БНТ ще глобява социолозите при неточни прогнози за вота
СОФИЯ. При неправилна прогноза на изхода от вот 2001 Алфа рисърч и НЦИОМ ще плащат солени глоби. В договорите на двете социологически агенции с БНТ са предвидени санкции, ако не познаят резултатите или поне конфигурацията в следващия парламент. От ръководството на националната телевизия отказаха да назоват конкретните суми. Клаузата най-вероятно е продиктувана от горчивия опит на медията с избраника им за местните избори през 1999 - MBMD. Тогава, малко преди да бъде обявен вотът от първия тур, шефката на агенцията - Мира Янова, увери, че ще си хвърли дипломата, ако СДС не превземе Варна. Сините загубиха крайбрежния град на втори тур.
Днес членовете на ЦИК ще изтеглят жребия за реда, по който 64-те формации, участващи в парламентарните избори, ще бъдат представени на зрителите и слушателите на БНТ и БНР. Предизборната кампания започва на 17 май с общо 5 часа и половина встъпителни слова. БНТ ще записва представителите на партиите и коалициите в понеделник и вторник. Водещи на предизборните студиа ще бъдат Асен Инджиев и Асен Григоров. За предаването си в нощта на изборите БНТ заложи на водещия на "Панорама" Бойко Василев, който пази изненади за зрителите, заложили на БНТ.
КЗК разреши на консорциума Ти Би Ай - РМД, да купи ДЗИ
СОФИЯ. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на консорциума между израелската Ти Би Ай и РМД "ДЗИ 2000" да купи контролния пакет акции на държавния ни застраховател, съобщиха вчера от комисията. Ти Би Ай е мажоритарен собственик и на Булстрад. КЗК е задължила консорциума да предприеме необходимите действия за освобождаването на Булстрад като единствен български представител в системата "Зелена карта". Решението на КЗК е окончателно и не подлежи на обжалване. То се чакаше няколко месеца от Агенцията за приватизация, преди тя да отвори единствената оферта за мажоритарния пакет на ДЗИ. Веднага след обявяването на 51 до 67 на сто от държавния ни застраховател за продажба интерес проявиха и холандският консорциум ЮРЕКО и италианската ДЖЕНЕРАЛИ, които впоследствие се отказаха от наддаването.
НД "Симеон II" създаде комитет за финансиране
СОФИЯ Предизборният център на коалиция Национално движение "Симеон II" създаде специален комитет за финансиране и контрол, който да набира средствата за предизборната им кампания и да надзирава изразходването им. В комитета са главният организатор на НД СII Николай Маринов, заместникът му Георги Петканов и Максим Димов, бивш депутат от ДПС. Фирмите на Димов фигурираха преди 2 години в списъка на кредитните милионери за теглене на заеми, предимно от Елитбанк.
ОБТ ще бойкотира кампанията на БСП, където няма депутати
СОФИЯ. Лидерите на Новата левица (БСП, ОБТ, бившето БСДП и ПДС) се върнаха разделени, с два различни самолета от конгреса на ПЕС в Берлин, но твърдят, че оставят дрязгите за след изборите. Независимо от това Кръстьо Петков от ОБТ заяви вчера, че ще бойкотира на места кампанията на БСП. Въпреки малкото места в листите хората на К. Петков и П. Агов няма да напуснат лявата коалиция, но ще участват в кампанията само там, където имат свои представители и кандидатите не са само предложени от БСП лица.
От "Социалдемократи" пък ги нападнаха, че за тях Новата левица се изразявала само в броя избираеми места и си измиха ръцете за евентуална загуба на левицата. "Ако някои хора не ги удовлетвори резултатът от изборите, ще се опитат да припишат вината на нас. Нека се разберем - ако загубим, това ще се дължи на Коалиция за България, а не на Новата левица. " Това заявиха от "Социалдемократи" и призоваха в следващия парламент да се обособи самостоятелна група на депутатите от БСП, ОБТ, бившето БСДП и ПДС, за да се разграничи формированието от останалите партии в коалицията. Освен това заедно с кампанията на "За България" хората на Н. Камов инициират и паралелна кампания в полза само на Новата левица.
Главният ни опонент е Симеон II, а не СДС. Това заяви вчера шефът на ОБТ Кръстьо Петков. "Ако трябва да се обобщи ставащото в момента в лагера на Симеон II, то е нищо, но от сърце", каза Георги Първанов. "На царя му е леко, да му мисли българският народ - ако се окаже, че избира Робин Худ, ще платим цената след година-две", суфлира му Петков. Първанов пък бил разочарован, че царят ще има само 1,5 мин. за изказване, и заяви, че би искал да се срещне с него в пряка полемика от 45 мин. Агенция продаде на търг 14 произведения на изкуството
СОФИЯ. Агенцията за държавни вземания продаде вчера 14 произведения на изкуството на търг с явно наддаване, съобщиха от АДВ. Парите за тях трябва да бъдат внесени в петдневен срок. Творбите са получени от агенцията след обявяването на Агробизнесбанк, Частна земеделска и инвестиционна банка и Елитбанк в несъстоятелност.
Най-голямо наддаване е имало за графиките на Веселин Стойков. Те са продадени за близо два пъти по-високи цени от началните. Не е имало обаче кандидати за предложените картини на класиците Златю Бояджиев и Данаил Дечев. На 17 май ще бъде проведен повторен търг за непродадените на вчерашния творби.
Адекватност
Реакцията на македонските въоръжени сили досега е адекватна, но ситуацията изисква и демонстрация на македонска държавност, посочи вчера Петър Стоянов. И българското общество се нуждае от ясен сигнал, че имаме политически сили, способни на най-адекватната реакция, отбеляза президентът. Той подчерта, че съседни държави не трябва да се намесват при неутрализиране на екстремистите, нито да се допуска чеченски модел за справяне с кризата. ЕС от своя страна призова опозиционната партия на етническите албанци да се държи адекватно, албанският премиер Мета осъди насилието, а пратеникът на САЩ каза, че търпението на НАТО бързо изтича. Новото правителство в Скопие още е само силует. Македонците се чувстват като обект на "абсурдно изнудване", медиите говорят за "партиен битпазар уж за доброто на Македония" и се опасяват от неадекватен "македонски Дейтън".
Апостроф
В поредицата от памфлети, които Александър Томов предостави за публикуване във в. "Демокрация" и които допринесоха всеки път тиражът буквално да се разграбва, а медиите да ни правят реклама, макар и под формата на оплюване, не бе забелязана една особена кодираност на писателския текст. Втурнаха се интерпретаторите да идентифицират имена и не обърнаха внимание на някои умишлени капанчета. Най-невинните бяха уж погрешно според правописа предадени термини и квалификации, че даже и авторски имена. Това си беше предизвикателство към културата на "новите варвари". Такъв е примерът и с уловката, съдържаща се в последния памфлет. Томов нарочно подмени името на създателя на "Градът на слънцето" Томазо Кампанела с Августин Блажени (автор на "За Божия град"), за да види ще скочат ли почитателите на Кампанела, че е пренебрегнат любимецът им, предшественикът на социализма и комунизма. Сега е интересно каква ще е реакцията на ребуса-капанче... Болници, сключили договор с касата, ще увеличат приходите си с 20 на сто
СОФИЯ. От 1 юли 2001 системата на здравното осигуряване влиза и в болничната помощ. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще дофинансира болниците, които сключат договор с нея през второто полугодие с общо 26 млн. лв. С тях ще бъдат платени около 200 000 медицински случая, изискващи болнично лечение. Парите, получени по договори със здравната каса, ще увеличат приходите на болниците с 20%. Болниците ще бъдат финансирани от държавния бюджет и след 1 юли. Всяка от тях има възможност да кандидатства и да сключи договор с НЗОК според своите възможности, свързани с оборудване и квалифициран екип, така че да предоставя качествена медицинска помощ, диагностика и лечение на пациентите с диагнози, за които НЗОК ще заплаща. Лечението на 159 заболявания, групирани в 30 клинични пътеки, НЗОК ще финансира допълнително от 1 юли т.г. От 15 юни до 15 юли ще се сключват договорите между болниците и районните здравноосигурителни каси. Пациентите ще постъпват в болница, която има договор с касата, с направление от всеки лекар и стоматолог. Специалистите в болницата ще преценяват дали пациентът да бъде ли приет, ако иска да постъпи на лечение без направление. Спешните случаи ще се поемат от най-близкото лечебно заведение до овладяване на състоянието на пациента.
Българите от Европа честват Св. св. Кирил и Методий
ПРАГА. Отново чешката столица стана център на тържествата, посветени на празника на Светите братя Кирил и Методий, който православната църква отбелязва днес. За почит към покровителите на Европа, в българското средно училище "Д-р Петър Берон" в Прага на посещение бе Негово Превъзходителство Мартин Томов, посланик на България в Чехия, придружен от членове на дипломатическото представителство, културния ни център и българския културно-просветен клуб в Прага. Тържественото събитие ще бъде отбелязано и в с. Микулчице в Южна Моравия, където според учените е гробът на Св. Методий. На тържествения молебен, отслужен от православния епископ на Оломоцка-Бърненска епархия Симеон, в събота ще дойдат българи, живеещи в други европейски държави, членове на Международния съюз на българите от Средна Европа. По този повод бе и посещението в нашия културен клуб на г-н Гяржаб, комисар по въпросите на малцинствата и защита на правата на човека в чешкото правителство.
България е против военно положение в Р Македония
СОФИЯ. Въвеждането на военно положение в Р Македония не е решение на проблема, а стъпка към етническа война. Това заявиха в обща декларация участниците във вчерашното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Петър Стоянов.
България може да изиграе своята отговорна роля на стабилизиращ фактор в региона, само като остане стабилна по време на предизборната кампания, а след вота запази своята европейска перспектива и продължи да бъде първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа, се казва още в декларацията. Действията на екстремистите трябва да бъдат неутрализирани със засилена международна помощ, а не с намеса на други съседни държави, се подчертава в нея.
Не трябва да се допуска чеченски модел за решаване на кризата с използване на насилие за възстановяване на етническото съжителство. Предизвикването на бежанска война от Македония към Косово може да причини истинска хуманитарна катастрофа, записаха държавните мъже. Българската позиция по кризата в не бива да се използва в никакъв случай от политическите сили в предизборната кампания, нито ситуацията да повлияе на нормалното провеждане на изборите у нас, се казва в декларацията. Тя завършва изразената готовност на всички политически сили и държавни институции да защитят категорично и еднозначно българския етнически модел.
Допълнителна тревога за нас е обстоятелството, че все още не е намерено вярното продължаване на диалога, за което се счита формирането на правителството на широко национално съгласие, каза премиерът Костов.
Българският анализ на ситуацията в Македония ще изложи на 15 май в Брюксел външният министър Надежда Михайлова пред колегите си от ЕС, а после и в Тирана на годишната среща на външните министри от региона.
Български летопис
11 май 1840 - роден в с. Ичме, днешното Стефан-Караджово, Ямболско, Стефан Т. Димов, обезсмъртил се като Стефан Караджа. Легендарният войвода идва на бял свят само един ден след своя не по-малко легендарен съратник и приятел - Хаджи Димитър, но го надживява с... 13 дни. Потомъкът на прочутия род Бимбеловци е девето дете в семейството на Тодор Търнин и жена му Каля, което заради прехраната се изселва в Тулча, Северна Добруджа. Участва в Първата и Втората българска легия в Бялград. През пролетта на 1868 заедно с Хаджи Димитър подготвя чета, която на 5 срещу 6 юли преминава Дунав при с. Вардим, Великотърновско. При боя с турската потеря край с. Вищовград Караджата е ранен тежко и пленен. Осъден на обесване. Погребан от Баба Тонка, която след осем години успява да изрови от гроба и да прибере за потомците черепа на героя.
11 май 1851 - в Пловдив по почин на Нейден Геров за първи път се празнува Денят на Светите братя Кирил и Методий като празник на епархийското училище. Един от инициаторите за превръщането на 11 май в Ден на българската просвета е Йоаким Груев, който помества в "Цариградски вестник", бр. 389 от 26 юли 1859, призив за организиране на празника като просветен. С особен ентусиазъм денят се е чествал в Русе, Стара Загора, Свищов, Копривщица, Шумен, от българските колонии в Цариград, Букурещ, Болград. През 70-те години на ХIХ век българските революционни дейци умело използват делото на Кирил и Методий за издигане на националното съзнание. Първата си разобличителна, бунтовна реч Христо Ботев произнася на 11 май 1876 в Калофер. Негови са думите: "11 май скоро ще бъде празник на нашата революция и на нашата свобода. " А на 23 юли 1871 БРЦК разпространява прокламация, в която се казва: "Молете се на нашите светли равноапостоли братия Кирила и Методия и приготовлявайте се за бой!"
Верижна реДакция
Като тръгне на нумерология, та цяла неделя. "Труд", който има-няма редува катастрофалните пророчества с всемирни катаклизми, здраво се е заел с политическа аритметика. "Числото 420 омагьосва политиците ни", твърди отруден коментатор. И се почват едни, от което излиза, че май друг е омагьосан. Защо СДС обещало 420 лв. работна заплата до 2005, а Евролевицата по-рано? Интересно, защо? И откъде идвала цифрата? Ами представете си, че това са реалните икономически разчети. Но "Труд" явно и насън не може да приеме, че 2+2 все прави 4, затуй го смята отпред назад и отзад напред. Така след комбинации се стига и до всепотресаващия извод, че 4+2 е равно на 6, което пък в нумерологията бил знакът на отличниците. Аритметиката, колеги, е нужна на вестникарите. На политици като Кемал Еюп по им е простено да твърдят в "Монитор", че "те за първи път ще бъдат в коалиционен кабинет с реални партньори". Тъй щото и политиката на ДПС винаги е била такава: не по законите на аритметиката, а на принципа на локума. Сиреч, теглиш, теглиш, с надеждата, че скъсване няма. И, както личи от пространните мисли на ижеупоменатия Еюп, не ги спохожда нито мисълта за кабинета Беров (комай коалиционен, и то с тяхно участие), нито мисълта, че може и без Доган след изборите, както твърди "Новинар", опирайки се на последните сондажи. Ама то и сондажи бол, че и във вид на боксов мач, ако ги четем в "24 часа". От опасни по-опасни, поне в интерпретацията: "Софиянски бие цар и президент". Инак на снимката до текста сам градоначалникът хрисимо аплодира президента на Деня на Европа и май всичко е с цел, за да се бръкне с 50 ст. читателят. Ако е тъй, че тогаз като "Дума" вси да пишем статии за "мляко "Симеон" с масленост 2 %", каквото е осенението на пореден ляв дописник. Който не вярва в тези печеливши рецепти, да се консултира с Дончо Цончев. Той поне го е ударил на самопризнания пред "Земя" как се влиза в червената листа. Ама май не е схванал добре думите на цитирания от него бай Вичо, който предупреждавал: "Лесно влизаме, да видим как ще излизаме. " А, де?
Всички семейни лекари ще получат безплатни компютри
Илко Семерджиев е роден на 25 август 1959. През 1984 завършва Стоматологичния факултет на Медицинска академия. През 1990 специализира обща стоматология, а през 1991 - здравен мениджмънт във Висшата школа по мениджмънт и по интелект. През 1990 е в Института по обществено здравеопазване в София. Специализира икономика на здравеопазването, здравно осигуряване, здравна информатика и болничен мениджмънт в Германия, Великобритания, Франция, Ирландия, Испания и САЩ. От 1990 до 1992 е директор на Шеста градска болница в София. През 1993 става зам.-министър на здравеопазването. В периода 1994-1998 е програмен директор на проект в МЗ по програма ФАР. От 1997 до март 1999 е зам.-министър на здравеопазването, отговорен за здравната политика и реформа. Бил е ръководител на работните групи за изработване на Закона за здравното осигуряване, Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите и Закона за лечебните заведения. На 15 март 1999 е избран за директор на Националната здравноосигурителна каса. От декември 1999 е министър на здравеопазването. Женен, с 2 деца.
- Д-р Семерджиев, докъде стигна акредитацията на болниците?
- Две болници - ортопедията в Горна баня и "Св. Анна" вече имат акредитация. Те получиха възможно най-високата оценка. Още 100 болници са направили самооценката си и чакат потвърждение от Висшия акредитационен съвет, така че нещата вървят много добре. Трябва да е ясно, че акредитацията няма за цел да закрива болници. Целта е да им даде препоръки как да се реорганизират като структури по такъв начин, че да станат печеливши, да имат възможност да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса и най-важното - да постигнат високо качество на лечението.
- Каква е реалната полза за гражданите от акредитацията?
- Чрез акредитацията ние като специалисти ще покажем на хората кои са най-добрите болници, за да могат те при своя избор да търсят онези, които са се доказали.
- По какви критерии се оценяват здравните заведения?
- Има огромно количество критерии. Започва се със структурата - всяко отделение, всяка клиника се оценява като материална база, медицинско обзавеждане, техника, медицински технологии. На второ място се оценява капацитетът на болничния персонал - образование, квалификация, специализация, възможности, хабилитации, докторати и т.н. На трето място има оценка по отношение на възможностите на всяка една болница да стане база за извършване на учебна дейност, т.е. да стане университетска база. Възможно е акредитацията да бъде цялостна или за отделни клиники или отделения. Така че възможностите за оценка са много широки. Най-интересното, на което станахме свидетели, е това, че в самия процес на акредитация болниците се преструктурират, намират по-оптималния си организационен и управленски подход за работа, търсят начини за повишаване качеството на услугите. Голяма част от болниците, запознавайки се с критериите за оценка, изведнъж въведоха много нови практики в структурата си. Например има вече болници, които търсят обратна връзка с пациента. След като той е изписан, попълва анкета доволен ли е, какво не му харесва и по този начин недостатъците се отстраняват.
- Каква е връзката между акредитацията и въвеждането на здравното осигуряване в болниците?
- Не пряка, защото за да сключи една болница договор с НЗОК, трябва да докаже, че може да изпълни една клинична пътека с всички нейни стъпки. Това са точно описаните правила, по които ще се лекуват определени заболявания. Ако болницата е акредитирана, очевидно има по-големи шансове за това, защото предварително се е подготвила. Така че акредитираната болница ще има предимство за договор с НЗОК, но и неакредитираните ще могат да работят с касата, ако докажат, че ще изпълняват поне една клинична пътека.
- След 1 юли ще се запази ли районирането в страната? Хората от провинцията смятат, че по този начин ще бъдат лишени от достъп до най-добрите болници в София?
- Няма българин, който да е лишен от достъп до лечебно заведение с национално значение - било то национални центрове или университетски болници. Просто има ред, по който това се извършва. Всеки българин, от която и да е област на страната, може да бъде пренасочен за лечение във всяко едно национално здравно заведение. Но има и райониране, защото у нас има 5 медицински университета със съответните болници - София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, и не е логично един човек от морската столица например, вместо да ползва болницата във Варна, да дойде в Александровска болница в София. Това води до загуба на време, средства и т.н. Освен това с въвеждането на клиничните пътеки сега ние унифицираме качеството на медицинските услуги във всяка една болница, което означава, че след като здравното заведение има сключен договор за определени медицински пътеки, то предоставя същото качество на лечение, каквото и една университетска болница. Това е механизмът, по който всеки един гражданин получава достъп до качествена медицинска помощ.
- Каква ще бъде съдбата на болниците в малките градове?
- Този въпрос трябва да се отправи към кметовете. Министерството на здравеопазването е собственик и носи отговорност за всички национални здравни заведения и до голяма степен за специализираните и областните болници. Там ние инвестираме, защото това е най-сериозният, най-тежкият болничен сектор. Това е гръбнакът на болничното здравеопазване в страната. Общинската болница обаче е собственост 100 процента на общината, а всеки собственик трябва да инвестира в нея, защото по този начин осигурява качествени медицински услуги на своите избиратели и ние не можем да го разтоварим от тази отговорност. Напротив, ще я изискваме. Кмет, който не се грижи за собствената си болница, не е добър стопанин, не е добър инвеститор и няма да може да предостави на своите съграждани необходимите здравни грижи.
- За една година постигнахте сериозни успехи в областта на спешната помощ и кръвните центрове. Ще успеете ли да осигурите толкова инвестиции и за болниците?
- Аз бих допълнил към спешната помощ и центровете по хемотрансфузиология и цялостната първична здравна помощ в страната. Забележително е, че успяхме да оборудваме над 1700 първични здравни практики за семейните лекари с медицинска техника, апаратура и инструментариум, които са на европейски стандарти като ниво и качество. Поехме и ремонтите на кабинетите. Резултатът е налице. Миналата година към юли имаше над 1300 незаети селски практики, а сега вече са около 300. По наше изчисление лекарите, които отидоха на работа в селата, дадоха възможност за пряк достъп до здравеопазване на над 600 000 български граждани. По отношение на спешната помощ изградихме система с национално покритие - 28 центъра във всеки областен град, направени изцяло по европейски стандарти. Към тях са изградени 189 филиала, от които 143 вече са напълно готови. Над 90 процента от персонала, работещ в спешната помощ, преминаха специализирани курсове за обучение. Вече изградихме и националната информационна и комуникационна система на спешната помощ, така че линейките се насочват чрез диспечерите по най-бързия начин към местопроизшествието. Статистиката показва, че преди въвеждане на тази система на 1000 повиквания имаше 6 смъртни случая, докато сега на 1000 повиквания смъртните случаи паднаха до 2,5 - едно изключително постижение. Направихме 5 регионални и един национален кръвен център, като създадохме гръбнак на този изключително важен сектор в здравеопазването. Така можем абсолютно да гарантираме, че кръвта, кръвните продукти и тяхното преработване, транспорт и консумация са абсолютно обезопасени. Това е много важно за всеки човек, на когото някога трябва да се прелее кръв. Със средствата, отпуснати от Световната банка за здравеопазване, още в началото на следващата година ще създадем два фонда - за болничната и извънболничната помощ, и от тях ще се отпускат нисколихвени кредити за ремонт, обзавеждане и оборудване на медицински практики. Безвъзмездно ще обновим в 100 болници информационните технологии. Определени са 87 млн. долара, от които 63 идват от Световната банка, а останалите са от българското правителство. В тези средства влизат парите за двата кредитни фонда, за информационната система на болниците и свързването им с комуникационна мрежа с Националната здравна каса. Освен това на общопрактикуващите лекари ще предоставим компютри и ще ги вържем с касата, за да облекчим писането, обработката на данни и да облекчим работата на медиците.
- Всички семейни лекари ще получат безплатни компютри?
- Абсолютно всички. Това е проект на българското правителство, като част от финансирането е от Световната банка, другата част е от МС. Средствата от швейцарското и японското правителство, които са включени в програмата, са дарение за нас. Проектът ще бъде изпълнен до 2005 година, разбира се, при управление на ОДС. Нормално е авторите на един проект да могат най-бързо и най-точно да го проведат.
- Какво е записано в предизборната програма на ОДС в областта на здравеопазването?
- Това е един всеобхватен план за действие, който ще се осъществи чрез Националната здравна стратегия. Тя е за 10-годишен период от време. Самият план за действие обхваща намеренията ни за следващия мандат до 2005 година. ОДС предвижда до края на следващия си мандат да повиши финансирането на здравеопазването до 6 процента от брутния вътрешен продукт, за да може наистина хората да получат всички необходими медицински услуги на най-високо ниво. Лекарите, в рамките на този много по-голям бюджет, ще заработят и много по-добри доходи.
- Каква е оценката ви за работата на здравното осигуряване до този момент?
- Дотук системата в изключително кратки срокове направи оптималното. Може и повече и това се вижда с всяко следващо национално рамково договаряне между здравната каса и съсловните организации на лекари и стоматолози. Ние залагаме във всеки следващ рамков договор механизми за усъвършенстване. Разбира се, това става с опита, с времето и с практиката, но моята оценка за здравното осигуряване е изключително добра.
- Все пак има и проблеми. Как трябва да се осъществява контролът на системата?
- На първо място е необходимо активното участие на гражданите. Не е логично да си мислим, че ако някой сам не се грижи за здравето си, друг ще му гарантира това. Здравето на първо място е персонална отговорност, затова аз бих призовал всичко онова, което човек може да направи сам за зебе си, да не го подценява. При положение че човек може да си направи профилактичните прегледи безплатно, а той не го прави, това не е ли пропусната полза?
- Трябва ли човек да чака лекарят да го извика за профилактичен преглед?
- Разбира се, че не. Вендъж в годината той трябва да отиде и да поиска такъв преглед. Получи се парадоксална ситуация с безплатните прегледи за мамограф през седмицата за борба с рака на гърдата. Ами че тези прегледи винаги са били безплатни. Хората трябва да знаят правата си и да ги търсят. Всъщност точно това е гражданското общество.
Външно министерство потвърди позицията си за речта на Кадафи
СОФИЯ. МВнР получи оригиналния текст на речта на Муамар Кадафи в Абуджа. Това е станало след срещата на външния министър Надежда Михайлова в понеделник с посланиците на арабските страни у нас. Няма промяна в българската оценка, че съществува опасност процесът в Либия евентуално да се политизира, заяви вчера зам.-министърът на външните работи Марин Райков. Министър Михайлова и Марин Райков разговаряха вчера с премиера Иван Костов преди началото на правителственото заседание.
Говорителят на МВнР Радко Влайков потвърди, че завчерашното посещение на министър Михайлова във Варна бе отложено в последния момент заради усилени дипломатически контакти във връзка с процеса в Либия. След като на 13 май започне делото, ще се прецени дали е необходимо визита на министър Михайлова в Триполи, обясни Влайков.
Либийският адвокат Осман Бизанти съобщи пред Ройтерс, че в неделя на процеса ще представи писменото мнение на двамата световни специалисти по СПИН Люк Перен и Люк Монтание, тъй като съдът отхвърли искането му учените да се явят като свидетели. Бизанти очаква делото да се реши на втора инстанция, "ако съдът се произнесе в наша полза, прокурорът ще обжалва и обратното", уточни юристът.
Говорителят на МВнР изрази задоволството си, че български журналисти ще имат възможност да отразят процеса. За пътуването си те ще получат безплатни застраховки от ДЗИ - Общо застраховане АД, обявиха вчера от дружеството.
Медицинската сестра Мария Зашева все още се намира в Либия. Имаме много интензивни контакти с либийската страна по нейния случай. Благоприятното му решаване ще бъде още доказателство за много добрите отношения между България и Либия, казаха от МВнР.
Говорителят на МВнР Радко Влайков и бившата кореспондентка на в. "Демокрация" в Пловдив Йоанна Радева изтеглиха с един ден датата на сватбата си, насрочена за 13 май, по молба на кумата им Надежда Михайлова, тъй като венчавката щеше да съвпадне с процеса.
"Всичко звучи твърде странно, за да бъде приемано насериозно, но за шестима български медици, намиращи се в затвор в Либия, обвиненията на либийския лидер Муамар Кадафи за съществуващ заговор за разпространение на СПИН съвсем не са шега. " Така започва статия във в. "Лос Анджелис таймс", в която се разказва за последното развитие на драмата с българските медици.
Полк. Муамар Кадафи скоро ще пристигне в Москва, съобщи вчера руското електронно издание "Газета", което цитира МВнР в Москва.
Световната здравно организация ще обсъжда случая в Бенгази
На предстоящото от 14 до 22 май поредно заседание на общото събрание на Световната здравна организация в Женева българската делегация ще постави въпроса за СПИН в контекста на случая с детската болница в Бенгази и шестимата български медици. Това реши вчера правителството по предложение на министъра на външните работи Надежда Михайлова. Българската делегация ще се води от Галин Каменов, зам.-министър на здравеопазването.
Глобяват "Камбана" с над 8 млн. лв. СОФИЯ. Агенцията за приватизация ще глоби купувачът на "Камбана" - Бургас, с 8,112 млн. лева заради неизпълнение на инвестиционната програма и на плана за трудовата заетост за 1999 година. "Хелиън Индъстриал Инвестмънт Б.В." купи 68 на сто от рафинерията за масло през май 1997 година, но не изпълнява условията по приватизационния договор. АП вече е завела иск в Софийски градски съд срещу некоректния инвеститор, който дори не е представил отчет за изпълнението на ангажиментите си през 2000 година. Предстои да се предприемат действия за развалянето на договора.
Групировка ще представлява царя във Варна
СОФИЯ. Групировката ТИМ, за която се говори, че контролира Североизточна България, ще представлява официално цар Симеон и неговото движение във Варна, стана ясно преди два дни. Тогава вестник "Черно море", контролиран от тимаджиите, пръв съобщи, че адвокатът Борислав Ралчев, кандидат за кмет на Варна на изборите през 1999, е получил официален документ от Симеон II. С него той ще представлява царската коалиция Национално движение "Симеон II" в III многомандатен избирателен район пред районната избирателна комисия, кмета на града, общината и областната управа.
Най-точен в оценката си за личността и действията на известния варненски юрист, популярен като адвокат на подземния свят и мутрите, бе местен вестник, който повече от 11 години наблюдава под лупа политическите процеси във Варна и прогнозите му са удивително точни. Веднага след "суперновината" за избирането на Ралчев за официален пълномощник на царя във Варна изданието събра смелост да зададе въпроса: "Ще пише ли на входната табела на Варна след изборите: Добре дошли в града на ТИМ?"
Класиралият се на трето място в последните местни избори Ралчев - като кандидат на Нов избор, ДПС и хората на Желю Желев, спечели тогава 15 000 гласа, които сега щедро обещава на Симеон. В края на миналата година юристът оглави сдружение "Граждани за Варна". Движението взе решение да участва самостоятелно на парламентарните избори. Въпреки декларациите на адвоката, че няма да влиза в чужди листи, защото бил против двуполюсния модел, неговата "независимост" в морския град е твърде прозрачна. В града връзките му с групировката ТИМ са публична тайна. Ралчев и синът му бяха адвокати на групировката, като преди това той защитаваше интересите на СИК и ВИС-2 край морето. В централните медии информацията за номинирането на Борислав Ралчев за пълномощник на Симеон във Варна бе съобщена само от "Монитор", който се позова на в. "Черно море". Публична тайна са съвместните бизнесинтереси на Петьо Блъсков и групировката ТИМ. Ще припомним кампанията на "Монитор" и "Черно море" срещу кандидата на СДС Добрин Митев по време на местните избори във Варна през 1999.
На изток България граничи с ТИМ
Групировката, конгломерат от фирми, която контролира Варна, Добрич, Шумен и почти цяла Североизточна България, е абревиатура от имената на своите основатели Тихомир, Ивайло и Марин. Те са бивши военни от секретно поделение край Варна. Като повечето силови групировки ТИМ също започва с охранителна дейност през 1993 и съмнения за участие в трафик на крадени автомобили. След серия от сблъсъци си извоюва правото на независима дейност от СИК, ВИС-2 и "Аполо и Болкан". Групировката със символа мустанг нашумя с отвличания, бомбени атентати, престрелки във Варна и страната. През 1998 ТИМ бе обвинена, че стои зад взрива на колата на собственика на бургаската телевизия СКАТ, който искаше да купи "Варна кабел" - най-сериозния конкурент на тимаджийската телевизия М САТ. Името на групировката се свързва с това на скандалния прокурор Николай Колев, който от години се сочи за неин покровител. Една от печелившите фирми на ТИМ е "Мустанг холдинг", който притежава телевизия, кабелен оператор, вестник, списание и радиостанция. Групировката държи всички икономически сфери във Варна и региона - като се започне от зърнения бизнес, мине се през хазарта и се стигне до търговията с рапани. През декември 2000 тимаджиите прилапаха и Химимпорт. За дейността на ТИМ има разработка в Дирекция на Националната служба "Полиция" (ДНСП).
Неслучайно председателят на ВКС Иван Григоров заяви след отказа за регистрация на "царското движение", че върху съдия Таня Райковска е оказван натиск от страна на обкръжението на Симеон II, от съмнителни икономически структури и от хора, свързани с бившата ДС. А Националното движение "Симеон Втори" се обяви за нов морал в политиката.
Да не се правим, че роса ни ръси
Съгласен съм, че в. "Демокрация" трябва да запази добрия тон и коректен език, но в същото време, когато ни плюят, не трябва да се правим, че роса ни ръси. Аз цитирах една народна мъдрост. "На зла круша - здрав прът", когато си излях чувствата върху белия лист. Днес съм напълно удовлетворен от статията на Александър Томов "Новите варвари". Това, което той е написал за лъжежурналистите с химикалка и микрофон, е страхотно. Радвам се, че това излиза от перото на такъв дълбоко уважаван от мен човек.
М. ИВ.
Данаил Глишев: Учих се на журналистика от Марк Твен и Захари Стоянов
Роден е на 24 декември 1972 в София. Завършва Френска гимназия, а след това история в СУ "Св. Климент Охридски". Дипломната му работа е посветена на солунските българи. Отбил е военната си служба в Кърджали и София. Работил е в телевизия Седем дни като репортер и редактор в отдел Външни новини и като редактор във вестник "Про и Анти". От месец и половина е водещ на "12+3", а преди седмица успешно стартира и в "Неделя 150".
- Как попадна в "Хоризонт"?
- Поканиха ме Цоня Събчева и шефката на информационните програми Душана Костова. След пробен период, през който работих доста усилено, ръководството на "Хоризонт" прецени, че ставам за водещ. Аз все още се опитвам да докажа на себе си и на другите, че умея тази работа и желая да я върша.
- Как се справяш с отговорността да водиш едно толкова известно предаване?
-Има един начин за справяне с тази отговорност и с този светъл стол, на който са стояли толкова известни журналисти и той е - с труд. Ако трябва, не се спи, но предаването се прави както очакват нашите слушатели. Вече съм водил10-ина предавания на "12+3". Сега започвам и в "Неделя 150", което е най-трудното и отговорно предаване. Работата е много специфична, става въпрос за седмична обзорна информационна емисия, дават си среща политически лидери, и то в национален ефир, така че всеки път е необходима много усилена предварителна подготовка.
- Кой те въвежда в работата?
- Ако не съм си бил "въведен", нямаше да започна тази работа. Човек трябва да знае, за да прави нещо. Старая се да съм на ниво.
- Завършил си история, кои са твоите учители по журналистика? В "7 дни" ли натрупа най-много опит?
- Марк Твен и Захари Стоянов са първите журналисти, които ми станаха интересни. Много научих от колегите си от "7 дни" Румян Петров и Албена Йовкова, а след това във вестника "Про и Анти" и от Васил Станилов. Румен Янев, който е един страхотен водещ, в момента също много ми помага. Надявам се обаче моят стил да проличи скоро и да не остана в неговата сянка.
- А какъв е твоят стил?
- Най-кратко казано - стил на коректна информираност. Не желая да правя коментари, не желая да заемам позиция, длъжен съм да дам правото на всеки да каже своето мнение. Искам да предложа минимум две различни позиции по всеки конфликт, след което да се постарая да изясня проблема пред слушателите. Естествено тук идва рискът слушателите да решат, че изказаното мнение, това, на което съм дал право да се чуе в ефира, е мое мнение. Готов съм да поема тази отговорност, тя е част от журналистическата работа.
- Как ще коментираш ситуацията в радиото?
- Аз постъпих на работа в хода на протестите и не съм запознат добре със ситуацията, нито пък знам кой на какви позиции е застанал. Не искам да се намесвам в конфликта.
- Имаш ли проблем с някои от колегите си?
- Предполагам, че по-скоро те имат проблеми с мен, тъй като не спазвам някои условности там. Невинаги си слагам слушалките, искам по-специална музика, с две думи - търкаме камъни, докато се изгладят отношенията. Предполагам, че с времето и аз ще свикна с установения ред. -Какви събеседници смяташ да каниш в "Неделя 150"?
-Ще каня винаги хората, които са важни за дискутираните теми. Това, което ме занимава, са човешките проблеми и теми. Предпочитам да поканя специалисти от провинцията, които обаче са интересни, знаят проблемите на своя район и си тежат на мястото, отколкото да гоня с микрофон министрите по коридорите с червени килими. В "Неделя 150" политиците също ще трябва да казват отношението си към проблемите на хората.
- Кажи нещо повече за себе си, за интересите си?
- Тъй като сега водя политически предавания, естествено политиката ме занимава. Неизбежно изчитам всички вестници и БТА, след което обсъждам с колегите и едва тогава преминавам на материала, който трябва да представя. Аз винаги ще си остана историк и моят поглед остава исторически. Историческата гледна точка е много важна и ще се стремя тя да присъства в нещата, които правя.
Донка Паприкова получи награда за милосърдие
Министър-председателят Иван Костов почтително целуна ръка на българската Майка Тереза в сряда вечерта в Народния театър "Иван Вазов". От името на правителството премиерът присъди на Донка Паприкова специална награда "Човечност, хуманност, родолюбие" на тържеството по повод Деня на Европа. Призът й се дава за нейната безкористна грижа за болни, възрастни и самотни хора като ръководителка на фондация "Хоспис Милосърдие". На празника в театъра се стекоха интелектуалци, дипломати, много млади хора. Коцето Калки, група "Сленг", незрящата певица Мария и ромски оркестър загряха публиката. Цигуларят Венци Такев, който често акомпанира на Йълдъз Ибрахимова, уважи Иван Костов с изпълнение на ухо. Награди по случай 9 май получиха още варненският "Карин дом" за деца, фондация "Векът на любовта", театрална работилница "Сфумато", Българската асоциация за семейно планиране и сексуално здраве, пловдивски и врачански проект.
За енергията и вдъхновението
Който иска да иронизира художник без успехи, подхвърля: той чака да го споходи вдъхновението. Жестоката шега обаче може да се окаже самата истина, ако художникът не е преставал да работи.
Вдъхновението не е причина, а следствие. То не идва свише, а е плод на продължителни усилия. Вдъхновението не е плод от натрупан опит в практическата работа на художника. Професионалистът е задължен да натрупа опит. Вдъхновението е резултат от духовното усилие на художника да носочи енергията си в онази правилна за него посока, която не разумът, а сърцето му диктува. Тогава работата е духовен пир за душата. Тогава художникът изобщо не осъзнава, че е вдъхновен. Той се е стремял към това чрез работата си, търсил е пътищата към своята истина, разголил е душата си и когато "проклетото вдъхновение" идва, той не може да му се наслади... защото работи.
По-късно, ако не е удовлетворен от работата си, художникът ще каже: от това можеше да стане нещо по-добро! Което означава, че той вече не се впечатлява от вдъхновението, което е достигнал, а изисква повече от него.
Колкото по-вдъхновени творби създава художникът, толкова по-големи претенции предявява към вдъхновението - тоест към себе си. Следователно художникът е достигнал онази точка на собственото си усъвършенстване, че той вече се намира и живее в зоната на вдъхновението и знае или подозира, че оттук нататък ще му бъде още по-трудно. Защото вдъхновението е само вратата - първият знак по пътя на съвършената идея.
Идеалният свят на художника не е фантастика - той е енергийна реалност във въображението на твореца. Идеята, възникнала във въображението и чувството, е толкова ослепително блестяща, така страстно материално съществуваща, толкова е красива и завладяваща - че вдъхновеният художник я вижда завършена в съвършена форма и благородно излъчване. Ателието вече е изпълнено с тази енергия; дори кафето вече се пие в средата на тази енергия.
Ето го проблема - борбата между материята и духа на художника.
За света извън ателието тази борба е атавистична, но едно помещение с четири стени, където художникът всъщност живее, е арена, където всекидневно се разиграват борби между дух и материя.
Съпротивата на материала като понятие, наложено досега, не казва всичко. Защо при голямо вдъхновение на големи художници не се чувства съпротивление на материала? Защо материята се подчинява тотално там, където са постигнати върхове в изобразителното изкуство? Попитайте гениите!
Правенето на изкуство е сладка мъка, но ако мъката личи в работата, енергията липсва. Изкуството не бива да излъчва мъка. Достатъчна е мъката в живота. Изкуството философства върху мъката, но не я прославя.
Терзанието е постоянен спътник на художника. Когато става дума за мъката в изкуството, тя трябва да се разглежда като терзание в чувствата и избора в методите и средствата за постигане на адекватни стойности. Всички мъки и терзания обаче изчезват във вдъхновението. Онова вълшебно време от живота на художника, когато натрупаните пластове от духовна и чувствена енергия, жизнената сила, впрегната в добрия ярем на устрема към усъвършенстване, когато някакви трептения, пулсации, а може би съвпадения, наслагвания, "побратимяване", хармонизиране между енергиите на духа и материята дават възможност на художника да пробие стената, да преодолее съпротивата на материала с лекотата, с която лястовицата излита от гнездото си.
Това е великата свобода на художника.
Подобен процес може да се наблюдава и в другите изкуства. Тези добри енергии шестват и проблемът навсякъде е еднакъв - разликата е в броя на изпълнителите. Единственият равен на художника творец, който има същите проблеми, е писателят. Художникът в ателието и писателят в кабинета си решават всичко сами - те нямат нужда от съавтори; нямат и възможност да прибягват до чужда енергия. Самотата е тяхното богатство - без нея не виждат самоосъществяване.
Самотата като състояние на духа е нужната среда за твореца и той планира собствената си изолация с голяма решителност; прави ателие на забутано място или се разполага по-далеч от центъра, а ако му се наложи, дори барикадира вратата не толкова с желязо, колкото с подбора на хората, които имат достъп.
Защо го прави? За да си запази енергията, за да не допуска лоши хора, за да се избави от "вампирите" - крадците на енергия, не на идеи. Защото и идеята е енергия. Има хора, носители на недобри сили - без самите да са виновни за това. Нехаресването, неодобрението, отричането на дадено произведение на изкуството е интересен процес. Творбата може да носи много качества - добра композиция, колоритно и пластично защитена, с определено добре изпълнени естетически канони... всичко й е на място. Но излъчва студ!
Изкуството като елитарна дейност на духа не може да се съобразява с "обикновената" оценка на хората далеч от него. "Студът", за който стана дума, излъчващ се от дадено произведение на изкуството, не може да бъде усетен от обикновената публика. Отрицателната енергия, студенината, липсата на летеж, чувството на потиснатост при подобна среща изпитва само онзи, който е възпитал сетивата си да усеща и разпознава доброто. Онзи, който носи в сърцето си добрата енергия на съзиданието, не се сърди и не обвинява автора на подобно произведение. Той знае, че авторът е искал да направи добра работа, като е използвал най-доброто у себе си, без да подозира, че плува в "друга" орбита.
Изкуството не е втора природа. Втора природа в сферата на идеалното не може да съществува, защото природата е материя, а изкуството е дух, въплътен чрез природни знаци. Никой не може да създаде втори камък, второ дърво или втора песен на славеи. Художникът създава от тях произведения на изкуството, с което изразява идеалното чрез материята. Това послание може да бъде разбираемо или непонятно, гениално или елементарно, но то не е втора природа - то е трансформацията, от която животът в материята има нужда. Тази нужда се носи от човека като единствен в грубия свят притежател на духа. Неговите потребности по пътя на усъвършенстването са ни оставили първите рисунки върху скалите на първобитните пещери.
Може ли някой да си представи живота - не цивилизацията - живота без изкуството. Ние, художниците, можем само да се гордеем, до доказване на противното, че изобразителното изкуство е първата проява на въображение, а то е всъщност откъсване от действителността на съзнанието, чрез което в дълбоката зора на цивилизацията човекът е тръгнал по пътя на еволюцията.
Великия стремеж към нещо друго, нещо, което не достига в обикновения живот, хората винаги са търсили в изкуството.
Изкуството акумулира енергията си от естеството на живота, робува на природата и е в постоянен конфликт с материята. Надарените, способните хора в изкуството са много, особено в България. Всяко село си има по някой "отвлечен". Това е началото - а гениите стоят на върха на пирамидата, изградена от пластове вековни натрупвания, и ни се усмихват иронично. Те не ни сочат пътя към съвършенството, защото не го знаят. Гениите обаче знаят най-важното - пътеката към високите постижения в изобразителното изкуство минава първо през сърцето на художника. Силата на сърцето, която е чувствена, много често влиза в конфликт с интелекта, който е логическа мисъл. Логиката в изкуството е еклектична енергия, събираща детайли или цялостни понятия за отдавна утвърдени, може би закостенели предпоставки, условности, канони, чрез които изгражда една ценностна система. Поради неимоверното духовно богатство на изкуството обаче ценностните системи в него се оказват достатъчно много, за да кажем, че всяка нова естетика е предпоследна. Единствената естетическа програма, и до днес недефинирана, която си остава последна, понеже няма наследници, е социалистическият реализъм, където естетиката е просто подменена с идеология.
Притежаващото достатъчно естетическа култура чувство е еманация на разума и интелекта. Те работят в синхрон, докато изчерпят енергията, заредена във физическото тяло на художника.
Всеки човек или повечето хора са надарени с духовна енергия. Но художниците може би са надарени два пъти повече, защото те през целия си живот доказват, че живеят в два свята. Съдбата им е отредила да се справят едновременно с великото стремление на духа и с тежките грижи на материята. Може би затова хората на изкуството живеят по-интензивно в сферата на духовната енергия и по-често достигат блаженството на вдъхновението, което би трябвало да е достояние на всички. Защото вдъхновението е висша хармония, сливане на дух и материя, тържество на одухотворената природа.
Без да се сравнявам с Хегел, ще предложа собствена дефиниция за изкуството:
Изкуството е разпадане на духовната човешка енергия в материални знаци, които придобиват свойството при възприемане от други човеци да предават част от вложената енергия.
Вдъхновена енергия, насочена към другите - това изпълва живота на художника.
Забравеният поет и дипломат Йордан Стратиев
"Ситуация с огледало" е назован паметният знак за Йордан Стратиев, който ще бъде открит днес в българското посолство в Братислава, Словакия. Да се нарече "Инсталация" вече е скучно, обясни с намигване Яни Милчаков, нашият посланик там и инициатор на културното събитие, станало възможно с финансовата помощ на две австрийски фирми, инвестиращи у нас. Автор на постоянната инсталация е Добромир Иван.
Но защо Йордан Стратиев и кой е той?
Това почти напълно забравено през последните десетилетия име не може да пробие мълчанието дори във времето на свободно говорене. Угаснал в бедност на 22 февруари 1974, този талантлив поет, фин човек и изискан дипломат очаква да бъде преоткрит, очаква полагащата му се поне една по-обстойна статия. Защото премълчаването на поезията му започва много отдавна. А някога за нея е писал Владимир Василев. В кн. 1 на сп. "Златорог" от 1923 той спира благосклонен поглед върху изявите на Дора Габе, Йордан Стратиев и Йордан Стубел. Там съветва: "Аз мисля, че Стратиев трябва вече да излезе от кръга на лирическия диаболизъм, като непременно запази своята изразна тоналност. " Но съперничество в интимната сфера затваря за Стратиев страниците на "Златорог", а с това затваря за поезията му устата на авторитетните критици.
В каталога на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" са посочени три публикации за него. Двете са от 1927 и са по повод стихосбирката му "Велики петък" - единствената, която е издал. В нея е събрал печатани по-рано по вестници и списания 30 стихотворения. Рецензират я М. Г. в сп. "Златоструй", бр. 1, 1927, и Константин Гълъбов във в. "Стрелец", бр. 8, също от 1927. Последната посочена в каталога публикация е от 1931 в антологията "От 20-та насам", съставена от Иван Знахар и Никола Никитов.
Прочитането на "петък" е преживяване - изненада, удоволствие тъга за превратностите в съдбата на твореца.
За пръв път печата през 1917 в сп. "Общ подем", едва деветнайсетгодишен - роден е на 21 март 1898 в Асеновград. Сътрудничи със стихове, както е отбелязано в десетината реда на "Речник на българската литература", на "Българан", "Смях и сълзи", "Везни", "Листопад", "Демократически преглед", "Литературен глас", "Българска мисъл", "Вестник на жената", "Златорог", "Изкуство". Поезията му носи белезите на отиващия си символизъм, но, както отбелязва Ив. Богданов в "Българската литература в дати и характеристики", тя е по-близо до неоромантизма.
През 1921 Й. Стратиев завършва право в Софийския университет и две години по-късно постъпва в Министерството на външните работи. До деветосептемврийския преврат е на дипломатическа служба в Румъния, Югославия, Белгия, Чехословакия. Човек на перото, ерудит, Стратиев е в голяма степен аполитичен. За него е важно да представлява достойно страната си и да си върши съвестно работата. Може би по тази причина първата вълна на терор след 9. IХ.1944 го подминава. Но не задълго. Поставили си за цел да ликвидират интелектуалния елит на България, комунистите го изпращат на лагер в Белене. Ще има ли някога възмездие за невинно избитите и невинно страдалите?
Петъкъ
Небесата тъмн(ятъ зловещи.
Майко моя, безименна пръсть!
Вижъ, вървимъ съсъ запалени свещи, и тежи ни огромния кръстъ.
Въ тая черна земя и надъ нея и средъ нашт( безп)тни лъжи, като с(нка деньтъ ни изтл(я
- милосърдниятъ часъ приближи.
Ето, заникътъ въ кърви застива, ето, прилепи в(ятъ крила - кол(ничимъ въ безплоднит( ниви и къмъ тебъ сме привели чела.
Погледни, като гробъ е земята, а надъ нея - огромниятъ кръстъ.
Майко моя, безименна, свята, - приеми ни въвъ родната пръсть!
РЕВНОСТЬ
Пламна вечерьта и ето ида и не знамъ обичашъ ли ме ти - свети като кървава обида лампата предъ твоит( врати.
О, азъ помня думит( отровни!
Тя е моя, тая тъмна нощь, - и гн(вътъ ми въ с(нкит( покровни бл(сва и разсича като ножъ.
Ето тука, тука подъ фенера, дето гледатъ снощнит( писма, твоя см(хъ вледенъ ще потрепери, и ще бликне алена тъсма.
Ще отекнатъ хиляди камбани и ще лумне въ пламъци градътъ, а въ нощьта - като огромни рани кървавит( ст)пки ще горят... ЧЕРНОТО ДОМИНО
Кой дебне следъ мене изъ празнит( зали?
Отъ градскит( кули среднощь проехт(.
Стъклата отекватъ следи отъ сандали, и странната с(нка тревожно расте.
Тя иде. Прист)пва. Очит(. Бледн(я.
Надвисва надъ мене мъртвешка р)ка - и тръпенъ и бледенъ азъ гледамъ на нея зеления камъкъ и мойта халка.
К)де съмъ? К)де съмъ? Нощьта ли изписка?
Въ колонит( здрача се плиска вледенъ.
А ст)пкит( дебнатъ - все близко и близко, и черната маска се киска задъ менъ.
ПИСМО
Азъ искамъ да ти пиша, и не знамъ - р)ката ми отпада уморена, и въ с(нкит(, въ които гасна самъ, прочитамъ свойта повесть неотм(нна.
И вс(ка вечерь, тихъ и огорченъ, подъ лампата въ забравения )гълъ, азъ виждамъ и разбирамъ ужасенъ, че н(кога тъй много съмь те лъгалъ.
Прости, че толкозъ късно те познахъ, виновенъ съмъ предъ тебе и предъ Бога!
И в(рвай: тъй е тежъкъ моя гр(хъ, че искамъ да ти пиша - и не мога.
ГОДИШНИНА
Моит( двайсеть и осемь години.
Срещнахъ ги вчера - но колко чужди!
Ск)сани, прашни, лицата имъ сини
- сякяшъ с) двайсеть и осемъ нужди.
Спр(хъ подъ фенера и дълго ги гледахъ: срамно ми б(ше - какво имъ дадохъ?
- Моята гордость за моя победа, и толкозъ грижи и никакъ радость.
"Вий мои двайсеть и осемь години!"
Тъй ги повикахъ - ала не спр(ха.
И въ тая вечерь плачътъ ми застина сякашъ надъ двайсеть и осемь гр(ха.
ЛЮБОВЬ
Нал(й и дай: отрова и пелинъ.
Една любовь - и нея да удавя.
Сега и ти, като прокълнатъ синъ, напразно диришъ въ виното забрава.
Въвъ п)тя ти огроменъ сънь лежи, надъ моя п)ть звездит( догор(ха, и бродятъ въ мрака м)дрит( лъжи, на ц(лъ животъ - единствена утеха.
И ти ме гледашъ - мигъ ли - в(кове!
Една любовь - последната ми жъртва.
И п(ятъ упокойни в(трове надъ моята любовь нав(ки мъртва.
Задава се катастрофална суша в Добруджа
ДОБРИЧ. Ако до десетина дни не завали напоителен дъжд, положението с пшеничните добиви ще стане критично, казаха пред журналисти вчера шефове на земеделски институции в Добрич. Според началника на областната служба "Земеделие и гори" Здравко Иванов върху 80-90% от обработваемите 3 милиона дка в Добричко практически не е падал дъжд. От 15 години не е имало такъв недостиг на есенно-зимна влага в добруджанския чернозем, каза Калчо Стелиянов, шеф на местната кредитна дирекция на ДФ "Земедлие".. Заради сушата засетите тази година 500 хиляди дка със слънчоглед с 200-300 хиляди дка по-малко от предходната. По същата причина едва 3800 дка са площите с фасул. За периода 1997-2000 от отпуснатите 21 милиона лева кредити арендатори и кооперации не са върнали близо 2 милиона, което е 14,05% от ресурса. Много от клиентите на фонда дължат пари по 7-8 линии наведнъж. Сред най-нередовните са арендаторът Димитър Ковачев от Крушари, "Константинов и синове" - София, ЕТ "Венд" - Варна, обработващи земя в Добричко.
Земята ще ни спаси от безработицата
С 80% възрастно население по селата не може да се разчита, че ще се обработва земята, че ще се догони западноевропейското стопанство. А земята е голямо богатство - източник за бързо справяне с безработицата, тъй като я има в изобилие.
Не бива да се заблуждаваме, че напусналите по време на "социалистическата индустриализация" млади хора ще се завърнат на село. Те или техните деца вече са се устроили в градовете. Четох някъде, че 150 села са заличени от картата на България, че други 1500 са със затихващи функции, а около тях има обработваема земя, която вероятно пустее. Кой ще я обработва? Налага се сериозно да се потърси отговорът на този въпрос. Кой е начинът, по който да се постъпи, за да се пристъпи, макар и бавно, към връщане на младостта в нашите села? Нека обаче сме реалисти. С наличния потенциал от работна ръка по селата, с липсата на техниката и инвентара, които да привлекат и направят приятен земеделския труд, каквито и усилия да правим, трудно ще върнем младежите на село. Може би спешно ще е необходимо да се предприемат някои мерки като: насърчаване на предприемчивите млади семейства фермери, снабдяването им с инвентар и машини на изплащане, с малък лихвен кредит, предоставяне на земя на наши и чужди инвеститори. Защо да се страхуваме от чуждия фермер - та нали това, което ще създаде у нас, и богатият опит, който сподели, ще е от полза за младите хора. Нужни са спешни мерки, защото времето тече, а земята пустее. Тогава за какво модерно земеделие ще говорим!? Кой ще ни храни?
Избори и мераци
Доказано е и признато от света, че българинът има развит интелект. Защо обаче все още в умовете на голяма част от хората битуват мислите "и тия са като ония", "все са едни и същи", "всички са маскари", "от един дол дренки". Това за съжаление не е от вчера. Големите български писатели още след Освобождението са схванали манталитета на голяма част от народа ни. Бай Ганьо, кир Михалаки, Андрешко и др. литературни герои са увековечили нашенската черта да подценяваме по-умния, да го мачкаме, да го черним, да го злепоставяме, дори да го унищожаваме физически.
Нормално е за необразования, невъзпитан човек с ограничена култура да носи в себе си злобата, завистта, алчността, егоизма - качества, присъщи на хора с първобитен манталитет. Но за онези, които имат претенции за образование, възпитание и култура, това е неразбираемо.
И най-простият човек знае, че "от всяко дърво свирка не става", още по-малко става водач, ръководител, управник. Заболяването аз да съм, да не е той много често е разрушавало стабилността на политико-икономическия живот в страната ни.
Демокрацията предполага преди всичко свободна конкуренция, това важи и за предизборните борби. Защо обаче има хора, които са наясно много преди деня "Х", че не могат да спечелят изборна победа, или ако спечелят, това ще бъде такова парченце от властта, с което нито ще могат да си нахранят болните амбиции, нито пък ще изпълнят обещанията към гласувалите за тях. По-рационално е да се търси обединение на онези партии, чиито идеи съвпадат или се допълват. Различия трябва да има, спор трябва да има, нали там се ражда истината. Но в името на стабилността на държавата, в името на демокрацията и добруването е наложително да се потърси разбирателство и единение. Така ще докажем пред света, че сме готови да бъдем равноправен член на Европейската общност.
Имало едно време: между очарованието и ужаса
Приказките винаги започват така: "Имало едно време... " И често завършват с обобщението: " Оженили се и имали много деца. " В интервала между двете се разгръща цял един свят, населен с феи и вещици, с човекоядци и причудливи животни, с жива водаи несметни съкровища. Ако се замислите, тутакси ще установите, че най-често използваните сюжети са няколко: малко момиченце, мразено от мащехата си, среща несгпдите (Пепеляшка, Снежанка), или пък самата съдбата проваля живота на принцесата (Спящата красавица) или на невинното детенце (Червената шапчица, Малечко-Палечко). Но приказките не са предназначени само за децата. Те са адресирани както към най-малките, така и към възрастните, които докато ги четат на малчуганите, несъзнателно се връщат в детството си. По тази причина теоретици на литературата като нашия сънародник Цветан Тодоров (който живее и работи в Париж) или като големия антрополог Леви-Строс отдавна са се заели с психоанализата на приказките. Заюото те откриват в приказния свят на Шарл Перо, както и в прочутите илюстрации към тях на Гюстав Доре немалко съществени неща от света на възрастните с техните страхове.
Всичко това е дало идея на Националната библиотека на Франция да събере в Париж над 280 етапни илюстрации от света на приказното, като по този начин потопи посетителите в тревожната омая на тези познати сюжети от детството ни. Така до средата на юни 2001 г. посетителите ще имат възможност да се убедят на място в много неща: да сверят представите си за вълка и Червената шапчица с илюстрациите и ескизите на Доре, да видят ръкописите на Шарл Перо от 1695 с важни поправки в сюжетната линия на "Синята брада", както и оригиналния афиш на "Снежанка" на Уолт Дисни или костюмът, с който Катрин деньов е играла във филма "Магарешката кожа" на режисьора Жак Деми.
"Червената шапчица беше първата ми любов. Мислех, че ако се бях оженил за нея, щях да изпитам пълното щастие. " Признанието е на Чарлз Дикенс и показва колко много приказките се смесват с нашия свят. Дълго време приказките са били устни сказания, предаващи се от ухо на ухо и от ферма на ферма. И ето че едва Шарл Перо, придворният поет на Луи XIV ги изтръгва от ръцете на народа и превръща в литературен жанр. Така "Приказки до майка ми" се появяват на бял свят през 1695 г. стилът е класически, но осториите съвсем не са такива: в тях има много плашещи и поразяващи неща. При това ясмо вижда, че съществува общо европейско пространство на приказките, а между германските Хензел и Гретел и галския им братовчед Малечко-Палечко няма чак такава разлика. Излпжбата в парижката Национална библиотека обаче разширява приказното пространство - виждаме китайска Червена шапчица и руска Снежанка... Изобщо ако държим на типологооте, ще видим, че братя Грим са по-малко литературни от Перо, но далеч по-романтични от него, техните корени са в старогерманслата култура. Както виждаме, формата се сменя, но не и съдържанието.
Сюжетът на приказките е наистина доста устойчив: героят минава през определен брой изпитания - оскърбления, изоставяе и дори затворслед което се насочва към нов живот. "Именно това, твърди психоаналитикът Бруно Бетелхайм, е посланието, което приказките отправят към детето - че битката с трудностите е част от човешкото съществуване, че никой не трябва да се плаши от това, а следва да приеме предизвикателствата, чието разрещаване често приключва с победа."
Защото приказките винаги са оптимистични и приключват добре. Те концетрират в себе си доброта и концентрирана чиста поезия. "Може би защото детството най-вече ни приближава към истинския живот. " Кой е казал това ли? Някой Малечко-Палечко? Не, думите са на Андре Брьотон.
Как във Франция дописаха "Клетниците"
Представяте ли си да влезете в книжарница, да си купите "Тримата мускетари", "Оливър Туист" или "Дон Кихот" и вкъщи да се окаже, че всъщност сте се сдобили не с познатия ви класически шедьовър, а с литературна мистификация. Това все по-често се случва, защото от средата на ХХ в., сякаш неспособни сами да създадат творби, мнозина утвърдени писатели и журналисти, пробват перото си все под сигурната сянка на шедьоврите. "Дон Кихот" е дописван отдавна, за някои романи на Дюма да не говорим, със съгласието на наследниците се появиха нови версии на приключенията на Шерлок Холмс и на "Отнесени от вихъра". Ала всичко си има мярката. Така поне смятат наследниците на Виктор Юго и Асоциацията от почитатели на писателя, които в края на април останаха шокирани от вълната от реклами, че от 3 май т.г. в книжарниците ще се появи продължението на "Клетниците".
Все пак има някакво морално право, категорични са от Асоциацията "Приятели на Виктор Юго", които надигат глас срещу книгата на Франсоа Сериза "Козета или времето на илюзиите", набедена за продължение на "Клетниците".
За целта издателство "Плон" наистина е разгърнало безпрецедентна рекламна кмпания. Предвиденият тираж на "Козета" е 65 000 екземпляра, рекламният бюджет е около 1,5 млн. френски франка. И което е още по-интересно: идеята за продължение на "Клетниците' не е хрумване на Сериза, а на самото издателство "Плон", което му е отредило хонорар в размер на 300 000 франка. Без да се колебае, Франсоа Сериза се е заел с поставената задача и е завързал нови сюжетни нишки с отправната точка, че инспектор Жавер не е умрял. Той неочаквано възкръсва и повлича Козета в нови перипетии, появяват се и непознати персонажи. За Пиер Юго, праправнук на писателя, това е "непозволена интервенция в творчеството на Юго и чиста фалшификация". Затова наследниците са завели дело срещу издателя, поемайки ангажимент получената сума да бъде разпределена за благотворителни цели. За Жорж-Оливие Шаторейно, председател на Сдружението на хората на перото (основано от самия Юго), нещата обаче не са чак толкова прости. Затова той предлага да се постигне някакво споразумение, понеже "моралното право е неписан закон. Вярно е, че не може да се прави каквото и да е с литературните творби, но и литературата се състои от продължение на големите романи".
От своя страна директорът на "Плон" Оливие Орбан признава, че издателството не се е консултирало с наследниците на Юго. Но той припомня, че литературно продължение на "Клетниците" вече е правено в Съединените Щати, че е издадено от "Харпър и Колинс" и книгата има френски превод. При това никой не е направил от това въпрос. Директорът на "Плон" категорично опровергава обвиненията, че целта на "Козета" е само комерсиален ефект. "Книгите се публикуват за да се продават, признава той. И в това няма нищо срамно. Да, продължението на "Клетниците" беше поръчано, но много литературни шедьоври са били написани по поръчка. Това, което е от значение, е да се обсъди в каква степен може да има продължения на големите текстове. И това може да се обсъди, но когато резултатът е книга, а ние твърдим, че "Козета" на Сериза е един литературен успех."
Самият Франсоа Сериза не крие учудването си от атаката на наследниците и на почитателите на Юго. "Изпитвам безгранично възхищение към Юго, твърди Сериза. - Не съм накърнил неговите герои. Моята книга се основава върху изкуплението на инспектор Жавер, което е напълно в стилистиката на Юго. Разбирам да бях направил свободна адаптация на скандален филм като "Спи с мен". Но случаят просто не е такъв."
Така поне мисли авторът на новата "Козета". Наследниците на Юго обаче виждат нещата другояче. А публиката явно се колебае, докато прелиства "Козета". И, както изглежда, ролята на литературен съдник се пада на съда.
Как да гласувам в Будапеща?
През юни ще пътувам за Унгария, където ще гостувам на мои близки в Будапеща. Ще бъда там по време на изборите, а искам непременно да гласувам. Интересува ме как може да стане това, какви документи ще ми бъдат необходими?
М. СТАНКОВА
София
Обратна връзка
Задграничният паспорт е достатъчен за вота
От Централната избирателна комисия обясниха, че българските граждани в чужбина могат да гласуват, като заявят предварително желанието си да дадат своя вот в нашето дипломатическо представителство в съответната страна. При минимален брой от двадесет заявки се образува избирателна секция. В случая г-жа Станкова няма нужда да прави предварителна заявка в българското посолство в Будапеща, където живеят много наши сънародници. Необходимо е само в деня на изборите да представи своя задграничен паспорт, който да е валиден към датата 17.06.2001 г.
Кметица възстанови оброка за здраве
Край село Рибарица, Етрополско, благодарение на кметицата Василка Тошева се възстанови оброкът за здраве. Там тя мечтае да се издигне параклис, защото в селото няма църква, където всеки може да запали свещица.
Преданието гласи, че е имало мор по децата. Като направили оброчния кръст, оттогава невръстните оживяват. Предание. И затова кметицата е решила да направи ограда и там да има парк. Всяко семейство, когато му се роди дете, да засажда по едно дръвче за здраве.
Трудно е, но традициите се възстановяват, когато всички са дружни.
Ковчег, но Ноев
Винаги през изминалите вече трийсетина години съм бил близо до Васил Кинов. Случи се така, че като негов приятел бях първият читател още на разказите от първата му книга "Не чакай залез". Критиците обичат да говорят за всяка следваща творба на писателя като за поредно завоевание, но аз имам чувството, че този необикновен белетрист не се е променил особено от времето, когато повестите му "Дайлада" и "Конникът" и романите "Цвят от корментил" и "Замъци по избор" се четяха от ръка на ръка, макар че за повечето от тях официалните литератори си мълчаха.
Васил Кинов никога не е възпявал "партийните победи", с презрително мълчание отминава кухите резеньори на "малката" и "голяма" правда - героите му са все обикновени, измъчени хора с нелеки съдби, които в неравна борба с трудностите на всекидневието търсят своята автентична идентичност, както и връзката си с отвъдното. Всъщност творецът продължава плодотворно една силна традиция в нашата литература, чийто връх преди 1944 е повестта "Жетварят" на Йордан Йовков: налагането на християнските добродетели в човешкото битие.
Особено интересно това е постигнато в поредицата от кратки романи, които той създава през последните години. Те бяха забелязани и оценени по достойнство от големия полски режисьор Кшищоф Зануси, който написа послеслов към тома, обединил "Адам и Ева по време на кризата", "Фатум", "Нежна фотография", "Легло от падащи листа" и "Лъжовни времена".
Новата книга на белетриста "Последният кораб" е шестата от тази забележителна поредица, своеобразна "човешка комедия" на епохата на прехода, когато осъзнаваме порочността на внушаваните ни десетилетия измамни ценности и сричаме азбуката на хуманизма. Красивата героиня в тази творба минава през много изпитания. Тя стига до дъното на обществото, тъй като с тялото си заплаща за относителното охолство. Но все пак не изгубва душата си: Кинов я подлага на сериозни изкушения, той я отвежда в коридорите на властта, където скитат продажни и овълчени политици, жадни да яхнат "колесницата на държавата", превежда я през подземията на мутрите, жалките оръдия на икономическите величия от бившата червена номенклатура. Струва ми се, че образът на Едрия е изключително завоевание на писателя, който никога не рисува персонажите си само черни или само бели - този опиянен от играта с пари и авторитети мъж не подбира средствата в катеренето си по йерархическата стълбица.
Ако се огледаме около нас, ще установим, че мнозина подобни на него и сега напират да печелят доверието на избирателите, без да ги е грижа за реалните нужди на измъчения ни народ. Катерина, чаровната грешница на Кинов, дълго щ е гравитира в неговата орбита, но усетила тътена на конниците на Апокалипсиса, тя все пак ще заплува отчаяно към Последния кораб. Какъв ще е той, ковчег или Ноево убежище, Васил Кинов не отговаря. Той оставя нас да решим, защото всички плуваме нанякъде, грешни и жадни за взаимност. А може би в крайна сметка надеждата се съдържа и в подобни силни художествени текстове, които проникват направо в душите ни.
Кой спонсорира розово-червените медии
СДС не е само политическа организация, а и представител на българската държавност. СДС води борбата в един исторически период на преход и откъсване от Съветската империя и получаването на независимост и свобода, на нов държавен, икономически и социален строй.
БСП е олицетворение на отрицанието, разрухата, възвръщане на терора и страха и присъединяване към Руската империя (доколкото това е възможно).
Искам да ви предупредя за опасността от масираните и координирани масови атаки на медиите: вестници (прокомунистическите всекидневници), институти за изследване на общественото мнение, радио и телевизия.
Не бива да изпускаме предвид голямото значение на средствата за масова информация. Не е ли възможно Националната служба за сигурност да се заинтересува какви големи средства се хвърлят за създаването и укрепването на прокомунистическите всекидневници, кои са тези "спонсори", откъде имат тези пари, на кого ги дават и защо?
Комунистите не пускаха на конкурс дори днешната звезда Людмил Ангелов
Неотдавна на въпросите от традиционната радиоигра на популярното Класик ФМ Радио към хилядната слушателска аудитория: Кой е най-званият български пианист и кои негови изяви? - отговорите бяха единодушни - Людмил Ангелов. И почти с енциклопедична осведоменост заизреждаха: "Носител на награди от конкурса "Св. Обретенов" у нас, от международните - "Сенигалия" в Италия, "Фр. Шопен" - Полша, "Палм-Бийч" - САЩ, "Пиано Мастърс'94" и "Супер Мастърс'97" в Монте Карло. Споменаха записите му в БНТ, БНР, Френската и Испанската телевизия, "Полски нагряния" RCA, "Гега Ню". Напомниха за документалния стойностен късометражен филм за пианиста на Атанас Свиленов... Времето, отредено за радиоиграда, не достигна да се говори за прословутия Шопенов интеграл у нас от 12 концерта, включващ абсолютно всички произведения на гениалния поляк - интеграл, обвеял го с международно признание и... покани на световните Шопенови фестивали.
