ЗА ПАНЕЛИТЕ ТРЯБВАТ ПАРИ, НЕ САМО ПРОЕКТИ
Започнаха дискусиите между жителите на община "Младост", общинската администрация и потенциални инвеститори за обновлението на панелните сгради в комплекса. Проектът е разработен от колектив с ръководител арх. Антоанета Йовева със средства на международна програма за градоустройствено и архитектурно обновление на панелните комплекси в Централна и Източна Европа. Проектът обаче не осигурява средства за инвестиции и осъществяване на мерките за реконструкция.
На този етап се разглежда група от пет панелни жилищни сгради в квартал 27-30 в "Младост 1". Възможно е да се намали обхватът на проекта до една сграда или дори до вход. Всичко това ще се изясни на следващите срещи с обществеността в комплекса. Според проектантите най-важното е да се намерят инвеститори и предприемачи, автори на технологии и методи, които да се включат в обновлението на сградите. В момента ПРОЕКТАНТИТЕ ТЪРСЯТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЕЗАСТРОЕНИТЕ СВОБОДНИ ТЕРЕНИ, които общината може да предостави в подходяща форма на гражданско сдружение или на инвеститори при определени условия, за да развият печеливша дейност на даден терен. Така те ще могат да си възвърнат вложенията, да имат печалба и същевременно да отделят средства за подобряване на сградния фонд и на околното пространство. Д-р Живко Арнаудов, кметът на района, е песимист за такъв вариант: "Нека да не се залага толкова на свободните терени. Между блоковете няма празни пространства. На някои места все още са останали общински терени и бихме могли да ги продадем. Но се явиха и бивши собственици по Закона за земята. Затова възникват сериозни проблеми, когато се тръгва към инвестиране. По-добре е да се разчита на надстрояването на блоковете с 1-2 етажа, което да заинтересува инвеститорите. Те ще могат да продадат надстройките, за да си възвърнат инвестициите с печалба, която ще им даде възможност да обновят блоковете. Друг вариант е надстроените апартаменти да се дадат под наем и с парите от него да се финансира реконструкцията".
На обсъждането за санирането на панелните блокове беше изложена извадка от застроителния план на карето, което е обект на проектантската разработка. Местните предприемачи и частни собственици ще бъдат анкетирани, за да се уточнят общите им интереси, идеи и желанието да инвестират за подобряване на жилищната територия.
ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ МЕСТЕН ФОРУМ ОТ ПАРТНЬОРИ - граждани, администратори, предприемачи, готови да решават заедно местните градоустройствени проблеми. На обитателите на панелните домове ще бъде предложена оценка на стойността на преустройството и начините за неговото финансиране.
Проектантският колектив ще разчита на информационна и техническа помощ от ръководството на район "Младост".
В разработването на проекта участват консултанти от Унгария и Германия, които имат опит в реконструкцията на панелни сгради. Те са специалисти по социологични и финансови проблеми, по въпроси на устойчивото развитие на градовете и осъществяването на демократичен начин на планиране с участие на населението. В Германия панелните блокове не се събарят, а се обновяват до неузнаваемост. Правят се нова хидро- и топлоизолация, изграждат се мезонети и мансарди на последния етаж, балконите се превръщат в жилищна площ. Възможно е и надстрояване с 1-2 етажа, но за този вариант трябва допълнително укрепване на блока. Реално приложимо е и изграждането на подземни гаражи.
Какво мислят жителите на "Младост" за санирането на панелните блокове?
Петя КРЪСТЕВА, служителка: "Не съм наясно кой ще поеме разходите за това обновление на сградите? В Германия жилищата са собственост на общината и тя поема тези разходи, а самите наематели не дават пари. Предполагам,че там тази инвестиция се изплаща постепенно. Ние сме 5-членно семейство и всички работим, но не бихме могли да си позволим подобни инвестиции. Оказа се,че ние дори не сме собственици на земята под блоковете."
Павел БОГДАНОВ, пенсионер: "Предложението за надстрояване на блоковете трябва да бъде технически издържано, защото терените под сградите са били ниви. Почвата не е стабилна. На накои терени на 2-3 метра под земята се появява пясък. В някои сгради има тавански венталиционни помещения и може да се надстрояват с по един етаж. Наскоро ремонтирахме покрива на нашия 8-етажен блок. Махнахме асфалта и поставихме ламарина. Отстрани е калкан и това ни помогна да направим здрав покрив."
Атанас КАФСИЗОВ, техник: "Панелните жилища нямат алтернатива. В добро конструктивно състояние са, с добри показатели, но не се поддържат. Обновлението, което се замисля, ще бъде удачно за подобряване на жизнената среда. Както сме изплащали 15 години апартаментите си, ще изплащаме сега 10 години подобренията. Затова е важно да са поносими вноските, да се разпределят правилно и да се контролират. Собствениците на сградата трябва да се организират и да си изберат ръководство, което да ги представлява пред съответните органи - общината и държавата."
Дизайн на работната среда
Човек без лице и човек без памет споделят обща беда: тоталната липса на идентичност. Този, който няма идентичност, еднакво е несигурен и в миналото си, и в настоящето си. Неспособен е да определи бъдещия си житейски път. Не познава възможностите си и единствено времето или късметът биха разкрили неговите качества.
Сред фирмите и бизнесорганизациите също е така. Тези, които нехаят за идентичността си, нямат свой облик и традиции, а класическият аргумент за идентичността придобива известно значение и за работната среда. Желанието на хората в развитите общества не се свежда единствено до това да си стоят вкъщи и да правят покупки.
Дребните търговци са обърнали гръб на опасността от премахване на най-голямото им преимущество - тяхната собственост, започнала да се превръща в излишество. Подобен проблем стои и пред офис-мениджърите, принудени многократно и твърде бързо да преизчисляват какво биха спечелили, ако влагат в иновации. За търговците на дребно решението се крие в обичайния навик на потребителите и поставянето на ударението върху продажбите на дребно, които постепенно превземат и свободното им време. Стратегията на търсещите ново качество е, отдавайки голямо значение на работната среда, да подсилят усещането за идентичност и принадлежност. Промяната в офисите е неизбежна, колкото и някои да се опитват да я отложат. Работата е като живота и неговата непредсказуемост ни кара да го проектираме в единство със свободното време.
Много неща са изписани за култивирането на офиса и свеждането на работната среда до виртуална система на мобилна комуникация и глобални информационни мрежи. Социалните и технологичните промени лесно могат да бъдат предвидени. Днес наетият персонал идва, включва уредбата и се захваща за работа. Но от хуманна гледна точка това има смисъл, когато конвенционалният начин на работа се превр ъща в по-творчески. Едновременно с разработването на нови начини и по-интензивното използване на пространството значение придобива и новата заобикаляща среда. Оставени на студено върху горещ стол, нямаме друг избор, освен да се опитаме да бъдем адекватни и в обозримото бъдеще.
Признавайки значението на имиджа на компаниите, постиган чрез стила на средата и ценностната система, днес е редно да поставим ударението върху служителите, предлагайки им много улеснения.
Пример за изненадващо решение на съвременна работна среда е телецентърът и възможностите за осъществяване на телебизнес. Работещи по 24 часа, седем дни в седмицата, теле-центровете се приспособяват към извънредно интензивния стил на живот на персонала и клиентите си.
Някои се противопоставят на херметизираното работно място и на отрицателното въздействие, което то има върху работещите, показвайки колоритни архитектурни комплекси от атрактивни квартали, характерен ресторант в средиземноморски стил, възможността за достъп до поверителна информация, "контрол на мисията" на НАСА. Всичко това - одухотворено от възможности за спорт на близко място, където може да се отдъхне след заседанията, след бомбардировки от светлини, звуци, аромати, излъчвани от "сензорама" - електронен извор по продължение на входа. Посадената в голяма саксия палма е още едно напомняне, че това е и място за отпускане и че в пространството, където крайната индустриализация на работниците с бели якички е потенциална действителност, е необходимо и нещо, което да запази усмивката на телефонните гласове.
Приемането на работната среда като атрактивно и емоционално ангажиращо служителите пространство дава големи предимства, илюстрирайки мнението, че в недалечно бъдеще ще печелят само корпорации, даващи на служителите си най-естествен достъп до новите технологии, така че стилът на работа да бъде комбиниран с естествения стил на живот.
Точно така, както няма да можете да продадете утрешни продукти във вчерашни магазини, вие няма да можете да вършите утрешната си работа във вчерашни офиси. Времето налага да бъдем по-ефективни, само така бихме наложили приятна работна среда, в която човекът има желание да даде всичко от себе си.
Комисионите на агенциите трябва да съответстват на качеството на обслужването им
Господин Владиков, преди известно време беше съобщено, че агенциите за недвижими имоти ще повишават комисионата си на 2,5 - 3% От какво е продиктувано това решение на Съюза на агенциите за недвижима собственост (САНС)?
Повишаването на комисионите е обект на много дискусии в бранша през последните няколко години. В последно време в българския специализиран печат се появяват мнения, и то на компетентни представители на браншови организации, че в България няма бранш на недвижимите имоти. Категорично смятам, че съществува такъв бранш, който обхваща членуващите в Националното сдружение "Недвижими имоти" като една от организациите, САНС - друга организация, и учреденото на регионален принцип Софийско сдружение "Недвижими имоти". Последното обединява всички софийски членове на НС "Недвижими имоти" и голяма част от членовете на САНС в столицата. Така че браншът ни е създаден и той живее своя пълноценен живот, като успя да създаде правила за работата на брокерите, някои задължителни норми за работа с клиентите. Бяха създадени и норми за взаимоотношенията между фирмите. Вече функционира комисия за професионална етика, която решава различни спорове, възникнали между агенциите за недвижими имоти.
Темата за комисионите беше разглеждана неколкократно както в САНС, така и в софийското и в националното сдружениe, за недвижими имоти. Констатирахме единодушно, че политиката на всички участници в пазара на недвижими имоти трябва да бъде насочена към това ние с нашия труд и квалификация да стигнем световните и европейските норми в тази дейност - сигурност на правното обслужване, на офертите, чистота на самите сделки. Крайно време е в България да променим начина на мислене по отношение на професията ни. В редица западноевропейски страни и в САЩ с недвжими имоти се занимават само хора с висше образование. Стигнахме до извода, че постепенно, без това да е задължително условие за агенциите, трябва да се опитаме да постигнем и средния процент комисиони, които са характерни за Западна Европа и за САЩ. А те са доста по-високи от комисионите на българските агенции за недвижими имоти. В този аспект бяха и препоръките на САНС - постепенно за сметка на подобряването на работата си фирмите в бранша да вдигат комисионите си при продажбите и при наемите. Но в никъкъв случай нямаше императивно решение това да стане веднага и от всички.
Досега как бяха комисионите с наемите?
И в момента има агенции, чиято комисиона е стойността на първия наем. Аз оправдавам позицията им и като президент на фирма се опитвам в определена ситуация и с определени клиенти също да искам такова заплащане. Каква е логиката за това? Нашата фирма обслужва и чужди дружества и банки. За нас не е едно и също дали правим наемен договор на български субект, или договорът е на френски, английски или немски. Понякога с изработването на такъв наемен договор ни се налага едновременно да даваме и квалифицирана правна консултация на клиента, като му обясняваме според българското право от какво го защитава договорът и т.н. Даже смятам, че е ниска комисионата в такива случаи, защото в Западна Европа правната консултация е от 100 долара на час нагоре. Затова съобщението в някои вестници преди време, че фирмите качват комисионите си, не бива да се възприема като сензация. Ние просто имаме концепция да отиваме постепенно до комисиони, близки до тези на развитите държави с повишаването на покупателната способност на българите, с отварянето на пазара. Не става въпрос да стигнем тяхното ниво от 7%, но постепенно да повишим процента до 2,5 - 3. Иначе за редица сделки с ниска стойност има опасност една агенция да не може да покрие разходите си. Така че не става въпрос за повишаване на комисионата на всяка цена - ние сме взели препоръчително решение, а всяка фирма сама ще преценява.
Но и сега комисионите са 2,5%?
В момента повечето от агенциите взимат 2%. Малко фирми искат 2,5% Вероятно ако сега някой се опита да вдигне комисионата си на 3%, ще бъде изтласкан от пазара, защото масовият процент е по-нисък. Повтарям, става дума за тенденция на повишение, а не за задължително указание. Едва след като подобри условията си на обслужване - офиси, усъвършенствани договори и т.н., агенцията може да помисли за повишаване на комисионата си. Има агенции за недвижими имоти, където е унизително да бъдеш обслужен.
Смятате ли, че с въвеждането на лицензи за фирмите за недвижими имоти на пазара ще заработят само добри брокери?
Темата лицензиране също е полемична. Като участник на пазара на недвижими имоти мога да кажа, че тя раздели агенциите на два лагера - "за" и "против" лицензирането. Мотивите на противниците на лицензите са, че първо ще бъдат поставени различни имуществени и други критерии при подбора на фирмите, с което идеята за равен старт в бизнеса ще бъде нарушена. Сторонниците на лицензирането са мотивирани от факта, че не може една висококвалифицирана дейност, която изисква правни, градоустройствени, инженерно-технически, архитектурни и други познания, да се извършва от хора, които нямат необходимия ценз - образователен и имуществен. Дейностите, свързани с покупко-продажбите на недвижимости, трябва да се осъществяват от фирми, регистрирани по Търговския закон, които да бъдат и сериозни данъкоплатци.
Аз съм категорично за лицензирането, защото субектите на пазара на недвижими имоти трябва да са ясни. Дейността на една агенция, ако тя не е професионална и лоялна, би засегнала сериозно икономическите интереси на участниците в пазара.
Не би ли трябвало агенциите да имат застраховка "гражданска отговорност" за такива случаи?
Не е необходимо това. В света не е позната подобна застраховка, макар че се прави застраховка срещу риск при определена търговска дейност. Редица фирми на Запад застраховат дейността си, за да обезпечат пропуски в дейността си.
Именно лицензите на фирмите ще бъдат гаранция, че те носят категорична материална и морална отговорност на този пазар. Едновременно с това се плаша, че нашите вопли за лицензиране могат да бъдат разбрани погрешно от държавата. Трябва да има лицензиране, но на база на обществено-държавното начало. Иначе лицензирането ще се превърне в администриране. Претендирам, че познавам законодателствата в тази насока на САЩ, Великобритания и Германия, затова подчертавам, че е много важно да се съчетае обществено-държавното начало при лицензирането. Трябва да се създаде обществено-държавен орган от представители на държавната администрация, общините и съответния бранш. Лицензираните фирми ще се вписват в специален регистър, за да се знае кой кой е в нашия бизнес. Не мога да рaзбера незаинтересуваността на държавата от нашия бранш. Много ще бъде жалко, ако в края на XX век държавата реши да администрира пазара на недвижими имоти чрез лицензите. Известно е, че това би довело до корупция, злоупотреби и т.н.
Бихте ли посочили на какви изисквания трябва да отговарят лицензираните фирми?
От две години браншовата комисия за лицензиране към Националното сдружение "Недвижими имоти" дава лицензи на агенциите, които решат да кандидатстват за тях, даже и да не са членове на сдружението. Изискванията към кандидатите са няколко. Задължително е собственикът на такава фирма, която трябва да бъде регистрирана по Търговския закон, да има висше образование, да не е осъждан. Необходимо е да има списък на лицата, работещи на трудов и на граждански договор във фирмата, като се посочи квалификацията им, обучението им и т.н. Управителят на фирмата носи отговорност за действията на брокерите, ако срещу тях се получи оплакване. Изискват се и препоръки от управителите на две сериозни фирми, работещи на пазара на недвижими имоти. Казано накратко, критерият за даване на лицензи е професионализъм, добра организация и взаимодействие във фирмата.
Като председател на комисията по професионална етика при Софийско сдружение "Недвижими имоти", мога да кажа, че фирмите, получили лицензи, са сериозни субекти на нашия пазар.
Ландшафтът е част от териториалното и селищното устройство
Арх. Робев, на 10 март Хартата за устойчиво развитие на българските ландшафти ще бъде официално огласена. Какъв беше поводът за изготвянето й?
В края на миналата година заради международни изяви в Дания по проблемите на опазването на ландшафта в Европа заедно с проф. Кръстан Каракашев и с участието на инж.Пламена Борисова и арх. Антоанета Йовева подготвихме основните текстове на хартата - необходимо беше и България да изрази становище по този въпрос. За съжаление у нас тази тема е встрани от общото развитие на териториалното устройство. Като се каже ландшафт, се разбира пейзаж, което често се възприема като неумесна и ненавременна красота, т.е. нещо не толкова належащо. Определянето на границите на парцелите, разделянето и връщането на имотите се оказват по-важни за хората. Освен това ландшафтът е общо притежание на всички. Щом е на всички, значи е на никой.
Дълго време преподавах "Устройство на ландшафта" в Лесотехническия институт, но и досега тази дисциплина не успя да навлезе у нас и да заеме мястото, което й се полага. Дори и в новия закон, който сега подготвя Националният център по териториално развитие и жилищна политика за устройство на територията и който трябва да замени ЗТСУ, не можа да се прокара идеята, че устройството на ландшафта е неразделна част от териториалното и селищното устройство. Ландшафтът не е само природа, той е част от територията на земята, която е обособена по природни и антропогенни качества и трябва еднакво да се пази и толерира в селищната и в извънселищната среда. На практика обаче се полагат повече грижи за ландшафта в извънселищната територия.
Какво представлява хартата?
В хартата има няколко раздела, които определят същността на устойчивото развитие на ландшафта, проблемите и причините за сегашното му състояние, принципите, на които се основава устойчивото развитие на околната среда и насоките за развитие на видовете ландшафт - естествено съхранен, горски, селскостопански, воден, селищен, комуникационен, промишлен, рекреационен.
Устойчивото развитие на ландшафта означава хармонична природна среда, опазване на природата и биологичното разнообразие, сътрудничество между правителство, неправителствени организации, общественост, взаимоотношения между природа и общество.
За разлика от нашите нормативни документи в чуждото законодателство се формулира понятието "намеса в ландшафта". И тази намеса се проследява. На първото ниво на изследвания се проверява доколко средата може да понесе натоварване. Втората степен на реакция спрямо ландшафта е натоварването да бъде сведено под гранично допустимото. Подобни действия на изследване ние извършваме с т.нар. ОВОС - оценка на въздействието върху околната среда, за да не се получат необратими нарушения там и деградационни процеси. За да се избегнат такива процеси, са избрани критерии, по които те се проверяват. Един от тях е наличие на определени биологични видове. Знае се, че птиците са много чувствителни към екологичните промени. Някога, когато са определяли местата на болниците в София, най-напред са изучавали какви птици са гнездели там, за да се знае дали мястото е подходящо за лечебница.
Какви са проблемите на ландшафтите в България?
Влошават се функциналните и естетическите качества на ландшафтите. Липсва законодателство. Има нужда от кодекс на околната среда. Имало е навремето един император във Франция, който е издавал кодекси. Когато бил млад артилерийски офицер, с оръдия разбивал старите джедета, за да получи хубавите авенюта, а височината на сградите била задължителна и една и съща за всички. Затова сега в Париж всичко е на едно ниво, на един корниз. Нашето законодателство е изостанало. А пък в строителството сме много зле, защото няма контрол. Когато аз започвах работа, всичко се проверяваше - вързани ли са арматурните железа с толкова горена тел, колкото е по норматив, излети ли са необходимият брой кофи пясък и цимент. Затова бомбардировките в София не поразиха сградите, повечето от къщите издържаха. Такова нещо сега няма. Качеството на строителството е много ниско. Външно сградите може и да приличат на торти на Лучано, но конструктивно едва ли отговарят на нормите. Затова ни е необходимо ново законодателство за ландшафта, което да регламентира три основни неща - устройство на територията; защита на природата, грижа за ландшафта и опазване на биоразнообразието; строителство. Тези закони трябва да са в основата на бъдещия кодекс за устойчивото развитие на ландшафта. Сега живеем на границата на пренаселване и претоварване на природата. Никой не спазва изискванията на екологията, естетиката и етиката. На тези три неща отново трябва да обърнем внимание - затова именно написахме и хартата.
Не знам как са успявали някога строителите в Копривщица да проектират и изграждат къщите, че да не пречат на съседа, от чардака да се разкрива прекрасна гледка и всяка къща да се вижда отдалеч. Днес никой не спазва тези правила. Копривщенските и пловдивските къщи са цели дворци. В тях е заложен принципът на Белведере : влизаш в къщата, пред теб - стълбище, срещу него - голям хол, по-нагоре - двураменно стълбище, по което се стига до горния етаж, където всичко обръща посоката така, че стаите да гледат напред, обединени от един голям салон. Това е то българският барок, както го нарече проф. Милко Бичев.
Как трябва да се опазва ландшафтът?
Най-важното е да не се достига критичната точка на увреждане на средата. Ако това все пак стане, тя трябва да бъде възстановена. Ако това е невъзможно, се прави т.нар. екологична компенсация, т.е. заменяне. Унищожена ли е някъде градинка, тя трябва бъде създадена отново, за да се поддържа равновесието. Друго правило е : който нарушава, той възстановява. Много е важно населението да бъде приобщено към идеята за опазване на ландшафта. За съжаление много малко от младите хора се включват в подобна дейност.
Запазени ли са българските ландшафти? Кои от тях са най-поразени?
Горите и високите ни планини са запазени. Селскостопанските ландшафти са относително уравновесени. Техногенните - пътища, далекопроводи, техника, които "излизат" в природата, все още не успяваме да хармонизираме с нейните правила. Останали са само крайалейните дървета и те вече не се поддържат. Добивните ландшафти са от голямо значение и сега всъщност представляват лунен пейзаж. В Европа изкопните дейности се подчиняват на правила. Всичко се работи на етапи - разкопават, изваждат руда или въглища и възстановяват. Нови изкопи не се правят, ако не е възстановена почвата на старите. Промишлените ландшафти също са в лошо състояние. В рекреационните ландшафти например повторихме селищата. Така не се прави. И във Франция има големи комплекси, и в Алпите, но това са увлечения. Природата не понася огромните постройки. Големи поражения може да нанесе изграждането на ски- пистите. Те се строят там, където природата е най-чувствителна и най-малкото разкопаване и разместване на тревната покривка води до ерозия. В селищния ландшафт пък има друга опасност - да се изгуби индивидуалният облик. През последните 30-40 години ние уеднаквихме нашите селища и сега, като влезеш в центъра , не можеш да познаеш в кой град си. Така съсипахме дори и селата.
Комуникационните ландшафти са голямо нарушение на природата и трябва да се нагодят към нея. Още преди войната немците построиха магистралите си - за да минат по тях войски и да кацат самолети. Проф. Зайферт беше създал теория как да се оформят тези аутобани. И сега те са същите, бетонът не е мръднал, а средата наоколо е оформена така, сякаш никой не е пресичал равнината. Когато се прави някакво съоръжение, трябва да се оформя и ландшафтът, а не обратното - той да бъде нарушен. Защото не става дума само за красота, а за опазване на живота.
В каква степен строителството нарушава ландшафта?
Зависи как се строи. Новите строежи трябва да се вписват в природата, а не да й се натрапват. По морето изкарахме хотелите на пясъка - защо? По поляните на Юндола аз съм преброявал 150-200 вида цветя, сега ги няма. Новото строителство трябва да запази мащаба на човека, мащаба на природата. Едно дърво е съизмеримо с човека природно творение. Не трябва да има по-висока къща от най-голямото дърво. Този мащаб именно ние не пазим. Строителството зависи от пространството и се съобразява с него.
Аз съм един от първите, на които се падна честта да правят парка Витоша. Дадоха ни една планина и казаха - направете от нея парк. Две години обикаляхме Витоша и установявахме - на тази поляна се събират 50 човека, на тази - 10 човека. Така разпределихме 100 000 души, които ни казаха, че могат да посещават парка от София и Перник. После по обратен път трябваше да им осигурим бързо връщане в града, като ги събирахме към изходните пунктове на планината. Направихме така - в ниската част на планината трябваше да се построят почивни домове. Средната част оставаше за хижите, за които се грижеха туристическите дружества. Сега нещата за съжаление се промениха в лоша посока.
Нови храмове се строят в София
Седем камбани дари Украинската православна църква на строящия се храм "Св.Климент Охридски" в район "Люлин". Те са тонирани и ще звучат в хармония от 15-метровата камбанария, която е напълно завършена. Църквата е построена на 3 дка общински терен в неовизантийски стил по проект на архитектите Петя и Юри Георгиеви. В архитектурата на храма впечатляват множеството куполни прозорци, които осветяват вътрешното пространство и стенописите.
Строителните работи, вътрешната и външната мазилка са напълно завършени. Готов е и балконът, от който ще звучат църковни песнопения. Храмовата икона на "Св.Климент Охридски" изработи художникът Димитър Касабов - директор на училището за приложни изкуства в София. В близките дни ще се монтира иконостасът, който обхваща 10-метровата страна на олтара. В един от олтарите ще се положат мощите на св.Климент Охридски след освещаване. Подготвя се конкурс за изписване на стенописите. Намерението е църквата да се освети до края на годината. Църковното настоятелство реши да открие православен учебен център, столова и медицински кабинети за социално слабите хора от район "Люлин". Разходите за издръжката ще се поемат от църквата.
Напредва строителството на православния храм "Вси светии" в район "Младост". Проектант на храма е арх.Васил Галов. За строежа без обзавеждането са предвидени 1 млн. долара. Те ще постъпят от дарения, казаха от общинската управа. Архитектурата на храма се приближава до тази на църквата "Св. Неделя". По проект църквата е еднокуполна с изнесена камбанария. Ще побира 1500 богомолци.
До края на годината ще бъде завършен грубият строеж на православния храм "Св.апостол Йоан Богослов" в Подуяне. Подготвя се договор с фирмата, която ще ускори строителните работи, увери проектантът арх. Юри Георгиев. Православни храмове се строят и в районите "Лозенец" и "Искър". В застроителния план на жк "Овча купел" е предвиден общински терен за православен храм, каза арх.Люба Кънева. Параклис вдигат и в Горнобанския лицей. Параклисът се строи от дарения. "Главболгарстрой" е изпълнител на строежа, а ученици от лицея ще рисуват иконите.
Неотдавна беше осветена новата православна църква "Св. Петка" край софийското село Желява. Тя е построена на планински склон. Проектант е арх. Иван Тулешков, а художник на стенописите - Иван Шищман, българин от Бесарабия. Камбаната, полилеите и църковната утвар са изработени в София. Идеята за построяването на храма се е родила след съновидение на ктиторката Цветанка Митрева от София. Новата църква е в непосредствена близост до стария параклис "Св. Петка", изграден върху останките на ранновизантийска църква от IV век.
Съвременното сити се развива на нива
Поводът за изложбата е 30-годишнината от смъртта на арх. Васил Сиромахов, автор на градския център в Бургас, Пловдив, София, Разград, на сградата на Министерския съвет и някогашния комплекс "Сталин", по-късно - партиен дом. Защо точно "Архитектура, пространство"?
"Баща ми беше един от добрите архитекти, изявен градостроител, разказва неговият син арх. Юлиян Сиромахов. Градоустройството е свързано с големи мащаби, а архитектурата е част от пространството. Стори ми се, че това наименование е синтетичен израз на нашия общ творчески път."
И досега София се развива по генералния план отпреди 40 г., чийто автор е арх. В. Сиромахов. Той е завършил немската политехника преди 1944 г. Наученото прилага в България според изискванията на времето.
"Трябва да се мисли за бъдещето, твърди арх. Ю. Сиромахов, когато коментира собствените си проекти. Не бива да изпадаме в умиление, щом се заговори за стария център на София. Аз съм за развитието на съвременно сити, което да е на нива с наслагване на функциите."
В долните етажи е метрото, в следващите подземни нива са комуникации и паркинги, над тях е пешеходната зона с магазини, а на най-горното ниво е ситито с високите сгради на административно-деловия център. Така се решават проблемите на града. Ситито се нуждае от високо строителство. В жилищните територии, където трябва да се търси удобство за обитателите, се следва природната среда.
60 детски рисунки показаха в СУ
Вече няколко години Международната академия за архитектура работи с различни поколения български архитекти. Най-младите й възпитаници са децата от Детската школа за изкуство и архитектура. На 1 март 1995 г.ръководителката Елисавета Стоилова и преподавателите Румяна Вълкова и Милена Владкова откриват нейния "експериментален" сезон. Оттогава вече 4 години деца на възраст между 6 и 12 г. овладяват основните техники на рисуване и се запознават с различните архитектурни стилове. Школата отдавна е излязла от експерименталната фаза и е утвърдила името си сред гилдията. Своите знания и умения бъдещите български архитекти показват на изложба, открита на 1 март т.г. в клуб "Ротонда" на СУ "Св. Климент Охридски". Жанровото и стиловото разнообразие на изложените над 60 рисунки и пластики потвърждават силата на българската школа. "Ветераните", които посещават школата от деня на нейното създаване, получиха специални грамоти от председателя на Международната академия арх. Георги Стоилов.
