Людмил Ангелов прие с удоволствие да се "разприкаже" на страниците на в. "Демокрация" с читателите и смятайки се отколешен негов приятел... но след концерта на 6 април с оркестъра на БНР и неговия диригент Милен Начев. Разбираемо бе "условието" му. С този концерт (Чайковски, Първи концерт) го свързва сантименът а по изпълнението му на поздравителния "Чайковски &numero; 1" в НДК по случай изборната победа на СДС точно преди 10 години, аплаузите на станалата на крака хилядна публика, френетичните й овации, поделяни между изпълнителя и членовете на присъстващото Първо избрано демократично правителство на Филип Димитров, на Стефан Савов. На другите... Ден след неотзвучалите акламации на изпълнителското му майсторство и чудесния акомпанимент - съучастие на оркестъра на националното радио под безспорната палка на диригента маестро Милен Начев, в домашния уют, в компанията на майка му, бивша оперна певица, говорихме дълго за "нещата от живота" - всъщност за неговия пребогат концертен живот.
Първият ми въпрос беше пределно прозаичен: Каква му се вижда столицата ни след почти двегодишно отсъствие.
- Естествено е да я видя променена. Попроменена в положителния смисъл в доста неща - например по-чиста, по-приветлива. Видях естетично подредени витрини. Но лепнати до тях сергии с безподобен кич. Видях множество хора по улиците с ведри неугнетени лица. Видях стълпотворението от луксозни леки коли и тяхната тротоарна инвазия. Моята скромна милост, която по стечение на обстоятелствата, може би и по силата на съдбата европеизира същността си, все по-трудно приема тази картина с азиатски акценти. (Л. Ангелов вече шеста година живее в Толедо, някогашна столица на Испания, където води клавирната катедра на местната музикална академия.) Но съм оптимист, неименуемо и у нас в съзвучие с видимите промени ще се европеизираме. Иначе... Тази скучновата интродукция в разговора ни бързо подменихме със същината, както се казва - "дойдохме си на думата", а именно темата за конкурсите. С едно копие от изложение на покойната вече проф. Панка Пелишек-Роберт, народен артист и герой на соцтруда, до председателя на Комитета за култура Георги Йорданов (изровено от архива на учителя на Л. Ангелов Константин Станкович) връщам картината на "незабравимото минало" с "грижите" на партията за развитието на изкуствата и техните представители. Четем:
"Уважаеми др. Йорданов,
Обръщам се към Вас, в качеството ми на педагог с дълга практика, дала на Н. Р. България много пианисти, получили международни признания, вече професори у нас и в чужбина. Била съм член на многобройни журита в Париж, Прага, Москва, Болцано, Лайпциг и др. Започвам този предговор поради извършената несправедливост към талантливия млад пианист Людмил Ангелов... Не може предварително да се набелязва и определя кандидата и след това да се прави прослушване, за да се изпълнят съвсем формално някои законни изисквания. (Можеше г-жо Пелишек, висчко можеше в тези години за парткултурните велможи и бездарните им протежета. За тях леят сълзи - "славните години". И по-нанатък: За мене Людмил Ангелов е бъдещият, модерен, блестящ пианист на нашето време. Забележете, не става дума за едно българско явление, а за СВЕТОВНО ИМЕ! Разбира се, с възрастта той ще расте ще узрява но така или иначе той ще се извисява над всички останали. Нали беше справедливо оценен в Италия, Австрия и съвсем наскоро в Унгария."
21.V.1984
София
Людмил Ангелов, с одарението на талантливите, не познава злопаметството. Но близките му, майка му и неговият учител трупаха огорчения и обиди и какво ли не още по пъртината на клавирната слава на своя син и възпитаник.
Под непосредственото емоционално съпреживяно впечатление от интерпретацията му на Чайковски &numero; 1 го запитвам:
- Колко пъти сте "правили" Чайковски и кога сте били най-доволен от интерпретацията си?
- Вече не помня колко пъти съм го изпълнявал. Мисля, че над 50 пъти. Но някак си съдбата ми е свързана с него. Неслучайно последните две мои най-големи награди бяха за неговото изпълнение на конкурса Пиано Мастърс'94 и Пиано Мастърс-тур'97 с оркестъра на Монте Карло, първия път с главния му диригент тогава Лоренц Фостър и втория път с Жан-Бернар Помие - повече известен като пианист и един от лауреатите на същия този конкурс. 1997 година конкурсът беше специално издание, на което бяха поканени всички бивши лауреати за участие в шест града във Франция, където публиката гласуваше за своите фаворити. За финала в Монте Карло се класирахме двама. Концертът бе излъчван директно по Франс 3 (популярната френска телевизия с културна насоченост). Публиката и зрителите от телевизионното предаване бяха журито на този своеобразен конкурс. Зрителите на Франс 3 и публиката със своя глас в залата избраха моя "Чайковски". С подобно вълнение си спомням изпълнението ми на същия концерт под съпровода на държавния оркестър на СССР в далечната 1987 - знайно е, че интерпретацията на музиката на Чайковски под акомпанимента на руски оркестър е едно неповторимо преживяване.
- Когато проф. Люба Енчева - една национална клавирна легенда, лека й пръст, ви чува през 1979 за пръв път, споделя с колегата си Константин Станкович, вашия покоен учител: "Людмил е талантлив като Иво (става дума за номинирания виртуоз пианист на 70-те години Иво Погорелич - хърватин), но и той като него трябва да се обуздава!"
- Всеки е преминал етапа или периода, когато, обладан от желанието да се представи пред публиката със своите "супер" качества, на първо място техническото усъвършенстване, е "преиграл" автора на композицията. И аз съм "закачил" от този период и откровено съм се бунтувал, когато са ми "стягали юздите". Имах голямото щастие да имам за педагог К. Станкович, който знаеше кога и колко да отпусне юздите. Стремя се и до днес да не прекрачвам тънката, почти невидима граница, която отделя правдивата интерпретация от преувеличената. Тези принципи са и водещи в педагогическата ми работа с младите пианисти от майсторските класове, които водя в Испания, Франция и Аржентина.
Стана дума и за изнесения интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания - в Мадрид, Валенсия, Хихон и други, за които най-популярните всекидневници "АВС" и "Ел ПАИС" в цели колони изтъкваха изумителната интерпретация на Шопеновите бисери от Людмил Ангелов. Публикуваха и снимки на тълпите пред касите с надеждата за билет. Снимки с правостоящи. Снимки с насядали до сами рояла на подиума... - От двадесетината ми рецитала през миналата година ще откроя участието ми по специална покана на клавирния фестивал във Валдемоса на Палма де Майорка - в манастира, където е прекарал известно време Шопен. Един от четирите концерта, посветени на творчеството на гениалния поляк, изнесох само аз. Критиката посочи моето участие за събитието на фестивала. Пак през миналата година участвах във фестивала в Рок-Дантерон, Южна Франция, най-престижния фестивал. Мястото наричат Меката на пианистите, защото той е само за титулувани призьори от минали конкурси... Разказът на Людмил Ангелов за концертното му битие е своеобразно преживяване: музиката, приповдигнатото настроение на публиката, аплаузите. Завиждам на далечната публика заради угощението й с неговото изкуство.
Кораби плават в морска градина
БУРГАС. Истинска флотилия от яхти, лодки и кораби е акостирала от вчера в павилионите, където по традиция се провежда изложението на цветята "Флора" в градската морска градина. Естествено малотонажните плавателни съдове са си съвсем истински, а дълбокогазещите кораби са представени чрез умалени свои копия. По-голямата част от лодките и яхтите са представени от техните производители - завода "Пасат" в Царево и бургаската фирма "Синхрон", а умалените копия на тежкотонажните кораби са дело на специалистите от "Бургаски корабостроителници" ЕАД. Художествена галерия "Бояджиев" пък се представя с изключително атрактивни копия на антични и не чак толкова древни галери и шхуни.
Цялата тази армада от вчера "плава" в рамките на третото поредно "Морско изложение", което е единствено по рода си в България. "Целта на това изложение е да се популяризира и стимулира развитието на морските спортове и туризма в региона и страната, да се привлече общественото внимание към настоящето и бъдещето на маломерното корабостроене, оборудване на катери и яхти, да се създадат активни контакти между фирмите и организациите в морския бранш. " Това заяви при откриването на проявата председателят на Бургаската морска асоциация Венелин Тодоров. Морската асоциация е основен инициатор на проявата, която с участието тази година на гръцки представители вече е и международна.
Легенди на шоубизнеса
Когато за първи път чува джаз на плоча, Джанго остава изумен. Запознава се със саксофониста Андре Екиан, с цигуларя Стефан Грапели и с поета Жан Кокто, които, като го чуват как свири, му предлагат участие в записи. Но и тук джаз все още не чуваме.
През декември 1932 в Париж се основава легендарният Хот Клуб де Франс, в който след време се образува прочутият квинтет с Джанго и Грапели. Първата им съвместна плоча прави сензация сред джазовите критици във Франция и Англия. Но на концерт в Нанси съставът е приет почти хладно, а присъстващите американски звезди Луис Армстронг и Колман Хокинс реагират различно. Докато Сачмо въобще не е впечатлен от музиката на квинтета, то Бин (Хокинс) е особено ентусиазиран.
На концерта в зала "Плейел" през 1935 участието на Хокинс осигурява успеха на квинтета. Групата получава всеобщо признание и се отдава на трескава записна дейност за фирмата "Дека". Джанго обаче е засегнат много от наименованието "Стефан Грапели и неговият хот 4". Цигуларят и китаристът често влизат в пререкания, но за щастие музиката им не страда от това. От друга страна, Грапели успява да цивилизова Джанго в доста отношения. Научава го да се подписва, защото е неграмотен, какви дрехи да облече за даден случай, да се бръсне и да не носи различни чорапи. Квинтетът често записва с гостуващи американци, като тромпетиста Бил Колман, тромбониста Дики Уелс и други. Появяват се и първите композиции на Джанго, макар че той никога не се научава да пише и чете ноти. Успешни турнета в Скандинавия и Англия към края на 30-те години утвърждават европейската репутация на квинтета и през април 1940 те записват с някои от музикантите на гостуващия в Париж Дюк Елингтън.
Моряците ни са проявили геройство при инцидента с танкер "Места"
Потвърждавам, че действията на капитана на танкер "Места" Вълкан Симеонов са били професионални и точни. Трагедията, разиграла се на взривилия се кораб на 7 май на рейда в румънското пристанище Констанца, смъртта на фитера Гаро Кисторян и безследно изчезналия Диян Колев, е жестока както за техните семейства и колеги, така и за цялото ръководство на параходството, заяви вчера директорът на БМФ к. д. п. Румен Георгиев. На борда на кораба сега се намират 9 офицери и един моторист, уточни той. Петимата останали на борда на "Места" след инцидента - боцманът Димитър Кандилов, двама моряци и двама рулеви, са насочили влекачите и се включили в спасителната операция. Взривът е станал в централния пети танк на плавателния съд, цялата палуба е разрушена, от левия борд виси огромно парче ламарина, но причината за трагедията все още не мога да уточня, каза шефът на параходството. Разследване по случая ще проведат комисии от БМФ, Морската администрация и окръжната прокуратура - Варна, заради смъртния случай. Ще обезщетим близките на загиналия моряк Гаро Кисторян с $ 30 000.
Пострадалите при взрива моряци бяха прегледани вчера от медицински специалисти. На обгорените Банко Банков и Любомир Гъбев ще се окаже помощ в Клиниката по изгаряния, а на Димитър Димитров, който е с изкълчено рамо - от травматолог.
$ 1,5 милиона поиска Румъния за участието на екипите си в гасенето на "Места", но параходство БМФ ще оспорва, защото намесата в потушаването на огъня от страна на българските катери е чувствителна. Танкерът е застрахован за $ 3,6 млн. към БУЛСТРАД. Не мога да коментирам на този етап каква ще бъде съдбата на танкера. Това зависи от препоръките на специалистите от Лойд регистър, под чието наблюдение е 27-годишният съд. Ремонтът вероятно ще струва между 4 и 5 милиона долара, каза кап. Румен Георгиев.
На светофара
Острастени от политиката, вперили очи в трудното си битие, често подминаваме не, а направо не виждаме какво става край нас. Не забелязваме небето, освен ако от него не се излива порой. Почти не усещаме вятъра, освен ако не чупи изсъхнали клони и не ни замеря с найлонови торби, които накрая закичва по дърветата. Гледаме се озлобено, намръщено, враждебно. А животът, колкото и да е труден за мнозина от нас, тече като пълноводна река, в която има и любов, и усмивки, има ритъм, динамика.
Спрете на светофара. Докато се сменят червено, жълто и зелено, наблюдавайте живота край вас. Забавен е, нали? Едни се целуват, друг се е замислил, трети работи. Зелено, жълто, червено. Ритъм. Динамика. На светофара човек усеща колко пълноводна е реката на живота.
Надежда Михайлова кани Симеон II заради Либия
СОФИЯ. Външният министър Надежда Михайлова смята да покани Симеон II, за да обединят усилията си в търсене на решение по случая с българските медици в Либия, съобщи вчера дипломат &numero; 1 у нас. Чух неговото изявление, че той се е ангажирал с търсенето на решение по случая с българските медици,и възнамерявам след завръщането му да го поканя, за да разбере какво е направеното и ако можем, да обединим усилията, заяви министър Михайлова. В момента Симеон Втори е на европейска обиколка.
Непротивоезикоругателствувайте
От справочниците за съвременния български книжовен език можете да прочетете, че тъй наречените шушкави съгласни ж, ч и ш в него са винаги меки. Това значи, че при писане на думи, които ги съдържат, след техните букви не трябва да се появяват нито буквите ю, нито я, нито комбинацията ьо, а само у, а, о, защото това би означавало да се достигне до прекалено омекчаване при изговора на думите, които ги съдържат. А това до голяма степен ще се отличава от онзи изговор, който днес определяме като книжовен.
Тази препоръка важи и за правописа на чуждите имена, които са възприети в езика ни. Дори може да се каже, че преди всичко техният правопис се има предвид при утвърждаването на правилото за използването на конкретните букви, защото инак днес никъде няма да видите изписано името Шюмен, а съвсем последователно Шумен. По същата причина ще срещнете и само Чумерна, а не и Чюмерна.
При чуждите имена според действащото правило положението не е по-различно. Така според тях в името на писателя Жул Верн например след ж трябва да се пише у, а не ю. По същия начин трябва да се постъпи и с името на литературния герой Жулиен Сорел. Същото правило важи и за името на сегашния австрийски канцлер Волфганг Шусел, в което след ш трябва да се пише у, а не ю, или на композитора Арнолд Шонберг, където след ш е нужно да се появи о, а не ьо.
Днес в писмената практика настъпи доста голямо разколебаване при прилагането на описаното правило. И докато при записването на думите, битуващи в езика ни, смущения няма и те продължават да се записват точно според правилата, при писането на чуждите имена вече се допускат отклонения. Възможно е при определено име да се достигне до последователно нарушаване на правилото, възможно е при друго писмената практика да е шарена, като допуска и едното, и другото решение.
Причините за разколебаването при прилагането на правилото са твърде различни. От една страна, влияе тенденцията да останем колкото е възможно по-близо до чуждия изговор. От друга, съзнава се, че съществува опасност при неговото прилагане да се отдалечим съществено от смисъла на използваното чуждо име.
Заради това все по-често ще видите споменатото име Жюлиен изписано с ю, а Шьонберг ще видите написано само по един начин - с ьо, докато Шусел, ще срещнете изписано и по този начин, и като Щюсел. Тази масова употреба, целяща по-голямо приближаване до чуждия изговор и дори до чуждия начин на писане, не може да не бъде уважена, а това означава, че тя трябва да се прилага също въз основа на някакво правило.
Посочените примери сочат, че, очевидно, препоръките за правописа на чуждите имена се нуждаят от уточняване. Всъщност то вече беше направено в подготвения нов академичен правописен речник, който предстои да излезе в следващите месеци, за да се достигне и до единни правила, и до изговор, близък до изговора на името в езика, от който то е заето.
С други думи, това означава, че ограничението за неизползването на ю, я, или пък ьо след ж, ч, ш при писането на чуждите имена отпада и вече няма да се разглежда като грешка при изписването на Шьонберг, Шюсел, Жюлиен. В тези случаи е допустимо както използването на комбинациите жу, жа, жо, чу, ча, чо, шу, ша, шо, така и жю, жя, жьо, чю, чя, чьо, както и шю, шя, шьо. Особеното в случая е, че веднъж утвърдено за писане по един начин, при чуждото име не бива да се допускат повече колебания.
Ние в ХХI век
Честно казано, не разбирам от музика. Падам си по някоя банда, ама съвсем лаишки. Не ме трогва нито чалгата, нито латиното, нито техното. Равнодушен съм към "Лимп бискит". Такъв бях и през 1989, когато Васко Георгиев, бъдещата Кръпка, създава своята "Подуене блус-бенд". Момчето свиреше на хармоника и пееше по митингите, вдигаше двата пръста и хората му вярваха. Едва ли всички тези хора разбираха много от музика, но и те като мен му вярваха, защото той е заразителен изпълнител. Много песни написа Васко, много от тях се запяха, други се позабравиха. Много вода изтече оттогава, много народ избрахме, други също забравихме. Но идеята остана, а като един от символите на идеята си остана Кръпката. Той не отиде на нечия друга естрада, не запя други песни заради благати хонорари. Не се продаде, прочее. Е, успя за дванадесет години да се ожени, да има челяд, да построи къща. И сега, пред тези най-важни избори в най-новата история на България, Васко Кръпката пак ще пее. Ще пее и ще скърби за вечния си приятел Гошо Минчев, с когото бяха неразделни и във вярата, и в песента.
- Васко, вече дванадесет години неизменно си на предизборните кампании на СДС. Не се ли умори? Не се ли изчерпа оптимизмът ти? Какво ново можеш да поднесеш на ненамаляващата ти публика?
- Не, не съм се уморил и все още съм оптимист и за бъдещето, и за настоящето. И за хората, и за себе си. Защото между митингите или предизборните кампании моята тема е същата, каквато е на естрадите. Пътувайки из България, аз не преставам да говоря за онова, което и мен ме вълнува, и това, което вълнува слушателите ми. Спират ме и ме питат: Абе, Кръпка, за какво ходихме по митинги? Какво става бе, докъде се докарахме и т.н. А в подтекста им проблясва неизменното - защо сега не падат пържолите от небето? Грубо казано... но е така.
- А ти какво отговаряш на подобни въпроси?
- Какво да им отговарям, като съм засипан от още въпроси и молби за "сътрудничество". Виж кво, Кръпка, на първия ред бях на митингите, нека да идем с тебе при кмета, за да ми уреди там една работа, която той не ще да уреди! Не са малко питанията от тоя чешит. Срещам стари приятели преди време в провинцията и им казвам: Честито! За визите имам предвид. Отсреща ме гледат ококорено и ми отговарят, аре бе, за к'во са ми тия визи? Изобщо апатията на българина започва да става пословична в една посока. Дай сега да отричаме абсолютно всичко. Тотално. Аз обаче като човек със собствено мнение, а не с такова, наизустено от жълтите вестници, ми се налага да го изразявам постоянно, не само по време на концерти или митинги. А моето мнение е известно, че ние сме длъжни да помагаме на държавата си, а не тутакси да търчим и да търсим дивиденти от политическото си свободомислие, ако разбира се сме го имали.
- И това ти изказване е доста свободомислено.
- А какво да е?
- Може би всички свързваме свободния ти дух с външния ти вид, който никак не отговаря на държавническото ти отношение към проблемите на държавата.
- Доста пъти съм се замислял върху следния фразеологизъм: Кат'ми пееш, Кръпке ле, кой ли ми те слуша? И не само за мен важи това в настоящия момент. Явно, че в България сънародниците ни предпочитат да изпият десет бири, вместо да си купят книга. В България вече не обичат да дават пари за книги, но са щури по вестниците. Абе, той има два лева, с единия си купува хляб и бира, с другия си купува два вестника, които, вместо да го стимулират да иде и да изкара някъде още два лева, имат за задача да убият всякакъв ентусиазъм у и без това безработния българин. За мен това е една от най-големите пречки за просперитета на страната. Аз като отговорник по повдигане на духа съм съсипан, защото онова, което аз и мойте колеги се стремим да постигнем с една песен, клип и цял концерт, то тутакси се обезсмисля с някакъв нескопосен "материал", който има за цел да унищожи и унижи България и българина като човек. Защото ние сме много податливи на този тип внушения, от които произтичат съжденията: Виж тоя как се нагуши! Виж го началника как се нагуши! И манипулаторските издания успяха да подхванат много от нас в тази посока и да ни обезсърчат с цел да затрият най-ценното у нас. Порива за свобода и за свършена работа. Не е важно вече кой им плаща на вестниците, или на Симеон Борисов. Това, пак повтарям, не е важно. За мен са важни историческите реалности, на които искам да обърна внимание и в творчеството си. А оттам и хората да ги забележат и разберат. Не трябва да ни интересува кой какво е казал, кой какво ни е обещал, кой какво някога щял да направи. А онази историческа реалност, че много нещо се свърши и много плюсове се направиха в битието, на което нашият инертен съвременник просто не иска да обърне внимание. Той си говори за Божков, Бакърджиев, за кой ли не в оная ария на клеветата, без да си даде сметка, че срещу Рем Вяхирев не може да застане някоя мекица като мен, душа камбана, а някой твърдак като Бакърджиев, за да можем да получим нужния ни газ. И го получихме. Това е историческа реалност, а също, че има газ и в заводите, и газопроводите, и в газостанциите. Това, което мен ме интересува. Не ме интересува мене царят ченге ли е, или обикновен... как да се изразя сега... обикновен
- Бизнесмен... - Добре де, бизнесмен. Мен ме интересува историческата реалност, че за единадесет години той не направи нито една вярна стъпка, с която да влезе в историята на България. Нещо да ми кажеш като противоаргумент? Ако се върнем от първите митинги, когато портретът му беше неизменно над главите на хората, то самият Симеон II не направи нищо самостоятелно, за да се отблагодари на този народ, че се е сетил за него. С какво иска да остане в най-новата ни история, която се изживяваше пред очите ни? Нека си спомним за Бате Гошо примерно (Минчев, б.р. ), който ще остане в тези събития исторически със своите песни, Бог да го прости. А Симеон? Появява се от време на време... Изчезва. Най-ербапската му и забележителна постъпка в този период е онази, когато разпродаде ордените на дядо си. Да, с този акт може да остане в историята като цар, който не цени историческата памет на династията си. Де да знам!
- Е, има кой да отразява царското гайле!
- Прав си. Но пак историческа реалност е, че опашки в България се срещат вече само пред офисите за... мобифони. И това го казвам от позицията на 48-те лева пенсия на майка ми. От позицията на това, че мой приятел, лекар в "Пирогов", взима пари назаем, за да си плати парното... Имаш ли още нещо да ме питаш за историческите реалности и недоверието българско? Но явно на нас ни трябва доста сериозно време, за да разберем кой е добрият и кой лошият. А нещо свикнахме с пошлото кино, където лошите са повече от добрите. И ние им съчувстваме.
- Хубави думи! Някои ще ти повярват, но други ще повярват на една драматична красавица, която твърдеше неотдавна, че на студентските протести през 1997 година се давали по 10 марки. Много ще ти завидят, че сега ти и твои колеги музиканти ще взимате добри хонорари по предизборните естради на СДС. А още повече ще те оплюят и ще те заклеймят, че си си построил прилична къща някъде около София.
- Ей, страшно много им бръкнах в очите с тая моя къща.
- Българинът на къща и на красива жена завижда.
- Карай да върви! Сега идват избори и започва тази вече до болка позната тема: мангизи, къщи, любовници, гаджета. Но и много ни вярват, че ние почваме от идеята, за която пеем и свирим, а после получаваме пари от това, защото това ни е работата. Бизнесът, както е модерно да се говори. Когато създадох "Подуене блус-бенд", аз създадох бандата, да направим една блус-пътечка, да не се чувстваме и да не бъдем повече роби, да се преборим с разните тъпи комисии, да разчупим нещата. И най-накрая се замислихме за хонорарите. Това продължавам да го отстоявам вече единадесет години заедно с моята група. На първо място за мен е била синята идея. Така е и с демокрацията и най-вече с носителя на демокрацията в България - СДС. Та като дойдат избори, някой започва да пише глупости и да подстрекава някои продажни наши колеги... Сега Ирина... Флорин, беше написала в "24 часа", че тя пътувала по концерти, че никой не й плащал, че тя си плащала и бензина. Аз никога не съм я виждал на концерт на СДС. Откровено. Защо в тези вестници не питат за моето мнение? А? Искат да насъскат хората да не вярват на тези музиканти и творци, които отстояват демократичната си идея. Абе, цялата идея на продажната преса е: "Всички дружно срещу СДС! ". Страхотен лозунг, нали!
- Може ли в ХХI век да се мисли така? Това не е ли страшно ретроградно, комунистическо и античовешко! Антибългарско!
- Правителството си свърши прекрасно работата през тези четири години. Костов беше железен. Но като във всяка демокрация мандатите изтичат, идват избори. А изборите за съжаление се решават точно от тези т.нар. колебаещи се люде. Твърдият електорат на СДС е ясен, твърдият електорат на комунистите е повече от сто години ясен. Но колебаещите се трябва да разберат, че страхът не е спасение. Те трябва да надживеят своя страх, защото ако продължават да се колебаят за кого да гласуват на тези избори и да слушат лъжливите песни на презморските сирени, неминуемо ще има връщане назад, което и те ще понесат. И то ще бъде не с 4, а с 40 години. Това е жалкото!
- Виновни ли са творците, интелигенцията?
- Иван Костов покани няколко "интелектуалци" на прием, те му забиха нож в гърба. Милена се "разочаровала" от СДС и веднага я отразиха. А Кирчо Маричков и "Щурците" имаха страхотно турне в САЩ, само вие писахте за него! Е? Но когато същият Маричков попадна в катастрофа, всички вестници гракнаха. Е? БНТ излъчи клип на Гошо Минчев едва след смъртта му. Кой е виновен?
- Новости в творчеството?
- Нов албум, казва се "Нощни пеперуди", но не тези от Околовръстното, а онези, които умират заради светлината и свободата. А иначе на всички бодрост, свежест и... умната! Влизаме в ХХI век.
Обикновен цинизъм
В предизборната глъчка се откроиха гласовете на най-различни имиджмейкъри, гримьори и перукери. Преди да демонстрират уменията си обаче, те сложиха на сергиите своята философия. Чрез нея те се опитват да изградят собствения си образ на професионалисти. А червената нишка в този техен градеж е налагащият се възглед, че истинският майстор може да прескача от една партия в друга като пул в табла. Тази апология на наемничеството, украсена уж с англосаксонски прагматизъм, не е случайна. Тя е част от посткомунистическия цинизъм, който се насажда чрез писанията и поведението на БСП под знака на някаква модернизация.
Възгледът за "надпартийния" имиджмейкър цели най-вече да дезориентира избирателя, да се обезсмислят знаците по пътя му към изборната урна. Упоритото ровене на БСП в тази насока се дължи на един дълбок неин комплекс - осъзнаване на собствената непривлекателност. Тромавите й флиртове с младите, неизживяната й още злоба към възторга на първите сини митинги недвусмислено доказват това. Тези настроения са особено типични за младите социалисти. Естествено е да ги потиска спареният дъх откъм соцмитингите, естествено е да са изживели болезнено своята изолация през зимата на 1997. И тогава те решават да възстановят вътрешното си равновесие чрез цинизъм. А татковците им представят всичко това като необремененост от догмите на миналото, като белег на съвременното младежко мислене. Съкровената цел на тази тактика е младите хора да бъдат заразени с безразличие, да се откажат от правото си на избор, за да надделеят с гласовете си червените старчески кохорти. Дотук стига борческото въображение на столетницата. А изборът на Лияна Панделиева за лице на тази партия е израз на пълно творческо безсилие в битката й за човешки души. Идейната скокливост на чаровната Панделиева, освен че доказва цинизма, за който вече стана дума, говори и за вдетиняването на БСП. Привличането на въпросната дама напомня кражба на трофей в махленска игра на индианци. Само че "трофеят" не носи очакванат зрялост и като че ли е прихванал от САЩ само безпричинните усмивки.
Впрочем нравствените принципи на БСП проличаха най-добре по време на шофьорските протести пред Народното събрание. Спомняте ли си злорадата усмивка на Първанов в същия този ден? Едва ли и специалист по предизборна тактика като Жак Сегела би могъл да я изличи от съзнанието на хората.
Образът на Конрад Аденауер
Тази книга е опит за портрет на Конрад Аденауер, направен от трима автори от три различни националности. Три различни погледа, за да се покаже образът на политика, държавника и европееца, с един приносен предговор от Хелмут Кол.
Роден в семейство на съдебен чиновник през 1876, сам завършил право, Аденауер е възпитан на трудолюбие, скромност, пестеливост и набожност. Върху тези основи ще изгражда с годините своята личност и характер, които го извеждат до първи човек в политическия живот на Германия.
Политическата си кариера започва като кмет на Кьолн по време на Ваймарската република. На този пост преживява Първата световна война, поражението и разрухата, инфлацията, войнишките бунтове, революциите, като работи неуморно, за да нормализира живота на града. Годините от 1934 до 1945 преживява като вътрешен емигрант, преследван от националсоциалистите заради открито демократичните му разбирания. След Втората световна война, довела Германия до тотална катастрофа, той отново е кмет на Кьолн. През 1949 е издигнат за първи канцлер на ФРГ и министър на външните работи, а от 1950 е избран за председател на Християндемократичния съюз на ФРГ. По това време Германия е окупирана на изток от съветската армия, а на запад от съюзническите войски. Изискват се много сили и търпение, много мъдрост и непрекъснат труд, за да бъде изведена държавата от катастрофата. Заедно с щаб от съмишленици Аденауер прави всичко възможно, за да въведе най-напред ред. После да извади страната от разрухата и моралната криза, като дава възможност на народа да размисли и да преоцени миналото и последиците от него, а после да го поведе към едно ново разбиране за политическите реалности в света. Постига социален мир в страната, като търси социална справедливост, основана на взаимопомощ и солидарност. Обезщетява пострадалите от нацизма. Провежда парична, административна и политическа реформа при изявена съпротива на слепите за бъдещето. Бори се срещу закриването на индустриалните предприятия, каквото изискват съюзниците, и успява да отмени тези ограничения, с което запазва работни места. Постепенно индустрията се съживява. Участва в плана Макмилан за създаване на Европейска зона за свободна търговия. Посредством социална пазарна икономика се опитва да осигури икономически растеж, който постепенно ще изведе Германия напред като едно икономическо чудо. Участва в изграждането на Християндемократичния съюз, който определя моралните норми, необходими за момента, и създава консенсус между гражданите за основните ценности, около които да се обединят. Дипломатично урежда еврейския въпрос, като сам потърсва контакти с израелската държава и осигурява изплащането на 3,500 милиона немски марки обезщетение. Спасява Германия от национална ограниченост и я свързва с принципите на свободните нации на Западна Европа. Преодолява огромни препятствия в усилието да изведе Германия от изолацията и да подобри името й. Стъпка по стъпка изгражда образа на една нова демократична страна, която се присъединява към демократичните процеси на света. Регулира политическите взаимоотношения със СССР, без да може да преодолее огресивния му натиск за доминация в Европа. През 1955 ГДР е превърната в суверенна държава, с което се отдалечава обединението на двете Германии. Издигнатата през 1961 стена отдалечава още повече това обединение. Но Аденауер успява да запази Западен Берлин в демократичната зона, с което открива път за едно бъдещо обединение.
Европа от неговата младост след Втората световна война е загубила своето величие и сила както политически, така и морално. Трябва да се изгради нова Европа, мирна и съзидателна, и той включва всичките си сили за изпълнението на тази задача. Европа на демократичните държави е целта, към която върви неотклонно до края на живота си, и той използва всички предимства на високия си пост и личното си обаяние и престиж, за да утвърждава високите цели. През 1953 възвръща суверенитета на Германия. Подписаният на 3 октомври 1954 ревизиран Брюкселски пакт разрешава Германия да се въоръжава сама. В условията на студена война със СССР Германия е поканена да влезе в НАТО. Аденауер поддържа всички проекти, към които Европа се насочва с оглед на едно бъдещо обединение. Най-напред задълбочава отношенията на Германия с Франция. Сполучливо решава спорния въпрос за Саарските земи чрез референдум, който връща тези земи на Германия. Като канцлер и външен министър полага огромни усилия, за да увеличи приятелите на Германия. Заедно със съмишленици като Робер Шуман, Пиер Мендес Франс, Йозеф Щраус, по-късно, след 1963, маршал Де Гол и Уинстън Чърчил, при благоразположението на САЩ участва в полагане основите на една бъдеща обединена Европа. Участието в Европейската зона за свободна търговия повишава значението на страната, която постепенно се издига до една от водещите сили на Европа. Стъпка по стъпка Германия се присъединява към демократичните процеси на света. Образован, с подчертан вкус към хубавите книги, хубавите картини и музика, хубавите вина и разговори, той спечелва много лични приятели сред политиците за приятели и на страната си. Сдържан, разумен, точен, без сантименталности, когато е нужно хитър, работохолик, упорит в начинанията си и последователен при изпълнението им, той прави като политик и личност всичко възможно, за да може възстановена Германия да бъде приета като една от първите равноправни демократични сили както в НАТО, така и в Европейския съюз.
Очакваме акредитация по САПАРД до 30 юни
СОФИЯ. От 15 май до 30 юни се очаква еврокомисарят по земеделието Франц Фишлер да подпише акредитацията на фонд "Земеделие" като агенция по САПАРД, стана ясно на проведения вчера в Пловдив семинар за програмата на ЕС, организиран от БТПП. Над 80 фирми от България, Германия, Гърция, Турция, Югославия, Македония и Албания се очаква да участват на "Икономическия форум за развитие инфраструктурата на Балканите", който ще се проведе на 30 и 31 май в столичния хотел "Шератон". За организирания от БТПП форум се очаква у нас да дойде и главният координатор на Пакта за стабилност Бодо Хомбах. През октомври пък палатата замисля бизнессрещи на представители на IT бранша от България и Румъния в Нюрнберг и Франкфурт.
Пазарували сме повече през април
СОФИЯ. Продажбите на дребно през първите три месеца на годината са за 1911 млн. лв. Това е увеличение с 2,2 на сто, 2,5 на сто от които за храни, напитки и тютюневи изделия, а 2 на сто - за нехранителни стоки, съобщи НСИ вчера. Спрямо миналия месец има нарастване с 18,3 %, идващо от всички наблюдавани сектори и дейности в отрасъла.
Значително е увеличението и в търговията на едро - 19,8 на сто, показват още данните. През четвъртия месец НСИ отбелязва и отрицателна инфлация от 0,2 на сто.
Петър Стоянов слага днес първия електронен подпис
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов ще положи днес първия електронен подпис на официалната церемония при откриването на конференцията "Бизнесът в Интернет" в столичния хотел "Шератон". По време на двудневния форум Юрген Диерикс, директор "Маркетинг и комуникации" на сертификационната агенция на Еврокомисията "Глобал сайн", ще представи предлаганите от фирмата възможности за защита на предаваната по електронен път информация. Управителят на "Датамакс" Георги Маринов пък ще говори за предлаганата от фирмата телефонна система за информация и плащания. Новите си продукти ще представят и останалите големи IT фирми, работещи у нас.
Писмо на броя
От дълго време чета по вестниците и слушам по радиото и телевизията политици и синдикалисти да убеждават колко е беден народът ни, как е докаран до мизерия. Не мога да повярвам, като гледам как хубаво са облечени хората, особено младежите. Кафенетата, барчетата, дискотеките са пълни. По тротоарите не може да се върви от паркирани автомобили. По паркингите и по улиците е пълно с коли, главно западни марки. Като гледам околностите на Варна и като виждам какви вили, хотелчета, хотели и дворци има, не мога да повярвам, че сме бедни.
Голяма част от хората в градовете притежават апартаменти, къщи, вили, коли. Около всеки град има жилищен фонд за още един град. Това е капитал. Преселилите се в градовете имат къщи и имоти на село. Тогава за каква бедност говорим? Земята ни пустее на село, а говорим за безработица. Вместо да хленчим, трябва да бъдем изобретателни и да използваме този капитал. Учудвам се, когато безработни карат западни коли и се оплакват. Вместо това можем да проявим инициатива и да се справим сами с трудностите. Нека оправдаем тиражираната всеки ден теза колко сме умни и работливи. Никой няма да дойде да ни оправи положението. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" - да не го забравяме.
Портрет на левия интелектуалец като пес
Нямам предвид "левия интелектуалец", неизменен гласоподавател на БСП, социалиста-неокомунист, а онзи, който тръби за политическа независимост, придържайки се към клишето, че във времена на хаос интелектуалецът бил призван да защитава реда, а във времена на ред - да приветства хаоса. Но тъй като съществува или ред, или хаос, той трябва да се изявява и в двата случая като откровен противник на управляващите - и в случая на СДС. Имам предвид интелектуалеца, който смята, че изобщо към упражняващите властта би следвало да се отнасяме по подобие на "независимите" медии: да виждаме/произвеждаме винаги лошото и да отбягваме доброто - защото, пак според вестниците, някои научни изследвания напоследък били открили, че добрата вест скъсявала живота за разлика от лошата. Изобщо според тази разпространена версия интелектуалецът, пазач на обществените интереси срещу държавните, постоянно трябва да ръмжи като пес, когато властта попадне в полезрението и обонянието му или съгледа нейната студена, но и привличаща Луна.
В спорното и безгранично понятие интелектуалец у нас обикновено шумно се напъхват хората на езика: хуманитари, писатели, дори артисти и шоумени, а хората на числата: физици, математици, изобщо природниците, най-често биват дискриминирани. Но всъщност във всеки един от нас живее човекът на езика и човекът на числата, интелектуалецът хуманитар и интелектуалецът природник.
Поради случайната и условна връзка между думата и нейното значение човекът на езика има свободата да открива навсякъде манипулациите на властта, да издига Волгин не само като блестящ журналист, но и като значим писател, да роптае срещу събарянето на мавзолея, всъщност открил пред погледа ни едно широко зелено пространство и да събира подписи срещу застрояването на градинката до Руската църква тъкмо защото зелените площи до нея щели да пострадат. Човекът на езика може да бъде против/за зелените площи, както е ту за НАТО, ту против нея - един вид НАТО е само зелената морава пред сградите на руските интереси. човекът на езика може да праща или да бъде пращан за зелен хайвер. За човека на езика (определящ се като ляв или поне независим политически) Слави Трифонов съвсем не стои в жанра на чалгата, когато пее против Костов или НАТО - сякаш в този случай нейният ритъм придобива някакъв друг математически, числов порядък. Човекът на езика ще каже, че БНР е обществена медиа, докато бюджетните числа говорят, че тя е държавна и затова на първо място би трябвало да поддържа държавния интерес като изразител на обществения - например да говори повече за евроатлантическата интеграция, отколкото за дезинтеграцията на Руската църква от прилежащите й зелени площи.
Всъщност интересът определя смисъла и пак той подбира и играе с числата - проблемът е, че някои от тях не могат да се пренебрегват. Не може например да се обори простата геометрия, че днес България се намира много по-близо до Европа в сравнение с последните петдесет години и че жизненият стандарт на средния българин през 2001 е забележимо по-висок от този преди три-четири години. Мечтата ми е нашият интелектуалец (от бояджията до художника и от началната учителка до професора) да бъде по-малко емоционален, манипулиран или манипулативен човек на езика и повече човек на реалните числа, защото възпитанието на интелектуалеца започва както от елементарния език, така и от елементарната математика. С числата на корупцията и престъпността винаги може да се играе, изобщо те са твърде гъвкави за езикова интерпретация, но например числата на грамадния дълг и демографската криза са безпощадно точни и принадлежат на елементарната математика, която всеки е осъден да уважава.
Или все пак някои леви интелектуалци просто не споделят пред нас истинските числа, на които залагат в политическото си тото? Не таят ли те надежда в някакви неясни по своя произход капитали, нахлуващи в мечтаната народно-царска република, чиято царска мъгла царствено ще обгърне тяхното разпределение? Така че когато говорим за левия интелектуалец като за чистосърдечен пес, възпитан за ролята си на обществен пазач, не трябва да забравяме и вродените му хищнически инстинкти. Този пес все пак лае за себе си, за своя кокал.
През окото на телевизора
Напоследък медийният вой срещу писателя и и.д. председател на НСРТ Александър Томов нарасна чудовищно. Възбудиха се духовете от двете му есета за "новите варвари". Извисеното нравствено слово срещу паразитите и анархистите, разрушаващи духовния ни живот и проповядващи неверие, разруха, смут, попадна право в целта. Изведнъж блесна посоката на една започнала преди доста време битка: стана безпощадно ясно какво са целели противниците за назначаването на Иван Бориславов като ръководител на БНР. Александър Томов, Димитър Коруджиев, Иван Бориславов, Александър Бръзицов са все хора, които олицетворяват едно разбиране за развитието на обществото ни, за градивното следване на брутално прекъснатите от комунистите хуманистични традиции. Затова срещу тях са кохортите от псевдоинтелектуалци, прехранващи се от безвремието. Мразят ги подражателите на преходни, оварваряващи изкуството течения, мразят ги "строителите" на абсурдни инсталации, мразят ги всевъзможните "медийни факири", опитващи се да омагьосат публиката с безпардонността и цинизма си. Тези лилипути на словото и звука обаче чудесно се вписват в плановете на велможите, тръгнали на поход срещу демократичната държавност. Те се плашат най-вече от ерудираните, от личностите със сериозно послание, с мисия, които не участват в икономически и политически игрички, не се превиват пред шантажите. Затова и целият апарат от корумпирани слуги незабавно влиза в действие. Планът е прост: пазителите на демокрацията трябва да бъдат "резилени" с всички възможни средства, трябва да се въздейства върху психиката им, да бъдат принудени да се пречупят. Искрено се възхищавам пред стоицизма на Александър Томов, който - въпреки че преди година загуби прекрасния си син Роман - остана на поста си и продължи да воюва за нов морал, за изграждане на здравословна медийна и обществена среда. Който и да беше избран за шеф на радиото, познатите ни срамни сценки пак щяха да се състоят, защото комисарите и подлогите им се целят високо - към главите на непокорните, на неподкупните. Знам, че за Томов, Коруджиев, Бориславов тежките изпитания не са свършили, че дяволските козни са безкрайни, но знам и че обичащите ги и вярващите в тях няма да ги оставят. Така е: лютата битка за медиите всъщност е война за бъдещето на България.
Преработват договорите за ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3
СОФИЯ. НЕК ще преговаря за промени в проектодоговорите с Ей И Ес и "Ентерджи" за ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, реши кабинетът вчера, приемайки доклад на работната група, оглавявана от вицепремиера Петър Жотев. Кабинетът одобри и писма за политическа подкрепа на проектите и упълномощи Жотев да ги подпише. ЕйИЕс ще построи и експлоатира два 335-мегаватови блока в "Марица-изток 1", а смесено дружество между "Ентерджи" и НЕК ще рехабилитира и експлоатира четири 210-мегаватови блока в "Марица-изток 3". Инвестициите по двата проекта са за общо 1,4 млрд. долара. Кабинетът не е посочил срок за преработване на договорите, но инвеститорите настояха това да стане до края на май.
Основните препоръки са да се намали цената, по която НЕК ще изкупува тока от централите, и да се намалят и преработят клаузите за форсмажорни обстоятелства, за които НЕК ще носи отговорност и може да плаща неустойки в бъдеще. Форсмажорните обстоятелства са свръзани с политически, специален и обикновен риск.
Идеята е да се застрахова възможно най-голям процент от политическия риск в щатската Ексимбанк и възможно най-голяма сума от отпуснатите кредити. Разходите ще бъдат включени в цената на тока. НЕК пък може да застрахова търговския риск за своя сметка.
Проектодоговорите предвиждат 17,5 % норма на възвръщаемост на собствените средства, които влагат инвеститорите. В предишния вариант американските компании настоявали за много по-голям процент.
Междувременно вчера американският посленик Ричард Майлс разговаря с премиера Иван Костов за двата проекта преди заседанието на правителството. Рачирад Майлс съобщи, че другата седмица у нас ще пристигне президентът на американската компания "Бехтел", която се спрягаше като един от кандидатите за строежа на "Горна Арда".
Пътуване до края на комунизма
Нека не се сърдят изчезналите поети на възпявания утрешен ден, рискуваме да засегнем и някои носталгии, но обемистият труд на Ян Зaбрана (1931-1984) още от първите си страници налага срамната истина, че няма никаква разлика между кафявото и червеното; те се вместват в един и същ идиотизъм, радват се на едно и също самодоволно безсрамие. В тази тухла от 1100 страници няма никакъв компромис, от тях лъха само черна погнуса, чувство за безсилие и за непоносим хаос... ... Когато през една августовска нощ братските танкове нахлуват в първата комунистическа страна "с човешко лице" (единственото нещо, което комунистите не притежават още, както се казваше тогава по пражките кръчми, и последното, което биха могли да си присвоят), те само затвърждават у Зћбрана "убедеността му в най-лошото". След това идва трагичната постъпка на Ян Палах, който се подпали публично в знак на протест срещу съветските окупатори; постъпка, която предизвика у Зћбрана втора психическа травма. Защото историята на неговите родители никога няма да свърши; тя ще се преповтаря с други действащи лица, може би в друг мащаб, но през целия му живот... ... Ще бъде ли "комунизмът" една от тези "непреводими" международни думи, чието значение се променя според геополитическите, историческите и социо-културните критерии?
Шест години след падането на Берлинската стена никак не е препоръчително в Западна Европа да се позоваваш на антикомунизма. Призракът на комунизма загуби част от своята сила: казват ни, че поражданите от него кошмари принадлежали на едно окончателно приключило минало. Стига се дотам да се ръкопляска едва ли не на оцелелите от комунистическото корабокрушение, които - предимно според левицата на Запада - щели да преградят пътя на разните десни ултранационалисти или пък да послужат за начало на нова социална солидарност в контекста на второстепенни диви либерализми, присадени върху останките на старите икономически и интелектуални структури в бившите комунистически страни... Ян ЗAБРАНА
- Това е мръснишка игра - да се преструваме, че сме свободни, когато сме само кучета на синджир, които лаят след други кучета на синджир. Да спорим с тях (...) значи да ги признаем.
- Вниманието ми, интересът ми останаха там, на бойното поле на 50-те години, където всичко е живо, макар и унищожено; където никога не приех победата им, където никога не признах поражението си. За мен мирът не е възможен. Не и след това, което знам. Никога!
- Две "мъдрости", много тачени през 1968, които ме вбесяваха всеки път, когато ги чувах. 1. Направихме грешки... Това множестввено число включваше всички - тези, които бяха в затвора, тези, които се люлееха на бесилките, дори и те били направили грешки... И този евфемизъм "грешки" се отнасяше за екзекуции, убийства, терор, оскотяване на цяла една страна, унищожаване и корумпиране на цели поколения... Ето какво наричат те "грешки"... И 2. Да, излъгахме се, но по-добре беше да се излъжем, отколкото да не опитаме нищо... Цели курсове студенти некомунисти, изгонени от университета хиляди работници висшисти, строящи Моста на Интелигенцията военна служба с различно времетраене според социалната принадлежност, стотици пенсионери, изгонени от Прага и сомоубиващи се, дискриминация на децата, на които се забраняваше да учат, всички тези заточавани, преследвани, ликвидирани хора заради анонимни доносници, всички тези зачеркнати от списъците на работещия персонал, от жилищата, от гражданските регистри, всички те бяха обвинявани в някаква метафизична вина, защото са стояли настрана, защото не са участвали... - Първо правило на човека, живеещ при комунизма: не им казвай никога истината, не им казвай никога какво мислиш наистина... Привидно това е невъзможно, перверзно, чудовищно да действаш по този начин... Привидно... Но това е само някакво условие за живот в един извратен и чудовищен режим.
- Тези бележки не са дневник, а диагноза. Моята.
- Събудих се посред нощ, потънал в пот - на сън си дадох сметка, че не зная в коя година е роден Ленин. А някой можеше да ме попита.
Размисли от Маргарит Жеков
ПРОТЕСТНАТА ПОДПИСКА И ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ
Законът, и то нравственият закон Божи, а не протестната подписка е мерило за справедливост, защото протестна подписка могат да съберат и законопрестъпниците.
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИНАЧЕ
След като и сега българският политически и обществен живот се свежда и в прекия, и в преносния смисъл пак само до съперничество между "Левски" и ЦСКА, футболният съюз и до днес не може да има друг председател освен Тодор-Живковия зет, който без съмнение познава най-добре обстановката.
ТОЧНАТА ДИАГНОЗА
Сред видните личности, починали през последните години, писателят Тончо Жечев бе човек, при чиято кончина за пръв път от дълго време насам съобщиха причината за смъртта - сърдечна недостатъчност.
Това съобщение ми напомни за болестта на днешното време. Сегашното ни общество умира от нравствена недостатъчност, макар че подобно на някои болни от рак в напреднал стадий не усеща никаква болка.
С "протестния вот" ще се самонакажем
Преди години познати разказваха една смешна истинска история. Синът им ходел на детска градина. Един ден бащата пропуснал да плати таксата за месеца, след като оставил сутринта детето (както обикновено правел) и отишъл в касата следобед при вземането. Момчето било с него и много се изненадало, когато разбрало, че той плаща за престоя му в детската градина. "Как, възмутило се детето, не стига, че им ям, не стига, че им спя, ами ти им и плащаш!"
Спомних си за тази весела случка по повод някои последни анализи на социолозите, според които "царската формация" натрупвала големите си проценти, като обирала "протестния вот" на хората. По този начин те искали да "накажат" политиците, които не оправдали техните очаквания. Ако само бегло погледнем към последните четири години ще се окаже, че някои избиратели биха искали да "накажат" управляващите за финансовата стабилизация на страната, за активно работещия парламент, за изключително адекватната, авторитетна и премерена външна политика, довела до отпадането на визите, започването на преговорите с ЕС и реалната перспектива догодина да получим покана за НАТО.
Разбира се, че има проблеми и те са свързани с безработицата и работните заплати. Но с тези заплати "се наказахме" сами заради избора ни четиридесет години да обвързваме икономиката на страната си със съветската. Сега имало корупция, но къде няма и в коя европейска страна не се борят с нея? Ще им дадем да се разберат, казват поклонниците на господин Симеон Борисов Кобургготски, визирайки политиците като цяло и тяхното съсловие. И точно в момента, когато сме на път да се сдобием най-сетне с професионалисти и в тази област, сме готови да оставим всичко в ръцете на аморфна група лаици (казват, че царските хора спешно правели списъци на известни актьори и модели !?) с неясна програма. Защото в крайна сметка от нашия избор ще зависи как ще изглеждат те - управляващите, еманацията на народната воля. Как си представяте например парламент с председател актьора Коста Цонев? Ами като театро, как иначе?!
Като че ли българинът често се отчуждава от държавата - за него тя е нещо различно, далечно, чуждо. Някакви хора ни управляват, ние им плащаме данъци, те ни хранят и охраняват, "дават" ни жилища, работа и образование, както беше отбелязала абсурда наскоро в интервю за "Демокрация" писателката Рада Москова. Как да си обясним пък нелепата солидарност между возещите се в превозните средства на градския транспорт, когато перфорирани билети съмишленически се оставят или дават на следващия пътник?! Типично по "андрешковски". Пак ги излъгахме, ласкаят се пасажерите. Но кого излъгахме - контрольорите или градския транспорт? Нали парите от билетите трябва да отидат за нови трамваи и рейсове, за ремонт на старите и по-добри условия за пътуване? Значи кого излъгахме? Излиза себе си!
Цар Симеон II е честен и морален, той ще ни оправи, смятат едновременно и сред много образованине, и сред най-слабо грамотните българи. Обединява ги вярата в "месията", мита, суеверието. Казват, че стоящите пред офиса на царското движение се познавали... от нощните опашки миналата година пред храма "Св. Александър Невски", докато чакали да пипнат чудодейната икона на Света Богородица! Но господин Симеон Борисов няма да стане премиер, колкото това и да е мечтата на почитателите му. Просто той няма нито ресурс, нито желание за изпълнителна дейност. А и тя носи негативи, особено когато има свръхочаквания, както е в случая (за 800 дни да се преодолеят безработицата, корупцията, престъпността, да потекат мед и мляко!).
Надали ще стане и депутат (нали вече подписа, че няма нищо общо с двете партии носителки на движението му). Тогава кой ще ни управлява? Вероятно няма да е Весела Драганова, която трябва скоро да стане майка (иначе звучи добре - начело на държавата триединството Бог-Цар-Отечество, олицетворено от Симеон II и Мадоната с Младенеца, излязла в отпуск по майчинство!). Господин Сакскобургготски на този етап вероятно ще остане настрана и ако движението му получи достатъчно гласове, защо да не се опита да промени конституцията и да се кандидатира за президент? И при успех, при нестабилността в обществото, която се очертава, да се искат по-големи правомощия за държавния глава. БСП може би ще го подкрепи, пък и нашенецът нерядко е показвал в такива случаи, че си пада по твърдата ръка! Оттам крачката до монархията е съвсем малка!
И все пак социолозите отчитат, че българите си дават сметка за съдбовността на предстоящите избори. Дано! Дано всички реално преценят без емоции кои партии и политици какво ни предлагат или не ни предлагат и какво може да постигнат. Не заради тях, а заради нас всички, заради страната и бъдещето на децата ни. Защото изборът сега е между неясните легенди и сантименти и реалния, предвидим, цивилизован и образован, модерен път на България към Европа и света.
Светослав Лучников втори в софийската листа
СОФИЯ. Светослав Лучников ще бъде втори след Иван Костов в синята листа на 24 столичен избирателен район, реши СДС - София. Номинациите на трите столични района вчера бяха внесени в НИС. Областните съвети на СДС Пловдив, Плевен, Бургас и Враца номинираха кандидатите си за сините листи. В Пловдив най-много гласове получиха областният лидер Йордан Бакалов (той бе председател на Комисията по национална сигурност в 38-то НС), Васил Клявков, д-р Емил Кабаиванов и Матоди Андреев.
Изявени личности, неангажирани партийно, влизат в плевенската листа - освен световната шампионка по троен скок Тереза Маринова, която спира тв рекламата си за соковете "Куин" заради кампанията, са предложени адвокат Георг Спартански, колегата му юрист и директор на "Радио +" Христин Стрижлев, частният предприемач Тодор Еленков. Във Враца са номинирани бившите депутати Красимир Каменов и Виктория Василева и областният управител Данаил Иванов, а в Бургас - председателите на областното ръководство на СДС Васил Камберов и на градското Стоян Жечев.
Страданията на младия W.
В култовия роман "Параграф 22" на Хелър има такъв епизод: персонажите се забавляват, карайки няколко римски проститутки да кажат "чичо"; младите дами възмутено отказват. Обидна ли е тази дума и защо?
По времето на Тошовия зрял социализъм ни деляха на граждани и селяни, на работници и интелигенция, на прогресивни и не чак; мъчителният преход донесе много чудесии и една от тях е появата на мутиращи гласове, които драпат да създадат нова - според тях - разделителна линия: млади срещу стари. Тук има нещо по-дълбоко от опит за оригиналничене и по-плитко от идейна позиция.
Едно от съвременните петлета, което гръмко кукурига че старите трябва да бъдат избесени или в краен случай пратени в концлагери (цитат), е господин Петър Волгин-джуниър. Да, Петър Волгин-младши, защото господин Петър Волгин-старши още си е жив и - дай Боже! - здрав. И май коренът на страданията на младия Волгин се крие точно тук. Който е работил в радиото преди десетина-двайсет години, навярно още си спомня страстния любител на твърдото гориво Петър Волгин-баща. Непризнатият поет, обичащ вечер да се присламчва към чужди маси по заведения, за да рецитира свои творби. Малкият Петър рядко е виждал баща си, а и срещите не са бивали особено приятни. Още тогава в съзнанието на Волгин-джуниър е настъпила тайнствена ментална реакция. Като начин на самозащита ликът на неудачния баща се е трасформирал в образа на злия ненужен старец и така е възникнала тезата, че възрастните са вредни. Волгин-син обича да ковлади другите, че в мисленето им бълбука смес от болшевишко-фашистки начин на мислене (открийте бързо трите разлики между фашизъм и болшевизъм и сте почерпени!), забравяйки, че той самият често се афишира като поклонник на Хитлер и неговите концлагери. Какво да се прави, склерозата ходи и по младшите. Затова се случва да забравят азбучната истина, че възрастта е духовна категория, не физическа. Според дядо Фройд проектирането на себе си върху другите е банално като прозявка. Какво чудно тогава, че Волгин-младши пискливо ковлади писателя Томов в хомосексуализъм? Волгин-джуниър не подозира колко дълбоко се саморазголва, когато твърди, че за всеки нормален хетеросексуален мъж вагината е символ на удоволствие. Грешка! Знайно е, че никога символът не е в състояние да достави удоволствие някому освен в случаите, когато компенсативно е заместител на реален сексуален акт. Но тогава и удоволствието е въображаемо. А за това в учебника по психопатология си има диагноза. Да отминем и без коментар изключително примитивното схващане да се гледа на жената предимно като на полов орган, предназначен да доставя удоволствие на мъжа.
Явно Волгин-син не е в състояние да преглътне и най-малкия упрек в банално мислене, в семпло и уравновесено поведение. С други думи, както той го схваща - в старешковщина. На каквато и възраст да е, Волгин ще продължава да крещи, че всички около него са глупци, дъртаци и гейове, само той читав. Така по закона на психическата компенсация Волгин-младши опитва да заглуши гласовете на ситно мигащия глупчо, на нежния гей и на беловласото старче, едновременно обитаващи душата му. Която никак не е загадъчна, макар и славянска.
Когато стане дума за душа, по принципа на контраста се сещам за още един радетел на това схващане. Мартин Карбовски. На него също някой адски му пречи. И този някой, както се сещате, пак са дъртите. Тях милостивият Карбовски обаче не ще да ги трепе. Само ще им забрани да се мяркат пред очите му, да имат някакви идеи за минало, настояще, бъдеще, да носят еди-какви си дрешки и да вършат онуй, което той върши. Като стане дърт, на Карбовски няма кой друг, ще му пречат тогавашните млади, но сега той за това не се сеща. С трепет очаквам скоро да се появи величественият "Карбовски Законник", по него и след хиляда години всички чинно ще живеят щастливи и ухилени идиотски. Само дано час по-скоро на господина му премине абстиненцията, че да ни осведоми на каква възраст повелява да сме стари. Да не стават грешки. Карбовски е ларж пич и печено копеле, все ще благоволи да отпусне поне шест-пет годинки отгоре на мама и тате. Ако не ги мрази до несвяст заради някой детски шамар, де.
Безпардонното хулиганство поради липса на духовно измерение е явление съвсем бездарно и донякъде безвредно, при условие че си остава в нечия глава. Стане ли мода, тоест - житейско поведение, лошо. Най-вече за хулиганите. Агресията им идва в повече, обръща се срещу тях и ги наранява. Засекат ли се някъде две хулиганчета, като нищо ще си обелят носовете.
А здравеопазването - платено!
Съдия Таня Райковска е предложена за повишение отдавна
СОФИЯ. Съдия Таня Райковска - председател на Фирмено отделение в Софийския градски съд, е предложена за повишение отдавна, още през април 2000, когато председател на Върховния касационен съд (ВКС) бе Румен Янков. Съдийката отказа да запише в регистъра на съда националното движение "Симеон II". Г-н Янков, който е конституционен съдия, не бе намерен за коментар. По този начин остават хипотетични намеците в някои медии, че сегашният председател на ВКС Иван Григоров е повишил съдийката недобросъвестно.
"Учудена съм от продължаващите недоброжелателни публикации за мен", каза вчера пред репортер на "Демокрация" г-жа Райковска.
Триото "Дикси Чикс" с 3 кънтринагради
ЛОС АНЖЕЛОС. Женското трио "Дикси Чикс" и Лий Ан Уомак си тръгнаха с по три награди на церемонията по раздаването на годишните отличия на Академията за кънтримузика.
"Дикси Чикс" бяха обявени за изпълнители на годината, за трети пореден път станаха група на годината, а видеоклипът към песента им "Goodbye Earl" бе избран за клип на годината. "I Hope You Dance" в изпълнение на Лий Ан Уомак и "Санс ъв дъ Дезърт" бе отличена за песен на годината и най-добър сингъл. Същата песен бе обявена и за музикално събитие на годината.
Барбра Мандрел получи приза за цялостно творчество "Пайъниър".
"How Do You Like Me Now?! " на Тоби Кийт бе избран за албум на годината, а самият певец стана изпълнител на годината. За трета поредна година Фейт Хил бе отличена от Академията за кънтримузика като най-добра изпълнителка, а "Брукс енд Дън" спечелиха наградата за дует.
Финален двубой за кандидат-премиерите гласи Нова ТВ
Предизборен диспут по двойки предвижда в програмата си Нова телевизия, обяви на пресконференция вчера (достатъчно късно, за да не го изкопират другите медии) директорът на Новини и актуални предавания Иван Гарелов. Предаването "Финално броене" с водещ Николай Дойнов ще кани най-върлите политически противници, а в студиото ще присъстват като гости подкрепящи ги съпартийци и журналисти, които също ще могат да им задават въпроси. Ще канят само на преките лидери на партии и формации, тв времето на опонентите ще е строго регламентирано.
Нова телевизия няма да сваля от ефира си никакви предавания в предизборния период. След излъчваните в четвъртък политически двубои в петък по "Студио Нова" ще текат коментари за представянето на лидерите до най-малки подробности, включително облеклото и прическите им. Ще спре да се излъчва единствено "На четири очи", тъй като водещата Цветанка Ризова ще бъде прекалено заета с другото предаване, посветено на вота, наречено "Пътят към изборите". Всеки понеделник от 22,15 Ризова ще кани представители както на парламенатрно представените досега партии, така и на новосформирани движения и коалиции като НД Симеон II и ВМРО - Гергьовден. Те ще дискутират по петте предложени от медията теми - социална политика, аграрни реформи, престъпност, структурни промени и външна политика.
Тарифите за платените репортажи, интервюта и обръщения са достъпни за всички политически сили, предстои да сключим договори с партиите, заявиха от ръководството на телевизията, без да конкретизират цените. Както в деня на изборите, така и преди това - на 25 май и на 15 юни, Нова телевизия ще излъчва социологическите проучвания и резултати от народния вот на МВМD. Иван Гарелов призна, че лично за него ще е трудно да се бори срещу собствения си модел в БНТ, но се надява екипите на Нова телевизия да са по-ефектни. Като водеща в Сутрешния блок на 17 юни до Милен Цветков ще застане Цветанка Ризова, а Миа Сантова ще партнира на Гарелов в Изборното шоу от 18,00 часа в НДК. Дългогодишното лице на "Панорама" се зарече в същата нощ, когато приключи политическото шоу, да заведе колегите си на ресторант.
Християнски календар
Днес църквата чества паметта на българските първоучители и просветители светите равноапостоли братята Кирил и Методий. Като прославя великото им дело, тя засвидетелства дълбоката си признателност. Със създаването на славянската писменост те поставят начало на християнската книжнина и литература на роден език, както и начало на духовната ни култура. Чрез своето епохално дело светите братя запалват светлината на просвещението и разпръскват мрака на невежеството. Благодарение на тях и учениците им и българите успяват да достигнат до истината и извадени от мрака на незнанието, тръгват към светлината на богопознанието, тъй като солунските братя не са само творци на славянската писменост, но и първите проповедници на Христовата вяра сред славянските народи.
Трябва да се отбележи фактът, че светите братя отдават целия си живот на Христовото благовестие, приемайки монашеството, превръщайки се в подвижници, мъченици и чудотворци в Божието име. Още приживе благодарение на изключителните си качества, високопросветеността си и светия си живот спечелват заслужено призвание дори и от страна на враговете си. Едва ли има българин, който да не знае това и да не познава житията им.
Сведения за почитането на Кирил и Методий като светци датират още от десети век, когато паметта им се чества поотделно в дните на смъртта им - за Св. Кирил на 14 февруари, а за Св. Методий на 6 април. През дванадесети век от сборника на московския Успенски събор, паметник на старобългарската писменост от онова време, се разбира, че 11 май е установен за честване на двамата братя заедно. Причината е апостолското им дело, което ги обединява в едно и ги прави равни по достойнство. До нашествието на татарите и турците в православните страни това е денят, отреден за тяхна почит. След нашествието този ден изпада в забрава. Честването е възстановено през 1863 по случай хилядагодишнината от моравската мисия на светителите.
Делото на светите братя е велико. Без него не би имало българска нация и държава. То озари и просвети с Христовата истина българите. На него дължим съществуването и културата си. Празнувайки днешния ден, ние изпълняваме заръката, дадена ни от Св. ап. Павел: "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие."
Христо Христов оглави контрола върху застраховането и хазарта
СОФИЯ. Бившият председател на Комисията по бюджет и финанси в 38-ото народно събрание Христо Христов става директор на Агенцията за контрол върху застраховането и хазарта. Той заема поста на мястото на Димитър Димитров. Христов бе първият шеф на дирекцията за застрахователен надзор, но по-късно отиде в парламента като депутат.
Кабинетът избра и нов състав на Комисията за ценни книжа и фондовите борси. Неин председател става Любомир Велков. Той е бил главен счетоводител в БНБ и в различни министерства, работил е в ДЗИ и е преподавал в икономическия институт "Карл Маркс".
Членове на комисията са Светослав Масларов, Наталия Кумпикова, Димана Ранкова, Камен Горанов, Маргарита Александрова и Валентин Недев.
Цигари за 250 000 долара задържаха митничарите на бургаското пристанище
БУРГАС. Опит за контрабанден внос на 38 340 стека цигари "Регал" осуетиха митчарите от пристанищния комплекс. Те били укрити в контейнер, който трябвало да бъде експортиран в африканска държава на Средиземно море. По документи контейнерът за износ идвал от държава в Азия и съдържал спортни обувки. Оказало се, че под горния пласт маратонки са укрити скъпите папироси. Те били в общо 38 кашона. Митнически инспектори обясниха, че в случая контрабандистите са използвали метода тапа. Стойността на задържаната пратка надхвърляла 250 000 долара. Това било най-крупното митническо нарушение, осуетено през тази година, на пристанището. Митничарите отказаха информация за фирмата износител и за точната дестинация на товара, за да не се пречи на работата на следствието, което вече се е заело с разследването на случая.
Тепърва специална експертиза ще уточнява произхода на цигарите, допълниха криминалисти. Те едва ли са произведени в Англия, където цигарите са най-скъпи в Европейския съюз. При залавянето на подобни пратки през предходни години обикновено се оказвало, че папиросите са произведени или в Кипър, или на кораби в териториалните му води.
Цитирайте ни на воля
Конкурсът на "Демокрация" под наслов "Нарисувайте портрет на политик" предизвика колегиална завист. Един вестник (синоним на денонощие) несправедливо ни обвини в плагиатство - те били първите. Имат много здраве! Подобни поощряващи читателското творчество конкурси има, откакто съществува периодичен печат. Но само ние се сетихме да стимулираме хората, които ни четат и ни пишат, с необикновена награда - обяд или вечеря със син политик. За целта редакцията ни влезе в контакт с пресцентъра на "Раковски" 134 и поиска съгласието да обяви подобен приз. Направихме го едва след като получихме потвърждение, че един от лидерите на СДС е готов да се срещне с наш читател.
Същият вестник препечата от "Демокрация" откъс от възторжено описание на министър Надежда Михайлова - дело на наша симпатизантка, участничка в конкурса. На някого може и да не му е приятно, но хората действително много харесват българския дипломат &numero; 1. Често пъти пликовете съдържат патетични слова по неин адрес, обаче те със сигурност са искрени. Затова публикуваме подобни писма, без да се смущаваме от приповдигнатия им тон.
Тия дни ще отпечатаме още "портрети" на политици, а до средата на месеца, както обещахме, ще определим победителя.
Червен кмет измами съгражданите си с 400 000 лева
ВРАЦА. Фирмата "Сименс" няма да достави рентген за врачанската болница, съобщи вчера синият депутат от 38-ото НС д-р Красимир Каменов. Бившият парламентарист разговарял лично с официалното представителство на концерна в България, откъдето му съобщили, че апаратът не е платен.
Скандалът с рентгена гръмна в средата на април, когато финансова ревизия, възложена от министър Муравей Радев, установи, че от бюджета на врачанската община са източени 400 000 лв. за покупка на апаратурата, но парите вместо на фирмата производител, били преведени в личната сметка на отец Костадин Трифонов Гаврилов от Плевен. Притиснат от фактите, кметът Румен Стоманярски заяви, че въпреки всичко нещата с рентгена са наред и на 7 май той ще бъде в болницата. Вече бил командирован човек, който да се обучи от специалисти в завода производител как да борави с новата техника. На 7 май естествено в лечебното заведение не пристигна никакъв апарат, но градоначалникът най-невъзмутимо обяви на пресконференция, че рентгенът бил на границата и трябва само да бъде освободен оттам. От концерна категорично опровергават и това твърдение на Румен Стоманярски. Нещо повече, от "Сименс" казват, че никакъв специалист не е командирован в Германия за обучение. Материалите от ревизията, които уличават Стоманярски в злоупотреба на 400 000 лв. бюджетни пари, вече са предадени на главния прокурор и са внесени в окръжната прокуратура.
Четвъртият феномен
Еуфорията от тройния феномен - нова година, ново столетие, нов милениум - тъй замая света, че, поглеж, Европа и Америка са изпуснали четвъртия феномен.
Когато идвате в София, госпожи и господа евроатлантици, вие се срещате с висшите ни ръководители. Но едва ли забелязвате някои дребни подробности. Например, че министър-председателят управлява от "Дондуков" 1, а президентът властва от "Дондуков" 2. И хич не се питайте кой ли е тоя велик българин. Той е руският княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Императорски комисар в България след Освобождението, създал по руски тертип войската, централното и местното управление.
А гостувате ли на председателя на Народното събрание, преди да влезете през централния вход, забелязвате конния монумент на руския император Александър II. Великолепна пластика на италианския скулптор Арнолдо Цоки. Да не сте и посмели дори да питате къде в столицата има паметник на хан Аспарух, основателя на тукашна България! (Нельзя, може да се получи дипломатически гаф.).
Ако посетите вечно усмихнатия кмет, той ще ви покаже и прочутата крипта в храма "Св. Александър Невски" (пак руснак!). А защо катедралата не се нарича "Св. св. Кирил и Методий"? Аз не смея да питам, ала вие можете, но не софийския патриарх, а московския. (Мълви се, че ще вдигат паметник на още един Александър, руски поет, хе там до Руската черква, кметът обещавал...).
При разходка из центъра на града неизбежно ще минете по улиците "Граф Игнатиев", "Генерал Гурко", "Генерал Паренсов", "Генерал Скобелев", "Генерал Тотлебен", "Пьотър Алабин" и още, и още. Имената не ви заблуждават, нали, че са български герои - до един са руснаци! В столицата и в другите ни градове стърчат дори руски паметници - танкове, руски паметници - трактори, а, току-виж, цъфнал и руски паметник - подводница "Курск", нали и тя е вече покойница.
Ако ректорът ви покани в Софийския университет "Св. Климент Охридски", на излизане от главния вход ще грабне погледа ви красивата Витоша, а на фона й ще видите най-високия софийски паметник на солдат с вдигнат автомат - един руски Альоша от "червената армия" окупаторка (за по-кратко всички му казват "шмайзера"). Един да е, с водка "Смирноф" да го поиш, а то негови събратя караулят в Пловдив и в Русе, и къде ли не из живописната ни земя.
Не питайте защо. Нашенецът вдига рамене и с кисела гримаса мънка: "Ами, освободители... " Вот, стигнахме до най-любопитното, най-невижданото и нечуваното чудо - българите единствени в света наричат поробителите си "двойни освободители"... Та думата ми е да приемете държавата ни в ЕС и НАТО немедлено! Приемайки нея, вие придобивате и една мини Рус барабар с нейната "пета колона" плюс един полумонарх, полуполитик. Е, това е четвъртият феномен! Че коя друга от страните кандидатки може да ви предложи такъв келепир?
Четири големи фирми вече декларират ДДС по Интернет
СОФИЯ. "Мак Доналдс", "Шел", "Еврофутбол" и представителят на "Мерцедес" у нас - "Балкан Стар", от 15-ина дни подават дневниците и декларациите си по Закона за ДДС по Интернет, съобщи вчера председателят на БСК Божидар Данев. Той обясни, че тези фирми са избрани от Главната данъчна дирекция (ГДД), включени са в съвместния пилотен проект на данъчните и камарата и не плащат за софтуера и цифровия сертификат.
Новият програмен продукт гарантира автентичността и конфиденциалността на изпращаните по световната мрежа данни чрез използването на валиден електронен подпис. След получаване на дневниците и декларациите ГДД връща на фирмите електронно подписан констативен протокол и налогът може да бъде платен. Новата система изключва връзката между физическите лица от фирмите и данъчната администрация, подчерта Божидар Данев. След като минат тестовете и влезе в сила Законът за електронния подпис - от 7 октомври тази година, системата ще може да бъде използвана от всички фирми, които искат да си купят софтуера. Все още обаче не е ясно точно каква ще бъде цената му. В момента БСК предлага цифровите сертификати по 65 долара годишно. Тази цена е определена от сертификационната агенция на ЕК - белгийската "Глобал Сайн", чийто представител е камарата. В момента БСК преговаря за намаление на цената на сертификатите при продажбата им в пакет с новия софтуер.
Камарата е започнала разработването и на друг продукт, чрез който фирмите ще могат да подават и информацията до НСИ по Интернет. Следващият етап е създаването на софтуер за декларациите за ДОД.
Ханс-Герд Пьотеринг: ОДС е важно за България
СОФИЯ. За България е важно ОДС да продължи да управлява страната. Това е заявил шефът на парламентарната група на Европейската народна партия в Европарламента Ханс-Герд Пьотеринг на среща с лидера на СДС Иван Костов и зам.-председателя на партията Димитър Абаджиев. Според г-н Пьотеринг в управлението на страната трябва да участват политически сили, които имат представителство и в европейските партии от Европарламента, за да бъдат част от политическо пространство на Стария континент. След като коалицията "Национално движение Симеон Втори" няма такова представителство, тя няма и механизми, за да получи подобна подкрепа, подчертал гостът.
2 млн. лева такса за проектиране на АЕЦ
СОФИЯ. 2 млн. лева става таксата за проектиране на АЕЦ. Също толкова ще струва и разрешението за строителство на блок от атомна централа. Това предвижда новата тарифа на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, одобрена от кабинета вчера. Таксите скачат два пъти, защото са обвързани с минималната работна заплата. Тя се е увеличила двойно от 1998, когато е била последната актуализация на тарифата, обясни зам.-шефът на комитета Тинко Ганчев.
За избор на площадка на АЕЦ ще се плащат 1 млн. лева. Най-драстично - 100 пъти, поскъпват разрешенията заа превоз на ядрен материал през територията на страната. Преди таксата е била символична - 250 лева. Сега размерът й се увеличава на 25 000 лева за пратка. Разрешението за работа с апарат за зъбни снимки става 50 лева, при 25 лева досега.
89 млн. лв. е бюджетният дефицит
Приходите на държавната хазна към 30 април са били 2,251 млрд. лв., а разходите й - 2,340 млрд. лева. Към същата дата централният бюджет е имал 178 млн. лв. дефицит при 1,943 млрд. лв. постъпления и 2,121 млрд. лв. разходи. За първите четири месеца на годината дефицитът в консолидираната програма е малко под 1 млн. лева. Приходите в нея са 3,971 млрд. лв., а разходите й - 3,972 млрд. лева. Тези резултати се дължат на направената вноска от 175 млн. лв. от превишение на приходите над разходите на БНБ, обясниха от министерството.
Към 30 април общините са имали 111 млн. лв. излишък при 520 млн. лв. собствени приходи, 215 млн. лв. субсидии от държавата и 624 млн. лв. разходи, допълниха от МФ.
"Балкан" ще вози до Варна
СОФИЯ. "Балкан" възобновява полетите до Варна от 15 май, съобщиха вчера от авиокомпанията. Полетите са всеки ден сутрин и вечер. Сутрин самолетът ще излита от София в 8 часа и ще пристига във Варна в 9,15 часа. Оттам ще поема към столицата в 9,45 часа и ще каца в 11 часа.
Следобед самолетът ще тръгва за Варна в 18 часа и ще пристига там в 19,15 часа. Тръгването за София е в 19,45, а пристигането в 21 часа.
Цената на двупосочния билет е 95 долара, а на еднопосочния - 50 долара. "Балкан" ще лети със самолети Ан-24, като резервен ще се използва Ел-410.
Синдиците предлагат 30-50 % съкращения във финансово-счетоводния отдел, техническите звена и общата администрация.
Корона от илюзии
Преди седмица заведох внуците си в Софийския зоопарк. Спряхме първо пред огромната клетка с надпис: "Орел-лешояд, осиновен от НВ Симеон II". Няма нищо странно в това знатни особи да поемат грижите за екзотичните животни, които красят държавните гербове на редица страни по света. Но кой знае защо, този царски жест ми напомни за герба на северна страна, която покрай възстановените си орлови символи се стреми днес да възстанови и имперските си амбиции. И се запитах кой всъщност е осиновителят и кой - осиновеният. Защото не искам внуците ми да споделят в бъдеще съдбата на дядо си и милиони като него, които живяха в клетката на "най-справедливия обществен строй", подхранвани от "неуморните грижи" на една партия, ръководена от Москва - "столицата на цялото прогресивно човечество". Уви, за подобни опасения има все по-сериозни основания и хора като мен продължават да питат кой е Симеон Сакскобургготски, защо дойде именно сега в България, каква роля ще си избере в политическия живот на страната и с какви хора ще осъществява своята народополезна (?) политика.
За много българи цар Симеон II е месията, който ще поведе българския народ към благоденствие и просперитет. Близо десетилетие бедните, гладните и страдащите чакаха чудото на собственото си избавление. Избавление по волята на монарха, който ще се погрижи за всички и всекиго. Чудотворецът, който за 800 дни ще преобрази икономическия облик на България. Самодържецът, който ще промени политическата ни система. За да изтръгне из корен партизанщината, корупцията и другите недъзи на обществените отношения, които тровят всекидневието ни и обезсмислят личните ни усилия да направим нещо за самите себе си, за собственото ни добро... Каква нагла илюзия, грандиозна по своя замисъл и трагична по възможните си последствия.
Е, сега си имаме нова Надежда, но не тази, която ни отвори вратите за Шенген. Посрещаме я с царски атрибути - с короната на нашите очаквания. Но къде е магическата пръчка, която ще отвори рога на изобилието да се излее над българската земя? Може би с един замах тя ще привлече заможни инвеститори от чужбина, които с опит и пари ще задвижат локомотива на българската икономика, както това направи цар Борис III в края на 30-те години на ХХ век? Само че защо бизнесменът Симеон Борисов не направи това с връзките и влиянието си през изминалото десетилетие? С какви пари ще вдигне рязко пенсиите и заплатите - та спечелените от продажбата на семейни реликви едва ли ще стигнат за самия него и необходимия му политически апарат! Или зад гърба му стои мощна финансова сила, която щедро ще подкрепя социалните му дарения и икономически начинания. Пази, Боже, ако тази сила се окаже руската мафия, КГБ или и едното, и другото. Само че българинът не се интересува кой чуждестранен вятър ще докара у нас очаквания златен дъжд. А трябва, защото който иска да живее на вересия, рано или късно ще плаща дълговете от джоба на децата и внуците си!
И аз отначало вярвах в искреността на царя и в добрите му намерения. Каква по-добра съдба за един монарх от тази да застане начело на един народ и да го води към икономическо чудо и социално изцеление. Примери за процъфтяващи монархии - бол, но до стопанските им постижения не се достига с желание "да живеем по капиталистически, като работим по социалистически". А тъкмо това е социалната язва в манталитета на българина, наследена от десетилетията, когато ни водеше друг народен "цар". И ако за един наивник пестеливите думи в публичните изяви на месията са стопроцентова гаранция за доброто, което очаква верноподаниците, за мислещия българин липсата на конкретност в царските отговори е не само озадачаваща - тя е и тревожна! Защото успехът на царските начинания ще зависи от това какви нови идеи ще предложи Симеон и с какви хора смята да ги осъществи. Засега той не предлага нищо, а колкото до компетентността и почтеността на хората, които го заобикалят - вече придобиваме представа, въпреки възторженото кудкудякане на екзалтираните новоизпечени монархисти.
Пред българските политици стоят много сериозни въпроси, които чакат своя конкретен отговор преди, а не след изборите. Те са свързани с развитието на българската икономика, с финансовата ни стабилност и данъчна система, защото от тях зависят постъпленията за социалната сфера. Претенции за по-високи пенсии и заплати не се задоволяват с печатане на пари (поне това българинът би трябвало да е разбрал от финансовия крах по времето на Луканов и на Виденов). Не по-малко сериозни са въпросите относно външната политика на България, отношенията ни със съседите и НАТО, стремежа ни към Европейския съюз. Разумният гласоподавател се пита чия програма за действие отговаря на очакванията му, наивникът-глупак се задоволява с фразата: "Абе, той, царят да дойде на власт и ще ви попилее всичките... " Мълчанието на Симеон подхранва именно наивните свръхочаквания и се превръща в магнит за привличане на гласоподаватели, които не се интересуват от политически програми, от конкретни и реалистични идеи, и дори от новоизлюпените "царски" политици. Те просто очакват чудото след изборната победа. Затова Симеон май отиде да чете лекции в чужбина, а не пред потенциалните си избиратели. Така хем медиите у нас няма да му задават конкретни въпроси, хем ще трупа предизборни точки с международната си слава на търсена личност, хем ще осигури спокойствие на царедворците си да мълчат до (и след!) неговото завръщане.
Българино, на кого се каниш да поднесеш короната от своите илюзии?
Ще местят Горнобанската танкова бригада
СОФИЯ. Горнобанската танкова бригада ще бъде преместена но ново място, съобщи военният министър Бойко Ноев вчера. По думите му ремонтът ще струва по-скъпо, отколкото ако се инвестира в строежа на нова база за танкистите.
Ноев заяви, че издирва виновника за заразяването с хепатит, но проверките сочат, че това не е един човек. Заедно със софийска община военното министерство ще инвестира в подобряване на качеството на питейната вода в Горна Баня.
Междувременно в Столична община бе назначена комисия за проверка на случая, в която влязоха експерти от общината, представители на "Софийска вода", Столична ХЕИ и Гражданска защита. Вероятната причина за възникналите аномалии във водоснабдяването са скрити аварии в района на поделението, сочат резултатите от проверките. Комисията установи също, че подаваната в района вода е с добро качество и не може да причини каквито и да е заболявания, включително и хепатит. Със заповед военното ХЕИ забрани консумацията на вода за питейни нужди до приключване на проверката.
Потребителите в България вече са оптимисти
Наблюдението на Националния статистически институт е част от хармонизираната програма на Европейския съюз за наблюдения на бизнестенденциите и наблюдението на потребителите.
Анкетата съдържа стандартизирани въпроси, свързани с финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, инфлацията, безработицата, спестяванията, намеренията за извършване на основни разходи за предмети с дълготрайна употреба и покупка на жилище или кола. Предлаганите варианти на отговор за някои въпроси са от описателен тип като например описателна оценка на финансовото състояние на домакинството - "свързваме двата края" или "затъваме в дългове". Вариантите на отговор предлагат възможност за скалиране на мненията от "много повече" или "много по-добре" до "много по-малко" или "много по-зле" и третата група варианти на отговор предполагат вероятностни предположения и бъдещи тенденции като "много вероятно", "вероятно", "малко вероятно", "съвсем невероятно". Резултатите от наблюдението се групират по признаците: населено място (град, село), доход, занятие, образование, възраст, пол и общо.
Основната цел на този род изследвания е да проследят във времето измененията в "нивото на доверие" на потребителите и да дадат възможност да се изследват тенденциите в развитието на общественото мнение по основни икономически процеси и явления.
От 17 до 25 април НСИ проведе второто за 2001 година наблюдение на потребителите, което показва, че от януари до април доверието на потребителите, измерено с хармонизирания показател на ЕС, се покачва с 2.9 пункта. По повечето въпроси потребителите са дали по-оптимистични оценки и прогнози в сравнение с три месеца назад.
Оценките за развитието на финансовото състояние на домакинствата през последните 12 месеца са по-благоприятни - с 3.5 пункта подобрение на баланса, същото се отнася и за очакваното изменение на финансовото състояние на домакинствата през следващите 12 месеца - с 3.4 пункта по-висока стойност на баланса, показват данните от изследването на статистиката.
Общата икономическа ситуация в страната се оценява от потребителите по-положително в сравнение с изразените мнения отпреди три месеца, както спрямо настоящо развитие на икономическата ситуация, така и в перспектива за следващата година. Подобрението на балансите е съответно с плюс 3.1 за настоящото изменение и с плюс 3.6 пункта за бъдещото развитие на общата икономическа ситуация в страната.
Анкетата показва също, че потребителите нямат сериозни инфлационни очаквания, тъй като балансът на мненията за бъдещото движение на потребителските цени намалява с 8.2 пункта. По отношение на инфлацията през последните 12 месеца балансът на мненията намалява значително.
Очакванията за безработицата през погледа на потребителите са по-малко песимистични в сравнение с изразените мнения преди три месеца на 2001 година. При анкетата през януари тези, които смятаха, че безработицата рязко ще се повиши, бяха 22.8%, а тези, които смятаха, че тя все пак слабо ще се повиши, бяха 30.3%. През април делът на песимистите е 17.1%, а на оптимистите - 27.7%. Общо балансът на очакванията за безработицата се е подобрил с 8 пункта.
Няма съществена промяна в мненията на потребителите по отношение на намеренията им за спестяване, покупката на предмети с дълготрайна употреба, основен ремонт или покупка на кола, тъй като балансите на мненията се подобряват с до един пункт.
Най-висока стойност на показателя на доверие на потребителите се регистрира при лицата с най-високи доходи, макар че през април показателят е под равнището си от януари - минус 2.4 пункта.
Доверието през април се покачва при болшинството от категориите лица къде с повече или с по-малко, обясняват статистиците - при лицата с най-ниски доходи - плюс 3.4 пункта до минус 34.3%, при безработните - плюс 2.8 пункта до 35.6%, при най-младите на възраст между 16 и 29 години - плюс 0.7 пункта до минус 22.7%, при 50- и 64-годишните - плюс 6.8 пункта до минус 30.5%.
При мъжете - 1.6 пункта до минус 27.1%, и при жените - плюс 4.1 пункта до минус 28.8%. Най-голямо покачване на стойността на показателя на доверие има при лицата, занимаващи се със селскостопанско производство - плюс 8.3 пункта до минус 29.1%, отбелязват от НСИ.
Премиерът и министрите могат да бъдат кандидат-депутати и без отпуск
СОФИЯ. Продължаването на правомощията на премиера и министрите, които са регистрирани за кандидат-депутати, не е в нарушение на конституцията, реши Конституционният съд. Делото бе образувано по искане на депутати от опозицията, които оспориха разпоредбата на Избирателния закон, която не задължаваше министрите да излизат в отпуск по време на предизборната кампания. Вчерашното решение на КС пряко произтича от тълкуването, което съдът направи на 8 май на конституционната разпоредба за държавната служба. Министрите са политически фигури, изтълкуваха конституционните съдии, и затова продължават да изпълняват функциите си и като кандидат-депутати, за разлика от останалите държавни служители, които са задължени да прекъснат временно дейността си.
Пътят е трасиран
Н.В. цар Симеон II се включи активно в политическия живот на страната. От посланията и интервютата обществеността доби обща представа за учреденото "Национално движение Симеон II". Подчерта се необходимостта от морал във взаимоотношенията в обществения живот. Един насъщен национален проблем за всички нас. Защото след Освобождението си (1878) България просъществува свободно само 66 години. През този период българите живееха със съхранените национални традиции на Възраждането - патриархалност и родолюбие. Превратът на комунистите от 9. IХ.1944 с кърваво насилие наложи нов марксически морал.
Друго общо намерение на движението засяга социалното положение на населението. Не е нещо ново. Това е задължителен раздел в програмата на всяка политическа партия. Цар Симеон II заяви: "... Не е нито морално, нито политически оправдано, че по европейските стандарти повечето хора у нас... живеят в мизерия. " Вярна, обобщаваща констатация. Но без никакъв дори кратък коментар по време на кое управление са настъпили икономическите сътресения, довели до "отчаяние" и "мизерия". Отговор обаче намираме в декларацията на Висшия съвет на БСП от 28.III.1991, където е посочено: "Кризата на модела... задълбочи още повече негативните тенденции в българското стопанство... Партията носи отговорност за големите деформации на управлението на икономиката..."
Правителството на БСП (1994-1996) задълбочи още повече ширещата се икономическа криза. По това време на 25 май 1996 цар Симеон II пристигна в България, възторжено посрещнат от сънародниците си. На изразеното от тях дълбоко уважение той отвърна: "Гордея се, че съм българин... и че принадлежа на този народ. " По същото това време ликуващите българи потискатх у себе си нищетата, която ги гнетеше, от вилнеещата хиперинфлация и банкрутиращите банки. Те стопяваха техните заплати, пенсии, спестявания. В края на 1996 Ж. Виденов обяви пред делегатите на 42-ия извънреден конгрес на БСП бедственото икономическо състояние в страната. Той заяви ясно: "... Още в края на 80-те години страната беше в остра икономическа криза... Бяха вземани огромни кредити от чужбина... За чиста консумация на населението за притъпяване на недоволството му от властта... Без всякаква мисъл кога, как и дали ще се връщат."
Цар Симеон II не споменава за този двегодишен наситен с трагизъм, социален стрес, за мизерията на сънародниците при управлението на БСП. В Мадрид той приемаше желаещите посетители, сред които бе и коалицията на А. Доган с партньорите му. Предстояха предсрочни избори за 38-о народно събрание. На 16 април 1997 царят дойде в България и произнесе слово по случай честването на Търновската конституция в старопрестолния град Търново.
Съюзът на демократичните сили, който водеше протестите на обеднелите българи, вече беше посочил програмата си и пътя за провеждане на наложителните реформи в държавата. В тези съдбовни дни и месеци всички българи се нуждаеха от всякаква силна морална и материална подкрепа, за да се откъснат и да превъзмогнат хаоса, в който живееха.
След спечелването на изборите от СДС БСП започна систематична, масова, на всякакво равнище кампания срещу управлението. Към партията се присъединиха и няколко всекидневника, които с малки, но злостни статии се опитваха да разтърсват обществото ни. Така БСП успя да повлияе негативно върху част от него. Но както казва нашенска мъдрост: "Тоз, който копае гроб другиму, сам пада в него."
Дойде сегашната изява и на Н.В. цар Симеон II. Той бе приет отново със същата надежда, както отпреди няколко години, но виждайки в него политическата личност, която ще може да допринесе с положителни резултати за България. Тези обнадеждаващи очаквани действия обаче трябва да бъдат подкрепени с една издържана програма, със сериозни планирани и осъществими предложения. На второ място - това е екипът, на който ще се разчита не само по време на предизборната борба, но и след нея. Едва ли ще са достатъчни отделни уважавани от обществото ни личности като артисти, художници, изявени интелектуалци. Ще са необходими банкери, юристи законотворци, администратори, много специалисти икономисти.
Трябва да се има предвид, че движението на царя ще стъпи в бъдеще при каквито и да са обстоятелства върху вече добре трасиран път, който води страната ни към Европа. Тази черна работа, но и крайно неблагодарна, се извърши от правителството на ОДС. Това не може никой да отрече. Дори и царят го призна, макар и повърхностно.
Остава най-важното - българите да проявят здрав разум и без емоции да оценят положението на България, както и че нейното бъдеще е към Европейския съюз.
