АТБ ще хваща дублираните застраховки "Каско" с компютър
СОФИЯ. Асоциацията на българските застрахователи /АТБ/ разработва база данни за сключваните у нас застраховки "Каско", съобщи вчера Жени Пърпулова, главен секретар на асоциацията. Тя участва в започналата в "Шератон" двудневна кръгла маса на тема "Застрахователният надзор и управлението на риска".
През последните три години кражбите на коли и застрахователните измами у нас са се увеличили драстично, подчерта Пърпулова. Това е била причината да се пристъпи към създаването на новата база данни. Целта е с нея да се идентифицират недобросъвестните клиенти, като дублиращите се застраховки "Каско" се хващат още при сключването им. В дългосрочен аспект това ще доведе до намаляване на сумите, които застрахователите изплащат за щети по "Каско". На тази застраховка се падат 20,5 % от пазара на общото застраховане, уточни Жени Пърпулова.
374 млн. лв. е общият премиен приход на общозастрахователните компании у нас през миналата година. Това е с 90 млн. лв. повече в сравнение с 1999. Животозастрахователните дружества пък са имали 44 млн. лв. постъпления от сключени застрахователни договори през 2000, което е с 13 млн. лв. повече от резултатите им за 1999.
Брокерите на ДЗИ предлагат денонощно комплексна туристическа застраховка на всички гранични пунктове на България, съобщиха от компанията вчера. Цената е в зависимост от размера на избраното покритие и на застрахователния период, който не може да е по-малко от 30 часа. В този случай полицата струва 2 лева, а ако се избере валутно индексиране, цената е 2 долара. Продуктът осигурява застрахователна защита при злополука, както и при загубване или унищожаване на багаж при пътуване в чужбина.
НАТО съумя да постигне споразумение за прекратяване на огъня в Р. Македония
СКОПИЕ. НАТО подписа вчера две отделни споразумения за прекратяване на огъня с македонското правителство и с албанските бунтовници, съобщи Ройтерс. Споразуменията трябваше да влязат в сила от полунощ на пети юли. В съвместно изявление, подписано от Хавиер Солана и Джордж Робъртсън, ЕС и НАТО приветстваха споразумението и призоваха всички партии да се съобразяват с подписаното примирие и да действат така, че да не предизвикват инциденти, които могат да доведат до възобновяване на насилието. В изявлението се казва още, че в ръцете на партиите са намира възможността за прогрес в преговорите.
В сряда президентът Борис Трайковски оповести, че политическите сили в Македония са постигнали споразумение да базират търсенията си за мирен изход от кризата на базата на предложенията на френския конституционен експерт Робер Бадинтер. На тяхна основа местни и чужди експерти ще започнат срещи за излагане на становища за решаване на проблемите. Шефът по сигурността и външната политика на ЕС Хавиер Солана окачестви споразумението като "позитивна стъпка".
Късно в сряда президентът Трайковски се срещна с пратеника на НАТО Питър Фейт. На срещата присъстваха премиерът Любчо Георгиевски, министърът на отбраната Владо Бучковски и лидерът на Социалдемократическия съюз Бранко Цървенковски. Предполага се, че основната тема е била осъществената от Фейт комуникация с членове на АНО.
Междувременно от Британското министерство на отбраната заявиха, че са готови да изпратят 1000 войници, като част от предложаната мисия на НАТО в Македония, но само при условие, че преговорите между правителството на страната с албанските бунтовници доведат до мирно споразумение.
Същевременно боевете между македонските сили за сигурност и албанските бунтовници в северната част на страната все повече се приближават до населения с албанци град Тетово. В сряда снаряд от минохвъргачка избухна в училищен двор, близо до строежа на новия албански университет в града, като рани двама цивилни. Минометният огън било ткрит от албанските бунтовници от село над Тетово. През целия следобед там се е чувала спорадична стрелба и детонации, идващи от Шар планина.
Белгия няма да връща визите
БРЮКСЕЛ. Неверни са твърденията на български медии, че Белгия можело да възстанови визовия режим за български граждани, съобщи в сряда Би Би Си. Според кореспондента на българската редакция на радиото в белгийската столица информацията била възприета почти като сензация от засегнатите инстанции на федералното правителство в Брюксел. От имиграционната служба, твърде невярващи, успяха да погледнат на смешната страна на нещата - хора, които остават в страната след позволения срок, имаме от всякакви националности, изтъкнали те, посочва Би Би Си. Има националности, които поставят проблем, цитира радиото високопоставен източник. Но за някаква българска тенденция чуваме за пръв път, допълва той.
Във вътрешното министерство в Брюксел били лошо изненадани, дори разтревожени от подобна неочаквана новина, предаде Би Би Си. Оттам припомнили, че министър Антоан Дюкен има принос Съветът на министрите на Европейския съюз да извади България от визовия списък.
Белгийското външно министерство дори светкавично е направило обратна анкета до София, но и според това ведомство нищо подобно няма. Става въпрос вероятно за неразбиране или зле интерпретирани изявления, или пък може би има объркване с Румъния. Технически е трудно да си го представим дори, казва говорител на министерството, цитиран от Би Би Си.
Белият слон
Миташки се напиваше некрасиво. Впрочем некрасиво щеше да завърши напиването му - засега то беше още смесено. От тайна ненавист към диамата ли, от тйна любов към Бога ли, но Миташки се напиваше често - толкова често, колкото позволяваше преподавателската му заплатица и великодушието на г-н ва Донго и Просто Бети. Напиването му се състоеше по правило от три фази: една красива, една по-малко красива и една некрасива. При това първата, красивата фаза бе красива само за Миташки и некрасива - за компанията; втората, по-малко красивата фаза бе еднакво красива и еднакво некрасива и за Миташки, и за компанията; докато третата, некрасивата фаза бе некрасива само за Миташки, а за компанията - красива. В първата, красива за него и некрасива за сътрапезниците му фаза Миташки си беше официалният средностатистически преподавател по диамат и официалният средностатистически партиен секретар. Във втората, еднакво красива и некрасива както за него, така и за сътрапезниците му фаза Миташки ставаше наполовина официален и неофициален - наполовина. В третата, некрасива за него и красива за сътрапезниците му фаза от официалния Миташки и помен нямаше - той захвърляше с класово-партийна непримиримост преподавателската тога и организационните си функции в близкото трезво минало и ставаше боголюбивият християнин и сливар, който си беше по природа. Тогава компанията му се наслаждаваше, наслаждаваше се и той. Съзнанието за некрасивост идваше впоследствие, с изтрезняването. Впрочем цялото разделение на запоя на красиви, полукрасиви и некрасиви фази бе разделение на трезвия Миташки - пияният си имаше друга ценностна скала. Фазите, на които беше разпределил пиянството си, бяха подбрани не по естетически, а по социално-биологически показатели - в зависимост от това доколко застрашават и доколко не застрашават гражданското му, а оттам и биологическо оцеляване. По-откровено казано, трите фази можеха да бъдат окачествени съответно като безопасна, полуопасна и опасна. Ако не беше така безопасна, ако не му внушаваше спокойствие и сигурност, първата фаза и за него щеше да бъде некрасива, направо грозна щеше да бъде. Че нещо по-некрасиво от един средностатистически преподавател по диамат и от един средностатистически партиен секретар има ли? Сам на себе си беше скучен тогава Миташки, сам на себе си - непоносим. Но тъкмо тази скучна ведомствена официалност хранеше семейството му и съхраняваше него, тъкмо благодарение на нея коляното на Ая топлеше неговото. Така, сама по себе си некрасива, социалната й потребност, битовата полза, която допринася първата фаза, я превръщаше в красива. Във втората фаза благата и несгодите бяха разпределени поравно. Глътка след глътка Миташки стъпка по стъпка се отдалечаваше от официалните си функции и се приближаваше към неофициалните. Още не бе почнал да псува диамата, но вече намекваше съмнения в неговата научност. В тази еднакво красива и некрасива за него и компанията фаза алкохолният шемет се бореше със здравия разум. Всяка чаша уиски го отдалечаваше от тягостното партийно секретарство и тягостния диамат, теглеше го към Бога и намекваните съмнения ставаха все по-недвусмислени и дръзки. Мистичното го привличаше неудържимо, но битът все още го държеше в лапите на ведомството. В тази преломна фаза Джони Уокър и Карл Маркс влизаха в двуборство за душата на главен асистент Миташки, която с неустановеността си много напомняше душа на още топъл покойник - заблудена, витаеща между Небето и Земята душа, непригодна вече за този, но неспособна да намери пътя към онзи свят. В крайна сметка двубоят винаги завършваше с пълна победа на Джони Уокър, т.е. с преход в третата, некрасивата за Миташки и красива за околните фаза. В тази последна фаза Миташки започваше да се зъби на Камарата на лордовете, Белия дом, Бундестага, Съвета за сигурност, Третия свят и особено Кремъл и да хвали Бога. Най-непримирим беше обаче към професията си: "От син Божий и корона на Божието творение в чехълче, в амеба, в маймуна африканска ще ме превръща на стари години тази университетска лъженаука, от Всевишния ще ме отлъчва, партиен секретар на сатанинския си атеизъм ще ме прави! Джони Уокър, дръж се! " - извика Миташки и ливна цяла чаша в гърлото си. Макар че не беше съвсем по негов адрес казано, като чу "маймуна африканска", Бонго ва Донго, който като всички ни вече също пътуваше към отвъдното, поръча още уан ботъл Джони Уокър, плати сметката и си тръгна. И добре че го направи, защото Миташки вече фъфлеше: "Стой бе, Бонго, стой бе, брате - да не си само ти! Африкански маймуни - бол и бол! Пък щом сме прегърнали диамата, ние какво - да не сме по-хубави! Ни Камарата на лордовете, ни Белият дом, ни Бундестагът, ни Съветът за сигурност - само Джони Уокър ще ни спаси от Третия свят! Да живее! " - извика Миташки, но така и не стана ясно какво. Добре че Бонго ва Донго не разбра фъфленията му, добре че си замина навреме - иначе още утре Социалистическа Република Ва Донго щеше да изпише нова протестна нота, а Камарата на лордовете, Белият дом, Бундестагът, Съветът за сигурност, Третият свят и особено Кремъл отново щяха да се обединят срещу Миташки, който междувременно съвсем се оля: "Пили хората "Джони Уокър" и хора станали - империи, кралства, господарства! Пък ние като сме пили сливовица и гроздовица - какво? - черешево топче. Ни сливите ни - сливи, ни гроздето ни - грозде. И в какво са ни превърнали тези неблагородни напитки? В диалектически материалисти! Лайна диалектически! В недовели до качествени преобразувания количествени натрупвания! Тъй ставало то! Тъй се градяло то цивилизация, битие тъй се усъвършенствало - с количествени натрупвания! Хайде, събери ми десет Бонго ва Донговци, десет милиона ми събери, да видим количествените им натрупвания ще доведат ли до качествени преобразувания, ще създадат ли една, една-едничка само Елизабет фон Хоффюрстин! И сто милиона марксовци няма да направят един Джони. Грешката му е само, че не дошъл да колониализира нас, аами тръгнал Бонго ва Донговци да колонизира. А те пък тръгнали с целия си акъл да се освобождават. От културата, от цивилизацията на Джони да се освобождават, та да им лъснат голите дупета, маймунщината им да лъсне! Неблагодарници! Изверги! Ела бе, Джони, ела бе, скъпи, колонизирай нас, нас пороби, та и ние хаир да видим, на хора да заприличаме и ние! Пороби ни най-коравосърдечно и цял живот, цяла вечност най-коравосърдечно в робство ни дръж - ние и гък няма да кажем! " Ая се огледа страхливо, но келнерът беше далеч, а компанията ни - оредяла - един по един състудентите ни напуснаха с разклатена стъпка заведението, докато останахме само Миташки, Ая и аз. "Цяла седмица ви написах, дегенерати такива! А на Ников - четворка, макар че за шестица знаеше! " "За щестица, но не и за седмица" - усмихна се Ая. На ставане Миташки посегна да прибере недопитата бутилка, но Ая го изпревари. "Джони е мой! - отсече Миташки. - Само той ще спаси света от маймунщините на диалектическия материализъм! " Спасителят обаче потъна безследно в чантата на Ая.
Зимният студ ни плесна в лицата още на изхода и Миташки поиска да се върнем обратно в ресторанта. "Ще поостанем още живот - живот и половина вътре - до пълната и окончателна победа на светлото комунистическо бъдеще" - реши Миташки, но ние го повлякохме към улицата. Снегът все така валеше и валеше от долу на горе, от земята към небето, от този на онзи свят падаше. Отначало Миташки не искаше да си ходи, после задърпа Ая да я води у тях да я представи на жена си. С мъка успяхме да се откачим от размекнатите му прегръдки - последната, красива фаза ставаше некрасива за всички ни. "Негодници! Диалектически материалисти! Маймуни мирогледни! Парии и презрени! Грабители! Душители! Върнете ми седмицата! Седмицата ми!... Миличката ми седмичка!... " - стенеше Миташки след нас, докато изневиделица пристигнаха двама милиционери и го подбраха. Бяха побелели от навалелия ги сняг, натрупалите по пагоните им преспички бяха чисти и пухкави като ангелски криле. Двама грижовни белокрили ангели, които подхванаха със санитарна нежност отляво и отдясно безпътната душа на Миташки и литнаха с нея на ръце по зимната вихрушка от долу на горе, от земята към небето, от този към онзи свят. При Всевишния, чак при Всевишния щяха да го отнесат тези униформени благодетели, докато след няколко часа настъпилото отрезвително утро го вкара отново в първата, красива за Миташки и некрасива за компанията фаза, а доцент Момов от Цека го освободи от ангелските прегръдки и го върне обратно от горе долу, от небето на земята, от онзи на този свят, от Бога в диамата... Български летопис
6 юли 1876 - роден в Сливен Стефан Стефанов, политически и стопански деец. През 1888 построява в града вълненотекстилна фабрика. Завършва право и държавни стопански науки в Берлин (1901). Един от поддръжниците на Демократическата партия. Поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (1915-1918). Председател и член на управителния съвет на Съюза на индустриалците (1919-1923 и 1926-1933). Фактически ръководител на финансовата група около Българска банка (1921-1933), министър на финансите (1931-1934). През 1945 част от неговите акции са конфискувани от Народния съд. Умира на 25 март 1946 в Сливен.
6 юли 1895 - умира Стефан Стамболов, революционер и държавник. Роден на 30 януари 1854 в Търново, доказано с кръщелно свидетелство. На 3 юли 1895 е съсечен на улицата от политическите си противници. Умира от раните си в дома си в София. Ярка личност в новата политическа история на България. Води самостоятелна, независима от Русия политика. За него английският дипломат Джордж Бюканън дава през 1903 следната оценка: "Аз бих желал в моето отечество Англия на 100 години да се ражда по един Стамболов. " (във вчерашния брой - специална статия за Стамболов)
6 юли 1960 - в София умира Асен Димитров, диригент, музикален педагог и композитор. Роден е на 6 януари 1894 в Пловдив. Завършва отдела по композиция в Пражката консерватория (1915). През периода 1925-1959 е диригент в Софийската народна опера. Диригент е на хор "Гусла" (1930-1960), който под негово ръководство оформя изпълнителския си стил и печели международно признание. Професор по оркестрово дирижиране в БДК. Пише предимно песни за мъжки хор.
Бюрократът може да свали всяко правителство
Кинорежисьорът Атанас Киряков е роден през 1939 във Варна. Завършил е кинорежисура в Париж. Работил е в националната телевизия и в СНПДФ "Време". Заснел е над 60 документални филма, повечето от които по собствен сценарий, сред тях: "Двойният ад", "За служебно ползване", "Нещо като Хайд парк", "Демокрация бр. 1", "Хроника на едно изпитание", "В името на историята", "Оцелелите" (Лагерни разкази), "Обречените". Носител е на множество престижни наши и международни награди. Този разговор проведохме в началото на юни, когато все още политическите страсти ни вълнуваха в друга гама. Но поради неговата актуалност не се колебая да ви го предложа и днес.
- Г-н Киряков, как приемате масираните поплаци, че в последните години в страната цари изключителна бездуховност?
- ОДС не можаха да извършат цялата предвидена реформа. Лошото е, че разрушаването на старите структури започна доста по-рано, далеч преди правителството на ОДС да влезе във властта. Едва преди четири години започнаха да се създават новите и нужните структури, които не навсякъде успяха да заработят веднага, и то успешно. Това е един труден и мъчителен за всички ни период. Казвам нарочно за всички ни, защото едва ли има човек в България, който да не се е докосвал въобще до културата. Но, слава Богу, виждаме и първите стъпки и аз и моите колеги много бяхме обнадеждени, че законът за киното ще бъде гласуван в 38-ото народно събрание, но уви, времето за него не стигна, за да може да бъде приет. Жалко! Да се надяваме, че следващото Народно събрание ще му обърне внимание и ще го приеме. Това, което прави най-силно впечатление, е, че още няма утъпкани пътища като по света за генериране на средства за културата. Далеч съм от мисълта да обвинявам само държавата, тя поощрява, помага, но ги няма онези меценати или спомоществователи, които да оценят огромната полза и от пазара на култура. Има и сфери, където нещата се "отпушиха". Ето да вземем книгоиздаването, не само столицата, но и страната е залята с литература. Най-новото и най-доброто вече може да се прочете на български. Нашите автори също не чакат с години. Художниците са също свободни да правят изложби, когато имат какво да покажат. Нещата тръгнаха, но естествено има още много да се желае, защото културата, изкуствата са доста динамични структури и понятия.
- Може би преди месец премиерът Иван Костов откри впечатляващата скулптурна изложба в столичния парк "Оборище" и спомена, че е време държавата да почне да инвестира в изкуствата и културата като област, в която средствата неминуемо се връщат с печалба. Не е ли малко закъсняло това признание? А може би сега му е дошло времето?
- Наред с всичките успехи, които са безспорни, по време на управлението на неговия кабинет, пролича и една неоспорима слабост. А именно медийната стратегия на коалицията ОДС. Какво е медийна политика и стратегия на една партия, коалиция или каквато и да е структура, която се е нагърбила с изключително важната задача да преведе едно общество през толкова тежък преход, какъвто се извършва в България. С всякакви трудности, рискове и отговорности. Според мен именно тази стратегия би трябвало да бъде първата и най-важна задача, която е трябвало да се оцени при правенето на първите стъпки на правителството. Това е от капитално значение. Едва сега се виждат огромните пропуски именно заради липсата на точна стратегия. Убеден съм и не се страхувам да кажа, че СДС почти нямаше яснота по този въпрос. А без такава стратегия всичко положително, което е направено, което се случва или което ще стане, може да бъде обречено на провал заради манипулации или най-малкото да бъде една криворазбрана позиция. Като говоря за това, нямам предвид тромава пропагандно-агитационна машина, а просветителско, постоянно и търпеливо разшифроване на посланията и намеренията, създавани от правителствения екип. Трябваше да се създаде грамотен медиен апарат, който да ги поднася на хората и да поощрява всякакви остри, дори безпощадни критики на явления, спиращи осъществяването на главната цел, която тази партия или коалиция си е поставила, за да извади държавата от посткомунистическото блато.
- Това едва ли е било само заради липса на опит. Какво обяснение бихте дали на тези си оценки?
- Желание не липсваше, опит се придобива, но липсата на пари в СДС отново си каза думата. Всичко това, което споменах, и обслужването на тази тежка задача - целокупните реформи, са трудно постижими без създаването поне на два независими, сериозни вестника. Вашето издание е с добра традиция, чудесен език и умерена партийна привързаност, която е заложена още преди 11 години. Но само "Демокрация" не ни е вече достатъчна. Този самотен вестник не може да мери ръст и сили с огромното количество вестникарски хиени със съмнително поведение към държава и всяко правителство, което има демократични пристрастия. Издания, които водят открита деструктивна медийна политика и които от началото на годината най-откровено се опитват всячески да окепазят постиженията на управляващите, нежели да свалят правителството. Даже някои издания не крият, че това им е била и основната задача. С голямо скърцане на зъби се прие от тях примерно отмяната на визовите ограничения за България. Всяка успешна крачка във външната ни политика бе обругавана, без да си дават сметка, или може би точно заради това, че по този начин сами си дискредитираме държавата в очите и съзнанието на нашите партньори, с които водим реални преговори.
- Кое пречи и спира развитието на взаимната толерантност?
- Една политическа линия няма шанс да победи напълно и да бъде разбрана от поддръжниците си, ако не докосне всеки един член на обществото. Да го накара да повярва, че всеки е длъжен да бъде солидарен с позитивната политическа линия, която се провежда в държавата. Българинът е жилав човек, той може да търпи, може да мизерува, може да прощава, но трябва да бъде стоплено сърцето му с истина и доверие. Негативни емоции у гражданите пораждат сблъсъците с безчувствената бюрокрация в държавните и общинските институции. И то за най-нищожен и обикновен документ или някаква услуга, която пак се изисква от държавата. Криво-ляво тези неща се преодоляват, но много трудно. Когато българинът е зад бюрото, зад гишето и не е молител, той се чувства като недосегаем. А това е лош пример за амнезия. Защото същият чиновник ще трябва да иде на лекар или да потърси друга услуга и бюрократичният кръг става направо нелеп в своята абсурдност. А това е губене на време, късане на нерви, търсене на връзки и даване на подкупи... Нека да помислим и за онези "мъченици", минали през създаването на т.нар. дребен и среден бизнес, за който трябва да се набавят купища разрешителни удостоверения от най-невероятни инстанции. Как могат те да са доволни от една власт, която ги уверява и ги агитира, че ги води към по-добро бъдеще, а в същия момент ги затруднява да си вършат работата. Нужни са такива механизми, които да ни уверят, че създаването на "средна класа" в България върви към успех. А това е много важно, защото тези хора не висят на шията на държавата. Но за да се стигне дотам, именно държавата трябва да помогне. Ето това е нещо, което не удовлетворява сънародниците ни и оттук започва един нездрав негативизъм, който обикновените хора ще пренесат и в оценката си за бъдещето. Дребният бюрократ може да свали едно правителство, защото мнозина, като си кажат: аз давам рушвет на деловодителката, какво ли е по-нагоре? Ерго, министрите и по-нагоре също се взема рушвет. И като се притури и недоброжелателната преса, която налива не масло, а бензин в огъня, може да стане още по-страшно.
- Нека да поговорим за позитивните примери, сигурен съм, че те не са малко. И вие сте ги срещали в битността си на кинорежисьор.
- Далеч съм от мисълта да се превръщам в недоволстващ черногледец. Напротив, положителният пример е много заразителен в нашето общество. Успях през последната година да издиря куп хора, които са минали през иглените уши на бюрокрацията и са успели да създадат своя среден или дребен семеен бизнес. Те са стъпили вече на краката си. Те не се оплакват. Исках със средствата на документалното кино да покажа тези хора, тези съдби. Нарекох ги "белите лястовици", защото те са истинските последователи на онези хора, които преди четири години се заеха истински да променят държавата. А тези лястовици са навсякъде в страната, във всички сфери на обществото. Те не са изолирани, макар и да са първи. Тези хора са просто по-смели. Те са си повярвали. Но преди това са повярвали на вярната политика на една политическа сила, която сега, дни преди изборите, пак доказва, че няма алтернатива в България.
- Много са силни атаките, че не можем да се справим с престъпността, че зле работй съдебната система, не ви ли се струва, че и това е доста пресилена оценка?
- Всички знаем, че съдебната система е тромава и не можем да отречем, че все още няма осъден някой от големите престъпни босове. А ние, обикновените хора, избирателите искаме да вярваме на силната власт. На властта, която ни пази, която наказва онези, които са се подиграли с нас, с гражданските ни свободи и неприкосновеността на имота ни. Трябва да има една нетърпимост към подобен род равнодушие. Обществото трябва да принуждава, и то пак чрез медийната политика, тези неотложни дела да бъдат приключени и да се катализира повече положителна енергия у гражданина, което е много важно. И то не само преди избори. То е важно за цялостното ни битие на съвременни жители на Европа, каквито неизменно сме. Не бих искал да засягам в този разговор и моята тема за убийците и виновниците за престъпленията в лагерите на комунистическа България. Дванадесет години този процес се точи. Точат се и процесите с досиетата на доносниците. Всичко това трябваше да бъде изчистено.
- И като завършек на този нужен разговор какви са вашите прогнози?
- Не мога да бъда нито съдник, нито пророк на бъдещето, но съм убеден в едно - каквото и да се случи в най-близко бъдеще, България е длъжна да продължи по вече поетия път. Защото връщането назад ще е предателство към самите себе си, към онези, които идват след нас. Към онези от демократичния свят, мислещите хора, които също повярваха, че ние завинаги сме приключили с мрачното си битие на посткомунистическа страна. А и сами виждаме какво се случва в онези страни, които не искат да се разделят с някакви носталгии. Защото ние сами си създаваме проблемите и сами можем да ги преодолеем.
В Р. Македония ше спират огъня
СКОПИЕ. Вчера в Р. Македония бяха подписани две идентични споразумения за прекратяване на огъня - между НАТО и македонското правителство и между НАТО и албанските бунтовници.
В съвместно изявление, подписано от генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и отговарящия за външната политика на ЕС Хавиер Солана се приветства споразумението и се призовават политическите партии в страната да се съобразяват с подписаното примирие и да се въздържат от действия или изявления, които биха могли да доведат до подновяване на насилието. Добавя се, че от политическите партии зависи да се постигне напредък в преговорите помежду им.
Венева остана втора, Виденов с личен резултат
ЛОЗАНА. Венелина Венева се класира на второ място в скока на височина на турнира "Атлетисима" от веригата Гран при - втора категория. Българката, която е лидерка в световната ранглиста за сезона с 204 см, постигна резултат 197 см. Победителка стана шампионката на планетата от Севиля`99 украинката Инга Бабакова с 203 см - второ постижение в света за сезона. Трета остана Хестри Сторбек-Клуте (ЮАР) със 194 см. Най-добрият ни хърделист Живко Виденов финишира четвърти във втората по-слаба финална серия на 110 м с преп. за 13,43 сек., което е негов личен резултат за сезона. В крайното класиране Виденов раздели десетото място с олимпийския шампион от Атланта'96 и двукратен световен първенец Алън Джонсън (САЩ), като в дисциплината участваха всички именити състезатели в света в момента с изключение на световния рекордьор Колин Джаксън (Вбр). Общо пет върхови постижения бяха регистрирани на турнира в Лозана. В спринта на 200 м Реймън Клей (САЩ) финишира за 20,05 сек., а на 400 м с преп. олимпийският шампион Анджело Тейлър постигна 47,95 сек. В бягането на 800 м Андре Бушер (Швейц) постигна 1:43,58 мин. На 1500 м Али Сиеф (Алж) слезе под гросмайсторската граница от 3:30 мин. - 3:29,51 мин., а на 3000 м Пол Биток (Кен) регистрира 7:32,61 мин. Верижна редакция
Бива ли така бе, колеги от "24 часа"? Уж дойде "новото време", а вие го посрещате със "Зараза" и "Българин болен от "луда крава" от първа страница. Поне една препратка към Иван Костов да бяхте направили. А вие? Непрофесионално, м-да... Я се поучете от "Нощен Труд": "Нострадамус предсказал връщането на Симеон II". По-наколенкаджийско заглавие дори и "Стандарт" ("Щандарт") не е могъл да изсмуче от определените за това места. При това "НТ" бил го съобщил още в далечната Виденова 1996. Сега само го припомня. Даже прилага и надлежните Нострадамусови стихове. Добре че не са в превод на... Недялко Йорданов! И понеже в страната все още цари правителствен хаос, това се отразява и на цитирани нови депутати: "- Добре дошла, госпожице Качакова? (...) - Предполагам, че всички участници са имали срещи с принц Алберт? - А, не е така. Ние, защото сме българи, имахме този шанс. В едно от файетата на хотела му се представихме. Казахме му, че сме царски депутати и че принц Алберт ни е приятел, и той остана много очарован. " От това блицинтервю с Л. Качакова не можахме да разберем кому точно е приятел принц Алберт, но това може да е грешка на "НТ". Не е грешка обаче заглавието на интервюто с Велислава Дърева в "Сега": "Всеки финансов директор на "Дума" си е отивал по-богат (...) Комплимент е да те уволни 12 г. след 10 ноември последният шеф на VI управление. " А визираният шеф Димитър Иванов контрира пак в "Сега": "По отношение на нейните писания, част от които са ретроградни, никога не съм се бъркал! (...) Излъчването й е негативно, няма позитивизъм. " Така маститият ДС началник обяснява, че няма лов на вещици. Макар че в "Труд" има едно доста "туристическо" заглавие: "Най-известният вампир бил последовател на хан Крум. Хайка за Дракула край Варна. " И нещо, което отбелязваме от "Лит. вестник" поради ограниченото му разпространение и тираж: "Моя приятелка ми разказа как в спор с познат социалист (...) отговорила: "Свободата да не се страхувам да ти кажа, че бяхте калтаци! Ей тази свобода ми стига! " Това е "непремълчано" от Рада Москова. Е, как да го премълчим ние?
Говедар се удави в р. Ботуня
ВРАЦА. Пастир от Криводол се е удавил в придошлите води на р. Ботуня край града, съобщиха от Гражданска защита. В сряда по обяд 47-годишният Радослав Ангелов тръгнал да преминава на отсрещния бряг заедно с кравите. С него били ортакът му Пано Атанасов и Рада Найденова. Изведнъж жената започнала да потъва. Двамата мъже я измъкнали на брега, а Пано й помогнал да се прибере вкъщи. Когато се върнал при реката, Радослав го нямало. Местни хора и полицаи около четири часа безуспешно го търсили. В издирването се включили и леководолази на Гражданска защита и чак към 17 ч. трупът бил открит на 200 метра от мястото, където потънал.
Градушка унищожи тютюна в Руенско
БУРГАС. Тютюневата реколта в най-големия производителен район на Югоизточна България - Руенския, е унищожена. Градушката е ударила в понеделник нивите и ги е помляла. Само край Люляково унищоженият тютюн е 90 дка. Налага се незабавна корекция в договора между "Булгартабак" - Ямбол, и местните производители. Руенци договорили с предприятието да предадат по 120 кг от декар. След природното бедствие кметът на общината Хюсеин Ахмед е изпратил телеграма до ямболската фирма да дойдат нейни представители на място, за да оценят щетите.
Графиня Фон Варбург представлявала само себе си в България
СОФИЯ. Изявленията на гостуващата у нас графиня Мария Луиза Варбург за създаване на нова либерална партия в България са нейна лична инициатива, която не е съгласувана със Свободната демократическа партия, нито с фондация "Фридрих Науман". Това заяви ръководителят на българското бюро на германската фондация за либерална политика "Фридрих Науман" Аспарух Панов.
Графинята, която бе в София четири дни, съобщила пред журналисти, че смята да учреди нова либерална партия. Помагали й германският гражданин Михаел Богоевич и екскметицата на Девин Силвия Юрукова. Богоевич е бивш военен аташе в посолствата на Германия в Белград и Москва и съдружник в 8 търговски дружества.
Г-жа Варбург не изключвала възможността новата партия да се коалира с НДС II. Тя обаче не е назовала нито едно известно име на преподавател, юрист или журналист, които са се записали в партията й.
Дано престане духовният линч срещу Костов
Дано ОДС и в частност СДС не се съгласи да участва в измислената от царя коалиция, ако въобще се получи такава покана. А също да се възпротиви на участие на експерти от СДС в правителството без ясна предварителна партийна договореност. За да опази СДС собствената си кауза, идеи и програма.
Дано престане духовният линч, на който е подложен Иван Костов - министър-председателя и лидера на СДС. Да престане психологичният натиск, провеждан от озлобени и недостойни журналисти, политици, политолози и други.
Смятам, че крахът на изборите за СДС има и нещо добро - най-после окончателно да се изчисти от всички, които са навредили на авторитета на партията, включително лидери от различен калибър. Да се освободи от хора, които поради нелоялност към СДС, завист, користни цели, откровено вредителство не се примириха и не признаха за достойнство притежаваните от Костов качества. А те са: сила, кураж, непреклонен дух и изключително рядката способност да се взимат правилни, но трудни решения и предварително да се поема отговорност за тях. А тъкмо заради тези качества на Костов в България успяха крайно тежките и непопулярни реформи, повдигнали от смъртния одър държавата. И въпреки невероятните препятствия в България стана чудото: само за 4 години държавата ни от нищото израсна до кандидат за ЕС и до готовност за приемането й в НАТО, в рамките само още на една година. Демократичният свят прие Иван Костов като достоен партньор, като подчерта това многократно. Костов успя да изпълни мисията си на премиер. Затова пък отсега нататък новите управляващи, ако искат да започнат добре да управляват, трябва да стъпят на постигнатото дотук от ОДС и Иван Костов. В противен случай, убедена съм, че България отново ще има належаща потребност от ОДС, от СДС и от Иван Костов.
Доживотен затвор за убиеца на двамата ватмани
СОФИЯ. На доживотен затвор без замяна при първоначален строг режим бе осъден 26-годишният Явор Иванов, който застреля ватманите Лазар Колибаров и Анита Методиева. Съдът наложи най-тежката присъда по нашия НК, която бе въведена като алтернатива на смъртното наказание. Аз обичах Анита и не исках това да се случи, бяха последните думи на подсъдимия, преди да чуе присъдата. Майка му не издържа и напусна залата. Явор Иванов бе осъден и да заплати по 30 хил. лв. обезщетение на двамата родители на Лазар и на майката на Анита.
Доматите по-скъпи заради градушките
СОФИЯ. С 15-20 процента е по-висока цената на доматите в сравнение с миналия юни - това съобщи вчера директорът на зеленчуковата борса в "Слатина" Александър Йоцев. Краставиците са по-скъпи с 20-25 на сто, а пиперът и зелето - с 10%. Плодовете, картофите, морковите, тиквите и лукът запазват цените си от миналата година и даже ги намаляват. При консервираните продукти също не се очакват промени в цените.
Причина за по-скъпите домати според Йоцев са дъждовете през май и юни, и градушките, които забавили реколтата с около 20 дни. Влияние оказват и по-скъпите горива. Според Йоцев, за да се подържат ниски цени на пресните плодове и зеленчуци, трябва да се намали ДДС и да се дотира селското стопанство. В момента търговците на едро работели при рентабилност 4-7 на сто, но на дребно надценките били по-големи.
За 12 години манархът само си поиска имотите
Мисля си за "годността" и "липсата на меркантилност" на тези пригожденци, които напускат своите партии само и само да се влеят в първия ешелон на новото движение. Че помислете си само Венци Димитров колко партии смени в последните 10 години! Мисля си и какво толкова може да свърши Кобургготски за България, след като 12 години не направи абсолютно нищо за нея, освен че си поиска имотите?
Мисля си и за изявлението му "Аз съм се родил цар! ", без да се съобрази, че не друго, а само глупостта на някои хора преди години е причината да бъде продадена идеята на Ботев и Левски за "чиста и свята република", за да хукнат те из Европа да търсят някого, когото да направят цар, пък бил той и без никакъв корен в България. Без да се съобрази г-н Симеон, че милиони като мене сме се родили в Република, изживели сме голямата част от живота си в република, клели сме се да браним тази република и без бой няма да допуснем някой си, пък бил той германо-италианец, да ни "яхне" само заради сладките му голи приказки без грам покритие.
Мисля си и с какви ли експерти би могъл да разполага този човек, след като "кадърният" му екип не можа да регистрира неговата партия, както бяха ретистрирани поне 60 други, и след като не друг, а единият от синовете му е съветник на българския президент, пък не виждаме никакви резултати от тази му роля. Мисля си и как г-н Кобургготски би могъл да игнорира обективните икономически закони и за 800 дни България да започне да цъфти.
И как тогава да вярвам на голословното "Вервайте ми!"
Не мога!
Завършихме много обекти, замразени преди 20 години
- Работата на вашето министерство като че ли най-лесно се вижда от всеки, но все пак как изглежда в цифри и факти свършеното?
- Действително по-голямата част от работата на министерството ни се вижда ясно от всички. Но като че ли най-очевидни са нещата при пътното строителство. През 1996 в цяла България са били ремонтирани само 30 км пътища, а за миналата година тази цифра е 730. Това е 20 пъти повече. През 1996 не е подновен нито 1 километър водоснабдителни системи, а през 2000 г. в сферата на водоснабдяването са вложени над 10 млн. лева. Когато започнахме през 1987, изобщо не можеше да се говори за стратегическо мислене и планиране. Ако си спомняте, тогава се вихреше хиперинфлация, имаше политическа нестабилност и нямаше воля за реформи. Икономиката не беше преструктурирана и се мислеше в стари схеми и категории. Всичко това затваряше перспективата пред строителството и особено пред регионалното развитие. За мен лично то винаги е било главна задача, защото години наред е било подценявано. Това е причината сега да има големи диспропорции между центъра и периферията, между град и село. Има села без водоснабдяване, без пътища, без елементарни условия за живот. Немислимо е така да се влезе в третото хилядолетие. Според мен за тези 4 години може би най-голямото постижение на нашето министерство е, че регионалното развитие се превърна в един от основните елементи за интегриране на България в европейското пространство.
- Едно от условията, за да ни приемат в Европейски съюз, не беше ли да изравним условията на живот в отделните региони?
- Да, това е така. А ние сме готови предсрочно да открием главата за регионалното развитие, готови сме с нашата позиция пред Европейския съюз. Мога да кажа, че това го оставяме на новото правителство като едно добро наследство. По принцип преговорите по тази глава трябваше да започнат догодина. Ние сме подготвили нещата така, че те могат да стартират още през тази есен.
- Много обекти бяха блокирани през последните десетина години. Колко от тях успяхте да размразите и да завършите?
- Замразяването не датира от последните десетина години. Само в областта на водоснабдяването се оказа, че има стотици обекти, изоставени преди повече от 20 години. В пътното строителство също. Да не говорим за индустрията, където има хиляди изоставени халета и обекти, започнати незнайно защо. Задачата на нашето министерство беше да стартираме тези от тях, които с минимални средства могат да дадат максимален ефект. Например язовир "Среченска бара". Стената трябва да се надстрои само с 3 метра и проблемът с водата във Враца ще бъде решен. Средствата за това строителство са под 1 млн. лева. Има десетки подобни примери. Неслучайно правителството изготви една програма за решаване на проблемите с водоснабдяването. Тя е съобразена с очакването на учените за трайно засушаване в Средиземноморския район, където сме и ние. В нея са включени 18 язовира, някои от които са започнати още през 70-те години. Голяма част от тях могат да бъдат завършени със сравнително малко пари. Това беше залегнало в икономическата програма на правителството до 2007 г. И щеше да реши проблема с водата на българина. Въпросът е много важен. Смята се, че България е богата на източници за питейна вода, но истината не е точно такава. Разбира се, това не изключва и проблемите с течовете във водоснабдителната мрежа. В основната си част тя е строена през 50-те - 60-те години от етернитови тръби, които са забранени за употреба от БДС преди 7-8 години. Те аварират много често, течовете са големи, а загубите на вода на някои места достигат 70-80%. Така че подмяната е наложителна. Ние вече започнахме. Само през 2000 г. сме подменили 800 км. Цялостното подновяване на мрежата обаче ще струва около 10 млрд. лева. В нашата програма се предвиждаше тази подмяна да завърши до 7-8 години. Разбира се, за осигуряването на парите има един голям резерв. Това е навлизането на частния сектор във водоснабдяването. Обявихме международен конкурс за концесионер за водоснабдяването на Варна и Шумен. Кандидати са едни от най-големите световни фирми като френската "Леонез дез О" , немската "Берлинер васер", американската "Интернешънъл уотър", английските "Англиен уотър", "Севън тренд" и "Байм уотър". Фактът, че такива големи фирми проявяват интерес, е гаранция, че подмяната на водоснабдителната мрежа би могла да стане бързо. Така ще се премахнат режимите, а и българинът ще пие по-качествена вода. Хиляди са обектите, малки и големи, и в пътното строителство, и във водаснабдяването, които завършихме през тези 4 години. Мога да кажа, че почти всяка седмица сме откривали нещо ново.
- В една предизборна статия "24 часа" обвини ОДС в увеличения по грандомански проекти и цитира по-специално пътен възел Велико Търново, който даже пречел на движението.
- Този пътен възел развързва движението в 9 посоки. Той е уникално пътно съоръжение за България. С неговото изграждане се съкрати пътуването с минимум 20 минути. Всъщност този пътен възел е започнат преди 25 години и даже се рушеше. Освен него наскоро ние пуснахме още едно полезно съоръжение - пътен възел "Родопи" край Пловдив. Ремонтирахме Аспаруховия мост, който беше в аварийно състояние, изградихме няколко нови отсечки по магистралите "Тракия" и "Хемус" и ремонтирахме стотици километри пътища.
- Големи главоболия като че ли създаваха свлачищата?
- Свлачищата винаги са били голям проблем за България. Още от римско време датират усилията на хората, живеещи по брега на Черно море, да се справят с това бедствие. Трудното е в това, че освен старите непрекъснато възникват нови свлачища. През четирите години, в които управлявахме, създадохме две програми - за борба с ерозията и за свлачищата. Те се финансират от държавния бюджет, от националния фонд "Екология", от Европейската инвестиционна банка в Люксембург и от бившия фонд за социално развитие на Европа, който вече стана банка. С тези пари се решават проблемите с 12 свлачища по река Дунав и още толкова по Черноморското крайбрежие. Съвсем наскоро приключи търгът за най-голямото и най-тежко свлачище Кабакум до Ривиера на Златни пясъци. До момента в България такова съоръжение не е изграждано. В международния търг участваха над 15 фирми. В близките дни ще започне и работата. В момента текат процедури и за другите две големи свлачища около курортите Златни пясъци и Константин и Елена. Неслучайно се захванахме сериозно с тях, защото апокалиптичните картини, които все още могат да се видят в този район, вредят на българския туризъм.
- Какви бяха програмите, които щеше да изпълнява вашето министерство, ако ОДС бяха спечелили изборите ?
- Ние имаме ясна програма не само до 2005, а до 2010 г. Може би едно от най-големите постижения през миналите 4 години не е в България, а в Брюксел. Аз съм координатор по програма ИСПА на Европейския съюз. Според тази програма страните - кандидати за членство в Евросъюза, трябва да получават годишно по 100 млн. евро за транспорт и екология. Ние обаче използвахме опита на Испания, Португалия и Ирландия, представихме много повече проекти, които надвишаваха стоте милиона, и за 2000 г. например успяхме да получим 153 млн. евро. Програмата на ОДС не беше предизборно обещание, а реална програма с конкретни обекти, обезпечени с финансови източници. В рамките на следващите 4 години ясно се знае по месеци какво има да се прави. Но животът не е спрял. Раждат се деца, къщи се строят, пътища се строят. До няколко дни например ще се пуснат два пътни обекта. Както вече казах, започва работата на Кабакум. Нещатата не търпят отлагане. След малко започвам разговор с представител на Световната банка за водния заем. Знаете ли, ние сме министерство в края на града. В него не се случват някакви сензации. Ние сме едно всекидневно министерство, в което има много да се копае. За да се върши добре работата тук, са нужни професионализъм, трудолюбие и прозрачност.
- Като казахте прозрачност, успяхте ли да създадете доверие в тези, които участват в търговете, че се играе по правилата?
- От 4 години работим по изискванията на ФИДИК, които всъщност са процедурите на Европейския съюз. Там всичко е точно и ясно. На пръв поглед техните правила са много бюрократични, много обемни, но в крайна сметка са изключително прозрачни и изключват каквото и да е вмешателство. Иначе вестниците са пълни с бомбастични заглавия. Освен това при всеки търг печели само един. От загубилите поне половината се жалват кой в съда, кой в Брюксел. Досега обаче нямаме анулиран търг или загубено дело. Това, че въведохме европейските процедури, помогна много на нашите строителни фирми. Постепенно те се научиха да се подготвят за тези търгове на ниво и дори почнаха да печелят конкурси в чужбина. Българска фирма например в консорциум с австрийска спечели най-дългата отсечка на метрото в Атина. Тя трябва да е готова за олимпиадата. Друга наша фирма спечели 80 км от газопровода Анкара - Истанбул. Наши фирми успешно се конкурират с европейските на конкурси за жилищно строителство в Русия. Най-важното е, че се научиха да работят по европейски, което се вижда по новите отсечки на магистралите "Тракия" и "Хемус".
- Имате ли представа кого готвят за министър, някаква информация на ухо, приказки из кулоарите...?
- Не, абсолютно никаква. Всъщност четох, че ДПС има претенции към това министерство. Българското строителство е първият отрасъл, който се приватизира. Българската строителна камара е първата браншова организация, създадена след Берлинската стена, още през 1990 година. Нашите строители като потомци на Колю Фичето винаги са имали добър имидж както в България, така и в чужбина. Те са строили в Близкия изток, в Германия, Русия, имат много богат опит. Лично аз смятам, че има много професионалисти в тази сграда, които могат да заемат моето място и ще се справят. Политизирането на строителното министерство не би било полезно.
- Каква ще е най-голямата грешка, която би могъл да допусне вашият наследник?
- Да реши, че летоброенето започва от него.
Започна обиколката на Шарон в Европа
ЕРУСАЛИМ. Израелският премиер Ариел Шарон замина вчера на 26-дневно посещение в Европа, помрачено от заплахата, че крехкото спиране на огъня, подписано с помощта на САЩ, е пред прага на провала.
Шарон ще се отправи първо за Германия за среща с канцлера Герхард Шрьодер, а после за Франция за разговори с президента Жак Ширак. Неговото пътуване идва ден, след като кабинетът реши да предприеме насочени удари срещу палестинските бунтовници- политика, осъдена от САЩ и Европа.
Президентът на Египет Хосни Мубарак призова вчера международни наблюдатели да контролират прекратяването на огъня между Израел и палестинците. Според Мубарак "единственият конкретен начин за излизане от сегашния омагьосан кръг е неутрални наблюдатели да присъстват в зоните на напрежение със задачата да определят кой е крив, кой е прав и кой е инициатор на насилието".
Йорданският премиер Али Абу Раджеб призова вчера Израел да прекрати насилието и убийствата в палестинските територии и да се съобрази с международните резолюции в Близкия изток, съобщи АФП. По време на срещата си с руския пратеник в Близкия изток Андрей Вдовин, Раджеб изтъкна, че САЩ, Русия и ЕС трябва да настояват пред Израел да изпълнява международните резолюции.
Израелски самолети са навлезли в ливанското въздушно пространство вчера, прелитайки ниско над южни гранични градове, твърдят свидетели. Те са чули също и изстрели от зенитни оръдия в района на Бинт Джбейл на юг. Групировката "Хизбула" е обстрелвала и в миналото израелски самолети, нарушили ливанското въздушно пространство.
Златарите искат по-нисък данък
СОФИЯ. Съюзът на златарите иска патентният данък да се намали до 500 лева. В момента годишният налог за обект, работилница или златарски магазин в столицата е 2500 лева, каза вчера председателят на съюза Димитър Алексиев. Според него ниските печалби в бранша през последните години се дължат на нелоялната конкуренция от страна на вносителите и заложните къщи. Алексиев заяви, че ниските цени се диктуват от няколко големи турски фирми, които внасят у нас по 100 - 200 килограма евтина златна бижутерия. БНБ не подпомага българските занаятчии, защото им продава златото с ДДС и така оскъпява продукцията, каза Алексиев.
Издирват икона от Илия Бешков
Студената добруджанска зима и любовта към бъдещата му съпруга са станали причина Илия Бешков да свърже в голяма степен живота си с поробения тогава край на страната, разказа добричкият краевед Любен Бешков, съхранил свидетелства за краткия "добруджански" период на големия ни творец. Тази връзка идва от Анастасия Александрова - трета дъщеря на единствения български свещеник в Добрич през годините на румънското робство в Южна Добруджа - Александър Николов Тонков. Анастасия е завършила висшето си образование в София през 1929 и оттогава е нежната й връзка с Илия Бешков. Дамата на сърцето му се връща в родния Добрич като учителка по математика в тогавашните мъжка и девически гимназии. На 1 януари 1931 нейният любим пристига от Париж, където вече се е изявил като български карикатурист, за да поздрави с настъпването на новата година семейството на любимата си. Суровата добруджанска зима осуетява намеренията му да си тръгне скоро и така Илия Бешков прекарва цял месец със сърдечността, честността и всеотдайността на добруджанци и на многолюдното свещеническо семейство. Бешков се сгодил за своята избраница и това сложило началото на духовната му връзка с Добруджа. В тогавашния Добрич при условията на чуждата власт колоритният ни творец създава приятелски отношения с местните културни дейци, между които поета Яни Калиакренски, журналиста Любен Станчев, писателя Христо Капитанов, като се приобщил и към издавания от тях български вестник "Единство". Първите двама по-късно са разстреляни от "народния съд", а третият е преследван от комунистическата власт до смъртта си през 1971. Две години по-рано Капитанов отвел Любен Бешков в добричката църква "Света Троица" и му показал място, високо в лявата лицева страна на олтара, където поп Александър и други родолюбци от Българското културно общество окачили икона на Светите Кирил и Методий, нарисувана от самия Илия Бешков. Творбата била живописвана по време на престоя и годежа му с Анастасия Александрова през 1931. По-късно иконата била свалена от хора на румънската полиция (Сигуранца) и дирите й изчезват. По този повод Л. Бешков отправил молба до новоназначената директкорка на Историческия музей в Добрич Лияна Борисова и уредничката Вяра Панайотова да потърсят достоверни данни за историята на изчезналата ценност.
В архива си добричкият краевед съхранява и други акценти от добруджанското битие на художника. Пак в първия месец на 1931. Българското културно общество провело коледна вечеринка в салона на тогавашното кино "Сплендит", на която бил и Илия Бешков с годеницата си. По някое време той помолил организаторите да му позволят да изпълни на своите 4-5 свирки български народни мелодии. Присъстващите били омагьосани от изпълнителското му майсторство и от "инструментите" му. Свирките звучали всяка със свой глас - ту тъжно, ту весело, и спомняли закачливо старовремски песни. Години по-късно Любен Бешков държал в ръцете си тези дудучета при гостуването си в дома на художника на "Янтра" 3 в София. Илия Бешков много обичал да общува и да слуша песните и приказките на баба Гана Христо Минчева от Добрич, за която имали стъкмена песен. Той често се заседявал при нея и разговаряли за старото време, за Котленския балкан, за Добруджа, записвал сладкодумните й приказки и песни. През юли същата година Илия Бешков се връща в Добрич, за да сключи църковен брак с годеницата си, а венчавката е извършена пак в храма, където севещенослужил баща й. След сватбата младоженците направили излет с автомобили до Балчик и Калиакра. Бешков останал прехласнат и въодушевен от великолепието на Добруджанското Черноморие, но преживяванията му така и не били претворени в рисунки или скици.
Изкуството вече не е комуникация
Когато за пръв път видях картините на отец Марко Рупник, признавам си, че просто не повярвах на очите си. Творбите, с които бяха отрупани стените в римското ателие на този словенски свещеник (член на Йезуитския орден и професор по богословие в Грегорианския университет) си бяха истински съвременни икони. При това в пълно съзвучие с православната традиция. Затова още докато разглеждахме каталозите от участията му на биеналето във Венеция или на изложбите му в Любляна, го попитах чувства ли се повлиян от православието. "Да, и не го крия", отвърна с усмивка той. И започна да говори за философията всеединството на Владимир Соловьов и иконописта на Рубльов, за "духовното в изкуството", както го разбира Кандински, или за руския символист Вячеслав Иванов (завършил дните си в Рим като професор в Папския институт за Изтока), върху чието творчество отец Рупник е защитил докторат. Как тогава определяте собствената си живопис, продължих да питам аз, преди да включим касетофона. Като "моление в образи", отвръща ми Марко Рупник. После пояснява, че определението е също дело на Владимир Соловьов и е ключ към разбирането на съвременното изкуство. Защото по неговите думи днешното изкуство най-вече не осъзнава собствената си драматичност, докато всяка истинска живопис (независимо от времето и обстоятелствата) всъщност би трябвало да бъде "теология на кръста".
- Отец Рупник, още в самото начало на разговора, преди да поговорим за живописта ви, искам да ви попитам следното: как съвместявате толкова различни дейности? Освен художник,вие сте и свещеник, професор по теология, ръководите и научноизследователския център "Ецио Алети" в Рим?
- За мен тези неща хармонично се съвместяват в реалността на собствената ми личност. Като свещеник аз съм и творец, като професор също съм творец, понеже не съм само академичен професор, а преподавател по християнска мъдрост. Като организатор на центъра "Алети" бих искал да съм и двете - художник, надарен с чувствителност, който твори и има фантазия, и същевременно свещеник, който освещава междуличностните отношения. Не чувствам в себе си противоречие между тези три неща. Понякога всичко е въпрос на време, тъй като трябва да дам място на една или друга от своите дейности. Но щом е налице една от тях - когато например преподавам, тогава присъстват и останалите: аз съм свещеник и творец.
- Как се роди идеята за центъра "Алети"? Вие давате възможност на множество специализанти, в това число и немалко българи, да поработят в богатите римски библиотеки, както и в архивите на Ватикана?
- Да се надяваме, че идеята за центъра "Алети" е пряко вдъхновена от Св. Дух, който дава живот на Църквата. Това е един научноизследователски център, съсредоточен върху християнството, и то в неговия диалог със съвременността. Мисля, че вече успяхме да постигнем нещо, опирайки се на различни личности, които идват от различни култури. Всеки човек привнася в подобно общо дело собствените си страхове, мечти, болки, терзания. А това е богатство и за останалите. Не искам да идеализирам нещата, но смятам, че съществуването на такъв център е много важно за младите интелектуалци от Източна Европа. Особено когато благожелателността и общуването надделяват над всички външни условности.
- Нека поговорим сега за съвременното изкуство. Религиозното изкуство винаги е било строго канонично и свързано с определени правила. Доколко след бунта срещу правилата в ХХ в. е възможно възраждането на едно религиозно изкуство?
- В Западна Европа живописта никога не е била строго подчинена на църковните канони. В продължение на векове ние имахме изкуство, много различно от православното изкуство. Западноевропейското изкуство извървя един формален път, то наблягаше върху формата. Затова и ХХ в. е толкова характерен с бунта си срещу формалното и академичното изкуство. За мен обаче този бунт е вече един религиозен акт.
- Защо? Какво в случая разбирате под религиозност?
- Това, което разбира и Владимир Соловьов: абсолютното признаване на нещо друго. Способността да признаеш нещо друго, да напуснеш собствените си рамки. Такъв е и религиозният акт, актът на вярата. Щом творецът се е почувствал привлечен от изкуството, това означава, че е решил да напусне изкуствената си черупка. А за мен това е равнозначно на път към духовното. Иначе не бихме могли да се измъкнем от сегашната ситуация и съвременното изкуство би издъхнало под бремето на своя субективизъм, изграден от хиляди неразбираеми стилове, които правят произведенията на изкуството напълно непроницаеми.
- За съжаление изкуството не е вече комуникация. Питате ме дали изкуството след края на ХХ в. отново ще се ориентира към Бога? Не знам. Но съм убеден, че мнозина творци ще се отправят натам. Не говоря за цялото изкуство, понеже съществува комерсиално и официално изкуство, обвързано с властта, а за другото - така нареченото постмодерно изкуство.
- Какви тогава са границите на това постмодерно изкуство?
- Постмодерното е израз на драматичното преодоляване на субективността. Тъкмо в това желание на мисловността да преодолее сетивното и да стигне до нещо обективно и съществено за мен се крие тревогата на постмодерното. Струва ми се, че пределът, границите на постмодерното изкуство се определят от това дали ще се напусне субективизмът, или ще се остане в плен на илюзиите. Защото човек може да остане в плен на една илюзия и да мисли, че е напуснал тези граници, без всъщност да го е направил. Според мен такива са границите на постмодерното: дали ще се върнем към някаква дълбочина, в която ще се долавя нещо по-универсално и по-общочовешко, или ще си останем единствено в нашата субективна проекция. В това е същността на проблема.
Рим - София
Марко Иван Рупник е роден на 28 ноември 1954 в Задлог, Словения. През 1972 постъпва в Ордена на йезуитите. Учи философия в Любляна, а през 1977 - 1982 следва в Академията за изящни изкуства в Рим. През 1985 завършва теология в Грегорианския университет и приема свещенически сан. Защитава докторат върху "Теологията на любовта в творчеството на големия руски поет-символист Вячеслав Иванов". Понастоящем е професор по теология в Грегорианския университет и ръководител на научноизследователския център "Ецио Алети" в Рим. Като художник има множество самостоятелни изложби в Рим и Милано, в Балтимор и Кливланд (САЩ), в Любляна, Триест и Санкт Петербург.
Италианци търсят родни специалисти
ВАРНА. Интерес за съвместна работа с български партньори проявяват италиански фирми от провинция Модена. Малките и средните предприятия в този район имали нужда от работници главно за тежките производства в областта на механиката, шивашката промишленост, металообработването, проектирането. Актуално било и изнасяне на част от италианското производство на ишлеме у нас. Способностите си могат да осъществят чрез Интернет и заетите в областта на високите технологии българи, като работят от дома си за италиански фирми срещу заплащане по европейски стандарти. Търсели се и квалифицирани наши специалисти, които след 3-месечно обучение и одобрение имат възможност за сключване на трудови договори. От тях се изисква високо професионално ниво, благонадеждност и перфектно владеене на езика. Българите ще се приравнят с останалите чужденци в Италия, а до есента за нашенците, работещи там, ще бъде издаден специален декрет. Необходима е обаче нова организация, по която да бъдат оценявани кандидатите, заяви генералният мениджър на Търговско-промишлената палата на Модена за България Захари Захариев.
Кой има интерес от атаките срещу ДЗИ?
СОФИЯ. Народът го е казал - като тръгне приказка, че сестра ти не е цвете, ходи разправяй, че нямаш сестра. Подобен е случаят и с ДЗИ. След зачестилите напоследък публикации срещу държавния ни застраховател в столичен ежедневник все повече хора се питат съсипан ли е наистина ДЗИ и кой има интерес от зачестилите медийни атаки срещу държавния ни застраховател. Отговорът е логичен. ДЗИ е една от апетитните все още държавни компании. Въпреки че преговорите за продажбата на 67% от групата на практика бяха приключили, АП се съобрази с апела на НДС II и не сключи сделката. Сега новите управляващи ще имат думата по нея, както поискаха.
Интересно е обаче защо точно сега някой иска да наложи мнението, че компанията е съсипана. По неофициални данни договорената с консорциума между израелската "Ти Би Ай" и РМД "ДЗИ 2000" цена за 67-процентния дял на компанията е 20 млн. долара. Много е вероятно тази сума да се вижда висока на евентуалните бъдещи кандидати за държавния ни застраховател. А най-лесният начин да бъде оправдано вероятното й намаляване при стартиране на нови преговори с друг купувач е да бъде обявено, че компанията е била съсипана предварително.
Какво е финансовото състояние на ДЗИ?
От официалните данни, които се предоставят на всички интересуващи се от компанията кандидат-купувачи, става ясно, че големият спад в премийните приходи на групата е през 1996. Тогава постъпленията от животозастраховането са паднали няколко пъти - на 11,009 млн. долара при 57,939 млн. долара през 1995. Резултатът в общото застраховане е подобен - 12,273 млн. долара през 1996 при 43,688 млн. долара през 1995. През 1997 е следващият голям спад във финансовите резултати на ДЗИ. Премийните приходи от животозастраховането тогава са едва 6,122 млн. долара, а от общото застраховане - 15,799 млн. долара.
Обвиняваният в съсипване на компанията Борислав Михайлов става главен изпълнителен директор на ДЗИ в края на 1997. През 1998 премийните приходи на компанията се увеличават двойно. Постъпленията на животозастрахователното дружество на ДЗИ тогава са 12,443 млн. долара (или 20,843 млн. лв.), а на общозастрахователното - 33,446 млн. долара (или 56,023 млн. лв.). Въпреки конкуренцията от страна на дошлите вече на българския пазар големи чужди застрахователи ДЗИ съумява да запази тези резултати и през следващите две години. За 1999 числата са съответно 10,128 млн. долара (или 19,730 млн. лв.) премиен приход от животозастраховането и 35,148 млн. долара (или 68,469 млн. лв.) от общото застраховане. През 2000 постъпленията на животозастрахователното дружество на ДЗИ са 9,864 млн. долара (или 20,732 млн. лв.), а на общозастрахователното - 32,544 млн. долара (или 68,406 млн. лева). От тези резултати ясно се вижда, че ДЗИ запазва позицията си на водеща застрахователна компания у нас въпреки сериозната конкуренция от страна на останалите застрахователи.
Каква е истината за предъвкваната от месеци валутна сделка от която ДЗИ бил загубил 1 млн. марки? Половината от резервите на животозастрахователното дружество на ДЗИ са в дългосрочни валутни ЗУНК-облигации, които не могат да бъдат продавани по време на годината. Става дума за 30 млн. долара по номинал. За да избегне загуби от вариране на валутния курс, "ДЗИ инвест" по всички правила на инвестиционното поведение разпределя риска. От направените за тази цел операции само цитираната - за 5 млн. долара, предполагаше понижаване на курса на долара спрямо еврото, обясни за "Демокрация" Здравко Десимиров, шеф на "ДЗИ инвест". При сделката, която е с първокласна световна банка, а не със СИБанк, е договорена 12,75% средна годишна лихва. В същото време основният лихвен процент у нас за 2000 е 3,852 на сто. Цитираните като загуба 1 млн. марки са всъщност пропусната полза в случай че всички операции са предполагали повишаване на курса на долара спрямо еврото. Това обаче би означавало да няма разпределяне на риска, което противоречи на икономическата логика. Средната доходност, получена от направените операции с валутните ЗУНК-ове с общ номинал 30 млн. долара, е 16,5 на сто. Това е над четири пъти повече от основния лихвен процент у нас през този период.
Нормално е шефът на една от най-големите компании в България да купи 115-120 кв.м. апартамент, в който да живее седемчленното му семейство. Може би затова Борислав Михайлов отказа да коментира тези нападки. Още повече че е изплатил тегления за жилището заем от БРИБанк (а не от СИБанк) с пари от продажбата на наследствени имоти и с вноски от заплатата си. Учудващо е по-скоро, че Борислав Михайлов няма луксозна къща в някой баровски столичен квартал като много други хора, за които обаче никой не пише. Защо ли?
Колко ще ни струва 39-ото НС?
Преди няколко дни в интервю пред столичен вестник Георги Петканов от НДС-2 заяви, че "депутатските привилегии ще бъдат ограничени до минимум", и посочи за пример задграничните командировки на народните представители. Още по-рано пак от Движението се заканиха да кръцнат заплатите на парламентарното ято. Възможно е победителите в изборите да смятат, че такива обещания галят слуха на електората. И да са прави. В действителност намеренията им връщат парламентарния дебат в изходната му точка от 1990 година. Сигурно затова никой от новите законотворци не каза колко ще бъдат въпросните намаления - 5, 10, 50 или 100 лева - и защо толкова, а не повече или по-малко например? Никой от тях не обясни дали парламентаристите от 39-ото НС ще станат по-зависими или по-независими (от волята на меценати), ако им бъдат орязани парите за пътувания в чужбина. Затова нека си послужим със следния пример. Да си представим един послушен и един непослушен депутат. И двамата имат покана за международна конференция. И дамата са умни и хубави. Само че единият си има спонсор - я някоя охранителна фирмичка, я някоя симпатична групировка по роднинска или лобистка линия. А другият - няма. Познайте кой ще замине и за кого ще работи у нас и в чужбина?
През 1990 г. ВНС отдели доста време, за да намери рационален механизъм, който да обвърже заплатите на депутатите не само с техните отговорности и функции, но и с икономическото състояние на държавата. Така средната работна заплата за страната беше приета за своеобразна "мерна единица", която, умножена по три трябваше да гарантира финансовата необвързаност на българския народен представител. Позволявайки му - чрез допълнителното възнаграждание за работата в парламентарните комисии - да използва професионалния опит на експерти. Като им плаща, разбира се. Защото само при комунизма се работеше без пари. Или обратното - пари се получаваха без да се били изработени.
Днес забравеният дебат се вади от скрина, за да измести общественото внимание от една друга, доста по-интересна дискусия. И тя е за компетентността на депутатите от НДС II. Или по-точно - за цената на тяхната некомпетентност. Сега му е времето на българина да пита. И не само да пита, а и да смята. Колко хиляди в конвертируеми левове ще му излезе присъствието на стажантките и стажантите от НДС II в 39-ото НС и дали си заслужават парите? В края на краищата, когато някой получава заплата - каквато и да е тя, предполага се, че може да свърши и някаква работа. Но дали в случая това отговаря на истината? Неслучайно докато траеше предизборната кампания, медиите се забавляваха със състава на царските листи. Сега, след като кандидатите са вече избрани, нормално е българинът все по-често да пита: "Защо трябва да изхранвам тези лица, докато се учат да се правят на политици? " Не сме чак толкова богата държава. А и най-проспериращите страни не си го позволяват.
Именно затова на гражданина трябва му се подхвърли морковчето с кръцнатите депутатски заплати. Но дали то ще се окаже достатъчно апетитно?
Интелигентният човек иска срещу парите и доверието си качествен продукт и не се примирява с обратното. Това изискване е неизменна част от обществения договор между избирателите и всеки политик. Интелигентният човек не брои дали стотинките в джобчето на другарчето му са с 5 повече или по-малко, а пита дали те са заработени с истински труд. Резултатите от изборите за жалост навеждат на мисълта, че само ние, със скъсаните си гащи, не си знаем интереса и дори не си задаваме подобни въпроси. А после се тюхкаме, че преходът и реформата ни излезли горчиви и мерим обема на депутатските кюфтета... Банално вярно е, че демокрацията е скъпо нещо. Но това не би трябвало да се отнася и за цената на нечия некомпетентност. Какъв политически продукт ще предложат на нацията булките, актьорите, учителките и фалшивите бунтари от листата на царя, след като много от тях поеха политически ангажименти, без да знаят конкретните програмни намерения на Симеон? И това ако не е пълно отсъствие на принципи... Хвалят се, че били честни. Но ако българският данъкоплатец почне да дава заплата на всеки само защото не е отявлен мошеник, докъде ще се докараме като държава? Хубавото на морала е, че се мени с времето и в този смисъл е най-удобната политическа платформа. Хубавото на времето е, че слага някакви рамки на морала. От които не могат да се измъкнат и най-рафинираните псевдоморалисти.
Коментарът на новините забранен в телевизия ITV
Телевизия ITV, която излъчваше доскоро предимно музика и филми, дава старт на нова програмна схема с блок от 18 ефирни часа. Програмен директор на медията е Найден Андреев, с авторови предавания се включват артистът Ники Кепчев, инж. Евгения Смукова, репортерката от Нова телевизия Севделина Арнаудова, небезизвестният водещ на Нощен магазин Дени Желязов. Ще направим телевизия с информационен профил, но новините ни ще бъдат без коментар и дори ще забраня да се вмъква лично мнение, закани се Андреев. Новинарските емисии ще бъдат на всеки кръгъл час от 12,00 до 20,00 ч. и ще черпят информация освен от CNN и BBC от руските телевизии, които според Андреев незаслужено се пренебрегват.
Като шеф на тв композиторът Найден Андреев проявява особен афинитет към българската музика и щял да я разпредели на часови пояси според зрителските вкусове, така че да намерят място както старите градски песни, така и по-културната чалга, подбрана във фолкпредаване. личната гадателка на Людмила Живкова ще прави хороскопите, а Иван Балсамаджиев е подготвил хуморески за паузите.
Водещата на сутрешния блок "Утро с усмивка" Севдалина конкурира Гала с рубрика за националните празници и здравни съвети. Гвоздей на програмата в късните часове се очертава да е еротичното шоу "Интимно с Дени". На гостите му няма да им е излишна повече смелост, защото гологлавият еротоман смята да ги разголва пред публиката в предоставените му три поредни предавания на седмица. Първа е приела предизвикателсвото певицата Нели Рангелова.
Кофата на изобилието
Търпението било кучешка черта. Е, тогава ние сме свръхкучета. То бива чакане, бива, но нашето ни превърна в паметници. Докато най-после открихме Човека. Тръгнахме след него. Той ни прие съвсем естествено, сякаш се е родил с тази върволица от псета след себе си. А това е присъщо само на великите. Гледахме го и се радвахме - пардесюто му, дръпнато от някоя ограда, е принадлежало на по-висок човек. Но то криеше скъсаните му обувки и му придаваше някакво благородство. Лицето на Човека бе подпухнало и мораво. За израза на очите му можеше само да се гадае - какво да видиш зад тези тесни цепнатини? Затова никога не узнахме какво е настроението му. Факт, който ни изпълваше със суеверен трепет.
Не, ние не бяхме глутница
Дори и кучешката глутница се движи от закони. Ние бяхме обикновено струпване. Такова струпване е свикнало да моли и да хленчи. Понякога му се случва и да протестира. Но да дава - не. Поради липсата на по-сериозна цел то може лесно да се разпръсне. Ако случи на интересен човек, току-виж струпването удържало и по-дълго време. Нали основната му работа е да се влачи след някого?
Този, когото си избрахме, имаше силно излъчване. Дори и хората долавяха миризмата му отдалеч. И се отдръпваха, сепнати от категоричното му присъствие. Човекът пред нас странстваше по улиците, надникваше в кофите за боклук и откриваше нещо свое. Най-добре за нас бе, когато то е надълбоко. За да го извади, той изхвърляше куп неща, които ние изяждахме. Знаехме, че ги получаваме не поради неговата доброта, а като знак на съдбата. Това още повече засилваше нашето благоговение към Човека. Той не бе някаква сантиментална женица, а ръката, хвърляща манната небесна.
Понякога не падаше нищо
С ленива псувня той хлопваше капака на кофата и поемаше нататък. Този звук ни пронизваше като божествен гонг, възвестяващ колко кратък е нашият земен път и колко крехки сме самите ние.
Ритъмът на неговите търсения обаче ни създаваше чувство за сигурност. Нямаше изненади, а плавно придвижване от кофа до кофа. Как да не повярваш във вечността? Как да не се приобщиш, макар и като една прашинка, към нея?
Струпването винаги е било удобно
Себеподобните край теб не ти оставят пространство, за да се сепнеш от безкрайността. Участваш в един масов уют, който се клатушка напред във времето... Откъде можехме да знаем, че всичко това в един момент рухва? Краят на нашето дълго благодарствено шествие бе възвестен от група момчета. Те придърпаха Човека в полумрака на един вход и го събориха на земята. После започнаха да го ритат като добре работеща машина. Той не искаше да се съпротивлява. Когато вече и не можеше, хлапаците не почувстваха разликата. Неусетно за самите тях го убиха.
За разлика от нас те наистина бяха глутница
Действаха в пълен синхрон. Само дето не изглеждаха толкова гладни, за да ликвидират човек, поел сам към гибелта си. Или това беше само подготовка за по-мащабен лов?
А ние трябваше тепърва да се учим - да дебнем около кофите, да се катерим по тях, да пазим намереното... Поотделно, без предишното струпване. За Човека не искахме да си спомним. Той вече беше само една от многото наши заблуди.
Крехкостта на доброто
Най-после нещата идват на мястото си. Плочите в памет на хората, които направиха всичко възможно за спасяването на евреите в България и най-важното - успяха, са си вече у дома. Никой от споменатите там хора, от най-големия до най-малкия, никога не е и помислял за някаква благодарност от когото и да било, но и никога не е допускал, че името му може да бъде повод за безсрамни пазарлъци. Затова нека поколенията българи гледат плочите и знаят истината за единственото по рода си дело, извършено от българи. Ще се забрави и развяваният байрак за заслуги на тия, които най-малко бяха допринесли за него, и размахваният мръсен парцал от същите хора против заслужилите и достойни граждани на България. А доброто и злото се записват не тук, на Земята!
Трите плочи са неразделни една от друга. Пъзелът не е само в черно и бяло, разноцветните плочки създават истинската картина. Затова книгата на Цветан Тодоров "Крехкостта на доброто" е толкова ценна. Само в нея са обяснени и противоречията във всички действия, и мотивите за гласуване на Закона за защита на нацията, и протестите против прилагането му, и всички шикалкавения пред германците, докато се стигне до щастливата развръзка. И всичко това е правено от едни и същи хора, важното в края на краищата е да победят моралът и доброто!
Събитията вече са известни. Предлагаме ви съкратен превод на увода на книгата и на главата "Защо и как", в която най-ясно изпъкват поведението, мотивите и стимулите на участниците в тези събития.
Крехкостта на доброто (1)
Нашият век ще остане в историята като век, в който масовата жестокост е достигнала непознати преди върхове. Безспорно преследването и унищожаването на евреите в Европа е един от най-трагичните епизоди. И все пак това е времето, в което виждаме, много по-рядко, разбира се, как доброто разцъфтява, например когато хората помагат на преследваните и когато спасяват заплашените от смърт. (...) Когато Червената армия наближава границите й, пише Хана Арендт в "Айхман в Йерусалим" по повод на България, "нито един евреин не е бил депортиран, никой не е умрял, освен от естествена смърт. " И добавя: "Доколкото знам, никой не се е опитал да обясни поведението на българския народ, което е уникално в тази област със смесено население."
Как да си обясним наистина това чудодейно извършване на добро? Дали поради изключителните морални и политически качества на този народ? Аз обаче съм свидетел, че българите нямат много високо мнение за себе си. Те обичат земята и спомените си, но твърдят, че други близки и далечни народи стоят по-високо от тях. (...).
Настоящият труд представлява опит да бъде обяснено това щастливо събитие. Какво точно се е случило в България по време на тези военни години? Вярно ли е, че всички български евреи са били спасени? Кои са били главните действащи лица при това спасяване? Какво ги е мотивирало? Как са съумели? Ще търсим отговора на тези въпроси чрез събраните и преведени документи и спомени. Но най-напред трябва да припомним някои страници от историята.
Защо и как (2)
Миналото не изисква само точно познаване, то съдържа в себе си и урок за настоящето - защото злото никога не е само зад нас. Спасяването на българските евреи е една от светлите страници в историята на евреите през тази мрачна епоха; освен това то е и безспорно положителен политически акт. Събитието е достатъчно рядко, за да заслужи цялото ни внимание: ако разберем по-добре условията и стимулите на действащите лица в него, това може да ни помогне утре да действаме по-добре.
В България през март 1943 министър-председателят Филов, изглежда, е единственият, който мисли, че депортацията на евреите в Полша няма да утежни чувствително положението им. Всички освен него мислят обратното, било то за да се радват или да ги окайват. Информацията не е точна, подробностите за унищожаването им не са известни, разпространяват се новини, които днес можем да наречем измишльотини (например екзекуциите чрез електрошок). (...)
Както се видя, царят, носител на върховната власт, реагира съобразно националния интерес. Още щом преценява, че депортацията на евреите ще навреди на доброто име и следователно на съдбата на страната му, той се противопоставя решително и ефикасно. Без съмнение той е подкрепен в решението си от призивите за състрадание, изразени от различни морални и религиозни инстанции. Тази връзка между интереса и нравствеността е особено непоклатима. За съжаление тя невинаги съществува. И наистина в началото царят сякаш не смята, че спасяването на всички евреи е от жизнен интерес за страната му: затова той разрешава депортацията на първите 11 000. Взет единствено като най-важен мотив, националният интерес не е сигурна база; той поставя идеята "добро за нас" на мястото на доброто като такова.
Хората, които не разполагат с властта да решават, но все пак участват в публичния живот, действат (когато го правят) в името на някакъв закон. Този закон може да бъде писан; така Съюзът на адвокатите, както и народните представители от опозицията изтъкват един член от конституцията, според който всички са равни пред закона. В своя доклад митрополитите напомнят "повелята на нашия Спасител, за когото всички ние сме деца на един и същ небесен баща". Други не могат да назоват закона, но обръщат внимание на страданията на засегнатите: те действат, подтикнати от състрадание. Човек не може да остане безразличен и безучастен пред страдание, наложено от хората. (...)
Това, което ни позволява да стигнем най-далече в анализа на мотивите на този, който в даден момент се осмелява да каже "не", са спомените на Пешев. Трябва да напомним най-напред, че през октомври 1940 Пешев не вижда нищо неуместно да бъде приет Законът за защита на нацията: той гласува "за". Тогава той разсъждава с оглед на националния интерес: трябва да се направят някои отстъпки на германците, защото България зависи от тях, а и отстраняването на евреите, изглежда, толкова се харесва на нацистите на власт; този закон сигурно ще остане мъртва буква и няма да засегне конкретно никого. Той започва да променя мнението си в първите месеци на 1943, защото вместо отвлечени понятия - закона, правилника, евреите - застават лица на хора и тези лица изразяват болка. (...)
До управляващите, до публичните личности стои и голямата част от населението, която не участва пряко в политическия живот на страната, но чиито реакции имат значение. Разбира се, ще бъде прекалено да си представим, че между населението няма никакъв антисемитизъм. (...) Въпреки това липсата на омраза несъмнено допринася за спасяването на евреите по време на войната.
Как да си обясним тази липса на враждебност? Една от причините е, че еврейските семейства живеят пръснати сред останалото население, вместо да бъдат държани в изолация било в териториален или в езиков план. Българските евреи не живеят в гета; някои знаят ладино, но всички говорят български. Трудно е за българите да видят евреите като въплъщение на злото; типичният им образ е съвсем друг: дребни продавачи на семки, амбулантни търговци, купувачи и продавачи на дребно, работници и слуги, трудещи се на заплата, изсушени от глад. " Хитлеристкият мит за евреите като двигатели на световната експлоатация много трудно може да се наложи в България.
Има освен това и друга причина за тази липса на враждебност, която идва от характера на българите, а не на евреите. Германският посланик Бекерле я споменава многократно, за да обясни на началниците си липсата на антисемитизъм в България. В доклад от 7 юни 1943 той пише: "Твърдо съм убеден, че министър-председателят и правителството желаят и се стремят към окончателното и необратимо решение на еврейския въпрос. Но им пречи манталитетът на българския народ, комуто липсва идеологическата яснота, която ние притежаваме. Израснал заедно с арменци, гърци и цигани, българинът не намира у евреите никакъв недостатък, който би могъл да оправдае специалните мерки против тях. " ("Оцеляването") Петицията, отправена до Народното събрание от Съюза на писателите при гласуването на Закона за защита на нацията, се доближава до същата характерна черта на българския народ, но от друга гледна точка: бащите ни пазеха жив спомен за робството, се казва там, как можем ние да приемем един закон да подчинява, да превръща в роби тези, които живеят между нас (пак там)? (...)
По-новата история сякаш потвърждава тази национална черта. През осемдесетте години комунистическата власт започна преследването на турското малцинство, като една от първите мерки бе българизацията на турските имена. Не само че тези мерки не бяха възприети със задоволство от населението, но напротив, предизвикаха появата на първите дисидентски движения. Никаква друга причина не би могла да ги възбуди: нито премахването на публичните свободи, нито икономическата мизерия; трябваше да бъде малтретирано едно малцинство, та една група техни български съграждани, които не бяха дори и преследвани, да се осмели да каже "не". (...)
Всичко зависи от мястото, което човек заема. Още в момента, в който царят решава да се противопостави твърдо на депортацията на евреите, той използва най-подходящите средства. Вместо да се ангажира в открито противопоставяне на германските власти, което може да предизвика абдикацията му, той ги успокоява с неясни обещания, увеличавайки спънките. (...) Спрямо съветниците и подчинените си, министри или народни представители, царят остава предпазлив; никой не може да се похвали, че познава точно тайните му намерения. С представителите на еврейските организации той е учтив, но сдържан; успокоява ги, задоволявайки се с общи приказки. Контролира всичко, но не се появява на първа линия; оставя на министрите си тези дребни удоволствия. Предпочита сянката пред голямата светлина: по присъщия си маниер на 20 май 1943, след като променя заповедта за депортация в заповед за евакуация, той тръгва на лов; през всички следващи дни остава недостъпен, а канцелариите обезумяват. И трябва да отбележим: нещата стават точно така, както е искал той. (...)
Ако се замислим за този безспорно достоен за уважение акт - спасяването на българските евреи, ще установим, че нито едно действащо лице, нито един фактор не би бил достатъчен сам за себе си за извършването на това добро; единствено съвместната им работа го прави възможно. Бихме искали да можем да назовем една личност и да я обявим за велик герой, за храбър борец срещу злото; в действителност отговорността е споделена. Без стимула на общественото мнение, без намесата на много личности от антуража му царят нямаше да спре депортацията. Съвестните и смели хора като Стайнов и Казасов, Стефан и Кирил, Икономов и Пешев щяха да изхабят силите си напразно, ако царят не бе решил да застане на тяхна страна; а те не биха действали по този начин, ако не бяха почувствали, че с малки изключения населението ги поддържа. Народът отхвърляше антисемитските мерки; но народ без водачи, без тези личности, които поемат отговорностите - митрополити, народни представители, публични личности, готови да поемат риска за своята дейност, остава безсилен. Необходимо е всичко това, за да може доброто да се случи на дадено място в даден момент; и най-малкото прекъсване на веригата би могло да провали всички усилия. Изглежда, че веднъж влязло в публичния живот, злото продължава да съществува много лесно, докато доброто си остава трудно, рядко, крехко. И все пак възможно!
Лидерите на ДОС се споразумяха за бъдещото правителство
БЕЛГРАД. Лидерите от 18 партии от управляващата в Съюзна република Югославия Демократична опозиция на Сърбия (ДОС) се споразумяха в четвъртък късно вечерта за основните принципи на бъдещото правителство. Това стана след оставката на югопремиера Зоран Жижич, която бе приета на заседание на парламента.
Жижич подаде оставка в края на миналата седмица в знак на протест срещу екстрадирането на бившия югославски президент Слободан Милошевич на международния трибунал в Хага за военните престъпления.
Лидерите на ДОС се срещнаха и с югопрезидента Воислав Кощуница за консултации по състава на новото правителство. Сръбският премиер Зоран Джинджич заявил пред агенция Бета, че бъдещият федерален кабинет ще изпълнява функциите си, докато бъдат извършени промени в конституцията и бъдат произведени предсрочни избори на федерално равнище.
Четиридесет депутати от опозиционните леви партии в Югославия и от Сръбската радикална партия поискаха вчера да се свика извънредно заседание на югопарламента, за да бъде разгледана предлаганата от тях "Декларация за защита на конституционния ред в Югославия", предаде ИТАР-ТАСС. В документа се осъждат властите, които предадоха Слободан Милошевич на трибунала в Хага в нарушение на законите и конституцията на Югославия .
Европейският парламент одобри вчера подновяването на финансовата помощ на ЕС за Югославия в размер на 300 млн. евро. Помощта е на две части и включва дългосрочен заем от 180 млн. евро и базвъзмездна помощ от 120 млн. евро.
Югославският президент Воислав Кощуница възропта срещу трибунала в Хага и прокурора Карла дел Понте в интервю, публикувано вчера, наричайки процеса избирателно правосъдие, а прокурора- пристрастен.
" Съдът в Хага има много малко черти, които могат да характеризират един трибунал", заяви той в интервю, публикувано в италианския "Кориере дела сера" и сръбския "Време".
"Няма безпристрастност, той олицетворява само избирателно правосъдие. Дори неговият международен характер може да бъде поставен под съмнение. На практика, той представлява определени интереси и сили. Той е повече американски, отколкото да отразява плурализъм на много страни."
Кощуница каза, че не вижда как трибунала ще се справи по-лесно с осъждането на други сърби, обвинени във военни престъпления, включително с Ратко Младич и Радован Караджич, особено с прокурор като Карла дел Понте.#
Моля, без отворени писма
Периодично се налага да предупреждаваме уважаемите читатели, че не публикуваме отворени (открити е русизъм - бел. ред.) писма. Ето че и сега, след изборите за парламент, отново потекоха послания в тази епистоларна форма към редакционния ни адрес. Тъй като най-много от тях са за Симеон Сакскобургготски, Иван Костов, Петър Стоянов и Стефан Софиянски, припомняме адресите, на които въпросните личности получават кореспонденцията си. Царското движение - на царската улица "Шишман" 30, г-н Костов в Народното събрание или на ул. "Раковски" 134, президентът - на бул. "Дондуков" 2, а столичният кмет - на ул. "Московска" 33.
Впрочем, ако читателят иска да се изкаже именно чрез в. "Демокрация", може да го направи под всякаква друга форма, но не и с директно обръщение. Няма да коментираме какво имат да споделят с горепосочените политически фигури седесарите. Само ще отбележим, че емоциите варират от преклонение до разочарование и открита неприязън. Общественото мнение е особено чувствително напоследък във връзка с "новото време". То дойде с клетвата на 240-те нови депутати в 39-ото народно събрание. Чакаме вашите отзиви!
Непечатани стихове
Византия ...
И гените на Рим и на Елада във твойта християнска кръв лежат.
Смирена, милосърдна, млада със болното познание за смърт.
И пясъчна, и пурпурна, обречено победна с ръце невинни с жестове класически, с ръце братоубийствени и тъмни във пластика трагична на величие.
Ти сянка си - дълбока и невярна, безплътна, магнетична, пуста със алт на ангел, но с коварни и лепкави от мрака устни.
Ти вечер си със вкус на нощ безсмъртна.
(Преплетено е мъртвото и живото.)
И аз като търговците на зърно, тревожно от Константинопол си отивам
през Антиохия към Александрия... И в пясъка на залеза оголен с душа от отвращение отпаднала узнавам, че сме братя с теб - по болест. ...
На спомена мекия шум - носталгичен, инстинкта на птица, на яростна птица, тя ще ми върне с две думи прозрачни, не зная кои са, но те ще са много естествени - потни, бих казал - ще ухае на дъжд - на живот аромата, ще бъде лъчисто, молитвено тихо ще бъде и въздуха свят ще потръпва от вятър.
Ще има тя хубаво име - изящно и дълго със дъх на маслини, а после ще тръгнем сред мъртвите, живи - до вик вдъхновени, до писък разкъсал на утрото златно прозрачната дреха и то ще е голо, подобно на статуя древна - на критска девойка, и аз ще умирам в нозете му светли - о, стълбове - сиви и стройни и вдъхновено, красиво - по критски, аз ще умирам - ще тръгвам... Тя ще бъде със черни коси - ще прилича навярно на теб, защото не може от нас да отнеме никой мъглата на тихия спомен, на въздуха дългата есен и краткото чувство - инстинктът на птица. ...
Но страшно аз исках в нощта да извикам - по-силно от мен се оказа печалното тяло.
Часовникът вече не бие, а капе живот от чешмата.
И вече не мога - не искам да виждам, да чувам как иде смъртта със ръцете си - дълги и нежни, как ме прегръща по-топла от тебе - от всичко... И аз я докосвам по устните с форма и цвят на бадеми.
И крехкия северен поглед във мен се забива със свойте пробождащи сто остриета и капе кръвта ми... А утрото киха във моята улица утро. Витрини и болка отново ще слушат самотните стъпки на моите вехти обувки. Трамваите пак ще са пълни със много мълчание - хора без сенки, без път и без мисли. И всичко ще бъде отново на своето място - ще чака смъртта, а тя, като тебе, все няма да идва.
Мълнията
По стръмните била в живота е твоята нерадостна родина - приличаш на дърво, покрай което минават като ветрове годините.
А тръпнещият шепот на горите и сенките им винаги преплетени, остава долу в низините далеч от бурите и от небето, във ниският регистър на гърма, където не боли от децибелите и слънцето, водата и страха са винаги измерени.
Но горе архангелът на бурята надвисва - това е твоят миг на светлина... Какво, че мълнията те пронизва в проблясъка е твоята съдба.
Непротивоезикоругателствувайте
Напоследък в разговора в обществото ни за използване на латиницата за представяне на български текстове се чуха гласове против буквата я, от която нямало нужда, защото и без това тя представяла съчетание или от два звука - й и а, или отбелязвала мекостта на предходната съгласна и звука а след нея.
Макар изказаните твърдения да са верни, смятам, че буквата я, както и ю и щ ще се пазят в азбуката ни, защото ние уважаваме традициите си и не можем с лека ръка да се отказваме от тях. В същото време е нужно да подскажем, че употребата на буквата я понякога коварно ни подвежда и ни кара да четем и изговаряме редица думи и форми не така, както би трябвало да звучат. И това особено дразни в публичната реч, тъй като демонстрираната грамотност, тоест познаването на буквите, разкрива само незнание. Защото както днес в правописа ни има условна употреба на буквата а, за която сме говорили, така има и условна употреба на буквата я.
Тук става дума за случаи, когато ударението пада върху съставката а от буквата я, но се налага цялата буква да бъде прочетена не като йа, а като йъ. Тъкмо в това се състои условната употреба на я, с която задължително трябва да се съобразяваме.
Ще започна с най-често срещаното. Когато говоря за себе си, аз би трябвало да кажа благодарйъ. Това е правилният изговор. По същия начин казвам и благодарйът. Когато пиша обаче, и в двата случая на мястото на изговаряния звук йъ записвам йа = я - благодаря, благодарят, защото от десетилетия е прието в тези глаголни окончания условно да се записва буквата я. А тази условност важи не само за посочения глагол. Същото е положението и при броя, броят, вдъхновя, вдъхновят, взривя, взривят, вървя, вървят, гася, гасят, заловя, заловят, защитя, защитят, победя, победят, съединя, съединят и при още много други глаголи с ударение на последната сричка. При всички тях ние наистина записваме правилно буквата я в окончанието, но когато трябва да я прочетем, е задължително да изговорим йъ.
Другата, макар и по-малка група думи, в които се появява коварно подвеждащата буква я, са членуваните съществителни имена като деня, денят, съня, сънят. В тях е прието пълният и непълният член да се записват с йа = я, макар че трябва също да се прочете и изговори като йъ.
Когато в началното училище човек започне неправилно да чете и глаголните форми, и посочените членувани имена, това се случва често, за да покаже така, че вече е научил азбуката. Когато по-късно обаче продължи да чете по същия начин, това вече означава, че или не му е обръщано внимание на по-особеното поведение на буквата я, или е забравил онова, което са го учили. Най-важното обаче, е че когато чете, такъв човек не помисля как в обикновената реч обикновено се изговарят въпросните форми, а много често напоследък ставаме свидетели, че и в публичната реч те започнаха да се изговарят също неправилно преди всичко поради незнание, което подвежда. (Тук не говоря за несъщественото влияние от някои диалекти, където във формите наистина се казва йа, защото те не заемат голяма част от езиковата ни територия.)
Непознаването на коварството на буквата я може да избие и в друга посока. Когато днес фолкпевците пишат сами текстовете си, те забравят онова, което трябва да са научили още в началното училище, и римуват например вървят със свят, като така утвърждават неправилния изговор на глагола. Лошото обаче е, че с това подвеждат и слушателите си да се стремят точно към такъв изговор.
Всъщност при всичко описано няма нещо много сложно за усвояване и прилагане. Важното е да се знае, че в някои случаи буквата я има по-особена стойност. И че не всичко, което записваме, се чете и изговаря по начина, по който то е написано.
Неуспелите партии ще връщат ли парите?
В брой &numero; 56 на "Държавен вестник" от 2001 са публикувани официалните резултати от парламентарните избори на 17 юни 2001 г. Направи ми впечатление, че 18 броя партии и коалиции, регистрирани за участие в изборите, не получиха никакви гласове. Този факт поражда и моя въпрос, чийто отговор ще предизвика интерес и за други хора, надявам се.
Оставям настрана многото етични и морални въпроси към онези, които са регистрирали въпросните партии за участие в изборите, защото явно те самите също не са гласували за себе си.
Става въпрос за размера на държавната субсидия, която е отпусната на тези партии за участие в изборите. Тези пари подлежат на връщане, след като и самите учредители, и регистратори на въпросните партии не са гласували за тях по мое мнение.
Моля да обясните как е регламентиран този въпрос по закон.
Ил. АНДРЕЕВ
София
Държавата ще плати за "файтоните"
Обърнахме се за мнение към доц. Михаил Константинов, член на Централната избирателна комисия. Непосредствено преди изборите над десет партии са се отказали от надпреварата, макар че са имали регистрация. ЦИК е заличила тези партии като участници в изборите. По тази причина за тях няма подадени бюлетини. В "Държавен вестник", бр. 56 от 22.06.2001, гласовете са посочени в проценти до една стотна. При положение че общият брой гласове е 4 568 191, партии и коалиции с по-малко от 456 гласа ще имат резултат 0,00 в проценти. Те няма да връщат пари за отпечатани бюлетини, включително и за началните и финални обръщения по националните радио и телевизия. Тези разходи се поемат от държавата. С други думи, политическите формации с един-два файтона поддръжници ще се оттеглят гратис от авантюрата.
Нови два земеделски заема от СБ
СОФИЯ. Две споразумения за подкрепа на земеделието подписаха вчера министърът на финансите Муравей Радев и директорът в Световната банка (СБ) за България Андрю Воркинк. Те са за кадастъра и имотния регистър от 30 млн. долара и 50 млн. долара за преструктуриране на селското стопанство, проекти, насочени към фермерите, дребните и средните предприемачи и собствениците на земя. Това е сполучлив финал на чудесните отношения между СБ и българското правителство, каза Радев. Банката е един от най-големите донори на България при подкрепата на платежния баланс и на тежките структурни реформи, добави той. След успешно приключилия мандат на правителството, пожелавам на следващия кабинет по същия начин да се отнася с партньорите от СБ, защото те са необходими на България и неотклонно да следва пътя на пазарните реформи, посъветва още Муравей Радев.
Заемът за преструктуриране ASAL II е предвиден за довършване на реформите в сектора - пазарите на земя и зърно, за приватизацията на земеделските фирми, за службите и законодателството в областта на напояването. Заемът предоставя и увеличен ресурс за кредитиране на стопаните с новата система на складови разписки, каза Воркинк. От присъединяването на България към СБ през 1990 до сега са отпуснати 1,54 млрд. долара за 27 проекта, уточниха от офиса на банката в София.
Новият председател на парламента е стар клиент на правосъдието
