СЕДМОДНЕВ
20% ОТ ПОЛУЧЕНИТЕ ДОХОДИ ОТ НАЕМ ПРЕЗ 1998 Г. ЩЕ БЪДАТ ПРИЗНАТИ ЗА РАЗХОД и без документи при направен основен ремонт на имота, съобщиха от Главно управление "Данъчна администрация" (ГУДА). Единственото изискване е собственикът да представи декларация от наемателя, че той не е извършвал ремонт. Това ще става въпреки изискванията, публикувани в данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица. В обясненията към формуляра, обнародвани в "Държавен вестник", се изискваше за доходи от наем да се признават 20% от разходите само ако се представи фактура за извършени значителни подобрения на имота. Експертите на ГУДА обясниха, че промяната е поради невъзможността да се изисква от данъкоплатците представяне на документи със задна дата. Изискването ще важи за доходите от наем, получени през тази година, поясниха от данъчната администрация.
До 500 хил. лв. е глобата за неподадена в срок данъчна декларация. Крайният срок за подаването й е 15 април, а за плащането на дължимия налог до 30 дни след подаването. Сумата може да бъде внесена в брой или по банков път. Онези, които подадат формуляра и платят налога до 28 февруари, ще използват 2% отстъпка.
17 ФИРМИ КАНДИДАТСТВАТ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА ПРОЕКТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИЯ ГРАНИЧЕН ПЪТ за Гърция през Гоце Делчев. Договорите с избраните фирми ще бъдат подписани през юли след одобрение от Европейската комисия. През миналата седмица започна и вторият етап за рехабилитация на основните пътища към южната ни съседка. В него ще бъдат допуснати фирми от Италия, Германия, Гърция и България.
ФИРМА "ВОЛФ 96" ООД СПЕЧЕЛИ КОНКУРСА ЗА ОТДАВАНЕ НА КОНЦЕСИЯ поддържането на чистотата в община "Младост". Фирмата чисти от няколко години тази община. Предстои да бъдат дадени концесии за почистване и на други столични общини. 1000 нови метални кофи постави общинската фирма "Чистота". Още 500 контейнера ще бъдат дадени на общините "Илинден" и "Красно село". Останалите райони в столицата ще бъдат снабдени с нови контейнери, след като фирмата се приватизира. През март ще се проведе традиционното пролетно почистване на София, изхвърлянето на сметта този път няма да бъде само в събота и неделя за целия град, а по цяла седмица на район.
ПЛЕВЕНСКИЯТ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН ЗАВОД "ВАПЦАРОВ" Е ГОТОВ ДА ОСИГУРИ ОБОРУДВАНЕТО НА КАСКАДА "ГОРНА АРДА". Заводът разполага със специална техника, с която по проект на "Тошиба" са изработени три от турбините на ПАВЕЦ "Чаира". Плевенският комбинат е със сериозен опит в производството на съоръжения за енергетиката. Той е изработил турбините и съоръженията на почти всички водноелектрически централи. Заводът е един от първите у нас предприятия, притежаващи европейският стандарт за качество ISO 9001. Ако изпълнението на съоръженията за "Горна Арда" се възложи на "Вапцаров", ще бъде осигурена работа на около 3000 души.
СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПРОМЕНЯ ТАКСИТЕ за ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени с търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове и витрини. Таксата на квадратен метър на ден е в диапазон от 200 до 800 лв., в зависимост от зоните. За месец таксата е от 3000 до 15 000 лв. - също в зависимост от зоните.
ЧИНОВНИЧЕСКИ СХВАТКИ ЗА ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ
В централната част на София през последните месеци като че нещо се случва. Журналисти го нарекоха "голямото местене". Имат предвид не само незапочналото изнасяне на Националния исторически музей в Бояна, но и слуховете, че университетското чиновничество вече преразпределя етажите от галерията на "Шипка" 6. Определен интерес предизвика също проектът на арх.Тодор Булев за "сърцето на града", съсредоточено според автора около Софийската градска галерия и градината, с възможност за ново казино в близост до националната банка, с ларго, хуманизиращо пространството пред "сталинския барок" на "Дондуков" 1 и 2. Известни успехи в централната софийска част бяха постигнати чрез проекта на ФАР за разкрасяване.
Макар и в познат припрян стил, отвори врати реставрираният храм "Света София", Централната баня възвръща неповторимия си ориенталски блясък. В същото време течовете в бившия княжески (по-късно царски) дворец, напразните многогодишни усилия да се акумулират средства за ремонт на Националната художествена галерия и приключването на проточилото се съдебно дело между Националната галерия за чуждестранно изкуство и Техническия университет бяха повод за нова буря в чаша вода, наречена "сливане на НХГ и НГЧИ". Директорът Ружа Маринска бе упрекната в безстопанственост и некомпетентност, на художника и предишен заместник-министър на културата Георги Липовански бе вменено кариеристичното намерение да стане директор на две национални институции (!?). Всеки, който се е трудил поне в една, още повече в министерство, знаейки какви са отговорностите, надали би поискал такова нещо.
В крайна сметка дебатът, за който пледира министър Москова по националното радио, не се състоя. Или се състоя на равнището на всекидневната преса, която по израза на един уважаван съвременен културолог, е "касапница на словото", а не институция за разумно осмисляне на проблемите. Министърът на културата бе упрекната, че толерира своята професионална гилдия.
Художниците отново напомниха че се примиряват с нововменявания си статут "след администрацията". Някои отстояват разумното мнение, че е по-добре част от картините на Националната художествена галерия да влязат в бившия Партиен дом, еволюирал днес в множество пустеещи офиси на депутати. И са прави, дори има шеговито предложение новата ни национална институция да се нарича "Офиси", по подобие на световния музей Уфици. На съответния тамошен италиански език думата означава точно това - офиси. Отделен е въпросът, доколко националната ни галерия е и би могла да бъде световен музей. Според някои това е истинският проблем... Общото в дебата, за жалост приличащ на разговор между глухи, навярно е "бацилът на разделението" - архитекти срещу художници, художници срещу университетски преподаватели и администрацията с изгледи за надмощие срещу всички.
Общото е и немарата към старите ни къщи, оттам - производността на идеи за преправяне, префасониране, препроектиране. Общото е и незачитането на дизайна и на конкретната творческа личност, способна да съгражда не само заради парите. Георги Чапкънов направи чудесно предложение за статуя на св. София на мястото на петолъчката в главата на бившия Партиен дом - надали някой ще му обърне внимание... Общото е нихилизмът, пренебрегването на културно-историческите паметници, способни да провокират не толкова музеи, колкото дълбинносъвременен, дълбинноевропейски дизайн и атмосфера, отвеждащи към историческата плътност и цялост от съприкосновението и осмислянето на миналото, неразделна част от характера на града и от умонастроението на растящите в него... В същото време по силата на незнайно какво ценообразуване се оказва, че един ремонт на покрив или събарянето на няколко вътрешни стени струват колкото построяването на нова сграда. Има много мераклии лесно да усвояват големи пари за нищо работа, докато цели строителни обекти са зарязани за неопределено време. Е, ако трябваше тепърва да се строи нещо като Национален дворец на културата, като резиденция "Бояна" или нещо като довършването на "Родна стряха? "... Каква ли липса на пари би се отчела, след като не се намират средства за префасонирането на няколко аудитории в галерийни пространства, за ремонта на първата университетска сграда, покрай която кметът на София почти всеки ден минава с джип, струващ два пъти повече от необходимите средства за ремонт или колкото е едно пътуване на ректора Иван Лалов до Корея.
Нещо се случва ли, казах, в центъра на София? Нищо не се случва. Всеки е зает със заплатата си, всеки оцелява, липсва размах и далновидност, в медиите се пишат глупости, от които нищо градивно не може да се разбере. Изобщо - пълзящ нихилизъм, след който надали нещо ще остане, за да бъде ценност и след столетие... Във Виена почти на всяка втора сграда, повечето жертви на бомбардировки от войната, може да се прочете характерният надпис, че е реставрирана с подкрепата на гражданството и на виенската община. Плюс интервала от годините, през които е извършено доброто дело. За да заприличаме поне малко на християни европейци по този въпрос, са необходими няколко разумни неща и достатъчно действащи хора, които да ги проумеят и отстояват:
1. Министър Москова и съответният министерски екип следва да престане да се държи напук на художниците и да приеме разумната идея за временно преместване на Националната художествена галерия в Партийния дом. До извършването на ремонта в галерията, която следва да си остане само галерия и нищо повече.
2. Галерията за чуждестранно изкуство да се обособи като цялостен художествен център, без "вкарване" на други институции в нея.
3. Претенциите на държавната администрация (ако не са само медийна измислица), била тя министерска или президентска, към царския дворец да стихнат.
4. Да се потърси ново място на мизерната сбирка, наречена Етнографски музей. В днешно време по света никой не се интересува от етнография, има само етнолози и антрополози. Самото наименование "Етнографски музей" вони освен на нафталин и на най-лош съвременен научен провинциализъм.
5. Да се състави "карта" на обектите в центъра на столицата ни, които спешно следва не само да се украсят с нови фасади, но и да се преустроят като съвременни обиталища, в съответствие с разумна градоустройствена стратегия, в случай че е възможно да я има и у нас.
Еврооблигациите гарантират инвестициите в столицата
В понеделник Столичният общински съвет трябва да гласува емисията на софийските еврооблигации в размер до DEM100 млн. номинал или тяхната равностойност в евро. Срокът за погасяване на облигационния заем ще бъде три години, а комисионата за агента - 1% еднократно по сделката, и общи разходи под 10,5% годишно.
Столичната община получи дългосрочен кредитен рейтинг "В+" от кредитна агенция "Стендърт енд Пуърс", което показва доброто финансово състояние на общината. Той отразява добрата структура на заетостта в строителството, транспорта, комуникациите и търговията в София. Оценката, която ни даде кредитната агенция, ще намали разходите по емитиране на еврооблигациите с най-малко 2% годишно.
През 1999 г. общината започва изпълнението на голяма инвестиционна програма за устройството и развитието на София - изграждане на нови пътно-транспортни и комуникационни съоръжения, както и ремонт и възстановяване на пътища. Предвидени са допълнителни мощности на топлофикацията, възстановяване и поддържане на зелените системи на общината, изпълнение на програмата за третиране на твърдите битови отпадъци, възстановяване на архитектурните паметници с местно значение и на други обекти.
През 1997 и 1998 г. общият размер на вложенията на Столична община е повече от 100 млрд. лв. Едногодишният синдикиран заем от 6 български банки в размер на 22,3 млрд.лв., който тя получи през 1998 г., е погасен изцяло със собствени средства на общината.
През май м.г. общинската управа прие офертата на PARIBAS като посредник при емитирането на еврооблигациите. Този вид облигации са едни от най-нискорисковите ценни книжа. В САЩ те са предпочитани от институционалните инвеститори, каквито са пенсионните фондове и застрахователните компании. Според специалисти, за да се избегне риск, на първо място трябва да се преценят бъдещите източници на приходи и да се прецизират разходите.
Заработи модерен център за инвалиди
Отвори врати Общинският дневен център за социална интеграция на инвалидите от София. Центърът е дарение на Столична община от правителството на Република Корея. За проектирането, изграждането и оборудването му с инвентар и медицинска техника са вложени 500 хил. долара. Сградата е построена на 500 кв.метра общински терен. 1549 кв.метра е разгънатата застроена площ. Проектът на тази красива двуетажна сграда с фасада от фугирана тухла, бяла мазилка и стъкло е дело на арх.Надежда Футекова от "Софпроект". Главен изпълнител на строителните работи е "Главболгарстрой". Оформените по определен начин архитектурни елементи - врати, прозорци, парапети, покривна конструкция, придават индивидуалност на сградата.
Центърът за социална интеграция на инвалидите бе построен за по-малко от 10 месеца. Използвани са предимно естествени строителни материали. Стените са от тухла с доста добра топлоизолация. В хидроизолацията на плоския покрив вложихме новия материал копернит. Фоайето е от окачена алуминиева фасада и стъкло. Тъй като сградата е предназначена за инвалиди, преодоляването на различните нива е решено с подходящи стълби и рампа с наклон 5,85%. "Заработиха и два асансьора с размери, съобразени за инвалидни колички", каза арх. Н. Футекова. Не по-малък интерес буди и вътрешното оформление на центъра. В него ще се извършва социална рехабилитация, обучение на инвалидите за придобиване на компютърна грамотност, културни дейности, медицинска рехабилитация - физиотерапия и кинезитерапия. В електротерапията са доставени нови апарати - немектордин и ултрасоник. За инвалидите ще работи библиотека с читалня, кафе-клуб и зала за почивка. Предвижда се откриване на аптека за лекарства по безплатни рецепти и бюро за безплатни ортопедични средства. Може би ще бъде решено и транспортното придвижване на инвалидите с нарушения в опорно-двигателния апарат от дома до центъра и обратно с билети за градски транспорт. "В центъра ще работят 27 души - социални медицински специалисти, администрация и обслужващ персонал. При идването си инвалидите трябва да носят решение на ТЕЛК и писмено становище на физиотерапевт за рехабилитацията, която ще се извършва. Открити са и кабинети за консултации с психолози и педагози. Всички услуги са безплатни за инвалидите. Центърът ще бъде на издръжка на Столичната община", поясни неговият директор Лиляна Кирчева.
Инсталация ще преработва 1,2 млн. тона отпадъци
Завършени са 50% от строително-монтажните работи на първата у нас инсталация за преработка на металургичните отпадъци на "Кремиковци" АД. Инсталацията се изгражда от "Екотехнологии" ООД по германски проект. Машините и съоръженията доставя фирмата "Хумболдведаг" от Кьолн. Привлечени са експерти от фирмата "Ерих Фридрих", която е реализирала такива проекти в Китай, Русия и Индия. Кремиковската инсталация се изгражда на площ от 1500 кв. метра в землището между гр. Бухово, с. Яна и металургичния комбинат.
Построена е командната зала, монтирани са силовите трансформатори, подаден е ток от новия електропровод. Готов е приемният бункер за отпадъците. Направени са пътищата и комуникационните системи.
Според проектната документация инсталацията ще преработва годишно 1 200 000 тона металургични отпадъци. От тях ще се извличат железосъдържащите продукти, които ще се подават за преработка в комбината. Обезжелезената шлака се сортира за настилка на пътища, за производство на строителни елементи и за металургичен дом.
В строителството и техниката ще бъдат вложени 10 млн. марки. Част от финансирането е осигурено от германското правителство чрез застрахователната компания "Хермес". Заемът е с 6-месечен гратисен период и ще се изплаща 6 години по изгодни за България условия.
"Изразходваме и средства на "Екотехнологии" ООД, придобити от продаден скрап на "Кремиковци". Поради нередовното заплащане на скрапа, който даваме като готов продукт, се получи временен застой в строителството на инсталацията. Не е тайна, че 1 тон скрап струва около 45 000 лева - оплака се президентът на фирмата инж. Иван Генев. - Надявам се до края на април да заработи първият етап на инсталацията."
Според него обектът ще осигури работа на 150 души. Повечето от процесите са автоматизирани. Кремиковските табани обхващат 800 дка земеделска земя и на нея са демонстрирани около 15 млн. тона металургични отпадъци. Проектът предвижда освободените 500 дка земя да се рекултивират по германската технология "Фризол". Ще се изградят очистни съоръжения на Буховска река, за да се предпази землището от замърсяване. Договорено е с германските специалисти да построят и вятърни генератори за захранване на инсталацията с електричество.
Кой ще изпълнява административните актове за незаконното строителство
С изменението на ЗТСУ, много от функциите по борбата с незаконното строителство се изземат от общините и се възлагат на новосъздадената Дирекция за национален строителен контрол. Това е отразено в ДВ, бр.79 от 1998 г. Получихме обаче писмо указание от МРРБ, че на основание глава IV от ЗАП изпълнението на административните актове се осигурява от органа, който е издал акта. Въпросът ми е правилно ли е това? На какво законно основание?
Благодаря за отговора!
Иван Стоянов, техник от общината на гр. Смолян
Действително с последните изменения на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) се извършиха значителни промени по дейността на общинските технически служби. Голяма част от задълженията им, отнасящи се до:
Освен това за в бъдеще наказващ орган по чл. 176, ал. 1 от ЗТСУ не е вече кметът на общината, а началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от тях длъжностно лице.
В преходния период след 1октомври 1998 г. настана малко объркване. Бяха започнати редица процедури по цитираните по-горе разпоредби, а не беше указано как и от кого те трябва да бъдат завършени. В тази връзка се получи писмото указание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) под номер 90-04-300 от 20 юли 1998 г., адресирано до районните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК) в страната, които са 28 на брой (в бившите окръжни градове или бъдещи областни центрове). Вижте бр.4 от 1999 г. на "Държавен вестник" - Приложение №1, към чл.1, в който са дадени основните функции, структурата и числеността на областните администрации. Друг издаден документ е ПМС №4 от 13 януари 1999 г., с което се изменя ПМС №431 от 1997 г. Може би МРРБ не е взело предвид чл.48, ал.1 от Закона за административното производство (ЗАП). В него е посочено, че издадените административни актове се изпълняват от длъжностните лица, определени от органа, който ги е издал, освен ако със закон изпълнението е възложено на друг орган. Именно този нов орган е ДНСК, на който са възложени допълнителните функции, изпълнявани досега от кмета на общината. Иначе първата част на чл.48, ал.1 от ЗАП е известна: "Изпълнението на административните актове се осигурява от органа, който е издал акта. " Странно е, че тази втора част на писмото указание на МРРБ № 90-07-300 от 20 юли 1998 г. не е довършена. Това внася объркване и суетня, как да продължат да действат специалистите от общините, а задачите не чакат!
Налага се МРРБ да даде нови, по-точни и ясни указания по отношение на този "преходен период" на промени във важни, основни нормативни актове за изпълнение било на ДНСК или от общинската администрация.
Ужилването III
Законът за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) е обнародван в ДВ през 1997г., променян е оттогава 3 пъти, а отделни негови членове са оспорвани пред Конституционния съд. Сега депутатът Светослав Лучников събира "частни случаи" и предложения за промени в закона. Сегашната публикация е в помощ на законотворците, които създадоха много проблеми на своите избиратели.
ИСТОРИЯ НА ИМОТА
Първият документ за собственост е от 12 април 1905 г. Нарича се крепостен акт за придобит недвижим имот. Под него лежат подписите на купувача, продавача, на двама свидетели и на нотариуса. Къщата на 3 етажа с два магазина, застроена на 160 кв.м, с дворно място и тавански помещения се намира на бул. "Мария-Луиза". През 1949 г.1/2 от нея е отчуждена и одържавена по Закона за отчуждаване на едрата покрита градска недвижима собственост (ЗОЕПГНС) с ПМС №146 от 4 август 1949 г. В графата "възражения на бившия собственик" пише: след анкета е решено - ново жилищно строителство. Така мотивирана, държавата прави опис на одържавения имот и поставя данъчна оценка от 873 320 лв. (по цени от 1939 г.), а пазарната цена е 4 366 600 лв. На 24 октомври 1949 г. имотът е предаден на ССП "Софжилфонд". И там, в присвоения имот, се настаняват "нуждаещи се". Тъй като ищцата Сирануш Кърнак (починала през октомври 1998 г., без да види бащиния си имот) е съсобственичка на имота заедно със сестра си, на нея й се полага 1/2 от обезщетението. То е 1000 лева. Така за своя дял от триетажната къща с мазета, тавани и двор тя получава толкова, колкото тогавашната власт е преценила, че заслужава. С ПМС №238 от 9 март 1951 г. за нуждите на Министерството на транспорта(МТ), управление "Строителство по транспорта" (днес "Транстрой" АД), се отчуждават местата на бул. "Мария-Луиза" № 33,35,37 и 39 , т.е. и останалата част от целия имот и така Сирануш се прощава, както стана ясно и по-рано, завинаги с възможността да види някогашното домашно огнище. Молбата за отчуждаване на споменатите парцели МТ отправя на 27 февруари 1951 г., а на 9 март с.г. тогавашният Министерски съвет вече му дава положителен отговор. На спменатото място трябва да започне строителството на ведомствени жилища. Съвсем скоро на мястото на чуждите домове се извисява дълга 6-етажна железобетонна сграда, в която си живеят нови собственици, а в партерния етаж се обособяват два магазина. Тези 2 магазина са собственост на "Транстрой" АД и досега. Ако към днешна дата някой има реституционни претенции, може да ги задоволи именно чрез собственост в тези магазини. Това искат и наследниците на някогашната собственичка Сирануш, починала в края на миналата година. Но независимо от реалната възможност, това не е станало. Случаят, за който разказваме, съвсем не е частен. Такива неща стават много често във всеки град на страната. Редовна практика пък е ЗОСОИ да не може да предложи изгоден и за двете страни изход.
УСИЛИЯТА НА НАСЛЕДНИЦИТЕ
Чрез пълномощника си Кеворк Тавитян на 9 февруари 1998 г. Сирануш Карник подава заявление до областния управител на област София във връзка с обнародването на ЗОСОИ и надеждите й да си върне част от имота. В това заявление е записан предпочитан начин на възстановяване на собствеността върху един от двата магазина. Правото на избор за обезщетяване е записан в ЗОСОИ чл.3(1).
Впоследствие се оказва, че този имот не е под разпореждането на областта, а се стопанисва от"Транстрой". Затова документите заминават за Министерството на транспорта с вх. №РД-97-00-319/1998г. След множество круизи между ведомствата, областта и общините наследниците получават от Министерството на транспорта отговор:
"Уважаеми Господа,
Наследниците питат: защо с компенсаторни записи, след като има обособени магазини и реално можем да си получим собствеността?
От Министерството на транспорта отговарят: въз основа на заповед № РД-08-1017/23.11.98.
Покажете ни заповедта, настояват наследниците. Но от министерството отказват да им я представят. Крият я без основание.
Междувременно се оказва, че за Министерството на транспорта № 33 на бул. "Мария-Луиза" не съществува. Тогава собствениците представят документ, че имот с този номер, заедно с номерата 35,37 и 39, е бил отчужден и при сливането на номерата се е превърнал само в № 35. След като и този номер не минава, се получава споменатото писмо за обезщетяване с компенсаторни бонове. Ако номерацията беше пречка, нас нямаше да ни обезщетят и с компенсаторни записи, казват наследниците. Но сега държавата използва измисления довод, за да не ни върне реално собствеността. Проблем се оказва и това, че магазините не са 100% собственост на държавното дружество "Транстрой" АД. Следователно трудно може да се иска връщане на собственост в дялове и акции. Пита се: след първата вълна на масовата приватизация кое дружество е 100% държавно?
След схватките с Министерството на транспорта собствениците подават жалба до Върховния административен съд. Тя според законовия ред се изпраща единствено чрез Министерството на транспорта, от което хората се оплакват. Към този парадокс се прибавя и недоразумението, че спорът между МТ и собствениците се решава от министъра на транспорта, а не от трета неутрална страна.
Идва ред и на Народното събрание. От името на Сирануш Карник Кеворк Тавитян отправя питане в парламента. Вносителят на новата алинея 2 от ЗОСОИ депутатът Иван Георгиев Иванов любезно приема жалбата с желание да й намери отговор, което се оказва доста трудно. В момента казусът се обсъжда и от Светослав Лучников. Вероятно заедно с много други аналогични случаи, на които ЗОСОИ не дава отговор.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ТЪЖИТЕЛИТЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛИТЕ
Тъй като този случай съвсем не е частен, а един от многото в цялата страна, Кеворк Тавитян предлага на законодателите нови изменения в ЗОСОИ:
"Правата по чл.2 ал.1, точка 1 да имат и собствениците на земи и на съществувалите върху тях при одържавяването им сгради, постройки и съоръжения, разрушени или престроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, макар и да не са били включени в дълготрайните активи на сегашните им притежатели, ако върху тях са изградени или на мястото на които са изградени сгради, постройки или съоръжения, държавна или общинска собственост, на които в дружествата е минимум 51%( а не 100% - бел.ред.), които към влизането на този закон в сила са включени в тези активи.
В конкретния случай "Транстрой" АД притежава 75% от магазините. Но може да се свика общото събрание на акционерите и да се намали делът на Министерството на транспорта ,т.е. на държавата, което ще ни направи собственици и ние ще бъдем овъзмездени", казва Кеворк Тавитян.
Бел.ред. Редакцията на в. "Имоти" очаква вашите писма за прилагането на ЗОСОИ и конкретните ви предложения за промени в него. Така затрудненията на законодателите могат да бъдат решени.
Хората имат нужда от уютен дом
Американският архитект Франк Лойд Райт загубвал контрол, когато клиентите му размествали мебелите, които той с усет подреждал и с ентусиазъм съветвал да купят. Достатъчно било купувачът да излезе за минути от стаята и Райт веднага пренареждал едри и дребни предмети. Водачът на съвременното архитектурно движение Льо Корбюзие от своя страна твърди, че хората не знаят как да обзаведат къщите си, затова "трябва да ги научим".
Така че отношенията между архитектите и клиентите винаги е свързано с известно напрежение. Френските социолози много често разглеждат "хралупата", в която живеем, като код към начина на живот, към мотивацията, успеха и психичното ни здраве. В своята книга "Урбанизъм, общителност и интимност. Днешните жилища" френската социоложка Моник Видал изследва връзката между жилище и личен живот. Тя например твърди, че днес архитектите са откъснати от обществото, но историята показва, че преди това дълго време са се съобразявали и подчинявали на привичките на хората. Така е в Европа. У нас архитектите твърдят, че изцяло се съобразяват с инвеститорите, дори се оплакват от непрофесионалните им намеси. Проектантите на мебели са поразени от "свободата на мисълта", която демонстрират някои техни клиенти, но в същото време си дават сметка, че българинът гледа на своя дом като на своя крепост. Повечето от мебелните фирми, които участваха в изложението "Мебел '99" , открито на 9 февруари т.г. в НДК, нямат свои дизайнери. Те сами проектират мебелите си на основа на българските стандарти и желанието на клиента. Клиентите, твърдят повечето от представителите на чужди фирми и собствениците на български, представят свой проект или изрезка от списание, на която се вижда какво искат и как желаят да го подредят.
СЪВРЕМЕННИТЕ ДИЗАЙНЕРИ ПРЕНЕБРЕГВАТ КОРИДОРИТЕ
Това е и истина, и лъжа. Коридорът е сравнително ново помещение и е на около 300 години. Той се появява през ХVII век с налагането на индивидуализма. До този момент на власт са преходните помещения. В съвременното жилище коридорът може да бъде "грозното начало" на дома, но може и да бъде приветлив вестибюл. За съжаление много малко са нашите производители на мебели, които предлагат обзавеждане за входното антре. И то обикновено се свежда до шкафове за обувки, закачалки и поставка за чадъри. Според съвременните дизайнери входното помещение трябва да е бърз преход към дома, но свеж, елегантен, с писалище и цветя. У нас за тази част от жилището се предлагат основно блиндирани врати - заради престъпността и страховете на българина. На "Мебел '99" имаше осигурителни врати за жилища на "Хримекс", "Ефекта", които струват между 500DEM и $500, като се има предвид, че цената на една кучешка колибка на ЕТ "Дердов" е $100.
СВАТБАТА ПО ЛЮБОВ ВОДИ ДО ПОЯВАТА НА СПАЛНЯТА
Буржоазните норми във Франция до Втората световна предвиждат наличието на две отделни спални, които да гарантират редуването на сън и сексуалност. На "Мебел '99" освен кухни (2/3 от изложителите наблягаха на обединяващото помещение в българския дом) бяха показани и спални - в комплект и поотделно, на цена от $620 до $1900. Имаше и доста по-скъпи, които известната "Марти Ком", "между хармонията и необичайните контрасти, симетрията и странните комбинации", би могла да предложи по поръчка от Италия. Но българските производители като "Памела" биха могли да отговорят на нашата платежоспособност, която е гарантирана от възможните $100-200. Спалните са традиционни - широко легло, нощни шкафчета, гардероб, скрин или ракла, като тук-там се прокрадва ратан за олекотяване на детайлите и допълване на конструкцията. Традиционно за този вид мебели се използва иглолистна дървесина или бук и дъб, цветът зависи от байца, но се предпочита светло и среднотъмно дърво.
ОТВОРЕНАТА КУХНЯ ПРИОБЩАВА ДОМАКИНЯТА КЪМ КУПОНА
В България все още любимото място в жилището си остава кухнята. И в Мексико (а и в цяла Латинска Америка) е така. Италианците се колебаят между спалнята и трапезарията-кухня, а скандинавците предпочитат хола и салона за гости, както и кабинета. У нас домакините най-напред обзавеждат кухните си. Цената на необходимите дървени модули за това работно помещение се движи между 700 DEM и $4000, като има и по-високи цени, които не е задължително да бъдат на чуждестранна фирма. Броят на отделните елементи е от 3 до 10-11, което е съобразено с вида и размерите на кухнята. И досега това помещение е конфликтно за отношенията заселник-архитект. Защото хората имат нужда от места за живеене, а не просто от красиви творения, твърди социоложката Моник Видал. През 60-те години архитектите разрушиха и "изхвърлиха" стените от домовете, като оставиха към общото помещение две "кутийки" за спални. Това съсипа, твърди Видал, отношенията между членовете на семейството, защото след 13 г. всеки иска своя "бърлога". Така 70-те се оказаха вълна на прегражданията( в България тази мания се появи към средата на 80-те). Сега повечето на разумна възраст мечтаят за френската голяма кухня почти на цял етаж, за копривщенското огнище и топлината на котленските тавани и дърворезбата в къщите на Жеравна. Но както стана ясно на "Мебел'99", в Троян, Ловеч, Севлиево и Югозападните Родопи се произвеждат повече модерни кухненски мебели, каквито представят "Абанос" и "Time Out", "Ела стил'99".
НОВОТО ВНИМАНИЕ КЪМ ДЕТСТВОТО РОДИ СЕМЕЙНИЯ САЛОН
Той не е така претрупан като салона за гости, но и не притежава интимността на отделната стая. "Мебел'99" показа известните кожени меки дивани и кресла на "Комет", дизайнерските погледи към дома на "Ламберто Керамика", достъпния лукс на "Арон", гарнитурите на "Велга", които включват ъглов диван, фотьойл, две табуретки и маса за около 900 хил.лева. Огледалата, които обичайно трябва да "гледат" към светлината, на "Мебел'99" бяха обикновено елемент от детската стая и спалнята. За норвежците огледалото е "като сухото дърво, което отново ще разцъфне".
Всъщност подредбата и изборът на мебелите зависи от пространството, а то в Европа е ограничено. Средното жилище във Франция е 90 кв.м, в Англия - 85 кв.м, в Белгия и Италия - 95 кв.м, а в САЩ - около 150 кв.м.
Днес в България най-много се търсят едностайни и четиристайни апартаменти, а се строят и "замъци". Нов е погледът на собствениците и към банята, която на "Мебел'99" беше пренебрегната, а според същите социолози банята е първото помещение, към което тръгналият на оглед купувач се насочва най-напред.
ИТОНГ-България произвежда 130 000 куб. метра газобетонови тухли годишно
Годишната награда на фирма ИТOHГ-България за икономично и екологично строителство получи арх. Атанас Панов за проектирана от него и построена от газобетонови тухли офиссграда в кв. "Лозенец". В конкурса бяха номинирани 24 обекта от цялата страна, между които сградите на Американския университет в Благоевград, няколко хотела на "Златни пясъци", екоселище в Евксиноград и др. По думите на наградения архитект газобетоновите тухли са най-добрият градивен материал заради възможността за пластично моделиране на стените и постигане на интересно оформление на рамките на фасадната дограма.
Екологично чистите и икономични зидарийни блокчета от газобетон са вече добре известни на българския строителен пазар. Технологията за производство на лек автоклавен бетон е позната от 70 г. Днес 50 завода на ИТОНГ в 28 държави работят по нея, произвеждайки над 7 млн. куб. метра тухли годишно. Преди 5 години и българското предприятие за газобетон стана собственост на фирмата.
За 1998 г. продажбите на ИТОНГ-България са нараснали със 73% спрямо предишната година. Годишно фирмата произвежда около 130 000 куб. метра газобетон. Строителството с газобетоновите тухли, при малко по-висока себестойност в сравнение с традиционните материали(около 6.37% на кв. м) осигурява икономия на енергия за отопление с около 1300 лв. на кв. метър разгърната застроена площ. 1 куб. метър газобетонови тухли струват 70 000 лв. без ДДС, а за строежа на еднофамилна къща са необходими около 60 кубика. При зидарията обаче отиват много по-малко материали. Основното предимство на газобетоновите тухли си остава високата топлоизолация. При практически еднакви инвестиционни разходи сградите от ИТОНГ тухли са с минимум 30% по-ниски експлоатационни разходи през отоплителния сезон. Въвеждането през тази година на новите норми за топлоизолация на сградите, които са два пъти по-високи от сегашните ще увеличи търсенето на тухлите на ИТОНГ, смятат специалистите от завода.
ИТОНГ-България предлага на клиентите си помощ при изготвяне на финансова оценка на разходите още в етапа на проектирането, както и безплатно обучение по време на строителството с газобетонови тухли.
672 дка терени за строителство в местността Киноцентъра
Разработен е проект за частично изменение на Общия градоустройствен план на София за територията Киноцентъра. Предвижда се на 672 дка от терена за обществено строителство да се построят сгради до два етажа. Зоната за нискоетажно жилищно строителство ще се устройва и застроява съгласно законовите правила и норми, заявиха проектантите от УАГ към Столична община. В проекта са обозначени териториите на вилната зона, зоната за нискоетажно жилищно строителство с вилообразен характер, обществените терени,градините и лесопарковете. Големият проблем обаче е неизяснената все още собственост на имотите - частни, общински и държавни, напомнят запознати.
Предложеният проект за частично изменение на Общия градоустройствен план на София за територията Киноцентъра отчита и разширенията на, прилежащите вилни зони, регламентирани с Териториално-устройствения план на вилния отдих, одобрен през 1986 г. С Общия градоустройствен план на София от 1961 г. е била предвидена територия за обществени нужди - Киноцентър. Нейните граници са: на изток -в.зона Киноцентър, на север - Ботаническата градина , "Фохар" и паркова зона, на запад - в.з. Бояна, на юг - градската черта. В малко по-широки граници, включващи терените в северна посока, местността Киноцентъра е била предвидена и в предишния Общ градоустройствен план на София, утвърден през 1949 г., като общата му квадратура е възлизала на 1118 дка. Регулационният план на Национален киноцентър е одобрен през 1972 г. съобразно предвижданията на ОГП на София от 1961 г., като в тези си граници територията му възлиза на 934,5 дка. Останалата част от терена е преотредена и усвоена от "Фохар".
В резултат на настъпилите промени в законодателната уредба лрез 1992 г. Министерството на културата изпраща за становище на ТОА "Витоша" актуализиран Генплан на киноцентър "Бояна" със значително редуцирана територия (262,5 дка), съобразен с реалните технологични нужди на СИФ "Бояна". Тогава е изготвен и проект за частично изменение на регулационния план на Националния киноцентър, като се предлага обособяване на два парцела: I - за Национален киноцентър и II - за нискоетажно жилищно строителство. След разглеждане на проекта Столичната община взема решение да изработи проект за частично изменение на Общия градоустройствен план на София. Успоредно с това работна група на Столична община разглежда проблемите, възникнали в процеса на прилагането на реституционните закони, и търси съответни решения.
