МЕРКИТЕ ЗА СЕИЗМИЧНА УСТОЙЧИВОСТ НА СГРАДИТЕ
Силното земетресение в Турция и последвалите земни трусове в Гърция накараха и българите да се замислят за сигурността на своите жилища, а съответните органи - да направят поне опит да разберат доколко са готови да се справят с евентуално силно земетресение. Предстои национално съвещание на специалистите, работещи в тази област, на което ще бъде обсъдена сеизмичната обстановка в региона, състоянието на сградния фонд и мерките, които трябва да бъдат взети в случай на сеизмична активност. Редакцията продължава започнатата тема с втора публикация.
За да бъдат сградите осигурени срещу сеизмичната опасност, необходимо е конструкцията им да бъде проектирана и изпълнена при строго съблюдаване на проекта и нормативите за качествено изпълнение.
Последните норми от 1987 г. са разработени на ново, по-високо ниво и отразяват съответното развитие на тази специфична област. Известно е, че първата карта за сеизмично райониране е публикувана в първия български Правилник за проектиране и строителство в земетръсни райони от 1957 год. Последната карта за сеизмично райониране е разработена на нов прогностичен принцип след Вранчанското земетресение през 1977 г. Независимо от значителното развитие на основните концепции за сеизмичното осигуряване на конструкциите в днешно време, сградите - проектирани и изпълнени по предишните норми, даже и тези преди 1957 г., могат да понесат добре сеизмично въздействие с интензивност, за която са проектирани. Опитът от станалите в последно време земетресения показва, че голям брой стари сгради, построени преди влизането в сила на норми за сеизмично осигуряване, издържаха по-добре от някои по-съвременни конструкции. Основна причина за това е високото качество на изпълнение на строителните работи на оцелелите сгради. Друга причина, която се изтъква от специалистите, е използването на плътни тухли, добре обрамчени от стоманобетонния скелет.
Всяко земетресение е нов урок за усъвършенстване на знанията по сеизмичното поведение на строителните конструкции. Някои от съществените изводи, които се потвърдиха и от последните земетресения, могат да се систематизират, както следва:
-Строителните конструкции трябва да се проектират и изпълняват от високо квалифицирани специалисти, които да носят отговорност за своята работа.
-Да се избягват всякакви преустройства, особено в приземните етажи, които рязко влошават съпротивителната способност на сградите.
-Да се избягват сгради с "гъвкав" приземен или междинен етаж. При необходимост от такива сгради да се обръща особено внимание на изчисляването и конструирането на носещите елементи, като не се допускат пластични деформации(разрушения) в колоните.
-Да се обръща специално внимание на конструирането на армировката във възлите между гредите и колоните.
-Между съседните сгради да се оставят фуги съгласно изискванията на нормите, за да се избегне съударен ефект.
Сеизмичното въздействие върху строителните конструкции е пространствено преместване на основата им, предизвикано от разпространението на сеизмичните вълни. Това е процес, който протича в определен период от време (от няколко секунди до 1-2 минути). Вследствие на движението на основата на конструкциите в пространството се пораждат инерционни сили, пропорционални на масите и ускоренията. Те също се променят в пространството и времето. Инерционните сили създават натоварване на конструкциите при сеизмични въздействия и се наричат сеизмични сили. Реалните конструкции са деформируеми системи. Вследствие на деформациите на елементите на конструкциите отделните им маси извършват допълнително движение с ускорение, което се сумира с ускорението от движението на земната основа. Ето защо конструкциите на жилищните и обществените сгради са чувствителни към хоризонталните компоненти на сеизмичните въздействия, а конструкциите с големи подпорни разстояния и конзолите (еркери, балкони), които са деформативни във вертикално направление, са чувствителни към вертикалната компонента.
Съвременните норми допускат при силни сеизмични въздействия с интензивност по-висока от VII степен, развиването на пластични деформации, т.е. частични разрушения на конструкциите, които не водят до цялостно разрушаване на сградите и съоръженията. Сеизмичните инерционни сили при силните земетресения са много големи и трудно може да се осигурят конструкциите без допускането на частични разрушения, особено при IX ст. Проектантът трябва така да проектира конструкцията, че предварително да определи мястото, където ще се развиват пластични деформации в носещите конструктивни елементи.
Този съвременен подход за осигуряване на строителните конструкции за сеизмични въздействия се нарича капацитетивен метод на проектиране. Той е залегнал в Европейските норми за сеизмично осигуряване на конструкциите и би следвало да намери място в бъдещите норми на страната.
В днешно време съществуват редица специализирани програми за изчисляване на конструкциите за сеизмични въздействия. Използването на тези програми изисква задълбочени познания, позволяващи правилно моделиране на конструкциите и интерпретиране на резултатите от изчисленията. Необходимо е специално внимание към конструирането на носещите конструктивни елементи, осигуряващо им необходимата коравина, носимоспособност и дуктилност (развиване на пластични деформации без достигане на загуба на носеща способност, при което се поглъща значително количество от предадената на конструкцията сеизмична енергия). Наложителна е необходимостта от периодична квалификация на специалистите по проектиране и изпълнение на строителството.
Съществуват два основни подхода за оценка на силата на земетресенията. Първият подход е свързан с класифициране на земетресенията според резултатите от разрушителното им въздействие върху сградите и съоръженията на повърхността на земята. Като допълнителна информация за оценката се отчитат и ефектите от въздействието върху хората и заобикалящата ги среда. Мярката за оценка на земетресенията е интензивност (I), изразена в степени. Степенуването на земетресенията според тяхната интензивност се представя в така наречените сеизмични скали и се записва с римски цифри. В България се ползва 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник (МSK-64), приета от ЮНЕСКО за международна скала през 1964 г. Освен нея в някои страни се ползват Модифицираната скала на Меркали (ММ)-предимно в САЩ, и Японска скала на Омори (JMA). Сградите и съоръженията се осигуряват за земетресения, които могат да създадат въздействие на повърхността на земята с интензивност от VII до IX степен по МSК-64. В сеизмични райони с очаквана интензивност над IX ст. не се разрешава строителсво, тъй като не е възможно да бъде сеизмично осигурено. Интензивността винаги се свързва с мястото на повърхността на земята, за което е направена оценката. Най-голяма е интензивността на сеизмичното въздействие в епицентралната зона. Интензивността е субективна оценка на силата на земетресенията. Тя не може да се даде непосредственно след земетресението. Необходимо е време, за да се оценят последствията от сеизмичното въздействие. Картите за сеизмично райониране се дават в очакваните максимални интензивности на дадените зони за съответен период на повтаряемост. На всяка степен отговарят определени стойности на ускорението. Този параметър е особено важен за проектирането на сградите и съоръженията по такъв начин, че да могат да понесат бъдещи земетресения с очакваната интензивност.
При втория подход оценката на силата на земетресенията се базира на излъчената енергия в огнището. Най-широко приложение е получила оценката на излъчената сеизмична енергия в огнището чрез въведената от C.F. Richter (1935) условна единица магнитуд (Magnitude - M). Магнитудът е обективна количествена оценка на силата на земетресенията. Получава се на базата на измерване на амплитудите на преместванията, регистрирани по време на земетресението със съответен сеизмограф. Всяко земетресение има един-единствен магнитуд по Рихтер, който се записва с арабски цифри с точност до един знак след десетичната точка. Увеличаването на магнитуда с единица съответства на увеличение на излъчената енергия в огнищната зона близо 32 пъти.
Въведеният магнитуд от Richter е условна мярка на освободената сеизмична енергия в огнищната зона. Той не дава информация за разрушителния ефект на земетресението на повърхността на земята. Магнитудната класификация на земетресенията по Richter не следва да се причислява към сеизмичните скали за оценка на интензивността на въздействието на повърхността на земята. Няма директно съответствие между стойностите на магнитуда и интензивността на сеизмичното въздействие на повърхността на земята. Интензивността на дадена зона се изразява от сеизмолозите не само във функция от магнитуда, но и от дълбочината на огнището и разстоянието на зоната до епицентъра.
Екип от специалисти към агенция "Шанс 96" отговаря на читателски въпроси: Сделки с имоти на малолетни
Съгласно теорията, за да може едно физическо лице да извършва действия на разпореждане с недвижими имоти, то трябва да бъде дееспособно и правоспособно. В българското законодателство дееспособен е този български гражданин, който е навършил 18 години.
До навършване на 14-годишна възраст лицето е малолетно и напълно недееспособно, а между 14 и 18 години то е непълнолетно и ограничено недееспособно. Малолетните граждани са недееспособни по смисъла на закона. Те не могат да предприемат никакви разпоредителни действия. От тяхно име това правят техните законни представители - родители или настойници. В много случаи родителите или баби и дядовци купуват недвижими имоти направо на името на малолетните си деца или внуци. Това се прави с цел евентуално избягване на последиците от едно наследяване или с цел настоящото и бъдещото осигуряване на детето с жилище.
За да може на името на едно лице, което е малолетно, да се закупи недвижим имот, то лицето се представлява от негов законен представител, който закупува от негово име имота. В този случай не се изискват никакви допълнителни разрешения от компетентен орган. В самия нотариален акт за покупка на имот се отбелязва, че законният представител закупува от името на малолетното лице имота и актът се подписва от представителя. Имотът става изключителна собственост на малолетното лице.
Малко по-сложен е редът при продажба на имот, който е собственост на малолетно недееспособно лице. В този случай задължително се иска разрешение от Районния съд по местонахождение на имота за отчуждаването на имота. Това изискване е въведено, за да могат пълноценно и в максимален обем да се защитят интересите на малолетното лице от евентуални недобросъвестни намерения на законния представител.
В мотивите към молбата до Районния съд за издаване на исканото разрешение се обосновава подробно и обстойно защо се иска отчуждаването на имота. В много от случаите това се налага от сериозни парични затруднения, възникнали за законните представители на малолетното лице, които водят до невъзможност да се издържа самото малолетно лице, но тогава съдът рядко издава исканото разрешение.
В други от случаите се иска отчуждаването на имота с цел закупуване на друг недвижим имот, отново на името на детето (ако говорим за малолетно дете), за който средствата на законните представители не са достатъчни и това налага продажбата на вече закупен имот. При тази хипотеза обикновено намерението за закупуване на друг недвижим имот се доказва с представяне на Предварителен договор за покупко-продажба на новия имот, придружен от съответната декларация на молителите, че ще се стигне до окончателна сделка.
Районният съдия следи стриктно при даване на съгласие за отчуждаване на имота дали са защитени интересите на детето. Подобно разрешение се иска и когато законните представители искат да ипотекират имота, собственост на малолетен гражданин.
Редът и начинът на сключване на сделки с имоти, собственост на непълнолетни или иначе казано ограничени дееспособни лица, е по-различен и той е предмет на отделен коментар.
Порочни книжа за временно строителство
По застроителен план в имот двуетажната сграда няма градоустройствен режим. В него и в съседните имоти се предвижда четириетажна жилищна сграда с магазини. От района при Столичната община одобриха архитектурни проекти със задигане на надзида от 0,60 м на 1,50 м. В разрешението за строеж се споменава, че се прилага чл. 152 от ППЗТСУ, а в други книжа - двата члена 148 и 152 от ППЗТСУ. Въпросите ми са следните:
1. При издаването на строителните книжа има ли допуснато някакво нарушение по ТСУ?
2. Как да излезем от незавидното положение, защото органи на ДНСК издадоха заповед за спиране на строителството, а може и да обезсилят книжата? Благодаря!
Инж. Мария Д. Димитрова, инвеститорски надзор на обекта, София
Действително от преглеждането на строителните книжа се установява, че са допуснати закононарушения от съответния район при СО. Абсурдно и недопустимо е да се разрешава временно строителство едновременно по две законови разпоредби на ППЗТСУ, а именно:
А/ чл. 148, без да се даде точното основание, защото разпоредбата има три алинеи, а алинея 1 - четири точки и не се знае коя от тях се прилага;
Б/ чл. 152 има точни изисквания, определени от самата разпоредба. Питате за вина. Ако има такава, тя започва от техническите органи от района с техните некомпетентни и объркани решения и действия. Естествено е, че вие като техническо лице, което упражнява инвеститорски надзор, би следвало да огледате и приемете или отхвърлите строителните книжа.
Питате какви са допуснатите пропуски, грешки и закононарушения, които са станали причина за спиране хода на временното строителство. Ето някои от нарушенията:
За разрешаването на временно строителство за задоволяване на неотложни (остри) жилищни нужди по чл. 148, ал. 1, точки от 1 до 4 от ППЗТСУ, или съгласно ал. 2 от Правилника - изграждане на ателие или обект с обслужващо предназначение (за стопански и професионални нужди), се изисква изработването, обявяването и одобряването на частична квартално-застроителна разработка по реда на чл. 97, ал. 3 до ал. 5 вкл.от ППЗТСУ. Чрез нея се създава градоустройствена основа за допускането на временното строителство (чл.151, ал.1 от ППЗТСУ). С ЧКЗР могат да се допускат отклонения до 1/3 от общите правила и нормативи по териториално и селищно устройство (ТСУ). Ако трябва да се допуснат и по-големи отклонения, следва да се иска съгласието на съседните заинтересувани страни, което съгласие се изразява в заявление до общината с нотариално заверен подпис. Вие не сте процедирали Ч КЗР и одобрените (съгласувани) проекти, разрешението за строеж и останалите строителни книжа са порочни и непълноценни.
И в двата случая: при задоволяването на остри жилищни нужди по чл. 148, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ , така и при задоволяването на нежилищни нужди са определени точно застроените площи, т.е. има ограничения, а именно:
Във вашия случай намира приложение разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ, при който се предвижда задигане на надзида до 1,50 м височина и предвиждането и изграждането на капандури за проветрение и осветление, по правилата на чл. 79 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1998 г. Абсурдно е да се прилагат разпоредби, каквато е отбелязана в Разрешението за строеж - чл. 148 и чл. 152 от ППЗТСУ. Това противоречи на чл.152, ал. 1, където се подчертава, че временните строежи по чл. 148 до чл. 150а вкл., се разрешават само еднократно в един парцел, съответно в един неурегулиран имот.
В случая чл. 152 от ППЗТСУ е неприложим, защото от прегледа на конструктивните проекти се установи, че са предвидени и изпълнени стоманобетонови колони, греди и пояси, т.е. изпълнено е укрепване на съществуващата конструкция.
Условията за прилагане на чл. 152 от правилника са:
В/ не следва да се правят нови или да се укрепват съществуващите носещи конструкции.
Законодателят е имал предвид, че сградата няма постоянен градоустройствен режим и се оставя на доизживяване.
Временните строежи могат да се разрешават, при условие че не се предвижда ново строителство или друго мероприятие по ТСУ, да се осъществи през следващите 3 години. Ако във връзка със запланираното строителство временните строежи бъдат отчуждени в срок от 5 години от издаването на разрешението за строеж, те не се заплащат. Собственикът е длъжен да събори строежа за своя сметка и да прибере строителните материали. Тези условия следва да са известни на собственика и да се отразят в одобрените проекти и в разрешението за строеж. Във вашите книжа това липсва.
Не могат да се вписват като причина за изграждане на временно строителство и двете основания - чл. 148 и чл. 149 от ППЗТСУ, защото теренните условия и изискванията по ТСУ са съвсем различни.
По чл. 148, ал. 1 от ППЗТСУ в имота има изградена законна сграда, а по чл. 149 от правилника имотът е празен. В началото на всяка година Общинският съвет (ОбС) следва да е взел решение, че в този терен, който има селищен характер, могат да се изграждат временни строежи за задоволяване на жилищни нужди до 60 кв.м на един етаж или до 40 кв.м на два етажа. Могат да се изграждат и временни стопански постройки, гаражи и ограда, както по чл.148 от ППЗТСУ.
Когато имотът е съсобствен, може да се разреши на всеки от съсобствениците, съответното временно строителство при спазване на изискванията на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ - съгласие на съсобствениците, дадено със заявление до общината с нотариално заверени подписи. При липса на съгласие, се прилага чл. 241 до чл. 245 вкл.от ППЗТСУ. При едно такова разрешаване следва да има архитектурно-градоустройствена възможност за застрояването, отразена в Ч КЗР.
В заключение трябва да се посочи, че се допускат много на брой и съществени закононарушения при разрешаването на временно строителство. Срещат се и случаи, когато техническите специалисти от общините и кметствата "разрешават временни строежи", при действащ застроителен и регулационен план (ЗРП), без да има каквото и да било мероприятие по ТСУ. Това е съществено нарушение.
Първото условие за разрешаване на "временно строителство " е (по чл. 148 до чл. 152 от ППЗТСУ) да има предвидено мероприятие по ТСУ. Такова може да бъде: изключване на имота от регулация, строителна забрана по чл. 38 от ЗТСУ, промяна на начина и характера на застрояване и др. Много неприятно и конфузно е когато незаконното строителство започва от общината, по незаконосъобразно издадени строителни книжа. В този смисъл гражданите са добросъвестни строители, и ако претърпят материални щети и загуби, те биха могли да потърсят правата си по съдебен ред. В такива случаи ще се приложи Законът за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани (ДВ, бр. 60/1988 г., изм.бр.59/1993 г., и бр. 12/1996 г., доп.бр.67/1999 г.).
Умеем ли ефективно да общуваме
За да бъде общуването между брокера и клиента ефективно, то трябва да постига желания и от двамата резултат и да ги удовлетворява емоционално. Разбира се, по време на взаимодействието могат да възникнат специфични комуникативни трудности, които носят социален и псхологически характер. По мнението на някои психолози обменът на информация преминава през "филтъра на доверието и недоверието". Този филтър действа така, че понякога една и съща информация може както да бъде приета, така и отхвърлена. Ето защо да спечели доверието на клиента е една от първостепенните задачи на брокера. Как може да стане това? Един от начините е да бъдете искрени към хората. Може да ви се стори странно и неприемливо, но ако честно обясните на клиента не само положителните, но и отрицателните страни на офиса, който иска да наеме, е по-вероятно да го спечелите за клиент, отколкото ако умишлено скриете от него недостатъците. Хората бързо, макар и несъзнателно, усещат искреността и я ценят.
Заедно с това всеки човек е уникален и притежава свой индивидуален опит, натрупан от предишни взаимодействия с другите. За да откриете "своя" ефективен начин да печелите доверие, ви предлагам следното:
Опитайте се да си спомните човек от вашето обкръжение, който има пълно доверие във вас. Върнете се мислено към началото на вашата връзка или запознанство и помислете: "С какво успях да спечеля доверието на този човек? Какво направих аз тогава, какво казах, как го казах...?"
Хората не просто се възприемат един друг, но и формират в своите взаимоотношения определени нагласи. Нагласата на човек е несъзнатото състояние на готовност, предразположеност към общуване и дейност, с помощта на която може да бъде удовлетворена една или друга потребност. Често нашите нагласи са решаващи в успеха на взаимодействието ни с другите. Условно нагласите могат да се разделят на:
Всеки един от нас е неповторим и има своя индивидуален път на развитие. Но този, който позитивно възприема както себе си, така и другите хора, е по-успешен в общуването и в живота като цяло. Рядко някой се придържа само към една от посочените нагласи. Като правило всеки използва и четирите в известна степен. Въпросът е да знаете коя е преобладаващата. Полезно е да можете да бъдете различни и да можете да затвърдите в себе си състоянието на самоодобрение. Това не означава, че никога няма да имате каквито и да било проблеми в общуването, но е важна крачка напред към успеха в работата и живота ви.
Много често ефективността на деловите взаимоотношения зависи и от способността да контролирате себе си в процеса на комуникацията. Предлагам ви един бърз начин да разберете умеете ли да се владеете в общуването си с другите.
Отговорете с "да" на въпросите, с които сте съгласни, и с "не", ако не сте съгласни:
Поставете по една точка на: 1,4 и 6 въпрос при отговор "не" и на 2,3,5,7,8 и 9 въпрос при отговор "да". Намерете обща сума и ако сте отговорили искрено, то за вас може да се каже следното:
От 0 до 3 бала - Вие имате нисък комуникативен контрол. Вашето поведение е еднотипно и устойчиво и вие не смятате да се променяте в зависимост от ситуацията. Способен сте към искрено себеразкриване в общуването. Някои ви намират за "не много удобен човек" заради вашата прямота и праволинейност.
От 4 до 6 бала - Вие имате среден комуникативен контрол. Искрени сте,но и сдържани в своите емоционални прояви. Трябва повече да съобразявате поведението си с обкръжаващите ви хора.
От 7 до 10 бала - Вие имате висок комуникативен контрол. С лекота влизате във всяка роля и гъвкаво реагирате на променената ситуация. Също така сте в състояние да предвидите впечатлението, което ще създадете в другите.
.
