БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ И ФИРМИ НАМИРАТ ПАРТНЬОРИ В ЕВРОПА ЧРЕЗ CORDIS
Специализираните уеб-сайтове на Европейската комисия в Брюксел скъсяват физическите разстояния до столицата на Европейския съюз и поставят в еднаква информационна среда всички, които участват в конкуренцията за получаването на средства по програмите на ЕС.
Информационната служба за наука и технологии на Общността в Интернет CORDIS[1], www.cordis.lu предоставя информация на повече от 30 държави, които имат право да участват в Петата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации. Нейният бюджет от близо 15 милиарда евро (1998-2002 г.) е третият по големина бюджет на Общността след Общата селскостопанска политика и Структурните фондове.
Тези, които познават възможностите на сайта и умеят да се ползват от информацията в него, могат да реализират професионални и бизнеспостижения. Два български примера за това:
За по-малко от два месеца след представянето на своята експертиза и продукти в базата данни на CORDIS за търсенето на партньори, специалистите от Бизнес иновационен център ИЗОТ намират подходящ партньор за представителство в страни от Европейския съюз.
Изследователски екип от Института по обща и неорганична химия при БАН също регистрира успех с ползването на електронните услуги на CORDIS. Учените публикуват в CORDIS своята идея за научноизследователски проект по Петата рамкова програма. Партньори от четири държави откликват на предложението и екипът, сформиран по електронен път, представя своя проект пред Европейската комисия в Брюксел (септември 2000 г.).
CORDIS ЩЕ НАПРАВИ ПРЕДСТАВЯНЕ В БЪЛГАРИЯ НА 29 ЮНИ 2001 организирано от Европейския иновационен център и Центъра за популяризиране на информационното общество с подкрепата на Българската академия на науките, която е домакин на събитието.
В проявата, организирана със съдействието на делегацията на Европейската комисия в България, ще вземат участие учени и изследователи, представители на технологични фирми и бизнесорганизации, преподаватели от висшите училища. Тя ще бъде открита от представители на Европейския иновационен център, БАН и Министерство на образованието и науката, което е национален координатор за участието на България в Петата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Представители на българските академични и бизнессреди ще споделят своя досегашен опит и нови очаквания относно CORDIS.
Екип на CORDIS ще направи демонстрации на най-новите услуги, които предоставя сайтът за усилване технологичния потенциал на бизнеса и за директно включване в дискусиите в Брюксел относно изграждането на европейско изследователско пространство с активното участие на страните кандидатки.
За журналистите ще има специален технически брифинг и демонстрация на възможностите да черпят актуална информация от CORDIS за непосредствената си професионална работа.
Очакваме ви на 29 юни 2001 в Централната административна сграда на БАН, ул. "15 ноември" &numero; 1 (до сградата на Народното събрание).
Представянето на CORDIS започва от 9.00 часа, а техническият брифинг за журналисти е от 12.30 ч. За допълнителна информация:
ДЗИ отчете 15,5% ръст на приходите
СОФИЯ. Животозастрахователното дружество на ДЗИ отчете 15,5 на сто ръст на премийните си приходи към май 2001 в сравнение със същия период на миналата година, съобщиха вчера от държавния ни застраховател. Увеличението на премийните приходи на "ДЗИ-Общо застраховане" през същия период пък е 8,55 на сто.
Днес ДЗИ отбелязва своята 55-та годишнина. Държавният застрахователен институт е създаден на 27 юни 1946, когато е приет Законът за ДЗИ. Тогава всички съществуващи до този момент български и чуждестранни застрахователни дружества се обединяват в новата държавна структура.
Утре дружествата от група ДЗИ ще отбележат 55-годишнината с работна среща в Хисаря.
НАТО се отваря на изток
Сам по себе си фактът, че последната конференция на НАТО се състоя в унгарската столица Будапеща, вече символизира новите тенденции за разширяването на организацията. Унгария членува във военния съюз едва от две години. Междувременно Северноатлантическият съюз, в който вече влизат 19 страни, се превърна в притегателен център за голям брой държави от Централна и Източна Европа, които имат амбицията да се интегрират в НАТО. Независимо от желанията и домогванията на кандидатите обаче в Будапеща не се взеха решения по този въпрос. Защото интеграцията на Полша, Чехия и Унгария, приети през 1999г, все още не е приключила напълно.
Факт е, че приобщаването върви със забавени темпове, но в края на краищата алиансът, в рамките на който решенията се вземат с консенсус, трябва да запази своята политическа и военна дееспособност. Вече е решено, че на следващата редовна среща на върха през ноември 2002 г. в Прага ще бъдат поканени за членство нови държави. Атлантическия съюз показва недвусмислено желание да се отвори и за целта създаде разнообразни инструменти за сътрудничество. В тази връзка трябва да се споменат Съветът за евроатлантическо партньорство с общо 46 страни членки, програмата Партньорство замир със същия брой страни членки, Постоянният съвет НАТО - Русия и Комисията НАТО - Украйна.
От години насам обстановката в барутния погреб на Европа - Балканите, е една от важните теми, разглеждани на срещите на НАТО. Югославия наистина все още не е включена в нито една от формите на партньорство, но алиансът като цяло е доволен от развитието на събитията в Южна Сърбия.
Алиансът решава за второто разширяване
Съюзниците от НАТО имат срок от малко повече от година, за да решат кои държави от бившия източен лагер ще се присъдинят към алианса. Това изчакване е свързано по-скоро със сложните политически решения, които предстоят, отколкото с желанието на НАТО да изгради по-сигурна и безопасна Европа. Причината за това забавяне е, че НАТО все още се възстановява след приемането на Унгария, Чехия и Полша през 1999 и още не е готова да започне публичен дебат за новото си разширяване.
По време на срещата на външните министри на НАТО в Будапеща, американският държавен секретар Колин Пауъл се срещна със свои колеги от 10 източноевропейски държави, които искат да се присъединят към алианса. Той им заяви, че членството в НАТО е свързано с голяма отговорност. Кандидатките обаче настояват НАТО да ускори преговорите по разширяването и да назове поименно първите в списъка за присъединяване.
НАТО все още не се наема да съобщи нито датите за присъединяване, нито кои кандидатки ще бъдат приети. Унгария, Чехия и Полша бяха поканени в Мадрид през 1997, на форума превърнал се в сблъсък между САЩ и Франция. Американците наложиха вето на искането на Франция за приемане и на Румъния в първата група. След като тя беше приета, се разбра, че военните стандарти на Чехия, Унгария и Полша не съвпадат с тези на НАТО. Будапеща беше остро критикувана, че не изпълнява изискванията на алианса за използване на 1,8 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана.
Въпросът за разширяването предизвика и протестите на Русия, според която НАТО си присвоява бившите й съюзници. Алиансът определи тези обвинения като безпочвени, тъй като суверенните държави имат правото сами да си избират приятелите. Външните министри от НАТО потвърдиха, че ще приемат нови членки, но само демократични държави, които подсилват сигурността и стабилността на Европа.
Според представители на НАТО достигането до стандартите на НАТО на старите и неефективни военни структури на държавите от Източна Европа отнема повече време от очакваното и за разлика от ЕС НАТО все още няма официален списък от кандидатки. Според някои експерти само трите балтийски държави ще бъдат приети в алианса. Това създава остър политически проблем за Москва, тъй като трите републики бяха част от Съветския съюз. От друга страна, НАТО подчерта, че не счита Русия за противник, а по-скоро за съюзник, който сътрудничи в мироопазващите операции на Балканите и подкрепя инициативите на алианса за ограничаване разпространението на оръжия за масово унищожение.
НДС II пусна халосни и срещу лиценза за трети GSM оператор
СОФИЯ. В открито писмо до Министерския съвет НДС II изразява опасения от възможността кабинетът да одобри предложението на ДКД за издаване на трети GSМ лиценз на БТК, информира вчера БТА. Според царските икономисти това противоречало на някои основни принципи, залегнали в програмата на движението. Решението на ДКД би могло да бъде атакувано пред Европейската комисия по защита на конкуренцията, заплашват те. ДКД е независим регулатор и това, че е направила предложение до министрите, не представлява никаква драма, коментираха от комисията. Фактически това е само предложение, предстои процедурата за съгласуване, която е продължителна, успокоиха движението експерти от ДКД. Процедурата включва съгласувания със заинтересованите органи като министерствата на отбраната и на вътрешните работи, на транспорта и други. След това в едномесечен срок МС, който и да е той, ще реши дали да приеме предложението, казаха още от ДКД. В мотивите са взети предвид европейската и световната практики, където почти всички национални телекоми имат лицензи за мобилни оператори. Ние просто предлагаме, а не взимаме решения за даване на лицензи, уточниха от далекосъобщителната комисия.
С цел запазването на националния интерес и приемствеността при смяната на изпълнителната власт настояваме Министерският съвет да изчака и да остави това решение на бъдещия кабинет, се казва още в неподписания факс, разпространен до БТА и до другите медии.
ОДС и ДПС били вероятните коалиционни партньори на царското движение
СМОЛЯН. Най-вероятните коалиционни партньори на НДС II са ОДС и ДПС, заяви Георги Петканов, организационен секретар на движението и депутат от Смолян. До 2-3 дни ще започнат преговорите за коалиране и на 4 юли вече ще има яснота по въпроса, каза той и прогнозира, че до 20 юли вече ще има сформиран кабинет. През есента се очаквала регистрация на движението като партия.
Анна Томова-Синтова стана доктор хонорис кауза
Световноизвестната оперна прима Анна Томова-Синтова бе удостоена с почетната титла доктор хонорис кауза от Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Тя ще получи отличието си официално на 2 октомври, когато тя ще изпълни "Реквием" на Верди на старозагорска сцена. По-късно оперната звезда ще се включи със самостоятелен концерт и в тържествата по повод празника на града - 5 октомври.
Бакърджиев получи вот на доверие
СОФИЯ. Национална конференция на СДС трябва да има преди президентските избори. Около това мнение се обединиха късно вечерта в понеделник членовете на Областния съвет на СДС - София. Лидерът на столичната организация Евгений Бакърджиев и неговите заместници са получили доверие от участниците в заседанието. Според Бакърджиев основното в изказванията е било, че СДС не познава такова изборно поражение. Заместник-председателят на СДС - София, Антоан Николов, който е и член на НИС на партията, е призовал да се премахне страхът в СДС и да се върне доверието към синята организация. Според Евгений Бакърджиев единственият, който се е изказал в подкрепа на лидера на СДС Иван Костов, е бил Светослав Лучников.
Български летопис
27 юни 1850 - роден в Сопот Иван Вазов, народен поет, писателят, разгърнал и утвърдил всички жанрове в литературата, написал първия български роман "Под игото". През миналата година тържествено беше отбелязана 150-годишнината от рождението му. Пиететът към патриарха на българската литература не е намалял, новите поколения усвояват красотата на българската реч чрез Вазовата поезия и заобичват родината си и народа си чрез Вазовото творчество. В огромното си по обем литературно дело той разкрива въжделенията на предосвобожденската епоха, опиянението от свободата, както и покрусата от разпокъсването на българското отечество. Комунистите го определяха като шовинист заради това, че е пял за надеждите и борбите на народа ни за обединение. Хвалеха русофилството му, но забравяха да кажат, че когато улавя нечистите агресивни намерения на Русия, той се обявява срещу "освободителката".
27 юни 1879 - роден във Варна Атанас Кирчев, артист, един от строителите на българския професионален театър. Играл е в театър "Сълза и смях", където дебютира през 1901 в ролята на Фердинанд от "Коварство и любов" на Шилер, и в Народния театър от 1904 до 1912. Играл е Яго от "Отело" на Шекспир, Дявола от едноименната пиеса на Ф. Молнар, Хелмер от "Нора" на Ибсен и др. 27 юни 1886 - забранява се използването на руската сребърна рубла в пределите на Княжество България.
27 юни 1967 - умира проф. Георги Генов, специалист по междудържавно и международно право. Завършил е право в Софийския университет и е специализирал в Париж и Рим. Ректор на Софийския университет 1937-1938 г. Член на Радикалната партия. Един от редакторите на в. "Радикал". Автор на много научни трудове, голяма част от които са в ръкопис.
Верижна редакция
Става все по-интересно, почнаха да раздават и корони. "24 часа" къде сам, къде с помощта на "Шпигел" е разузнал, че "Русия обещавала корона на Симеон II". А, сега де. На мястото на царя бихме я карали по-осторожно с данайските дарове. Щото руската душа е променлива: току вземе, че отзове Батемберг, или току изчисти собственото си многолюдно императорско семейство. Но царят да му мисли и да гледа какво прави. Според "Труд" Н.В. го е ударил на конфиденциални срещи с главния прокурор. И щом като "Филчев царя видял, отлетял за Москва". Все тая Москва ярко пак тупти като сърце около царското движение. А иначе всички царски люде отричат московски връзки. Стоян Ганев се скъсва да убеждава "24 часа", че "няма нищо общо с КГБ. Тъстът му никога не бил работил за КГБ. Даже можел да покаже трудовата му книжка, защото той бил специалист по берилий". Апропо, последното май беше стратегически елемент за изработването на атомните бомби. Така че и да не е точно това учреждението, ще е някое от сродните. Пък и доколкото ни е известно, няма пряка "монархическа връзка" между берилий и берила, от който се правят диадемите на коронованите особи. Но нека повярваме на човека, представен на фотоколажа в "Сега" като "ангел небесен" - със снежнобели криле, но с черни очила. Нали иде "нов морал" и ангели, ангели са потребни... Докато на БСП пък й бил потребен "харизматичен лидер", горко се изповядва стратегът Лилов в "Труд". Явно не ще и не ще Първанов. Само дето не ще да каже какво й трябва на БСП. Щото ако разгърнем "Дума", всичко на партията си е на ред. Там "славеят неуморим/ все свойта песничка повтаря/ все ние си вървим/ все с тази песен за България", подпява Георги Струмски. И изведнъж - о, ужас... В левия вестник - статия "Първанов и четирийсетте разбойници". Затаяваме дъх и четем: "като един Али Баба лидерът си затуляше очите и се криеше в червената пещера, докато "разбойниците" деляха места по листи, бъдещи постове и облаги". Ау, това не може да бъде... Може, може, настоява "Дума" и призовава- "Първанов да се престраши да каже "Сезам, отвори се", преди разбойниците да са отмъкнали всичко". Престраши се, де, Първанов, страх лозе пази.
Взривиха бомба в пенсионерски клуб
ВРАЦА. Адска машина е гръмнала в пенсионерския клуб във врачанското с. Търнак в 2,10 ч., в понеделник. Самоделното взривно устройство било поставено на прозорец в коридора. Ударната вълна е разрушила металната рамка на прозореца, помляна е дървената облицовка на помещението и са избити две врати. В сградата се помещават фурната и шивашкият цех, съобщи кметът Йото Лалов. В петъчните вечери клубът се използва за дискотека. Според оперативни работници най-вероятно бомбата е заложена от конкуренти на двете момичета, наели клуба за дискотека, за да отбият младежката клиентела към заведение, което се намира на плувния басейн край селото. Местопроизшествието е посетено от служители на ДОТИ-София, РЗБОП-Враца и РПУ-Бяла Слатина.
Германия се очертава като нова, все още сдържана сила в Европа
На хоризонта се появява нов Европейски съюз - с повече от двайсет и четири държави, които ще имат обща валута, обща външна политика, собствени въоръжени сили и след години на колебание - нова, настъпателна Германия.
Некоректният политически въпрос сега е: дали Берлин, макар и неохотно, ще се превърне в шеф на тази Европа, амбиция, която не успя да осъществи с две световни войни? Може би. Но господството на един за друг означава водачество.
Френската дипломация дълго време бе начело на политическото и икономическо обединяване на Европа, за да се стигне до това, което днес се нарича Европейски съюз. Германия, която половин век страдаше от следвоенна резервираност и не желаеше да упражнява властта, която заслужава, както по численост на населението, така и по икономическа мощ, позволи на Франция да върти кормилото, докато тихомълком плащаше бензина.
"Франция отговаряше за идеите, Германия - за средствата, а Италия - за гъвкавостта на структурата", каза Фриц Болкестейн, комисарят на ЕС, отговарящ за вътрешния пазар.
Заяви го на срещата на високо равнище на съюза през декември м.г. Когато се съгласи да има същото право на глас като Франция, Великобритания и Италия при вземането на решения в ЕС, Германия направи отстъпка на Франция, но може би за последен път. Гледайки в перспектива, Германия извоюва обещанието да има 99 места в разширения Европейски парламент, докато Франция, Великобритания и Италия ще имат по 72.
Посланието е ясно: започнала е ерата на Германия.
Цифрите доказват, че възходът на Германия е очевиден. Тя има население от 82 милиона, 23 милиона повече от Франция. Германия произвежда 24 процента от БВП на ЕС, а Франция - 16 процента. Географски е по-малка от Франция, но е в средата на Централна Европа.
Сега германският канцлер Герхард Шрьодер предлага да се предефинират пълномощията в ЕС, като се създаде по-силна изпълнителна власт, Съюзът да има избираем президент и да се укрепи Европейският парламент.
Пробудената германска настъпателност си проличава в различията, които Германия има с Франция и Италия по въпроса за облика на Съюза след разширяването му към бившата комунистическа Източна Европа.
Германия и Италия, които през ХIХ век са били федерации на отделни държави, искат да се върви към нещо, което да наподобява Съединени щати в Европа - с конституция и декларация за правата на човека. Франция и Великобритания, които от векове са централизирани държави, се опасяват от създаването на европейска свръхдържава.
Новите германски лидери не са настъпателни и не подчертават важността на страната си, но не се и притесняват от властта. Днес Германия е силна демокрация, водена от поколение, което не е преживяло Втората световна война, от лидери, които не страдат от чувството за вина, заради което германците дълго време не се решаваха да се възползват от политическите шансове. "Това поколение е по-слабо свързано с миналото", каза Хавиер Солана, отговарящ в ЕС за външната политика и сигурността. "Това поколение е сега на власт в Германия. То... иска да играе полагащата му се роля в Европа, роля, която е абсолютно демократична."
Трябва ли възраждаща се Германия да буди тревога? Някои по-възрастни европейци все още мислят, че трябва. Жан-Пиер Шевенман, бивш вътрешен министър на Франция, каза миналата година за Германия: "Дълбоко в себе си тя все още мечтае за Свещената римска империя. Не се е излекувала от някогашното си дерайлиране към нацизма. " Но думите му предизвикаха скандал във Франция и на Шевенман му се наложи да се извини.
За по-младото поколение войните в Европа са само история.
Мнозина европейци обаче смятат, че Германия все още не желае да бъде лидер. "Съмнявам се, че Германия ще бърза да подчертае икономическата и географската си сила", смята Акиле Албонети, един от главните редактори на "Афари естери", италианско списание за външна политика.
Въпреки това с очакваното разширяване на ЕС през следващите десет години от 15 на 27 страни-членки центърът на тежестта в Европа се измества на изток, към бившия комунистически блок, където Германия е един от най-големите инвеститори. "Германия е много по-чувствителна към нуждите на централноевропейските страни", смята Михай Фулоп, унгарски учен, който в момента преподава в Института за политически проучвания в Париж.
Това, че Германия не бърза да поеме открито ролята на лидер, е "много добре за нея, а също и за Централна Европа. Това е добре и за французите, които могат да продължават да поддържат илюзия за лидерство", казва Фулоп.
И все пак излязоха наяве прикривани досега фундаментални различия. В реч, която разтърси някои от съседите на Берлин, германският външен министър Йошка Фишер говори миналата година за "преминаване от Съюза като алианс на държави към европейска федерация с напълно пълноправен парламент".
Президентът Жак Ширак отвърна с послание до германския парламент: "Нито вие, нито ние работим за създаване на европейска свръхдържава, която да замени националните ни държави и да сложи край на тях като на двигатели на международните дела."
Френско-германската машина създаде от катастрофата на Втората световна война Европейския съюз. Но сега тя тегли в различни посоки. "Машината се промени, защото има нов замисъл каква да бъде тя - казва Роберт Аспеслаг от холандския институт "Клингендел" - И според този замисъл Германия е по-важна от Франция. " (БТА)
Дефицитът по текущата сметка намалява
СОФИЯ. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари-април 2001 е 237,1 млн. долара, съобщиха вчера от БНБ. Това е със 145,9 млн. долара по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Съотношението на дефицита по текущата сметка към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната пък е 1,8 на сто.
Преките инвестиции в България през първите четири месеца на 2001 са за 194,4 млн. долара, което е с 39,9 млн. долара повече в сравнение със същия период на 2000.
Търговското салдо е отрицателно с 386,7 млн. долара, което е с 2,9% от БВП. Този резултат е бил с 36,4 млн. долара по-добър от същия период на миналата година. През април износът на България е бил за 372 млн. долара, което е с 16,6 млн. долара повече в сравнение със същия месец на миналата година. В същото време вносът е нараснал спрямо април 2000 със 118,4 млн. долара до 521,2 млн. долара.
За първите четири месеца на 2001 износът на България е по-висок със 180,2 млн. долара спрямо същия период на 2000, а в същото време вносът е с 216,6 млн. долара повече.
В областта на услугите търговското салдо за първите четири месеца на годината е положително - 161,2 млн. долара. Само от туристическите услуги положителният резултат е 64,9 млн. долара при 60,2 млн. долара за първите четири месеца на 2000.
Документ
I. НС на СДС оценява политиката, водена от СДС в коалиция ОДС, като полезна и необходима на България.
II. НС на СДС оценява оставката на Иван Костов като председател на СДС като морално-политически акт.
1. НС на СДС избира за председател на СДС г-жа Екатерина Михайлова.
2. НС на СДС избира за главен секретар на СДС г-н Пламен Иванов.
3. НС на СДС избира за член на НИС на СДС г-н Иван Костов.
4. НС на СДС предлага на ПГ на СДС за неин председател г-жа Надежда Михайлова.
5. НС на СДС препоръчва дискусия в СДС относно изборните резултати и за възстановяване на доверието към СДС.
6. НС на СДС уважава готовността на членовете на НИС да поемат своята отговорност и ги задължава да продължат работата си в съответствие с решенията на ХII национална конференция на СДС за осъществяване целите и задачите на партията в новата обществено-политическа обстановка.
Доц. Пламен Панайотов оглавява парламентарната група на НДС II
СОФИЯ. Доц. Пламен Панайотов оглави парламентарната група на НДС II. Той бе избран единодушно за водач на жълтите след продължило повече от 5 часа работно заседание на движението в понеделник вечерта.
Заместници на Панайотов ще бъдат Весела Драганова, Снежана Гроздилова, Владимир Дончев и Веселин Близнаков.
Другият кандидат за председателския пост - Емил Кошлуков, напусна зала 8 на НДК видимо недоволен. Той избяга от чакащите журналисти, като пророни само, че щял да е по-полезен по друг начин и затова не е включен в ръководството на ПГ. Според присъствали на сбирката царските депутати били разделени на два лагера - едните за Панайотов, другите, подкрепящи Кошлуков. Водели се бурни дебати кой да оглави групата, а на прекъсването на срещата лично Любка Качакова увещавала Кошлуков да направи отвод на кандидатурата си, за да може председателят да бъде избран единодушно.
До идната сряда ще е готова и групата на НДС II за преговори с коалиционните партньори. За същия ден е насрочена и поредната среща на царските депутати, а ден по-късно - на 5 юли, те ще влязат и на първото заседание на 39-ото народно събрание.
Завчера НДС II прие правилника за работа на ПГ, който съдържа 45 точки. Беше взето и решението парламентаристите от движението да не участват в управителни съвети на търговски дружества и в контролни органи на нестопански организации. Щели да преживяват единствено от депутатската заплата.
Държавата била управлявана от 121 ченгета след 1989 година
Комисията по досиетата, ръководена от бившия депутат в 38-то Народно събрание Методи Андреев, разпространи вчера доклад, визиращ 44-ма министри, бивши щатни сътрудници на ДС, управлявали България след 1989 г. За 121 членове на изпълнителната власт - министри, заместник-министри и висши държавни служители има данни, че са сътрудничели на бившата ДС и на бившето Разузнавателно управление (РУ) на Генералния щаб. Но безспорни доказателства има само за 44-ма агенти. За други 43-ма липсват лични работни дела. Те само са картотекирани. За 23-ма от общия брой на ченгетата има документи, които не са безспорни доказателства за сътрудничество. За останалите 11 души спецслужбите са представили пред комисията мотивирани доклади да не се разкриват имената им. Имената на двамата премиери няма да се огласят, тъй като липсват безспорни доказателства за връзките им с ДС.
В правителството на Андрей Луканов:
Любен Стоянов Гоцев - министър на вътрешните работи. Бил е щатен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 16.VI.61 г. до 10.IV.90 г. Има кадрово дело.
Петър Георгиев Башикаров - министър на външно-икономическите връзки. Щатен сътрудник от 05.IV.65 г. до 31. 12. 79 г. Има кадрово дело.
Заместник-министри:
Георги Манолов Хаджиков (външноикономически връзки). Щатен от I ГУ-ДС.
Любомир Кръстев Драганов (земеделие и хранителна промишленост). Нещатен сътрудник - ДС, Плевен, отделение 01.
Михаил Иванов Трифонов (земеделие и хранителна промишленост). Нещатен от II ГУ-ДС, направление "И", 10-ДС.
Тодор Кръстев Василив - (култура). Нещатен от отдел "Задгранични паспорти":
В правителството на Димитър Попов :
Заместник-министри:
Боян Иванов Пенков (наука и висше образование). Нещатен от II ГУ-ДС, 03,04,01,02-ДС.
Мариана Манова Тодорова (външноикономически връзки). Нещатен сътрудник от II ГУ, 08,04-ДС,
В правителството на Филип Димитров:
Александър Александров Сталийски - министър на отбраната . Нещатен сътрудник. Има собственоръчно написани декларации и агентурни сведения за настроенията и за поведението на български граждани. Работил по линията на засегнати от Народния съд.
Зам.-министри:
Боян Славчев Скопаков (култура). Нещатен от IIГУ,06,03,08-ДС.
Кирил Върбанов Садонков (транспорт). Нещатен от II ГУ, направление "И", 11-ДС
В правителството на Любен Беров:
Валентин Георгиев Александров - министър на отбраната от 30.12.92 до 17.10.1974 г. Нещатен сътрудник на Второ главно управление 0305 - ДС от 1976 9о 1987 г. Под псевдоним Александров има собственоръчно написани агентурни сведения.
Георги Иванов Танев - министър на земеделието през същия период. Нещатен сътрудник към управление 05-ДС от 1980 до 1990 г. От него има собственоръчно написана декларация за сътрудничество.
Заместник-министри:
Иван Асенов Филипов (околна среда). Нещатен. I ГУ.
Христо Тодоров Гергински (здравеопазване). Нещатен на СГУ-06,04-ДС.
В правителството на Ренета Инджова (17.10.1994 г. до 26.01.1995 г.):
Витко Илиев Еленков - министър на промишлеността. Нещатен сътрудник на II главно управление на ДС, 02, 01, 04, 06 - ДС от 1967 до 1989 г. Псевдоним Лъчезар. Има собственоръчно написани агентурни сведения и документ за получени възнаграждения.
Чавдар Велков Червенков - министър на вътрешните работи. Щатен сътрпудник на РУ на ГЩ от 1971 до 1990 г. Има кадрово дело.
Заместник-министри:
Васил Иванов Байчев (външни работи). Нещатен от I ГУ-ДС.
Иван Манев Белчев (търговия). Нещатен от II ГУ-ДС.
В правителството на Жан Виденов:
Румен Василев Гечев - вицепремиер и министър на икономическото радвитие. Нещатен сътрудник от I ГУ-ДС от 20. 05. 1987 г. Има собственоръчно написани агентурни сведения.
Васил Димитров Чичибаба - министър на земеделието. Нещатен сътрудник от ОУ на МВР - София, РУ-МВР Сливница,-ДС, НСЗК от 1972 до 1990. Има собственоръчно написани агентурни сведения.
Илчо Иванов Димитров - министър на образованието, науката и технологиите. Нещатен сътрудник на I главно управление на ДС от 10.12.1971 до 20.11. 1986 г. Има собственоръчно написани доноси.
Любомир Петров Дачев - министър на промишлеността. Нещатен сътрудник от II гл. управление - 10,01 на ДС от 75-та до 90-та г. Заместник-министри:
Борислав Живков Георгиев (търговия и външноикономическо сътрудничество). щатен на I ГУ-ДС.
Митьо Петров Виделов (териториално развитие и строителство). Нещатен на I ГУ-ДС.
Владимир Марков Кърпачев (териториално развитие и строителството). Нещатен, I ГУ-ДС.
Иван Василев Йорданов (образование, наука и технологии). Нещатен от 05,05-ДС,03,03-ДС.
Петър Василев Стефанов (търговия и външноикономическо сътрудничество). Щатен на I ГУ-ДС.
Димитър Илиев Митков (отбрана). Щатен на РУ на Генералния щаб.
В правителството на Стефан Софиянски
Заместник-министри:
Воля Димитров Русев (култура). Нещатен от I ГУ-ДС.
Хасан Али Хасан (земеделие и хранителна промишленост). Нещатен на V ДС.
В правителството на Иван Костов
Заместник-министър на търговията и туризма - Румен Иванов Драганов - нещатен, II ГУ.
Други :
Константин Тодоров Русинов - председател на Комитета по енергетика. Нещатен сътрудник от I ГУ - ДС от 04.09.66 до 19.09.1972 г. Има собственоръчни агунтурни сведения.
Никита Георгиев Шервашидзе - зам.-председател на Комисията по енергетиката. Нещатен сътрудник на II ГУ ,06 ,02-ДС.
Владимир Иванов Жеглов - съветник на председателя на МС. Нещатен на I ГУ-ДС от 16 01. 1989 г. до 25.04.1991 г. Собственоръчно написана декларация.
Калин Траянов Митрев - изпълнителен директор на Център за масова приватизация. Нещатен сътрудник на I ГУ-ДС от 26 .о8. 1980-16.12.1985 г. Има собственоръчно написани агентурни сведения.
Красимир Василев Райдовски - началник-отдел "Пресслужба" в правителството на Виденов. Щатен сътрудник на I ГУ-ДС от 30.10.1968 г. Уволнен от Националната разузнавателна служба. Има кадрово дело.
Румен Славейков Сербезов - главен съветник на председателя на МС. Нещатен сътрудник на I ГУ-ДС от 20.01.1966 до 24.09. 1971 г. Има собственоръчно написани агентурни сведения.
Стефан Кирилов Добрев - председател на ВАК. Нещатен сътрудник на отдел I - Дирекция Държавна сигурност, управление 03,02-ДС от 1950-1959. Псевдоним Проданов. Собственоръчно написана декларация и агентурни сведения.
Васил Ангелов Велев - заместник-председател на Комитета по туризма. Нещатен на I ГУ-ДС.
Кирил Любенов Боянов - председател на комитета по туризма. Нещатен от III-о управление на ДС.
Антон Дончев Баръмов - съветник в група "Външна политика" на МС. Нещатен в I ГУ-ДС.
Иван Ангелов Златанов - помощник в кабинета на председателя на МС. Нещатен, от I ГУ-ДС.
Стою Дулев Стоев - старши съветник в кабинета на председателя на МС. Нещатен на I ГУ-ДС.
Екатерина Михайлова е новият лидер на СДС
СОФИЯ. Екатерина Михайлова бе избрана вчера от Националния съвет на СДС за председател на партията, след като досегашният лидер на сините Иван Костов подаде оставка петнайсетина минути след началото на заседанието. По предложение на Михайлова Костов бе преизбран за член на НИС. Главен секретар на партията стана Пламен Иванов, а зам.-председателят на СДС Надежда Михайлова бе предложена да оглави парламентарната група. Извънредна национална конференция няма да бъде свикана. В телефонен разговор вчера следобед президентът Петър Стоянов е благодарил на Иван Костов за всичко, което Съюзът на демократичните сили под негово ръководство е направил за страната през последните четири години. Държавният глава е пожелал на Екатерина Михайлова успешна и последователна политика в интерес на България, информираха от прессекретариата "Дондуков" 2.
Екатерина Михайлова е петият лидер на СДС
Бившият председател на ПГ на СДС в 38-ото НС и досегашен главен секретар на сините Екатерина Михайлова е петият лидер и първата дама, който ще ръководи синята партия от създаването й през 1989 г. На 7 декември 1989 г. Желю Желев е избран за председател на Националния координационен съвет на новосъздадения Съюз на демократичните сили. Той оглавява организацията до 1 август следващата година, когато Великото Народно събрание го избира за президент на републиката.
Същия ден НКС издига за втори лидер на СДС Петър Берон. След студентските и синдикалните протести срещу правителството на Андрей Луканов през ноември 1990 г. Берон е обвинен, че е доносник на бившата ДС и има досие. На 4 декември Петър Берон подава оставка като председател на НКС. На 11 декември на негово място е избран Филип Димитров. На 21 декември 1993 г. Филип Димитров е преизбран за лидер на сините, като печели пред другия кандидат Стефан Савов с 11:4 гласа. На 28 декември 1994 Филип Димитров подава оставка като председател на НКС на СДС след поражението на парламентарния вот на 18 декември, спечелен от БСП. На негово място застава Иван Костов. По време на седмата национална конференция на СДС от 29 до 30 април 1995 г. Костов става първият лидер на организацията, избран пряко от делегатите на форума. Костов е преизбран за председател на новосъздадената (от него) партия СДС на осмата национална конференция на сините проведена на 15-16 февруари 1997 г. Екатерина Михайлова е родена на 24. Х.1956 г., в Пазарджик. Юристка по образование, адвокат по професия. Заместник-председател на Обединения християндемократически център (ОХДЦ) - организация, член на СДС. Михайлова оглави ОХДЦ през 1995 г. след избирането на Стефан Софиянски за кмет на столицата. Депутат е в 36-ото и 37-ото НС, където е и зам. председател на ПГ на СДС. В 38-ото НС е председател на парламентарната група на СДС. На 31 октомври миналата година е избрана за главен секретар на синята партия на мястото на Христо Бисеров. В предизборната кампания водеше кандидатдепутатските листи на СДС в Благоевград и Пазарджик. В 39-ото НС ще бъде народен представител от Пазарджик.
Екипът на Симеон не иска да даваме летища на НАТО
СОФИЯ. НДС II настоя вчера в изявление до медиите Министерството на отбраната да преоцени действията си по сделката за преоборудване по натовски стандарти на двете военни летища Крумово и Граф Игнатиево. Царските експерти по национална сигурност и външна политика се тревожели, че конкурсът се огранизира в последния момент, което може да принуди големи американски и английски инвеститори да се оттеглят след купуването на тръжните книжа. До времето на учението на НАТО "Кооператив кий '2001" през есента не било възможно да се подготви качествен проект, да се монтира оборудването, да се направят проверки и изпитания. Не е необходимо да се харчат милиони левове, тъй като САЩ са предложили военна техника в мобилен вариант за нуждите на маневрите, твърдят Соломон Паси и Николай Василев.
От своя страна министърът на отбраната Бойко Ноев изпрати писмо до лидера на коалицията Симеон Сакскобургготски. В него той изразява тревогата от това, че непълна, едностранна и вероятно тенденциозна информация може да стане причина за погрешни изводи.
За да се разсеят всякакви съмнения относно намеренията на МО и ГЩ в областта на модернизацията и постигането в най-кратки срокове на целите на съвместимостта с НАТО, министър Ноев заявява готовност в най-скоро време Соломон Паси и Николай Василев, както и членове на техните екипи да посетят МО. Екипите на военното ведомство, които работят по тези въпроси, са готови да им дадат изчерпателна информация брифинг по всички нормативни, организационни, технически и финансови аспекти на проектите за модернизация, които са в ход от няколко месеца.В писмото си министър Ноев предлага срещата да стане в Министерството на отбраната още днес следобед. От НДС II вчера не дадоха отговор дали са съгласни.
Заловиха измамница, обещавала работа в чужбина
СОФИЯ. Криминалисти от столичното Пето РПУ щракнаха белезници около китките на 45-годишната Копренка Л., която с обещания за работа в Германия измъквала от наивници солидни суми, съобщи СДВР. Задържаната набирала клиентите си с помощта на две съучастнички. Те омайвали желаещите да заминат в странство с обещания за щедро заплащане, а за по-голяма тежест на офертата ги канели в добре обзаведения офис на посредническата фирма "КИВ - ИНТЕРНЕШЪНАЛ". Там клиентите били поемани от управителката на дружеството Копренка, която прибирала парите и после умело успявала да се укрие от измамените. Историята започнала да се разплита, след като четирима от излъганите подали жалби срещу мошеничката в СДВР. Криминалистит, натоварени със случая, издирили и задържали Копренка и съчастничките й.
Започва укрепването на свлачището в Кабакум
ВАРНА. На 7 юли софийската "Газстроймонтаж" АД започва работа по укрепването на свлачището в местността Кабакум край Варна, информира изпълнителният директор на фирмата Красимир Попов. В морския град се проведе първата работна среща между представителите на дружеството, ВиК, Енергоснабдяване, Геозащита, дирекция "Национален строителен надзор" и община Варна. На нея беше уточнено взаимодействието между институциите и бяха набелязани конкретните стъпки за бъдещата съвместна работа. За целта е изработен проект на стойност 6 милиона евро, финансиран от Европейската инвестиционна банка. Укрепването на свлачището в Кабакум ще продължи две години при спазване на българските и международните стандарти на строителство. Надзор върху него ще упражнява фирма "Контрол 21", избрана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След приключването на обекта земите в района ще бъдат върнати на собствениците им, които ще могат отново да ги застрояват. За изпълнителните работи чрез бюрото по труда във Варна ще бъдат наети близо 300 души. "Газстроймонтаж" е спечелила търга в консорциум с "Пътстройинженеринг" - Стара Загора и "Ирри Линднер интернешънъл" АД след проведена през миналата година преквалификация. На 7 юни 2001 г. в МРРБ бе подписан договор с Европейската инвестиционна банка за възлагане укрепването на свлачищата край Варна. Изпълнението на обекта, разположен на площ от 35 хектара, включва работа по ландшафта, изкопни дейности, транспортиране на материали, пробиване на хоризонтални дренажи, изграждане на пътна мрежа и насипи. В инфраструктурата на района ще има още помпена станция за отпадни води, генератор, водопроводна мрежа, телефони и улично осветление.
Изпращаме святата Лика Янко
В картините й няма природа: няма пейзажи, няма дървета, няма цветя... Отдавна няма и портрети. Тя се интересува само от абстрактния мир на човека, от вечните проблеми на света. Един нажежен до бяло размисъл върху живота и смъртта, върху любовта, свободата, върху стремежа към щастие и преди всичко към Космоса и Бога. Преди да бъде художник, Лика Янко е философ, защото не само търси истината, но показва пътя към нея чрез смирението, добротата и вярата в Христа. Именно това начало предопределя и нейния невероятен стил - средствата, неповторимия й колаж.
Творчеството на Лика е полифонично. Така, както Бахтин определя полифонизма в работата на Достоевски, а именно като удивителна способност да се превъплъщава във всеки от своите герои. По същия начин и тя, когато рисува деца, се превръща в дете и рисува света с неговите чисти и наивни очи; когато рисува любовта, предава по съвършено различен начин чувствата и мислите на мъжа и на жената; когато рисува морето, то е морето на рибаря, на неговата сила и всеотдайност. Лика не предава своето виждане за света, а светът такъв, какъвто е за нейните герои: деца, влюбени, рибари, клоуни, самотници, молещи се и т.н. И това не е тяхното сетивно виждане, а това, което, както казва Егзюпери, "се вижда само от сърцето". Лика разкрива като екстрасенс вътрешната страна на света и преди всичко на човека.
За нея красотата не е в изображението или формата, а в нравствения закон, в божественото у човека. В този смисъл нейната живопис не е нито наивна, нито примитивна. Тя може да нарисува академично всичко (вижте картините от първия й период). Но за изключително психологическите й сюжети това не е нужно. И тъкмо в това е новаторството - и в рисунъка, и в символите, в използването на въженца, мрежи, камъни, огледала и др. наравно с боите.
Едно от големите прозрения на Лика е белият цвят. Не само защото това е "богът на цветовете", а защото човешкият дух е отвъд цветовете. Не е ли бяла човешката самота, не са ли бели спомените, не е ли бяла смъртта? И не е ли това едно от най-великите й откровения, че душите на праведните живеят вечно в една божествена сияйна светлина.
Лика Янко ни бе изпратена от Бога и нека се преклоним пред нейния свят живот, пред огромното й и неповторимо творческо дело!
Ст. н.с. Кремена ЗОТОВА
Поклонението пред тленните останки на ЛИКА ЯНКО ще бъде днес от 10.00 ч. в ритуалната зала на погребалната агенция "Мира", съобщиха близки на художничката. Опелото ще бъде от 11 ч. в параклиса на същата агенция.
Изтезанията по света все още не са само кошмарен сън
На 25 юни в Евро-българския културен център беше официално представена книгата "Животът не е сън: аспекти на рехабилитацията на второто поколение". Повод е 26 юни - Международният ден на ООН в подкрепа на жертвите на изтезания. Инициатор на проявата е Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ. Това е неправителствена организация с идеална цел. Член е на Балканската мрежа за превенция на изтезанията и рехабилитация на жертви и на Международния рехабилитационен съвет за жертви на изтезания. Центърът предоставя медицинска рехабилитация на жертви на комунистическия режим в България и на бежанци и работи в областта на превенция на изтезанията.
Веселка Макаринова, председателка на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезания АСЕТ :
Изтезанията са едно от най-свирепите нарушения на правата на човека. Тазгодишният акцент на нашата кампания, която за пръв път провеждаме по-широко, е издаването на тази книга. "Животът не е сън: аспекти на рехабилитацията на второто поколение" се обръща към същината на проблема вътре в нашата страна. Защото животът на много хора у нас все още е повлиян от извършваните в близкото минало репресии. За съжаление те имат последици само върху самите жертви. Твърде често слагат тягостен отпечатък и върху техни близки, които са не по-малко травматизирани и трудно преодоляват зловещите преживявания на свои роднини. Тази книга е насочена към синовете и дъщерите на пострадалите, но се старае да отговори и на въпроса защо се е стигнало дотам да има жертви и палачи. Точно колкото е вярно, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина, е вярно и това, че една истина не престава да бъде истина, дори и да не е била изричана нито веднъж. Премълчаването на този проблем не е решение, то само прави по-протяжен и болезнен процеса на оздравяване на самите потърпевши и на обществото като цяло.
Петко Огойски, член на СБП и на СБЖ, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите; депутат в VII Велико народно събрание. Репресиран от комунистическата власт заради земеделските му убеждения, лежал в затворите във Видин, Лом, Плевен, Шумен, както и в лагерите Белене-1 и Белене-2:
Появата на тази книга е безспорно постижение. Защото след рухването на болшевишката власт, която десетилетия наред вършеше мащабни репресии, се оказа, че репресираните, които са немалка част от българския народ - 160 000 души са били затворени по лагери, изключвани, изселвани, прогонвани в чужбина - заедно със семействата си правят близо един милион пострадали. Оказа се, че 10-12 години след рухването на тоталитарната власт те са все още незнайни, непризнати, неприласкани. Опитал съм се да направя резюме на същината на издевателствата, на това, което сме вършили като народ помежду си и не трябва никога вече да повтаряме. АСЕТ заслужава специално признание и похвала, защото само той проявява към страдалците грижа и им помага да получат лекарства. Години наред тези, които са на власт в България, използваха привилегированото си положение, за да наказват противниците си и да си отмъщават. Така веригата от причини и следствия достигна до наши дни. Едва след 10 ноември ние, репресираните, сложихме край на тази позорна практика на отмъщения и наказания. Не съвсем умишлено оставихме ненаказани своите палачи, защото държахме всичко да става по съдебен път, а не както е било правено след 9. IХ - без съд и присъда. Но палачите останаха ненаказани и от съда и продължават да си получават големите пенсии - 160-170 лева, в сравнение с нашите символични 47 левчета. Тези хора получават пенсия за положения от тях труд - да измъчват инакомислещите си сънародници. Моят призив е оттук нататък всеки, както казва бай Йосиф Петров, да доказва своята правота чрез изборната бюлетина, а не с карабината.
Евгений Генчев, психиатър, психотерапевт, главен експерт на АСЕТ, преподавател по психодрама и съпредседател на Института за обучение по психодрама "Психотерапия 2000":
Аз разглеждам в книгата конкретен случай с дъщерята на човек, който е бил в Белене. Едва след 10 ноември жената научава този факт от биографията на баща си. Тази истинска история е много показателна с това как животът на човек, който никога не си е представял, че може да има нещо общо с извършваните репресии и техните жертви, се оказва съществено повлиян от репресиите, които е изпитал негов най-близък. Психологическите механизми са твърде сложни и за разбиране, и за представяне. Важно е да помним, че изтезанията не свършват със смъртта на жертвата и евентуално на палача й. Естествено репресиите и изтезанията силно са ограничили възможността на жертвите да имат поколение - животът им е бил съсипан, те са трайно травматизирани и физически, и психологически. Все пак обаче някои от жертвите са създали деца и немалка част от това второ поколение също е обременено от страданията на родителите си. С тази книга се опитваме да провокираме дебати в обществото, тъй като последиците ще се проявяват и в бъдеще. Защото в световната научна литература се изтъква, че дори и в третото поколение понякога има белези на травма. Трябва ясно да се осъзнае, че за изтезанията няма нито давност, нито безнаказаност. И че обществото дължи на пострадалите както признание, уважение и съчувствие, така и материална компенсация. Дори и тези, които нямат пряко участие в изтезанията и формите на репресия, трябва да са наясно, че и те носят известна вина, понеже не са направили опит да предотвратят тези човешки трагедии. Характерно е, че и самите жертви често развиват чувство за вина. Всичко това обуславя сложността на проблема, който продължава да бъде актуален. Истината е, че и днес има доста хора, които смятат, че телесното наказание, приложено върху престъпник, не е толкова лошо нещо. Обществото се опитва да загърби и необходимостта от наказание на все още живите палачи, но все не може.
Мимоза Димитрова, психолог с интереси в психоаналитичната терапия, експерт вЦентър АСЕТ:
Фокус на нашата работа е третирането на последиците от изтезанията. Нашият подход не е да изтъкнем, че такива хора страдат много повече от депресии и тревожностни разстройства. Подходът ни е по-скоро субективен. Интересуват ни конкретни случаи, които да бъдат анализирани в колкото е възможно по-голяма дълбочина. Затова тази книга, малко неочаквано за някои читатели, е доста поетична. Какво имам предвид: заглавието е цитат от италианския поет Салваторе Куазимодо. Диалектиката на страданието е много трудно да бъде изразена само на психологически език.
Изтезание е умишленото причиняване на силна физическа или психологическа болка или страдание със специфична цел: за получаване на информация или признание, за наказание, отмъщение, за всяване на страх и ужас сред населението. Стремежът не е физическото убийство, а да бъде сломена личността на жертвата. Използваните по целия свят техники са много сходни, защото се прилагат за максимално удължаване на болката и страха, по възможност без да бъдат оставяни физически белези.
Последствията от изтезанията са физически, психологически и социални. Жертвите могат да страдат от мъчителни повтарящи се спомени, нахлуващи мисли, тежка тревожност, безсъние, кошмари, депресия, бели петна в паметта, срив в семейните и социалните взаимоотношения. Често чувстват вина и срам. Това са нормални човешки реакции на ненормални и нечовешки ситуации. Жертвите не страдат сами, влияят и на семействата и приятелите си. Обществото също е засегнато, защото изтезанието е силно оръжие срещу всяка демокрация.
Първите центрове за рехабилитация на жертви на изтезания възникват в средата на 80-те години. Днес те са вече около 200, един от които е АСЕТ. По данни на ООН от 2000 г. изтезанието се прилага в около 100 от всички 189 страни - членки на световната организация. Конвенцията на ООН против изтезанията влиза в сила на 26 юни 1987. Това е едно от най-малко ратифицираните основни международни споразумения за правата на човека (към 17.IV.2001 са го ратифицирали 123 държави, а 70 не са). В много страни с репресивни режими преходът към демокрация протича при подмяна на справедливостта с безнаказаност като средство за постигане на помирение и за избягване на противопоставянето с бившата силова държава в името на социалния мир. Безнаказаността обаче прекъсва нормалния процес на оздравяване на жертвите и процеса на социалната компенсация, удължава психологическите последици за обществото като цяло.
Костов призова за доверие към новия председател
СОФИЯ. Мотивът ми е един и е много прост - в момента аз не съм полезен на Съюза на демократичните сили като председател на партията. Това заяви вчера бившият вече лидер на СДС Иван Костов на пресконференция след Националния съвет на организацията. Изхождайки преди всичко от свои собствени съображения, си подадох оставката. Нямам намерение да споделям тези съображения надълго и нашироко, допълни Костов. Искам да помоля всички привърженици на СДС и неговите членове - тези, които ни вярват и гласуват за нас, да дадат пълното си доверие на новия председател, на главния секретар и на цялото ръководство, за да можем да изправим заедно на крака Съюза на демократичните сили. Цялото доверие, което има към мен, да отиде към новия председател, призова Костов. С решение на вчерашния форум той бе преутвърден за член на Националния изпълнителен съвет на партията. Ще уточним ресора, за който ще отговаря Иван Костов, заяви в отговор на журналистически въпрос новият лидер Екатерина Михайлова. Като преизбрахме Иван Костов за член на НИС, потвърдихме приемствеността на неговата политика, подчерта Светослав Лучников. Убеден съм, че това ще бъде полезно не само за СДС, но и за България, допълни той.
Надежда Михайлова: Необходим е и анализ по места
Темата за отговорността е най-важната за една партия, която иска да има бъдеще. Тя винаги е свързана с това дали един човек може да се превърне в изкупителна жертва на цялата вина, или трябва да се направи анализ и всеки трябва да обърне самокритичен поглед към себе си и да види той с какво е допринесъл за един или друг резултат и какво не е успял да направи. Именно заради това беше и желанието да бъде провокиран дебат по места с участието на водачите на листи. Това, че Иван Костов подаде оставка, е негов личен морален жест. Аз потвърдих също като член на НИС, че съм готова да подам оставка, както и всеки един от НИС. Но за да може това да стане, трябва да се направи и анализът по места за местните лидери. Комунизация означава да се търси отговорността от един единствен човек. СДС е колективен орган и всички решения, които са взимани в него, са на национална конференция, НС и НИС. Те не са еднолични решения на Иван Костов.
Къде свършва Старият континент?
Какви са границите на Европейския съюз? В момента на продължаващи дебати за разширяването тези въпроси са в центъра на вниманието на Съюза. Защото отвъд един географски и исторически аспект границите на Европа имат също политическо и стратегическо измерение. Всъщност Европа - център на модернизация, е известна като място, където се срещат едно пространство и един демократичен проект.
В предишните си фази разширяването не бе замислено в своето териториално измерение - това не бе нито необходимо, нито възможно. Ставаше дума за непрекъснат процес на еволюция. Ако оттук нататък този процес се трансформира в самоподдържащ се, поради самия си успех и привлекателност несигурността на окончателните граници се превръща във фактор на изпитания, в случай че общата архитектура не е очертана паралелно. Както посочи министърът на външните работи на Франция Юбер Ведрин, "въпросът за институционалните и географските предели на Съюза всъщност е поставен и трябва да бъде подложен на разискване".
Могат ли географията и историята да дойдат на помощ, когато се разсъждава върху окончателните граници на Европа? Позоваването на естествените граници става безпредметно в момента, в който на Изток бъде констатирано наличието на отворени пространства, на "предели". Понятието за континент определя териториалния континуитет, но това не е напълно непроменливо схващане за историка или стратега, а освен това силата на американския и "атлантически тропизъм" в Централна Европа го илюстрира достатъчно добре.
Променливо геополитическо понятие
Окончателните граници на Европа са променливи понятия, защото не са исторически датирани. Тяхното афиширане изразява геополитически проекти, вписани във времето и стратегиите. Достатъчно е да припомним, че картографите на цар Петър Велики (ХVIII в.) "измислиха" Урал в стремежа си да впишат Москва в проекта на европейското модерно развитие. Що се отнася до южната граница на транскавказките райони, тя беше "преместена" от високите хребети на Кавказ към османските и персийските предели от географите на Грузия и Армения в началото на ХIХ век, за да се узакони включване в руската християнска империя.
С увеличаването на километража на границите нараства възможността за приближаване, за съседство, които сами по себе си благоприятстват поддържане на обмен: според преценките в определена "гранична" страна сигурността е по-стабилна, ако на свой ред съседът има перспективата да влезе в Европейския съюз съобразно с изпитан модел. С оглед на това измерение на процеса всяко разширяване ще води до ново разширяване, чак до Русия... или Иран.
Историята предлага полезни ориентири. Тя очертава трайни пукнатини (социорелигиозната граница от 1054 между Централна Европа, в тесния смисъл на думата католическата матрица, и православна Източна Европа). Радикализирането на тази културна граница е отражение на понятието за "християнски" клуб, споменаван понякога като неоспорим параметър. Но остава фактът, че в някои епохи тази зона можа да отбележи разриви в ритъма на разпространение на формите на модерността.
Дългата история всъщност разкрива комбинациите от "предавания" на напредъка: гледан отвън, днес Европейският съюз е смятан за център на модернизация, място на възраждане или на просветителски период, чийто прогрес се размива от запад на изток (както в миналото). Сегашната модернизация има своя география (от близък на близък), която не се свежда до принадлежност към институциите. Това отчасти е залогът на приемането на т.нар. аки комюнотер (фр. acquis communautaire - прибл. постигнатото от Общността), което не се свежда до вписването в насоките на националните законодателства, но придружава истински обществено-политически преход. В определен период тези процеси на предаване очертават временна структура в центъра, а в перифериите с междинни зони според степента на отваряне към тази модерност.
При този преход процесите се усложняват, когато са взети под внимание различията в зрелостта в три области. На първо място - в изграждането на националната самоличност, например в случая с Беларус, където то е прогресивно без съмнение поради факта, че съществуват тежки стратегически принуди и обременена наследственост. На второ място - в отношенията между нация и територии, които невинаги са стабилизирани, както се наблюдава в района на Западните Балкани. И най-накрая по отношение на неотдавнашния характер на завоюването (отново) на суверенитета на Източна Европа (Украйна, Молдова, Словакия, Р. Македония).
Вместо да се търсят пределите, по-важно е вниманието да се насочи към разпространяващите се централни движещи процеси (постиженията на Общността) и към функциите на границите, а не към очертанията им.
Европа е среща на пространство и на демократичен проект. Да участват в такава среща могат да претендират онези, които пълноценно са участвали в проекта. Бъдещите външни граници на Европейския съюз ще имат двойна функция: контрол върху миграцията и осигуряване на сигурност. В някои случаи има съвпадение между пространството Шенген и принадлежността към НАТО, какъвто е случаят с източните граници на Полша или на Унгария. Без съмнение на първо време някои страни ще имат реални сравнителни предимства (отвъд сигурността), включително за привличане на инвестиции и водене на външна политика, например в посока на бившото съветско окопаване.
Стратегическо партньорство
По тази точка от размисъла става ясно, че ако няма отговор на първоначалния въпрос за границите на Европа в смисъл на континент с неговите подстъпи, то проблемът, свързан с пределите на Европейския съюз, е ясен, защото зависи от решение на страните членки. Това е смисълът на разпоредбите, приети по време на срещата на Европейския съвет в Хелзинки през декември 1999, който покани нови страни да се ангажират по-решително в процеса на преход. Но никъде не е написано, че една страна ще престане да бъде "европейска", ако в определен момент на настоящите промени тя не е била член на Европейския съюз.
Налага се да установим с поредица от държави, принадлежащи към европейския континент и неговите подстъпи, истински "стратегически партньорства" с крайна цел изграждането на демократично поведение, установяването на правова държава и структурни промени, благоприятстващи разрастване на благополучието и на европейското модерно мислене.
Такъв е случаят с възможна съвместна инициатива с Русия, където елитите виждат в успеха на европейския опит привлекателна възможност и място за решително установяване.
По същия начин е подходящо насочването във взаимно изгодна посока на комбинация от инициативи между Европейския съюз и страните от южното и източното крайбрежие на Средиземноморския басейн, чиито икономики са вече асоциирани с огромно геоикономическо евросредиземноморско цяло. Консолидиран мирен процес ще позволи установяването на градивни отношения със страните от Близкия изток; промените, които са в ход в страните от Северна Африка, могат само да бъдат насърчени с едно по-категорично отваряне на ЕС.
Далеч от класическата формула - според която политиката на страните зависи от тяхната география (позиция удобна, но несъществуваща) - по-резултатно е да се смята, че бъдещата география на страните е свързана с техните политически предпочитания. Или, както посочи френският министър по европейските въпроси Пиер Московиси: "Политическото пространство на Европа определя нейните граници. " Тази перспектива несъмнено крие по-високи изисквания, отколкото онази, която би очаквала предварително оказана помощ от "географията" или дори от историята. Тя е свързана с развитието на политика на движението.
Монтират опашка на царя на животните на Лъвов мост
През юли лъвът на Лъвов мост отново ще се сдобие с опашка, освен ако Столична община не реши да предприеме по-сериозен ремонт на моста, съобщи Филип Зидаров, директор на Софийската градска галерия. Възстановяването на лъва е част от програмата на галерията за възстановяване на повредените и липсващи паметници в София. Единият от бронзовите лъвове, дали името на моста, остана без опашка преди около шест години, когато "катастрофира". Той беше нацелен от камион, който размести царя на животните и повреди опашката му. По-късно не е било трудно сръчни скрападжии да я откъснат и да я пласират за старо желязо. Според архитекти монтирането на новата опашка ще бъде доста сложно, защото ще е необходим кран. С негова помощ лъвът ще трябва да се намести стабилно, за да стои царствено и недостъпно. Другият пострадал лъв - от паметника на Незнайния воин, бе реставриран през май. Тогава бе възстановена трийсетина килограмова бронзова лента на статуята на лъва.
След като приключат с лъвовете, художниците се заемат с Орлов мост. Там няма пострадал орел, но ще трябва да се излива нов бронзов щит с коронован лъв. В момента по програмата на галерията се ремонтира чешмата в Градската градина. Тя е правена през 30-те години по проект на архитект Иван Васильов. Чешмата ще бъде възстановена в автентичния си вид - четири бронзови чучура с мраморна облицовка. Преди дни беше открит и фонтанът с голото момиче в парка "Оборище". Той е възстановен по програмата на Софийската градска галерия, която е имала идентична оригинална статуя на момичето във фонда си. Статуята е дело на известната скулпторка Васка Емануилова и е поставена през 1960 г. Трийсетина години по-късно изчезва безследно. Следващата стъпка е девойчето да започне да се къпе, т.е. фонтанът да заработи отново. Това ще стане, след като приключи ремонтът на помпената станция под фонтана, казаха от общината.
Филип Зидаров има идея за възстановяването на бюстовете на латиноамериканските национални герои - Симон Боливар, генерал Хосе Сан Мартин и Хосе Артигас. Те са се намирали в Южния парк и са били дарени на България през 80-те години от Венецуела, Аржентина и Уругвай. Филип Зидаров мечтае още за възстановяване на някогашните чешмички с пластична украса, от които столичани да могат да пият вода. По спомени на по-стари софиянци навремето е имало много красиви чешми с мечета, зайчета, амурчета и херувимчета.
Наградиха победителите в конкурса за комунистическия Холокост
СОФИЯ. Победителите от конкурса "Идея за филм за комунистическия Холокост в България", обявен от Националния клуб за демокрация, бяха наградени в понеделник вечер в столичната зала "Триадица". Людмила Цветкова от Самоков беше удостоена с първа награда за ръкописа си "Скалата". Втора награда получи Сава Савов от София за "Комунисти в действие", а Иван Марков, също от столицата, взе трета за "Малка нощна музика".
Този конкурс е сигнал към обществото да има памет и съвест, каза при награждаването главният редактор на вестник "Демокрация" Атанас Свиленов, член на журито. Идеите бяха оценявани още от Светослав Лучников, Блага Димитрова и покойната Ани Драндарова (инициатор на конкурса).
Между участвалите 67 ръкописа има много ценни документални материали, повечето неизвестни, които очертават трагичните съдби на поколения българи по времето на комунистическия Холокост, отбелязаха организаторите. Те се надяват, че филмовите продуценти ще се заинтересуват от проектите. Още повече че се търси възможност да се издаде сборник, в който освен трите отличени ще бъдат включени още 28 ръкописа.
Не всичко, което блести, е злато
Елена Атанасова е родена през 1929 в София, дъщеря на холандка от Фризланд и българин. Баща й е професор по фитопатология, основател на фитопатологичната школа в България, първият българин, получил научни титли в САЩ между 1915-1921. Майка й биоложка, понесла всички тегоби в живота на съпруга си в следдеветосептемврийска България.
Г-жа Атанасова е художничка, рисува живопис, член на СБХ, но поради изселването на семейството й не е завършила Художествената академия. През 1981-1996 живее в Хага. Книгата й "Когато вече не мълчим" се радва на небивал интерес. От 1996 живее в България.
Бях от тези 110 души, които се подписахме за "Неговото" завръщане. Когато го видях на срещата в тогава Японския хотел, се разплаках. Всички го гледахме с благоговение и любов. Той беше символът на загубеното ни слънчево детство в Царство България.
Той също беше просълзен и с развълнуван глас каза, че още не е заслужил тази любов, че тази любов, която му даряваме, е любовта към баща му.
Много време мина оттогава. Управниците ни проявиха пословичната българска толерантност и му предоставиха всякаква възможност за изява, но такава не дойде дори във времето на най-тежките изпитания, на които народът ни беше .
