- Г-н Димитров, вече е известно, че Владимир Атанасов е следващият министър на образованието. Кои са сферите според вас, в които българското образование наистина се нуждае от приемственост?
- Мисля, че нашето министерство и нашият екип оставят едно добро наследство. Извършихме сериозна работа както в средното, така и във висшето образование. Бяха променени много нормативни документи. Бяха приети важни наредби, свързани със структурата на учебния план - с това какви предмети и с какъв хорариум ще бъдат включени в него.х Беше изменена и наредбата за прием на ученици в профилните училища - езикови, математически и други. От проверката, която се направи в цялата страна и особено в София, където положението е най-сложно, се вижда, че тази година кампанията по кандидатстването в средните училища протече много спокойно. Нашият екип увеличи и часовете по религия. В над 130 училища тя беше включена като задължително избираем предмет. Досега такова нещо не е имало. Смятам, че тази тендения трябва да продължи, защото източноправославната религия е морална база за възпитанието на младите хора. С помощта на книгоиздателите ние променихме сериозно и наредбата за издаване на учебници. Благодарение на това по мое мнение отчитаме сериозен успех в областта на издаването на учебници. Тази година ще излязат около 50 броя нови учебници за IХ, IХ и ХI клас по всички предмети.
- По тях ли ще учат учениците през есента? Кое е новото в тях?
- Специално аз гледах няколко учебника по история и по физика. Те са по-добре оформени като книги - като външен вид, илюстрации и печат. По история материалът е много сериозно преработен, особено в частта, свързана с най-новата история на България - от 1878 г. до днес. Идването на Фердинанд, Първата световна война и нейните последици, събитията, които се развиват след 1920 година, атентатът в "Света Неделя", убийството на Стамболийски, 9 септември 1944 и неговото тълкуване, колективизацията на земята, Априлският пленум... Изобщо става дума за нов прочит на българската история. Също така ми се струва, че учебниците по физика и по химия са по-добри. Материалът е даден по-достъпно, с някои нови теми и задачи.
- Имаше доста сериозен обществен дебат, когато стана ясно, че българските ученици ще учат 12 години и накрая ще държат матури. Ще препоръчате ли на новия екип на министерството да застане зад тази идея?
- Вярно е, че дипломите, които дават отделните училища в страната, невинаги са равностойни като обем знания. Има училища, които дават високи дипломи, а децата не са подготвени. Но нашата идея е друга. Ние искаме задължителните зрелостни изпити, които ще се проведат през 2003 г., да се оценяват по еднаква методика за цялата страна. Предлагаме работите на зрелостниците да не се оценяват от различни хора в отделните училища, а от централни комисии. Примерно една комисия ще оценява всички зрелостни работи по математика. И то по изисквания, които са вкарани в една схема и се отнасят и за София, и за Ямбол и за Видин, така че да се получи приблизително еднаква база. Друга комисия ще оценява работите по литература и т.н. А не всяко училище да си определя самостоятелно комисиите по изпитването и слагането на оценките. Това е идея, която според мен трябва да се реализира. Добре би било да се върви по този път. Но във всички случаи не е правилно още през 2003 г. зрелостният задължителен изпит да бъде вход за университетите. Трябва да се изчака поне 2-3 години, за да се види какви са резултатите, какви недостатъците, за да се направят корекции и чак тогава матурата да се превърне в база за прием във ВУЗ. Мисля, че новият екип на МОН трябва да продължи да работи в тази област, защото провеждането на задължителни зрелостни изпити по всички предмети при еднаква база ще повиши качеството на българското образование. Във Франция и в Англия има много сериозни изпити, които траят по цяла седмица. Там да завършиш лицей или средно образование, е много трудно. Докато при нас сега, тъй като няма задължителна матура, можеш да завършиш и с по-повърхностни знания и да вземеш висока диплома.
- Издръжката на студентите също е болезнен въпрос за българското общество. По време на вашето управление студентите, които следват редовно започнаха да получават по-високи стипендии - средно между 50 и 90 лева. Докторантите получават... - 212 лв. и 50 стотинки. Парите им са чувствително увеличени. През миналата година бяха около 120 лева, така че увеличението е около 80%. Стипендиите за студентите бяха 30 лева.
- Трябва ли да продължи нарастването на стипендиите и кой модел е за предпочитане? Сега от БСП предлагат масово отпускане на кредити за завършване на висше образование. Лансира се и идеята да се увеличи държавното участие в издръжката на студентите. Какво трябва да прави една нация, ако държи на бъдещето на младите хора?
- Ако държи на самата себе си, всяка нация и държава трябва непрекъснато да повишава разходите си за средно и висше образование. Систематично и ежегодно. Струва ми се обаче, че някои популистки твърдения, че веднага могат да се увеличат парите за висше образование чрез кредити или чрез увеличаване размера на стипендиите, не са точни и създават известна заблуда в обществото. Защото това са 250 хил. студенти и 1 милион ученици. Нека направим сметка, ако от тези 250 хил. студента само 20% поискат кредити - това са 50 хил. души. Ако всеки от тях вземе минималната сума от 1000 лева годишно - това вече прави 50 млн. лева само за кредити. Такива пари държавата трудно може да осигури веднага, защото за цялото висше образование в момента се дават 204 млн. лева. Излиза, че при сметката, която току-що направихме - 25 на сто от тази сума трябва да се дава само за кредити. Което очевидно е доста сложно. Моето лично мнение е, че държавата трябва да увеличава размера на стипендиите за успех. Особено в такива висши училища, където успехът идва като резултат на къртовска работа, а не след формално вземане на изпити. Моето мнение е, че пари трябва да се отделят за добрите студенти. Да се дават пари на всички само заради това, че учат, е неразумно. И не е стимулиращо.
- Има ли България шанса да се развива като страна, боравеща с високи технологии?
- България има добър потенциал от учени. Но за да успеем, трябва да влезем в глобалната информационна мрежа и непрекъснато да сме в течение къде, какво и защо се прави. Трябва да се насочваме към такива високотехнологични продукти, които са по силата на нашето общество. Защото ние не бихме могли да обхванем всички фронтове. Трябва да си направим много внимателна оценка на възможностите. Но не бива в никакъв случай да се задоволяваме само с това да бъдем туристическа страна с модерно земеделие и хранително-вкусова промишленост, както ни препоръчват някои съветници отвън. Защото ако младите хора не се занимават с информационни технологии, ако те нямат широк достъп до световната информационна мрежа, ако пред тях не се поставят предизвикателни задачи... тогава на България няма да бъде отредено добро бъдеще. Разбира се, тук малко трябва да ни помогне и Европейският съюз. Не може само да се изисква от една страна - направете това, направете онова, без да ни се оказва съответната подкрепа.
- Но ние сме включени в доста програми на ЕС, и то точно в сферата на образованието, науката и културата... - Да, включени сме. Български научни колективи участват в Петата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и технологично развитие. В програмите "Сократес 2" и ТЕМПУС, както и в научната програма на НАТО. Много от нашите учени дори вече печелят тези международни грандове и проекти. Но по мое мнение парите, които идват, стигат едва за изследователския проект. А за развитието на технологиите и за внедряването им са необходими повече средства. Големи инвеститори. Като "Сименс", "Дженерал електрик"и т.н. - Правителството пое ангажимент за компютризирането на 440 средни училища до края на тази година. Докъде стигна този проект?
- Нашите експерти разработиха изискванията за училищната мрежа, която трябва да се компютризира. Определени са и училищата. Въз основа на конкурси получихме оферти от български фирми и от представителствата на Ай Би Ем, "Хюлет Пакард", "Сименс", "Суджицу" в България. Уточнено е и колко пари ще бъдат необходими за закупуването на компютърното оборудване и за изграждането на мрежите. Получихме известна сума от Министерството на финансите. Тези пари са необходими за купуването на компютрите, за изграждането на мрежата, а също така и за ремонти в някои от училищата. Но цялата тази документация ще остане за моя приемник.
- Какво никога не бива да забравя един образователен министър? Вие какво си повтаряхте всеки ден?
- Много важно е един образователен министър добре да познава своето ведомство и проблемите му. Да се познава с шефовете на инспекциите в отделните области и с ректорите на висшите учебни заведения. И да бъде достатъчно морален и твърд, за да води определена политика. Разбира се, тя може да бъде поставена на обсъждане, но един път приета, не трябва да се отклонява. Защото това води до много сериозни противоречия. Всеки ден човек трябва да си повтаря, че трябва да работи от сутринта до вечерта. Ако иска да работи добре, един министър не може да се изолира от хората. Особено в образователната система. Министърът на МОН винаги трябва да има в главата си няколко неща. Какво иска да направи във висшето образование след 1, след 2, след 3 месеца? Как да го направи и т.н. Тук има много текуща работа, на ден съм подписвал по 100 документа. Но преди това те трябва да се прочетат, нали? Важно е и разходването на средства. Ето, преди няколко дни от Сметната палата направиха одит на нашето министерство за 1,5 година откакто съм министър. Оценката е добра - тя говори, че няма извършени нарушения от престъпен характер или за лично облагодетелстване.
- Има ли място за "жълта метла" в това министерство?
- Ох, не мога да ви кажа, много ми е трудно. Ще ви кажа обаче, че аз не сложих синя метла, когато дойдох тук. Едно много лошо качество на българина е, че за всичко, което му се случва, се оправдава с тези, които са били преди него. Това не е хубаво. Това е историческа трагедия за българския народ. В края на краищата човек поема едно министерство или една институция при дадени обстоятелства. И трябва да си поеме и отговорността.
Парите - в печката!
Докато водещите дизайнери в областта на кожената галантерия мислят по въпроса как да оформят по-изящно новите портмонета за единната европейска валута, а така също изчисляват възможните печалби от повишеното търсене на портфейли, банкерите от еврозоната се занимават с по-прозаични неща - какво да правят с десетките тонове банкноти и с вагоните от монети, които от новата година вече няма да бъдат ценност, освен може би за нумизматите.
Наистина Европа я чакат велики сътресения, а ръководствата на централните банки се оплакват от главоболие от въпроса какво да правят с излизащите от мода марки, франкове и гулдени.
Шест месеца преди влизането в оборот на еврото централните банки на страните от ЕС вече се безпокоят по въпроса с излизането от употреба на националните парични знаци. Да се твърди, че това е напълно нов проблем, не си струва. Историята на паричното обращение е натрупала богат опит по въпроса какво да се прави с износените купюри - тях ги изземват и унищожават.
Но едно нещо е, когато този процес става постепенно и съвсем друго, когато тази задача трябва да бъде реализирана върху огромна територия (а Еврозоната все пак се състои от 12 държави с население почти 300 млн. души). Понастоящем избрани типографски компании в Европа се занимават с подготовка на въвеждането в оборот на еврото от януари 2002 г. Към този срок компаниите трябва да напечатат 14 млрд. банкноти с различни номинали. Операцията във всички отношения е достойна за Книгата на рекордите Гинес.
Милиарди банкноти и повече от 100 000 тона (10 Айфелови кули) монети - с всичко това гражданите на обединена Европа ще трябва да се разделят, при спазване на строгите процедури за избягване на "двойното данъчно облагане", за да започнат да плащат бензина и памперсите с единните парични знаци.
Ето защо паралелно с това, докато печатните станове в различните страни денонощно щамповат универсалните европари, в обстановка на секретност се разработват планове за бракуване на старите национални валути.
Търговските банки на Франция например се опасяват, че огромното количество пари, които ще бъдат събирани и след това отправяни към Банк дьо Франс за унищожаване, могат да предизвикат повишен интерес от страна на крадците. Затова те се запасяват със специални машини, които ще пробиват в парите дупки, като по този начин показват, че парите са извадени от оборот. Опасенията не са напразни. Предполага се, че поне до 28 февруари 2002 г. в оборот ще се намират паралелно и еврото, и националните валути.
В Германия Бундесбанк се подготвя да превърне в пепел около 2800 тона германски марки. Процедурата има няколко етапа. Преди нея всички банкноти ще бъдат пуснати през машина за унищожаване на документи, за да бъдат избавени от изкушения сътрудниците на банката, които после ще горят парите. Този процес обаче по никакъв начин няма да се отрази на температурата на околната среда. Калориите от изгарянето на парите ще бъдат използвани за захранване на машините, режещи банкнотите. Ще се получи нещо като "вечен двигател".
Привържениците на екологично чистата околна среда, страдайки, че Европа ще се задуши от разноцветни димове, предлагат още по-интересни проекти. Така например те имат идея да се използват нарязаните банкноти за строителни материали.
Монетите естествено няма да бъдат нарязани. Те ще бъдат претопени и част от тях ще отидат за сечене на нови монети евро.
Грандиозният експеримент обаче вече донесе някои разочарования. В същата тази Германия например бяха напечатани партиди от 325 млн. банкноти по 100 евро. После се оказа, че всяка от банкнотите съдържа някаква неточност, която не съответства на утвърдените образци и прави цялата партида недействителна.
Сега всички тези банкноти подлежат на унищожаване, а вместо тях ще бъде напечатана нова партида, което ще струва още 30 млн. марки. Но това са само дребни проблеми. По-големите ще дойдат и ще бъдат почувствани не само от жителите от Еврозоната. Трябва ли да се припомня, че някои от валутите на европейските страни са получили широко приложение не само в тяхната родина.
Да вземем само германската марка. В много балкански държави и области с неясен статут (например Косово) с германските марки човек може да си плаща навсякъде - в хотелите, магазините, на пазара, те са издигнати в ранг на национална валута. По информация на британския в. "Файненшъл таймс" почти 40 % от всички германски банкноти и монети - а това са ни повече, ни по-малко от 104 млрд. марки, се намират в обращение извън пределите на Германия. За тях дори бе измислен специален термин - "пари под дюшеците". Как властите ще ги сменят, не е ясно, но се очаква това да стане с много нерви. Ударът ще бъде смекчен, твърди вестникът, от това, че една трета от населението на Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина не знае за подготвяната парична обмяна.
Писмо до редактора
Балансът между думите и делата е класически критерий за обща оценка на личностите, заложен още в Библията. Днес обаче сме поставени отново пред дилемата за избор между думи и дела. Казвайки "вервайте" - ни препоръчват думите, а темата за делата се заобикаля с препоръката "като му дойде времето".
Както е известно, драстичната разлика между думите и делата на политиците се нарича демагогия. В предизборния период множество сериозни анализатори съзираха чист популизъм в царските срокове за решаващи икономически дела като намаляване на данъци, нулеви ставки, увеличаване скокообразно на заплати и пенсии, масово раздаване на безлихвени кредити, както и за моралните призиви за глобална почтеност. И въпреки това царските послушници, вносни и наши, упорито отстояваха очевидните абсурди, без да имат (и досега) конкретна програма.
Какво е днес салдото, след почти месечно царско парламентарно мнозинство, т.е. какви са делата. Виждаме наистина увеличение на заплати, и то в няколко направления. Но не на поданиците - избиратели, а на поданиците - депутати. Въвеждат се и екстри: за научна степен и звание. Може би ще се възстанови за депутатите и привилегията "народен" и "заслужил". Думи и дела!
И за да се придаде още по-голяма тежест на думите царски, бяха приобщени и думите Доганови. На специалиста по шутове, леви завои, съглашения с комунисти, ръководител на цяла орда доносници на бившата ДС и сам неин кадър, създателя на Беровото правителство, шефа на злополучния, съвременно доказано платен доносник и зам.-председател (за кой ли път) на НС - Лютфи (с лични и зададени амбиции да прекроява конституцията по турски), и т.н. , и т.н. А това е само началото на "новото" време. Бог да ни пази в продълженията!
Подпалиха микробус на скандален месарски цех
ВРАЦА. Неизвестен пироман е драснал клечката на микробус "Мерцедес 709Д", паркиран на ул. "Вежен" във Враца. Колата е подпалена умишлено през нощта на 23 юли и е изгоряла напълно, съобщиха от РДВР. По документи автомобилът се води на служител в скандално известния месарски цех на фирма "АА-92", собственост на Альоша Алипиев, обясниха от полицията. В нощта на палежа микробусът бил оставен пред портала на колбасарницата.
На 8 юни т.г. цехът бе запечатан от ДВСК, а на собственика му - съставен акт. Тогава при рутинна проверка инспекторите откриха в един от фризерите на транжорната 50 кг конско месо, вече обезкостено и приготвено за салами. По време на същата проверка в хладилните камери на предприятието служителите на ДВСК откриха и 10 тона птичи прат, внесен нелегално в страната. Суровината, която се ползва в месопреработката като пълнител за евтини колбаси, бе без документи за произход и качество.
Криминалисти, разследващи палежа, установяват връзката между компрометираната месарска фирма и огнения атентат.
Пожар изпепели селско училище
ПЛЕВЕН. Пожар е възникнал вчера в училище "Христо Ботев" в село Брест, община Гулянци, съобщи РДВР. Пламъците тръгнали от кабинета по физика на втория етаж и бързо обхванали стаята над него, както и покрива. След получаване на сигнала оперативният дежурен в РСПАБ в Гулянци изпратил два автомобила. Други две пожарни дошли от Плевен и успели да загасят пламъците. Действията на пожарникарите са били ръководени от шефовете на противопожарната служба в Плевен. Огнената стихия е унищожила 850 квадратни метра покривна конструкция и два кабинета.
Политическият триъгълник край Вардар се превръща в Гордиев възел
Според предварителните планове на НАТО операцията за разоръжаването на албанските бунтовници от АНО, наречена "Необходима жътва", трябваше вече да е започнала. Сезонът на земеделската жътва в Р. Македония преваля, но прибирането на политическата реколта, която трябва да донесе стабилизация на страната, се отлага за неопределено време.
Продължителните преговори между основните политически сили и пратениците на САЩ и на Евросъюза влязоха в задънена улица. Македонското обществено мнение бе скандализирано от идеята за официализирането на албанския език, а премиерът Любчо Георгиевски директно обвини международните посредници Франсоа Леотар и Джеймс Пардю в провеждането на "каубойска дипломация". От своя страна лидерите на двете албански партии - Арбен Джафери и Имер Имери, отказаха да водят нови преговори по езиковия въпрос, защото платформата на Леотар и Пардю ги устройва.
Докато траеха преговорите, всяка от страните, участващи в тях, усилваше своите позиции в очакване на нов конфликт. Водачите на основните неалбански партии в Р. Македония вече могат да се опрат на категорично изразеното обществено мнение да не се правят големи отстъпки по въпроса за езика и за местното самоуправление на малцинствата. В това отношение важна роля играят медиите, които подложиха на унищожителна критика последните идеи за конституционни реформи и постоянно поддържат висок националистически градус сред широките кръгове на славянското население в страната.
Военното крило в албанския лагер от своя страна също строи укрепления, прегрупира се и се готви за нови битки. Международната общност пък застана твърдо зад своите пратеници Пардю и Леотар. Министрите на външните работи от Евросъюза отправиха недвусмислено предупреждение към правителството в Скопие, че няма да му предоставят никаква финансова помощ, докато преговорите не приключат успешно.
Създалата се обстановка окончателно деформира македонския политически живот и го отдалечи още повече от моделите на класическите демокрации. Традиционното противопоставяне "ляво-дясно" вече не е актуално край Вардар. Сега политиците по-скоро се делят на "ястреби" и "гълъби". Типичен представител на първите е вътрешният министър Любе Божковски. Миналата седмица той каза в прав текст, че "докато албанските терористични банди не бъдат разбити, не може да се очаква успех на политическия диалог". Към тази позиция все повече клони и министър-председателят Любчо Георгиевски.
Мнението на Божковски и на неговите поддръжници сред политическия елит в Скопие индикира наличието на колебания по основния въпрос, който вълнува и македонци, и албанци: първо да се бием и след това да преговаряме на базата на постигнатия военен резултат или обратното - първо да се преговаря и само в краен случай да се подновят сраженията. Естествено, международната общност се опитва да наложи първия вариант, но опитът от други конфликтни точки в постюгославското пространство показва, че той е почти невъзможен за реализация. Мирът в Босна и Херцеговина дойде след три години изтощителни сражения, които направиха воюващите страни по-сговорчиви и по-податливи на западния натиск. Същото се случи и в Косово. Конфликтът там бе прекратен не защото сърби и албанци се договориха, а защото НАТО смаза Югославия и я принуди да изтегли армията си от областта.
В този смисъл Р. Македония е поредната политическа лаборатория, където международната общност се опитва да разчупи порочния модел от Босна и Косово и да наложи междуетническа договорка, преди реките от кръв да са изкопали непреодолим психологически разлом между македонци и албанци. САЩ и Западна Европа работят с два добре познати инструмента - морков и тояга. Миражът на една бъдеща донорска конференция трябва да играе ролята на усмирител за лудите глави в Скопие. Контраоръжието, с което се търси същия резултат, е заплахата от икономически санкции и политическа изолация.
Изглежда обаче, че сраженията от тази пролет не са били достатъчни за македонската и за албанската страна да опознаят напълно възможностите на противника и по този начин да си изяснят какъв е политико-военният периметър, в който могат да оперират. Мнозина албанци вярват, че в случай на тотална гражданска война в отрядите на АНО ще се влеят десетки хиляди решени на всичко бойци. От своя страна мнозинството македонци са убедени, че досега само международният натиск е бил причината армията и полицията да не разгърнат цялата си мощ и да смачкат бунтовниците за няколко дни.
Тези илюзии до голяма степен минират полето за преговори и правят задачата на двамата "сапьори" Леотар и Пардю още по-трудна.
През последните дни в македонския конфликт се преплете и геополитическа нишка, след като се появиха слухове за тайна договорка между Скопие и Москва руски военни части да се разположат край Вардар, преди там да се появят силите на НАТО. Тези твърдения си останаха само слухове, но същевременно отразяват реалното желание на неалбанските политици в Македония Русия да има по-голяма роля в преговорите, водени в Скопие. Президентът Борис Трайковски поиска с писмо до колегата си Владимир Путин руската подкрепа за уреждането на кризата. Отговорът от стопанина на Кремъл обаче бе обезкуражаващ. На срещата на Г-8 в Генуа Путин подчерта, че западните държави и Русия имат "общ подход" към кризата в Р. Македония. Това означава, че Москва просто не разполага с достатъчно политически, икономически и военни ресурси, за да бъде самостоятелен фактор в Западните Балкани. Решението на македонската криза ще си остане затворено в триъгълника албанци-македонци-западни посредници (САЩ и Европейския съюз). За съжаление край Вардар класическите правила на политическата геометрия работят все по-трудно и това постепенно превръща този триъгълник в Гордиев възел.
Пред кого се закле премиерът
Пред кого се закле новият премиер на България вчера? Дано си задава този въпрос, след като направи титулуващия се за патриарх Максим най-важното лице на церемонията по приемането на премиерския пост. Кой знае защо, премененият в достойнствата на патриаршеския епитрахил и корона синодал сам не се чувстваше на мястото си, та побърза набързо да напусне залата, още преди да е свършила процедурата и преди да осъзнае какво прави там. Едва ли Максимовата персона е онази еманация на християнска вяра и смирение, пред която да целунеш кръста е пречистващо. Особено ако си заявил амбицията за "морал в управлението". Видимото неудобство на Максим е оправдано, защото няма мирянин и свещеник у нас, който да не знае превъплъщението му в "духовен глава". Това е решението на политбюро на ЦК на БКП от 8 март на 1971, подписано от Тодор Живков, с което се възлага на шефа на комитета по църковните въпроси при МВнР Михаил Кючуков да извърши "необходимата подготовка за осигуряване на избора на митрополит Максим за патриарх на БПЦ". А как политбюро стига до това предпочитание, става ясно от таен документ, подписан от Антон Югов, министър на вътрешните работи, Руси Христозов, и пом.-министър за Държавна сигурност от 3 август 1949 с предложения: да се направи чистка на синода сред върховете, което да стресне останалите митрополити, да бъдат насърчени в йерархията онези, които се "поддават на подработка и приемат определени ангажименти" към ОФ и се "НАЗНАЧАВАТ" на ключови позиции, а реакционно проявяващите се духовници да бъдат спрени от възхода и заемането на църковни постове завинаги.
Възходът на архимандрид Максим е бил предопределен, той явно се е радвал на доверието на ДС, "поел е определените ангажименти" и усилията му през 1971 са увенчани с патриаршеския сан.
Максимовата драма не е от вчера. Тя започва още с този паметен ден на 4 юли 1971 в Синодалната палата, изборен за главата на БПЦ. Проблемът е в това, че тогава, по-късно преди 1989, а и през последните десет години не се намери нито един юрист, който да регистрира фалшифицирания избор на ръководство на църквата начело с Максим. И не само поради нехайството на "вечните" комунистически управници, а заради онзи унизителен капан на подчинението, в който властолюбивият архимандрит се е топнал. Оказва се, че от 75 бюлетини при гласуването за духовен глава 67 бюлетини "за" са написани с еднакъв почерк, с което Максим приел да бъде избран. В нарушение дори на канона и устава на БПЦ, писан и приет от същите другари през 1953. До днес, а и по времето на "вездесъщия" Виденов корифей по вероизповеданията Шиваров, не се намери съд, който да открие реално и законово основание да легитимира Максим и синода му. Ако имаше поне едничко юридическо основание, със сигурност Максимовата кохорта щеше да се е разпростряла из правния и духовен мир. При двукратно разглеждане през 1998 и 2000 на делото по регистрацията на патриарх решението на съда е категорично - у нас няма легитимно, канонично избрано ръководство на БПЦ. А защо не се свиква Църковно-народен събор, единственият форум за избор на духовен глава на православието, е всеизвестно. Владиците, които крият пагон под епитрахила, се страхуват да не изгубят властта си.
Още в началото на демократичните промени се оказа, че бившата ДС е проникнала навсякъде в обществото и в БПЦ. Заговори се за отварянето на досиетата на синодалите, един от авторите на закона за разсекретяването им през 1997 - вицепремиерът на ОДС Веселин Методиев - предупреди: имиджът на църквата ще пострада сериозно, ако това стане. Година по-рано бившият капитан от ДС - експерт на Дирекцията по вероизповеданията Бончо Асенов, публикува кн. "Шесто за Шесто", обясняваща професионално изграждането на агентурна мрежа сред духовенството. Авторът се похвали, че ДС е проникнала в БПЦ плътно, обсебила е напълно управлението на институцията. Неговата теза не беше нова. Великото народно събрание още с първата комисия за разкриване на досиетата на депутатите извади на бял свят картончето на депутата от БСП, божепочившият Старозагорски митрополит Панкратий, подвизавал се под псевдоним Бойко като агент на Шесто управление на ДС. Врачанският владика Калиник и Русенският Неофит са агенти на ДС, казва в кн. "Не си прави кумир" професорът по канонично право Янко Димов. Митрополитите Натанаил и Кирил Варненски също са с досиета на шестаци, разкрива авторът.
А те оглавиха "разкола" през 1992, както е известно.
Калиник, Панкратий и дядо Фори застанаха начело на институционалното разделение на църквата. Яхнали естествената необходимост на духовенството и паството от пречистване. "Полковниците" Калиник и Панкратий, както ги нарича свещенството бяха върнати отново в Максимовото лоно с всички санове и "достойнства". Пименовите хора са антемосвани или възстановявани "със служение в манастир". Докато синодалите на Максим крият парите на БПЦ в московски трезори, създадоха през 1995 Ортодоксална банка, продаваха петрол чрез фондация "Вяра, надежда и любов"?! Та като стана дума за нов морал, нека помислим и за институцията БПЦ, чиято грижа много повече от всички останали е именно да бди над морала. Но не само над чуждия.
Президентът привиква премиера заради Македония
СОФИЯ. Ще проведа специална среща, посветена на положението в Р. Македония, с министър-председателя и членовете на новия кабинет. Това заяви вчера президентът Петър Стоянов, попитан какъв е коментарът му за нарастващото напрежение в съседната държава.
Държавният глава е в постоянна телефонна връзка с македонския си колега Борис Трайковски.
Ситуацията в Македония е много сериозна. Преговорите стигнаха до задънена улица. Оттук насетне ние можем единствено да се надяваме, че разумът все пак ще надделее, каза още Стоянов.
Върховният главнокомандващ проследи отблизо смяната на властта в Министерството на отбраната. Пред него досегашният министър Бойко Ноев предаде поста на приемника си Николай Свинаров. Последният поиска една седмица отстрочка и не пожела да коментира положението в Македония. Президентът обеща да направи на Ноев "протоколен подарък, когато му дойде времето".
Смятам, че България трябва да е активен катализатор, а не водач на процеса в Македония, заяви пък при приемането на поста външен министър Соломон Паси. Той пристигна пред МВнР с прословутия си трабант и обеща, че няма да го смени за лъскава лимузина. Като спрат двутактовите двигатели догодина, ще сменя мотора, застрахова се предварително дипломат &numero; 1.
Смятам да процедирам тихо, отговори Паси на въпрос какво ще предприеме по процеса срещу българските медици в Либия.
Прекратиха концесия на плаж
СОФИЯ. Заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която се прекратява концесията на Анатоли Първанов на плажната ивица Китен-юг, е пристигнала в областната управа на Бургас. Според документа концесионер на плажа става Славчо Китенов, тъй като Анатоли Първанов не е плащал концесионните такси.
Скандалите за плажната ивица в Китен са започнали преди около месец и половина. Хора на Китенов и Първанов влизали в спорния обект последователно и изхвърляли временните обекти на конкурента. После обаче е бил постигнат компромис, като и двамата съперничещи си арендатори са получили концесия върху половината плаж. Сега Анатоли Първанов се заканил да заведе дело във Върховния административен съд за неправомерното отнемане на концесионните му права.
Проблем ли е кирилицата?
Уважаеми дами и господа,
Както Вие сами знаете, много неща в нагласата, мисленето и виждането (към останалия свят) ще трябва да се разчупят, преосмислят, разкрепостят у българите - без внушаваните във вековете на робство страх и мнителност.
Мисля, че в този контекст ще е нужно и развенчаването на едно табу за българите, болезненото скъсване с тази спънка при отварянето на България към света и обратно. Разбирам, че много хора в страната ще ме обвинят във "вдигането на врява" около проблем, който в днешните трудни икономически времена за българите изглежда уж второстепенен. Въпреки това именно защото в настоящето и занапред ще се провеждат толкова съществени промени в живота на българите, искам да повдигна този въпрос и искрено желая темата да бъде поставена за обсъждане пред цялото общество. Бих искал и научните среди в Република България да се включат в цялостното разнищване на историческите аспекти и ползата или вредата от това в днешно време.
Ще се радвам и на Вашата идейна подкрепа, уважаеми български общественици и журналисти.
Проблемът се казва: КИРИЛИЦА
Желая честното, сериозното обсъждане на въпроса, доколко кирилицата е допринесла в историята на българите за тяхното развитие, добруване, за отношенията към съседите през вековете - а също и за отрицателните последици от нея, в смисъл като средство за духовното разделение на средновековна Европа - и до наши дни.
Дами и господа, тук искам накратко да Ви изложа моето становище - като човек, гледащ пї отстрани на нещата, без популизъм.
Според мен буквите, с които пишат българите, се оказват вече отдавна съществен проблем - кирилицата представлява в днешно време анахронизъм. Винаги с наближаването на 24 май - с болка слушам как българите си честитят и се радват като деца на "Големия празник на славянската писменост, на братята Св.Св. Кирил и Методий"!
Не разбирам как може един цял народ така възторжено да се присламчва към една писменост, която представлява спирачка, бариера пред приобщаването на хората в България към културните, научните и духовните ценности в демократична Европа и света въобще! Според мен зад това се крие чувството за малоценност у един малък народ, който по този начин изтъква някаква уникалност и неповторимост - чрез патологичното възхваляване на собствената "героична история" като че ли се компенсира днешното чувство за безвеличие (което, разбира се, никой не очаква, защото всеки народ може с нещо да допринесе за обогатяването на човешките ценности).
Колко интелектуален труд се прахосва в България, за да се намери подходящото изписване на всички имена, научни термини и т.н., навлизащи в сега отворена България - предимно от английски, немски и френски нововъведения в области като киното, литературата, компютърната техника, музиката и, разбира се, науката. В България съществуват дори речници на "Транскрипцията на чужди имена и термини в българския език" - уникат, какъвто никъде на Запад не съм виждал!
Защо всички имена и термини не се изписват направо на латиница - без кирилизирането и побългаряването им. Колко изкуствено изглеждат примерно термини като "Туентиът сенчъри фокс" (филмово студио), "Пи Ар" (т.е. public relations = самореклама) или "Живанши" (френска модна къща)! Обикновеният българин (именно за него става дума тук, а не за учените хора), свикнал да чете единствено това изписване, не може да направи обратната връзка, ако например в чужбина прочете същите тези имена в оригинал. Това е според мен голям проблем, изолиращ хората от света. А също и за чужденците, изучаващи българския език, веднъж трябва да учат нова азбука (смятана на запад за "руска"), и освен това се сблъскват с по-горе посоченото изписване на "вносните думи".
Защо трябва българите (а същото, разбира се, важи и за други народи като руснаците, гърците, македонците) да се гордеят с писменост, различна от общоприетата латиница в почти всички други страни на Европа (включително и славянски народи като хървати, поляци, чехи, словаци и т.н.)? Смятам, че въвеждането на латиницата като втора писменост (а защо не и като главна) ще даде ясен сигнал към Европа и света, че Република България наистина скъсва с доста обременяващото минало от последните 50 години.
Аз зная, че в българските земи от столетия се е писало на кирилица - разбира се, само от църковните служители и духовенството, докато мнозинството от българите са оставали неграмотни. През първите векове от новата ера се е пишело на гръцки, след това е била въведена глаголицата - с тъмен произход (с която са си служили най-дълго време хърватите). Но поради трудното изписване на глаголицата се е наложила впоследствие кирилицата. Християнските писания, формулирани на "староцърковно-славянски", също отначало са били писани на глаголица, но след период от време е тя била изместена от кирилицата.
Всъщност тази азбука неправилно се нарича така, тъй-като днес със сигурност се знае, че нейният "баща" не е Св. Кирил, а Св. Климент Охридски. Кирилицата е производна на тогавашната писменост у гърците (Unzial-, Majuskel). Някои знаци са били приети от глаголицата (Ж, Ш, Щ). Редом с кирилицата с течение на времето са изкристализирали и други видове славянска писменост (ruthenisch = за украинците, живеещи в Буковина и Унгария; сърянска; влашка; българска; сръбска; илирийска и руска). Влашката писменост е била заменена в по-ново време от латиницата. Руската азбука е била опростена в края на ХVII век от Елиас Копиевич; в 1708 от цар Петър Велики пак модифицирана, а през 1917 пригодена към латинските печатни стандарти - тази "модерна кирилица" е била приета и в България.
Справка:
Смятам, че не бива да се смесват понятията език и писменост. (Разбира се, арабската писменост не е предестинирана за изписването на български думи.) Но латиницата според мен напълно покрива потребностите на българския език - като език-смесица от тракийски, прабългарски, латински, славянски, гръцки и турски думи!
Аз си съставям на моя личен компютър българско-немски речник (тематичен и фразеологичен), като българските думи ги пиша на латиница. Това е голямо улеснение при едновременното търсене чрез компютъра на немски и български думи, срички и букви. След неколкоседмично приспособяване свикнах с това изписване на българския и съм много доволен.
Особено днес, в ерата на Интернет, кирилицата се оказва капан. Никой по света не може да чете страниците в Интернет, написани на български (виждат се само някакви неразбираеми знаци и точки, въпреки че имам Windows NT 4,0 и Internet Explorer). За това е нужно набавянето на специални програми за разчитане на кирилицата. Това е доста срамно. Вече има някои български вестници в Интернет, които предлагат LAB (латинско адаптиран български), TRANS и др. Скоро бях на страниците на helikon.bg (продават се книги на български) - аз не можах да се регистрирам, защото буквите на тастатурата са при кирилицата и латиницата на различно място! А как ще се развива тогава навлизащата електронна търговия (E-commerce)? Представям си колко специалисти в България се занимават с писането на програми на кирилица, които да могат да четат и латиницата.
С помощта на латиницата като главна писменост българите ще се научат да изписват имената на селищата, хората и термините в Европа и Америка така, както те се пишат в съответната страна. (Без такива абсурди като: град Вашингтон, а спортистът се пише Джеймс Уошингтън, въпреки че на английски и в двата случая е Washington. Един път българите пишат по морфологичната транскрипция (чуждите имена просто се пренасят буквално на кирилицата):
Този пълен хаос (проблем и за чужденците, изучаващи български) може да се премахне само чрез въвеждането на латиницата, като временно важат и двете писмености, докато българите привикнат към латинското изписване на българския (като добър пример може да послужи С. Р. Югославия). Смяната на буквите, вярно, ще струва доста средства, но е според мен важна инвестиция в бъдещето. Тя нито ще заплаши "националния интерес", нито ще "осакати" хората. Представете си каква вавилонщина щеше да е, ако всеки народ в Европа си имаше своя собствена азбука!
Вземете съседна Турция: Там до края на 20-те години на ХХ век турците са писали на арабска писменост. В 1928 създателят на турската република Мустафа Кемал Ататюрк въвежда латиницата като главна писменост. Тогава ислямските възпитатели обвинили Ататюрк в "неверие", тъй-като Коранът е написан на арабски. Но днес всички препирни са забравени и турците безпроблемно пишат и четат на латиница.
Уважаеми общественици и журналисти, моля Ви вземете тези мои съображения под внимание и преосмислете ползата и вредата от кирилицата - особено в днешно време!
Смятам, че трябва да се търси общото с Европа, това, което може да ни сближи. (Честно казано, същото желая и за руския, гръцкия и македонския народ!)
Очаквам Вашия изчерпателен отговор.
Иван ЖЕКОВ
Иван Жеков е роден през 1967 в Сливен от смесен българо-немски брак. През 1980 семейството се премества да живее в Берлин. Там завършва двойното си училищно образование с българска матура (ХI клас) и немска абитура (ХII клас). Продължава учението си като студент в Хумболтовия университет (Humboldt-Universitiit) в Берлин по хранително-вкусова промишленост, със задълбочено преподаване на икономически науки. След успешното завършване като дипломиран инженер през 1992 работи в сферата на логистичните услуги като билансист-счетоводител. Има разностранни интереси: политика и икономика, здравни въпроси, древна история на Европа, съставяне на немско-български речник, анализ на борсови акции.
Проверяват пътностроителни фирми
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. 59 нарушения констатираха инспектори по труда при проверки на 10 търговски дружества, експлоатиращи пътностроителни машини във Великотърновска област. Проверката е по указание на Главна инспекция по труда и е провокирана от злополуката в Любимец, където 20 души бяха обгорени при експлозия на газова бутилка в такъв тип машина. "Пътно поддържане" - Велико Търново, "Буковец" - Елена, и БКС - Свищов, са фирмите, в които са констатирани най-голям брой нарушения. За нередностите са издадени 44 предписания, 15 са спрените машини и съоръжения.
Масово се използва морално и физически остаряла техника, открили инспекторите при проверките. Повечето от машините са произведени през 60-те и 70-те години и крият рискове за работещите с тях.
Работодателите са били санкционирани и за това, че не създават условия за здравословен и безопасен труд и че работниците нямат сигнално облекло, което е абсолютно задължително при подобни дейности.&numero;
Продават 4 дружества във Видин
СОФИЯ. Четири общински фирми във Видин ще бъдат приватизирани, съобщи кметът д-р Иван Ценов. Той се позова на решението на комисията по приватизация да се продадат дружествата, които завършат финансовата година с отрицателни финансови резултати, както и разполагащите с необходимите кадри и ресурси да завършат годината със символична печалба. Общината ще си запази собствеността върху дружествата "Чистота" и "Озеленяване" поради предмета на тяхната дейност.
С прах за сърбеж срещу нацистите
ЛОНДОН. Разкрити тайни документи свидетелстват за богатия арсенал от трикове, използвани от британски тайни агенти и техни съидейници от окупираните страни в Европа в операции срещу нацистите.
Специална организация се е занимавала с обучението на агентите за работа " оттатък" фронтовата линия. Използваните методи са далеч от "финия арсенал на Джеймс Бонд" но пък в замяна на това са били истински. Така например експлозивите били маскирани като "парчета въглища" или били обвивани в миши кожи. "Студентите" се обучавали как безшумно да прерязват гърлата на караулните, за да не се проваля планираната операция и как да комуницират помежду си или с централата с използване на "невидимо мастило". Запалителни течности пък се пренасяли в "запечатани бутилки с алкохол". В публичните домове пък бельото на посетителите- немски войници, било "обработвано" с прах, предизвикващ сърбеж, което подравяло морала на военнослужещите, които, естествено, мислели, че са хванали краста или някаква " срамна болест"... Само земеделският министър подаде оставка като кмет
СОФИЯ. Само новоизбраният министър на земеделието и горите Мехмед Дикме подаде оставка като кмет на община Ардино, съобщи самият той в парламента вчера. На заседание на 3 август ще бъде определен временно изпълняващ длъжността и ще бъде изпратено предложение до президента Петър Стоянов за насрочване на частични избори, казаха от общината.
"Защо да подавам оставка, аз не бягам от отговорностите си", отговори благоевградският кмет Костадин Паскалев, който бе избран и за вицепремиер и министър на регионалното развитие. Той се позова на Закона за държавния служител и заяви, че това му позволявало да съвместява и двете длъжности. Той още обмислял дали да не си вземе шестмесечен отпуск.
Русенският кмет Димитър Калчев, който е министър на държавната администрация, заяви, че все пак смята да подаде оставка, но не уточни кога.
Санджак може да бъде следващата конфликтна точка
Войната за Косово от 1999 и сегашните сражения в Р. Македония изтикаха на заден план интереса към една друга потенциална конфликтна точка в постюгославското пространство. Става дума за областта Санджак, която в географски план е свързващото звено между Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Сърбия.
Санджак никога не е бил самостоятелна политическа единица. След Берлинския конгрес през 1878 Новопазарският санджак, който формално остава част от Османската империя, е окупиран от австро-унгарски войски. Постепенно думата новопазарски започва да се изпуска и през ХХ век областта вече се нарича Санджак. Малко повече от половината от местните жители (общо 363 хиляди души според преброяването от 1991) са мюсюлмани. Те са потомци на ислямизирани сърби и говорят сръбски език. Мюсюлманите доминират категорично в три от осемте общини на Санджак - Тутин, Сиеница и Нови пазар. В останалите общини преобладават християните.
Мюсюлманските жители на Санджак се самоопределят като "мюсюлмани-бошняци". Някои от тях виждат своята родина майка в Босна и Херцеговина, докато други предпочитат областта да се развива като самостоятелна политическа единица. Опасността Санджак да бъде разцепен е реална, защото две от неговите общини са в Черна гора, а шест - в Сърбия. Ако Белград и Подгорица не се разберат за принципите на бъдещата югославска федерация, то мюсюлманите от Санджак изведнъж ще се окажат жители на две различни държави.
Политическата активизация на бошняците в Санджак започва в началото на 90-те години. В края на 1991 е проведен незаконен референдум, на който 95% от участниците гласуват "за" автономия. Тогава инициативата е в ръцете на Сюлейман Угляни и неговата Партия за демократично действие. Докато Милошевич бе на власт, мюсюлманските националисти в Санджак бяха категорични поддръжници на пълното отделяне от Югославия. Сега политическата им програма започна да губи ясните си очертания. Някогашният съратник на Угляни Расим Ляич вече е министър на националните малцинства във федералното югославско правителство. Партията за демократично действие пък подкрепи кандидатурата на сегашния югославски президент Воислав Кощуница на миналогодишните избори.
Съдбата на Санджак зависи от бъдещето на Югославия. Ако тя бъде изградена като демократична държава, толерантна към малцинствата, Санджак може да бъде свързващото звено между Сърбия и Черна гора. В противен случай местните мюсюлмани също могат са хванат за оръжието.
Симеон с двойна охрана
СОФИЯ. Освен НСО, частната фирма "ИПОН" ще продължи да охранява Симеон Сакскобургготски. Премиерът пое вчера конкретен ангажимент към досегашния си гард Бойко Борисов същият да продължи да бди над него.
Според шефа на службата за охрана ген. Димитър Владимиров подобна двойна охрана е невъзможна. Ако царят държал ипонци да продължат с персоналната му охрана, то тогава трябвало изрично да го заяви или хората на Бойко Борисов да постъпят на работа в НСО. Само че трябва да са на възраст до 30 години, подчерта ген. Владимиров.
Кой може да забрани на премиера да се возя с него, за да си приказваме например, репликира шефът на "ИПОН".
Междувременно НСО започва да набира девойки за спецагенти. Целта била премиершата Маргарита да бъде охранявана от жена. Кандидатките трябвало да са до 22-годишни, над 172 см високи и владеещи бойни изкуства и чужди езици. Според информирани обаче подготовката на спецохранителките щяла да отнеме минимум една година.
Симеон се закле в републиката под зоркия поглед на Максим
СОФИЯ. С 10 минути закъснение започна извънредното парламентарно заседание за избор на 48-ия премиер на България и неговия екип. Докато сградата на НС се изпълваше с народ, пред нея подвикваше група столичани, бунтуваща се срещу решението на Симеон да направи областен управител на София представител на ДПС. "99 % от софиянци не искат да ги управлява турчин", пишеше на един от плакатите.
Специално за събитието в Народното събрание дойдоха бившите премиери Ренета Инджова и Димитър Попов. Там бях и неизбраните за депутати бивши министри на Иван Костов. На тържеството присъстваха дипломатическият корпус, Максим и синодалите, главният мюфтия. Към 10 часа през шпалир от гвардейци, строен на официалния вход, мина и президентът Петър Стоянов, който до започването на заседанието си бъбреше с шефа на Генщаба Михо Михов. От страничния балкон ги наблюдаваше с нескрито любопитство шефът на "Ем джи корпорация" Илия Павлов. Той се беше издокарал с черен костюм, гарниран с червени кантове по джобовете. Никой не можа да даде отговор кой го е поканил и в качеството си на какъв той е гост на парламента. "Не е удобно, не ме питай сега", каза по-късно пред репортер на "Демокрация" шефът на Мултигруп, докато се разхождаше из кулоарите, придружен от охраната си.
В 10.10 часа шефът на парламента Огнян Герджиков удари звънеца за започване на заседанието. Дотогава той си хортуваше в стаята си с кандидат-премиера. След като изчете указа на президента и биографията на бъдещия премиер, Герджиков предложи на депутатите да допуснат Симеон в пленарна зала и след гласуването Сакскобургготски се настани на стола, където обичайно стои президентът. От протокола обаче обясниха, че това не е гаф, защото там сядат и гости на НС. След като бъде избран, той ще заеме мястото си в "кошарата", определена за МС.
След края на дебатите Герджиков разпусна народните избраници в 20-минутна почивка за размисъл. Повечето от тях се бяха измъкнали от пленарната зала доста по-рано, отегчени от ненужните словоизлияния на никого непознати депутати, видели своя звезден миг в прякото предаване по БНТ и БНР. За целта "бегълците" се скупчиха в единственото помещение, където е позволено да се пуши - Клуба на народния представител, и гледаха процедурата по инсталираните миналата вечер монитори.
В 13.31 часа България вече имаше нов министър-председател - Симеон Сакскобургготски. Преди да положи клетвата обаче, той помоли депутатите да допуснат в залата патриарх Максим, за да каже пред него заветните слова "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. " Той произнесе думите с една ръка на сърцето и с другата на Библията. После целуна ръка на Максим и специално инсталирания на трибуната кръст. Процедурата се следеше и от новата премиерша Маргарита, която следеше дебатите от балкона на пленарна зала с помощта на симултантен превод. Три букета получи Симеон, след като стана премиер - червени рози от Весела Драганова, обичайните жълти рози от Милена Милотинова и слънчогледи от Емел Етем.
"Станете, станете и застанете пред трибуната, обещах на фоторепортерите да ви увековечат, но забравих", обърна се обаче към новоизбраните министри Герджиков, които се настаниха на определеното за тях място - от дясната страна на председателя. Настана минутна суматоха, докато щракаха фотоапаратите, след което думата взе президентът Петър Стоянов. Той прочете на новите министри финала на "Приказката за стълбата", която всички депутати получиха в първия ден на 39-ото НС.
След като се почерпиха с чаша шампанско и приеха поздравленията на гости и депутати, правителството начело със Симеон се отправи на тържествен молебен в катедралата "Св. Александър Невски". Камбанен звън се разнесе над столицата и привлече в храма тълпи от туристи и зяпачи.
"Ваше величество, уважаеми г-н министър-председателю" - започна тържествената литургия Максим в присъствието на целия си синод. Министрите мюсюлмани - Мехмед Дикме и Неджет Моллов, изчакаха пред храма колегите си. Зам.-председателят на НС Благовест Сендов с ръце в джобовете изслуша молебена. Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски пък се беше възкачил на олтара с гръб към иконите и отнесе забележките на поповете. След края на литургията правителството тръгна пеша към сградата на МС. От народната обич ги пазеха цяла гвардия служители на НСО под зоркия поглед на шефа си, подкрепени и от редови полицаи.
Симеон - правилата...1:1
Съставянето на Симеоновото правителство е краят на началото на Симеоновия проект.
Въпросът е: доколко краят на началото на Симеоновия проект е началото на края на европейския проект на България?
Отговорът ще стане ясен, в по-отчетливи форми, едва догодина, защото ще зависи от измеримите резултати от царисткото управление: Какъв ще бъде техният пръв самостоятелно направен бюджет? Ще ли бъде България поканена за членство в НАТО? Какви ще са жизненият стандарт и обществените очаквания?
Възход и падение на европейския проект за България
В момента на постигането на масивно съгласие по този проект от реалната политика отпадна БСП. Тя се оказа затворена в разнообразни други, странични визии. БСП можеше да развие "лява" версия на европейския проект за България, но избра да не направи това. Така ОДС се оказа на практика единственият политически носител на проекта за "поевропейчване" на страната.
Всички онези, които не приемаха европейския проект за свой, се оказаха без свое представителство. Поради отпадането на БСП, без представителство се оказаха и онези, които не приемаха управлението на ОДС, но биха склонили на някакъв друг вариант - не-седесарски - на европейски проект.
В този смисъл първото нещо, което "поддаде" в България, беше политическата система: тя остави прекалено много хора без представителство.
Първият сигнал, че не са малко не-представените хора, бяха резултатите от местните избори през 1999 година, когато гласоподавателите гласуваха масово на принципа "нито СДС - нито БСП". И двете партии по различни причини избраха да не направят реалистичен анализ на тези резултати. Отписаха ги като временен трус, макар отвсякъде да валяха предупреждения - особено към ОДС - че става дума за задвижването в нова посока на гигантски обществени пластове.
Поради удара върху СДС на политическия терен на европейския проект остана, общо взето, една политическа личност: Иван Костов. По тази причина в началото на 2001 година състоянието "всички срещу СДС" се превърна във "всички срещу Костов". Свиването на цял един национален проект до един човек превърна този човек в лесна и изолирана мишена - подарък за медиите, които започнаха неговия отстрел. Дискредитирането на Костов представляваше и дискредитиране на националния проект - нещо, което вече беше тренирано върху Филип Димитров в началото на 90-те години.
Възходът на проекта Симеон
На този фон пристигна Симеон. Онова обществено мнозинство - анти-европейско и анти-СДС (т.е. анти-Костов), което беше оставено без представителство във властта, почти веднага го припозна като "свой". Симеон също припозна това мнозинство за свой "народ". И макар - както подобава на цар, изтънко запознат с поведението на свои предшественици като Луи XIV - Симеон да говори малко и загадъчно, все пак той вече каза и направи достатъчно, за да е възможно да бъде дестилиран неговият проект.
Намеренията спрямо политическата система съдържат ясно изразения стремеж към нейното закриване във вида, в който Симеон я заварва. Той ясно заяви, че не приема съществуващата политическа система и работи за нейната смяна. Негови адютанти кръстосват из София, обясняват вредата от политическите партии и предлагат механизми, характерни за тоталитарните движения на ХХ век - за "пряко представителство на народа". Царят обединител не може да си позволи да не атакува най-разединяващите структури в обществото - политическите партии.
"Симеон ясно посочи алтернативата, която предлага: в качеството си на цар обединител иска обединение на всички политически сили около себе си. Затова бяха и тези безпрецедентно дълги преговори за формиране на управление. Целта бе като програма максимум постигането на пълна партийно-политическа подкрепа в парламента (както се изтърва един Симеонов адютант - целта е подкрепа от 240 народни представители). Програмата минимум: формирането на такова управление, което да може да бъде представено като "на всички" и по този заобиколен начин да обезсмисли партиите.
Затова, за да може да преодолее заварената политическа система, Симеон е длъжен да разпусне и гражданското общество - да му помогне трайно да се установи в битието на "обединен народ".
По тази причина неговото послание към "народа" беше и остава едно-единствено: да се обединим за България. И това от позицията на "цар-обединител" е съвършено неизбежен ход.
С разпускането на многопартийната демокрация и на гражданското общество Симеон реализира мандата си на цар: да бъде не за някои, а за "всички". За да бъде "за всички", той няма друг избор освен да преобърне европейския политически проект, основан върху разделенията и разнообразието на гражданското и на политическото общество.
Ако не иска да стане гражданин като всички други, ако иска да запази своята магическа същност - и да не бъде оценяван по правилата, прилагани към всички останали граждани, Симеон няма друга стратегия освен да разпусне гражданското общество и политическата му структура.
Какъв е резултатът?
По отношение на гражданското общество Симеон води с 1:0. Пост-електоралните изследвания показват, че по-голямата част от българското население, стъпило върху заварения български егалитаризъм и отхвърлянето на политиката, се изживява като "народ": като единна, вътрешно неразчленена маса. Резултатът обаче все още трябва да се пази - той не е окончателен. Опасността за Симеон е в това, че народната маса е застинала в някакво възторжено очакване, без да има ясен "народен" дневен ред. Напомням: народите, това са населения, които осмислят себе си като единни (и еднакви помежду си), за да решат някакъв въпрос на обединението си. Засега обединителният фокус е само Симеон. И тъй като няма и видим политически проект, който се предлага на този народ, очакването е битово: подобрение на бита на всеки един от "народа".
Това очакване затваря Симеон в положението на късния Костов (и ранния Виденов): от него се очаква да "оправи" - бързо и скокообразно - битовото всекидневие. А този ребус няма решение.
Тези опасности обаче лежат в бъдещето. Засега в мача "Симеон - гражданско общество" резултатът остава 1:0.
Не така стоят нещата на терена на политическото общество, макар именно политиката да беше първата инфраструктура, която поддаде.
Очевидно е, че Симеон не успя нито да обедини всички политически партии около себе си, нито да формира такова правителство, което може да бъде представено като "на всички". Като оставим настрана официалния партньор ДПС, тази стратегия сработи само по отношение на БСП.
Социалистите са представени във властта на вицепремиерско ниво, контролират и администрацията на държавата. Оттук нататък Симеон легитимно може да твърди, че е взел най-доброто от БСП за благото на отечеството - че е направил правителство "почти на всички".
ОДС избягна - засега - да влезе в тази кошара, макар доста да му се искаше и иска. "Сините" не са представени в изпълнителната власт и формират политическата опозиция в парламента. Засега обаче е ясно, че оставането на СДС в опозиция представлява победа на правилата на многопартийната демокрация над проекта на Симеон.
Бидейки - поради липсата на други - носителят на европейския проект за България, един опозиционен СДС де факто запазва този проект от вълната на всеобщо единение и има възможността да го пренесе във времето, за да го стартира отново в по-благоприятна ситуация. Като пазител именно на този дневен ред СДС се превръща и в представител на гражданското общество - т.е. на онази социокултурна основа, на която се градят съвременната политика и съвременният начин на живот. Така СДС поема отговорността да бъде двойна опозиция, да представлява два маргинализирани проекта: на многопартийната демокрация и на гражданското общество.
Разбира се, и тук има няколко уговорки за бъдещето.
Под въпрос в средносрочен план е пригодността на СДС да бъде пазителят на правилата и представителят на европейския дневен ред. На СДС все още предстои да направи избор: да се преоснове като политическа организация, или да остане мъждукаща кандидат-администрация, постоянно склонна да бъде приобщавана от властта.
Под въпрос остава и значението на самото Народно събрание като главно място на конституиране на обществената реалност. Заявката на новата власт е вземането на решения постепенно да бъде изнасяно вън от парламента и от неговата ключова арена - пленарната зала. Ако този процес успее и парламентът загуби своята властова роля, то СДС ще може да опозиционерства, колкото си иска, без да влияе на националния дневен ред. От своя страна Симеон очевидно започва маневра за заобикаляне на многопартийността чрез разгръщането на една корпоративистка идеология на представителство. Накратко: според корпоративисткия модел вместо различните видове хора да бъдат представяни във властта чрез различни партии, по-добре е да бъдат представяни по признака на гилдии и/или съсловия. Доста впечатляващ успех в такова начинание има регистрирано в историята от генералисимус Франко, управлявал Испания по този модел от края на 30-те до средата на 70-те години.
В тази посока отива и отчетливият стремеж на Симеон да гради дифузна, разпръсната власт, чиито решения да са трудни за проследяване и чиито крайни цели да са знайни само нему. Очевидно е, че важни решения се вземат и ще продължават да се вземат посредством консултации с хора, които не подлежат на публичен контрол: съветници, приятели, съратници и така нататък. А и правителството, в което - освен двамината от ДПС - министрите са лични кандидатури на Симеон и не представляват реални политически среди, може да бъде постоянно сменяно без особени сътресения и по този начин да бъде обезвластявано.
Създадени са условията властта постепенно да напуска както Народното събрание, така и Министерския съвет. В този сектор на властовата игра обаче е и най-фрапиращата победа на заварените правила над Симеон. Въпреки всички пориви за противното той бе принуден да поеме публично и директно отговорността да бъде министър-председател.
Сред по-малко очевидните примери за победата на правилата над Симеон е и това, че въпреки превръщането на емблематични представители на Мултигруп в квази-официални говорители на "новото време" те не са включени в управлението на страната на ниво министри. Поради симбиозата си с новата власт представители на Мултигруп неминуемо ще участват в управлението - но на по-малко видими места.
Друг недотам очевиден пример за оцеляването на заварените правила е и продължаващото, макар в сравнително тесен периметър, съществуване на критически настроени медии.
По тези причини може да се твърди с голяма доза на вероятност, че макар да печели мача с гражданското общество, засега Симеон губи единоборството със заварените правила на политическата система. И оттук - равният резултат, изписан в заглавието.
Отново трябва да се подчертае, че случващото се не зависи от добрата или злата воля на Симеон и неговите съратници. Докато той мисли себе си като цар, той е принуден - т.е. не може да прави друго - да разлага правилата, ценностите, манталитетите на гражданското общество и на многопартийната представителна демокрация. Ако правилата победят, той не може да мисли себе си като цар - а става редови политик като всеки друг. И може да бъде сравняван не само с Иван Костов и Ахмед Доган, но и с Красимир Премянов, Йордан Цонев и Жорж Ганчев.
От крайния резултат на мача "Симеон - правилата" зависи какъв живот ще живеем утре - включително в икономическо отношение.
Въпреки равния междинен резултат от мача Симеон все пак държи стратегическата инициатива. Нашият живот отново зависи от волята, решенията, разбиранията, ценностите и мотивациите на един отделно взет индивид - Симеон Сакс-Кобург-Гота. Именно за да бъде избегната такава зависимост, в последните около 400 години европейските нации градят правилата на многопартийната представителна демокрация и на гражданското общество. От тази гледна точка, макар на свой терен Симеон засега да реализира само равен резултат, то в по-големия мач "монархическо минало - европейско съвремие" короната засега води.
Скопие: разоръжаване с препятствия
Събирането на оръжието на албанските бунтовници в бившата югославска република Македония (БЮРМ) се очаква да започне най-неочаквано, посред лятото, тъй като това се приема като необходимо условие за разрешаване на кризата. Мнозина обаче изказват съмнения, че планираната от НАТО операция ще даде очаквания ефект.
Наблюдателите в Скопие, Прищина и Тирана са единодушни в оценките си, че мисията по разоръжаване на албански паравоенни формирования от страна на многонационалните сили на НАТО в Македония под кодовото название "Task Force Harvest" (TFH) ще бъде всичко друго, но не и лесна. Дипломати и военни представители, които по един или друг начин са ангажирани с усилията за намиране на политическо решение на конфликта, са убедени, че албанските бунтовници ще сложат оръжие, след като бъде постигнато споразумение с тях. Те обаче твърдят, че цялото количество оръжие в никакъв случай няма да бъде предадено.
Според изнесените данни оръжието, което трябва да бъде събрано и унищожено, възлиза на две-три хиляди единици. Впрочем това вероятно ще бъдат мунициите на бойците от така наречената Армия за национално освобождение (АНО).
Албанските бунтовници в БЮРМ обаче притежават и модерно оръжие в изобилие, както и отлична инфраструктура за водене на партизанска война, които няма да предаде на НАТО. Западните разузнавателни служби знаят, че в клисурите и горите на Шар планина и скопска Черна гора има множество големи складове с оръжие и боеприпаси, прехвърлени там още през 1997 от Албания след падането на режима в Тирана и след като военните складове в Албания бяха разграбени, за да може тези муниции да бъдат използвани в подготвяните отдавна бунтове в Косово и БЮРМ.
Бившата югославска република бе избрана като място за складиране на оръжие за нуждите на подготвяното партизанско движение на албанците в Косово, Южна Сърбия и БЮРМ, тъй като охраняването на границите й с Албания не бе на нужното ниво.
От тайните складове в планините край Тетово, Гостивар и Дебър се извършваха доставките на оръжие и боеприпаси за АОК по време на войната в Косово. Една малка част от тези муниции бе разкрита и унищожена от полицията още тогава. От тях обаче сега се снабдяват бойците на АНО и точно там е струпано супермодерно въоръжение, което стига до бунтовниците с помощта на албанската емиграция и на самата Албания. Ще може ли тези муниции да бъдат открити и унищожени от силите на НАТО, след като е почти сигурно, че подобна операция е възможно да прерасне в кървав конфликт с паравоенните формирования, които вероятно ще поискат да се защитят? Подобно развитие на нещата би могло да бъде катастрофално на фона на усилията за постигане на мир.
Операцията по разоръжаването на АОК в Косово не вдъхва надежда, че НАТО ще успее да разоръжи напълно бунтовниците от така наречената Армия за национално освобождение (АНО) в БЮРМ. Събраното от КейФОР оръжие не надхвърли осем хиляди единици, предимно автомати "Калашников", пистолети, картечници и противотанкови ракети. Сега всички признават, че албанците са запазили по-голяма част от оръжието си, докато в случая с Южна Сърбия нещата бяха доста по-различни, тъй като партизанското движение на албанските бунтовници в общи линии се оказа по-немощно.
В Косово и БЮРМ разоръжаването на бунтовниците ще стане на доброволни начала и в този смисъл ще е частично. Албанските радикали не са склонни да предадат цялото оръжие, тъй като, ако го сторят, ще загубят своята мощ. Със силата на оръжието те наложиха диалога и по всичко личи, че ще искат да получат отстъпки по отношение на държавната идентичност на БЮРМ.
До неотдавна исканията им се смятаха за налудничави.
От друга страна, организираните партизански групи, дори и да предадат оръжието си, едва ли ще се случи същото с оръжието, което притежават обикновените албанци, всеки от които е скрил в къщата си по една пушка, тъй като неговият съсед също разполага с муниции. Още повече че албанското население знае, че с оръжие са снабдени и няколко хиляди славомакедонци. (БТА)
Специалисти от ЮАР изучават жилищното ни строителство
ВАРНА. Политиката на жилищното строителство в България, местното самоуправление и образованието са областите, които представляваха интерес за членовете на делегацията от южноафриканската провинция Източен Кап, която е на посещение във Варненския регион. Гостите, придружавани от временно управляващия посолството на ЮАР у нас Н. Пр. Анли Елизабет фон Малтитц, водеше членът на изпълнителния съвет на провинцията Гугиле Нкуинти, отговарящ за жилищното строителство. Възможностите за децентрализация и разработване програми за сътрудничество в сферата на образованието, обучението и квалификацията на строителни работници бяха сред дискутираните теми. Според г-н Нкуинти нашият опит в местното самоуправление може да бъде много полезен на специалистите от неговата страна. Визитата на делегацията от Южна Африка е в рамките на подписания преди три години меморандум за сътрудничество между двете области.
Въпроси от взаимен интерес, включващи и перспективите в областта на туризма, обсъждаха южноафриканските експерти с областния управител на Варна проф. Николай Пантев, който получи от тях огърлица - традиционен символ на отговорност и обществена известност.
Спират въжените линии в Мадан
МАДАН. Да се спре работата на въжените линии, превозващи руда от мините в града до флотационната фабрика в Рудозем, е наредила Инспекцията по охрана на труда в Смолян. След двата инцидента за по-малко от два месеца, когато общо 7 вагонетки се сгромолясаха над жилищен квартал, 6-километровата въжена линия беше изцяло подменена. Съоръжението обаче няма да се пуска в експлоатация до проверка от лицензиран представител, изпратен от Комитета по стандартизация и метрология, е категоричното становище на трудовата инспекция. Населението от засегнатия квартал "Койнарци" настояваше за цялостно спиране на линията и превозване на рудата с камиони. Това обаче едва ли е възможно, тъй като транспортът се оскъпява 3-4 пъти, освен това се влошава екологичната обстановка - коментираха експерти.
Тръгва нова система във футболния шампионат
СОФИЯ. Изпълнителният комитет на Българския футболен съюз (БФС) прие на вчерашното си заседание новата система, по която ще се проведе предстоящото първенство във Висшата лига.
Съгласно нея след изиграването на редовните 26 кръга 14-те отбора ще бъдат разделени на две групи от 6 и 8 тима. Съставите от първия поток ще спорят за разпределението на медалите, а тези от втория ще се борят за оставане в лигата. Втора професионална група остава с 14 отбора.
Хебросбанк с рекордна печалба
СОФИЯ. За първото полугодие реализираната печалба на Хебросбанк е 5,1 милиона лева, съобщиха от банката. През същия период на миналата година печалбата й е била 3,7 милиона лева. Нетните приходи от лихви на банката са се увеличили с 25 на сто, а приходите от такси и комисиони - с 23 на сто, уточняват от Хебросбанк. Провизиите са намалели с 82 на сто. През 2001 банката е инвестирала във внедряването на съвременни хардуерни и софтуерни продукти, в привличането на допълнителен персонал със специализирани умения, както и в наемане, оборудване и обзавеждане на нови клонове и офиси на банката. Хебросбанк предвижда да разшири присъствието си в София. За целта банката разработва системи за банкиране на дребно и продукти за малък и среден бизнес.
Хлебозавод се включи в борбата с менингита
РУСЕ. Продукцията на хлебозавода в Русе ще се подава в магазините само с помощта на салфетки. За да се избегне директният допир с ръцете на продавача, общинската фирма е купила огромно количество салфетки от "Метро". Това е част от съвместната програма с ХЕИ за борба с менингита и другите вирусни инфекции, които нараснаха многократно през последните седмици, съобщи вчера управителят Божидар Йотов. Според програмата в складовите помещения за готова продукция на фирмата са инсталирани климатици, а всички ролпалети са пребоядисани. Общинският хлебозавод е купил пароструйка и всички автомобили и палети се почистват с пара с температура 120 градуса. Досега не е известно друг производител на хляб в региона да взема подобни мерки.
Първи случай на дете, заболяло от серозен менингит, бе регистриран в Пазарджик, информираха специалисти от ХЕИ в града. Заболелият е 7-месечният Благой Янков.
12-годишно момиче от село Самораново е прието преди два дни в инфекциозно отделение на дупнишката болница със съмнение за серозен менингит, съобщиха от ХЕИ - Кюстендил.
Хор "Детска китка" обра овациите в Берлин
Пловдивският детски хор "Детска китка" се представи блестящо на първия международен хоров фестивал "Магия на гласовете 2001" в Берлин. Той пя първи веднага след официалното откриване на фестивала на "Александърплац", както и на закриването му на "Брайтшайдплац" и беше аплодиран бурно.
Четиридесет детски и младежки хорове от 14 страни на петте континента взеха участие във фестивала. Почетен патрон на събитието беше бившият федерален президент Валтер Шел. Никъде връзката между народ и култура не е по-силна, отколкото в хоровата музика, каза в привествието си Шел, навремето също активен хорист.
Българският хор "Детска китка" (45 момичета на възраст между 12 и 18 години) с художествен ръководител проф. Златина Делирадева е познат на германската публика с чудесните си изяви на ЕКСПО 2000 в Хановер. Той бе поканен да участва и в гала-концерта на фестивала в Берлинската катедрала.
Хората минават, нациите остават
Иван Дреников, който от десетилетия живее в Каракас, Венецуела, дари ценни експонати на Националния исторически музей, Галерията за чуждестранно изкуство и Народната библиотека, в която днес се открива изложба на негови дарения и книги. Иван Дреников ще получи грамота за дарение и паметен медал "Иван Вазов" от Държавната агенция за българите в чужбина. Между даренията в трите института са пластики и текстилни пана от Перу и културите Хуари и Чиму, книга с предсказанията на Нострадамус от 1650, картичка с рисунка на княгиня Евдокия, подписана от цар Борис III, златен пръстен от 1864, възпоминателен лист за Другарска вечеря от 1904 на кавалерите на Ордена за храброст с 22 автографа и с подписа на княз Фердинанд. През 1999 година Иван Дреников направи друго дарение на НИМ и Градската художествена галерия.
Българинът емигрирал преди 40 години и живял първо в Париж. От 33 години е в Каракас. Сегашната му съпруга е венецуелка и е психопедагог. Иван Дреников е автор на 13 книги, свързани българската история, литература и изследвания на световни феномени. Роден е през 1935, учил е в Сорбоната литература и психология, работил е дълги години в Народната библиотека на Венецуела. През 1978 той и брат му д-р Кирил Дреников (един от лидерите на международната антикомунистическа емиграция) създават в Брюксел Институт за балкански изследвания и документация. Поради липса на заинтересованост от българските власти през 1986-та г-н Дреников предоставя документалния си архив на Института "Хувър" в Стандфордския университет, САЩ. Това е една от големите архивни колекции за България и Балканите. След демократичните промени той се връща често у нас, а м.г. уважи инициативата на президента Петър Стоянов на Общобългарския събор в Рожен.
Бащата на Иван е известният летец Георги Дреников, основоположник на безмоторното летене у нас и носител на първото олимпийско отличие за България на ХI олимпиада в Берлин през 1936. Като последен командир на Въздушните войски на Негово Величество през 1944 издава заповед за сваляне на всички червени знамена. Съден е от "народния съд" и изпратен в "Белене" и "Росица".
- Г-н Дреников, защо решихте да дарите семейни ценности на български институти?
- Всички сме преходни. Хората минават, а нациите остават. А аз съм човек на възраст и искам да оставя на България каквото мога. Мисля, че това, което предоставям, е ценно за българската история. Хубаво е тези неща да не се губят. Те са пазени в семейството ми и са минали през много препятствия във времето. Но поколенията изчезват, а държавите остават. В архивите, които събирахме с брат ми и после дарих на "Хувър", има 2000 стари български картички и над 300 географски карти от ХVIII и IХ век. Тези неща се гледат от чужденци и са ценени.
- А каква е историята на книгата от Нострадамус?
- Това е една книга на Нострадамус от 1650. В света има няколко такива. Имам публикации за предсказанията на Нострадамус. Миналата година направих и тълкуване на прочутото му предсказание за войната в Сърбия и Косово. Той говори за гръмотевици и разрушение точно в тази година и по тези места. Някои мислеха за свършека на света, но аз го тълкувах за събитията от този регион. Тогава почнаха бомбардировките в Сърбия. А Нострадамус пише, че нападението ще дойде от източник с юзди, който можем да оприличим на НАТО, доколкото е с общо управление. Това е една от малкото точни дати при Нострадамус. Но всъщност е трудно да се правят предсказания, защото никой няма право да налага на хората определени тълкувания.
- Как виждате развитието на България?
- България излезе от трудния си период. Винаги има унищожение и възраждане като при феникса. При създаването си държавата ни съчатава българската аристокрация и славянското селячество. Държавността идва от българите. А по време на турското робство се унищожи българският елит и изплува славянското селячество. Оттогава е безволието и оплакването. После аристокрацията ни отново се възобновява при Възраждането и страната ни пак заема важно място в Европа. Комунизмът пак връща развитието ни назад и унищожава елита. Трагична е и загубата в езика ни, от който се изхвърлиха чисто български думи за сметка на русизми. Когато дойдох за първи път през 1996, се учудих от езика, който се говори тук. Сега отново съм обнадежден, че България възкръсва. В последните демократични години има прогрес, но наистина е трудно да се превъзмогне тежестта на тези 45 години. И не е лесно да се стигне до по-високо национално съзнание през днешните трудни в материално отношение години.
- Как гледате на съвременната политическа и социална картина в страната?
- Трудно е да преценя правилно, защото нямам достатъчно информация и поглед върху нещата. Идвам от 10 хил. км. и се опитвам да се ориентирам. България е в преходен период. Сигурното нещо е пътят й към Европейската общност. Последните политически събития като избирането на цар Симеон са нещо уникално в историята. Това би могло да бъде позитивно, но е важно как ще се изведе до брега на положителното. Не мога да предвидя. Но за момента трябва да се мисли положително, а след време ще обсъждаме резултатите. Като мине срокът на толерантност, тогава ще се критикуват или хвалят развитията. Както имам превъзходно мнение за президента Петър Стоянов, така познавам добре и Н.В. цар Симеон. Той е добър българин с много качества, но въпросът е с какви хора ще е заобиколен. Успехът на един държавник зависи от обкръжението му. Навсякъде има много кариеристи. Но аз не познавам хората около цар Симеон. Все още не съм говорил с него, но ще се срещна.
- Как минава ежеднивието ви във Венецуела? За какво пишете?
- Напоследък се бях отдал на домашна работа и ремонти, но продължавам да пиша. Имам 13 книги, публикувани на френски, испански и български. Първата, която излезе в Париж през 1967, бе за йога. Публикувах и първата история на старите географски карти на Венецуела. Писал съм за изкуството на подсъзнанието. А преди няколко години излязоха мои книги за преражданията и магьосничеството в историята на човечеството. Големият център на магьосничество е била Византия. Във "Войната на магьосниците" описах връзката между властта (царете) и актовете на магьосническите съветници. Знаете ли, че трите най-големи секти във Франция са създадени от българи. У нас е известна сектата на Петър Дънов. Дейността на Санто Бейдисемо също е интересна. Той е българин, създал сектата на районистите във Франция. А един българин под името Арпат Паджик създава секта на обожатели на Луната. Да не забравяме, че до края на ХVIII век френските крале са се кълнели на българско Евангелие, което и сега се намира в катедралата на Реймс. Скоро в България излезе и книгата ми "Константин, господарят на Велбъжд", която е писана преди близо 30 години. От Константин идва името Кюстендил.
- Магьосничество в съвременната цивилизация обаче звучи доста отвлечено и почти негативно? Каква връзка правите между епохите?
- Според мен има два типа цивилизация. В древността тя е била магическа и е залагала на човешките вътрешни сили, за да доминира над природните и космически сили. А сега е развита научната, рационална цивилизация, която си служи с машини и инструменти. И едната, и другата не са най-добрите. Сега живеем във време, в което моралните стойности са мъгляви и изгубени. Понятията дявол, Господ, свръхестествено са създадени, за да се уравновесяват психическите сили в човека. А ние обявихме, че всичко това не съществува, и освободихме тези психически сили. Както в България богомилското движение разстрои държавата и изигра роля за падането на страната под византийско робство. Дисциплината и правилата се разрушиха. И ако през средновековието магьосничеството е респектирало, то сега всеки си говори за зодиаци, астрология и магии. Магьосничеството е въпрос на психологически сили, които се проявяват при определени обстоятелства. Фалшиви са обаче тези неща като черна, бяла, лоша магия. Всичко идва от подсъзнанието, а там няма добро и лошо, черно и бяло. Негативизмът към магьосничеството идва от църквата. Що се отнася до сегашната епоха, тя е описана в древните индийски книги - сегашните катаклизми, в които избуяват корупцията и безскрупулността. Всичко се клати. Като гледам посоката на света, не съм особено обнадежден.
- Как да се постигне хармонията, която липсва?
- Човек трябва да се обърне към самия себе си и да постигне обединение между душата и тялото, чиято единност бе разрушена през средновековието. И да си даде сметка, че той самият е ценен и няма нужда от толкова богатства и глезене. Във всяко общество е имало добри и лоши хора.
- Нека се върнем към реалността. С какво е различен животът във Венецуела?
- Манталитетът на хората е особен. Венецуалецът е прекалено центриран в сегашния момент и му липсва перспектива и въображение за ставащото. Това е най-големият му дефект, защото съм свикнал да виждам нещата в развитие. Но може би пък в днешния свят това да е по-добро. Има и голяма престъпност във Венецуела. Дори онзи ден четох в "Демокрация" за едно шествие срещу отвличането на хора в Каракас. Там не само че не се оползотворяват средствата, но се пилеят. А гръбначният стълб на една държава е средната класа.
- Носталгията терзаела ли ви е в чужбина?
- Носталгия е имало, разбира се. Но човек не може да си позволи много носталгия, защото трябва да се живее. Налага се да свикнеш и не може да си позволиш лукса "сантименталност". На 14 години бях най-младият политически затворник в България. Искаха да ни разстрелват... Това бе много драматичен момент в живота ми. Осъзнах, че животът виси на конец и човек почва да разглежда по-широко събитията с него и около него. Изтласквал съм тъжните спомени, защото животът е суров. Понякога съм бил много самотен - в личен план, когато починаха родителите ми и брат ми. И после - когато българската държава не прояви интерес към архивите ми, които предоставих на "Хувър". Но след години остават все пак хубавите спомени.
- Съжалявате ли за нещо?
- Има един френски израз: "По-добре да имаш угризения на съвестта, отколкото съжаления. " Което е станало, е станало. А и не се знае кое е за добро, кое за лошо. Не съжалявам.
- Пожеланието ви към българите, които емигрират, и тези, които остават?
- Емигрантите не бива никога да забравят, че са българи, и да не се срамуват от това. Бил съм на едно равнище с венецуелците, взимал съм най-големите им ордени. Можел съм да работя на много по-важни места, но те винаги са предпочитали сънародниците си. Навсякъде, извън страната си човек е чужденец. Камъкът тежи на мястото си. А българите, които са тук, нека рабтят за страната си и да не забравят произхода си. Всяко разделение е против интересите на България. Нека Бог я пази.
Цанко Хантов: Направих феноменална фехтовка
Цанко Хантов е роден на 11 август 1976 година в София. Започва да тренира модерен петобой на 14 години. Преди това 9 години се е занимавал с плуване. Хантов е първият българин в модерния петобой, който печели медал от каквото и да е голямо първенство. Веднага след завръщането си в България той бе любезен да даде интервю специално за "Демокрация".
- Цанко, как се чувстваш като първия българин в модерния петобой, който взима медал от световно първенство?
- Това ми вдъхва самочувствие, но не мога да се променя. Оставам си същия. Просто съм удовлетворен от това, което постигнах.
- Въпреки че замина без треньор, успя да постигнеш най-големия връх в кариерата си. Притесняваше ли се, че наставникът ти не беше с теб?
- Разбира се. През цялото време мислех за това. Още повече, преди да замина, разбрах, че зад гърба ми се въртят доста интриги. Имах проблеми заради някакви абсолютни глупости и всичко се струпа на моя гръб. Притесних се, защото точно в този момент имах нужда от човек до себе си. Все пак Монев вече е президент и гледа с други очи на мен. Едни са отношенията между треньор и състезател, да сме от сутрин до вечер заедно, и съвсем други са отношенията между президент и състезател. В такива моменти нещата се променят.
- Преди време каза, че в Унгария са най-добрите петобойци. Сега пред теб се класираха само представители на тази страна. Това радва ли те?
- Този факт не може да не ме прави щастлив. В последно време в петобоя на първите места бяха състезатели от Унгария, бившите съветски републики и после всички останали. Спечеленият медал ме мотивира още повече да продължа борбата с тях. Вече видях, че не е толкова трудно да го направя.
- В една от силните ти дисциплини - плуването, този път като че ли не успя да се представиш добре. Каква бе причината?
- Напротив, резултатът ми не е слаб. Просто показах това, на което съм способен в момента. С това време от 2:08 минути на 200 метра аз винаги съм в основната група, което не ме дърпа назад, а дори ме придвижва напред. Не съм от идеалните плувци, но за сметка на това компенсирам с друго.
- След неубедителното ти представяне в стрелбата вярваше ли, че ще се намесиш в борбата за медалите?
- Знаех единствено, че ще се боря докрай. Стрелбата ми не беше много слаба, но не беше и резултат, който можеше да гарантира медал. Но така се развиха нещата, че направих феноменална фехтовка.
- Какво ти предстои оттук нататък?
- След две седмици има финал на световната купа, но още не съм решил дали да участвам. Засега съм първа резерва, тъй като не можах да събера достатъчно точки заради неучастието си във всичките турнири. Може би ще си почина, защото имам нужда от много дълъг отдих.
- Кой ти помогна най-много за спечелването на този медал?
- Благодарен съм на треньорите си и на останалите хора, които са постоянно около мен.
Шестима от БСП подкрепиха кабинета
СОФИЯ. Шест от депутатите на левицата нарушиха партийната директива и дадоха рамо на своите хора в новото правителство. На бурно едночасово заседание преди началото на дебатите по приемането на новия кабинет левите се караха как да гласуват. Най-накрая решиха да се въздържат, въпреки това обаче за кабинета Симеон дадоха вота си Асен Гагаузов, лидерът на ОБТ Кръстьо Петков, Огнян Сапарев, ромът Тома Томов, Тодор Бояджиев и Стефан Данаилов. Намерението си да гласува "за" актьорът бе заявил още в неделя, вчера обаче той каза, че е станала грешка. "Всъщност мислех, че гласувам за структурата на МС, а то се оказа, че е съставът на кабинета", оправда се той. Заблудил го Гиньо Ганев, иначе щял да гласува по директивата. Самият Ганев пък не беше сигурен какъв вот е дал.
БСП не възразява нейни представители да участват в изпълнителната власт, но те не са в кабинета с политическия ни мандат и ние оставаме опозиция, каза вчера Георги Първанов. Социалистите обаче заявиха, че кабинетът бил не експертен, а партиен. Всички народни представители от ОДС гласуваха против Симеон и кабинета му поради представители на БСП в правителството и липсата на реална програма. "Не можем да сложим подписа си на бял лист", заяви шефката на сините депутати Надежда Михайлова. Единствено Петър Жотев не даде вота си, защото излезе извън сградата на парламента.
За първи път ДПС влиза пряко в различните нива на изпълнителната власт, похвалиха се от движението от трибуната на парламента. Според Доган пък кабинетът бил надпартиен, защото всички политически сили вече споделяли едни и същи национални приоритети.
Югославската армия призна за престъпления
БЕЛГРАД. Сръбският управляващ блок и черногорското обединение "За Югославия" подписаха вчера коалиционно споразумение, което регламентира разпределението на ресорите в кабинета, съобщи Хоризонт. Той ще бъде 10 - членен, а двата коалиционни партньора ще имат по 5 места. Шестима от досегашните министри запазват постовете си, като сред тях са министрите на вътрешните работи, на външните работи и на отбраната.
Долната и горна камара на парламента трябваше да гласуват вчера кабинета, но като се има пред вид, че коалицията има голямо мнозинство, изненади не се очакват.
Парламентът на Сръбската република в Босна започна вчера обсъждането на законопроект за сътрудничество с трибунала в Хага, предаде АФП. Приемането на този законопроект ще позволи на властите да задържат търсения от Международния трибунал за военните престъпления Радован Караджич.
Според АФП дори законопроектът да бъде приет на първо четене, окончателното му утвърждаване може да се очаква най-рано през септември.
Междувременно югославската армия разкри зловещи детайли от собствени разследвания, според които югославски войници са измъчвали, изнасилвали и убивали етнически албанци по време на войната в Косово през 1999, предаде АП като цитира ТАНЮГ.
Сред престъпленията са посочени убийството на осем цивилни албанци, които са били измъкнати от домовете си от четирима войници и са били разстреляни. Някои от телата са били хвърлени в кладенец, а други са били изгорени.
54 % са двойките по литература в СУ "Св. Климент Охридски"
СОФИЯ. 1649 души, или приблзително 54 % от явилите се на изпита по литература в СУ "Св. Климент Охридски" са скъсани, показват окачените вчера на Стената на плача списъци. По темата "Съмнения и спасение в поезията на Димчо Дебелянов" са писали 3056 кандидат-студенти, на 17 от тях тя е донесла пълни шестици, а 99 души са получили отличен 5,50. По правило кръглите отличници ще минат през арбитражна комисия, както и работите с разлика повече от 50 стотни в оценките на двамата проверяващи.
Вчера в Алма матер пък бе настъпило времето на географите. 1197 кандидати се трудиха над темата "География на енергетиката на България". Другите две контролно изтеглени теми бяха "География на хранително-вкусовата промишленост" и "Югозападният социално-икономически район". Заявилите участие на изпита по география тази година са с пет по-малко от миналогодишните. Те се борят за 120 места в пет специалности. Очаква се резултатите да бъдат изнесени до една седмица. Миналата година на този изпит слабите оценки бяха около 49 на сто. Шестима се опитаха да влязат в лоното на висшето образование с пищови, но бяха спипани от квесторите.
"Златен ритон" ще има през октомври в Пловдив
Фестивалът на неигралното кино "Златен ритон" ще бъде от 10 до 14 октомври в Пловдив, съобщи Мая Нягулова, директор на Националния филмов център при Министерството на културата. Във феста ще могат да участват всички документални, научнопопулярни и анимационни филми, произведени след есента на 1999, когато беше последният "Златен ритон".
Всяка от телевизиите, произвеждащи български филми, може да се включи, каза Мая Нягулова, но след собствена селекция, представяща програма до два часа. В Пловдив ще пристигне и Жан Пере, директор на фестивала в Нион, който ще представи подборка от швейцарски телевизионни документални филми. Гостуването се организира съвместно с фондация "Про Хелвеция". По време на фестивала ще има и семинар за човешките права и документалното кино.
"Овергаз" ще кандидатства за газификацията на Пловдив
СОФИЯ. Кметът на Пловдив Иван Чомаков и шефът на "Овергаз" Сашо Дончев ще подпишат днес протокол за съвместни действия за ускоряване на старта на проекта за газификация на града, съобщиха вчера от фирмата.
Споразумението предвижда "Овергаз" да извърши маркетингово проучване и да предостави резултатите на община Пловдив. Фирмата ще изработи и генерална схема за газификация на града. След одобряването и приемането на този документ община Пловдив ще предприеме предвидените в енергийния закон стъпки пред Държавната комисия за енергийно регулиране за получаване на разрешение за изграждане на газоразпределителна мрежа в града. По закон разрешението се дава след провеждането на търг.
В протокола се потвърждава заявената вече готовност на "Овергаз" да предложи на общината съвместно акционерно участие в дружество, което ще извършва разпределение на природен газ в Пловдив. Газовата фирма смята да вложи в проекта 15,6 млн. долара. Инвестиционната програма предвижда газификацията на повече от 100 промишлени обекта и 92 обществени и административни сгради - детски градини, читалища, общински сгради. Над 60 000 домакинства, които нямат централно топлоснабдяване, ще могат да получат достъп до мрежата през първите 10 години. Газификацията на Пловдив ще подобри екологичната обстановка в града, допълниха от "Овергаз".
