ДПС: Пожарът в Момчилград е опит за убийство
КЪРДЖАЛИ. Образувано е следствено дело срещу Юзкан Хасан (31), който в сряда подпали офиса на ДПС в Момчилград. Обвинението срещу него е по чл. 330, ал. 2 от НК - за умишлен палеж.
На 30 май около 18 ч. Юзкан Хасан нахлул в офиса на ДПС, където заседавал общинският предизборен щаб на движението. Сред присъстващите бил и третият в листата на ДПС в 9 МИР Юнал Тасим. Юзкан Хасан залял заседаващите с бензин и хвърлил горяща запалка. Преди това ги предупредил, че им дава една минута да напуснат стаята. Присъстващите успели да потушат огъня с подръчни средства преди пристигането на пожарната кола. Пострадали няма, изгорели са агитационни материали и документи. Двайсетина минути след инцидента извършителят е задържан в ареста на РПУ.
Това е опит за предумишлено убийство, каза окръжният лидер на ДПС Рамадан Каракаш. Пет минути преди пожара в офиса на ДПС Ю. Хасан извикал един от присъстващите на заседанието и го предупредил, че веднага трябва да свалят от прозорците плакатите с лика на Ахмед Доган. На нарочна пресконференция лидери и кандидат-депутати изразиха съмнение, че има подбудител и че мотивите са политически. На подпалвача Юзкан Хасан ще бъде извършена съдебно-медицинска експертиза. В Момчилград разказват, че това е четвърти инцидент с негово участие.
ЕБВР ще управлява помощи за АЕЦ
СОФИЯ. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще управлява помощите от ЕС и други донори, които ще постъпват в международния фонд "Козлодуй", решиха вчера министрите. Парите ще бъдат използвани за затварянето на I и II блок на атомната централа и за енергийни проекти. Средствата от фонда ще се отпускат с подписването на отделни споразумения. С присъединяването на още един донор освен Европейската комисия - Холандия, отпаднаха всички пречки за основаването на фонда, съобщиха от пресслужбата на правителството.
ЕБВР ще бъде администратор по инвестиционни проекти, за каквито са предназначени 85 % от средствата, отпускани от Еврокомисията. Останалите 15 %, които ще бъдат насочени към социални проекти и енергийна ефективност, ще бъдат управлявани по механизмите на националната програма ФАР.
НЕК договори по-евтин ток от "Марица-изток"
СОФИЯ. НЕК успя да договори по-ниска цена на тока, който ще изкупува по 15-годишни договори от ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3. Това съобщи вчера шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки, след като кабинетът одобри доклада му за резултатите от допълнителните преговори по сделките. Проектите ще реализират от американските компании Ей И Ес, която ще построи два нови блока в "Марица-изток 1", и "Ентерджи", която ще рехабилитира два блока в "Марица-изток 3".
От днес е отворена процедурата за подписване на договорите, каза премиерът Иван Костов.
ОБТ прави "друга" лява кампания
СОФИЯ. Лидерът на ОБТ Кръстьо Петков ще хвърли 10 000 марки за допълнителна кампания по местата, където партията му има кандидати за депутати, и ще бойкотира регионите, в които не е представен или листите са само от хора на БСП. Така лявата коалиция "За България" се сдоби с три кампании - официалната, водена от предизборния щаб на Първанов, тази на ОБТ и на "Социалдемократи", които пък правят алтернативна агитация за "Новата левица". За кампанията на ОБТ Петков е цанил фирмата на белгийския специалист Вим Скампф.
Авторите на фалшификатите в руския вестник са у нас
СОФИЯ. Още преди месец са били правени безуспешни опити компроматите срещу Йордан Соколов, Елена Костова и съпругата на ген. Атанас Атанасов - Анелия Атанасова, да бъдат публикувани в няколко германски вестника. Завчера руският седмичник "Московские новости" тиражира факсимилета от материали, от които уж се разбирало, че през декември 1983 Йордан Соколов бил вербуван от ДС, а през януари 1985 писал сведение за Ахмед Доган. Според останалите факсимилета по сметки на Анелия Атанасова и Елена Костова пък били преведени огромни суми в "Дойче банк".
Понятието "възродителен процес" не е съществувало през януари 1985, нито името на Доган е било Меди, както е изписано във факсимилетата. Това е явен знак, че материалите са изфабрикувани, заяви вчера по Дарик радио бившият секретар на МВР от правителството на Жан Виденов Параскев Параскевов. Той категорично отрече да се е занимавал с подобна дейност, за каквато бе намекнато в столичен всекидневник. Според Параскевов авторите на манипулациите са българи и той се закани "да си ги изясни".
Подобно становище изрази и Анелия Атанасова, но допълни, че не тя е целта на атаките, а съпругът й заради доклада му за корупцията от декември 1999. "Тези хора, с които той (ген. Атанасов - б.р. ) по някакъв начин успя да се справи, загубиха страшно много: пари, политическо влияние, възможност за участие във властта", заяви тя. На въпроса кои са тези хора г-жа Атанасова отвърна: "Вижте доклада на НСС."
В началото на декември 1999 министър-председателят Иван Костов получи от директора на НСС доклад за "условията, средата и проявите на корупция в някои висши ешелони на държавната власт". В него основно място заемаха нерегламентирани контакти на вътрешния министър Богомил Бонев с групировки и бизнесмени, някои от които със съмнителна слава. Три седмици по-късно бяха направени промени в кабинета. А навръх Коледа 1999 съпругата на Атанасов и самият той бяха въвлечени в режисиран скандал с джебчийка в магазин "Метро". Оттогава се заредиха манипулации, замесващи съпругите на Атанасов и премиера, или самите тях във всевъзможни интриги, свързани все с парични преводи. Година по-късно - през декември 2000, докладът на НСС изтече във в. "Дума", за което осведомени от спецслужбите открито заподозряха Богомил Бонев. Изгонването на руските бизнесмени и конкретно на Майкъл Чорни е удар и срещу онези хора, които никога няма да се примирят, че бяха принудени да се разделят не само с властта, но и с парите, които овъзмездяваха връзките им, коментират наблюдателни хроникьори на събитията от последната година и половина. В интервю за "Труд" от 16. ХII.2000 Атанас Атанасов заявява в прав текст: "Не разбирам защо един министър на вътрешните работи смята, че е недосегаем или че не може да бъде проверяван. " Такива неща не се прощават, смятат запознатите с възможностите на онези, които са вече пребивавали в МВР.
Нескопосан фалшификат, предизборна операция, която може да се нареди до партийната книжка на Софиянски. Така вътрешният министър Емануил Йорданов коментира материала в "Московские новости". Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев категорично отрече да съществуват документи за сътрудничество на Йордан Соколов на ДС. Според него фалшификатите са отпечатани в руски вестник, защото там е безопасно, докато у нас законът е предвидил наказателна отговорност. В интервю за БНТ Андреев каза, че авторите са близки до хората, които сега се следствени за унищожаване на архиви на бившата ДС.
Комплимент за българската преса е, че компроматът е публикуван извън страната, коментира политологът Светослав Малинов, шеф на отдела за анализи и стратегии в СДС.
Според Татяна Ваксберг, която е изследовател на архивите на ДС, едно от най-големите противоречия в компромата е псевдонимът "Момата", с който е наречен Йордан Соколов. Със съществителни нарицателни имена били назовавави жертвите, следени от ДС. Агентите получавали за псевдоними само собствени или фамилни имена, например Иванов, Петров или Иван, Петър и т.н. Отлично осведомени източници от спецслужбите не изключват и версията публикуването на компромата точно в този момент да има връзка със събитията в Македония. Посещението на премиера Иван Костов в Скопие е отрязало надеждите на Русия за влияние в региона и това е опънало нервите на определени кръгове в Москва, които впоследствие вестникът е обслужил. Тази версия не елиминира участието на хората, изгубили надеждите си за власт и влияние.
Зам. главната редакторка на "Московские новости" Людмила Телен преобърна манипулацията на 180 градуса, заявявайки вчера по Радио "Свободна Европа", че сред занесените им документи, нямало нито един, написан собственоръчно от Йордан Соколов. В тях нямало и специална справка за него. Върху книжата липсвал и гриф "строго секретно", но приличали според нея на листа, откъснати от дело. Вестникът публикувал материалите, без да е търсил експертно мнение за тяхната автентичност. Интересът на редакцията бил провокиран от "цитираните имена на влиятелни политици" у нас. "За Русия е много важно всичко, което се случва в нейните съседи, в това число и в България", обобщава странните си мотиви шефката на руския седмичник.#
Албанските терористи ще действат и в Гърция
АТИНА. С изявление на официалния представител Панайотис Беглитис Гърция призова международната общност да осъди започващата дейност на албанската терористична организация Армия за освобождение на Чемерия, която предявява териториални претенции към северозападната част на страната, съобщи БТА, позовавайки се на ИТАР-ТАСС. Реакцията е по повод на изказване, направено от политически представител на Армията за национално освобождение на Македония пред Австралийското радио в Швейцария, че албански бунтовници ще започнат да действат и в Северозападна Гърция, която той нарича "Чемерия". Според него в тази област живеят един милион етнически албанци, чиито права ще бъдат защитени от "вече формираната и добре обучена Армия".
Според Билитис силите на АОК, които продължават да дестабилизират Балканите, трябва да бъдат осъдени и изолирани от всички държави.
Африканско изкуство в Бритиш мюзиъм
Една от най-богатите в света колекции на африканско изкуство е на разположение на любителите в няколко галерии на Бритиш мюзиъм в Лондон.
Новата перманентна изложба е част от последното развитие на световноизвестния британски музей с цел "да се хвърли мост" между африканските, северноамериканските и мексиканските галерии и планираните нови места за азиатско, европейско и тихоокеанско изкуство".
Тематично аранжирани , тук ще има секции за скулптура от дърво, ритуални маски, текстил и т.н. , които в течение на почти три десетилетия бяха "подслонени" в Музея на човечеството в Западен Лондон.
Бъдеще сегашно
Лежа и мисля.
Мисля и лежа.
И както лежа, продължавам да мисля.
И както мисля, продължавам да лежа.
Някои ще помислят, че размишлявам.
Други ще решат, че се излежавам.
Да.
С тоя лаконичен двусмислен отговор, който всъщност не казва нищо определено, за да ми бъде повервано, в действителност засилва подозренията за симулация, провокация и добре позната манипулация, които кореспондират със следната аксиома "Мисля - значи съществувам". Това го прочетох някъде и мигновено се превърна в мое дълбоко убеждение, да не кажа пожизнена философия и символ верую. И то след като съм преминал през етапите на "Рот фронт", "Бандера роса", "Шагай вперьод, комсомольское племя", "Води ни, Партийо, води ни", "Развод ми дай", "Камъните падат" и "Само да те гепна, дънките ш'ти цепна". И още - при положение че в определен исторически отрязък бе забранено да се спира, за да се осмислят и евентуално преосмислят някои неща, а всичко се извършваше в движение, за да стигнем по-бързо до сияйните върхове на.
Лежа и мисля.
Мисля и лежа.
Протягам ръка, за да взема. И мигновено прибирам ръката си, пронизан от мисълта: "Какво съм дал, за да взема?... " Пареща и изгаряща мисъл - макар че в моя случай става дума за бурканче кисело мляко два процента, докато в други случаи нещата са далеч по-сложни и със съвсем други проценти.
Някои дават кръв.
Други казват: "С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем."
Трети знаят, че са малокръвни, затова се консолидират с други тям подобни, та белки станат многокръвни.
Четвърти изведнъж установяват, че имат синя кръв, и проглушават земя и небо, звяр и природа с това свое откритие.
Пети организират общонародно кръводаряване. Само че вместо банки с кръв прибират едни други банки... Лежа и мисля.
Мисля и лежа.
И ако за лек таймаут леко се изкаламбуря - лежейки, мисля и мислейки, лежа.
А времето тече ли, тече. Покрай мен. И в самия мен. Почти като у Левски. Хубаво е, когато понякога други мислят вместо нас. Лошото е, когато свикнем с това. По-лошото е, когато поради породилата се ситуация се налага бързо да отвикнем. А най-лошото е, щом го правим бавно - и после си блъскаме главите в разни берлински и китайски стени.
Ставам. И мисля.
Тръгвам. И мисля.
Откъде се взе толкова мисъл в главата ми?!... Навярно от това, че дълго съм живял, без да мисля. И се е трупало, трупало... Закъде, мислите, съм се запътил?... Щом мислите, въпросът май е излишен.
Хайде заедно!
Българите в Триполи молят за вентилатори
СОФИЯ. Шестимата български медици в Триполи са доста изнервени преди поредното заседание утре на Народния съд на Либия, който ги обвинява в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца, заговор срещу либийската държава и действия, противоречащи на нормите в Либия. Това съобщи българският консул в Триполи Сергей Янков, който се срещна вчера с медицинските сестри и д-р Здравко Георгиев. На срещата, продължила 15 минути, дипломатът ни е разговарял със задържаните за съдебното заседание и бъдещото развитие на процеса. Той им е предал и поръчаните от тях вещи. Писмата от близките им обаче още не са преведени на арабски, затова не са им били предоставени. Шестимата са помолили за вентилатори, тъй като времето в Триполи вече е много горещо. Подсъдимите се оплакали, че са прегледани от лекар, но не им е назначено лечение и имат особена нужда от частен зъболекар. Консулът е уговорил с близките на задържаните, да се срещнат с тях за малко. Очаква се делото утре да започне с разпит на българите.
България се прости с Георги Божилов-Слона
ПЛОВДИВ. Приятели, почитатели и елитът на всички творчески гилдии от цяла България се простиха вчера с големия пловдивски художник Георги Божилов-Слона. Великият мълчаливец, както го нарече неговият най-близък приятел Атанас Кръстев, бе съпроводен в последния си път от всички, които го почитаха като жива легенда в съвременното изобразително изкуство. "Това беше голям художник, достоен човек и голям пловдивчанин. И на нас много ни тежи! ", лаконично каза президентът Петър Стоянов след своето последно "Сбогом" пред тленните останки на Жоро Слона в Градската художествена галерия. Георги Чапкънов, Вежди Рашидов, Любомир Левчев, Стоян Цанев, Крикор Азарян, Светлин Русев, Константин Павлов, Асен Шопов, Енчо Пиронков, Стефан Манев, Васил Стоев и още стотици известни личности в областта на театъра, киното, изобразителното изкуство сведоха глава с почит и преклонение пред човека и твореца, който мъдро и достойно изживя дните си.
"Отиде си един от най-обичаните пловдивчани, човекът, направил изключително много за славата на града. Аз имах честта да бъда негов приятел - отдаде своята почит и премиерът Иван Костов. - Имам негова картина, която е пред очите ми, когато работя. Много го обичах и ще ми липсва", каза още Костов. Георги Божилов-Слона има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина. Той загина нелепо край бургаското с. Буково след тежка катастрофа.
Български летопис
1 юни 1878 - започва заседанията си Берлинският конгрес, който ревизира Санстефанския прелиминарен мирен договор. Председателства го германският канцлер О. Бисмарк. Най-много спорове възникват във връзка с уточняване територията на България. Договорът е подписан на 1 юли. Още по време на конгреса се получават хиляди протестни телеграми и послания срещу несправедливите решения.
1 юни 1887 - роден в София Иван Саръилиев, философ. Следвал в Оксфордския университет, завършил в Сорбоната в Париж с научната степен лисансие. От 1920 е преподавател - доцент, професор, ръководител на катедрата по история на философията в Софийския университет. Изследванията му са из областта на гносеологията, психологията и историята на философията. Умира на 23 май 1969.
1 юни 1899 - умира Ради Иванов, участник в националноосвободителното движение. Роден е на 4 декември 1848 в Русе. Завършва класното училище в родния си град. Става търговски служещ в кантората на Петкович в Букурещ. Владее румънски и френски език. През 1871 участва в основаването на Русенския революционен комитет и е избран за член-секретар. Емигрира в Румъния през 1872. От 1874 до май 1876 служи в Източните железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу. Участва в подготовката на Старозагорското въстание, както и на Априлското. Подгонен от турските власти, бяга в Швейцария. Участва като преводач в руско-турската война от 1877-1878.
1 юни 1936 - загива в автомобилна катастрофа Христина Морфова, оперна певица. Родена е на 24 април 1889 в Стара Загора. Сестра е на композитора Ал. Морфов. Учи в певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Гастролирала дълги години в чужбина. Завръща се през 1931. Преподавала е пеене в Държавната музикална академия.
В СДС имаше двувластие, призна Костов
ХАСКОВО. Избирам темата за политическото състояние на СДС, каза в сряда вечерта в Хасково (родния град на Христо Бисеров) на среща с обществеността лидерът на синята партия Иван Костов. Той призова към откровен разговор и го започна с признанието, че след ХI конференция на СДС се е оформило двувластие, два полюса на власт, два политически центъра. Единият бил около ексглавния секретар, а вторият - около председателя и заместник-председателите. "Ние бяхме изправени пред избора или да търсим разрешение на всяка цена, разделяйки се с тези хора, или да завършим мандата на успешното управление. Ние щяхме да се разцепим, ако бяхме тръгнали да решаваме за тях, вероятно щяхме да загубим мнозинството в Народното събрание, да предизвикаме правителствена и парламентарна криза, а след нея - да стигнем до предсрочни избори", описа избегнатия сценарий Иван Костов. Възможна била и само правителствена криза и второ и трето правителство, като след такъв период на нестабилност щяхме да останем само с извоюваното в преговорите с ЕС от края на 1999, без повече напредък и със затворени граници и шенгенски бариери. Същите процеси са се развили в северната ни съседка Румъния, както и конфликтите в управляващата Национална селска християндемократическа партия, но с една година напред. Точно главният секретар предизвика и там първата правителствена криза и смяната на Чорбя. Ето какво означава вътрешен конфликт, когато начело на него стои този, който държи структурите", аргументира се лидерът на СДС. Така България е успяла да разкъса връзката, правена между нея и Румъния, и да излезе с едни гърди напред и да свали шенгенските бариери, което е изключително важно за геополитическата й ориентация.
За коалиционната политика на СДС и ОДС Иван Костов отговори, че тя ще е на принципна основа, с тези, които поемат отговорности, защото предстоят още много трудни решения, например за закриването на блок I и II на АЕЦ, тежка военна реформа. ОДС са накарали Националното движение "Симеон II" да се произнесе по принципни въпроси в последните няколко седмици, първият от които, да се откаже от тезата си, че ще разходва валутния резерв, нужен за финансовата стабилност на страната, ясна позиция за членството в НАТО и третият, за активната роля на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа, а не да се чака да направи това международната общност. Така в Македония е избегнат напреднал и кървав конфликт между двата етноса както в Косово.
"Не се притеснявам от изследванията на общественото мнение, много от нашите социолози на практика не са истински социолози, а изпълняват политически поръчки и имат политически пристрастия", каза той за рейтинга на НДС II. Един от показателите, който със сигурност няма да е верен и е много завишен, е процентът на гласоподавателите - 81-82 на сто. А тогава при по-ниско участие цялата изградена картина била под съмнение. "Не се притеснявам от НДС II и защото хората, надявам се, ще видят несъответствие между обявените намерения и изпълнението", според лидера на СДС. "Който не е в Народното събрание, не носи политическа отговорност", обоснова се той. "Този мъдрец и координатор явно е интелигентен и с добри намерения, но съвсем друго е как ще следват волята му хора, които са толкова различни помежду си. Едно е Симеон, съвсем друго са тези хора, които ще отидат в парламента", заяви Иван Костов.
Девизът на ОДС "Работа и сигурност" Костов разтълкува, че ако сме страна умиротворител или поне оазис на стабилност в региона и привлечем инвестиции, всеки сегашен втори безработен ще си намери работа. Другото условие, освен политическата сигурност, за инвеститорите е финансовата стабилност, скъпо платена от българина, и затова трябва задължително да бъде пазена и ценена с респект и уважение според Иван Костов. Трето условие е доверието в България в смисъл на икономически растеж, бизнеспартньори и банкова система. "Предвиждаме почти удвояване на паричната маса, от 25 млрд. и 400 млн. лв. за 2000 да стане 43 млрд. лв. в 2005", каза Иван Костов. Той очаква парите на българските банки да се върнат от чужбина. През миналата година вложителите ни внесли около 1 млрд. лв. и нашите банкери ги дали на лихва в странство, инвестирали ги там в ценни книжа.
Варна налага морската тематика
През 1928 година издаваното във Варна списание "Морски сговор" (бр. 1) помества статия на о.з. капитан-лейтенант Георги Славянов, в която се казва: "Ний, българите, не обичаме или най-малкото не познаваме, не ценим морето. Надниквайки в областта на изящната българска литература, и тук срещаме нашата съща отчужденост от морето и неговата стихия. Вярно е, че почти всички наши поети и писатели, кой повече, кой по-малко, са се възхищавали от морето, вдъхновявали са се от неговото величие, възпявали са или описвали неговите многообразни прелести. Вярно, че и също така ний нямаме нито един български писател, нито един поет, който всецяло да се е отдал на морето, да е обикнал неговите безбрежни простори и да е избрал за своя вечна тема поклонничеството пред морския бог..."
Изхождайки от горната констатация и ако проследим дори бегло нашата поезия от двадесетте години на века, неминуемо се докосваме до факта, че в творчеството на поети като Вазов, Яворов, Д. Бояджиев, Т. Траянов, Хр. Ясенов, Ел. Багряна и други присъстват и вдъхновение, и преклонение, и философски размисъл пред морската шир, нейната романтика и тайнственост. Отсъствието обаче на трайна насоченост на поезията ни от този период към морската тема има причини, заложени някъде във времето, забулени в духовни и битови обстоятелства. "Верно е, и това е факт, за жалост - отбелязва литературният и театрален критик Добрин Василев в статията "Морето в българската поезия" (1928), - че българинът вследствие на исторически причини се е чувствал, па и сега продължава, макар и в по-малка степен, да се чувства към морето чужд и несвикнал с живота около него... Събирайки фактите, може да се твърди, че поезията ни, изразявайки най-добре народната душа, може да възвеличи морето и живота, свързан с него, като голям копнеж към превъзмогване в душата на индивида и като цялостен, съзнателен, дори възторжен духовен устрем на цял народ... "
Тези и подобни публикации са своеобразно предизвикателство към бъдещите участници в инициативата на списание "Морски сговор", издавано от Книжовно-правния отдел на Българския морски сговор, огласена през 1927 със съобщението: "Обявява се конкурс за написване цикъл от 4-5 стихотворения песни, които да имат за съдържание морето, стремежа и любовта към него, живота на моряците и сроден сюжет. Песните трябва да бъдат куплетирани и да имат строга ритмическа форма. Желателно едната от тях да има формата на марш и химн. В конкурса може да участва всеки българин."
Обявеният общобългарски конкурс за поетични творби на морска тема е предшестван от изяви на варненци в областта на поезията, прозата и публицистиката, подчинени на същата тематика и поместени във всекидневния и пеиодичния печат. Сред тях са стихове на Воскресенски в цикъла "На морския бряг", на Добрин Василев - "Тритон и Нереиди" и "Наваранската морска битка", на Христо Енчев - "Море-приказка", беседите на Крум Кънчев - "България и морето" и др. През април 1928 журито на конкурса с председател проф. д-р Ст. Консулов оценява представените 46 творби от също толкова автори и публикува следния протокол: "Прие се единодушно, че най-издържаният цикъл е тоя с мото "Чайка III", състоящ се от песните "Морето", "Моряшка песен" и "Рибарска песен". В него се чувства най-силно могъществото на морето, пленило душата на поета. В тези песни има възторг и бунт, умиление и жажда, резигнация и примирение с онова, което човекът на морето има. Песните от "Чайка III" са също най-издържани по ритъм, рима, пауза и със стегнатия си език и чист стих заемат първо място и заслужават най-много обявената награда. " Журито я присъжда на г-жа Елисавета Багряна!
Журито препоръчва на списание "Морски сговор" да бъдат публикувани представените творби от авторите Николай Ракитин от Плевен и И. Н. Булев от Свищов и отделни песни на Иван Тамамджиев, Васил Павурджиев, Крум Кънчев и ученика Емил Георгиев всички от Варна, Стоян Шиков от Пазарджик, Георги Караиванов от София и Йордан Ковачев от Пловдив. С най-заслужени похвали след Ел. Багряна е удостоен Николай Ракитин, който през 1924 издава стихосбирката "Морско лято".
Каква е равносметката от конкурса във Варна в края на двадесетте години? Очевидно с изключение на Ел. Багряна и Н. Ракитин липсват поети, изявили се преди това с творби на морска тема. Но, от друга страна, конкурсът успява да привлече достатъчно млади хора, които според списание "Морски преглед": "... тепърва ще започнат да дават стихотворен израз на кипящия си вътрешен живот или хора, които ако не пишат сега първи път стихове, са славяли поетическата си лира в особено редки случаи на живота си. В това отношение целта на организаторите да привлекат към морето първите наши поети не успя! Защото и Багряна, и Ракитин бяха вече спечелени до известна степен за морската поезия. " От дистанцията на времето може да твърдим, че конкурсът на Български морски сговор е имал положителен отзвук в културния живот на страната. Две години по-късно пак Варна е инициатор на нова проява - конкурс за морски разкази, в който участват известни български писатели. За да се множи започнатото дело, "... което, от своя страна, ще допринесе за засилване любовта на българския народ към морето". Може би в тази вяра се крие и голямата цел на литературния конкурс от 1928 г. Верижна редакция
И вчерашните броеве на вестниците показаха истинския хал на "свободната българска преса". Истинските възможности на посттоталитарната ни журналистика, гордо обявена за флагман на демократичните процеси в страната. Вятър и мъгла. Вятърът е фискален, разбира се, а мъглата предизборна. От десетината централни всекидневника седем тиражират баят компромат срещу председателя на 38-ото народно събрание г-н Йордан Соколов. Помийката "случайно" е препечатана от руския таблоид "Московские новости", съобщаващ за някаква имагинерна и уж сензационна разписка. В "Труд", "Дума", "24 часа", "Стандарт", "Земя", "Монитор" и другаде вариациите са все от този вещерски чешит. Ето какви размери взема уж "позитивната" и "толерантна" предизборна борба/кампания. Нейсе, и това ще преживеем! На манипулации от "славянски" произход сме свикнали. Лошото е, че дори под ухиленото слънце на "Коалиция за България" няма нищо ново. Пък и какво би могло да има, след като го раздават срещу бюлетина първановци/премяновци. А Велко Вълканов в "Дума" жали за миналите си депутатщини и призовава: "Кобургът козината си мени, но нрава - не. Не ви вервам, господине. Хора, българи, не му вервайте и вие. " Другарю Вълканов, пазете си здравето, лято е, жега е...! Сигурно за да се разхлади, "Ламбо яде със студенти за 1.89 лв. " Световна новина, няма що? Цъфнала е във всички тиражни издания, иначе как ще разбере българинът, че "Тараторът беше вкусен, но шницелът бе мазничък за възрастта ми, сподели той (Ст. Данаилов). По мое време храната в столовете бе по-кофти, каза Ламбо, докато си отсервираше таблата. " А фотографите снимат ли, снимат бъдещия министър на културата според Първанов. "Сега" е професионално неуравновесен: "Ала остава натрапчивото усещане, че Н.В. хем иска да осребри главозамайващия си рейтинг, хем да не бере гайлето при евентуален провал (какъвто риск винаги има). Пї му харесва ролята на страничен наблюдател и ментор, който да се изказва като последна инстанция по общите въпроси на битието ни. Трезвомислещите българи обаче това не ги топли. " Добре, че повечето сме такива, иначе при това информационно цунами може да гласуваме и за Жириновски, ако го поиска "Московские новости".
Влидимир КИСЬОВ: Не позволявайте да ни затръшнат вратата към Европа
БЛАГОЕВГРАД. България ще затвори следващата седмица 10-ата глава от преговорите с ЕС, каза вчера пред студентите от Юридическия факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" главният преговарящ Владимир Кисьов. Фатално ще бъде за страната, ако темпото не бъде запазено, тъй като при сегашната скорост България има шансове да приключи преговорите през 2004 и да стане пълноправен член на ЕС през 2007. Тогава ще дойде вашето време, ние ще се нуждаем от млади специалисти, обърна се към студентите прависти Юлияна Николова, която оглавява дирекцията за "Европейска интеграция" към външно министерство. Не позволявайте да ни затръшнат вратата към Европа, призова Влидимир Кисьов.
Ген. Михов: НАТО ни оценява достойно
СОФИЯ. НАТО оценява нашата кандидатура достойно и отговорно, защото ние сме заслужили такава оценка, заяви вчера по БНР началникът на ГЩ на БА ген. Михо Михов. Досега всички прегледи, които бяха правени по отношение на армията, са с повече положителни оценки и резултати, отколкото критични бележки, обясни офицер &numero; 1 у нас. Той изрази очакването, че до края на годината ще е ясно дали България ще бъде приета и поканена за членство в НАТО в края на 2002. Надявам се, че ако всички структури и не само БА по този въпрос работят успешно, тази кандидатура ще бъде налице, тъй като ние имаме нужда от сигурност, ние имаме нужда от сигурност именно в този момент, в този район, в който живеем, котегоричен бе ген. Михов.
Горя жилищна кооперация
СОФИЯ. Пожар избухна вчера около обяд в жилищна кооперация на ул. "Родопско изворче" 20 в столичния квартал "Бъкстон". В потушаването на огнището участваха три противопожарни екипа и 15 огнеборци, които за около 20 минути локализираха разпространението на пламъците. Всички хора от сградата бяха евакуирани. Огънят тръгнал в подпокривното пространство на кооперацията, където се извършвали ремонтни работи в частен мезонет. При потушаването на огъня се наложи да бъде срязана част от покривната конструкция. Унищожени са около 30 кв. м от покрива и част от зимната градина в мезонета. Най-вероятно причина за пожара е небрежност от страна на работниците, които извършвали заварки в близост до отпадъци и стърготини, смятат експертите на пожарната.
Вчера сутринта се запалиха и бараки, собственост на училището в кв. "Враждебна". При разчистването огнеборците открили няколко кашона с боеприпаси, които били използвани за учебни цели и са безопасни.
Дават Пиринския край на Македония
СКОПИЕ. Продължавайки темата от вторник във в."Вечер" за доброволна размяна на територии между Македония и Албания, близкият до ВМРО-ДПМНЕ ежедневник "Нова Македония" стига по-далеч, прогнозирайки решаването и на т.нар. "македонския въпрос" с присъединяване на онези части от съседите, в които според него живее македонско малцинство.
В статията, подписана само с инициали, се твърди, че международната общност подготвяла "етнически ключ" за решаване на албанския въпрос на Балканите чрез създаване на етнически "чисти" държави, в които няма да съществува опастност от конфликти. Ако се приложи същият подход и по отношение на "македонския въпрос" според вестника, страната би изгубила част от западните си територии, но в замяна би могла да получи Пиринска Македония, а също и части от Егейска Македония в районите на Лерин, Костур и Воден. Този план бил изготвен от ЦРУ още по време на борбата на страната за независимост.
В опастността от преразпределение на териториите се крие според "Нова Македония" причината за острите маневри на официална София по време на конфликта с албанците и " очевидната нервност там".
Денят на детето ще трае седмица
През цялата седмица в страната се организират многобройни конкурси, игри и забавления послучай Деня на детето. В столицата "Нота бене" провежда 5-дневни тържества в чест на малчуганите. Най-изобретателните деца спечелиха плюшени играчки от конкурсите за детска песен, разказване и драматизация на приказка, рисунка на тема "Какво ми харесва най-много в ЦУМ" и състезание по танци. В "Еспресо бар" бе открита експозиция на цветя от Учебния център за аранжиране на цветя "Лидер". Днес пък децата ще покажат своето майсторство в конкурс по аранжиране на букети, а вечерта тържествата ще се закрият с Ариел шоу. За всички малчугани са осигурени малки плюшени играчки и тортички.
Днес се открива специална изложба, включваща ръкописи от деца, посещаващи ателие "Дъга" с ръководител Таня Димитрова при Националния дворец на децата. Целта на ателието е художествено пресъздаване на старобългарски текстове. Ексозицията "Децата - изкуство и езици" в Чешкия център се прави със съдействието на форум "Българка" и други сдружения. Ръкописите са на български, чешки, руски, полски, словашки, сръбски и други славянски езици. Вече се откри и първата галерия за детско творчество "Духовно огледало". Залата е в столичния културен дом "Красно село".
По повод днешния ден е и Международен детски белетен фестивал в Пловдив. Организатор на феста "С любов към танца" е студио "Буратино" а участниците са от България, Франция и Дания. Ще има много награди, а най-малкият участник ще получи колие с апликирана златна балерина. В Берковица пък се организира фестивал на детското изкуство "Лачени обувки".
Карнавално шествие, организирано от Столичната община, ще събере пред Паметника Левски малчугани в пъстри костюми на приказни герои. Финалът на шествието ще е Борисовата градина, където ще има концерт с артисти, мажоретки, певци и танцьори. В събота на хижа "Алеко" купонът продължава със спортни състезания. Лифтът ще е безплатен за деца и пенсионери. А пред НДК днес малчуганите ще живописват на пленера "Нарисувай мечтите си". Боите и другите материали са подсигурени от организаторите. "Весел парк" пък е името на празника в столичния парк "Оборище", където купонът ще бъде воден от театър "Пан", Валди Тотев, групите "Мечо Пух", "Бон Бон" и др. От Банкя също канят на детски празник с конкурси, награди, танци, музика, игри и рисунки.
Деца отричат с рисунки тютюнопушенето
СОФИЯ. Българската асоциация "Училище и здраве" раздаде вчера по повод световния ден без тютюнопушене награди за най-добра детска рисунка на антиникотинова тематика. Отличените творби бяха изложени в Министерството на образованието и науката, където зам-министърът в МОН Красимир Николов връчи на 11-те победители парични награди за 800лв., осигурени от БАУЗ. 166 ученици от цялата страната се включили в конкурса с картички, плакати и колажи.
Иван Костов:ОДС ще състави следващото правителство
КЮСТЕНДИЛ. Това заяви снощи в Кюстендил министър-председателят и лидер на СДС Иван Костов пред препълнената зала на театъра. В своето 45-минутно изказване лидерът на СДС отбеляза, че политиката на правителството е била правилна, макар да се е основавала на тежки и непопулярни действия, които се изискват от реформите. Но те дадоха своя резултат. България завоюва доверието на Европа, макар пътят да бе тежък и изнурителен.
Иван Костов отбеляза, че конфликтите вътре в СДС не са нарушили целостта на партията, а задачата на правителството е била да запази темпото на промените и да завърши мандата си. Враг &numero; 1 на България днес е безработицата. 320 млн. лв. изплаща държавата за помощи, докато през 1996 са плащани 10 млн. Всеки втори безработен ще намери работа през следващите четири години, отбеляза Иван Костов. Първото условие за благоденствие е заетостта на хората. Работа, а не социални помощи, обещава ОДС след изборите.
България остава стабилна чрез своите институции. Ние намерихме доверието в себе си, в своите избиратели и в своята политика, но то може да бъде похарчено много лесно, ако само за кратко време се върнем назад.
Кацав призова САЩ да прекрати отношенията си с палестинците
ВАШИНГТОН, ЕРУСАЛИМ. При посещението си във Вашингтон израелският президент Моше Кацав призова САЩ и други страни да прекратят временно отношенията си с палестинските власти, ако Ясер Арафат не успее да сложи край на терористичните атаки.
Израелския президент смята, че прекъсването на контактите от страна на Запада ще накара Арафат да промени начина си на действие. Според Кацав няма съмнение, че именно палестинският президент желае ескалация на конфликта, защото той притежава всички възможности да контролира въоръжените групировки Хамаз и Ислямски джихад, които носят отговорността за по-голямата част от атаките срещу израелци. Същевременно, той допълни, че ако палестинският лидер продължава да използва терора, това може да бъде много зле за Израел, но за палестинците то може да се окаже катастрофа.
Програмата на Кацав за вчера включваше среща с президента на САЩ Джордж Буш и с държавния секретар Колин Пауъл.
Белгийският външен министър Луи Мишел каза вчера след среща с намиращия се в Брюксел Ясер Арафат, че неговата страна е готова да подкрепи изпращането на европейски наблюдатели в Близкия изток, като елемент от цялостно решение, основано на приемането от двете страни на доклада Мичъл.
Междувременно, палестински военни застреляха поредния еврейски заселник на шосе, близо до град Тулкарем на Западния бряг. В същото време втората израелско-палестинска среща между служители на сигурността, на която се обсъждаха въпроси, свързани с прекратяване на насилието в региона, завърши безрезултатно.
Костов: Централите в "Марица-изток"стават свръхмодерни производители на ток
СОФИЯ. Американските инвестиции в ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3 ще превърнат двете централи в свръхмодерни производители на електричество, а България ще стане основен износител на ток на Балканите. Това заяви вчера премиерът Иван Костов, след като кабинетът даде зелена светлина за подписване на договорите между НЕК и щатските компании Ей И Ес и "Ентърджи". Това е най-мащабната инвестиция в страната, на обща стойност над 1,4 млрд. долара. Ако сделките не бяха сключени, България щеше задълго да отпадне от полезрението на чуждите инвеститори, каза премиерът.
Тези договори поставят началото на технологична и ресурсна диверсификация на българската енергетика, като старите съветски технологии се заменят с модерни западни технолии. Правителството е убедено, че националните интереси са напълно гарантирани, каза премиерът.
Екипът на НЕК постигна на последния етап от преговорите снижение на цената, каза енергошефът Иван Шиляшки. От 4,5 цента за кВтч без ДДС цената от "Марица-изток 1" е намалена под 4,4 цента за първите няколко години и под 4,5 цента след това. Токът от "Марица-изток 3" ще се изкупува от НЕК под 3 цента за кВтч. Старата цена бе 3,12 цента. Постигнато е и разделянето на политическите рискове в два периода - преди и след приемането ни в ЕС. Очаква се договорите да се подпишат до десетина дни, а към есента ще започне реализирането на проектите. Първият срок за евентуално преразглеждане на условията е 3 месеца след сключването им, а вторият е след 3 години.
Изключително сме доволни от решението на българското правителство, каза Том Рей, шеф развитие на бизнеса в "Ентърджи".
Легенди на шоубизнеса
Етъл Уотърс беше не просто блуспевица, макар че знаеше как да го пее. Тя не беше само едно от тези "префърцунени, въртящи задничето си" изпълнителки, които през 20-те пееха в идиома между истинския блус и поппесните, макар че и с това беше наясно. Тя суингираше през 30-те в плочите си с Бъни Бериган, Бени Гудман, Джими и Тони Дорси. Въпреки това, общо взето, не се мислеше за нея като за джазпевица, каквато всъщност беше. Част от проблема на тези, които бяха по-близко запознати с приемливите дефиниции, беше неспособността им да квалифицират явлението джаз или блус.
Певици като Етъл и нейното поколение сами считаха себе си за блус изпълнители. Джазкритиците рядко съзираха елементи на джаз в нейното пеене. За разлика от джазмузикантите неслучайно я ангажираха за своите изяви. Това се дължи на факта, че бендовете между 30-те и 40-те години всъщност свиреха джаз, който същевременно беше и американска популярна музика.
Гласът на Етъл беше ясен, плътен и суингиращ. До известна степен тя беше повлияна от Луис Армстронг, но, от друга страна, сама повлия на повечето джазпевици, дошли след нея. Критикът журналист Ленард Федър пише, че Етъл Уотърс "по принцип е една голяма шоубизнесперсоналност, която само инцидентно и индиректно е джазизпълнителка". Дюк Елингтън обаче през славните години в Котън Клуб записва именно с нея суперхита "Бурно време".
През 40-те Етъл започва успешна кариера в киното и се прочува с филми като "Хижа в небето", "Кайро" и "Приказки от Манхатън", "Звукът и яростта" (номиниран за `"Оскар" като най-добра поддържаща актриса). Родената в 1900 остава до смъртта си през 1977 вярна на сцената, доказваща статуса си на голяма певица и актриса.
"Сто години Луис Армстронг" - джазконцерт с участието на Людмил Георгиев, Стефка Оникян, Камелия Тодорова и Васил Петров. Събота - 2 юни, от 19.00 часа, Сатиричен театър. Каним всички читатели на "Демокрация"
Лекуват леките депресии в дневни центрове
СОФИЯ. 400 хил. лв. отпуска правителството за превантивна дейност на психичните заболявания, обяви зам.здравният министър Атанас Кундурджиев вчера. Средствата ще се използват за обучение на лекари и семинари. До 2005 ще бъдат отпуснати близо 1 млн. лв. по националната програма за психично здраве, одобрена от правителството. По-леките случаи на психични болести - депресии и циклофрения, ще се лекуват в дневни центрове. Подобни центрове има в Шумен, предстои да се открият в Кърджали и Велико Търново. Там болните ще се обслужват безплатно, ще се поддържа връзка и със семейството. Досегашната практика хората с психични отклонения да постъпват в психиатрии, изолирани от семейството и света, не дава добри резултати, каза Кундурджиев.
35 531 са хоспитализираните психично болни за 1999. Между 10 и 30 на сто от хората, които посещават семейния си лекар, се оплакват от тъга, страх и тревога. Важно е те да бъдат лекувани навреме, за да се избегне усложняване на състоянието им.
Личността на верния път
Две фрази изплуват в съзнанието ми, когато се замислям за съдбовния характер на предстоящите избори и за кръстопътното време, в което живее нацията: едната фраза краси Народното събрание - "Съединението прави силата", а другата е предизборният лозунг на ОДС - "Работа и сигурност, възможности за всички". Две фрази, които би трябвало да свържем безусловно в съзнанието си, когато взимаме решение за своя избор, защото днес основният въпрос е бъдещето на България и верният път към него. За съжаление, когато категоричното единство на тези две фрази в съзнанието на българите трябва да ги въоръжи с воля, решителност и ясен поглед, добре организирани окултни сили искат да ги поведат по опасно наклонена плоскост, на която ни дебне вероятността да погубим постигнатото с толкова усилия и жертви.
Политическата истина е винаги проста, когато е реална. Тя става сложна и пълна със заблуди, когато разрушителният поток на популизма, на илюзиите и властолюбието започва да изчерпва силата, мъдростта и волята на народа, когато призраците на отчаянието и моралното опустошение започват да разколебават взаимоотношенията и рушат доверието. Впрочем главната цел на скъпо платеното и добре организирано вестникарско издевателство и на систематичната компроматна кампания е да разбие националната солидарност и да утвърди разделението, като осмива и отрича същностното, за да възпрепятства народа да реагира разумно и мъдро. Защото най-лесно се експлоатира той, когато остане без идеал за бъдещето си, без духовни ценности, когато загуби критерия си за добро и зло, за истина и лъжа, за общо благо.
Когато мисля за днешната реалност на България и за "българския синдром" в контекста на предстоящите избори, си давам сметка, че днес нациата се нуждае най-вече от памет, от реализъм, от личност, доказала загрижеността си за България, и от мъдър свободен избор.
Паметта е необходима на един народ, за да може да осъзнае и преоцени миналото си и последиците от него. Преоценка, която да позволи едно истинско и правилно разбиране на съвременната политическа реалност, едно изграждане на солидарността на нацията в избора на верния път. В решаващо за един народ време паметта е изискване, противостоящо на "удобството" и лекомислието да забравим и в същото време извор на енергия и доверие, необходими, за да се спасим от заблудата на абсурдни популистки послания. Със загубата на паметта един народ започва да боледува. За съжаление българите не сме на "ти" с паметта. Затваряме много бързо страниците на историята. Забравяме лесно уроците, които сме изстрадали. И скръбните спомени стават трагично излишни. А и много безотговорно сменяме едно знаме с друго, готови да тръгнем след най-лековерното послание. Политическата реалност у нас е особено богата на отправени към народа "исторически послания". Но колко от тях бяха истински и възможни за реализиране?
Реализмът днес, това значи да си обясним честно и обективно причините за тежкия преход, да се убедим в неговата абсолютна необходимост и да не допуснем компроматната кампания, популизмът и илюзиите да ни заслепят до такава степен, че да не можем да направим мъдрия си избор. Защото след като се разпръснат миазмите на лъжите и на безотговорните послания, идва винаги суровият урок на реалността.
Въпросът за личността начело на управлението на една държава, когато е в ход радикална промяна в същността й, в устройството й, в изграждането на новите й политически, икономически, социални и други параметри, е от изключителна важност. Този въпрос е повече от ясен и аз няма да размишлявам за очевидната му значимост. Но си задавам въпроса: разполага ли днес България с такава личност, доказала своята загриженост за бъдещето й? Аз имам памет и не забравям в какъв трагичен за нацията момент Иван Костов пое с решителна воля за промяна управлението на една разграбена, объркана и дълго изнасилвана от управниците си България. И само за четири години я изведе от бездната, и то при тоталния саботаж и систематичното противостоене на тъмни сили от миналото и настоящето. Започна трудна, непопулярна глобална реформа. Извади ни от международната изолация, създаде нов образ на България пред външния свят, който от своя страна призна този безспорен успех, както призна с недвусмислено уважение и личния принос на премиера, признание, което е капитал за всяка държава. Затова според мен премиерът Костов е личността на верния път за България, личност, която има безспорни качества на държавник, която притежава последователна воля, работоспособност, упоритост и характер за постигане на набелязаните трудни цели. Знам, че бяха допуснати някои грешки, кадрови неудачи, че някои работи не бяха добре свършени, че не бяха взети навреме нужни мерки, но при реалността на България, при разкапаната държавност, която получи в наследство, и при тоталното противостоене на определени сили всичко това беше неизбежно. За мен най-същностното е, че той положи основите на една нова България.
Въпросът за свободата и свободния избор, когато на един народ му предстоят съдбовни избори, се превръща в основен. Свободата, от една страна, ни защитава да не бъдат накърнени гражданските ни права, но, от друга страна, чрез свободата изграждаме отношенията си и към другите, към обществото, поради което тя изисква от всеки от нас ясно съзнание и чувство за отговорност. Тъжното е, че днешните българи започват да губят съзнание за значимостта на личната си свобода. Отчуждаваме се от себе си, от другите, от нацията, на която принадлежим, и от Бога. Искаме друг да мисли за нас, предпочитаме готовите идеи, измислени от друг, прегръщаме, без да се замислим, лековерни илюзии и псевдопослания, с което създаваме трагичен двусмислен аспект на свободния си избор. След всичко, което преживяхме и преживяваме, мисля, че е дошъл моментът за отговорен размисъл и за категоричен отказ от илюзиите, защото днес ще е фатално, ако се объркаме и забравим трагичните уроци. Необходимо е днешните граждани да мислят за основното, за същностното, и да защитят верния път, по който е тръгнала България.
Лъжите
Румен Овчаров сложи началото на първия предизборен диспут по Канал 1 на БНТ. Болшевиките са се научили да гледат право в камерата, да говорят спокойно и убедително и... да сипят брадати лъжи. Те отлично знаят, че нямат шанс да вземат в ръцете си властта, затова си позволяват да плещят каквото им дойде. Представяте ли си колко безотговорен трябва да е човек, за да твърди, че през последните четири години управляващите нямали никаква икономическа политика, след като през целия този период поправяха пакостите, причинени от Виденовите хунвейбини. Наистина, трагикомично е поведението на комунистите, но ми се струва, че техните лъжи днес са най-безопасни, защото са прозрачни. Повече се безпокоя от собственото самозалъгване, от късата ни памет, от нежеланието ни да застанем лице в лице с реалните проблеми. Не са малко интелигентните хора, разграничаващи се категорично от червените, които всъщност повтарят леко видоизменени техните чудовищни тези. И човек трябва да е безмозъчен оптимист, за да каже, че по-добре не би могъл да живее. Но безотговорно е да се сипят упреци за сложното ни битие точно към онези, които направиха невъзможното да ни изведат от дъното. Преди всичко трябва да се замислим, че само при тоталитаризма всички икономически и социални проблеми се регулират и управляват от правителството (тоест от властващата партия). В днешното ни общество се проявяват всички рецидиви на зловещото минало: значителна част от икономиката все още е в ръцете на групировките, създадени от комисарите, които сега вече искат да се отърват и от марионетките си Първанов, Овчаров и сие. Бившите червени вече са червиви от пари - само по време на мандата на СДС те изпитаха резултатно противодействие, макар че успяваха да корумпират и политици, и медии. Затова сега са си наумили да развалят т.нар. двуполюсен модел и директно да се включат в битката за командния пулт заедно с жадни за постове и подаяния безскрупулни фигури. Вярно е, че те също имат икономически планове, но това са явни стремежи олигархичното им миниобщество да отстрани родните и европейските прегради, за да ни направи наистина бананова република, обслужваща разбойнически интереси. Ако не превърнем мозъците и сърцата си в безгрешни детектори на лъжата, сами ще зачеркнем последните си надежди.
Между другото или руски махмурлук
Повод да напиша тези редове ми даде публикацията на един литератор с претенции да се нарича български писател. Прочетох я в столичен всекидневник преди няколко дни. В нея се говори за разказа на съвременния руски писател Владимир Крупин, озаглавен "Балкански махмурлук". За какво всъщност става дума - отговор дава авторът на публикацията:
"Бях стъписан от обстоятелството, че много от мислите му (на Крупин - б.м. Г. К. К.) всъщност бяха мои мисли: "За вас, българите - пише Володя, - ние, руснаците, сме диктатори. А ние между другото ви обичаме, което сме и доказвали."
Обърнете внимание на думите "между другото". Те или са вметнати от слабостта на Володя към езикови паразити, или се таят дълбоко в руското му подсъзнание и сега, в момент на сутришен махмурлук, откровено са изплували в разказа му. Така или иначе в дадения случай те ни интересуват!
И още редове от статията на нашия литератор:
"Крупин елегантно напомня, че преди ние сме били единни по език и по съдба. " (Имах чувството, че когато е писал разказа, на това място се е усмихвал дяволито - бележка на автора на статията за Крупин.)
Има си хас и да не се е усмихвал дяволито, като знае какви негови български колеги ще го четат и ще се умиляват днес. Защото "дяволитото усмихване" и "между другото" говорят твърде красноречиво за неща, забелязани от много бележити наши духовни водачи в предишните векове и години.
Ще си позволя още един цитат от статията:
"Руските хора не могат да приемат странните люшкания на българина между "фили"и "фоби"."
Тук ми се ще да възкликна: брех, тези нещастни руски хора, някога да са се запитвали какво ние не можем да приемем от тях?
А сега нека се върнем назад във времето - към ранната история на българската държава. За това ще ни помогне Г. С. Раковски със своято брошура "Преселението в Русия или руската убийствена политика за българите".
"... Руското царство по времето на княз Светослав (969-976) е започнало да се усилва и да напада открито българите. Този Светослав, когото бяха наели срещу заплащане българите да дойде и да им помогне против Византия и против царя им Петра, Симеоновия син, защото той беше се сродил с византийците и водеше тяхната политика, този руски княз Светослав, щом влезе в България, започна да пленява и граби и пожела даже да я завладее..."
Извинете, но предците на господин Крупин между другото са ни обичали... Да продължим още от същата брошура:
"През 1812 г., когато руските войски бяха минали в България и бяха стигнали до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език, с която подтикваше българите да въстанат против турчина, а, от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекара няколко хиляди души през Дунава!... По това време са изгорени от руснаци Разград, Арбанаси, Свищов, Русе и много други градове и села, чиито развалини и разсипни и до днес личат. Много старци помнят и разказват с кървави сълзи за ония времена."
Но предците на господин Крупин между другото са ни обичали!... Да минем сега към годините след освобождението от турско владичество, когато страната ни е правила първите си свободни крачки към укрепване на своята независимост. За това време големият български държавник Стефан Стамболов отбелязва в дневника си:
"Послушни до вчера на руснаците, ние днес се боим от тях като от огъня и чумата. Горделиви със силата, могъществото, величието и приятелството на Русия, ние днес се боим от това могъщество, бягаме от приятелството, както агнето бяга да се не срещне с вълка. Като разбрахме, че Русия иска да унищожи царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщите ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Русия и нас една страшна дипломатическа война, война между освободителите, днес превърнати в грабители, и освободените, между малкия и слабия Давид и исполина Голиат."
Но предците на господин Крупин между другото пак са ни обичали!
Изкушавам се да цитирам и редове от дневника на проф. Иван Д. Шишманов: "16 февруари 1916
Излязохме (с Вазов - б.м. Г. К. К.) към 7 3/4. Придружих го до ъгъла на ул. "Славянска" и "Раковска".
"Знаеш ли - му казвам по пътя, - че някаква руска ескадра била обстрелвана от наши аероплани и че един руски торпильор се натъкнал на наши мини при Варна и потънал."
"Хак им е! Какво търсят около нашите брегове."
"Ами да те чуят известни хора, които не те признават вече за свой, защото премного се възхищаваш от победите на българското оръжие. Казват прямо, че си станал радославист, стамболовист и пр."
"Ужасни хора. Нима има днес българин, който да желае погрома на България."
Няма да минавам към по-ново и съвсем ново време - него всички го помнят. Помни го и нашият автор, но сигурно тогава с умиление е пял руската песничка:
"Хороша страна Болгария, а Русия лучше всех."
Защото русите ни обичат - между другото.
Както и някои българи обичат страната си - между другото!
Кой е авторът на въпросната статия в столичния всекидневник ли? Името му е толкова невзрачно, че едва ли си струва да бъде споменавано! По-симптоматичен е руският махмурлук.
Министрите обявиха имотите си
СОФИЯ. Няма промяна в имотното ми състояние, практически нищо не съм декларирал, каза министърът на образованието Димитър Димитров вчера. Той обясни, че с 500-6000 лв. е нараснала банковата му сметка. Притежавам апартамент и имот във Видинско, наследство от майка ми, заплатата ми е достатъчно висока, обясни Димитров. "Справям се", лаконично обясни социалният министър Иван Нейков.
Имам апартамент и вила в полите на Витоша, каза министърът на културата Емма Москова. Тя обясни, че допълнителните й доходи са като председател на УС на фонд "13 века България", за което получава 560 лв. годишно.
Доходите ни не са увеличени, заявиха финансист номер 1 Муравей Радев и министър Александър Праматарски. Вчера бе последният срок, до който министри, депутати и членове на ВСС трябваше да декларират имотното си състояние според публичния регистър.
Най-много средства за командировки в страната през първото тримесечие на 2001 е използвал областният управител на Сливен Пеньо Семков, сочи справката за разходите, одобрена от МС вчера. Следват го областните шефове на Добрич Димитър Камбуров с 443 лв. и на Шумен Свежен Богданов - 418 лв. Зам. министърът на земеделието и горите Георги Кирилов е изхарчил 316 лв., вицепремиерът Петър Жотев - 184 лв. Заместничката на Емма Москова Райна Гаврилова е била в командировка само 1 ден.
Музикален преглед
"Един голям музикант", това беше мисълта, която доминираше в съзнанието ми след поредния клавирен концерт на Михаил Славов. Именно музикант, защото това понятие е по-широко от определението пианист. Всъщност Славов притежава всички качества на родения виртуоз и би могъл да добие голяма популярност като изпълнител на ефектни, бляскави творби. Но той избра по-трудния път и посвети концертните си изяви на най-съдържателната музика за пиано. Достатъчно е да си припомним интегралното изпълнение на сонатите на Моцарт и Бетовен, както и на най-ярките творби на Брамс. А сега, в зенита на творческите си сили, Михаил Славов се вглъбява в клавирната музика на Й. С. Бах отново с амбицията да я представи цялостно. През изминалата година той постави началото на този огромен замисъл с проникновено изпълнение на всички френски и английски сюити. Голямото му преклонение пред мъдростта на Баховата музика го отведе до особена висота при изпълнението на двугласните и тригласни инвенции на концерта, състоял се на 22 май в НДК.
Като на един дъх прозвучаха петнадесетте двугласни инвенции, изпълнени с тънки динамични, фразировъчни и щрихови нюанси. Особено ме порази представянето на тригласните инвенции, които възприех като цялостна музикална форма, изградена чрез контрастна образност, сгъстена кулминация, ярък финал. Това беше един нов поглед към творбите, който съхрани и доразкри най-главното - духа на Баховата музика. Асоциациите, породени от тази интерпретация, ни водеха повече към Баховите пасиони, отколкото към звучността на клавесина. Особено силно беше внушението на онези инвенции, които прозвучаха като хорали.
Въпреки че не е от типа ефектни изпълнители, Михаил Славов има своя постоянна възторжена публика както от музиканти, така и от слушатели любители, които ценят стойностната музика. В дълг към неговото изкуство остават културните институции, които са призвани да подкрепят големите таланти. А Михаил Славов безспорно е един от тях.
Мъдростта на имама и на графинята
Винаги, когато мисля за предстоящите избори, за отговорността на всеки избирател или се мъча да си представя как ще изглежда държавата ни след това, в съзнанието ми изплуват два спомена, които искам да споделя. Не за да занимавам хората с личните си изживявания, а защото имат отношение точно към предстоящите избори. Защо точно към предстоящите? Не поставят ли всички избори едни и същи проблеми? Струва ми се - не. Някои от тях са вододелни и предстоящите ще бъдат такива, но това е тема за друг разговор.
Спомен първи
Преди няколко години дирижирах концерт на Истанбулския симфоничен оркестър и по този повод бях 3-4 дни в огромния град. Разбира се, влязох да разгледам знаменитата Синя джамия, като се присламчих към чуждоземна туристическа група, чийто език разбирах. Ролята на чичероне изпълняваше млад имам, който обясняваше особеностите на джамията, на исляма. По едно време един от туристите запита:
- Моля ви, обяснете ни какво е това фундаментализъм?
Имамът се позамисли, след това изнесе триминутна лекция, която така ме впечатли, че я запомних почти дословно.
- Преди всичко трябва да се каже, че фундаментализмът не е само религиозно явление. Във всички области на обществения живот прогресивните сили - тези, които движат обществото напред - са два вида: конструктивни и корективни. Така например религията е коректив на морала, социалистическите идеи са коректив на икономическите взаимоотношения между хората и т.н. Тежкї и горкї на народ, който се опита да постави корективните сили в ролята на конструктивни, на ръководни - получава се фундаментализъм. Пример за това е съветският социализъм, който си беше икономически и идеологически фундаментализъм не по-малко, отколкото религиозния фундаментализъм, бил той християнски (спомнете си инквизицията) или мюсюлмански... Трябва да призная, че за мен обяснението бе съвършено ново, мисля, че то е непознато за цялото наше общество, не съм го чувал и от интелигентни мюсюлмани, които съм разпитвал след това.
Спомен втори
Бе преди около 25 години. С 50 оркестранти от Българското национално радио бяхме цял месец във Венеция, където участвахме в международните курсове за млади диригенти "Vacanze musicali", ръководени от проф. Франко Ферара. По същото време там гостува Лондонският кралски оперен театър, който представи "Смърт във Венеция" от Бенжамин Бритън. След спектакъла имаше коктейл, на който присъствах.
Та на този коктейл се запознах с възрастна достолепна графиня (не помня името й, беше с румънско окончание). С чаша в ръка ние говорихме не само за музика. Графинята се интересуваше от България, критикуваше живота зад желязната завеса, с което ме поставяше в деликатно положение. Аз никога не съм бил член на БКП, но в такава ситуация всеки уважаващ себе си човек би защитил статуквото на своя народ и държава. Това правех и аз, дори малко раздразнен я попитах:
- Как е възможно вие, италианците, да имате все още официална профашистка политическа партия?
- А защо не - отговори ми старата дама. - В демократичното общество фашистите са също толкова необходими, колкото и комунистите. Когато управляващите завият много надясно, комунистите бият камбаната. И обратно - когато завият много наляво, същото правят неофашистите. И в двата случая е полезно, въпрос на политическа зрялост е обществото да не ги допуска до властта, защото тъкмо там те са вредни, дори опасни.
Слушах я с респект. Не защото казваше нещо кой знае колко оригинално, а защото така формулирани, думите й отекваха в ушите ми, несвикнали на такива аргументи.
Разбира се, имамът и графинята говореха за едно и също нещо, макар че бяха разделени от поколения, религии и километри. Но тогава какво ги обединяваше? Струва ми се - мъдростта.
След тези случаи много пъти без да искам съм се улавял, че споря мислено с моите двама отколешни, случайно срещнати събеседници. Първият въпрос, който им задавам в такива "спорове" обикновено е какво би станало, ако нашите преименувани комунисти вземат властта.
- Нима забрави трите им правителства след 10 ноември? - питат ме те. - Забрави ли опашките за хляб и мляко при Луканов, народните бунтове при Жан Виденов?
- Да, ама - упорствам аз - може пък точно от тези неща да са си взели поука, нали така казват?
- Виж какво, моето момче - обажда се младият имам с убедеността на стар ходжа. - Ти като искаш, вярвай, но има неща, които са програмирани в тяхната идеология и в пазарната икономика и затова не е необходимо да си Нострадамус, за да знаеш, че ще се случат. Да си чул някоя от богатите европейски държави да е била управлявана от комунисти или леви социалисти по време, когато е изграждала пазарната си икономика? Няма и да чуеш, защото между левите идеологии и пазарната икономика има принципна несъвместимост. Слушай сега така, както ме слушаше в джамията: колкото една идеология е по-лява, толкова повече неин главен приоритет са интересите на средностатистическия човек, докато за пазарната икономика приоритетни са интересите на можещия човек, на инициативния, на произвеждащия. Ако твоите преименувани комунисти дойдат на власт, те няма как да не работят по направление на този свой главен приоритет. И откъде ще вземат средства за това? Разбира се, от инициативните, от можещите, от произвеждащите, което ще забави реформата. Виж, когато изградите пазарната си икономика и тя покаже своите милион недостатъци, тогава викайте във властта левите партии, за да коригират тези недостатъци, както правят сега напредналите западноевропейски държави. Но да избираш леви управници, когато изграждаш пазарна икономика, си е чиста проба загуба на историческо време, изоставане.
- Чакай, чакай - заяждам се аз, - защо изобщо трябва да строим пазарна икономика, щом тя има милион недостатъци?
- Елементарно, Уотсън! Защото алтернативата е социалистическата икономика, а тя има два милиона недостатъци. Не ги ли видя?
- А какво ще кажеш за китайските комунисти, които сега изграждат пазарно стопанство?
- Не бъркай Европа с Азия, още по-малко с Китай, Япония, Виетнам и т.н. , където народопсихологията и най-вече претенциите на индивида към държавата са принципно различни от европейските. Сега от тази грешка произлизат много нови илюзии, утопии.
Тук се намесва графинята.
- Я не се дърлете! Проблемът сега не е дали вашите преименувани комунисти са се поучили от грешките си. Главното сега е всички вие да сте наясно какво трябва да направят те, за да им повярват народът и светът, че вече са модерна лява партия. Да, да - и светът, защото без него не сте за никъде. Виж, една Русия не може без помощи, та вие ли?
- Нека аз да му обясня - намесва се моят млад теоретик, моят Нострадамус. - Той е вътре в народа си, а оттам по-мъчно се виждат такива проблеми. За да стане БСП модерна лява партия, трябва да станат реалност четири неща:
1. Тя да се откаже от равнопоставеността на трите вида собственост (частна, държавна и кооперативна) и да признае приоритета на частната собственост с всички произлизащи от това последици.
2. Да не е сбор от марксисти и социалдемократи, което я превръща в олтар на посткомунизма. Светът, към който се стремите, отдавна е сложил знак на равенство между фашизма и комунизма, но у вас това все още не е осъзнато масово. Я ми кажи, какво би казал ти, ако в Германия се бе запазила Хитлеровата партия (е, преименувана, разбира се) и бе заявила, че не се отказва от миналото си? Знам отговора ти, но тогава защо искаш Западът да има друго отношение към вашата БСП? Точно затова последното условие, което трябва да стане реалност, е 4. БСП да бъде приета безусловно в Социалистическия интернационал. ........
Трудно се спори с такива събеседници. Тези мои диалого-монолози аз приемам като срещи с други общества, които са имали предимството да се развиват еволюционно и затова в тях личната мъдрост е дълбоко вкоренена в колективната. У нас не е така. Не може за 120 години три пъти да обръщаш обществото си с хастара навън и да очакваш, че то ще е хармонично развито. Българинът е талантлив, той е мъдър, но липсата на еволюционно развитие, на континюитет пречи на соковете на личната му мъдрост да се просмучат в обществения живот. Колко конфликти поражда този феномен на нашата народопсихология, които ние отдаваме на други причини! Ще ни изиграе ли той своята поредна "шега" и на предстоящите избори? Страхувам се... Тук пак чувам гласа на старата графиня:
- И това не е най-важното. Сега главното е какво прави всеки от вас лично по този въпрос!
Мълчанието е злато
Всички българи познават жежкия Ботев въпрос: "Кой си ти и за какво се бориш? Мъж ли си, жена ли си, хермафродит ли си? " Ако той бъде съотнесен към трагикомичната политическа ситуация в момента, нейният главен герой категорично клони към третата от посочените възможности. Не само защото, както сам посочва в "Ел паис", се опитва да бъде хем Симеон, цар на българите, хем Симеон Борисов. А и защото за зла чест на всички нас раздвоението между двете роли ражда неопределеност, плъзгавост и направо комични опити да се избегнат всякакви отговорности, свързани с казването на нещо конкретно.
За около месец височайше мълчание на Негово Величество българите, които в момента се чудят като поданици ли гласуват на тези избори, или като граждани, научиха все пак нещичко за намеренията, политиката, стратегията, веруюто и приоритетите на царя и оглавяваната от него политическа партия. Например че не отговоря за Македония и че има други, които отговарят по тази тема. И че в даден момент, ако потрябва, "ще се каже нещо" - ама като стане въпрос, като се официализира "това" и "другите партии, нали, си кажат думата". В резултат, докато Костов си заряза предизборната кампания и замина за Скопие, бившият и може би бъдещ български цар не си заряза нищо и отиде в Париж да пие българска ракия с принцове и дукове без корони.
Оказа се, че за българските медици, дето са на косъм от либийското бесило, трябва да се мълчи и да се върши работа. Каква работа? Бившият съветник на египетския монарх дотолкова задълба в мълчанието и тайнствеността, че реши да не споделя свършеното и предстоящото дори с българския министър на външните работи. Прочее, нека бъдем спокойни. Мълчи се, значи се работи по въпроса.
Коментарът на царя по въпроса, който се радваше на най-горещ обществен интерес и от който пряко зависеше подкрепата на избирателите - кой ще се включи в неговите листи, за да представлява "новия морал в политиката", бе накратко следният: "Правят се нещата по един интелигентен и коректен начин. Нека не си играем на предсказания, на не знам си какви фантазии и други възможни хипотетични теории. " В резултат, след като листите му бяха регистрирани, царят покани водачите им в двореца си, за ...да се запознае с тях. Когато депутатите му се подреждаха според способности и експертни възможности, него просто го нямаше. Поради което ще се учим на морал от бивши членове на кабинетите на Беров и Виденов, а 800-те дни на коренна промяна на България ще бъдат постигнати чрез експертните възможности на фокусника Астор - с право то наистина си е за фокусник работа.
По други въпроси обаче царят не беше толкова словоохотлив. Отговорът на въпроса "Ако се окаже, че в царските листи има хора на ДС, какво ще направите? ", бе също мълчание, само че пълно - 100%! Реакцията на въпроса ще бъде ли махнат подсъдимият за дело за присвояване Родион Попов от листите бе дословно: "Моля ви се, моля ви се! " Тъй де, нали борбата с корупцията е един от приоритетите, какво сега придиряте и за депутатите. Коментарът на очевидния факт, че Стоян Ганев е основен фактор в падащите проценти на НДС II, се изчерпваше само с "Няма да го коментирам". С право коментарите са стратегически неизгодни, дори и само поради факта, че според индикации от най-вътрешните кръгове на царското движение тъкмо хероят с жълтата папка и "оня списък" ще бъде бъдният министър-председател.
В мъничкото си отронени слова царят звучи като герой от приказките на Луис Керъл, чието поставяне на реалната политическа сцена е смешно и абсурдно. Не е смешно обаче това, което ще се случи на България, ако тази двойствено премълчаваща персона и използващата я за параван група политически играчи с разностранни, но икономически обосновани лични интереси спечели изборите. Това, което ще се случи, е правителство от Беров тип - правителство, за което никой не носи отговорност, в което царската отговорност е еквивалентна на тази на зиц-председателя Фунт, а функциите на Остап Бендер са поверени на Стоян Ганев или някой друг подобен - и което тъкмо поради това може да осребрява своите властови възможности. Това впрочем е логичният резултат от всички хермафродитни ситуации в политиката, от всички откази да бъде поета предварителна отговорност и да се гласува на доверие въз основа на митологично-харизматични представи. Тъкмо за този тип правителство мълчанието на царя, крепящо неговия харизматичен образ, е злато. Злато, което ще се изсипе в личните джобове на бъдещите министри, съветници и подобни. Но политиката не е приказка, там грешките се плащат. И най-скъпо се плащат колективните грешки на избирателите.
Едвин Сугарев*
* Изразеното мнение е лично и не ангажира нито СДС, нито каквато и да е партия или институция.
На детето обич не отказвай
Братя българи, не ни ли додея всекидневно да виждаме по вестникарските страници фотографиите на дрогирани циганета, на невръстни "нощни пеперуди", на "проблемни деца". Да четем информации, за майки убийци и бащи педофили. Изнурихме се да гледаме от телевизионните екрани кахърни клипове, които ни приканват да не отказваме хляб на сирачета и да сравняваме отрочетата си с менталните увреждания на Наполеон, не знам си кой и Айнщайн... Доста притеснително е да ни заливат платени дописки за продадени българчета някъде по света и за издирваните от полицията продавачи. И това е така вече десетилетие. Е, добре де. Само това ли е съдбата на децата ни в България. Само олигофрени и наркомани ли раждаме? Предимно извънбрачен ли е демографският ресурс на страната ни? Не, разбира се. Нека си го признаем, поне днес, на 1 юни - празника на нашите и чуждите деца. Тези, за които понасяме и несгоди, и разочарования. Тези, на които разчитаме. Погледнете ги, та това наистина е бъдещето на България! И ние трябва да го защитим. С разумна любов и родителски разум. Всичко друго е спекулация. На детето обич не отказвай!
Надолу по стъпалата
Емил имаше среща с Оля, но се бавеше - беше му поомръзнала. Вратата се отвори рязко, без почукване: на две крачки застана човек с маска и насочен пистолет. Време за реагиране никакво и само се поизправи и извърна към неканения гостенин, готов да му извика по име, но изстрелът го изпревари. А докато все още се клатушкаше върху бързо омекващите крака - за по-сигурно! - маската пусна още два-три куршума.
Когато не след дълго му просветна, Емил първо видя локвата кръв, в която сякаш на шега бързо потопи пръсти и си каза: "Не е улучил сърцето. Ако избързам, ще живея! " Хвана се за дивана и стана без голямо усилие. Виеше му се свят, ризата, обилно напоена, оливаше. След крачка-две се задъха и подпря на бюрото.
- Знам кой си! Мамка ти... Няма да ми избягаш! - нареждаше, колкото глас му стига. Огледа се за мобифона, пипна се за пистолета - и едното, и другото ги нямаше. - Хм... Само дето е пропуснал, че не забравям и не прощавам.
Кръвта течеше - ни минута за губене. Офисът беше на втория етаж - едно до болка познато стълбище, което все е вземал през две-три стъпала. Това трябва да стори и сега. Прицелен във вратата, той се оттласна от бюрото, политна, в самото политане направи крачка-две и докопа вратата. Задържа, но веднъж открехната, нахлулият вятър я повлече и заедно с него избута в коридора. Така засилен, можеше да стигне до парапета, но левият крак се посурна, запъна и само дето не се просна на цимента. Опипа го: над коляното също кръв. "На кръв е стрелял гадината! " Достраша го да се пусне от бравата. Дали няма и трета рана? Бързият отказ на краката му напомни да внимава с всяка крачка. Лека-полека, като следваше доотварящата се врата, скъси разстоянието на половина - колкото да пресегне. Уж нищо не го боли, а не може! Понаведе се, както става преди скок, и се хвърли по корем. От удара занемя и минута-две стоя без въздух. Мина му през ум: "Нататък е по-леко - все по парапета. " Но болката в корема го режеше и остана да почине.
Бившият му приятел и ортак побесня да делят на половина. Бръмналата муха, че все има да взима, го изкриви в главата. Заедно тръгнаха, вкара го в играта; натика му, дето се вика, милионите в ръцете... Какво повече? Но човешкото гърло, изглежда, мирясва, само когато се напълни с пръст. "Да се измъкна, ей тия стъпала да мина и ще види звезди посред бял ден. " Остана заканително вгледан навън.
Поповдигна се и разтърка гърди - просветна му. Стената до него, която виждаше зелена, се очисти в охра. Погледна охлепаните си пръсти, че нещо взеха да се лъзгат. Избърса ги и си каза: "Няма време! " Повдигна десния крак и опита да го пусне на долното стъпало, но левият отказа да държи тялото, и пак полегна на парапета. Както е по корем, можеше да се пусне, но се плашеше от преобръщане, щом краката не играят и крепят. Постоя, в притиснатите гърди въздухът намаля и охрата по стената отново изби в зелено. Повдигна се, въздухът го освежи. Извъртя се и при леко залюляване кракът докосна стъпалото - още малко и стъпи. Отново се повдигна и пое въздух. Постоя, поуспокои се. При поредния натиск на гърдите се чуха хрипове и пращене, но кой наместо тях да тегли товара? Силно наклоненият парапет лъщеше и се лъзгаше. Нещо си науми: обърса и намести ръце, присурна се - краката увиснаха. Тоя път раната го сряза и изпоти - затвори очи, стисна зъби. Трудно се избута, стъпи и освободи гърдите, които отново и още по-силно го срязаха. Побърза и отмести товара връз корема - болката не намаля и освен в кръв потъна и в пот.
Емил имаше остър ум и бърза ориентация. Не е било да се остави като пате в кълчища. Без грешка ловеше и посоката, и силата на всички ветрове. При сигнал за действие изчезваха съмненията, страхът от неизвестното. Обичаше да си казва: "Животът на всеки е вързан за личната му сила. Преди тя идеше от комсомола, сега - от парата. Не познавам колебанието, с една и съща сила съм тичал нагоре и надолу по стъпалата... Въпросът е да сляза, знам как да се кача!"
Свлече се още две стъпала, площадката остана под краката му. Спря не толкова от безсилие - да поеме въздух. Ах, тоя малко въздух! Емил беше добре сложен: среден на ръст, широк кокал, силни мускули. Де по-добра атестация за трийсет и шестте му години! С него внимаваха и противниците в кариерата, и податливата дамска част. Постоя и като се наведе, преди да стегне мускули, по парапета му се мярнаха стари драсканици. Вгледа се: разкрачолени букви. Опита да ги събере - изскочи неговото име.
- О! - плесна се по челото - Мойта прогимназия, централното стълбище. Да-да... Ето го. Какви работи съм забравил: детството ми... Беше приказка!... Къде ли не, какво ли не!... Спомням си случая: хванахме се на бас мога ли да надраскам името си. Колко му е - надрасках го. Аз всичко мога! После щяха да ме наказват, издали ме. Размина се, но писаното останало... А колко е търкано, полирано... Ум да ти не стигне как някои неща ей тъй остават.
Така се тури животът, че Емил не напусна квартала. Плановете за преселване в най-големия град течаха, но не бързаше: новата среда иска нова нагласа. Тук какво му е - няма само това, което не е пожелал! Знаят го и се съобразяват, всички врати са отворени... Училището пусна кепенци по липса на деца и веднага място за негов офис. Останалите помещения нарочно пустееха. Уреждаше да го купи - имотът си е имот.
Крак ли подлъзна, от поредното завиване на свят ли дойде, но внезапно се олюля и строполи на стъпалата. Не се стресна, не го заболя. Само дето му се видя, че провисеният електрически глобус се разби на хиляди парчета и светлината, гола и силна, тръгна към него с острите си стрели. Затвори очи.
Трудно се повдигна и седна. Посегна към парапета, но дори като опъна ръка, не го достигна с цяла педя. Присурна се съвсем близо и доста опипва и търси с ръка грапавинка да се хване... Опита с повдигане и извъртане - падна. Минутите летяха и да повтаря все същото беше само губивреме. Сети се да опъне крака, или поне само раненият и да се избутва? Намести се. Ръцете, все още силни, го избутаха и краката стигнаха следващото стъпало. Този начин му се видя по-бърз и лесен, дори се укори, дето си е блъскал акъла по парапета. Веднага се намести и започна по-внимателно, като избираше място за краката.
На третото или четвъртото стъпало кракът му се схвана, паникьоса се в мятане и гърчене, а като не издържа на болката, която растеше, се хвърли по гръб. Но кръвта тече и свършва... "Ставай - си каза, - ставай! " И пак стегна ръце и натисна - успя да се повдигне, колкото да забие лакти. Стената отново позеленя... И - какво става! Откъде идат? - цяло стадо бели мишки се юрнаха по нея. Вкочани се, опита да вика - къде ти глас! Омекна, в погледа му падна влажна мрежа, през чието решето вече изскочи портрет в човешки ръст. Извика:
- Левски! Още ли си тука? - разтърси глава. - За пръв път ли го виждам? Патрон на училището ни беше - втрещи се. - Помогни, приятелю! Нали си бил народен човек?
Отново премрежи поглед, притъмня му, единият крак изтърва и падна по гръб. Ръцете също омаляха. Придърпа се и както беше леко настрани, се присви и търколи. Докато се преобръщаше от стъпало на стъпало, повтаряше: "Жив съм! Жив съм... " Когато спря, опита да се повдигне и види има ли още да пада - беше на последното стъпало. До вратата оставаха два метра.
Никакъв избор, освен да пълзи сантиметър по сантиметър? Преобърна се по корем, носът му обърса цимента и пое... Така стигна изметнатото крило на порталната врата.
Започна да се вие, пъха пръсти и катери към бравата. Когато все пак я достигна и натисна, вратата се отвори само донякъде - задра в цимента. Той се изтърва и свлече.
Светлината на уличните лампи, мека и пръсната по подредените из двора есенни дървета, продължи да подскача и цвърчи от листо на листо като врабче. Унесе се... Но се сети, че в тоя двор до сутринта може да не влезе човек! Протегна ръце и шепнешком, задавен от сълзи, назова по имена двете си деца и съпругата:
- Мили мои, къде сте?
Забързаната улица не отговори.
Най-податливи на криминални изяви са момчетата на 13-14 години
- Каква е динамиката на детската престъпност през тази и миналата година?
- Наблюдава се тенденция на устойчивост с леко намаляване на основните показатели, отразяващи равнището на престъпността, извръшвана от деца до 18 г. през последните три години. През м.г. абсолютният брой на разкритите престъпления, извършени от непълнолетни лица, т.е. от 14 до 18 г., е 3924, което е над 6 % относителен дял спрямо общо извършените престъпления в страната. За същия период от малолетни лица, т.е. деца до 14 години, са били извършени 1826 противообществени прояви. Това е близо 3% от общия относителен дял на извършените престъпления. Докато при непълнолетните се забелязва намаляване на броя на извършените престъпления с предишните две години, при малолетните има тенденция на увеличаване, както на броя на извършените деяния, така и на относителния дял спрямо общата престъпност.
- Кои са най-типичните престъпления, извършвани от малолетни и непълнолетни?
- Кражбите на лично имущество са над 80% от всички деяния, извършвани от децата до 18 години. Тази тендеция се запазва в продължение на много години, голям е делът на взломните кражби от домове, магазини, офиси. При малолетните преобладават дежебчийските кражби, а при непълнолетните - грабежите. През м.г. те са 228, което е 11,3 % от всички разкрити грабежи за същия период. Кражбите на моторни превозни средства са 200. Другите видове престъпления, извършвани от малолетни и непълнолетни са с незаначителен брой. Това, разбира се, не успокоява, като става дума за извършени тежки престъпления, които са насочени срещу личността. За разглеждания период от лица до 18-годишна възраст са били извършени 8 убийства, 6 опита за убийства, 6 тежки телесни повреди, 28 изнасилвания и 42 блудства. Тежките престъпления, извършени от деца, са малко на брой, но са сериозни. Те много рядко са предварително замислени, защото това не е присъщо на децата. Те извършват закононарушения главно през светлата част на деня. Най-активни са момчетат на 13-14 години. Доказано е, че децата на криминално проявени са по-податливи към извършване на престъпления. Такива са и тези, които растат в нездрава семейна среда. Те остават встрани от интересите на родителите и много лесно залитат в неправилна посока.
- Какви форми и методи за противодействие на детската престъпност прилагат служителите от сектора?
-Усилията на МВР и Националната полиция са насочени основно в подобряване на превантивната дейност, чиято цел е по-малко деца да стават извършители на противообществени прояви и престъпни посегателства, както и жертви на насилие. Приоритетно се обработват всички сигнали, които са подадени и които касаят децата до 18-годишна възраст.
Засилено е полицейското присъствие около училищата, продължава дейността по прилагане на националната българо-британска програма "Работа на полицията с училищата". В нейните рамки децата се обучават по достъпен за тях начин на модели за поведение или как да реагират в критичин ситуации. Намаляването на престъпните посегателстава извършвани от деца и спрямо тях, е задача, непосилна само за едно ведомство. По тази причина служителите от сепциализираните полицейски звена за работа с малолетни и непълнолетни участват в съвместни инциативи с други държавни институции, неправителствени организации. По тази линия се провеждат образователни семинари по определени теми.
- Съществува ли на практика 24-часовата полицейска закрила, предиведна в Закона за закрила на детето?
-Този закон урежда правата, принципите и мерките за закирла на детето, регламентира взаимоотношенията между институциите, които я осъществяват. На практика полицейска закирла над децата е имало и до приемане на закона, но за първи път тя се регламентира. По своята същност тя е спешна мярка, която се предоставя от полицейските органи. В рамките на 24 часа детето се взима под защита, ако е сатнало обект на престъпление, има опасност за живота и здравето му, изгубило се е, изпаданало е в безпомощно състояние, без надзор е или има опасност да бъде въвлечено в престъпление. В такава ситуация то се отстранява от средата, установяват се обстоятелствата, довели до съответното състояние. Полицията работи съвместно със социалните работници от общинските служби за социално подпомагане за отстраняване на причините и условията представляващи опасност за детето.
- Само децата ли имат право да поискат полицейска закрила за себе си?
- Тя се предоставя по всяко време на денонощието по искане на самото дете, родител, социален работник, представител на полицията, прокуратурата или съда. Застрашените непълнолетни се настаняват в специални помещения към специализирани служби за деца. В случай на необходимост се осигурява и полицейска охрана. Принципите за осъществяване на този вид дейност са уважение на личността и осигуряване на най-добрия интерес на детото. Сигналите могат да се подават на тел. 166, при районния инспектор или в най-близкото районно полицейско управление. След получаването им всички служби, които се занимават с деца, са задължени да реагират на момента и да окажат съдействие.
- Не се ли опасявате, че децата може да злоупотребяват с тревожни позвънявания на горещите телефони?
- Полицаят и социалният работник трябва веднага да изяснят за какво става дума и едва тогава да преценят дали наистина е необходимо осигуряването на закрила на детето. В рамките на едно денонощие полицията, социалните работници и инспекторите от детските педагогически стаи заедно трябва да решат къде да бъде настанено детето в зависимост от конкретния случай.
- Какво представлява българо-британската програма, по която работите, и доказала ли е тя своята ефективност в практиката?
- Тя е много интересна, вече се практикува в някои от градовете в страната.
Този опит показа ефективност и програмата се разпространява на територията на цялата страна. В момента се провежда обучение на колеги от полицията, които ще работят по тази програма. Характерно за програмата е, че в нея не се работи сухо и скучно, не се изнасят лекции, а се залага на интересното и раздвижено поднасяне на материята. Използват се видеоматериали, игри, събедесдване по определени проблеми. В програмата са включени теми като лична безопасност, предотвратяване на злополуки, въздържане от извършване на престъпления, запознаване с историята на полицията и нейните правомощия.
- Приетите от правителството допълнителни мерки за противодействие на престъпността как рефлектираха във вашата работа?
- Те определено засягат дейността в нашия сектор. Имахме участие в кръгла маса по проблемите на децата с представители на Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, Държавната агенция за маладежта и спорта, неправителствени организации. Наши представители бяха и на работен семинар "Закрила на детото и новият век". Набелязали сме превантивни мерки, изгтовяме анализ за дейността на домовете за временно настаняване на непълнолетни и конкретно дейността на полицията с децата на улицата, които скитат, просят, извършват противообществени прояви и многократно попадат в заведенията за временен престой. Имаме съвместна инициатива с фондация "Бъдеще за България", която включва мероприятия по превенция на употребата и разпространението на наркотични вещества сред децата.
Работата ни е свързана с различни институции от цялата страна. Предстои създаването на учебен център в ДНСП, в който ще се обучава специализиран състав за работа с деца до 18-годишна възраст. МВР участва задено с други министрества, в проекта "Подобряване бъдещето на децата в България". Той е финансиран от Световната банка. Очакваме средствата, с които ще подобрим условията в петте дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни в страната, а за софийския се търси вариант за преместване. През домовете годишно минават по около 4000 деца. Те остават там различино време - от 24 часа до 2 месеца, в зависимост от обстоятелствата - докато се издирят родителите или ако проблемът идва от семейството, не бива детето да се връща там.
- Предвижда ли се изграждане на нови домове за временно настаняване?
- Не. Домовете в София, Пловдив, Бургас, Варна и Горна Оряховица са достатъчни, но в тях трябва да се подобрят най-вече битовите условия. Предвижда се във всеки от тях да бъде създадена стая за осъществяване на полицейската закрила, защото според съществуващата нормативна база децата трябва да бъдат настанявани в специализирани помещения. Тяхната охрана трябва да става при определени условия, като винаги се има предвид най-добрият интерес на детето. То не бива да бъде събирано с деца, извършили противообществени прояви и не трябва да има достъп до външни лица, които биха могли да го травмират.
- Все пак не е ли по-добре полицията да хвърля повече усилия в предотвратяването на престпъленията изъвршени от деца?
- Ние се стремим да правим всичко възможно да се ограничи престъпнстта, но тя не може да се премахне изцяло. По-добре е да се предотврати закононарушението, отколоко да се да го оправяме, след като е станало. По взаимна договореност МВР и Министерството на образованието и науката в учебния план на училищата е залегнал т.нар. час на полицая. Той се провежда един път месечно, в повечето случаи от полицаи. Темите се определят в зависимост от интересите на децата, родителите, училищното ръководство. Днешните деца са много информирани, интелигентни и се интересуват от това, което ги забоикаля и се случва всеки ден около тях. Те не търпят да им се поднася нещо, което не ги вълнува. Интересуват се най-вече как да се предпазят и какво трябва да знаят, за да не бъдат въвлечени в престъпление и как да не станат жертви на посегателства и насилие. Подрастващите много се вълнуват от проблемите, свързани с наркоманията и проституцията сред връстниците си. В превантивната работа са включени разговори, беседи, обучителни курсове, издаването на брошури, участие в семинари с представители на неправителствени организации.
- Привлекателна ли е работата ви за млади специалисти?
- Инспекторите в детските педагогически стаи са млади специалисти, интелигентни, имат предварителна нагласа и мотивация за работа с деца.
Най-добрият вариант за всички деца е да растат в нормална семейна среда. Тенденцията е непрекъснато да намалява броят на децата, настанени в различни видове специализирани училища. Практиката показа, че е недостатъчно ефективно да се пращат някъде и да остават изолирани. Подобна обстановка няма положителен ефект и не е в интерес на децата.
Нарисувайте портрет на политик
През март вестник "Демокрация" обяви конкурс за най-сполучлив портрет на политик, без ограничения от коя партия да са "обрисуваните" от читателите личности. Дойде време да обявим носителя на първата награда - обяд или вечеря с някого от лидерите на СДС. Главният редактор Атанас Свиленов и неговите заместници единодушно се спряха на Райна Пеева от столицата - автор на портрета на Иван Костов, озаглавен "Човекът, който ни изведе на пътя към Европа".
Журито поощрява с безплатен абонамент за в. "Демокрация" през 2002 г. Димитър Христов от село Септемврийци (обл. Монтана) за портретите на Ахмед Доган и Лияна Панделиева. Същата награда получава семейство Любомир и Стефка Колеви от София за оригиналното хрумване не само да охаракретизират министър Надежда Михайлова, но и да я нарисуват по снимка. Днес публикуваме последната серия портрети. Моля, отличените да позвънят на телефон 981-29-79 или 988-38-05 за уточняване на подробностите около "връчването" на призовете. На всички участници благодарим!
Човекът, който ни изведе на пътя към Европа
Аналитичната мисъл и отговорността са едни от най-силните качества на Иван Костов. Те го заведоха в САЩ за борда, те му помогнаха да направи програмата за излизането от зърнената криза. Една от големите заслуги на Иван Костов е, че за тридесет дни ни върна достойнството. В незабравимите студени следобеди на 1997 ни даваше своеобразен отчет какво е направено и оптимизъм за предстоящото.
Бавно започнахме да излизаме от тресавището на комунистическото баззаконие. Иван Костов увлече много специалисти. Помогнаха му неговите лични качества на лидер - честност, кураж. Смело превъртя "ръждясалото колело" и пое в нова посока. Като му вярвахме, ние го натоварихме с бремето на огромните очаквания. Не знаехме, че няма социални чудеса. Е, малко му позавидяха. Едни малки човечета поискаха да го окалят. Но това са мъките от раждането на новото.
Всяка постъпка, всяко решение на премиера беше едно стъпало към заветната мечта, датираща още от зората на Възраждането - приобщаването ни към Европа. С това голямо предизвикателство България трябва да се справи сама. Заедно с радостта от приемането започна упорита, неуморна работа. Последваха решенията в Ница за депутатите от България в Европейския парламент, за визите, за НАТО.
