Няма мераклии за 879 милиона лева от фонд "Земеделие"
ПЛОВДИВ. 1 600 000 декара ще бъдат засети с пшеница, ечемик, ръж и тритикале, според разчетите на Областната земеделска служба. Като обем площта е напълно достатъчна особено ако производството се интензифицира, смята експертът на службата Божко Божков. "Сортови семена" са окачествили и разфасовали 2700 тона зърно, химическите заводи са в готовност да покрият всякакви заявки за торове, след 2 дни сеитбата трябва да стартира. Кредитната сума, отпусната от фонд "Земеделие" за Пловдивска област, е 879 милиона лева и въпреки че на практика е почти недокосната, до месец или най-късно до 30 ноември ще се изчерпи до последния лев, твърди Христо Костов, представител на държавния фонд.
Единици са производителите на зърно, които вече са успели да продадат тазгодишната си реколта и разполагат с оборотни пари. Те не се нуждаят от кредити, за да започнат и приключат сеитбата. Повечето кооперации и частни стопани обаче са с блокирано от липсата на търсене зърно. Фирмите с лиценз да изкупуват продукцията от 2 месеца поддържат пасивно пазарно поведение с цел да свалят цената й, твърдят агроспециалисти.
В момента зърнопроизводителите усилено събират необходимите документи за получаване на кредит от "Земеделие". За да получат парите от някоя от 9-те обслужващи фонда банки, им са нужни застрахователни полици за бъдещия добив, договор с фонда и фактури за разходите, предоставени от лицензираните търговци. Тези сламки се изискват, в случай че производителят е решил да ползва кредит, за който бюджетът му помага, като изплаща 50 на сто от ОЛП.
Ако частният стопанин или кооперацията има нужда от кешови пари, условията на кредитирането изискват частично залагане на бъдещата продукция, или сключване на т.нар. фючърсна сделка. Повечето производители ще се ориентират към фючърса, са наблюденията на г-н Костов. За да получат обаче 50 на сто от оценената на 230 000 лева за тон бъдеща реколта, кредитоискателите ще се нуждаят и от декларация по образец за засетите декари, заверена от кмета на съответната община.
Финансирането ще бъде основен проблем на есенната сеитба и тази година, твърдят експерти от земеделското министерство пред агенция "Балкан". Изчисленията на ведомството показват, че трябва да се засеят общо 15-16 милиона декара с есенници, а разходите по сеитбата на 1 декар няма да са по-малко от 40 000 лева. Някои от земеделските земи ще останат незасети, смята председателят на Съюза на земеделските кооперации Ангел Ганев.
Само за наторяване на един декар ще са нужни 16 000 лева, или общо за всички площи в национален мащаб - 238 милиарда лева. Държавният фонд "Земеделие" ще финансира сеитбата с кредитен ресурс в размер на 13 милиарда лева, от които 12 милиарда ще са за фючърсни сделки, а 1 милиард - за семена. Сумата е твърде малка, твърдят агроекспертите. Очакваше се фондът да подпомогне кампанията с 30 милиарда.
Освен по финансови причини, сеитбата ще се забави и заради закъснялото прибиране на слънчогледа и царевицата, стана ясно на срещата между земеделския министър Венцислав Върбанов и областните началници на управление "Земя, гори и аграрна реформа" тези дни. До 15 септември е прибран само 1 процент от царевицата и 3.23 - от слънчогледа.
Въпреки реалните проблеми от агроведомството обещават, че ще се засеят всички определени площи плюс 3-4 процента в повече.
Русия се върна на панаира
ПЛОВДИВ. С 67 фирми ще участва на есенния технически панаир Русия, съобщиха от пресцентъра. След резкия отлив, продължил няколко години, сега руснаците по мощност на присъствието си се нареждат веднага след традиционно силното участие на германците - засега със 175 предприятия.
До вчера 1541 наши и чуждестранни фирми са потвърдили участието си на техническия панаир, който се открива на 29 септември. От тях 937 са български. Това е с 93 в повече спрямо миналата година, която пък показа спад от 69 фирми, съпоставено с есента на 1995 г. 601 от нашите участници са производители, останалите - дистрибутори. Производителите и тази година получават 40 на сто отстъпка в цените на наетите площи.
От пловдивския панаир са се отказали Канада, Китай, Лихтенщайн, Норвегия, Тайван. Има нови участници - Бразилия, Естония и Латвия, съобщиха от панаирния пресцентър.
Швейцарци искат Пампорово?
ПЛОВДИВ. Швейцарската банка Ю Би Ес се интересува от приватизацията в Пловдив и региона, разбра се вчера. Тримата нейни вицепрезиденти Кенет Мак Келар, Ренато де Прето и Алън Огден ще се срещнат в събота с кмета Спас Гърневски и областния управител Андон Андонов, за да обсъдят възможностите за инвестиции у нас. На банкерите ще бъде предложен списък на водещите държавни фирми, сред които са "Ален мак", "Ю. Гагарин" и ВМЗ - Сопот. Най-голям интерес швейцарците са проявили към "Пампорово" АД, което можело да се превърне в най-атрактивния курорт на Балканите, съобщиха вчера от областната администрация.
120 000 ДМ взема "Марица" за Станев
СОФИЯ-ПЛОВДИВ. 120 000 германски марки ще влязат в касата на "Марица" на няколко транша след 1 януари 1998-а, датата, след която Петър Станев става собственост на "Левски" (Сф), потвърдиха снощи източници от канцелариите на Лафчис. Договорът, подписан от играча, е за три години. Като в "Кършияка" щял да се чувства Станев на "Герена", шегуват се в "синия" клуб, припомняйки, че за него вече играят "маричаните" Сашо Александров и Асен Николов. В същото време стана известно, че крилото на "Порт" Пламен Димитров е парафирал тригодишен контракт с "Марица" вчера. Новината бе потвърдена от шефове и на двата отбора. Бургазлии отказаха да назоват сумата, която искат за играча, а изпълнителният директор на "кършиякалии" Георги Георгиев съобщи, че "Порт" още не е казал и на тях за колко милиона ще се раздели с футболиста си. От "Марица" се надяват той да бъде уреден за домакинството на "Чардафон" в неделя. Без кадрови проблеми чакат габровци оттатък реката.
21 старшини съдят командирите си
ПЛОВДИВ. 21 старшини от Пловдив, Казанлък, Кърджали и Крумовград съдят командирите си за незаконно уволнение. Военният съд гледа вчера делата на 14, 4 от ищците не се явиха. Униформените се жалват, че били освободени от аскера, преди да завършат курс за гражданска специалност. Според чл. 223 от Закона за отбраната те имат право на преквалификация, като за това време са в платен годишен отпуск. По 200 000 като обезщетение може да получи всеки един от неправомерно уволнените. На първото съдебно заседание жалващите се искаха по 4 милиона. Други 3-ма техни колеги пък, изгонени дисциплинарно, водят дела срещу командирите си, защото не процедурата по издаване на заповедта за уволнение.
