Слънчогледът е основната маслодайна култура в нашата страна и също се отглежда на големи площи, в различни земеделски райони.
Периодът на градобитен максимум от 6 до 9 юли съвпада с неговия цъфтеж в Северна България (височина над морското равнище 200-600 м), например в селата Долна Рикса (Монтанско), Замфирово (Берковско), Койнаре (Белослатинско), Пордим (Плевенско) и т.н. В районите с по-голяма надморска височина в тази част на страната, цъфтежът на слънчогледа съвпада с максимума на градобитност от 16 до 20 юли.
Критичен момент в развитието на слънчогледовото растение е формирането на питата и на цветовете в нея до тяхното прецъфтяване, след което се образуват и наливат семена. Различни външни фактори, като облачно и дъждовно време, почвено и въздушно засушаване, както и високите температури на въздуха могат да попречат на опрашването и една част от цветовете да останат празни.
Рискови фактори за всички култури са и болестите и неприятелите които също могат да компрометират реколтата, но при тях производителят може да вземе както превантивни мерки, така и да действа веднага при наличие на опасност.
Трябва да се работи за повишаване на агрономическата култура на хората, които желаят да се занимават със съвременно земеделие.
Застрахователната политика в нашата страна освен стопански би трябвало да придобие и някои нови измерения. Изключително важно е да се поощрява органичното земеделие. То представлява система за управление на селскостопански обекти, която включва ограничения за прилагане на торове и пестициди. Това предполага производство на чисти от химични замърсители селскостопански продукти, както и възстановяване и поддържане чистотата на подпочвените води, чистотата и плодородието на почвата. Това предполага също, че вече няма да се борим за високи добиви, а ще произвеждаме здравословна и питателна храна, като запазим естествената чистотата и плодородие на земята си.
Еколологичната характеристика на поземления фонд в нашата страна в края на 80-те години показва, че 42% от него са нарушени, замърсени и деградирани земи, а 700 хил. декара обработваема земя е замърсена с тежки метали. Тези земи вече започнаха да се засяват с подходящи култури, които не натрупват в продукцията си замърсители, а възстановяват земята и нейното плодородие.
Такива стопанства и производители трябва да ползват привилегии при застраховане. Например част от застрахователната премия е добре да се поеме от държавата. Тези привилегии биха имали определен социален ефект в днешния етап от развитието на селскостопанското производство и сигурно ще поощрят стопаните към застраховане на продукцията им.
Тежка корупция в МО разплита военната прокуратура
Близо три милиона лева са вредните последици за Министерството на отбраната (МО), които висши офицери са причинили на това ведомство с противозаконната си дейност. Прокурори и следователи от Софийската военноокръжна прокуратура (СВОП) доказаха с документи престъпната дейност на четирима о.з. полковници начело с бившия началник на управление "Снабдяване и търговия" в МО Йордан Георгиев Пенков. Той е обвинен за тежко престъпление по служба (липса на 1 600 000 лв. - б.р.), за което Наказателният кодекс (НК) предвижда лишаване от свобода от една до осем години.
Източници от съдебната власт съобщиха пред репортер на "Демокрация", че разследването е приключило тези дни, обвиненията са повдигнати и са внесени в Софийския военноокръжен съд за насрочване на съдебното заседание. Те отхвърлиха категорично известни намеци сред обществеността и в медиите, че "усилената напоследък дейност на прокуратурата" имала връзка с предстоящите избори. "Главният прокурор Никола Филчев не се занимава с политика, а изпълнява целта си да вкара в затвора всички престъпници", казаха източниците и обясниха, че тези дела са приключили според сроковете в Наказателно-процесуалния кодекс.
По данните в следственото дело другите трима обвиняеми от тази т.нар. банда на четиримата са о.з полковниците Камилов, Ботев и Божанов. Те трябва да докажат по съдебен ред търсените от тях суми - съответно 380 000 лв. за първия обвиняем, 52 000 - за втория, и 2600 за третия. Всички те са злоупотребили с властта или със служебното си положение, като не са изпълнявали задълженията си по служба, от което са настъпили тежки последици и вреди за МО, е записано в обвинението на военната прокуратура.
Следствени дела за тежки престъпления приключиха и срещу други обвиняеми под пагон, като о.з. генерал Радослав Пешлевски - бивш началник на Главното управление на строителните войски (ГУСВ), и о.з. генерал Бригадир Аспарухов - бивш директор на Националната разузнавателна служба, за които "Демокрация" писа в четвъртък и в петък миналата седмица. До края на месеца процесите срещу тях вероятно ще стартират, надяват се източниците на "Демокрация". Двамата са обвинени от военната прокуратура за тежки престъпления по служба, чрез които са придобили имотни облаги. Техните имена се спрягат в печата за бъдещи депутати от БСП.
По наказателното дело срещу Пешлеевски щели да бъдат викани като свидетели бивши министри от кабинетите на Ренета Инджова, Любен Беров и Жан Виденов, които по един или друг начин са били финансово свързани с подсъдимия днес генерал. Сред тях били двама строителни министри - Даниел Левиев и Христо Тотев, който след като напусна правителството на Беров, стана директор по строителната дейност на Мултигруп. Червената министърка на здравеопазването Мими Виткова, за която е доказано, че си купила от военния строителен бос апартамент на твърде занижени цени, също била в големия кръг от бъдещите свидетели пред Темида. Тази "здравна" другарка се облагодетелствала с имот, като дала дума на Пешлеевски да му помогне да спечели от обмен на лекари и пациенти от Южноафриканската република. Вицепремиерът на Жан Виденов - Дончо Конакчиев, който бе и министър на строителството ще трябва да обяснява под клетва в съда по какъв начин е въздействал на ръководството на ГУСВ да продава твърде евтино жилища и ателиета на висши държавни чиновници от червената номенклатура. Същият БСП-тип има да говори доста пред съда за икономическото ограбване на милиони българи, чиито спестени пари се стопиха за един ден, когато с некадърността си Виденов доведе страната до хиперинфлация. Тогава един хляб струваше 400 лв., а минималната пенсия беше 8000 лв., т.е. онези пенсионери, които пак се готвят да гласуват за БСП, можеха с пенсията си за цял месец да си купят... 20 хляба.
Обвиняемият о.з. генерал бе уволнен с указ на президента Петър Стоянов на 16 март 1998 г., след като ревизия установи големи финансови разхищения във войските. Първият сигнал за скандална корупция в ГУСВ бе от тогавашния депутат на СДС Едвин Сугарев, днес посланик в Индия. Не след дълго, като се позова на данните от ревизията, бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев - министър на регионалното развитие и благоустройството, сезира бившата Прокуратура на въоръжените сили, чийто шеф ген. Емил Карамфилов образува предварителна проверка. По-късно Националната служба за сигурност доказа нерегламентирани връзки на Пешлеевски с бившия посланик на Русия у нас Леонид Керестеджиянц, с когото генералът призна, че се е срещал във вилата на бившия посланик на България в Зимбабве - Александър Атанасов. Атанасов, бивш български дипломат, който упорито продължава да говори в родината си на алкохолизиран руски език и брат на разстреляния преди време с от упор бивш министър-председател Андрей Карлов Луканов.
Радослав Пешлеевски превишил властта и служебните си задължения, като разпоредил гладни и уморени войничета от войските да чистят в почивни дни изпорисувания от тийнейджъри със сърпове и чукове паметник на съветската армия в центъра на столицата. Това е престъпление в нарушение на Правилника за кадровата военна служба, което ще избистри бъдещата присъда над обвиняемия и за дълго ще го прати зад решетките.
Можем да припоним също, че Пешлеевски е "кръвно" свързан с ЮАР и със Зимбабве - африкански страни, в които сега се укриват от нашето правосъдие десетки престъпници като Веска Меджидиева и съпругът й Румен Спасов - син на палача Мирчо Спасов, унищожил физически в лагерите на комунистите хиляди честни българи. Дъщерята на генерала и зет му - Петър Кокинов, живеят в Хараре, столицата на Зимбабве, където Кокинов бе задграничен представител на "Булгаргеомин" - скандална фирма, ощетила България с милиарди левове. Но и на това дело идва ред, а имената на подсъдимите по него депутати от Вееликотож народно събрание ще прозвучат като гръмотевица. Преди това, разбира се, нашето Министерство на правосъдието трябва по-скоро да подпише договор за правна помощ с държавните институции на тези страни, за да могат тези престъпници да бъдат докарани в България.
Три деца изгоряха в дома си
МОНТАНА. Три деца са загинали при пожар, лумнал в дома им в с. Стубел в неделя вечерта, съобщиха от РДВР. Пламъците погълнали тригодишната Цветелина и братчетата й Радослав (2) и Емил (1), докато спели. Полицията все още изяснява причините за трагедията, но най-вероятно огънят е тръгнал от стар лампов телевизор.
Децата били сами в къщата. Майката Петя Йосифова (26) била у съседите да приготвя баница за Гергьовден, а бащата Емил Петров (28) работи като пастир в съседно село. Комшиите разбрали, че нещо става в дома на Петя, когато прозорците гръмнали и огнените езици плъзнали по къщата. Цялото село се събрало да гаси пожара, дори някой ударил черковната камбана, разказват хората. Когато успели да влязат в стаята, децата били вече мъртви.
Електрическата компания е прекъснала електрозахранването на многодетното семейство заради неплатени сметки. Емил се договорил със съседите и прекарал временно кабел от дома им, за да не стоят на тъмно. Все още не е ясно дали огънят е тръгнал от този кабел или от стария руски лампов телевизор, който майката оставила да работи, докато децата спят, казаха пожарникари. Когато тяхната кола пристигнала, селяните вече били изгасили огъня и изнесли на двора телата на мъртвите деца. По случая е заведено следствено дело.
Филип Димитров: Конференцията бе сигнал за стабилност
- Г-н Димитров, какви са впечатленията ви от XII конференция на СДС?
- Това е една конференция, която на пръв поглед прилича по много неща на всички други предизборни конференции. Но, от друга страна, е единствената конференция, която се прави след като СДС е управлявал пълен мандат. А това е страшно важно. И е един от сигналите за стабилност в България. Давам си сметка, че много хора сигурно имат възражения, укори и недоволства. И може да са прави. Но няма никакъв начин да се постигне нещо оттук нататък, ако не се стъпи на добре изградена база. В момента тя се изгражда, твърда е, на много хора никак не им е уютно на нея. Но оттук трябва да се тръгне, за да се направи следващото. Както никога, ние имаме шанс до две години съдбата на България да бъде решена и, така да се каже, подпечатана с ангажиране в свят, в който хората са щастливи и богати. Казвам това съвсем отговорно, защото влизането в НАТО не е просто въпрос на сигурност. Влизането в НАТО се мери в пари. И ако отидете да питате италианци, испанци или гърци какво са спечелили от влизането в НАТО, ще научите, че става дума за нещо много голямо. То ще се отрази в живота на всеки един човек в България. Това нещо ние можем да постигнем в рамките на идните две години, ако не го провалим сами.
- Като министър-председател на първото демократично правителство сигурно знаете много добре цената на компромиса? Какви компромиси обаче не бива да се правят в днешната ситуация?
- Компромиси винаги се правят и трябва да се правят. Но те се правят в името на нещо, те се правят, за да можеш да отстоиш принципите си. Ако правиш компромис с принципите си, няма за какво да ги правиш.
- Предстои окончателното отваряне на досиетата. Какъв е вашият коментар?
- Темата за досиетата е актуална в България от десет години. Това, което беше шокиращо, е обстоятелството е, че първите отваряния на досиетата като че ли не повлияха на обществената оценка към хората, които се оказа, че са били ченгета. Подобно нещо не може и не трябва да се премълчава. Следователно темата за досиетата стои и колкото повече досиета се отворят, толкова по-добре. Крайно време е да се сложи край на всичко това, а то може да се прекрати, ако всичко бъде достъпно. Мисля, че трябва да си дадем сметка и за още един факт. И той е, че хората, които провалят каузата на демокрацията, не са само и задължително ченгета. Има и такива, които започват добре, но след това свършват зле. Ние имаме такива примери. Напоследък СДС беше напуснат от хора, които започнаха като предани дейци на каузата. Но се оказа, както казва народът, че им е бил слаб ангелът... Те успяха да се съблазнят и корумпират. Срещу това не сме застраховани, срещу това не е застрахован никой и никъде. Затова е важно да си запазим моралните ориентири. И никога да не забравяме, че политиката винаги се води, макар и според разбиранията на тези, които я правят, в името на нещо добро. Без това не сме за никъде.
- Как обаче да се опазим от допуснатите грешки?
- Това, което може да опази СДС, са строгостта на правилата и най-вече готовността на хората да се съизмерват с моралните категории. Г-н Лучников обича да цитира една максима на Ларошфуко: "Лицемерието е тази дан, която порокът плаща на добродетелта. " Това е важно. Защото тогава, когато добродетелта се уважава, дори порокът е принуден да й плаща някаква дан. И обратното - ако обявим, че ние сме само прагматици и функционалисти, и започнем да се надсмиваме над идеята за нравственост в политиката, тогава има опасност порокът да реши, че няма с какво да се съобразява.
- Въпреки това, ако се върнем към поуките от първото демократично правителство, смятате ли, че сериозни препятствия могат да се преодоляват с недотам проверени хора?
- Ще ви отговоря така - има неща, които трябва да бъдат извършени независимо от огромните усилия. Тези усилия дават резултат. Стамболов е бил много оспорвана фигура. Много хора в края на неговия мандат са го мразели. И сега, ако отворите историографиите, ще видите, че повечето му съвременници пишат лошо за него. Но той е сто на сто политик с историческа мисия. Той е успял в своите 7 години управление да направи невъзможното и е изтръгнал България да не попадне в лапите на Руската империя. И това усилие си е струвало.
Финландци ще правят у нас фирма за хартия
СОФИЯ. С финландски инвестиции у нас може да се изгради предприятие за производство на хартия. Идеята е възникнала по време на разговори между бизнесмени от двете страни, каза министърът на външната търговия и европейските въпроси на Финландия Кимо Саси. Според него, ако икономическият напредък на България продължи, ще се увеличат и стокообменът, и инвестициите. Финландските бизнесмени се интересуват от енергетиката, селското стопанство, телекомуникациите и опазването на околната среда. Те обаче срещат трудности тук от страна на съдебната и административната система, каза още Саси. България и Финландия могат да си сътрудничат и в областта на ядрената безопасност. Атомните електроцентрали и в двете страни са оборудвани с руски реактори, но във Финландия се използват системи за безопасност на "Уестингхаус". България може да проучи възможностите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
България направи много за синхронизирането на своето законодателство с европейското и сега трябва да започне прилагането на тези норми, заяви Кимо Саси. Той е уверен, че ако страната ни продължи да работи със същите темпове по въпросите за присъединяването към ЕС, до края на годината ще открие всички глави по преговорите. Най-трудни обаче ще са тези за селското стопанство, структурните фондове и свободното движение на работна ръка.
МВнР: Арабската лига да наблюдава процеса в Триполи
СОФИЯ. България няма и не може да приеме политически процес срещу своите граждани, заяви вчера външният министър Надежда Михайлова след среща с арабските посланици у нас. Първият ни дипломат ги запозна с българската позиция по процеса в Триполи. Анализът на изказването на полк. Кадафи буди съмнения за обешанието на либийската страна за справедлив, прозрачен и обективен процес, поето на най-високо държавно ниво, посочи Министър Михайлова. Обявяването от полк. Кадафи на подсъдимите за извършители на престъплението непосредствено преди процеса се разминава със световно признатия принцип - презумцията за невинност до доказване на противното. "Преди официалното решение на съда всяко изказване е недопустимо", подчертала Надежда Михайлова пред арабските дипломати. Тя посочила, че поставянето на процеса в контекста на експерименти, поръчани от чужди сили - в речта на либийския лидер се цитират ЦРУ и МОСАД - срещу народите на Африка и либийския народ, говори за политизиране на процеса и създава предпоставки за антибългарска кампания срещу наши специалисти в арабските и африканските страни. Мисли за политически ходове навява и аналогията с делото "Локърби", посочи дипломат &numero;1.
Министър Михайлова помолила арабските посланици да съдействат чрез Арабската лига да се предаде на либийското държавно ръководство позицията на българската държава: Страната ни няма да приеме решение на съд, което не е мотивирано и подкрепено от съответните експертизи, и ще смятаме, че то е в резултат от политически натиск върху съда. В процеса да се отчете мнението на международните организации - СЗО, Червения кръст и Червения полумесец, настояла министър Михайлова и помолила Арабската лига да изпрати свои представители, които да гарантират справедлив процес. Посланикът на Кралство Мароко у нас Абдеслам Алем, доайен на арабските посланици у нас, се ангажира да предаде посланието.
16-годишен загина от самоделна бомба, второ момче е ранено
ПЕТРИЧ. Шестнадесетгодишно момче загина на място след взрив на самоделна бомба, гръмнала навръх празника на града - Гергьовден. Инцидентът станал около 15.30 ч. в мазе в жк "Цар Самуил", собственост на Сотир Русев. Неговите синове Иван (16) и Борислав (15) Русеви заедно с приятеля им Иван Димитров Въчев (16) се затворили в мазето, където почнали да майсторят бомбата. Те забъркали смес, в която поставили и сачми. При загряване сачмите експлодирали и се забили в телата на двете по-големи момчета. Иван Въчев получил масиран кръвоизлив и въпреки лекарската намеса починал в болницата. В здравното заведение с наранявания в областта на гърдите е приет Иван Сотиров, но опасност за живота му няма, казаха лекарите. 15-годишният Борислав Русев не е пострадал. Трите момчета са от петричката гимназия "Пейо Яворов". Майката на загиналия Иван е учителка. Родителите празнували Гергьовден и не разбрали кога децата са отишли в мазето, разказаха съседи. Вчера на мястото на произшествието пристигнаха специалисти от ДОТИ - София, за да изяснят произхода и вида на взривното устройство.
49 кандидат-депутати чакат одобрение от НИС
ПЛОВДИВ. Общинският съвет на СДС в града представи вчера всичките 54 кандидат-депутати, издигнати от местните клубове, като петима от тях са си направили самоотвод. Изненадващо на обсъждането късно следобед пристигна лидерът на СДС Иван Костов. Доволен съм от представените номинации, познавам и някои от хората - това са сериозни, силни фигури, коментира Костов, който е водач на листата в Пловдив. 49-те кандидатури ще бъдат представени на областния съвет и вероятно в този вид листата ще бъде обсъждана от НИС, стана ясно след заседанието. Лидерът на синята партия изрази съжаление за всеки самоотвод, тъй като според него оттеглилите се са интересни млади професионалисти. Решението за широкото представителство беше взето с мнозинство от 51 гласа, уточни градският лидер на СДС Спас Гърневски, който е с най-много номинации в града - 45. Вярвам, че в Пловдив СДС ще спечели изборите и предполагам, че това ще стане по убедителен начин, допълни още Костов.
Ресорите, които ще поемат новите членове на НИС, са уточнени, съобщи още премиерът. Той конкретизира само, че Муравей Радев ще поеме финансовите въпроси, като ще оказва подкрепа и в някои области като икономическата политика.
80 000 били алкохолиците у нас
СОФИЯ. 450 000 българи системно прекаляват с алкохола, а 80 000 от тях са алкохолици. Повечето обаче не знаели, за зависимостта си. Това съобщи вчера председателят - говорител на родните анонимни алкохолици с нелегално име Бате Ники на нарочна пресконференция. Той призова обществото да прояви разбиране към заболяването алкохолизъм, което се различавало от обикновеното пиянство. Според анонимните любители на чашката разликата между заболяването и тривиалното "напиване" със спиртни ментета е психолого-физиологическа. Пияниците живеели, за да пият, докато зависимите пиели, за да живеят. Пристрастените към чашката са се обединили в анонимни клубове, които само в столицата са три. Подобни структури, които са изцяло американски патент, има още в Бургас, Варна и Пловдив. Тайните нашенски алкохолици са само около 90 души към момента, за разлика от САЩ, където около 2 млн. души припознават зависимостта от уиски като болестно състояние и търсят лечение сред себеподобни в тайни дружества. Алкохолиците, които са решени да станат крайни въздържатели, по правило минават през клиниката в Суходол и ако издържат, лечението превантивно продължава в анонимните клубове. При превенцията важна роля играят и участието на наблюдаващи лекари от столичните клиники. Обществото обаче трябвало да прави разлика между пияниците, които си бият жените, и хората, които не могат без спирт. На болните трябвало да се помага, както например на диабетиците, а не те да бъдат презирани и унижавани, защото не са виновни за заболяването си.
"Есенна соната" спечели публиката
БЛАГОЕВГРАД. "Есенна соната" стана безапелационният фаворит на публиката по време на тазгодишните театрални празници. Анкетираните зрители присъдиха оценка 6 за постановката на Младен Киселов, а на последно място са класирали пиесата "По-близо".
Журито с председател Васил Михайлов определи наградата за женска роля за триадата Цветана Манева, Снежина Петрова и Вяра Коларова за представянето им в "Монолози за вагината". Актьорът Деян Донков получи наградата за мъжка роля в пиесата "Бая си на бълхите", чийто режисьор Крикор Азарян бе удостоен с най-високия приз на фестивала.
Наградата за сценография отиде при Невена Белева за постановката "Контрабасът", а за театрален дебют при Петър Пейков и Албена Георгиева за "Пиеса 27" на благоевградския театър.
В знак на признание към организаторите на театралните празници и актьорите главният секретар на СДС Екатерина Михайлова изпрати разкошна кошница с цветя, която бе поднесена на тържественото закриване.
Безимотни се женят, за да ползват преференции при оземляване
ТЕРВЕЛ. Млади безбрачни семейства от Тервелско масово се разписват, за да ползват преференции при оземляване, коментираха интереса към процеса общински служители. 70 000 декара ниви в цяла Добричка област са заделени за безимотни, които по предварителни данни са около 20 000 души. Според областната дирекция "Земеделие и гори" обаче голяма част от правоимащите едва ли ще се възползват от оземляването заради изискването те сами да обработват предоставените им парцели. Масовата практика досега беше бедните стопани да отстъпват нивите си на кооперации и арендатори, срещу което получаваха продукция или нищожни суми.
Български летопис
8 май 1876 - загива Васил Петлешков. Роден е на 1 януари 1845 в Брацигово, където завършва основно училище. През 1873 следва няколко месеца медицински курсове в Цариград. Взема дейно участие в културния живот на родния си град, инициатор за създаване на читалище, като за целта отстъпва част от къщата си. След посещението на Г. Бенковски в Брацигово В. Петлешков е избран за председател на местния революционен комитет и ръководи подготовката за Априлското въстание в града и в околните села. Той е човекът, който занася Кървавото писмо от Панагюрище в Брацигово и Пещера и ръководи борбата в Брациговския район.
8 май 1876 - в с. Разловци започва т.нар. Разловско въстание, като селяните убиват пристигналите турски чиновници и сформират чета от 40 души начело с поп Стоян и Д. Попгеоргиев, която потегля към другите села от Пиянечкия край (в поречието на р. Струма и р. Брегалница). За въстаниците е ушито специално знаме от учителката Неделя Петкова и дъщеря й Станислава.
8 май 1881 - роден в с. Мокрени, Костурско, Никола Милев, историк и публицист. Завършва лицея "Галата сарай" в Цариград и история в Софийския университет. Със стипендия специализира нова история във Виена и се очертава като един от най-перспективните млади учени историци. Редовен доцент при Катедрата по българска история, професор, директор на печата при Министерството на външните работи (1918). Деен член на ВМРО от 1898. Директор от 1922 до 1925 на в. "Слово", народен представител, съветник на българската делегация при Обществото на народите. Има ценни изследвания за нашето Възраждане и приноса на католицизма. Убит от комунисти терористи на 13 февруари 1925.
Двама моряци загинаха на танкер в Констанца
КОНСТАНЦА. Двама моряци загинаха след като вчера избухна пожар на българския танкер "Места", който се намира на открития рейд пред румънското пристанище Констанца. Единият моряк е намерен изгорял, а тялото на втората жертва е открито в морето. Трети член на екипажа е получил леки обгаряния и е настанен в местна болница.
Огнената стихия, предизвикана от взрив в пети сектор, е възникнала на кораба в 11,07 ч. българско време, съобщиха от пресслужбата на параходство "Български морски флот" (БМФ). Оттам не уточниха имената на загиналите моряци, както и това на пострадалия. По неофициална информация една от жертвите е 37-годишният Гароник Исторян.
Танкерът е подготвял резервоарите си за ремонт според БМФ. В тях не е имало гориво и вероятно искра е възпламенила образувалите се газове. На борда е имало 34 души екипаж, съобщи румънската осведомителна агенция Ромпрес. Според БМФ веднага след избухването на пожара капитанът на кораба Вълкан Симеонов е разпоредил евакуация на екипажа и 27 души са напуснали "Места". Моряците са настанени в хотел в Констанца. Преди това обаче те са били задържани от пристанищните власти и разпитвани от прокурор. Други петима са останали доброволно в носовата част на танкера, най-вероятно заради преживения шок. По палубата на плавателния съд има поражения, но няма информация за пробойни по бордовете. Румънски спасителни служби веднага са започнали борба с огъня, който бе загасен в късния следобед. Пожарът на практика е потушен, но все още има дим, съобщи късно вчера шефът на морската администрация към транспортното министерство Марин Петров. Трима специалисти от параходство БМФ и представител на морската администрация пристигнаха към 17,30 ч. българско време вчера на мястото на инцидента. Веднага след получаване на сигнала за бедствието към Констанца се е отправил българският спасителен кораб "Перун", нататък пътува и корабът "Тангра".
Със заповед на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински е съставена комисия от представители на държавната морска администрация и БМФ, която ще изяснява причините за аварията.
Най-вероятната версия е искра да е взривила изпарения, получени от нефтоводна смес. Пожарът е избухнал при измиване на остатъците от гориво на танкера със силна водна струя. При тази операция се получава нефтоводната смес. Тя се товари на съдове и се извозва на брега, където се преработва. Измиването било част от подготовката на танкера за ремонт, който трябвало да се извърши в завод в чужбина. От транспортното министерство отказаха да съобщят местонахождението му, но уточниха само, че той не се намира нито в България, нито в Румъния. Марин Петров категорично отрече слуховете, че гориво от "Места" изтича в морето.
Изпълнителният директор на агенция "Морска администрация" Николай Симеонов вчера уточни, че танкер "Места" е с капацитет за превоз на 75 000 тона гориво и е произведен през 1974.
По информация на варненското радио "Алфа", което се позовава на капитан на румънски кораб, имало вероятност и от втори взрив на "Места". Заради това корабите, които са се намирали в близост до нашия танкер са евакуирани.
Игра с огъня
Не съществува опасност от възникване на напрежение между представители на българския и турския етнос в армията, ако се запази сегашната ситуация на междуетническите отношения в страната, констатираха военните социолизи в свое проучване. То е направено месец преди лидерът на ДПС Ахмед Доган да заяви, че има тенденция етническите конфликти да се движат от запад на изток и че успешният български етнически модел са плаща само от турското население у нас. Изводите на армейските социолози са повече от успокояващи на фона на събитията в Македония. Тревога обаче будят опитите на лидера на ДПС Ахмед Доган да се присвои и да се употреби предизборно един успех на българското общество - етническият модел у нас. Защото последните 10 години на Балканите показаха, че използването на етническата карта за политически цели може да бъде фатално за всяка една държава. Дано и Сокола да го е разбрал.
Компютър ще класира проекти за финансиране от ЕС
СОФИЯ. Компютър ще класира проектите, за които ще се търси финансиране от програмите на ЕС, по 20-30 показателя. Това е решил Съветът за регионално развитие, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев вчера. На първо място ще бъде показателят икономическа ефективност.
Това е по-бърз и съвременен метод за оценка на проектите, който чувствително ще премахне субективния фактор, обясни министърът. Методът ще действа от следващото заседание на съвета, което ще се проведе до 3 месеца.
В края на месеца в Брюксел България ще предложи за финансиране от Европейския съюз проекти на стойност 2,5 млрд. евро до 2006. Съветът е решил вчера от програма ИСПА да се търсят пари за 16 допълнителни проекта, с което общият им брой става 27. Решено било още изграждането на магистрала "Струма" да се раздели на 3 участъка. За единия от тях, който пресича Креснеското дефиле, италианската фирма "Еспеа" ще предложи до края на август три варианта за изграждане, при които да не се засягат екосистемите. Причината е, че дефилето в скоро време ще се обяви за Национален екорезерват. Останалите два участъка ще бъдат готови през 2006, което означава, че магистралата няма да бъде готова до летните олимпийски игри в Атина през 2004, каквато бе първоначалната цел.
Мъчех се да обичам това, което получавам
През 2001 Жоржета Чакърова отбелязва 40-годишнината на професионалната си артистична дейност. Обичана за незабравимите си роли в телевизията, театъра и киното, тя е носителка на многобройни награди. За най-добра женска роля на Втория фестивал на българското кино през 1962 за филма "Хроника на чувствата". Лауреатка на някогашната Димитровска награда. Носителка на Наградата на София за най-добра женска роля през 1973. На 44-годишна възраст получава званието "Народен артист".
Днес г-жа Чакърова има и друг празник, който няма да издадем, защото жените с чар нямат възраст.
Жоржета, Честито от сърце!
"Демокрация"
- Как живее Жоржета Чакърова през 2001?
- Трудно. Играя все още, макар и по малко. Скоро ще ме пенсионират. Гледам една възрастна леля и от време на време взимам внучката си в почивните дни.
- Театърът ли все още е основното за вас?
- Той винаги е бил основното. Но постепенно свиквам с мисълта, че няма да излизам на сцената и да усещам диханието на публиката. Аз от дете се въргалям по сцените. Като малка кандидатствах в съставите на пионерския дворец. Приеха ме на три места - в "Бодра смяна", в драмсъстава и в балета. Предпочетох балета. Не знам какво е било, разни детски балетчета, но с тях обикаляхме всички софийски читалища.
- Какво мислите за младите актьори? На тях по-трудно ли им е отколкото беше на вас?
- Обичам младите колеги и си признавам, че от време на време се уча от тях. Мисля, че винаги е било еднакво трудно. Нашата професия е много тежка. Сега го няма онова разпределение, което беше за нас, но все пак, когато отидеш в един театър извън София, задължително поне първата година ти дават роли. И можеш да направиш прощъпалник. Разбира се, зависи къде ще попаднеш, на какви режисьори и колеги ще се натъкнеш. Всичко е късмет. Аз мисля, че съм имала късмет. В първата си година попаднах по разпределение в добричкия театър "Йордан Йовков", бяхме една голяма група с режисьор Никола Петков от нашия курс и с художника Добромир Петров. Трите години, които прпекарах там, са едни от най-хубавите в професионалния ми живот, защото не мислех за нищо друго освен за работа. Нямах никакви аганжименти, въпреки че бях омъжена, нито готвене, нито чистене. Мъжът ми работеше в София, аз там.
- Кой е виновника да стенете актриса?
- Моите родители, главно майка ми. Те са видели още като много малко дете нещо в мен. И казваха, Жоржета ще стане актриса. Това беше естественото, за което аз мислех и мечтаех. Много исках да стана балерина и като дойдох в София на 10 години, защото съм родена в Шумен, веднага кандидатствах в балетното училище. Не ме приеха, защото нямах нито връзки, нито подготовка.
Много ми беше мъчно и затова отидох в балета на пионерския дворец. Майка ми ми беше първият режисьор - когато бях в I-II отделение и рецитирах, тя се занимаваше с мен. Много ще се отвлека, ако кажа, че майка ми е била звезда на детските оперети в началото на ХХ век в Шумен.
А нейният баща, дядо ми, е играл Асен в "Иванко, убиецът на Асеня" от Васил Друмев.
- А след това?
- Много съм благодарна на моя покоен професор Желчо Мандаджиев. Той ме избра в своя клас и бях на първо място сред приетите. На него дължа, че дойдох като актриса в София, беше директор на Сатиричния театър. Не мога да не спомена другия ми преподавател проф. Гриша Островски, с когото направих доста добри неща - Дулцинея в телевизионния мюзикъл "Човекът от Ла Манча" (1968), след това играх в една от новелите на "Мъже в командировка" две различни роли и някои не можеха да ме познаят.
- Вашето име е свързано преди всичко с Народния театър. Кога се отзовахте в него?
- Поканиха ме, след като играх три години в Сатиричния театър. Проф.Филип Филипов по предлжение на режисьора Димитър Стоянов ме покани за ролята на Пилар в "Почивка в Арко Ирис".
След този дебют ме назначиха. Честно казано, аз като студентка мечтаех за Сатирата. Това беше по мое време интересният театър, но се оказа, че там горе-долу всички места са заети, имаше много малко роли за жени. И всъщност аз имах само една хубава роля в двете едноактни пиеси на Иван Радоев "Ромео, Жулиета и Петрол" (в която играх Жулиета заедно с обичания от мен покоен Коста Карагеоргиев) в постановка на Асен Шопов. Друго нещо, което беше интересно като участие за мен в онези години, беше в "Приказки на Карел Чапек", което направи Леон Даниел в Чешкия културен център по покана на покойния директор Милош Войта, когото впоследствие отзоваха за това представление. Участваха още Ицко Финци и Меглена Караламбова. Изиграхме пет представления. След това се преместихме в една заличка на Софийския университет и играхме дълги години, без да взимаме нито лев. То също е едно от най-хубавите неща в моя живот.
- Правите ли си равносметка?
- Човек не може да направи много големи роли в живота си. Те едва се побират на пръстите на едната ръка. Не може всички роли да са върхът на сладоледа, смешно е. - С коя от тях искате да ви запомнят?
- Няколко са: Марионета в "Хитрата вдовица" от Голдони (постановка на Никола Петков в добричкия театър), Жулиета от споменатата пиеса на Радоев, ролята ми в "Почивка в Арко Ирис", Нели в "Унижените и оскърбените" по Достоевски (и двете, поставени от проф. Филипов), г-жа Солнес в "Майстор Солнес" от Ибсен (постановка проф. Островски), както и участието ми в "Приказки на К. Чапек". А присъствието ми в телевизията - дългите години записи в БНР, и десетте плочи на Балкантон са отделна и голяма тема.
- В съзнанието на всички вие сте Дулцинея. Имате ли запис на видео? Това е мечтата на всяка актриса, идентифицирахте ли се с нея?
- Да имам запис. Заснехме го за 20 нощи в Киноцентъра. Не съм и мечтала за нея.
- Поддържате ли любопитството си към новите постановки сега?
- Да, разбира се, но гледам неща, за които много се говори.
- Кое е последното, което ви хареса?
- Гледах "Есенна соната" от Ибсен, защото се развихри някаква истерия около тази постановка.
Едно добро представление, нищо повече. Мъчно ми е само за Жорета Николова, която очевадно е най-добра от всички, но не я отбелязаха нито с награда на Съюза на артистите, нито я номинираха за "Аскеер", но това не ме изненадва. На тази възраст знам как стават нещата.
- Какво остана от известността ви? Вие бяхте толкова популярна.
- Моята популярност беше насила угасена.
- Как си обяснявате това?
- Нека да го обяснят тези, които са го направили, и да им тежи на съвестта.
- Интригите в артистичните среди засягат всички съсловия. Защо се получава така?
- Не бих могла да кажа, но има хора, които се занимават с това. Те казват: този не ни е нужен вече, не ни върши работа, не е наш човек. И се спират на друг.
- Кои са тези хора? За които изкуството е средство за постигане на други цели?
- Не знам.
- Не искате да кажете.
- Аз съм сита на слава и известност. Хората все още ме помнят, спират ме. Имам толкова награди. Като че ли за тях ми завидяха и започнаха да ми дават по-малки роли, само на камерна сцена. И младите не ме знаят.
- Кой беше мъжът на живота ви?
- Моят съпруг. Той беше необикновен човек, Стефан Харитонов Чалгаджиев, режисьор документалист, който отдаде целия си живот на киното и на България. Беше високо ерудиран, знаеше седем езика, пътуваше много по света. Създаде ми обстановка и вазможност, за да отдам цялото си внимание на работата. Нямаше никакви изисквания към мен да бъда домакиния или готвачка. Създаваше ми съмочувствие, въобще беше единствиният човек, с когото говорех. Сега нямам с кого.
- Кой е най-близкият ви човек сега?
- Дъщеря ми, Шами. (б.а. актрисата Александра Харитонова)
- Какви съвети й давате?
- Много и най-различни. Но каквото и да говорите, нищо не помага. Смятам, че единствено личният пример е това, което дава възпитание на децата. Тя е видяла в нашия дом едни родители, които много се трудят и дават всичко от себе си на професията.
- Сега мечтаете ли за някоя роля?
- Не съм пощелива: искам да играя това, искам онова. Мъчила съм се да обикна това, което получавам.
- Коя роля не успяхте да изиграте?
- Много са. Непрекъснато имаше колежки, които играеха моите роли в Народния театър по времето на царуването на Дико Фучеджиев, когато бях в зрелите си години между 35 и 50 години. Това са годините, които ми бяха откраднати. Аз играех това, което примадоните не желаеха да играят.
Каквото изпадне. За мен не се говори и сега, дори в статиите не ме споменават. Добрите ми представления се свалят от афишите.
- Оплаквате ли се?
- Не, защото не е справедливо да се оплаквам. От професионална гледна точка има много по-тежки съдби от моята. Но наистина можех да направя много повече. Всъщност актьорската съдба е сложно нещо. Късметът играе голяма роля, както и различни обстоятелства. Ако щете биотоковете между актьорите и режисьора решават съдбата.
- Обичате ли да се взимате насериозно?
- Не, в никакъв случай. Може да се каже, че моят девиз е да не се взимам насериозно.
- Какво искате да се попитате?
- Не искам да се оплаквам, но се питам защо стана така, че толкова ме подгониха? Може би в мен има някаква вина. За моето число 8 пише, че понякога се случва тези хора да останат неразбрани и всички да се обърнат срещу тях. Може би това е съдбата ми.
- Не ви ли се иска да се намесите в политиката?
- Не, не. В зората на демокрацията исках да говоря на един митинг. Но не ми разреши синът на моя колега Петър Петров.
- Кажете сега това, което искахте да кажете тогава.
- Вече не си спомням какво, студентите стачкуваха. Аз исках да подкрепя стачката им.
Демокрацията е далеч от нас. Имаше години, преди събитията, знаете ли, аз не знаех какво е това демокрация. Признавам си. Нито родителите ми са говорили с мен за политика, нито съпругът ми. И аз си живеех като щастливото овчарче. Нищо не разбирах.
- Защо демокрацията е далеч от нас?
- Демокрацията е нещо, което наистина изисква борба и няма да дойде иначе.
Нещо се случва... Според теорията за обществения избор малките, но агресивни малцинства често постигат набелязаните резултати, защото са готови да включат повече ресурси от неактивните мнозинства.
Възниква въпросът откъде малцинството на тъй наречените протестиращи журналисти в БНР успяваше да се сдобие с енергия, за да издържи почти два месеца?
Отговорът без съмнение се намира в геополитическия поглед върху цялостната предизборна ситуация в България.
За разлика от друг път кампанията започна много рано. Неочаквано рано. Нечии нерви не издържаха и още през ноември-декември миналата година тук-там започнаха да припламват малки институционални скандали. За проницателните наблюдатели това представляваше ясен сигнал къде ще бъдат конфликтните точки в предстоящата предизборна кампания.
Една от тези огневи точки се оказаха НСРТ и Българското национално радио.
Какво се случваше всъщност?
Беше започнал поредният рунд между САЩ и Русия за енергийно надмощие в България и на Балканите.
Ако щатските енергийни гиганти Ем И Ай и "Ентърджи" успееха да инвестират в рехабилитацията на "Марица - Изток" 1 и 3, руската идея да се строи АЕЦ "Белене" губи шансове. За да вложат щатските фирми милиард и двеста милиона долара, са нужни гаранции. А тях може да ги даде единствено правителството на Костов и в крайна сметка членството на страната в НАТО. Впрочем членството в НАТО е гаранция и за останалите западни инвеститори, че тук вече може да се влага без геополитически риск. Така България би набрала огромна скорост и би излетяла от досегашната си руска орбита.
Ето защо още от самото начало развитието, целите и средствата на тъй наречения протест в БНР бяха предсказуеми. Водачите на протестиращите наивно афишираха целта си - на всяка цена да повторят "чешкия вариант", поставяйки на поста генерален директор кандидата на Българската медийна коалиция. Посоченият "професионалист" явно е поел определени ангажименти, между които и ангажимента да обезпечи предизборната кампания на определени опозиционни политически сили. Или ако това не се случи, да се извади радиото за известно време от строя. По една или друга причина и двете цели не бяха постигнати.
В същото време обстановката в Косово отново се нажежи. Но този път проблемът дълбоко засегна Македония. Случайност? Ако в политиката нещо има вид на случайност, след време става ясно кой е имал интерес от него. В случая една велика сила ясно демонстрира желание и възможности да възпрепятства изграждането на петролопровода Бургас - Вльора, по който ще тече каспийски нефт. Ударът е с двойно острие - ако не се постигне дестабилизиране на България, да се търси разлюшкването на Македония. В последния момент в битката се включи и Симеон II. След тайната миналогодишна среща на монарха в изгнание с руския президент това е добре замислен ход, на който явно се възлагат големи надежди.
Ръководителите на професионално организирания деструктивен процес в БНР си дават ясна сметка в какъв сценарий участват, докато повечето от тъй наречените протестиращи и до днес тънат в неведение по отношение на истински мотиви и крайни цели.
Но усещайки, че измеренията на този протест са изцяло политически, макар и неумело прикривани, обществото зае негативна позиция към него. И в това се оказва шансът на България да се справи с непрекъснато създаваните пречки по пътя й към европейска интеграция.
Огледалото
Ако някой несведущ гражданин рече да се информира от няколко централни всекидневника, известни със задължително отрицателното си отношение към управляващите, как е протекла ХII национална конференция на СДС, ще добие любопитна представа. Тя може да се обобщи с крилатата фраза на Швейк: един каже едно, друг - друго, и така делото преуспява.
Някакъв лидер чете нещо от трибуната, без значение какво точно, но във всеки случай скучно и безинтересно за журналиста. Един делегат спи, друг си изува обувките в залата, а весела компания от провинцията щурмува магазините по бул. "Витоша". Тук-там из кулоарите групи от отлично информирани източници нашепват на дописниците истини за завери и прогнози за края на ерата Иван Костов. Друга тумба делегати е заета с фалшифициране на избора на определени членове на НИС. Трета делегатска квота се черпи в околните барове и обядва агнешки чревца на плитка. Кульорът на тоалетите е преобладаващо синьо, но се срещат и фигури, предпочели тоновете на роялистко лилавото.
Същият този гражданин много има да се чуди как при толкова скука и разпасаност същата тази партия успя за четири години да навакса катастрофалното ни изоставане в сравнение с останалите страни от бившия комунистически блок. Как се случи така, че страната ни въпреки прогнозите на икономиста Хърсев и въпреки поплаците на Стефан Цанев и Вежди Рашидов не се срина икономически нито след деноминацията на лева, нито по време на войната в съседна Югославия, нито заради тежкото преструктуриране на държавните предприятия. Тя си остана стабилна и въпреки опитите партията да бъде превзета отвътре и да се превърне в частна партийна секция на клиентелистки интереси.
Вярно, не е модерно да се хвалят управляващите, то дори не е здравословно за самите управляващи. Но при тях такава опасност нямаше нито за миг. През целия си мандат те се радваха на безпрецедентна медийна офанзива, като най-много медийно внимание несъмнено събра премиерът Иван Костов. Ако можеше да се съберат епитетите против него, то сигурно биха се побрали в едно дебело двутомно издание със ситен шрифт. Нито един друг министър-председател, дори онзи, докарал България до дъното на мизерията, не са и сънували подобно отношение.
Ще излезе, че западните политици и икономисти, тези същите, докарали благоденствие за своите граждани, иначе били големи наивници, та хвалят правителството и залагат на него и за следващ мандат. Има едно обяснение: сигурно просто вярват на фактите, а по-малко четат вестници.
Памет за Стефан Гечев
Малцина са у нас творците, които имат толкова силно интелектуално излъчване като Стефан Гечев. Предпочитам и препрочитам поезията му - тъкмо тя най-напред го представя като духом свободен (в несвободно време) интелектуалец от европейски мащаб, който защити правото на човека да е личност и правото на литературата да бъде литература. Той пишеше не за да създава литература; словото - писано или изречено в хубавия разговор, е за него опорна точка, където може да закрепи живота си.
Яркият персонализъм на Стефан-Гечевите стихове, поеми, разкази, драми, романи, критика, преводи дразнеше надзирателите по културата. И след излизането на "Бележник" (1967, под редакцията на Блага Димитрова) побързаха да го обвинят в "гибелни увлечения по антипоезията", в сюрреализъм и дадаизъм, които били "едно от проявленията на гниенето в упадъчната буржоазна литература". Днес тези обвинения звучат смехотворно, но през 60-те години на миналия век имаха силата на декрет. И Стефан Гечев за дълги години беше извън литературния ни живот. Ала това са годините на ювелирна преводаческа работа над стиховете на Кавафис, Диктеос, Сеферис. Стихосбирката му "Поеми" със стихове и поеми в проза, писани през 1966-1986 г., излезе едва след 1989. В това яростно отлъчване има и нещо спасително добро. В най-самотните си часове Стефан Гечев написа голямата поезия на мълчанието, не поезия на площадното говорене. Нито една удивителна няма в неговия мъничък "Бележник", но как удивително владееше той ония думи покрай думите, които как да бъдат произнесени, написани, описани.
Поезията на Стефан Гечев изглеждаше некомуникативна не само през амбразурите на соцреалистичната критика. "Бележник" беше обявена за книга опасна, защото е една от малкото истински революции в българския поетизъм, защото не просто манифестира, а извайва незаменимо асоциативно и плуралистично мислене. Как ли? Ами като проблематизира междинни, непознати за тогавашното ни агитационно стихопроизводство територии на духа. И създава неочаквани гледни точки. Стефан Гечев не реди броеница от стихове; той открива нови форми и нови форуми на свобода, за да се срещнем най-неочаквано не там, където животуваме, а там, където наистина сме.
В думите, в самия акт на изричането има нещо тиранично. Думите на Стефан Гечев не раняват образния свят, а му дават метафизическа интуитивност, която много точно знае границите си. Всяко Стефан-Гечево стихотворение е празнично общуване (като в любимата му атическа трагедия) с целия Космос. Дори онова фрагментарно стихотворение "В работилницата", което начева с петната от омаслените пръсти, за да стигне цветовете на небесната дъга.
Стефан Гечев остана недоразбран, защото мисли провокативно, т.е. нормално поетически - не фанфарно политически. Неговата поезия не е нито национална, нито социална, нито класова, нито партийна, нито градска, нито селска. Тя има собствени защитни механизми и пак като в атическа трагедия превръща даже нещастията в щастие. Тя не се съобразява с нормата на т.нар. лирически жанрове, даже ги иронизира, защото, пак ще повторя, мисли нормално поетически. Едно-единствено Стефан-Гечево стихотворение може да създаде много творби. Защо и как - то е дълъг разговор, който тепърва предстои. Но основната причина е в това, че неговите поетически принципи са високо етически, далеч от всякакъв канон и норма. Може би един ден и "Бележник" ще се превърне в канон и норма за българската поезия. Ала днес, през май 2001 година, тая отворена книга е все още непрочетена и многозначително самотна. Защото открива нетрадиционни ценности в човешката и нечовешката среда. Тук всеки стих е и лирика, и епос, и драма - изобщо Стефан Гечев. Невъзможно е даже да го имитираш на що-годе прилично ниво. Всяка от творбите му е с биография, която няма как да бъде имитирана или пренаписана. Няма как, защото освен всичко друго логиката й е четириизмерна и на светлинни години от удобния рационализъм.
Любопитно би било да се види общото между неговата поезия и атомната физика, към която имаше особена слабост. Идеалната конструктивност и абстрактност на стиховете му позволяват да се видят в неочакван ракурс реалиите. Облакът, небето, камъкът, дървото, гущерчето стават производители на значения.
Тепърва предстои да видим доколко творбите на Стефан Гечев са мирогледно оплодителни за българската поезия. Достатъчно ясно е, че те не стават за публично скандиране, не се поддават на естрадни и фолклорни преработки. Щом стиховете на Стефан Гечев отказват да бъдат илюстрация към книгата на ежедневностите, те сигурно ще бъдат значещи и значими и утре, когато най-после ще разчетем и осмислим поетическата му автономност на модерен поет. Не романите на 50-те години, както обикновено се мислеше, а няколко поетически книги от 60-те и 70-те години обърнаха поглед към истинските проблеми на личността. Сред тях е и "Бележник" на Стефан Гечев, който тъкмо с най-отхвърляните си творби неподражаемо създаде своя жанр.
Правителството разтревожено от ситуацията в Рeпублика Македония
СОФИЯ. Правителството е крайно разтревожено от развитието на военнополитическата обстановка в Република Македония и надвисналото военно положение, коментира за БТА правителствен източник вчера.
Безпокойството е предизвикано от откриването на втори фронт при Тетово, от създаването на координация за съвместни действия между македонската и югославската армия. Обезпокоително е и отчаяното предупреждение, съдържащо се в последното изявление на Арбен Джафери, лидер на Демократичната партия на албанците, участваща в управляващата коалиция.
Независимият скопски "Дневник" цитира закана на Джафери, че неговата партия ще напусне правителството, ако се стигне до ескалация на военните конфликти. Джафери е заявил, че сблъсъците придобиват измеренията на верска война и че албанците, за разлика от македонците, са готови да понесат още по-големи жертви, но този път за разлика от войната в Косово "няма да позволят да бъдат убивани, а ще станат убийци."
100 юристи дават добра оценка на 38-ия парламент
СОФИЯ. Сто български юристи определят като успешна работата на 38-ото народно събрание, според изследване на НЦИОМ, направено в края на април. Те смятат, че нашето законодателство е постигнало добро ниво на хармонизация с европейските стандарти, въпреки че имало "твърде много политика в законодателната дейност", информира НЦИОМ за второто си месечно изследване "Експертно мнение на 100-те действащи български юристи".
100-те правници са акцентирали върху неприетите закони, които според тях са най-значими. Те смятат, че са необходими нови НПК, НК и Закон за съдебната власт. Известно е, че НПК претърпя промени в последния ден на 38-ото народно събрание, но независимо от това, мнинието на юристите е, че наказателното правораздаване се нуждае от нов процесуален кодекс. Сред необходимите нови закони се споменават и ГПК, Данъчно-процесуалният кодекс, законите за гражданския защитник, за защита на личните данни, за защита на информацията, определена като държавна и служебна тайна, законът за лобирането и др. 100-те юристи, оценявайки дейността на парламента като успешна, същевременно посочват, че някои закони се изменят "на парче" и поради това влизат в противоречие с други приети вече норми. Предложението на правниците е да се работи с цялостна концепция за законодателните цели. Предлага се също да се обърне повече внимание и на законите с икономическа и социална насоченост.
