ВТОРИЧНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ ДАВА ШАНС ЗА СРЕДНИЯ И ДРЕБНИЯ БИЗНЕС
Към вторичната приватизация през последните месеци проявяват интерес предимно представителите на дребния и на средния бизнес. По същество тя е промяна на собствеността на приватизираните вече обекти. Известно е, че в големите приватизирани предприятия и фирми съществуват възможности за обособяване на отделни части от тях, които не са свързани с основната дейност на предприятието.
Примери има в "Кремиковци" и в приватизираните големи строителни предприятия, където една част от производствата са в тежест на собствениците поради общата стагнация на икономиката и липсата на пазари. В същото време има предприемачи, които биха могли да развият производствена дейност в тези обособени части. Те са по-гъвкави, могат по-бързо да реализират продукцията и биха осигурили известен брой работни места. Има големи предприятия, на които част от персонала е сезонно ангажиран, но ръководителите не искат да се разделят с него. И предлагат на базата на взаимната икономическа изгода да се сключват договори, които позволяват едновременно придобиване на част от собствеността и съвместна дейност по наемането на тази работна ръка, която в определени периоди е излишна от основното предприятие. Добрият стопанин винаги гледа с перспектива, защото един инвестиционен процес обикновено трае няколко години.
Вторичната приватизация има и своите негативни страни.
На практика се получава така, че въпреки законовата уредба при продажбата на няколко обособени части стойността им почти приближава първоначалната продажна стойност на цялото предприятие. При такава ситуация би следвало да се упражни държавен контрол, с който да се регулират тези процеси и държавата в определени случаи да получи част от тази сума, която по право й се полага. Друг негативен момент е изхвърлянето на държавата в определени случаи или на дребните акционери при вдигането на капитала на дружеството. Собствениците на основния пакет акции чрез банки или по други линии вдигат капитала, определят кратки срокове за придобиване на нови акции. Естествено дребните акционери няма откъде да вземат пари и така банката или новият собственик увеличават дела си за сметка на дребните инвеститори. Това се отнася и за вторичната приватизация.
Придобитите средства от продадените обособени части потъват някъде. Затова би трябвало съответните органи да проследят това. В градовете, в които има по-развита индустрия и повече фирми, може да се наблюдава процесът на вторичната приватизация чрез големия брой обяви за търговете на обособени части. В тези градове са и инвеститорите с по-големите си възможности. В София се предлагат обособени части на комбинат "Кремиковци", на строителни предприятия, домостроителни комбинати. Тези дни излезе за приватизация материалната база на Строителни войски. ГУСВ ще се запази като структура, но не в този си вид, в който се намира. Всичко друго, което е в тежест като основни фондове, се разпродава. Тръгват вече обяви за провеждане на търгове за продажба на дълготрайни материални активи - почивни станции, терени, незавършено строителство и т.н.
Това раздвижва пазара за недвижими имоти, но в крайна сметка не се явяват реални купувачи на тези обособени части и започва изолиране на тези недвижими имоти от основното предприятие. Те не се поддържат, качеството им се влошава. Когато се намери подходящ купувач, той започва да сваля цената на тези имоти.
За да инвестира във вторичната приватизация, предприемачът трябва да получи подкрепата на банковите институции, да му се даде възможност за по-облекчени условия за теглене на кредити и защита чрез разработен бизнесплан. Необходимо е и да бъде доказана ефективността от инвестицията.
В момента високият лихвен процент е убийствен за предприемача. Би могло държавата да създаде инструмента на държавното кредитиране или застраховането на кредитите и при това положение рискът би могъл да се разпредели между държавната кредитна институция и предприемача, когато той си плаща този кредит, ипотекирайки и личното си имущество.
Оптималният срок на връщането на кредитите по-голямата част от предприемачите определят между 3 и 5 години. Гратисният период да бъде между 6 и 12 месеца. Някои банки дават и до 18 месеца. Такава програма вече започна да се изпълнява в два региона на страната - в Габрово и в Разград. В София също има две-три банкови институции, които улесняват предприемачите. В Габрово и Разград държавата поема половината от риска на предоставения кредит и лихвите там са по-малки - между 7,5 и 8% при обичайните 15, 16, 17%. Тази програма ще се разширява през следващите години и това ще подпомогне дребния и средния бизнес.
В София има изоставени и занемарени промишлени и жилищни сгради, които не впечатляват, тъй като са необходими допълнителни инвестиции, за да могат те да бъдат преустроени за дейността, която ще се развива в тях. Това е въпрос на икономическа обосновка за това къде инвестицията ще бъде най-рационална - дали на гола поляна да се започне ново строителство, или да се вземе стар сграден фонд, около който има изградена инфраструктура.
На Софийското сдружение "Недвижими имоти" гостуваха бизнесмени от Израел, които се интересуваха от обекти на незавършеното културно-битово строителство в София и от изграждане на бизнесцентрове и обекти, свързани с търговската дейност. Интересуваха се и от пазара на жилища в София и висококачественото строителство на обекти, предназначени за по-богати хора в примамливите части на София. Според нашите експерти сега най-изгодна и перспективна е инвестицията в малките офисни сгради. Естествено е в момента трудно да се продават новите апартаменти, тъй като предприемачите ги строят по принцип, без да търсят потенциалния купувач, който би желал да обитава тази сграда.
Държавата започва да създава условия за облекчаване на вторичната приватизация и се правят опити за облекчаване условията за получаване на кредити, свързани със стимулирането на дребния и средния бизнес, макар че разрешителните режими и бюрокрацията все още да са сериозни спънки.
Вложението в недвижима собственост като инвестиция
От няколко години е история пиковият период при сделките с недвижими имоти в края на календарната година. По-големите фирми инвестираха в недвижими имоти през месеците ноември и декември. По този начин те решаваха някои от проблемите в счетоводните си баланси. През изтеклата 1999 година финансово силните фирми показаха инвестиционните си предпочитания в имоти през септември и октомври.
Въздържането от значителни вложения в имоти в края на годината е поради факта, че покупката на земи, сгради, офиси и т.н. се счита за дълготраен материален актив (ДМА) - според Закона за счетоводството, чл.19, ал.2, т.3(а) или като дългосрочна инвестиция, а не за разход на фирмата.
Освен това покупката и препродаването на един фирмен имот се облага с огромен данък печалба, който в някои случаи достига до 40% от стойността на имота. Регистрираните по ДДС фирми трябва да платят и ДДС при покупка на земя със сгради върху нея. При покупка само на земя ДДС не се плаща. По тази причина много фирми, включително и чужди инвеститори, предпочитат покупката само на земя, като сами си строят административна или промишлена сграда върху нея.
За инвестиционни намерения най-много се търсят терени около изходните пътни артерии на София и административния център.
Повишен е интересът към изготвяне на пазарни експертни оценки с указване потенциала на имота за:
Инвеститор е физическо или юридическо лице, което прави инвестиция, която е вложение в право на собственост и ограничени вещни права върху недвижимите имоти, право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи, права по концесионни договори и др. Не всяко вложение на парични средства в недвижими имоти е инвестиция.
Основен белег на инвестицията е, че тя е винаги комерсиална. Намерението на инвеститора е, влагайки средствата си, да спечели.
Покупката на имот, който служи за задоволяване на жилищните нужди на купувача, е обикновено вложение, и не се счита за инвестиция. Когато обаче покупката на партерен апартамент е с цел отдаване под наем или преустройство в търговско помещение, това вече е инвестиция. От съществено значение е правният ъгъл, от който вложителят анализира вложението си. Вложението е инвестиционно, когато убеждението, намерението и практическото му действие имат една-единствена цел и стремеж - печалба.
Втори важен белег на инвестицията е рисковото начинание.
Той е иманентна черта на инвестицията. Няма печаливш инвестиционен процес без риск. Без рисковите начинания най-често носят някаква печалба, но тя е близка до цената на самото вложение, а не е допълнителна печалба, която носи доход, надвишаващ безрисковия.
Следващ характерен белег е вложението на собствени или заемни средства.
Гражданите като правило инвестират само собствени средства. Те нямат търговска правосубектност, не могат да заемат средства, които да инвестират в случая в собственост. Когато се заемат средства , независимо дали се получават чужди финансови средства, инвестиционният посредник (дружество) привлича заемни средства, които инвестира като търговец , в случая в собственост, която ще донесе доход.
Какво включва понятието "инвестиционни имоти" по смисъла на Националния счетоводен стандарт (НСС) 25 "Отчитане на инвестициите" и раздел Б, група III, т.4 от баланса? Отговор намираме в Международния счетоводен стандарт (МСС) 25 "Отчитане на инвестициите", въз основа на който е разработен НСС. От МСС 25 е видно, че предприятията имат право да избират начина на отчитане на имотите си. От една страна, имотът може да се заприходи като дълготраен материален актив, а от друга - като дългосрочна инвестиция.
Какво е различието и кое накланя везните в полза на единия или другия начин?
Първото и основно различие е начисляването на амортизацията. За материалните дълготрайни активи (ДМА) това е главният съпътстващ процес на отчитане, докато на финансовите дълготрайни активи, в т.ч. и на инвестиционните имоти, амортизация не се начислява.
Второто различие е в това, че инвестиционните имоти се преоценяват като дългосрочни инвестиции в края на всяка година съгласно изискванията на чл.25 от Закона за счетоводството (ЗС) по справедливата им цена, докато амортизируемите дълготрайни активи се преоценяват съгласно чл.33 от ЗС по по-специфичен режим.
Видно е, че когато става дума за неамортизируема земя и гори, изборът на отчетност няма съществено значение, тъй като тяхната отчетност и като ДМА, и като дългосрочни инвестиции е една и съща. Когато обаче имотите са амортизируеми, изборът на вида дълготраен актив може да има съществено значение за предприятието. Ако предприятието само използва дългосрочните си активи, по-целесъобразно е да посочва отработения ресурс на активи чрез начисляване на амортизация. Тогава имотът се третира като ДМА. Но ако имотът е предназначен преди всичко за отдаване под наем и наемът е този, който служи за оценка на отработения ресурс на актива, по-важна е базата за определяне на наемното възнаграждение. А това е отчетната стойност на имота, която е за предпочитане да се актуализира поне веднъж в годината. В случая е по-целесъобразно дълготрайният актив да се отчита като инвестиционен имот.
Чуждестранна инвестиция съгласно чл.9, ал.1 от Закона за чуждестранните инвестиции е всяко вложение на чуждестранно лице, включително като едноличен търговец или чрез клон, или на дружество с чуждестранно участие повече от 50 на сто във: а/ право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти; б/ собственост върху предприятие; в/ акции и дялове в търговски дружества; г/ влогове в банки и др. Изброените вложения показват, че инвестицията е вложение за постигане на положителни финансови резултати.
Увеличението на нетната стойност на местните инвестиции може да се счита за инвестиция едва тогава, когато бъде реинвестирано.
Инвестицията е вложение, юридически закрепено с инвестиционен договор. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЦКФБИД това е писмен договор, по който инвеститорът предоставя парични средства или други имуществени права на друго лице за влагане в стопанска дейност срещу обещание за доход. Договорите се оформят писмено както с оглед на правната сигурност, така и с оглед на тяхната доказателствена сила.
Данъчен консултант
При попълването на данъчни декларации от слепи лица или от неграмотни се спазват правилата на чл. 151 от Гражданския процесуален кодекс.
Данъчната декларация на лице, което е неграмотно, трябва да носи вместо подпис отпечатък от десния палец и да бъде приподписана от двама свидетели. Ако отпечатъкът от десния палец не може да бъде сложен, в декларацията се отбелязва причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъка.
Данъчните декларации на грамотни, но слепи граждани трябва да бъдат приподписани от двама свидетели.
Срокове за плащане на данъка
Данъкът върху недвижимите имоти както на предприятията, така и на гражданите се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 20 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим, като на предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто. В същите срокове се заплаща и таксата за битови отпадъци.
Допълнителният данък се заплаща в срок до 30 юни на текущата година.
Освобождавания по чл. 24 от ЗМДТ
Държавата и общините могат да притежават както публична, така и частна собственост. Разграничаването на имотите на публична или частна собственост има съществено значение за техния гражданскоправен статут. Имотите - публична собственост, са поначало извадени от гражданския оборот. Те не могат да бъдат продавани, дарявани, не могат да бъдат апортирани в търговски дружества, да са предмет на приватизационни сделки, не могат да бъдат обременявани с ограничени вещни права в полза на трети лица (например право на строеж на надстрояване, пристрояване или подстрояване). Поради това, че по отношение на тях са недопустими по принцип прехвърлителни, разпоредителни сделки, те не могат да бъдат и ипотекирани. Предоставянето на особено право на ползване върху публична собственост се извършва само чрез концесия.
Съществено практическо значение от началото на 1999 г. придоби разграничението на имотите на публична и частна собственост и с оглед на данъчното им облагане. До края на 1998 г. общините бяха освободени безусловно от плащането на годишния данък върху недвижимите имоти, независимо от това дали съответния имот биваше причислен към групата на имотите - публична общинска собственост, или към имотите - частна общинска собственост. С изменението на ЗМДТ от края на 1998 г. (ДВ, бр. 153 от 1998 г.) освобождаването от заплащане на годишния имуществен данък действа само по отношение на имотите - публична собственост. За имотите - държавна или общинска частна собственост, се дължи данък в сроковете и в размерите, определени в глава втора, раздел първи от ЗМДТ.
Конституцията не съдържа указания за разграничение на публичната от частната собственост. С Решение №19 от 21.12.1993 г. по конституционно дело №11/1993 г. (ДВ, бр. 4 от 1994 г.) и Решение №2 от 6.02.1996 г. по конституционно дело №26/1995 г. Конституционният съд се е произнесъл по въпросите: Какво е материалното съдържание на понятията частна и публична собственост? Как се определят обектите на публична, респективно на частна собственост на държавата и общините? Дали конституцията предвижда създаване на равни условия за стопанска инициатива не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините?
Конституционният съд приема, че всеки правен субект има право на частна собственост. За юридическите лица частната собственост е условие за осъществяване на дейността им. Държавата също може да извършва стопанска дейност и да участва в гражданския оборот. Не всеки правен субект обаче може да има публична собственост. Правото на публична собственост предполага властнически правомощия и се осъществява в полза на обществения интерес. Следователно единствено държавата и общините са субекти на публична собственост. По предназначение публичната държавна собственост се стопанисва в интерес на обществото, а публичната общинска собственост - в интерес на територилната общност. Обектите - публична собственост, могат да се определят само със закон.
Законът за държавната собственост (ЗДС) определя с чл. 2 като публична държавна собственост:
За правата и задълженията на общинските технически служби
Започнахме вътрешно преустройство, но техниците от общината ни спряха строителните работи, съставиха констативен акт и актове за наказания. Какви преустройства можем да правим без проекти и без разрешение за строеж от общината? Какви са последиците от тези актове? Глобите големи ли са и кой може да ни накаже с парична глоба или с нещо друго? Благодарим за отговорите.
Каролина и Анастас Пеневи от гр.София
За съжаление у нас малко граждани, дори тесни специалисти, познават правилата и нормите по териториално и селищно устройство и такива недоразумения, дори скандали, са често явление. Незнанието на законите и подзаконовите разпоредби не може да оправдае никого. Човек, ако не знае как да действа, особено по проектирането и строителството, ще трябва да пита.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.12 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) не се изисква одобряването на проекти в случаите, когато се извършват вътрешни преустройства на сгради и на помещения, с които не се изменят функциите им (например от гараж или жилище да се преустройва в магазин, работилница, ателие или друго), както и строителната конструкция на сградата или помещенията (например от паянтово жилище да подсилвате конструкцията, да сменяте носещи елементи и сградата да стане полумасивна или масивна). Не могат да се увеличават натоварванията на помещенията.
Трябва да знаете, че при ремонти на сгради и комплекси не може да се изменя разпределението и фасадното оформление на сградите, освен въз основа на одобрен архитектурен проект, съгласувани конструктивни и инсталационни проекти и разрешение за строеж. Това е изискването на чл.145 от ППЗТСУ.
Във вашия случай вие без проекти и без разрешение за строеж правите преустройство и променяте предназначението на някои от помещенията - от тераса и санитарни помещения в стая за обитаване. Следователно задължително се изисква одобряването на проекти и издаването от техническата служба на общината на разрешение за строеж (чл. 57, ал. 1 от ЗТСУ и чл.224, ал. 1 от ППЗТСУ).
При установяване на незаконни преустройства (може би по жалба или сигнал на съседите ви) техническите органи от общината по задълженията им на чл. 157, ал. 5 от ЗТСУ и чл. 309 и 310 от ППЗТСУ да посетят обекта - предмет на преустройството, и да съставят Констативен акт, който да съдържа: местоположението на строежа (адрес), данни за собственика на парцела (имота), да съберат данни за извършвания строеж, данни за наличните и липсващи строителни книжа, описание на самия строеж и на извършените нарушения и други данни, които служат за характеризиране на незаконния строеж. Констативният акт може да се обжалва от заинтересуваните собственици в 7-дневен срок до органа, който е съставил акта. След изтичане на срока за възражения съставеният от общинската техническа служба констативен акт се изпраща заедно с възраженията по него (ако има такива) в 3-дневен срок в съответната Регионална дирекция за национален строителен контрол. Началникът на ДНСК има право да спре изпълнението на преустройството (строителството) със заповед по чл. 159 от ЗТСУ и да издаде нареждане за спиране на захранването му с електрически ток, вода, газ, телефон и др. Заповедта за спиране на преустройството се обявява по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗТСУ на собствениците, изпълнителя на строежа (предприемача), съответната техническа служба и експлоатационните предприятия. С издадената заповед ДНСК разпорежда да се освободи строителната площадка от хора и машини; те контролират изпълнението на издадените нареждания. По чл. 311, ал.1 от ППЗТСУ в 5-дневен срок от издаването на заповедта за спиране органите на ДНСК изготвят становище за възстановяването на предишното положение на строежа, поправяне или изследване на узаконяемостта. Дава се право на собственика да представи възражения на становището в 7-дневен срок. На основание на становището и постъпилите възражения началникът на ДНСК може: да издаде заповед за премахване; да издаде предписание в срок не по-дълъг от 30 дни за привеждане на строежа в съответствие с правилата и нормативите и да се одобрят (съгласуват) проекти за узаконяване. Първо се дава срок за доброволно премахване на незаконното строителство и ако той не бъде изпълнен, събарянето е принудително за сметка на нарушителя.
Започва се и административно-наказателно производство със съставяне на акт за допуснатите нарушения по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН-2). По акта можете да дадете възражения в 7-дневен срок.
Наказателните постановления се издават от началника на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно лице.
Започна продажбата на общинска земя около Дунав мост - 2
Пет декара общинска земеделска земя, близо до бъдещия втори мост над Дунав, бе продадена на търг за 5050 лв. Това е първият участък, който е част от близо 800 декара обработваема земя, която се продава в района на подстъпите към Дунав мост - 2. Първоначалната й цена е била 4100 лева.
Фирмата "Съни ойл" е платила за 5-те декара земя, разположени в местността Алимана, 5050 лева. 800 декара земеделски общински земи се намират по околовръстното шосе и международен път Е-79, което е част от трасето към втория мост над Дунав.
В близките два месеца видинското кметство трябва официално да изготви новия териториално-устройствен план на Видин, с който да се уточни трасето на подстъпите към моста и цялата инфраструктура. В кметството са постъпили официални предложения за изграждане на три бензиностанции от големи фирми. Интерес проявяват към Видин и рекламни агенции, желаещи да правят билбордове. Голяма европейска банка проучва възможностите за изграждането на свой банков клон в крайдунавския град, който да обслужва предстоящото строителство на моста.
14 проекта в конкурса за транспортните комуникации на София
Четиринайсет проекта бяха представени в конкурса за идеен проект за развитието на комуникациите и транспорта в централната градска част. Конкурсът беше обявен от Столичната община и Съюзът на архитектите в България. Журирането на конкурсните проекти ще започне в края на май, а организирането на изложби и обсъждането на резултатите - през юни т.г.
Въз основа на идейния проект ще се разработят комуникационно-транспортните планове към общия градоустройствен план на София. Очакват се конкретни предложения за организация на движението и за комплексно усвояване на териториите над метрото. Публикуваме идеите на двама от участниците в конкурса.
В конкурсния си проект един от участниците - арх. Митьо Виделов, предлага увеличаване плътността на мрежата на масовия градски транспорт и осигуряване на нейното независимо функциониране. Това ще се постигне чрез отказ от развитието на първи метродиаметър извън централната градска част, за да се ускори изграждането на втори метродиаметър. Това обаче не означава да се спре развитието на метротрасето на изток, а само да се отложи преминаването му по тунела на бул. "Драган Цанков", докато натоварването стане по-голямо.
Другата идея, залегнала в проекта, е за по-бързо изграждане на подземен трамвай от тунела на бул. "Драган Цанков" под ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Алабин" до бул. "Цар Борис III". По този начин се постига ефектът на първоначалната метросхема, без да се изгражда трети метродиаметър.
Предвижда се демонтаж на трамвайните линии, дублиращи метротрасето по бул. "Мария-Луиза" и бул. "Витоша", включително и старото трамвайно депо в центъра на столицата, като трамваят за гробищата се замени с тролейбус. Според проектантите в западно направление се получава прекомерна плътност на релсовия транспорт, поради което се предлага трамваите по бул. "Пиротски" и по бул. "Ал.Стамболийски" в участъка от бул. "Хр.Ботев" до бул. "Акад. Иван Гешов" да се движат еднопосочно.
Предложението за трайно транспортно-комуникационно решение на основното направление изток-запад се основава на два различни подхода за двата му участъка:
- Източният участък - от Ларгото до Орлов мост, за който се предлага по-спокойно транспортно движение, без големи транспортни съоръжения с цел опазванена характерната за тази зона атмосфера.
- Западният участък - от бул. "Мария-Луиза" до бул. "Хр.Ботев". Той трябва да бъде максимално наситен със зеленина и обекти за делови и търговски дейности. По тази причина е коригиран незначително досегашният проект и е запазена внушителна разделителна ивица от 8 метра между двете автомобилни трасета, без да се налагат нови регулационни отчуждения.
Формирането на пешеходни зони и пространства се основава на създадените с проекта предпоставки за транспортно успокояване на редица части и трасета в центъра, а не забрани и противопоставяне на интересите на автомобилиста и пешеходеца. В проекта максимално са използвани досегашните идеи за пешеходните и транспортно успокоени зони около Градска градина, пл. "Ал. Батенберг", пл. "Ал. Невски", Халите и други. Характерно за този проект е възможността за пешеходна зона по ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Алабин" след слизането на трамвая под земята, която заедно със зоната по бул. "Витоша" и бул. "Мария-Луиза" и със зоната по западното направление на Ларгото оформят система от пешеходни транспортно успокоени направления.
Трайното решение на проблема с паркирането и гарирането в центъра се основава на значително увеличение на площите. Предлага се устройване на нови места за паркиране по новите артерии и върху метрото, както и по тези, които ще бъдат освободени от трамвайното движение. Авторът на проекта предлага частни инвеститори да изграждат паркингите и гаражите с безплатно право на строеж, когато терените са общински, или с освобождаване от местни такси. Това е обосновано от високата стойност и ниската възвръщаемост на тези обекти в условията на остра обществена нужда.
В конкурсния проект на арх. Любомир Панчев особено внимание е отделено на решаването на комуникационно-транспортните проблеми около 6, 7, 8 и 9 метростанция и на пространствата около пл. "Св. Неделя", Ларгото, Княжевския дворец, пл. "Народно събрание". Най-натоварените места са Орлов мост, Сточна гара, НДК и кв. "Надежда". През тези пунктове минават до 3000 автомобила на час.
За решаване на транспортните проблеми на западната тангента по бул. "Т. Александров" (бивш "Найчо Цанов") според автора на проекта има опасност нещата да се усложнят, тъй като някои специалисти още живеят с мисленето си отпреди 50 години. Искат да направят това, което се получи с бул. "Цариградско шосе" - стана аутобан, който се изтърси на Орлов мост и създаде големи транспортни проблеми.
По бул. "Тодор Александров" движението да бъде така регулирано, че влизането от западна посока в столицата да е по-трудно, отколкото излизането от града. Първият транспортен ринг на столицата, обхващащ бул. "Сливница", ул. "Опълченска", раздвоената част на бул. "Скобелев" - бул. "Патриарх Евтимий" и бул."В. Левски", трябва бъде двупосочен, за да може от него да се влиза във всяка зона на централната градска част. В този ринг почти всичко е застроено и не може улиците да се разширяват. Почти всички малки улици трябва да бъдат еднопосочни.
Повече от 20% от уличната площ се заема от паркирани автомобили. В проекта са посочени местата, където да се изградят подземни и многоетажни паркинги.
"Интерарх 2000" премина под патронажа на ЮНЕСКО
221 архитекти от 22 страни участваха в изложбата-конкурс за архитектурни проекти и реализации на IX световно триенале "Интерарх 2000". 17 престижни отличия обяви международното жури. Със златен медал и диплом на Международната академия на архитектурата е удостоен Хироши Нейто от Япония за проекта "Музей за растения и хора". Със златен медал и диплом на Съюза на архитектите в България е награден колектив с ръководител Мишел Макари от Франция за "Стадион "Сен-Дени". Голямата награда на Министерството на културата - златен медал, диплом и картина, получи Здравко Русев за проектите за консервация на черквата "Св. 40 мъченици" и "Великата лавра". Наградата на столичния кмет беше присъдена на арх. Владимир Михов за първия бизнесцентър в София. Със специалната награда на кмета на гр. Бордо, Франция, бяха отличени три архитектурни проекта на Светослав Бачев, Славин Байлов и Илиян Чавраков. Според международното жури всички проекти и реализации, представени на конкурса, са отразили архитектурните проблеми на нашето време и съответстват с идеите на IX световно триенале. В разработките са застъпени архитектурните структури на бъдещето, нови фасадни системи и архитектурата и екологията на устойчивите градове.
Журито високо оцени генплана на Москва, който беше представен отделно от изложбата-конкурс за проекти и реализации.
В работата на "Интерарх 2000" участваха редица утвърдени майстори на архитектурата, създали емблематични творби за нашето време, като Марио Бота, Брайън Спенсър, Андреас Хемпел, Манфреди Николети и др. Форума почетоха представителят на ЮНЕСКО Бриджит Коен, президентът на МСА Василис Сгутас. Интерес към дискусиите, новите технологии и постиженията на световната архитектура проявиха немалко български и чуждестранни архитекти, студенти от УСАГ и от страната.
В конференциите и авторските презентации "Ценностите на архитектурата на ХХ век" участваха архитекти от Германия, Япония, Холандия, Италия, Русия и от други страни. Разисквани бяха проблемите на градоустройството, опазването и устройството на градската среда и гражданското участие. Архитект Борислав Борисов запозна участниците във форума с българското градоустройствено законодателство, евроинтеграцията и местното самоуправление. Интерес предизвика темата "На кого принадлежи градът? ", разработена от доц. Александър Александров от УАСГ, а също и докладите на арх. Тодор Булев и арх. Васил Иванов за саниране панелните сгради и градоустройството на ХХ век.
На форума бяха представени нови авангардни технологии и продукти на архитектурното и градоустройственото творчество. Арх. Явор Андреев и Хънтър Дъглас показаха нови фасадни системи и проекти.
НА КОГО ПРИНАДЛЕЖИ ГРАДЪТ
Три фактора най-силно влияят на развитието на София - властта, хората на бизнеса и гражданската общност. Всяка една от тези групи се стреми да постигне своите цели. Властта - да запази статуквото и да добие мощ за следващия период. Бизнесът се стреми да извлече печалба от градското пространство. Стремежът на гражданите е да съхранят и доразвият ценностите на града. Професионалистите (архитекти, проектанти, научни работници) оформят четвърта група, която би трябвало да поддържа равновесието между властта, бизнеса и гражданите в борбата за градските пространства и влиянието им върху тях.
Процесите, които напоследък се развиват в София, са показателни за това. На първо място са намеренията за преустройства на сгради, които са от особено значение за образа и за нормалното функциониране на градския център. Тези предстоящи действия предизвикват оживени дебати сред гражданството и архитектурната колегия.
След проведените конкурси за центъра на столицата и за градските комуникации най-значим е предстоящият конкурс за общ градоустройствен план на София. Той засяга не само съдбата на двореца, президентството, партийния дом, пл. "Ал. Батенберг", Градската градина и т.н., а и духовните ценности на града. Тези проблеми предизвикаха оживени дебати между градската администрация, професионалната общност и гражданското общество, от които трябва да извлечем поуки за бъдеще.
Властта смята, че центърът на града й принадлежи и трябва да постави своите присъствени знаци. Мавзолеят беше съборен шумно и показно. Обществеността продължително и безрезултатно обсъждаше съдбата на двореца, който е като че ли най-подходящ за президентство, на Историческия музей, който се изнася в периферията на града, за да се осъществи правото на адвокатската колегия да заеме своята позиция в центъра на столицата.
Всъщност ние нищо ново не откриваме. Наблюдаваме естествен процес на взаимодействие и движение между периферията и центъра на столицата. И когато новата власт вземе центъра, значи тя е установила новото статукво. Тогава следва нова вълна, зараждаща се от периферията и вървяща към центъра. Трябва да си зададем и въпроса за кого е по-важен центърът - за гражданите, за туристите или за президента, премиера и кмета? Най-добре е да се разхождаме в среда, която ще ни говори за миналото и за историята на града.
Тази среда дали ще бъде властовото или културното средище на държавата е въпрос, който ние като професионалисти би трябвало да отстояваме във всички бъдещи събития по отношение на града.
Чиновничеството е другото подразделение на властта. Чиновническата администрация се сблъсква с нови проблеми. Много от тях нямаха аналог в предишните години. Хората от бизнеса прозряха и установиха, че градското пространство е с икономически характеристики, носи печалба или загуба.
Едновременно с това установяваме, че в градското пространство е налице своеобразен диалог и борба между знаците на големия и на дребния бизнес, между Европа и Ориента. "Макдоналдс" е вече навсякъде. Навлязоха и други известни фирми. Рекламите им се виждат по покривите и фасадите на сградите. В същото време в мазетата и гаражите е свряна активността на дребния бизнес. Налице е драматична борба за отвоюване на градското пространство. Зоните със стара слава, като "Бамбука" и "Магурата" затихнаха, други се появяват, трети запазиха своето значение, като Попа например. Територията около паметника на Съветската армия вече се превръща в специфична младежка зона за любителите на скейборда и други спортно-развлекателни дейности. Оказа се, че това пространство, което беше натоварено със силни идеологически противопоставяния, вече е усвоено.
Интересно стана и на пешеходния надлез зад НДК, който се превърна в своеобразен мост на влюбените. Особено драматично е противопоставянето между периферията и центъра на столицата. В предишните години това противопоставяне не е било така силно изразено, както през последните години. Появяват се и засилват своето влияние престижни и непрестижни зони. Налице са вече новите "Бевърли хилс", "Лас Вегас" и т.н. "Ломско шосе" носи характерната тенекиена атмосфера на американско предградие.
Зараждат се и други зони в София, които се родеят с известни градски феномени по света. Нови проблеми на столицата поставят и непрестижните квартали с физиономията на градски гета. Демокрацията освободи механизмите и процесите на градската сегментация и това е проблем, който изисква изпреварващо опознаване и адекватни действия на администрацията и на професионалната архитектурна общност.
Сегментирането на града, разкрояването му между престижни и непрестижни зони ще продължава и това е естествен процес за развитието на столицата.
За нас е важно доколко ние можем да облагородяваме този процес или да го ограничаваме в някакви разумни граници, за да не допуснем неговото излизане извън контрол.
Бизнесклиматът в строителството
Стопанска конюнктура в отрасъл "строителство" е по-благоприятна, отколкото в промишлеността. Бизнесклиматът се подобрява, увеличават се поръчките, производствената активност се повишава. Бизнесанкетите показват, че в сравнение с месец назад предприятията срещат по-малко затруднения при осъществяване на своята дейност, като конкуренцията в бранша е единственият фактор, засилващ негативното си влияние и ограничаващ строителната активност.
Данъчен консултант
Обхватът на общинската публична собственост е нормативно определен с чл. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Общинска публична собственост са:
В ЗДС - чл. 6 и в ЗОС - чл.6 е предвидена възможност за промяна в правния режим на една вещ, собственост на държавата или на общината. Имоти - публична държавна собствевност, които са престанали да имат това качество, с оглед на критериите в чл. 2 от ЗДС се обявяват за имоти - частна държавна собственост с решение на Министерския съвет. Възможна е и обратната хипотеза: имоти - частна държавна собственост, да бъдат обявени за публична държавна собственост, ако са придобили качество по чл. 2, ал. 2 от ЗДС. Аналогична разпоредба съдържа чл. 6 от ЗОС, като решението за промяната на статута на имота трябва да е взето от общинския съвет с квалифицирано мнозинство от две трети от общия брой на съветниците при преминаване на имота от публична общинска собственост в частна общинска собственост и с повече от половината от общия брой на съветниците при обявяване на имот частна общинска собственост за публична общинска собственост.
В този случай следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 16 от ЗМДТ, които уреждат преминаването на имоти от облагаеми в необлагаеми и обратното.
Всички имоти - частна държавна или частна общинска собственост, подлежат на облагане с имуществен годишен данък, освен ако са освободени на друго основание по силата на изрична законова разпоредба.
Освободени от заплащане на данък са сградите на висшите училища и академиите, при условие че се използват за осъществяване на учебния процес и на научна дейност.
От началото на 1999 г. сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, не са освободени безсрочно от заплащане на данък, а само за период от 5 години, считано от датата на издаването на първоначалното удостоверение.
Освободени от данък за срок от 5 години, считано от 1 януари 1999 г., са и недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат ползвани. Когато такива имоти се ползват от държавата, общините, обществени организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, данъкът се дължи от ползвателите. Има се предвид фактическото ползване на имота, и то не само хипотезата, в която ползването е на основание сключен договор за наем, но и когато имотът се ползва без да е сключен такъв договор и не е предаден във фактическата власт на собственика.
Освободени от данък са и сградите на читалищата, на Българския червен кръст, при условие че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност.
Данъкът, дължим за сградите - паметници на културата, се отстъпва на собствениците им срещу задължението да бъде ползван за поддръжката и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата - паметник на културата, се използва със стопанска цел.
За правата и задълженията на общинските технически служби
Започнахме вътрешно преустройство, но техниците от общината ни спряха строителните работи, съставиха констативен акт и актове за наказания. Какви преустройства можем да правим без проекти и без разрешение за строеж от общината? Какви са последиците от тези актове? Глобите големи ли са и кой може да ни накаже с парична глоба или с нещо друго? Благодарим за отговорите.
Каролина и Анастас Пеневи от гр.София
Паричните глоби варират от 50 лв. (чл. 169 от ЗТСУ) до 2000 лв. (чл. 171, ал. 2 от ЗТСУ). Глобите от 50 лв.са необжалваеми (чл. 176, ал. 3, т. 2 от ЗТСУ). Наказателното постановление може да се обжалва пред съда, ако е в размер на паричната глоба над 50 лв. Съдът може да намали размера на глобата, да я потвърди или да обезсили наказателното постановление (да го отмени).
При всички случаи вие следва да действате по дадените предписания от ДНСК. Следва да знаете, че заплащането на паричната глоба не узаконява преустройството (строежа). За узаконяването следва да представите проект-заснемане, с привеждането на строежа в съответсвие с нормативната уредба, да се одобри от органите на общината (гл. архитект) проекта за узаконяване (чл.162, ал.1 от ЗТСУ) и да се издаде акт за узаконяване (чл.312 от ППЗТСУ).
Понеже се интересувате какви са правата и задълженията на органите от общинската техническа служба, следва да отбележим още какво имат да извършат:
Както се вижда, задачите и задълженията на органите от техническите служби са много на брой и отговорни. При неспазване от тяхна страна на действащите разпоредби по ТСУ контрол се провежда съгласно чл. 315 от ППЗТСУ от ДНСК. Нещо повече - органите на ДНСК трябва да провеждат контрол за действията и бездействията на кмета на общината, на главния архитект и на цялата техническа служба.
Законът за ипотечните облигации приет на първо четене
Банките в България ще издават ипотечни облигации, обезпечени със заложени в полза на банките недвижими имоти. Това предвижда приетият на първо четене от парламента проектозакон за ипотечните облигации.
Законопроектът предвижда ипотечните облигации в обращение да бъдат покрити с ипотечни кредити от банката-издател. Облигациите ще бъдат издавани на основата на кредити, обезпечени с ипотеки в полза на банките, върху недвижимо имущество.
Целта на закона е банките-издатели на ипотечни облигации да привлекат дългосрочни ресурси, с което ще могат да разширят кредитната си дейност, включително и чрез удължаване на сроковете по отпусканите кредити, се посочва в мотивите на вносителя. С приемането на закона ще се даде възможност на пенсионните фондове, застрахователните и публичните дружества да влагат средствата си и в облигации, които осигуряват добър доход.
Според председателя на комисията по икономическа политика в парламента Никола Николов за разлика от Германия, където има специални ипотекарни банки, в България имитирането на ипотечни облигации ще може да се извършва и от универсалните банки по смисъла на Закона за банките.
Ипотечните облигации биха били добър механизъм за кредитиране на хората, които искат да си построят жилище. При въвеждането на подобен режим на кредитиране срокът за отпускане на жилищен кредит би могъл да се повиши до 9-10 години, смятат някои депутати.
Според други техни колеги обаче не трябва да се напомпват в обществото прекалени илюзии в тази посока, както и не трябва да се разчита, че осигурителните и пенсионните и здравните фондове ще получат доходно финансиране от подобни облигации. С въвеждането на ипотечните облигации трудно ще се получат и достатъчно приходи за финансиране на жилищното строителство, са скептични финансовите експерти, защото инструменти като ипотечните облигации могат да се впишат само в добре работеща икономика.
Ипотеката като ограничено и неделимо вещно право
Ипотеката е ограничено вещно право, което обременява определен недвижим имот за обезпечаване на конкретно вземане. Вписването на сумата, за която се учредява ипотеката, посочва максималния размер, до който ипотекарният кредитор има право да получи от цената на имота.
Учредява се чрез вписване, което се извършва въз основа на договор или на закона, върху поединично определени имоти и за определена парична сума. Учредяването й е регламентирано в ЗЗД, чл.166 - чл.179 вкл. В имотния регистър за всеки недвижим имот има партида, която се състои от 5 части. Според чл.59, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър четвъртата част на партидата - част "Г" е за ипотеките. Съгласно чл.63, ал.1, т.1 в част "Г" на партидата се вписва видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд . В т.3 е отбелязан размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, лихви, разноски, а в т.8 на същия член се отбелязва заличаването на ипотеката и основанието.
Обезпечението пред съд може да бъде и ипотека на недвижими имоти, като стойността им се пресмята с 20% под пазарната им цена, според чл.180 от ЗЗД. Ипотеката върху недвижим имот за обезпечение пред съд по чл.181, ал.2 от ЗЗД се вписва след нотариално заверено съгласие на собственика на имота.
Различието между договорната и законната ипотека се изразява в начина, по който те се учредяват.
За договорната ипотека преди всичко е необходимо валидно изразено съгласие между страните, участващи в сключването й. Без такова съгласие договорна ипотека не може да бъде учредена.
Законната ипотека обаче възниква по силата на закона. Щом са налице условията, предвидени за нейното допускане, тя може да бъде учредена с вписването и по едностранна молба на кредитора - чл.16 от Правилника за вписванията.
И двата вида ипотеки - договорна и законна - произвеждат действие с вписването им, което съгл. чл.169 от ЗЗД и чл.33, б.в/ и г/ от Правилника за вписванията става чрез подреждането им в книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека и книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека, при което ипотеките вземат реда на вписването.
Относно договорната ипотека чл.167, ал.II от ЗЗД е категоричен в смисъл, че ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което учредява ипотеката. Това е понятно, понеже ипотеката е тежест върху имота и съгл. чл.173 от ЗЗД за удовлетворяване на вземането, което се обезпечава с нея, ипотекираният имот може да бъде отчужден, като кредиторът се удовлетвори предпочитателно. Поради това несобственик не може да обремени чужд недвижим имот с тежест, която да има за последица отчуждаването на същия имот без съгласие на собственика. В действащото наше законодателство не е предвидена възможност ипотеката да запази действието си, ако кредиторът е добросъвестен.
Ипотечното право освен ограничено вещно право върху недвижима вещ е всъщност и право на вземане. Ето защо то се определя като обезпечително ограничено вещно право върху недвижим имот, което следва този имот при прехвърлянето му от досегашния собственик върху нов приобретател.
Според чл.43 от Закона за банките върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, придобити изцяло или частично чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека.
Ипотеката е неделимо право. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането. Следователно плащането на една част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката. Тя продължава да тече върху целия имот. Стойността на недвижимата вещ, служеща за обезпечение на кредита, съгласно оценката, направена от независими експерти, трябва да е най-малко 25 % по-голяма от размера на обезпеченото вземане. При по-големите банкови кредити недвижимата вещ, върху която е учредена ипотека, трябва да е застрахована в полза на банката-кредитор.
Договорът за заем и договорът за учредяване на ипотека са взаимосвързани договори, макар и по същество различни. Неизпълнението на договореностите по първия пораждат описаните по-горе проблеми с втория договор.
Могат да се ипотекират:
Нотариалните актове за жилища, за които е ползван заем от ДСК, се издават с нейно съгласие, като за обезпечаване на вземането по заема върху имота се учредява законна ипотека.
Съгласно чл.20 от Закона за паметниците на културата и музеите разходите за аварийни ремонти и поддържане на недвижими паметници на културата, ако не могат да бъдат осигурени от техните собственици, се поемат от общината или държавата срещу ипотека на имота.
Сънаследници по даден недвижим имот имат право да търсят своето си вземане облигационно, включващо и вписване на законна ипотека.
При оземляването правото на собственост се придобива с влизане в сила на решението на поземлената комисия, което решение се вписва в Службата по вписвания (бившия Нотариат).
Законна ипотека върху имота се учредява до изплащане на дължимите за оземляване суми - чл.23 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
За удостоверяване на датата и подписите на едностранни изявления с определен материален интерес, като законна ипотека, молби и съгласия за заличаване на ипотеки, се събира половината от таксата по т.10 (30 на сто от таблицата по т.8) от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но не по-малко от 15 лева.
Заличаване на вписването на ипотеката (чл. 179 от ЗЗД) става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Когато кредиторът е държавен орган, заверка на подписа не се изисква.
По молба на кредитора може да стане подновяване на вписването на договорна или законна ипотека (чл.172 от ЗЗД). Ако собственикът е починал, в молбата за подновяване се посочват и наследниците му. Може да се поиска подновяване на вписването за по-малка сума от онази, за която е направено първоначалното вписване.
Подновяване не се извършва, ако са изтекли 10 години от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване. В такъв случай ипотеката може да се впише наново и има ред от новото вписване, според чл. 18 от Книгата по вписвания.
Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред на ново вписване.
Всеки заинтересуван може да поиска заличаване. То се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт, като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията (чл.19 от Книгата по вписванията).
За заличаване на ипотеки не се събират данъци и такси по ЗМДТ и ЗДТ според чл.188 от ЗТСУ.
Погасяват се всички ипотеки върху имота и всички вещни права, учредени след първата ипотека с извършване на публична продан на имота.
Ипотеката може да се запази при публична продан, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение - чл.175, ал.2 в сила от 1.01.2001 г.
Всеки може да поиска сведения по вписванията, заличаванията и др. направени в книгите по вписване, според чл.42 от Правилника за вписванията, в Службата по вписванията (бившия Нотариат).
Справките са устни или писмени.
Писмените справки се състоят в издаване на удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията. Отнасят се за: а) определени лица; б) определени недвижими имоти; в) определено време.
Изисквайте ги, за да сте сигурни в правилния избор за вложение в недвижим имот.
Уточнени финансовите условия за моста Видин - Калафат
Правителството одобри проект на споразумение с Румъния за техническите, финансовите и правните въпроси, свързани с изграждането на моста при Видин - Калафат.
Преговорите с румънската страна и подписването на окончателния текст на споразумението се възлагат на министъра на външните работи Надежда Михайлова.
Съгласно постигнатата договореност България ще осигури финансирането и ще извърши работата по изграждане на съоръжението. Румъния ще проектира и изгради инфраструктурата към моста на нейна територия.
След изграждането на моста всяка от страните ще поеме издръжката на такава част от него, каквато е определена от съответната крайбрежна ивица, до средата на моста на двата бряга.
Фасадите от керамични плочи осигуряват добра топлоизолация
Новата чешка технология - окачени проветряващи се керамични фасади с топлинна изолация, вече навлиза и в нашето строителство. Технологията осигурява проветряване на фасадата и изпарението на влагата, която се появява във външната облицовка на сградата. Системата предлага три начина за прикрепване на плочките към фасадата. Първият е чрез лепене, което е по-лесно и евтино, но при раздвижване на основите на сградата се появяват пукнатини. Другият метод е по-скъп, тъй като плочките се монтират върху алуминиева рамка на окачената фасада. Третият начин изисква пробиване на отвори на керамичната плочка отвътре. За свързването на плочките се използват специални болтове. Цената за изпълнението на този метод е най-висока, защото се слагат допълнителни лайсни в носещата конструкция. Разработва се и четвърти начин за прикрепване на фасадните елементи, при който профилите за закрепване се вкарват в самата плочка и по този начин прихващането й към рамката става невидимо отвън.
Най-изгодното икономическо решение е използването на керамични плоскости с размери 60 х 60 см. Когато плочките са с по-малък размер, носещата конструкция трябва да бъде направена по същите размери, което оскъпява строителството. В Чехия архитектът избира размерите на плочките, системата за монтаж, местата на фугите и т.н. Технологичната подготовка за опаковането на сградата изисква проверка на размерите на фасадата и на отворите по нея. Оразмеряването на основната част на сградата е задължително, за да не се наложи рязане на керамичните плочки в близост до вратите и прозорците. Проверява се качеството на грубия строеж на сградата. С лазерен метър се измерват стените, които ще се облицоват, за да се открият изпъкнали части, неравномерен кофраж и вдлъбнатини. По този начин може да се съблюдава изискването за дебелината на топлинната изолация, която ще се монтира под плочките.
