Норберт Рандов дойде в България непосредствено преди изборите. Не само заради поредното заседание на фондацията "Св.Св. Кирил и Методий", а и както ми каза малко преди интервюто, защото не си представя, че може да е далеч от България в момент, когато тя прави съдбоносен избор. Норберт Рандов е отявлен българофил и не го крие. Особено в страна, чиито жители предпочитат да иронизират собствената си идентичност. Но за човек, съумял да преведе на немски "История Славяноболгарска" на Паисий и да намери еквивалент на българския език от XVIII в., едва ли има нещо невъзможно. Новата му амбиция е да преведе друга от вечните ни книги - "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. Нещо, за което мечтае от години. Още откакто се е запознал със самия Симеон Радев. И в момента търси субсидия в Германия (изчислил е, че са му необходими около 30-40 000 марки). Което е нищо за Германия, казва Рандов, още по-малко пък за "Строителите... ", колкото и сумата да изглежда значима за България. Той обаче не крие, че вече се съмнява и в тази непостижимост, след като е посетил елитно заведение в полите на Витоша, където бутилка шампанско е струвала 300 лв. Доколко всичко това съответства на бликналите у нас илюзии, питам го аз. Рандов свива рамене, замисля се и съвсем непатетично признава, че все пак вярва в здравия български разум.
- Г-н Рандов, истинско удоволствие е да се разговаря с вас на български. Къде научихте толкова добре езика ни?
- Какво да ви кажа, български научих в самата България. Научих го, колкото можах, но винаги може още да се научи. Започнах да го уча още в Германия. Ако трябва да съм искрен, започнах с полския, видя ми се много трудно и преминах към българския.
- Българският ви се стори по-лесен? Малцина мислят така.
- О, много по-лесен. Несравнимо. Едва по-късно се оказа, че е доста труден.
- Какво мислите впрочем за съдбата на кирилицата? Знаете, че тезата на проф. Ото Кронщайнер за паралелно писане на латиница разбуни духовете у нас?
- Питате ме за кирилицата. Кой народ се отказва от своята азбука? Никой, нали. Макар че и в самата България толкова много азбуки са се сменили. От гръцката, през глаголицата към кирилицата. Това според мен няма особено значение. С модерните компютърни технологии се съвместяват дори китайските йероглифи, както и гръцката азбука.
- Вие успяхте да се справите с кирилицата навремето?
- Справих се. Проф. Кронщайнер - също.
- Той се оплаква, че неговите студенти бягат, когато видят, че трябва да учат кирилицата. Какво мислите за това? Справяха ли се вашите студенти в Хумболтовия университет в Берлин?
- Не, не е имало пречки. Но искам да подчертая, че аз преподавам след падането на Берлинската стена. Преди това ми беше забранено въобще да бъда на служба.
- Разбрах, че в известен период от живота си сте се сблъсквали с ЩАЗИ?
- По-скоро те с мен. Защото те никога не са ме интересували, но очевидно аз им пречех в доста неща. Бях дори три години в затвора - от 1962 до 1965 г. След това не можах да се върна в университета. И се върнах едва след падането на стената като гост-професор
- За какво? В какво ви обвиниха?
- В това, че съм помогнал да избяга от ГДР един мой приятел. Помощта се състоеше в това, че запазих един негов ръкопис, един роман, който впоследствие бе публикуван в Западна Германия. Романът бе пренесен от известен скулптор, който преподаваше в Западен Берлин. Това е цялата история.
- А кога дойдохте за първи път в Бългапия?
- Преди половин век. През лятото на 1952 г. - Как ви се видя тогава България?
- Много хубава. Тогава с един състудент минахме с влак през цяла Румъния. Още го нямаше моста в Русе, минахме с ферибот. Видя ни се многа чиста и подредена страна. Нямаше просяци както в Румъния, където ги има на всяка гара. Чисто беше навсякъде.
- Това обаче са най-тежките сталинистки години. Не усещахте ли нещо да тегне във въздуха?
- Да, да. Обаче външно всичко имаше хубав вид.
- С кого се запознахте най-напред?
- С проф. Найден Чакъров. Имах една много интересна хазяйка - Жана Николова-Мъндева, която е преподавала до 1944 г. в италианското училище. Учителка е била на Валери Петров, Георги Саев и на Атанас Нейков. След 9 септември я изгонили като италианска фашистка. Пратили я в училище в "Коньовица", за да преподава на малките класове.
- С кого от големите интелектуалци се запознахте?
- Срещнах Ангел Тодоров, който ме предупреди да нямам нищо общо с Атанас Далчев. Защото "Далчев не бил наш човек". Случайно се запознах с Далчев и разбрах, че Ангел Тодоров е напълно прав. Далчев не беше "техен човек". С него водехме дълги разговори и завързахме истинско приятелство. Тогава се говореше за "далчевщина", имаше такава дума.
- А Симеон Радев?
- Далчев ме запозна със Симеон Радев. Напрвих, мисля, единствения магнитофонен запис на гласа на Симеон Радев, сега е в Хумболтовия университет. А копие дадох на сина му. Докато правехме записа, един човек тутакси донесе с какъв фашист си имам работа. В редакцията на "Литературен фронт" записах и Владимир Василев - мисля, че също единствен имам запис с него. Викаха ме да ме вразумяват. Обясниха ми, че Василев е фашист и че "Златорог" е фашистко списание. Аз им казах, че не съм на това мнение, че това е едно от най-добрите списания, които е имало в България.
- Какво е впечатлението ви от Симеон Радев?
- Знаете ли, когато го видях за първи път, той много ми напомни по външност и осанка Якоб Буркхарг, големия немски културолог. От първата среща с него ми остана изречението "Пазете се от идеологическото мислене" - казал го бил наккъв френски историк от XVIII в. Той ми каза, че цял живот се е стремял да следва тази максима. Тя остана и за мен.
- Опазихте ли се?
- Да, опазих се.
- А опазиха ли се българите според вас? Напоследък у нас витаят илюзии. Как се отнасяте към завръщането на Симеон II?
- Наскоро чух двама мъже край Съдебната палата да спорят и единият да казва: "Симеон ще ни оправи. " Не знам какво си мислят... Как си мислят, че Симеон ще ги оправи? По-скоро мисля, че българите ще оправят Симеон, ако той остане в страната. Защото той получи голямо мнозинство. Струва ми се обаче, че идеята за монархия, да се създава монархия наново в Европа е анахронична. Има монархии в Европа, но те са стари, запазени, и монарсите нямат никакво влияние. Освен в Испания, но там Хуан Карлос е спасил демокрацията. Не знам защо става това в България. Защо хората хранят тези илюзии.
- Мислите ли, че сме податливи на илюзии?
- Не, обаче това е натискът на митичната сила. Вие бяхте демократична страна до 9 септември, тогава имаше монархия. Сега ми е странно, че искате отново да стане монархия. Вие решавате, разбира се, но добре помислете.
Педофил изнасили 12-годишно дете
ВРАЦА. Педофилът Петко Стоянов (28 г.) е задържан заради сексуално насилие над 12-годишно момиченце от врачанското село Мраморен. В сряда около 18 ч. детето си играело на улицата, когато било подмамено от любезен батко, който обещал да го почерпи. Малката доверчиво влязла в къщата, защото тя била на познати хора от махалата. 28-годишният мъж от Враца гостувал на свой приятел в този дом. Когато момиченцето влязло вътре, той се нахвърлил върху него и го изнасилил. Момиченцето е настанено във врачанската болница, няма опасност за живота му, смятат лекарите. Детето е в шок от психическата травма. Педофилът е арестуван веднага след престъплението. По случая е образувано следствено дело.
Писмо на броя
Сценарият беше замислен и изпълнен презизно и с дълбоко познаване на българската народопсихология. Той беше изграден на констатацията, че ОДС не могат да бъдат отстранени от властта чрез наследниците на столетницата. Т.е. не комунистите ще отклонят страната от присъединяването й към НАТО и не те ще възстановят позициите на икономическите групировки, от които се интересуват Интерпол и другите международни полицейски структури. Следователно в играта трябваше да се вкара фигура, която не е била политически употребявана и която да носи важни за българската духовна нагласа очаквания. Царят стои над политическите интриги и от всички българи той най-много милее за държавата ни и царят е този, дето "ще дойде отвън и ще ни оправи".
За целта кукловодите подхотвиха терена. От две години целият арсенал, и най-вече медиите, с пределно напрежение сееха интриги, лъжи и компромати, за да дискредитират ОДС. В последния момент се изважда на светло куклата, която с абсурден популизъм, недопустими недомлъвки и комични фантасмагории баламоса българина. Впрочем той имаше и реални предпоставки да е недоволен от живота си, царят обеща, че ще промени "политическата система" (!?), ще победи корупцията, ще накаже политиците, ощетили държавата, ще увеличава пенсии и заплати бързо и значително, ще раздава лихвени и безлихвени кредити и т.н. Гвардецийците на БСП се включиха най-активно в славословенето на "монарха", който "цял живот се учил да бъде цар", и с ентусиазъм започнаха да лъскат неговия съмнителен образ. Медиите охотно се включиха - ако на първа страница "разобличаваха" СДС и Командира, на втората цитираха "обективно" и безкритично главозамайващите обещания на уж "царските избраници". БСП запази предателски спрямо държавните интереси неутралитет, с което показа съпричастност.
Резултатът е налице. Хората, наложени на царя, ще напълнят залата на НС и изпълнителната власт. Те ще се подчиняват на инвеститора в този сценарий и ще заработят за него.
Целта? Не на НАТО. Да на банановата държава на мафиотски конци.
Поданици или граждани сме
Нямаше да си задаваме този въпрос, ако изборната победа на НДС II беше постигната от една нормално създадена и регистрирана в съда политическа партия, с прозрачна идеология, с убедителни и предсказуеми обещания и конкретен устав. Чудно е как само за три месеца това еднолично движение завладя умовете и сърцата на 43,5 % избиратели в Р. България. А може би е за добро, ако не беше това, че царят ще бъде пълновластен над избраниците от народа, нали те са неговите "поданици". Че тези 43,5 % избиратели ще трябва да се чувстват не като хора, които могат да упражняват контрол върху политиците, които са избрали, а Негово Величество чрез тях ще упражнява своята воля да управлява косвено и те са негови поданици. Ето тук е началото на царския замисъл - безпрекословно изпълнение на волята му. Нещо като тренировка към последващо осъществяване на стратегията му. Точно в това е разликата между републиканското и монархическото управление - ще упражнява контрол и налага волята си над 120 депутати, които ще се кълнат в републиканска конституция. Ами ако използвайки депутатския си имунитет и закриляни от конституцията, нарушат клетвата си и не слушат господаря си - какво ще стане?!
Рано е още Негово Величество да ни превръща в поданици, когато 80 % от нашия народ се чувстват граждани републиканци. Но нека Симеон II поработи малко за България. Нека отмине еуфорията и ако някога му дойде времето, ще разберем поданици или граждани сме на тази държава. Лично аз се обиждам да бъда поданик в Република България.
Полицай застреля годеницата си от ревност
ПЛОВДИВ. Главен сержант Цветомир И. застреля годеницата си Диана на ул. "Маяковски" в сряда вечерта, съобщиха от полицията. Между двамата избухнал скандал и 26-годишният младеж стрелял със служебния си пистолет. Куршумът попаднал в главата на Диана, която починала на място. Близки на Цветомир веднага се обадили в полицията. При задържането си той не оказал съпротива. Двамата се познавали само от три седмици, но между тях веднага пламнала любов и решили да се оженят. Вечерта на фаталния ден Цветомир и Диана гледали телевизия на втория етаж на къщата. Годеникът обвинил момичето, че има друг приятел, и извадил оръжието от ревност, разказаха техни познати.
Гл. сержант Цветомир И. е служител в сектор СПООР и ПОММББ от 1996. Според психологическия му портрет е годен за работа в полицията. През годините в системата е оценяван положително и няма нито едно наказание, уточниха негови колеги. През февруари 2001 е преминал курс за повишаване на квалификацията по алпинизъм и стрелкова подготовка. По случая се води следствие, което ще изяснява дали става въпрос за убийство от ревност или по непредпазливост.
Поръчките на БДЖ намалели 15 пъти заради Югославия
ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Поради кризата в Македония БДЖ са загубили всичките си поръчки за превози за тази страна. Това съобщи пред журналисти инж. Владимир Дунчев, генерален директор на БДЖ.
По думите му повече от 15 пъти са намалели външните поръчки за превози на компанията заради въоръжените конфликти през последните 10 години в страните от бивша Югославия.
През тази година компанията реализира около 20 млн. т обем на превозите, докато преди началото на конфликтите между 300 и 400 млн. тона товари са били превозвани от българските железници, уточни инж. Дунчев.
Шефът на БДЖ участва днес в работата на Четвъртата национална конференция на Синдиката на железничарите в България, която заседава в Горна Оряховица.
Почина Джак Лемън
На 76-годишна възраст от рак почина актьорът Джак Лемън, предадоха световните агенции. Той е двукратен носител на наградата "Оскар" - през 1955 г. за поддържаща роля в "Мистър Робъртс" и през 1973 г. за "Спаси тигъра". Уорън Кауан, говорител на актьора, уточни, че смъртта на Лемън е настъпила вследствие на усложнения в специализирана лосанджелиска болница. Съпругата на актьора и две от децата му са били до Лемън в последните мигове от живота му.
Джон Улър Лемън III е роден на 8 февруари 1925 в гр. Нютън, Масачузетс, в заможно семейство, и е завършил Харвардския университет през 1947. Безспорно най-добрите филми от ранния му период са под режисурата на Били Уайлдър, разгърнал най-пълно таланта на Лемън и като драматичен актьор. Сред тях са "Апартаментът" и "Някои го предпочитат горещо" - паметни творби за хиляди зрители от цял свят.
Но актьорството не е единствената дарба на Джак Лемън. Той бе отличен фотограф, рибар и понякога дори композитор. Спечелил е наградата "Еми" за участието си като водещ и пианист в предаването "Джак Лемън в "Това е прекрасно, това е великолепно, това е Гершуин". Изброявнето на незабравимите творби, които Лемън оставя в световното кино, никога не може да бъде пълно и изчерпателно, но специално внимание заслужава и партньорството му с Уолтър Матау във филми като "Сърдити старчета" (1994).
Правителството финансира укрепването на брега край Шабла
ШАБЛА. Правителствената комисия за борба с бедствията и авариите е осигурила 500 000 лева за укрепване на брега край шабленския шелф, съобщиха от кметството. Средствата са за спасяване на къмпинг "Космос" в Дуранкулак и на къмпинг "Добруджа" в Шабла. Абразията е обхванала около 70-80 дка от шелфа в района. Морето вече е погълнало спасителския пункт в къмпинг "Космос". Специалисти от "Геозащита" - Варна, са установили, че за последните пет години вълните са подкопали с 5 м брега под "Добруджа".
Право на отговор
Отстоявайки принципа на СДС-София от нас да излизат само ясни и истински послания и информации, категорично заявявам, че публикацията на "Демокрация" "Бакърджиев получи вот на доверие" от 27 юни е неточна. Пред репортери от "Труд", "Нощен Труд" и БТА споделих всички изразени становища на заседанието на Областния съвет на СДС-София. Като най-твърда защита за Иван Костов посочих изказването на уважавания г-н Светослав Лучников, подкрепен от отделни депутати и някои общински структури (Г. Панев, И. Иванов, "Красно село", "Триадица"). Ясно преобладаваха настоятелните искания за оставката и на Костов, и на целия НИС на СДС. С оглед на противоположните ни позиции всеки един от нас се ангажира, изразявайки ги и на заседание на НС във вторник. Изненадан съм от недоразумението и се чувствам длъжен да изчистя всякакви неточности.
С уважение към колегите и към в. "Демокрация" Евгений БАКЪРДЖИЕВ
Б. р. В. "Демокрация" е използвал за източник на информацията си БТА. Впрочем и в останалите вестници се споменава единствено Светослав Лучников като защитил Иван Костов.
През окото на телевизора
След толкова унизителна изборна загуба човек трябва да е безчувствен, ако не потърси вината си и не тръгне да дири истината, колкото и болезнена да е тя. Никога няма да забравя рицарското поведение на Филип Димитров, чиято самоотвержена жертва несъмнено е един от светлите примери в новата история на България. Същият благороден жест решително направи и Иван Костов. Падането на първия син премиер беше изстрадано от всички нас със зловещи години бродене из кръговете на посткомунистическия ад. Страхувам се, че кошмарът може да се повтори и сега. Когато победилата коалиция декларира, че "ще бъде господар на мълчанието" и бърза да се отрече от безумните обещания за кредити и ниски данъци, трябва повече от всякога да се търси директен път към сърцата на хората, да се печели отново изгубеното им доверие. Сигурен съм, че това вече не може да стане с подписки и агитки, а с проникване в същността на неотложните проблеми. Гледах с ужас как тълпата уж верни на СДС люде атакува Валерия Велева и си мислех докъде може да ни доведе тази безадресна ярост. Вярно е, че медиите целенасочено създаваха образа на "врага в синьо", но несъмнено те се подчиняват на определена икономическа (а защо не и политическа) власт, която не изгуби позициите си през последните четири години. Смеем се на вицовете за мутри, но господарите им си остават в сянка - ненаказуеми, недосегаеми. Всъщност ние непрекъснато воюваме със следствията, а причините остават дори неназовани. Сега вече ясно и точно трябва да се каже какво и защо в приватизацията не вървеше, какви безобразия се извършваха по митниците, да се посочат и изобличат корумпираните. Най-страшно ще е, ако СДС се затвори в апаратни игри и забрави истинското си предназначение: да ни лекува от комунистическото безумие, да провокира гражданските ни чувства, да ни върне в общия ни дом Европа. За тази цел са необходими привлекателни и действително чисти лица, необходимо е съпричастие с реалните болки на "унизените и оскърбените", необходима е далновидна и гъвкава медийна политика. Виновни сме, че в самозабравянето си се докарахме дотук, виновни сме, че допуснахме червените икономически властелини да си останат по местата, виновни сме, че бяхме слепи за подготвените капани. Сега обаче изреждането на вини няма да ни помогне - с действията си не бива да допуснем нова национална катастрофа.
Премълчаваната тайна
Един факт е неоспорим от всички прогнозирали, анализирали и коментирали резултатите от последните парламентарни избори у нас - че те ще влязат в аналите на историята ни (че даже и в световната) като необичайно събитие. Републикански настроените в голямото си мнозинство българи гласуваха политическо доверие на бившия си монарх - това е оста, около която се завъртяха световните и нашите коментари и анализи. И типично по български заваляха предположения, хипотези и легенди за причините на този конституционен абсурд - от вината на управлявалите през последните четири години, през необходимостта от смяна на политическия модел и корупцията, та чак до дългата лапа на руската сибирска мечка, протегната отново към България чрез Симеон II. А определянето на народния вот мина през широкия спектър от квалификации като протестен, наказателен, емоционален, отрицателен и пр. Единодушни бяха само социологическите агенции. Методично и настървено те заливаха в продължение на няколко месеца бедния избирател с проучване след проучване, които вещаеха днешното им основание за гордост, че са предвидили изключително точно изборните резултати. Медиите, предвкусвайки голямото предизборно покачване на тиражите си, почти всеки ден им даваха трибуна, отпечатвайки резултатите им с букви, по-големи от заглавията на изданията. Тонове мастило се изляха в отричането и доказването на причини и резултати. В суматохата никой обаче не зададе на социологическите агенции няколко простички въпроса. Като например колко струва извършването на едно допитване до потенциалните избиратели, както и респективно следващия въпрос - кой ги плаща. А сметката е много проста - при демонстрираната активна дееспособност на десетината социологически агенции през последните месеци в България бяха реализирани поне 100-тина проучвания. Ако е вярно, че извършването на едно проучване струва между 4000 до 10 000 лв., то тогава получаваме твърде интересната им стойност от 400 000 до 1 000 000 лв. Пита се в задачата кой (кои) е поръчал музиката. Както и как точно са били формулирани въпросите към анкетираните. И ако например уважаваната от всички агенция MBMD, както и всички останали, разбира се, публикуват въпросите от анкетите си, ще стане ясно, че едно е да те попитат "топла ли е изстиналата пица" , а съвсем друг отговор ще получат, ако те попитат "вкусна ли е пицата, която вече е поизстинала". А това, уважаеми госпожи и господа, навсякъде по света се нарича манипулация на обществото.
И тъй като изборните страсти вече позатихват, а резултатите от тях са неопровержим факт, май че остана да си изясним само тези въпроси. И не защото с техния отговор ще променим настъпилите политически факти, дори не и защото ще стане ясно, че някой манипулативно е насочвал вота ни. Голямата премълчавана тайна е кой е имал интереса да го направи и защо. И ако тя си остане тайна, то поне родните ни социолози да научат и изричат по 100 пъти дневно до следващите избори молитва към България - "Няма да открия Твоите тайни на враговете и няма да те целуна като Иуда"*.
А какви ще са последиците от Голямата тайна на социолозите - тепърва ще изпитаме върху гърба си. Дай, Боже, отново да ги преодолеем.
Пускат метростанция "Обеля" догодина
СОФИЯ. Нулевата метростанция "Обеля" ще бъде открита през септември 2002 г., съобщи столичният кмет Стефан Софиянски вчера. Първата метростанция ще е надземна. От нея до центъра на града ще се стига за 11 минути. Строящият се в момента участък до метростанция "Сливница" е дълъг 1800 м и ще струва 26 млн. лв. След завършването му повече от 30 000 души от кварталите "Обеля" и "Връбница" ще имат бърза връзка до центъра.
През юли започва планираният ремонт на бул. "Витоша", стана ясно от срещата. Тротоарните настилки и осветлението ще бъдат подменени, а сергиите и рекламните пана ще освободят място за пешеходците.
Пътеката, която... Вярвах си.
Бях се запътил натам.
Знаех, че това е пътеката.
Изкачвах баири, минавах бързеи, избягвах засади, но през всичкото време виждах пътеката.
Предстоеше ми много път, но все пак пред мен беше пътеката и аз знаех къде води.
И изведнъж падна мъгла... Много гъста... Продължих..., но пипнешком.
Появиха се първите тръпки по кожата ми... Влагата настъпваше и проникваше навсякъде.
Появи се първото смущение в душата ми; първото смущение от това, че загубих посоката. пътеката не се виждаше. Не можех да видя собствената си ръка, опипваща дърветата, камо ли нечия друга ръка, която може да ти бръкне в джома или, не дай си, Боже, в окото.
Помислих си: "Дали да не почакам..."
Ще му дойде времето... Мъглата ще се вдигне.
Пак ще виждам пътеката... ... Но другите ще са вече там.
Репресираните от комунистическия терор свикват обединителна конференция
СОФИЯ. Д-р Никола Грозев - един от доайените на пострадалите от комунизма, обяви на пресконференция вчера, че софийското градско ръководство на Съюза на репресираните (СР) свиква на 30 юни в столицата конференция за приобщаване на всички антикомунистически сили.
Д-р Грозев - председател на организационния комитет за конгреса, изтъкна, че основната грешка за разцеплението на организацията, обединяваща 11 хиляди членове, е, че СР е бил регистриран като партия, което е отклонило неговото ръководство от основното му задължение - да разкрива и с личен пример да доказва поуката от изживяното през червената диктатура.
Очаква се на форума в края на месеца репресираните да изберат ново ръководство на СР. Те се разграничават от сегашния председател на партията Иван Станчев, който пък свиква алтернативен конгрес в Стара Загора.
Републиканци по неволя
Стъписването от изборния резултат постепенно отминава. Дойде време за трезви анализи. В телеграма до "Демокрация" Боян Иванов от Пловдив между другото пише: "Не вярвам на самонадеяните царски празнодумци. Обещавайки ни нереални неща, те се стремят само да се докопат до властта. " По електронната поща пък Венцеслав Бъчваров, също от града на тепетата, призовава: "Още от днес трябва да заработим, за да спечелим първо изборите за президент, а след това и за парламент. Супата не се сърба толкова гореща, колкото се вари. А на г-н Симеон Саксония Кобурга следва да се напомни, че от "Осанна! " до "Разпни го! " разстоянието е колкото от неделя до петък."
Много писма са посветени на Иван Костов. Тъй като са писани преди лидерът да си подаде оставката, гражданите масово молят да не го прави, като посочват ролята му за синята партия и не пестят хубави думи за качествата на политика и държавника Костов. Той да се оттегли и да им каже: обадете ми се след 802 дена, предлага столичанин. Първите реакции след избирането на Екатерина Михайлова за председател на СДС показват, че седесарите виждат в нейно лице подходящия приемник.
Възрастни читатели споделят спомени от детството и младините си, когато са били възпитавани в преклонение към цар Борис III. Същите хора обаче днес категорично не приемат поведението на сина му, порасналия Симеончо, както с любов са го наричали навремето. Станахме насила републиканци, с въздишка признава Васил Николаев от София.
Роднини на Васил Стоилов търсят книга за него
На 28.II.2001 г. в рубриката "Култура" излезе статия "Архивът на Васил Стоилов собственост на Нов български университет". Дъщерята на художника ще дари писанията му в куфара, с който заминал за Париж през 1927 г. Васил Стоилов е наш братовчед и е рисувал картини с ликовете на нашия род.
През 1992 г. в тираж от 2070 броя, съпругата му Ганка Найденова - Стоилова е издала книгата "В часа на синята мъгла" в издателство "Наука и изкуство". Много държа на тази книга, защото ни е родова. Искам да я намеря, но не знам точния адрес на издателството. Можете ли да ми помогнете? Ще ви бъда много благодарна!
Елена ГЕГОВА
Кричим
Обратна връзка
"В часа на синята мъгла" може да се намери при букинистите
Адресът на издателство "Наука и изкуство" е София 1000, пл. "Славейков" &numero; 11. При положение че издателите не разполагат с екземпляри от книгата на Ганка Найденова - Стоилова "В часа на синята мъгла", съветът ни към г-жа Гегова е да се обърне към търговците на книги на пл. "Славейков" в столицата или да потърси в някоя от антикварните книжарници изданието, посветено на Васил Стоилов.
Симеон искал да гори досиетата
СОФИЯ. Симеон II се зарекъл пред представителите на дипломатическите мисии в България, че правителството му ще изгори архивите, съдържащи документи за доносниците на бившите спецслужби.
Царят дал обещанието по време на срещата в хотел "Хилтън" в сряда вечерта, където представи на чуждите представители своите депутати. Това стана само няколко часа след като комисията по досиетата оповести, че ще иска промяна в Закона, за да бъдат обявени дори и имената на картотекираните агенти.
По този начин изкристализира смисълът на твърденията на депутатите от НДС II Пламен Панайотов и Николай Василев. Преди няколко дни те заявиха, че новото Народно събрание ще реши въпроса с досиетата веднъж завинаги, и че царските министри няма да бъдат проверявани за принадлежност към ДС и РУГЩ, защото в движението били събрани млади хора, които не искали да се обръщат към миналото.
Едва ли папките с документите ще бъдат изгорени, вероятно Симеон II е имал предвид, че досиетата ще се капсуловат и няма да бъдат обществено достояние, каквато е световната практика. Но изявлението определено дава обяснение на царските твърдения, че този въпрос ще се реши кардинално, коментира вчера соцлидерът Георги Първанов.
Смирение
С Божия благослов и енергичната настойчивост и всеотдайност на игуменката сестра Вероника манастирът "Свети апостоли Петър и Павел" край с. Лозен възкръсна из пепелищата и духовната пустота, притискала в атеистичните времена жадните за Истината. Манастирът е съществувал още по времето на патриарх Евтимий, но при нашествието на османските турци на Балканския полуостров е разрушен до основи и според преданието всичките 40 монаси са се удостоили с мъченическа смърт. Точно след 600 години от мерзостното запустение в 1994 започва неговото възстановяване. Сега той грее с белотата на църквата и красивата манастирска сграда, с багрите на цветята. И днес, както на всеки Петровден и на Света Троица през изминалите шест века, хората ще дойдат тук и ще почетат с благословена трапеза празника.
Софиянски искал от Симеон да запази държавната администрация
СОФИЯ. Столичният кмет Стефан Софиянски е лобирал пред Симеон II бъдещият кабинет да запази второто ниво на държавната администрация, за да има приемственост между двете правителства. Стефан Софиянски е имал среща със Симеон във вторник вечерта, на която са били и съпругите им, затова той я определи като "семейна". Говорихме за обществените, икономическите и политическите проблеми и бъдещите приоритети, не сме редили кабинети, каза Софиянски. Кметът изложил позицията, че трябва да се внимава с промените в администрацията. Кадърните, можещите и знаещите на ниво заместник-министри, началник-управления и отдели трябва да бъдат запазени, е основното послание на Софиянски към Симеон. Столичният кмет отрече да е споменавал конкретни имена, но посочи, че заместник-министрите на финансите са добри професионалисти. На 12 юли си вземам отпуск, точно когато се съставя правителството ще бъда в чужбина и така няма да намесват името ми, отбеляза Софиянски.
Спасиана Кирилова оглави програма "Христо Ботев"
София. Журналистката от в "Демокрация" Спасиана Кирилова стана шеф на програма "Христо Ботев", съобщи вчера генералният директор на медиата Поля Станчева. Вижданията за развитието на програмата на нашата колежка събрали най-много гласове в Управителния съвет на БНР. Четирима бяха желаещите за поста - Антон Митов, Светлана Димитрова и Савелина Савова. "От 10 години съм журналист, но най-дълго съм работила в радио. Била съм на всички позиции - от репортер до водещ на предаване и това ново предизвикателство има шанс да сбъдне голямата ми мечта - един опитен екип от журналисти от всичко поколения да създаде уникална радиопрограма, каза Спасиана, след като научи новината. Тя допълни, че се надява да работи добре с всички свои колеги в "Христо Ботев", включително и с тези, които бяха против кандидатурата й.
Спират допълнителните инвестиции за общините
СОФИЯ. Министерството на финансите спря от вчера парите за всички обекти от т.нар. допълнителна инвестиционна програма за общините, съобщи министър Муравей Радев. Причината е изказването на пловдивския депутат от НДС II Владимир Дончев, който заяви, че значителни средства били разпилени за изпълнението на съмнителни обекти. На 10 юли министър Радев ще направи пълен отчет за финансовото състояние на страната след 4-годишното управление на ОДС.
Спират рекламите по кръстовищата
СОФИЯ. Няма да се допуска изграждането на крайпътни търговски обекти и рекламни съоръжения близо до пътни връзки, кръстовища и места за престрояване. Това е записано в приетата вчера от правителството наредба за специално ползване на пътищата. Фирмите, решили да изградят крайпътни обекти, трябва да имат разрешение по Закона за устройството на териториите. За магистралите и първокласните пътища то се издава от ИА "Пътища", а за второкласните и третокласните пътища от началниците на областните управления на агенцията. Наредбата не третира заварени положения и не се отнася до населени места.
По магистралите няма да се монтират рекламни съоръжения на разстояние по-малко от 1500 метра от пътна връзка или кръстовище и на по-малко от 600 метра преди тунел. По останалите пътища тези разстояния са 500 метра от пътна връзка и 200 метра преди тунел. Реклами няма да има по надлези, мостове и тунели.
Таен склад с оръжие боеприпаси и взривове откриха в плевенско село
ПЛЕВЕН. Голям нелегален склад за оръжие, боеприпаси и взивни вещества бе открит в частен дом в плевенското село Радомирци, съобщи РДВР - Плевен. При специализираната операция на служители от РПУ-Червен бряг , продължила 13 часа в сряда, е намерено и иззето незаконно притежавано оръжие.
След претърсване в дома на 79-годишния А. И. полицията открила дървен сандък, пълен с оръжие, муниции и взривни вещества. Намерени са цев за картечница и 630 бойни патрона за нея, 29 патрона за автомат "Калашников", капсулдетонатор, - 12 пресовки амонит, пет тротилови пресовки и близо 30 метра огнепроводен шнур. 79-годишният мъж бил ловец, твърдят съселяните му. От други четири къщи полицията е иззела гладкоцевна пушка и две пушки, турско производство, самоделно изработен пистолет, 15 ловни патрона, 12-и калибър, самоделно направена цев 16-и калибър, патрони и три капсулдетонатора. Това е десета полицейска акция в района за по-малко от година, при която полицията откри големи количества незаконно притежавани оръжия и боеприпаси.
Срещу притежателите - петима мъже на възраст 41, 49, 79 и 61 години, са образувани дела. Те ще бъдат съдени по бързото производство, уточниха от РДВР.
Фолкер Рюе: България трябва да влезе в НАТО
БЕРЛИН. В статия в немдсото списание "Международна политика", цитирана от радио Дойче веле, бившият германски министър на отбраната Фолкер Рюе казва следното:
Откакто през януари 1997 на власт дойде правителството на Иван Костов, България постигна забележителни успехи в политическите и стопански реформи и пое решителен курс към евроатлантическите институции. По време на войната в Косово България даде на ескадрилите на НАТО неограничен достъп до въздушното си пространство, след войната позволи на войските на организацията да използват тери5торията и. Създаването на така наречените многонационални умиротворителни сили за Югоизточна Европа дойде най-вече в резултат на българската инициатива, а самите сили сега са разположени в Пловдив. Въпреки усилията на страната членство в Европейския съюз не се очертава в средносрочна перспектива. Тъкмо поради това е още по-важно чрез приемането в НАТО България по-бързо да бъде приобщена към трансатлантическата архитектура.
Фразьорство
Финансовото министерство спря парите по инвестиционни проекти за общините. Причината е - един депутат от НДС II реши, че така се харчели неразумно средства. На управляващите вече им омръзна да обясняват, че така повелява законът. Къде обаче е приемствеността, за която се говореше преди изборите? Вместо НДС II да излъчи хората си, които да преговарят с правителството, те предпочитат своя си начин на действие - подхвърляне на разни фрази тук и там. Е, това не трябва да учудва никого. Новата политическа сила още преди изборите се обяви за друг морал. Как обаче ще се обясни "морално" на хората, ако утре някой друг от НДСII каже, че макар и за кратко трябва да се спрат парите за пенсиите, социалните помощи, учителските заплати, защото Министерството на финансите раздавало неразумно бюджетните средства?
Халите в Пловдив продадени за 3,2 млн. лв. ПЛОВДИВ. Българската фирма "Интертед" закупи централните хали в Пловдив за 3,200 млн. лв., съобщи зам.-кметът Недялко Генчев.
Според конкурсните документи централното ниво на халите ще бъде разделено вертикално на две места, което означава, че сградата ще стане триетажна. Ще бъдат монтирани и два панорамни асансьора. Сутеренът ще представлява магазини за хранителни стоки, детска площадка и аперитив. Според офертата обемът на инвестиции в обекта е 660 хил. лв., а откритите нови работни места ще бъдат 650.
Християндемократите от Европа пишат "отличен" на СДС и Костов
Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев са направили изложение за политическата ситуация в България след парламентарните избори. Последвали са много изказвания на представители на ръководството на ЕНП.
- Сходни ли бяха, или се различаваха мненията на лидерите на ЕНП за събитията у нас, г-н Абаджиев?
- Общото мнение бе, че се дава категорично положителна оценка за политиката и управлението на СДС през последните 4 години и на правителството на Иван Костов. То беше определено като най-успешното в България през последните 12 години, а г-н Костов - като един от най-успешните лидери на десноцентристка партия не само в Централна и Източна, а въобще в Европа.
- Въпреки печалните резултати от вота на 17 юни?
- Да. Беше изразено становище, че очевидно загубата на изборите се дължи не на лошо управление, а на фактори, които ще подлежат на анализ оттук нататък. Бе засвидетелствана категорична подкрепа за СДС като партия, член на ЕНП.
- Как коментират европейските християндемократи смяната на лидера на синята партия?
- Подкрепени бяха решенията на Националния съвет на СДС, с които настъпиха и промени в ръководството. Във връзка с това отново беше дадена изключително висока оценка за Иван Костов.
- Сигурно не е бил отминат и въпросът за новите управляващи в България?
- Представителите на ЕНП изразиха тревога от неяснотата на политическата коалиция, която спечели изборите у нас. От това, че тя не представлява партия, че няма ясна идентичност. Сам по себе си този факт в Европа и в Европарламента изглежда тревожен, защото тук политическата система се развива на основата на ясна идентификация на партиите. И както бе казано в Брюксел, това е фактор, който свидетелства за нестабилност на политическата ситуация в България.
- Г-жа Екатерина Михайлова ново или вече познато лице е за ЕНП?
- Екатерина Михайлова е добре позната в ръководството на ЕНП. Като лидер на парламентарната група на СДС тя е участвала в редица срещи с ПГ на ЕНП, срещала се е с г-н Ханс-Герд Пьотеринг, който е лидер на тази фракция. Беше изразено положително отношение към г-жа Михайлова и тя получи поздравление за избирането й от ЕНП.
- Какво мислят християндемократите за евентуално участие на СДС в управлението като коалиционен партньор на НДС II?
- Естествено съвети не получихме, тъй като практиката в ЕНП е да се дава възможност на съответната партия да преценява тези неща с оглед на националните обстоятелства. Но се чуха мнения, че очевидно българските избиратели са отредили мястото на СДС не като управляваща партия, че отговорността за управлението пада върху мнозинството, спечилило изборите. И че СДС трябва категорично да отстоява демократичните достижения в България, както и приоритетите за влизане в ЕС и НАТО.
- Може ли да се каже, че въпреки голямата загуба СДС запазва авторитета си като член на ЕНП?
- Категорично да. Между другото беше направен и извод, че СДС е единствената десноцентристка партия в Източна Европа, която, след като е провела тежките реформи на прехода, се е съхранила, останала е втора политическа сила. Защото примерите в другите страни показват, че повечето аналогични партии или са изчезнали, или са се разпаднали, или са изпаднали в много по-тежко състояние. Общата оценка е, че СДС запазва своя висок авторитет като член на ЕНП.
Християнски календар
Днес Св. църква чества светите първовърховни апостоли Петър и Павел, а утре е денят на всички Христови апостоли, които най-цялостно и достойно изпълниха изискванията на своя Спасител към човеците. Това са духовните колоси, първи потрудили се за разпространението на Христовото благовестие по земята.
Простият рибар от Витсаида Галилейска - Петър, и фарисеинът, гонител на Христос - Павел, толкова различни по произход и обществено положение, са обединени в честването на 29 юни заради ревностното им следване на Сина Божий до последен дъх. Очевидец на дейността на Спасителя, изповядал го като Син на Живия Бог, Петър на три пъти се отрича от Него, но благодарение на искреното си разкаяние получава от Христа трикратно опрощение и право в продължение на 30 години да проповядва по света. През 67 г. загива в Рим, разпнат надолу с главата, смятащ себе си недостоен да умре като Уителя си. Един от най-ревностните гонители на последователите Христови - Павел, с еврейско име Савел, удостоен да се докосне до славата Божия, се превръща в най-вдъхновения разпространител на Христовото благовестие. Неговите послания до поместните църкви са първи образец за защита на вярата, незагубили силата си до днес. Като римски гражданин е посечен с меч в същата година, в която е убит Св. ап. Петър. Тези първовърховни апостоли са надежда и упование и на днешните свещенослужители, защото Св. писание не е прикрило и техните слабости.
Свещенослужението е не просто професия, а призвание. То съществува в Стария завет и е установено още от Самия Господ Саваот на Синайската планина. През земния си живот Христос избира и подготвя 12-те Си апостоли, за да бъдат върховни пастири на новооснованата църква. Те са призвани да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разни градове епископи и презвитери и да извършват останалите свещенодейства. С думите: "Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето" и още "Идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Св. дух", Христос установява едно от седемте тайнства в църквата - свещенството. Апостолите, приели благодатта на Св. дух, я предават на своите приемници от поколение на поколение.
Христовата църква на земята е жив организъм. Сграда, съставена от множество човеци, със своите индивидуални качества. На свещенослужителите се пада трудната задача да поддържат тази сграда здрава, чиста и подредена. Те са призвани да водят народа към нравствено усъвършенстване и духовно възрастване. Дело, което може да бъде приведено в действие от истинските проповедници, достойните църковнослужители, ревностните духовни пастири. Те са между нас и също се нуждаят от нашата помощ и разбиране. Самите свещенослужители не бива да забравят за какво са призвани, помнейки примера на Светите апостоли. Нека не убягва от съзнанието им и мисълта, че днешните християни гледат внимателно какво вършат, още повече какво не вършат те, отдадени на своето призвание.
Чакаме отговор от Негово Величество
Четири месеца след появата на Симеон II в политическия живот някои служителки от неговия пресцентър все още не знаят какво е образованието и бизнесът на царя. Народът май също нито знае, нито пък се интересува от такива незначителни подробности. Ние не вярваме на данните от международната мрежа, от които може да се направи непочтителното към Негово царско Величество заключение, че скромният журналист от вестник "Демокрация" Иво Беров например е два пъти по-образован от величеството. Затова очакваме точни сведения от неговия пресцентър, с когото досега бе проведен следният разговор:
- Добър ден, пресцентърът на Негово царско Величество цар Симеон II ли е? Госпожа Лина Янчева?
- Да. С кой разговарям?
- Казвам се Иво Беров, работя във вестник "Демокрация". Искам да ви попитам какво е образованието на Негово Величество.
- Ще потърся в Интернет да ви намеря информация. Вероятно имаме тук някъде информация, но Цвети (Узунова, б.р.) я няма и по тази причина не можем да ви бъдем полезни, но ако открием нещо мога пак да ви звънна.
- А какъв бизнес има, какви фирми и къде?
- Момент така (предава телефона на своя колежка)
- (колежката) Ама не може да ви даваме такава информация. Каква фирма има и така нататък.
- Но вижте какво, той ще води България, би трябвало да знаем.
- Ами ако той прецени, ще каже какъв бизнес има и така нататъка, той не е таен... - Като не е таен, го кажете... - Не го знам, аз не мога да говоря за неговия бизнес и така нататъка.
- Но аз не искам да се осланям на Интернет информацията, която може да бъде грешна и подвеждаща, искам от източника да знам, вие сте източникът и затова ви питам.
- А каква е информацията в Интернет?
- Ами вие би трябвало да я знаете, вие сте пресцентър на Негово царско Величество цар Симеон II Кобургготски.
- Да, знам много добре чий пресцентър сме.
- Чудесно, тогава бихте ли могли да ми кажете какви фирми има той, казвате, че не са тайни.
- Ами не, но аз не ги знам, не съм запозната може би, не съм се интересувала какъв точно му е бизнесът.
- А да знаете нещо за неговото образование?
- Ами трябва да погледна, току-що търсим биографията, така наизуст не я знаем... Просто търсим дали е пусната биографията в Интернет, ако не е пусната, просто ще я пуснем.
Respublica est res populi*
Епохата Костов очевидно свърши и всички, общо взето, се постараха да осветлят собствените слабости на ОДС, които доведоха до този край. Не че тези слабости не са ясни - и за журналисти, и за политолози, и за редовите членове на СДС - от поне две години: арогантност и високомерие; липса на съчувствие към лишенията, изпитвани от хората, и липса на видима солидарност с тях; самообслужване във властта; превръщането на местни ръководители на ОДС във владетели от локален мащаб.
Отговорността на ОДС е ясна и в момента тя се поема. Но в договора за управление има и друга страна: обществото.
Носи ли обществото някаква отговорност за започналия разпад на дневния ред на страната? Онези, които говорят за "народ" твърдят, че "народът", никога не греши. Това, разбира се, е крайна глупост, като се има предвид, че и Хитлер, и Луканов, и Виденов дойдоха на власт с избори. Обществото, ако е наистина е общество, носи пряка отговорност за нещата, които му се случват.
Една от най-поразителните мисли, появили се в Интернет-форумите след изборите, бе, че резултатът на ОДС е същият, какъвто би бил, ако през своя мандат управляващите не бяха правили нищо. Резултатът на БСП, на практика еднакъв със "синия", потвърждава този тревожен извод. И веднага изниква въпросът: какъв е тогава смисълът да се напъваш да правиш нещо?
Разбира се, според преобладаващото в обществото мнение "Седесето" наистина не е направило нищо. И затова над 60 на сто от хората споделяха в анкетните проучвания, че "при Костов" живеят по-зле, отколкото "при Виденов".
Манталитет, който не може да направи разлика между това, да има и да няма хляб, да се живее с 10 и със 100 долара на месец, да има и да няма производство, да има и да няма пътища, да има или да няма хиперинфлация - този манталитет има много сериозни проблеми.
Неспособността да се живее в онова средно пространство, на малките разлики, което се намира между "всичко" и "нищо" - пространството, характерно за европейските манталитети - като че е и основата за искрената обществена омраза към всеки, който поведе нацията в такава посока. Премиерът на най-успешното българско правителство в продължение на поне три поколения - Филип Димитров - продължава и днес да е искрено ненавиждан, макар да остави страната с гигантски за времето си валутен резерв, стабилизирана икономика въпреки липсата на външен кредит, и средна месечна заплата от около 117 долара. Страната, която се опитваше да гради Филип Димитров - един проект, който той наричаше със скромното "нормална държава" - беше толкова чужда на приетите норми, че българският манталитет се намери принуден по някакъв начин да измисли наименование на тази чуждост.
Филип Димитров беше подиграван за брадата и очилата си, за западните си обноски;
Иван Костов, чието правителство беше направо уникално успешно за условията, в които се намираше - ненапразно беше възприето като пример за подражание от други бивши соцстрани - в момента се нарежда до Филип Димитров като най-ненавиждан предводител. Обществените чувства към Виденов, който разсипа страната, изобщо не могат по интензивност да се сравняват с омразата към Костов, който изправи на крака - въпреки всички негативни неща, за които и децата днес знаят - тази именно разсипана страна.
Основата на тази напълно неразбираема за страничните наблюдатели омраза е това, че Иван Костов се опита да изтръгне страната от цикъла "всичко - нищо".
Омразата към Костов ще бъде в крайна сметка по-голяма, отколкото дори към Филип Димитров поради причината, че Костов се опита да свърши и нещо друго: да въведе идеята за лична отговорност на всеки за себе си. В една, общо взето, безотговорна култура, това е предизвикателство, което не се прощава.
С края на епохата Костов приключва - за трети път в последните 12 години - и поредният български опит за прилагане на проекта за постигане на европейско състояние на страната. А ирационалната интензивност на омраза към най-успешния министър-председател е индикатор, че общественото настроение отново се е наместило на територията "всичко - нищо". Хората не искат да опъват каиша, за да стигнат някакви си мижави 420 лв. заплата след четири години, както им гарантираше ОДС. В света, в който има само "нищо" или само "всичко", разлика между 2 долара на месец и 200 не съществува. Хората отново искат - сега и веднага - да получават "много" и да живеят "като германците".
Това е проблемът на новата релация "народ-цар", която наследява епохата Костов. Проблемът е в "народа", а не в Симеон. Царят все пак има само един грях: че, тъй като е избрал скришен начин да възстанови монархията, е принуден да дестабилизира страната. Иначе, дори да е най-големият икономически гений, да прилага най-фантастично добрите политики за развитие, Симеон не може да стигне далеч, докато "народът" е в сегашното си настроение.
Докато обществото отвръща с омраза на носителите на европейския проект, то е осъдено да броди в околностите на Европа - все по-сърдито, все по-невъзпитано, все по-парцаливо и все по-далеч от Брюксел. Който не оценява онова, което има, е осъден да го загуби. Никой - освен Бог, но той напоследък не се намесва - не може да "даде" на обществото нещо, което самото общество не си прави. В крайна сметка Цицерон е прав:
Respublica est res populi.
13 деца опитаха да напуснат страната нелегално
СОФИЯ. Гранични полицаи предотвратиха излизането от страната на 13 непълнолетни и малолетни български граждани през контролно-пропускателните пунктове на страната през последното денонощие. На ГКПП Калотина 16-годишно момиче от гр. Костенец е върнато, тъй като не е представило нотариално заверена декларация от родителите си, че са съгласни дъщеря им да напусне страната. На ГКПП Капитан Андреево не са допуснати да излязат 7 деца. Шест от тях са пътували само с майките си без нотариално заверени декларации от бащите им. 15-годишно момче от Пловдив, пътуващо самї, не е притежавало необходимия документ от родителите си, че са съгласни непълнолетният им син да напусне България. По същите причини на ГКПП Аерогара Бургас не са допуснати да излязат две момичета, на ГКПП Малко Търново - едно момче, и на ГКПП Аерогара София - две момчета.
18 оставки в Евролевицата
СОФИЯ. 18 от 21 членове на изпълнителния съвет на Евролевицата подадоха оставките си в сряда вечерта. Сред тях е и лидерът на партията Александър Томов. Мотивът е катастрофалното представяне на формацията в парламентарните избори за 39-то Народно събрание.
Оставките обаче предстои да бъдат гласувани от конгреса на БЕЛ, който е чак на 29 септември т.г. Възможно е делегатите да не ги приемат и настоящото ръководство да остане начело.
Макар и в оставка, Томов замина вчера за Лисабон на заседание на социалистическия интернационал. В качеството си на председател на евролевите той и Йордан Нихризов от БСДП изпратиха и писмен отчет до Социнтерна за следизборната обстановка в България.
94 на сто от журналистите в БНР искат етичен кодекс
54 на сто от работещите в Българско национално радио се страхуват от безработица, а 75 на сто смятат, че получават унизително заплащане за труда си. Това сочат данните от анкетно проучване на НЦИОМ, проведено сред радиокадри от 30 май до 10 юни. Според 62 на сто от участвалите в изследването от кризата в БНР най-силно бил пострадал престижът на институцията. Почти всички анкетирани - 94 % застават зад идеята да се създаде професионален етичен кодекс за журналистите на "Драган Цанков" 4. Компетентност, толерантност, безпристрастност и владеене на спокоен тон са най-ценните качества за работещите в радиото, смятат анкетираните. 42 на сто от тях не биха напуснали по никакви причини БНР, 15 на сто искат да сменят работното си място но пак в рамките на същата медиа, а 40 на сто посочват като условие за промяна много по-добро заплащане. Налагащото се мнение сред мнозинството от запитаните е, че конфликтите в радиото са натрупани в продължение на дълги години и за тяхното решаване ще е нужно много време, подчерта шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова. 11 на сто от хората определят себе си като често участващи в конфликти, а сред една от основната причина за напрежение в медиата са посочени интригите и клюките. Обнадеждаващото е обаче, че за 94 на сто от радиожурналистите определят отношенията си с колегите като много добри, а 1/3 се разбират отлично с преките си началници. Що се отнася до главното ръководство, изводите ни са, че не е имало диалог и управлението е било подменено от докладни записки, каза още Йорданова. Сегашното ръководство на медиата трябва да обърне внимание и на факта, че много от анкетираните се чувстват недооценени, твърдят социолозите. На 1 октомври ще тръгне новата програма на медиата.
До седмица ще бъде сформиран програмният съвет на БНР, обяви вчера генералният директор Поля Станчева. Тя допълни, че няма да има длъжност програмен директор, а председателят на съвета ще поеме тези функции. Галина Спасова е новият шеф на "Информация" в сутрешния "Хоризонт", а Мариета Фидосиева - на "Блокови предавания". Директор на програмата е Петър Галев. "Без контрол" на Петър Волгин е свалено от ефир. Скандалният водещ ще дебютира с ново предаване в неделя, ако пилотният му брой бъде одобрен, то ще мине в съботната схема. Водещите на "Неделя 150" Лили Маринкова и Величко Конакчиев са на длъжности наблюдатели и са на пряко подчинение на Станчева. Бившата директорка на "Хоризонт" Цоня Събчева е отказала предложената й длъжност редактор, Светломира Димитрова, която бе и.д. програмен директор, също не е приела предложеното й място от новото ръководство. От бившия УС остава Мая Бонева като редактор. 24 души от назначените в последните 6 месеца са се явили на конкурс за 10 места, други трима - Румяна Панайотова, Снежана Георгиева и Румен Янев остават на щат без конкурс, поради достатъчния си стаж и професионален опит като журналисти.
Антикризисната програма за управление на БНР е нарушена
Твърди в свое изложение до НСРТ редакторът в "Хоризонт" Любомир Любенов, който е член и на Международната федерация на журналистите със седалище в Брюксел. С избора на нов УС и на нов директор на програма "Хоризонт", конфликтът беше категорично персонифициран. В УС място заеха двама от знаменосците на протеста - Юлия Гигова и Чавдар Канишев, а за директор бе номиниран участващият в протеста и извършил редица административни нарушения, поради което дисциплинарно уволнен, Петър Галев, посочва Любенов. Поля Станчева обеща, че ще организира и проведе конкурс с 20 свободни места за целия екип, правил през последните 4 месеца програмата, и то преди да се върнат протестиращите журналисти - това не се случи, допълва Любенов. Той сезира НСРТ още и за липсата на арбитражни комисии, както е според антикризисната програма, които да преценяват всеки случай за връщане на работа на уволнен журналист.
Върховният административен съд даде ход на делото по молбата на Иван Бориславов да бъде конституиран като страна по процеса за отстраняването му от длъжността генерален директор на БНР. Той е подал и жалба срещу отстраняването си с мотива, че не е присъствал на съдебните заседания поради болест.#
"Забранените книги" са все още подценявано престъпление на комунизма
Сред кървавите погроми над цвета на българската нация полуграмотните нови властници се сещат и за книгите. Защото първото постановление за прочистване на библиотеките е от 6 октомври 1944 и 12-ото поред от постановленията на новата власт. И тази забрана продължи до 1989.
Винаги съм се очудвала на скоростта, с която е действано, смятала съм я за наше срамно изобретение, за престараване на българските комунисти. Но попаднах на една книга, отнасяща се до забранените книги в Румъния. По своята същност забраните не се различаваха от българската забрана, а това бе свидетелство, че източникът на злото е бил един и той не трябва да се търси в нашите "бодри партизани", а в тези, които заедно с физическия терор бяха донесли и нещо много по-страшно - духовния терор, обрекъл на културен геноцид толкова поколения. Геноцид, довел до унищожаване на моралните устои и на традициите, от което днес страда цялото наше общество.
Кога започва посегателството върху духовността в страните, "освободени" от червената армия? Според румънската публикация първият списък на забранените издания е от март 1945 и е публикуван в "Държавен вестник" (Monitorul Oficial) на основата на параграф 16 от Спогодбата за примирие. Интересно е да се потърси и в нашите архиви директивата на НКВД, отнасяща се до държавите под съветско влияние от 2 юни 1947, цитирана в румънската публикация, която би могла да ни разкрие българския "принос" в това отношение.
Със заповед 48, на основание 2205 постановление на МС от 31 юли 1950 е създадена Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения. Нейно задължение е "да упражнява общо ръководство на издателствата, полиграфическата промишленост и търговия с печатни произведения независимо от ведомствената им подчиненост, да ръководи намиращите се под нейно пряко подчинение предприятия на самоиздръжка: издателства, печатници, книговезници, букволеярни, литографии, цинкографии, фабрики за печатарски мастила, книжни складове, книжарници и агенции за разпространение на ежедневния и периодичен печат и издания... " Тя утвърждава годишните и тримесечните производствени планове и контролира тяхното изпълнение. Организира "мероприятия за повишаване квалификацията на работниците в издателствата" и осъществява "необходимия държавен контрол съгласно закона за държавната тайна над предназначените за публикуване и разпространение печатни произведения, ръкописи, картини, снимки и др. " Издава нареждане за конфискуване на издания, неподлежащи на разпространение, разрешава издаването и дава нареждане за спиране на периодични печатни издания. Изработва тарифи за авторските хонорари.
Първата стъпка на главната дирекция обаче са изготвянето и публикуването на заповед, която включва списъци за забранена литература: "I и II списък на фашистка литература, подлежаща на изземване, съгласно 12-опостановление на МС от 6 октомври 1944 год. ДВ бр. 225 от 1944 г. " И така 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол &numero; 194 завършва с резолюцията: "Одобрявам следното: Изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички листа и места, където и да се намират те. Началник на канцеларията: М. Стефанов. " Следват заповеди на КНИК в периода от 1949 до 1952 (като последната е подписана от Димо Казасов, главен директор по това време, на 15 февруари 1952).
В първия списък на "фашистка, упадъчна, религиозна, опортюнистическа, реакционна и малоценна литература, издадена в периода от 1944 до 1951", подлежаща на изземване, са включени 749 заглавия. В него са произведения от Вики Баум, Петър Бицилли, Боян Болгар, Луис Бромфийлд, Венелин Ганев, Милован Джилас, Петър Дънов, Михаил Зощенко, Димо Казасов, Атанас Илиев, Спиридон Казанджиев, Кропоткин, Трифон Кунев, Съмърсет Моъм, Андре Мороа, Франсоа Мориак, Дафна дьо Морие, Никола Петков, Емилио Салгари, Оливия Уедсли, Катлин Уиндзор ("Вечната Амбър"), Ивлин Уо, Хенри Форд, Зигмунд Фройд, Уинстън Чърчил (романът му "Виржиния Карвел"), "Септемврийското въстание 1923". Материали за библиография. 1948" и други.
Вторият списък на "фашистка и грубо реакционна литература", издадена в периода от 1923 до 9 септември 1944, подлежаща на изземване, включва книги и автори като "Българската азбука, която е крепила българския дух през вековете" от 1941, Михаил Арнаудов, Анри Бергсон, Николай Бердяев, Христо Бръзицов, Атанас Буров, Любомир Владикин, Венелин Ганев "Ирисова диагностика", публикации на Иван Дуйчев за Мекедония, Змей Горянин, отново Спиридон Казанджиев, Димо Казасов е забранил 8 свои книги, Дамян Калфов, Георги Константинов, Андрей Ляпчев ("Държвата и кооперацията", "Развой на българското кооперативно движение - неговите успехи и грешки"), Димитър Мишайков, Надвечерието на десетгодишнината на Българската национална спортна федерация от 1943 г., Ницше, Михаил Палеолог, Кръстьо Пастухов, Григорий Петров, Владимир Полянов, Фани Попова-Мутафова, Симеон Радев, Димитър Талев , Геза Фехер ("Външната търговия на прабългарите и нейното отражение върху техния културен живот", "Културата на прабългарите", "Прабългари", "Прабългарска култура според маджарски източници"), отново Зигмунд Фройд, Александър Цанков, Освалд Шпенглер ("Залезът на запада").
Но това не е всичко. Следват списъци на книги, от които трябва да се изземат отделни страници или да се зачертаят отделни изрази. Ще дам само един пример. Ето как трябва да се "поправи" съставената от Андрей Гуляшки и Богомил Райнов "Антология Отечествен фронт", издадена през 1946: "да се зачертаят: в стр. 249 на ред 10 отдолу нагоре думите "и титовите соколи"; в стр. 259 отдолу нагоре вторият куплет целият; в стр. 437 на втория куплет отдолу нагоре във втория стих думата "Тито"; на стр. 544 цялото стихотворение, на стр. 555 броено отгоре надолу от първия до седмия ред вкл." Като един от многото абсурди трябва да се разглежда фактът, че румънските списъци на забранените книги също е бил забранен и включен в Специалния фонд.
След всичко това с основание всеки ще си зададе въпроса: А как са се запазили тези книги и къде? В т. 4 от цитираната заповед се казва: "Книгите по приложените списъци не се изземват от следните библиотеки: а. Държавна библиотека "Васил Коларов" (сега Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий") б. Български библиографски институт (от 1948? част от Народната библиотека) в. Народните библиотеки в окръжните градове г. Градските библиотеки д. Библиотеките на БАН и на научно-изследователските институти е. Библиотеките при висшите учебни заведения ж. Ведомствените библиотеки при централните управления на министерствата и централните ведомства при Министерския съвет, Народното събрание и централното управление на БНБ."
От т. 5 обаче става ясно, че "Поменатите в т. 4 библиотеки обработват книгите, включени в приложените списъци отделно и ги включват в отделни фондове. Ползването ще става съгласно отделен правилник. " Така бе сложено началото на едно 45-годишно заключване в прекия смисъл на тази дума на стотици томове книги, вестници и списания.
Мисълта да се ликвидира изобщо този дългогодишен срам за България дори не минава и през ум на редовите комунисти и след започналата "перестройка". Едва с писмо от 23.III.1990 Министерството на културата, чрез тогавашния зам.-министър Т. Кръстев, се обръща с молба към "другаря директор" да направи "необходимото литературата в тях (разбирай в специалните фондове) да бъде върната на фондовете за общо ползване."
И ако отново припомням част от тези факти, то е защото дори и в библиотеките останаха малко хора, които са преки свидетели на тези събития; защото младите не знаят, а когато узнаят за подобни явления, ги отбелязват като "екзотика", която не ги засяга, защото са се случили някога, някому... Защото чрез неограничените възможности на Интернет те се смятат неуязвими. Но дали е така? Оставям да си отговорят сами. Все още някои от забранявалите са сред нас и мислят както тогава. И може би съжаляват за допускането ни до познанието. Ще допуснем ли това да се случи отново, зависи от всички нас. Миналото трябва да се познава и да не се забравя, докато неговите призраци не изчезнат завинаги.
Боже, пази ме от приятели
Целият работен ден на 20 октомври прекарах в читалнята на комисията по ЗД-ДБДС на ул. "Гурко" 32 в четене и вземане бележки от досието на баща ми (72 стр.) и от моето досие, след като досиетата най-после станаха достъпни. Изписах десетки страници и ми фотокопираха най-важните от тях. Тук няма да спомена почти нищо от съдържанието. Още първите "строго поверителни" документи ме изумиха с огромната, невероятна малограмотност на лицата, които са ги писали, а и с редица шокиращи фактически грешки, напр., че Ст. Брашованов - с псевдоним Музиканта - "завършил висше образование във Виена". Останах обаче буквално погнусена от цялата гадост, простотия, подлост и тъпота, от лъжите, доносите, интригите и т.н. , които лъхаха от всеки лист. Прочетох имена на някогашни колеги и приятели на баща ми (на които той бе помагал!), клеветили го, за да спасят себе си. Там отново си припомних молитвата: "Боже, пази ме от приятели, от неприятели сам ще се пазя. " Днес ми се иска да перифразирам една наша поговорка в "Приятел в нужда и когато е на власт се познава". В момента се сещам и за султан Баязид, заповядал да убият българския предател, показал на турците входа, през който да превземат крепостта Царевец... Колко много сме били следени! И отваряни до нас писма бяха в досиетата ни, и донос от съкооператорка, че ни посещават чужденци. След като видях приложената снимка на страшно измършавелия и брадясалия ми баща от времето на "задържането" му в затвора, щях да припадна. Тя ми причини безсънна нощ. Но стига за това! Ще продължа да пиша чак след няколко дни.
Из книгата на Лада Брашованова "Мозайка от спомени и премълчавани факти", която току-що излезе от печат.
"Филип Кутев" е с голямата награда на Салона на изкуствата
СОФИЯ. Държавният ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" получи голямата награда на VI Салон на изкуствата за цялостната му дейност в областта на българския фолклор. Наградата беше присъдена и по повод 50-годишнината на ансамбъла, както и заради постоянното му партньорство с НДК. Отличията на салона - статуетки и плакети от Красимир Трендафилов, връчи вчера г-жа Антонина Стоянова, председател на фондация "Ценности" - партньор на НДК в организирането на този голям форум на изкуствата.
С първа награда беше отличена музикалната компания "София мюзик ентърпрайсис" - най-успешен и дългогодишен сътрудник на НДК и салона. По покана на компанията концерти са изнасяли световни звезди като "Лорд ъф дъ денс", Ингви Малмстийн, Стив Вай, Ванеса Мей, Ричи Блекмор, "Апокалиптика", Майкъл Найман, Стинг и др. Присъдени са и десет специални награди. Отличените музиканти са цигуларката Лиана Котева, диригентът Росен Миланов, цигуларят Веселин Парашкевов, както и Сеулският ансамбъл за традиционна корейска музика "Коприна и бамбук". Удостоените със специална награда медии са - БТА (за списанието "100 % НДК") и "Нетинфо БГ" - за най-успешно партньорство при електронното отразяване в Интернет.
За изобразително изкуство и музейно дело специална награда получава галеристката Добринка Манева, управител на галерия "Арт-М". Художественият отдел към Историческия музей в Благоевград също е отличен за съхраняването на творбите и експонирането на пълната колекция на Златю Бояджиев в програмата на VI Салон на изкуствата, както и община Казанлък - за представянето си в програмата "Живата съкровищница". Скулпторът Иван Русев пък получи приз за оригинално художествено решение и творческо осъществяване на проекта за юбилейна възпоменателна пластика по повод 20-годишнината на НДК и нейната реализация в колектив с арх. Атанас Агура и проф. Тодор Варджиев - шрифтов дизайн.
"Цар и генерал" - компромис или ново предизвикателство?!
Едва ли би могло да се намери по-подходящо за мен време да се заловя със сценария "Цар и генерал" от есента на 1964 година!... Двете десетилетия след съдбовната промяна в нашия живот можеха да се разграничат в моята творческа биография на два почти симетрични периода. От края на 1944 до средата на 1954 година като че притежавах типичния образ на възторжено славословящ новия строй млад автор, в чиито работи - разкази, очерци и репортажи - съжителстваха, макар и не по равно венцехваленията за трудовия героизъм на работническата класа и тенденциозното отрицание на... "бившите хора" или на всякакъв род "вредители", слагащи пръти в колелото на историята. Преломът настъпи след шестмесечното ми пребиваване в Унгария и по-точно от пролетта на 1955 година, когато направих едно доста скандално изказване на годишното ни писателско събрание.
И досега не съм забравил силното вълнение в залата, последвано, макар и след леко забавяне, от бурни ръкопляскания, а също, разбира се, и демонстративното напускане на събранието от страна на ръководителя на писателския съюз Христо Радевски и на един от секретарите на съюза Камен Калчев. Особено поразен и видимо разочарован беше Камен и в това нямаше нищо странно. От самото начало на моето развитие като белетрист той не беше крил своето добро отношение към мен и както по-късно узнах, главно на него се дължеше и изпращането ми през 1954 година в Будапеща.
И ето след въпросното събрание и особено след като излязоха двете ми следващи книги "Семейство Ласкови" и "Студена къща", аз бързо се превърнах в "ужасното дете на младата ни белетристика", спечелвайки си славата на "черногледец"у ровещ се в "задния двор на живота" и "клеветник на социализма". И тъй като все пак не съм по природа боец, последствията за мен се изразиха, за съжаление, в неколкогодишното ми замлъкване като белетрист. Между излизането на сборника с разкази "Студена къща" и следващата ми книга "Една жена не спи" лежаха почти пет години. След това настъпи нова творческа пауза, докато чак през 1964 година в сърцето ми не се събуди крехък порив за работа, но този път не в областта на прозата, а на кинодраматургията.
Най-сериозен тласък за това ми даде моят скъп приятел и поддържник през годините Павел Вежинов. Помня, че веднъж, докато се прибирахме след традиционните по онова време прожекции на западни филми в Студията за игрални филми, той ме попита дали съм чел книгата на Генчо Попцветков, посветена на генерал Заимов. След като му отговорих, че не съм я чел, Павел ме накара да я намеря и да се запозная с нея, след което много държал да си поговорим.
Скоро изпълних препоръката му и Павел ме покани един следобед у дома си.
- Както вярвам, си се убедил,- подзе той, оглеждайки ме с характерния си топъл и едновременно загрижен поглед - книгата не блести с кой знае какви качества, но съдържа интересен документален материал. Мисля, че от този материал може да се изгради сериозен сценарий, особено ако се вземат за основно драматургическо ядро отношенията на генерал Заимов с цар Борис III. Уверен съм, че такава трактовка на темата би ти допаднала, и те съветвам да помислиш по това... Така след дълго мълчание аз се заех с може би най-успешния си творчески проект, донесъл ми и слава, и пари, и награди, но и неразбирането и дори острата критика на някои влиятелни партийни среди срещу първия опит не само в киното, но и в литературата ни изобщо да се изгради сравнително обективен портрет на последния български владетел Борис III.
Не мога да не подчертая, че в този материал, в неговите възможности за достойна гражданска и творческа изява се криеше основната причина да се заловя за сценария. Написах го за два месеца и го озаглавих "Цар и генерал". Редактор ми стана, разбира се, Павел Вежинов и през 1965 година филмът беше пуснат в производство. Горещ привърженик и кандидат за реализирането на моя кинодраматургичен опус се намери веднага в лицето на известния вече след първия си филм "Крадецът на праскови" режисьор Въло Радев.
Естествено, както си беше редно и обичайно, бъдещият постановчик изказа някои свои предпочитания и изисквания за поправки, но по главното - образа на цар Борис III, като че имахме съгласие и единодушие. Искахме, от една страна, да създадем многопланов образ на монарха, обичащ своя народ и нежелаещ да го хвърля в безсмислена и непредвидима с последствията си война на Източния фронт, но от друга - да направим филма така, че не само да проявим в него творческа и гражданска смелост, но той и да види бял свят. За тази цел се наложи по настояване на Въло Радев да извършим и някои необходими компромиси в образа на героя, като например плесниците, които той удря на войничето свързочник в края на филма, а също и малко фрапиращата сцена, в която царят се налива в кабинета си с коняк и изува по недопустим начин ботушите си.
Вероятно с тези детайли бяхме попрекалили, но те ни развързваха ръцете, позволяваха ни да поднесем на нашия зрител голямата истина за ролята на цар Борис III да спести на народа огромните страдания, противопоставяйки се до последния си час на натиска на германците да се намесим във войната. Всеки, който е гледал "Цар и генерал" и помни какви бяха условията у нас в онези години, не може да не се съгласи, че малките концесии с жизнената правда, които си бяхме позволили, бяха неизбежни, ако не искахме да обречем творбата си да остане завинаги по рафтовете на киноцентъра.
Впрочем въпреки тези неизбежни, макар и доста фрапиращи концесии с правдата, намериха се и хора, които нападнаха филма. Един от тях беше маститият на времето си академик Тодор Павлов, който излезе в "Литературен фронт" с почти уводна статия, носеща знаменателното заглавие: "Цар и генерал или цар без генерал! " Тезата на академика беше, че за сметка на монарха, обрисуван твърде подробно, макар и дискусионно, във филма Заимов оставал недоразвит и дори блед като художествен образ... И добре, че отново Павел Вежинов беше човекът, който с целия си авторитет и талант даде достоен отговор на нападките на Т. Павлов чрез една чудесна и много задълбочена статия отново в "Литературен фронт". В нея той подчертаваше сериозните качества на нашия филм, чрез които по негово мнение нашето игрално кино вече окончателно се измъквало от дилетантщината си и влизало смело и категорично в сферата на професионализма.
Тази решителна и веща подкрепа сякаш сложи край на атаките, "Цар и генерал" тръгна с невероятен успех по екраните в страната, беше изпратен и на международния фестивал в Карлови Вари, където Наум Шопов получи наградата за най-добро актьорско постижение... Щастливият жребий не отмина и мен. Върху молбата ми за нова кола "Москвич 408" секретарят на ЦК на БКП Начо Папазов сложи знаменателния си параф: "Да се разреши! Другарят е сценарист на филма "Цар и генерал"!
