Бартер залива Родопите
СМОЛЯН. Срещу 5 килограма брашно частни охранителни фирми вземат от местните производители по 8 килограма картофи, родопчани са атакувани поголовно от енергичните търговци.
Брашното обаче в повечето случаи се оказва некачествено, регионът е буквално залян с негодния продукт, оплака се Георги Пулев, шеф на фирма "Хранпрогрес".
Бик убиец намушка пастирка
С. ДРАНГОВО. Разярен бик вдигна на рогата си пастирка и я намушка зверски по цялото тяло, разбра "Марица днес" от РДВР - Пловдив. Добичето умъртвило жертвата си и погнало другия пастир. Той обаче успял да се спаси като по чудо, качвайки се на орехово дърво.
40-годишната Хуба Петрова Фитнева и 37-годишният Христо Фасулков пасели кравите и бика на земеделската кооперация "Единство" в с. Дрангово. В събота те изкарали стадото край селото. Жената вървяла напред и беряла шипков плод, а колегата й се движел няколко метра след нея. Бикът понечил да хапне от набраната от краварката шипка. Тя обаче го цапнала по главата. Разяреното животно я вдигнало на рогата си и я хвърлило на земята. После неистово продължило да я мушка с рогата си по цялото тяло. Кървава каша останала от пастирката, едва тогава бикът убиец оставил жертвата си на мира. Потъналата в кръв жена издъхнала в страшни мъки.
Болката и страданието на съдийката Кемалова
Евдокия Кемалова, съдия в Окръжен съд - Пловдив, се разсърди на вестник "Марица днес" заради кратка публикация от 12 юни 1997 г. и заведе съдебен иск за четири милиона лева ведно с лихвите. Кое предизвика гнева на такъв достолепен магистрат като г-жа Кемалова?
В публикацията "Общинари на война с Върховния съд" репортерът на "Марица днес" съобщава в 25 реда за дебатите в Общинския съвет около скандалната приватизация на ул. "Велико
Търново" 25 и за отказа на мнозинството да гласува продажба на къщата. Спорът между община Пловдив и кандидат-приватизаторите се води от 1995 г. и засяга статута на сградата. Общината твърди, че тя е жилищна и не подлежи на приватизация. Кандидат-приватизаторите доказват, че това е нежилищна сграда, и предявяват претенции за изкупуването й по член 35 от закона (без търг или конкурс) - като наематели. Всъщност става дума за частните фирми "Десет плюс" ЕООД с управител Николай Каринков и СД "Софтуерна къща ФИПС" с президент Костадин Кемалов - съпруг на съдийката Кемалова.
Двете фирми са спечелили дела срещу общината в Окръжен и Върховен съд. Въпреки това на сесията на 11 юни т.г. мнозинството в местния парламент отказва да се подчини на съдебните решения.
Две изречения в публикацията са причинили "болка и страдание" на Евдокия Кемалова, както тя самата пише в иска. А именно: "Делото било спечелено светкавично в полза на фирмите. Тогава наяве излязло благоприятното за тях обстоятелство - собственикът на "Фипс" и съдийката Кемалова са се оказали съпруг и съпруга.
По този повод набедената съпруга заявява: "С така изнесените клеветнически и престъпни твърдения ответникът (б.р. - вестник "Марица днес") злепостави името ми на съдия с повече от 22 години стаж и на гражданин, което безспорно рефлектира и върху доверието на обществото в правораздавателната система."
Какво показват фактите?
Конфликтът около къщата на ул. "Велико Търново" 25 има богата предистория. През 1967 г. имотът е отчужден от Драган Вълчев по член 39 от ЗПИНМ (Закон за планово изграждане на населени места) за нуждите на библиотека "Иван Вазов". Според акта за одържавена собственост това е двуетажна масивна жилищна сграда срещу Цар Симеоновата градина с таван, изба, дворно място от 523 кв. м и с малка жилищна постройка в двора.
По-късно библиотеката е построена, без да се засегне къщата. През 1985 г. в нея с решение на ОбНС - Пловдив, е настанен филиалът на БАН. Сред уважаемите в академичните среди хора, които работят под един покрив, са и приятелите от младежките си години Николай Каринков, Костадин Кемалов и Теодор Димитров - и тримата бъдещи бизнесмени, а Т. Димитров е и бъдещ председател на ОбС. На 28 май 1990 г.
Костадин Кемалов, вече като собственик на фирма "Фипс", наема сутеренния етаж от къщата за десет години. Същия договор, но за първия етаж, сключва с тогавашния председател на ИК на ОбНС Тодор Петков и Николай Каринков, съдружник в "Десет плюс". Вторият етаж по-късно е отдаден под наем на Безмитна зона.
Повратният момент за къщата идва на 31 януари 1992 г., когато Т. Димитров вече не е само бизнесмен и съдружник в "Десет плюс", но е и председател на ОбС. Под сурдинка, с общ списък на няколко имота, къщата на ул. "В. Търново" 25 е снета от уставния фонд на Жилфонд и е предадена в разпореждане на ОбС. След време точно това решение на ОбС № 14 се използва от наемателите като законово основание за приватизация по член 35. Според кандидат-приватизаторите, щом къщата не се води към Жилфонд, значи не е жилищна. Според юристите на общината снемането й от Жилфонд не променя предназначението й на жилищна сграда.
Две години по-късно се случва още едно благоприятно обстоятелство за спорния имот.
На 16 февруари 1994 г. със заповед на кмета е одобрено изменение на застроително-регулационния план (ЗРП), с който се запазва режимът на сградата и се образува самостоятелен имотен парцел. Простичко казано, това означава, че целта на отчуждаването - разширение на библиотеката, отпада, а по-нататък собственик на къщата ще има право да строи в съществуващите имотни граници. С тази промяна общинският имот става още по-съблазнителен. Кой не би искал да има къща или представителен офис хем на тихо и китно място, хем в суперцентъра на града?
На 12 декември 1994 г. Костадин Кемалов подава молба до ОбС за приватизация на сутеренен етаж с площ 63 кв. м по реда на член 35 от ЗППДОП. Повечето от общинските съветници научават за това много късно - на септемврийската сесия през 1995 г., и то при свършен факт. На тях им е поднесено за гласуване решението на Окръжен съд в полза на Кемалов. Тогава става ясно, че председателят на ОбС е "отказал мълчаливо" на "Фипс", управителят е обжалвал отказа в съда и е спечелил делото. Между другото през септември върви и другото дело - за първия етаж от къщата, по жалба на "Десет плюс". И тази фирма печели в съда, само че месец по-късно.
Скандалът в местния парламент е грандиозен. Той изкарва наяве връзките на председателя на ОбС Т. Димитров с наемателите. По-паметливи припомнят, че Т. Димитров и Н. Каринков са били двамата от общо петима съдружници в печално прочутата фирма "Интерелит", която според данъчния акт, потвърден от съда, дължи на държавата около 20 милиона лева от данъци и акцизи по тогавашни цени. Упрекнат на всеослушание в използване на властта, Теодор Димитров се измъква с аргумент, че от март 1995 г. не се явява съдружник във фирма "Десет плюс" заради преобразуването й в ЕООД.
Всичко това обаче оставя съмнения, че въпросната приватизация на "В. Търново" 25 се прави на тъмно, а съдебната процедура е претупана. Документите потвърждават, че наистина делото на "Фипс" се гледа светкавично като за свои хора - само за 13 работни дни и в единствено заседание, което е рекорд за сложните имотни спорове в задръстения с преписки съд.
На 26 юни 1995 г. управителят на "Фипс" Костадин Кемалов внася в Окръжен съд жалба против мълчаливия отказ за приватизацията. Първото заседание се насрочва за 12 юли. В същия ден, на 26 юни, Окръжният съд уведомява ОбС с писмо "да изпрати незабавно" преписката за приватизация на ул. "В. Търново" 25. На 28 юни К. Кемалов, без да губи време, прави молба до Окръжен съд за назначаване на вещо лице, което да даде заключение дали са налице всички условия за приватизация по член 35. В същия ден с нечетлив подпис върху молбата за вещо лице по спора е назначен инж. Димитър Калъчев. По принцип в това няма нарушение на закона, но според общоприетата практика необходимостта от вещо лице се определя в съдебно заседание, тъй като се счита, че то трябва обективно да обслужва и двете страни. В случая обаче вещото лице се явява нещо като по поръчка.
На 6 юли заключението на Калъчев вече е внесено в съда и напълно потвърждава правото на Кемалов да приватизира част от къщата. В заключението на 65-годишния инженер се казва, че сутеренът има самостоятелен вход, ползва се от фирма за стопански цели и не може да служи за жилище.
На 12 юли по Дело № 2382 заседава съдебен състав с председател Парашкева Атанасова и с участието на прокурора Мариян Попов. Делото е изяснено в същия ден, а протоколът съдържа точно половин страничка машинописен текст. Решението за приватизацията е взето на следващия ден - 13 юли, в полза на Кемалов. На 14 юли делото е върнато от докладчика в архивата, което означава окончателното му приключване.
(Любопитен детайл - в исковата си молба срещу "Марица днес" съдийката Е. Кемалова твърди, че въпросното дело е "свършено в далеч над предвидените инструктивни месечни срокове - на 4 август". Техническа грешка ли е това драстично разминаване?)
Решението на съда е прието от ОбС на нож. Местният парламент задължава кмета да го обжалва пред Върховния съд. Там обаче и двамата кандидат-приватизатори - Кемалов и Каринков, също печелят.
Интересно е да се знае кой всъщност е изпипал правната страна на драматичната приватизация? В тази тайна на семейство Кемалови и техните приближени са посветени малцина, защото следващият документ не представлява предмет на публични обсъждания.
Синът на
Кемалови изготвя правния анализ за приватизацията на сутеренния етаж в качеството си на правоспособен юрист.
Анализ се прави с цел да се установи дали обектът отговаря на изискванията на приватизационния закон. В правните изводи Иво Костадинов Кемалов твърди, че е "направено законосъобразно предложение за изкупуване на обекта от наемателя СД "Фипс" и че "няма законови основания за отказ от страна на ОбС сутеренният етаж да бъде изкупен по реда на член 35 от наемателя СД "Фипс". Казано накратко - синът дава картбланш за бъдещата сделка на баща си!
Още едно благоприятно обстоятелство работи за бизнесмена Кемалов, който ползва общинския имот почти аванта.
За етаж от площ 63 квадратни метра фирма "Фипс" плаща на общината горе-долу колкото за едно автобусно билетче - 250 лева на месец! По сегашната тарифа на ОбС един квадратен метър в тази част на града струва 1400 лева, или К. Кемалов би трябвало да внася в бюджета всеки месец не по-малко от 85 000 лв. Смешният наем, който бърка директно в джоба на данъкоплатците, също е вкаран в "рамките на закона". Според фино изготвения договор от 1990 г. цената му от 250 лева на месец може да бъде променена "само в писмена форма със съгласието на двете страни". През 1995 г. община Пловдив настоява да завиши наема, но "Фипс" завежда дело в Окръжен съд и, разбира се, го печели. По това дело председателя на съдебния състав отново се явява Парашкева Атанасова.
По силно намалена тарифа плаща и "Десет плюс", въпреки че 92 кв. м от къщата излизат на тази фирма малко по-солено - 22 642 лева на месец. Управителят на ЕООД Николай Каринков също си извоюва ниската цена чрез съда и благодарение на договора. За сравнение - Свободната безмитна зона, която доскоро заемаше втория етаж, плаща като поп всеки месец по около 200 000 лева.
Най-големият абсурд е, че докато се разиграва сценарият за приватизация на къщата, наследниците на нейния собственик Драган Вълчев безуспешно се мъчат да си върнат имота. За тях процедурите се точат далеч по-бавно и завършват навсякъде с отхвърляне на жалбите.
Първата, до община Пловдив, е подадена на 6 април 1992 г. Едва след единадесет месеца наследниците на имота Ана Пешева и Доротея Костова получават писмен отказ от общината за реституция. Съдебната процедура също е като за простосмъртни. По отказа, обжалван пред Окръжен съд на 3 март 1993 г., съдът се произнася едва на 12 декември 1994 г. - тоест след двадесет месеца! Любопитно е странното стечение на обстоятелствата - в същия ден, в който съдът отказва на наследниците, Костадин Кемалов подава молба за приватизация на имота.
Един от мотивите за отказа е, че парцелът, в който се намира къщата, е отреден за разширение на библиотека "Ив. Вазов". Според вещото лице "мероприятието е осъществено и възстановяването на собствеността е невъзможна". Парадоксално е, но към тази дата - 12 декември 1994 г., вече десет месеца действа изменението на застроителния план, с който парцелът е обособен като самостоятелен, застроителният режим на къщата е запазен, а "мероприятието за библиотеката" е отпаднало!
Решението на Окръжния съд е потвърдено във Върховния на 20 февруари 1996 г. В него също се казва, че "не са налице условията за възстановяване на собствеността поради осъществяване на мероприятието".
Според сегашния председател на Надзорния съвет, юрист и общински съветник от СДС Александър Дяков съдебният отказ на реституцията е скандален.
Според другия съветник от ВМРО Стойчо Кузев случаят е прокурорски, а не на Върховния съд. На юнската сесия на ОбС той каза: "Има един елементарен малък, но интересен момент. Хващате си семейството и минавате по една от най-хубавите пловдивски улици - "Велико Търново".
И детето, което водите за ръчичка, ще разбере, че това е жилищен имот... В един момент Върховният съд казва, че това пиано е хармониум, и ние веднага се съгласяваме, че това пиано е хармониум, обаче то си е пиано. Както и това, че тази къща е жилищен имот."
Съдебните процедури по случая "Велико Търново" 25 продължават. Пълномощниците на СД "Фипс" Иво Кемалов и Кирил Киров наскоро са внесли искова молба до Окръжен съд.
В нея те молят съда да се назначи вещо лице, което да даде заключение за стойността на имота към месец август 1995 г. с оглед на подобренията, извършени от дружеството.
А след това да бъде сключен окончателен договор за продажба.
Според удостоверението, издадено от "Пловдивинвест", балансовата стойност на сутеренния етаж към юни 1995 г. е 186 643 лева. Или сто долара.
Според оценката, изготвена от експертите в Агенцията за приватизация, сутеренният етаж струва 52 308 долара, а първият - 69 525 долара.
Карти заменят финикийските знаци
ПЛОВДИВ. Част от българите започват да приличат на хората, живеещи в държавите, наричани нормални. Там е въпрос на престиж притежаването на златна дебитна карта например вместо на дебел портфейл. По броя на картите, по техните отличителни белези се съди за размера на банковата сметка и най-вече за доверието, което има техният притежател.
Българските банки от няколко години се подготвят с техника и специалисти, за да са готови, когато и у нас разплащането с карти ще стане така естествено, както сега с финикийските знаци. Засега е внедрена системата БОРИКА, в която членуват повечето големи банки.
Влизането в системата е сравнително евтино.
За около $20 000 всяка банка може да извади лиценз, да купи необходимия мощен компютър, хардуер и софтуер към него, да издаде разплащателните карти и да покрие по-дребните разходи, свързани с тях, обяснява Иван Златарев - изпълнителен директор на Хебросбанк. Скъпо струва поддържането на системата, защото, за да има добро обслужване, е необходимо и наличието на банкомати във всеки град. Един струва $35 000, а зареждането му също е свързано с разходи. Пионер във въвеждането на разплащането с карти и на банкомати е ОББ. В страната са монтирани 57 ОББ автомата, а в Пловдив са 2. Наскоро заработи и банкомат на Булбанк, ДСК също ще монтира 3, стяга се и Хебросбанк. Улеснението за хората е, че по всяко време на денонощието и през почивните дни могат да теглят суми от картовите си сметки. Самите карти струват около долар. В зависимост от политиката на банката те могат и да не се платят. Заплаща се откриването на сметка, което също не е голямо като сума - в Булбанк, която до седмици ще започне тази дейност, ще струва 1500 лв. За всяко теглене на суми таксата е 50 лв., а за едно денонощие могат да се изтеглят до 200 бона.
ПОС терминалите са устройствата, които се монтират в хотели, ресторанти, големи търговски обекти. Чрез тях за секунди по безкасов път клиентите плащат закупената стока или обяда, даден на приятели. И тук в Пловдив най-напред е ОББ, която е монтирала свои ПОС терминали на 12 места. От услугата са доволни и клиентите, и търговците. Едните не са застрашени да бъдат преджобени от сръчни съграждани, на другите не се налага да броят пари, не рискуват да им бъдат пробутани фалшиви банкноти, не връщат ресто. Все пак разплащането с карти формира много малка част от оборотите, признава управителката на магазин "Евмолпия" Мария Торосян. В денонощната верига от хранителни магазини "Мисота" пък са въвели 10-процентна отстъпка за клиенти, които се разплащат с дебитни карти.
Пътуващите в командировка също могат да си спестят неудобствата от носене на големи суми пари.
Чрез фирмените дебитни карти, които отскоро се ползват у нас, те могат да теглят определената от шефа им дневна сума от всеки банкомат в страната или да платят хотела си с нея.
На същия принцип са и семейните карти - родителят картодържател може да издаде съпътстващи карти. Така пратеното да се учи в друг град отроче няма да обикаля около пощата, очаквайки спасителния запис, а ще получи парите си от най-близкия банкомат.
Конкуренцията и борбата за клиенти вкара още една сравнително нова услуга. За малко повече от две години част от големите фирми започнаха да плащат работните заплати чрез банковите офиси в сградите си. От две години нямаме грижа за пренасянето и сигурността на парите за заплати, казва Антон Врачев - главен счетоводител на "Юрий Гагарин БТ". Откакто заплатите се превеждат по сметките чрез офиса на Тракиябанк в сградата на дружеството, 4 души са пренасочени за друга дейност. Преди изплащането на месечните възнаграждения е траело по 3-4 дни.
Сега парите се превеждат за ден, а суми могат да се теглят от който и да е офис на банката в града. Подобна е технологията и в обслужваните от Хебросбанк дружества - Стъкларския завод, ТЕЦ "Север", "Пишещи машини". На остатъците от заплатите се начисляват лихви като на текущ влог. ОББ пък вкарва заплатите направо по картовите сметки и всеки може да тегли от банкомат нужната му сума. Така работят "Международен панаир", "Макдоналдс", летищният комплекс, DHL. Банки, които сравнително отскоро стъпиха на пловдивска територия, като БРИ Банка, също въвеждат плащане на работните заплати чрез своите офиси по места.
Очаква се въвеждането и на кредитни карти и за българи.
Кметът ще се отчита, кани и Хаджипетров
ПЛОВДИВ. Отчет за първите две години от мандата си ще направи тази вечер от 18.30 ч. в сградата на ХЕИ в район "Западен" кметът Спас Гърневски, съобщиха от общината. След като се отчете в шестте пловдивски района, той ще говори и на общоградско събрание на 29 октомври, когато се навършват две години от местните избори.
Смятам, че е редно на тези събрания да запознаем членовете на СДС с истината по случая около заместник-председателя на политическата сила д-р Гьока Хаджипетров, затова го каня и настоявам да присъства на тях, каза г-н Гърневски. Според него е демократично първо нещата да бъдат казани пред редовите сини, преди въпросът за сваляне на политическото доверие от вицелидера да бъде поставен пред ОС на СДС.
Да бъде свикан извънреден Общински съвет на СДС по този случай, настояват пък председатели на над 30 местни клуба в града. Това стана ясно от анонимен факс, получен в редакцията вчера. Под него няма нито подписи, нито печат, нито едно конкретно име на човек или организация, която го изпраща.
Единственото, което показва откъде е документът, е инициализацията на фирма "Зелда", поставена автоматично от факса изпращач.
Неназовалите се застават зад д-р Хаджипетров и се противопоставят на "недемократичните методи", използвани срещу него.
Самотна се хвърли от VII етаж
ПЛОВДИВ. 42-годишна скочи от седмия етаж на жилищния си блок на ул. "Пламък" 4 в събота около 19 ч., научи "Марица днес" от РДВР - Пловдив. Катя Михайлова живеела в страхотна мизерия, даже нямала пари да изпрати на сина си войник в Харманли, за да се прибере, като го пуснат в домашен отпуск. В петък срещу събота тя се опитала да се отрови с белина и лекарство, но останала жива.
Беше твърдо решена да се самоубие, разказаха съседи. Комшийка я видяла на прозореца на междустълбищната площадка на VII етаж и я свалила долу. Отчаяната жена помолила съседката си да иде да й купи кока-кола. Заключих я в стаята, за да не направи нещо, твърди комшийката. Тя обаче имала резервен ключ, отключила си и се хвърлила.
Преди време Катя била съкратена от "Водно стопанство", където работила. Тя завела дело срещу тях, но не я възстановили на работа. Миналата седмица отишла до Бюрото за безработни, но оттам й отказали социална помощ, понеже не била адресно регистрирана. От зимата Катя не била плащала наема за жилището си. Изключили й тока от Енергото, защото нямало откъде да вземе 30 000 лева, за да го плати.
Сделки под тезгяха излизат на бял свят
ПАЗАРДЖИК. Сделките от общинската приватизация се оспорват поголовно, за някои от тях вече има заведени съдебни дела, съобщи достоверен източник.
Инвеститорът на "Винтехпром" не е внесъл в срок законните 10 на сто от 3.5 милиона долара за продажбата на работническо-мениджърски екип. По този начин сделката увиснала и била под съмнение, твърдят информирани. По данни на експерти Агенцията по приватизация била продала значително по-големи винзаводи (като този в Лясковец) по за един милион долара.
Сините политици са пратили при Темида приватизацията на "Млечна промишленост", призна ангажиран. Имало съмнение, че покупката е станала с парите, дължими на млекопроизводителите за няколко години.
Най-остри реакции имало сред хора от бившия състав на месарската фирма "М и М", почти харизана на софийската "Булмекс и Ко" за 10 милиона лева. Много по-малки месокомбинати, като този в Карлово, сменили собственика си срещу 571 милиона лева, ловешкия - срещу 106 милиона, и т.н. Показателен е и фактът, че цех на "М и М" в Панагюрище бил купен за 103 милиона.
Спас Гърневски атакува в съда мафиотски договори
ПЛОВДИВ. Чрез съд ще бъдат атакувани мафиотските договори за подлези и спирки, сключени от предишната управа в ущърб на общината, заяви пред журналисти в петък кметът Спас Гърневски.
Проверката, започнала преди половин година, вече е приключила, а тази седмица ще се гледа първото дело в съда с фирмата "Айко", която държи подлеза към площад "Съединение". Общината ще настоява договорите да отпаднат като неизгодни. Общо 10 подлеза и сто спирки били дадени по времето на кмета д-р Гарабед Томасян с гратисен период десет години. Това означава, че в хазната няма да влезе нито стотинка, твърди г-н Гърневски. Според него доста от тези обекти не са приети с Акт 16, а други се преотдават на трети лица, което е незаконно. Всички подлези и спирки бяха спечелени чрез търг, а наемателите са вложили в тях големи пари. Тези средства са приспаднати от наем, твърдят ексобщинари. Милиони левове по тогавашни цени струва изграждането на подлез "Тримонциум" от "Златен лъв".
1.5 млрд. струват безработните в региона
ПЛОВДИВ. Общо 1 332 000 000 лева са изплатени от фонд ПКБ само през септември в бюрата по труда на Пловдивска област на безработните, съобщиха от Регионалната служба по заетостта. Най-много пари отиват за парични обезщетения и за финансирането на програмата по трудова заетост, където министерството поема минималната работна заплата заедно с ДОО. Само 26 на сто от хората без прехрана, регистрирали се в бюрата по труда, имат право на парични обезщетения, а 6 на сто - на социални помощи.
84 706 са безработните в областта, според последните данни към 30 септември, като броят им е намалял с 1822 души. В цялата страна към края на месеца са регистрирани на борсата 17 797 работници и служители, освободени от работа заради съкращения. Повечето от тях са от бюджетната сфера. В Пловдивско "ножицата" засегна 2671 души.
Едва 3282 свободни работни места бяха заявени в бюрата по труда през септември, съобщи говорителката на РСЗ Дора Стоянова. Хората без квалификация имат най-малък шанс да се устроят на работа, като 41 от тях се състезават за едно място.
