МС разсекрети 1290 тайни решения от 1946 до 1970
СОФИЯ. На закрито заседание вчера правителството разсекрети 1290 секретни акта на МС, които са приемани от кабинетите през периода 1946 - 1970. В архива на "Дондуков" 1 се съхраняват над 4000 подобни документа от 1946 до 1989. Решението е взето, след като членовете на кабинета са изслушали доклад на премиера Иван Костов. Направена е преценка на секретността на решенията, те са съобразени със сега действащия Списък на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна. За отворените папки е установано, че са били неправомерно засекретени.
Особен интерес представлява постановление &numero; 39 на МС от 20 август 1968, под което стои подписът на Тодор Живков като председател на МС. Тогава Живков решава България да участва с въоръжени сили съвместно със СССР и другите страни от Варшавския договор в помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията. Офицерите, старшините, сержантите и войниците са получили за това допълнителни възнаграждения във валути (рубли). С решение от 21 ноември 1953 се уточнява, че управление "Главлит" при МС трябва да "упражнява политикоидеологически, военен и икономически контрол над печата и печатните произведения, библиотеките, радиоразпръскването, музеите, изложбите, фотоинформацията и кинохрониката".
През 1954 МС е взел решение за прочистване на библиотеките и книжарниците от вредна литература. Според него до три екземпляра от инкриминирани и други вредни печатни произведения може да се съхраняват само в Народната библиотека "Васил Коларов". А библиотеките в София, Пловдив и гр. Сталин, тези в ЦК на БКП, на МС, на БАН и на МВР имат право само на един екземпляр. Книгите са се съхранявали в специални секретни фондове. Тотален контрол върху забранената литература е имало "Главлит". По списък неудобните книги били претопявани. Решението е резолирано от Вълко Червенков, който се е подписвал с червен молив.
Друго постановление на Георги Димитров строго е забранявало на служители от външно министерство да сключват бракове с чужденци и чужденки. Това е ставало само със специално разрешение на министъра на външните работи Васил Коларов. Наказанието за неспазване на разпореждането е било уволнение.
С ПМС от 6 януари 1956 е решено да се изселят турците от Родопския край, а там да се заселят българи от вътрешността на страната.
Очаква се процедурата по разсекретяването на папките да продължи. Документите ще бъдат качени в Интернет страницата на правителството.
НАТО готов да прати войски в Р. Македония
СКОПИЕ. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изпрати до македонския президент Борис Трайковски две писма, в които го информира за евентуалното разполагане на сили на пакта в Македония, които да участват в изземване на оръжието на албанските терористи. Той призова за постигане на мирно споразумение между страните в конфликта, преди да се е стигнало до гражданска война в страната. Според лорд Робъртсън успешният и бърз изход от диалога между политическите партии в Македония е основно предварително условие за каквато и да било операция на НАТО в процеса на разоръжаване, както и насилието да бъде прекратено. Генералният секретар на НАТО подчерта, че е необходимо ясно съгласие на терористите за разоръжаване.
ОФ ще свиква 44-ия конгрес на БСП
СОФИЯ-ВАРНА. Премяновият "Открит форум" обмисля дали да не свика на извънредно заседание 44-ия конгрес на соцпартията. Пленумът на БСП ще анализира в неделя резултатите от изборите. "Редно е обаче това да направи най-висшият ни форум - конгресът. Този, който е избрал ВС и който даде мандат на Първанов да спечели изборите", каза вчера Красимир Премянов. От соцорганизациите в страната продължават да валят искания за оставка на ръководството на БСП и за извънреден конгрес. Във вторник това пожелаха и хората на варненския соцлидер Апостол Димитров. Според Премянов обаче свикването на нов форум щяло доста да забави нещата. Соцуставът обаче позволява делегатите на проведения през май миналата година 44-ти конгрес да се съберат на заседание, и то за много по-малко време. Според един от текстовете в документа участниците във форума запазват правата си до решението за свикване на следващ конгрес и при необходимост провеждат извънредни дискусии.
Пак вчера младежката организация на БСП - Пловдив, официално поиска оставката на Първанов. Според тях слабите резултати от изборите се дължали на старите фигури по върховете.
ХРИСТИЯНСКИ КАЛЕНДАР
Роден на гpаницата между двата завета, Св. Иоан Кpъстител е последният най-велик Божи пpоpок. По думите на Спасителя "няма нито един пpоpок, по-голям от Иоана Кpъстителя". На 24 юни цъpквата чества неговото pождение - пpазник, известен всpед наpода като Еньовден.
Баща му, свещеникът Захаpий, и майка му Елисавета, потомка на Ааpонавия pод, въпpеки благодетелния си живот дълги години са бездетни и гоpещо се молят на Бога да ги даpи с pожба. Бог не оставя напpазни надеждите им и чува молитвите им. Веднъж, когато е на смяна да влезе в Божия дом, на Захаpий му се явява ангел Гавpаил, които пpедсказва pаждането на Пpедтеча Господен. Невеpниците винаги се наказват; тази участ не отминава и свещенослужителя, неповяpвал на Гавpаиловите думи. Устата му се затваpят и той остава ням до обpязването на младенеца, когато написва името Иоан, съобщено му от Господния ангел. След това, изпълнен с Дух Свети, бащата изpича пpоpочеството: "И ти, младенецо, ще се наpечеш пpоpок на Всевишния, понеже ще въpвиш пpед лицето на Господа, за да пpиготвяш Неговите пътища". По този повод и във вpъзка с неговото служение Иоан е наpечен - Пpедтеча.
До 30-годишна възpаст Иоан Кpъстител пpекаpва в пустинята като стpог аскет. Този необикновен Божий избpаник, който блести с многобpойните си достойнства, пpитежава такава нpавствена чистота, че по-скоpо би могъл да бъде наpечен ангел, отколкото човек. Това е пpичина, която от дpевност каpа иконописците да го изобpазяват с кpила над пpепасаното с кожен pемък пустинническо облекло от камилска вълна. По Божие повеление, достигнал духовна зpялост, Кpъстителят Господен се появява пpи pека Йоpдан пpи Витаваpа и пpоповядва покайно кpъщение, подготвяйки евpеите за посpещане на очаквания Месия. Той е Божият избpаник, отpеден да им покаже с pъка Сина Божий и да Го кpъсти в Йоpдановите води заpади гpеховете на човечеството.
По вpеме на своето служение Иоан смело изобличава всички отклонили се от пътя Господен, в това число и цаpския двоp, обвинявайки Иpод Антипа, че живее с бpатовата си жена Иpодиада. Незаконниците винаги си служат с насилие, така постъпва и Иpод, хвъpляйки пpоpока в Махеpонската кpепост. На pождения ден на владетеля доведената му дъщеpя Саломе танцува и в замяна (подучена от майка си) иска главата на Пpедтеча на блюдо. Иpод изпълнява това й желание. Иоановите ученици пpибиpат тялото му и го погpебват.
Невинно пpолятата кpъв е винаги смъpтен гpях пpед Господа и никой, пpолял такава кpъв, не ще избегне Божието възмездие. Това никой никога не бива да забpавя, защото гласът на истината никога не може да бъде спpян. Този глас не само пpедсказа идването на Спасителя, но и пpопpави пътя на Светлината, озаpяваща 20 века света.
Александър Морфов още умува за Народния театър
Режисьорът Александър Морфов все още не е заявил категорично, че не желае да остане шеф на Народния театър "Иван Вазов", съобщиха от Министерството на културата. По-рано през седмицата Морфов каза, че след 30 юни, когато изтича договорът му, той няма намерение да остава на този пост. От МК обаче посочиха, че режисьорът е пожелал да помисли и да обяви окончателното си решение в началото на следващата седмица. В зависимост от това ще стане ясно дали ще бъде обявен конкурс за мястото. Изявлението на Александър Морфов, дойде след като административният директор на театъра Павел Васев спечели конкурса за шеф на българския културен център в Москва. След което отбеляза, че Морфов е напълно готов сам да се справи с административната работа. Двамата подхванаха преди година големи ремонти и крояха мащабни планове за бъдещето на театъра.
Аптеките масово не издават касови бележки
СОФИЯ. Аптеките в цялата страна масово не издават касови бележки, установи проверка на данъчните. Служителите от "Оперативен контрол" са проверили 537 аптеки и са установили 151 нарушения, съобщиха вчера от Главната данъчна дирекция (ГДД). В 121 от случаите става дума за неиздаване на касова бележка, за различни суми в касата и според маркировките на касовия апарат, за неправилно отразени продажби, за липса на документи на касовия апарат и за неводене на книга за дневните финансови отчети.
Данъчните открили и неточности в патентните дакларации, нарушения на Закона за счетоводството, както и един случай на неподадена патентна декларация.
Арестувания прокурор прегледан в МВР болница
СОФИЯ. Арестуваният завчера бивш военен прокурор о.з. полк. Николай Колев е бил откаран в МВР болница в сряда късно вечерта. Той бил придружаван от прокурора от Софийска военноокръжна прокуратура лейт. Мирослав Ангелов и офицер от ареста на Транспортна полиция. Тримата били допуснати в болницата и след преглед Колев бил върнат обратно в килия. След известно време арестантът потърсил отново медицинска помощ, но дежурният охранител на МВР болница Иван Николов отказал да ги допусне в лечебното заведение. Тогава лейт. Ангелов извикал полиция и наредил Николов да бъде задържан и откаран в ареста на Специализираната следствена служба. Вчера съдът е освободил Николов срещу парична гаранция. Дъщерята на Николай Колев твърди, че към 2 ч. през нощта в МВР болница пристигнал лично прокурорът ВКП Цеко Йорданов и наредил бившият му колега да бъде върнат в килия. Според близките на Колев никой до момента не ги е информирал в кой арест точно се намира главата на семейството им.
В събота изтичат 72-та часа, през които Колев може да остане в ареста.
Бомба избухна пред дома на собственик на бингозала
ПАЗАРДЖИК. Взрив избухна пред кооперация на ул. "Васил Левски", съобщиха от полицията вчера. Адската машина се е активирала около 1.20 часа. В триетажната сграда живее 39-годишният Стоян Василев, собственик на бингозала "Булфест". Той държи дискотеката на центъра "Ларго" и има дял в местната телевизия "Кабел Сат".
Бомбата се задействала, когато шофьорът прибирал личния му джип в гаража. Тя била скрита зад дървото пред жилището. Предполага се, че неизвестните извършители са задействали дистанционно взрива. От ударната вълна Василев бил наранен в ръката и крака.
До кооперацията се намира хранителен магазин, който бил изцяло потрошен. От взрива пострадали и прозорците на отсрещния жилищен блок. През целия ден районът бе отцепен.
Български летопис
22 юни 1862 - роден в Свищов Иван Шишманов, една от най-забележителните фигури в българския културен и обществен живот през първата половина на миналия век. Оставил е ярка диря в областта на литературната история, фолклористиката, етнографията, литературната критика. Действителен член на БАН от 1902, дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата в Бялград, на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. Завършил е педагогическо училище във Виена. С държавна стипендия следва филология и философия в Йена и Женева, завършва с дкторат по експериментална психология в Лайпциг. Като студент пише апел към всички народи да подкрепят Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885. От 1894 става професор по всеобща литературна и културна история в Софийския университет. Като министър на просветата (1903-1907) прави много за развитието на културните институции, подпомага творческата интелигенция. Основава и редактира "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Автор е на научни трудове от областта на литературната история, изследва Българското възраждане, а от разговорите му с Иван Вазов се ражда посмъртно издадената книга за поета. Умира в Осло един ден след като навършва 66 години, на 23 юни 1928.
22 юни 1866 - роден в Чепеларе Васил Дечов, етнограф и общественик. Учителствал в Чепино, Лъжене, Перущица, Чепеларе. Бил е кмет на родния си град. Издава първия родопски вестник "Родопски новини", редактира сп. "Родопски напредък", където помества материали за историята и бита на родопското население. Принос в българската етнография са трудовете му "Среднородопското овчарство", "Овцевъдството в Средните Родопи", "Среднородопски овчари и кехаи", "Миналото на Чепеларе". Умира на 17 май 1941.
Верижна реДакция
След оплювките и републиканските ни "простотии", сега се завъртя кавалкада от благородности, целувания, благословии и високопоставености. Я някоя кралица ще дойде, я някоя принцеса ще си замине, я някой княз ще се повози на велосипед. Я някой цар, който иска да бъде наричан по бащино и династичното име на поселището си, ще изпие няколко грама Троянска ракия. И пак прегръщания, тупания по раменете, изкривени погледи пред журналистите и... Е, има и по някой арест на прокурор, но това, за да не заживеем съвсем като във времето, дето ще ни дават по пет хиляди лева за верноподаност и няма да ни вкарват във "Врана", ако не ги върнем. "Монитор" разсъждава: "Кога българите са тълпа и кога народ? (...) Ако те ритат и ругаят - те са тълпа, но ако те хвалят и качват на власт - то те безспорно се наричат народ. " Тошо Пейков, който сигурно може би и по всички ЦИК-ови изчисления ще вземе отново да ни кове законови окови, се изявява пак, където може. Сега е в "Сега": "В основата на изборите имаше лъжа" (...) - е тук трябва да цитираме цялата публикация, защото при Тошо Пейков "посланията" са по няколко лакътя. Абе, пак ще пише книги политикът, пак ще страда... За "Стандарт" до вчера, както се казва, Иван Костов бе любим министър-председател, а днес: "Само допреди няколко дни Командира и кликата му тръбяха тъкмо обратното (...) Излиза че новата власт ще трябва да оправя бакиите на Костов и компания навсякъде... И гениалното на страница 5: "Негово Величество ще се срещне с президента"
Господи, в каква държава живеем? Кой с кого се среща? Кой ни управлява? Кой ни командва? Кой ще ни разбере? Кому можем да теглим дори една майна? Вече не се знае? Абе, другари-господа и прочее аристократи, ще ни дойде акълът в главата, както винаги, късно, безвъзвратно. Максимата "Мен Виденов не ме накара да емигрирам? " вече не помага.
Градушка унищожи реколтата в Исперихско
РАЗГРАД. Падналата късно вечерта в сряда градушка над община Исперих е нанесла големи щети върху селскостопанските култури. Това съобщиха вчера от Гражданска защита в Разград. Най-тежки са пораженията в селата Делчево, Беленци, Подайва, Средоселци и Лъвино. Според местни хора реколтата от пшеница и ечемик е почти изцяло унищожена. За щастие градушката с размер на грахови зърна не е нанесла поражения върху сградите.
Граждани и фирми отказват да внасят здравни осигуровки
СОФИЯ. Граждани и фирми отказват да внасят пари за здраве през последните 20 дни, съобщи вчера шефът на НЗОК д-р Бойко Пенков. Според него причината е в непремерените изказвания на някои хора от НДС II за спиране на реформата, за прекратяване на системата на здравно осигуряване и за създаване на няколко каси. Поискахме от НОИ анализ на събраните средства и ако се окаже, че те намаляват, ще сезирам главния прокурор за нанесени щети, подчерта д-р Пенков. Той обясни, че изказванията на Владимир Каролев, експерт от НДС II, за намаляване на разходите на НЗОК показват непознаване на законите. Д-р Пенков припомни, че приходната и разходната част от бюджета на касата са гласувани в парламента и трябва да се спазват. Той попита кои средства иска Каролев да се ограничат - за възнаграждения на семейните лекари и специалистите или за лекарствата на болните. Не може с пожелания да се блокира работата на система, която гарантира здравето на гражданите, смята д-р Пенков. В НЗОК не се смущават от финансови проверки, защото такива се правят непрекъснато от Сметната палата, Държавен финансов контрол и Световна банка.
Общо 150 болници са поискали договор с НЗОК. Районните каси са направили 3976 проверки на общопрактикуващи лекари и специалисти. Прекратени са договорите на 54 доктори и 16 аптеки.
Бил Гейтс става партньор на НЗОК "Майкрософт" ще е стратегически партньор на Националната здравна каса. За това се договориха вчера ръководството на НЗОК и Жан-Филип Куртоа, вицепрезидент на "Майкрософт". Предстои съвместна експертна работа между двата екипа. На срещата са обсъдени българският здравен проект и стратегията за развитие на информационното осигуряване на здравноосигурителната система. Г-н Куртоа е дал много добра оценка на направеното от НЗОК до момента и планираното бъдещо развитие. България ще изнесе модела на здравната реформа в Македония, прибалтийските републики и Словакия, стана ясно още. Жан Филип Куртоа разговаря вчера сутринта и с президента Петър Стоянов, двамата обсъдиха въвеждането на кирилица в продуктите на "Майкрософт".
Да запазим спокойствие
Бурните политически събития през последните няколко дни нажежиха читателските страсти. Писмата често пъти съдържат крайни оценки, които, не крием, претърпяват козметична редакторска намеса. "Изглаждаме" някои текстове в интерес на добрия тон и общественото спокойствие, от което най-много се нуждаем в момента. Безпощадните критики са предимно по адрес на Симеон II, неговото обкръжение и вече по-рядко за БСП. Не липсват и трезви оценки на случващото се. Има хора отчаяни от изборните резултати, но други пък са оптимисти и смятат, че симпатизантите на СДС и ОДС не бива да падат духом. Не ни се случва за първи път, пишат граждани, от 12 години 7 сме били в опозиция.
В редакционната поща преобладават писмата, свързани със съдбата на синия лидер. Иван Костов да не подава оставка, молят и настояват седесарите. Мнозина се опасяват, че при евентуално негово оттегляне синята партия просто ще се разпадне.
Обажданията на телефоните на "Демокрация" също са главно в подкрепа на Костов, както и срещу раздухания скандал с "битата" журналистка на ул. "Раковски" 134. Никой не я е удрял, държат да уточнят очевидци, макар да не одобряват емоционалните реакции срещу представители на медии, защото те вредят на СДС.
Да не драматизираме излишно, зове Филип Димитров
СОФИЯ. Иван Костов вече каза, че ще подаде оставка където и когато му дойде времето, припомни вчера посланикът ни в САЩ Филип Димитров. Той посочи, че синият лидер поел отговорността и сега излишно се драматизират нещата. "Апелирам към всички, които в момента правят изказвания, да се въздържат. Не му отнемайте това, че той е проявил своето достойнство. Важното е да се консолидира СДС. Ако някой си мисли, че може България да влезе в НАТО, забравяйки за СДС, той се лъже.
Топката сега е в НДС II. Аз чакам да видя онези ясни индикации, че такава коалиция е възможна и че е поднесена по достойния начин. И на трето място, че движението ще преследва целите, за които говори."
Две предприятия се отделиха от АЕЦ
ВРАЦА. С решение на окръжния съд са учредени две самостоятелни еднолични акционерни дружества - "Атоменергоремонт" и "Атоменергостройпрогрес". До този момент те бяха в структурата на "АЕЦ Козлодуй". Новите дружества се създават с капитал съответно 280 000 лв. и 110 000 лв., 100 процента държавна собственост с принципал Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси. По време на официалното заседание вчера изпълнителният директор на АЕЦ Йордан Йорданов увери ръководствата им, че атомната централа ще бъде техен партньор в бъдеще и че започва незабавна подготовка на договор за съвместна дейност, който ще гарантира сериозен обем и работа на новите фирми в следващите три години.
Две фирми подадоха оферти за "София филм"
СОФИЯ. Агенцията за приватизация получи две оферти за продажбата на 75 на сто от капитала на "София филм". Предложенията от "Юнайтед синема" и "Бългериан технолъджис" бяха отворени вчера в присъствието на изпълнителния директор на АП Левон Хампарцумян и представители на кандидатите. След като офертите бъдат разгледани, ще се проведе първият кръг от преговорите. Тогава кандидатите ще имат възможността да наддават за цената на "София филм". След края на всеки кръг АП ще информира участниците каква цена е постигната.
Консорциумът между "Елешница" и "Видекс", "Ел Ем Импекс" и "Чукурово приват" подадоха оферти за 80 на сто от капитала на мина "Чукурово".
Джуканович поднови атаките срещу политиката на Кощуница
ЗАГРЕБ. В интервю за хърватския седмичник " Глобус" президентът на Черна гора Мило Джуканович поднови, след дълго прекъсване, атаките си срещу политиката на югославския президент Воислав Кощуница, твърдейки, че Сърбия е запазила хегемонистичното си поведение по- малкия партньор в ъв федерацията.
Смятам, че Кощуница и неговите приближени са хора, които водят политика, насочена срещу Черна гора, подобна на тази, която водеше Милошевич, твърди Джуканович, отбелязвайки, обаче, че югопрезидентът не се държи толкова агресивно и не би се осмелил да използва оръжие срещу нея.
Междувременно в Белград югославският парламент отложи за днес обсъждането на законопроекта за сътрудничество с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия . Това стана, след като бе ясно, че законопроектът няма да получи необходимото мнозинство поради несъгласието на Социалистическата народна партия на Черна гора.
Директорка присвоила близо 40 хил. лв. от дом за сираци
ВРАЦА. Икономическа полиция при РДВР приключи предварителната проверка срещу 47-годишната Нина Пищикова - директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, "Асен Златаров". Материалите от разследването са изпратени в районната прокуратура, но Пищикова си взела отпуск и онзи ден заминала за Англия с дъщеря си. От юли до декември миналата година тя е присвоила 37 966 лева - установила проверката. От тях 12 361 лева получила от касата срещу ордер без номер и дата с мотив да плати сметките в "Топлофикация". Тези пари внесла в банката по дарителската сметка от Националната агенция на младежта за Европа, където трябвало да има 30 000 лева, но от тях тя вече била прибрала в джоба си 18 390 лв. Друиди и огнегълтачи посрещнаха слънцето в Стоунхендж
В ранните часове на 21 юни над 12 500 души се събраха на Стоунхендж, за да отпразнуват изгряването на слънцето над равнината на Солсбъри за лятното слънцестоене, предадоха световните агенции. Стоунхендж е смятан за най-важния мегалитен паметник в Европа. Каменната формация е свещено място за езическия орден на друидите, които посрещат зората на най-дългия ден в годината с напеви и танци под звуците на гайди и барабани.
В последните 16 години при свещените каменни формации на Стоунхендж отбелязването на лятното слънцестоене бе забранено. Причината е в сблъсъците с полицията през 80-те години. Тазгодишното слънцестоене обаче бе почетено от друиди, огнегълтачи, танцьори, парапланеристи и тълпи туристи, окупирали Стоунхендж. Шумното празненство продължи до сутринта и премина без инциденти.
Държавата с по-голям дял в борсата
СОФИЯ. Държавата ще увеличи акционерното си участие в "Българска фондова борса - София", реши вчера кабинетът.
Това ще стане чрез апортна вноска на недвижим имот - част от масивна сграда и дворно място в София, частна държавна собственост.
Имотът ще се включи изцяло в капитала на "Българска фондова борса".
Екзотични танци сродяват София с Търновград
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. За четвърти път старата столица ще се превърне в сцена на Международния фолклорен фестивал Велико Търново 2001, който се провежда под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. От 30 юни до 7 юли над 500 изпълнители от 17 страни ще представят своите фолклорни умения и традиции. Преди това, на 28 юни, преди заключителния концерт на Салона на изкуствата в НДК ще дефилират по столичния булевард "Витоша" участници във феста от Нигерия, Конго, Египет и Турция, които ще се представят и в концерта заедно с ансамбъл "Филип Кутев".
В рамките на фестивала ще бъдат реализирани няколко програми на територията на триградието - на хълма Царевец, в Г. Оряховица и в Петропавловския манастир. По традиция от минали години към фестивала ще бъдат открити изложба и пленер на тема "Фолклорът в изобразителното изкуство".
Под егидата на фестивала ще премине и конференцията "Ритуалният танц - вчера и днес" с лектори от Турция, Унгария и България. Във връзка с нея са поканени състави, изпълняващи мистични дервишки игри и нестинарски танци, които великотърновската публика отсега очаква с голям интерес.
Ерудитът Здравко Петров
Дълги години преди промяната през ноември 1989 не съм бил близък с критика Здравко Петров, нито съм си мислил, че някога той ще напише добри думи за мене и за творчеството ми. Винаги обаче съм следил с нарастващ интерес неговите статии, есета и книги и съм се увличал от вдъхновеното му и емоционално слово, от неочакваните остроумни обрати на мисълта, от тънката му ерудиция, опираща се на разностранна фактологическа осведоменост и свободно боравене с познания в областта на литературата, историята, публицистиката и всеобщата култура.
Но стана така, че той и аз намерихме общ език, когато ми разказа за една своя среща във Виена с големия наш поет емигрант, журналист в Радио "Свободна Европа", историк и публицист македонския българин от с. Трѓсонче, Дебърско, Христо Огнянов. Искам да отбележа, че тази среща става преди 1989, когато такива връзки съвсем не са били безопасни. Но Зравко Петров със своето остро критическо чутиѓ е знаел много добре неговото име още като ученик в родния си град Шумен. Всичко това той ми разказа, след като знаеше, че аз съм близък с Огнянов, проучвам неговия живот и творчество и готвя книга за него. И когато книгата ми за Христо Огнянов тръгна за печат през 1998, Здравко ми стана рецензент и написа послеслов, където с малко думи очерта образа на Хр. Огнянов.
А за срещата си с него разказва следното: "Случаят благоволи и аз да се срещна с Хр. Огнянов. В един ресторант във Виена говорихме пет-шест часа за българската култура. Той си разправяше житието-битието. Питаше за няколко български писатели, които познава и още бяха живи. Създаде се сърдечна атмосфера."
И така срещите ни със Здравко станаха по-чести в едно кафене-сладкарница на ул. "Граф Игнатиев", която сега не съществува. Сближи ни още повече и присъствието в нашата компания на видния софийски адвокат, съгражданин на Здравко, Веселин Смедовски, който по шуменска линия познаваше много добре семейството му, а с него беше много близък приятел. Идваха там и много други приятели на Здравко, писатели и критици, а той неизменно говореше толкова занимателно и ерудирано, че всички го слушаха с внимание. Там идваше и един негов приятел, печатар или по-точно собственик на малка печатница, Георги Лечев, с когото Здравко започна с вдъхновение издаването на едно историко-публицистично списание "Минало и размисли" (по заглавието на мемоарите на големия руски революционен демократ, публицист и критик Александър Херцен, когото явно Здравко ценеше извънредно много). За съжаление, това крайно интересно списание не просъществува поради внезапната и неочаквана смърт и на Лечев, и след това и на Здравко Петров, който наскоро преди това беше навършил 70 години. За списанието имаше събрани много ценни и интересни (повечето полемични) статии и очерци, които сега не ми е известно къде и у кого се намират... И още един спомен на Здравко, пак свързан с Христо Огнянов. При едно от посещенията на поета в България преди смъртта му в Залцбург през 1997 (след няколко месеца ще се навършат пет години оттогава, дали ще се сети някой за тази годишнина?) Здравко, който бил с Богомил Райнов, срещнали случайно Огнянов на бул. "Раковски". Направили и снимка, Здравко я искаше, но не можах да разбера дали някой я притежава... Здравко Петров е роден на 13 юни 1928 (само преди броени дни в. "Демокрация" отбеляза тази дата накратко!). Мисля, че този наш критик, който беше ярък антисталинист и в края на живота си написа гневна статия срещу кървавия атентат в църквата "Света Неделя" през 1925, заслужава по-често да си спомняме за него с уважение и да препрочитаме статиите му!
За Златни пясъци не е плащано с компенсаторки
СОФИЯ. Всички плащания по сделката за остатъчното дружество на Златни пясъци са направени в долари в брой, заяви вчера пред "Демокрация" шефът на дружеството Николай Недков. Той уточни, че "Некерман" и "Агрима", които държат съответно 8 и 3,5 на сто от дружеството, са изплатили 100 % техните части от цената кеш в долари. РМД е внесло също в брой 8 млн. долара, което е първата му вноска. Тези пари работническо-мениджърското дружество е взело като кредит от СИБанк. Така общо платената досега сума по сделката е 18 млн. долара, уточни Недков. Той обясни, че според приетата схема на плащане РМД трябва да издължи остатъка от цената на три равни вноски съответно през май 2002, 2003 и 2004. Според приватизационния договор и действащото законодателство дружеството има разрешение да плати 70 % от тези суми във всички законни платежни средства - компенсаторни записи, ЗУНК-облигации и др. Договорената цена за 76 % от остатъчното дружество на "Златни пясъци" е 96 млн. долара. Това означава 19 долара за акция при пазарна стойност на книжата около 3,50 лева - за толкова те се търгуват на фондовата борса. В активите на остатъчното дружество са включени само 6 хотела на първа линия и инфраструктурата на комплекса. Според запознати направената от лицензирани оценители оценка е била повече от три пъти по-ниска от постигнатата цена по сделката. За сравнение всеки от останалите хотели на първа линия в Златни пясъци е продаден на цена между 360 000 и 1,5 млн. долара.
Офертата на втория класиран кандидат - РМД "Златни приват 21", беше с 15 млн. марки по-ниска след преизчислението по методиката на Агенцията за приватизация, припомни Недков. Според него няма юридически проблеми и с упълномощаването на Министерството на икономиката да сключи сделката.
Задържаха педофил, насилил 10-годишната си дъщеря
СОФИЯ. Педофилът насилник Християн П. (39) беше задържан от криминалисти на столичното V РПУ, след като пребил и изнасилил 10-годишната си доведена дъщеря. Мъжът посегнал на детето в къщата им в кв. "Левски" във вторник към полунощ. Извратеният баща се наливал цял ден с алкохол, разказали съседи пред полицията. По време на инцидента майката на момиченцето била извън дома заедно с бебето си от втория брак с Християн. След получен сигнал на местопрестъплението е изпратена следствено-оперативна група на СДВР. Полицаите иззели веществени доказателства. Пострадалото дете е откарано веднага в "Пирогов". Там лекарите установили, че наистина е станало жертва на сексуално насилие, влагалището му било разкъсано. Малката е освидетелствана и в "Съдебна медицина". След преживения ужас от гаврите детето изпаднало в стрес и отказало да разговаря дори с майка си, а безмълвно й стискало ръцете. Криминалисти предполагат, че свидетел на сексуалното престъпление е станал приятел на момиченцето. Съседи разказали пред униформените, че алкохолизираният мъж предложил и на хлапето също да се включи в "забавлението". Приятелчето обаче успяло да се изплъзне от перверзния тип, избягало и това го спасило от издевателства. С полицейско разпореждане на педофила е наложен 24-часов арест.
Започват семинари за връзките с инвеститори
СОФИЯ. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) организира през юни и октомври поредица от образователни семинари, посветени на стратегии за връзки с инвеститорите. Проектът се осъществява с финансовото съдействие на проекта "Капиталови пазари" на Американската агенция за международно развитие, като цели подпомагането на български акционерни дружества да развиват и поддържат ефективни връзки с настоящи и потенциални инвеститори. Ще им се предостави възможност за участие в двудневни образователни семинари с практическа насоченост за формиране на съответните умения,поясниха от центъра. За участие са поканени управители, финансови мениджъри и ръководители на отделите за връзки с инвеститорите на български фирми Първите два семинара ще се проведат на 27-28 юни и 11-12 юли в София Участието в семинарите е безплатно. За лектори са поканени известни български експерти по корпоративно управление с богат практически и преподавателски опит, както и представители на Държавната комисия по ценните книжа, Българска фондова борса - София, и Института на дипломираните експерт-счетоводители. Ще се включат и американски консултанти. Проектът се реализира с участието и на международната компания "Прайсуотърхаус Купърс".
Иззеха взрив и оръжие от младеж в Крумовград
КЪРДЖАЛИ. 3,235 кг амонит, разпределен в 17 цилиндрични пресовки, 35 капсул-детонатора и пневматична пушка, пригодена за стрелба с малокалибрени патрони, иззеха служители на РПУ от жилището на Иван А. (25) в Крумовград. Обискът е извършен с прокурорска заповед и след сигнал, че пред дома на младежа има пакет, от който стърчат жици. При битов скандал крумовградчанинът заплашвал свой съгражданин, че ще го взриви. Иван А. работил като снабдител с взривни материали в рудник.
Изобретен ли е велосипедът?
Да. И то много отдавна. Но за студентите по специалност промишлен дизайн в Художествената академия в София той продължава да се усъвършенства. Да се правят от него моторетки, да се оцветяват. Като "Хонда" или "Кавазаки". В света всичко е измислено, споделят песимисти и пият мастика. Да, ама в Америка точно мастика няма! Дано за тези художници на дебели жени, на слаби жени, на разни форми и на вече изобретени форми да се намери място тук, където и мастиката е студена, и цветята ни за мезе даже стават. Но знае ли човек къде може да се роди новият Леонардо? И за кого е гласувал? А... Глупости са наистина всякакви прогнози в изкуството.
Илия Пейков: човекът, който възпя Вселената
Космически пейзажи, галактики и комети, раждането на нови звезди: такъв е светът в живописта на Илия Пейков - български художник, чиито живот и дело се свързани с Италия - страната, която той избира за свое второ отечество до смъртта си през 1988 г. В съвременните италиански справочници по изобразително изкуство на Илия Пейков е отредено особено място: наричат го "поет на невидимото", "изследовател на Космоса", "необикновен изразител на скритата енергия в материята". В България името на Илия Пейков си остава обаче напълно непознато. Само най-паметливите може би правят връзка с брат му - големия скулптор Асен Пейков, също живял и работил в Италия, създал прочутата фигура на Леонардо да Винчи на летище "Фиумичино". Причините за това са може би донякъде биографични. Асен Пейков все пак напуска България като утвърдено име, всепризнато е, че е един от най-талантливите ученици на Андрей Николов. Докато в онези години за Илия Пейков не е чувал никой, младежът е просто един любител на живописта, който непрестанно рисува залеза в подножието на Виноша.
В началото на 40-те години Илия Пейков решава да тръгне по стъпките на по-големия си брат и заминава да учи живопис в Италия. През 50-те години прави първата си самостоятелна изложба в известния център на художниците на виа "Маргута". Критиката го забелязва и сравнява работите му с "метафизичната живопис" на Джорджо Де Кирико. Именно в този период Пейков открива Космоса, новите цветове и пространства на Вселената. От живописта му блика непозната енергия (малцина знаят, че дълги години той рисува творбите си с пръсти, за да усеща вибрациите на цветовете). Негови картини могат да се видят из целия свят - в изложбени зали в Италия, Швейцария, Великобритания, Съединените щати, Пакистан, Бразилия, Хондурас, в Париж и Мюнхен.
Наскоро общината в Рим откри възпоменателна плоча пред дома на художника - израз на признание към този български художник в културната традиция на града и заради оригиналното му творчество. А на 30 май т.г. в престижната римска галерия "Спики де л'ест" ("Искри от Изтока") бе открита и третата възпоменателна изложба на Илия Пейков за десетилетието, което ни дели от смъртта на художника. Можем само да се питаме кога изложба на Илия Пейков ще бъде открита в България, защото непростимо е родината на един от най-интересните космически художници на двадесетото столетие да не проявява и капчица интерес към него.
Искам да представя творбите му в София
Тонка Ганчева Пейков, племенница на художника
- Г-жо Пейков, разкажете нещо за Илия Пейков? Какво ви свързва с него?
- Цял живот. Сега неговите картини ме свързват с него, а в миналото винаги сме били много близки. Той е мой вуйчо, дълго живяхме с него. Моята майка е сестра на Асен и Илия Пейкови.
- Асен Пейков е известно име, известен скулптор... Защо знаем толкова малко за Илия Пейков?
- Първо, защото той не е работил много в България. Второ, започнал е по-късно, дошъл е в Италия покрай брат си... Но струва ми се, че сега в България се възражда интересът към тяхното творчество. Има картини от Илия Пейков в редица музеи - в Севлиево, а също и в софийски галерии.
- Защо именно в Севлиево?
- Това е родният град на моите вуйчовци. Те там са родени.
- Разкажете ни за възпоменателната изложба на вашия вуйчо, която се организира на 30 май в Рим.
- На 30 май се откри изложба в една галерия в центъра на Рим, която се казва "Спики дел Ест" - "Искри от изтока". Там представяме някои негови картини, които са по-символични, а и по-ранни негови работи. Надяваме се изложбата да има много успех.
- Кой беше най-трудният момент в живота на вуйчо ви?
- Какво да ви кажа, зависи от гледната точка, но сигурно раздялата му с България... Това го знам от малка.
- А причините за това
- Не знам, не мога да кажа точно. И двамата братя са искали да познаят оповече от света.
После така се е случило, че са се спрели в Рим.
- А откога?
- Асен Пейков се установява в Рим през 1938, доколкото си спомням. Той е учил в Художествената академия в София, поддържал е връзки с Андрей Николов. Докато вуйчо Илия пристига в Рим в началото на 40-те години. Така че дълги години са останали в Рим.
- Видях на една от снимките Илия Пейков редом до Ди Кирико.
- Снимката е от изложба в една много хубава малка галерия в центъра на Рим, която сега вече не съществува. Илия Пейков изложи там едни от първите си картини, които бяха акварели. Де Кирико е дошъл и много харесал работите.
- А вие идвате ли често в България? Възнамерявате ли да направите изложба на Илия Пейков в родината му?
- Ще ми бъде приятно повече хора да познават творбите на моите вуйчовци. Най-младите сигурно не ги знаят и ми се иска да направя нещо в тази насока. Вече имам проект за изложба в София. Бих искала да събера всичките творби, които са в България, и да ги представя на публиката.
Рим-София
Беше един от големите хора на столетието
Йоле Манчини, спътница на Илия Пейков
- Г-жо Манчини, какъв човек беше Илия Пейков?
- Като характер и като артист беше изключителен човек. Не мога да го сравня с никого друг.
Много ми е трудно да говоря, защото говоря за най-близкия си човек, за моята голяма любов, нещо, което е ирационално. Той остави след себе си много творби, остави своя дух, своята интелигентност. Беше един от големите хора на столетието, събираше симпатиите на всички със своята жизнерадостност и спонтанност.
- Вярно ли е, че споменът за него ви е насочил към изкуството?
- Да. Стана така, че три месеца след смъртта на Илия се заех и направих бронзов барелеф .
Преди това никога не съм се занимавала с нещо подобно. Това бе нещо, което ми дойде отвътре - спонтанно и от любов. Просто ме обзе вдъхновение. И съм много горда от това, защото си мисля, че явно духът на Илия Пейков ме водеше в това начинание.
"За мен рисуването е преди всичко душевно състояние, творчество, както поезията и музиката. Цветовете са средствата, които позволяват да се изрази съкровението на човешката мисъл. Ако пространството разширява в мен визията към несъизмеримото, това е възможно, защото в мисълта ми срещата между универсума и неговото време е вече осъществена. Това ме кара да се смятам за съвременен художник".
Истанбул - перлата на Мраморно море
СОФИЯ - ИСТАНБУЛ-СОФИЯ. Наричат го вратата на Европа към Азия или живата история. Това е Истанбул - градът с 18 млн. жители. Той е в ранглистата на най-големите и интересни градове по света. Мечтан от хуните на Атила, аварските турци, българите, византийците и римляните, днес Византион, Константинопол или Цариград е цел на милиони туристи. Всекидневно по неговите улици бродят хиляди хора от различни краища на свата, които искат поне за малко да се докоснат до историята, свидетел на която е Истанбул.
Има много причини, заради които градът може да се нарече уникален. Той е разположен на два континента - Европа и Азия. Връзката между тях е Босфорът. В южната си част той граничи с Мраморно море, а на Североизток - с Черно море. Старата и новата част на града е разделена от Златния рог - залив, чието име идва от легендата, че в него са скрити несметни богатства. Със своите 168 км дължина и 78 км ширина Истанбул се нарежда сред магаполисите по света. Подминавайки Одрин, българските туристи могат да съзрат първите квартали на града още на петдесетина километра от старата крепостна стена, на Константинопол, която се простира от Мраморно море до Златния рог. Това са предимно нови жилищни комплекси, в които живеят богати турци. Между тях и старата част на града, която се простира зад крепостната стена може да се видят редица представителства на едни от най-известните фирми в света - "Мерцедес", "Рено" и други. Присъствието на тези световни гиганти е сред причините един квадратен метър жилищна площ да струва между 1800 и 3000 долара.
В града има повече от 400 джамии. Масивната сграда на Сюлеймановата джамия се забелязва най-добре отдалеч. Тя е най-голямата в Истанбул. Построена е между 1550 и 1557 г. от най-великия и най-богат султан на Османската империя Сюлейман I Великолепни. Отвътре джамията изумява с размерите си. Другата не по-малко величествена е построената през ХVII век Синя джамия "Султан Ахмет", която единствена има шест минарета и сини плочки. Тя е разположена в центъра на старата част на Истанбул. В съседство с нея е базиликата "Св. София". Църквата на Божествената мъдрост е несъмнено една от най-великите архитектурни забележителности в света. Построена от византийския император Юстиниян през 535 г., тя е трансформирана в джамия след завладяването на града от отоманите през 1453. Сега музей, тя е величествена и съхранява прекрасно запазени мозайки от времето на Византия.
За жалост църквите в града са малко и не фигурират сред планираните исторически забележителности, които трябва да посети всеки един турист. За българите без екскурзовод е трудно да намерят светинята. "Св. Стефан", въпреки че тя е в самия център на града, в кв. "Фенер". Позабравена и малко поовехтяла, Желязната църква все още е страж на българското самосъзнание за близо 700-те наши сънародници, които живеят в Истанбул. Днес основният проблем за настоятелството на църквата са парите. Една малка част от сумите за нейната поддръжка се събират от продажбата на свещи, които могат да се купят срещу 1 лев. Въпреки всичко "Св. Стефан" изглежда в идеално състояние в сравнение с българския метох, разположен срещу нея. Падналата мазилка, опушените стени и олюпените прозорци могат да потресат всеки българин, милеещ за миналото на нацията си.
Несъмнено няма турист, на когото разхождайки се из улиците на града, да не му направи впечатление екзотичният начин на редуване на европейското и азиатското в ежедневието на Истанбул. Едновременно с малки ваксаджии, които ти предлагат пълно обслужване на твоите обувките срещу 5 млн. турски лири или 6 американски долара, можеш да видиш редица луксозни бутици. Точно такава е обстановката в баровския квартал "Бейоглу". В центъра му е построен един от най-големите търговски комплекси на Балканите - "Акмеркез". "От пиле мляко" е най-малкото, което може да се каже за него. Въпреки добре подредените щандове за българина е трудно да си позволи да прави покупки в него. Цените съответстват на стандарта на живот на жителите на квартала. За тези, които искат да си направят изгоден пазар, е най-добре да се обърнат към Капалъчарши, който представлява лабиринт от над 4000 малки магазинчета. В него може да се намери всичко от ориенталския пазар. В изобилието от стоки несъмнено &numero;1 са т.нар. златни сергии. В продължение на часове спокойно човек може да се наслаждава на най-майсторски изработените златни гривни, пръстени и колиета. Цената на един грам четиринадесеткаратово злато варира от 18 до 24 германски марки в зависимост от качеството му. За българите може и да не е голяма изненада това, което ще видят на Капалъчарши. Повечето от стоките там се продават и на столичния Женски пазар, та даже са и по-евтини. За любителите на масовия пазар най-изгодната оферта е египетската чаршия, където само в събота наред с рахат-локума и азиатските подправки човек може да си купи дрехи на килограм. Само на стотина метра от края на Капалъчарши, там, където се сливат водите на Босфора и Златния рог, се намира дворецът Топкапъ сарай, служил вярно на много поколения султани. В този лабиринт от сгради, павилиони и джамии се е решавала съдбата на една огромна империя в продължение на 5 века. Една от най-богатите музейни сбирки в света е скрита зад стените му. Другият дворец, заслужаващ вниманието на всеки турист, е Долмабахче. Той е бил последната резиденция на турските султани, в която се намират десетки тонове сребро и злато, огромни кристални полилеи от Венеция и Бохемия, стотици метри ръчно тъкани килими.
Буквално над него е първият въжен мост, който прави връзката между Европа и Азия. В азиатската част е разположен кварталът "Бейлербей", където на брега на Босфора и на фона на въжения мост можете да се направите снимки за спомен.
Несъмнено една от най-големите забележителности за туристите са деветте Принцови острова, любимо място за отдих на турската аристокрация. Разположени в Мраморно море, те представляват интерес за всички любители на екзотичните острови, тип Бермудски. Само четири от тях обаче са обитаеми. В останалите се разпореждат военните. Билетът до островите е около 1,6 млн. лири или малко над 1 щатски долар. Първото от малките късчета земя е разположено на 10 минути път от Истанбул. Последният, на който спира фериботът е най-големият и се нарича Бююкада. За доброто му опознаване и срещу 5 млн. лири веднага след слизането на брега се предлага разходка с файтон. В близост до кея всеки може да се направи едно хубаво похапване на морски деликатеси, което ще му излезе около 10 млн. лири. Палмите и европейският тип къщи от ХIХ век съвсем допринасят да се почувствате като на Карибите. На всяка крачка могат да се видят къщи в изрядно състояние, с басейн и просторна градина, които се дават под наем на богати туристи. Естествено и тук, и в Истанбул не липсва характерното балканско одиране на кожата. Задължително е всеки, който си поръчва или пазарува, да поиска преди това ценоразпис и меню, за да не бъде преметнат в сметката.
Камикадзе
Комунистите доведоха България до края на отчаянието. В последната Виденова зима немалко хора умряха от глад. Почти бяхме изгубили надежда, защото знаехме, че болшевиките са готови да пролеят и кръв, за да запазят властта си. Кой каквото ще да говори, без Иван Костов тогава нямаше да се оправим. Разбира се, победата беше на всички демократи, но хаотичните усилия никога не завършват с успех. "Комендирът" наистина съумя да вдъхне вяра на разбуждащите се граждани, той създаде организация, която се оказа не просто действена, а и спасителна за страната ни. Разбира се, не можеше да няма и грешки, в ядрото на демократите се вклиниха и паразити, каквито има при всяка власт, жадни за облаги и постове. Но не корумпираните, не алчните и некадърните държаха в ръцете си лостовете на управлението. Всички си спомняте страшната ни изолация по комунистическо време. Европа започна да ни вярва, защото целителните решения се вземаха от наистина опитни ръководители. Без валутния борд социалният мир у нас задължително щеше да се взриви. Вярно е, че трябваше да се действа като камикадзе, да се свиват коланите до възможния максимум, но след като имуществото на българите беше изнесено, след като няколко избрани от комисарите икономически вълци си поделиха последната плячка, излизането от пропастта изискваше жертви. Само една голяма грешка виждам аз в синия щаб - медийната му политика се оказа слаба. Някаква необяснима нерешителност пречеше да се разговаря открито и ясно с народа, който беше оставен в лапите на заливащите го с жълти сензации вестници. Не направихме добра телевизия, не изградихме могъща издателска стратегия. И гласът на истината просто не стигаше до отдалечените села и градове. Никой от зловещите крадци, от комунистическите палачи не беше заслужено наказан. Бавно и като че ли неохотно чистехме и нашите редици. Мисля си, че всичко това се случи, защото все пак най-важната задача беше да се изплува. Платихме висока цена за дързостта си. Но това не значи, че сега трябва да се самобичуваме и оплюваме помежду си. Абсолютно съм сигурен, че България скоро отново ще има нужда от летците, които извършиха най-трудния полет и успяха да приземят "самолета" почти без драскотини. С мъдростта на успехите и провалите днес проверените в тежки сражения сини водачи са особено необходими. Без тях бъдещето е невъзможно.
Католици и протестанти раниха 39 полицаи при сблъсъци в Белфаст
БЕЛФАСТ. В едни от най-сериозните от няколко години насам сблъсъци между сектантски групировки на католици и протестанти в северен Белфаст в нощта срещу четвъртък бяха ранени 39 полицаи, съобщи Ройтерс. Никой от полицаите не е сериозно пострадал, но пет от ранените са откарани в болница. Докато били настанявани в линейка протестантски хардлайнери се опитали да я подпалят със запалителна бомба.
Според сведения на органите на реда те са били атакувани с огнестрелни оръжия и с избухливи, запалителни и киселинни бомби. Републикаенците са стреляли три пъти по полицията, а лоялистите - шест пъти. Изстреляни са над сто запалителни бомби. Полицията е отговорила с гумени куршуми.
Това са най-силните сблъсъци между представители на двете общности от няколко години насам. Напрежението нарастваше с дни в район на северен Белфаст, където католици и протестанти живеят в съседни къщи. Вълненията се засилиха във вторник, когато се разчу, че католическо семейство, което отишло да прибере децата си от училище, е било замеряно с камъни. Очакваше се в четвъртък същото начално училище да бъде обект на голяма полицейска акция в опит да бъде спряно насилието.
Костов има мисия
Загубата на СДС в последните избори едва ли е пряка последица от нечия персонална вина, а още по-малко на Иван Костов. Повече от ясно е, че той пречеше на някои задкулисни сили и икономически интереси през последните 4 години в България и затова червено-розовата преса така злостно го атакуваше. В същите тези среди осъзнават, че една такава личност, дори и в опозиция, е сериозна заплаха за оставането им във властта и по тази причина така настойчиво искат главата му.
От друга страна, това е комплимент за Иван Костов. Не уважавам политиците, които нямат категорична идейна позиция по жизненоважни и стратегически въпроси за страната ни, защото такива не биха защитили интересите на България. Аз, и много други българи категорично подкрепяме лидера на СДС. Хора като него не принадлежат на себе си, а на нацията. Той има мисия да ни изведе към "обетованата земя", към Европа и НАТО и с тази своя роля ще остане в историята на държавата. Всички родолюбиви българи трябва да подкрепим г-н Костов и да дадем отпор на психологическата война срещу него.
Легенди на шоубизнеса
Не са много джазмените от Европа, Латинска Америка, Канада и Австралия, успели да се реализират в САЩ. Да не говорим за Африка и Азия. И все пак има едно изключение от Азия. Това е японската пианистка, аранжор и композитор Тошико Акиоши. Родена в Дайрен, Манджурия, на 12 декември 1929, Тошико отива да живее в Япония едва през 1947, когато вече е завършена, класически тренирана пианистка. Там скоро си намира работа в един латинобенд, после в театрален оркестър, струнен състав и накрая се влюбва в джаза.
Първата си джазгрупа формира през 1952. Късметът я навестява след четири години във формата на стипендия от престижното музикално училище в Бъркли. Десет години по-късно 37-годишната джазменка си дава сметка, че все още нищо не е направила в избраната професия. Тогава концерт в прочутата нюйоркска зала Таун хол става повратна точка в кариерата й. Разбира се, не трябва да забравяме (въпреки нейната самокритичност) работата й дотогава с музиканти като първия й съпруг Чарли Мариано - саксофонист, и басиста Чарлс Мингъс.
Като пианистка, ориентирана към бибопа, тя е силно повлияна от Бъд Пауъл, но впоследствие проявява все по-голям интерес към джазкомпозицията в бигбенда. Именно в Таун хол прави дебюта си в това направление. Особено успешни се оказват годините по време на брака й с тенор-саксофониста флейтист Лю Табакин. Така след 10-годишни търсения Тошико и Лю постигат големия мечтан успех с новия си бигбенд. Съставен от сръчни музиканти, способни да се справят с различни стилове, оркестърът получава признание от специалистите и естествено заема своето място в историята на бигбенд музиката. "Ние искаме да запазим творческия саунд, който ще добави нещо към американската традиция в джаза, без да изкриви неговия основен характер" - казва Тошико Акиоши.
Лидерите от ЕС ще разясняват разширяването
СТКХОЛМ, ДЪБЛИН. Европейските страни не трябва да стоят със скръстени ръце, въпреки постигнатото споразумение за отваряне на ЕС към нови членове през 2004, заяви шведският министър на външните работи г-жа Ана Линд. Според нея неотдавнашния отрицателен вот на ирландците относно договора от Ница показва, че хората в страните на ЕС трябва да бъдат убеждавени непрекъснато за нуждата от разширяване и трябва да им се разясняват европейските проекти, свързани с общата външна политика, общата валута, споразумението от Шенген.
Междувременно председателят на Европейската комисия Романо Проди каза в интервю за ирландски вестник, че вотът на ирландците срещу договора от Ница не трябва да бъде пречка за разширяването на съюза на Изток. Според германския канцлер Герхард Шрьодер вотът показва необходимостта гражданите на ЕС да бъдат запознати по-сериозно с решенията на ръководството.
Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл потвърди позицията на Вашингтон в подкрепа на по-нататъшното разширяване на НАТО. Според Пауъл приемането на нови страни-членки ще стане през 2002 на срещата на високо равнище в Прага. Държавният секретар отказа да коментира шансовете на отделните страни, но заяви, че никоя кандидатка не бива да бъде лишавана от право за влизане в алианса, заради географско положение, история или "защото на някого това може да не се хареса", вероятно визирайки Русия, която възразява срещу влизането на прибалтийските държави в НАТО.
Мечтата
Всички, които преди или през последните два месеца са разбрали какво всъщност представлява Симеон II, посрещнаха с усмивка въпросите във вестниците, ще се кандидатира ли бившият монарх за депутат, а сетне ще стане ли и премиер след спечелване на изборите. Защото нормалните хора са наясно, че той не мисли да слезе от своя пиедестал, тъй като очаква да царува. Независимо, че (за радост на комунистите) временно се ограждани и се назова Симеон Сакскобургготски. А че продължава да мечтае за царската корона, е достатъчно да се спрем на няколко факта. Първо - той назова своето движение (въпреки привидните му опити да скромничи) не "НД за почтеност и морал" например, а "НД Симеон II". И продължава да се радва, когато се обръщат към него с "Ваше величество". Второ - наскоро в интервю за в. "Фигаро" призна, че продължава да се чувства цар, а гражданите на България свои поданици. Трето - при общуването си с простосмъртните с удоволствие приема техните поклони и дарове, но не допуска някакво интимничене, държейки се на дистанция. Неслучайно избягва контактите с наши журналисти, като ги пренебрегва пред представителите на чуждите медии. Четвърто - нека припомним: след съобщението за връщане на наследствените му имоти заяви, че ще предостави парка Врана за използване от гражданството, а постройките там - за някой хуманитарен институт. Сетне обаче, при оформянето на дарението, си запази двореца, ловната хижа и 21 декара около тях за лично обитаване с оглед оттам първоначално да дирижира управлението на страната, а сетне, в даден момент - да царува.
Но за да изпълни по-далечната си цел, въпреки че под път и над път декларира, че не мисли за монархия, той се цели първоначално към участие в президентските избори. Неслучайно в навечерието на 17 юни по Дарик радио призова българите при гласуването да му предоставят "мощна подкрепа". Със задната мисъл, ако получи голямо мнозинство, в ускорени темпове да предизвика изменение на Конституцията. И да се кандидатира за президент. С надеждата хипнотизираните все още гласоподаватели да го изберат. И по този начин да направи първата стъпка към възкачването на престола. За щастие на българския народ въпреки спечелването на изборите от "НД Симеон II", обстановката в новия парламент ще бъде такава, че Конституцията ще остане непокътната.
Министрите склонни да отложат приватизационните сделки
СОФИЯ. Министрите са склонни да се съобразят с декларацията на НДС II за отлагане на приватизационните сделки до идването на ново правителство, стана ясно вчера преди заседанието на кабинета. Работата по договорите ще продължи, но те ще се подписват при новото правителство. Приватизацията е към своя край и няма много нови сделки, смятат министрите. Те обаче са категорични, че безразборно харчене на държавни средства е невъзможно, защото разходите са в рамките на закона за бюджета.
Смятам, че всеки един от икономическите министри ще се съобрази с декларацията. Аз също ще отложа продажбите, при които това е възможно, заяви земеделският министър Венцислав Върбанов.
Вицепремиерът Петър Жотев съобщи, че още когато е видял изборните резултати е събрал всички шефове на приватизацията в Министерство на икономиката и им казал, че работата по приватизационните договори трябва да продължи, но подписите ще останат за новия министър. Според него призивът на НДС II звучи като от арсенала на предизбирната кампания. Движението трябва час по-скоро да подготви екипа си, който да смени настоящото правителство, препоръча Жотев. Вчера той оттегли точката от заседанието на кабинета за промяна в договора за приватизация на МДК-Пирдоп. Купувачът "Юнион Миниер" предлага разсрочване на инвеситиционната програма с 2 години. По принцип съм против анекси към приватизационните договори, мотивира се Жотев и допълни, че решението му не е под влияние на декларацията на НДС II.
Всеки български гражданин може да преразглежда каквото си иска и да предоставя информация на компетентните органи, бе коментарът на Жотев по повод намерението на НДС II да резивизира договорите за "Марица-изток".
Младежи катастрофират с откраднат автомобил
СОФИЯ. Служители на РПУ - Етрополе, задържаха три непълнолетни момчета, които откраднали лек автомобил "Лада", паркиран пред блок в кв. "Север" в Ботевград и с нея потеглили към Етрополе. Там младежите се блъснали в ограда с руския автомобил, избягали от местопроизшествието и се скрили в ромската махала. След кратко издирване полицаите ги открили и задържали. И тримата задържани са от с. Врачеш - Я. И. (16), В. М. (15) и Б. Б. (17). Те са от контингента на Детска педагогическа стая. Я. И. е извършител на около 100 кражби от 1993 досега. Тримата имат множество висящи дела. Б. Б. е известен на полицията отскоро за кражба от магазин за хранителни стоки в Етрополе. След снемане на обяснения тримата непълнолетни са предадени на родителите.
Народе????
Левски е написал това обръщение в джобното си тефтерче на 46-а страница при обиколка из Софийско към края на 1871. Най-успешната, но и най-тревожната година за комитетската организация поради вироглавите своеволия на неписмения си помощник Димитър Общи. Какво ли е искал да пита и да внуши на своя народ, когото отлично познава? Историците може би ще разгадаят Апостоловата тайна.
Изучавайки почти всичко, писано от и за Левски, чийто образ и дело пресъздадох в биографичния роман "Печеля за цял народ" (завършен 1986, приеман и забраняван в три издателства, излязъл 1993), стигнах до свой отговор. Този, че великият българин, подканва с вродената си ирония всеки сънародник - вчерашен, днешен, утрешен - към собствено тълкуване. Защото съзнава, че "времето е в нас и ние сме във времето - то нас обръща и ние него обръщаме", но не забравя табиета на нашенеца, който все чака друг да му обърне времето, а той нищо да не обърне в себе си. Това е скромното ми тълкуване на четирите питанки.
- Ще ли се вдигнеш сам, със собствени сили и воля да отхвърлиш всяко робство - османско, монархическо, болшевишко, царедворско - или все ще очакваш някой Дядо Иван, някой самозван месия, някой властомераклия да ти дава свобода, богатство, почтеност, морал, за да си кротуваш като поданик? (Всеки освободител е поробител!)
- Ще накажеш ли, както е решило вишегласието, ония свои избраници, които злоупотребяват с получената власт и се обогатяват за твоя сметка - или ще търпиш платени глашатаи да крият кривиците им и хвърляйки ален прах в очите, да ти дават "светло бъдеще", ама по-далечко от Европа? (Който изписва вежди, той вади и очи!)
- Ще ли градиш със своя ум и труд, с вяра и лишения, една свята и чиста и европейска република, като нагледен пример и за други балкански народи - или с ориенталска безпаметност ще чакаш благоволението на някогашния Брат да ти даде губернско местенце сред православната ос, за да станеш имперска стърчишка? (Но на нея виси само катраникът!)
- Ще възвеличаеш ли Бога в себе си с десетте му заповеди, за да познаеш какво е човешко достойнство и любородие, и като свободен гражданин да твориш добри дела за потомството си - или ще продължаваш да целуваш ръце на атеисти в патриаршески одежди, чакайки техните вселенски и московски господари да ти дадат други духовни пастири? (Господ дава, но в олтар не вкарва!)
Българинът никога не е имал по-подходящо време от сегашното за осъзнаване и следване, за вграждане в себе си и в живота си нравствения законник на Апостола. Но не като ритуална икона или рекламен декор във височайши кабинети (колко левскари и ни един апостол!). А като жив образец за житейско и морално поведение, като демократическо всекидневие, благословено от Всевишния... Неслучайно Дяконът е вписал още в началото на тефтерчето си християнския тропар:
Яко апостолов единонравни и словенских стран учителие, Кириле и Методие богомудрии, владику всех молите, вся езики словенския утвердити в православии и единомислии, умирити мир и спасти души наша.
Левски е единственият българин, който има право да ни съди!
Не прави чест на г-н Пинчев да говори срещу г-жа Мозер
Като чете човек статия на "великия" г-н Георги Пинчев, не може да не си го представи, като Сталин с мустаци, военна куртка и шапка - много му прилича. Тонът, с който се обръща към неговите земеделци, с нищо не се различава от този на вожда към неговото стадо. Как ви звучи пасажът от статията на Пинчев "Този, който оттук нататък си позволи да работи или да се изказва срещу коалицията, в която участва БЗНС, попада под ударите на устава на съюза. " Браво! Желязна дисциплина - още повече се доближава до ония, които казваха "мълчете и не разсъждавайте."
Самовлюбеният г-н Пинчев не е в състояние да види най-големия враг на БЗНС-комунистите, с част от които се е коалирал. Неговите най-страшни врагове са Мозер, Яни, Милан Дренчев, Петко Илиев. За него Мозер е "Госпожата". Дали му минава на ум, че госпожата не е коя да е, а дъщеря на Гемето. Дали не му минава през ум, че младите земсисти отстояваха идеите си срещу кървавия комунизъм именно с името на Гемето. Той беше знаме в борбата. Г-н Пинчев никога няма да стане знаме. Едва ли му минава през ума на този господин, че в Народното събрание той влезе благодарение на името на г-жа Мозер, а г-н Пинчев й удари кинжал в гърба, и говори за морал.
Невъзможно е някога да не съм бил кон
ПЕТЕР ЮХАС е един от най-изявените българисти в Европа. Неговите познания и изследвания за българската литература и история носят белезите на задълбочен интерес, съчетан с рядка привързаност към България.
Завършил е българска филология в Софийския университет, бил е културен аташе при унгарските посолства в Москва и София. От 40 г. насам се занимава непрекъснато с преводи и изследвания на българска литература.
Автор е на "История на българската литература" и "Панорама на българската литература", издадени през 1966 в Будапеща. За монографията "Тюрко-българи и маджари" му е присъдена научната степен доктор по филология. Издателство "Хр. Г. Данов" - Пловдив, през 1986 публикува избрани негови културологични и историографски студии под заглавие "Геният на България", а издателство "Наука и изкуство" през 1972 отпечата сборника му с творчески портрети "Съвременни унгарски писатели".
Превел е повече от 40 тома българска литература, включващи творби на поколения писатели от Софроний Врачански до Йордан Радичков. Автор е на над 400 статии и научни съобщения. Съставител и редактор е на девет антологии на българска поезия и проза, издадени в Унгария. Книгата му "Смъртта не е алиби. Анекдоти за български писатели", издадена в края на 1999, претърпя две издания и продължава да се радва на широк обществен интерес.
Юхас е роден през 1930 в с. Комади в Голямата унгарска пуста. Понастоящем преподава история на унгарската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
- Радостен съм да честитя най-високия български орден на Петер Юхас и да го запитам как се чувства в такъв радостен момент един българин от унгарски произход, както вие често се охарактеризирате?
- Доста странно се чувствам. И признанието има своето време като сламената шапка. По времето на взаимния ни социализъм аз все зимата получавах тази "сламена шапка". Мога да ви припомня, че веднъж дори ме наградиха с орден "Кирил и Методий", след като ме обявиха за персона нон грата в България. Дадоха ми ордена, за да ме унижат, след като на двама дилетанти присъдиха първа степен, а на мен - втора. Това беше някъде преди двадесет и две години. Когато българският посланик в Будапеща ми закачваше ордена, аз му казах: "Другарю посланик, щастлив съм, че все пак вашето правителство направи известна разлика между мен и дилетантите. " Убеден съм, че никога държавни институции не са реагирали толкова бързо, както в този случай. Веднага ми беше присъден пак същият орден, но вече първа степен. Навярно за да се заличи разликата между мен и разконспирираните дилетанти.
- Да не би сега отново да имате по-големи претенции? Орден "Стара планина" няма по-висока степен от тази, която ви дадоха.
- Може би и сега щеше да се получи същата история. В моята книга "Смъртта не е алиби" пиша, че методиката на д-р Лозанов да се изучава чужд език по време на сън не е вярна, защото българските дипломати от години си спят в унгарската столица и нищо не са научили. Предложението за моето награждаване трябваше да бъде дадено от тях. Но едва ли от скромност те предложили по-малка награда. Трябваше лично Петър Стоянов, в качеството си на президент, да върне предложението и така да скъса с тази традиция - вместо да се гордее, човек да бъде унизен от българска държавна награда. Когато ми връчваха ордена, казах: "Радвам се на това високо отличие, но за мен най-голямата награда е, че половин век можех да общувам с българи като Атанас Далчев, Константин Константинов, Чудомир, Георги Цанев, Иван Пейчев, Петър Алипиев... И нека не споменавам живите, защото с тях още половин век искам да продължа да общувам. Въпреки че моето поколение вече прилича на цвета на картофите. То цъфти, но по-ценното е под земята!"
- Май популяризирането на българската литература у вас дължим най-вече на Юхас като творец и като личност. Защото за съжаление унгарската литература не е много известна в България.
- През времето на социализма културните връзки бяха много широки, дълбоки, високи и всеобхватни. Но за жалост в тях никой не търсеше качественото покритие. А според мен в областта на литературата, на изкуствата по-добре да нямаш никакво понятие от тях, отколкото много, но под нивото на страната "производител". Когато се върнах към професията си, загърбвайки дипломацията, усетих как българската литература започва да губи авторитета си поради Ст. Ц. Даскалов и другите превеждани автори. В Унгария имаше такова пренебрежение, че щом името на един автор завършва на "ов", никой не го купува. Затова и аз като преводач избрах автор, чието име завършваше на "ев"!
- Емилиян Станев...?
- Преведох "Крадецът на праскови" и най-хубавите му разкази, които имаха моментален успех. По-късно продължих да търся само такива книги, за които бях сигурен, че ще се четат. Трябваше много внимателно да отделям зърното от плявата. Известен съм и с това, че ме отзоваха от България като дипломат затова, че не пожелах да преведа книгите на главните секретари или председатели на СБП, ако те са бездарни. Дори казах на Георги Джагаров, че той ще си остане Джагаров, но аз от преводите си вадя хляба и заради една политически удобна книга няма да подбия името си на преводач в нашите издателства. Не се срамувам да кажа, че избирах талантливите български автори не в интерес на българската литература, а в мой личен интерес. А за съвременната унгарска литература, тя се превежда от тези, които знаят определено унгарски. Но от времето на дядо Вазов до наши дни най-добрите преводи са на такива писатели, които не знаят езика. Вазов превежда "Лудия" и прави популярен Петьофи в България завинаги. После Пенчо Славейков, Гео Милев, Далчев, Алипиев, все чудесни преводи. Това не значи, че който не знае езика и е лош поет, ще превежда унгарската поезия перфектно. В България от близо половин век има една "наказателна рота", която един след друг ликвидира унгарските поети. Всеки вярва, че Ади, Йожеф, Наги са големи поети. Но това е, докато не са преведени на български. Тоест не са били побългарени от лоши български поети. А това вече е различно... - Да, чел съм ваши критични статии за опитите на наши поети върху унгарската поезия. Само в халтурата ли е бедата?
- И сега има студенти, които учат унгарски в Софийския университет. Около петдесет човека са. Но за да се наложат, трябват още доста години, защото досега тази "наказателна рота" монополизираше преводите на унгарска поезия.
Убеден съм обаче, че до няколко години ще израсне едно младо и талантливо поколение.
- Нека поговорим за вашите книги, написани в България и за България. "Смъртта не е алиби" направи много силно впечатление, но това не са анекдоти, а преживени истории... Как ги приеха съвременните ни писатели, които сте описали в сборника?
- Във второто издание, защото първото се изчерпи много бързо, съм отпечатал и част от рецензиите именно на съвременниците. Сега ще излезе и трето издание. И най-много ме радва, че на площад "Славейков" най-купуваните книги са на Атанас Далчев и на Петер Юхас. Вие споменахте, че това не са анекдоти. Напротив те не са вицове, но са точно анекдоти: защото последната дума, поуката, я извеждам аз. Авторът.
Аз правя разлика: вицовете хората ги измислят, а анекдотите се раждат като полски цветя. Затова те са свежи, истински. Ще ми се да припомня един случай с бившия главен секректар на СБП - Лъчезар Еленков. Кани ме на кафе в кръчмата на писателите. Вече е минал 10 ноември, а Лъчко се е свил като вълнен чорап след пране. В сградата на съюза забелязвам надпис: "Съюз на независимите писатели". Питам го - Лъчко, какъв е тоя съюз? Остави ги, незначителни ченгета. Записах го това и добавих: Каза ми с ясното съзнание на полковник от КГБ. Ето, че анекдотът е готов. Родил се е... - След това вие издадохте и "Кирил и Методий в българска Моравия". Научен труд ли е или популярна литература? Доволен ли сте от нея?
- Написах я преди 24 години. Двадесет и три години тя пролежа в три издателства. Първо я взе ЕвТин ЕвТинов. Това беше, след като разбра, че правя антология на българската поезия. Когато узна, че не съм го включил в изданието, премести ръкописа в "някое" чекмедже и шест години си траеше... После веднъж, почерпен от "горчиво вино", ми вика: "Петре, ти си направил много за България, но за мен - нищо! " После ръкописът бе и при Слав Хр. Караславов в издателството на ОФ. И там вися дълго... Така че никой не искаше да издаде тази книга, а да ме унижат. Защото никой не се интересуваше нито къде е "българската Моравия", нито какво съм написал. После и в Университетското издателство чаках... - Вече два века живеете и пишете в България. С какво най-много се гордеете, че се наричате българин от унгарски произход?
- Имам над 400 публикации. Доста книги съм написал. Но ако се гордея с нещо, то това са "малките ми открития", които не направиха академиците, а един беден унгарски студент, и то точно това, че в каменния надпис на хан Омуртаг се крие стихотворение, което сега всеки български началник го повтаря: "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда! " И този студент се казваше и се казва Петер Юхас. И още едно "мъничко откритие" - за общия произход на маджарите и българите. Тези неща за мен са по-важни, отколкото няколкото хиляди страници, които съм написал. А това, за произхода, е, че не може десетилетия да пишеш за един народ и да пазиш дистанция от него. В един миг ще усетиш, че и ти си от тези люде. А моята професия - българист, не се покрива с днешното понятие бизнес. Моя бизнес е националността ми, за която вече няколко пъти споменаваме.
Някога Тургенев прочел един прекрасен разказ от Толстой за един кон и извикал: Лев Николаевич, не е възможно вие някога да не сте били кон. За мен изключително признание ще бъде, ако някой българин, който чете моите книги, извика: "Този Юхас не е възможно някога да не е бил кон!"
Непротивоезикоругателствувайте
Ако започнете да броите колко пъти в последните десетилетия в печата е писано против словосъчетанието в тази връзка, сигурно ще ви направи впечатление, че броят на публикациите е действително много голям. И при това винаги мотивите за възраженията са все едни и същи. Винаги се изтъква, че в този си вид съчетанието е просто буквален превод на съчетанието от руски, докато в българския език в такъв случая трябва да се употребява във връзка с това. Понякога се сочи още, че и други езици също са оказали влияние при употребата на българския еквивалент на руското съчетание. Важното обаче винаги е, че все става дума за чуждо влияние, което ни се налага масово чрез един масово употребяван израз.
За неосъзнато чуждо влияние може да се говори, когато напоследък отново започна да се възражда глаголът отпочвам, зает много отдавна у нас от руски, макар в нашия език неговото значение изцяло да се изразява с помощта на започвам. Повторната поява на глагола отпочвам само внася повей от един доста позабравен канцеларски език и в никакъв случай не спомага за обогатяването и разнообразяването на речевата ни практика.
Подобни следи от онзи стар език има още много. И няма значение, че повечето от тях не са с български произход, а обикновено са заети от руски. Лошото е, че те непрекъснато ни се натрапват. Така става и с глагола зачета, зачитам, който обаче не се употребява със значение "уважавам", а вместо прочета, прочитам, като с уродливостта си продължава да ни смущава.
Но не само следи от стария канцеларски език се срещат в речта ни. Понякога чуждата форма на някоя дума се появява и поради други причини. Така напоследък често ставаме свидетели на употребата на руския глагол замеря, замервам, който се употребява вместо българския измеря, измервам. Единствената причина за тази замяна е в това, че в този вид думата е заета в професионалния жаргон, но това не ни дава основание да си мислим, че може свободно да я употребяваме навсякъде.
Така стана и с професионалното натравям, натравям се, което би трябвало да означава "увреждам организъм чрез приемане на отрова". Очевидно глаголът се включва в речта, за да се избегне употребата на отравям, отравям се, който се възприема преди всичко като носител на значението "слагам край на живот чрез вземане на отрова". Тази прекалена предпазливост обаче е неоправдана, още повече че появата на глагора натравям става пак под влияние от руски, макар там да е с по-различно значение.
Този списък може да бъде продължен, но общото във всички случаи е, че макар споменатите думи в общи линии да са ни ясни по смисъл и да ни е ясно защо са се появили в речника ни, те все пак не са български. След като съществуват и техни български еквиваленти, след като понякога са свързани и с неприятни спомени, не мога да намеря обяснение защо трябва да продължаваме да ги употребяваме.
Накрая ми се ще обаче да кривна в съвършено различна посока и да се спра на една грешка, за появата на която не мога да намеря задоволително обяснение дори в чуждоезиковите влияния. Защото дори и в руски ударението на думата кончина пада върху предпоследната сричка и ми е съвсем необяснимо защо при нас тази дума твърде често се изговаря с ударение на първата сричка. Ако погледнете речниците на българския език, ще видите, че по начало тази дума не е неутрална, а се отнася към по-високия стил. Заради това е още по-смущаващо, точно в него тя да се проявява обикновено изговорена неправилно.
Никаква оставка!
Поздравления, г-н Костов! Вие изведохте България на спасителния бряг от блатото, в което бяхме затънали. На определена част от българския народ паметта е къса, а не им липсва и завист, та те решиха с вота си да накажат и останалите нормално мислещи хора.
Не подавайте оставката си, съхранете СДС. Не се знае в случая кой губи и кой печели. Съхранете се за това, че след не много време ще бъдете пак необходим. На вас и целия ви екип желая здраве, сили и Бог да бъде с всички нас.
Нямам нужда от спасител
На политическия небосклон изгря нов субект, който внушава очаквания за свежест! И в идейно, и в организационно, и в стопанско отношение. Става дума за Величеството. Но защо всичко се юрна след него? Толкова бездарно ли ни управляваха? Толкова очевидна ли е некомпетентността на министри и депутати, че електоратът с неподозирана готовност се хвърли в прегръдките на една утопия? Наивен ли е гласоподавателят? Нямам нищо против царя. Но тъкмо желанието да прескочим набързо тоталитарната идеологическа нетърпимост и наивността ни навират бързо в устата на лъва. Защото царят кратко и ясно си иска бащинията. И тук настъпва един много деликатен момент. Народът, без да иска, в плен на своята патриархалност и патернализъм възприема царя като своя бащиния! Това ли ще направим в края на краищата - от един наивитет да скачаме на друга наивност?... Да се храним с утопии? Да зарязваме магарето си, че ни е измъкнало от най-голямата кал, само защото било кално и да се юркаме подир някакъв вносен ат само защото бил от чужбина?
Какво да прави СДС, който успя да направи една физиономия като за уважаваща себе си европейска демокрация? СДС показа една зряла и перспективна политика. Демонстрира опит и стил. Накратко постигна това, което ни се струваше невъзможно - България стана годна за Европа. Локомотивът на Иван Костов е под пара. А царят все още е несъстоял се спасител! За мен - и ненужен!
Обезвредиха 20 гранати, изпаднали от камион
ДОБРИЧ. Работници от "Пътно поддържане" - Балчик, открили ръчни гранати в канавка по пътя Каварна - Шабла. Това съобщи вчера РДВР - Добрич. Военни сапьори обезвредили над 20 гранати, изпаднали от военен камион в канавка край пътя. Около обяд в сряда Станимир Стоянов и Тошко Трошев косели тревата, когато косата на Станимир се натъкнала на твърд предмет. Двамата го изхвърлили, мислейки, че е счупена част от трактор. Малко по-късно горски служител разпознал предмета.
От "Осанна" до "Разпни го"!
При влизането на Иисус в Йерусалим народът казваше: Благословен Идещият в име Господне! Осанна (евр. - слава) във висините! (Мат. 21:9). Само след дни Пилат, римският прокуратор на Юдея, се обръща към същия народ: Какво искате да сторя с Тогова (Иисуса). Те още по-силно закрещяха: Разпни го! (Мат. 15:12, 13).
Още преди хилядолетията, когато е описана тази евангелска случка, човечеството безкрайно много пъти е демонстрирало своята къса памет и отмъстително отношение към свои изтъкнати духовни и светски първенци. Римският пълководец Юлий Цезар, чието име повече от две хиляди години носи седмият месец на годината, е един от най-забележителните военачалници, държавници и писатели на древността. Той подчинил на огромната държава много нови земи, но сам станал жертва на заговор, организиран от най-близките му. Нашият български пример отпреди 115 години е не по-малко внушителен. Хъшът, поет и революционер Стефан Стамболов самоотвержено поема съдбините на едва прохождащото ни отечество след безпримерния акт на Съединението от 1885, извършено против волята на Русия и защитено срещу агресора Сърбия. Той разбива пъклените кроежи на "освободителката" Русия и насочва най-младата балканска държава към Европа. За награда едва 41-годишен е съсечен.
През изминалия ХХ век вече невинаги така брутално недоволници и завистници се разправят със своите най-заслужили първенци. Но явлението да се унижават и елиминират подобни светли личности е живо и присъщо дори на най-напреднали и демократични народи. В безпримерно жестоките и кръвопролитни години от най-новата история (1939-1945) начело на Великобритания (от 1940) блестеше непоклатимата фигура на премиера Чърчил. Но само два и половина месеца след триумфа на съюзниците и капитулацията на нацистка Германия британският избирател оттегли своето доверие от Чърчил. Той достойно предаде властта и изчака отново да бъде призован - от 1951 до 1955 пое министърпредседателския пост. Нещо подобно стана и във Франция. От юни 1940 ген. Дьо Гол оглави некапитулиралата френска армия. След победата за повече от година и половина застана начело на временното френско правителство. След последвалите избори се оттегли за повече от 12 години. При развихрилата се безизходица от 1958 беше призован да поеме отново държавното кормило. След промяна на конституцията за 8 години генералът стана президент на Франция.
Немного по-благосклонна се оказа политическата съдба на канцлера Хелмут Кол, по време на чието управление се изпълни най-съкровената мечта на германците, живели почти 30 години разделени от непроницаема бетонна стена.
На днешна България липсва парламентарният опит на демокрации като Великобритания, Германия и Франция. Последните нормални избори у нас, преди катаклизмите около и след войната, са се състояли точно преди 70 години, на 21 юни 1931. Случващото се след 1989 е все още наместване на пластовете и усвояване правилата на демокрацията. Няма да е пресилено да се сравним с деца, доскоро отглеждани в кошарки и проходилки, любопитни да се запознаят със света извън тях. Те още нямат представа какво може да им се случи. "Не пипай, че ще се опариш" или "Не се качвай, че ще паднеш" ние чуваме от по-възрастните, но не им вярваме напълно, докато не докоснем горещата ютия или се търколим от високите стъпала. Не е страшно, ако не се нараним фатално. Така добиваме опит, запознаваме се с реалния свят и започваме повече да вярваме на тези, които ни предупреждават.
Отвъд реката Лета
Бог последен има думата
Когато Филип се събуди, утрото приличаше на есенно, макар да бе началото на юли. Бели мъгли, необичайни за този сезон, се стелеха тежко над планината, ръмеше ситен дъждец, както веднъж преди незнайно колко години, докато той бе скитал из една чужда планина през същия месец. Ще рече човек, че е октомври, и Филип се запита защо им трябваше с Яна да се уговарят. Бе на път да се откаже, но Вечният човек, който в последно време бе неотлъчно и незабележимо до него, му внуши, че трябва да върви, защото тя ще го чака.
Щеше да се учуди, ако тя не бе вече на уреченото място. Бе първата жена от всички, дето бе срещал, която винаги пристигаше преди него. По-късно той научи навиците й и се стараеше да не я кара дълго да го чака.
