УС на "Ботев" се разпадна
ПЛОВДИВ. Без управителен съвет остана ФК "Ботев", след като петима досегашни членове си подадоха оставките вчера. Димитър Праматаров, подполковник Димо Димов, Хари Попалов, Веско Коритарев и Васил Главчев напуснаха ръководния орган на "жълто-черните" в знак на протест от действията на своите колеги. Все още босовете на "канарите" не са регистрирани в съда, издаде сигурен човек от стадиона край Бирената фабрика. Босът Петко Муравенов първоначално отпусна средства за премия и половина на "Ботев", както и за августовските и септемврийските заплати на служителите. Рано следобед П. Муравенов постановил спиране на премиите и даването на служителите само на августовските заплати. Преди втората тренировка играчите заплашиха с бойкот и само хлевоустието на треньорите ги извади на терена за занимания. Всичко днес щяло да бъде платено, според шефове на "Ботев".
Александър Бандеров в Канада завинаги
Защо един от най-българските поети е от две години в Канада и не мисли за връщане?
Александър Бандеров, чиито стихове за "разкъсаната през граници и през сърца" България се мятат в оглушалото пловдивско и национално пространство, избра Нюфаундленд, за да не гледа страданието на своя народ през провинциалния прозорец на един византийски Пловдив.
Още преди двайсетина години Бандеров е в доброволно изгнаничество. Тогава той пише:
Добре ми е на този бряг отдалечен.
А Пловдив, мисля си, не съществува.
Бандеров е поет на раздялата: с мечтите, с любовта, с дедите, с родината, с надеждата. Като че ли всички раздели му се случват. Заминаването му за Канада е последната.
В началото на 90-те дъщеря му "хвърля жребия" и каца в Нюфаундленд. Той се пита: "кой така ме прокле, че загубих и нея, и себе си".
С балтон, одимен от цигарите и ракиите в "Кристал", той прекосява Главната в посока на фамилната си къща на ул. "Иван Вазов". Лицето му е каменно. По-късно балтонът е сменен от сива канадка. Но лицето му пак е каменно. За него Светлозар Игов казва, че е стоикът в българската поезия.
"Каквото иде - нека да се случи", пише самият Бандеров. При него обаче идват само трагични образи, разделни мигове.
Животът му минава между вестникарския занаят в бившия "Отечествен глас" и поетичните книги в издателство "Хр. Г. Данов". Това обаче е външната страна на живота, опаковката му.
"А може би моят живот е преминал отвъд сините планини", предполага поетът в едно от емблематичните си стихотворения.
На масата му в "Кристал" не може да седне всеки. Той е винаги встрани от разговора. Когато проговаря, гласът му е дрезгав от цигарите и вътрешното страдание.
"Вътрешната свобода е страдание", признава Бандеров. Това са признания, които не биха зарадвали никой управник, никое време и никоя власт.
Какво да прави тогава поетът?
Да си тегли куршума? Или да тегли куршум на другите?
Или да замине? Да се махне завинаги?
Приятелите му казват, че той винаги е живял някъде отвъд битието. В някаква "ничия земя, която някой трябва да владее".
Владее ли я той?
По-скоро пътува към нея.
Ще тръгна сам без цел и без посока под кроткия, под есенния дъжд.
И няма да помисля за обратен път, и няма да поискам никога да стигна.
В началото на 60-те те са кръвни братя с Любомир Левчев. Гонени от властта и под властта на алкохола, двамата си режат вените на гарата в Пловдив, за да слеят кръвта си.
Това е постъпка на поети.
Другото е постъпката на живота.
Защото е от планината, от родопското село Лясково, Бандеров вижда повече сенките на своите деди, отколкото лицата на техните потомци.
Кой съм и какъв съм? Българин наверно.
Затова ли всичко ми изглежда черно?
Свети Наум, Тодор Комнин, Манастър, подполковник Дрангов, Яворовите комити, това са не само имена в лириката му, това са истинските му събеседници.
Хората, населили неговия Нюфаундленд.
За какво тогава да се връща?
ИН МЕМОРИУМ*
И на другия край на света човек може да си спомни с болка за хората, които е познавал и са си отишли. Защото носиш болката в себе си, защото болката си самият ти!
Липите цъфнаха през юли - нордически, немедоносни.
Къде ли вихърът отбрули приятелят ми Лазар Роснев?!
Дали божественият огън не е дарен, за да угасне!
Безсмислено, а и неясно.
По дяволите, Лазо, сбогом!
Торонто, 1997 г. *Последното стихотворение на А. Бандеров, изпратено от Канада за "Марица днес".... Дървени трафиканти стават аферисти № 1
Преди няколко дни в Стамболийски е арестуван Владимир Шулев, президент на фирма "Булвелин" - Велинград. При опит да прибере дървен материал в складовете си пред жп властите той се представил с името Николай Попчев, президент на фирма "Тополаимпекс" - Пловдив.
Полицията вече е знаела всичко, най-вече, че в съдебните регистри на България не съществуват нито фирма "Тополаимпекс", нито човек с име Николай Попчев. Вървяла е обаче нелегитимна дейност под ръководството на Шулев, чиято фирма е била поставена под забрана през 1995 година, след като са били разнищени всички далавери около нея.
Чрез "Булвелин" арестуваният е изнесъл 40 вагона дървен материал за Турция, а чрез "Тополаимпекс" - 120. Дотук всичко се знае и вече е огласено, оттук нататък са тайните на полицията и следствието, които продължават да работят по случая. Информация вече има и в данъчните служби на Пазарджик и Пловдив, и в митниците.
Кой всъщност е Владимир Шулев?
Комсомолски активист, възпитан от твърдо комунистическо велинградско семейство, който се отказва от идеите си веднага след 1989 година. Легитимната му дейност в курортния град е производство на паркет, предназначен за износ в Турция, и детски играчки от липа, също за експорт. В началото на бизнескариерата му във Велинград го нарекли "перач на мръсни пари", тъй като наемал търговски обекти, плащал си наема, но те стояли затворени. През 1995 година полицията влязла в дирите му и разкрила далаверата с 40 вагона контрабанден износ на чамова и тополова дървесина за Турция. След като е прекратена дейността му, той се прехвърля в Пловдив и работи за несъществуващата фирма "Тополаимпекс". Чрез нея изнася по същия начин още 120 вагона. Това е станало през 1996-1997 година. Много преди тези афери, през 1992 година, той е замесен в друга, също голяма и скандална - износ на скрап, но е останал сух.
Кой още е замесен в големия канал?
Това ще изяснява следствието във Велинград и Пловдив. Засега има точно установени факти, които уличават данъчни служители в Пазарджик и Пловдив, както и митничари в двата града и от пункта в Свиленград. Междувременно се разбра, че шефът на Свиленградската митница избягал в Австрия и сега го дирят. В пазарджишката данъчна служба върви проверка за изясняване кои са "купените" чиновници.
Механизмът на далаверата е изпитан: в данъчните служби "някой" подпечатва фиктивни декларации, в митниците пък друг заверявал товарителниците, известни като СИМ. Практиката: документите се унищожават, но едва след като се осъществи експортът и стоката е зад граница. В Свиленградската митница те са стояли в отделна папка, след това са "изчезнали". Така клиентът не плащал износна такса за митническа обработка на документите, която в случая била от 15 до 35 долара за кубик дървесина. Това е първият удар. След него идва вторият - един кубик в Турция се харчел 100-150 долара. В един вагон се събират 24 кубика, за 160 - парите не могат да се преброят.
Следват въпросителните: кои са участниците в този канал за криминален експорт? И дали дървеният материал наистина е бракониерски?
Евтините визи съмнителни
ПЛОВДИВ. 46 от общо 48 души персонал в конезавода на испанския град Толедо са българи, обявил с изненада местният вестник, разказва Владимир Василев, който наскоро се върнал оттам. Пиренейският полуостров се е превърнал в Меката за нашите емигранти, според репортерите. Василев смята, че авторитетът на Христо Стоичков е накарал властите да бъдат толерантни към българите, разбира се, ако не се занимават с кражби, търговия с наркотици и проституция.
Наистина напливът за Испания е голям, потвърди президентът на агенция "Виа" Вълкан Кръстев. Българите пристигат там с виза за коя да е държава от Шенген и поради търпимостта на властите остават. За да се разреши проблемът с визата, г-н Кръстев съветва хората да не се доверяват на всяка фирма, която предлага този вид услуги. Първо, човек може да попадне на млада, едва сега прохождаща агенция заради ниските цени, които се предлагат. Много често това е за сметка на компетентността, последствията са повече от неприятни - отказ, съпроводен с черен печат от съответното консулство. Фирмата обаче в повечето случаи си задържа част от парите за разходи. Евтиното по принцип излиза по-скъпо. Вземането на виза след това излиза още повече и е далеч по-трудно.
Още по-лошият вариант е човек да попадне на фирма фантом. Тя може да се познае по масираната реклама, нереално ниските цени, забутаните офиси. Задължително условие е услугата да се капарира или изцяло да се предплати. После фирмата изчезва.
За гаранция, че не са ви излъгали и сте направили правилен избор, може да се приеме фактът, че не са ви поискали пари авансово, съветва г-н Кръстев. Според него най-добрата реклама е живата - от човек на човек. Доволният клиент води друг клиент. При нас например "случайните" ни клиенти, позвънили, след като са прочели обява или реклама, са едва 10 на сто от общия брой.
Във "Виа" се обслужват с предимство хората, които по една или друга причина са разделени - мъж и жена, деца и родители, баби и дядовци, които искат да си видят внуците, живеещи на другия край на света.
За сигурността на една фирма е много показателно дали тя сама извършва услугите, или е само посредник, "буфосинхронист" на някоя от столицата. Везните трябва да наклонят към онези, които сами вършат всичко, тъй като вероятността да обещаят нещо нереално е далеч по-малка.
Освен за Испания, потокът от хора, които искат да пътуват зад граница, се насочва към държави, традиционно интересни за българите - САЩ, Австралия, Канада, ЮАР, Гърция и всички останали шенгенски страни. Към тях трябва да се добави и Англия, към която българите имат афинитет, особено карловци. На летище "Хийтроу" служителите на терминала питали съвсем сериозно дали Карлово не е държава. В Торонто пък и местните вече знаели съдържанието на думата "майна".
Още $7000 търсят от "канарите"
ПЛОВДИВ. Седем хиляди долара борч към грандхотел "Варна" имат да плащат шефовете на "Ботев", припомниха хора, наясно с финансовото дередже на клуба. Сумата е изразходвана за подготовка на отбора преди сезона 1994/1995 година плюс натрупани лихви по нея. Преди време от "Ботев" твърдяха, че плащането било оправено с трансфера на Коце Видолов в ЦСКА, но от грандхотела отрекоха това. Заради безпаричието от "Ботев" щели да пътуват за Плевен в събота за икономия.
Полицай обвинен в контрабанда
ПЛОВДИВ. Бившият главен сержант от II РПУ - Пловдив, Георги Божков и брат му Евгений Божков застанаха вчера пред Военния съд по обвинение в контрабандно внесени стоки за 6 547 317 лева и фалшифициране на митнически документи. Ударите били извършени в периода 21 юни-3 август 1995 г., когато двамата общо 15 пъти пресекли границата, пише в обвинителния акт. Божкови ще отговарят и за менте свидетелство за МПС, както и за лъжлива турска виза. За случая е уведомено и Турското консулство в Пловдив. Цял боен арсенал бил открит в дома на Георги Божков, придобит и държан без разрешително. Според обвинителния акт брат му фалшифицирал документ и се снабдил с ВАЗ, за който знаел, че е краден. Той използвал и контролни знаци за други автомобили. Общо 19 свидетели бяха привикани в съда. В началото на процеса репортерката на "Марица днес" беше принудена да напусне залата по искане на адвокатите на подсъдимите, въпреки че делото се гледаше при открити врати. Писанията на журналистите влияят на съдиите при вземане на решение за присъдата, отсече единият от двамата адвокати на подсъдимите. Процесът се отложи заради неявяване на 2-ма от свидетелите и за доуточняване на нови факти. Новото заседание е насрочено за 16 декември.
Четири години решетки отнесе наркотрафикант
ПЛОВДИВ. Четири години затвор получи вчера от от районните съдии бургазлията Николай Ников (29), заловен със сак наркотици. Патрулиращи полицаи от II РПУ забелязали подозрително озъртащия се младеж пред квартирата му в ЖР "Тракия". При обиска в чантата му открили изсушен канабис. При експертизата станало ясно, че от тревата може да се извлекат 1.7 килограма марихуана. От Ников били иззети и две дози хероин по 0.14 милиграма и една доза кокаин.
Това са билки, майка ми е болна от рак в последна фаза и един лечител ми ги предписа за нея, сподели с полицаи и съдии версията си обвиняемият.
Ников регистрирал фирма през 1995 г. в Бургас. Преди това работел като шлосер, но го съкратили. Тогава се пристрастил към дрогата. Според медицинската експертиза той се е излекувал вече напълно от зависимостта си към наркотика. Вменяем е и няма пречки да бъде съден.
За четири години зад решетките го прати Районният съд. Ще трябва да заплати и 100 000 лева глоба заради пренасяния от него наркотик, който се оценява на стойност повече от 27 милиона.
Шефът на "Здравец" плаши наематели с ченгета
ПЛОВДИВ. С полиция да изхвърли наемателите на павилиона за закуски до училище "Симон Боливар" се заканил управителят на общинската фирма "Здравец" ЕООД Красимир Кьосев. Униформените дойдоха завчера да ни предупредят, че трябва да се изнасяме, все едно сме престъпници, разказа разстроената Тонка Теофилова. Продавачката на закуски работи в ученическите столове от 22 години, а от 1991 година държи обекта в "Изгрев". Заедно със сина си преди време те са сключили договор за наем за обекта за 60 000 месечно. През септември обаче техният обект заедно с още няколко други Кьосев е пуснал на търг.
"Принудихме се също да играем, за да не останем без работа, но наддаването скочи драстично. Победителят в търга се отказа. Ние бяхме втори. Тогава Кьосев заяви, че или трябва да вземем обекта срещу 260 000 лева на месец, или да се махнем, разказа Теофилова.
Г. Добревски в "Пасош де Ферейра"
ПЛОВДИВ. Гено Добревски ще бъде продаден на португалския "Пасош де Ферейра" в близките дни, издадоха близки до най-известния близнак в историята на "Ботев". Халфът пропусна вчерашните тренировки, тъй като бе в София да си урежда виза и самолетен билет. Португалският втородивизионен тим, където рита и Иван Добревски, няма победа в изиграните досега 7 кръга и е твърдо на последното място с актив от 5 точки.
Междувременно стана ясно, че Д. Дерменджиев обещал на футболистите до 2-3 дни да им намери пари за премията за хикса с "Локо" (Сф), след като никой от УС на "канарите" не благоволи да разговаря с футболистите. Чико дори извади от джоба си 10 хиляди лева за премия на селекцията, спечелила вчерашната двустранна игра. Ако нашите така играят срещу "Спартак" (Пл), няма да паднем, кефеха се кибици на стадиона вчера.
Градската железница - задача с неизвестни
Пловдивското ЖП управление започна да подготвя първите две спирки за градската железница, която се очаква да заработи в началото на ноември. Според оптимистичните прогнози единственият в страната S-бан ще подобри значително транспортното обслужване в града, като улесни придвижването на пловдивчани от покрайнините и центъра. "Пръстенът" обхваща Централна жп гара, "Тракия", Скутаре, гара Филипово, минава покрай стадион "Пловдив" и през Пещерско шосе се затваря на Централна гара. Специалистите твърдят, че обиколката на целия път ще трае 55 минути. Електричките ще вървят и в двете посоки с интервал от 30 минути и срещу билети с цена от 200 лева.
Засега обаче градската железница си остава само като експеримент в начален стадий.
Разширената архитектурно-градоустройствена комисия към община Пловдив прие по принцип използването на жп трасето, но при изричното условие, че електричките няма да запушат трите жп прелеза - на Пещерско шосе, срещу стадион "Пловдив" и на "6 септември". За двете спирки е дадено строително разрешение. Останалите седем тепърва ще бъдат проучвани спрямо съотношението им с градския транспорт. Оказа се, че за бъдещия S-бан, който се надявахме да полеем с менче вода и шампанско в Деня на будителите - 1 ноември, няма одобрен работен проект.
Такъв, но в идеен стадий, е правен в началото на 80-те години. Този проект обаче предвижда огромни инвестиции, които едва ли могат да дойдат от републиканския или местния бюджет в условията на валутен борд.
Градската железница има смисъл, ако не пречи на останалия транспорт и не държи прелезите затворени. Затова според стария проект улиците "Пещерско шосе" и "Шести септември" трябва да "се свалят" с един метър надолу, а жп линията - да се вдигне на пилони нагоре.
В момента няма готовност и за директната връзка между гара "Тракия" и Филипово. Някогашната идея за градската железница запази стария мост през Марица с цел по него да мине железният път и да свърже двата района.
За да се осъществи тази част от проекта, е необходимо да се изградят 6-7 километра нова железница, което ще струва твърде скъпо. Тези пари засега не са предвидени.
По тази причина в момента се предлага компромисният вариант - влаковете да отиват до Скутаре, там да обръщат движението си и да ходят до Филипово.
Подобна маневра обаче ще увеличи пътуването от "Тракия" до Филипово най-малко с 20 минути, твърдят железничари.
Прелезите ще се затварят три пъти на час, при положение че ще се използва старият релсов път, без да е извършена реконструкция. За спускането и вдигането на бариерата са нужни 6-7 минути, което означава, че пътните артерии ще бъдат затворени по двадесет минути на всеки час.
Ръководството на ЖП управление намери и тук компромисно решение. Всички влакове, които преди минаваха през гара Филипово - от Карлово, Хисаря, Свиленград и т.н. , вече няма да пътуват до Централна жп гара. Гара Филипово също става централна, както е в развитите европейски градове, каза началникът на управлението инженер Стефан Желев. За връзката между двете гари пътниците ще ползват електрички. Така щяло да се намали задръстването на прелезите.
Този вариант би изглеждал що-годе приемлив, ако гара Филипово е пригодена за обслужване на голям пътникопоток според всички норми на безопасното движение.
Без подлез или надлез трудно би могъл да се гарантира животът на пътниците, ако на гарата застанат едновременно три влака. Не е ясно поне засега как ще бъдат обезопасени и спирките на Пещерско шосе и до стадион "Пловдив".
Много въпросителни има и около подвижния състав. Предвижда се в началото да се пуснат три електрички с по четири вагона. По техническите параметри, задължителни за S-бана, те не отговарят на нито едно изискване. Първо - "съветските" електрички са амортизирани и се използват по 15-20 години. Специалисти твърдят, че тези модели са изключително енергоемки - при тръгване консумират голямо количество ток, така че разходите по издръжка на електричките ще гълтат стотици милиони левове на месец. За S-бана, ако тази железница се прави по всички правила, е нужен друг вид подвижен състав, с параметрите на метро - мотрисите. Една такава мотриса струва не по-малко от четири милиона марки, което е утопия както за БДЖ, така и за общината.
Засега никой не повдига другия съществен въпрос - кой ще плаща сметките?
Съгласно със Закона за БДЖ регионалните превози, към които спада и евентуалната градска железница, се поемат от общините. При това положение между националната компания или респективно ЖП управление и община - Пловдив, трябва да се сключи договор. Засега го няма.
Вторият вариант е двете страни да си затворят очите и БДЖ сама да си поеме разходите. Това обаче веднага ще минира споразумението на БДЖ с Международния валутен фонд, според което българските железници са задължени да намаляват загубите.
Градската железница ще ги увеличи още повече. Засега всеки влаков билет носи загуба от 50 на сто от цената си за БДЖ. Община Пловдив отпусна 50 милиона като начало - за строеж на спирките. Едва ли в местната хазна с натрупания до тук дълг в размер два милиарда лева ще се намерят пари за издръжка на скъпоструващия "пръстен", при положение че пари не достигат дори за грохналия градски транспорт.
Жп линията ще се вдига на пилони след време, когато има пари и ако градската железница събуди интерес сред пътниците, казват в общината. Възможно е да мине година, докато пловдивчани се адаптират към вътрешноградския релсов превоз.
Данъчен се сдобива с декар за 700 лева
СЕЛО НАЙДЕН ГЕРОВО - СЪЕДИНЕНИЕ. Селото ни ще остане без детска градина, а имот, строен с парите и труда на всички член-кооператори, буквално се харизва, оплака се в редакцията кметът на Найден Герово Георги Трендафилов. Въпросният имот - двуетажна монолитна сграда на мегдана, в която се намират пощата, детската градина и сервизни помещения към нея, читалищен салон, канцеларии на кооперацията, е продаден на 6 юни тази година за 1 777 433 лв. Купувачът Трифон Чимски е човек от селото, член на комисията на правоимащите, избрана през 1995 г., за да доразпредели останалото имущество на ликвидираното ТКЗС "Гигант" и да обезщети член-кооператорите. Върху договора за прехвърляне на собствеността на сградата подписът на
Чимски фигурира два пъти - и като продавач, и като купувач
Продажната цена е определена от експертна комисия. Действащото законодателство дава право останалото имущество и сграден фонд да се продадат от упълномощената тричленка, без да се провежда търг, по експертна оценка. Само че тя е правена през 1992 година, когато доларът не беше стигнал 30 лева, а с един милион лева можеше да се почне бизнес.
Не проведохме търг, защото нямаше други кандидати, твърди Трифон Чимски в качеството си на член на комисията, подкрепен и от колегата си Георги Генчев. Разлепихме обяви из цялото село, но така и не се явиха мераклии, казват те. Освен това още през 1995 година, когато бяхме избрани, предложихме сградата на същата цена на председателя на "орсовката" в Найден Герово - Христо Диков, която ползва част от нея, но той отказа да я купи, защото кооперацията нямала пари. Имало и друг вариант - секретарят на кметството Алекси Милев да събере купюри от правоимащите и с тях да се плати сградата, както постъпили в съседното село Драгомир, но и това не станало.
Обяви имаше, но те бяха за друго имущество, твърдят кметът Георги Трендафилов и зам.-кметът на община Съединение Йовчо Семов. Питахме Георги Генчев ще се продава ли сградата, но той отрече, допълват те. От своя страна, найденгеровският кмет праща писмо до правоимащите от ликвидираното ТКЗС "Гигант", в което предлага имотът да остане общоселска собственост, като досегашните обитатели запазят заеманите помещения. Писмото е заведено в комисията под номер 40 на 27 юни, но изобщо не е разглеждано на общо събрание. Впрочем по това време сградата вече е била продадена на Трифон Чимски.
По същия начин за 700 (седемстотин) лева и по същото време с парцел от 915 квадрата, намиращ се в регулация, се сдобива данъчният инспектор от Съединение Димитър Гулев. В договора за покупко-продажба въпросният парцел е описан като бетонна площадка. Посветени обясниха, че това е начинът да се узакони продажбата на земя по смисъла на чл. 54 от закона. Късметлията, купил декара близо до шосе, ще трябва да плати (или вече е платил) още 27 450 лв. Това е оценката на земеделската земя, направена през април 1994 г. Двете страни - с различни политически окраски, така и не са намерили начин чрез диалог да решат съдбата на сграда, строена и ползвана от цялото село. Вместо това те се обвиняват взаимно в разграбване на текезесарското имущество.
Юристи смятат, че случаят в Найден Герово може да се реши в Районния съд, ако недоволните правоимащи обжалват сключените сделки. Купувачът Трифон Чимски заяви, че ще дари на селото етажа, в който е детската градина. Може пък и да го направи - когато за по-малко от 2 милиона си се сдобил с 520 квадратни метра разгърната застроена площ, да се откажеш от половината не е кой знае каква загуба, надяват се найденгеровци.
Козар убиец получи 4.5 години
ПЛОВДИВ. За четири години и половина пратиха окръжните съдии убиеца Вълко Шишков (35) зад решетките. Навръх Гергьовден тази година той изкарал козите си край Карлово на паша. Срещнал "колегата" си Никола Чернаев, който имал кошара близо до селскостопанския двор. Той го поканил на бира и чеверме и двамата се разговорили на тема пилета и петли. Шишков бил известен със страстта си към петли, които пеели хубаво, и с имитаторските си способности. Той дори носел с удоволствие прякора си Петела. Вълко пък започнал да кукурига сполучливо и получил одобрението на Никола, който искал да му покаже новите си пиленца.
Не му показвай стоката, ще я урочаса, развикал се мъртвопияният му син Тони Чернаев. 4.11 промила алкохол в кръвта му открили по-късно лекарите, според които това количество може да доведе до смъртен изход. Тони продължил да дразни и да пъди Вълко и му издърпал гегата. Баща му го предупредил, но синът му пак напсувал козаря. Накрая Вълко, ядосан, извадил ножа си и наръгал побойника. Бащата ги разтървал, но било късно. 32-годишният Тони починал от кръвозагуба. Сам си е виновен, но не трябваше да загива така нелепо, коментираха негови близки вчера в съда. По 2 милиона обезщетение ще трябва да получат родителите му, според магистратите. Шишков ще трябва да заплати и разноските по делото.
Нашият ориз по-скъп от китайския
ПЛОВДИВ. Беше време, когато се ядеше български ориз. Произвеждахме толкова, че ни оставаше до новата реколта. После опитахме какъв ли не ориз, все на суперцена. Упадъкът на икономиката не подмина и този бранш. От миналата година се наблюдава съживяване на производството, но тазгодишният ориз е по-скъп и от китайския, пресметнал е Емил Живков, управител на "Българска оризарна" АД в Пловдив. Високата изкупна цена на арпата докарала 1099 лева едрова цена на кило при само 6 процента рентабилност на оризарна и 1000 лева на килограм китайски ориз. Той е съгласен с производителите, че цената на арпата за тях не е висока, но такава била световната, а ние не сме по-големи от света. Друг бил пътят за високата рентабилност - научнообосновано сортоподдържане, рационална сортова структура, висока агротехника, за да се получи висок добив с добро качество. Колкото и да е вярно твърдението, че нашенецът търси български ориз, той ще предпочете по-евтиния азиатски. Нещо повече - още по-евтин бил субсидираният внос от Гърция.
Дългогодишното отглеждане на сорта "Краснодарски 424" без сортоподдържане довело до пълното му израждане. При сегашното изкупуване имало партиди с 40 процента червени зърна при допустими по БДС до 10 процента за второ и до 1 процент за първо качество. А ориз с над 10 процента червени зърна е нестандартен и не може да се търгува. Само наличието на достатъчно партиди с червено под този процент още кърпи положението. Проблемът с технологията ставал все по-критичен. Още повече че пропуските често се допълвали и от лоши климатични условия, както е тази година - добивът се очертава 350-380 кг/дка при 500 кг миналата година, а качеството е много лошо.
Преоборудване на оризарната ще правят новите собственици през идната година. С нови машини на "Бюлер" - Швейцария, и "Витемберг" - Германия, ще се оборудва оризарна. В бъдеще и фотоклетки можело да се монтират за отделяне на червени и зелени зърна. Това не означавало, че стандартът за арпата ще се промени. Тези зърна били негодни за ориз и ще се бонифицират при изкупуването, от което ще губят производителите. По-добре било те да организират стройно сортоподдържане и да обновят сортовата структура.
Очакваната реколта в района на фабриката била 7000-8000 т арпа (около 4500 т ориз) - 7 пъти по-малко от близкото минало. Оризарната прави всичко възможно да запази качеството - две зърносушилни работят под непрекъснато контролиране на процеса.
Безлихвени кредити са осигурени на нуждаещите се преди сеитбата. При първоначална договореност за 100 000 долара са отпуснати 130 000 долара. Възползвали се кооперациите в Цалапица, Костиево, Съединение и частни оризарни. Винаги ще бъдем съпричастни с нуждите на оризарите и ще ги подпомагаме, заяви готовност г-н Живков. И допълни, че е нужна и по-голяма съгласуваност. Сега оризарите избягвали да се обвързват (неоснователно при новите икономически условия) и не сключвали договори. Отначало дори нямало кой да ползва безлихвените кредити, отпускани срещу единственото условие - да продадат арпата на по-действащи пазарни цени.
Държавата нехае за ориза, считат и г-н Живков, и Димитър Йончев, председател на Съюза на оризопроизводителите. На първо място трябвало да се спре нерегламентираният внос. Нормално било ЕС да съгласува цените с нашите. Ниско било импортното мито. След пълния срив на сортоподдържането, което по правило се прави в институтите, държавата трябвало да го субсидира.
Как законно да вземем пистолет
Проектантска пред срутване
Стихове на Милош Зяпков звучат в ефира на ЮАР
Тийнейджъри запалиха приземен етаж от къща
Царски офицер съди ДС служител
ПЛОВДИВ-СТАРА ЗАГОРА. Състав на пловдивския военен съд даде вчера ход на скандално дело в Стара Загора срещу ексслужителя на Държавна сигурност Тоню Желев. Бившият царски офицер Тянко Добрев твърди, че при обиск в дома му през 1989 г. разузнавачът му иззел уникална сабя. Още 159 като нея били поръчани в Италия по случай раждането на Симеон II през 1937 г. Оръжията били дадени на избрани випускници на военните на Негово величество училища. Едно от тях получил и Добрев. Според него сегашната му стойност е не по-малко от 10 000 марки. От сабята сега нямало и следа.
Делото, което се точи вече 9 години, се отложи пак заради противоречиви становища на експертите. Според някои не били запазени никакви документи такива оръжия да са били правени в Италия. По това време се изработвали в Германия.
При първото посещение на Симеон II в България на 27 май 1996 г. представители на Съюза на военните на Негово величество училища му подариха уникална сабя, от член на съюза 52 години.
"Кристал-91" сменя името и стратегията
