Англия ни реже за отмяна на визите
ЛОНДОН. Не се знае кога ще паднат английските визи за българи, се разбра след срещата на президента Петър Стоянов и британския премиер Тони Блеър. Ще се мисли сигурно и позитивно за отпадането на визите, обещал Блеър. Стоянов обаче отказа да спомене конкретни срокове. Бившият английски външен министър Робин Кук бе казал преди изборите на Надежда Михайлова, че Лондон ще преосмисли визовата си политика към България, ако политиката ни остане същата.
Тони и Чери Блеър посрещнаха Петър и Антонина Стоянови пред входа на "Даунинг стрийт" 10 и се разцелуваха със своите гости. По време на разговора Стоянов - Блеър основен акцет е била обстановката в Македония. Българският държавен глава изразил становище, че позицията на НАТО може да стане още по-конкретна, ако се ангажира категорично за постигане на споразумение по конфликта. Това ще стане ако позицията на македонския президент бъде прочетена по-внимателно от западните съюзници и ако те внушат на албанските екстремисти да не посягат към оръжието при първия неуспех на преговорите.
България и Обединеното кралство да реализират съвместни проекти в Африка, предложил Стоянов на Блеър, който приел идеята охотно. Ще получим английска методическа помощ и техническа екипировка за издигане нивото на бреговата ни охрана. Този въпрос е бил обсъден от президента както с Тони Блеър, така и с държавния секретар по отбраната Джеф Хуун в сряда вечер.
Безработицата е паднала с 1 на сто през последната година
СОФИЯ. През последната година безработицата в България е паднала от 18,8 на 17,7 на сто. Това съобщи вчера ексфинансовият министър, а сега зам.-председател на парламентарната Бюджетна комисия Муравей Радев, по време на вчерашното обсъждане на отчета за изпълнението на бюджета за 2000.
Правителството на Иван Костов трябваше да преструктурира икономиката на страната за четири години, при положение че останалите екскомунистически държави направиха това за 11, подчерта Радев. Това доведе до силна концентрация на социални негативи. В същото време обаче българската икономика стана работеща и генерира 5,8% растеж през миналата година. Това е едно от най-високите ръстове на БВП в Европа през 2000, подчерта Радев.
В основния финансов закон на страната и за догодина трябва да бъде предвиден буфер, тъй като негативният ефект за България от войната в Косово вероятно ще се повтори поради кризата в Македония, предупреди Муравей Радев.
Искаме да наложим практиката отчитането на бюджетите за миналите години да става преди стартирането на новата бюджетна процедура, заяви председателят на комисията Иван Искров. Новата бюджетна процедура започна и вероятно в средата на октомври проектобюджетът за 2002 ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет, съобщи за "Демокрация" финансовият министър Милен Велчев.
Болен от менингит припадна пред интензивното
ВРАЦА. Пастир от врачанското с. Горно Пещене се строполил пред инфекциозното отделение на местната болница, съобщи д-р Минка Велева, завеждащ сектора. От няколко дни 25-годишният пастир Румен Николов не се чувствал добре. В сряда късно следобед той се оплакал на работодателя си, който го докарал до Враца и го зарязал пред кабинета на личния му лекар. След прегледа семейният доктор поставил диагноза "съмнение за менингит", но не звъннал да предупреди колегите си от инфекциозното. В такива случаи той е задължен да извика линейка, поясниха от здравната каса, където ще разследват случая. Заразеният взел тролей, но силите му изневерили и той припаднал пред отделението. Състоянието на пациента е критично.
Бриго Аспарухов иска НРС да премине към Симеон
СОФИЯ. Устройствен закон за Националната разузнавателна служба (НРС), предвиждащ тя да премине към изпълнителната власт, ще внесе днес бившият шеф на службата и настоящ соцдепутат Бриго Аспарухов. В момента външното разузнаване е под юрисдикцията на президента. "Дейността му на практика е безконтролна, защото държавният глава не подлежи на контрол от страна на парламента", мотивира се Аспарухов и добави, че години наред НРС съществувала без устройствен нормативен акт, въпреки че в Закона за отбраната изрично било отбелязано, че такъв трябва да има. На въпрос защо, когато през 1992 Филип Димитров поиска външното разузнаване да премине към Министерски съвет, Аспарухов се възпротиви, бившият кадър на I главно управление на ДС отговори: "Имаше времена, когато статуквото устройваше и държавата, и обществото. " Соцдепутатът заяви, че законът е бил готов още през 1993 и дори по времето на 37-ото народно събрание е предлагал на тогавашното ляво мнозинство да го приемат. Жан Виденов обаче не приел с мотива, че "сега не му е времето". "Вече съм депутат и имам право на законодателна инициатива, освен това след 17 юни българското общество вече не живее в страх", мотивира той решението си да го внесе точно сега.
Проектът предвижда шефът на външното разузнаване да се назначава от премиера, което обаче не означавало, че президентът ще бъде лишен от правото да получава информация. Освен това то вероятно няма да бъде в системата на нито едно от министерствата, а под прякото ръководство на министър-председателя. Шефът на НРС трябвало да има най-малко 15 години стаж в системата. Самият Аспарухов отговаря на това условие, говори се също така, че не се е отказал от идеята отново да поеме шефството над службата. Преди време той имаше няколко срещи с царските хора. Депутатите от НДСВ вчера отказаха да коментират идеята му. "Нека първо се запознаем със законопроекта", настоя Пламен Панайотов. Колегите на Бриго Аспарухов от левицата пък бяха изключително озадачени от инициативата му, защото тя не е била споделена с парламентарната група.
"Абсолютно нецелесъобразно е НРС да премине към МС, трябва да има разделение на контрола", смята Асен Агов от ОДС. "Спецслужбите не трябва да бъдат на подчинение изцяло на изпълнителната власт, защото в един момент тя се контролира от определена партия, която ще се меси в работата им", коментира предложенията Кемал Еюп от ДПС и добави, че е крайно време да има общ закон, който да урежда статута, дейносттта и контрола на тези институции, за да няма разнобой между тях. Депутатът от ОДС Иво Цанев пък заяви, че вече е готов готвеният дълго време проект на закон за обществения ред и сигурност, който предвиждал аналитично звено към Съвета за сигурност към МС да контролира и координира работата на абсолютно всички служби без военното разузнаване и контраразузнаване, които са към системата на МО. Назначенията на шефовете им обаче трябвало да зависят от поне две институции - т.е. освен от МС да се одобряват или от парламента, или от президента.
Брус Джаксън: България е една история на успеха
СОФИЯ. България е една история на успеха, това е мнението на Американския комитет за разширяване на НАТО, представено от председателя му Брус Джаксън. Той разговаря със Симеон Сакскобургготски вчера. Надявам се, че правителството няма да държи в тайна тази история на успеха, каза Джаксън. Той допълни, че премиерът е изразил своята тревога от кризата в Македония. По думите му Симеон Сакскобургготски поддържа тесен контакт с НАТО и Европейския съюз. Моето лично виждане е, че българската политика по този въпрос е солидарна с евроатлантическия подход, коментира Брус Джаксън. В Западните Балкани се наблюдава значително влошаване на сигурността. По мое мнение за решаване на кризата в Македония са необходими повече усилия и подобряване на координацията между НАТО и Европейския съюз, обясни председателят на американския комитет. Абсолютно ясно е, че без приноса на България и Румъния ние нямаме шанс за изграждане на траен мир в Европа. Брус Джаксън е представил на Симеон Сакскобургготски тезата на президента на САЩ Джордж Буш за разширяването на НАТО. Президентът на САЩ описва нова ера, която започва от Балтийско към Черно море, и дебатът, който в момента се води, е за техническата реализация, каза Брус Джаксън.
Бум на кучешка тения в Смолянско
СМОЛЯН. През първите шест месеца на годината са регистрирани 18 души, заболели от ехинококоза, съобщиха от "Медицинска паразитология" в ХЕИ. Четири от случаите са деца, най-малкото от които е на 9 години. Най-много - 6 души, са пострадалите в Рудозем. Почти 60 % от пациентите са с локализирани кисти в черия дроб, за чието лечение се налагат многократни операции, уточняват специалистите. В началото на август започва да работи новопостроеният кучешки приют с капацитет 32 животни, за който общината отдели над 90 000 лв. Това са първите сериози мерки, които общинската управа предприе за решаване на проблема, въпреки че заболелите тук са много по-малко от другите общини в областта.
Българките загубиха от чехкините
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Българският национален отбор загуби от Чехия с 67:71 (16:18, 37:34, 50:53) в последния си мач от група "А" на европейското първенство за кадетки. Най-много точки за нашия тим отбеляза Бистра Михайлова - 14. Възпитаничките на треньора Любомир Борисов останаха на последното място в групата с актив от една победа и четири поражения. Други резултати: гр. "А" Италия-Русия 87:69, гр. "Б" Словакия-Унгария 79:72, Хърватска-Испания 74:58.
Български летопис
27 юли 916 - умира в Охрид Климент Охридски, най-видният ученик на братята Св. св. Кирил и Методий, роден около 840. От 863 г. придружава Светите братя Кирил и Методий в Моравия, Панония, Венеция, Рим, където в края на 867 или в началото на 868 е един от тримата техни ученици, удостоени от папата със свещенически сан. В престолния град Плиска княз Борис I посреща Кирило-Методиевите ученици с почести, дарява ги щедро, осигурява им всичко необходимо за книжовна дейност. Под ръководството на Св. Климент се оформя Охридската книжовна школа, която наред с Преславската издига престижа на българската държава, превръща я в класическа страна на средновековната писменост.
27 юли 1828 - роден в Клисура Христо Г. Данов, учител, книжовник, основател на организираното книгоиздаване в България, почетен член на БАН (1900). Умира на 11 декември 1911 в Пловдив. Учи в Клисура, Панагюрище при С. Радулов и в Копривщица при Н. Геров. Учителства в Стрелча, Перущица, Пловдив, Клисура, където основава първото класно училище и първото читалище. Създава в Пловдив "Дружествена книговезница", която се превръща в книжарница и издателство под фирмата "Хр. Данов и съдружие" (от 1862). Издава, съставя и превежда литература за учебното дело, учебници и учебни помагала, художествени произведения, първите геогргафски стенни карти за училищата.
27 юли 1846 - роден в Чирпан Георги Данчов Зографина, художник, революционер и обществен деец, един от първите български професионални фотографи. Умира на 19 февруари 1908 в София. Изписва черкви и манастири. След залавянето на В. Левски е един от организаторите на проектираното нападение на влака, с който се предполагало, че Левски ще бъде отведен в Цариград. Работи алегоричната композиция "Свободна България" (литография, 1879), автор е на живописни портрети и литографии.
Български мартиролог
Сто двадесет души те бяха на брой и паднаха всички... П. П. Славейков
В начале бе мъченичество... Тъй би започвала една библия на българската национална култура.
Мъченичеството начева със Св. Седмочисленици (Кирил и Методий и учениците им). Но, уви - не свършва с възрожденските мъченици Неофит Бозвели, Петър Берон, Братя Миладинови, Георги Раковски, Райко Жинзифов, Васил Левски, Панайот Волов, Христо Ботев. Десетки техни събратя загиват мъченически и след Освобождението. Решим ли да изпишем имената им в календара, дните му надали ще стигнат. Жертвите са не само сто и двадесет, а много повече.
Загубата на един интелектуалец е загуба за цялата нация. И колкото той е по-млад, толкова е по-непрежалим. Представете си за момент десетките рано загинали творци, преди да се изявят напълно, и пред очите ви ще зейне незаличима бездна в българската духовност.
Мъченици на войни, преврати, въстания
Умряха те всички за родния край... За родния край - за татковината. Ала нито един от мъчениците не е починал от естествена смърт в родното си място. Шест войни, не по-малко преврати, коминтерновско въстание, партизански тероризъм, комунистическа касапница. Повечето от половината изброени мъже загиват по фронтовете, над 40 надарени българи са под четиридесетгодишна възраст, около 40 от жертвите са поети и хумористи, включително една девойка.
Кой може да изчисли колко са вдовиците и сираците? Колко майки до края на живота си са носили черни чумбери?
Мъченици на болести и авторитаризъм
Изпълниха свещения завет и с безсмъртно творчество. Средната им възраст е около 45 години - най-продуктивната. А един е едва на 22. Повечето са покосени от жълтата гостенка. Почти всички са родени в градовете. А в селата туберкулозата е косила още по-безмилостно. През последната война и след нея връхлита и болестта на тоталитаризма - бацилът на Маркс се оказва по-свиреп от бацила на Кох.
Епидемията се разраства с нахлуването на червената армия чрез обявена война. Аленият бацил не прави разлика между изгладнели и затлъстели, разделяйки обществото на безпартийни "гадове" и врагове с партиен билет. Забранени са Денят на народните будители, християнските празници, обредите. Епидемията прераства в скоротечен всекидневен стрес, причинявайки полудявания, инсулти, инфаркти, самоубийства и най-вече убийства, убийства.
Мъченици на социализма и съветизма
Свободата грее над родния край... Къде им е гроба днес никой не знай... Наистина не знаем гробовете на мнозина български мъченици. Предимно на ликвидираните без съд и присъда след 9. IХ.1944, на екзекутираните от "народен съд", на убитите в 65-те концлагери и затвори.
От Освобождението досега мъченически загиналите поети и хумористи са около 100. Можем ли да забравим и ония сто доблестни депутати, министри, генерали, екзекутирани през нощта на 1 февруари 1945? Общо смъртните присъди от "народен съд" за писатели, журналисти, учени, лекари, учители, свещеници са 2730, или 77 пъти повече от присъдите на международните трибунали в Нюрнберг, във Франция и Япония за военнопрестъпници - едва 36.
Болшевишкият скалпел ампутира интелекта на българската нация!
Има ли друг европейски народ, преживял османско и комунистическо иго, който да е платил толкова скъп интелектуален данък?
Аз чувствам всяка неестествена смърт, всяка репресия над интелектуалци като обвинение и завет към всички нас. И скланям глава пред мъчениците, защото "живите затварят очите на мъртвите, ала мъртвите отварят очите на живите".
Верижна реДакция
Началникът на вестник "Стандарт" явно си изпуска нервите, което е недопустимо за "играч" с неговите щения: "Костов емигрира, търси работа в САЩ". Това е родил подчиненият му екип като голямо заглавие на първата страница. А чорбаджията е написал коментар "Командира избира свободата. " С такава повратливост на химикалката и политическо късогледство се превръщаш направо в масовка от сапунен сериал. След като си излива революционната ярост към бившия кабинет чрез перото на скромен провинциален кореспондент, вестник "Сега" затвърдява троцкистките си виждания с интересното заглавие: "СДС в опозиция като Баба Меца с дренките. Ще й се на синята партия пак власт, но не може ли да я преследва с нещо различно от антикомунизма и национализма. " Чакайте бе, другари, още два дни не са изминали от възшествието на Царско-селския кабинет, и вие вече предричате крах и ново управление. Вярно че имате основание, което даже го публикувате под заглавие "Симеон и министрите му да чакат атака по 4 линии. Този "безоблачен" кабинет може да се окаже най-нападаният. Във всеки случай първият компроматен залп е доста ячък". Хитро! И вие сте съгласни, ама като че ли предупреждавате с подзаглавия: "Връзките с икономически групировки (...) Кандидатът за отбраната Николай Свинаров е замесен в банков скандал (...) В служба на чужди икономически интереси". В "Труд" нещата са написани по-ясно: "Препъникамък станала кандидатурата на червенеещия русенски кмет Димитър Калчев (...) За Калчев натискал шефът на MG холдинг Илия Павлов (...) Желанието на Павлов било Калчев да оглави обещаното ново Министерство на енергетиката. Симеон II обаче не пожелал да даде "толкова скъпо ведомство" на "Мулти". Точно, ясно и от сърце. И още от един репортаж, написан в стил "Тримата мускетари": "За какво говорихте с президента? ", питаме Сакскобургготски. Премиерът ни обяснява: "Няма да имаме всеки ден, така разговори. Ще уредим нещата да могат да се съобщават, когато трябва, но всеки разговор, всяка среща няма да се съобщава. " Е, какъв стил, когато всичко е алабалистика... Възстановени са четири пети от горите
СОФИЯ. До 27 юни е възстановена 88,7% от собствеността с общо признато право на собственост върху гори и земи от горския фонд, сочат изследванията на националната статистика. Най-голям е размерът на площта на земите и горите с признато право в областите: София - 1 042 хил. дка, или 16,4% от общо признатата площ, Ловеч - 718 хил. дка, или 11,3%, Бургас - 481 хил. дка, или 7,5%, Сливен - 378 хил. дка, или 5,9%, Смолян - 362 хил. дка, или 5,7%, уточняват от НСИ. До този момент за страната са издадени 297 617 решения за признаване правото на собственост за 6 373 хил. дка, от които по чл.17, ал. 7 от правилника за прилагане на закона - 5 961 хил. дка и по чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ 412 хил. дка. Издадени са 279 991 протоколни решения за възстановяване на собствеността за 5 653 хил. дка, от които по чл. 13, ал. 5 - 5 419 хил. дка и по чл. 14, ал. 6 - 234 хил. дка. С най-голям размер на възстановена площ са областите: София - 833 хил. дка, Ловеч - 636 хил. дка, Бургас - 455 хил. дка, Сливен - 367 хил. дка, Смолян - 361 хил. дка.
Собственици на гори, чието право не може да бъде възстановено, са обезщетени с 48 хил. дка по параграф 8 от ПЗР от закона с гори и земи от държавния горски фонд, което е 0,8% от общо признатата площ. С най-висок процент възстановена собственост са областите: Габрово - 99,9% от признатата площ за областта, Търговище - 99,8%, Смолян - 99,6%, Разград - 99,5%. Най-нисък е процентът на възстановяване в областите: Русе - 62,0%, Добрич - 70,3%, Видин - 74,2%. Възстановената площ на физическите лица е 3 069 хил. дка, което е 54,3% от общата възстановена площ, на общините - 2 310 хил. дка, или 40,9%, и на общо юридическите лица - 274 хил. дка, или 4,8%.
Георги Иванов взе нов златен медал
МУРСИЯ. Световният шампион по тласкане на гюле за юноши до 17 години Георги Иванов постигна втория си голям успех през тази година. След титлата от шампионата на планетата през юли в Дебрецен (Унг) сега той спечели златен медал на турнира по лека атлетика от олимпийските дни за юноши и девойки до 18 години в испанския град Мурсия. Иванов не остави никакви шансове на своите съперници и победи с резултат 19,63 м, като подобряваше своето постижение с всеки следващ опит. 16-годишният българин единствен от всички останали участници изпрати гюлето зад границата от 19-те метра. В хвърлянето на копие за юноши Людмил Караиванов се класира на десетото място с 52,81 м. При девойките Стела Андреева постигна в квалификациите на скок дължина 5,37 м, които обаче не й бяха достатъчни, за да намери място сред финалистките.
Данък общ доход може да не се намали
СОФИЯ. Данък общо доход може да не падне догодина, стана ясно от думите на финансовия министър Милен Велчев. Международният валутен фонд нямал нищо против да се намали данък печалба, но имало притеснения, че бюджетът може да "изгърми", ако се пипне и данък общ доход. Не е ясно също и дали туризмът ще се размине с ДДС и през следващата година.
Преди първото заседание на кабинета вчера финансовият министър съобщи, че ще се обсъжда въпросът за увеличение на бюджетните заплати и пенсиите. Не е ясно обаче дали повишението ще бъде преди или след Нова година. Предишното правителство вече уговори с МВФ скок на бюджетните заплати на два пъти през тази година и заложи това в бюджет 2001.
В средата на септември у нас се очаква да пристигне мисия на МВФ, с която ще бъде обсъдено новото споразумение. Тогава ще се уточни дали то ще бъде едногодишно или тригодишно и дали ще се получава текущо финансиране, или то ще бъде само с предпазен характер, каза Милен Велчев. Новият ръководител на мисията на МВФ за България Джералд Шиф, който от два дни разговаря с членове на правителството, пък заяви, че не се налага изготвяне на 3-годишно споразумение, защото икономическите условия сега са много по-добри.
Основите на българската икономика са доста солидни, каза Шиф. Има обаче и рискове, свързани с процеси извън България, като например забавянето на икономическия ръст в Европейския съюз и финансовите трудности в Турция. По време на последната мисия очаквахме 5 % икономически ръст през тази година и процесите до този момент се вписват в тази рамка, добави МВФ-емисарят.
На първото си заседание вчера кабинетът одобри три спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с Израел, Канада и Сирия и реши да предложи на Народното събрание да ратифицира заема АСАЛ 2 за 55 млн. евро за преструктуриране на селското стопанство.
Джаз ФМ ще стартира на 17 септември
Васил Димитров е роден е през 1965 година в София. Завършва Държавната консерватория със специалности дирижиране и ударни инструменти. Преди повече от 6 години става директор на първото в България профирлирано частно радио - Класик ФМ. Сега на път е да се роди новият му проект за джазрадио.
- Разкажете за работата си в Класик FM радио и за новия проект.
- Класик ФМ радио излъчва програми за класическа музика в 9 града заедно с Радио "Свободна Европа". Сега вече имаме лицензии за втора програма - Джаз ФМ. Планираме официалния старт на новото радиото за 17 септември, като сигналът ще тръгне още от 1 септември. На 17 - деня на София - ще бъде официалното откриване с голям концерт в зала 1 на НДК, където ще направим един вариант на радиопрограма на живо.с музиката на Джаз ФМ. Ще вземат участие голяма част от българските музиканти, които изпълняват не само джаз, но и софт рок и соул.
- Можем ли да научим вече някои имена?
- Да, разчитаме на участието на Биг Бенда на БНР, Камелия Тодорова, Белослава, Мирослава Кацарова, Васил Петров.
- Ще има ли и новини?
- Като се възползваме от доброто си дългогодишно сътрудничество със "Свободна Европа", ще излъчваме техни новинарски емисии. Вече повече от 7 години работим с тях на този принцип, като се съобразяваме с различните интереси на нашата публика. Предвиждаме новини с дължина 3 минути на всеки кръгъл час, докато в момента по Класик ФМ текат петминутни новини.
- На каква честота да се насочат джазфеновете?
- В София честотата, на която ще излъчва Джаз ФМ, е 104, освен това ще предава в Бургас, Варна, Русе, Стара Загора, Пловдив, Благоевград. В момента очакваме да пристигнат италиански предаватели, правим голям ремонт в Музикалния театър. На петия етаж, на мястото на стара столова, ще преместим студиата и на двете радиа. Ще има и едно студио, пригодено за излъчвяне на музика на живо. Друго частно радио не може да се похвали с подобна техника.
- Избрали ли сте вече екип?
- Водещите на Джаз ФМ ще са 5, избрахме ги след доста дълго продължил конкурс. Митко Евстатиев, който работеше преди това в " Тангра", е нашият програмен директор, той ги избра и ги обучава.
- Предвиждат ли се авторски предавания?
- Водим преговори с Мая Новоселска, тя впрочем ще участва и на концерта на 17, да води предаване, Белослава също е един от вероятните водещи на седмично шоу.
- Защо решихте да правите точно джазрадио?
- Джазът е музика за цял ден и цяла нощ, музика, която може да се слуша по всяко време. Ние направихме един голям Маркеттест, на 200 души пуснахме музиката, която предлагаме в радиото, и някои неща паднаха, други включихме според вкусовете на слушателите. Хората слушат съществуващи радиостанции, преценили сме, че ще ги привлечем от Хоризонт, БГ радио и други радиа с нещо различно. Има 6 вида джаз - блус, софт рок, класически джаз, уърлд мюзик и ийзи лисънинг. Фонотеката ни е изцяло дигитализирана, работим с всички звукозаписни компании. Най-вероятно ще правим много концерти навън. Участвахме на първия фестивал в Банско преди години, но се скарахме с тях, а и те помежду си, затова смятаме догодина да направим свой фестивал в София.
- Кой е любимият ти джаз изпълнител?
- Уинтън Марселес, той свири и класика. Когато се запознах с него в Америка и му казах, че ще правя джазрадио, той много се зарадва. Нищо чудно някой ден да го поканя да свири в Бългаия. Джазмузикантите не са толкова претенциозни, колкото класическите.
Митко Евстатиев, програмен директор на Джаз ФМ радио: Надявам се музиката да се хареса на хора с всякакви интереси: рапъри, рокаджии, хора, които слушат класическа музика. Ще има и специализирани предавания във вечерните часове, в които ще разглеждаме различните музикални влияния в джаза - на фънка, блуса, рапа, хип-хопа. Те ще бъдат по-образователни предавения, докато през деня ще звучи по-лека и ненатоварваща музика. Радиото ще има твърдо музикален формат, всичко ще бъде свързано с музиката и доброто настроение.
Джаз и нощно голо къпане в Банкя
Деца, джазпочитатели, младежи, баби с капели и дядовци бяха сред публиката на Международния джазфестивал в Банкя, който започна в сряда вечерта. Весо Кокала, Еди Демерджиян, Тео Шишманов и други музиканти също дойдоха на джаз-срещата. Кметът на градчето Милор Михайлов прочете приветствие от патрона на феста Антоан Николов (шеф на СОС) и предостави сцената на биг бенда на БНР с диригент Янко Миладинов. Концертът започна с час закъснение, а малко преди старта музикантите още си правеха саунд-чек пред очите на публиката. Като изключим бавенето и големите паузи между изпълненията, атмосферата бе приятна. Висящите над улиците транспаранти създаваха настроение още преди събитието. По време на концерта кратка смешна суматоха предизвика скачаща жаба на тревата пред пейките в парка, където се лееше джазът. След биг бенда на БНР, с който пяха Стефка Оникян и Петър Салчев, на сцената излезе Театрален джаз бенд с Мая Новоселска. "Бела съм, бела, юначе", родопска песен от с. Гела и пиеси за постановки на Теди Москов звучаха в изпълнение на Антони Дончев, Георги Дончев (който пристигна от САЩ), Венци Благоев, Димитър Тишев и Атанас Попов. Джазпелената се "оцвети", когато Мая грабна тромпет и засвири за кратко.
Истински живец предизвикаха момчетата от "Акага", които стартираха с парчето "Funky Mounky", посветено на колегата им Калин Вельов (който бе сред публиката прясно пристигнал от Холандия). Няколко момичета затанцуваха под звуците на "Куба либре". Джазгрупата, отчела завидно присъствие на феста в Монтрьо, приятно изненада присъстващите и с хаус вариацията на народната песен "Има, нема".
Обещаният джем-сешън, който трябваше да стане на новия басейн в Банкя, така и не се случи. Концертът утихна в минорно насторение, нарушено само от голото къпане на дузина ентусиасти. Програмата на фестивала, организиран от "Грифин"ООД, снощи включваше изпълнения на Асен Дойкин Квартет, "Би Джази" с Белослава, "Зона Ц" и Михаел Шийфел от Германия. Тази вечер ще се представят "Тригон" от Молдова, Йълдъз Ибрахимова, Стивън Хамилтън, Христо Йоцов, Тим Гарланд, Шибил Бенев и Димитър Шанов, а финалното изпълнение в неделя е на Игор Бутман от Русия.
Димитър Абаджиев: Иво Жейнов е много уравновесен човек
- Г-н Абаджиев, вие сте работили с кореспондента на "Демокрация" Иво Жейнов по време на предизборната кампания в Русе. Според вас той нуждае ли се от психиатрично лечение, както твърди новият министър на държавната администрация Димитър Калчев?
- Да, работил съм с Иво Жейнов и впечатленията ми са, че той е един изключително добър професионалист, обективен и много спокоен. Като човек е много коректен и винаги се е опитвал да бъде обективен. Така че моето впечатление е, че той е много уравновесен.
- Нормално ли е според вас държавник от такъв ранг да обижда журналисти и да ги заплашва?
- Не мога да си представя, че може да има такъв диалог между политик и журналист, още повече между министър и журналист. Още повече че когато говорим за нов морал в политиката, когато говорим въобще за морал в политиката, смятам, че е недопустимо такъв вид общуване, особено в едно общество, което вече е демократично и което има претенциите да бъде гражданско общество. Аз говоря по принцип, тъй като не съм свидетел на конкретните постъпки.
Дискотеки по цяла нощ тормозят граждани
От няколко години живеещите по бул. "Цариградско шосе" и жк "Яворов" в близост до Борисовата градина са подложени на непрекъснатите издевателства от собствениците на дискотеки.
През 1997, изпълнена с наивни очаквания, подадох молба в I РПУ на МВР, подписана от потърпевши граждани. Като не описвам сега унизителното ходене от врата на врата по следите на жалбата, в крайна сметка стана ясно, че полицията може да направи жест и помоли уважаемите дисководещи да намалят децибелите само в два случая: 1. Ако гражданите посочат точно коя дискотека вдига олелията (което предполага те да се поразходят през нощта из парковете); и 2. Ако случайно имат свободна кола (такава обикновено няма). Всъщност общината носела отговорността и правата за санкции срещу нарушителите, тъй като тя сключвала договорите.
Не е нормално стотина веселяци да се гаврят с хиляди хора. И не е редно да се предоставят терени за дискотеки, шумът от които стига до жилищните сгради.
Духът "Райдовски" възкръсна
НДСВ спечели избирателите си с призиви за нов морал в политиката, почтеност във всичко и прозрачност. Новите стопани на "Дондуков" 1 обаче направиха първия си публичен фалстарт още в подножието на стъпалата на властта. Премиерът Симеон Сакскобургготски, който настойчиво избягва директни срещи с журналисти и не обича да отговаря на конкретни въпроси, в първия ден, в който пое кормилото на властта, грубо запуши устата на журналистите. Те бяха наблъскани в специални заграждения - тип "кошари", откъдето трябва да общуват с новата власт. Достъпът до залата, където се провеждат заседанията, е отрязан, а оператори, фоторепортери и журналисти затворени в пресцентъра. Явно това са новите "цивилизовани" правила на общуване, които предлагат от НДСВ. Стилът за работа, който без съмнение диктува Сакскобургготски, страшно напомня познатия ни и станал нарицателен стил Райдовски от времето на Виденов. Тогава заседанията траеха с часове, а понякога и 24 часа. Информацията, доколкото я имаме се изсипваше около 17 ч. след обяд.
Как един журналист ще трябва да отразява работата на правителството на Симеон, когато не му е позволено да отиде до Дирекция "Информация и връзки с обществеността", например? На практика никой няма право да задава въпроси на министрите извън загражденията, в които е закован. Нищо няма да пречи на определен министър просто да предпочете задния вход, за да избегне среща с медиите. Какво друго може да означава това, освен въвеждане на плътна цензура и информационно затъмнение. Алтернативата е репортерите да обикалят с часове около "Дондуков" 1 и да причакват премиера и министрите по времето, когато излизат от ведомствения ресторант до МС. А през зимата да зъзнат пред входа в очакване да свърши поредното заседание на правителството.
Упорството, с което директорът на пресцентъра на МС Цветелина Узунова, бивш журналист, се опитва да представи новите правила за работа като по-съвършени и цивилизовани от тези, при които работеше Албена Ивайлова, показва липса на собствено мнение и закърняла съпричастност към колегите й. Щом говорим за приемственост, какво пречи работата да продължи както досега. Създадена е Интернет страница на правителството, цялата информация по министерства е обобщена, документацията е в архивите. Вместо това, новата власт се опита силово да натика пишещите в ъгъла, използвайки помощта на охраната от НСО. Момчетата на ген. Владимиров, които досега просто охраняваха безопасността на министрите, вече определят мястото, откъдето медиите да си вършат работата. Какво ли би станало, ако те се опитат да им дават съвети как да охраняват?
Този първи несръчен опит на новия министър-председател да постигне медиен комфорт, ще понижи рейтинга му поне с няколко пункта. Да му припомняме ли думите, изречени от неговата сестра Мария Луиза, че никой, който се е скарал с медиите, не е видял добро? Премиерът не може да не е наясно, колкото и да му липсва управленски опит, че има много по-важни въпроси от този, дали журналистите ще имат достъп до заседателната зала или не, когато в съседна Македония се разгаря гражданска война. Тази именно тема не била разисквана обаче по време на първото заседание вчера.
Всичко, което оттук нататък ще правят членовете на кабинета, ще бъде в прицела на българските медии. И никой не бива да им се сърди затова, че изопачават фактите. Авторитарният стил на управление, който очевидно е по вкуса на Симеон, тайните срещи, липсата на информираност, неминуемо ще създадат нездрав климат. А той винаги ражда слухове и клюки, които могат да сринат и доверието във властта.
Изглежда, първата жертва от кабинета Сакскобургготски сама падна в капана на медиите. Това е новият министър на културата - композиторът Божидар Абрашев, който наивно попита журналистите защо се смеят на думите му, когато обясни, че съпругата му, член на НДСВ, дошла в министерството, за да му помага? Какво ли биха написали вестниците, ако подобно нещо бе направил член от кабинета Иван Костов?
Медийната политика на НДСВ ще бъде огледалото, в което новите управляващи ще се видят не такива, каквито биха искали да изглеждат, а както ги вижда обществото. Те ще трябва да се научат да отговарят на неудобни въпроси и да общуват честно с четвъртата власт, к която вече им даде авансов кредит на доверие. И нека не се опитват да променят правилата, които 12 години действат, и да посягат на свободата на печата. Най-добре би било да затворят злия дух Райдовски в бутилката и да го хвърлят в морето.
Дядо Косто
Дядо Косто, бащата на моята майка, произхождаше от Западните покрайнини. Помня добре как свиреше на кавал и пееше с хубавия си глас стари народни песни. Всеки празничен ден, след черква, идваше у дома, пременен в новите си дрехи, гладко обръснат, и ни гостуваше. Разказваше спомени, а на мен - винаги чудни приказки. Аз сядах на коленете му и слушах увлекателни истории за самодиви, юнаци, царкини, разбойници, за духове ("плътеници") и магьосници... Привечер, когато притъмняваше, ме обхващаше страх, но той, усетил това, хващаше кавала и засвирваше весела мелодия.
Дядо Косто - едър, красив човек, с черна коса и големи черни мустаци, беше преселник в Цариброд от село Вълковия. Като развъртял ковашкия занаят, прехвърлил Балкана и дошъл в Берковица. Оженил се за баба ми Тотка - русокоса берковска хубавица, чийто баща - бояджията "бял Тодор" (много русокос), не я дал на богат търговец, а я задомил за човек със златен занаят - ковач. И не сгрешил.
Дядо Косто имаше големи силни ръце и беше майстор на печки и най-различни железарски изделия, много го биваше във всичко. Въртеше точилото в ковачницата от сутрин до мръкнало, точеше и майстореше сечива. Коженото духало непрекъснато пухтеше върху огнището, разгаряше жарта, тя светваше ярко и нагряваше желязото до червено. С тежкия ковашки чук дядо оформяше върху наковалнята железните предмети, както си поиска, изтъняваше ги майсторски, придаваше им необходимата форма. Беше истинско чудо да се наблюдава това изкуство. Мотичките и различните сечива бяха играчка за него. Голямата му слабост бяха печките - от чугун и ламарина, за готвене, печене и отопление. Майстореше ги с голям мерак до появата на пернишките печки. По-късно, макар и вече поостарял, занаятът още му носеше почит и удовлетворение. Почина внезапно на 79 години. Падна на двора като покосен дъб и вече не стана.
Най-интересната, почти приказна история обаче, която самият дядо Косто не ми я разказа, а тя си беше съвсем истинска, аз я научих след неговата смърт, предадена ми от племенника му вуйчо Митко. Той събирал факти и спомени за цялото родословие на фамилията ни от Цариброд и Босилеград. Така попаднал на нещо като "семейна сага", или по точно на родов епос, възпяващ Косто и Зоица (наши пра-пра-родители). Този епос се пеел и предавал от поколение на поколение. Предавам го и аз тук, но за съжаление не в стих, а в проза и без игривата мелодия, която го придружава. Вуйчо Митко тогава ми изпя песента и много се смяхме... И така: пра-пра-дядото на дядо Косто също се казвал Косто (Костадин) и живеел в село Вълковия, близо до Цариброд, заедно с двамата си по-малки братя. Те били бедни сираци и пазели проходите на Стара планина от крадци и разбойници по време на турското робство. Били безстрашни, с волен дух. Турците не вземали никакви данъци от тях, а искали само вярна служба. Този прадядо си харесал хубавата мома Зоица от съседно село - богата и работна. Но баща й хич не смятал да я дава на беден сирак. Тримата братя решили да я откраднат. Речено-сторено. Една нощ довели Зоица, тя пристанала на Косто. Но къщата им била толкова бедна, че с трън да я обиколиш, нищо няма да закачиш. Нямали ни паници, ни лъжици, всички ядели от една дървена паница. Когато Зоица поискала да направи качамак, чудела се и маела къде да го изсипе. Тогава си свалила везаната престилка, сложила я на средата на кръглата дървена синия и тропнала върху нея качамака. Минало-неминало известно време, и немотията взела да й дотяга.
Веднъж, когато тримата братя пазели проходите, тя взела решение - сама да си припечели малко пари. Преминала през Балкана и отишла в Берковица, където се цанила да прислужва в дома на един заможен търговец. Щом Косто се върнал и не я заварил, хукнал през Стара планина да я търси в Берковица. Хората там му казали, че Зоица от тази сутрин слугува в чорбаджийската къща. Хванал Косто булката си за дългата плитка и я подкарал обратно през Балкана. От време на време само я потупвал с една тънка пръчка отзад и строго я питал:
- Ще бягаш ли пак друг път от къщи? Ще ходиш ли на чужди хора да слугуваш? - А тя кротко отговаряла:
- Няма, няма, никога вече! Няма, няма никога вече!
А най-накрая тихо помолила:
- Ех, че и ти трябва някоя пара да спечелиш, инак децата ни ще гладуват. - Добре де, добре! - отговорил й Косто и доста се замислил.
Минал-неминал някой и друг ден, и Косто тържествено съобщил:
- Отивам в Цариград. Там златен занаят ще хвана - ковач ще стана и с кесия жълтици ще се върна. Зоица тука да си седи, къщата да върти и мене да чака... Рекъл и отсекъл. Заминал веднага. След месеци се върнал, засмян до уши, размахал пълна кесия с жълтици и я хвърлил в скута на Зоица. А тя от радост място не могла да си намери. Все шетала и пеела. Построили си нова голяма къща, купили си стока, родили им се дечица. Но пари в кесията все още си имало. Тогава един Божи ден - на Великден, Косто излязъл на чардака, засукал мустаци и весел и засмян започнал да хвърля останалите жълтици от кесията. Извикал с цяло гърло на насъбралите се хора долу:
- Е, хей! Ето и за вас злато. Да си имате - за къщи, за добитък и с добро да ме споменувате!
Замогнили се и другите хора от селото. И не го забравили. Оттогава се родила песента за Косто и Зоица. Щастието не ги напуснало до края на живота. Децата им растели здрави, работни и хубави. Някои от момчетата станали ковачи като дядо Косто.
Но след като Западните покрайнини бяха откъснати от родината и останаха извън пределите й, много българи прехвърлили Балкана и потърсили бежанския си късмет в България - в Берковица, в София - в т.нар. Царибродски квартал, и другаде. Моят дядо Косто дошъл в Берковица и донесал със себе си незабравимите песни от родния край, кавала и златните си ръце.
* * *
Преди години, когато веднъж прекосявах с влак онзи мъченически Царибродски край, долепих чело до прозореца. Взрях се в преминаващите бързо пред очите ми картини със свито сърце. Тогава съгледах в далечината зелени хълмове, лозя, бели черкви и къщи, къщи. Сякаш дочувах и песента на дядовия кавал, тъжна и мелодична. И всичко ми се стори отдавна познато, сънувано и недосънувано... Жандрамерията стана на 120 години
СОФИЯ. Националната служба "Жандармерия" чества вчера 120-годишнината си. Тя е създадена с указ на княз Алексанъдър Батемберг на 26 юли 1881 г., припомни директорът й полк. Живко Живков. "В своята история жандармерията е била подчинена преди всичко на политически сили, но днес по закон защитава интреса на Република България", добави той.
Тази полицейска служба в МВР е предимно охранителна и оперативно издирвателна - пази обществения ред, участва в борбата с престъпността, в кризисни ситуации, дори в масивни бедствени ситуации, кавито са горските пожари.
Честването започна с полагане на венци пред паметниците на Незнайния воин и на загиналите служители на МВР в двора на Полицейската академия. В казармата на службата във Врана жандармеристи демонстрираха бойните си умения.
На тържеството във ВИПОНД-МВР дойде новият вътрешен министър Георги Петканов.
Задава се новата цензура
СДС ще бди да няма прояви на пълзящо посегателство срещу демократичните свободи от страна на новите управници, обяви лидерката на ПГ на сините Надежда Михайлова на заседание на НИС.
Ангажиментът идва в точното време и на точното място. Защото само месец след изборите в сметката на НДСВ вече има черни точки. И защо се случва така, че гафовете на царските хора са винаги свързани с мерака им, ако може тихичко и кротичко да поограничат нечии права? Понеже (по тяхна преценка) те били в повече.
Най-напред беше фундаменталната идея НС да заседава само няколко седмици в годината. Доста българи си спомнят, че с такива "права" разполагаше и събранието по татово време. След това дойде още по-великолепното хрумване да се резне парламентарният контрол и прякото му излъчване по националните електронни медии. Сигурно тук оптимистите ще кажат: "Че то по времето на Живков такъв контрол изобщо нямаше! От какво се жалвате тогава? " Сега на тезгяха са журналистите - тези щъкащи из кулоарите сенки, които имат дързостта да задават въпроси на Председателя. Какво нахалство, каква липса на възпитание, Боже мой! Къде останаха добрите нрави от времето на партията-държава, когато медиите чинно чакаха официалните комюникета, съобщенията и напътствията на властта? А след това излъчваха оди в нейна прослава. Тогава имаше ред. А този ред, както е добре известно, е помадата по бузите на всяка цензура. Чиято главна цел е да скрие истината за нечии физиономии... Този ред обаче няма нищо общо с правилата, по които функционира една демократична институция. Защото в такава институция партийните лидери не се опитват да укрият своите депутати от медиите. А целенасочено ги обучават - за да не стават смешни пред тях. В такава институция "чуждият опит" не се рецитира като неопровержим аргумент. А се търсят начини да се усъвършенства наложилата се практика, която - след като е общоприета - без съмнение има своите положителни страни. В такава институция достъпът до информация - а не неговата имитация - е правило, което не подлежи на обсъждане.
Журналистите в българския парламент и особено по-опитните от тях отдавна са се научили да различават обществено значимата информация. Смешно е те да бъдат третирани като банда клюкари. В същото време много добре трябва да се разбира, че взаимоотношенията между медиите и законодателната власт са политически въпрос, а не разновидност на "правилника за уличното движение". Именно затова тези отношения предполагат ясна позиция от страна на парламентарно представените партии. Има ли такава обаче? СДС вече изрази подкрепата си за открития и нормален диалог между СМИ и депутатите от 39-ото НС. Без съмнение такова ще бъде становището и на другите партии в ОДС. До момента председателят на парламента Огнян Герджиков не иска да уточни дали се кани да регулира медиите по свое усмотрение, или по задание отгоре и явно предпочита баланса на административната поза. Само че в случая съществува малко неудобство, което трябва да бъде осветлено. Колкото и странно да изглежда за някои... сградата на българския парламент не може да се управлява като офис на групировка. Нито пък нейното председателство може и трябва да функционира като директорски борд. Председателят на НС е пръв между равни, а не държател на златна акция. Или, казано по друг начин - в Република България Народното събрание е онази единствена по рода си институция, в която управляващи и опозиция (в условията на многопартийност) се опитват да реализират своите виждания за бъдещето на България. Това обаче предполага минимум две неща:
Гарантиран достъп на медиите до различни източници на информация.
Гарантиран достъп на опозицията до медиите в цялото им разнообразие.
Заловиха група сводници, изнудвали малолетни
ПЛЕВЕН. Криминалисти задържаха трима младежи, принуждавали малолетни да проституират и да употребяват наркотици, съобщи РДВР. Част от жертвите били продавани на други сводници. Понякога момичетата били упоявани насила с наркотични вещества, а после с тях били извършвани блудствени действия, заснемани с видеокамера. След това насилниците изнудвали девойките за различни суми пари. Задържането им е станало при специализирана операция на антимафиоти и полицаи от РДВР. Задържаните са Т. Л. (24) - регистриран и осъждан за кражби, М. Т. (18) и Л. А., също стар познайник на полицията. В жилищата на тримата са открити доказателства за престъпната им дейност - две видеокамери, 44 видеокасети с порнографско съдържание, снимани от групата, както и 6 фалшиви банкноти от по 100 марки. Материалите по случая са предадени в окръжната прокуратура в Плевен.
Започва II турнир "Девин къп"
СОФИЯ. Вторият турнир по плажен волейбол от веригата "Девин къп" стартира днес на плувен комплекс "Мария Луиза". Наградния фонд е 6000 лева, като победителите ще получат 2500 лв. Любо Ганев ще играе в демонстративен мач, който най-вероятно ще е в неделя преди финала. Някои от интересните участници са Ивайло Гаврилов и Владислав Тодоров, Пламен Константинов и Ивайло Стефанов, братята Найденови, както и победителите от турнира в Албена.
Здравко Лазарав вкара два гола на "Арсенал"
ВИЕНА. Здравко Лазаров вкара два гола за победата на своя отбор "Коджаелиспор" над английския гранд "Арсенал" с 4:1 в контролна среща, която се игра в Австрия. Лазаров отбеляза попаденията си в 4-ата и 13-ата минута, с които турския тим поведе с 2:0. Рей Парлър намали резултата още в следващата минута и така завърши първото полувреме на мача. След почивката играчите на "Коджаелиспор" продължиха да играят по-добре от своите съперници, което доведе до нови два гола във вратата на "Арсенал". Нури Колак в 57-ата и Сердар Топрактепе в 90-ата минута оформиха историческия успех на турския отбор.
Земен трус усетен и у нас
СОФИЯ. Земетресение от 3-4-а степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник е усетено в южните градове на България вчера към 3,22 ч., съобщи дежурният сеизмолог Константина Донкова. Движението на земните пластове е усетено и по високите етажи в столицата, жертви и разрушения няма. Епицентърът на земния трус е бил в Егейско море, на около 140 км северозападно от Атина. Сеизмолозите са отчели магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер. Хората в Гърция са прекарили нощта на открито, 60 къщи са пострадали.
Земя от думи
Кито Лоренц е роден през 1938 в Шлайфе (Заксен). Внук на сорбския писател Якуб Лоренц-Залески. Научава сорбски език на 14 години. Следва славистика в Лайпциг. Работи като научен сътрудник в Сорбския институт, Баутцен, и като драматург на Държавния сорбски фолклорен ансамбъл. Няколко години е ръководител на Клуба на младите сорбски писатели. Член на немския ПЕН-център. Пише на немски и сорбски език - има над 10 самостоятелни издания на негова поезия след 1961. Работи като редактор и преводач от сорбски език, твори пиеси и книги за деца. Награди "Хайнрих Хайне" (1974), "Хайнрих Ман" (заедно с Петер Госе, 1991), "Кунстпрайз Берлин" (за литература, 1992). През 1995 получава почетен дар от немската фондация "Шилер" "в чест на неговото литературно творчество". Най-значителният съвременен сорбски поет. Германисти от Холандия и Англия говорят за поета "Кито Лоренц и за парадокса на обвързания с родното авангардист" (Евоут ван дер Кнаап). Творчеството на К. Лоренц маркира разбиването на монолитния културен модел, свързан с етническото и преминаването към отворен, динамичен модел на художествена практика. Земята на сорбите е за Лоренц "земя от думи".
Сорбите са славянско малцинство в Германия със свой собствен език, 1500-годишна история, в рамките на която не са основали държава.
На български се появява сорбска поезия за пръв път.
Посвещение
Ти ми посвещаваш прасето си аз ти посвещавам прасето си ти говориш за моето прасе аз говоря за твоето прасе ти гарантираш за мене пред собственика на прасетата аз гарантирам за тебе пред собственика на прасетата ти ме предлагаш за парична награда аз те предлагам за парична награда ти ме възхваляваш и т.н. така се получава тъй желаният реванш ти ми посвещаваш прасето си аз не се изумявам от теб ти питаш нашата обща позната защо аз не се изумявам от теб аз не се изумявам от теб ти ме обвиняваш, че не се изумявам от теб аз не се изумявам от теб ти се оплакваш на собственика на прасетата, че аз не се изумявам от теб аз казвам на собственика на прасетата, че не съм искал да ми подаряваш прасето си ти навсякъде разгласяваш за мене, че аз не съм искал да получа за подарък прасето ти и т.н. така не се получава тъй желаният реванш
Лицето на плашилото
Плашилото прави гримаса от четиринайсет дни вали дъжд плашилото се мръщи продължава да вали ли вали плашилото си оставя половин лице май службите са виновни, че вали плашилото си сменя физиономията по нея личи, че вали плашилото е с физиономия, която се състои от всички тези физиономии дори и от физиономията, която загуби физиономията за пред цял свят защото е важно да имаш лице да се молиш за здраве а че вали ли вали е другото лице то ще е хубаво, казва плашилото, и то как както никога.
Всички да слушат
На нас принадлежи бъдещето това важи за нас и това важи и за бъдещето значи да мислим и за бъдещето а не само за себе си при това винаги спокойно да гледаме в бъдещето когато се приближаваме към едно щастливо бъдеще защото такова нещо като сега няма да има повече в бъдеще това бъдещето ще го покаже това ще престане в бъдеще защото то няма бъдеще а нашият специален принос за бъдещето е да отглеждаме животни които колкото е възможно повече да се приближават към идеалния образ на шпаньора на кавалера крал Чарл.
В благородно съревнование
Докато виковете от стадионите приглушено и обърнато достигат до мене през месомелачките чувам в благородно съревнование отвъд ясно светло цвърчене цър-цър-цър което не харесва на Нашите хора което Нашите хора не разбират което отчуждава от нас човека "Човек не може да обича родината си прекалено"
Обичам я много и силно обичам я тревно-косилно обичам и старите клони и пъпките-булки обичам - така без закони с мокрици в паветата и трънени чулки и кабели куп и пухче във пъп обичам лъжици и вилици родни и спомен за зъл канибал благородни и нашата плът своеродна обичам я и за вечеря когато дами канят я обичам обичам я когато в страх трепери пред швабския килер щом занаднича обичам я подобно на спагети момичешки шпагати с пируети обичам червеите и в браздата и червейни хайвери във блатата обичам всеки четинест писач подобно мезозоен рисувач дори и киселинния й дъжд обичам безумно я наричам и се вричам обичам я сред сняг и после гръм сърната със сърнетата и хм онези футболните й отбори във полунощ във стих да ми говори обичам я наверно страшно много родината и Слава Богу.
Изгодата
Щели, значи, новите моралисти и пишман политиците от "Пишман 30" да възстановят справедливостта, като потърсят съдебна отговорност за всички, които били крали и грабили от държавата. И се нахвърлиха върху бившия министър на здравеопазването Илко Семерджиев за една сделка, която се оказа съвсем законна, сполучлива и без никаква възможност за лично облагодетелстване.
А в същото време предлагат цялостна политическа, нравствена, обществена и икономическа амнистия точно на тези отявлени, доказани и цинични мошеници, които още преди 20 години започнаха ограбването на страната ни.
"Връщайте се в България - е обръщението на новата власт към измамниците, крадците и грабителите - всичко ви се прощава, само донесете паричките си и ще станете национални герои, патриоти, крепители на морала и спасители на икономиката."
Много е спорно дали мръсните пари ще се върнат в България. Много е спорно дали, ако те наистина се върнат, ще могат да помогнат на икономиката ни. Много е спорно дали ще влезем в Европа, ако новата власт превърне страната ни в световна перачница на мръсни пари, пренебрегвайки международните договори.
Но едно нещо е безспорно. Новият премиер, които се готви да привика престъпната сган в България, белким му помогне да изпълни недомислените си обещания и когото царските блюдолизци от "Пишман 30" наричат величество, няма право да говори за почтеност. Някои хорица могат да му целува ръцете и краката колкото си искат. Някои хорица могат да целуват ръцете и краката на своите грабители, само защото те са им подхвърлили коричка хляб. Нещо повече. Може пък цялата тази мерзост да е икономически изгодна. Ама поне да не говорят новите управленци от "Пишман 30" за почтеност в каквото и да било и по какъвто и да било повод. Защото тук не става дума само за дребните далаверки, които те започнаха да си уреждат още преди да се тръшнат по столовете на властта. Не става въпрос само за безкористна глупост, хитровато лицемерие, махленско нахалство и благи лъжи, а за цялостно размиване на нравствените стойности в обществото ни. И цялата тази гнусота не става по-малко отблъскваща от това, че уж била икономически изгодна. А тя дори не е изгодна икономически.
Като любов, като разпятие
Познавах Димитър Боянов като директор и главен редактор на един от най-хубавите според мен български вестници "Народен будител", учреден през 1992 от граждански комитет по инициатива на Българския демократичен форум. Знаех и за драматичната му съдба, бях чувал, че е автор на поразителни "Песни от затвора", писани през септември и октомври 1944 в килия 43 на Варненския затвор. Сега обаче всички имат възможност да се убедят, че в националната ни поезия заема мястото си един необикновен талант, ангелоглас и правдив творец от много висока класа. Поетичната книга "Боянската църква" не е мимолетно литературно явление: тя е изповед за тежкия жребий на едно жертвено поколение, щастливо завръщане към корените на класическия хуманитарен идеал.
Авторът започва с вълнуващо обръщение към читателя съмишленик. Мечтаното от него "късо съединение между душите" наистина се случва: като чудо, като навлизане в свръхсетивната реалност. Намерена е онази невидима с просто око свързваща нишка между общозначимото и дълбоко личното. Наслушахме се и се нагледахме на интимни дневници с претенции за художествена обемност, на трагикомични експерименти с измъчваното от евтини факири слово. В първия раздел на книгата "Български пантеон" Димитър Боянов широкомащабно търси измеренията на националния гений, той е своеобразен продължител на традицията, завещана от Пенчо Славейков и от Теодор Траянов. Не патриотарски излитания, а философски и лиричен размисъл за приемствеността между "великите сенки" и съвременноста откриваме в това пътуване към звездните мигове от историята. Авторът ни допуска в "пантеона на душата си", за да подирим заедно с него "утеха, ответ, вдъхновение". Онова, което не може да ни остави безразлични, са богатството на езика, увлекателността на мелодиката, умелото превръщане на родовия спомен в олтар пред Духовността. "Като удар на чук, като звън на камбана" звучи всеки ред от тази своеобразна поема - реквием за великите чада на България - естествено и хармонично се прелива тя във втория раздел, включващ "Балади за българския боготърсачески дух".
В зловещите десетилетия на комунистическото безвремие комисарите правеха всичко възможно да изтрият от съзнанието ни не само усещането за блясъка на победните бойни знамена, но и осъзнаването на творческата сила, ръководела великите дела на предците ни. В поезията на Боянов Земята и Божественото са неотделими: той сякаш преоткрива "Шестоднева" на Йоан Екзарх и заложената в него велика максима:
Да вярваш в бога значи да се бориш тук, на земята, за човечна власт.
Своеобразен връх в книгата е поемата "Боянската църква", където човек влиза да се помоли не просто за своето спасение, а сякаш стои там редом с безсмъртните си предшественици. Темата за приемствеността, за жертвеността преминава като лайтмотив през цялата тъкан на антологията, за да получи особено, възвишено значение в "Песни от затвора", сред които блести тревожната и наистина единствена в поетичния ни живот "Симфония Девети септември". Дълго и мъчително е крил поетът този изблик на страданието. Уви, в училищата и до днес налагат анархистичния "Септември" на Гео Милев, а аз искрено се надявам до мислещите хора да стигне гласът на страшната истина:
Един народ, загубил в стихията метежна на бурята световна пътеката в нощта, проправя свойта диря, изтръпнал в безнадеждна велика скръб, застанал пред прага на смъртта.
В затвора, изправен пред ужаса на неизвестното, патриотът мисли най-вече за близките и любимите си, за крушението на идеите, за съдбата на поробените люде. Димитър Боянов навсякъде успява да вплете в едно цяло личното и общото, дори когато си позволява да потъне в романтични размисли за красотата на природата, натурата му все го тегли към значими обобщения. В този смисъл разделът "Нощ край Пазарджик" е не просто възхвала на естествената красота, а знак на синовно преклонение пред българския пейзаж, пред олтара на Родината. И сега, седмици след като прочетох на един дъх "Боянската църква", в мен звучат стихове от "Разговори за поезията около догарящата камина с дъщеря ми Зафира": откриваш ти в нещата сътворени промисъл, красота и рани.
Като че ли именно това е най-точното обобщение, представящо значимостта на тази великолепна поезия: нелечими са раните по тялото на непокорния бард, но той нито за миг не се отказва да търси красотата около себе си и във виденията си, за да я извиси до Промисъл Свише, до звездно послание към нас и към онези, които ще ни наследят.
Клифорд Браун-Брауни
За съжаление в живота невинаги най-талантливите имат шанса да реализират дарбите си докрай. В света на джаза такива случаи не са един и два. Такава е историята на една от потенциално най-големите звезди в жанра - Клифорд Браун. На 25-годишна възраст той загива при автомобилна катастрофа точно тогава, когато е считан най-достоен за короната на по-старшите си събратя тръбачи - Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. В момента лавровият венец се носел от Дизи, докато Майлс е по петите му, но Клифорд е човекът, за когото се говори най-вече в джазкръговете. Публика, критика и колеги са единодушни, че новата млада звезда свети с неотразим блясък. Вярно, че щом колегата му Фатс Наваро - единственият опасен съперник сред новите имена, става жертва на хероина, класата на Брауни вече е доказана. Още от старта приятели и колеги наричат новото чудо просто Брауни. След дебютната си плоча с Тад Дамерън и ангажимента в Европа с бенда на Лайънъл Хемптън Брауни вече е най-голямата надежда сред младите тромпетисти. Арт Блейки не пропуска да приюти новото явление в прочутата си група "Джаз Месинджърс". Оттам до собствения състав заедно с барабаниста Макс Роуч има само крачка. Това вероятно е най-удачният, но и най-злощастният ход в шеметната кариера на Клифорд Браун. Квинтетът Браун - Роуч безапелационно е признат за една от най-изключителните формации в съвременния джаз, чийто мотор Брауни е безспорният нов месия. Редом до него дебютира тенор-саксофонистът Съни Ролинс - един от бъдещите джазгиганти. Но за зла участ съдбата се намесва и слага край в мимолетния път на един от най-съвършените джазмени, докоснали се до висините в необятния небосклон на жанра.
Конюнктура
Един законопроект за промяна в подчинението на Националната разузнавателна служба можеше и да предизвика размисъл и търсене на разумни аргументи, ако вносителят не беше точно бившият началник на службата. В конкретния случай авторството на ген. Бриго Аспарухов предизвиква по-скоро снизходителни усмивки, поне у онези, които познават публичните изпълнения на разузнавач &numero;1 през 1992, превърнали го в медийна звезда. Ако генералът беше наистина загрижен да има парламентарен контрол над НРС, щеше да го поиска още тогава. Сегашната му законодателна суетня по-скоро зле прикрива конюнктурни цели: аз ще ви подсигуря НРС, а вие ще ме назначите начело. Разконспирирането на този тип "логика" по принцип, а не само в конкретния случай, ще бъде критерият за държавническо отношение на управляващото мнозинство към спецслужбите изобщо. Защото едно е да обслужваш някого (ген. Аспарухов очевидно го умее), съвсем друго е да служиш на държавността.
Кръгла маса ще обсъжда ползването на "Майкрософт"
СОФИЯ. Кръгла маса за законодателни промени при потреблението на операционните системи на "Майкрософт" и превода им на български език планират преди парламентарната ваканция зам.-председателят на ПГ на СДС Димитър Абаджиев и председателят на Интернет-общество у нас Вени Марковски.
Двамата се срещнаха в парламента вчера, за да уточнят дали е нужна законодателна подкрепа за превеждането на български език на операционните системи на "Майкрософт". На форума ще бъдат поканени представители на Комисията за защита на потребителя и на различни неправителствени организации, уточни Абаджиев. По думите му вече е подготвен проект за изменение на Закона за защита на потребителя , в който подробно се определя понятието стока и изричното му включване в текст от закона. Ако той се тълкува правилно, операционната система също е стока и попада в общите изисквания информация да се получава и на български език, смята Абаджиев.
Вени Марковски цитира данни от сайта на бизнессофтуер Алианс за миналата година, според който загубата от използване на незаконен софтуер у нас е 10 млн. долара, за Унгария загубите били 44 млн. долара, а за Румъния - 20 милиона.
Любомир Павлов вече диша без апарат
ПЛОВДИВ. Шефът на Общинска банка - София Любомир Павлов се възстановява и вече диша самостоятелно, съобщиха медици от КАРИТ - Пловдив.
Павлов бе приет за операция във ВМИ - Пловдив в сряда около 2 ч. сутринта след тежка автомобилна катастрофа. Към спешно свикания лекарски екип са се присъедиили известният неврохирург д-р Гаровски от София и лекарите от ИСУЛ д-р Гергелчев и д-р Миланов, които са се включили за консултации на екипа. Павлов е приет със счупен череп и хематом в мозъка, който е отстранен при близо петчасовата операция. Продължилата близо пет часа операция го е отстранила. В сряда следобед в КАРИТ е бил свикан лекарски консорциум от пловдивски и столични специалисти. Засега не е ясно дали Павлов ще бъде преместен в софийска болнница.
Министърът на културата Абрашев: Сираче съм, взех съпругата си да ми помага
- Министър Абрашев, редно ли е съпругата ви да присъства на церемонията по предаването на властта и да се намесва в управлението на Министерството на културата?
- Уважаеми кореспонденти, очаквах този въпрос. Жалко, че с това се започва, вместо да се говори за приоритетите на културата и това, което тя трябва да запази в съзнанието на хората.
Но по същество и фактологията. Вярно, когато със съпругата ми излязохме от МС, министър Москова, с нея излязохме, и тя ме покани да предаде поста. И вие разбирате, че не е особено прилично аз да й кажа да си отиде, още повече че по целия свят съпрузите ходят със съпругите си. Тя дойде, това беше едно ритуално предаване, и на следващия ден също присъства. Сега ще обясня защо беше така. Вие знаете, че политическият кабинет излиза заедно със стария министър и това до голяма степен оголва едно министерство. За първия ден имаше да се върши толкова много работа, че беше непосилно за един човек. Аз я взех да ми помага, защото нямам братя и сестри, нямам майка и баща (не, не се смейте, какво има лошо в това да ми помага!). Но това абсолютно не означава, че тя ще бъде там назначена или нещо подобно. Напротив, тя от цялата тази излишна шумотевица, която се вдигна, защото се направи от мухата слон, даже по-малко от муха, и да я накарам да дойде, няма да дойде повече!
Тя трябваше да ми помогне, защото тя е в НДСВ, и знае много от нещата, които там се разискват. И при това положение тя беше единствено мой помощник! Не виждам какво лошо има в това? Ако някой ми е подсказал, че това е лошо, просто нямаше да дойде, щях да си върша сам работата.
И пак повтарям, аз я помолих да дойде за помощ. В същото време, просто като един интересен щрих, може би, нейната сестра беше откарана в "Пирогов" със счупена ръка и ключица и не беше много лесно да се разбере какво да прави, дали да ми помогне или да закара сестра си.
Митрополит Инокентий иска среща с Комисията по вероизповедания
СОФИЯ. Софийският митрополит Инокентий поиска среща с представители на Комисията по вероизповедания в парламента. Той съобщи за "Демокрация", че в писмо до председателя на комисията Лъчезар Тошев от ОДС е отправил покана да бъдат обсъдени и причините за дълбоката криза в управлението на БПЦ. Представители на комисията по вероизповеданията се срещнаха вчера в парламента със Западноевропейския митрополит Симеон. Говорихме за "преодоляване на разкола в Българската православна църква", каза след нея Лъчезар Тошев. Митрополит Симеон не е занесъл предложения от името на владиците на Максим, те внесли писмо с намерения до премиера.
Музикални паузи вместо парламентарен контрол
Иде ли у нас с НДСВ сицилианската мафиотска забрана омерта (който проговори, умира)? Доколко новата категория "господари на мълчанието" на Симеон II се вписва адекватно в царското понятие за нов морал в политиката и почтеност във всичко? Защо ли движението не публикува думичките от пълния си морален кодекс с тяхното екзотично значение? За да не настъпи пълно объркване с нормалния им смисъл.
След обещанията за шамари (К. Цонев), за "копане" (Каролев), за "нормализиране" (Кошлуков) на медиите, как Симеон да не наложи мораториум върху говоренето на депутатите поданици. Та нали така се накърнява републиканският имидж на царя и се пооткриват забулени монархически мераци. Но според мен има още една причина за царската забрана. Тя е в станалото вече пословично разминаване в тълкуванието на мъдрите слова на лидера за онези 800 дни, данъците, заплатите, пенсиите и другите предизборни царски изхвърляния.
Над 11 млн. лева е печалбата на "Булгартабак"
СОФИЯ. 11 683 000 лева е печалбата на "Булгартабак холдинг" за 2000 година, отчете вчера общото събрание на дружеството. Резултатът е двоен в сравнение с печалбата от 1999 година. Като дивиденти тютюневият холдинг ще раздаде 3 504 900 лева.
"Булгартабак холдинг" е резработил и е собственик на около 100 търговски марки цигари. През 2000 година компанията пусна на пазара и няколко нови или осъвременени асортимента. Сред тях са "ММ американ бленд", "ВТ американ бленд", "New line американ бленд", "Виктори" - ултра лайтс. Новите цигари се характеризират с обновени тютюневи блендове, които са разработени в съответствие с европейските изисквания за съдържание на катрани и никотин в дима. Те са със съвременни филтърни системи, модерен дизайн и октагонална опаковка. В резултат на въведените нови и обновени асортименти холдингът излезе от категорията на производител на "среден" клас цигари и зае място в групата на най-големите тютюневи компании.
През миналата година дружествата на "Булгартабак холдинг" са произвели 26 853 тона цигари. Според прогнозите през 2001 година се очаква ръст в производството с 16 процента.
Не се очаква драстично поскъпване на олиото
ДОБРИЧ. Не може да се очаква драстично поскъпване на олиото, независимо че тазгодишната реколта от слънчоглед е застрашена, съобщи Марияна Чолакова - изпълнителен директор на най-голямата ни рафинерия "Калиакра". Според нея вътрешният пазар бил твърде свит, за да поеме по-висока цена, а по магазините имало над 14 марки олио.
В най-скоро време предстои среща на Съюза на маслопреработвателите, на която да се анализира състоянието на реколтата и изкупните цени. Според Чолакова не може да се очаква недостиг на суровина заради сушата и прогнозният добив за страната бил около 350 хиляди тона. Миналата година "Калиакра" е преработила 54 хиляди тона слънчоглед при капацитет 70 хиляди тона. Добруджанската маслобойна не е сключвала предварителни договори за изкупуване, както и за авансово финансиране на реколтата. От 1 септември "Калиакра" пуска на пазара нов продукт, разработен за деца и подрастващи. Това е маслен спред с палмово масло и витамини, който ще се продава на цена, средна между кравето масло и маргарина, в опаковки от 250 и 500 гр. Невинаги има нужда от скалпел
Разбира се, двойната брадичка и формата на носа успешно могат да се коригират с помощта на пластичната хирургия. Има обаче и други начини това да стане без скалпел и упойка. Някои тайни на макиажа и прическата, разкрити от световноизвестни визажисти, се оказват не по-малко ефикасни, когато искаме да прикрием мнимите или истински дефекти на лицето си.
Преди да предприемете каквото и да било, преценете обективно кои неща от външността ви са недостатъчно привлекателни и обратното, върху кои други трябва да се привлече вниманието на околните. Защото къде всъщност се крие тайната на обаянието? Може би в дребните несъвършенства, подчертаващи нашата неповторима индивидуалност и характер! За да сме привлекателни и неотразими, най-важното не е да приличаме на фотомодели, а да търсим и намерим хармонията в цялостния си облик и излъчване. Точно по тази причина умните жени интелигентно "експлоатират" недостатъците си. "Дамите с ярки, изразителни черти са много по-интересни и запомнящи се от тези със съвършено правилни, но безлични лица", твърди Тибо Вабр, артистичен директор на марката "Кларенс". Ще разберем колко е прав, след като си припомним, че неправилният профил никога не е бил пречка за блестяща кариера в киното и шоубизнеса. Далечните от изяществото носове на София Лорен и Барбра Стрейзънд не спъват пътя им към върха, същото може да се каже и за широките чела на Кристин Скот Томас, Сандрин Бонер, Ванеса Паради. Големите звезди не крият несъвършенствата си, а просто ги камуфлират умело, за да отвлекат погледите от всичко, което не отговаря на каноните на красотата, и да подчертаят неоспоримите достойнства на лицата си. Следвайте техния пример и не забравяйте, че още Клеопатра е слагала много руж, за да заплени с магнетичните си очи и да "скрие" знаменития си масивен нос с лека гърбица.
Прическата прикрива едно-друго
Чело. Спасението е в бретона. Умело подстриган, той е в състояние да прикрие всякакви дефекти. Но между бретон и бретон има разлика. Късият като на Клеопатра, наречен още "френски", може да направи носа ви да изглежда огромен, ако той не е достатъчно фин. Овално оформеният бретон пък уголемява оптически ниското чело. Скъсите ли бретона си, но запазите няколко по-дълги кичура, които да падат до веждите, ще успеете да поприкриете и носа си, ако е много голям или орлов. Колкото до дългия, отрязан на черта бретон, той кара очите да изпъкват и околните забравят за всичко друго освен за тях.
Двойна брадичка. Тя не отива никому, особено на дами с късо подстригана коса. За да не я подчертавате, щом не можете да се преборите с нея чрез диети, носете косата си с дължина до раменете - само така ще замаскирате долната си челюст. Подходящи за вас са класическите карета с неособено дълъг, отрязан на черта бретон.
Изпъкнала напред брадичка. Ще я камуфлирате успешно, ако визуално скъсите разстоянието между брадичката си и меката част на ухото. За целта трябва да се ориентирате към каре, разделено с път по средата, с извити навътре краища и средна дължина. Обрамчвайки бузите, косата ще накара устните да изпъкнат и ще скрие брадичката.
Орлов нос. Много често се оказва, че леко гърбавият или доста голям нос всъщност е най-изразителната и чаровна част от лицето, придаваща му характерност и обаяние. Няма нужда да страдате, единственото, което се иска от вас и от фризьора ви, е да балансирате дължината на носа с обем на косата в задната част на главата. Понякога е достатъчно кичурите, разположени на темето, да бъдат филирани или оформени стъпаловидно и така профилът да стане хармоничен. "Всеки път, преди да пристъпя към подстригване, аз оглеждам жената срещу себе си, като я карам да застане права, с опънати назад плещи. Изучавам линията на шията й, съпоставям я с брадичката, носа и ушите и едва тогава решавам каква точно дължина е подходяща за нея", казва прочутият английски фризьор Патрик Камерон.
Много малък нос. Той понякога създава повече проблеми от големия, въпреки че и за него има решение. Най-често фризьорите съвсем основателно препоръчват прически с опънати назад коси. Ако вашата е къса, да пада върху челото и бузите ще й попречат гел, лак или диадема. Ако е дълга, прикрепете я на тила си в кок "банан" или като на балерина.
Грациозна като Нефертити
Ако Господ ви е създал с къса шия, профилът ви не завършва с брадичката, а продължава в извивката на врата - много често къс и издаден напред като на щраус. Тази нейна грозна форма се дължи на изкривяване на гръбначния стълб вследствие на неправилна стойка. Ще поправим положението ако не пренебрегваме няколко упражнения и полезни навици, благодарение на които шията ни ще стане грациозна като на Нефертити.
- Стегнете задните си части, глътнете корема си, отпуснете рамене и леко извийте шията си назад. В този момент главата ви е правилно разположена спрямо гърдите, а те пък са в нужното положение спрямо таза. Упражнението можете да правите както изправени, така и в седнало положение.
- Когато карате колата си, вдигнете малко по-високо огледалото за обратно виждане. Така всеки път, когато поглеждате назад, ще бъдете принудени да опъвате шията си.
- Ако носите чантата си на рамо, имайте предвид, че то се смъква от натоварването. Това можете да компенсирате, като държите шията си изправена и непременно сменяте рамената.
- Тренирайте коремните си мускули. Ако са много слаби, коремът изпъква напред, следва го и шията.
- Избягвайте да четете дълго в легнало положение или с глава, подпряна на една ръка. При работа с компютър носете очила, за да не се налага да приближавате глава към екрана, натоварвайки ненужно шията си.
Непротивоезикоругателствувайте
Не зная дали сте обръщали внимание на това, че мнозина и днес, независимо от множеството препоръки, които са давани, давани, давани, продължават да казват "напредвид", "впредвид", "изпредвид", "подпредвид", та дори и "изнапредвид" и "изподнапредвид". И колко малко хора употребяват днес правилното предвид например в изречения като "Трябва да имаме предвид този факт при оценката на творчеството на писателя".
Десетилетия наред беше писано за това, че съчетанието от предлога пред и съществителното вид трябва да се пише разделено преди всичко заради това, да помогнем да не се употребяват и допълнителни предлози към него. Резултатът обаче беше повече от отчайващ. И така преди близо двайсет години беше направена следващата крачка - беше препоръчано слятото писане на пред и вид, за да се отбележи така раждането на едно цялостно наречие - предвид. Тази стъпка беше предприета, за да се приближи правописът на новата дума до начина на писане на други думи като налице, наглед, наред, подред, поначало. По този начин можеше да се очаква, че ще се запомни по-лесно и правописът, и грешки няма да има. (Между другото и без това до този момент най-често предвид се пишеше масово слято, независимо от по-старите препоръки в справочниците.)
По същото време се роди и още едно наречие, което е изградено по същия начин - от предлог и съществително. Това беще всъщност, което според старите правила не беше единно цяло, а съчетание от две самостоятелни думи. И то като предвид обаче много често се пишеше неправилно слято. Така че официалното въвеждане тъкмо на слятото му писане също отговаряше на масовата писмена практика.
Както личи, и в двата случая правописът беше съобразен с масовата грешка, която беше приета за правилна и от гледище на нормите на правописа ни. Промяната обаче беше допусната и поради факта, че спомогнаха и формални, и смислови условия. Защото и в двата случая не стама дума за случайно свързване на предлог и съществително, тъй като името например не може да се членува. Най-важното обаче е, че комбинацията има единно значение и ако съществителното бъде членувано, се променя смисълът. Едно е "Всъщност той е добър човек", а друго "В същността си той е добър човек". Едно е "Предвид голямата опасност да бъдат затворени училищата", а съвсем друго "Пред вида на голямата опасност бяха затворени училищата."
Направените отстъпки при правописа на предвид и всъщност, тоест графичното им превръщане в наречия обаче, е нещо изолирано. Затова не бива да се мисли, че поради посочените причини е позволено да се пише например по случай слято, както често се наблюдава от дълго време. Тази комбинация от предлог и съществително все още не се е превърнала в наречие, за да се утвърди слятото й писане. Въпреки че масовата грешка може по-късно да ни принуди и тук да бъде направена отстъпка.)
Извършената промяна при писането на предвид и всъщност беше приета с лекота от българина и не затрудни почти никого. Сега обаче грижите са другаде. При всъщност има по-малко проблеми. Покрай това наречие сега се появи въпросът дали в действителност не е също наречие и не трябва да се пише като една дума, както се среща неправилно понякога. При предвид надеждата е, че новият му вид ще помогне да се ограничи употребата на неправилните съчетания с други предлози, която и до днес продължава. Затова и аз може би за двайсети или трийсети път в последните години пиша пак за тази дума.
Несъгласие с понятието
На колко ли приятели все още трябва да напиша некролозите, за да усетя сам, че няма нищо страшно във краткото пътуване, помежду два живота.
Аз, който бях професионален, гробищен поет, и всеки ред от мене беше поплак, сега, принуден продължавам най-безплатно и искрено да пиша скръбни вести, за малцината останали приятели.
Които си отиват преди мен, за жалост.
Сега е тежко, когато разделил се прагматизма на гробищен поет, достигам истинското лоно на общуване, незабелязвано поне десетилетия.
А некрологът - мъничко парче хартия побира:
Дата. Час. Най-много още стара фотография от Лична карта.
Не помня дали раздялата е лична болка, или тревогата от нещо недосвършено.
От теб самия...?
Което идва с капнала сълза, излишен сантимент в прискърбен текст.
Това го казвам най-професионално, защото знам, душите тръгват леки, оставили товари на тела, на скръб и болки.
И на всичко тленно.
А Господ опрощава греховете на душите загнездили се приживе в телата.
И това го казвам най-професионално.
Нали и аз съм смъртен, Слава Богу!
Ние в ХХI век
Българското сопрано Гена Димитрова е сред най-големите имена на световната оперна сцена. Житейският й път тръгва от с. Беглеж, Плевенско и минава през най-известните оперни театри - "Ла Скала" и "Арена ди Верона" в Италия, "Ковънт гардън" в Лондон, Парижката национална опера, "Метрополитен" в Ню Йорк, Виенската държавна опера. Завършва Консерватория в София като ученичка на прочутия вокален педагог Христо Бръмбаров и започва творческата си кариера в Националната опера на България. През 1971-1972 г. специализира пеене в школата на Миланската скала. Същата година е началото на международната й кариера - във Франция тя пее "Силата на съдбата" от Верди. Гена Димитрова е носител на най-престижните награди за своето изкуство. Първите са в България - 2 златни медала от международни конкурси през 1970 г. и 1971 г. Само след една година печели конкурса в Тревизо - Италия, за най-добра изпълнителка на Амелия в "Бал с маски" от Верди. Следват "Сребърна арена" в "Арена ди Верона" през 1980 г. за изпълнението й в "Джоконда" от Понкиели, посветено на Мария Калас; "Златният стрелец" за оперен изпълнител на 1981 г. във Фюджи - Италия; "Златният Верди" в Бусето - Италия, 1987; "Пучини" през 1989 в Торе дел Лаго - Италия, за изпълненията й на "Турандот", "Тоска" и "Момичето от златния Запад".
Живее в Монте Карло, Виена и София.
- Г-жо Димитрова, какво означава да си перфекционист във вашата професия?
- Не можеш да вървиш нагоре и да се задържиш на върха, без да се усъвършенстваш непрекъснато. Не можеш да летиш като самолет, ако нямаш силни турбини. Започва се още от подготовката в консерваторията. Всъщност това класическо изкуство може да се сравни с раждането на дете - осем месеца се носи, на деветия се ражда. Правилата са еднакви. Който учи набързо, винаги е недоносче. Необходими са години, за да се научи човек да пее. Всяка партия те кара да преодоляваш нови трудности. Когато си по-млад, по-малко знаеш, но повече можеш. Като остарееш - повече знаеш и по-малко можеш. Така става.
- Това означава ли, че целият ви ден е посветен на работата?
- Аз специално съм особен случай. Не са ме търсили за много репертоар, но ме търсеха за силен репертоар. Нямам повече от 25 опери, които съм подготвяла, а от тях непрекъснато пея 10 партии. Цял живот обаче работя върху "Набуко" и го усъвършенствам. А също и "Турандот", "Аида", "Тоска", "Джоконда", "Норма". Много по-малко ми се е случвало да изпълнявам "Трубадур", "Силата на съдбата", "Бал с маски" и "Реквием" на Верди, макар че винаги съм харесвала тези творби. Затова не мога да кажа, че всеки ден съм учила нови неща. Но за да се поддържаш във форма и да можеш да покриваш един наистина труден репертоар с големи височини, трябва всеки ден да правиш нещо за гласа си. Изграждането на диапазона му изисква непрекъснати физически упражнения на двете октави.
- Има много световноизвестни български оперни изпълнители. Смятате ли, че може да се говори за специфичен талант на българските гласове? Повече таланти ли има у нас?
- Повече дарба има, дарбата не е талант. От много дарби не излиза нищо, ако нямаш талант да ги развиваш и да ги овладееш. Талантът е интелигентност. Дарби има много. Доста от тях загиват по една или друга причина. Нямат достатъчно воля, не съумяват да направят кариера. Защото голямата кариера всъщност е един живот, пълен с жертви. Отказваш се от много неща. Когато преподавам на моите ученици, им казвам: "Запомнете, вие никога няма да бъдете разбирани. Вие не сте като другите. Вие сте певци. Не можете да пиете газирана вода, да стоите в помещения, където се пуши, не бива дори да приказвате много, за да пазите гласа си. Въобще пълна изолация! " Итова не са празни приказки. Аз съм го изживяла на собствения си гръб. Пеенето е като някакво заболяване - аз и досега живея и се занимавам само с това. Не знам какво друго бих правила, ако го нямаше. Това е дори някакво професионално изкривяване. Ще ви разкажа една невероятна история. През 1992 г. ме нападнаха една вечер, като се връщах от летището. Носех много пари и документи в голяма чанта. Слизаме от едно такси с моя приятелка и изведнъж ни нападнаха. Напръскаха ни със спрей и започнаха да ни удрят. Аз мълча, навела съм се и притискам чантата. А приятелката ми започна да крещи. Мене ме ритат, но аз не се сещам да се развикам. И си мисля: "Тя защо крещи, като не умее да закрива тоновете? Ще си скъса гласните връзки! " Може да ви се струва невероятно, но в този момент, когато ми насиниха окото и ми счупиха носа, аз бях загрижена за гласните връзки на жената. Такова професионално изкривяване! Но добре че тя крещя, защото ни чуха хора, излязоха от близкото заведение и нападателите ни избягаха. Та наистина много жертви е имало в живота ми. Дори славата си нямах време да изживея, защото все мислех за работа. Страхувах се, че ако се отпусна, няма да мога да се справя със следващото предизвикателство. То е като да вървиш по една стълба. В момента, в който не прекрачиш поредното стъпало нагоре, вече си с две стъпала под другите. Няма време да се живее за славата, трябва да се работи, трябва да се върви напред.
- Една от наградите ви е за изпълнението на "Джоконда", посветено на Мария Калас.
- Да, това се случи през 1980. Спечелих "Сребърната арена". Знаете ли, според мен историята на изпълнителското изкуство се дели на две: преди Мария Калас и след Мария Калас. Защото тя е епоха в пеенето. Ние всички трябваше да се стремим към нейното майсторство, ако искахме да правим кариера. И гласовете ни да бъдат вибриращи като нейния, да имаме разнообразни нюанси и цветове на гласа като нея, да имаме силно форте, добра среда и хубаво пиано, да бъдем артисти, да бъдем изразителни на сцената. Всичко това беше необходимо, ако искаш да направиш голяма кариера.
- Има ли по-особена история някоя от наградите, които сте получавали?
- Всички награди са важни за мен. Аз се смятам за италианска възпитаница и изпълнителка в италиански стил. Когато пея в Скалата, сякаш усещам ръката на Господ. Особено ме радва фактът, че наградите, които получавах, по принцип са се връчвали рядко, и то само на колеги от висок ранг. "Златният Верди" например е присъждан само 9 пъти и сред носителите му са Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Рената Тибалди. Това наистина е признание, че съм Вердиева певица от висока класа. А наградата "Пучини" получих в една и съща година с Франко Дзефирели. Той като режисьор, а аз като певица за "Турандот". Фондация "Капели" пък ме отличи заедно с Енио Мориконе - световноизвестния композитор на филмова музика. Сега, когато имам време да си погледна наградите, си казвам: "Бре, добра певица съм била!"
- Как оценявате състоянието на оперното изкуство в момента в България и в другите балкански страни?
- Аз познавам добре само Софийската опера, не познавам проблемите на театрите извън България. Имаме прекрасни артисти, но финансовите затруднения, които в момента изпитваме, често диктуват програмата на Операта. Налага се да пътуваме много и от това страда българската публика. Понякога има цели седмици без представления на софийска сцена. Поставени сме в нелепо положение. Искаме да изиграем нещо, обаче го няма оркестъра например, защото свири някъде другаде за пари. Утре пък отсъства хорът или балетът, или някой изпълнител е заминал за чужбина. Операта е принудена да прави това, което ще донесе малко повече пари на артистите. Все пак имаме щатна опера, която поддържа професионални артисти и музиканти. Иначе не може да се прави голям репертоар. Гласове в България дал Господ. Това трябва да се приеме като българска даденост. Всяка година консерваторията дипломира 35 души за оперно пеене. И те могат да се развиват и да растат непрекъснато. Само трябва да се пазят и да им се осигуряват условия. А в момента тук дори няма музикална книжарница, откъдето да си купят ноти.
- Става ли гражданин на света един голям певец?
- Аз станах гражданин на света даже по принуждение - толкова много пътувах и пях. Операта е космополитно изкуство заради музиката, а националният елемент всъщаност присъства чрез самия теб. Най-българското нещо съм аз самата. Нося България в кръвта си, в душата си, в говора си, в отношенията си с хората. И тая България е на сцената. Това е българският ми глас, българското ми име, звукът е български. Иначе имам къщи в Монте Карло и във Виена, дори получих австрийско гражданство през 1991. Тогава почина мъжът ми и след неговата смърт никъде не се чувствам добре. Навсякъде ми е празно. Отсъствието му е толкова осезателно, все едно че си е отишъл вчера. Тъжните ми настроения са свързани с него. Може би затова още не съм престанала да пея, за да не мисля само за него. Мислех тази година да спра със сценичните изяви, но не стана така. Аз самата се чувствам напълно удовлетворена от това, което съм направила. Животът ми е пълен, защото аз съм човек, който се раздава. И навсякъде има млади хора, които се нуждаят от помощта ми като вокален педагог - и тук, и в чужбина. Помагам им с всичко, каквото мога. Дори вкъщи непрекъснато приемам учениците си - тук все някой спи, някой се храни, някой гледа и слуша видеозаписи... Българските студенти трябва да се учат от българския глас. Вибрациите ни са едни и същи. Космосът ни е създал по един и същи начин. Неслучайно басите ни се учат най-добре от Борис Христов, от Гяуров и от Гюзелев.
- Явно Господ ни товари толкова, колкото можем да понесем?
- Господ ни взима толкова, колкото ни е дал.
- Обявявали са ви за най-добрата Турандот в света. Това ли е ролята на сърцето ви?
- За съжаление не можах да направя цяла плоча с изпълнение на "Турандот". Имам две видеокасети - едната е от Скалата, другата е от Верона. Мисля, че най-доброто, което съм направила, е плочата на "Набуко". Иначе най-много съм обичала Елизабета от "Дон Карлос", най-много съм пяла "Тоска", а най-много ме е мъчила "Аида". Тази партия е трудна за много хора; Верди я е писал по поръчка в чест на откриването на Суецкия канал. Музиката е перфектна, но много академична. И може би иска по-лиричен глас от моя. Пяла съм и с Пласидо Доминго, и с Павароти, и с Карерас. Случвало се е дори без репетиция да правим представление. Защото колегите, които държат на своето име, са перфектно подготвени. Всеки е на мястото си, знае ролята си и как да реагира - музиката ни споява.
- Промениха ли се изискванията към оперните артисти от голяма величина днес? По-зрелищна ли става операта?
- Всичко стана по-зрелищно, дори нещастията на хората станаха по-зрелищни. За всяко нещо в живота се блъскаме като в спектакъл. Аз затова на сцената съм един човек, а в живота не позволявам на никого да ми каже как да живея. Понякога ми казват: "Вие не сте като другите примадони! " Да, не съм. Аз искам живота да си го живея по човешки. Не искам да пренасям зрелищността от сцената в живота.
- И за финал - една прогноза за бъдещето. Какво ще се случи с операта при развитието на новите технологии, как ще се вмести в техния свят?
- Ами операта ще бъде като любовта. Който иска да се занимава с техника - да гледа виртуална любов по Интернет. А операта е като истинската любов - очи в очи и глас в глас.
Николай Василев постави ултиматум на Дойчебанк за БТК
ЛОНДОН. Вицепремиерът Николай Василев постави в лондонския офис на Дойчебанк въпроса ще продължи ли кредитната институция да консултира сделката за БТК. "Цялата им кариера е преминала в неуспешно съветване по отношение на БТК", каза той. При отговор "не" от страна на банката още следващата седмица ще бъде обявен търг за нов консултант по сделката за БТК. Преди да отиде в Дойчебанк обаче, вицето посети бившата си компания "Лазард кепитъл маркет", за да ги попита могат ли да доведат у нас френската фирма "Вивенди телеком". После Василев се оправда, че е водил тези разговори не защото работил в "Лазард", нито че компанията е избрана за консултант по сделката. Тя можела да кандидатства заедно с още 30 конкурента. Пропадна предварително уговорената среща на Василев в един от британските телекоми - "Водафон", защото акционерите им се били обявили срещу международната експанзия на фирмата. "България изпусна златна възможност между 1997 и 2000 г. Тогава можехме да привлечем 2 млрд. долара инвестиции в телекома, а сега едва ли ще докараме и 100 млн.", смята Василев.
До една година той очаква да бъде продаден "Булгартабак". Василев разговаря вчера с два евентуални купувача на фирмата - "Бритиш американ табако" и с още един, чието име отказа да спомене. Не е ясно и кога ще бъде обявен търгът за продажбата.
Въпрос за популизма в програмата на правителството е бил поставен на Николай Василев в сряда от един от директорите на ЕБВР. Не съм обещавал нищо неизпълнимо, заявил им Василев, банкерите деликатно не го попитали как ще се осъществят безлихвените петхилядни кредити. С президента сме в един, не в два отбора, длъжни сме да работим заедно, казал Василев в ЕБВР.
От Лондон Николай Василев разговаря с коалиционните си партньори от ДПС за зам. министерски постове в неговото ведомство. Той обеща да е готов с имената до края на седмицата. Любка Качакова можело да му стане заместник, но още не е сигурно.
Новият морал
СОФИЯ. Царският финансист &numero; 1 Милен Велчев придобил тези дни документи с доказателства, че председателят на парламента Огнян Герджиков е извършил тежко престъпление по служба като синдик (продавач) на фалиралата пловдивска Агробизнесбанк (АББ). В съобщение от вчера столичен всекидневник написа, че бившият финансов министър Муравей Радев "дискретно оставил върху бюрото на приемника си Милен Велчев няколко папки за шефа на Народното събрание Огнян Герджиков". В тази своя титулна новина, като се позовава на анонимни депутати, изданието уточнява, че "върху ревизиите на Държавен финансов контрол за АББ Муравей написал бележка на Милен, че му ги завещава, пък той да прецени какво да направи с тях". В същата публикация вестникът насочва читателите си към "синия печат", според който "като синдик на фалиралата банка Герджиков е извършил много нарушения и е ощетил държавата". Но с колко я е ощетил, не се съобщава. А те са... два милиарда стари (неденоминирани), т.е. два милиона нови лева!
В. "Демокрация" от 6 юли т.г. пръв публикува доказателства за финансовите проблеми на парламентарния шеф, който предния ден положи клетва "да спазва конституцията и законите на страната". Оттук насетне дано да ги спазва. А дали ги е спазвал преди това тържествено обещание, тепърва ще се произнася прокуратурата. А за морала на професора по търговско право ще изчакаме министър Велчев да се запознае с папките и да се произнесе категорично, както направи с изявлението си за заплатата на своя шеф в Лондон, криейки обаче собствената.
Тъй като финансист &numero; 1 в момента се чуди откъде да вземе и да раздава по 5000 лв. на калпак, както Кобургът обеща на хората преди изборите, и тъй като няма време да се рови в папките за "нарушенията" на Герджиков, налага се да му ги припомним в резюме.
Според ревизията на Държавен финансов контрол от 21 юни т.г. въпросният професор не е върнал активи на АББ за 24 015 лв. Това са пари на изнурените тютюнопроизводители, гласували за Доган. Като синдик господинът сключил дузина граждански договори с чиновници в АББ, които получавали заплати по редовни трудови договори. Така че тези служители гушнали от патрона си 3 520 000 лв. също пари на българските турци. През 1999 дейността на Герджиков предизвика гнева на червената депутатка Мариела Митева, която с крясък попита къде са 78-те луксозни автомобила "Ауди" на АББ, на кого Герджиков ги е продал.
Г-н Велчев, прочетете материала в "Демокрация" от 6 юли на стр. 10 "Новият председател на парламента е стар клиент на правосъдието" и ще разберете как Герджиков и приятели "законно" са обирали селските производители, които нямат пари да си купят хляб. Прочетете го и се запитайте дали в Лондонското сити подобни "грешки" не се наказват. Ако не знаете, питайте шефа си. Обществеността очаква от вас дела.
Новото Г-13 ще съветва кабинета
СОФИЯ. Новото Г-13 ще създаде съвет по инвестиционна и финансова политика, като една от задачите му ще бъде да координира действията на българските институции при изпълнението на препоръките от доклада на ЕК за напредъка на страната по присъединяването ни към Евросъюза. Това е съобщил Николай Маринов по време на организираната от БАН среща-разговор на тема "Приоритетите на българската икономика". Шефът на "MG корпорация" Илия Павлов пък поискал нов морал не само в политиката, но и в бизнеса, основаващ се на отстъпки и толерантност, предаде "Медиа пул". Павлов допълнил, че пазарите през последните десет години са променени и връщането на старите не трябва да се превръща в самоцел.
В дискусията са участвали и организаторът на НДСВ Николай Маринов, банкерът Емил Кюлев, икономистът Красен Станчев, финансистът Емил Хърсев и изпълнителният директор на ЗК "Орел" Добромир Гущеров, известни като новото Г-13. Според участниците в срещата селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, високите технологии, преносът на природен газ и електроенергия и международният туризъм са основните направления, в които българският бизнес може да разчита на успех.
Спор предизвикала темата за ролята на държавата в подкрепа на бизнеса. Според Гущеров е било грешка, че държавата се е отдръпнала от бизнеса. Лицензионните и разрешителните режими не бива да се премахват, за да има контрол, но те не трябва да съществуват и самоцелно, за да осигуряват заетост на чиновниците, подчертал шефът на "Орел Г холдинг". Според адвокат Рени Цанова пък българският бизнес в момента не е защитен от правен произвол.
Шефът на Росексимбанк Емил Кюлев е заявил, че приоритет на всяка стратегия за развитието на българската икономика трябва да бъде увеличаването на заетостта и на жизненото равнище на хората у нас.
Одобриха сделката за "Илиянци"
СОФИЯ. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри вчера договорът за продажбата на 79 на сто от капитала на "Стоков базар Илиянци", съобщиха от ведомството. Купувач е търговски център "Тракия" - Пловдив. Дружеството е собственост на "Напредък холдинг". Цената, която то ще плати по сделката за "Илиянци", е 42 млн. лева. Това е с около три пъти повече от оферираната цена на втория класиран кандидат.
Общо четири фирми подадоха оферти за приватизацията на мажоритарния пакет от акции на стоковия базар. Това бяха "Вилди" - София, работническо-мениджърското дружество "Ей и Ай" - София, "Търговски център - Тракия" - Пловдив и "Дикарт" - София. В началото на юли надзорният съвет на Агенцията за приватизация поиска от изпълнителния съвет на ведомството цялата документация по предстоящата сделка. Според получения тогава доклад на първо място бе класирана пловдивската фирма. Затова надзорниците решиха сделката за "Илиянци" да бъде приключена с "Търговски център - Тракия".
Орфей на Африка
Кама Каманда е роден през 1952 в Луебо, Конго, в семейство на египетски емигранти. По-късно семейството по време на размириците се преселва в Белгийско Конго, което днес е известно под името Заир. Завършил е в Киншаса политически и правни науки. Временно се преселва в Испания, после в Белгия, за да се установи в Люксембург, където живее сега.
Кама Каманда е автор на много популярни африкански приказки, но стихията му е поезията. Той е един от неоспоримите майстори и е считан за най-големия африкански поет, наречен от Леополд Седар Сенгор, председател на Африканската общност, Черния Орфей.
Кама Каманда е носител на следните френски награди за поезия: "Пол Верлен", "Луиз Лабе", "Теофил Готие" и последната е на Френската академия, която го оценява като поет от световна величина.
Поезията на Кама Каманда е деликатна и дълбоко вълнуваща, с подчертано метафизични акценти, облъхната от мистикокосмични навеи с тръпките на универсалната мистерия. Този елемент се усеща също така много силно в неговата любовна поезия, в която любовната страст не е инстинктивно чувство, а е израз на чувствен мистицизъм, който е едно своего рода ясновидство в сакралната психофизиология на негърската душа.
Като член на журито на "Биенал интернасионал дьо поези" в Лиеж през 1984 се запознах с поета Кама Каманда, станах добър приятел с него, но и първият негов преводач у нас по негови стихове и приказки. Нашето приятелство продължава и сега. По повод пълното издание на неговата поезия от издателството в Дака "Африкен презанс", което получих с автограф, направих приятелски жест към него и неговата поезия да го представя на българските читатели в "Демокрация".
Елегия за времето
Ни самотата, ни смъртта не спират моят дух по пътя на мечтата.
Прегръщам тялото на времето.
Отричам агонията на света!
О, битие на пълнотата!
Съблича бурята града,
Тъй както думите животът ми оголват.
Изплашен, аз приютявам моята любов
Под сянката на боговете.
Стреми се мойто чудо около моето видение,
Разбулва моите мистерии
И ме затрупва със своите развалини.
Морето бележи границите на моите предчувствия
И аз си изнамирам едно небе,
Което съживява пламъка на вечността.
О, полъх на живота в неизбежното пространство,
