НАД 700 МЛН. ЛЕВА СА ЩЕТИТЕ ОТ СКЪПИ РЕМОНТИ В СЛУЖБАТА ПО ЗАЕТОСТТА
Прекалено скъпо строителство вместо обикновен ремонт в сградите на службите по заетостта в София и Благоевград е установила приключилата ревизия в Националната служба по заетостта (НСЗ), съобщи през миналата седмица началникът й Олег Чулев.
Само за реконструкцията на сградата в Благоевград са изразходени около 611 млн. лв. над предвиденото. Очевидно за бившия зам.-министър в социалното ведомство и същевременно началник на службата Милчо Димитров, предприел въпросните реконструкции, не е било известно, че на работещите в НСЗ не са необходими палати, а нормални административни сгради, където на един служител според световните стандарти трябва да се пада не повече от 15 квадратни метра работна площ.
Едва ли изнесените резултати от ревизията изглеждат толкова странни, след като още през ноември миналата година след проверка на Сметната палата ръководената от г-н Димитров подведомствена структура и в частност фонд "Професионална квалификация и безработица " (ПКБ) бяха уличени в изтичането на милиони левове. Създадената по искане на надзорния съвет на НСЗ работна група установи, че РАЗМЕРЪТ НА ПРАХОСАНОТО Е 2 МЛРД. ЛВ. които вместо да отидат в изтънелия джоб на над 540-те регистрирани безработни, са се вливали в скъпо струващи и никому ненужни ремонти за подновяване на сградния фонд на регионалните бюра по труда.
Още преди да станат известни резултатите от проверката на Сметната палата, г-н Димитров неведнъж заявяваше гордо пред медиите, че няма каквито и да било опасения за извършени от него нарушения и чака с нетърпение резултатите от проверката. Министър Иван Нейков обаче този път не прие съвсем безрезервно изявленията му и не се солидаризира със своя заместник.
СОЦИАЛНИЯТ МИНИСТЪР РЕШИ ДА ИЗПРЕВАРИ ОБЯВЯВАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ като се довери на предварителните данни. Отговорът бе отстраняване от длъжност на зам.-министър Димитров.
Бившият шеф на службата бе уличен няколко дена по-късно в скрито кредитиране на фирмите, осъществяващи строително-монтажните работи на бюрата по труда в цялата страна и на централното управление на НСЗ на бул. "Дондуков". Освен това стана ясно, че фирмите изпълнителки са участвали в професионално режисирани търгове и конкурси. Одобрените кандидатки най-често предлагали "суперизгодни" оферти. Например СТРОИТЕЛНАТА ФИРМА СИМЕКС спечелила търга за строежа на бюрото по труда в Ботевград, е декларирала цена от $400 кв./м за ремонтирана площ. След свръхлуксозния ремонт на сградата тя дори си е позволила да определи цената на една плочка гранитогрес с размер 30/30 см за 50 хил. лв... Всъщност Милчо Димитров не за първи път попада под ударите на общественото недоволство. Въпреки съществуването на нормативни документи за борба с работа на черно в Германия родни строителни фирми, чието присъствие на германския строителен пазар е "благословено" от НСЗ като единствен лицензиран посредник, не един и два пъти са сгазвали лука. Това обаче не пречеше на г-н Димитров да заявява неведнъж пред в. "Имоти", че най-надежният лицензиран посредник за работа в чужбина е Националната служба по заетостта... Резултатите от ревизията доказват още, че луксозният ремонт на сградата на НСЗ в столицата е бил възложен на СТРОИТЕЛНАТА ФИРМА В&Т 80 чрез договор на стойност под 500 млн. лв. Сума, при която не се изисква провеждането на търг. За последващото избягване на задължителния конкурс договорът на фирмата е продължен с анекси, които осигурили на строителя изпълнението на основните ремонтни работи на цена 410 $/кв.м. 2 млрд. лв. пък е общата сума на средствата, изразходвани за луксозни ремонти от фонд ПКБ, а нанесените щети за обновяването само на централния софийски офис на НСЗ възлизат на 150 млн. лв. Какви са санкциите от установените нарушения?
Държавен и финансов контрол налага глоба от 75 хил. лв. на ексзам.-министъра на труда Милчо Димитров за неправомерно сключени договори, а на главната счетоводителка Йорданка Маринова, която в момента е кандидат за експерт в Сметната палата, е съставен начет за 42 хил. лв. текст под снимка.
Първата копка на петзвездния хотел "Хилтън" в София ще бъде направена в средата на юли, съобщиха от Главболгарстрой в края на миналия месец. От Столична община за в. "Имоти" уточниха, че дългоочакваното събитие се отлага за по-късно.
Дъмпингът занижава цената на проектирането
Дъмпингът занижава цената на проектирането
С арх. Владимир ТАШЕВ, съуправител на проектантско бюро АРКА студио, разговаря Мила Карамихова
Арх. Ташев, как се ситуира архитектът на строителния пазар в момента?
Много слаб през последните години е интересът към труда на архитектите, но това до голяма степен зависи от конюнктурата на пазара. Общо взето повечето строителни предприемачи в момента не търсят най-добрите архитекти, а най-евтините по отношение цената на проектиране. Бумът в строителството, който беше през 1990-1994 г., показа, че големите строителни предприемачи, които се занимават предимно с жилищно строителство, възлагат в повечето случаи проектирането на изгражданите от тях сгради на известни архитекти. След това за съжаление повечето строителноинвестиционни компании създадоха собствени проектантски отдели, които изпълняваха буквално всичко, което иска от тях инвеститорът. В резултат на тези желания видът на София не е от най-хубавите. В повечето случаи се търсеше обем на строителството, без да се набляга на качеството при проектирането, на правилния избор на строителните материали и на квалифицираната работна ръка.
Само оцеляването ли е причина да падне цената на труда, полаган от архитекта?
Не, не бих казал, че оцеляването е основната причина да намалее значително цената на труда, извършван от проектанта. В момента има голям дъмпинг между колегите, което също понижава качеството на проектирането. Много архитекти след закриването на държавните проектантски бюра останаха на улицата, което пък ги накара значително да намалят цената на архитектурния труд до драстично ниски цени. Тогава съвсем логично е не толкова претенциозни строителни предприемачи да се ориентират към тях. Още по-логично е след това качеството на подобен проект да бъде много лошо. Малко хора разбират, че е по-добре да платиш повече за качествен проект, отколкото след това от некачествения проект на архитекта предприемачът да плаща много повече за изграждане на сграда с неясни архитектурни параметри, което пък се отразява върху цената на готовото строителство.
Сега у нас не може да започне строителство без утвърден архитектурен проект. Това дава реална предпоставка да бъде издигната ролята на архитекта. Съществува обаче пародокс - въпреки реалния пазар цената на труда на архитекта пада. Какво е обяснението ви?
Цената зависи от самите архитекти. Това, че цената на труда, полаган от архитектите, пада, произтича от факта, че нямаме силен съюз на архитектите, който да защитава интересите на хората от този бранш. По същия начин стои и въпросът с прословутата Камара на архитектите, която от 1990 г. съществува, но все още нищо конкретно не е постигнала. Няма и закон или наредба за камарата, която да лицензира проектантите, които могат да извършват една или друга дейност. Камарата би трябвало да определя и стабилни цени на проектирането съобразно икономическата обстановка в страната.
Готов ли е българинът да повери в ръцете на архитекта проектирането на дома?
За съжаление българинът все още не е готов на подобна стъпка, защото като че ли повечето от нас разбират най-вече от футбол и архитектура. Малцина са онези, които отиват при архитекта и казват, че разчитат изцяло на неговите предложения. Има клиенти, които отиват, при архитекта и казват например, че искат да му проектира американска къща, макар че след това в процеса на разговора се разбира, че въпросният клиент няма изобщо никаква представа какво точно представлява американската къща.
До каква степен проектантът е зависим от инвеститора и кой диктува модата в съвременната архитектура?
Инвеститорът е този, който определя каква е модната тенденция на архитектурата в момента. Малко са инвеститорите, които се доверяват изцяло на творческите виждания на проектанта. Повечето строителни предприемачи искат с по-малко пари да направят една къща, без да ги интересува в повечето случаи дали тя ще е красива и функционална.
Може ли да се каже в такъв случай, че архитектът поема функциите на чертожник?
Не, не бих казал, защото една сграда - хубава или лоша, трябва все пак да се измисли, макар че има хора, които, отивайки в проектантското бюро, носят купчина чужди списания и казват, че искат да имат буквално същата къща, която е представена в съответния журнал. Това естествено обезсмисля творческия процес в работата на архитекта и в известен смисъл превръща проектанта в чертожник.
Как успявате при проектирането на сгради да постигнете съгласие с по-капризни инвеститори?
Консенсус се постига единствено след многократни срещи и дискусии, след които в повечето случаи се постига съгласие между двете страни.
-Каква е модната тенденция на архитектурата в момента?
У нас не бих казал, че има някаква определена модна тенденция в момента, тъй като все още сме в периода на преход между една архитектура, която ни учеше всичко да бъде еднакво. За съжаление все още специални наредби определят вида на архитектурата. Според действията на наредбите можем да определим точно през кои години са построени например сградите с капандури, със скосения тип покрив и т.н.
-Можем ли да кажем, че българските тенденции в архитектурата трябва да се доближават до световните?
По-скоро тенденциите в родната архитектура трябва да се стремят да бъдат по-напред, отколкото да се доближават, но това вече зависи от способностите на българските архитекти да направят нещо по-добро от световното. Не трябва да се пренасят образци от историята, а трябва да се създават нови модели на архитектура.
Мислите ли, че българинът повече акцентира на скъпата мебилировка отколкото на добрата архитектура?
Да, определено е така. Българинът е готов да плати по $5-$6 за квадрат на един фаянсаджия, за да му постави плочките, но на архитекта в никакъв случай няма да плати подобна цена за квадратен метър проект. За повечето българи проектът е купчина хартия, която дава право да се извади разрешение за строеж.
Повечето жилищни сгради в столицата са доста еднотипни. Това не означава ли, че архитектурата престава да бъде уникално изкуство?
В масовото жилищно строителство не може да се говори за изкуство, но поне може да е по-разнообразно. Тук въпросът опира до самите предприемачи, които искат максимално да застроят терени и да спечелят колкото се може повече от изграждането на една жилищна сграда. Поради тази причина архитектите максимално се стремят да използват всички възможности за проектиране, регламентирани в наредбите. От спазването на всички тези изисквания проектантът изгубва най-вече свободата си да проектира една по-добра архитектура.
Какво печели столицата от частната строителна инициатива?
Не бих казал, че печалбата е кой знае колко голяма. "Лозенец" стана едно голямо гето от прекаленото застрояване. По-добър облик придобиха крайните квартали, на които преди много не им се обръщаше внимание.
Вече е готов законът за изработване на нов градоустроиствен план на София. Накъде според вас ще се развива столицата?
Столицата има няколко възможности за разширение, но те все още са много спорни. От изток ни подпира Витоша, на север също не става. Единствената възможност е да се развиваме на изток или на запад. Другата теория е за развитието на сателитни селища около София - разширяването на столицата от другата страна на Витоша, където има много хубави терени. Там обаче е много сложен проблемът с комуникациите. Разбира се, не са малко и кварталите на София - предимно западните, по линията на метрото, които не са достатъчно добре разработени.
Защо в момента няма големи имена. Това не означава ли, че архитектурата е на път да се превърне в анонимно изкуство?
Не бих казал, че няма големи имена на архитекти, но просто много малко се споменава за тяхната работа. Трябва непрекъснато да се изтъкват добрите архитектурни проекти, а съответно и техните автори, за да може хората по-лесно да ги асимилират.
Убеден ли сте, че всеки дипломиран архитект е професионалист?
Не, защото обучението на бъдещите български строителни специалисти не е на достатъчно високо ниво. Според мен не трябва да има щатни професори и доценти. Ако има такива, те трябва да са единици, които в повечето случаи да са администратори във факултета, отколкото преподаватели. Навсякъде по света архитектурното образование разчита на лектори, които са известни имена в бранша.
Може ли да се говори за архитекта като за гарант за крайния продукт?
Да, но зависи кой е архитектът. При известните имена самото име е гаранция за това, което прави. Докато се построи първата, втората сграда, която е проектирал даден архитект, никой не може да гарантира какво ще излезе от положения труд.
Йордан ЦОНЕВ, председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол
Йордан ЦОНЕВ, председателят на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, аргументира личното си предложение за удължаване на срока за плащане с 5% отстъпка на данъка върху недвижимите имоти така: "Новият срок до 31 август се налага поради огромното количество подадени декларации в последните дни на март и май, както и от големия брой приложения, необработени от общинските съвети."
Само седмица преди това ръководената от него комисия бе приела като крайна дата 30 септември, но председателят не се съобрази с това решение и лансира своята или по-точно на министър Муравей Радев идея за скъсяване на срока с един месец. В миналия брой в. "Имоти" отдели специално внимание на решението на бюджетната комисия. Редакцията бе убедена, че именно решението на комисията ще бъде внесено в пленарна зала, каквато е парламентарната практика, но явно председателят й има право на вето.
И още един аргумент: "Удължаването на срока се прави, за да може всеки данъкоплатец да получи съобщение за дължимите данъци, независимо кога е подал данъчната си декларация. " Данъкоплатецът обаче, за да си получи съобщението, трябва някой преди това да го напише. Едва ли за този кратък, при това отпускарски период срокът ще бъде спазен, след като до момента по данни на самия финансов министър още 4 милиона чакат известията си. Остава да изчакаме до средата на август, за да установим, че парламентът отново променя крайната дата.
Пари за компенсаторни бонове в този бюджет няма
Както обещахме в предишния брой на в. "Имоти", ще ви разкажем какво точно е необходимо да направи всеки, за да получи или не своя имот по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ). Защото следваме съвета на Никола Кацарски, председател на Съюза на лицата, неовъзмездени с държавна собственост: "Хората, които най-после придобиха право да си възвърнат незаконно отнетото им, трябва да проявяват упоритост, настойчивост и да търсят своите права."
ПО ПЪТЯ НА ЗАКОННО ТЪРСЕНЕ НА ПРАВАТА
През месец декември м.г. в Софийската областна управа си подадох документите за възстановяване на собствеността на варница в Сливница, разказва Соня Апостолова. От тогава до края на май трябваше да ходя многократно за получаване на решение или за отказ на решение. Междувременно беше назначена Лиляна Проданова, главен експерт в отдел "Реституция" на Софийски областен съвет. В продължение на 3 месеца всеки вторник и всеки петък ходех при нея. Във вторник тя ми казваше да отида в петък, а в петък ме препращаше за вторник. И аз очаквах своя документ. Накрая се умори и ми заяви, че трябва да отида при нея, но не знае кога има смисъл това да стане. Посещавах всички приемни дни. Винаги имаше много големи опашки. До края на май не ми издадоха решение. Въпреки че случаят, както там го наричат, беше сравнително чист, без особени усложнения.
През май се обърнах за помощ към Министерския съвет. Оттам изпратиха писмо до областния управител. Тогава ми се каза, че ще се пращат документите до Министерството на регионалното развитие и благоустройство (документ 1):
"На основание чл.6, ал.1, т.1 и във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти приложено ви изпращаме по компетентност преписка вх.№ 94С-105/23.12.1997 г.
Претенцията касае имущество, одържавено по ЗНЧИМП /ДВбр.302/1947г., което, видно от приложената документация, считано от 23.12.1947 г., е включено в капитала на Държавни варници - гр.Сливница, подведомствено на бившото Министерството на строежите и пътищата.
Считаме, че независимо от последващите преобразувания на Държавни варници компетентен да реши претенцията, предявена по реда на ЗОСОИ, е министърът на регионалното развитие и благоустройство, в който смисъл е и становището на Министерството на промишлеността."
След издаването на този документ аз трябваше да чакам решение на МРРБ, продължава Соня Апостолова, за да разбера кой ще издава заповеди за възстановяване. Дали това ще бъде областта или министерството, трябваше да се реши. Макар че в закона е казано, че когато нещо е разрушено, както е случаят с нашата варница, ще се издават тези заповеди за възстановяване от областния управител. Но аз ходих и в Министерството на регионалното развитие и благоустройство много пъти. За да улесня чиновниците, пренасях писмата на ръка. И накрая се сдобих с отговора (документ 2):
"По повод постъпила молба от Иванка Алексиева във връзка с отказа на областния управител на Софийска област да разгледа заявлението й за обезщетение по ЗОСОИ, след проверка на случая, изразяваме следното становище:
Видно от приложените към молбата документи обектите, за които се претендира обезщетение с компенсаторни записи, не съществуват реално. Предвид това обстоятелство е невъзможно към момента те да са част от дълготрайните материални активи на държавно варово предприятие. Собствеността върху недвижимия имот, в който са се намирали варниците, е възстановена в полза на заявителите.
Съобразно фактическата обстановка компетентен орган по силата на чл.6,ал.1 от ЗОСОИ се явява областният управител."
В този момент Соня Апостолова и останалите наследници си отдъхват. След тази активна преписка зам. областният управител на Софийска област инж. Борис Маскръчки подписва решение №41 от 2 юни 1998 г., в което се описва случаят и се дава отговор (документ 3):
"Уважавам претенцията на наследниците за обезщетяване на компенсаторни записи срещу одържавеното по ЗНЧИМП имущество на предприятието на фирмата "Варница" - Сливница."
След това обаче, продължава разказа си Соня Апостолова, започнаха поредните мъки. Трябваше да бъде оценен имотът. Но оценители казаха, че няма. Разбрах обаче, че в Софийска област си има назначен лицензиран оценител - Ани Мишкова. Отидох при нея. Тя прие цялата преписка и поиска само няколко допълнителни документа, свързани със строителството на варницата. Занесох документа - варницата е строена през 1941 г. След 2 седмици се обаждам да видя какво става с оценката. Няма да правя такава оценка, ми отговаря Ани Мишкова, защото моята началничка ми каза, че такива оценки в страната още не са направени и няма назначени други лицензирани оценители. Отидох при началник на "Държавни имоти" в Софийска област Елена Иванова. Тя ми отговори така: "От Министерския съвет ни поискаха данни за броя на издадените решения. И чакаме оттам постановление за оценителите."
ДО ТОЗИ МОМЕНТ В СОФИЙСКА ОБЛАСТ СА ИЗДАДЕНИ 100 РЕШЕНИЯ, А СА ПОЛУЧЕНИ 1000 МОЛБИ ПО ЗОСОИ
7 юли, среща със заместник областния управител Борис Маскръчки. За в. "Имоти" г-н Маскръчки обясни:
"Проблемът не е в областната управа. Ние ще издадем решения. Но оценка не можем да направим, за да не блокираме други звена от веригата, която някъде се е скъсала. От Министерството на финансите ще назначат оценители в областите. Работата ще си я свършим в определения срок. Но бонове няма. Приватизацията толкова се забави, може и издаването на боновете да се отложи. Те не са напечатани. Проблемът е в парите. Няма бюджет за осигуряване на оценителите. Трябва да се прегласува Законът за бюджета, т.е. да се актуализира.
8 юли, среща с Никола Кацарски, председател на Съюза на лицата, неовъзмездени с държавна собственост:
"Засега сдружението не се е събрало и не може да направи нищо. Ще изчакаме и ще видим какво може да се направи" (бел. ред. в миналия брой на в."Имоти" споменахме, че сдружението се ангажира с молба-жалба до Министерския съвет).
КОЙ ТРЯБВА ДА НАЗНАЧИ ОЦЕНИТЕЛИТЕ? ИМА ЛИ ПАРИ В БЮДЖЕТА ЗА ТЕХНИТЕ ЗАПЛАТИ?
9 юли, Министерство на финансите. Среща с Иван Еничаров, началник на Главно управление "Държавно юрисконсулство", отдел "Държавни имоти".
- Г-н Еничаров, кой ще назначи оценителите?
- Министерски съвет.
- Кога?
- Още този понеделник (13 юли).
- Има ли пари за техните заплати?
- Не съм финансист. Питайте в бюджета.
9 юли, Министерство на финансите, среща с Добри Пинджуров, началник на управление "Бюджет":
"Разбира се, че има бюджет. Заплатите ще са уредени. Не се знае обаче колко пари ще са необходими за оценителите и дали предвиденото ще е достатъчно. Но пари за компенсаторни бонове не са предвидени. Това означава, че те ще се включат в бюджета за 1999 г."
До този момент не се знае в какъв срок трябва да се направят оценките. Както писа в. "Имоти", това е проблем, заложен от законодателя в самия закон.
В бюджета няма пари за компенсаторни записи.
Затова възможно ли е с решението и оценката на имота да се участва директно в процеса на приватизация?
На този въпрос от Агенцията за приватизация отговарят утвърдително. Юристката Галя Гергова съветва да се изготвят с квалифициран специалист писма, в които молителят да се позовава на съответните членове в ЗОСОИ, за да получи право за директно участие в приватизацията.
Първата копка на "Хилтън" ще е на... Първата копка на петзвездния хотел "Хилтън" в София ще бъде направена в средата на юли, съобщиха от Главболгарстрой в края на миналия месец. От Столична община за в. "Имоти" уточниха, че дългоочакваното събитие се отлага за по-късно.
Междувременно различни екологични организации приеха протестни декларации, в които обявявят, че изграждането на луксозния хотел не е съобразено с екологичната ситуация в столичния квартал "Лозенец". Те предлагат на общинските власти да се проведе референдум за мораториум върху застрояването на зелените площи в столицата и софиянци сами да решат необходим ли е "Хилтън". Въпросът сега, който може да си зададе всеки, е защо те избраха точно този момент от развитието на проекта, когато нещата са почти стигнали до точка, от която връщане назад би означавало само едно - провал на България към чужди инвеститори. Ако строежът не се осъществи, възможно е да остане за дълго време последният проект за подобна инвестиция. Затова и отговорът на въпроса за избора на момента трябва да се търси не сред екоаргументите, а някъде другаде.
ПРЕДИСТОРИЯТА НА ПРОЕКТА
Идеята за строеж, който да е част от международната хотелска верига "Хилтън", възниква още през юли 1993 г. неизвестно по какви съображения в главата на станалия като нарицателно име бивш столичен градоначалник Александър Янчулев. Тогавашният общински съвет отхвърли идеята му, но година по-късно той успя да я прокара пред общинските съветници. За целта бе създадена Компания за луксозни хотели. Нейни учредители станаха Столична община (СО) и френската фирма ФЕАЛ интернасионал с уставен капитал от 1 млрд. лв. От тях 60% трябваше да осигури френската фирма, а останалите пари - от общината.
Първоначалният проект предвиждаше софийският 5-звезден суперхотел "Хилтън" да бъде 17-етажен, с 256 стаи, с ресторанти, бизнес- и търговски център. Той бе дело на авангардиста Рикардо Буфил, арх. Лозан Лозанов и арх. Атанас Панов.
В средата на декември миналата година обаче, когато Антоан Николов, станал три месеца по-рано председател на съвета на директорите на Компанията за луксозни хотели и председател на Столичния общински съвет, подписа с Каролин Кан, представител на IFС, споразумение за отпускането на $26,4 млн. кредит. Появи се съобщение, че "Хилтън" ще бъде с нов проект - височината на сградата ще е съобразена със сградите в околността, т.е. по-ниска. Друга причина за намаляване на височината е, че ЗОНАТА ВЪРХУ КОЯТО ЩЕ СЕ СТРОИ ХОТЕЛЪТ, Е ЗЕМЕТРЪСНА и осем-девет етажа е допустимата височина. Освен това изгледът към Витоша и парковата среда също предполагат по-ниско строителство, уточни тогава за в. "Имоти" г-н Николов. Независимо обаче от стопяването на етажите сумата, необходима за реализирането на проекта, е същата - $46,7 млн. От тези пари смесеното дружество и акционерите трябва да осигурят $20,3 млн. Френската фирма Феал, която е главният изпълнител на проекта, участва с $8,2 млн., а Главболгарстой - с $3,7 млн. За първи път фирма Хилтън, която по принцип се занимава с мениджмънта на хотелите от веригата, инвестира в подобен проект $4 млн. Общинското участие е с апортна вноска от 10 дка, което представлява 21,64% от капитала на дружеството.
Световната банка ще даде заем от $26,4 млн. Основните кредитори на проекта са Сосиете женерал и Австрийската национална банка. Условието, при което ще бъдат отпуснати средствата, е едногодишен гратисен период от датата на приключване на проекта, а срокът за възстановяване е 2013 г. при лихва LIBOR + 4,25%.
Да се надяваме, че силите на инвеститорите няма да стигнат само до втора копка, тъй като първата вече беше направена на 26 октомври 1995 г. от тогавашния кмет на столицата Александър Янчулев, а събитието уважи френският посланик Марсел Тремо. На коктейла след първата копка Жан-Пол Херцог, вицепремиер на хотелската верига, обяви, че до една година ще започне и набиране на персонала - 1000 нови работни места за хотелиери и ресторантьори.
Уточняването на собствеността на "Дондуков" 8 ще реши проблемите на Младежкия театър
В бр. 26 от миналата година в. "Имоти" писа, че Младежкият театър може да престане да съществува, ако образователното министерство не се съгласи културното ведомство да плаща "приличен" наем за ползване на Студентския дом от артистите. Причина за публикацията бе изпратеното на 23 юни 1997 г. от министър Веселин Методиев предупредително писмо до колежката му Емма Москова, в което той съобщаваше, че подчинените й артисти трябва да напуснат сградата на пл. "Народно събрание" №10 до 15 дни - краен срок 7 юли.
Мотивът: неплатен наем от септември 1996 г. Исканите пари занапред бяха фиксирани на 1,950 млн. лв. месечно - сума непосилна за театралите. Ако трупата сключи договор със Студентския дом, театър ще има, отсече тогава пред репортер на в. "Имоти" зам.-министърът на културата Николай Поляков. Малко по-късно ръководството на театъра подписа договор при по-приемливи за актьорите условия, но това не реши проблема изцяло, тъй като ВЕЧЕ 12 ГОДИНИ ТЕАТЪРЪТ НЕ ИГРАЕ НА СОБСТВЕНА СЦЕНА.
За съжаление година по-късно не е направено почти нищо, въпреки че не веднъж от Министерството на културата са съобщавали, че ще сторят всичко възможно колкото се може по-скоро, за да може трупата отново да заиграе на собствена сцена. Дори беше съобщено, че специална експертна група е подготвила всички необходими документи, които трябва да разгледа Министерският съвет, за да се реши окончателно кой е собственик на сградата на "Дондуков" 8.
За цяла година обаче нищо не бе постигнато, правителството така и не намери време да се вгледа в проблемите на трупата. Единствено се подписа договор, който урежда ползваните в момента от Младежкия театър помещения в Студентския дом.
ДЕЙСТВАЩИЯТ ДОГОВОР ИЗТИЧА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ и за да не се стигне до ситуацията от миналата година, ръководството на театъра вече е разговаряло с Министерството на образованието (собственик на Студентския дом) относно новия договор. Наемът, които плаща театърът на образователното ведомство, в момента е съвсем приемлив и въобще не може да се каже, че е непосилен за театъра, уточни пред репортер на в. "Имоти" Георги Кадурин, директор на театъра. Още повече че от януари влезе в сила изменението на Закона за държавната собственост, който регламентира как ще се дават под наем различни обекти, чийто собственик или съсобственик е държавата. Така че с прилагането на закона ръководството на Младежкия театър очаква бъдещият договор да доведе до увеличаване на дивидентите както на театъра, така и на Студентския дом. След сключването на новия договор, вероятно в края на септември, г-н Кадурин се надява да бъде регламентирано ползването на втората зала на Студентския дом, която по право трябва да се владее от студентите.
Междувременно, за да тръгне строежът на Младежкия театър на "Дондуков" 8, е необходим търг. Проблемът обаче е в собствеността на имота, който е общинска и държавна собственост. Специално за в. "Имоти" зам.-министър Поляков обяви, че екипът, ръководен от министър Емма Москова, е твърдо решен да доведе до финал построяването на театъра. Докато се уточнят нещата обаче според г-н Поляков, театърът трябва да продължи да обитава сградата на Студентския дом със съгласието на собственика, тъй като друг вариант засега няма. Мрачни са перспективите за институции без собствен сграден фонд, е категоричното мнение на експерти от културното ведомство.
ТЪЖНАТА ОДИСЕЯ НА МЛАДЕЖКИЯ ТЕАТЪР е предопределена още през август 1985 г., когато на заключителния коктейл на варненския кинофестивал "Златната роза" актрисите на Младежкия театър Аня Пенчева и Ваня Цветкова може би на шега питат Тодор Живков: "Няма ли скоро да се ремонтира театърът? ". Тогава името на театъра е Народен театър на младежта "Людмила Живкова". Решението е взето моментално, без да са готови каквито и да било проекти за реконструкция. Така в снежния януари на 1986 г. театърът е изнесен от "Дондуков" 8.
ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ НЕ Е НАПРАВЕНО ПОЧТИ НИЩО въпреки обещанията, че ремонтът ще трае само 12 месеца.
Първото предложение за реконструкция е на фирма Елпида, чийто централен офис се намира непосредствено до сградата на театъра. Тя е била готова в началото на 1996 г. да вложи около 280 млн. лв. за завършването му, но условието е било да използва под аренда за 25 години помещенията над театъра, които в момента са офиси на политически партии и на Националата електрическа компания.
След предложението Николай Недялков, директор на театъра по това време, заяви, че най-добрият начин за решаване на проблема е да се обяви търг за сградата, но за това първо е необходимо да се уреди собствеността й. В момента една част от собствеността е общинска, а друга - държавна. Едва след това може да се обяви търг за проект и завършване на ремонта, е категоричен г-н Недялков, но никой тогава не взема под внимание неговите предупреждения. Със сигурост, ако собственикът на сградата беше уточнен, наддаването тогава щеше да спечели петролната компания, смятат запознати с офертата, но внесената допълнително нова клауза силно е притеснила артистите.
МЛАДЕЖКИЯТ ТЕАТЪР Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ ОБЕДИНИ СЪС СПОНСОРИРАНИЯ ОТ ФИРМА ЕЛПИДА ПЪТУВАЩ ТЕАТЪР а ръководството на новата формация да поеме директорът на Пътуващия театър.
Ако двете трупи се бяха обединили, на мястото на сегашния строеж на 24 май миналата година трябваше да отвори врати модерна нова сграда, а на сцената й да се играе първата премиера на новата трупа, наречена Младежки пътуващ театър.
Комисията по култура към 37-ото Народно събрание категорично се обяви против направеното предложение, а депутатът от БСП Иво Атанасов заяви, че въпреки липсата на държавни средства довършването на строежа не трябва да е за сметка на обезличаването на двете театрални формации. Кюстендилският соцдепутат по същото време бе спряган като евентуален бъдещ културен министър.
ВТОРАТА ОФЕРТА В КРАЯ НА 1996 Г. ПОЛУЧИ СЛЕДВАЩИЯТ ДИРЕКТОР НА ТЕАТЪРА
- актьорът Сотир Майноловски. Тя бе на Давко груп холдинг, занимаващ се с детско книгоиздаване. Президентът му Валентин Станков е бил готов да даде необходимите според актуализираната сметка 320 млн. лв. за завършване на строежа, но с едно условие - да ползва в срок от 30 години четвъртия етаж над театъра. Едно основателно желание, щом като ще броят толкова милиони. За съжаление и това предложение увисва в пространството.
Сега, когато проблемите на Младежкия театър не търпят отлагане и е съвсем ясно, че държавата не може днес, а още по-малко утре да отдели необходимите средства за довършването на ремонта, според директора на театъра Георги Кадурин ПРЕД МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА СТОИ БЮРОКРАТИЧНА ЗАДАЧА С ЕДНО НЕИЗВЕСТНО
- да уреди собствеността на сградата, защото едва ли някой ще се бръкне да даде милиони без нищо насреща. Иначе съвсем в допустими граници е твърдението, че ремонтните работи могат да бъдат завършени за не повече от година и е напълно възможно много бързо да се намери някой, който да предложи пари само за театралната част без други претенции, а след това да превърне сградата например в игрален дом или нещо подобно, което скоро да върне инвестициите му.
В началото на миналата година трупата на Младежкия театър организира протестно шествие от пл. "Св. Александър Невски" до "Дондуков" 8. Тогавашният директор на състава Николай Поляков, а няколко месеца по-късно зам.-министър на културата, положи пред руините на театъра жълто-червената емблема на театъра. "Останало ни е едното чакане, о, правителство любезно", заяви от импровизирана трибуна актьорът Стефан Мавродиев. Артистичният състав на театъра заяви, че заравят знака на Младежкия, който ще бъде открит от археолози най-малко след 1000 г., за да се знае, че и по тези земи някога е имало култура.
Георги Кадурин, директор на Младежки театър:
- Г-н Кадурин, кой трябва да бъде собственик на "Дондуков" 8?
- За да се построи театърът по-бързо, собственик на сградата трябва да бъде общината. След това трябва да се реши дали Младежкият театъра ще бъде държавен или общински. Това е само една формалност, въпрос на договореност.
- Правени ли са през тази година разчети колко средства ще са необходими за довършване на строежа?
- В момента не са правени никакви сметки колко средства ще са необходими за довършване на започнатото. Преди обаче да се говори колко средства ще са необходими, трябва да се помисли за промяна в проекта на театъра. Старият план предвижда изграждането на пракалено голяма зала, която въобще не е необходима на трупата, също камерна сцена, две репетиционни зали, едната от които може да бъде използвана за сцена. За да не се хвърлят напразно много средства, е необходимо да се проведат поредица от разговори между архитекти, театрали и технически лица, за да се прецени точно какво е необходимо, тъй като България е изпъстрена с огромни театрални зали, които отдавна не могат да се напълнят със зрители и са много далеч от изискванията на съвременния театър като обем. Една зала от 300 души е съвсем достатъчна според съвременните разбирания за модерен театър. Всякакви пионерски акции на директора на театъра са абсолютно безсмислени, след като не е ясно кой е собственикът на сградата. В противен случай винаги ще се стига до голия ентусиазъм и до заблуждаването на обществото, че нещата в скоро време ще бъдат решени.
EИБ НЕ ПРИЕМА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ТЪРГА
EИБ НЕ ПРИЕМА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ТЪРГА за проект "Единен център за управление на въздушното движение - фаза 2", съобщиха от фирмата ИНОС 1 ООД на 8 юли. Фирмата, която участва в търга, но не спечели, е получила уведомително писмо от ЕИБ. От банката оставят на българските власти да решат какво ще правят по-нататък по въпроса.
ПЕТ РЕШЕНИЯ ЗА КОНЦЕСИИ върху части от крайбрежната плажна ивица, одобри правителството.
Дружеството Св. св. Константин и Елена - Варна, ще получи концесия върху четири плажа с обща площ 23 768 кв.м. Според правителствените решения срокът на концесията е 10 години. Концесионерът ще ползва морския плаж за рекреационни цели и ще осъществява свързани с предмета на концесията услуги и дейности. Той се задължава да не събира входни такси за морския плаж, както и да застрахова обекта. До 30 ноември всяка година той ще изготвя инвестиционна програма за следващата година.
Банковата гаранция за изпълнение на задълженията по договора е в размер на 20% от концесионното възнаграждение за всяка година. За всяка от четирите концесии Св. св. Константин и Елена ще плати еднократно по 6 млн. лв. Сумите трябва да бъдат преведени в 10-дневен срок от подписването на концесионния договор.
Годишното концесионно възнаграждение се изчислява на базата на минималната работна заплата за страната, валидна към 1 май на текущата година, и се изплаща ежегодно на две вноски: първата вноска в размер на 30% от определеното годишно възнаграждение, платима до 31 май на текущата година, и втората вноска в размер на остатъка от определеното годишно възнаграждение, платима до 30 ноември на текущата година.
Правителството определи фирма Дюни - Созопол, за концесионер на морския плаж "Дюни". Общата концесионна площ по договора е 33 130 кв. м, а срокът на концесията - 10 години. Първоначалната вноска за тази концесия е 20 млн. лв., а банковата гаранция - 10% от концесионното възнаграждение за всяка година. Годишното възнаграждение за всяка година се определя на базата на минималната работна заплата за страната.
Правителството упълномощи министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи петте договора за концесии, след като решенията бъдат публикувани в "Държавен вестник".
3 180 МЛН. ЛВ. ЩЕ БЪДАТ ГОДИШНИТЕ ПРИХОДИ от вторични суровини в Перник, бе съобщено на 8 юли при представянето на проекта "Модел за управление на битовите отпадъци", разработен от клуб "Икономика 2000" за общините Перник и Ковачевци.
Сега ромските бригади в Перник изкарвали по около 20 млн. лв. на година при обработването на 10-15 на сто от цялата смет.
Клуб "Икономика 2000" е създал нормативните документи по проекта за общините Перник и Ковачевци в сътрудничество с Министерството на околната среда и водите, съобщи неговият изпълнителен директор и вицепрезидент Борислав Тафраджийски.
До септември всички общини трябва да имат изготвени наредби в тази област, каза той. В община Ковачевци тези правилници са приети. Забавянето можело да лиши Перник от средства на Националния фонд за опазване на околната среда, с които е планирано изграждането на депо за отпадъци.
Средствата се предоставят на първите общини, приели правилници в тази област, обясни г-н Тафраджийски. Той допълни, че проектодокументите и анализите, направени за Перник и Ковачевци, могат да се използват от всички общини в България при изработването на техните проекти.
ПО ЗАПАДНОЕВРОЕПЙСКИ МОДЕЛ ЩЕ ПЛАЩАТ ВОДАТА В ШУМЕН, съобщи на 8 юли директорът инж. Светлозар Дамянов на местната фирма Водоснабдяване и канализация. Тя ще въведе нова компютърна система, която влиза в сила от 15 юли, съобщи на пресконференция днес .
Разкриват се пет пункта в Централна поща и клоновете й в града. Клиентите на ВиК ще могат да платят своите сметки където пожелаят. Пунктовете са обхванати от обща компютърна система и ще обслужват абонатите по 9 часа в работните дни. По думите на директора, Шумен е първият град в България, който предоставя избор на клиентите си.
За Шуменския регион договорите, които трябва да се подпишат от водоснабдителното дружество и абонатите са 81 482. Досега са подписани 51 150, което е 66% от общия брой.
150 МЛН. ЛВ. ТЪРСИ ЕКОЛОГИЧНОТО МИНИСТЕРСТВО за запечатване на сгуроотвала на ТЕЦ "Марица Изток 1" търси екологичното министерство. Това съобщи на пресконференция на 7 юли в Гълъбово министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. Годишно източномаришките централи изхвърлят над 100 хил. тона прах, а сгуроотвалът до Гълъбово сипе редовно прах над града.
В момента върху 400 кв. м се извършва експеримент за запечатването му, като досега опитите не са особено успешни и на помощ ще бъдат поканени канадски специалисти, съобщи министър Манева. Екоминистерството ще подпомогне общината в Гълъбово за създаване на залесеителни пояси около града.
200 млн. екю може да даде Евросъюзът за изграждането на втори мост над Дунав
Европейският съюз е готов да кредитира с 200 млн. екю изграждането на втори мост над река Дунав при Белене-Чоара, съобщи миналата седмица проф. Марин Деверджиев, председател на асоциацията Централен транспортен коридор Север-Юг. Проектът е изработен още през 1995 г., но е бил отхвърлен от правителството на Жан Виденов, уточни проф. Деверджиев.
Според експерти изграждането на втори мост на Дунав точно при Белене ще осигури не само значителни допълнителни бюджетни приходи на региона, но ще стимулира икономическото и социалното развитие на страната. Предимствата на моста Белене-Чаора са: това е най-късото разстояние от 863 м между двата бряга, има наличие на строително-монтажни бази, лиман за тежки товари, пристанища, жп гари, автостопанство, открити и закрити 400 хил. кв. м складови площи. Освен това МОСТЪТ ПРИ БЕЛЕНЕ Е НАЙ-ЕВТИНИЯТ И КОМПРОМИСЕН ВАРИАНТ за България, Румъния, Гърция и Турция, както и за останалите държави, чийто товари ще преминават транзит през територията на България.
И времето, и разходите, и изкуственото противопоставяне на дунавските общини едни на други по въпроса къде да бъде вторият дунавски мост щяха да бъдат спестени, ако транспортното министерство имаше ясна и точна политика. Удивително спокойно същото министерство пренебрегваше развихрената неконструктивна дунавска дискусия, без да даде ясни ориентири. Например и досега то не е дало пояснение защо трябваше да се спори с Румъния и да се търси МЕЖДУНАРОДЕН АРБИТРАЖ, ЧИЯТО ЦЕНА Е 600 ХИЛ. ЕКЮ за мястото на втория дунавски мост. Никъде по този повод не са съобщени мотивите: защо България се отказа от утвърдения още през 1974 г. българо-румънски проект, в който се е предвиждало за такъв мост да се използва баражната стена на Хидротехническия комплекс Никопол-Турно Мъгуреле (Белене-Чаора). По-учудващото обаче е, че в непрекъсващата информационна хроника за изграждането на дунавските мостове преобладават импровизации и отклоняващи конструктивността действия. Например как може да се обясни фактът, че не бе оповестено, че на 17 декември 1996 г. МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ Е ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ за изграждането на два моста за смесени железопътни и шосейни превози на р. Дунав в районите на Видин-Калафат и Белене-Чаора. Дори Европейският съюз предложи английската фирма Александър Гиб да изготви проектите за новите мостове.
Въпреки изтъкнатите предимства мостът Белене-Чаора не може да бъде антитеза на съществуващите други варианти. За целта обаче проектът трябва да се разгледа приоритетно, тъй като за изпълнението му готовност не крият международните финансови институции, е мнението на експерти. Освен това строителството му ще бъде естествено и оптимално продължение на Европейския терминал - тунела под Ламанша и канала Рейн-Майн-Дунав.
Не е за пренебрегване и друго обстоятество, че формираният чрез продължението на трасето на моста Белене-Чаора централен транспортен коридор Север-Юг ще направи България предпочитана от спедиторите, преминаващи през територията ни от 4-те посоки на света, а това без съмнение след това ще е и най-късият път от Дунав до Бяло море.
Асоциацията Централен транспортен коридор Север-Юг е създадена през 1995 г. Идеята е общините да си съдействат и с помощта на централната власт да бъде изграден ценрален транспортен коридор Север-Юг, минаващ през територията на България. Според членовете на асоциацията маршрутът му трябва да преминава по направлението на Дунав, при Белене-Чаора, през Стара планина през прохода при Троян и да достига след пресичане със средните Родопи до българо-гръцката граница. От там коридор Север-Юг трябва да осигури достъп на всички транспортни средства до беломорските пристанища.
228,970 МЛРД. ЛВ. СУБСИДИЯ са получили общините
228,970 МЛРД. ЛВ. СУБСИДИЯ са получили общините от началото на годината, след като на 7 юли Министерството на финансите преведе 8,25 млрд. лв. От цялата субсидирана сума 205,252 млрд. лв. е обща субсидия, а 23,718 млрд. лв. - целева.
С БЕЛЕЗНИЦИ И 10-ГОДИШНА ПРИСЪДА на 10 юли от съдебната зала към затвора тръгна 32-годишният Здравко Минев, управител на МР груп и изпълнителен директор на Народната инвестиционна строителна компания, съобщи кореспондентът на БТА във Варна.
Съдебният състав с председател Ангелина Лазарова присъди максималния размер на наказание по член 211 от Наказателния кодекс при строг режим на изтърпяване. Престъплението се квалифицира като безпрецедентно по обсега на нанесените имуществени вреди, с висока степен на обществена опасност.
Съдът призна за виновен подсъдимия, че за периода март - април 1995 г. с цел да набави за себе си имотни облаги е нанесъл имотни вреди за 112 млн. 686 хил. и 290 лв. Пострадали са 1675 граждани, у които е събудил и поддържал заблуждение, че чрез предварителни договори за покупка на земя ще станат нейни собственици.
На 30 май 1995 г. Минев изтеглил всичко от разплащателните сметки на фирмите си, през юни същата година правил опити да си върне задграничния паспорт, не се е възползвал от възможността да изчисти задълженията си, а на 12 юли е задържан. От 3 декември 1996 г. е под домашен арест. Днес съдът измени мярката за неотклонение със задържане под стража. Минев ще трябва да заплати държавните такси и разходите по делото. Има право да обжалва присъдата. А пострадалите чрез граждански искове ще могат да търсят възмездяването си.
След Димитър Францов от Бамс това е вторият реално осъден фараон, останалите получиха присъдите си задочно, защото или са извън страната, или в неизвестност.
