Дай, Боже, през изминалите десетина преходни години да сме осъзнали, че не сме просто пускащи листчета в избирателните урни, а че с бюлетините казваме своето мнение и поемаме отговорността си за утрешния ден - за нас и за нашите деца. Дай, Боже, да осмислим и нашата отговорност, та утре да не сме обидени, разочаровани, а да усещаме чрез избраните от нас, че и ние участваме в строежа на демократична европейска България.
А за да бъдем сигурни, че в този толкова важен момент можем да държим съдбата си в собствените си ръце и да вземем правилното решение, нека аналитично погледнем на реалностите. Нека си спомним... Пътувах в края на април от София до Бургас и за 6-те часа път изброих по раззеленелите поля от двете страни на магистралата над 150 стада овце, крави, коне... Броях и си спомних: когато децата ми бяха малки и лете ги водех на село, нямаше откъде да купя мляко - в цялото село нямаше нито една крава, нито една овца.
Видях над 40 спретнати, работещи бензиностанции. Броях и си спомних: купоните за бензин, бидоните с бензин в мазето, на балкона, опашките пред прашните и неуютни колонки, на които често имаше табели "Бензин няма", които често правеха пътуванията рисковани и дори невъзможни.
Видях стотици коли, с най-различни марки, и си спомних за сумата, която събирахме с години, внасяхме в банката, без да получим никаква лихва, а после чакахме и не дочакахме да "излезе номерът ни", за да "ни дадат" трабант или москвич, или шкода - както се случи.
Видях много складове за строителни материали, всевъзможни видове каменни плочи, дървен материал. И си спомних какви връзки, какви митарства ни костваше да намерим 14 дълги пирона и половин торба цимент, за да поправим покрива на селския си имот.
Край Мирово, Момин проход, видях новостроящи се църкви,и си спомних, че съм кръщавала децата си тайно, че за да вляза в Божия храм и да запаля свещица, съм се оглеждала да не ме видят, че в службата ми едва не ме разпнаха на кръст, че трябваше да давам обяснение пред "целия колектив" заради донесение, че имам църковен брак (какъвто за съжаление нямам).
Видях много уютни крайпътни заведения, които предлагат различни видове кафе, чай, безалкохолни напитки, с приветливи масички с покривки, с вазички с цветя и с чисти тоалетни и си спомних някои надписи по прашасалите стари заведения: "Днес турското кафе е виетнамско".
Преминах през много градове и села, край много крайпътни пазари и навсякъде виждах сергии, на които се предлагаха банани, портокали, чушки, домати, киви, броколи... И си спомних: банани се купуваха само от "скъпия магазин" или преди Нова година, като се редяхме на нескончаеми опашки, за да ни кажат, когато ни дойде редът, че "дават" по 2 или 1 килограм. И си помислих: всъщност има ли днес въобще опашки? Впрочем да! Опашки от студенти пред магазините за мобифони, а доскоро опашки за визи за пътуване в чужбина.
Впрочем скоро отново се редих на опашка - за агнешко, по случай Великден. Това не беше защото нямаше месо, а защото много хора като мен, убедени, че вече всичко има и винаги има, бяха оставили покупката за последния момент. И тогава си спомних нещо, което сега на младите хора ще прозвучи абсурдно и невероятно. Някъде през осемдесетте години имаше забрана на местния пазар да се продават агнета. Държавата ги изнасяше за арабските страни и никой нямаше право да коли и продава-купува. По пътищата колите се проверяваха, а намереното месо се конфискуваше. Точно тогава, с връзки, много тайно, ни предложиха да купим агне от Симеоново. Намерихме кола, изчакахме да се смрачи и от някакъв обор ни връчиха живо агне. Натъпкахме го в багажника и по околни пътища тръгнахме да го пренасяме, за да го заколят. Но... агнето заблея по-силно от шума на колата и се принудихме да го върнем при стадото. И понеже стана дума за опашките, които бяха всекидневие в живота ни (опашка за мляко, за телевизор, за череши...), дано нашите деца да търсят значението на тази дума в речниците и никога вече да не се върнат Лукановата или Виденовата зима!
Спомените са важно нещо. Те са необходими - и за добро, и за лошо. Но днес спомените са особено важни! Днес и утре, когато ще застанем пред урните и ще понесем отговорността за нас, и което е по-важно - за нашите деца и внуци!
За четири години страната ни се промени. Градовете и селата светнаха. Забравихме режимите на тока, среднощните опашки за мляко, празните рафтове на магазините, страха, че парите, които имаме днес, утре ще са нищо... Но нека не забравяме да си спомняме, за да не върнем отново кошмара, в който бяхме живели.
Нека повярваме, че лишенията и търпението, което проявихме в годините на прехода, тепърва ще дават своите плодове! И да не се колебаем да продължим по единствено верния път - към Европа!
Непротивоезикоругателствувайте
Правило ли ви е впечатление, че когато човек не знае добре чужд език, обикновено упорито се стреми да се сети, да намери някоя дума, която да му помогне да изкаже онова, което мисли. И така много често той прибягва до едни и същи думи и средства, които можем да наречем универсални. Така той достига и до думата проблем. Пита дали някой има проблеми, заявява, че сам той има проблеми, че трябва да решава проблеми и т.н. Помага му фактът, че думата се среща във всички европейски езици, което му обещава, че ще бъде разбран. Вероятно му оказва обаче влияние и онази позната навсякъде телевизионна серия "Алф", където ни се налагаше като клише "Няма проблеми! ", което в този вид и навлезе в речта ни.
И в българския език, дори в разговорната реч, когато човек не може по-ясно да назове даден въпрос, също достига до използването на думата проблем. Лошото е, че нейната поява значително ограничава речника ни, защото много неща могат да бъдат наречени по този начин и така често изказваната мисъл остава неясна.
Всъщност ако надникнете в тълковните речници, ще видите, че срещу проблем е записано "въпрос, който чака разрешение, неразрешен, спорен въпрос". От това следва, че проблем и въпрос са синоними, но не напълно.
Отбелязвам това непълно съвпадение в смисъла на двете думи, защото забелязвам, че дори в синонимните речници също пише, че проблем е въпрос, задача, дори грижа. Вероятно заради това понякога в старанието си да разнообразим речта си, неподходящо заместваме думата проблем с въпрос. Все пак не всеки възникващ въпрос е проблем. Доброто обаче е, че тази замяна не става много често. Просто всички поради мода или за улеснение предпочитат да говорят все за проблеми.
Така думата проблем води до твърде еднотипното формулиране на дадени мисли, а от това те естествено страдат не само заради постигнатата сухота и еднообразие, но и защото невинаги можем да ги разберем напълно.
Обратно по смисъл на думата проблем е чуждото съкращение о'кей, което също се проявява като универсално езиково средство. Затова често в разговорната ни реч днес се пита: всичко о'кей ли е? Затова се заявява: чувствам се съвсем о'кей или пък: от това по-о'кей не може да бъде.
Мнозина възразяват срещу заемането на чуждите думи в нашия език, защото по този начин се нарушавала националната му специфика. Смятам обаче, че в оценката си за чуждите думи трябва да мислим и за други неща. Поради своята универсалност дума като о'кей (защото не всеки знае, че тя не е обикновена дума, а буквено съкращение) наистина вреди на речта ни, но не защото е чужда, а защото чрез нея биват замествани различни думи, различни изрази. А това значи, че поради съществуването й започват да изчезват много нюанси на предлаганата реч.
Получава се нещо много странно. От една страна, разговорната ни реч се пълни с емоционално натоварени изрази, за да проличи непременно нашето собствено отношение към нещата, за които говорим. От друга, обаче включваме съкращението о'кей, което има точно обратната стойност. Разбира се, не може всичко в нашето изказване да бъде наводнено със субективна оценка. Но чрез о'кей речта ни и се изсушава, и обеднява.
Само с две универсални думи, заети от международната лексика - с проблем и с о'кей, съвременният българин успява да елиминира до голяма степен разнообразието на езикови средства, съществуващи в българската реч. А по този начин започва да говори като чужденец на своя роден език.
Ние в ХХI век
В задръстената от чалга и ярост държава с пианиста Ростислав Йовчев пътуваме с влак към малко тракийско градче. Той ще свири, аз ще чета стихове. После ще изядем по едни кебапчета с наливно вино в местна компания. Може и да се напием, с което ще приключат празниците на културата в градеца. Ние ще се приберем в хотела, а онези, които са скучали около час заради нашето посещение в читалището, ще подскачат около и по масите на кръчмата, под прозорците ни и ще прекарат истинския си празник. На сутринта ще си вземем чантичките и пак ще се приберем с оплютия в семки и дъвки влак в София, където какво? На една стена от уникалната концертна зала "България" ще отново се лигави кахърен фолкпевец и кръшни кючекчийки даже не ще търсят балканджи Йово. Можех и да не викам Ростислав, за да записвам приказките му на касетофонче, защото знам какво мисли. Но нали това ми е работата... Неговата е от малък да свири на пиано. От СМУ "Л. Пипков", през Българската държавна консерватория и класа на Ат. Куртев. През конкурсите и наградите в България, Италия и Испания. През солистичните участия в Европа и Азия, през специализацията в Кралската консерватория в Брюксел (1993), с почти абсурдната за днешна България специалност клавирен концерт, камерна музика и акомпанимент на соловата художествена песен. Направо да станеш и да запееш някоя на... Скарлати или на Де Файя. И после с влака да се върнеш. Да се върнеш, ама къде? Но Ростислав Йовчев се върна... - Защо се върна в България, бе Рости? (Умалително и умилително от Ростислав)
- Защото съм българин. Това е най-просто формулираният отговор, но има и още нещо... сигурно защото смятам, че в родината ни, в отечеството ни, нещата ще се оправят и после трябва да внасяме културни хора от странство като прах за пране или кроасани, та да ги продава някой на вече замогналата се българска държава. А това, че икономиката ни в един момент ще се оправи, аз съм повече от сигурен.
- Има ли у нас бъдеще класическата камерна музика? Въпрос, който на един политически лидер преди избори или на някой пенсионер ще прозвучи направо еретично... Тия двамата са си надживели харчовете, надвили са си на масрафа и само камерната музика им е ексик, а?
- Напълно разбирам и политиците, и пенсионерите, но нека и нас ни разберат. Кой политик се е образовал 25 години само в областта на политиката и я познава така, както аз пианото? Можем да се явим на диспут. И още много пенсионери посещават само нашите концерти. Те са хора, които, ако нямат духовната потребност, поне искат да влязат на топло и сухо. А при нас е и приятно. И въпреки всичко аз съм убеден, че в една държава, в която още след Освобождението учителите са свирили на цигулка и пиано, класическата камерна музика от солото до нонет няма да загине. Ние сме културна нация. Е, не всеки може да изтананика Скрябин или Скарлати, но и кичовщини, частушки е имало винаги и ще има. Това, че сега те са така яростни, идва от нашето втренчване в тях, поради чувството ни за свобода. Нека по-възрастните си припомнят времето на съветските и масовите песни, които се излъчваха по Радио София. Някой да се е противил тогава? Отиваш най-малкото в някоя тухларна фабрика.
И не е всичко от безпаричие, а от безхаберие. От криворазбраната "пазарна икономика". Никой никъде не може да печели от камерни концерти. Но сега в България има само една импресарска къща, която ги организира, дори НДК се отказа от нас. Да не говорим за провинцията. Може би само в Пловдив или във Варна ни приемат все още с радост.
- Наскоро един познат акордьор на пиана ми каза, че в страната не се внасят никакви клавишни инструменти от този род, нотна литература също. Е, как ще коментираш това?
- Като истина. Не те е излъгал човекът. Не че преди години съветските пиана вършеха много работа, но за училищата бяха достатъчни, а сега има само някакъв вътрешен пазар, който е на изчерпване. А да са живи и здрави ксерокопирните машини, с тях нуждаещите се снабдяват с ноти, които се продават в някой ъгъл на консерваторията.
- Добре де защо тогава все още и Музикалното училище, и Консерваторията работят, ти преподаваш там. Тази година ще има отново приемни изпити, ще дойдат нови студенти. Какво е тяхното бъдеще? Ние не захранваме ли Европа и света с изпълнители? Доста скъпо занимание за една бедна страна като днешна България.
- Скъпо е наистина, но тези деца имат талант и трябва да се развиват. На повечето от тях не само е пределно ясно, че в близките десетина години у нас пазарът на музиканти все повече ще се свива (подобно на книжния пазар, но книги продължават да се пишат и да се издават), но и даже тези, които няма да имат възможност за работа в чужбина, трудно ще преживяват в България. Моето поколение, което работи у нас, е от известни имена и ние дори трудно си намираме място за изяви. Почти не отказваме ангажимент, което е лошо. Но я си представи млад човек, който една година се е блъскал с творчеството на един композитор, а отива примерно в Карнобат, за да свири на празна зала заради 60 лева хонорар? Не е лошо, че те ще работят навън , а е лошо, ако не се приберат, когато положението в страната се нормализира за културен живот, а не само за чалга-удоволствия.
- На няколко пъти говориш с оптимизъм за културата, за музикалната среда, кое те прави уверен в това?
- Честно казано, може би някакво вътрешно чувство, защото днес, където и да отидеш с предложение за концерт или лекция, все ти казват: "Чакай да минат изборите..."
- Като че ли?
- Като че ли, дотогава хората ще започнат да четат ноти спокойно и няма да има никакви проблеми с посещението и хонорарите. Не, сега всеки се ослушва накъде ще духне вятърът, макар че, ако сме умни, знаем накъде ще трябва да поемем, за да може да бъде всичко повече от нормално. И именно заради това бъдеще искам пак да повторя на хората, които ще ни управляват. Или по-точно на които ще дадем кредит, за да ни управляват още четири години: икономиката ни ще се оправи, ако не ние, други ще се погрижат за тая работа, ние обаче не трябва да си затриваме нито талантите, нито традициите. Защото, ако сега си затворим училищата по изкуствата заради безпаричие, утре ще имаме талантливи, но неграмотни музикантчета, които ще са достойни за ромски квартални оркестри, но не и за филхармонии или камерни оркестри. Колкото и да изглежда странно, сега и в средните училища, и в консерваторията се явяват толкова кандидати за инструмент, колкото са определените места. И децата, а комай и родителите се поотказаха. Най-много са кандидат-пианистите, но то е изключително трудоемък и сложен инструмент, макар че дава най-много култура.
- Какво имаш предвид?
- Детето, което се е занимавало с този инструмент при някой благороден и приличен учител, а не печалбар халтураджия, ако не стане пианист професионалист, то то ще бъде най-благородната публика през идните години. Ще слуша и ще разбира, ще обича истинската музика. То няма да бъде музикален абориген и аналфабет. А който пък се отдаде на пианото, трябва да разбере, че освен къртовски труд ще му трябват и много европейски навици, за да може да "пробие". Например кой български изпълнител ще отиде в Лясковец с импресариото си? А? Нали ще го погледнат като извънземен. И още, как ще плати на импресариото си дългите престои по време на... криза? Затова младите колеги трябва да се учат на европейско поведение, а не на кафанска агресивност. И ако има полза от "Българският Великден", то трябва да е такава. Да се научат и да работят, и да се държат като европейци. Не в Страсбург, а в Чирпан.
- И може би наистина ще пожелаеш нещо съвсем професионално на онези, които ще музицират и ще разнасят музикалната слава на България по света, казано най-шаблонно, защото аз вече трудно разчитам и нотната азбука?
- Да ценят и да пазят таланта си, защото той е дар Божи. Да правят разумни компромиси с него. Няма начин - ХХI век ще е векът на разумните компромиси, защото идва ерата на Водолея. И да вярват, че тук, в родната им земя, ще тръгне онова кълнче, от което ще се извие лавърът на славата. Останалото е от лукавия. А който казва, че музикант къща не храни, трябва да се знае, че той е бил някой завистлив българин, който като теб е забравил нотите. Как навсякъде по света музикантите не могат да се отърват от преяждане, само у нас са гладни. Затова нека правилно да разчитаме поговорките и постулатите. Постулатите понякога повече вредят, ако и да помагат понякога.
- Благодаря ти за откровението, кога да те слушаме?
- В понеделник, на 7 май, но не мога да си платя за рекламата, затова четете афишите.
Нова телевизия ще сблъсква политиците по двойки
Николай Дойнов ще води 5 предизборни дебата в НТВ, в които само двама политици ще противопоставят мнения на екран. Предаванията ще стартират на 17 май и ще се излъчват всеки четвъртък до края на предизборната кампания от 22.15 до 23.00, съобщиха от медията. Пет тв диспута с участието на представители от различни политически сили ще води пък Цветанка Ризова. Темите са "Безработица, осигуряване, пенсии", "Здравеопазване", "Престъпност и съдебна система", "Реформи и приватизация" и "Външна политика и национална сигурност". Първият дебат е на 14 юни. В изборния ден НТВ ще излъчи шестчасов сутрешен блок, в който до водещия Милен Цветков ще седне и Цветанка Ризова. Медията е поръчала две национални социологически проучвания за електоралните нагласи, които ще излъчи през юни, каза за "Демокрация" шефът на "Новини и акутални предавания" Иван Гарелов.
Нови провокации на албански екстремисти нажежават обстановката в Р. Македония
СКОПИЕ. Вчера сутринта в 5 часа местно време граничен патрул на македонската армия, връщащ се от рутинен обход в район близо до границата с Югославия, попаднал в засада на албански терористи. Двама души са били убити, а един военнослужещ е бил отвлечен.
Инцидентът станал край с. Ваксинце, намиращо се на 35 км. североизточно от столицата Скопие, в зона , където откъм югославската страна на границата се намира долината Прешево. В същия район, в планината Скопска черна гора ,албанските терористи провъзгласили "свободна територия", която, според тях, обхаващала селата около Липковското езеро.
Към мястото на инцидента се отправили колона бронирани коли и части на македонската армия, съобщи Ройтерс. Същият район се смята за особено взривоопасен, тъй като там живее "смес" от македонци, албанци и сърби.
В град Битоля, където след погребението на четирима от убитите миналата събота при атака на албански екстремисти осем македонски военнослужещи имаше поредица инциденти, свързани с атаки срещу търговски обекти на етнически албанци, бе наложен полицейски час от 23 часа до 5 часа. В декларация- призив на кмета на града Златко Връшковски се отправя апел към населението да се въздържа от всякакви форми на насилие.
На среща с гостуващия в САЩ президент на Р. Македония Борис Трайковски президентът Джордж Буш заяви, че е впечатлен от усилията му за промяна чрез диалог. Обсъдена била ситуацията в Македония и на Балканите като цяло. САЩ се ангажират да увеличат икономическата и военната помощ за Р. Македония. За диалог и против насилието се обявиха и върховният представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността Хавиер Солана и албанският премиер Илир Мета.
Премиерът Любчо Георгиевски временно ще поеме и поста министър на отбраната, след като титулярът Любен Пауновски предложи своята оставка (която бе приета) във връзка с обвинения в македонския печат за поръчка на военни материали на стойност между 3 и 11 млн. марки на фирма, която е собственост на неговия тъст. Управляващата партия ВМРО -ДПМНЕ ще създаде комисия за разследване на случая.
Няма да въвеждаме втори официален език
СОФИЯ. Не може какъвто и да е чужд език да бъде обявен за равностоен на българския, който е официален. Така министърът на образованието Димитър Димитров коментира изказване на социалния министър Иван Нейков за възможността да въведем английски, френски или немски като втори официален език, след като станем членове на ЕС.
Безспорно е, че английският език се ползва в цял свят, но учениците сами трябва да изберат дали да го изучават, заключи просветният министър.
Няма опасност за живота на пострадалите край Любимец
ХАСКОВО - ЛЮБИМЕЦ. Двадесет и един са пострадалите при избухването на бутилката газ пропан-бутан с вместимост 60 литра в сряда на ул. "Бяло море" в гр. Любимец. Бутилката руско производство е гръмнала, докато работници на фирмата "Главболгарстрой" асфалтирали пътното платно. Присъствали са и консултанти от инвеститорите от френската компания "Луи Берже". На асфалтополагащата машина имало две газови бутилки. Едната от тях се е спукала и затова е експлодирала, а другата само е изпускала газ. Машината, немско производство по шведски лиценз, е на фирмата "Динатик", работила е две години и още е в гаранционен срок, стана ясно при разследването на случая. Най-тежко пострадалите са транспортирани с линейки до центъра за спешна и неотложна помощ в хасковската болница, двама със сериозни обгаряния - в Димитровград, и един в Свиленград. По-леките случаи са оставени в харманлийската болница. Към 19.00 ч. в деня на злополуката военният министър Бойко Ноев изпрати вертолет Ми-8-МК, с който най-тежко обгорените бяха транспортирани към "Пирогов". Социалният министър Иван Нейков също пристигна в хасковската болница. В София с военния хеликоптер бяха откарани Симеон Ангелов (22), оператор на машината (с 60 на сто изгаряния), Атанас Атанасов (30), помощник (с 50 на сто), Михаил Вълчев (41), машинист (също с 50 процента), естонецът с американски паспорт Ърнест Бере (48) от фирмата инвеститор (с 30 на сто изгаряне) и колегата му шотландецът Кали Макнийл (с 10 на сто). Вчера от Димитровградската болница за столицата са изпратени с линейки Севал Ахмед (27) - работник, и Петър Вълчев (42) - помощник, и двамата с 20-процентови изгаряния. От Свиленград за "Пирогов" са били транспортирани още инженер Слави Сейков (44) със същата степен на поражение и Михаела Гергова, която е с 10-процентови изгаряния. В Харманли са останали пострадалите работници Стефан Стоев (50), Ганчо Славчев (33), Ерол Хаски (26), Боян Димитров (25) и инж. Митко Комитов (32).
Част от наетите на обекта нямали трудови договори от началото на годината насам, признали пред журналисти приети в харманлийската болница. За разследване на причините за инцидента пристигна следователят от Специализираната следствена служба, експерт по бедствия и аварии, Георги Илиев. Образувано е дознание, което ще прерасне в следствие по чл. 136 или 134 от НК за нарушаване правилата на охраната на труда. За изясняване на случая в Любимец дойде и изпълнителният директор на Главната инспекция по труда инж. Красимир Тотков.
Първите петима пострадали в Любимец са приети в Националния институт за спешна помощ на 2 май вечерта т.г. , съобщи доц. Спас Спасков, изпълнителен директор на "Пирогов". Изгарянията на постъпилите са между 40 и 25 %. Част от тях са вдишали горещи газове, поради което са засегнати белите им дробове. Още петима са пристигнали вчера. Те са с изгаряния, от порядъка на 20 % от тялото им. Очакват се още трима души. Последните пациенти вероятно ще бъдат с по-леки изгаряния, смята лекарят. Стандартите в нашата болница позволяват качеството на лечението им да бъде възможно най-доброто. Следим състоянието на болните и се надяваме по-бързо да се възстановят, каза доц. Спасков.#
Обратна връзка
По повод писмото на сърдити родители от с. Джулюница до редакцията на в. "Демокрация", публикувано на 2.III.2001, инспекторатът при Министерството на образованието и науката - Велико Търново, е извършил проверка в ОУ "П. Р. Славейков". Комисията посочва, че директорът Йордан Йорданов води училищната документация според изискванията. Спазени са инструкциите за контролната дейност, като е проверявано воденето на дневниците, на бележниците и останалата документация от учителите. Установено е добро взаимодействие между преподавателския екип, училищното настоятелство, родителите и обществеността. Психологическият климат и постиженията на учениците са добри, полагат се грижи за поддържането и опазването на материалната база, е заключението на МОН.
На специално организираната родителска среща майките и бащите са подкрепили директора и учителския колектив. Не е посочен случай върху децата да е оказван натиск да посещават евангелистката църква в селото. Като доказателство за успехите в учебно-възпитателната работа е подчертан приемът на значителен брой ученици от Джулюница, кандидатстващи след седми клас в гимназии и професионални школа.
При избирането на г-н Йорданов за директор през 1998 г. той е получил подкрепата на политическите сили в селото в лицето на СДС, БСП, БББ и БЗНС.
Розина КРУМОВА
Директорът на училището ни е нелегитимен
Пишат ви отново родителите от с. Джулюница, обл. Вeликотърновска. Благодарим ви за това, че единствено вашата редакция обърна внимание на проблема ни. Раздвижване в училището ни се получи, стреснаха се учителите и директорът. За една седмица от публикуване на статията във вестника до провеждане на родителската среща (проверката) се направиха много неща. Директорът бързо сложи в ред документацията, съпругата му подготви изказванията на родители - приближени на семейството им, в полза на директора. Изготвиха се списъци, на които родителите да се подпишат в негова защита. Кой би отказал подпис в негово присъствие, след като децата са в ръцете им... В МОН изпратихме две писма, въпреки че отказват да са ги получили. Изпратихме ги до г-н Борислав Тошев, тъй като беше назначен скоро, и вярвахме, че ще се отнесе безпристрастно към проблема. Надеждата ни съвсем се изпари, след като разбрахме, че и там няма компетентни хора, които да разчетат дипломата, да докажат каква му е специалността и има ли право да заема това място. Надявахме се, че ваш журналист ще се заеме да провери всичко това.
Още един път ви благодарим, че от всички инстанции само вие се помъчихте да помогнете, макар и безрезултатно.
Р. S. Против Евангелистката църква не сме, но не желаем децата ни да се занимават с тези въпроси в учебните часове по история.
Одобриха по принцип писмата за подкрепа на проектите в "Марица-изток"
СОФИЯ. Министерският съвет одобри вчера по принцип писмата за подкрепа на проектите на американските компании ЕйИЕс и "Ентреджи" за строеж на нова мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" и за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3". На следващото заседание на кабинета вицепремиерът Петър Жотев, който ръководи работната група по проектите, трябва да внесе доклад и да се вземе решение по същество. Дотогава преговорите с двете американски компании ще продължат.
Щатските инвеститори имат две забележки по писмата за подкрепа на проектите, каза вчера шефът на агенцията по енергетика Иван Шиляшки. Те са настояли да се гарантира, че договорите, сключени с мини "Марица-изток" за доставката на въглища, няма да се прекратят със създаването на новото смесено дружество с германската компания "Рейнбраун", което ще експлоатира въглищния комплекс. Другата забележка е по-скоро техническа в писмата да не се споменават поименно финансовите институции, с които двете компании преговарят за кредитиране на проектите.
Петър Жотев обяви, че е насрочил заседание на работната група за вчера следобед, на което да се разгледат двете предложения на американските инвеститори. Според него между българските експерти отдавна няма противоречие по тестовете на писмата. Той припомни, че работната група е приела нови текстове, които значително се различават от предложените от американските инвеститори и изключват предоставяне на държавна гаранция.
Организираното лицемерие
"Бягай, друже мой, в своето усамотение. Виждам те зашеметен от гълчавата на великите мъже и целия надупчен от бодлите на малките. " Дотолкова ми допаднаха тия думи на Заратустра, че реших да ги споделя с читателя. Още повече че аз самият съм "зашеметен и надупчен", но не мисля да бягам и се крия в никакво усамотение. Любопитно ми е, забавлява ме човешкото озверение и най-вече тоя (меко казано) противен мирис на организирано лицемерие.
То ми дава своите любимци, които аз сортирам в по- и най-. Дава ми образи за метафорична изява, каквато всъщност трябва да бъде всяка модерна изява - лишена от чувство и наблъскана с образни дрънкулки. Но това са подробности.
Ще прозвучи навярно предизвикателно твърдението ми, че живеем в страшно готино време. Като казвам това, аз нямам предвид само тоя остър мирис на организирано лицемерие, а и носителите му, моите нови любимци. Така например представете си, какъв щеше да бъде оскъдния ми живот на средностатистически пенсионер без ненадминатата сладкодумница Татяна Долчевита.
Ах, с какво въодушевление (застанала на трибуната) ме изпълваше тя! Как словата й ме повдигаха, повдигаха! И как най-вече събуждаха и най-тъмното кътче у мен. И аз се превръщах едва ли не на огнена, революционна топка, търкулнала се по нанадолнището на проклетия живот.
Чудесно преживяване, уверявам ви. Заслужаваше си да се изживее. Или поне да се опита. Подобна възможност втори път няма да се удаде. Дразнителят няма да е същият. А това, запомнете го от мен, е особено важно в нагнетяване на обстановката. Иначе защо ще си хабим мизансценните умения в трагикомедийното лицемерие.
Но да изоставим за малко гълчавата на големите и да обърнем внимание на бодлите на малките. Натрапва ми се осезателно образът на гъргорещ саксофон с папийонка, който превръща отрицанието в своя положителна позиция. И все съветва другите да подават оставка, а той самият яко се е залостил на нелюбимото си кресло и единственото, което сменя, са поовехтелите папийонки. А уж саксофонът е инструмент за солови изпълнения, а не за гъргорещо пригласяне в хора на организираното лицемерие. Какво да се прави? Който няма достатъчно кураж за самостоятелно извисяване, той вибрира безизразно в лайтмотива.
Добре се получи. Просто да не повярваш на какво е способен човек, надупчен от бодлите на малките. Нищо че те го смятат за балама. Е, най-много балама и половина. Както например така наречените бунтарки от радиото.
Преди да покажат по телевизията "медийния елит" на радиото, аз си мислех, че всички, до една, са стари лелки, омирисани на тоталитарно минало. Видях, че има и млади, че повечето са млади и симпатични. Но това с нищо не променяше убеждението ми, че радиото (и в частност "Хоризонт") бе прекалено остаряло, демодирано, почти архаично по дух и концепция. И се питам: защо ретроградността се бе превърнала в удобство? Защо неспособността на бившото ръководство бе също удобство, издигано като лозунг?!
Спирам дотук. Не искам да слагам всички журналисти в един кюп. Някои от тях просто уважавам, други са ми симпатични. Но не мога да забравя истеричната злоба на водещата на цифрово предаване в неделя сутрин. Не стига, че въобще трудно се разбираха скоропоговорките й, ами като побеснееше и започнеше да дъвче и мачка думите една в друга, да ги къса наполовина, нещата ставаха безнадеждни. Стоиш съвсем ошашавен пред радиоапарата и чакаш да видиш докъде може да стигне женското изстъпление. Въпросната навигаторка на обществено внимание съвсем бе забравила, че не е сама в студиото, прекъсваше събеседниците си най-безцеремонно, държеше се грубо с тях, едва не ги малтретираше. Микрофонът бе неин, светът бе неин, тя бе над всички, закодирана всеядност.
Ти махваш с ръка и преместваш скалата на "Дарик". А там пък се занимават с царя.
Отдъхнахме си от злобни приказки по радиото
Васа Ганчева се прави на интересна във в. "Труд" за някакви "Телевизионни мистерии"! Знаем къде е учила в чужбина и какви облаги е ползвала като щерка на номенклатурчика Лалю Ганчев. Не й харесва Милен Цветков от Нова телевизия и го напада по гаменски начин - просто не й харесва в коментарите му, че липсва "червената нишка" на отминалото време. Позволява си да нарича един политик "безпомощен гьонсурат и некадърник на митинга на шофьорите". Не се излагайте повече, другарко Ганчева, вашият гьонсуратлък ви се отразява зле на габаритите ви. Живейте си самотния живот с котарака Хохо!
Силвия Великова - протестиращата и подстрекаваща колегите си журналистка пише в жълт вестник, че "след 50 дни протест "Хоризонт" го няма"! За вас може да е така, но ние си отдъхнахме от злобни, избиващи си някакви комплекси журналистки като Лили Маринкова и просташките изяви на Волгин. Сега слушаме нормалното политическо предаване "Неделя 150" такова, каквито са политическите предавания по Радио "Дарик", БТВ и "Панорама". В никое държавно радио не биха търпели Великовите своеволия.
Според Г. Лозанов и Св. Божилова "БНР катастрофира" и "Всички сме виновни за радиото"! Защо допуснахте групата протестиращи журналисти да своеволничи в държавното ни радио? Вие двамата допринесохте за бъркотията с нелепите си изказвания. Редното е сега да си подадете оставките!
Откриха рехабилитационен център в дом за сираци
РУСЕ. 10 хил. лв. струва рехабилитационният център, който вчера беше открит в Дома за сираци с умствени увреждания в с. Могилино от зам. социалния министър Татяна Василева и Димитър Абаджиев. Центърът е изграден по холандски проект и дава възможност за рехабилитация по време на детските занимания. Доскоро сиропиталището в с. Могилино имаше славата на едно от най-лошите социални заведения. Миналата година МТСП отпусна допълнителна помощ от 31 хил. лв. за храни, перилни препарати и техника. Успоредно с това министерството плати около 20 хил. лв. за основен ремонт на отоплителната система. Сините депутати от 38-ото НС два пъти направиха дарения с лични средства за дома в с. Могилино.
Отлагат продажбата на БТК за 2002 година
СОФИЯ. Приватизацията на БТК се отлага за 2002 година, ако дотогава не се появи достатъчно надежден инвеститор, съобщи вчера шефът на АП Левон Хампарцумян. Това са налага заради общата тенденция на международния телекомуникационен пазар за отдръпване на инвеститорите. От следващата година ще се продава и Българският морски и речен флот. АП вече е изчислила и неустойките, които ще се искат от мажоритарния собственик на авиокомпания "Балкан" - "Зееви холдингс". До седмица се очаква да постъпят и новите оферти от кандидат-купувачите за "Хемус ер". Авиокомпанията ще се продава по т.нар. схема за отсрочено придобиване. Вчера правителството одобри отчета за изпълнение на програмата за приватизация за 2000 година.
Перес ще иска примирие
ЕРУСАЛИМ. Израелският външен министър Шимон Перес възнамеряваше вчера да поиска от американския президент Джордж У. Буш да съдейства за уреждане на прекратяване на огъня с цел да бъдат спряни продължилите 7 месеца израелско-палестински кръвопролития, съобщи Ройтерс. Предвидено бе срещата да се състои по-късно през вчерашния ден в Белия дом.
Израелският премиер Ариел Шарон се бе заклел да не възобновява мирните преговори, докато не спре насилието на Западния бряг на р. Йордан и в ивицата Газа, където близо 500 души бяха убити, откакто през септември 2000 избухна палестинския бунт срещу израелската окупация.
В Испания гостувощият сирийският президент Башар Асад каза, че няма признаци Израел да иска мир с арабите и среща с Шарон е безмислена, след като той е издал заповедта за нападението срещу сирийската радарна станция в Ливан миналия месец, като наказание за атаките на екстремистката ислямска групировка Хизбула.
Писмо на броя
Женският пазар в столицата през последните четири години се промени много. Свободата на частната инициатива дава своите резултати. Наред с всевъзможните зеленчуци са магазините за месо, риба, колбаси, млечни продукти, хляб, закуски, не може да се изброи всичко. Цените в сравнение с другите пазари са най-ниски, защото конкуренцията е голяма. Идвам за едно нещо, купувам десет. Вървя с пълните торби с покупки и си мисля как пазарувахме в годините на социалистическия ни възход.
За един 1 май успях да се снабдя с агнешка плешка. Исках да я опека с пълнеж, но на целия пазар нямаше нито стрък лук, магданоз или джоджен. В плановия комитет бяха забравили, че земята ни ражда и лук. За Великден влязох в халите, когато разтоварваха козунаци. От етикета разбрах, че са произведени преди 11 дни. За да купя банани в показния магазин, си взех три часа отпуска, които после отработвах. А да се намери някъде хляб в неделния ден, беше изключено. Иди, обяснявай вкъщи.
Пласьорите на фалшива валута остават зад решетките
ПЛОВДИВ. Четиримата пловдивчани - братята Иван и Николай Богоеви, Георги Георгиев и Иван Стефанов, свързани с международния канал за износ на фалшива валута, остават в ареста. Това постанови вчера състав на окръжния съд. Богоеви са наематели на помещенията на ул. "Д-р Г. М. Димитров" 28 в Пловдив, откъдето антимафиотите иззеха модерна техника за печатане на фалшиви пари. Защитата на двамата братя е поета от вътрешния ексминистър Виктор Михайлов и пловдивския адвокат Марин Аксийски.
Платинен приз за Род Стюарт
МОНАКО. Род Стюарт грабна платинения приз за цялостно творчество на церемонията по връчването на Световните музикални награди на Монако за 2001 г. През 30-годишната си кариера шотландският изпълнител е продал над 100 милиона копия от своите албуми. От 13 години събитието се организира ежегодно под патронажа на принц Албер. Целта е набирането на средства за благотворителност, както и отдаването на заслужена почит на изпълнителите по света заради приноса им към музикалната индустрия.
Рики Мартин бе отличен в три категории - най-продаван латино-, поп- и денсизпълнител. В категорията за най-продаван рокмузикант бе отличен Карлос Сантана. "Бийтълс" бяха отличени като най-продавана група и най-продавани поп/рокизпълнители. Лара Фабиан грабна приза за най-добра изпълнителка от Бенелюкс, а Елен Сегара бе отличена като най-добра френска изпълнителка.
Изпълнителите от по-младото поколение също не бяха забравени. Бритни Спиърс грабна наградите в категориите за най-добра поп- и денсизпълнителка, Кристина Агилера бе отличена в категорията за най-добра латинопевица, а Анастейша бе обявена за младата надежда на попмузиката. Еминем грабна приза за най-добър раппевец, Чеб Мами се сдоби с наградата за най-добър ориенталски изпълнител, а Яник бе отличен в категорията за най-добър африкански певец.
Плащат таксите за арестувания самолет
БУРГАС. Украинската транспортна фирма "Воларе" е превела на летище Сарафово 3225 долара, за да бъдат изчистени нейните дългове до вчерашния ден. Остава да бъдат заплатени още 1800 долара. Това съобщи вчера изпълнителният директор на аеропорта Димитър Калоянов. Тези пари са дължимите такси за паркинг, гориво и оказани услуги на арестувания самолет, пренасящ оръжие от чешкия град Острава за Грузия.
Националната служба "Сигурност" все още не е получила потвърдена от държавна институция информация закъде е било предназначено задържаното оръжие и не е дала разрешение за освобождаването на транспортния "Ил-76". След освобождаването самолетът ще напусне летището с друг екипаж. Предишният вече се прибра в Украйна с автобус. На летището остана само бордовият механик.
По общи норми ще се оценява въздухът у нас и в Румъния
СОФИЯ. Един от най-спорните въпроси за общите норми и оценката на качеството на въздуха в Румъния и България е вече решен в рамките на съвместния за двете страни проект за обща система за мониторинг и управление на атмосферния въздух. Споразумение за единни норми за основните замърсители на въздуха в градовете по Долен Дунав е постигнато на заседание на българо-румънската работна група по проекта. Определени са регионални центрове за събиране, обработка и анализ на данните. До края на юни ще се приемат и общите процедури за управление на системата, и общите програми за намаляване на замърсяването на въздуха с цел постигане на установените норми. Системата ще влезе в действие в началото на следващата година.
През окото на телевизора
Нашите червени са наследили доста от безумията на Големия си брат. Някога запомнихме съветските туристи с вечните възклицания, че у нас не е лошо, но у тях всичко е "по-болшое". Мегаломанията им е дала живот на какви ли не вицове. Ето че сега четата на Първанов изобрети поредната подобна смешка - като видях кой е символът на изборната им коалиция, щях да падна от смях: прицелили са се другарите ни повече, ни по-малко в Слънцето. То бива, бива, ама чак толкова не! Пет десетилетия ни го бяха ограбили, само петолъчката им светеше над бедните ни глави, но и това не им стига. Видяхте ли ги по телевизията? Мед им капе на сърцата, щом отнякъде се зададе манифестация, затъжили са се по униформеността, по стройните колони, размахващи червени байраци и възхваляващи вождовете. Първи май измъкна от бърлогите де що стар болшевик е останал, за да тръгнат по улиците и да ни припомнят ужаса, който май бяхме позабравили. Като им се "наслаждаваме" на дисциплината и готовността пак да ни надянат хомота, е добре хубавичко да си направим сметките, преди да е станало късно. Вярно е, че значително са намалели, че перушината им е изпосталяла, но да не стане така, че сами да ги пуснем отново в кошарата, подведени от разни химери за "царски живот". Когато те властваха (мнозина просто забравят, че всъщност комисарите бяха изритани от "трона" едва преди четири години), опашките за хляб бяха километрични, дълговете ни растяха не в аритметична, а в геометрична прогресия и не с Европа, а дори с Азия беше трудно да си помислим, че можем да мерим възможностите си. Днес на изкуствено създаваната психоза се поддават само най-капризните и най-повърхностните, които обвиняват "синьото" правителство, задето героично се зае да изрива авгиевите обори на комунистите. Слънцекрадците обаче разчитат именно на късопаметните, надяват се, че демократичните редици ще се разкъсат, ще започнат правителствени кризи и тогава отново ще удари техният час. Отново ще се появят като спасители, ще разпределят непокорните по лагери и затвори, а останалите ще подкарат с остена към любимото си Северно слънце. Повече място трябваше да им отдели телевизията на 1 май, за да ги видим хубаво и да осъзнаем, че не е време за опасни експерименти, а за категоричен син вот - единствено спасение за светлината и свободата.
Президентът свиква консултации за Република Македония
СОФИЯ. Президентът Петър Стоянов ще води консултации с лидерите на представените в предишния парламент сили за обстановката в Република Македония. Това обяви прессекретариатът на държавния глава по повод молбата на кабинета президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност за събитията в Република Македония. Държавният глава намира молбата на МС за актуална, той самият лансира идеята за такъв дебат в деня, когато той насрочи изборите за нов парламент (29 март 2001 г.). Консултациите обаче са необходими, тъй като 38-ото НС е разпуснато, след тях Стоянов ще обяви датата на заседанието на КСНС.
Кабинетът вчера изслуша анализ за събитията в Македония и Косово, изготвен от Съвета по сигурността към МС. Документът ще бъде предоставен на 15 май на заседанието на външните министри на страните от ЕС и на страните кандидатки.
Продаваме земя на чужденци след 15 години
СОФИЯ. Чужденците няма да имат право да купуват селскостопанска земя, горски площи и земя за нестопански цели за преходен период от 10 години след датата на приемането ни в ЕС, което по предварителни разчети е 2006. По принцип разрешение да купуват земя в България чуждите граждани ще придобият след промяна в конституцията. И в момента чужденците могат да търгуват със земя, ако са регистрирали фирма в България.
Това предвижда одобрената от правителството вчера позиция на страната ни по главата за преговори с ЕС "Свободно движение на капитали".
Протеин е ключът към тайните на младостта
ЛОНДОН. Учени от университета "Нюкасъл ъпон Тайн" във Великобритания търсят начини да забавят процеса на стареене у хората, като изследват протеин, който може да помогне при постигането на целта им, пише в. "Джърнъл". Изследователите се надяват да разберат как човешкия организъм засилва функционирането на специализиран протеин и по този начин отлага стареенето. Протеинът, известен като Пи Ей Ар Пи 1 (ПАРП 1), се намира в клетките на всички бозайници и целта му е да "ремонтира" увредените нишки на ДНК. Когато нивата му се повишат, възстановителните дейности са по-ефективни. Увреждането на ДНК е "мотора" на стареенето и главен фактор за развитие на различни форми на рака.
Колкото повече остарявате, толкова е по-голяма е вероятността да развиете рак, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсън или да получите инфаркт, смята д-р Александър Бъркъл. Според него, протеинът ПАРП 1 играе много важна роля, защото между активността му и продължителността на живота е установена положителна корелация. Мечтата на учените е по някакъв начин да усилят действието на ПАРП 1, което ще забави стареенето и появата на старческите страдания. Един от начините за постигането на това е чрез храната и учените смятат, че витаминът ницин може да активизира протеина ПАРП 1.
Пхенян ще спазва мораториума за опитите с ядрени оръжия
ПХЕНЯН. Севернокорейският лидер Ким Чен Ир заяви пред делегацията на Европейския съюз, че ще спазва мораториума на страната си върху опитите с ядрени оръжия, каза вчера шведският премиер Йоран Першон, който бе начело на делегацията, цитиран от Ройтерс. Ким заяви също, че поддържа ангажимента за втора среща на високо равнище с южнокорейския си колега Ким Те Чжун, но това ще стане само след като американският президент Джордж Буш преразгледа политиката си към Пхенян.
Високопоставени представители на ЕС имаха успешни дискусии с Ким Чен Ир вчера в рамките на усилията за поддържане на динамиката на дипломатическия диалог на Корейския полуостров, заяви Першон. Шведският премиер, върховният комисар за външната политика и сигурността на ЕС Хавиер Солана и комисарят, отговарящ за външните отношения, Крис Патън се срещнаха в Пхенян с Ким и със севернокорейския зам.-външен министър Кан Сок Чжу. По време на официалния обяд вчера председателят на севернокорейския парламент Ким Йон Нам каза, че ЕС е направил добра преценка, когато е взел решението да нормализира и да подобри отношенията си със Северна Корея.
На пресконференция завчера Першон подчерта, че в разговорите си с Ким Чен Ир пратениците на ЕС възнамеряват да повдигнат въпроса за правата на човека, за икономическите реформи и контрола над ракетите.
Размисли
Гергьовденска панихида
Може би нашата, българската, история именно затова е нещастна, защото се разчита не единствено на Христос, а и на Георги и се почитат и ценят не живите, а мъртвите.
Каин и Авел
При братската дружба в политиката също се стига до убиване на по-малкия брат.
Решетките на поробената родина
"Не човек, а желязо" - тази характеристика за изтезавания комунист в "Балада за комуниста" от Веселин Андреев има доста по-печално и съвсем негероично превъплъщение в българския обществен живот след така наречената победа на комунистите-превратаджии след 9 септември 1944.
Обсебили ключовите ръководни длъжности, "победилите" комунисти (както и да се наричат днес), доскоро изобличавали покварата на фашистките агенти, сами служат на чужда държава като сталинистки агенти и в своята безпрекословна преданост обсаждат родината като пръчки от затворническа решетка - всеки подхвърлен от съчувствителна ръка къшей хляб или утеха се удря в тях и не достига до получателя, така както и подхвърленият от милостива човешка ръка залък към пленения лъв в зоопарка често се удря в железните пръти на клетката и пада отвън в прахоляка.
Ракети срещу градушки ще предизвикват дъжд
ВРАЦА. Полигонът за борба с градушките във врачанското село Бърдарски геран започва актуален експеримент, съобщи началникът му Иван Игнатов. В сезона на ледените стихии ракетчиците ще се заемат и с предизвикване на дъжд от облаци, които не са градоносни. Технологията за принудителното дъждуване е разработена от специалисти на Дирекцията за борба с градушките в София. Необходимостта от такива действия се почувства осезателно миналото лято, което бе необичайно сухо и провали реколтата от царевица.
Всичките 22 ракетни площадки на територията на полигона, които пазят добивите от 1 350 000 дка във Врачанска и Плевенска област, са готови за работа през сезона, допълни Иван Игнатов. Установките са подменени с нов тип хърватско производство и са по-надеждни от старите.
София ще се развива като център на Балканите
СОФИЯ. "София може да се превърне в столица на Балканския полуостров и това трябва да залегне в стратегията за развитието й" - заяви кметът Стефан Софиянски на вчерашната дискусия за приоритетите на града в близките 6-8 години.
Ще бъде изграден още един петзвезден хотел, стана ясно от срещата. По всяка вероятност продължението на метрото ще започне през 2003 и ще завърши през 2006. Разширението на летището, изграждането на модерен завод за изгаряне на отпадъци и строеж на огромна спортна зала в Борисовата градина бяха сред обсъжданите теми.
Стратегията ще е готова до края на годината и ще е "международният паспорт" на София пред света. Като най-важни бяха определени сферите на комуникациите, високите технологии, конгресният туризъм, културно-историческото наследство. Освен това изключителните природни дадености, образованието и огромният човешки потенциал от висококвалифицирани кадри.
Дискусията бе съвместна инициатива на Столична община и Световната банка. Участваха Томас О'Брайън - ръководител на мисията на СБ у нас, главният архитект Стоян Янев, зам.-кметът по финансите Венцеслав Николов, директорът на "Софпроект - ОГП" инж. Петър Терзиев и др. Стратегията ще разпредели във времето финансовата тежест на големите проекти. Участието на Световната банка в разработването й е гаранцията пред чуждите инвеститори, че те ще бъдат осъществени.
София ше получи финансова помощ от Алианса на градовете, съобщи г-н О'Брайън. Предприсъединителните фондове на ЕС също ще се включат. За модернизиране на пречиствателната станция в Кубратово (голяма София) вече са отпуснати 17 милиона долара.
Стартира строежът на "Бизнес-парк София"
СОФИЯ. Кметът Стефан Софиянски и Ханс Линднер, президент на инвеститора "Линднер груп", направиха символичната първа копка на "Бизнес-парк София" в присъствието на американския посланик Н. Пр. Ричард Майлс. Върху площ от 200 000 кв. м на бул. "А. Малинов" в жк "Младост"-4 ще бъде изграден високотехнологичен парк. Немската групировка "Линднер" има амбицията да построи най-привлекателното място за бизнес в Югоизточна Европа. До момента в проекта са инвестирани 14 млн. марки, а до завършването му - още 150 милиона. Първият етап ще е готов след 14 месеца и ще има 30 000 кв. м офиси и търговски площи. "Линднер" се надява много от световните компании, които тепърва ще дойдат у нас, да изберат техния парк за представителствата си. "Изграждането на "Бизнес-парк София" е заявка за столицата ви като регионален център на Балканите" - заявиха от немската компания.
Стартират морските пасажерски линии
НЕСЕБЪР. С днешното акостиране на пасажерския кораб "Коста Марина" стартира тазгодишният сезон на морските пътнически линии в страната. Корабът е дълъг 175 м и е с 300 туристи на борда си. Същия ден официално ще бъде открита и новата пасажерска линия Украйна - България. Тя ще се обслужва от плаващия под украински флаг кораб "Тарас Шевченко", който може да превозва на борда си до 250 пътници. Той ще акостира на кея днес в 18 часа и ще отплава обратно за Одеса на 6 май в 14 часа. Следващото му пристигане е насрочено за 10 май, а отплаването - за 12 май.
Първият рейс на кораба "Тарас Шевченко" е рекламен. С него ще пътуват гости и представители на корабособственика - "УКРРЕЧФЛОТ".
Още 5 пасажерски кораба ще посетят Несебър това лято.
Строят училище за кучета
СОФИЯ. До 2003 ще се изгради училище за на кучета-водачи, каза вчера пред журналисти председателката на фондация "Очи на четири лапи" Албена Алексиева. Само в Германия има над 40 такива училища, уточни тя, но ние сме се свързали с едно от най-добрите - това на Гюнтер Болдхаус в Арнщат. Там в двегодишен курс ще се подготвят първите двама български треньори на четириноги водачи. Столична община предоставя безвъзмездно земя в с. Балша, Искър, за построяване на училищната сграда.
Тайван предлага на Китай идея за общ пазар
ТАЙПЕ. Бившият тайвански премиер Винсент Сю планира да посети Китай следващата седмица, за да се опита да лансира идеята си за създаване на регионален общ пазар като част от усилията за намаляване на напрежението между двете страни. "Аз ще се опитам да направя всичко по силите ми, за да създам благоприятна атмосфера за подобряване на отношенията ни", заяви Сю, който отстъпи премиерския пост през май миналата година.
Връзките между Тайван и Китай се влошиха, след като американският президент Джордж Буш обеща миналата седмица да помогне на острова с население 23 милиона души да се отбранява от Китай, като се съгласи да предостави подводници и бомбардировачи.
Поомолен да коментира голямата оръжейна пратка за Тайван, Сю заяви, че е по-добре съперниците да изразходват пари за икономиката, отколкото за военни цели.
Ти, който не си на небето
АНА БОЯНОВА е родена в София, има висше музикално образование. Пише поезия и проза, превежда от полски език. Автор е на книгите: "Музика за глухи", "Непредсказани мисли", "Девет пиеси за маниак и оркестър", "Ангелски сънища", "Не вярва конят", "Молитвеник". Под печат е стихосбирката й "Ти, който не си на небето".
Ти, който не си на небето, а разхождаш изкушението пред вратата ми, нека бъде волята ти, но да боли умерено от нея; ще потъна в царството ти - пък... дано не стигна дъното.
И хляба насъщен ще си заслужа, ако пресяда по-рядко.
Знаеш сам, че радостта е вњлчето око, което плаче. *
Ти, който не си на небето, как на облаци да срещна Господа, като го срещнах на тази земя - в шума на очите ти, в цвета на смеха ти и в това, което не си. *
Ти, който не си на небето, в тишината между двете уши - чуваш ли се?
Чуваш ли будния глас, който ти казва:
"Създай ябълката, преди да я опиташ."
*
Ти, който не си на небето, но не си и на земята, бъди храм на трепета - там сълзата е най-твърда материя, а стихът - най-меката болка. *
Ти, който не си на небето, погледни - голямата стрелка върши работата на малката.
Но една без друга не могат.
Дори ако... времето свърши. *
Ти, който не си на небето, изправй гласа си до горе и попитай:
"Това ли е любовта?"
Ако някой ти отговори - значи не е това. *
Ти, който не си на небето, усещаш ли - сякаш фосфорни са желанията ни.
Светят, но не огряват. *
Ти, който не си на небето, с едната ръка храниш вълка, с другата - галиш агнето бяло.
Не разбра ли - вълците вечно са гладни, а агнетата - по-мълчаливи отвсякога. *
Ти, който не си на небето, не ме тревїжи зеленото в очите ти.
Тревїжи ме пустинята зад тях.
Тревїжи ме всяко пространство, което не се напоява.
Дори и със сълзи. *
Ти, който не си на небето, виждам те с трите си очи.
С двете виждам силуета ти да тръгва по пътя.
Третото ми показва какъв се завръщаш. *
Ти, който не си на небето, не те искам като част от цялото; не те искам като кръпка за раната; не те искам като заем със лихвите; не те искам тук, на земята.
Искам небето ти!
Трима бригадни генерали ще приемат парада на 6 май
СОФИЯ. "Решаването на малцинствени и етнически проблеми чрез въоръжени стълкновения не може да се постигне. Такива резултати не бива и да се планират", заяви вчера началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов. На пресконференция след среща с представителите на всички военни мисии в България ген. Михов каза, че последните събития в Македония (убийството от албански формирования на осем военни и полицаи от Македония) са чисто политически въпроси и само политическият диалог може да се увенчае с успех".
Във връзка с Гергьовден - Ден на храбростта и празник на Българската армия, президентът Петър Стоянов вчера преди обяд връчи на трима офицери висшето военно звание "бригаден генерал". Този най-важен праг във военната кариера преминаха полковник Васил Върбанов - заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили, полковник Венцислав Младенов - командир на Пета Шипченска механизирана бригада (Казанлък), и полковник Евгени Манев - командир на Трета изтребителна авиационна база в Граф Игнатиево.
Утре, в навечерието на празника, от 21 ч. ще има заря, а в неделя (6 май), от 11 до 12 ч. на площад "Княз Александър Батенберг" ще бъде парадът на войски, бойна техника и авиация.
Учредиха транзитната транспортна зона във Варна
ВАРНА. Със заповед на финансовия министър вчера във Варна бе свикано учредително събрание на транзитната транспортна зона, която ще стартира до края на май. "Транзитна транспортна зона - Варна" ще има общ капитал 1 млн. лева. Държавата участва с апортна вноска, представляваща 100 дка терен в Южната промишлена зона на града, на стойност 460 хил. лева. Сумата представлява 46 % от капитала на дружеството. ДЗИ има 2 %, а от частните акционери - големи спедиторски фирми, с най-голямо участие са "Ахилеос" - 20 %, "Деспред" и Бизнесклуб "Далас" - по 5 %, "Каргоекспрес" и "Меритайм груп" - по 2 %, и още 22 - с по 1 %.
Учредителното събрание избра 5-членен управителен съвет, в който от страна на принципала - държавата, влизат главният секретар на МФ Петър Николов и Васил Гарнизов - първи зам.-министър на МРРБ. Търговската транспортна зона ще се управлява от прокурист. За длъжността е номиниран 48-годишният варненец Кольо Кателиев - специалист по работа в свободните зони и спедицията.
Зоната е единствена в България, която ще се подчинява на Закона за митниците и правилника за приложението му.
Филмите на един живот
"Слушайте музиката ми, тя казва всичко" - отговаря неизменно Шостакович през целия си живот на онези, които му задават въпроси за смисъла на някое негово произведение. Той много рано разбира, че при съветския режим не бива да казваш нищо, за което да могат да те упрекнат или да ти искат сметка... До смъртта на Сталин неговите обяснения с цензурата са постоянни.
На 22 години, през 1928, е първата му неприятност заради партитурата, която му поръчват за филма "Новият Вавилон", поверен на двама млади режисьори - Григори Козинцев и Леонид Трауберг (малко по-възрастни от него). След като гледа части от филма и прочита сценария (действието се развива в Париж, по време на Комуната), композиторът се захваща за работа. Преливащ от въображение и окуражен от опита, който има с предишните си творби (операта "Нос", I и II симфонии), той прави огромна партитура. За по-малко от два месеца благодарение на легендарното си бързо писане Шостакович прави нещо като епична кинематографична симфония, в която се смесват неговият вкус към оркестрацията, търсена хармония и познати и популярни музикални форми (полка, валс, галоп, фокстрот), пародирани много комично.
Ново предизвикателство за младия композитор, който твърди: "Време е онези, които обичат музиката, да се заинтересуват и от филмовата музика, да се сложи край на аматьорството и антиартистичния дух, които царуват в нея. Единственият верен път е композирането на специална музика, както стана в "Новият Вавилон". Представен на комисията, натоварена с разпространението на филми, "Новият Вавилон" е безмилостно отхвърлен, иска се пълно преработване на филма... Преработвайки сцена по сцена, Шостакович ревизира своята партитура. Прибавят се нови трудности, защото на репетициите диригент и оркестър, които вероятно нямат много опит и са изумени от "смелите" звучности, заплашват, че няма да могат да свирят толкова лошо оркестрирана музика (!).
Мъчителният провал на филма, чиято музика, свирена "на живо", след 3 представления бива заменена с банални модни песни, стъписва и ядосва толкова композитора, че той си прибира партитурата. Откриват я година след смъртта му благодарение на диригента Генадий Рождественски, който я преработва леко и прави от нея оркестрова сюита.
Едва изминали два месеца, Шостакович композира музика за други два филма - "Сам" на Козинцев и Трауберг (1929) - първия говорящ съветски филм, и "Златните планини" на Юткевич (1931), където се появяват рядко употребявани досега инструменти в тази област - терменвокс (първият съветски електромузикален инструмент, изобретен от Л. С. Термен през 1920) с неговите странни електроакустични вълни, прибавени към "риданията" на тромпет със сурдина "Уа-уа" ("Сам") орган, хармоника и хавайска китара ("Златните планини"). Валсът от "Златните планини" има голям успех, надхвърлил далеч успеха на филма, той е изпълняван отделно като транскрипция от многобройни джазови и други ансамбли, а самият композитор прави адаптация за соло пиано.
Но властта не прощава такива отклонения от конвенционалния жанр - Шостакович "отива твърде далеч". През 1931 намираме коментар, публикуван в "Пролетарски музикант": В "Сам" без съмнение авторите успяват да събудят у зрителя гняв и презрение към кулаците, които свирепстват в съветските села, към едрите земевладелци, поповете, спекулантите и т.н. Но от политическа гледна точка идеята не е ясно изразена. В определени моменти е трудно да определим дали критиката е насочена към съветската реалност или към реалността сама за себе си... В "Златните планини" приспивната песен и органът на Варварството не се задоволяват с ролята да бъдат живописни детайли в определена среда, някаква почивка (...), а са база и доминанта на темите. Този материал определя изцяло характерите и действащите лица през целия филм. Така например салонният валс - изключително глупав, става определяща черта, която изразява ансамбъла на характерите. Ако Шостакович така е разбрал и така е пожелал да бъде, изборът му е всъщност изкуствена редукция в полза на комплексите на една социална категория и следователно случайна и изкуствена интерпретация. Защото в края на краищата не може да очертае истинския портрет на капиталистическия инженер само с няколко валсови стъпки. " Това, което следва в текста, не е по-малко поучително: упрекват композитора, че ексхумира песни от преди революцията (стари градски песни или заемки от литургии), че не е намерил нито една тема в прослава на съветския град, систематично описван от отблъскваща и неприлична музика.
Въпреки това, композирайки партитурите си за съветското кино, задължително народно и бойко, Шостакович, изглежда, се вписва с цялата си искреност в авангардно движение, сходно с "реализма", диктуван от партията.
Десетина години по-късно оптимизмът на 30-те години се превръща в национална трагедия. Сталин отстранява всички свои стари привърженици в нелегалната борба чрез показни процеси. Тези чистки не засягат по-малко и артистичните среди. Писателите Осип Манделщам и Исак Бабел изчезват безследно, композиторът Николай Жилаев, приятел на Шостакович, е убит в карцера на затвора.
Но известен в целия СССР, композиторът се прочува и в чужбина, особено в САЩ през 1940. Уолт Дисни пише в една забележка, която засяга част от неговата "Фантазия" "А защо не нещо модерно като Шостакович? " (Алегрото от Втория клавирен концерт е в звуковата лента на "Фантазия 2000" - втората версия на прочутия анимационен филм на студиото "Дисни", производство 1999, с участието на Й. Бронфман - пиано, Симфоничния оркестър на Чикаго с диригент Джеймс Ливайн.).
За режима на своята страна композиторът става един от "недосегаемите", така че той започва да не отказва никое предложение, което му се прави. Казват, Сталин особено харесва неговата филмова музика и този факт му спасява живота. За приноса си в жанра Шостакович е награден през 1940 с орден "Червено знаме". Навярно там се крие обяснението за голямото количество партитури, повече от 30, които се изпълняват в пропагандните филми между 1929 и 1964. През 1949 Шостакович работи за един от най-кичовите филми от сталинската ера - "Падането на Берлин" на М. Чиаурели. Там виждаме двойник на бащицата на народите как пада от небето, целият окъпан в светлина сред войската - победителка.
Когато Сталин умира, фактически не се запазва почти нищо от посредствените филми на неговата кинематография с изключение, разбира се, на гениалните творби на Айзенщайн. В замяна на това филмовата музика на Шостакович става все по-ценена с годините. Композиторът е работил в този жанр сериозно и неговите партитури са наситени с присъщото му съзидателно дарование. Ще усетим веднага, че епичният и сардоничен тон, общ за цялото му творчество, ни се разкрива още по-черен в страниците, преработени за концертно изпълнение. Достатъчно е днес да ги чуем отново, записани в най-добри условия и с оркестри и диригенти с международна известност, за да се убедим в това.
Франсоа Фейтьо - свидетелят на един противоречив век
Десетилетия наред в страните от т.нар. източен блок над книгите на Франсоа Фейтьо тегнеше същата забрана, както над творбите на Оруел, Кьослер, Солженицин или Чеслав Милош. Причината: книгата на Фейтьо "Унгарската трагедия" (най-задълбоченото изследване на събитията от Будапеща - 1956 г.) е заклеймена от специалистите по идеологическа диверсия като злостен "антикомунистически пасквил". И само постоянните слушатели на Радио "Свободна Европа" отвъд Берлинската стена знаят Фейтьо по име или са слушали в емисиите някои от есетата и анализите на този голям историк и социолог от унгарски произход, който от десетилетия живее в Париж.
"Днес съм в необичайната роля на пророк в собствения си дом", с усмивка казва самият Фейтьо в едно от интервютата си. И допълва, че преклонната възраст (91 г.), както и фактът, че е роден още в Австро-унгарската империя, са му дали възможност да предвиди много неща: от краха на комунизма до разпада на Югославия. "Може би защото животът ми е изтъкан от противоречия, твърди Фейтьо и предупреждава, че списъкът е дълъг - той е евреин, който е приел католицизма; роден е на хърватско-унгарската граница и още от малък проговаря на няколко езика - отначало пише на немски, но издава основните си книги на френски; на младини не е бил пощаден от социалистическите илюзии, но се превръща в един от най-яростните критици на комунизма. И сякаш за да подведе чертата на бурите в своя живот, Франсоа Фейтьо се решава на един своеобразен експеримент: през март 2001 той издаде на френски книгата си "Сантиментално пътуване" (публикувана на унгарски през 1935) - автобиографично есе на един младеж, който се пита накъде отива Европа след Първата световна война и разпада на империите. А ето как самият той пред сп. "Фигаро магазин" вижда резултата от своето "сантиментално пътуване".
- Книгата ви "Сантиментално пътуване" е едно литуратурно есе, което по друг начин улавя някои от основните ви идеи. Как 66 години по-късно четете дневника на този младеж, който вече долавя заплахите, на които ще бъде подложена Европа?
- С известно учудване. Не е лесно отново да си на тези години. Все едно, че става дума за някой друг и в същото време това съм аз. Усещането е като да се взреш в снимка от младостта си. Когато книгата ми бе преиздадена в Унгария през 1989 г., критиката почти единодушно зададе въпроса: "Защо Фейтьо не е продължил в същия стил? " Може би е трябвало да го сторя, но се посветих на историята, на публицистиката. Казват, че моето "Сантиментално пътуване" не е остаряло. Препрочетох го и споделям това усещане не без удовлетворение. Във всеки случай (смее се) авторът на тази книга е по-млад от мен... - Роден сте през 1909 в Нягиканица, на 50 км. от хърватската граница. Семейството ви е било разпръснато в четирите краища на Австро-унгарската империя. През 1916, когато умира император Франц-Йосиф, баща ви казва: "Един свят си отива". Изпитвате ли носталгия по този "вчерашен свят" (ако използваме израза на Цвайг)?
- Усещам дълбока носталгия по времето, когато пътувах от Краков до Триест на гости на близките си в рамките на една държава. В моето семейство се говореше на хърватски, унгарски, италиански; немският беше, така да се каже, международен език. Това бе свят, изпълнен с живот и оптимизъм, чието бъдеще обаче бе смачкано от войната. Като дете, израснало в буржоазно семейство, аз виждах само добрите му страни. Едва по-късно видях и неговата тъмна страна, неговите недъзи. Въпреки всичко Унгария беше една наистина много либерална страна. Баща ми, който ръководеше вестник, бе едновременно франкмасон, малко социалист и същевременно яростен монархист, много привързан към Хабсбургите и към Унгария.
- Една от капиталните ви книги е озаглавена "Реквием по една споминала се империя". Как и кога си дадохте сметка каква катастрофална грешка е било разпадането на Австро-Унгария?
- Всъщност още от дете, дори бих могъл да кажа: усетих го твърде бързо и дори визуално. Защото станах свидетел на влаковете с унгарски бежанци, експулсирани от Словакия, Румъния и Югославия. Оказа се, че вече ще ни е необходим паспорт и виза, за да отидем от Будапеща до Загреб. Семейството ми се оказва в същия разпад, както и старата монархия. Затова споделях чувствата на унгарците спрямо един абсурден политически договор (този от Трианон). По време на следването ми тази идея все повече назряваше в главата ми. И аз започнах да пиша "Реквиема.. " във Виена през 1938 г., за да го завърша... петдесет години по-късно.
- Твърдите, че договорите след края на Първата световна (подписани във Версай или Трианон) са абсурдни. Но по онова време малцина са споделяли мнението ви?
- Така е, но се появиха няколко важни книги в тази насока. Една от тях е "Политическите следствия за мира" на Жак Банвил, издадена в онези години. Освен това има една друга позабравена книга на Гюсгав Льобон, която изгълтах навремето на един дъх - "Неравновесието на световете (1922). Именно тя първа изтъкна абсурдността на тези политически договори.
- Преминавате от юдаизма към католицизма. Всичко това, прибавено към носталгията ви по Австроунгария, доста ви сближава с австрийския писател Йозеф Рот, известен с книгата си "Маршът на Радецки"?
- Знаете ли, запознах се с Йозеф Рот в Париж през 1938, където той беше емигрирал. Срещна ни моят приятел писателят Одон фон Хорват. По-късно често се срещахме с Рот. Той не се чувстваше добре в Париж, пиеше много. В моменти на просветление разказваше на идиш истории от Галиция, неговото родно място, беше великолепен разказвач... - Обръщането ви към християнството въпреки всичко не пречи на краткия ви флирт с марксизма... - Тъкмо за флирт става въпрос... В университета в Печ се влюбих в едно момиче от миньорско семейство. Покрай него си дадох сметка за мизерията на работниците: ниско заплащане, липса на синдикална защита и т.н. Поговорих за това с моя изповедник-цистерцианец, който ми каза, че църквата не може да се меси в политиката, а само спасява душите. Това дълбоко ме покруси. По-късно в Будапеща се запознах с поета Атила Йожеф, една унгарска версия на Елюар или Арагон с примеси от Лотреамон или Хьолдерлин, който едновременно с това бе дете на пролетариата. Но още през 1932 г., след като взех участие в една марксистка група, започнах да се замислям какво представлява комунистическата партия.
- Героят от "Сантиментално пътуване" като че все още е дете на левицата. Как гледате на това днес?
- Наскоро унгарската телевизия ми зададе въпроса за днешната ми "идеологическа ситуация". Отговорих с думите на моя приятел, полския философ Лешек Колаковски, че съм консерватор и либерал едновременно. Консерватор, защото съм чувствителен към традиционните и религиозните ценности; либерал съм в смисъл, че държа на свободата на словото. А от социализма ми е останала идеята, че съвременното общество е невъзможно без социална политика.
- Баща ви и брат ви са депортирани в Аушвиц и Бухенвалд от нацистите, където намират смъртта си. Мнозина ваши приятели загиват в лагерите на Сталин. Какво мислите за полемиката около "Черната книга на комунизма", издадена от Стефан Куртоа, и за паралела между двата тоталитарни режима?
- Без да се лаская, мога да приема, че съм един от първите, който направи този паралел. Още преди 60 години аз изобличих и двата тоталитаризма като еднакво престъпни, тъй че мога само да се подпиша под тезата на Куртоа. С тази разлика, че срещам комунисти, които отново се връщат към грешките си, но никога не съм срещал бивш нацист да прави това.
- В "Сантиментално път"(1934) вие пишете: "Във всеки случай достатъчно е да видим последиците от революциите - включително и от Френската революция, за да си дадем сметка, че те са катастрофални". Така сте в пълно съзвучие с критиката на историка Франсоа Фюре срещу Френската революция... - Познавах отдавна Фюре, още от времето, когато беше сталинист. От своя страна аз винаги съм бил антиреволюционер и антиякобинец. По време на 200-годишнината от Френската революция публикувах малка книжка, в която разкривах насилническата й същност, това, че тя е "замразила", сиреч отложила с половин век либералните реформи в Германия, Австрия и даже в Русия. Но не намерих подкрепа сред мнозинството интелектуалци... - Още през 1934 имате предчувствието, че Босна може да се превърне в барутен погреб за Европа. Пишете следното: "С разнородното си население какво ще прави Босна в рамките на една конфедерация? " Каква е оценката ви за конфликта в бивша Югославия и как виждате бъдещето на тези страни?
- Вярвам в необходимостта от една разширена Европа, която трябва наново да изтъче връзките, прекъснати след разпада на Австро-Унгария. Европа би могла да намали проблемността на границите - каквито проблеми все още има между Унгария и Румъния, ако съдейства за културната реализация на малцинствата. Има и добри примери - след като Хърватия се освободи от ултранационалиста Туджман, тя подобри отношенията си с Унгария. Така че имам надежда.
- Вие сте на 91 г., свидетел сте на едно отминало столетие. Когато се обърнете назад, как виждате ХХ в.?
- Като век на най-лошото, но и на много добро. Всички човешки противоречия намериха израз в това столетие: тоталитаризмите и научният прогрес, дойде ред и на политическата реорганизация на планетата. Но ми се струва, че векът, който се задава, ще бъде още по-труден.
Християнски календар
В сонма на Божиите светии има много военни лица, които са претърпели мъчения и са отдали живота си за Христос и Неговото благовестие. Всред техните имена грее името Св. великомъченик Георги Победоносец, чиято памет честваме на 6 май.
Сам Господ Иисус Христос показва съдбата на тези, които искат да Го следват: "Ако Мене гониха, и вас ще гонят. " Съгласно Христовите думи през страдания и скърби трябва да минат и Неговите последователи, но победата Му над смъртта е залог за победата на всички, които искат да вървят след Него, тъй като Сам казва: "Дерзайте, Аз победих света. " По този път минават хиляди мъченици за Христовата вяра, между които е и Св. Георги. Той живее в края на трети и началото на четвърти век в древния град Никодимия - Мала Азия.
Благодарение на способностите си и необикновената си храброст едва 20-годишен става любимец на император Диоклетиан и се издига до чин военен трибун. Знатният му произход и личните му качества обещават още по-блестящо бъдеще, но той е християнин, а по онова време е повдигнато едно от най-големите гонения срещу Христовите следовници в историята. Ето защо на Георги му се налага да направи своя решителен избор - да остане верен на Спасителя и да претърпи страдания или да се радва на охолен живот, покланяйки се на езическите богове. Поставен пред тази дилема, военният трибун избира нетленното пред тленното, небесното пред земното, помнейки явно думите на Сина Божий: "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди душата си. " След като решава да стане Христов воин, Георги отхвърля предстоящата му блестяща военна кариера и доброволно тръгва по пътя на мъченията. Минава през всички видове изтезания, които може да измисли болният човешки мозък, но с твърдост и мъжество отстоява и накрая бива посечен с меч. Предавайки душата си на Бога, светителят получава от Него венеца на вечния живот.
Заради множеството мъчения, които претърпява светителят, и силата на духа, която проявява, Светата църква го причислява към лика на великомъчениците, а за победата му над езичеството и мъчителите си е наречен Победоносец.
Художниците ще се дипломират с елегантни костюми
Ректорът на Националната художествена академия проф. Иван Газдов прие абсолвентския бакалавърски костюм на випуск 2000/2001. Артистичният проект е на проф. Мария Трендафилова, преподавател по костюм в НХА. Костюмът е изработен в елегантен стил, съобразен със свободата и артистичността на бъдещия млад творец, и е препратка към гения на Рембранд. Различен е от така популярните наподобителствания на т.нар. оксфордски униформи. На тогата е емблемата на НХА, а баретата е с брошка от палитра с четки. Брошките ще бъдат изработени от катедра "Метал" към НХА.
Частните хотели бият тревога за сезона
НЕСЕБЪР. Съществува опасност за провал на тазгодишния туристически сезон в Слънчев бряг. За това алармират в писмо до Министерския съвет и медиите от Съюза на собствениците в комплекса.
Съюзът настоява незабавно да бъде решен проблемът със строително-регулационния план на комплекса и да бъде прекратено незабавно новото строителство там. Плажът е застроен от частна фирма, която проявявала непрофесионализъм и стремеж към бърза печалба, което заплашвало сигурността на туристите.
Ако всичко това не бъде извършено до 15 май, частните хотелиери ще предприемат гражданско неподчинение. Писмото с исканията и заплахите е с автор "от ръководството" и носи печат с надпис: "Съюз на собствениците - Слънчев бряг".
NET IS SAT пуска електронни сертификати до няколко месеца
СОФИЯ. До няколко месеца NET IS SAT вероятно ще стане вторият у нас (след БСК) представител на чужда компания, която предлага електронни сертификати за защита на информация. Това съобщи вчера за "Демокрация" Божидар Игнатов, управляващ директор на NET IS SAT. Според него с масовото навлизане на Интернет в България все повече ще се търсят услугите, свързани със сигурността на информацията. В тази област компанията предлага индивидуално решение за всеки клиент.
NET IS SAT обяви вчера, че е закупила контрола върху Интернет доставчика СОЛО НЕТ, като новата фирма ще предлага цялостни решения, базирани на Интернет технологиите.
NET IS SAT си е поставила за цел до края на годината да постигне национално покритие на предлаганите услуги, като за тази цел ще бъдат инвестирани и реинвестирани повече от 500 000 долара. Компанията е първата у нас, която е започнала да предлага безжична връзка с Интернет, тъй като разполага със собствен сателитен канал. Територията, на която се предлага безжичната връзка, вече се е увеличила два пъти и обхваща Софийското и Пернишкото поле.
Сред големите клиенти на NET IS SAT са "Евробанк", "Орел холдинг", няколко университета, Интернет клубовете в Студентски град и др. "БУЛСКАЙ Травел" предлага летни детски лагери в Турция
СОФИЯ. Летни детски лагери в Турция с уроци по английски, спорт и музикални развлечения е новото предложение на "БУЛСКАЙ Травел", което беше обявено вчера пред журналисти. В зависимост от платежоспособността на родителите децата може да бъдат настанени в повече или по-малко луксозен хотел или в общежитието на частен колеж в Чанаккале. Според желанието на групата лагерът може да е 10-дневен или двуседмичен, като във всички случаи децата ще бъдат с осигурени закуска, обяд и вечеря. Туристическата агенция предлага и вариант за родителите, които искат да придружат децата си. Вчера фирмата представи и новия си каталог за почивки и екскурзии в Турция. На промоцията присъства и консулът на Република Турция у нас Тюркяр Аръ.
"БУЛСКАЙ Травел" е инициатор за учредяването на Клуб за партньорство, съобщиха още от компанията. Идеята е в него да се включат не повече от 15 туристически агенции, които предлагат гарантирано качествени услуги и са лоялни към партньорите си. В бъдещия клуб всяка от агенциите ще се включи с най-силната си дестинация, която трябва да бъде различна от другите.
"БУЛСКАЙ Травел" награди вчера сем. Цветелина и Николай Николови и Анжелика Цокова с грамоти за най-лоялни клиенти и с ваучери с 30% отстъпка за пътувания в Турция.#
"Филип Кутев" стана лице на пощенски плик
По повод 50-годишнината на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" бе пуснат илюстрован пощенски плик в Централна поща вчера. Автор на тиражираното в 4050 броя издание е Надежда Кутева. Закупените до 5 май пликове имат специален печат. Преди години бе пусната марка с портрета на Филип Кутев. Ансамбълът, чийто директор е проф. Елена Кутева, ще изнесе юбилейния си концерт на13 юни в Националната опера.
