ИЗБОРЪТ: МУЗЕЙ С ВОДНИ ЕФЕКТИ ИЛИ ТЕРМАРИУМ С МУЗЕЙ
Преди 18 г. недалновиден кмет затвори минералната баня (с добри намерения), за да се направи обновление. Главпроект и Националният институт за паметници на културата (НИПК) извършиха заснемане и проект №1. По този повод направих конструктивни предложения, публикувани в сп. "София", бр.6/83 г., и проект-концепция за площад "Бански" (показан на Второто архитектурно биенале, София/83).
В резултат главният архитект на София проф.Владимир Роменски включи в програмата за банята и сградата на Управление архитектура и градоустройство (УАГ), а главният проектант арх. Константин Мрянков предложи втори вариант. И толкова.
Редуваха се кметове, минаваха години, банята, халите и други обекти запустяваха и се рушаха. И най-неочаквано в края на 1996 г. на обсъждане в УАГ консерваторите отново решиха, че трябва да се реализира първият проект. Тогава разбрах, че за разгрома на банята и халите важна роля играят чиновници (по служба или манталитет) от НИПК.
С арх. Георги Лабов предложихме конкурс, но не за градоестетика, а за развитие на площад "Бански" като единен организъм. Вместо конкурс общината възложи проект (№3) на колектива на проф. арх. Тодор Кръстев. Проектът представляваше смело смъкване на площад "Бански" на археологическо ниво, но банята и съседните й сгради оставаха сами на себе си. Предвидените нови строежи нямаха отношение към бъдещето на банята. Проектът бе приет с овации от Столична община.
И най-неочаквано за софиянци преди 6 месеца излезе решението на Столична община за превръщане на банята в музей и представителни общински зали. Какъв беше резултатът?
Разработен, но неразгледан проект за община; ремонт без проекти и злополучен конкурс по съгласуване от Съюза на архитектите; програма, без тя да е обсъдена.
Поставям юридически въпрос
Преди сто години държавата дава на общината вечно право да ползва извора и да построи баня. Щом общината след 18 години нехайство решава да превърне банята в музей, защо държавата в лицето на Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите не постави въпроса за отнемане това право на ползване на извора и зоната около него? Какви юридически основания има НИПК да решава съдбата на банята без експерти от МЗ и МОСВ? Неинформираността може да се обясни, но не и да се оправдае.
Идеята за превръщане на банята в музей е на тоталитарното политбюро, което реши да премести Съдебната палата, ЦУМ и банята на площада пред Централна гара и дори бяха изработени проектите им. Министерството на културата и несменяемият му тогава първи зам.-министър арх. Пейо Бербенлиев и верните му "експерти" съгласуваха решението. От общината твърдят, че преди 5-6 години са опитали търг без резултат. Убеждават ни, че нямало кой да инвестира в банята.
Никой няма да даде пари, за ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТА банята в музей
Ако банята влезе в ХХI век като съвременен термариум, с хотели, заведения, търговски и бизнесцентър, едно акционерно дружество с участие на Столична община ще привлече сериозни международни капитали. За това е необходимо жизненият ареал на банята да бъде запазен от чужди на банята строежи. Икономически фатални ще бъдат както продажба на съседни парцели, така и разрушаване на банските зали и съоръжения. Ако сега "изгоним" банята, тя ще се "върне", но с много повече средства и това ще тежи на съвестта на тези, които пренебрегват икономиката.
Главният коз на обявителите на конкурса е, че на мястото на утилитаро-техническата баня ще се появи духовен център. С това се оправдават и участвалите в конкурса колеги.
Още от тракийско време изворът се е смятал за светилище на трите нимфи. Римските терми са много повече от баня и скъпите гости се почитали в приемните им зали. Култът към водата е основен за прабългарите, преди да основат Дунавска и Волжка България. Средновековните "лъджи" са определяли престижа на София. Тази история, тази духовна същност могат да се подсилят с музейна експозиция, посветена на култа към водата и водолечението по българските земи. Термариумът естествено може да прерасне в действащ музей на водата.
Опитите да бъдат сблъскани проектанти и историци са недостойни
Няма антагонизъм, но историческата памет не е събрана и предложена. Второпремираният проект на арх.Владимир Николов показва по-балансиран подход към темата термариум-музей. Жалко е, че решението на журито всъщност го осъжда. Защото за да се работи по него, се изискват резултати от подробни археологически проучвания. Странно защо журито не е обърнало внимание на аналогични търсения в няколко от пренебрегнатите проекти.
Нито един от участниците не е използвал цялостно големия двор между банята и УАГ. А точно там могат да бъдат интегрирани голям брой от съвременните дейности в развлекателната част на термариума. Ясно е, че нито обявителят, нито проектантите вярват в диалог баня-музей.
В повече от проектите банята е натикана в северното крило и смазана морално и материално. Твърденията на първопремирания проект за 2400 къпания на ден не отговарят на фактите, дори и банята да работи денонощно.
Многобройните липси в историческата памет на банята и недопустимият дисбаланс баня-музей, кощунството с плавателните басейни са достатъчно основание да се смята конкурсът за приключен.
За да се продължи работата по спасяването на банята, е необходимо:
Програма ФАР отпусна 1 393 500 екюта за енергийни проекти в Ловеч и Хасково
В продължение на 3 години - 1996-1998 г., по програма ФАР под ръководството на Комитета по енергетика бяха разработени два проекта с голям потенциален и практически ефект за страната. За водещи консултанти по изпълнението на проекта в Хасково чрез търг бяха определени известни западноевропейски фирми - COWI от Дания в сътрудничество с ECN от Холандия, EXERGIA от Гърция и NEA, а за проекта в Ловеч - NTUA от Гърция, в сътрудничество с ADEME и SEED от Франция и DECON от Германия. За подизпълнител от българска страна пак чрез търг беше избран "ЕНЕРГОПРОЕКТ-ЕАД", София. Експерти от страна на "Енергопроект-ЕАД" за проекта в Хасково бяха инж. И.Жабински, инж. Т. Маноилова, инж. Ст. Къртунов, а за проекта в Ловеч - инж. П. Манджуков, инж.И. Ружкова. Разработките са свързани с изграждането на регионални енергийни центрове. Изборът на Хасковски и Ловешки регион е направен на база изследване на енергийното развитие и потребление в регион със значителен добив и производство на енергоресурси - Хасковски, и регион с ниско производство на енергоресурси - Ловешки.
По проектите на ФАР бяха отделени инвестиции за пълно техническо оборудване на центровете. На конкурсен принцип бяха избрани екипите, работещи в тях. Практическата подкрепа на идеята за намаляване на енергопотреблението в икономиката се изрази в безвъзмездната помощ в размер на 1 400 000 екюта за изпълнението на демонстрационните проекти - за Хасково те бяха 119, а за Ловеч - 200.
ПРОЦЕДУРА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ
УСВОЕНИ ИНВЕСТИЦИИ
Общо усвоените инвестиции за изпълнение на 26-те демонстрационни проекта в Хасковски регион възлизат на 714 600 екюта. Структурата на приложение в различните сектори на икономиката е следната: в индустрията са реализирани 2 проекта на обща стойност 106 900 екюта;в сферата на услугите са реализирани 22 проекта на обща стойност 550 300 екюта; в сферата на енергопроизводството е реализиран 1 проект на обща стойност 31 400 екюта; за закупуване на измерителна апаратура за регионалния енергиен център е реализиран проект на стойност 26 000 екюта. Сектор "Услуги" включва изпълнението на 8 проекта в болници на региона, 11 проекта в училища и техникум и 3 проекта в общински сгради.
Общо усвоените инвестиции за изпълнение на 38 демонстрационни проекта в Ловешки регион възлизат на 678 500 екюта. Структурата на приложение в различните сектори на икономиката е следната: в индустрията са реализирани 7 проекта на обща стойност 159 500 екюта; в сферата на услугите са реализирани 16 проекта на обща стойност 136 300 екюта; в селскостопанския сектор са реализирани 2 проекта на обща стойност 35 600 екю; в транспортния сектор е реализиран 1 проект на обща стойност 37 500 екюта; в сферата на енергопроизводството са реализирани 7 проекта на обща стойност 204 800 екюта; в сферата на енергопроизводството и индустрията са реализирани 5 проекта на обща стойност 104 400 екюта.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИТЕ
Създадено е ефективно енергоснабдяване и енергопотребление на база минимални разходи. Подготвени са програми за икономия на горива и енергия с ниски инвестиции с въвеждане на регулаторни инициативи, мерки за поощрение на енергоспестяването и обучение на персонала в големите индустриални предприятия в областите. Монтирани са инсталации за контрол и измерване в системите на енергоснабдяване, за да се намалят транспортните разходи. Изграждат се малки децентрализирани системи за топлоснабдяване в райони с висока топлинна плътност.
Изследват се възможностите за приложение на по-ефективни индивидуални отоплителни инсталации. По-широко се използва съществуващият потенциал от възобновяеми енергийни източници - въвеждат се слънчеви колектори и инсталации за снабдяване с топла вода чрез геотермални източници. Изследва се състоянието на околната среда, за да може тя да бъде опазена.
Сега строителните фирми оцеляват предимно чрез ремонтна дейност
Г-н Янкулов, какви са прогнозите ви за строителния бранш тази година?
През тази година ми се иска да има повече строителство, повече инвестиции. За съжаление в столицата няма жилищна програма, а средствата са насочени към инфраструктурни проекти. Най-добре би било да се върне ГДИС - старата дирекция за инвестиции, която да отпуска средства за изграждане на външната инфраструктура на София. Има построени жилища, но хората нямат пари и не купуват.
В такъв случай как оцеляват строителните фирми?
Сега ние се спасяваме с ремонти. Нашата фирма не инвестира в нови обекти, а изпълнява старите си договорни отношения, удължаваме сроковете за изграждането на нови жилища. Лошото сега е, че вече няма сухи пари, почти всички работим 80% на бартер. Сухите пари се пазят за данъци и за заплати. Нещата в нашия бранш се държат от Строителната камара, която се ръководи от лични интереси. Преди четири години исках да получа обекти в Германия, трябваше да подготвя много документи, да стана член на камарата, но накрая заминаха хора, които нямаха понятие от строителство. Вече не искам да давам пари за някой, който не защитава интересите ми.
Смятате ли, че е необходимо да има закон за браншовите организации?
Трябва да има закон за браншовите организации и да се създадат организации, които наистина да защитават интересите на работещите в даден бранш.
Ще спечелят ли строителните фирми от въвеждането на еврокодовете?
В близките 4 години смятам, че няма да бъдат въведени.
Как преценявате проектоправилника за независимия строителен надзор?
Какво ще допринесе този надзор? Ще може ли да накара ВиК и НЕК да изградят инфраструктурата - водопровод, канализация, трафопостове, още преди жилищните блокове да бъдат построени? Ако аз не упражнявам собствен контрол върху качеството на строителството, нали ще загубя клиентите си? Освен това как надзорът ще ми казва, че този или онзи вид материали са некачествени, при положение че аз ги купувам от завода производител със съответния сертификат?
Това означава ли, че сте против въвеждането на подобна структура в строителния бранш?
Ако надзорът трябва да го има, в такъв случай за какво са нормативните документи за авторското право на проектантите, които също изпълняват надзор; нужен ли е държавен технически контрол; какви ще са функциите на техническата служба в общината? Може би надзорът е необходим на някого, за да намери на свои хора работа. По принцип на мен надзорът няма да ми пречи. Аз разсъждавам и действам като строител, а той влиза от страна на инвеститорския контрол. След като говорим, че имаме пазарна икономика, всичко е въпрос на договаряне и на практика няма смисъл от надзора. Държавен контрол приема сградите, т.е. изпълнява инвеститорския контрол. Ако аз съм проектант, как надзорът ще регламентира моята работа, моето виждане, моята идея? За да продам обекта си, трябва да спазвам всички изисквания - да имам съответните нормативни документи, които са необходими за предаването на една жилищна сграда; трябва цялата техническа документация да е в изправност, за да бъде одобрен обектът от Държавен технически контрол. Той и сега, за да пусне обект, първо проверява една седмица документацията и едва тогава пуска заповед за работа на комисията. Както сега работим с бюрократичната машина на общините, така ще намерим начин да работим и с хората от надзора. Но от тази работа ще страдат малките фирми, защото всичко това е свързано с пари.
Посочените в проектоправилника за надзора задължителни минимални цени на строителните работи, според които ще се изчислява възнаграждението на строителния надзор, нормални ли са?
Като строител аз смятам, че въвеждането на минимални задължителни цени противоречи на всякакви пазарни принципи.
Не мисля, че е редно някой друг да определя себестойността на производителя.
Централна баня да бъде музей, настоява общината
"На всяка цена трябва да съхраним сградата на Централна баня, която е символ на града, и да намерим начин да я оживим - каза кметът Стефан Софиянски на среща с архитекти, интелектуалци, общественици по повод противоречивите мнения на архитекти за съдбата на банята. - Тази красива сграда може да разказва на софиянци историята на града. Това беше и мотивът ни, когато започнахме реставрационни работи."
От три години в банята се работи по малко, но почти непрекъснато, уточни кметът. Тази година общината е заделила 1 млрд. лв. за укрепване на конструкцията и за завършване на реставрацията на фасадата. При възможност за допълнително финансиране ще започне ремонт и на инсталациите. Трябва обаче да бъде взето оканчателно решение за бъдещето на банята, за да се премине към по-серизна работа, смята Софиянски. Ако сградата остане баня, ще са необходими много пари за поддръжка, малко хора ще си позволят лукса да я ползват. Обществените бани според кмета отдавна са загубили своето значение.
В периода 1992-1995 г. Столична община обявява два международни конкурса за намиране на инвеститор, който да възстанови банята и да я ползва за определен срок за каквото прецени. При втория конкурс общината предлага дори сградата на УАГ до банята, която може да се превърне в хотел. Въпреки това кандидати за участие в конкурсите не се явяват. И в двата случая желанието на общината да възстанови банята остава безуспешно. Така пред очите на всички сградата се руши, покривът й пада и за да не се срути цялата баня, общината започва укрепителни работи. Междувременно възниква идеята за настаняване музея на София, който отдавна си търси дом, в сградата, като се остави място и за балнеолечебен център. Следват три големи обществени обсъждания, в които взимат участие интелектуалци, политици, общественици, специалисти. Почти всички възприемат тогава новата идея на общината.
"Женският пазар" придобива европейски вид
През април започва третият етап от реконструкцията на софийския Женски пазар в отсечката между бул. "Стефан Стамболов" и бул. "Сливница". Той ще бъде продължение на откритата в началото на седмицата търговска част с обща площ 2 420 кв. м, която стига до ул. "Кирил и Методий". Под навес, изработен от метална конструкция, са разположени 72 сергии. Поставена е нова настилка от три вида бетонови елементи, а по тротоарите са подредени декоративни осветителни тела. Подменена е канализацията, а собствен водоизточник осигурява хигиенизирането на търговските площи. Автори на проекта за обновление на пазара са арх. Росица Никифорова и арх. Мила Никифорова, спечелили конкурса.
Ремонтът ще продължи година и половина и ще обхване площ от 3 340 кв.м. Северният вход на пазара откъм бул. "Сливница" ще придобие европейски вид. Проектът предвижда търговски пасаж, изграден от прозрачни плоскости и стени от метална дограма. Там ще бъдат разположени павилиони за промишлени и хранителни стоки. До пасажа ще бъдат разположени покрити сергии. Проектирана е и търговска зона на три нива - сутеренно, с площ 650 кв.м, партерно, с площ 921 кв.м и второ ниво, с площ 220 кв.м. Пред църквата "Св. св. Кирил и Методий" ще има ресторант за бързо хранене. Изграждането ще стане, без да се пречи на търговията. По предварителни данни за реконструкцията са необходими 1,5 млрд. лв. Те ще бъдат осигурени от приходите на пазара, като ще се търсят и други източници на финансиране.
