АП проверява работата на собственика на "Горубсо"
СОФИЯ. Експерти от дирекция "Следприватизационен контрол" на Агенцията за приватизация ще посетят днес "Горубсо" - Мадан, съобщиха от АП. Те ще проверят на място дали се спазват условията по приватизационния договор. Мажоритарен собственик на мините от август 1999 е руско-турският консорциум "Родопи инвестмънт". Също така днес ще се проведе и среща на представители на Министерството на икономиката, Агенцията за приватизацията и ръководството на "Горубсо" - Мадан. Целта е да се изясни кой трябва да изплати старите задължения към работниците.
От края на миналата седмица миньорите от рудодобивната фирма обявиха гражданско неподчинение. Вчера те блокираха административната сграда на дружеството. Протестиращите настояват да им бъдат изплатени старите заплати, които им се дължат преди продажбата на "Горубсо" - Мадан. Според служители от община Мадан фирмата дължи на работниците повече от 1 млн. лева.
ЕС удължи забраната за трупни брашна
ЛЮКСЕМБУРГ. Европейската комисия възнамерява да удължи временната забрана за използването на храни за животни, съдържащи животински брашна, поради опасения за разпространение на болестта "луда крава", предаде Ройтерс. Забраната, която бе въведена в началото на годината, бе в сила до 1 юли. Сега тя ще бъде удължена, без да се дава точен краен срок за валидността й, като ще бъде преразглеждана, заяви говорителка на Еврокомисията. Министрите на земеделието от ЕС, които имат 2-дневна среща в Люксембург, не успяха да вземат определено решение докога да бъде удължен на срокът. Според правилата на ЕС обаче комисията може да въведе първоначалното си предложение, което според говорителката ще стане през следващите 2 седмици. България забрани използването на фуражи с трупни брашна още през януари, почти едновременно с решението на комисията, като форма на превенция срещу заразната болест.
НС на СДС ще решава на 26 юни за оставките
СОФИЯ. Национален съвет на СДС на 26 юни ще решава въпроса за отговорността за загубата на сините в парламентарни избори 2001. Въпросът с оставките е вътрешнопартиен, обществото вече каза своята дума на изборите. Това заяви вчера за "Демокрация" Димитър Абаджиев, зам.-председател на СДС, след заседание на Националния изпълнителен съвет. Според ръководството на сините оценката има две страни - първо отчитане на успешното управление, довело до стабилна преговаряща с ЕС и НАТО България, и второ - социалната цена на реформите, която е била по-висока, отколкото хората са можели да платят. Успешна, позитивна, добре организирана и дисциплинирана предизборна кампания са провели ОДС, показва анализът на изборните резултати, направен от НИС на партията. Не са обсъждани оставки на ръководството, ние не сме другарски съд, за да разглеждаме поведението на Стефан Софиянски, заяви Надежда Михайлова, зам.-председател на СДС, в отговор на журналистически въпрос. Според нея това, че партията е е получила очакваните от нея резултати в изборите, не означава, че пътят, по които е поела, е погрешен. За мен това е единственият път, който може да превърне България в стабилна, демократична и преуспяваща страна. В европейската практика преговори се водят с партии, а не с личности - тежкї на външен министър, който може да бъде еднакво добър за всякакви правителства, и тежкї на държавата, отговори Надежда Михайлова на въпроса дали решението й да не приеме поста външен министър в правителство на НДС II е окончателно. Анализът на НИС показвал още, че избирателите продължават да поддържат десноцентристките ценности. СДС е и ще бъде гарант за многопартийната система в България, каза Димитър Абаджиев. Държава се управлява с партии, с личности се прави свита, допълни Михайлова.
Надежда Михайлова:
България не е имала по-сериозен държавник от Иван Костов, той пое една разрушена държава и я превърна в страна, преговаряща с Европейския съюз. Иван Костов има много силен международен авторитет - а този авторитет в света, към който се стремим, се получава според делата. Хората са преценявани според умението да водят последователна политика.
Филип Димитров пред РСЕ:
Мисията на СДС е да направи България една от държавите на атлантическия свят. Тази мисия СДС започна да изпълнява и тя трябва да бъде изпълнена, защото алтернативата е да вървим към третия свят. Това, което чухме в нощта на изборите, беше, че НДС II заявиха приоритети, които в голяма степен влизат в рамките на същата мисия. Ако тези позиции бъдат следвани неотклонно и изпълнявани, както си му е редът, тогава ще има движение между двете формации.
СИБАНК пуска ипотечни облигации на борсата
СОФИЯ. Не очаквам репресии към банката след обявената от икономическия екип на НДС II финансова "революция", каза вчера шефът на Стопанска и инвестиционна банка (СИБАНК) Георги Прохаски. Банката работи професионално и не оперираме с толкова голям обем бюджетни средства, каквото впечатление се създава, обясни той. За месец май средствата, които минават ежедневно през СИБАНК, са до 30 млн. лв., или 9% от активите ни, поясни Прохаски. Освен това те са напълно обезпечени с държавни ценни книжа в БНБ, а това не е изгодно на други банки. Много ог операциите в клоновете и регионалните бюра на НОИ все още са на загуба, даде пример той. За банката масовите плащания са дългосрочна стратегия и се стремим да ги разширим, каза още Прохаски.
Акционерите на СИБАНК решиха банката да емитира ипотечни облигации по реда на закона, с потвърден от Държавната комисия по ценните книжа проспект. Има възможност книжата да бъдат търгувани на Българската фондова борса. Обемът на емисията е от 3 млн. лв., а срокът е двегодишен. Номиналната стойност на една облигация е 10 лв., за да могат да бъдат купувани и от дребните инвеститори наред с портфейлните инвеститори в банката, обясниха от офиса на СИБАНК. Лихвата ще бъде 7,5%. Първият гарант по ипотеката е самата банка, обясни Георги Прохаски. Печалбата на СИБАНК за миналата година е 856 хил. лв. след облагането с данъци и ще бъде заделена за фонд "Резервен", а няма да бъдат давани дивиденти.
Антинатовецът Ангел Марин готвен за военен министър
СОФИЯ. Името о.з. ген. Ангел Марин се спряга за бъдещ министър на отбраната от правителството, което трябва да сформира движението на Симеон II, научи вчера "Демокрация". Марин е бивш шеф на Ракетни войски. Той бе уволнен от армията, след като през 1997 публично критикува реформата. Пред медиите генералът заяви, че командата "Бегом към НАТО" била нездравословна за България. Марин бе кандидат за депутат от ДПС. Освен името на Ангел Марин за военен министър се спрягат още Соломон Паси, Нансен Бехар и Велизар Шаламанов. Последният обаче отрече пред "Демокрация" тези слухове. Според източници от МО във ведомството може да се върне и бившият шеф на "Информации и връзки с обществеността" Александър Урумов. В момента той водел разговори с хора на Симеон II и искал поста главен секретар на МО. Урумов бе в министерството по времето на Георги Ананиев и сегашният министър Бойко Ноев. След като напусна сам ведомството, той стана зам.-председател на партията на Христо Бисеров и започна да критикува правителството.
Две са имената, за които се говори, че може да станат вътрешен министър. Под сурдинка се твърди, че председателят на Либерален съюз Румен Данов, екссъветник на Желю Желев, имал претенции към креслото на МВР шеф, но Ахмет Доган отрязал мераците му. Другото име е на шефа на ДНСП ген. Васил Василев. Това са измислици и няма такова нещо. Никой не ми е предлагал, коментира Василев. Най-спряганото име за бъдещ здравен министър е на д-р Антония Първанова. За министерският пост се натискал също проф. Александър Чирков и шефът на болница "Царица Йоанна" доц. Пламен Кенаров. Министърът на транспорта и съобщенията от кабинета на ОДС Антони Славински е "сондиран" за същия пост и в новото правителство на НДС II. Вчера Славински не бе намерен за коментар. За постове в министерство се готвят и хората на ДПС, след като Доган заяви, че иска да се коалира със Симеон II. От движението се готвели да оглавят министерствата на земеделието, на околната среда и водите, на регионалното развитие и на образованието.
Апокалиптична графика в новата галерия "Шарън"
Юлиян Йорданов е сред най-талантливите български графици, родени в средата на 60-те, за които може да се каже, че вече имат своето международно признание. След като завършва успешно художествената гимназия (1984) и Националната художествена академия (1995), има самостоятелни изложби в родния Ловеч, в Ерфурт (Германия), Варна, Пловдив, Антверпен (Белгия), както и постоянно участие в групови изложби в Испания, Италия, Франция, Великобритания, Македония, Полша, Япония. Добросъвестната прецизност, академичната школовка и почти калиграфското изящество на този роден рисувач са в щастливо съзвучие с богатата му обща култура и емоционалност. Одухотворените линии както в екслибрисните миниатюри, така и в по-големите графични композиции като че са рецептирали най-доброто от гения на Бруновски или Салвадор Дали. "Човек - достатъчна причина" би могла да се нарече тази изложба, ако вече нямаше такова название на българска стихосбирка. Човекът наистина присъства в изложените графики както с пределната си телесност, така и с едно гранично, като че разпадащо се изящество. Източените деформации завършват някъде в антични морета, под повърхността им като чудовищни плавници или като крила, закърнели в каменен диаболизъм... Забележителната изложба, която е и първата софийска на този като че ненашенски внимателен и изящен график, ще продължи до 24 юни в столичната галерия "Шарън", непосредствено зад хотел "Плиска", на ул. "Акад. Никола Обрешков" 2а, ъгъла с ул. "Коста Лулчев". В началото на юли този нов салон ще бъде домакин на изявени творци в областта на художествената фотография.
Безплатни лекарства - с рецептурни книжки
СОФИЯ. Рецептурни книжки за около 3 милиона пациенти, страдащи от хронични заболявания, въвежда от 1 юли Националната здравноосигурителна каса. В тях ще се отбелязват лекарствата. Медикаментите, отразени в книжката, трябва да се изписват и на специалната рецепта на здравната каса и са за спрок от 30 дни. Книжката е лична и пациентът трябва да я представя заедно с рецепта в аптеката при получаване на безплатни или частично платени от НЗОК медикаменти. Обемът на рецептурната книжка осигурява възможност тя да бъде ползвана между 3 и 5 години. Цената й ще е 2 лева. Ще се разпространява в аптеките, които имат договор с НЗОК, и в книжарниците, които продават медицинската документация на касата. Семейните лекари също ще могат да снабдяват пациентите с рецептурната книжка. За да бъде валидна книжката, пациентът трябва да я завери еднократно в районната здравна каса или в общинските офиси на касата.
Белгия предлага "глобален проект за Европа"
Белгия, която ще поеме от Швеция председателството на Европейския съюз на 1 юли, представи на 2 май приоритетите си. На първо място сред тези приоритети, окачествени като амбициозни, са: реформата на институциите, разширяването, въвеждането на еврото и социалните въпроси.
Всяко председателство на Европейския съюз си има своите приоритети и своя стил. Швеция, чийто мандат изтича в края на юни, демонстрираше прозрачност, може би малко прекалена, ако се съди по критичните коментари за незначителните резултати за ускоряването на процеса на интеграция на петнадесетте. Белгия, представи своите приоритети, твърде амбициозни според премиера Ги Верхофстад, определение, което не беше използвано от шведския премиер Йоран Першон. Представянето от Белгия на нейния "глобален проект за Европа" два месеца преди да поеме председателството не се понрави на Стокхолм, който оцени това като проява на неучтивост.
Ако наистина за изчерпателна оценка е добре да се изчака краят на шведския мандат, все пак не може да не се констатира, че управлението на ЕС бе твърде боязливо. Докато Белгия, поради историческата си роля на страна, съоснователка на съюза, не споделя шведските политически задръжки. Още повече че в началото на юли тя ще започне единадесетото си председателство на ЕС.
Швеция влезе в Евросъюза през 1995, тя не е възприела европейската валута и официално не се е отказала от статута си на неутрална страна. Тези ограничения я лишават малко от надеждност в областта на паричната политика и на отбраната. Обратно, Белгия, чийто финансов министър Дидие Рейндер ще има привилегията да председателства Еврогрупата в продължение на една година (неговият мандат тече от 1 януари), е стабилен член на НАТО, народът и ръководителите й са отдавна европейски активисти.
Следователно няма нищо чудно, ако дебатите за бъдещето на Европа и за подготовката на междуправителствената конференция през 2004, която трябва да приключи реформата на европейските институции, са нейни основни приоритети наред с разширяването, въвеждането на еврото от 1 януари 2002 и социалните въпроси. "Декларацията от Брюксел-Лакен" (по името на кралския замък, където ще се състои европейският съвет на 15 и 16 декември) ще обхване едновременно дневния ред на дебатите за бъдещето на Европа, подхода, който ще бъде използван, както и сроковете. Срещата на върха от Ница през декември определи четирите теми за междуправителствената конференция през 2004, разпределението на компетенциите между ЕС и страните членки; статута на Хартата на основните права; опростяване на договорите; ролята на националните парламенти в европейската архитектура.
Според Ги Верхофстад това са само примери и Белгия е твърдо решена да "разшири дневния ред с един глобален проект, с визия за Европа", която не се изчерпва с "междуправителствен подход". Този проект, уточни премиерът, трябва да даде отговор на основния въпрос "как да бъде структуриран политическият живот в разширения Европейски съюз". Трябва да бъдат засегнати "всички въпроси", свързани с бъдещето на Стария континент, "да бъде проявена смелост да се говори за финансирането на Европа", но също и за равновесието между институциите, за процедурите на вземане на решения, за ролята на "федерираните единици", за структурата на договорите и за осъвременен съюзен подход. Белгия няма намерение да дава отговори на всеки от тези въпроси, а само "да постави правилните въпроси".
Ги Верхофстад смята, че предложенията на германския канцлер Герхард Шрьодер за федерален тип структура на Евросъюза, облегната на централно правителство - Европейската комисия, контролирана от двукамарен парламент, представляват "чудесна подкрепа" за бъдещата "Декларация от Лакен". Европейският проект на германския канцлер е "много положителен", каза Верхофстад, като изтъкна, че лично той споделя схващането на Шрьодер. При тези позиции на белгийското председателство може да се направи предвиждане за доста разгорещени дебати между петнадесетте до края на 2001, както и за появата на "клан" на федералистите (Германия и страните от Бенелюкс), които ще се сблъскат със страните, привързани повече към схващането за държавата нация, като Франция и особено Великобритания.
Белгия смята да огласи "своите различия" и в други области, като качеството на заетостта, както и в областта на европейската политика на сигурност и отбрана.(БТА)
Бензинът по-евтин, дизелът - по-скъп
СОФИЯ. "Лукойл - Нефтохим" - Бургас, намалява от днес производствената цена на бензините, съобщиха от нефтената компания. Средното поевтиняване е с около 4,44 на сто. По 1429,20 лева ще се купува тон от бензин А-91. Същото количество от безоловния А-95Н ще струва 1443,60 лева, а от А-98 - 1827,60 лева. Също с нови, но по-високи цени от днес са и останалите продукти на бургаската рафинерия. Най-голямо е увеличението при газьола - 5,76 на сто. Един тон от него ще се купува срещу 771,60 лева. Дизеловото гориво поскъпва с 3,61 на сто, което означава, че един тон ще се продава за 1102,80 лева.
Според ръководството на "Лукойл - Нефтохим" новите цени се налагат от промените в международната пазарна конкюктура на нефтопродуктите.
Вчера на лондонската петролна борса цената на петрол сорт "Брент" падна до най-ниското си равнище от близо два месеца. Един барел от него с доставка през август се търгуваше по 27,06 долара. Причината за ниската стойност е, че пазарът очаква скорошно възстановяване на иракския петрол.
Бъдещето на Балканите зависи от Запада
Насилието в Македония може да се спре единствено ако НАТО поеме ангажимент. Нови войни на Балканите е възможно да бъдат предотвратени само ако се запази присъствието на Запада в района. Това твърди генерал Уесли Кларк, който по време на войната в Косово бе главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа. Днес той работи в инвестиционна банка в щата Арканзас и току-що публикува книга за войната в Косово със заглавие: "Как се води модерна войн".
Питате ме дали съм очаквал Македония, която по време на войната в Косово застана на страната на Запада, да се превърне в ново огнище на конфликти на Балканите. Открай време Македония е била подлагана на много силен натиск. Освен това страната бе допълнително дестабилизирана, след като вълна от бежанци я заля по време на косовската война. Досега международната общност отказва да обсъди окончателния статут на Косово, което също няма стабилизиращ ефект. Именно това обаче е крайно необходимо от гледна точка на интересите на Македония.
Дали Западът трябва да се намеси, за да спре ескалацията на насилието в Македония? Ние сме длъжни да направим всичко възможно, наистина всичко възможно, за да спрем сраженията, да запазим териториалната цялост на Македония и гарантираме сигурността на всички нейни граждани. Ако това налага ангажимент от страна на НАТО в Македония, съюзът е длъжен да го поеме.
Що се отнася до въпроса дали Македония ще се превърне в огнище на нова балканска война, по-нататъшното развитие на събитията на Балканите ще зависи до голяма степен от категоричната позиция на Запада. Ако се въздържаме и допуснем ескалация на насилието в Македония, в района винаги ще се води война.
След падането на Слободан Милошевич Сърбия би могла да се превърне във фактор на стабилността в района. Сърбия е длъжна обаче да се справи със собственото си твърде противоречиво политическо самочувствие и да овладее емоциите за собствената си роля в района през последното десетилетие. От една страна, вътре в сръбското ръководство все още има хора, които се гордеят с това, че са сърби. От друга страна, има и хора, които много добре съзнават, че сръбската национална гордост излезе извън контрол и имаше кошмарни последици.
Милошевич трябва да бъде предаден на Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия. Сърбия няма друг избор. Не знам дали евентуален процес срещу Милошевич в собствената му страна би бил първата стъпка в правилната посока. Сред военните и институциите, които отговарят за сигурността на страната, все още се срещат много хора, които са в плен на старото мислене и участваха в етническите чистки в Косово. Сръбското общество трябва да се прочисти от тях, за да може да има политическо бъдеще.
Навремето се застъпваха различни мнения по въпроса за войната в Косово. Бяха извлечени различни поуки от тази война, към нея се прояви голямо неразбиране. От двете страни на Атлантика я тълкуваха толкова неправилно, че у мен се затвърди убеждението за необходимостта да напиша тази книга. Онова, което видях и преживях в дните на войната в Косово, бе уникално, затова исках да го споделя.
Що се отнася до въпроса дали през идните 10-20 години ще е възможно да се възцари мир на Балканите, бих казал, че няма причини това да не стане. Предпоставките за това са силно ръководство на Запада, силно ръководство на НАТО и постоянно присъствие на войските на НАТО през един доста дълъг период от време. Вярвам на хората от онзи район. Там съществува огромен потенциал от способни хора, ние сме длъжни да им помогнем Балканите да станат част от една съвременна трансатлантическа общност.(БТА)
България е една от най-добре пазените тайни на Европа
Мартин Мълиган е журналист във "Файненшъл таймс" от 10 години. В момента е помощник-редактор, но също така пише за вестника. Занимава се с развитието на бързите е връзки в страните от развиващите се пазари. Прекарва доста време в Азия и Западна Африка, а сега и в Източна Европа, отразявайки развитието на Интернет и използването му във финансовия свят.
На 45 години е, зодия Близнаци. Завършил е английска литература. Преди да стане журналист, преподава за кратко английски на бизнесмени в Париж. Женен е и има един син.
Мартин Малигън беше водещ първия практически курс по икономическа журналистика за репортери от балканските страни, организиран от българския Център за развитие на медиите.
- Г-н Малигън, каква е тайната на световния авторитет на "Файненшъл таймс"?
- "Файненшъл таймс" е ценен заради акуратната, балансирана и проверена информация. Друга важна отличителна черта на "Файненшъл таймс" е, че той е международен вестник - няма регионални издания, а един и същ продукт се продава навсякъде.
- Как проверявате достоверността на информацията, преди да я публикувате?
- Най-малко шест човека работят по един материал по време на редактирането му - от автора до стиловите редактори, и хората, които проверяват фактите. Понякога може и по трима души освен автора да работят по материала. При спор се предпочита мнението на дежурния редактор.
- Какви са шансовете на малка страна като България да се появява на страниците на "Файненшъл таймс", но изграждайки положителен образ?
- Страните с нововъзникващите пазари, като България например, фактически са част от новините за тези пазари, при това важна част. Известно е, че нововъзникващите пазари са непостоянни и все още не са толкова интересни.
Туризмът изглежда като пропуснатата възможност на България. Мисля, че това е отрасълът, за който си струва да работите. Вашата страна има страхотни дадености. Тя е много красива и е екзотична за хора като мен. Имате завладяваща история, а времето е чудесно. Мисля, че България е една от най-добре пазените тайни на Европа, която трябва да се популяризира по-широко.
- Имате ли своя прогноза за икономическото развитие на нашата страна през следващите няколко години?
- Не се чувствам достатъчно компетентен по този въпрос. Очевиден е ентусиазмът на България, свързан с разширяването на ЕС. Мога да говоря само за журналистите тук, защото само тази общност имах възможност да проуча. Тя е много информирана и ентусиазирана от предстоящата евроинтеграция.
- Какви са изискванията към хората, които работят във "Файненшъл таймс"?
- Журналистът на "Файненшъл таймс" трябва да уважава фактите, да има чувство за баланс и преди всичко да бъде точен.
- Какво трябва да направи журналист във Великобритания, за да бъде взет на работа във "Файненшъл таймс"?
- Всяка година вестникът взема няколко дипломанти на стаж. По-добрият и по-обичайният начин е кандидатът вече да има журналистически опит и да бъде взет на изпитателен срок. След като премине през пробния период, журналистът може да направи кариера във вестника.
- Какви препоръки бихте дали на икономическите журналисти у нас, така че авторитетът на българските вестници да се приближи до нивото на "Файненшъл таймс"?
- Искам да ви обърна специално внимание на журналистическия език. Има тенденция да се позволява във вестниците да се пише на специфичния икономически жаргон. Вестникарските материали са и малко претоварени с числа. Българските журналисти могат да бъдат в услуга на читателите си като пишат на прост и ясен език. Трябва да обясняват какво от тези числа е важно за обикновените хора, търсят човешкото измерение на чисто икономическите теми. Не бива да позволяват на представителите на бизнеса и на държавните чиновници да използват специфичния си жаргон, за да прикриват какво всъщност се случва в икономиката. Журналистите трябва да чистят фразите от специализираните термини и обясняват ясно на читателите смисъла на фактите.
България-убежище на прокудените
Връщайки се в историята, българите отдавна имат традиции в предоставянето на убежище на преследвани и изстрадали хора от съседни и по-далечни страни. Хиляди прокудени от Армения след 1915 и от Русия след съдбовния метеж през 1917, както и бежанци от Източна Тракия намират убежище в страната. Стотици и хиляди са хората от Латинска Америка, Африка и Азия, намерили приют у нас, бягайки от репресивните режими и безогледните изстъпления на гражданските войни през последните петдесет години на миналия век. Българите приемаха тези хора с повече от съчувствие, като им помагаха да забравят нерадостната си съдба.
След краха на комунизма системата за даване на убежище в цяла Източна и Централна Европа е все още в процес на развитие, дължащо се на структурни, социални и икономически затруднения. В България положението е същото, въпреки че в страната ни вече има Закон за бежанците, приет през 1999. Но независимо от наличието на този правен регламент работата по практическите аспекти на системата за признаване статут на бежанец и по съответните процедури още продължава. В това отношение Представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в България оказва незаменима помощ за развитието на системата за даване на убежище и на институциите, които се занимават с тази дейност. Крайната цел на представителството е до 2005 страната ни да разполага с действаща и справедлива система за даване на убежище.
България постави законодателните основи на защитата на бежанците, след като парламентът ратифицира през 1992 Конвенцията от 1951 относно бежанския статут с особено мнение за географския обхват на прилагането на този документ, поради което ООН ни отхвърли. По-късно обаче - през 1993, България прие Закон за поправка към Закона за ратификация на Конвенцията от 1951 относно бежанския статут, с който се отхвърля особеното мнение към географския обхват и по този начин страната ни официално прие Женевската конвенция от 1951 и Нюйоркския протокол към нея от 1967. Същата година страната ни предприе и първите институционни стъпки за прилагане на Женевската конвенция на национално равнище чрез създаването по силата на указ на МС на Националното бюро за териториално убежище на бежанците (НБТУБ). Това е компетентен орган по проблемите на бежанците, упълномощен да са занимава с този кръг въпроси в рамките на изпълнителната власт.
Законът за бежанците, който влезе в сила през 1999, след като претърпя няколко редакции, преобразува НБТУБ в Агенция за бежанците като правителствена институция по проблемите на бежанците. В момента действа съвместно с Национална служба "Гранична полиция", упълномощена да се занимава с лицата, търсещи убежище, на граничните контролно-пропускателни пунктове.
С оглед активното съдействие на усилията на България за присъединяване към Европейския съюз Представителството на ВКБООН в София заздрави дейността си в Брюксел и Страсбург. Целта е да се увеличи приносът на ЕС и на Съвета на Европа за дейността на България по проблеми, свързани с търсенето на убежище и с бежанците, чрез активен и новаторски подход и използването на информационни технологии за разпространяване на информация за проблеми на бежанците на национално, регионално и международно ниво .
След като през 1991 в България започна официалното регистриране на бежанците, в страната са регистрирани почти 6000 души, потърсили убежище.
България е на 20-о място от 25-те европейски страни по броя на подадените молби за убежище. За бежанци според Женевската конвенция са признати общо 902 души, а 854 са получили хуманитарен статут. Повечето от хората, търсещи убежище в България, са от Афганистан, Иран, Ирак, бивша Югославия, Армения, както и от около 55 други държави от Азия, ОНД и Африка. Представителството на ВКБООН и българските власти оказват съдействие на бежанците, които искат да се завърнат в родината си, като те са най-вече от Босна и Херцеговина и от някои африкански страни. След 1988 броят на молбите за убежище започна да се увеличава. Основните входни пунктове за бежанците са ГКПП Капитан Андреево, зелените пътеки по южната и западната ни граница и летище София.
Агенцията за бежанците поддържа два приемни центъра. Единият е разположен близо до София и е с капацитет за 400 души. Другият е в с. Баня, Новозагорско, и там могат да бъдат настанени около 70 души. Около Капитан Андреево бе създаден временен транзитен център под контрола на МВР. Българското правителство осигурява помещенията, персонала и поддържането на трите центъра.
Мнозинството от главите на бежанските семейства в България инцидентно успяват да си намерят работа и някак си да издържат семействата си. Но повечето се устремяват към богатите страни от Западна Европа. Според Закона за бежанците от 1999 бежанците с признат статут разполагат със значителни права и имат същите задължения както българските граждани освен в сферата на правото на гласуване, военна служба и заемането на висши постове в държавната администрация. На бежанците, на които българските власти са дали статут според Женевската конвенция, се осигурява документ за пътуване, който им позволява да пътуват в продължение на три години зад граница, както и лична бежанска карта. На регистрираните лица, които търсят убежище, се издава временна карта. След три години пребиваване в България бежанците с признат статут могат да подадат молба за българско гражданство.
Български летопис
20 юни 1913 - генералът от пехотата Радко Димитриев е назначен за помощник-главнокомандващ действащата армия през Междусъюзническата война. Роден е на 24 септември 1859 в с. Градец, Сливенски окръг. Участник в националноосвободителното движение и в Руско-турската война от 1877-1878. Завършил е Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Един от инициаторите за детронацията на княз Александър Батенберг. След контрапреврата емигрира в Русия, където живее 11 години. През Балканската война проявява ярки качества като пълководец. През Първата световна война демонстративно напуска армията и отива да се бие в руската армия. Служи по-късно в Червената армия и е убит на 18 октомври 1918.
20 юни 1915 - умира в София eкзарх Йосиф I, със светско име Лазар Йовчев. На 24 април 1877 е избран за български екзарх. Роден е на 5 май 1840 в Калофер. Той е високообразован българин, който милее изключително за просветата и духовното просветление на сънародниците си. Завършил е френския католически лицей в Цариград, Философско-литературния факултет (1864-1867) и Правния факултет (1867-1870) на Сорбоната в Париж. Две години по-късно се замонашва и наскоро е назначен за екзархийски протосингел. Допринася изключително много за установяване на властта на Българската екзархия в "смесените" епархии. През 1876 е ръкоположен за епископ и е избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. Проявява изключителна далновидност, като след Освобождението запазва седалището на Българската екзархия в Цариград и работи с възрожденски дух за укрепването на българското черковно и училищно дело в останалите под османска власт български земи. Така има изключителен принос за запазване на националното съзнание на населението. Премества седалището в София едва след Балканската война.
Българският език и българската азбука в контекста на европейската езикова политика
През последните години Европейският съюз и Европейската комисия представиха своя ясна и недвусмислена позиция по отношение на ролята и статута на отделните езици и култури в живота на Стария континент - позиция, в която ключовите думи са равенство, равнопоставеност, еднакъв статут за всички европейски езици. Точка първа от Виенската декларация от 30 септември 1998 гласи: "Всякакви идеологически и политически тенденции, които се основават на различни оценки за стойността на отделните езици, трябва категорично да се отхвърлят. В съответствие с нормативните ценности на Европейския съюз фундаменталното равенство на всички езици трябва да бъде гарантирано"
С провъзгласяването на настоящата година - 2001 - за Европейска година на езиците Съветът на Европа, Европейската комисия и ЮНЕСКО си поставят за цел да популяризират из целия континент европейската езикова политика, да разчупят някои шаблони в мисленето на европееца, да разсеят мита за "малките" и "големи" езици и техния различен статут, да насърчат развиването на езиковата, особено на чуждоезиковата грамотност на населението на Европа. Именно в широкия контекст на тази ясно заявена от Европа позиция и воля следва да се поставят и езиковите проблеми на България.
Може само да се съжалява, че точно на фона на честването на езиковото многообразие на нашия континент у нас набира сила дискусия за паралелното въвеждане на латиница или за замяната на българската азбука с друга. Такава замяна не просто не е нужна; тя не просто не може да бъде условие за интегрирането ни в европейското семейство; самата идея за въвеждането на чужда писмена система говори за липса на каквото и да било европейско мислене. Нещо повече, в очите на много българи тази идея компрометира европейската ориентация на страната ни и обслужва - съзнателно или не - интереси, които нямат нищо общо с националните приоритети на България. А истината е, че и в демократична Европа родният дебат се приема по същия начин, както и у нас - с подигравка и недоумение.
Проблемът за изписването на български имена и текстове с латински букви не е нов - той съществува, откакто български книги, имена и документи се превеждат на езици, чиито азбуки се основават на латинската. През последните години обаче той се поставя по-често и по-настойчиво - понякога във връзка с конкретни проблеми на международната комуникация, понякога - за съжаление - от хора, които много малко знаят за тази комуникация или се интересуват от нея, а са мотивирани от съвсем друг тип съображения.
В какви ситуации се налага изписването на български имена или текстове на латиница?
На първо място, когато превеждаме от български на чужд език, чиято азбука се основава на латинската. В тези случаи не се транслитерира, а се транскрибира, т.е. българските думи се записват на чуждия език със съответната чужда азбука не буква по буква, а като се предава оригиналният изговор. Транскрибирането е възможно само от един език на друг, тъй като във всеки език връзката фонологична система - графична система има специфична реализация. С други думи, когато текст на български език се транскрибира примерно на испански, ние не сменяме просто кирилица с латиница (няма кирилица изобщо, няма и латиница изобщо), а изписваме български текст на испански, с испанската азбука. Паралелна българска латиница не ни е нужна за транскрибиране при превод.
На второ място (твърди се напоследък), за работа в Интернет. Когато говорим за проблемите на графичната система, свързани с Интернет, ясно трябва да се осъзнае, че ако има проблеми, те са - първо, технически и второ, световни.
Изказванията, които се правят напоследък - и в пресата и в ефира - в смисъл, че кирилицата поставя непреодолими пречки пред общуването с помощта на Интернет, са преувеличени. За работа в Интернет Международната организация по стандартизация ISO е въвела кодова таблица - UNICODE, - която предвижда възможност за работа и с българската, и с гръцката, и с много други азбуки и графични системи. В момента Интернет не поставя сериозни проблеми пред въвеждането и изпращането на информация с българската азбука. Българските страници в мрежата могат да се четат по света. Руски (т.е. кирилски) текст наред с арабски и китайски предлага и страницата на ЮНЕСКО. Ограничения съществуват във връзка с търсенето в мрежата и с изписването на адресите. Тези проблеми обаче не са проблеми единствено на българите, а на носителите на всички езици, използващи клавиатура, която се различава от стандартната английска клавиатура. Глобалността на проблема според мен е гаранция или поне сериозна надежда за задоволителното му решаване в недалечното бъдеще. Точно в тази посока според мен би трябвало да се насочат усилията на българските политици и правителства - към участието на български учени и специалисти в международни екипи, които да намерят решение на този проблем, към назряването в Европа и в света на обща воля за решаването му.
На трето място, проблемът с изписването на имената ни в чуждестранните паспорти и с изписването с помощта на друга азбука на имената на населени места у нас.
Задоволително или не, този въпрос за момента е решен - с обнародването в ДВ, бр. 33 от 199 г. (изм. ДВ, бр. 14 от 2000 г., бр. 76 от 2000 г.) на Правилник за издаване на българските документи за самоличност. Изписването на имената и месторождението на българските граждани се урежда в чл. 4 на този правилник:
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) (1) Имената и месторождението на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват на кирилица и латиница чрез английска транслитерация.
Транслитерирането на имената на българските граждани и на имената на населените места в България все още поставя отделни проблеми, които Министерството на вътрешните работи на Република България и отговорните специалисти от Института за български език ще продължават да обсъждат. Принципни отклонения от вече въведените стандарти обаче в близко бъдеще не могат да се очакват. Тъй като транслитерирането става с помощта на английската азбука, и в този случай въпросът за въвеждането на българска латиница не стои. Изобщо, проблемът за необходимостта от изписване на български имена на латиница или за конкретния начин на изписването им не може да бъде сериозен аргумент за въвеждането на паралелна българска азбука.
В обобщение на казаното дотук въвеждането на паралелна българска азбука върху основата на латиницата не е необходимо на българския гражданин и с нищо няма да го улесни.
Кого би улеснила тя? Разбира се, единствено чужденеца, който не познава буквите ни. Дори и този чужденец обаче няма да започне да разбира нашите книги, вестници и страници в мрежата, ако не знае български. (А тръгне ли да учи български, няма азбуката да му е проблем.) Въвеждането на паралелна българска азбука може сериозно да улесни единствено хора, ако има такива, които говорят български, но са ограмотени само на латиница. Най-доброто, което българските специалисти могат да предложат на такива хора, е да им помогнат да се ограмотят.
И тук, отново в контекста на европейското мислене, стигаме до проблема с образованието, с грамотността на европееца.
Езиковата политика на съвременна Европа поставя много нови задачи пред образователната система.
Новото европейско виждане за комуникацията на континента предполага рязко повишаване на езиковата грамотност, на способността за езиково ориентиране. Познаването на езиковата картина на Европа постепенно ще се превърне в задължителна част от образованието на европееца. Учебните програми ще подпомагат ориентирането в голям брой езици чрез въвеждане на съществена обща информация за строежа и функционирането на естествения език, чрез поднасяне на информация за езиковите семейства и за отделните езици, които се говорят в Европа, чрез упражняване на практическото им разпознаване - слухово и графично.
Именно незадоволителната езикова грамотност - в очертания по-горе смисъл - на населението на Европа и света стои, в крайна сметка, в основата на много от езиковите проблеми, пред които ние, българите, в момента сме изправени. Поради това е разумно да се очаква, че България, българските учени и преподаватели, но на първо място бъдещите български правителства ще бъдат сериозно мотивирани да намерят европейски съмишленици и партньори, да вложат усилия и средства в създаването и въвеждането в европейското масово училище на общоевропейски програми по езиково ориентиране. Изучаването на няколкото европейски азбуки рано или късно трябва да се превърне в основен елемент от това ограмотяване, от елементарната култура на всеки европеец.
Върху основата на кирилицата не е изградена само азбуката на България. Кирилски са азбуките, използвани от стотици милиони жители на Европа. Толкова ли е трудно да се научат тридесетина кирилски букви? Толкова ли е трудно да научи и гръцката азбука, която е майка не само на кирилицата, но и на латиницата? Та научаването на една чужда азбука е задача, с която много от нашите деца се справят още в предучилищна възраст! Само няколко часа усилие - а колко проблеми, колко средства, колко дебати ще бъдат спестени на милиони жители на континента!
В настоящата Европейска година на езиците -2001, конкретните идеи, лансирани от Съвета на Европа, са свързани с проблемите на чуждоезиковото обучение - с броя на изучаваните езици, с мястото, което това обучение ще заема в живота на хората, с приоритетното изучаване на езиците на съседите. Проблемите на комуникацията в многоезична Европа обаче не трябва да се свеждат до изучаването на два или повече езика в една или друга последователност. Демократичното уреждане на проблемите, свързани с различията в използваните в Европа графични системи, създаването на условия за по-добра езикова грамотност - това са проблеми, които трябва да бъдат решени приоритетно, защото се превръщат в сериозна пречка за нормалното общуване на континента - а и защото решаването им е вече заложено в демократичната езикова политика на Обединена Европа.
В Македония е по-добре да се действа сега, отколкото да се чака да стане още по-лошо
Забравете Киото. Забравете противоракетната отбрана. Македония е най-важната тема от трудния дневен ред на американско-европейските срещи по време на обиколката на американския президент Джордж Буш.
Европейският съюз и балкански дипломати откровено представиха пред американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд оценката си за крехката сигурност на Македония и за пръв път повдигнаха въпроса за евентуален по-силен отговор от страна на НАТО с цел да се предотврати превръщането на кризата в гражданска война.
През последните дни представителите на ЕС с ужас наблюдаваха влошаването на положението в Македония. Въпреки усилията, ръководени от Хавиер Солана, шеф на европейската външна политика, нито едно политическо решение на кризата не проработи. Напротив, всяка нова инициатива като че ли се проваляше само за дни под натиска на бунтовниците от Армията за национално освобождение (АНО). Тази атмосфера нито дава възможност за изпълнение на законните искания на албанското малцинство, нито помага на македонците да се почувстват сигурни в териториалната цялост на страната си.
Коалиционното правителство в Македония, общо взето, не работи. Различията между парламентарно представените групи на македонците и албанците се задълбочават. Всеки ден етническите албански бунтовници печелят нови територии. АНО използва тактика, подобна на поведението на сърбите в Босна по време на прословутите им атаки през 1992 и 1993. Македонските албански бунтовници превземат села близо до важни градове като Куманово и Тетово. Прекъсват водоснабдяването и електричеството на десетки хиляди граждани - както македонци, така и албанци. Заплашват да нападнат и столицата Скопие, летището й и единствената македонска петролна рафинерия.
Дипломати на ЕС, ООН и ОССЕ, работещи по кризата в Македония, заключиха, че за предотвратяването на нова катастрофа в района е необходима бърза намеса на НАТО. Те призоваха министрите на външните работи и на отбраната на ЕС да отправят ясно предложение в този смисъл към американския президент Буш при разговорите в Брюксел и Гьотеборг.
Служители на ЕС смятат, че ще трябва доста да убеждават Буш. От друга страна, те изтъкват, че македонската криза заплашва и частите на НАТО в Косово, както и европейската сигурност като цяло. Най-непосредствената заплаха е свързана с факта, че почти цялото тилово осигуряване на операцията на НАТО в Косово зависи от въздушните, шосейни и железопътни връзки, които минават точно през конфликтните зони в Македония. Второ, хиляди бежанци се тълпят в Косово, подкопавайки мисията на НАТО.
Значението на конфликта обаче е много по-широко. Сърбия и България нервно наблюдават как в най-важната стратегическа част на Южните Балкани се разпростира вакуум на сигурността. Въпреки че отчаяно се надяват да останат встрани от конфликта, те може да се почувстват длъжни да подсигурят интересите си с някаква форма на военна намеса.
Дестабилизацията на Македония ще е добре дошла за престъпните мафиотски групировки, които печелят крупни суми от рекет и контрабанда на цигари, трафик на наркотици, незаконна емиграция и проституция към страните от Европейския съюз.
Междувременно потресаваща хуманитарна катастрофа заплашва и албанци, и македонци.
Това е преди всичко европейски проблем. Европейците трябва да отчитат предпазливостта и опасенията на САЩ от нов ангажимент на Балканите. За спасяването на Македония обаче не е необходима толкова мащабна операция като измъкването на Косово от сръбския контрол през 1999.
Македонците не са сърби - техните военни способности са слаби и отношението им към албанското малцинство през десетте години, откакто имат независима държава, изобщо не може да се сравнява с ужасите, които косовските албанци понесоха преди 1999.
Силното присъствие на НАТО ще убеди АНО в безполезността на въоръжената борба, а това е всичко, което е необходимо, за да се възстанови процесът на политически диалог в Македония. Цената ще е минимална в сравнение с хаоса и унищожението на тоталната гражданска война, която се приближава към Македония с бясна скорост.
Европейският съюз трябва да изложи убедително аргументите си пред Джордж Буш, който пък трябва да им отдели най-голямо внимание.(БТА)
Верижна реДакция
"Ето ги новите депутати - списък на тези, които ще ни представят в тридесет и деветото народно събрание". Това е бравурното заглавие на две от двадесет и четири часовите страници. Десет портретчета красят таблоида и под тях (с риск да ви отегчим) ще процитираме физиономиите: "Евгения Живкова - една от най-известните български дизайнерки, внучка на Тодор Живков. Диляна Грозданова - известна телевизионна журналистка допреди няколко години. Андрей Пантев - известен бохем и душа на всяка компания. (Бравос, находка!) Милена Милотинова - дългогодишна водеща на "По света и у нас" в БНТ. Явор Милушев - съпруг на Цветана Манева. Нонка Матова - многократна европейска и световна шампионка по стрелба с малокалибрена пушка. Коста Цонев - коронните му роли са Дон Кихот и Ричард Трети. Стефан Данаилов - обявен за артист номер 1 в страната. Юлияна Дончева - нашумява с репортажите си от светски събития по цял свят и най-вече с редовното отразяване на фестивала в Сан Ремо. Мария Гигова - вечна съперничка на Нешка Робева. " Блазя на всеки поданик, който ще разчита на тези "великолепни професионалисти". За тях е надписът: "Съединението прави силата". Като се "съединят" Жени Живкова и Коста Цонев, такава "Царска милост" могат да изиграят, та на Юлиана Дончева бюстието да падне. Отлично информираният "Новинар" има още по-зашеметяващо заглавие: "...Берон и Мария Гигова спрягани за царски министри". Ако не беше с претенции за истина, щеше да звучи смешно. След тях и Йоло Денев ще изглежда като Александър Македонски. "Резултатът на БСП - нито риба, нито рак". Евалла на такива заглавия, когато са прочетени в "Дума". Прескачаме официоза "Царски стандарт", защото нито стандартът му е царски, нито единият мерак помага за качеството. И една драма от "Труд": "На царица ли ще ми се правиш бе? " С тези думи 53-годишният Манол Петров нахлузил пластмасова кофа на главата на съпругата си в Ямбол, а в добавка я респектирал с ритник. (...) До обявяването на изборните резултати към 23 часа в неделя Кераца го заблуждавала успешно, че е гласувала със синята бюлетина. Едва тогава Манол прозрял истината и грабнал кофата. " Е, после дошла полицията и ги кандърдисала да не развалят... коалицията.
Внесени са 60 комбайна за 2 години
РУСЕ. Около 60 комбайна, влезли в страната чрез складовете на Свободна безмитна зона, са продадени на зърнопроизводители през 2000 и 2001 г. Фирма "Рапид КБ" ООД е внесла около 30 машини "Клаас". Досега 10 са продадени, 10 са дадени чрез САПАРД и 5 чрез фонд "Земеделие", съобщи Георги Богоев, представител на фирмата. Според него комбайните се изплащат за 1,5 години само от икономиите при прибирането на зърното, от гориво и резервни части. Увеличаващата се бройка на новите машини през последните две години показва, че има благоприятен климат за развитие на селското стопанство.
Повечето от големите арендатори в Добруджа почти изцяло са подменили остарелия руски машинен парк. На България са необходими 4500 комбайна за прибиране на реколтата от 14 млн. дка, засети с есенници. Според европейските норми всяка година 10 на сто от земеделската техника трябва да се подменя.
Всяка държава иска стабилни съседи
Преди време по препоръка на колегите от Американския център при посолството на САЩ прочетох книгата "Мир в разгара на войни. Предотвратяване и управление на международни етнически конфликти". Не бяха необходими много думи, за да убедя ръководството на "Военно издателство" ЕООД колко полезно ще е издаването й на български език.
За съжаление излизането на книгата от печат се оказа навременно не само поради глада за подобна литература сред специалисти и студенти в областта на международните отношения. През последните седмици новинарските емисии започват с темата Р. Македония и продължаващия етнически конфликт там. Коментират се регионалните и международните средства за овладяване на кризата. Случаят Македония от последните 10 години е събрал в себе си множество елементи от теориите за етническото насилие и теориите за мироопазването, както впрочем и от теориите за разрешаването на конфликти, интерпретирани в книгата "Мир в разгара на войни". Предотвратяване и управление на международни етнически конфликти". С други думи, отделните глави от антологията помагат дори на неспециалист, като пишещия тези редове, да разбере по-лесно какво се случва в Македония - етнически конфликт с ниска интензивност, който обаче заплашва със своята продължителност. Конфликтът е достигнал до фазата от жизнения си цикъл, в която се изисква чрез посредничеството на международните и регионалните организации да се водят преговори за неговото прекратяване и разрешаване. Последните събития показват, че известни успехи са постигнати.
Но да се върнем към книгата. Авторите успешно преследват три цели: да дефинират вътрешнодържавните и международните условия, които пораждат етнически конфликт и насилие; да дадат оценка на превантивните стратегии за намеса на трети страни, спомагащи навреме и бързо да се ограничи ескалацията на напрежението, и да определят обстоятелствата, при които активните мироопазващи операции ще са по-ефективни. Антологията осигурява контекст, улесняващ изследването на конфликтите с етническо насилие и съществуващите механизми за тяхното управление. Предлагат се комплекс от мерки за подобряването на мироопазването и превенцията на конфликти, като по този начин се разширяват разбиранията ни за алтернативната политика.
Авторите оспорват много от лансираните напоследък подходи за мироопазване и хуманитарна интервенция. Джеймс например внушава, че по-твърдото мироопазване е много рискована стратегия с ограничена вероятност за успех, тъй като нарушава неутралитета на умиротворителите и ги превръща в участници в конфликта.
Под рубриката "Традиционно мироопазване" се изброяват множество примери, като само три са определени като по-твърдо мироопазване: Конго (1960-1964), Сомалия (1992-1994) и Босна и Херцеговина (1993-1995). Стига се до извода, че умиротворителите действат най-добре като безпристрастни рефери, които поддържат мира главно чрез преговори, убеждаване и успокояване. Могат ли въпреки това мироопазващите сили да играят ефективна роля при превенцията на конфликти? Достатъчни ли са опитите на ООН, НАТО и ОССЕ да посредничат при разрешаването на конфликтите? Какво представлява Новото партньорство за мироопазване?
Тези и редица други въпроси са оригинално интерпретирани в книгата "Мир в разгара на войни.
Предотвратяване и управление на международни етнически конфликти" на базата на богат фактологически материал. Новите прозрения налагт преосмислянето на тази област от международните отношения, дори и защото проблемът с етническите конфликти остава сред ключовите проблеми в световната политика след края на студената война.
Гледна точка
За кого е народният глас? Навигаторите на изборната кампания биха ме поправили: Не за кого, а за какво! Да, за какво, но и как. А това зависи от кого, ще настоя аз. За щастие много от тях са заседнали в плитчините или са вече зрители. На терена са народните избранници. И евентуално някои запалени коментатори. Рационалният избор, според Навигационния справочник, е да знаем за кокво гласуваме, а не толкова - за кого. Въпросът за кого да гласуваме за някои пишещи братя изглежда като въпрос на емоционалния вот.
И се оказа, че подаденият вот като че ли е по-скоро емоционален, отколкото рационален. Но, ще добавя, и прагматичен, и по европейски хазартен - мнозинството даде своя глас за Националното движение "Симеон II". И го направи като жест на доверие, какъвто му бе отправен. Извърши го с ясното желание за смяна на двата противостоящи екипа, на които не им бе до съвместна игра. Извърши го, без да е наясно какво цели дижението, какви са неговите обществени ангажименти. "Мълчаливото мнозинство" най-сетне проговори.
Очакванията за "люшване в последния момент" не се състояха. Вълната на разлюляно доверие се оказа по-силната тенденция. Въпреки постигнатата стабилизация засиленото недоверие отвори шлюзове на очаквания и надежди на пожелателното мислене - характерни за хората в ситуация на криза без ясна перспектива. Не че проекти за позитивни нагласи няма, но това, което не се вижда тук и сега, е по-силно като оценка и като мотивация за действие. Особено след нашите двукратно отложени победи.
Мълчаливото мнозинство вече изтерзано от очаквания, подаде лавровия венец на алтернативна политическа сила. Направи го по европейски - толерантно, но и с усмивка за кошницата поемани ангажименти и за настоятелно създавани очаквания. Всъщност победи тактиката на критики, обещания и ангажименти, изречени според очакванията на мнозинството. Говорй това, което хората искат да чуят; и ще ти повярват - това е старо римско правило, но нека да помислим извън правилата на реториката. Заслужава си: мълчаливото мнозинство проговори.
Социолози афишираха негови нагласи и очаквания, но политиците като че ли не схванаха, че потребността да вярваш в нещо конкретно е необходимост. Да вярваш в човек, който да изразява общи нагласи и настроения - достатъчно общи, че да оставят място за собствени, макар и пожелателни, интерпретации. Съгласието с така персонализирано послание е гарантирано. Умерената неяснота поражда съгласие и съпричастност. Мълчаливото мнозинство има нужда именно от съгласие и съпричастност - дори когато мълчи.
И тъй - резултатите са ясни: извън Народното събрание остават Коалицията "Гергьовден/ВМРО" и още рой малки партии, коалиции и движения. Общият брой на гласове, загубени при сложилото се класиране, все пак е малък. Едва 5 на сто от гласовете са пропилени за "парламентарните аутсайдери" - едно добро постижение по европейските стандарти. Много добро постижение, като отчетем, че за изборната надпревара бяха регистрирани 92 политически организации.
Има ли основание да твърдим, че резултатите отразяват една назряла криза на полтическата система?
Да - има достатъчно аргументи. Криза има. Но двуполюсният модел не изглежда изчерпан. Изчерпана е прословувата българска търпеливост. Неочаквано силната поява на трети политически играч, поел импулса за промяна, съвпадна с все по-ясното искане споделяната потребност хората да вярват.
Социално сплотяващият момент разбутва крехките структури на новия политически елит. Загубата на доверие спрямо самоизбиращия се политически каймак резонира при приемане на вяра на всякаква разумна алтернатива. Тук школските разделения на емоционално - рационално, местно - национално не важат. Разколебана е част от "твърдия електорат". Изборите всъщност легитимират протичащото преустройство на източници на политическо доверие.
Промяната е очевидна - на мястото на едно партийно политическо разделение възниква ново политическо пространство, в което доминантна роля играе коалиционният принцип. Сплотяващо начало без някакъв традиционен враг, без потенциална заплаха, политическо единство върху основата на споделяни принципи и ценности - това изглежда чудесно.
НДС II внася и прагматична насока - не на институционално равнище, както обикновено действат партиите, а чрез катализиране на налични и създавани възможности за растеж. Движението използва гъвкави ресурси за развитие на междуличностно и групово равнище. Коалиция, изградена върху основата на социално движение, може да разгръща потенциални ресурси на всички равнища на обществено устройство. Това привлича. Особено поради факта, че не се нуждае от някакъв образ на врага.
Прагматизмът и гъвкавостта на движението, все пак имат конкретни измерения. Най-важното от тях е това, че с неговата поява пред социализма възниква още едно препятствие по пътя за неговата евентуална реставрация. И в това отношение движението има своя естествен коалиционен партньор - ОДС.
Като губим, какво печелим?
Обновяваща сила - ето един практически извод. Движението показва своята обновяваща сила пред лицето на институционални решения и размествания. Втвърдените организационни и институционални структури отстъпват място пред самоорганизацията - основна сила на гражданското общество.
Да работиш за движение - това е начин да се себереализираш. Това го знаят тогава младите строители на СДС. И за това го правеха и от чувство за справедливост, и с радост, и с увереност от изгражданата действителност. В движението Аз преминава в Ние.
Подобна чудесна трансформация протече в хода на "пеещата революция" в Естония, когато колони млади хора блокират военни и полицейски сили през 1990. Подобно чудесно преобразуване бе осъществено у нас през януарската криза на 1997.
И ако мислим позитивно, да видим как движението катализира обновление. Социално или политическо, движението поражда съпричастност. Съпричастност, каквато партийните структури трудно могат да породят.
Добър компас за навигацията на изборната кампания са социологическите изследвания. От два-три месеца навигационната карта показваше - плитчини! Но бе предпочетено компасът да бъде прибран в чекмеджето, а социолозите - се оказаха във второкласна каюта, а не на мостика. Но корабът на демокрацията предполага съпричастност.
Гръмотевица изпепели склад за химически продукти
СТАРА ЗАГОРА. Гръмотевица падна върху склад на старозагорската фирма "Химкомерс" ЕООД и запали опасни химикали, съобщиха от РДВР. Пожарът избухнал около 12,30 ч. на обяд вчера. За няколко минути огнеборците пристигнали на мястото на инцидента. Само бързата им намеса е предотвратила големите щети. 10 тона целулоид, 2 тона плексиглас, автомобилни гуми и кибрит са били оставени на съхранение. Пластмасите отделят при горенето си отровни вещества, а в непосредствена близост до склада са работили десетки хора. Пожарът е локализиран за 20 минути, самият склад е напълно изгорял. Пострадали при инцидента няма.
Гьотеборгската битка за и против разширяването на Евросъюза
Гьотеборг-София. През втория заключителен ден от срещата на върха на Европейския съюз в иначе тихия и чист втори по големина шведски град районът около епицентъра на събитието беше вече опразнен от демонстранти и изолиран с полицейски заграждения. Групи служители на реда бяха единствените пешеходци наоколо и изключително любезно упътваха чуждите журналисти, поискали да хвърлят поглед из квартала, над който добросъвестно кръжаха хеликоптери. Те следяха отгоре да не се повторят примитивните вандалщини от предните дни. Както изглежда, енергията на демонстрантите се беше поизчерпала и те не се виждаха и по пътя до летището. В дъждовния съботен ден само възрастни госпожи и студенти се движеха из околността и се отбиваха по магазините за хранителни стоки.
За съжаление форумът на ЕС в Гьотеборг ще бъде запомнен не само с категоричното заявление на 15-те, че процесът на разширяването на общността е необратим и че 2002 е най-вероятната дата за приключване на преговорите с онези страни кандидати, които ще са готови за членство. Кървавата битка срещу приобщаването на източноевропейците, срещу глобализацията и най-общо срещу съвременния цивилизационен модел на континента бушува няколко дни и се отприщи в чест на американския президент Джордж Буш. Природозащитници, правозащитници и анархисти, както и левичари от различни десени дадоха всичко от себе си и на 15 юни успяха за кратко да овладеят няколко централни улици в Гьотеборг, предаде Ройтерс. В резултат на набега районът бил декориран с обгорели мебели от близките закусвални, с парчета от витрини, павета и подпалени боклуци. Демонстрантите смъквали полицаите от конете им и палели огньове, които окончателно подплашвали животните и те допринасяли за общия хаос. Полски всекидневник, цитиран от БТА, разказва как жителите на Гьотеборг са проклинали авторитетната среща, шведското председателство на общността и самия ЕС. Сбъдна се кошмарният сценарий, за който шведските власти въобще не искаха да говорят, обобщава варшавският в. "Газета виборча". Друг полски очевидец свидетелства, че районът около хотел "Радисън" в центъра на Гьотеборг изглеждал като след тайфун. Атакувана била и сградата на един театър. По данни на Ройтерс форумът на ЕС е бил "уважен" от 25 000 агресивни пришълци, чието съотношение на моменти било 25:1 спрямо полицаите.
Показателно за мащаба на левичарското бедствие е и това, че заради безредиците в Гьотеборг на 15 юни т.г. Швеция се принуди да суспендира Шенгенското споразумение за свободно движение на хора и да въведе отново проверки по границите. Благодарение на това били отблъснати групи датчани, пристигнали с ферибот. Заради протестите беше отменена галавечерята на лидерите, а 4 делегации набързо сменили хотелите си. Търговски комплекс в центъра на Гьотеборг беше евакуиран заради бомбена заплаха. Всичко това - на фона на талази от младежи с качулки, замерящи полицаите с камъни и бомбички. Шведският премиер Йоран Першон нарече протестиращите "криминални групировки", а германският канцлер Герхард Шрьодер и британският му колега Тони Блеър бяха единодушни, че пред тези хора не трябва да се отстъпва нито на инч и те следва да бъдат отблъснати с всички сили. Според германския първи дипломат Йошка Фишер безредиците са "ужасни, защото не са мотивирани с нищо и са неприемливи, тъй като дискредитират цяла Европа". Но необузданите демонстранти бяха само единият "огън". На практика в Гьотеборг Евросъюзът се оказа поне между 3 огъня.
Вторият беше вътрешен - ирландският референдум. Ирландският премиер Бърти Ахърн увери още първия ден, че отрицателният вот на неговите сънародници и отхвърлянето на Договора от Ница не означава, че вратата за разширяването на ЕС на изток ще бъде затворена. Ахърн изтъкна, че Дъблин остава напълно ангажиран с разширяването, но поиска повече време и, както отбелязва ДПА, не предложи изход от задънената улица, предизвикана от ирландското "не" на определянето на срокове за разширяването. Председателката на Европейския парламент Никол Фонтен предупреди лидерите на ЕС да не се поддават на изкушението да предоставят на ирландците "клаузи за неучастие". Г-жа Фонтен обясни, че ако при всеки договор се допускат специални клаузи, както беше направено за Дания, след като датчаните отхвърлиха Договора от Маастрихт, това ще доведе до изкривяване и обезсмисляне на целия процес. Или както каза френският президент Жак Ширак, срещата в Гьотеборг трябва да влезе в историята с ясното си решение за необратимия характер на разширяването.
Третият "огън", който членките на ЕС няма как да не вземат под внимание, са опасенията и притесненията на кандидатките, а и събитията в Р. Македония и Южна Сърбия. Това, че 15-те си дават сметка за сериозността на проблема, личи от текста на заключителната декларация, където лидерите обещават, че "специални усилия ще бъдат положени за подпомагане на България и Румъния". Президентът Петър Стоянов посочи на пресконференция в конгресния център, че добронамереното изречение в документа, което се отнася за България и Румъния, е включено, тъй като в тези две държави процесите започнаха малко по-късно. Това е позитивен текст и знак за кураж на фона на ставащото в Р. Македония и Южна Сърбия, изтъкна Стоянов, според когото изложената в декларация загриженост за Македония е знакова. Пред българските журналисти в Гьотеборг държавният глава резюмира, че за него е било важно да отправи следните послания до форума: че нито един конфликт на континента не може да се решава с оръжие, че ставащото в Македония не е извън цивилизационните граници на Европа, а е в утробата на нашия континент и че трябва да се говори за масирани инфраструктурни проекти, за ясна европейска перспектива за Балканите. Защото само това е пътят институциите и гражданите на страните от региона да се справят с тежките проблеми, наследени от тяхното комунистическо минало. В противен случай България би станала заложник на ставащото извън границите й, обобщи Петър Стоянов.
Той е категоричен, че България няма време да изчаква да види как ще се развият събитията в Р. Македония и в Южна Сърбия и не трябва да спира да действа за приобщаването си в евроатлантическите структури. "Не очаквам подводни камъни по пътя ни към НАТО", каза Петър Стоянов, който обяви в изказването си в Гьотеборг, че на 5 октомври кани в София лидерите на 10 кандидатки за членство в алианса. Нашият държавен глава смята, че най-големият външнополитически успех за България е би бил да сме част от втората вълна на разширяването на пакта догодина в Прага.
Форумът в Гьотеборг, ознаменувал края на ротационното шведско председателство, показа отново, че пътят към разширения Европейски съюз е постлан с добри намерения, грижливо съставени документи и устни ангажименти. Заедно с това обаче пътят към бъдещия ЕС е постлан и с боклука, направен от външните противници на разширяването, някои от които са готови да се превърнат и в камикадзе. Тези "съпътстващи мероприятия" едва ли допринасят за най-добрите атмосферни условия да пълноценното провеждане на т.нар. регата, в която участват всички желаещи за влязат в общността държави. Нищо чудно да се появи и опасен за маршрута източен вятър. Той не само ще разведри душите на апаратчиците от запаса, изпосталели от носталгия по "доброто" старо време, а и ще удължи пътя към членството и процента на евроскептиците. Затова битката не свършва в Гьотеборг.
Президентът на САЩ Джордж Буш, който се срещна с лидерите на страните от ЕС преди началото на форума в Гьотеборг, получи за подарък стъклен свещник. Същият армаган на стойност 994 крони (около 85 долара) беше предвиден и за лидерите на страните кандидатки. Лидерите на страните от общността си тръгнаха с подноси от неръждаема стомана за по 650 крони (около 85 долара). Външните министри бяха изненадани с по 4 чаши за шампанско, а журналистите - с готварска престилка. Очевидно интересът към домакинския аксесоар е бил неочаквано голям, тъй като за българските новинари, почели форума през втория ден, престилки не бяха останали. Сувенирът за пишещите братя включваше чанта с маскировъчен цвят, футуристична химикалка и керамична чаша с отчайващо изчистен дизайн. Цените на подаръците бяха съобщени в съответствие с духа на прозрачност по време на шведското председателство.
Шведският министър на правосъдието Томас Бодстрьом протестира в навечерието на срещата на високо равнище в Гьотеборг редом с представители на Амнести интернешънъл срещу смъртното наказание. Около 200 правозащитници се събраха по време на срещата ЕС-САЩ на централен площад в града.
Страните - кандидатки за членство в ЕС, се договориха в Гьотеборг за плана за действие "Европа". Той предвижда общи действия спрямо предизвикателствата на дигиталната икономика. "Европа" цели ускоряване на реформирането и модернизацията на икономиките на кандидатките, насърчаване на изграждането на нужния капацитет и институции, подобряване на общата конкурентоспособност. Планът предвижда: ускорено въвеждане на компонентите на информационното общество; по-евтин, бърз и сигурен Интернет; инвестиране в хора и умения; стимулиране на използването на Интернет.
"Европа" обхваща също електронната търговия, образованието и електронното здравеопазване, електронното управление, транспорта и околната среда.
Деца бежанци празнуваха с БЧК
СОФИЯ. Концерт за деца бежанци със специален гост Коцето-Калки организира вчера "Бежанско-мигрантската служба" на Българския червен кръст. С него бе отбелязан 20 юни - Международен ден на бежанците, и 50-годишната от основаването на Върховния комисариат за бежанците към ООН. По време на тържеството жени бежанки подредиха базар с изработени от тях произведения на ръчния труд. Кулинарните изненади за участниците бяха различни екзотични блюда. Представители на всички ведомства и неправителствени организации, които работят с бежанци, уважиха тържеството.
Добрата новина
Още в нощта след изборите в НДК се заговори за оставка на синия лидер. Медиите неуморно натрапват внушението, че всеки момент тя ще му бъде поискана и че едва ли не това е повеля на демокрацията. Сякаш лошият изборен резултат е бил предотвратим, ако начело на СДС беше друга личност. Но коя, коя е тази изключителна персона, която можеше да възпре 43-те процента от избирателите да предпочетат царското движение? Лавинообразната популярност на Симеон II само за два месеца и 10 дни помете основните политически сили. За ОДС е обяснимо да платят прескъпо за реформите, но за БСП е неоправдано да не спечели симпатии след 4 години в опозиция. А че някои журналисти виждат Иван Костов като Йоан Кръстител - нищо чудно, мечтата да им поднесат неговата глава на тепсия изобщо не е новина. Новината е, че библейският сюжет няма да се възпроизведе.
Дойче банк може да повиши кредитния рейтинг на България
СОФИЯ. Очакванията на Дойче банк са за повишаване на кредитния рейтинг на България най-малко с една стъпка. Това заяви вчера по Дарик радио Петър Ботушаров, вицепрезидент на "Развиващи се пазари" във финансовата институция в Лондон. Тази положителна перспектива се дължи на подобреното съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП), обясни Ботушаров. През последните 3-4 години това съотношение намаля от 100 на 75 на сто. Сити банк очаква от новото правителство по-активно управление на дълга, което да доведе до по-бързо намаляване на съотношението.
В средносрочна перспектива е възможно да се види по-негативен вариант за развитието на България, заяви още Петър Ботушаров. Той обясни, че опасенията на Сити банк са свързани с критикуваните несъответствия в целите на икономическата програма на Национално движение "Симеон II". Предизвикателство пред новото правителство е и необходимостта от политически консенсус за макроикономическите и структурните реформи, които трябва да бъдат доведени докрай.
Влиянието на международните пазари е друго предизвикателство пред България. Обявеното от Аржентина създаване на втори валутен курс например е създало негативно отношение на инвеститорите не само към тази страна, но и потенциално към останалите държави с валутен борд. Чуждите инвеститори и банки обаче все още гледат на България като на стабилен остров. Важното е да се избегнат евентуални несъответствия в икономическата програма на бъдещото правителство, подчерта Петър Ботушаров.
Донауинзелфест пак посреща гости
Фестивалът на остров Дунав (Донауинзел) във Виена пак посреща гости от 22 до 24 юни. Миналата година бяха регистрирани рекорден брой участници - 2 700 000. Организаторите са горди, че от първото му провеждане през 1984 досега не са отбелязани сериозни инциденти въпреки събирането на много хора на едно място. Това се дължи най-вече на служителите на реда, които са в постоянна готовност, както и на многобройните организатори и доброволни сътрудници. Тази година отново се очаква голямо посещение на този мегаспектакъл, утвърдил се като доста спокойно протичащ. Информация за феста може да се намери на следния Интернет адрес: www.donauinselfest.at .
Европейската хармонизация
Според новата система за временна закрила огромните човешки маси, които бягат от конфликтите и систематическите нарушения на човешките права в собствените си страни, ще бъдат приемани в Европейския съюз за период от една година, който може да бъде продължен до три. Това решиха министрите на правосъдието и на вътрешните работи на 28 май т.г. в Брюксел. По този начин бе постигнато най-важното досега споразумение в сферата на общата европейска система за предоставяне на убежище. Договорът от Амстердам пък задължи Европейския съюз в срок от пет години да завърши законодателството си относно даването на задължително бежанско убежище, което да е валидно за всички страни членки. Върховният комисариат за бежанците оцени високо това решение на ЕС и смята, че то е от изключителна важност за извънредните случаи на огромни потоци бежанци и разселени лица след войни и конфликтни. Те се нуждаят от международна помощ най-вече когато националните системи за определяне на индивидуалния бежански статут са претоварени с молби и чакащи на прага им отчаяни хора. В същото време ВКБООН отбелязва, че временната закрила не е алтернатива на бежанския статут на конвенцията от 1951.
В исторически аспект обаче Дъблинската конвенция от 1990 беше първата голяма крачка, направена в Европа, към координацията на бежанската й политика. Това се оказа и един от най-сложните въпроси, пред които бе изправен континентът в неумолимия си ход към все по-голяма икономическа, политическа и социална интеграция.
След падането на Берлинската стена този процес се доусложни. Непроницаемата "желязна завеса" се сгромоляса и Централна и Източна Европа се превърнаха в лесна врата към Запада както за хора от бившите комунистически страни, така и за търсещите убежище от по-далечни държави, които минават през тях транзитно. Хората, търсещи убежище в Западна Европа, се увеличиха. Само през 1985 са били регистрирани 160 000 молби за убежище. Пет години по-късно този брой се е увеличил на 441 800 и достига своя връх през 1992 с 696 500 молби. От тях на Германия се падат 438 000 .
Единна европейска политика
Договорът от Маастрихт от 1992 упълномощи министрите на правосъдието и на вътрешните работи на ЕС да изработят рамките на единна европейска политика за хората, търсещи убежище. Само десет месеца по-късно те одобриха в Лондон първите три необвързващи резолюции и заключения. Едната от тях включваше концепцията за сигурна трета страна. Тя позволява на държавата да отказва на трети лица достъп до процедура за даване на убежище, ако тъжителят е могъл да потърси закрила в друга сигурна държава. Втората, засягаща очевидно неоснователни молби за убежище, даваше на страните членки широки правомощия да отхвърлят с формални основания молби за убежище и да ограничават възможностите за подаване на такава молба.
Две години по-късно Брюксел прие примерно споразумение за реадмисия, което може да бъде сключвано между членки и нечленки на ЕС, като по този начин се правеше възможно изпращането обратно на търсещите убежище в държави, през които те са преминали по пътя си към Европа. По-късно през 1995, бе приета Резолюцията за минимални граници при процедурите за даване на убежище. Тя съдържа някои гаранции като например забрана тъжителят да бъде изгонван до разглеждането на молбата му, въвеждане на специална институция за разглеждането на молбите за убежище и информиране тъжителите на разбираем за тях език как действат процедурите за даване на убежище и какви са правата и задълженията им.
Договорът от Амстердам обаче, вече предвижда серия от действителни мерки в такива деликатни области като хармонизацията на социалната помощ за търсещите убежище, временната закрила в случай на масов бежански приток и разпределяне на тежестта между държавите членки. Някои резолюции и общи позиции по този въпрос вече са приети като закони за ЕС.
В началото на деветдесетте години Германия прие непропорционално голям брой бежанци от бивша Югославия, а години по-късно след косовската криза същото се случи и с Италия. И двете страни се твърдо решени да не допуснат отново такова спонтанно и масово нашествие на бежанци и въпросът бе бурно обсъждан от министрите на правосъдието и на вътрешните работи в Бирмингам, Великобритания. На тази среща бе приет План за действие от 46 точки, който трябваше да помогне на държавите - членки на ЕС, да се справят с евентуалните големи потоци от бежанци от Балканите или Средния Изток.
Разпределянето на тежестите
В този контекст Европейската комисия разработи серия от предложения за временната закрила и разпределението на тежестите, включващи видовете помощи за бежанците, финасова помощ за страни, подпомагащи голям брой разселени лица, и за възможността за по-късно преместване на поне някои от тях в други държави. Европейският съвет за бежанците и изгнаниците (ЕКРЕ) смята, че по-равномерното разпределение на бежанци между държавите членки може да улесни избягването на допълнителни рестриктивни мерки при даването на убежище. ЕКРЕ призовава правителствата на тези държави да приемат система за разпределение на отговорностите при закрилата на бежанците и разселените лица, като наред с това се постараят да бъдат достатъчно гъвкави и вземат предвид културните, историческите и езиковите особености, както и целостта на семействата.
Поради голямата разлика в условията на различните държави ВКБООН смята, че страните членки трябва да следват твърдо установената политика за даване на убежище със справедливи и ясни процедури. Те включват пълното прилагане на Конвенцията за бежанците от 1951, включително признаването за бежанци на лица, преследвани от неправителствени групировки, временна закрила за хора, пристигащи при всеки голям бежански наплив, и задължително разпределение на тежестта между държавите в такива извънредни ситуации, както и осигуряването на баланс между създаването на подходящи условия за посрещането на новите и приобщаването на вече признатите бежанци.
Европейският избор
За пореден път, избирайки за бъдещето на България, ние избрахме самите себе си - онова, което искаме да направи някой друг вместо нас, но в името на нашето добро. Единадесет години след началото на политическите промени в България по-голямата част от българските избиратели отново масово подкрепиха една политическа сила - също толкова масово, колкото преди бяха подкрепили основните й опоненти. Българският избор бе моделиран по подобие на всичко онова, което ни се е случвало и преди - срещу политиците, които са управлявали досега, в подкрепа на обещанието за по-добър живот, което само по себе си дори не смята за нужно да се аргументира.
Един добре пресметнат и почти перфектно реализиран сценарий за политическо навлизане проработи в българското общество, залагайки на деформираната ни представа за същността на истинския избор. Една добре изчислена "стихийна подкрепа", основана на спонтанното желание някой да се погрижи за нас и да поеме отговорностите за собствения ни живот, се оказа достатъчна 125 дена след първото му заявление за участие в политическия живот един несъществуващ политически субект да спечели парламентарните избори.
Този сценарий разчиташе на нещо, което бе подготвяно в разстояние на последните петдесет години. В съзнателния живот на поколения българи бе формиран един абсурден избор - избор между несъизмерими неща. Десетилетия наред в райони, където условията на труд застрашаваха живота и здравето на работниците и техните деца, социологическите анкети показваха готовността да бъдат прикривани екологичните проблеми, за да бъдат запазени доходите от полагания труд. Пред абсурдността на избора между работа и здраве хората формираха едно абсурдно "съзнание камикадзе". Парите в този абсурден избор се оказваха по-важни от живота и здравето. Обяснението беше, че работниците са готови да жертват здравето си, за да осигурят пари на собствените си деца, които да могат да се откажат от трудовия избор на своите родители.
За всеки човек в България с висше образование, и още повече за жените с по-високо образование под опаковката на равнопоставеността между половете на "социалистическото общество" се криеше абсурдният избор между семейство и професионална кариера. Институциите на сигурността на социалистическата държава изправиха почти всеки добър професионалист пред друг абсурден избор - между достойнство и достъп до "сивата" власт на Държавна сигурност и финансовите облаги, с които бяха свързани тези ангажименти.
Приемането на абсурдните избори от миналото ни деградира както трудовите отношения, така и здравето на работниците; както семейството, така и професионалната кариера, както достойнството ни, така и властта, упражнявана чрез т.нар. тайни служби, за да изкриви до неузнаваемост представата ни за това какво сме и какво бихме искали да постигнем - поотделно и като нация.
Под натиска на тези абсурдни избори ценностната система на българското общество беше променена. Деформираното ни съзнание отказва да приеме, че е възможно да откажеш да избираш между неща, които могат само да се допълват помежду си, но не могат да се сравняват, още повече в условия на избор. Всеки би могъл да избира между едни или други условия на труд, между различни гаранции за съхранение на здравето му, между различни форми на брачно съжителство или професионални кариери, между различните форми на запазване на собственото си достойнство или различни форми на достъп до властта и богатството в обществото. Това е и "европейският избор", към който се опитваме да се приближим.
Европейският принцип се свързва със създаването на равностойни алтернативи, гарантиращи смисъла на истинския избор. Никой в Европа не обича политиците, тъй като това не е необходимо, за да съществува политическа стабилност. Повечето хора се съмняват в почтеността на политиците, но това не води до недоверие в необходимостта от политически партии. Почти всички очакват появата на нови лица, носещи белезите на един нов морал, но това не е достатъчно основание журналистите да се препитават със зловещи разкази за моралната деградация на онези, които носят отговорностите на властта.
Разликите не са в манталитета, образованието или жизнения стандарт, както често се опитват да ни обяснят. Разликата е в степента, в която осъзнаваме и сме готови да отстояваме собствените си интереси. Простият, но ефективен механизъм на европейския избор носи в себе си две основни предпоставки. Първата е разбирането за истинските ни интереси. Не онова, което политиците ни казват, че е добро за нас, а това, което изгражда основите на собствения ни живот.
Втората предпоставка на този избор е гражданската политическа култура, която предполага полагането на усилия, за да гарантираш собствения си информиран избор. Без всекидневното усилие да изграждаш собствения си живот и да познаваш институциите и интересите, от които зависи постигането на собствените ти цели, изборът губи своя истински смисъл.
Абсурдният избор, с който така е привикнало съзнанието ни, отказва да приеме променящата се реалност край нас. Дори самата идея, че нашите избори вече са част от европейското политическо пространство, би могла да промени начина, по който мислим за бъдещето си. Абсурдът изчезва само когато откажеш да избираш между неща, които остават несъизмерими. Тогава започваш да избираш не за другите, а за собствения си живот.
Завърши розоберът в Казанлъшко
КАЗАНЛЪК. Над 530 тона розов цвят набраха тази година в Казанлъшко, съобщиха от отдел "Агроиндустрия" към общината. Според специалистите тазгодишната реколта е рекордна за последните пет лета. Хладното и дъждовно време според тях е дало по-дълъг живот на пъпките и цветовете дали по-добър резултат. При положение че от 3 тона розов цвят се получава 1 литър розово масло, очаква се тази година да бъдат добити около 175 литра от скъпоценната течност. Дестилериите и производителите на розово масло пазят в тайна количеството на произведеното масло, но не крият, че качеството му е много добро. През тази година те изкупуваха килограм розов цвят за 90 стотинки. Отличник в беритбата на рози в Казанлъшко бе българо-френската фирма "Биолант", която отчете 150 тона набран розов цвят.
Защитата на бежанците е морален императив и законово задължение
Д-р Луизе Брюке, к.ю.н., е родена в Хановер, Германия. Получава докторска степен по политология и право в Хановерския университет, като защитава дисертация, разработена от нея в качеството й на изследовател в Центъра по международни отношения в Харвард. Дисертацията й е на тема "Мерки за продотвратяване на ситуации, пораждащи бежански проблеми". Д-р Луизе Брюке работи във Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 1977, като започва кариерата си в централата на организацията в Женева. От 1979 до идването си в България е изпълнявала задачи и мисии като ръководител на дейността на ВКБООН в представителства и секции на ВКБООН в Сингапур, Женева, Чили, Хондурас, Швеция, Ангола, Брюксел, Португалия и Казахстан.
- Д-р Брюке, 20 юни 2001 г. е обявен за Световен ден на бежанците. Какво означава тази дата за бежанците и за световната общественост?
- Общото събрание на ООН обяви 20 юни да се чества като Световен ден на бежанците в знак на уважение към тяхната съдба. Това не означава нищо съществено за самите бежанци, разселени по лагери и страни, но ние не можем да оставим настрана тяхното страдание, което става все по-осезаемо и драматично. Първоначално 20 юни беше ден на бежанците от Африка, тъй като най-голямата част от бежанския контингент произлиза оттам, но тъй като проблемът се интернационализира, се реши този ден да стане ден на всички бежанци по света. Имаме морален дълг да защитаваме хората, преследвани някъде по света без никаква причина освен тази, че те са това, което са.
Богатите държави трябва да правят повече в подкрепа на хуманитарната дейност в районите, непосредствено засегнати от бежански проблеми. Все още най-бедните държави в света дават подслон на най-големия брой бежанци и поемат товар, който е непропорционално голям спрямо скромните им възможности.
Защитата на бежанците не е просто спомагателен жест на благотворителност. Това е морален императив и законово задължение.
- Кой и как определя бежанския статут?
- По този въпрос би трябвало да се върнем доста назад в историята и по-точно в началото на 20-те години на миналия век. Още тогава Фритьоф Нансен - първият върховен комисар за бежанците към.
Обществото на народите се опита да въведе правила за определянето на бежанския статут. След Втората световна война бежанският въпрос се превърна в главен проблем за ООН и организацията реши да създаде временна агенция, Международната организация за бежанците (МОБ), която до 1951 помогна на повече от 1 620 000 души, по-голямата част от които с немски и австрийски произход. През същата година ООН създава Върховния секретариат за бежанците, който замества МОБ, и Конвенцията за бежанците е приета през юли същата година. Работата на ВКБООН като институция е уредена в статут, приет с резолюция 428 от 14 декември 1959 на Общото събрание на ООН.
По принцип дадено лице е бежанец независимо от това дали вече му е предоставен статут или не.
Правителствата имат процедури за предоставяне на бежански статут, за да определят правното положение на дадено лице, а ВКБООН дава съвети. Това е част от неговия мандат - да развива бежанското право да защитава бежанците и да следи за изпълнение на Женевската конвенция от 1951 ВКБООН насърчава правителствата да приемат гъвкави и бързи процедури и определя незадължителни основни насоки на политиката спрямо бежанците, които могат да бъдат от полза в това отношение.
- Как смята представителството на ВКБООН в България да процедира при евентуална бажанска вълна от Р. Македония?
- Нещата са на ход и се взимат всички необходими мерки. Както ние, така и правителството сме готови за евентуален поток от бежанци. Но се нуждаем от повече информация за обстановката и трябва да проверим всичките си способности, за да можем да приемем нужния брой бежанци, и точно това се уточнява в момента от правителството и всички отговорни за такъв извънреден случай министерства, както и Представителството на ВКБООН и Комитета за извънредни положения, под председателството на генерал Николов. От страна на Представителството на ВКБООН със съдействието на ООН, Червения кръст, "Каритас" и други неправителствени организации сме подготвили чернова за планирането на действията при възникване на такава бежанска ситуация. Страната в момента наистина се подготвя да приеме евентуална емигрантска вълна от около 5000 души. Досега са пристигнали 39 души от Р. Македония, но нито един не е отишъл в центъра в с. Баня. Според информациите повечето от тях са останали при роднините покрай границата.
Вече имахме координационна среща, както беше по време на кризата в Косово. Така че когато решим, че моментът е дошъл, ще пристъпим към набирането на нужните фондове и ще запознаем донорите с нашите планове за действие. Те вече са ясни и знаем, че сме готови да приемем 5000 души.
