ДХС май ще се сдобият с акт 16
Седем проектанта заснемат обекта на Дома на хумора и сатирата с една единствена, свята надежда - уреждането на акт 16. След 13 издания на Международното биенале на Хумора и сатирата в изкуствата, 7 издания на Международния фестивал на комедийния филм, 7 Национални срещи - Наддумване - Благолаж, 258 изложби за 25 години, 7 издания на алманах Апропо, 4 сборника Смях и болка, 43 издания на Габровски шеги на 20 езика и уникалния CD-ROM Щипка хумор дневно - 20-21 век, най-сетне в тунела на смешната къща ще изгрее светлина. Дано!
Габровска тенисистка на Дюни-Оупън
Младата габровска тенис-надежда Стела Катевска ще вземе участие в международния тенис турнир Дюни-Оупън за девойки до 18 години, който ще се проведе от 6 до 12 септември в едноименния черноморски курортен комплекс. Състезателката успя да влезе тази година в челната трийсетица от Националната тенис-ранглиста след две успешни участия в турнири. В момента Катевска тренира двуразово на кортовете в комплекс Христо Ботев. Всеки ден 16-годишната майсторка на ракетата играе мачове с представители на габровския тенис-клуб. Най-оспорваните тренировъчни срещи са между нея и тенис-учителите Александър Александров и Свилен Мълчанков. Липсата на средства засега спъва международната спортна изява на Стела, коментира нейният баща, известният акробат Любо Катевски. Участието на едно момиче в турнири извън България, валидни за световната ранглиста коства на родителите му и на отбора около хиляда-две хиляди щатски долара, които поне засега липсват в Габрово. Да се надяваме, че спортни меценати в града ще обърнат внимание на обещаващата тенис-надежда и ще инвестират в нейното състезателно бъдеще.
Изяснени са причините за голямата трудова злополука
Готов е докладът на инспекторите от РИТ за трудовата злополука, която стана на 10 август на бул. Могильов 52 в Габрово. При направа на канал за отвеждане на повърхностни дъждовни води възниква електрическа дъга от междуфазово късо съединение на наранен ел. кабел високо напрежение 10 киловолта. Обгорен е бригадирът Илия Йорданов - по лицето, гърдите и ръцете около 30 процента първа и втора степен; зидаро-кофражистите Христофор Ангелов и Сергей Стефанов са леко обгорени по ръцете и краката; леко обгорен по лицето и едната ръка е и минувачът Димитър Петков. В обясненията си бригадирът Йорданов пише: Преди започване на работата обиколихме целия обект и бях запознат с разположението на подземните съоръжения и комуникации. Бяха ме уверили, че на това място под дърветата няма кабел. След като видяхме повредената обвивка на кабела, помолих техническия ръководител Слави Узунов да информира ел. лабораторията на район Електроснабдяване - Габрово. Първи аз започнах да разчиствам с лопата кабела, а след това продължиха колегите ми. В един момент последва страшен взрив и светлина и почувствах по лицевата част и гърдите си силна топлина. Дръпнах се назад към тротоара и крещях от болка и уплаха. Видях някаква кола, посочиха ми да вляза в нея и ме откараха в ОРБ Д-р Тота Венкова.
Експертите са установили, че до 1 август т.г. обект Канализация се ръководи от техническия ръководител инж. Стефка Капанова, която е извършила инструктаж по безопасността на труда на бригадира и другите двама пострадали работници от фирма Проектстрой - Петър Петров. При започване работа на обекта и за третото тримесечие има подпис на инструктираните, но не са записани датите, когато е станало това и няма подпис на лицето, което е провело инструктажа. Пострадалите потвърждават, че са инструктирани по БХТПО на обекта. В момента на злополуката технически ръководител е строителният техник Латинка Григорова. Тя обаче е в процес на приемане от предшественичката си и не се е разпореждала, нито е вземала управленски решения за хода на реконструкцията по бул. Могильов. Анализът на експертната комисия сочи, че причините за трудовата злополука имат организационен характер. Бригадирът Илия Йорданов сам е разпоредил на багериста да извършва изкопни работи в близост до кабелните комуникации на тротоара, с което са нарушени нормативните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. От президента на фирмата Петър Петров ще бъде потърсена административно-наказателна отговорност по чл. 413, ал. 1 от КТ. Същата мярка ще бъде приложена и спрямо техническия ръководител инж. Стефка Капанова. Дадени са предписания да се проведе обучение и изпит на техническите ръководители във фирмата, като се извърши извънреден инструктаж и целият личен състав бъде запознат с причините и нарушенията при злополуката.
Карикатури от острова на Афродита в ДХС
Днес се открива самостоятелна изложба на Алпер Сусузлу от Кипър в Дома на хумора и сатирата. Изложбата е от карикатури и цветни рисунки със заглавие Рисунки от острова на Афродита. Връзките на Сусузлу с ДХС датират от 1985 г. и той е редовен участник в Биеналетата на хумора и сатирата в изкуствата. Роден е през 1954 г. в село Сусху, област Пафос. Завършва лицея Куртулуш и продължава образованието си в Истанбул в областта на рисуването на модели. Основател, директор и актьор е в културната асоциация МЕТ. С негово съдействие се създава Асоциацията на кипърско-турските карикатуристи. Публикува цикъла Уменията, необходими, за да оцветим нашата музика. Издава и картинна версия на историята на народния герой Мидас. Негово дело са комикса Кой стори това нещо на Демокрацията, многобройни илюстрации, плакати, корици на книги. Автор е и на творбата Кипър - 3572 квадратни метра. Основател е на първата частна театрална трупа в Кипър под наименованието Кипърско-турски комедиен театър. В момента работи като актьор, драматург и директор. Поставил е 15 пиеси, а под формата на сериал е издал автобиографичен роман, озаглавен Концентрационни лагери. Първи в Северен Кипър прилага маслена живопис в своите карикатури. Участвал е във фестивали във Великобритания, Япония, Франция. Сега работи към изпълнителния комитет на Група К и групата за хумор Фамагуста. Организирал е 30 самостоятелни и е участник в много групови изложби по целия свят. Носител е на 26 национални и международни награди в Швейцария, Италия, Турция, Швеция, Македония, Израел, България.
Плодпродукт - Габрово изнася продукция в Германия и Австрия
Обичта не е користна, но когато интересите се допълват, хармонията е впечатляваща. Донякъде така стоят нещата и с обичта към лятото. Сезонът е любимец на болшинството от нас заради ограничената консумация на тока, изобилието от плодове и зеленчуци, които дават рамо на крехкия ни бюджет. Из града ни се носят приказки за високи заплати в Плодпродукт. На фона на общата стагнация. Решихме да проверим има ли истина в тези легенди и се срещнахме с управителя на фирмата.
- Г-н Братованов, верни ли са легендите за заплатите при Вас?
- Не са легенди, а истина. Миналата година специалистите, които работеха на смени вземаха по-високи заплати от мен, а моята беше 300 хиляди лева. Портиерът ни например взема 140 хиляди основна заплата. Въпреки че сме малко предприятие за сферата на консервната промишленост в сравнение със севлиевското, ловешкото и казанлъшкото, реализираме добре продукцията си.
- Министерството отпусна 14 милиарда лева на социални заведения, болници, детски градини за изкупуване на консерви, за да подпомогне реализирането на застоялата продукция. Имате ли проблеми от този тип?
- Имаме останали 20 тона краставички, но в никакъв случай не може да се говори за проблеми с реализацията на продукцията ни. Мога да споделя радостта си, че завчера сключих договор за износ на 250 тона сливов концентрат за Австрия и Германия. Германците ни приведоха 30 % от сумата авансово, което говори за доверието в качеството и коректността ни. В момента товарим за Русия. Опитваме се да възстановим руските пазари. Не е тайна, че в един период стагнация имаше и в двете страни. Преговаряме и с Румъния за износ на конфитюри.
- Какво е съотношението на продукцията, която се реализира на вътрешния и на външните пазари?
- Тази година спечелихме три търга за задоволяване нуждите на армията. По тази причина износът сега е около 87 %, а преди беше около 92-93 %. При всички случаи цифрите показват добра реализация на продукцията ни. За вътрешния пазар предоставяме продукти и суровини главно на хлебопроизводители за пълнеж на тестени изделия, на търговци на едро от Черноморието за сладоледи и кремове.
- Колко човека работят при Вас?
- 110 постоянни и около 100 сезонни работника. Плодпродукт е приватизиран 100 % чрез работническо- мениджърска приватизация. Видях как коренно се промени мисленето и отношението на хората към работата и собствеността. Чувстват се като стопани, защото всеки е участвал с лични средства в закупуването на предприятието. Дяловете се разпределиха спрямо трудовия стаж и квалификацията. Има работници с повече дялове, отколкото ръководители.
- Стоят ли групировки зад Вас?
- Ха-ха... Не. И пари не перем. Жена ми, обаче, успя да ми изпере парите с чешка пералня.
- Основните Ви принципи на работа?
- Опитвам се да гледам развитието на ситуациите в перспектива. Мисля с година напред. Например тази година, когато краставиците паднаха до 60 лева за килограм, аз ги изкупувах за 180 лева. Знаете, че производството на зеленчуци в страната е малко стихийно. Опитвам се да градя доверие в производителите, за да мога догодина пак да разчитам на тях. Догодина ако този зеленчук струва около 600-700 лева, аз съм се уговорил с производителите за таван от 300 лева, защото тази година им дадох около три пъти по-висока цена. Крайно време е да се спре да се работи от ден за ден, а е необходимо да се мисли за бъдещето.
- Предвиждате ли инвестиции?
- Започваме инвестиране във вакуумен цех. Предвиждаме до края на годината да подменим водопровода с пластмасови тръби - ново производство на Капитан Дядо Никола. За догодина планираме закупуването на нова пълначна и затварачна техника, както и подмяна на някои от транспортните линии. Въведохме и нова система за затваряне на консервите, позната като Easy Open - лесно отваряне, с дръжка, която се дръпва на принципа на кутийките Кока Кола. По този начин ставаме конкурентно способни на външния пазар, а и осигуряваме мира и спокойствието в семейството. Когато жената се провикне - Иване, няма кой да отвори консервата, къде си, бе човек, започват поредица от битови проблеми. Сега с новата система на затваряне, този битов проблем ще бъде отстранен.
Сагата Зорница най-сетне приключи
След цяло лято протакане, неустановеност, промяна в изискванията и претенциите, най-после продажбата на габровската хандбалистка Зорница Симеонова в Испания приключи. Първоначално обявената цена от 10 000 долара бе смъкната на 3 000 долара, а после бе фиксирана на 7 200 германски марки. Първоначално ХК Елда имаше намерение да купи Зорница, след това тя стана обект на внимание едновременно от ХК Елда и ХК Гренада, а в крайна сметка само Гренада остана в наддаването за младата голмайсторка. Сключеният договор между габровския женски хандбален отбор и испанския клуб фиксира тригодишен срок на давност. През първата година Симеонова ще играе в испанския шампионат, в следствие на което в България ще пристигне сумата от 7200 германски марки. Ако испанците задържат габровката за още две години, ще доплатят още 3000 марки. В Българската федерация по хандбал очакват паричния трансфер, за да освободят жълтата карта на състезателката, а тя от своя страна да придвижи документите си в испанското посолство. Личните финансови условия на Симеонова в ХК Гренада, където играе и габровката Веселина Велчева са отлични. Контрактът предвижда месечна заплата от 3 000 долара, плюс безплатна храна, екипировка и квартира. От испанския хандбален гранд не скриват амбициите си да изградят от Зорница елитен състезател, след което да вземат добри пари от евентуален нейн трансфер в по-големи клубове на Иберийския полуостров.
Създава се фонд за регионална инициатива
Работна група към програмата за развитие на ООН вече уточнява критериите, по които ще се кандидатствува пред фонда за регионална инициатива, който ще се учреди у нас през есента. Той ще даде възможност на общините да кандидатствуват за финансиране на проекти за подобряване инфраструктурата на регионите и допълнително ангажиране на работната ръка. Идеята е свързана с отпускането на заем от Световната банка в размер на 5 милиона USD.
Финтекс с две оздравителни програми
Срещу 17 милиарда дългове стоят едва 12 милиарда лева активи. Само към Булгарлизинг АД в София задълженията на фирмата са 15 356 707 ДМ, към ТУДА 124 001 983 лева, към Топлофикация АД в Габрово - 894 706 844 лева, към фирма Клариант, Австрия - 79 437 щвейцарски франка, към собственици на реституирани обекти от наемни договори - 62 444 534 лева и т.н. Предложението на синдика е да се извърши замяна на дълг срещу собственост и Булгарлизинг да стане мажоритарен собственик на 66 на сто от капитала на дружеството. Освен това, Финтекс да се трансформира в холдингова структура с 4 поделения, в които да имат дялово участие и наследниците на реституирани имоти. От своя страна с писмо от 1 юли т.г. до синдика, Булгарлизинг подкрепя оздравителната му програма, като прилага своите разчети за развитието на фирмата до 2002 година. Димитър Тадъръков, шеф на Булгарлизинг предлага инвестиции от 200 млн. лева за технологично обновление и още 300 млн. лева свежи пари за оборотни средства за съживяване на производството, поемане на неотложните плащания и задълженията към НЕК и ТУДА. Защото в момента едва 25 на сто от производствените мощности на Финтекс са натоварени, които съвсем не са достатъчни за покриване на разходите. Голяма част от търговските партньори са се отдръпнали от фирмата след обявяването й през пролетта в несъстоятелност. Въпреки това 50 % от произведената в момента продукция е предназначена за износ в Дания, Германия, Гърция. Според синдика Тодор Кабакчиев, за да продължи функционирането на фирмата е необходимо спиране производството по несъстоятелност и прилагане на оздравителната програма. В противен случай Габрово ще трябва да се раздели със станало традиция за града производство.
Осведомени източници твърдят, че оздравителната програма на Съвета на директорите е свързана с удовлетворяване на някои кредитори чрез продажба на ДМА и то, строени след 1966 г. Като например административната сграда, ремонтно-механичния цех на територията на настоящия цех 1, склада за резервни части, строен през 1987 г., дела на Финтекс в почивната станция на Китен и др. И вместо цялостна структура със завършен цикъл на производство - отделни дружества, изградени на базата на реституираната собственост на наследниците на одържавените имоти.
Независимо коя от програмите ще бъде приета, в момента е известно, че срещу ДМА по стойност в размер на над 12 милиарда лева стоят задължения от над 17 милиарда лева.
