокласниците имат 3 часа, но трябва да чакат осмокласниците, които имат 5 часа. Всички заедно трябва да чакат автобуса или влака. Кметът на Хисаря Илия Жилов търси възможности общината да закупи автобус за учениците. В Михилци ни казаха, че училището им не е чувало детски гласове от 30 години. Доскоро военните ползвали сградата, изоставили я. А кметът на общината Жилов каза, че ще бъде обявена за продан заедно с изоставените училища в още 5 села. За масивната сграда и двора от 5 декара се иска начална цена 53 хиляди лева. Лани са искали 100 хиляди, но не са се явили желаещи. Сградата има големи избени помещения, могат да се ползват за хранилища на зеленчуци и плодове, но това вече новият бизнес ще каже, коментира г-н Жилов.
Ще се обяви за продан и училището в Черничево. То е напълно опустошена сграда. Преди месеци хванали двама цигани, които задигнали керемидите му. Беше училище по мое време, после беше ПУЦ за трактористи, сега в него живеят бухали, ни каза старец от Черничево. Над 30 дечица в училищна възраст има в селото ни, ни каза служителката в кметството Диана Миладинова. Родителите им живеят тук, но нямат поминък. От две-три години частници отглеждат чушки, при тях лете се хващат да работят на надница.
Нашата представа, че курортното селище се снабдява с продукти от околните села и по този начин те живеят в благополучна симбиоза, се оказа прекалено оптимистична. В общината има около 18 хиляди души, 9 в града и 9 в селата. Според кмета Жилов няма поминък засега в града. Социалният туризъм няма бъдеще. Министерства и ведомства са изградили тук огромна леглова база, която сега не могат да издържат. Тя запустява, защото без дотациите на държавата малко хора могат да си позволят балнеолечение. То може да бъде възстановено така масово (преди 10 години лете Хисаря е бил 50-хиляден град) само след много солидното укрепване на Здравноосигурителната каса.
Два хотела са базата на стопанския туризъм, но и те са направени за други условия, за организираното посрещане на големи групи от социалистическата чужбина. Илия Жилов 22 години е работил в туризма, допреди няколко месеца, когато става кмет, е изпълнителен директор на "Аугуста". Той е категоричен - големите хотели не могат да бъдат приспособени за новите условия. Не можеш да поддържаш единия етаж и да изоставиш другите.
Доста остро личат последиците от големия експеримент днес в община Хисаря. Дори и на сближаването ни по стария модел със Запада. Тук се пази споменът за големи групи финландски и германски туристи. За наченките на селския и ловния туризъм. Гърци са идвали да стрелят по пернати, а финландци са водени по селата да видят какво е това лозе и гроздобер. Вече не може, защото хотелите не предлагат търсеното от финландците, а няма и прилично лозе, където да бъдат заведени. За селски туризъм от рода на направеното в с.Момчиловци в хисарския регион не може да се говори.
Какво излиза? Запустелите училища са последица от гигантоманската индустриализация на градовете, окрупняването на земеделието в АПК и - в крайна сметка, обезлюдяването на селата. Огромната пустееща леглова база в курортния от древността Хисаря е наследство от претоварването на държавата със социални функции. Между другото, това беше една благина, ползвана масово. Но старият тип държава не издържа, рухна.
Но в руините на старото като че ли започват нови икономически експерименти - трудни, защото се правят в условията на икономическа криза. Кметът Жилов смята, че най-напред ще дръпне селското стопанство.
В Хисаря има три фирми, които държат 70 процента от квотата за износ на чорбаджийски чушки за ЕС. Имат сключени договори за пласмент на продукцията с Германия и Холандия, защото районът е екологически чист. От Хисаря до Пловдив и до Карлово няма комин. Това е на път да стане сериозен плюс за селския бизнес. Минералната вода пак ще тече.
Имат бъдеще малките хотели с 20 до 50 легла, с удобства по евростандарт. Хисарчанин, който живее в САЩ, е купил общински имот, върху който ще строи такъв хотел. Друг строи модерен малък ресторант. Има 4 фирми, които бутилират вода, трите са спрени, но след като получат концесия, ще започнат пак. Ангажират 120 души. Новата марка на Хисаря редом с "Камилите" е копието на Айфеловата кула до вилата на художника Елин Паунов. Той избягал през седемдесетте години в Италия. 20 години е живял в Париж, където има ученици и продава картините си. Две от творбите му са притежание на Бил Клинтън.
Две е подарил на цар Симеон. Две-три има в кметския кабинет. Той обещава на Хисаря галерия и арттуризъм. Надеждите май, макар и плахо, започват да се възраждат в малкия град. Зависи кой как се е научил да използва преимуществата си да продава това, което той има, а другите нямат.... Ст. Стоянов пуска вода на Бойково
Бащата на президента - Стефан Стоянов, издействал 100 000 лева от строителното министерство за ново водохващане в Бойково, съобщиха от община "Родопи". Родителите на държавния глава имат вила в курортното селище. Обектът е завършен, след пускането му ще бъде ликвидиран проблемът с водата за 20 години напред. Лично Петър Стоянов е поканен за официалното откриване на водоема на 15 август.
Тандемът Баташов &Лечев наема площада
Топактьорът ще музицира, ФСБ звездата по кетеринга
Най-нестандартната артдвойка Андрей Баташов и Иван Лечев отново ще превземе Пловдив след неколкомесечено прекъсване. На 21 август те ще доведат авторския си спектакъл "Ритъм", който до края на вечерта ще прерасне в голям пърформанс на открито на площада. Във фиестата ще се впуснат и момчетата от "Тибетски сърца".
Тандемът, който се събра, за да реализира спектакъла "Нощно шоу", е неразделен от година насам. Въпреки ангажиментите си Лечев и Баташов не пропускат да поработят заедно върху някоя нова идея, каквато е "Ритъм".
Този път китаристът от легендарната група ФСБ е решил да прави театър, използвайки странни звуци. Ако всичко можеше да се изпълни в стандартната рокендрол-прогресия, щеше да е много просто, казва Лечев. Той се вдъхновил от цитат на Сам Шепърд, че най-страхотното барабанено соло е плющенето на брезентовото покривало на колата при скорост 120 км в час. Героите в "Ритъм" пък щракат със запалки и свирукат повече от час на сцената. Въпреки своите новите търсения Иван Лечев не е изоставил и старата си любов. Той се разкъсва между турнето с колегите от ФСБ и приятелството на сцената с Андрей Баташов.
Актьорът от Народния театър пък е верен на сцената. Не мисля да свиря с ФСБ, заявява той. Но в "Ритъм" ще бие капаци от тенджери вместо чинели. Този странен акомпанимент е хрумване пак на Лечев, който се грижи за прехраната на групата. Неотдавна в Пловдив той лично призна, че за кетеринга и нощния купон отговоря лично той. В компанията за първи път Баташов е включил своите студенти. Заедно с тях, освен че ще играе, и ще пее, както е в повечето от спектаклите му досега....
