В Испания откриха "наркозала"
Първата "наркозала", в която наркомани могат да си инжектират дрога с помощта на стерилни спринцовки и да бъдат под лекарско наблюдение, отвори врати в района на Мадрид, предаде АФП. Всъщност в тази наркозала не се раздават наркотици. В 10 индивидуални кабини в залата наркоманите имат възможност да изследват състава на дозите наркотични вещества, преди да си ги инжектират. Лекари и медицински сестри ще ги информират за вредите.... Живко Братанов - между музиката и шахмата
- С какво започнахте да се занимавате по-напред - с музика или шах?
- Моите родители са музиканти - баща ми е преподавател по композиция в музикалното училище, а майка ми е цигуларка в симфоничния оркестър. Освен това дядо ми свиреше на пиано и имаше много грамофонни записи. И аз неусетно хванах цигулката на 3-4-годишна възраст, считах го за нещо естествено. На шаха обърнах внимание почти по същото време. Тогава наблюдавах срещите между баща ми и дядо ми. Всичко стана някак си естествено, просто не усетих как се увлякох и по-късно задълбочих.
- Как успявате да съчетаете интензивните занимания с шахмат и музиката?
- Въобще не е лесно. Всъщност моментите на успехи в едната област са периоди на затишие в другата, но така има и по-голямо разнообразие.
- Сега ви предстои сесия в академията и участие в зонален турнир за световното първенство по шахмат. Не е ли твърде много?
- Действително, натоварването ми е твърде голямо. Трябва да доуточня някои елементи за зоналното първенство. А в академията ми предстоят изпити по хармония, дирижиране и английски език. И това е непосредствено преди турнира. Предизвикателството е голямо. Трудно е, но така животът ми е по-интересен.
- Кои са шахматните ви кумири и любими композитори и музиканти?
- В шахмата най-много съм учил от Ботвиник и Каспаров. Музикантите, които ми допадат, са много. За класическа музика - Антон фон Веберн и Дьорд Лигети, а в джаза - Кийт Джарет и Хърби Хенкок.
- Любимата ви шахматна партия?
- Победата на Бронщайн над Керес в последния кръг на претендентския турнир през 1950 година в Будапеща, с невероятната жертва на офицера за пешката "Х 6", с последвалия ход "Дд2".
- А любимо музикално произведение?
- Красивата и оригинална пиеса за пиано от Д. Лигети "Есен във Варшава".
- Вашите партии в какъв стил са изиграни?
- В мой собствен стил, който е н
ай-близък до този на Ботвиник.
- А композициите ви?
- Те също са написани в мой собствен стил, в който преобладават елементи от по-съвременната музика.
- Пожелаваме ви и вие като гросмайстор Марк Тайманов (световноизвестен пианист) да атакувате скоро световната корона.
- Благодаря.... Жотев откри сезона в Слънчев бряг
Южното Черноморие е готово за посрещане на туристите, очакваме сезонът да е по-добър в сравнение с миналогодишния. Това каза в Слънчев бряг вчера министърът на икономиката и вицепремиер Петър Жотев. Той пристигна да открие летния сезон за Южното Черноморие. До 1 юни окончателно ще приключат ремонтите в хотелите, 360 допълнителни полицаи ще се грижат за сигурността, научи Жотев.... Какво разказва празният гроб на потъналите с "Титаник" българи
Селото е било голямо за времето си. Сега представлява десетина махали, разположени на 1-2 километра една от друга. На една от улиците лежи по цял ден старо 25-годишно магаре. Викат му Митничаря, защото само си решава коя кола да пропусне и коя не. В началото на века сме имали повече жители от Троян и Габрово, разказва Ангелина Георгиева, запалена по темата за 1912 година. Тя е библиотекар, счетоводител и събирач на всякакви факти, свързани със загиналите в катастрофата българи. Предлага на кмета на селото Милен Колев да направят в приземния етаж на старото килийно училище музей за катастрофата.
Преди това някой поискал помещението за хлебарница. Кметът веднага харесва морската идея. Двамата заедно варосват и стягат музея. Сега в експозицията влиза всичко - от археология и антични грънци до "Титаник". На едно табло в малкото музейче висят оригиналните смъртни актове на осмината от Гумущник. Изпратили са ги от Америка с телефонограма веднага след катастрофата, обяснява Ангелина. До актовете са окачени табла с рисунки, снимки, свързани с онова пътешествие, и изрезки от американските вестници. Направил ги е габровския художник Дочо Бояджиев. На десетина метра от музейчето, в двора на църквата "Свети Николай", е паметникът - единственият празен гроб в България. В него няма тела, а дрехи и вещи на загиналите. Той е един каменен кръст, обрасъл с мъх. На него са издълбани 8 имена. Две от тях са на 19-годишни момчета. Не само кръстът и експозицията са интересни, а историята на всичко онова, което е закарало българите на борда на прокълнатия кораб
В Гумущник още си спомнят за първия "голям американец" - Христо Мичев-Шестака. Прякорът му дошъл от това, че бил с 6 пръста. Около 1900 година дядо Христо събрал пари и тръгнал за Аляска, подгонен от златната треска. Там получил като всички останали участък и копал злато няколко години. Върнал се оглушал от студ и с три торби златен прах
Със златото си купил ниви в Гумущник, а белята с ушите обяснил по следния начин:"Паднах в един леден вир и аха-аха да умра. Не умрях, но ушите ми отидоха. " Тази и някои други истории за големите пари карат бая народ от бедния Троянски Балкан да хукне към Америките. Заради многото желаещи в Троян се пръква така наречената "Американска компания", която всъщност купува билетите и урежда пътуването на всички.
Билетът за
"Титаник" е струвал
300 златни лева или 30 наполеона, разказва библиотекарката Ангелина. Близо 90 години след трагедията в Гумущник живее и един уникален наследник - учителят Петко Чакъров, чиито и двама дядовци се удавят на кораба. Дядо му Лазар и дядо му Пею оставят тук бременни жени, взимат заем за пътуването и тръгват към Атлантика.
Бай Петко Чакъров разказа така семейната история:"Две години преди катастрофата за Калифорния заминава братът на дядо Пею - Минко. Работил на строителството на жп линията Сакраменто-Чикаго. Пратил писмо на дядо:"Пейо, идвай тук, защото има голяма сметка! " Така в Гумущник изведнъж се събират 8 души, решени да ходят в Щатите. От съседните села Сенник, Млечево и Велчево се събрали по 2-ма-3-ма. Тръгнали пеш за гара Левски, откъдето с влак пристигат в София. Оттам заминават за Париж. Във френската столица се събират и си правят тържество с печено прасенце и троянска сливова.
А били Велики пости! Двамата от село Сенник продължили да пият в друга кръчма и така се насвяткали, че изтървали кораба. Нашите се качили на палубата за трета класа в Шербур. Другото сте го видели във филма. Интересно е да се знае, че компанията "Уайт Стар Лайн" изплаща обезщетения след потъването. Следващата част от разказа продължава тук, на село. Баба ми Неда, вдовица от "Титаник", ражда баща ми на 29 април - 2 седмици след катастрофата. Другата ми баба - Дяна, вдовица от "Титаник", ражда майка ми 4 месеца по-късно. Като дошло време да се жени, майка имала друг кандидат. Недялко се казвал и тя му подарила родопско одеяло за войниклъка. После обаче се харесали с баща ми, а хората им рекли:"И двамата сте сираци от онзи кораб, като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да сте заедно. " Оженили се, а отхвърленият кандидат Недялко й върнал одеялото и й счупил с камъни прозорците. На сватбата цяло село тръгнало да им дава подаръци. Всички дарени медни съдове били подписани. Така у мен остана почудата, че родителите ми са тръгнали от едно нищо, станали са хора и бяха истински щастливи", заключи уникалният потомък. А може би 88 години след потъването историята на "Титаник" още не е свършила.... Разменят халки във въздуха, на плажа, във водата
Напоследък на мода са смахнатите сватби, пише лондонското сп. "Бест". Италианците Стефан Розети и неговата любима Кристин разменили халките си във въздуха, малко след като скочили с парашути от специално нает за целта самолет. Скачайки като годеник и годеница, двамата успели да се приземят като мъж и жена.
Много двойки във Великобритания предпочитали вместо във въздуха, да сключват брак под водата. Неотдавна двама американци решили да свържат съдбите си на нудистки плаж. На тържеството не само те били голи, но и техните кумове, шаферки и приятели.... Стоянов: Нужна е саможертва
Подписваме за заема за АЕЦ в понеделник, научи президентът
И днес има място за саможертва, каза вчера президентът Стоянов пред паметника на Христо Ботев на козлодуйския бряг. Той допълни, че няма предвид българския народ, който вече е дал достатъчно жертви, а политиците и хората, които управляват страната. От парахода-музей "Радецки" президентът хвърли венец в р.Дунав на мястото, където Ботев и неговите четници превземат преди 124 г.легендарния параход. За снощи бе плануван да започне тържествен митинг-заря, посветен на годишнината от подвига на Ботев и неговите 200 четници. Сред участниците са войници от ШЗО "Христо Ботев" в Плевен и туристи от 54-ия национален поход по стъпките на Ботевата чета.
В понеделник, 29 май, в Брюксел ще бъде подписано споразумение за отпускане на 20-годишен заем в размер на 212.5 милиона евро за реконструкция и модернизация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Това съобщи шефът на централата Йордан Йорданов в разговор с президента, който посети ядрените мощности по-рано сутринта. Изграждането на нова централа най-вероятно ще стане, но "това изисква време и разумен подход", каза г-н Стоянов. Той не пожела да вземе страна в спора къде ще бъде новата мощност, но прецени като разумни аргументите тя да е на територията на сегашната АЕЦ в Козлодуй.... Т. Енев на финал в Милано, излиза втори в ранглистата
Пловдивският тенисист Тошко Енев се класира за днешния финал на юношеския тенистурнир в Милано. На полуфинала вчера той надигра румънеца Адриан Кручиат с 6:3, 7:5 в мач продължил около час.
С тази победа Енев прибави още 80 точки за световната ранглиста за юноши и ще излезе на второ място след американеца Андрю Родик. На финала днес Тошко играе с руснак, сравняван в медиите с Андрей Медведев.
Той не бил в десетката, тъй като играел повече в мъжки турнири. Междувременно Словакия разби Русия с 3:0 на финала на отборния турнир за Световната купа по тенис с награден фонд 1.9 милиона долара в Дюселдорф.
Доминик Хърбати победи Евгени Кафелников с 6:4, 7:6, а Карол Кучера разби Марат Сафин с 6:3, 6:2.
В мача на двойки, който остана без значение, Хърбати и Крослак надиграха Кафелников и Сафин с 6:4, 6:2.... Ташо Вълчев остана завинаги в Пирин
Родителите на астронома пожелаха да го погребат в циркуса на Синаница
Черен ни се видя снегът, в който стърчеше ръката на Ташо Вълчев, казват участници в акцията за издирването му. Приятелите на запаления турист се натъкнали на трупа му преди дни. Беше максимум на 60 до 80 метра по-долу от мястото, където го видяхме за последно, казват те. Очевидци на снежната трагедия в Пирин все още се будят нощем, раздирани от въпроси: Щеше ли Ташо да е между тях, ако се бяха спуснали по снежния склон навреме? Почитателите на алпиниста-поет Людмил Янков сред тях са убедени, че точно за случая той е писал стиховете:
Черен сняг вали тази нощ и като омраза овъгля лицето. Скъсани черни облаци като жестоки човешки души сипят мъка, упреци и съмнения.
Ташо загина в планината - почти като Людмил, чиито стихове обичаше, твърдят негови приятели. Само че докато Люси изливаше душата си в стихове и разкази, Ташо изразяваше чувствата си към планината в художествената фотография, добавят хората, познавали отблизо 31-годишния романтик.
Новогодишната нощ в навечерието на 2000 година дипломираният астроном от Софийския университет "Климент Охридски" прекарва на път. Заедно с 13 свои приятели и състуденти той поема от х. Вихрен към заслона Синаница, където са планирали посрещането на дванайсетия час. Младежите не обръщат внимание на предупрежденията на хижаря, че преходът е тежък и дори през лятото отнема половин ден ходене. Убедени, че знаят накъде са тръгнали, не обръщат внимание на тежкия сняг, който започва да затрупва дирите им. Носят раници с храна и екипировка и са уверени в себе си. Колебанието започва да ги спохожда, когато лъсва безпощадно истината, че е невъзможно да се доберат навреме до отдалечения и трудно достъпен заслон. Силен физически и психически, Ташо дава надежди на хората, чиито сили започват да ги напускат. Опитният алпинист, катерил трудни турове по скалите на Враца, Мальовица, Бряновщица, не се предава и окуражава останалите. Самият той е участвал в освежаването на маркировката по маршрутите във високите части на Пирин и Рила и планината му е ясна като длан. Времето обаче напредва, групата се разкъсва, а подслонът продължава да е далеч.
Лошото идва, когато Ташо се подхлъзва и се свлича в снежен улей пред очите на приятелите си. Един от тях се опитва да го проследи, но мъглата и снегът правят непрогледна дълбината, в която сякаш се стапя астрономът. Паниката и страхът, обхванали групата, лишават от логика по-нататъшните им действия. Изгубили водача си, те започват да се лутат и чак на следващия ден се добират до място, откъдето могат да потърсят помощ.
Моралът на туристите от групата на пловдивчанина не подлежи на съмнение, убеден е Огнян Балджийски - ръководител на акцията за издирване на Ташо Вълчев. Приятелите на изчезналия астроном месеци наред излизат във високата планина и търсят дири от присъствието му. Ние не сме съдии, а планински спасители и не можем да обвиняваме никого, казва участникът в хималайските експедиции до Еверест и Лхотце. Според него единствено липсата на опит в екстремни ситуации на туристите им е попречила да реагират още в първия момент. Те обаче са били загрижени за приятеля си и са претърсвали снеговете, близки до мястото на нещастието. Точно един от тях - Румен Радев, е алармирал централата на ПСС преди дни за намирането на трупа на Ташо в топящия се сняг. По мобилен телефон от мястото на трагедията той е уведомил и родителите на Вълчев за зловещата си находка в снега на Пирин.
Колегите от отряда в Сандански заедно с приятелите и родителите на Ташо са се качили до близо 2000 метра надморска височина. Открихме младежа в долния край на улея в Синанишкия циркус, разказват участници в акцията. Сондирали сме на 2-3 метра от него през неколкодневното претърсване на района през януари, казва ръководителя на акцията Огнян Балджийски. Тогава районът бе облетян и с хеликоптер Ми-17, на борда на който имаше пловдивски спасители. Операторът на двуметровия телескоп на обсерваторията в Рожен е намерен с тежка травма на главата, която се оказала смъртоносна. Смятаме, че е загинал на място още при падането, казват планинари. Те предполагат, че контузията е получена от удари в многобройните камъни по трасето. Тялото на 31-годишния им син да бъде погребано в планината, решиха родителите на Ташо Вълчев. Така детето им ще остане завинаги в любимия си Пирин, взеха необичайно решение майката Величка и бащата Стоян. Лобното място е само на 20 минути пеш от заслона Синаница, където той искаше да посрещне 2000 година.... "Ботев" би "Шумен" с гол накрая
"Ботев" победи изключително трудно "Шумен" с 2:1 след гол от съмнително за засада положение в последната минута на мача. С най-голяма заслуга за успеха на "канарчетата" бе Костадин Видолов, който даде двата голови паса. В 14-ата минута плеймейкърът разпиля защитата на домакините и с точно подаване намери непокрития Георги Владимиров, който с прецизен удар от много малък ъгъл откри резултата. 8 минути по-късно Асен Караславов, който за първи път попадна в стартовата единадесеторка, спъна в пеналта Васил Василев и от бялата точка юношата на ЦСКА Константин Мирчев изравни. След гола на Мирчев домакините установиха надмощие, което продължи до самия край на мача. Пропуски пред отлично игралият Армен Амбарцумян направиха Палейков, Василев и Мирчев. Най-фрапиращ бе люхът на Ангелов, който в 70-ата минута, останал сам на 10 метра от Амбарцумян, би леко в ръцете му. В последните секунди на даденото от рефера продължение Видолов изведе сам срещу вратаря Милчев Евгени Курдов и той донесе трите точки за "жълто-черните". След гола шуменци понатупаха тъчрефера Борисов, който според тях не бил маркирал засада на голмайстора.
"Ботев": Амбарцумян, Хаджиев, Пенчев, Андонов, Симеонов (66 Танчовски), Видолов, Петров (77 Курдов), Г. Георгиев (56 М. Георгиев), Владимиров, Божилов, Караславов....
