СТРОИТЕЛСТВОТО Е ПОД КРИТИЧНИЯ МИНИМУМ
Проект за национална жилищна стратегия чака одобрение от държавата
Колектив на Националния център по териториално развитие и жилищна политика разработи национална жилищна стратегия за периода 1999г. - 2009 г. В нея са дефинирани както приоритетите, така и ролите на всички участници в реформирането и развитието на жилищния сектор - държавата, общините, доброволния сектор, частния сектор. Предложението за национална стратегия цели събуждането на диалог за дома на българина сред политическите и професионалните среди. Националната стратегия е предоставена през декември м.г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика. Разработката е изпратена и на Националното сдружение на общините, Фондацията за реформа в местното самоуправление, на Съюза на архитектите в България и др. институции.
В сегашната пазарна конюнктура потребностите от жилище в България се покриват с платежоспособно търсене само в 5 -7 % от случаите на стремеж към собствено жилище и в не повече от 10 % от случаите на търсене на жилище под наем. Общественият сектор е сведен до символичен дял /6 - 8%/ и е лишен от правни и финансови предпоставки за развитие.
Проблемът за достъпността на жилището в България изглежда трудно решим, защото средният доход на домакинствата е твърде нисък, а ресурсите на държавата твърде малки, за да се осигурят както общи, така и индивидуални субсидии. Държавата просто се прехвърли от полюса на пълната отговорност за осигуряване на жилища(декларирана политика, но не и практика) към полюса на пълната безотговорност (недекларирана политика, но явна практика) за нововъзникналите жилищни нужди.
Частното финансиране в жилищния сектор става все по-важно, но то не се стимулира.
През 1998 г. например на едно средно домакинство са били необходими 9 годишни дохода, за да си купи 75 кв. м жилище. За София стойността е двойно по-висока. Нормалното възпроизводство на жилищния сектор е спряно - новото строителство вече 8 години е под критичния минимум от 2 жилища на 1000 души. Пазарът на жилища е достъпен за не повече от 10 % от потенциалните потребности. Жилищният фонд деградира поради неадекватно управление и поддържане.
Жилищноспестовната и кредитната система са в дълбока криза - необходими са нови инструменти, подобряващи платежоспособността и намаляващи рисковете.
Липсва корелация между пазарите на жилища и тези на жилищни кредити - делът на кредита е нищожен спрямо инвестициите в жилища (0.7 % за 1997 г.).
Спешно е необходимо да се формира ясна държавна политика , стратегия и планирани реформи за сектора, защото жилищните комплекси и собствеността върху жилищата са застрашени.
Една от основните цели на бъдещата държавна политика би трябвало да бъде осигуряването на правни и финансови възможности за изграждане, управление и поддържане на достъпни и адекватни жилища. Друга важна задача е спирането на процесите на деградация на жилищния фонд и създаване на пазарен механизъм за достъпни домове.
Към края на 1998 г. около 90% от всички жилища се обитават от собствениците им. Всеки пети е панелен, а всеки втори - в етажна собственост. Изчислена като дял от общия фонд в България, етажната собственост покрива 33,5%, а като дял от градския фонд - 53,2%. Освен това около 60% от апартаментите в етажна собственост се намират в комплекси и са изградени по индустриализирани технологии.
Преструктурирането и обновяването на жилищните комплекси в България може да се смята за едно от големите предизвикателства на новото хилядолетие. Става дума за корекции във всички аспекти, за да се достигне нов масов модел на обитаване.
Рамката на обществената жилищна политика трябва да включи последвалата фрагментация на жилищните пазари и увеличаващия се брой инвеститори, опериращи в една община.
Отговорността за подслоняване на "социално слабите" и бездомните би трябвало да бъде вменена със закон на държавата и общините. Въпрос на политическо решение е дали финансовите потоци за акумулиране и преразпределение в жилищния сектор ще минават през централния бюджет или ще се затварят в местните бюджети. Това не означава, че реставрацията на довчерашната роля на общината и държавата като основни инвеститори и собственици на жилища е възможна.
Първичният генератор на пари за жилища трябва отново да стане индивидът, а не бюджетът. Излизането от порочния кръг е възможно с адекватно балансирано прилагане на трите принципни схеми :
ПОДСЛОН: Община-държава-индивид (безпомощните).
Жилищната стратегия изисква изпълнението на две основни задачи:
Провеждането на институционална реформа включва създаване на национална жилищна агенция (НЖА) с национален жилищен фонд (НЖФ) и нормативна основа за създаване и развитие на жилищни асоциации (ЖА).
Създаването и развитието на предложената нова национална жилищна институция изисква изработване и приемане на специален закон или пакет от закони. При избор на интегриран закон би трябвало да се обхване материята за:
При избор на отделни закони би трябвало да се създаде следният координиран пакет:
Националната жилищна агенция ще бъде мотивираната институция, която да реализира националната жилищна политика. Реформирането на жилищно-финансовата система цели да се създаде нова система за пряко и косвено субсидиране, нова жилищноспестовна система и адекватни инструменти за жилищно кредитиране.
Системата на жилищно субсидиране се администрира от националната жилищна агенция . Средствата се акумулират в специализиран фонд към агенцията - национален жилищен фонд . Той става приемник на Националния компенсационен жилищен фонд, като разширява източниците на приходи и променя обхвата и принципите на изразходването им. За набиране на ресурси в него се разчита на:
Освен за субсидиране на юридически и физически лица набраните по този фонд средства могат да се използват и за преференциално кредитиране на юридически лица (общини и жилищни асоциации).
На този фон финансовите функции на националната жилищна агенция се свеждат до управление (набиране и изразходване) на националния жилищен фонд. Изразходването на средствата от фонда става по перата за субсидиране, (които са също предмет на споменатия закон) и ежегодно актуализиращите се програми за жилищно подпомагане. Примерни форми на подпомагане могат да бъдат:
Системата за жилищно субсидиране в бъдещия закон се гради на принципи, които трябва да осигуряват ефективност в използването на обществени средства:
Предлага се средствата по националния жилищен фонд да се водят по сметки в мрежата на Банка ДСК.
Предложението за нова жилищноспестовна система и адекватни инструменти за жилищно кредитиране съдържа:
Практическите действия на държавата по отношение на жилището се свеждат до това да подкрепя, стимулира, ограничава, санкционира, планира и наблюдава.
Авторът е ръководител на колетива, разработил стратегията.
Брокерите не получават парите си даром, а ги изработват-Йордан Георгиев*, председател на Съюза на агенциите за недвижима собственост, пред в."Имоти"
Съюзът на агенциите за недвижима собственост беше създаден през 1994 година, за да се противопостави на действията на силови групировки, които се опитваха неправомерно да навлязат в нашия бизнес. От сдружение за взаимно подпомагане по-късно той се превърна в браншова организация, каквато е и сега. Целите на съюза са да подкрепя бизнеса на членовете на сдружението. Опитваме се да решаваме проблемите бързо. Структурата ни е доста подвижна и дава възможност за навременна реакция. Текущите въпроси се решават от управителния съвет с помощта на контролния съвет. Като организация на работодателите в бранша, сдружението е член на Българска стопанска камара. Броят на членовете в съюза сега е 30, наскоро постъпиха 5 нови кандидатури. Всяка агенция за недвижима собственост, която иска да стане член на САНС, трябва да има съдебна регистрация по Търговския закон и препоръки от 2 фирми, членове на САНС.
Публикуваният наскоро във вестниците ценоразпис на предлаганите от нас услуги не е новост. В нашето сдружение има фирми, които още от 1996 г. работят по подобна тарифа. Официално наистина я приехме в началото на 1998 г. на Общо събрание на съюза - почти във вида, в който се публикува в пресата сега. Комисионата за имот до $30 000 е 3%, а за този над $30 000 - 2,5%. Сумата, която голяма част от фирмите вземат за оглед, е 5000 лв. Първоначалната такса е 10 000 лв. Тя не покрива разходите за картотекиране, реклама на обекта и т.н., но има психологически ефект - представлява ангажимент на клиента към фирмата, за да не предлага той имота си в още десетина агенции. При наеми на търговски обекти и заведения ние работим с комисиона, равна на 75% от едномесечния наем, а не 50% от него, както е при други агенции. Комисионите, включени в ценоразписа, не са високи, защото трудът, който влагаме, никак не е малко. Клиентите са свикнали да казват, че ни дават пари. Истината е, че ние си ги изработваме - оглед, проверка на истинността на документите, юридически анализ на казуса, оформяне на документацията за нотариат, за предварителен договор и т.н. Всичко това изисква специални познания и труд, за които получаваме възнаграждение. Затова ние ценим труда си.
Що се отнася до изработването на закон, който да регламентира сделките с недвижима собственост, за мен той е излишен. Закони има достатъчно. Да се прави специален за търговията с недвижими имоти, е неуместно. Това е търговия като всяка друга. Не се занимаваме с дейност, която е изричен приоритет на държавата, като хазарт, алкохол, т.е.работа, която изисква допълнителни разрешителни. Затова няма смисъл тя да се намесва. Голяма част от обектите (почти 100%), с които търгуваме, са частна собственост. Ние сме частни фирми, търгуваме с частна собственост и не виждам къде е мястото на държавата в този пазар. Тук стигаме и до въпроса за лицензирането. То може да бъде правено само от държавен орган или от оторизиран от нея такъв. По света има практика да се издават сертификати на фирмите за недвижими имоти. Те не са разрешителни за работа, а документ, който представя дружеството като легитимно юридическо лице, с определен периметър на дейност и позиции на пазара. В Германия има два университета, които подготвят специалисти за работа на пазара на недвижими имоти. Дипломите, които те получават, доказват правоспособността им. У нас няма нито такъв университет, нито такава специалност. В Университета за архитектура, строителство и градоустройство се четат профилирани лекции, но курсът е твърде общ и дава бегла представа за същността на пазара на имоти. В нашата работа човек трябва да разбира от строителство, донякъде от право (да усети проблема, ако го има), в същото време да има усет и към този тип търговия. Наистина ние работим с юрист, но той поема документите в по-късна фаза. В момента на получаване на офертата брокерът вече притежава документите за собственост на обекта, планове, скици от съвета и т.н. В този момент той трябва да разбере дали апартаментът или парцелът не са утежнени юридически. Възможно е и да не го открие. В картотеките не се поддържа информация по имот, а по име на собствениците. Проблеми обикновено възникват, когато нотариалният акт не е на името на човека, който заявява имота при нас. Клиентът ни може да е наследник. Възможно е те да са двама и тогава възниква въпросът дали другият наследник е наясно с намеренията на нашия клиент. Има случаи, когато нотариалният акт е на името на един от общо 4-5 наследници. Всички подобни уловки трябва да бъдат усетени от брокера, и то от всеки брокер, не само от шефа на фирмата, който не може да присъства на огледа на всички обекти. В по-късна фаза от проучването, когато е необходима конкретна проверка на появили се тежести по изследвания имот или при писане на нотариален акт, се намесва юристът. Ако ние не сме уловили проблема, открива го той.
С времето и практиката стана ясно, че нямаме кой знае какъв избор на реклама. За недвижимите имоти радиото е неефективно средство. Същото се отнася и за телевизията, защото цените там са много високи. Затова единствено полезни остават вестниците - специализирани издания и всекидневници, като предпочитани са специализираните, защото във всекидневника рекламното съобщение трябва да се появи поне в срок от една седмица, което оскъпява услугата. Някога САНС издаваше свой вестник. По-късно преценихме, че той не изпълнява целите заради които беше създаден. Колкото специализирани вестници да се появят на пазара, в тях винаги ще има реклама. По простата причина, че всеки собственик на агенция ще иска да рекламира и в новопоявилото се издание. Никой не се отказва от реклама. Но всяка фирма има свой предпочитан вестник. Всичко зависи от вида на обектите и начина, по който фирмата разпределя рекламата си.
Пазарът на недвижими имоти няма да се разшири до рамките, които имаше преди години, и вероятно ще се запази на сегашното ниво.
* Йордан Георгиев е собственик на агенция за недвижими имоти "Нике-БД".
Приемане на завършени строителни обекти
Предстои ни да приемаме завършен строителен обект - ЖСК "Кокиче" в София. Какво следва да направим и какво зависи от нас, за да бъде всичко законно и да се снабдим с нотариални актове? Кои нормативни актове следва да изпълним?
Група граждани от ЖСК "Кокиче" - София
Всички действия по проектирането, одобряването (съгласуването) на проекти, строителството и прочие се финализират чрез назначаване на държавна комисия и приемането на обекта. Това са изисквания на чл.164, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), в който се посочва следното: "Не се разрешава да се обитават жилищни и други сгради, съответно да се използват съоръжения, технически уредби и инсталации, преди да бъдат приети по съответния ред. Този ред подробно е описан в чл. 304 до чл. 308 включително от Правилника за прилагането на ЗТСУ (ППЗТСУ) и Наредба № 6 за държавно приемане и издаване на разрешително за ползване на строежите в РБългария.
Разрешение за обитаването, респективно използването на обектите, се дава от Дирекцията за национален строителен контрол, съобразно с чл. 280 от Кодекса на труда. Следователно не е достатъчно да се състави от приемателната комисия акт образец 16, а следва да се издаде и разрешително за ползването.
Независимо колко и какви са обектите в сградата, приемането се извършва за целия обект - жилища, магазини, офиси (кантори), гаражи и др. Само по изключение се допуска и етапно приемане, на части, които са самостоятелни обекти и могат да се използват независимо от останалите, по принцип на разрешаването на строителството по чл. 228, ал. 2 от ППЗТСУ.
С акт обр.16 и разрешителното за ползване на обекта по предназначение се доказва годността и сигурността на строежа, съобразно конструктивните, екологически, противопожарни, санитарно-хигиенни и други изисквания. Не могат да се приемат и въвеждат в действие строежи, за които няма одобрени (съгласувани) проекти, разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и нива.
Не подлежат на приемане следните обекти:
1. Временните постройки, изградени във връзка с организация и механизация на строителството, по чл.120, ал. 1 от ППЗТСУ.
2. Второстепенни постройки като: летни кухни, леки постройки за отоплителни и други материали и беседки, по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ППЗТСУ.
3. Стопански постройки със селскостопански характер в селата и градовете (чл. 121 от ППЗТСУ).
4. Единични гаражи за МПС, изградени надземно (чл.164, ал. 2 от ЗТСУ).
5. Търговски обекти, които не са строежи по смисъла на параграф 1 от "Допълнителни разпоредби" на ППЗТСУ, а са разрешени "за поставяне" по чл. 120-а от Правилника за прилагане на ЗТСУ.
За назначаването на приемателна комисия вие сте длъжни да представите следните документи и проекти:
Съставът на комисията в зависимост от характера на обекта се определя от ДНСК или РДНСК.
В деня на комисията инвеститорът и строителят представят в оригинал или заверени копия от съответните документи, посочени в чл. 14 от Наредба №6. Собствениците присъстват и вземат участие в приемането. За тези от тях, които отсъстват, следва лицето, изпълняващо инвеститорски надзор, да представи доказателства, че са били поканени с писма с обратна разписка, срещу подпис или с нотариална покана.
Приемателната комисия преглежда цялостно обекта и съставя акт обр.16, което е основание за издаване на разрешително за ползване. Тя може да откаже приемането на обекта, ако недостатъците са значителни и имат лоши последици при експлоатацията, и да определят срок за отстраняването на недовършените или лошо изпълнени СМР (акт обр.17).
След завършването на обекта се определя срок от 10 дни за назначаването на приемателната комисия, какъвто срок досега нямаше. По чл. 308, ал. 1 от ППЗТСУ (ДВ, бр.140/98 г.), след съставянето на акт обр. 16 и преди издаването на разрешително за ползване ще могат да се свържат вътрешните инсталации и уредби с външните проводи и мрежи. По този начин ще могат да се изпитат тези инсталации и уредби за тяхната годност.
Пускат градска железница в София
Проект за градска железница в София разработват експерти от БДЖ съвместно със Столична община. Инвестиции за възстановяване на стария околовръстен жп път обаче няма да се правят. Ще бъдат използвани възможностите на съществуващите пътища и гари, така че влаковете, които сега минават през тях да свързват различните райони на София и нейните околности.
Вместо да спират само на Централна гара, експресните и бързите влакове ще поемат пътници и от по-малките гари около и в столицата. Това предполага нова организация в движението на влаковете в района на голяма София. Така например експресът от Бургас или Варна ще може да стига и до Банкя. С влак вместо с автобус пътниците ще се придвижват от Банкя или Връбница до Гара Искър или Подуяне и т.н. В момента маршрутите се разработват. Билетът за градски транспорт ще важи и за придвижването с влакове в района на столицата.
Строителите остават слабо чувствителни към проблемите на охраната
Вие сте на купон, пийвате си и изведнъж, когато си тръгвате, установявате, че някой е прогорил дупка в шперплатовата врата и е вдигнал всичките 18 палта на хората вътре. Подобна история преди можеше да накара всеки специалист по охрана да вдигне рамене и да каже, че така било писано. През последните няколко години в сферата на охраната с технически средства настъпи малка революция. Това стана благодарение на навлизането на интегралните схеми дори в най-простите датчици.
За купонджиите от горната история (съвсем истинска, между другото) решението щеше да бъде просто - алармена система със специален режим на работа при присъствие на хора. Охранителните системи могат да пазят дома ни и докато сме в него. Подобни системи имат по няколко режима на работа, като най-често използваният е нощен.
Преди години много семейства не си слагаха аларми, за да не предизвикат паника у любимата си котка. В момента на пазара се предлагат датчици, които могат да различат 5-килограмовата ви котка от 70-килограмов крадец. Системите се усложняват все повече и успяват да обработват все по-голям брой сигнали, независимо дали става въпрос за регистриране на нарушение или друго събитие. Родителите могат да следят кога децата им се връщат от училище.
Работодателите - да контролират как се спазва работното време. "Когато монтираме подобна система за контрол, обикновено съветваме мениджърите да повишат заплатата на служителите си с над 30%. След време се вижда, че и доста по-големи увеличения на заплатите могат да се компенсират от повишената продуктивност", каза Александър Симеонов от фирма Нилс-ООД, представител на С&K systems за България.
Въпреки непрекъснато нарастващия интерес към проблемите на сигурността строителните фирми реагират сравнително бавно и неадекватно. Много малко са компаниите, вграждащи кабели за инсталациите още при строежа, когато този процес е най-евтин. Често системите за сигурност се монтират след цялостното обзавеждане на помещенията и по стените увисват десетки гирлянди, превръщащи жилището или офиса ви в нещо средно между коледна елхичка и колбасарница.
От гледна точка на сигурността пък местоположението на датчиците престава да бъде тайна дори за най-некадърния крадец.
За затрудняване на нарушителите обикновено се използват устройства, които крият в корпусите си от 3 до 6 датчика. Не е хубаво в една зона да се монтират датчици от всички видове, като не се подценяват различните видове защита. Например магнитният датчик за отваряне на врати. Поради ниската му себестойност и високата цена на монтажа на крайния клиент в България е трудно да се обясни, че трудът струва повече от самото устройство. Затова и майсторите не се хабят, а поставят по-скъпите и лесни за монтаж датчици. Често обаче магнитният датчик върши 100% от работата, каза Ал. Симеонов.
Качеството на използваните материали е много важно
За съжаление свиването на маржовете на нашия пазар доведе до изкривяване на ценовите сигнали. Така разлика в цената само от половин долар може да се равнява на огромна амплитуда в качеството. Въпреки че при добре проектирана охранителна система имот може да се охранява ефективно и от сравнително некачествена техника, хубаво е да се използват изделия на утвърдени производители, сертифицирани по ISO 9000. Това поставя имота в по-висок клас сигурност пред застрахователите. Проблемът ще става все по-актуален с навлизането на чуждите застрахователни компании на нашия пазар.
Поради относително ниската цена на поставянето на кабели все още са рядкост интегрираните системи, при които сигналите текат по информационни магистрали, а не всеки по собствена жичка. Още по-малък е броят на "интелигентните сгради". Добрата новина е, че това ни спестява главоболията, които ще имат с идването на 2000 г. в Америка. Лошата пък не е тайна за никого... Само по себе си генерирането на сигнали е безсмислено, ако те не предизвикат ответна реакция.
Доскоро по закон само полицията имаше право да реагира, но с новия правилник за регламентиране на дейността на частните СОТ-ове се даде възможност те да имат сили за реагиране и право да арестуват нарушителите. Патрулиране и реагиране се извършваше и досега, но зад маската на технически проверки. Времето за реакция по договор обикновено е до 5 мин. Сигналите се предават или по телефон, или по специални радиоканали, с каквито разполагат по-големите фирми и държавният СОД-СДВР. Използването на радиочестоти не е много разпространена световна практика, но тук тя е обусловена от лошото качество на телефонните ни връзки.
Обикновено включването към компания за охрана е свързано с минимални изисквания за охранителната техника, която е инсталирана в имота ви. Често фирмите сами извършват монтажи или работят с ограничен кръг монтажни компании. Подобна е практиката и при застраховането. Така че е хубаво при избор на охранител да проверите чия техника и монтаж признава той и кои застрахователи от своя страна признават неговата охрана. Добре е да се поинтересувате от броя и вида на сигналите, които се обработват. Хубаво е да има възможност охранителната система да бъде изключвана с код "по принуда". Така системата се деактивира, но охранителната фирма получава сигнал, че това не е станало по желание на собственика. Не е зле да се види и дали таксата на охранителната фирма включва и поддържането на "паник" бутон, или за него се заплаща допълнително.
Съдбата на банята все още не е решена
Против настаняването на Софийския исторически музей в Централната минерална баня и превръщането й в официална приемна на кмета Стефан Софиянски се обявиха миналата седмица от инициативен комитет "Бъдещето на Централна минерална баня". Според инициаторите много над обявените от Столична община $250 хил. ще бъдат необходими за преустройството на сградата.
Всъщност категорично против преобразуването на банята в административен център на общината се обявиха още през март миналата година и от Българския национален комитет към Международната организация за опазване на архитектурните паметници (ИКОМОС). Тогава те заявиха, че ако се променят функциите на банята, ще бъде нарушено всичко постигнато досега, вместо да се ускори възстановяването й.
Няколко месеца по-късно на заседание Столичният общински съвет реши част от банята да се използва за нуждите на общината. Въпреки че според проект от 80-те години на арх. Константин Мрянков сградата е трябвало да се превърне в модерен балнеорехабилитационен център с хотелска част, ресторант и нов минерален басейн в двора. Тогава проектът бе отхвърлен, защото се променяли функциите на сградата. Като че ли сега няма да се измени архитектурно-историческата гледна точка, като се затвори минералният извор и банята се превърне в кметство. Изглежда, сегашната позиция на градоначалника е абсолютна носталгия по пропуснатите епохи, коментират от комитета. Не на същото мнение са обаче от общината. Според експерти на Софиянски превръщането на банята в модерен център няма да наруши автентичния вид на постройката, тъй като според Закона за паметниците на културата задължително трябва да се запази статутът на сградата като паметник на културата от голямо национално значение. Каква ще бъде съдбата на Централната минерална баня, все още можем само да гадаем.
