БСП плаши депутатите на СДС
СОФИЯ. Отварянето и разсекретяването на досиетата е откровено национално предателство, за което всеки, участвал в приемането на закона, ще си понесе своята отговорност, когато дойдем на власт. Това заяви вчера членът на ИБ на БСП и водач на червената депутатска листа в Перник Бриго Аспарухов, който е сътрудничил на Първо главно управление на ДС. Санкцията за национално предателство е затвор, а законът бе изработен от сини депутати и приет с подкрепата на Евролевицата. В понеделник социалистите щели да предадат на главния прокурор Никола Филчев "синята" книга на корупцията и ще настояват да бъдат заведени дела срещу 7 министри, сред които и премиера Иван Костов.
НДС II се готви да уволнява чиновници
РУСЕ. Администрацията в България е много раздута и чиновниците не си вършат работата. Това личи особено в системата на висшето и средното образование. Сега нямаме определен процент за оптимизиране на щата, но когато влезем във властта, тогава ще го определим, съобщи вчера доц. Марко Тодоров, водач на листата на НДС II. Експросветният министър от правителството на Любен Беров вчера за пръв път от началото на предизборната кампания се включва в нея. Според доц. Марко Тодоров, за да се запази свободата и независимостта им, която трябва да предават на учениците, е по-подходящо учителите да не са държавни чиновници. НДС II копира ОДС и също обяви, че следващата седмица ще създаде обществен съвет за развитието на Русе.
ОДС: Той е верният избор!
СОФИЯ. В своето изявление президентът Петър Стоянов казва, че трябва да се гарантират сигурността и стабилността на България - това е и позицията на Обединените демократични сили. Така Екатерина Михайлова, председател на Националния предизборен щаб на ОДС и главен секретар на СДС коментира вчерашното обръщение към нацията на държавния глава. "Ние имаме общи позиции по важните за страната въпроси. Наистина много е опасно в този момент за пореден път да се поддадем на една илюзия, която би довела България до фатален край. Нека да не се поддаваме на такава илюзия и този призив, произнесен от един на най-авторитетните политици на съвременна България, смятам, че трябва да бъде чут от всички хора. Те трябва да разберат каква опасност грози постигнатото през последните 4 години, ако се поддадем на празни обещания и илюзии, които нямат никакво покритие", допълни Екатерина Михайлова.
Петър Стоянов обяви толкова рано, че ще се кандидатира отново за президент, точно защото е разтревожен от илюзиите, които се поднасят на хората, и защото България отново може да стане непредвидима държава, коментира зам.-председателят на СДС Йордан Соколов.
Ще подкрепим Петър Стоянов, защото това е най-успешният президент в историята ни и човек, който има много голяма заслуга за всичко, което България успя да постигне през последните 4 години, коментира Надежда Михайлова, зам.-председател на СДС.
Винаги съм стоял зад българския президент Петър Стоянов - това не е само моя кандидатура, това е кандидатура на СДС - София, заяви лидерът на сините в столицата Евгений Бакърджиев. Той припомни, че на среща в УАСГ през февруари т.г. СДС - София отново е потвърдил желанието си българският президент да се кандидатира за втори мандат. Не бива да се пропилее постигнатото! Убеден съм, че "Той е" верният избор, каза още Бакърджиев.
"Мисля, че това е един много добър стратегически ход на принципен, последователен и ясен политик. Петър Стоянов има подкрепата на ОДС, подкрепяме неговото поведение" - заяви Христо Михайловски, член на Националния предизборен щаб на ОДС.
Решението на президента и неговата позиция са абсолютна гаранция, че България ще продължи по пътя, по който е тръгнала. Ще гласувам за него, каза столичният кмет Стефан Софиянски.
НДПС ще подкрепи Петър Стоянов на предстоящите президентски избори, изрази позицията на движението неговият лидер Гюнер Тахир.
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЕТЪР СТОЯНОВ
Скъпи съотечественици,
Сега сме пред прага на избори за нов парламент. Политическата ситуация е натоварена с много неясноти. А усещането за неяснота лесно може да се превърне в чувство на несигурност.
Прекалено многото неизвестни поставят и страната ни в неизгодна позиция, тъй като тя изглежда и по-малко предвидима, и по-малко сигурна. А точно сега това не бива да се случва. България не трябва да отстъпва международната си роля на стабилна и сигурна държава в региона - държава, която знае какво иска и как да го постигне.
Затова днес заявявам пред вас, българските граждани, че ще се кандидатирам като независим кандидат за следващите президентски избори.
Решението ми е послание към вас - да продължим заедно напред, превръщайки всичко добро, което сме сторили дотук - в здрав фундамент, и премахвайки заедно с всички демократични сили това, което ни спъваше и дразнеше.
В клетвената си реч преди повече от четири години заявих, че се кандидатирах за президент, защото съм свободен и същевременно ангажиран човек. Днес съм още по-свободен и много по-ангажиран - президент на една държава, която извървя тежък път и ще плати много висока цена, ако не го продължи докрай.
Ще се кандидатирам за втори мандат, защото не мога да бъда безучастен, когато има реална опасност всичко, направено досега, да бъде похарчено в името на красиви обещания и илюзии. Когато днешните политически илюзии утре докажат своята несъстоятелност, тяхното сгромолясване се заплаща много скъпо от всички.
Зная кое кара българите днес да попадат в плен на щедри обещания. Дългото чакане за по-добър живот дотегна на всички. Но ще бъде голяма грешка, след като платихме толкова висока цена за постигнатото дотук, да го изоставим, за да започнем отначало.
Затова днес аз се чувствам отговорен за всичко - стореното и нестореното от нас, гражданите на Републиката - през последните пет години.
Няма да кажа, че кандидатирането ми за президент е мой дълг, защото дълг на всеки гражданин е да работи за страната си, независимо на какъв пост е. Но опитът, който придобих по време на досегашния си мандат, контактите - професионални и лични, които установих, с водещи държавници и политици по света, са един огромен капитал, който не е моя собственост. Той принадлежи на България. Точно това разбиране не ми позволява просто да стана и да си тръгна от политиката.
Дали да остана, или да си тръгна - това решение ще вземете вие на следващите президентски избори.
Реакции
БСП:
С изявлението си, че ще се яви като независим кандидат, Петър Стоянов даде първата прогноза, че СДС ще загуби изборите. Той явно ясно съзнава, че партия, загубила тези избори, не може да спечели следващите. Очевидно той е разтревожен от електоралната подкрепа за СДС и се страхува, че твърдата му обвързаност със сините вече носи само негативи и се опитва да се отърве от примката да бъде "седесар", бягайки пред вятъра.
"Гергьовден-ВМРО":
Смятаме, че в задаващата се следизборна неяснота във властта и нагнетяващото се напрежение на Балканите е наложително държавата ни да има стабилна институция.
През своя първи 5-годишен мандат Петър Стоянов доказа, че може да бъде президент на всички българи, да обединява нацията по важни за нея въпроси. България трябва да продължи своя ясен път на стабилна балканска и европейска република и ще браним усилията в тази посока, включително с подкрепата си за кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат.
Емил Кошлуков, НДС II:
Това, че Петър Стоянов се е кандидатирал за втори мандат, си е негово лично право и негова работа. Ние не можем да даваме оценки за изявлението му. Стоянов имаше 4 години, за да покаже как трябва да работи президентската институция. Видно е какво стана, показателно е, че той не взе отношение по редица важни въпроси. Така че нека си се кандидатира, пък на президентските избори ще видим.
Ахмед Доган, ДПС:
След 18 юни движението ще реши дали ще подкрепи Петър Стоянов за втори президентски мандат като независим, каза Ахмед Доган. "Президентът Стоянов изкара един успешен мандат, особено предвид сложната обстановка в региона и вътре в страната. Единствената слабост, но не грешка на Петър Стоянов от сегашния му мандат била, че се афиширал като президент на СДС, а не като надпартийна фигура, твърди Доган.
ОДС ще подобряват бизнессредата
СОФИЯ. Единствено лоялната конкуренция ще осигури благоприятна бизнессреда и ще създаде ясни правила между малките и средни предприятия. Това е записано в предизборната програма на ОДС, каза вчера по време на кръгла маса членът на НИС на СДС и водач на листа в Разград Никола Николов. Той заяви, че страната ни трябва да избере дългосрочен икономически модел на развитие. Финансовата стабилизация, икономическият растеж и разбирането, че малките и средни предприятия създават работни места, осигуряват високи доходи и правят ефективни инвестиции, са част от него. Според статистическите данни малките фирми осигуряват три на сто от създадените работни места, а средните - 43 процента.
По-благоприятна среда за развитието на предприемачеството ще се създаде и с предвидените от ОДС нови данъчни облекчения, каза шефът на Център на икономическо развитие Александър Божков. Има идея данък печалба и данък дивиденти да станат по 15 процента. След като ставките по тези налози бъдат намалени и се засили данъчният контрол, сивата икономика ще излезе на светло, заяви Божков.
Работата на бизнеса ще се облекчи и с продължаването на започналия през миналата година процес на отпадане на лицензионни и разрешителни режими. До момента са отменени общо 121 от тях. Предвижда се и промяна в Закона за малките и средни предприятия. Целта е да се хармонизира определението за тези предприятия с дефиницията на Европейския съюз. Това означава, че ще се увеличи горният праг за броя на работниците в тях от 100 на 250 души. Така ще се увеличи обхватът на малките и средни фирми с още около 1300. Другата идея е да отпадне ограничението, според което подобни предприятия не могат да бъдат публични дружества.
ФРГ: Повлияйте за мирно решение на кризата
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. България като съседна на Македония страна трябва да се опита да повлияе за мирното решаване на конфликта, заяви парламентарният държавен секретар на федералното министерство на отбраната на Германия Бригите Шулте, която заедно с посланик Урсула Зайлер-Албринг бе на официално посещение във ВВОВУ "В. Левски". Всички европейски страни и НАТО се опитват да повлияят на македонското правителство да не прибягва до военни действия, защото опитът за военно решаване на конфликта ще има катастрофални последици за Македония, каза още г-жа Шулте. Според нея не може да става дума за преразпределение на територии и за създаване на нови граници на Балканите. Ако все пак се стигне до военен конфликт, Германия вероятно ще изтегли въоръжените си части от Македония.
Автографи на ХХ век
Първи издания на книги от видни български писатели с дарствени надписи на авторите са подредени в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Изложени са и портрети и шаржове на интелектуалци, рисувани от най-добрите наши художници или дори от самите писатели. Могат да се видят стихосбирката на Яворов "Безсъници" с посвещение на д-р Ив. Д. Шишманов, комуто поетът е задължен за командировката си във Франция, с дата 12 юни 1907. На Андрей Тошев Симеон Радев подарява първи том на знаменитото си изследване "Строителите на съвременна България".
Любопитно е да се видят събрани на едно място изданията на стихосбирките "Язове" на Яна Язова (1931) и "Богородична люлка" на Йордан Стубел (1940), романът на Андрей Протич "Капричио ди Капри" (1942). Автографи на Фани Попова-Мутафова, Дора Габе, Славчо Красински, Теодор Траянов, Атанас Далчев, Христо Д. Бръзицов са подредени в библиотеката. Шаржовете и рисунките са на Ал. Добринов, Ал. Божинов, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Никола Петров и други.
Бриго Аспарухов и Тилев - как бе унищожено досието на агент Румянцев
Атанас Тилев, агент Румянцев, когото Интерпол издирва из цял свят по молба на нашата прокуратура, е роден на 14 октомври 1944 в Стара Загора. Тъй като баща му Жеко Тилев е виден старозагорски функционер на БЗНС-червен, влиза с предимство в елитната немска гимназия в Ловеч. По-късно Тилев се дипломира във ВИИ "Карл Маркс", днес Университет за национално и световно стопанство, и става временен преводач в Управлението за безопасност и охрана (УБО) на МВР. Учил е също в Харвардския университет (САЩ). В края на 1971 г. се оженва за Кукка-Мария - дъщеря на четирикратния финландски премиер Ахти Кириялайнен, от която има три деца - Хари, Мария и Кристина, които живеят във Финландия. През 70-те години е Търговски директор на дружество "Темпела". Финландия го депортира от страната през 1977 и той заминава за Лондон. По това време е агент на Първо главно управление на ДС. Между 1981-1983 управлява "Темпела", после основава "Дару-Лихтенщайн". С брат си Валентин през 1992 са акционери на фирма "Мегапрес", която издаваше в. "Континент". През 1993 идва от Виена и става акционер на БЗК с 20 млн. долара. Тази банка, създадена от бившия двукратен премиер Андрей Луканов уж да подпомага селскостопанските производители, предизвика зърнената криза и фалита на десетки държавни предприятия. Луканов освободи БЗК за пет години от данък печалба, но през 1991 г. Иван Костов като министър на финансите отмени привилегията на банката да не плаща данъци.
През септември 2000 Тилев нарече Жан Виденов "болно и лудо същество", "най-големия престъпник" и го обвини в геноцид, тъй като "оставил българския народ без хляб и на произвола на съдбата". Виденов отвърна на удара и каза, че Тилев се оженил за финландка "по заповед на тайните служби". Лидерът на социалистите написа, че Тилев дошъл от Виена и дал на небезизвестния Владимир Костов 80 хил. марки да финансира изданието като политически консултант на в. "Континент", който назначил за главен редактор на вестника Валери Найденов, на когото подарил акции за 27 млн. лв. Тилев многократно е подчертавал, че никога не е бил агент на ДС. Но германският в. "Велт ам зонтаг" писа за него, че е "живият микрофон на КГБ". Затова банкерът милионер успя да осъди за клевета това издание на Шпрингер и "Велт" публикува голямо опровержение.
Тилев не спира да тръби от чужбина, че БЗК била съсипана от приятелския кръг на Виденов - "Орион", и че бившият разузнавач и шеф на правителствения пресцентър на Виденов Красимир Райдовски "гушнал" от банката 600 хил. долара чрез фирмата си "Бетелхайзе", където работел с брата на Румен Спасов. Той твърди още, че бил репресиран и че имал досие в архивите на МВР като враг на комунистите.
Сега срещу него е повдигнато задочно обвинение за несъбираеми кредити. В писмо до в. "Пари" от 15.VI.1999 Румен Спасов твърди, че престъпленията на Тилев "надвишават 400 млн. щатски долара, присвоени от него във вреда на БНБ чрез БЗК", и че "случаят много добре е описан в доклада на Банков надзор на БНБ, но по неизвестни (или по-скоро известни) причини бе потулен от Тодор Вълчев". За невърнати кредити в размер на 11 милиона долара срещу Тилев има постановление, подписано от градския прокурор Нестор Несторов на 5 април 2000., тъй като е следствен за износ на капитали от БЗК.
Доказано раздадени от него кредити са и за 5,6 млн. долара на фирма "Колонел" с шеф Ангел Василев, в момента обвинен като пряк подбудител за убийството на Луканов. Вторият кредит е на "Дару метал" - 5 млн. долара.
Укрива се в Лондон, Будапеща, Виена, Хелзинки, Санкт Петербург и Москва. Клиент е на НСБОП, на прокуратурата и на оперативните служби. През 1996 напусна България с помощта, както се твърди, на Бриго Аспарухов, който каза тогава, че запрещението на Тилев да напуска страната било по заповед на тогавашния директор на ДНП полк. Иван Димов. Този офицер беше началник на "физическата охрана" на Веска Меджидиева, когато тя управляваше Българската земеделска и промишлена банка.
През 1999 Райдовски намекна, че Аспарухов е управител на "Дару финанс" - фирма в застрахователното дружество "Витоша" АД. Също така бил шеф на борда на директорите на "Дарукар". Като се позовава на думи на покойния бивш шеф на МВР Николай Добрев, Райдовски твърди, че през 1996 г. Аспарухов е помогнал на Тилев да избяга и че Румянцев е в близки контакти със Симеон Кобургготски, който пък му бил съдружник в АД "Витоша". В атаката срещу БЗК били създадени два центъра, ръководени от Параскев Параскевов - бивш секретар на МВР при Начев, и Чавдар Петков - заместник-началник на НСС. Дейността им била координирана от МС и лично от Райдовски.
Бившият разузнавач &numero;1 Бригадир Христофоров Аспарухов е роден на 15 юни 1945 в с. Вискяр, Пернишко. Завършил е немската езикова гимназия в Ловеч, а през 1964 г. - ВИИ "Карл Маркс" - външна търговия.
През 1970 г. със заповед на министъра на вътрешните работи е назначен в ДС "на действителна военна служба", по време на която получава многократно награди - от "обявяване на благодарност" (пет пъти - б.р.) до юбилеен медал за заслуги. За осигуряване на сигурността и на обществения ред в годините на т.нар. възродителен процес е награден с медал първа степен. На 28 август 1991 с указ 266 на президента Желю Желев е назначен за директор на Националната разузнавателна служба (НРС). С друг указ на президента - &numero; 327 от 17 октомври 1991 г., полк. Аспарухов става гнерал-майор, а през 1996 - генерал-лейтенант. На 6 март 1997 г. президентът Петър Стоянов уволни разузнавач &numero; 1 Бриго като директор на НРС, а 20 дни по-късно той беше освободен от кадрова военна служба.
В момента о.з. генералът е обвиняем за тежко престъпление по служба, от което са настъпили тежки последици за страната, за което съдът налага наказание от три до десет години лишаване от свобода. Следственото дело срещу Аспарухов бе внесено преди две седмици в Софийския военноокръжен съд, но поради процесуални неточности в обвинителния акт беше върнато на Военноокръжната прокурартура за редакционни уточнения.
Аспарухов е член на Изпълнителното бюро на БСП и е водач на червената листа в Перник. Той също има "запретителен картон", изготвен в направление "Паспорти и визи" към Дирекцията на Националната полиция, с който му се забранява да пътува зад граница, твърдят достоверни източници на "Демокрация". Те уточниха, че по делото Бригадир съдът вероятно ще поиска очна справка между подсъдимия и агент Румянцев, ако последният бъде докаран тези дни от Интерпол у нас.
Бригадир Христофоров Аспарухов като директор на НРС е обвинен за умишлино престъпление по служба, с което дискредитирал не само тази специализирана държавна институция, но й нанесъл тежка вреда чрез изтеклата след случая информация извън пределите на страната. Освен всичко о.з генералът е обвиняем за това, че с унищожаването на свръхсекретното дело на Атанас Тилев е орязал архивния фонд на НРС от документи с оперативен характер. И още: чрез деянието си разузнавач &numero;1 е придобил няколко имотни облаги, като бил назначен в редица дружества, чиито капитал, брой акции и дялове са били притежание на Тилев. По този начин "бъдещият червен депутат" от Перник уредил дъщеря си Светла Аспарухова да работи във фирмата на Румянцев "Лазурит-94", на която баща й - Бригадир Аспарухов, като управител прехвърлил през декември 1999 г. пет дяла от капитала на дружеството.
Имотната облага, която взел обвиняемият като приятел на ДС-агента Румянцев, се състои в следното. Ген. Аспарухов бил назначен за член на съвета на директорите на "Дару Кар" АД (септември 1997) и на застрахователно и презастрахователно дружество "Витоша" АД (през юли 1997). Той станал управител на "Дару-финанс" ЕОДД през април 1999 и представител на "ДАРУ" Търговско ООД - регистрирано от Тилев във Виена.
Цялото обвинение се потвърждава от всичките 20 свидетели, сред които са шефове на отдели в НРС и в МВР. За това престъпление военният съд може да наложи на Бригадир Аспарухов 6 г. ефективно лишаване от свобода.
Български летопис
8 юни 1872 - Николай Вълкович, брат на видния български дипломат д-р Георги Вълкович (убит от русофилите по нареждане на Азиатския департамент), пише по повод становището на руснаците спрямо българския черковен въпрос: "Пак излиза така, което лани бях казал на генерал Игнатиев, че пропорциите са тъй големи между българите и руснаците, щото никогаш не ще може да се разберем взаимно."
8 юни 1876 - убит от турските власти, след като е заловен в Тетевенския балкан, Сава Младенов, Ботев четник. Роден е през 1845 в Тетевен. Отрано се включва в националноосвободителните борби. Участва във Втората българска легия в Бялград. След разтурянето й се установява в Турну Мъгуреле, Румъния, където продължава революционната си дейност. Близък сътрудник е на Левски и активен член на местния революционен комитет. Придружава Апостола в обиколките му из България и негов доверен куриер.
8 юни 1911 - умира в Бургас Иван Сапунов, участник в националноосвободителните борби на нашия народ. Роден е около 1845 в Казанлък. Заселва се във Варна, където се занимава с търговия. Включва се в четата на Панайот Хитов през 1867. Участва в подготовката на Априлското въстание. Записва се доброволец и участва в Сръбско-турската война през 1876. След Освобождението живее в Айтос и заема административни длъжности.
8 юни 1923 - в дома на генерал Иван Русев в София се събират вечерта заговорниците, замислили преврата, с който от власт е свалено легитимното правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. Превратът трябвало да се извърши според плана на Дамян Велчев, Кимон Георгиев и Никола Рачев - всички запасни полковници, в 3 часа през нощта. Всичко става според начертаното. ьПрофесионалните заговорници и превратаджии осъществяват превратите и през 1934 и 1944.
В Китница чакат старта на "Горна Арда"
Каскада "Горна Арда" е сред най-коментираните теми в ардинското село Китница. Местните хора са в очакване на последни новини за старта на строителството, защото стената на третия язовир от хидроенергийното съоръжение "Китница" ще се извиси на хвърлей място от къщите. Цял автобус мъже и жени са ходили на церемонията за първата копка на каскадата до Мадан м.г. През последните година-две преселили се във вътрешността на стрнаната китничани се върнали, за да стегнат къщите, с надежда, че тръгне ли изграждането на каскадата, ще дойдат и туристи в селото. Местното население и сега крои планове как изкуственото езеро ще промени живота им, надява се, че местата край буйната река ще се превърнат в райско кътче. През юли и август тук става най-хубавият плаж, има чудесни поляни за пикник, пясъкът е ситен като на морето, разказва кметският наместник Сали Мюмюн. Всяка събота и неделя се изсипвали по няколко автобуса летовници, привлечени от красотите на Родопа планина. Рибарите също навестявали района. Допреди 3-4 г. местните жени не се появявали пред чужди хора дори забрадени. Под сурдинка мъжете споделят, че и те вече се научили да ценят природните благинки. Ходели на плаж, обяснявайки, че слънчевите бани помагат за болежки по краката и кръста. Все още не се престрашавали да се пуснат по бански, защото моралът тук е по-различен и суров. "Има файда от летовниците, в селската кръчма не можеш да влезеш. За 2 лв. можеш да се нахраниш и да глътнеш една бира, цените са по-ниски от тези в съседните Ардино и Кърджали. Стане ли язовирът, и търговията ще се задвижи."
В края на 50-те години местните хора тръгнали към равнината - Бургаско, Асеновградско, за да търсят по-добър живот. Парчетата обработваема земя сред върхарите не били достатъчни да прехранят всички. Сега внуците на тези преселници подпитвали за смалилите се къщи на дедите си, които искали да превърнат във вили. "Ако има каскада, ще има и село. Язовирът ще реши всичките ни проблеми - и с пътя, и с телефонизацията, цялата инфраструктура. " Сега до селото води тесен криволичещ път, който е асфалтиран едва преди десетина години. Селото е с единствен телефон - в кметската стая. В края на седмицата се превръщам в телефонист, обяснява Сали Мюмюн. Десетки местни хора чакали хабер от близките си - гурбетчии и изселници. Няколко часа възрастен мъж седи на пейката пред сградата, приютила кафенето магазин и кметската стая, човърка нещо с тояжката си и чака да чуе гласа на сина си от далечна Америка. Мъжете гурбетчии из чужбина и вътрешността на страната хранят селото. Тук отдавна са загърбили тютюна. Гледат животни, млякото продават на фирми от Ардинско.
Освен с дертовете на селото в момента кметският наместник е ангажиран и с една своя лична инициатива. Заедно с Мехмед Байрамали са заложили разсад и искат да засеят с риган 4-5 дка сега и около петнайсетина наесен. Проучват тънкостите по отглеждането на непознатата за тези места култура. Узнали, че от продажбата на ригана се изкарвали добри пари, че имало пазар в Гърция. Съселяните им засега не искали да рискуват, смятали да изчакат, за да видят как ще тръгне бизнесът на пионерите. Предпазливостта на хората си има обяснение. Една-две фамилии миналата година се опарили с делянка. Продукцията още седяла неизкупена. Готов съм да дам безплатно разсад на всеки, който се престраши да рискува. Има пазар, свързах се с хора от Крумовградско, които гледат риган от няколко години, казва той. Надява се на съдействие от общината, която подготвя програма за етеричномаслените култури като алтернатива на тютюна, на програмите САПАРД, ИСПА.
Хубава нова чешма краси центъра на Китница. За градежа са помогнали бивши съседи, живеещи в Бургаско. От накацалите по стръмното къщи стърчат сателитни антени. Българска телевизия тук трудно се лови, вероятно високите върхари пречат на сигнала. По скалите край тесния криволичещ път са цъфнали здравец, мащерка, ухае на чубрица. В придошлите води на Арда лъскат гърбовете на риби. Тишината е оглушителна. Китничани показват къде ще се издигне язовирната стена, надеждата на планинците.
В света на големите бързини
Това писмо бе открито съвсем наскоро в архива на Стефан Гечев от неговата съпруга Кръстина Гечева. То е адресирано вероятно до редакцията на сп. "Септември", чийто главен редактор тогава е Христо Радевски. По това време съществува известна надежда, че "размразяването" след смъртта на Сталин може да доведе до нормализация в културния живот. Това, изглежда, е причината Стефан Гечев да изпрати своя текст с надеждата да допринесе за възстановяване на реалните представи за изкуство. Следва да се отбележи, че до този момент репресиите в сферата на културата са част от всекидневието, като най-значимият пример е изключването от БКП и преследването на художника Александър Жендов и неговото творчество през 1950 година. Но тези сблъсъци остават в рамките на партийната културна практика, протестиращите желаят не повече от нейното либерализиране. Стефан Гечев обаче напълно отрича социалистическия реализъм, обяснява с убийствена ирония на "строителите на комунистическата цивилизация" с техните "дълбоки марксистко-ленински формулировки", че правят не литература, а фотографски реализъм и партийна пропаганда. Тази позиция има международно значение, защото по категоричност тя съвпада със становищата на видни независими източноевропейски мислители, примерно като поляците Чеслав Милош и Лешек Колаковски, и е изразена шест години преди чешките събития през 1968 година.
Освен това текстът представлява и личен естетически манифест, явление, непознато у нас след 1944 година - чак досега. Авторът развива изключително модерната идея за преки творчески връзки между науката и изкуството, затова наричаме писмото с един от неговите изрази "В света на големите бързини".
Георги ВАСИЛЕВ София, 12 декември 1962 г. Уважаеми другари,
Струва ми се, че е необходимо да дам някои обяснения за тези две произведения, тъй като, предполагам, те могат да ви се видят до известна степен странни.
От няколко години насам аз се занимавам с опитване на различни форми и ми се струва, че в приложените произведения съм стигнал до известни резултати. Сега, когато в Съветския съюз се говори толкова много за опитване нови форми в литературата, струва ми се, че не би било излишно и у нас да се започнат такива опити, за да се изведе литературата ни от остарелия реализъм и натурализъм на деветнадесети век, който все още се поддържа у нас - и, както ми се струва, единствено у нас.
В наши дни науката направи огромен напредък. Можем ли да си представим този напредък без експерименти? Какво би било състоянието на науката, ако учените се придържаха досега в разбиранията и методите на науката от деветнадесети век? Много просто: ние щяхме да продължаваме да се возим с каляски, да се осветяваме със свещи и да смятаме, че светлината е трептене на някакво чудотворно вещество, притежаващо фантастични качества, което наричаха "етер". Само благодарение на смелата мисъл и на безбройните - несполучливи и сполучливи опити, се дойде до едно ново виждане - качествено ново - на света, до една съвършено нова картина на вселената, която ни даде възможност да открехнем вратите на всемира и да проникнем в лабиринта, който ще ни доведе до откриване на съкровените тайни на строежа на материята. А светът на големите бързини представлява една реалност, твърде различна от привидната реалност на частния случай, какъвто представлява нашият осезаем свят на малките бързини. В тази реалност болшинството от аксиомите на нашия разум, на нашата логика се оказват неверни. Пред човека се поставя по-остро императивът, който постави преди повече от двадесет години френският физик Де Брьой: или ще останем с нашето старо мислене и ще използваме само емпирично постиженията на физиката, или ще се постараем да нагодим мисленето си към новооткриващите се феномени.
В такъв случай ние, разбира се, няма да приемем първата част на алтернативата. Човек винаги се е стремял да разбере природата и това е най-голямото от съвкупността от чудеса, което се нарича "човек". А ако това е така, то и изкуствата - на първо място литературата - могат и трябва да помогнат за създаването на новото мислене у човека.
Аз няма да се впущам тука в характеризиране на перспективите, които се откриват пред човешкото мислене в бъдеще, защото това би ме отвело много далече и много широко за едно писмо. Ще направя само няколко забележки във връзка с двете неща, които ви изпращам.
По отношение на "Баладата".
Едно стихотворение би трябвало да представлява нещо като интегрално или диференциално уравнение - да може да получава различни разрешения в зависимост от стойностите, които се дават на отделните "неизвестни" в него. По този начин поетическата материя става гъвкава и способна да получава, дори едновременно, няколко противоположни, а все пак единни разрешения. За съжаление голямото болшинство от нашите поети пишат не такива уравнения, а правят събиране или изваждане с обикновени числа: 5 - 2 = 3. Такава поезия може да бъде полезна за момента, в обикновения живот, но тя няма никаква сериозна стойност, защото не може да разреши големите проблеми. Опит за интегрално уравнение в поезията съм опитал да направя с "Баладата".
По отношение на "Тих живот".
Тука също има опит да се обединят самоизключващи се елементи в едно цяло, в едно диалектическо единство. Това личи и в мисленето на двамата герои, а още по-ясно и в държането на материята спрямо мисленето им.
Бих искал да предпазя: може би някои от вас, твърде прибързано, ще класифицират моите произведения като "сюрреалистични", "модернистични" и т.н. Това би било груба грешка. И стихотворението, и разказът ми са напълно реалистични, защото отговарят почти математически на действителността. Само че действителността, реалността, която те отразяват, се отличава от обикновената, бих казал, аритметична реалност така, както действията на аритметиката се отличават от интегралното и диференциалното мислене. Те разкриват една неподозирана реалност, за която в нашия обикновен, биологически живот ние сме слепи.
Разбирам, че вие ще възразите: къде остава нашата идеология, повикът за подпомагане строителството на социализма, за отрязяване на нашата съвременност. Цялото недоразумение се поражда тука от това - какво значение се придава на думата "идеология", "социализъм" и "съвременност". Ако тези понятия се пълнят с най-обикновеното, вулгарно социологическо значение, вие, разбира се, бихте били прави. Но вие в такъв случай няма да сте прави, ако дадете на тези "неизвестни" техните по-дълбоки, по-философски и следователно по-реални стойности. Да се строи социализъм не значи да се строят само заводи, дори не значи изобщо да се строят заводи: заводи се строят навсякъде. Главното е да се построи един нов човек, който ще създаде най-съвършения мислим засега строй - комунистическия. Но този бъдещ човек, за който ние можем да мечтаем, който ще бъде освободен от физическия труд и следователно ще бъде свободен, ще насочи главните си усилия в пълно, дълбоко овладяване тайните на природата. А това означава - организирането на нови, по-сложни, по-истински начини на мислене, способни да му покажат по-истинската картина на света. Следователно в широк аспект, в истински аспект литература, подпомагаща построяването социализма и комунизма литература е литература, която помага създаването на новия човек, на дълбокия, сложен, мислещ някак в четвърто измерение човек.
Или да вземем думата "съвременност". Аз чета внимателно нашите литературни списания и виждам, че много се спори по нея. "Съвременна" литература не значи да се отрази съвременното икономическо, политическо и пр. състояние у нас. Това е необходимо и полезно, но то се прави от други отрасли на нашия културен живот: от публицистиката, от документалните филми и пр., и пр. Съвременност от гледището на литературата означава да се отразяват големите тенденции на нашата велика епоха, да се разкриват и разширяват пътищата, които се чертаят към бъдещето. Политическите събития отминават. Те се разказват в историята. А литературата има голяма и благородна задача да отразява по свой начин именно тези големи тенденции, да сочи пътища за развитие на човешката мисъл. Следователно и от тази гледна точка литературата, каквато аз се опитвам да правя, е истински съвременна.
Нашата идеология се основава на научния материализъм. Това е една дълбока и трудна за разбиране философия, която поставя в основата си единството на противоположностите - коренът на диалектическия материализъм. Позволявам си да попитам: какво дълбоко марксическо-ленинско мислене съзирате вие в болшинството от литературните произведения, които представляват нашата днешна (не съвременна!) литература? Трябва да признаем, че това в повечето случаи са най-примитивни илюстрации на чисто практическите мероприятия на Партията. Задачата е важна, но това е пак задача не на литературата, а на публицистиката. Литературата е нещо много по-съществено от това и аз съм убеден, че такива илюстративни произведения няма да допринесат никаква съществена полза, а именно често изобщо никаква полза за създаването на новата комунистическа цивилизация. Напротив, една литература, която се стреми по специфично литературен път да накара хората не да научат що е диалектика, а да я преживеят със сърцето, ума и чувството си, е именно ценната литература. Към такава литература трябва да се стремим.
Но - ще ми възразите вие - вашите произведения са неразбираеми за широкия читателски кръг, те не могат да се разбират и асимилират от народа. Такава литература е еклектична, дори херметична, достъпна до крайно ограничен кръг от хора. Следователно излишна.
На това мога да ви отговоря следното: нито аз, нито някой от живите писатели може да се смята толкова гениален, че да претендира да пише по-голяма литература от гледището на това, което говорих по-горе, и да бъде тя разбираема за всички хора. Нашата амбиция трябва да бъде - да дадем посоки, да създадем климат, атмосфера за изявяването на големите писатели, които ще дойдат след нас. А нашите писатели днес се задоволяват да фотографират кътчета от нашата действителност, да ги ретушират - повече или по-малко - и се гордеят с това, че една често безотговорна критика ги тупа по рамото. А ще минат няколко десетилетия, снимките ще избелеят, ще пожълтеят, хората ще се превърнат в неясни петна и ще останат да красят старите албуми, които никой не поглежда. Това е твърде незавидна участ за една литература.
Моля ви се, уважаеми другари, да ми простите тона, в който е написано това писмо. Той може да ви заблуди - и аз, разбира се, съм първият виновник за това - и да ви накара да мислите, че аз съм някакъв литературен маниак, който си позволява да гледа отгоре на нашата литература, без сам да е направил нещо. Искам да ви уверя, че като следя нашата днешна литература, аз виждам и оценявам усилията на някои автори да тласнат малко напред развитието на художествената мисъл у нас. Но виждам също така и дълга редица от фотографи, за които споменах по-горе, които, като се осланят на най-повърхностно тълкуване на философските понятия, с които борави нашата идеология, правят не литература, а полулитературна публицистика, която няма място в обсега на литературата. Констатирам това като читател и като мислещ човек, пък ако щете и като човек, който знае какво е литература и се опитва да я прави. Уверявам ви, че съвсем нямам претенцията да съм направил нещо голямо. Но аз съм уверен, че литературата, която се опитвам да направя, е една нова и реалистична литература и че това е един от пътищата, за да се отговори на повелите на човешката еволюция. Наистина знам, че мнозина, затворени в своите всекидневни понятия и аксиоми, ще се смеят на моите произведения. Но чудно ми е защо никой не се смее, когато, без да е учил математика, гледа едно сложно уравнение или чете дълбоките и трудни философски формулировки на Маркс, Енгелс, Ленин и други велики умове, защо някой не се смее, когато чете дори полунаучно изложение на Теорията на относителността и не я разбира, без да има известна подготовка и без дълбоко размишление върху нея, а ще трябва да се смее на един опит за литература, който е твърде нов и може би твърде далеч от онова, което самият автор се стреми да постигне. Това е опитна литература. Единствената ми амбиция е била - да раздвижа малко мисленето на нашите културни хора, да им дам материал за размисъл. А - разбира се, това е право на автора да се надява - може би някои чтатели ще доловят със сърцето си за какво става дума в моите произведения и тогава, ако наистина успеят за миг макар да разширят хоризонта на представите, с които боравят, те ще доловят, че в тези произведения има нещо, което може да бъде полезно за човека и във висшия смисъл на думата. Това ще ми бъде съвсем достатъчно.
С почит: Стефан Гечев
П. П. За да не сметнете, че съм съвсем наивен, моля ви да имате предвид, че аз съм почти напълно уверен, че съчиненията ми няма да бъдат напечатани от вас. Убеден съм, че някои от вас ще ги намерят за интересни, но че дори може би няма да посмеят да кажат това гласно, тъй като все още са под влиянието на преживелици, които мъчно се изкореняват. Но убеден съм също така, че рано или късно - аз или някой друг, по-вероятно е второто - ще наложат с произведенията си подобни възгледи за литературата и тогава ще започне истинското възкачване на нашата литература към големите върхове. Дано това стане по-скоро.
Вера Недкова - изкуството, съзнало себе си Голямата ретроспективна изложба на Вера Недкова (1908-1996) в НХГ представя нейното голямо дарение, което тя направи в заника на живота си - живопис, рисунки, както и интересните й и ценни художествени колекции. Нека не забравяме, че тази наистина първа по европеидност и школовка дама на българската живопис завеща на държавата и жилището си в центъра на София - жест, на който малцина са способни.
Самата изложба е много богата, периодът между първата и последната датирани творби в нея е 65 години! Между "Три фигури в пространството" (1928) и един полуабстрактен "Натюрморт" (1993). Наистина две забележителни платна. Първото носи духа на германската "Нова предметност" и с премерената си, геометризирана композиция и лаконичната, сурова, но съвършено математически изяснена художествена форма тя е измежду онези немногобройни произведения, създадени от наши художници, за които без уговорки можем да твърдим, че принадлежат към европейската модерност от нейната класическа епоха преди войната. Ако се прави изследователска изложба за българския модернизъм (проявил се по ред причини ограничено в латентни или популярно в ашладисани форми), то "Три фигури в пространството" би трябвало да заеме почетно място в нея.
Втората посочена картина - късният натюрморт, рисуван само преди 8 години, до голяма степен би могла да се съизмерва с постиженията на българската полуабстрактна живопис на 80-те години и с творчествето на художници, половин век по-млади от Ндкова. С едно уточнение, че в нейната картина се усеща един пластически критерий, който наистина е от универсален характер. Дори и само тези два примера ни насочват към основното послание в творчеството на Вера Недкова: ясното съзнание са същността на изкуството. То е елитарен опит, който може да се съизмери само с извисеността на шедьоврите от миналото. Без свръхзадача и съизмерване с абсолюта няма изкуство, духът се изпарява. В днешната постмодерна епоха посланието на Вера Недкова е не само нейното голямо пластическо умение и формална изисканост (наистина постиженията на модерното вече "не са на мода", но те са класиката, която подхранва съвременността и бъдещето, дори и когато предизвиква отрицание), а в това поставяне на високата духовна летва, в самосъзнанието за същността на изкуството. Яснота що е духовност и защо компромисите по отношение на духовността са недопустими. Макар да не е толкова популярна като други свои съвременници, струва ми се, Вера Недкова винаги е била възприемана от тази гледна точка - като химически чист художник, който носи и предава извисения опит.
Още по повод на първата й самостоятелна изложба не кои да са, а авторитети като Никола Мавродинов, Сирак Скитник и Стефан Митов казват почти едно и също - появил се е художник, съзнаващ мисията си (нещо рядко за нашите ширини, в които доминира телесномоторният тип поведение). Последната й голяма изложба през 1984 въпреки изминалите години предизвикваше същото усещане - ето я истината за живописта! Тази черта и, струва ми се, същност на Вера Недкова може да бъде уловена в многобройните автопортрети - от ранните студентски през двойните автопортрети със сестра й, груповите (три фигури и пр.), до късните, в които виждаме възрастната дама с предвоенна шапка и носеща нещо от духа на стара Виена, Париж, Флоренция. Навсякъде в тях откриваме все това фронтално взиране и онзи изяснен за себе си аскетизъм и стоицизъм на родения аристократ. Без думи, но с всичко в погледа и поведението.
Нямах честта да я познавам. Беше някъде около 90-а, на "Ал. Невски" в дъждовен есенен ден бе завършил митинг, някакви хора се разотиваха. Зърнах полюшваща се фигура с предвоенна шармантна капела и съвсем спонтанно поздравих. Поисках среща. Възрастната дама се усмихна, държейки с една ръка шапката си, а с другата опирайки се на бастунче, и каза, за да направи отказа поносим: "Аз вече не съм интересна. " Обаятелните дами имат това свойство, че дори и когато послъгват, никой не им се сърди. Извън този щрих, струва ми се, изкуството на Вера Недкова ще продължава да предизвиква огромен интерес.
Верижна реДакция
"На артиста му дай прожектор, за да се концентрира и да си каже текста. На политика му трябва прожектор, за да се респектира и да не говори глупости. " С тези думи актьорът и кандидат-депутат от Коалиция за България Стефан Данаилов откри концерта на сръбския оркестър "Ъндърграунд". Браво на народния артист, ето на това му се казва интеграционна ос: София - Белград - Москва. Дано не ни се наложи да срещаме и ансамбъла на руската народна армия. Заради едната власт комунистите кого ли не са "канили"? И още една партийна новина от червените редици, намерила място в "Труд": "Левицата прилича на млада жена със стара грозна дреха, която се инати да я смени", заяви вчера политологът Иво Марков (...) "Съблечете я, ще стане гола, нахална и млада", обади се социалистка. Друг младеж посъветва левите да се освободят от думите "другарю" и "преразпределение" (...) Не се налага смяна на обръщението, отговори соцлидерът Георги Първанов. С Шрьодер и Кук си говорим на "другари". Цитирахме този пасаж, за да разберете, че в така посочените по-горе проблеми червените още дълго ще се чудят за какво точно се правят избори. Като си сменят обръщението към Шрьодер и Кук, тогава ще се открият като сериозна партия. Ето и уводката в "Литературен вестник", иначе издание, трудно общуващо с невманиачени читатели: "Когато се появиха царските листи, първото нещо, което си помислих, беше - кой ми липсва в тях. Толкова нелепо пъстър изглеждаше съставът им. Но сравнително бързо установих: Евгени Минчев. С Юлиана Дончева и Астор щяха да бъдат страхотна тройка... А Народното събрание можеше да се разкрачи между ревютата, светските клюки и фокусничеството (...) А Симеон отдавна ще си е отишъл в Мадрид. Защото хазартът е в това - печелиш, губиш и ... бягаш. А Негово Величество, казват, е известен любител на залаганията. " И една свещена глупост в "24 часа": Вярваме в предизборната администрация, но нямаме официални представители в секциите и затова се стремим да имаме по двама души във всяка. " Автор на този бисер е М. Севлиевски, предизборен шеф, разбирач и мъдрец. Хак ни е!
Виж отгоре!
Качи се примерно на терасата на някогашната "София прес" на улица "Славянска" и се огледай. Класическият столичен център: от къщите на търговци, генерали и пр. през кооперациите на 30-те години, които донесоха на софийското строителство и предприемачество немалко слава до съвременни творения, но извън жк архитектурата. Гледката обаче едва ли ще те очарова. Софийските покриви са неугледни, без фантазия и вдъхновение, подчинени сляпо на функциите и конструктивните си задачи, сякаш недогледани и правени от немай къде. Жилищните перипетии на близо двумилионния град са избили във всевъзможни капандури, достройки, тавански кулички от невероятен вид и материал - истински кръпки. Пред окото на небето София е като катунарска черга. Нещо куцо е имало в полета на мисълта и визиите на създателите й. Нещо не им е достигало, за да направят града достоен за усмивката на слънцето.
Носели са дълбоко в себе си един отколешен български недъг - неспособността да виждаш и предвиждаш отгоре.
Спомням си Атина. Белозъба и окичена с цветя и зеленина от долу до горе в буквалния смисъл - покривите й са тераси; разперени под слънцето длани. Спускащите се по стръмното и преливащи една в друга сгради са като искрящ водопад, устремен от хълмовете към морето. Или като пътека, по която са се спускали боговете. За да видиш и предвидиш това обаче, са ти нужни две неща: първо, да имаш богове, и второ, да гледаш от висотата на Акропола.
А на твоя връх, който наричаш , имаше само диви кози, подивели още повече от контактуването с туристите.
Това е най-изкривяващата и най-опасната не толкова за зрението, колкото за ума и волята перспектива. Защото всичко, дори и равното на теб, ти изглежда въздигнато до едва ли не божественост, засенчва ти слънцето и се огражда с ореол, а душата ти инстинктивно полазва в подножията му. Да не говорим за това, което действително е в някаква степен и в някакво отношение (най-вече материално) по-високо от теб. Там погледът ти стига до коленете му или най-много до кръста.
А лазещата душа невинаги е само раболепна. Тя е просто необективна. Оттук: завистлива и несамокритична, дребнаво пресметлива и на дребно хитра, самозалъгваща се и лъжлива, измамна и изменчива. Страх я е дори от сянката на високото над нея и много често издига сенки в свой кумир или воюва със сенки.
В крайна сметка се съизмерваш със сянката на реалността. Тя е видимостта за теб и е по-реална от онзи, когото не смееш да обозреш и обхванеш отвсякъде. Колко от живота ти мина в опити да уловиш пълзящите по земята сенки? И наричаш това приземеност! Реализъм! А олтарят ти е пълен със спаружени вече идоли, които си избирал и издигал, виждайки ги само до чатала. Но и за себе си мислиш по подобен начин - усещайки най-вече нуждите на онова около кръста и под него. Ако само за миг бе успял да се погледнеш отгоре! Не е страшно. Погледът от Там няма да те смаже. Напротив, колкото по-отвисоко се видиш и прецениш, толкова по-ясно ще ти стане пространството около и над теб, толкова по-релефно ще изпъкнат пътеките към върха и толкова повече шансове ще откриеш за изкачването си.
Откажи се от сенките! Стига лази по коварно играещите им контури. Стига лъска ботушите на несъществуващото. Погледни отгоре. Ще блеснат пред очите ти теметата на всичките ти заблуди, неверни мерки и криви отражения. Зад паравана на тъмната стаичка виж нещата под тяхната светлина.
Водният проблем на Панагюрище решен
ПАНАГЮРИЩЕ. Изграждането на язовир "Луда Яна" ще реши водния проблем не само на община Панагюрище, а и на Стрелча и части от Тракийската низина. От правителството са отпуснати 22 млн. лв. по програма за борба със засушаването. Това съобщи вчера Васил Гарнизов, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, който бе в Панагюрище заедно с Екатерина Михайлова, водач на листата в Пазарджик. Водният обект ще обслужва 40-45 хил. души, уточни зам.-министърът, гаранция за неговото изпълнение е втори мандат на ОДС. Според Гарнизов последните изявления на Симеон Втори за преразглеждане и съкращаване на бюджетните разходи крият риск за закриване на публичната инвестиционна програма, в която е залегнал и проектът "Луда Яна". Програмата е в Брюксел и при благоприятен изход тя ще придобие силата на международен договор, уточни Гарнизов. Екатерина Михайлова допълни, че ОДС не дават красиви обещания пред избирателите. Платената висока цена се реализира в реално свършените неща, тъй като програмата на ОДС е с прагматична насоченост, подчерта тя.
В Панагюрище ще бъде открит клон на агенция "Митници", стана ясно още на срещата. Искането на панагюрските бизнесмени, обединени в Сдружение на предприемачите, е било представено на Екатерина Михайлова при предишна среща и обосновано от факта, че градът осъществява 40 % от износа на Пазарджишка област.
Военно положение в Р. Македония може да доведе до сериозна криза
СОФИЯ. Силно сме обезпокоени от призива за въвеждане на военно положение в Р. Македония, тъй като това би потвърдило прогнозата ни, че правителството в Скопие не е в състояние да се справи с кризата. Това обяви министърът на външните работи Надежда Михайлова след извънредното двучасово заседание на Съвета по сигурността към МС вчера. Тревога будят и последните акции на терористите. България подкрепя официалната позиция на НАТО за въздържане от военно положение. Надяваме се това да не стане, тъй като в противен случай Р. Македония може да бъде въвлечена в икономическа криза, диалогът прекъснат, би се оформило ново огнище на война в региона и опасност от гражданска война. Позицията на България е, че кризата в Р. Македония няма военно решение. Ето защо усилията за мирното решаване на конфликта трябва да продължат при недвусмисленото изключване на всякакви военни опции, посочи министър Михайлова.
Няма непосредствена заплаха за националната сигурност на България, смятат членовете на Съвета по сигурността. Военни мерки за подсилване на границите ни не са били дискутирани.
Не сме обсъдили ситуация, при която изборите на 17 юни да бъдат отложени, уточни дипломат номер 1. Провеждането им не е застрашено от кризата в Македония. На този етап България няма да отпусне военна помощ на Скопие.
Връчиха бойни знамена на корпус и танкова бригада
СЛИВЕН. "Ние не считаме, че въвеждането на военно положение в Македония може да реши проблемите на тяхното правителство", каза вчера в Сливен военният министър Бойко Ноев. Началникът на ГЩ ген. Михо Михов и военният министър Бойко Ноев връчиха новите бойни знамена на Трети армейски корпус и 13-а танкова бригада в Сливен. На тържествения ритуал присъстваха водачът на листата на ОДС за 21 МИР Марио Тагарински, военнослужещи, политици, граждани.
Във фокуса - човекът от Мадрид
Симеон II и движението му са основна тема в писмата напоследък. БСП и другите партии от опозицията вече не са "на мода". Отношението към НДС II е негативно, както и към бившите комунисти. "Демокрация" е затрупана от писма срещу "човека от Мадрид", както го нарича една госпожа от Плевен. В същото време на пръсти се броят обратните становища - че трябва да се вярва на царската формация. Има и огорчени от СДС и политиката на "Демокрация". Според един гражданин в нашия вестник "нападаме" царя по недопустим начин, както навремето комунистите се отнасяли към баща му. Истината е, че нито веднъж не сме нарушили добрия тон и че страниците на нашия всекидневник са отворени за дискусии, авторът носи лична отговорност, когато е външен сътрудник.
Колкото до читателската поща, и да искаме, ние не можем да диктуваме на хората какво да ни пишат. А симпатизантите на СДС в голямото си мнозинство не приемат с отворени обятия влизането на Симеон в политиката по предпочетения от него начин. Така разсъждават дори и българите, които помнят с добро цар Борис III. Симеон не е Борис - с тази кратка фраза Никола Крумов от столицата като че ли е казал всичко.
Дават 15 милиона за смяна на техника в пожарната
С. ОБРОЧИЩЕ. От 1989 насам за пръв път от правителството на Иван Костов НС ПАБ получава пари за техническо преоборудване и това стана с активната подкрепа на министър Емануил Йорданов. Това каза шефът на пожарникарската ни армия полк. Кирил Войнов вчера в с. Оброчище при откриването на II републиканско младежко състезание "Млад огнеборец - Кранево 2001", проведено под патронажа на вътрешния министър. Самият той не присъства заради неотложен ангажимент в МС. Макар и недостатъчни, отпуснатите пари ще отидат за подмяна на противопожарни автомобили и съоръжения, уточни полк. Войнов. Той не скри, че от наличните 690 огнеборни коли 500 са за брак, а 120 чакат ремонт след акциите при миналогодишните горски пожари. Подготвя се договор с Гърция за уточняване на водоизточниците, наличната летателна техника и местата за кацане в двете крайгранични територии. Целта е ефективни действия при трансгранични пожари, при които се разчита предимно на гръцки хеликоптери заради липса на наши.
Две нови кредитни линии одобри фонд "Земеделие"
София. Финансова линия за предоставяне на целева субсидия за съхранение на пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик от тазгодишната реколта одобри на заседанието си вчера Управителният съвет на ДФ "Земеделие". Утвърденият ресурс по линията е един милион лева. От 1 юли до 20 декември 2001 г. фондът поема 2,50 лв. на тон с ДДС за месечното съхранение на зърното в държавните публични складове. Земеделските производители трябва да имат сключен договор с лицензирани от Националното служба по зърното публични складове. Фондът одобри и субсидия - семена за посев за подпомагане на земеделските производители на рапица, реколта 2002 г. в размер на 600 000 лв. Субсидията гарантира финансирането до 50 на сто от преките материални разходи за покупка на семена за посев от рапица. Периодът за договаряне и усвояване на субсидията е от 1 август до 30 септември, съобщи пресцентърът на аграрното министерство.
Джазмени правят етносинтез
Музикантът Николай Иванов събира тази вечер в зала 11 на НДК колегите си Румен Семерджиев (който свири на бас в групата на Ники "ОМ"), испанеца Хавиер Пахариньо (флейти, саксофон) и унгарецът Корнел Хорват (перкусия). Концертът "Етносинтезис" 2 е част от "Салона на изкуствата". Николай Иванов се свързал с Хавиер по Интернет, защото много харесал музиката му, а с Корнел се запознали на джазфестивал. Джазмените ще представят различни етновлияния, включващи български, испански, индийски, африкански и други фолклорни мотиви. Концертът ще бъде издаден на диск чрез "Радио Франс Ентернасионал".
До 2004 година ще обезщетяват собственици на отчуждени имоти
СОФИЯ. До 2004 ще бъдат изградени или довършени жилищата на собственици на отчуждени недвижими имоти и на младежи, служили в строителни войски преди години. Това предвижда програма, приета вчера от правителството, съобщи зам.-министърът на финансите Димитър Радев. Жилищата за младежите се изграждат по старо отменено постановление на МС, но държавата ще изпълни ангажимента си към тях, каза той. Отчуждените имоти пък са отнети от собствениците по реда на Закона за териториалното и селищно устройство или по Закона за собствеността.
Програмата стартира още през тази година. Тя е на обща стойност 100, 8 млн. лева. 88,9 млн. лева ще бъдат осигурени от централният бюджет, откъдето парите ще бъдат превеждани целево на съответните общини. Те от своя страна трябва да осигурят 11,9 млн. лева от фондовете си за жилищно строителство. За тази година в бюджета са предвидени 8 млн. лева. През 2002 и 2003 ще бъдат отпуснати по 28 млн. лева, а през 2004 - 25 млн. лева.
Повечето имоти, сред които има жилища, ателиета и гаражи, са вече започнати. Общият им брой е 3 155 по цялата програма. От тях 3117 са жилищата за собствениците на отчуждени имоти. В процес на строителство са 2474, а незапочнатите - 643. За младежите трябва да бъдат изградени 38 жилища. От тях 34 са в процес на строителство, а само 4 не са започнати.
Програмата не се приема предизборно, защото тя е предвидена още в Закона за бюджет 2001, каза Димитър Радев.
Достатъчно сме се напатили от месии
Проф. д-р Димитър Аврамов е роден през 1929 в Бургас. Автор на много книги, сред които: "Естетика на модерното изкуство" (1969), "Шарл Бодлер" (1985), "Майсторът и неговото време" (1989), както и "Летопис на едно драматично десетилетие" (1994) за пораженията, нанесени от социалистическия реализъм върху българското изобразително изкуство. Носител е на най-високото българско отличие - орден "Стара планина" първа степен, за големите си заслуги в изследването на българската култура.
- Проф. Аврамов, България е пред съдбоносен избор, към който се опитваме да тръгнем "на чисто", отворени бяха досиетата на политиците. В същото време обаче се чуват гласове, които непрекъснато повтарят: "Не бива, недейте... " Как да си обясним това, че подобни гласове най-често идват от средите на интелектуалците?
- Този въпрос - проблемът с досиетата, освен че засяга актуалната политическа ситуация, има отношение към нещо по-голямо. Въпросът за миналото не е само политически. Това е въпрос за паметта на една нация. Замислете се - може ли да има човек, който да живее само с настоящето? Тогава той няма да е жив човек, а абстракция. Отсечката на настоящето е невъзможна без миналото и е неотделима от него. Това е един глобален въпрос, който не засяга само досиетата. Досиетата са само един аспект на проблема. И щом ме питате конкретно, ще ви отговоря така: аз държа и настоявам всички досиета да се отворят и да бъдат на разположение както на отделните граждани, така и на заинтересованите институции. И се питам - за наивници ли ни смятат тези, които днес ни убеждават, че са били в службите, за да обслужват само "национални интереси".
- На цели страници в пресата авторите на донесения, които сега са в политиката, обаче ни убеждават, че се цели опозоряването на интелектуалците?
- Много добре помним в каква система живяхме - в една адска репресивна система.
Много добре знаем какъв статут имаше България - тя не беше суверенна държава. Тези, които твърдят, че са работили в службите за сигурност - да речем в Първо или Второ главно управление, всъщност не са работили за нас. Те са работили за Съветския съюз, за целите на друга държава. А какво да кажем за десетките хиляди доносници (никой не знае точния им брой), които решаваха човешките съдби. Това ли е "национална сигурност"? Че някой ни е следил цял живот и се е опитвал да ни съсипе?
Нима такива хора не следва да бъдат разобличени? По силата на какъв морал трябва да бъдат скрити и покровителствани? А що се отнася до "опозорените интелектуалци", смятам, че в случая прекалено се злоупотребява с думата "интелектуалец". Сред тези, които напоследък се втурнаха в политиката, малцина бих назовал "интелектуалци".
Интелектуалец е бил Иван Шишманов. Интелектуалец е бил д-р Кръстю Кръстев.
Интелектуалец е бил проф. Д Михалчев. Защото те не само са притежавали професионална ерудиция, но и справедливо са заели високи позиции в българската култура със своята духовна извисеност, мъдрост, личен и обществен морал. Можеш да бъдеш сръчен рисувач, скулптор, карикатурист и да не принадлежиш към интелектуал ците. Можеш да бъдеш много добър актьор, фокусник или телевизионен журналист и, уви, да не принадлежиш към интелектуалците. Виждал съм великолепни актьори, които извън сцената са кръгли нули. Нищо че декламират на сцената великолепни слова. Те обаче не са техни, а на Шекспир или Расин. Чии слова обаче ще произнасят в политиката или в Народното събрание?
- Тъкмо това е въпросът. Виждаме как НД "Симеон II" подрежда предимно актьори и известни лица в листите си. До какво ще доведе това?
- Все пак не бива да бъдем крайни и да не подвеждаме цяла професия под общ знаменател - може и да има актьори, способни да проявят качества в политиката. Но това трябва да се докаже с реални действия
- В съобщение на царското движение обаче се казва, че отварянето на досиетата е подход към миналото, несъвместим с изконните български ценности?
- Това наистина ме учудва. Какви са тези "изконни български ценности", които ще забранят да бъдат разкрити клеветниците? Това ли е "новият морал"?
Истината не трябва да се скрива. Никой не бива и няма право да цензурира миналото или да ни накара да го изучаваме на порции. Целият ни живот беше под диктовката на една партия, на една организация, която налагаше своите императиви и своя антиморал. Всеки творец беше вплетен във верига от зависимости. Трябва да се знае каква цена сме платили, откъде започва всичко и докъде ни доведе като нация. Всичко трябва да се знае.
- Какво следва от ненадейното връщане на Симеон II в българската политика?
Допустимо ли е връщане към монархията в началото на XXI в.?
- По въпроса монархия или република имам категорично мнение: аз съм убеден републиканец, като давам на всеки правото да вярва в каквото си ще. Не мога да допусна, че в XXI в. един модерно образован и политически просветен човек може да повярва в монархическата институция такава, каквато навярно си я мисли Симеон II.
Който продължава да говори за себе си като за цар - представете си, пратен от Провидението да води един народ. Кое Провидение? Къде го е срещнал и как да повярваме, че е разговарял с него? Това е анахронично, безнадеждно остаряло като теория и бих казал, че всеки, който поддържа това, просто се злепоставя. Води се едно стадо, цял народ не се води. Още повече че от толкова години водим битки за републиката и за младата ни демокрация. Хората имат възможност да отидат да гласуват, като понякога грешат, но имат възможност да поправят грешките си. Ето сгрешихме през 1994 г., когато се върнаха комунистите на власт, но пък през 1997 г. поправихме грешката си. Вярно е, че скъпо платихме, но все пак поправихме грешката.
А при монарха как ще я поправим?
- Напоследък доста се спори около историческите аналогии. Как си обяснявате връщането към 1901, за което призова Симеон Втори в парижката си лекция?
- Да, четох за тази аналогия, но я намирам доста несериозна. Репликата, подхвърлена от някакъв българин в Лондон, била ключ за разбирането на съвременна.
България. Замислих се над цялото десетилетие след 1900 г. Очевидно Симеон II има предвид самото монархическото десетилетие. В XIX в. монархията е наистина нормална политическа уредба. Защо? Защото, за добро или зло, в почти цяла Европа има монархии. Тогава е било разбираемо освободена България да избере монархията. Така или иначе тогава тази специфична институция ни е свързвала с Европа. Но царуването на Фердинанд е поредица от фатални грешки. Едва ли има по-ненавиждан владетел от Фердинанд. Става дума за омраза от страна на неговите най-образовани поданици.
Отворете книжка 4/5 на сп. "Мисъл" от 1907 г. и прочетете статията на д-р Кръстев "Княз Фердинанд и българската литература и духовен живот". Интелигенцията ни - и то най-добрата й част, е ненавиждала Фердинанд. Демокрацията е истинският път на българската държава. Докато Фердинанд разпалва войни и в края на краищата погубва всичко спечелено, за да се стигне до национална катастрофа.
- Но защо е това връщане назад?
- Аз също се питам - защо се прави аналогия тъкмо с първото десетилетие на XX в.?
Защо не с второто, когато България губи всичко, и то по вина на своя монарх? Има и друго. Управлението на Борис III е по време, когато почти цяла Европа клони към тоталитарните институции. То му е наложено от обстоятелствата. Бих казал, че това е модната тенденция на епохата. По силата на това през 1934 г. бяха забранени политическите партии и суспендирана конституцията. После дойдоха ужасяващите 45 години комунизъм. Ето защо, когато правя аналогия между 2001 и 1901 г., намирам, че единственото, което ги сближава, е, че страната е България и че събитията се разиграват тук. Но всъщност между двете дати няма нищо общо. Аналогията е наистина много повърхностна и подвеждаща. Изобщо аналогиите в историятя са много опасно нещо. И трябва внимателно да се правят. В това, което дори на пръв поглед изглежда сходно, често има основни различия.
- Може би целта на упражнението в аналогии е да се начертае по-особен път на България? Отново се чуват гласове за по-особения ни път - между Русия и Запада.
Какво мислите за това?
- Замислете се какво представлява вчерашна и днешна Европа. В началото на XIX в. имаме Европа на националностите. Националните държави са в своя апогей - корони, знамена, лозунги, церемонии. Лозунгите - за Велика Сърбия, Велика Албания, Велика Гърция и Велика България... Какво роди това? Най-вече роди омраза. Добре е да обичаш собствения си народ. Но едно е любовта към собствената ти нация, друго е ненавистта към съседа. Тази омраза се трансформира нееднократно. Затова мястото ни е в днешна Европа, която прави толкова много усилия да ликвидира тенденциите на национализма. Не да отстрани любовта към нацията - нея си я има. Тя идва с езика, с религията, с рода, със земята. Тя идва с цялата история, която носим в себе си, затова не може да се премахне една или друга порция от миналото. Кой ще я премахва, кой ще цензурира историята? Кой има право да моделира миналото според собствените си идеи и утопии?
- Желаещи като че ли не липсват?
- Да, но кой ще диктува какво трябва да остане? Кой и с какво право ще казва какво да остане, какво да не се огласява и какво да не се разкрива? И кой дава право на някого да се разпорежда с историята, бил той и свързан с управлявалата династия? А и битката, която се води в днешния глобализиран свят, е да се преодолее едностранчивостта на национализмите, които на Балканите ни горят чергата. В Босна, Косово, сега и в Македония. Това е страшно. И се питам: докога ще продължава.
Затова и възприемам претенциите да върнем монархията като, меко казано, несъстоятелни. Те не са абсурдни, те просто са смехотворни. В Азия или в ислямския свят монархията все още съответства на желязната йерархична структура на обществото. Ние обаче вече сме сърбали тази попара. Комунистите бяха убедени, че са предопределени от историята да управляват. Сега пък бившият монарх твърди, че провидението му е въздало тази задача. Достатъчно патихме от месии.
- А как възприемате рефрена за смъртта на българската култура?
- - Този рефрен е по-скоро плитка политическа агитация. Културата на една нация никога не може да умре. Кой пречи днес на писателите или на художниците да създават изкуство? Нима за да се прави голяма поезия, непременно и винаги са необходими много пари? Яворов да не е бил много богат, когато е написал "Калиопа" в Анхиало?
Нима Дебелянов или Лилиев са били богати? По-богат ли е бил Далчев от днешните поети? Тези творци обаче оставиха голяма диря в нашата култура. По-богати ли са били художниците през 20-те и 30-те години като Иван Милев от днешните? Или Майстора? Повечето от тях са били учители и са правели изкуство със скромната си учителска заплата. Дразнещото в днешното вайкане по отмиращата култура е, че тези, които най-много се оплакват, живееха много добре при комунистическия режим, а и днес не живеят зле. Времето на агитацията и пропагандата обаче отмина. И съвременните творци следва, вместо да се вайкат, да насочат силите си към творчество. Все някой ден то ще бъде признато, ако е автентично.
Жилища за 100 млн. лева за отчуждени имоти
СОФИЯ. 100,8 млн. лева е стойността на програма за изграждането на жилища, които трябва да получат собственици на отчуждени имоти, както и младежи, служили в Строителни войски по отменено вече постановление на МС от 1980. Програмата бе приета от кабинета вчера. Тя е четиригодишна и изпълнението й стартира от тази година. Програмата ще се финансира основно от централния бюджет, но общините също ще участват със свои средства. Общият брой на обектите, които трябва да се изградят, е 3155, като по-голямата част от тях са вече започнати.
За около 50 лева може да се застрахова малка ферма
СОФИЯ. Около 50 лева излиза застраховката срещу пожар и природни бедствия на малки лични стопанства в "Левски Спартак", съобщиха от компанията вчера. Новата застраховка на фирмата е комбинирана - за посеви, лозя, овощни градини и селскостопански животни едновременно. Всеки стопанин може да избере точно какво да включи в своята застраховка.
Например за застраховането на два декара царевица, 1 декар лозе, половин декар бостан, 1 крава, 1 магаре, 3 овци и 1 прасе стопанинът ще трябва да плати общо 43,30 лева за цялата година, обясниха от "Левски Спартак". Ако искате да застраховате декар зеленчукова градина срещу градушка пък, ще трябва да внесете по ваш избор 4 или 7,90 лева. Ако изберете по-ниската сума, при евентуално бедствие ще получите 80 лв., в другия случай - 150 лева. 1000 лева ще вземете пък за кравата си, ако тя изгори в обора, при положение че преди това сте я застраховали срещу 19 лева годишно.
За 4 години София стана нов град
В район "Младост" се намират 12 на сто от софийските панелни блокове. За тяхното саниране, което вече започна, са необходими средно 73,5 долара на кв. м В "Младост 3" се строят 7 нови кооперации, още 12 растат в "Младост" 1 и 2. Тук се появиха първият магазин "Метро", детският увеселителен парк "Патиланци", започна изграждането на втория хипермаркет от веригата "Била" - първият е също на територията на 23-и МИР - в община "Красно село". Догодина ще завърши първият етап от строителството на първия бизнеспарк у нас, който ще включва офиссгради, хотел, ресторанти, етажен паркинг, собствена ТЕЦ, изкуствено езеро, улици и зелени площи на 170 000 кв.м. Крайният срок за завършване на проекта на една от най-големите немски строителни фирми "Линднер" е 10 години.
На територията на "Триадица" неотдавна бе открит красивият хотел "Хилтън". Тук бе създаден и Клуб на инвалида, подмени се тревната настилка на стадион "Раковски", възникна първата стена за скоуш, в Южния парк бяха намерени останки от раннохристиянска базилика... Така сред стотиците нови строежи, многото зеленина и древните паметници се оформя новото лице на "Триадица".
Сред многото промени, на които се радват жителите на територията на 23-и МИР през последните 4 година, са реконструкцията на пл. "Македония", на булевардите "Васил Левски", "Мария Луиза", "Христо Ботев", "Ген. М.Д. Скобелев", "Цар Освободител"..., новата IV градска болница, кокетните сгради в "Лозенец" и "Витоша", обновеният облик на Студентския град... Всичко, направено през последните години тук, не може да се изброи. Ежегодно в София се изграждат около 10 000 м водопроводна улична мрежа и около 8000 м канализационна.
Полиглоти пълнят синята листа
Поне по два езика владеят над половината кандидат-депутати в 23 Софийски многомандатен район. Освен английски, руски, испански, френски и немски език, сред бъдещите сини народни представители има хора с перфектен унгарски и сърбохърватски. Бившите депутати са четирима. Сред гилдиите, които имат свои представители в листата, са преводачите, икономистите, медиците, физиците, литераторите, езиковедите, фармацевтите, биолозите, математиците, културолозите, преподавателите и юристите. Правата на научните среди ще защитават един професор, двама ст.н.с. , доктор на науките и двама асистенти. Всички кандидат-депутати са с управленски и политически опит на различни нива в администрацията и партийните структури. От коалиционните партньори на СДС са включени Владимир Джаферов - секретар на Демократическата партия и член на централното бюро, и Рачо Иванов - председател на столичната организация и член на ПП на БЗНС-НС.
Надежда Михайлова: На тези избори за първи път ще гласувам "за"
Министърът на външните работи Надежда Михайлова е завършила СУ "Св. Климент Охридски" и е магистър по литуратура. Тя е специализирала външна политика и връзки с обществеността в Харвардския университет и Конгреса на САЩ. Владее английски, испански и руски език. Михайлова е заместник-председател на Европейската народна партия и на НИС на СДС. Омъжена е и има две дъщери. Депутат в 37-ото НС, говорител на кабинета на Филип Димитров 1991 - 1992 г. - Вие сте водач на листи в София и във Варна - какъв резултат очаквате за ОДС в тези градове?
- Трудно ми е да кажа - изборите са национални и аз очаквам мнозинство за ОДС. Защото Обединените демократични сили показаха способност да управляват България и да носят отговорност. На тези избори за първи път ще се гласува "за" - ОДС изправя хората пред предизвикателството да направят избор между това, което е свършено, и между другото, което е само в сферата на обещанията и абстракциите. И след онова, което преживяхме заедно през изминалите 11 години, мисля, че хората имат мъдростта да направят правилния избор.
- Вече имахте много срещи с избиратели - в кой район кампанията преминава по-леко за вас, къде чувствате хората по-близки?
- В политиката контактът с хората е може би най-важното условие, за да имаш достъп до проблемите и да спомогнеш за тяхното решаване. За мен няма значение дали съм във Варна или в София, хората са много открити и ми помагат да стигнем до дълбочината на проблемите. Има неща, които се повтарят и на двете места - необходимостта от нови работни места и инвестиции например. За мен като външен министър е голямо предизвикателство да подчиня и да капитализирам успеха на външната политика във вътрешната .
- Вие къде ще гласувате?
- Във Варна. Струва ми се, че Варна се нуждае от един допълнителен комплимент и усилие, защото СДС тук имаше и продължава да има доста проблеми. И аз се надявам, че подкрепата, която ще дам на града, ще допринесе за решаването и на тези проблеми.
- А семейството ви ще гласува ли за вас?
- Голямата ми дъщеря ще навърши 18 чак през есента, но и двете ми деца вече живеят с моите тревоги, с мечтите на България. А съпругът и родителите ми ще гласуват в 23-и район в София, в който аз съм издигната за водач на листа.
Опонентите
Ексминистър на Виденов и уволненият шеф на Военна болница водят в района
Румен Овчаров - поредният министър от кабинета Виденов, води червената листа в 23-и софийски район. В историята на партията си той влезе като първия лидер на БСП, с когото Симеон II официално се срещна и така хвърли електората на столетницата в шок. А иначе в червените среди е познат като притежател на безценното качество да се приспособява към ситуацията. След като на 43-ия конгрес на БСП загуби битката за председателския пост, Овчаров се зарече да се премести на последната банка на парламента и да не седне никога повече до Първанов. Така и не изпълни заканата си. В замяна на това стана шеф на столичните социалисти и зам.-председател на партията. Никога обаче не е криел, че има по-големи амбиции. Втори след него в соцлистата е бившият шеф на генщаба Любен Петров, а трети - уволненият началник на Военна болница Милан Петров. Петров се прочу с това, че три правителства безуспешно искаха главата му, докато най-накрая през май 1998 се лиши от поста си заради обвинения в злоупотреба със служебното си положение и корупция.
Водач от царската листа в района е доц. Пламен Панайотов, дъблоко неизвестен дори на собствените си студенти. В академичните среди пък е познат единствено като член на клуба "309", съставен след демократичните промени от преподаватели в полицейската академия в Симеоново, със задачата да се внедрят във всички управленски нива.
Задържаха македонец, стрерял по Трайковски
СОФИЯ. 45-годишният македонски гражданин Д. Н. от Скопие е задържан вчера сутринта в македонската столица заради стрелбата по прозорците на кабинета на президента Борис Трайковски с незаконен 9-милиметров пистолет "Макаров" в сряда към 18 ч., съобщиха от Македонската информационна агенция (МИА) специално за в. "Демокрация". След опита за атентат по прозорците на Трайковски, който се помещава на втория етаж в сградата на парламента, стрелбата продължила и по съдебната палата в Скопие. Пострадали при инцидента няма.
По време на инцидента стрелецът се е движел с черен лек автомобил "Опел Астра" с българска регистрация и софийски номер С 29 89 СТ. По-късно полицията открила колата, изоставена на ул. "Трифун Хаджиянев" в скопския квартал "Автокоманда". Според първоначалната информация миналата година опелът е внесен в България и е собственост на регистрирано у нас търговско дружество. Колата е напуснанала пределите на страната ни за последен път в средата на май, съобщи вътрешният министър Емануил Йорданов. Президентът Петър Стоянов се е обадил по телефона много разтревожен на македонския си колега Борис Трайковски веднага след опита за атентат.
Автомобилът е на задържания Д. Н., сочат данни от разследавнето на македонските власти и най-вероятно е бил управляван от него по време на престъплението. В македонското МВР нямат данни за участие на втори човек в стрелбата. Според МИА Д. Н. бил афектиран от смъртта на македонски войници, причинена от албанските терористи, и това го подтикнало да стреля по сградите на парламента и съдебната палата. Задържаният се опитал да ские оръжието си и го дал на свой приятел с инициали А. П., 25-годишен полицай. Срещу него е повдигнато обвинение за укривателство.
Вчера преди заседанието на министерския съвет министърт на вътрешните работи Емануил Йорданов разговаря на четири очи с премиера Иван Костов, за да го информира за случая в Скопие.
Министър Йорданов отказа да съобщи името на фирмата, за да не се попречи на македонското следствие, и допълни, че дружеството не е познато на широката аудитория. "Инцидентът е несръчен опит да се инсценира българска връзка от среди, които не са на страната на мира. В цялата история единствено табелката на колата е българска", заяви външиният министър Надежда Михайлова.
В Македония няма позиция в подкрепа на версията за българска следа, заяви посланикът ни в Скопие Ангел Димитров. Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов атентатът е опит от страна на Албания страната ни да бъде въвлечена в конфликта. Стрелбата по кабинета на Борис Трайковски е откровена провокация, целяща да хвърли сянка върху отношенията ни с Македония, е позицията на БСП.
Запалвам си цигара
Датата е 9 юни. Времето отново е хубаво и слънчево. Събуждам се радостна и докато си пия първото кафе с първата цигара, дочувам първия опит за манипулация. Млади хора, интервюирани неизвестно как, къде и от кого, в един глас заявяват, че не се интересуват от политика, нямат доверие в никого от политиците и виждат смисъл и цел на съществуването си само в парите. За причините, поради които се е стигнало до разочарованието и до безпаричието им, представете си - те въобще не се замислят. Важното е да заявят на всеослушание, че са решили да не гласуват.
След не повече от час втората цигара пуша на фона на мъдрите слова на двама овчари - пенсионери, които мислят поразително еднакво с младежите от града: политиците (до един) си пълнят джобовете; не мислят за народа, поради което овчарите също няма да гласуват. Боже Господи, казвам си изумена, то май, дори да има избори, най-вероятно ще се събере цяла избирателна комисия само заради моята скромна личност! И това страшно ме притеснява. Запалвам набързо трета цигара и започвам усилено да мисля по въпроса. И докато я изпуша, нещата набързо си идват на мястото. Идват избори! БСП знае, че за нея няма да гласуват достатъчно хора, и същата тя, която 45 години събираше насила 99,99 на сто от гласоподавателите, гордеейки се с нечуваната политическа активност и зрелост на своя народ, сега се мъчи да направи точно обратното - да го превърне в стадо от двуноги дебили, което въобще не се интересува от политика. Сметката е елементарна: щом те няма да получат много гласове, то поне и противниците да не получат. Следователно какво трябва да се направи: трябва денонощно да се втълпява на хората, че да не гласуваш е най-умното решение. Така да се каже, това е последният вик на модата. А какво по-лесно от това чрез електронните медии да се лансира мода?
И така, народе български, ако искаш да си на ниво, да си модерен и изискан, повтаряй при всеки възможен повод, че тъй като и едните, и другите са маскари, няма да гласуваш. В последния момент обаче червеното воинство ще стегне редици, ще грабне бастунчетата и ще се затътри, куцукайки, към урните, а ти, който се правиш на модерен и си ужасно разочарован и обиден, си стой вкъщи и чакай демокрацията да падне от небето!
На обяд първият ми залък е вгорчен пък от интервюто с проф. Мира Маркович, която по една случайност се оказва съпруга на президента Милошевич, но страшно държи да бъде приемана като самостоятелна личност, а не като президентска съпруга. Написала е книга, наречена "Отговор", и това е поводът за запознанството ни с нея. Не знам защо правя аналогия с голямата учена Елена Чаушеску, с корифеите на знанието Людмила и Владко Живкови, с прочутата госпожа Хонекер и започвам да се възхищавам на всички червени сатрапи, че са успели да се сдобият все с толкова учени съпруги и отрочета, като междувременно слушам кротката и миролюбива Мира, която, вярна на името си, се обрекла на мир и сговор между народите.
Това така дълбоко ме разтърсва, че забравям да се храня и автоматично запалвам поредната цигара. Сега пиша тези редове и пак пуша, защото треска ме тресе от възмущение, като си помисля до довечера още какво ще ми сервират и радио, и телевизия. Ха върви, че се отказвай от пушенето при такава интензивна възпитателна програма! Не става!
(В. "Ново слово", бр. 129, 16 юни 1994 г.)
