Генерал Михов: Пловдив е център на силите за бързо реагиране
- Генерал Михов, говори се, че до 1999 г. ще бъдат сформирани силите за бързо реагиране и командването ще е в Пловдив... - Ако бъде приета военната доктрина и има финансово осигуряване. Дали ще стане? Длъжни сме да го направим. Аз просто не се виждам като началник на Генералния щаб, ако тези сили не бъдат създадени.
- Защо командването е точно в Пловдив?
- Трябва да се действа по всички азимути, а командването във вашия град е много силно.
- Предполага се, че силите за бързо реагиране ще поемат първия евентуален вражески удар. За колко време ще могат да стигнат до мястото на удара?
- В рамките на 24 до 48 часа са длъжни да пристигнат до която и да е точка на България и трябва да се готвят така, за да стигнат.
- Как си обяснявате слабия интерес към професионалната армия?
- Не считам, че това е слаба кампания. Никога не съм уважавал кампанийността. Видимо имаме пропуски в това, че се предполага невисоко възнаграждение от порядъка на 130 000 до 200 000 лева. Явно е, че тези пари за едно семейство са недостатъчни. Това е едната причина. Другата - ние нямаме традиция в това направление. Мисля си, че съществува и психологическа бариера. Какво означава едно дете да каже: "Моят татко е войник". Такава професия у нас е непозната. Убеден съм обаче, че процесът ще стартира в условията на днешната икономическа стагнация и липса на работа. Сигурен съм, че от 1 ноември ще назначим първите кадрови войници.
- А колко са кандадатите досега?
- В момента, в който обявих, че удължаваме срока с още 1 месец, бяха 5-6 души. Сега всеки ден растат. Но дори и бройката от 120 души да не се попълни, сме длъжни да експериментираме.
- Кога ще влезе в парламента законът за алтернативната военна служба?
- Заедно с промените и измененията на срока за военна служба, а това се очаква да стане от Нова година. Законът за алтернативната служба е обсъждан вече в армията, предстои да се разгледа във висшия военен съвет на военния министър и след това пътят му е към пленарната зала. Желанието ми е тази служба да се отбива и в структури на въоръжените сили, които не изискват употреба на оръжие, за да облекчаваме онези войници, които ще се занимават с военна подготовка. Категоричен съм, че срокът на алтернативната военна служба трябва да е най-малко двоен.
- Наскоро признахте, че корупцията сред офицерите е голяма. Имате ли сигнали от Пловдивския гарнизон?
- Има, доста има. Вие тях търсете и за тях пишете. Търсете ги и ги назовавайте.
Муравей Радев: Не искам да мисля, ако бордът се срине
- На пролетния панаир тогавашният и сегашен вицепремиер Александър Божков се зарече, че реформата в данъчната система ще бъде една от първите задачи на новото правителство. Така 1998 г. ще започне на друга основа. Сега сроковете започнаха да се раздалечават във времето, как ще коментирате това, министър Радев?
- Винаги сме поддържали тезата, че данъчните облекчения трябва да бъдат насочени към инвестициите. А не към консумацията. Защото чрез инвестициите ще има предпоставки за увеличаване на производството, което само по себе си е източник на нови данъци. Но какво означава 7 години един процес да бъде задържан, да бъдат декапитализирани предприятията и изведнъж за 1 година да направиш така, че целият този негатив да бъде изтрит. Това е невъзможно за мащабите и силите на сегашна България.
- Няма ли преференциално да започнете по-отрано ремонта - цели отрасли, в които частният бизнес вече беше дръпнал, започват да се задъхват и да фалират. Месопроизводството и преработката му например.
- И вие смятате, че няма никакви други причини за тези фалити?
- Смятам, че икономическите условия могат да са стимул или антистимул за развитие.
- Знаете ли колко много други причини водят предприятията до фалит? И колко много от тях са чисто субективни? Ако надникнете в месокомбинатите, ще се убедите, че съм прав. В момента ние правим данъчна реформа, която ще е насочена към инвестициите, с което постепенно ще се увеличава данъчната база. Сега една много голяма част от икономиката ни е на тъмно, изобщо не плаща данъци. Така пък принудително се увеличават данъците за останалите - които са във видимия сектор. В крайна сметка обаче държавата, за да съществува, трябва да има точно определено равнище на приходите. В условията на валутен борд това е изключително важно. Ако бъде пробита приходната част на държавния бюджет, това ще означава и срив на валутния борд. Не искам да си мисля дори какво ще се случи след това с България.
- И все пак кога?
- Основните закони, каквито са за данъка върху печалбата, върху общия доход, местните данъци и такси, ДДС, сега се изчистват от много неработещи текстове. Приспособяват се към изискванията на пазара. Във възможната степен, в рамките на 3 години при мандата на това правителство, данъчната преса ще се намалява комплексно.
Рейсаджиите да не крънкат за пари
ПЛОВДИВ. Превозвачите няма защо да се сърдят на общинарите заради безплатните карти на пенсионери и ученици. Успоредно с гласуваната привилегия Общинският съвет вдигна цената на билетите с 50 лева. Така приходите на транспортните фирми автоматически скачат с една трета.
Подобно увеличение няма при горивата, нито се чака такъв ръст на минималната и средната работна заплата за страната от 1 октомври. Грубата сметка сочи, че за джоба на бедния данъкоплатец няма разлика дали децата ще пътуват безплатно при 200 лева за билет, или както беше решено най-напред - да броят по 40 лева при запазена стара цена на билетчето от 150 лева. При новите цени двамата работещи родители, които ползват масовия транспорт, де факто ще плащат предлаганото и отхвърлено от ОбС намаление от своя джоб. Тези, чиито ученици ходят пеш до училището, дори губят.
Ако в половинмилионния Пловдив градският транспорт се ползва всеки ден два пъти поне от 50 000 души, които плащат по 200 лева, от продажбата на билетите фирмите би трябвало да печелят общо 600 милиона лева на месец. Това, пак според груби разчети, прави по два милиона лева на всяко превозно средство. Още по един милион на кола рейсаджиите получават от общината под формата на компенсации и субсидии. Техните собственици твърдят, че тези пари са малко, и натискат общината да увеличи сумата, изтъквайки аргумента, че реалната цена на автобусното билетче била 550 лева.
За редовия пътник, от чиито данъци се вземат парите за тези компенсации и субсидии, градският транспорт се превръща в лукс. При отиване и връщане от работа с прехвърляне веднъж, той трябва да задели на месец сумата от 20 000 лева. За бедните, които според последните данни на Института за социални и синдикални изследвания са 32 на сто от населението, това е половината от парите за преживяване.
Общината може да угоди на превозвачите само ако бръкне в здравето на същия беден данъкоплатец. При бюджет, който трудно ще се върже и тази година, допълнителното финансиране на транспортните фирми е възможно единствено чрез намаляване на парите за болници и училища.
Независимо от субсидиите рейсаджията винаги гледа да си избие разходите. По тази причина автобусите рязко намаляват след пиковите часове. Преди 7 часа сутринта и след 20 ч. повечето от линиите се обслужват от по една, максимум от две коли във всяка посока.
Проблемът е в това, че в момента никой не контролира превозвачите.
С решение на Общинския съвет отпреди половин година към общината трябваше да бъде създадено специално звено. Една от задачите му щеше да бъде контрол - дали фирмите спазват разписанието. В договорите с превозвачите, сключени през юни, дори е записано, какви санкции следват при подобни нарушения. Такова звено обаче няма. Куриозният случай с безплатното возене на учениците в началото на учебната година, когато в част от автобусите те бяха таксувани, въпреки изричната разпоредба на кмета, показа, че пловдивчани дори нямат на кого да се оплачат, камо ли този някой да въведе ред в обслужването. Пак общината е тази, която би могла да регулира проблема с картите за цялата градска мрежа. След подялбата на града между частните и държавния превозвач картите важат само за половината от превозните средства.... Тройното огледало на Петър Анастасов
По времето, когато Недялко Йорданов напуска Бургас, Петър Анастасов се сбогува с Пловдив.
Градът загуби най-пловдивския си поет. Годината е 1989-а.
Анастасов оставя зад себе си едно проспериращо издателство, театър, в който се въртят пиесите му "Обещай ми светло минало", "От сняг помилвана душа" и "Голям колкото малка ябълка". Оставя пълни салони и фоайета, в които половин Пловдив димеше с цигарите и възхваляваше поета.
Защо Анастасов напусна?
Простият повод бе - работа в София, в ЦК. Това бе последният влак, влакът, от който повечето скачаха, усетили, че няма да стигне до гарата. Поетът се качи и стигна до своята гара.
Един опустял перон, на който можеш да размисляш до безкрай.
Анастасов не казва за какво е мислил през тези години. Онези, на които бе подал ръка в издателството, се правят, че го няма. Вероятно ги е страх, защото отворената десница пари повече от затворения юмрук.
По това време пареше раната от големия скандал в пловдивското писателско дружество. Дисидентът Петър Манолов, който се опитваше да играе ролята на местния Йосиф Бродски, бе изключен по партийна повеля от организация, в която никога не е членувал.
Почти всички пловдивски писатели се подписват под декларацията срещу Манолов. Най-младите не отиват на събранието екзекуция по съвет на Огнян Сапарев. От по-възрастните се разграничават четирима - Йордан Велчев, Здравко Попов, Добромир Тонев, Красимир Обретенов. Още няколко се измъкват от подпис.
Това е предизвестената смърт на писателското братство в Пловдив. То не успява повече да излезе от пепелта на спомена.
Манолов не става Бродски, въпреки че вратите на Париж му се отварят. Отскоро той е директор на държавното издателство "Култура". Анастасов пък оглавява "Български писател", издателството на СБП.
Прозвището, с което той е наричан в легендарната кръчма "Кристал" - Големия, поема друг - може би най-задълженият му събрат по перо, Добромир Тонев.
Следва пълната разруха на пловдивската култура. Местните автори са изхвърлени от репертоара на театъра. Някои от тях, за които се говори, че е любопитно да се надникне в досиетата им, поемат политическото поприще. Други забиват в бизнеса, а трети - в алкохола и небитието.
Връзката между поколенията се къса като връв, от която е паднал Големия въжеиграч. Публиката дори не ръкопляска.
Публиката е стресната, защото всичко става пред очите й. Главната улица е оплискана с кръвта на поета.
Анастасов повече не издава книга в Пловдив. За сметка на това градските печатнички бълват книжлета на графомани и партийни играчи.
В пловдивската класика обаче остават стихотворенията му за Катя Паскалева, посвещенията на Слона и Ди Киро и зимните прозрения на поета.
Всъщност той винаги е живял зад тройно огледало, казват приятелите му. Анастасов дели съдбата си на лирик с усета на издател и партиен инструктор.
Сега огледалото е пръснато. Вероятно за да потвърди аксиомата, че никой не е пророк в собствения си град.
Градът обаче има нужда от пророци, за да може да ги отрече.
Ще се върне ли, пита градът.
Поетът се усмихва зад счупеното тройно огледало.
Той гледа главната улица от площада на хълма, на който вали полека сняг, великолепен сняг.
