БНТ няма да сваля предавания
Няма да има промени в програмната схема на Българска национална телевизия по време на предизборната кампания, каза за "Демокрация" генералният директор на БНТ Лили Попова. Трите предизборни дебата ще са във вторник след централната емисия "Новини" от 8,30 до полунощ. Излъчваните в тези часове филми и предавания ще отпаднат. В предвидените по закон 180 минути първо ще се представят парламентарните партии, а след 10-минутна пауза ще се включат и политиците, останали извън 38 народно събрание. Встъпителните обръщения на кандидатите ще са на 17 май, а заключителните им думи - на 15 юни. Асен Инджиев и Асен Григоров ще бъдат водещи в предизборните студиа. Основните теми на диспутите ще бъдат икономическата и социалната политика, външнополитическата ориентация и общата стратегия за развитието на България.
ДЕМАГОГИЯТА НА НИКОГО НЕ ПОМАГА
Що за общество е това нашето, щом и превърнатата в медийна сензация реч на Муамар Кадафи се използва за предизборна агитация! Потресен съм от това последно доказателство за липсата на морал в политическия ни живот.
Това, което е казал Кадафи за заразените със СПИН деца в болницата на Бенгази, бе широко разгласено, тъй че няма да се спирам на думите му. Но нека поразсъждаваме за смисъла им.
Първо, никак не е случайно, че Кадафи споменава "процеса Локърби". Сега делото срещу обвинените по СПИН скандала чужденци трябвало да стане "световен процес", също толкова известен, колкото процеса по катастрофата над Локърби. Тия суперзлодеи американците изобретили вируса на СПИН във военните си лаборатории като бактериологическо оръжие и сега трябвало самите те да се изправят като обвиняеми на подсъдимата скамейка за също толкова нечовешко престъпление. Това е откровено признание за политизирането на един съдебен казус.
Второ, Кадафи въобще не се и опитва да скрие, че делото в Триполи е било подготвено от либийските служби като "ответен удар" на Локърби. Тоест случаят е предрешен. И то още от самото начало преди две години.
Трето, всичките тези отлагания на делото в Триполи са умишлени. За да може "ответният удар" да бъде най-ефектен, като самият Кадафи го нанесе пръв на межгдународен форум именно сега.
И четвърто, нищо чудно, че така нареченото Бюро за съдебен иск не допуска исканите от защитата експертизи и свидетели, не допуска подсъдимите да бъдат отново разпитани в съдебната зала, не допуска журналисти и т.н. , и т.н. Открит и справедлив процес ли?
Е, след като сега така ярко се открои злокобната картина, защо нашенските доморасли политикани се опитват тъкмо преди изборите да ловят в мътна вода риба, като си измислят някаква вина на правителството? Правителството на Иван Костов не било уведомило навреме нашата общественост за това, което се мъти в Либия, и закъсняло с постъпките си за облекчаване съдбата на задържаните наши медици.
А кога щеше да е "навреме"? Как нашето правителство е можело да облекчи съдбата на задържаните медици, а не го е направило? Можело ли е нашето правителство да знае за истинските планове около тази афера? А дори и да допуснем, че ги е разбрало, какво е можело да стори? Та тук очевидно става дума за нещо много по-голямо от едно обикновено дело, нещо, от което се е очаквало да има световен резонанс - и то антиамерикански. Най-лесно е да обвиняваш някого, че не е свършил нещо, което ти самият си също неспособен да свършиш.
Но нали сме пред избори! Нали сега всички криви дървета трябва да се хвърлят срещу ОДС! Костов натиснал съдийката от Градския съд да откаже регистрация на НДСимеон II. После натиснал и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров. Идиотщини, които се въртят из "публичното пространство", а тия, дето ги въртят, и пет пари не дават, че опозоряват цялата съдебна система на България. А сега Костов излъгал народа и за положението на медиците ни в Триполи.
Един мастит специалист по наказателни дела се изказа, че Кадафи все едно произнесъл смъртната присъда по делото в Триполи. А защо господинът мълчи като червена рибка в аквариум за абсолютната недопустимост на подобна присъда, изречена от политическо лице пред целия свят, преди още казусът да е бил разгледан в съдебната инстанция по същество? Или Костов е трябвало и това да предвиди? А и да го е предвидил, не е ли ясно, че там им трябват жертвени агнета. Правителството ли е виновно, че от години в Либия се стичат пълчища гурбетчии, лекомислено тръгнали да печелят долари?
Моментът е трагичен и критикарите трябва да разберат едно: демагогията не помага на никого. Нека само хвърлят поглед върху предизборните анкети - да, вероятно отровителската антиправителствена кампания е допринесла за намалените проценти на управляващите, ала успоредно с тях падат и процентите на отровителите. Самоцелните нападки не вършат работа. И ако претендираме да сме човеци, трябва да осъзнаем, че специално при този случай - абсолютно безпрецедентен в световната юриспруденция - са нужни солидарност и съчувствие.
КС допусна искането на Филчев
Конституционният съд допусна за разглеждане искането на главния прокурор Никола Филчев да бъде обявен за противоконституционен имунитетът, предвиден в Избирателния закон за кандидатиращите се за депутати. В мотивите на прокурор &numero; 1 се посочва, че чл.53, ал.1 от Избирателния закон противоречи на принципа за равенство на всички граждани пред законите и че имунитетът срещу наказателно преследване се определя от конституцията и не може да се дописва със закон.
ОДС в Кърджали обжалват решение на ЦИК
КЪРДЖАЛИ. ОДС обжалват пред ВАС решението на ЦИК за състава на районната избирателна комисия в 9-и многомандатен избирателен район, съобщи вчера д-р Иван Бамбалов, зам.-председател на сините в Кърджали. С решението на ЦИК мнозинствоо в комисията имат БСП и ДПС, които отдавна са в коалиция в Кърджали, се посочва в декларация на ОДС. Ако се допусне запазването на тази квота от 50+1%, за нас това означава, че ЦИК подарява изборите на ДПС и БСП, се казва още в документа. ОДС ще оттеглят членовете си от районната комисия, ако ЦИК не излезе с ново решение. Този порочен състав на РИК, в който хората на Първанов и Доган получават 7 от 13-те мандата, не изразява интересите на хората от Кърджалийска област, смятат общинските лидери на партиите от ОДС.
САЩ започват консултации за ПРО
ВАШИНГТОН. Американските специални пратеници, натоварени със задачата да се консултират с партньорите на Вашингтон по проекта за противоракетна отбрана (ПРО), ще пристигнат през следващата седмица в Европа, Азия и Австралия, съобщи вчера говорителят на Държания департамент Филип Рийкър. Екип, начело със зам.- държавния секретар Ричард Армитидж, ще започне в понеделник визита в Япония, докато друг, оглавяван от първия зам.-министър на отбраната Пол Уолфовиц и втория човек в Съвета за национална сигурност Стив Хадли, ще посети във вторник щаб- квартирата на НАТО в Брюксел. След Брюксел емисарите на Уолфовиц ще се спрат и в други европейски столици, а след Япония делегацията на Армитидж ще направи визита в Южна Корея и Индия. Трети екип пратеници, оглавяван от помощник държавния секретар по въпросите на Източна Азия - Джеймс Кели, ще работи в Австралия , а след това и в Сингапур, добави Рийкър. Кели ще присъства и на срещата на върха на АСЕАН във Виетнам.
Въпреки критиките САЩ обмислят да въведат частично ПРО до 2004.
Пентагонът опроверга предишната си информация, че прекратява всички военни контакти с Китай по заповед на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, съобщи Ройтерс. Говорителят на военното министерство адмирал Крейг Куигли каза, че подписалият указанията съветник на Ръмсфелд - Кристофър Уилямс, интерпретирал погрешно намеренията на шефа на военното ведомство. Истинското намерение на министъра било всички елементи на програмата за военни контакти с Китай да бъдат разглеждани и одобрявани един по един от министерството, поясни адмиралът.
Ако не гласуваш, сам се лишаваш от граждански права
Конституцията дава право на всеки гражданин да изрази свободно своя вот. Срещам се с различни хора и чрез разговори долавям техните настроения и възгледи за управлението на страната. Адмирирам преди всичко оптимистите, които пренебрегват несгодите в икономическото развитие и отрицателните последствия за самите тях. Приели демокрацията за свое верую, те знаят, че това е пътят на спасението.
Другата група са скептиците. Това са хора, които гледат света през обърнат бинокъл - всичко издребнява, смалява се. А е съвсем естествено да има песимисти. Всички помним отрицателното, което се случи през онези 45 години. Бих се обърнал към тези хора, които са по принцип демократи и имат симпатии към ОДС да преценят трезво и задълбочено процесите, които се развиват напоследък в нашата страна, и да отидат на изборите с вяра в доброто, сторено досега.
Има и трета група - разочаровани, обидени, недоволни. Те пък казват: "Няма да гласувам". Защо, скъпи сънароднико, няма да гласуваш? Ти и стотици хиляди като теб създадохте тази демокрация и като гласувате казвате как да се управлява, каква да бъде новата власт. Ако не участвате в изборите как утре ще искате от Народното събрание добри закони и от правителството рационално и справедливо управление? Как ще защитавате своите граждански права. С вяра в доброто гласувайте!
Апостолството на словото
За изминалите вече 125 години "върху Априлското въстание" е натрупана огромна литературна книжнина. Стотици писателски амбиции са изпробвали перата си на тази нажежена от полюсни страсти трагична и сакрална тема. И много пера са се стопили от високия градус на вдъхновението, което изисква тя. Но април 1876 има своя естетически шанс негови летописци, възпеватели и тълкуватели да бъдат имена като Илия Блъсков ("Жален спомен за лютите рани на България през година 1876". Букурещ, 1878), Любен Каравелов (с един от първите разкази по темата: "Ще ли им се върне? "), Стоян Заимов с "Миналото", Константин Величков с преживяното от него: "В тъмница. Спомени от 1876 г.", Пенчо Славейков с "апокалипсната" (както сам я зове) "Кървава песен", поп Минчо Кънчев с прословутата му "Видрица", Антон Страшимиров, Людмил Стоянов, забравения Змей Горянин с техните исторически повествования, та до Йовковите "Юнашки глави". За христоматийните образци на Вазов и Захарий Стоянов да не говорим. А иначе историците знаят, че има и други големи въстания в кървавата хроника на освободителните ни борби: например селският бунт от 1850 несъмнено е внушителен масов изблик на негодувание към поробителя. Но се смята за спонтанна "размирица", в голяма степен лишена от революционната стратегия на априлци. Вероятно затова няма и своите непостижими летописци от ранга на Захария... И все пак, когато днес мислим за словото му като за безспорна класика нека си спомним и прашните архиви, които интригуващо свидетелстват за одисеята на знаменитите му "Записки... " Знайно е, че книгата му, уникална в жанрово и стилово отношение, проява на българския белетристичен гений, приживе е била трудно възприета от съвременниците му (да не цитираме дядо-Вазовата формулировка за "Записките" като... "склад", тя е известна читателю). Ето, в писмото, отправено от летописеца към свещеник Далакчиев през 1888, Джендо, както е рожденото име Захариево, е оставил следното звучащо почти злободневно изречение: "Попе, пращам ти моя книга Записки, II том и други десят. Ще имаш грижата да ги расправиш из село. Вярвам, че 10 мющерии ще се намерят в село. Парите ще ми пратиш, когато ги събереш (...). Русе, 4.VI.88" (Оригиналът на писмото се съхранява във фонда на Националния литературен музей, София, Инв. &numero; А 5794/95). Трудности, че и неприемане на книжовните свои трудове ще да е преживявал Захарий Стоянов. Но мисля си със светла тъга, и "записките" си той е отстоявал тъй пламенно, както и революционните дела. Защото рождеството на свободата, както и раждането на словото, са мъчителен акт на изпитание за героичните мъже, за първенците на духа. Неслучайно в същото писмо Захарий Стоянов отправя онзи мъдър реторически въпрос към свещеника, който може да се отнесе и към съдбата на твореца в универсалния му смисъл - и като съзидател на историята, и като изкушен в словесното изкуство: "Ти виждал ли си да хвърли някой камък на яловото орехче? ". Толкоз.
Приет след отпечатването си като белетристичен връх, Вазовият роман "Под игото" има наглед безпроблемна съдба. (Тук няма да говорим колко категорично и единодушно отрицателно е било мнението за романа му "Нова земя", смятан условно за "продължение" на "Под игото", та чак патриархът е готов да зареже писането и да се включи в политиката). Но нека само припомним, че знаменитият ни първороман е писан в емиграция. Така най-българската книга е сътворена в чужбина, тя е плод на емигрантска носталгия.
Красноречиви са още псевдонимите на друг един писател поборник, оставил ни своите 4-томни мемоари "Миналото". Наистина Стоян Заимов се е назовавал ту Сен Жан д'Акрски, ту Стоян Диарбекирски. Съден първица на "вечно заточение" в Диарбекир, откъдето успява да избяга, а сетне и на смърт от турците заради бунтовните му деяния по време на освободителните времена, той оцелява, за да сътвори книжовното си наследство. Уви, амбициите му са били по-мащабни от онова, което е успял да осъществи. Основният му труд - "Миналото", е замислен в 12 тома, но той написва само 1/3 от тях. Недокрай успешни са и опитите му да вложи в спомените си и белетристични моменти, сиреч разказвачески майсторлък. Но Заимов е пример за големите личностни и творчески мащаби, които са обладавали летописците на "българските движения" за освобождение и на неговия "сюблимен" епизод - април 1876. Неслучайно в своя реч при откриване паметника на Левски в София на 22. Х.1895 той произнася следното непостижимо в своите повелителни интонации "заклинание" към българския народ: "Игото е тъмница, ключовете на която се намират в джебовете на оногова, който в нея се излежава. Прочее, който иска да се отърве от игото, трябва да разтършува в джебовете си, да намери ключовете тъмнични и със собствените си ръце тъмницата да отвори."
В красивата епопея на разпространението и "канонизирането" на словото за април 1876 нашите предци са се подкрепяли с мъжко рамо. Като дружина под един байряк. Но понякога и една нежна женска ръка е бивала твърда опора на изнурения труженик на перото. Мара Белчева (Силва Мара, както я зове Пенчо Славейков) е извършила с вдъхновяващото си присъствие чудото жената "да оплоди мъжа": тя е неразделната самарянка в последните години на "олимпиеца", музата на неговата лебедова епическа поема, едно от най-мощните изображения на Априлското въстание, постигнало дълбините на философия на националната ни история... Все пак съдбите на големите книги за април 1876 са като цяло проучени. По-малко известни са тези на "женските" художествени завоевания върху словесното поле на тази "мъжка" тема... Затова, а не от излишък на зле разбран феминизъм акцентувам върху им.
Защото писателките ни, посветили свои по-малки или мащабни книжовни рожби на април 1876, са озарени от мъченишкото апостолско сияние Фани Попова - Мутафова, Магда Петканова, Яна Язова. Може би защото са осъзнавали, че, изречено с думите на авторката на трилогията "Левски", "Бенковски" и "Шипка" Яна Язова: "Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора - призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята..."
Фани Попова - Мутафова е била истински черноработник на словото, тя е известна с това, че е в състояние да изчете хиляди страници исторически източници, за да уточни някой дребен факт, а после да венчае изследователската си скрупульозност с вихрения полет на въображението. Всъщност тя пише с "мъжки" размах, за разлика от донякъде "женското писмо" на Яна Язова, но това е тема отделна. "сенки" на Фани Попова - Мутафова, макар не така популярна като историческите й романи, и заради портретите като този на Райна Княгиня е била обичана от читателите.
А Яна Язова в своите късни лета, изпаднала в изолация и забвение след 9. IХ.1944, мълчаливо и с пределна самоотверженост цели десетилетия трупа ценни исторически свидетелства, редки книги в библиотеката си, пътува навред из родината по "картата" на националните ни революционни апостолства, завършили с април 1876, за да създаде своята романова сага. Макар да не храни истинни надежди за отпечатването й, Магда Петканова пише биографичен очерк за Райна Княгиня, стихове, драматически произведения, почерпани от подготовката и изблика на жертвената епопея, написана с кръвта на божествено "лудите" българи от лето 1876, дръзнали донкихотовски да се опълчат на вековната Отоманска империя.
Във всички техни писмовни пориви, тези малки духовни подвизи, се съдържа съзнанието за онази истина, изречена най-точно от писателя Константин Петканов: "Априлското въстание е винаги в нас. Онзи, който мисли, че може да се отскубне от родовите му прегръдки, не е разбрал нито народа си, нито пък за миг е престанал да бъде роб. Горко на поколението, което ще се усъмни в силите, които са осъществили великия бунт. След подвига в чест на божествената народна свобода, българинът не бива да живее леко и повърхностно."
От 100 години народът ни велелепно чества Априлската епопея от 1876. Триумфът на националния ни стоицизъм, на чутовната дързост на българщината символично съвпада с красивото пролетно буйство на родната природа. Нима вече не усещате как "въздухът трепери" от този ненакърним във времето празник на националния ни дух?
Армията на Р. Македония атакува екстремистите
СКОПИЕ. След като вчера сутринта албански терористи убиха от засада двама македонски военнослужещи от граничен патрул и отвлякоха един край с. Ваксинце, близо до границата с Югославия, напрежението в страната забележимо се повиши и властите се принудиха да вземат съответни мерки за сигурност.
В отговор на терористичната акция части на македонската армия след предупреждение към населението да напусне района осъществиха комбинирана операция по прочистване, в рамките на която бе обстрелян районът, над който екстремистите бяха поели контрол. Няма данни за резултатите от сблъсъка.
Балкански приятелства - 2001
Така е наречена втората съвместна изложба на Йозлем Калкан Еренус, Турция, и Димитър Величков, България, подредена в зала "Средец" на Министерството на културата. Първата е осъществена в град Бурса през януари тази година. Заслуга за творческата среща на двамата млади и талантливи художници има асоциация "Балкан арт", неправителствена организация с идеална цел, обединяваща интелектуалци от България, Турция, Югославия и Румъния, която успешно развива и обогатява културния обмен между балканските страни.
Димитър Величков е завършил Националната художествена академия в София, а красивата Йозлем Калкан Еренус изучава живопис в Свободния институт в Истанбул, а след това се обучава в Държавната асоциация за изящни изкуства също там.
Но истинската причина, която обединява двамата 30-годишни художници, надхвърля формалните сходства. Те са решили да дарят приходите от съвместната си проява за благородна кауза - помощ за децата, останали без родители от земетресението в Турция, както и подпомагане на талантливи социално слаби деца от България.
Главен герой в картините на Еренус е "черният човек". В този й избор няма никакъв социален или политически подтекст, защото за нея черните хора са не толкова конкретни образи, колкото олицетворение на естествения, по-близък до природата начин на живот. Според нея те са по-искрени, по-непосредствени в изразяването на чувствата си. Вътрешното усещане на авторката е, че като ги рисува, може да изрази най-добре себе си. Африканските й маски също носят символичен, философски смисъл - те стоят на границата между действителното и недействителното.
Картините на Димитър Великов са игра между реалността и въображението. Наред с действителните пейзажи от България и Румъния може да се видят фантастични композиции, населени с персонажи, излезли сякаш от мечтите на самия автор. Всичко това в съчетание със свежия колорит и майсторското изпълнение прави картините му запомнящи се.
Без промяна
С наближаването на изборите БСП тихомълком се дистанцира от формулата "нова левица". Обяснима реакция, след като широката лява коалиция така и не проработи в електорален план. Заявката на Симеон II за участие в следващото НС изцяло пренесе политическия дебат в центъра и вдясно от него. Всички забравиха за БСП и "съдружие", които, кой знае защо, се зарадваха на това. Междувременно ОДС получиха недвусмислената подкрепа на Европейската народна партия и на САЩ, в лицето на администрацията на президента Буш. На този фон любопитно е какво проектоправителство ще предложи соцпартията на българските избиратели преди вота. Нали го обеща. В момента битката е за по-предните места в червените листи и за гласовете на "червените бабички". Защото просто няма други. Затова пак стана модно търсенето на нови коалиционни партньори. Като Социалистическия младежки съюз например, чиито членове разхождаха из София чучелото на британския премиер Тони Блеър по време на гостуването му в България след косовската криза.
Шанс е за БСП, че никой не взема насериозно нейната национална стратегия за бъдещето на България. Иначе отдавна щяха да питат защо това бъдеще пак ще се кове с кадрите от Виденово време. Освен Румен Овчаров, Младен Червеняков и Стоян Мерджанов, макар и на по-задно място, в листите на БСП се приюти Нора Ананиева. Може и тя да е станала символ на пронатовската политика на столетницата. Всички, които разбират от политика, знаят, че за новите леви властта си остава химера. Именно затова в БСП все по-рядко говорят за социалдемокрация. А "марките" Кръстьо Петков и Николай Камов полека-лека биват измествани. И заклеймявани като двойни ренегати. С наближаването на изборите БСП ще продължи да се капсулира около твърдото си ядро. То е нейната единствена гаранция за присъствие в парламента. Жалко е, че и този път трансформацията на бившите комунисти не се състоя. Но за нея освен апетит към властта са необходими истински лидери. И истинско желание за промяна.
Без търговска реклама в предизборните изяви по електронните медии
СОФИЯ. Честност, балансираност и безпристрасност при отразяване на предизборните кампании от обществените и търговските електронни медии ще изисква Националният съвет за телевизия и радио. Спазването на тези принципи обаче ще се оценява не в рамките на конкретно предаване, а по отношение на цялата програма на съответната медия. Това гласят част от правилата за отразяване на изборната кампания, приети от НСРТ. Съветът ще осъществява мониторинг върху работата на БНТ, БНР и частните тв и радиопрограми. Предизборната кампания започва на 17 май и приключва на 16 юни. Медиите не са длъжни да предоставят еднакво ефирно време на всички партии, но трябва да гарантират представянето на гледните точки на участниците. Еднакви цени за всички, е друго изискване на медийния съвет. Платените политически предавания - хроники, обръщения, диспути, дебати, аудио- и видеоклипове, трябва да бъдат обособени като самостоятелни и да бъдат обозначени като платени (чрез звукови или визуални съобщения). Те не могат нито да прекъсват други предавания, нито да бъдат прекъсвани от търговска реклама. Формите на политическа изява не могат да противоречат на профила и програмните характеристики на медията, записани в лиценза й, реши още НСРТ.
БНТ и БНР отразяват кампанията чрез обръщения, хроники и диспути. При тях действат и принципите за равенство и обективност при отразяване проявите на партиите, коалициите и кандидатите за народни представители в информационните емисии. Общо хрониките ще имат времетраене 120 минути за всяка от медиите, на ден обаче не могат да надхвърлят 5 минути. Участниците в предизборната надпревара имат право и на три тв и радиодиспута по 180 минути. Екипите, темите и формите на диспутите се определят съвместно от генералните директори на БНТ и БНР и упълномощени представители на партиите и коалициите, като се отчита парламентарното им представителство. Регионалните тв и радиоцентрове предоставят по два часа време за диспути. Редът за участие се определя по жребий не по-късно от 31 дни преди 17 юни. Тарифата за участие в предизборните предавания на БНТ и БНР се определя от правителството 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва преди излъчването.
Останалите радио- и тв оператори могат да предоставят време за отразяване на предизборната кампания на независими кандидати, партии и коалиции. Те обаче трябва да обявят писмено в ЦИК условията и реда за предоставеното време не по-късно от десет дни преди началото на предизборните излъчвания. Чак след това медиите могат да сключват конкретни договори.
Политически партии и организации нямат право да спонсорират никакви предавания, а политически и икономически предавания не могат да имат спонсор със сходен на темата на предаването предмет на дейност.
Социологически проучвания ще се съобщават (без нарушения на Закона за избор на народни представители) след 19.00 на 17 юни. При огласяване на резултати медията е длъжна да обяви кой е поръчал и заплатил изследването, по какъв метод е проведено то, периода на провеждането му и обема на извадката и възможната статистическа грешка.
Кандидат-депутатите ще имат право на отговор, ако е излъчено предаване, накърняващо правата и доброто им име, само при положение че подадат искане до 24 часа след излъчването. Същият е и срокът за подаване на жалби до ЦИК при нарушаване на реда за провеждане на предизборна кампания от тв или радиооператор. Времетраенето на отговора не може да надвишава продължителността на оспорваната част от програмата.
Белгия ще оглави ЕС
БРЮКСЕЛ. Белгийският външен министър Луи Мишел представи вчера програмата на белгийското председателство на ЕС, което ще започне на 1 юли тази година. "Не смятам за уместно по време на белгийското председателство на ЕС да бъдат фиксирани дати за присъединяване на страните кандидатки", заяви той. Според Мишел, за Белгия е важно да води ефикасно преговорите за присъединяване и да помогне за постигане на единодушие в позициите на 15-те по такива важни и сложни теми , като транспорта, енергетиката и селското стопанство.
Като цяло 16 са приоритетите, които си поставя Белгия по време на 6-месечното председателство. Сред тях се очертава и последната фаза на подготовката за въвеждане на обща европейска валута, насрочена да започне на 1 януари 2002.
Бензинът пак леко поскъпна
СОФИЯ. Средно с около 1,50 на сто ще бъде увеличена от днес производствената цена на бензините А-91, А-95Н и А-98, съобщиха от "Лукойл - Нефтохим" - Бургас. Също от днес компанията намалява с 1,17 на сто цената на дизела и с 1,73 на сто цената на газьола. Промените са във връзка с повишаването на котировката на щатския долар спрямо българския лев и измененията в международната пазарна конюнктура на нефтопродуктите.
Бодо Хомбах атакува българския си партньор
СОФИЯ. Пред Дойче веле спецкоординатоът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах нападна националния ни координатор на пакта Владимир Филипов, че давал интервюта вместо да се свързва с партньорите си и "не координирал, а внасял объркване". Хомбах твърди, че пактът е изпълнил 100-процентово проектите от първата и третата работна маса, а по трудната втора маса, до инфраструктурното развитие, вече 75 процента от проектите са във фаза на строителни обекти. Нито един от траснграничните стратегически международни проекти не е стартирал, припомнят наблюдатели. В изявленията си Владимир Филипов изрази необходимостта да се преформулира ролята на пакта след промените в СР Югославия, тъй като една от основните му цели беше именно нейното демократизиране. Хомбах бил "чул съображения", че различните сигнали, идващи от България, са продиктувани от предизборни съображения. Всъщност, исканията за преформулиране на пакта са заради ставащото само на километри от границата ни - в Република Македония. Зам. външният министър Владимир Кисьов в интервю за електронното издание "Медиапул" посочи вчера, че една от основните цели за преформулиране трябва да бъде ускоряването на икономическия компонент на пакта в тази част на региона. Крайно време е да се дадат на Македония контрабуциите за изграждане на тяхната част от жп линията София - Скопие, посочва Кисьов.
Бригo Аспарухов погазил закона
СОФИЯ. Тежко разследване за корупция и за длъжностно престъпление разплетоха тези дни военни прокурори и следователи от Софийската военноокръжна прокуратура. Като обвиняем пред Темида ще бъде изправен червеният кандидат на БСП за народен представител от Перник Бригадир Аспарухов - бивш директор на Националната разузнавателна служба. В обвинението срещу него, което е внесено в Софийския военноокръжен съд, деянието на г-н Бригадир е свързано с унищожено архивно дело на таен агент от бившата Държавна сгурност, който се укрива в момента в Лапландия - страната на Дядо Коледа. Аспарухов унищожил документи за злоупотреби, извършени от бившия агент на ДС Атанас Тилев в качеството му на директор на Банка за земеделски кредит, вследствие на което тя фалирала.
България ще увеличи субсидиите за земеделието
СОФИЯ. Финансирането на втория етап от аграрната реформа в България е гарантирано, обяви на Агробизнесфорум 2001 вчера земеделският министър Венцислав Върбанов. В предприсъединителния период се намаляват защитните мита на всички селскостопански стоки от ЕС, затова финансовата подкрепа от страна на държавата трябва да обезпечи родното производство, каза той. Всяка следваща година средствата от държавния бюджет за селското стопанство ще се увеличават, като се използват за директна подкрепа в сектора. Либерализацията на търговията със селскостопански стоки и принципът на т.нар. двойна нула се прилагат успешно у нас от миналата година, каза още Върбанов. Началото на втория етап съвпада с усвояването на средствата по програма САПАРД. "България е сред първите бегачи по пистата за реализиране на тази програма. Забавянето на акредитацията на разплащателната агенция е по административни причини, но това ще стане до няколко дни", увери Андреас Коракас, директор на Генерална дирекция "Земеделие и рибарство в ЕС". Само по програма ФАР за България тази година са отпуснати около 80 млн. евро --за приватизирането на държавните предприятия в сектора, за създаване на служби за консултации в земеделието и други, допълни представителят на програмата у нас Христос Макридис. На кръглата маса днес, с участието на земеделските министри на страните от ЦЕФТА, по проблемите на заболяването "луда крава", България ще постави въпроса за финансова помощ от страна на Европейската комисия, съобщи министър Върбанов. Като страна, в която няма случаи на "луда крава" и шап и е смятана за една от най-нискорисковите по разпространение на епизоотиите, ще настояваме за прехвърлянето ни в по-нискорискова група, каза той. Подготва се създаването на агенция за сертификация на екологична селскостопанска продукция, тъй като над 90 процента от земеделските земи в България са годни за нейното производство, съобщи още министърът. За реализиране на тази продукция обаче е необходимо да се създадат нормативна база и пазари, допълни той.
Български летопис
4 май 1836 - избухва въстание в Берковско срещу османското владичество. Българите от Северозападна България въстават в първата половина на ХIХ век няколко пъти масово, като се надяват, че ще получат военна помощ и подкрепа от Сърбия. Населението обаче неизменно бива излъгано в очакванията си.
4 май 1861 - българите в Цариград подават прошение до всички посолства в турската столица с молба да съдействат пред Високата порта да отдели Българската православна църква от Цариградската патриаршия и да я направи самостоятелна. Изминала е повече от една година, откакто Иларион Макариополски на Великденската служба в българската църква не споменава демонстративно името на патриарха, а произнася "Всякое епископство православних", сиреч държи се като представител на независима църква.
4 май 1891 - роден в София Петко Д. Петков, виден деец на БЗНС и дипломат, син на Димитър Н. Петков и брат на Никола Д. Петков. Влиза в редовете на Земеделския съюз през 1921, привлечен от Александър Стамболийски, който прекрасно разбира, че са му необходими образовани, интелигентни хора в управлението. Завършил е право, политически науки и дипломация в Сорбоната. Участвал в Балканската война като доброволец и в Първата световна война като офицер. През 1920-1922 е първи секретар на българската легация в Париж. Член е на нашата делегация на Генуезката конференция (1922) и в ОН. От ноември 1922 до юни 1923 е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи и главен секретар на министерството. На 9 юни 1923 е арестуван. В края на юли е освободен и се включва във въстановяването на БЗНС. Писал статии и редактирал издания на съюза. На френски е написал две брошури: "Войник на мира" и "Политиката на България вчера и днес". Застрелян е на улицата от наемни убийци на 14 юни 1924.
Верижна реДакция
Някои вестникарски началници си сънуват най-прекрасните юношески или девичи сънища и събуждайки се, сътворяват поредния стенвестник, на който да се дивим. Да, ама когато става въпрос за сериозни ситуации от междуконтинентален характер, дори сънят не помага. Помагат ум, опит и чувството за принадлежност. Заглавие като "Живот за българите" и пионерски призиви "Как вашите гласове в подкрепа ще стигнат до Либия" май съдържат голяма доза славитрифоновизъм, което за жалост може да завърши не съвсем художествено за определен брой българи. Но да чукаме на дърво! Тошо Тошев се е встрастил всекидневно да се тиражира и като публицист "Прекрасно е, че американският президент знае къде се намира България... ", позицира в "Труд" той. Ами има и такива президенти, които хем не пият водка, хем боравят с глобус, хем говорят на английски. Но "Ако залитне неправилно пустият му балкански народ? ", ехидничи главредът: "Ще ни забрави ли тогава американският президент? " Не, г-н Тошев, няма да ни забрави, защото няма какво да ни връща. Обикновено ни забравят борчлиите, а на г-н Буш и татко му е бил президент, така че едва ли ще се полакоми за Правешките ханове или за Царска Бистрица.
А проблемите на Тошо Пейков и на женските движения няма да коментираме. Те си имат ресорен печат. И Петър Волгин си има ресорна мъка. Това е "Демокрация" и нейните текстове. Е, кой е ретроград, можете да разберете сами, ако отворите "24 часа", въпреки че е по-добре да пиете истинска боза. В "Дума" надлъгването започна: "Към победа с червената бюлетина. " И други недомислия има там, но това с "Хилядолетната самобитност на българския театър" е достойно за награда. Даваме я. И на г-жа Башева ще дадем приз за талевското заглавие в "Сега": "Гласовете" на костовистите чувам". Абе, какво толкова ви пречи човекът? Ако беше по-хард, отдавна да беше надникнал в нечии по странен начин придобити апартаменти на бул. "Цар Освободител", Башева. А дотогава четете "Литературен вестник": "В петък се режат нокти за богатство, а в събота - за здраве."
Възхитен съм от Александър Томов
Искам да изразя възхищението си от доблестната постъпка и гражданската съвест на писателя Александър Томов. Най-после се намери един от духовните представители на нацията ни да излезе открито и с достойнство срещу, както той правилно ги нарича, "новите варвари". Срещу тези духовни варвари, платени щедро от тайни фондове, които с перо, микрофон и от телевизионния екран се борят, за да съборят изградените наши храмове.
Досега не се намери нито един, който да вдигне протестен глас срещу тези, които получават чужди пари и плюят и омерзяват всяко едно постижение на нашия народ. Време е новите кръстоносци да се обединят и да се вдигнат, както казва г-н Томов, за да бъдат спрени и разобличени варварите. Няма дръзнали да ги разобличат. Те се страхуват, че ще бъдат оплюти и обругани. Духовните водачи на нацията ще бъдат благословени за поколенията.
С тези няколко реда искам да изразя увереността си, че все още има доблестни хора, които не се страхуват открито да застанат срещу пошлостта на бръснатите глави и платени шоупрограми.
Галерия от портрети на политици
Читателите, които обичат и да пишат, се отзоваха на поканата ни за участие в конкурса за портрет на политик. Предпочитанията им са предимно към представители на мнозинството и най-вече на СДС. Лидерите на синята партия са описани с такова уважение и симпатия, стигаща понякога до преклонение, че дори се чувстваме неудобно да публикуваме някои похвални слова. Все пак успешният политик не е икона, на която да се молим, при целия ни респект към него. Не липсват и окарикатурени лица от новините, естествено те са от опозицията според нашите симпатизанти.
В края на седмицата предстои ХII национална конференция на Съюза на демократичните сили. По този случай и във връзка с наближаващите избори ще излезе извънреден, неделен брой на в. "Демокрация". В него ще намери място и написана от читателите страница, съставена от първите няколко "портрета" на политици, които публикуваме.
Срокът за участие в конкурса изтече. Напомняме ви, че най-сполучливото произведение ще бъде отличено и наградата, както обявихме, ще бъде обяд или вечеря в компанията на член на ръководството на синята партия. Резултатите от класирането ще ви станат известни до средата на май. На всички, които "нарисуваха" портрети на своите любимци в политиката или на техни антиподи, благодарим!
Генерал Бригадир Аспарухов върви към затвора
СОФИЯ. Бившият шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Бригадир Христов Аспарухов е подсъдим за доказано длъжностно престъпление, от което са настъпили тежки последици за страната. За деянието му, квалифицирано от военен прокурор по смисъла на Наказателния кодекс (НК), се отива зад решетки от три до десет години. Това заявиха вчера пред репортер на "Демокрация" отлично осведомени източници от съдебната власт. Следственото дело срещу този о.з. генерал-майор - член на Изпълнителното бюро на БСП и водач на червената листа в Перник, ще бъде внесено днес с обвинителен акт в Софийския военноокръжен съд.
Всички контролнопропускателни пунктове и граничната полиция били уведомени да спират обвиняемия, ако той рече да напусне България. Тъй като за такова тежко престъпление се предвижда наказание над 5 г. затвор, генералът вероятно може да бъде задържан под стража.
Бригадир Аспарухов е обвинен за това, че като ръководител на НРС-МВР е превишил властта си - разпоредил е с лична резолюция да бъде унищожено архивно дело на агент от НРС, с което не само е нарушил действащото законодателство, но е придобил и имотна облага.
Източниците не посочиха името на въпросния агент поради строго секретния характер на приключилото с успех разследване. Но те подчертаха, че престъплението на о.з. генерала е квалифицирано по три текста на чл. 387 от НК, по които военният съд може да го осъди най-малко на 6 г. лишаване от свобода. Ако престъплението му бъде доказано от Темида, червеният кандидат за народен представител няма да може да заема държавна или обществена длъжност и ще бъде лишен от редица граждански права - да упражнява определена професия или дейност и да получава ордени, почетни звания и отличия. С произнасянето на осъдителна присъда съдът може също така да го лиши от военното звание и от правото му на местоживеене в определено населено място.
Според разследване на "Демокрация" агентът от Държавна сигурност, чието архивно дело е унищожено от Бригадир Аспарухов, е Атанас Тилев - бивш шеф на Банката за земеделски кредит (БЗК), чийто агентурен псевдоним е бил Румянцев. Тъкмо от това лице (крупен кредитен милионер), което се укрива във Финландия и е обявено за издирване от Интерпол, о.з. генералът е придобил имотна облага. Срещу въпросния Тилев и други петима членове на Съвета на директорите на БЗК наскоро приключи следствено дело &numero; 117 от 1995 г. за неправомерно отпуснати кредити на много фирми и лица. Директорът на спецследствието Бойко Рашков съобщи, че доказаният размер на имуществените вредни последици възлиза на 28 милиарда лева (неденоминирани). По това разследване бяха разкрити още престъпления, като "новите" материали бяха отделени в ново производство, също за неправомерно отпуснати кредити на "Агропромстрой" - Монтана. Това дело обема 70 тома, а доказаните щети по него са 44 милиарда неденоминирани лева."
Гергьовка
Винаги съм обичал празниците и съм ги чакал като нещо хубаво, приказно, вълшебно, необикновено... онова нещо, което носи само радост!
За Гергьовден още през зимата, когато започват да се ягнат овцете, първото мъжко агне се обричаше курбан на Свети Георги. Все ми е било жал за това агне и като го гледах как тича из кошарата заедно с другите, как се боричка, ми е идело да отворя вратницата, да изкарам агнето и някъде да го скрия. Все гледах да му давам повече ярма, научавах го направо от ръцете ми да яде, прегръщах го, милвах го.
В деня преди Гергьовден децата от махалата ходехме да берем гергьовка, едно тънко стебло цвете със ситни, жълти цветчета, от него се виеха венци за гергьовските агнета. Заранта, на самия ден, баща ми туряше това венче на главата на агнето, метваше го на врата си и го понасяше към черквата, дето поп Йеремия благославяше всичките агнета - курбани. После баща ми донасяше нашето агне вкъщи. И след това наставаше оня миг, на който никога не съм присъствал. Винаги се криех из къщи да не видя какво става.
Всичката кръв на гергьовското агне се събираше в бакърен котел, от нея ни мазваха по бузите за здраве, после я изливаха в река Вит, която тече на около половин километър от нашето село Крушовица. На тоя ден се молехме за дъжд, че всяка капка била жълтица. По това време "есенниците са вретенили" и "Свети Георги коня стяга, да обиде равно поле".
Един от най-хубавите ми спомени от Гергьовден са гергьовските люлки. Връзваха ги из цялото село на най-дебелите и яки клони на дърветата. Всичките дечурлига се изреждахме да се люлеем за здраве, че и по-възрастните даже. При по-големите момичета и момчета и най-вече при момите и ергените това люлеене беше придружено и с удряне с жилавица. Този, който удряше, питаше непрестанно за кого ще се ожени! И чак когато чуеше отговора, спираше да го налага. Понякога се изхитряше и по няколко пъти му повтаряше: "Нищо не чувам! По-високо викай, та всичките да те чуят! " И оня или оная на люлката отговаряше с цял глас за кого ще се ожени! А наоколо се е събрала цялата махала - деца, майки и бащи, баби и дядовци, и се чуват радостни викове и смях.
Хубави празници! Крепили толкоз векове духа на народа ни, да се не затрие! Увардили вярата му в идното, че ще е по-добро!
Български празници!
Свети!
Да се позабавляваме
Хубави крака. Дотук добре. Но само това в нея е хубаво. Не става. Ами онази отпред? Изглежда сладка в лице, сега ще стане, да видим дали и тялото й е хубаво... О, какъв задник, ужас! Не и тя! Добре, добре... следващата, моля. Да видим тази, чернокосата... не, много е висока, а и носът й е крив. Хм... Ами блондинката зад мен? Като я слушам как се кикоти, направо ми призлява. Все пак търся сериозна и красива жена, перфектна във всяко отношение. Не е чак толкова сложно да се намери такава, стига да знаеш какво търсиш и да си внимателен. Като че ли обаче днес не ми върви. Не виждам никоя подходяща. Ще опитам да сменя автобуса и може би ще имам повече късмет. Слизам на следващата спирка и продължавам известно време пеша. Разхождайки се по улиците, също не пропускам да огледам всички жени по пътя си. Но отново нямам късмет. Срещам само разни повлекани, кривокраки и грозновати същества, които изобщо не ме интересуват. Има и сладки малки момиченца, но аз търся някоя достатъчно голяма за моя вкус. Все пак не съм педофил!
Стигам спирката на трамвая и сядам замалко там. Деля пейката с още две момичета, но и те не могат да грабнат вниманието ми. Въпреки килограмите грим, с които са се наконтили, и двете не са нищо особено. Идва трамваят. Качвам се и с надежда се оглеждам вътре. На пръв поглед нищо интригуващо. Но сега ще се разходя навсякъде и дано съдбата ми се усмихне. Повечето жени са стари за мен, има няколко на подходяща възраст, хубави дупета под тесни панталони и поли, но пък щом ги погледна в лице, веднага се отказвам. Започвам да се чудя какво става. Изчезнали ли са всички красавици точно днес, когато съм излязъл да си харесам някоя и да я ощастливя? Не е възможно. Разбира се, ако днес не намеря никоя, утре ще изляза да търся отново. Лошото е, че напоследък имах много неуспешни дни и търпението ми взе да се изчерпва. Слизам от трамвая разочарован. Ще се кача замалко и на някой тролей и ако там не ми излезе късметът, ще се прибирам, стига ми за днес. Вървя към спирката. Продължавам да се оглеждам дискретно, но много внимателно. Не пропускам нищо. Но и нищо не откривам. Тролейбусът идва веднага и аз се качвам. Вътре има малко хора и лесно мога да ги обхвана с един поглед. И ето че я виждам. Красива е. Тялото й също е толкова близо до съвършенството, колкото би могло да бъде. Дълги стройни крака. Стегнато дупенце. Не много големи, но добре оформени гърди. Руса коса, на ситни къдрици. Големи зелени очи. Прекрасна усмивка, която разкрива бели като бисери зъби. Лек грим, само колкото да подчертае дадената й от природата красота. Приближавам се до нея. Носи се слабо ухание на свежест. О, това определено е Тя! Идеална е! Добре, че съм се научил да се сдържам, иначе щях да заподскачам от радост. Къде ли живее? Скоро ще разбера. Сядам близо до моята жена, за да я пазя, да не би някой да ми я вземе. Все пак живеем в такива времена, че... Има какви ли не хора, може някой да й направи нещо. Аз съм там, за да я пазя. След десетина минути тя слиза. Слизам и аз. Оставям й малко преднина и тръгвам на около двайсет метра зад нея. Достатъчно, за да не я изпусна от поглед, но и за да не будя подозрение. Този квартал не е много оживен. Толкова по-добре. Оказва се, че живее доста близо до спирката. Къща на два етажа. Тя живее на първия. След като се прибира, аз се приближавам тихо и се качвам да проверя кой е на втория. Оказва се, че в момента никой не живее там. Намирам бележка, че се дава под наем на изгодна цена. Прекрасно. Няма да има кой да ни безпокои. Много ми се иска всичко да мине гладко. О, ще си изкараме толкова хубаво, просто нямам търпение! Но предпазливостта е на първо място и ще трябва да проверя някои неща най-напред. Промъквам се в градинката отзад и намирам кабела на телефона. Вадя от чантата си малка ножичка. Клъц. Всичко е наред вече. Още малко работа тук отзад. Ще залостя всички прозорци, тъй като на първия етаж и те са изход. Затварям капаците и с няколко малки катинара, които съм взел с тази цел, правя бягството през някой прозорец невъзможно. Сега да проверим алармата. Връщам се отпред и оглеждам внимателно вратата. Да, наистина има... Да видим с какво разполагаме за подобри случаи. Изваждам устройството за блокиране на аларми и го пускам в действие. След петнайсет секунди имам кода й. И вече мога да се заема с основното.
С верния ми шперц отварям вратата и се вмъквам вътре. Чувам душа в банята. Чудесно, влязла е да се къпе. Затварям безшумно вратата зад гърба си и моментално въвеждам шестцифреното число за изключване на алармата. Усмихвам се победоносно и тръгвам към звука от течаща вода. Точно в този момент душът спира. Добре, ще изчакам тя да дойде при мен сама. Разполагам се на мекия диван в хола в очакване на приятната гледка. И ето че вратата на хола се отваря и тя влиза. Суши си косата с кърпа и в първия момент не забелязва, че има още някой. Но ето че ме вижда. Очите й се разширяват и всеки момент ще последва писък. Не съм се лъгал. Тя започва да пищи и хуква към телефона, а аз си седя спокойно и се наслаждавам на хубавите й голи крака, които се подават изпод хавлията. Тя вдига слушалката и започва да набира някакъв номер. Натиска няколко числа и чак след това разбира, че няма сигнал. За момент притиска слушалката към гърдите си и придобива такова изражение, като че ли ще припадне всеки момент. Не е изключено и аз ставам, за да я подкрепя, ако тръгне да пада. Движението ми я изтръгва от вцепенението й и тя се спуска към вратата. Но тъй като знам много добре, че това ще е първата й реакция, аз съм по-бърз и заставам между нея и вратата. Сега вече няма изход. Тя спира, гледайки ме ужасено, след което се обръща и се втурва към прозореца в хола. Аз не бързам. Погрижил съм се за всичко. Няма да ми избяга! Когато открива, че не може да се измъкне и оттам, тя се обръща и погледът й, освен уплашен, става и донякъде преценяващ.
- Какво искаш? - пита ме и аз чувам, че и гласът й е също толкова прекрасен, колкото е и тя. Чудесен и нежен.
- Нищо, което и ти да не искаш, кукло. - Моят глас е станал дрезгав от вълнение. - Искам само да се позабавляваме и ако не ми се противопоставяш, можем и двамата да си изкараме много хубаво.
Усещам, че още малко и лигите ми ще потекат. Страшно е красиво това момиче, а и ужасът, който виждам в очите й, ме възбужда допълнително.
- Е, малката, искаш ли и двамата да си направим кефа, или ще бъдеш лошо момиче и ще се наложи да те напляскам? Не бих желал, наистина ми харесваш, така че спести си го и бъди послушна... Докато говоря, тя трескаво оглежда стаята и търси начин да се измъкне. Накрая явно стига до същия извод, до който аз съм стигнал по-рано - не съм й оставил никакви шансове. Ще бъде моя! Тогава тя се обръща към мен. Усмихва се. Каква куражлийка само! Браво!
- Искаш да се позабавляваме, така ли? - И пуска хавлията да се свлече на земята.
О, Господи! Най-красивото женско тяло, което съм виждал някога! Самото съвършенство! Вдигам поглед към лицето й. Тя продължава да се усмихва и аз изведнъж забелязвам нещо, което ме смущава. Страхът е изчезнал. Отстъпил е място на нещо друго... досада?!? Всяка жена реагира по различен начин, но досега не ми се е случвало някоя да ме смята за досаден. Започвам да се ядосвам.
- Не се страхуваш от мен? От това, което мога да ти направя? Ами ако реша да те убия? Пак ли ще ме гледаш така? - започвам да крещя. Изразът на лицето й ме докарва до лудост.
- О... ако знаеш колко си жалък - сега чувството е на съжаление, смесено с доза презрение.
- Как смееш ти, кучко... - правя две крачки към нея.
- Ела да се позабавляваме, сладур - разтяга тя устни в хищна усмивка. - Обещавам, че ще си изкараш... незабравимо.
Внезапно добива сериозен вид. Стряскащо е. Започвам да се чудя дали не съм налетял на някоя луда, която може да се окаже по-опасна и от мен. Тя прави странен жест с ръка. Долавям някакво движение зад гърба си и се обръщам светкавично към външната врата. За моя най-голяма изненада обаче се оказа, че такава вече няма. Пред смаяния ми поглед бетонът на стените сякаш поглъща всичко, което не е част от него - вратата, няколко фотографии, които висяха на стената, една поставка за чадъри. Завъртам се бавно обратно към нея и с ужас откривам, че тази странна метаморфоза е обхванала цялото помещение. Всичко изчезва в ненаситната паст на оживелия бетон. Мебелите плавно потъват в пода, красивите килими също, всяка малка вещ прави място на пустотата. След няколко минути двамата с нея сме в едно голямо празно място с размерите на хола й. Аз я поглеждам и сега ужасът е в моите очи. Искам да крещя, да викам, искам да се събудя. Но си налагам да бъда колкото мога по-спокоен и задавам въпрос:
- Ти ли направи това?
Тя само кима безмълвно. Що за същество е?
- И сега ще се забавляваме, нали? - тръгва към мен с походката на хищник. Аз неволно отстъпвам. Вече не искам да имам нищо общо с нея. Искам само да се измъкна оттук и да забравя, че това изобщо се е случило. Тя вече е до мен. Слага ръце на врата ми и ме поглежда с красивите си очи.
- Този път не случи, мой човек. И сега ще трябва да си платиш. Целуни ме, защото това ще е последното нещо, което ще направиш на този свят - и тя се повдига на пръсти, за да ме целуне.
Отвръщам на целувката й, въпреки че това е последното нещо на света, което ме интересува в момента. Устните й имат особен вкус и мирис. На нещо... току-що разцъфнало. Като млада розова пъпка. Усещането е много странно. Сякаш целувам цвете, а не човек.
Нещата са ужасно объркани в главата ми и не мога да мисля трезво. Нищо от това, което се случи в последните минути, не би могло да е истина. Е, и? Но се случи. И сега? Сега... Тя отстъпва към средата на стаята. Застава там и ме оглежда внимателно. Накрая кимва, сякаш на себе си, и започва да потъва в пода както всичките й мебели преди малко. Оставам сам. Започвам да обикалям стените и да търся процеп, дупчица или пукнатина, някаква надежда за спасение. Но бетонът е плътен и никъде не е нарушен даже от малък отвор. Изпадам в паника. Изход няма. Започва да ме мъчи някаква измислена клаустрофобия. Блъскам по стените. Викам. Нищо. Не вярвам, че някой изобщо ме чува. Чувствам се изолиран от целия свят. И вероятно е точно така. След известно време се изморявам да буйствам и сядам в един от ъглите да помисля малко. И точно когато сядам, забелязвам мъх. В чупките на стаята има мъх. В четирите ъгъла и в ъглите между пода и стените. Преди малко го нямаше, сигурен съм. А сега почти мога да го видя как расте пред очите ми. Отивам в средата на стаята. Страх ме е от този мъх. Не мога да кажа защо, но не искам да го докосвам. Минута след минута той расте и вече не само по ъглите, а в цялата стая. Приближава се до мен. Почвам да му крещя. Казвам му да не се приближава. Но той не ме чува или пък не ми обръща внимание и продължава. Расте, расте... Наоколо вече е зелено. Идва към мен. Все по-близо и по-близо. Нямам накъде да ходя. Мъхът е заел всяко свободно местенце, освен това, на което съм аз, но е лаком за още. Иска цялата стая. Копнея да изчезна, но не мога. И ето че той стига и до мен. Усещането е отвратително, гъделичкащо, но и гнусно. Опитва се да расте върху мен. Аз започвам да подскачам наоколо, но навсякъде е порасъл този ужасен мъх и където и да стъпя, той се лепи по краката ми и се мъчи да си проправи път нагоре. Не мога да стоя на едно място. Скачам насам-натам, но спасение няма. Накрая силите ми свършват и уморено сядам на земята. Мъхът веднага се възползва и порасва дори върху лицето ми. Сега, след като е заел всяко възможно място, той започва да избуява и да става по-гъст и висок. На някои места заприличва на трева. И внезапно на стената срещу мен виждам как разцъфват мънички розови цветчета. Колко са красиви! Но мъхът не цъфти?! Няма значение... толкова са хубави. И миришат така прекрасно. Започвам да се чувствам още по-уморен, отколкото досега. Не е ли време да поспя малко? Само да докосна тези съвършени цветове... Те вече не са единствено на отсрещната стена, а навсякъде. С почти затворени от умора очи виждам, че сега даже и по мен са разцъфтели. Лягам и полагам ръката си върху тях. Меки са и нежни... но и някак силни. Както съм легнал, хилядите фини розови цветчета, които в първия момент ме галеха с венчелистчетата си, сега са ме стегнали и не мислят да ме пускат. Аз и без това нямам сили да повдигна ръка, камо ли да стана... Изведнъж пареща болка се разлива по цялата ми кожа. Искам да крещя, за да пусна поне част от болката навън, но не мога да отворя уста. Цветята са по цялото ми лице и са запечатали устата ми. Очите ми горят. Ръцете и краката ми също. Нямам сили да помръдна. Усещам, че съм здраво притиснат отвсякъде от безмилостните розови цветчета. Те се впиват все по-здраво в мен и продължават да изпускат онова парещо нещо, което ме разяжда целия. Вътре в кожата ми вече няма място за мен, искам да изляза! Но те няма да ме пуснат. Усещам как натискът продължава да се усилва до степен, която не мога да издържам. Тогава за момент престава и през бученето на кръвта, което чувам в ушите си, долавям смеха й.
- Сега забавляваш ли се, сладурче? Дано предишните пъти да си се забавлявал достатъчно, за да ти е кеф сега! Радвам се, че отървах света от боклук като теб. Сбогом!
И ето че те се връщат и знам, че този път няма да спрат. Ще ме довършат. Точно както аз съм довършвал някои жени, които много се съпротивляваха. Всичко ми става безразлично. Умирам, да. Но аз съм убивал. Сигурно е оправдано. Безразличието отстъпва място на паниката. Не искам да умирам! Нови сили се вливат в тялото ми и ставам от пода. Но цветчетата още ме покриват и нямат намерение да ме пуснат толкова лесно. Всички, които мога да видя, се откъсват от стените, пода, тавана и се лепват върху мен. Вече не виждам нищо. Само усещам. Всеки розов цвят дълбае плътта ми, за да стигне до сърцето ми, в което не живеят никакви чувства. Не мога да издържа такова мъчение... болката ми се струва някак далечна... и ето че стигам до това състояние, което мнозина са описвали. Аз съм извън тялото си и наблюдавам отстрани. Виждам една безжизнена купчина розови цветя, която се смалява все повече. След като са си свършили работата, едно по едно цветчетата започват да увяхват. Накрая не остава нито едно и на пода върху мъха лежи само металното ми сърце, недостъпно за тях. Никаква друга следа от мен, кой съм бил, какъв съм бил, какво съм правил... само парче метал. Когато виждам това, аз осъзнавам, че вече съм мъртъв. И точно тогава започва голямото пропадане надолу чак до портите на Ада... Дават 8 плажа на концесия
СОФИЯ. Правителството разреши осем плажа да бъдат предоставени на концесия. Пет от тях се намират в община Бяла, два в община Балчик и един в общините Созопол и Приморско. Предметът на концесиите е определен като особено право на ползване върху част от крайбрежната плажна ивица, включително прилежащата инфраструктура и принадлежности. Концесионерът няма право да прехвърля на трети лица правата или задълженията по сключения договор. Той не трябва да допуска и незаконно строителство или действия, които могат да унищожат или увредят плажната ивица.
Девет теми предлага BTV
BTV предлага на партийните централи 9 теми, по които да се дискутира по време на предизборните дебати. От телевизията са избрали 9 града, в които да се проведат диспутите. "Регионалната и външна политика на България" ще се обсъжда в Благоевград на 17 май. Два дни по-късно Видин ще е домакин на темата "Безработица и евроинтеграцията като възможност за нейното преодоляване". Най-подходящото място за "Образование и законодателна дейност" според експертите на медията е Велико Търново, а датата - разбира се, е 24 май. До края на месеца предстоят "Социална политика и чужди инвестиции" на 26 май в Русе и "Българският етнически модел" на 31 май в Хасково. На 2 юни в Пловдив е диспутът за "Военната реформа и присъединяването на България към НАТО". "Борбата с престъпността" ще се дискутира на 7 юни във Варна, а "Свободата на словото, медиите и отношението с властта" - на 9 юни в курорт Албена. Заключителният дебат е предвиден за 14 юни в столицата. Както "Демокрация" вече писа, водещи на студията ще са Иво Инджев и експрограмната директорка на БНТ Светла Петрова.
До 30 дни ясна присъдата на Цветелин Кънчев
СОФИЯ. До месец Софийският апелативен съд ще се произнесе като втора инстанция за присъдата на ексдепутата и настоящ кандидат за народен представител Цветелин Кънчев, водач на ромското обединение "Евророма". Подсъдимият поиска отвод на съда, председателстван от съдия Ивета Анадолска, за това, че не бе прието желанието му да бъдат преразпитани двама свидетели. Съдът обаче даде ход на делото.
Преди година Цветелин Кънчев бе осъден на 6 години лишаване от свобода от Софийския окръжен съд заради побой над няколко души от Пирдоп и Златица. Общо 12 обвинения бяха повдигнати срещу него, двамата му бодигардове Валентин Георгиев и Николай Джамяров и още двама техни съучастници, които получиха по-малки присъди. Тогава Кънчев бе признат за виновен по 6 от обвиненията и оправдан по останалите.
Прокурорът обаче поиска вчера Кънчев да бъде признат за виновен по всичките обвинения, включително за грабежа на ловното куче на един от свидетелите и за рекет.
Съдебната зала беше пълна с представители на "Евророма", които демонстрираха пълна съпричастност и убеденост в невинността на лидера си. От време на време ромите отскачаха и до Върховния административен съд (ВАС), където се гледаше жалбата на Кире Либерало срещу отказа на ЦИК да му присъди зелената блетина, която той смяташе да подари на "Евророма" и ДПС, влизайки тяхната коалиция. ВАС обаче отхвърли жалбата.
Доверие
Две събития вчера илюстрираха ясно доверието към страната ни. Световната банка се ангажира пряко със стратегията за развитие на София, ставайки по този начин гарант за заложените в концепцията проекти. В "Младост-4" бе поставена първата копка на бизнес-парк "Линднер" - инвестиция за 170 милиона марки, която ще подобри значително бизнесклимата не само в столицата, но и в страната. "Избрахме София, защото вярваме в бъдещето на България" - заявиха почти едновременно Томас О'Брайън, представител на СБ, и г-н Ханс Линднер.
Международната общност неведнъж е изказвала подкрепата си за сегашната политика на България. Вчера бяха добавени още два категорични аргумента в тази насока. Те очертават силуета на модерен град от ЕС с потенциала на център на Балканите. Затова случилото се вчера е не само доверие, но и признание.
Драсканици по портрета
Мине се не мине, и в публичното пространство, било в интервю, било в тежка статия, се появява: "българинът - с робска психика", "българинът - герой под юргана" и пр., пр., все квалификации, пределно наситени с негативизъм. Някои от авторите от години пропагандират тези си прозрения, увековечават ги в книги.
Месианското самочувствие: като се поставиш "над", да изречеш истини от висша проба, сепва, макар че може да крие и метаморфозирали комплекси, а там вече има думата медицината. Но проблемът не е в сепването, тъй като такъв род характеристики не остават при чашата кафе, а се тиражират.
Жана д'Арк освобождава Франция от англичаните, френски съд я осъжда и изгаря като еретичка, ала французите не се наричат целокупно "предатели" и че "убиват своите герои".
У нас месианските гласове по повод и без повод тръбят как колективно сме предали Апостола, че никой не опитва да го спаси... (Само един факт. Близкият съратник на Левски Георги Данчов Зографина заедно с други националреволюционери правят засади по линията Пловдив - Цариград, смятат, че Апостола ще бъде съден в Цариград).
Никой от балканските народи не е вдигал повече въстания срещу турската власт. А в пределите на Османската импрения са били сърби, румънци, гърци, албанци, босненци, хървати.
Били са унгарци и арменци. Албанци и босненци в по-голямата си част доброволно са приели исляма заради привилегировано положение в Османската империя.
Чух по националното радио слушател злорадо да реди: сърбите са такива и такива, защото не са били под робство като нас. Естествено минусите бяха за наша сметка. Не зная колко годишен беше този съдник, но зная, че не едно поколение мина школска възраст, без да познае важни за битието ни исторически истини.
Примерно. Дали с идването на османските завоеватели до крак са унищожени благородническите родове.
Защото. Дубровничанинът Павел Джорджич нарича организатора на Първото търновско въстание през 1598 г. Тодор Балина "пръв благородник на Никополския санджак". През 1497 г. се среща името на болярина Радивой, през 1476 г. - на Богдан Жупан. От благородническия род на Бимбеловците е Стефан Караджа. Защо лишаваме децата и внуците си от тези истини? "Големият брат" вече няма как да се разгневи от повече достолепие в историческия ни портрет.
Слава Богу, водещи историци се опитват напоследък да внесат коректив: вместо "робство" - "владичество". Османско владичество. Робът не гради големи къщи и не плаща данъци, нали? Насилието и жестокостите не са непременно робство.
И още за достолепието. През ХVI век италианецът Лазаро Соранцо нарича българите "храбри и мъжествени". Пътешественик отбелязва в началото на ХIХ век: "Българският народ е достоен за всяка похвала и чест". Павел Джорджич твърди: "Българите са народ с достойнство и имат благородна душа. Те не търпят никакво оскърбление на честта си."
Пиша тези редове със спокойствието на свободен човек, във време, в което няма да бъда обвинена във великобългарски шовинизъм и изпратена в трудово-възпитателно общежитие.
Няма!
Държавата ще плаща бюлетините, реши КС
СОФИЯ. Конституционният съд реши вчера, че разпоредбите в Закона за изборите, според които всяка партия или коалиция трябва да поеме сама разходите по отпечатването на бюлетините, противоречат на конституцията.
Държавният бюджет отпуска за провеждането на парламентарните избори 8,310 млн. лв. Вчера правителството одобри план-сметката за техническата подготовка и организацията на вота на 17 юни. Само за хартия ще са необходими 750 хил. лв., за пликове и работа на комисиите - 100 хил. лв., за пренасянето на изборните книжа - 30 хил. лв. МВнР ще похарчи 290 хил. за вота зад граница. Полицейската охрана ще струва 700 хиляди.
БНР ще получи 90 хил. лв., БНТ - 300 хил., БТА - 80 хил. лв. За една минута диспут или обръщение по БНР кандидат-депутатите ще плащат такса 11 лв., докато същото време предизборна хроника по БНТ струва 31 лв. Минута диспут или обръщение по БНР е 102 лв., всяка минута предизборна хроника - 345 лв. Регионалните телевизионни центрове ще таксуват минута от диспута или обръщението по 81 лв., 60 секунди предизборна хроника - 276 лв. Емоциите срещу разума
За по-малко от месец царят успя да разбута кеглите на българския политически живот, а публиката скочи на крака и възторжено заръкопляска. И макар че Симеон II вече безспорно е първостепенен фактор в страната и огромна част от населението застана зад него, в успехите му, както и в цялото му политическо поведение има нещо притеснително.
Царят на карнавала
Съмнението започна да ме гложди още при прословутото изявление на бившия монарх и настоящ партиец, засягащо участието му в политиката, респективно в управлението на страната. От 1996, та чак до началото на април 2001 царят си идваше в България в различни периоди от време и все за кратко. Срещаше се с разни политически дейци, помахваше на хората и след това си заминаваше. Симеон се въздържаше да дава каквито и да е определения за състоянието на държавата както в политически, така и в икономически план. Всичко това придаваше на посещенията му в родината развлекателен характер - чисто и просто царят идваше тук като на панаир. Дойде, повърти се, разгледа и си замине. Обаче след еуфоричното посрещане през1996, когато екипът на Ж. Виденов мениджираше страната, интересът към зачестяващите царски визити видимо намаляваше. Карнавалът ставаше все по-безинтересен и ексмонархът може би разбра, че е крайно време да промени тактиката. А ситуацията го позволяваше.... Времето беше благоприятно за любов
Всеки, който си мисли, че Симеон II се е забавил просто така по отношение на момента, в който декларира участието си в политиката, ужасно се лъже. Царят избра момента много точно от гледна точка на:
1. Това, че в продължение на няколко месеца в страната се случваха няколко изключително трагични и крайно показни престъпления, които поради широкия медиен отзвук наелектризираха до крайност обществените настроение (впрочем Георги Коритаров даде най-точно определение, като каза, че царят влиза в българската политика с такси).
2. Независимо от безспорните успехи, които регистрира управлението на ОДС, по време на синия мандат имаше и доста негативи. Слуховете за корупция и далавери изостриха отношението на хората към управляващите и пак благодарение на медиите тези слухове успяха да засенчат положителните резултати като повишаването на средната работна заплата, чуждите инвестиции, стопанския растеж, динамичното развитие на определени отрасли (туризма например), падането на Шенген и т.н. За съжаление хората не виждаха това, което се правеше, за да се подобри наистина животът им и в тон с установената още от БКП традиция отделяха внимание повече на политическата интрига, отколкото на икономическите резултати.
3. Това, че негативното отношение на обществото засягаше не само управляващите, а се отнасяше за всички играчи в политическото пространство.
Та погледнато от тази страна, царят избра правилния момент. Времето, в което хората търсят алтернатива на функциониращия в страната политически модел. Обаче в крайна сметка каква алтернатива предложи царят на хората?
Царско предложениеСимеон II предложи на хората едно голямо нищо и оттук насетне започнаха съмненията, които нарастват с всеки изминал ден. От не много ясното царско изявление единственото, което според мен разбра народът е, че само след 800 дни всички в тая държава ще щракаме с пръсти и ще си палим цигарите с двайсетдоларови банкноти. Може би предното изречение звучи малко грубо, но погледнато реално, само скрито послание с подобно съдържание може да обясни последвалата сред народа еуфория. Защото от момента, в който Симеон обяви участието си в политиката, адреналинът на царските фенове скочи до небето и те направо заприличаха на зомбирани. Завиден брой роялистки настроени възрастни хора, готови да вземат сопи в ръце и без много да му мислят, примерно да избодат очите на Иван Григоров, след което в името на победата да умрат с името на Симеон на уста. А от историята се знае, че когато в дадено нещо се вложи повече емоция и по-малко разум, нещата могат да придобият наистина неприятен обрат. Вервайте ми!
Съмнителни надежди
Сега нека се помъчим да проследим нещата в даден хронологичен ред и евентуално да се опитаме да дадем отговор на някои от въпросите, които възникват в главата на разумния човек. Първият от тях е свързан с наложения от царя още от изявлението му стил. Вече почти месец Симеон II води един абсолютен монолог. Излиза пред журналистите, прочита някакво изявление, благодари и си тръгва. Не отговаря на въпросите, или когато отговаря, не казва нищо. Все пак живеем в 2001 година, във века на медиите, и именно журналистите, независимо дали са добри или лоши, дали ни харесват или не, са посредниците между политиците и хората и колкото и банално да звучи, са необходимият коректив. Отказвайки да обясни пред медиите за какво реално става дума, какви са намеренията и каква е крайната цел, в действителност царят отказва да обясни на нацията, в това число и на своите избиратели, действително какво има предвид. Отделно, комуникирайки по този начин, Симеон създава по отношение на себе си усещане като за човек, неспособен да води диалог. Лично за мен всичко това предизвиква определен тип асоциации, засягащи авторитарното мислене, и допълнително засилва съмненията ми относно крайната цел на царя. Апропо умението на човек да комуникира с останалите се усвоява в най-ранна възраст, а точно по това време Симеон е бил зает да управлява държавата.
Притеснява ме и още нещо. Никой не знае точно какво е работил царят, точно с какво се е занимавал и дали наистина е бил капацитет в работата си. За никого не е тайна примерно какво е работил Иван Костов, колко има в сметката си президентът Петър Стоянов или с какво се е занимавал, да кажем, Румен Овчаров, преди да влезе в политиката. По отношение на царя обаче всичко е потънало в пълна мъгла. Защото в по-голямата част от живота си Негово Величество не е работил цар, а нещо, незнайно какво.
Третият въпрос засяга царедворците. В прав текст си задавам въпроса господата Стоян Ганев и Георги Петров ли са хората, на които след 17 юни ще разчита тази държава. В крайна сметка много малко от живите българи в момента са виновни за това, че навремето България от монархия е станала република, и не мисля, че трябва да бъдат наказвани по този начин.
Участието на Симеон в изборите също буди недоверие. След като от НДСII категорично заявиха, че ще участват на изборите само и единствено чрез движението, след отказа за регистрация царят се отметна и се коалира с две политически формации аутсайдери. А тук проблемът се отнася не само до партньорите на Симеон, а и до това, доколко той държи на думите си.
По отношение на партията на българските жени едва ли може да се каже много. Просто царят е избрал формация, спечелила на предишните избори достатъчно малко гласове, за да не се бърка в намерението му. Защото, ако беше решил да се коалира с някоя по-голяма партийна структура, тя със сигурност би имала и претенции.
Царят идва от Западна Европа и отлично знае, че там, в мощния икономически свят, няма политици, които да действат като него. Наистина в Западна Европа личността е по-силна от партията, но за разлика от Симеон съвременните европейски политици излизат пред хората с ясни и конкретни предложения. Докато при царя предложенията просто ги няма.
Въпросите наистина са ужасно много. И тук е мястото да се каже, че тази позиция не цели да засегне Симеон II или още по-малко да демонстрира негативно отношение към привържениците му. Тя е провокирана от думите на царя: "Да изчакаме 17 юни. " Моето мнение е, че колкото по-скоро станат ясни истинските намерения на Симеон, толкова по-бързо отношението към него от страна на хората ще излезе от емоционалната рамка и ще придобие един трезв характер. Защото, ако държава, която въпреки всичко четири години върви определено напред, се остави да бъде поведена от емоциите, със сигурност не я чака нищо добро.
Ерата на социкономиката в Алма матер свърши
- Г-н ректор, от бюджетната разбивка се вижда, че процентно най-голямото увеличение се пада на Софийския университет, а в същото време се заговори за драстична финансова реорганизация на Алма матер. Какво я налага?
- Не е вярно, че процентното увеличение на бюджетнитите средства е най- голямо за Софийския университет, защото остава въпросът за цената на всеки студент. Субсидията за обучение на един студент е около , а реалната нужда - 500 лв. Въпреки че сумата е недостатъчна, ние засега нямаме претенции. Нашето предложение беше 201 лв., което, разбира се, също е недостатъчно, но би внесло известна финансова хармония. При тази ситуация ще се сблъскаме с известни затруднения. В същото време обаче не може да се отрече, че бяха поправени някои показатели от бюджета, което позволи да се подобри фонд "Работна заплата". Особено важно е, че за първи път разбивката на бюджетните средствата позволи преминаването към финансова самостоятелност на факултетите. Може да се каже едно към едно, че социкономиката си отива във вида, в който досега я познавахме. Практически това означава пълна децентрализация на средствата. Парите за работни заплати, ремонти и всички останали дейности отиват директно при ръководителите на факултети. Деканите вече ще поемат отговорността за разпределението на финансите. Така ще може и да се диференцира работната заплата и ще може да се преливат средства между отделните пера в бюджета, т.е. вече ще може да се употребява капиталът според конкретната икономическа преценка. Този модел сигурно не е най-съвършен, но е направена първата стъпка към диференциация на разходите, нещо, което никога досега не се е случвало. Досегашната практика се е базирала на субсидии и собствени приходи, за които обаче винаги е трябвало изрично разрешение за тяхното разходване. При новата ситуация факултетите получават цялата сума и те преценяват как да я похарчат. Това означава, че могат да се увеличат заплати или да се лишават от ремонти или да се преливат пари от други пера, така че да се направят евентуално належащи ремонти. Оттук натам деканът се превръща в субект на финансовата политика на университета. Това всъщност е революционната нова политика на Алма матер.
- Много от сега действащите декани едва ли ще се справят с такава отговорност.
- Чух тази реплика. Такава политика носи своите отговорности, но тряба да се разделим със социалистическото мислене. Спускат се някакви строго фиксирани пари за заплати и ти нямаш никакви отговорности. Който не е свикнал, трябва да свикне, аз как свикнах? Не съжалявам, че лично аз предизвиках подобна промяна. Това е единствения начин да направим разходите целесъобразни. Така може да се получи икономия на държавни пари. До този момент ректорът влизаше в ролята на държавата, която раздава заплати. Вече деканите и всяка отделна специалност в област на науката, които имат свое ръководство и свои научни съвети, ще трябва да разпределят средствата, които им спуска държавата, и тези пари, които сами добиват. Увеличава се отговорността, но и свободата е неимоверно повече и хората трябва да свикнат с това нещо.
- Все пак трябва да има някакъв контрол от страна на ректорското ръководство?
- Ректорът не губи своята отговорност. Той е финансова отговорен пред държавата.
- Означава ли това, че деканатите ще имат самостоятелни каси?
- Деканатите нямат каси. Има обща университетска каса, а деканатите имат бюджети, от които харчат през общата каса.
- Каква тогава е разликата например с един частен университет?
- Разликата е голяма. Частните университети харчат само собствените си средства. Те нямат държавна субсидия и за тях подобни проблеми не съществуват. Часнтите вузове могат да вземат каквито си поискат финансови решения, а ние трябва да се съобразяваме само с отпусната макрорамка.
- Това не прави ли държавното образование доста консервативно?
- Какво значи консервативно? Човечеството е имало повече проблеми с "прогресивното", с идеи, спуснати отгоре. Периодически и исторически те не се доказават в живота и са донесли огромни трагедии на човечеството. С тях се е експериментирало и именно заради несъобразяването с консерватизма и традициите са ставали жестоки поражения. Университетът е онази институция, която трябва да брани златното наследство на българския интелект.
- Вие сте известен радетел на идеята за окрупняане на университетите. Колко трябва да бъдат те у нас?
- По мое мнение в държавата трябва да съществуват от 10 до 15 висши учебни заведения. Това е болна тема. Нашият преподавателски потенциал е ограничен. Знае се колко е. Всички останати варианти със заемане на преподаватели, на комбинации, на "изнесено обучение", доведоха до създаването на 48 вуза в страна, която няма и 8 млн. население. Привърженик съм на това всеки, който поиска, да може да кандидатства и да учи висше образование. В този смисъл това е личностен, а не държавен проблем. Грижата на държавата е да не допусне дипломи - менте. Не може с изслушване на пет лекции в сгъстен вид, в неизвестно какво помещение, в продължение на една седмица от някакъв преподавател, който е дошъл с прашни обувки. А след като изслушат бързоречието му, "студентите" да си получат подписи, а той да си вземе смешните пари и да си отиде в реномираното учебно заведение, в което преподава... Това не трябва да става в тази държава. Държавата трябва да финансира преподавателите на място според тяхната компетентност, а не според географските им обиколки.
- Каква е позицията ви към реституционните претенции в Студентски град, където СУ има най-много помещения?
- В градоустройствения план Студентски град според мен трябва да се запази като кампус. Карат ни да слагаме огради около имотите. Смешно е българското образование да се огражда с тел. Става въпрос не за реституционни имоти, а за общински парцели, които, разбирам, че са апетитни за някои, но все пак държавата е тази, която трябва да се грижи за целостта на обособения академичен град.
Ивайла Бакалова - девета в Интернет-класация
Мис България 2001 - Ивайла Бакалова, е класирана на девето място сред 77-те претендентки за титлата "Мис Вселена" в класацията на 15 световни уеб-сайта, занимаващи се с конкурси за красота, съобщиха от агенция "Мегаталант". Първа е Мис Нигерия, а нашата финалистка дели 9-о място с Мис Португалия. На 11 май в Пуерто Рико ще стане ясно коя от 77-те ще грабне короната.
Излезе ценен албум
Появи се уникален по своето съдържание луксозен фотоалбум "Военното на Негово Величество училище 1878-1944 г.". Събрани са снимки и текстове, които носят духа на историята на първото военно училище на България. Албумът е памет за българския дух, за интелекта и характера на нашата войска в лицето на нейните командири, подготвени и възпитавани да служат всеотдайно на майка България.
Някои фотоси са чакали повече от 100-120 години, преди да се появят за първи път в този албум.
С помощта и съдействието на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия, Военната академия "Георги С. Раковски" и Националния военноисторически музей, Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото запасно войнство за първи път излиза албум, който има значение не само за военната ни история, но и за нашето национално самосъзнание.
Изданието е съставено по идея на художника Юлий Минчев, възпитаник на Военното на Негово Величество училище, който е автор на художественото оформление, подпомогнато и от негови колеги.
Албумът е комплектован и издаден перфектно от издателство "Балкани". Преди време в "Балкани" бе издаден сборникът "Българската бойна слава", в който бе възкресена истината за големите битки и победи на Българската армия и публикувани портрети за командирите й.
Клиника предлага смяна на пола
СОФИЯ. Петима ентусиазирани лекари начело с д-р Максим Малинов, анестезиолог по сърдечна хирургия в Правителствена болница, замислят преди три години амбициозен план: да реставрират стара къща на бул. "Гоце Делчев" 46 и я превърнат в модерна частна клиника. Мечтата скоро ще стане факт. Новата частна клиника "Малинов" ще отвори своите врати през септември т.г. в столицата. Висококфалифицирани медицински кадри ще предлагат там комплексно обслужване, включваща пластична и естетична хирургия, лечение на импотентност и смяна на пола. Пациенти със скъсани сухожилия, с хернии, разширени вени, ерозии на стомаха и язви, доброкачествени тумори и други подобни страдания също ще намерят помощ в клиниката. Естетична стоматология и офталмология също влизат в нашите услуги. По-взискателните ще могат да сменят цвета на очите си с лещи или да пооправят зъбната си фасадата. Козметичен и фризьорски салон ще се грижат клиентите да си тръгнат от клиниката привлекателни. Цените ще бъдат съобразени с ниския стандарт у нас, обещават собствениците. Те се надяват и на договор със здравната каса.
Клуб на местния бизнес отварят в Перник
СОФИЯ. Своеобразен бизнесинкубатор ще бъде създаден в Перник, за да стимулира развитието на местната икономика. Това решиха представители на областната управа след срещата си вчера с председателя на АЧИ Георги Табаков, шефа на Българо-германския форум Валентин Василев, който е водач на ОДС-листата в града, и представители на банковия сектор и бизнеса. Официално регистрираната безработица в пернишко е 18 процента, а скритата около 30 на сто, затова са необходими конкретни действия за стимулиране на заетостта, категорични бяха участниците в срещата. Агенцията ще включи в своя Интернет-сайт данни за свободните и подлежащи на рехабилитация терени, а заедно с Насърчителната банка ще обучи местни консултантски фирми как да защитават бизнеспроекти при получаване на кредити и как да организират и финансират малки и средни предприятия.
Книга за трагичната съдба на потомците на Баба Тонка
СОФИЯ. "Потомците на Баба Тонка и народният съд" се нарича книгата на н.с. Веселина Антонова, която ще бъде представена тази вечер от 17 часа в зала 10 на НДК. Промоцията е организирана от Националния граждански форум "Българка", клуб Русе. За изследването на авторката, която е специалист в Окръжен архив - Русе ще говори доц. Пламен Цветков. Ще бъде представена и програмата за набиране на средства на "Сдружение за възстановяване на музей "Баба Тонка" - Русе, с почетен председател г-жа Емма Москова, министър на културата. Сдружението е създадено по инициатива на клуб "Българка".
Кораб с американска военна техника акостира в бургаското пристанище
БУРГАС. Плаващ под американският флаг военен кораб, натоварен с техника, предназначена за контингента на КФОР в Македония, акостира вчера в пристанището. На борда на кораба "Мерилин" има 250 контейнера и около 700 колесни и верижни транспортни машини. Техниката е потеглила за Балканите от град Бумонд, щата Тексас. От Бургас тя ще бъде прехвърлена в базата на американския контингент в Македония "Кейп Ейбъл Сентри".
Следващата седмица на 7-8 май се очаква да пристигнат още два кораба - "Проджект арабаиа" - под антилски флаг, и "Скандербург", плаващ под датски флаг. Те ще доставят хеликоптери за дислоцираните в Македония подразделения.
Това е втората пратка на техника за КФОР. Ръководи се от полк. Бойл. През февруари т.г. през Бургас премина военна техника на САЩ в обратната посока - от Македония за САЩ.
Коректната конкурентна среда е в подкрепа на здравословните икономически процеси
- Г-н Дяков, Пловдив отново се готви за голямо събитие - Международния пролетен панаир. Какво е неговото място в икономическите реалности на днешния ден?
- Пролетният панаир на стоки за бита е сред най-атрактивните ни прояви, която е интересна и за специалистите, и за потребителите. В крайна сметка значителна част от ежедневните усилия на всеки от нас са с посока подобряване на собствения бит. Стоките за него са част от личния ни свят и затова ни е ги свързваме с понятия като удобство, уют,полза, индивидуалност, красота, финес. Специалистите говорят повече за материали, екология, качество, ергономия, но така или иначе всички имаме какво да видим на този най-голям панаир на стоки за ежедневието ни. Повече от 1200 фирми от 32 страни представят своите изделия тази пролет в Панаирното градче в Пловдив. Явно е, че изложението отново ще бъде форум за информация и полезни контакти. Те са в основата на предприемаческия успех, още повече че в нашата страна преходът от административна към пазарна икономика премина най-тежкия си етап и вече е създадена широка база за успешен бизнес. Значението на пролетния панаир се обуславя от развитието на пазарната реформа. Той е не само средище за представяне на българската лека промишленост, той илюстрира процеси и тенденции, стимулира икономическата активност в тези браншове.
- През последните няколко години на българския пазар "се нароиха" по-малки и по-големи панаири и изложби. Как се вписва Пловдивският панаир в такава среда?
- Щом пазарът допуска тяхното съществуване, значи за това има определени потребности. Място има за всички, а разумната и коректна конкурентна среда е в подкрепа на здравословните икономически процеси.
Известно е, че Пловдивският панаир е една от най-старите български фирми - основан е през 1892 г. с провеждането на Първото българско земеделско-промишлено изложение. В онези години след Освобождението на България на дневен ред са въпросите за интегрирането на младата ни държава в структурите на Европа, за адаптирането към някои нови стандарти на производствено и търговско поведение. Днес, когато протичат аналогични процеси, но на много по-високо ниво, значението на панаира в националната икономическа стратегия си остава. Той влиза в нея не като търговско дружество, а като институция - това е българският национален държавен панаир, които освен специфичните задачи има за цел да представя и подпомага икономическата политика на страната ни. Всичко това определя неговото водещо място. А и мащабите са красноречиви - всяка година при нас се представят повече от 7000 фирми от над 50 страни. Посетителите надхвърлят 650 000.
- Не е тайна, че коментарите за ценовата политика на Пловдивския панаир не са еднозначни. Какво бихте казали по въпроса?
- Панаирите и изложбите никъде по света не са евтини. Това е така, защото те пестят много време и средства. Когато коментират цените на панаирните услуги, много бизнесмени имат предвид най-вече изграждането на щанда и подходящото му оборудване. Цените са пазарни и ние също сме принудени да се съобразяваме с реалностите. Но това е само половината услуга. Другата част е свързана с възможностите за обмен на информация и контакти. По време на панаир или изложба те са с такъв интензитет и ниво, че наистина пестят на хората на бизнеса много време и средства. Аз бих сравнил панаира с едно състезание например от Формула 1. Средствата за подготовката му са значителни, но доказаният престиж е извън всяко съмнение. Така е и при нас - вложените средства за панаирно участие се възвръщат най-ефективно в областта на маркетинга и рекламата.
Нашата ценова политика е съобразена с нивото и обхвата на отделните ни прояви, както и с факта, че фирмата ни е държавна, но не получава никакви субсидии. Работим с няколко вида тарифи, които позволяват на клиентите ни да се включат като изложители в наша проява според интересите и възможностите си.
Специално внимание отделяме на българските производители, на които осигуряваме отстъпки изцяло за своя сметка.
- Осигуряването на инвестиции е жизнено важно за всяка фирма. Как решавате този въпрос?
- Изцяло от собствени приходи. Тази година ще бъдат инвестирани не по-малко от 2,5 млн. лева. Основната ни цел е да поддържаме и развиваме инфраструктурата на Панаирното градче. Ние ги разполагаме с 24 изложбени палати. Тяхното поддържане и модернизиране е изключително скъпо и е очевидно, че средствата не могат да бъдат отделени наведнъж. Ние ги обновяваме поетапно - тази година ще завърши ремонта на 3-а палата, обявихме конкурс за модернизиране на 6-а, ще направим реконструкция на панаирния ресторант, който ще се превърне в модерна конгресна зала. Инвестираме средства за по-пълната компютризация на нашата дейност, осигуряване на модерни телекомуникационни услуги за нашите изложители и т.н.
Проявите, които организираме, ни дават възможност и ние за себе си да направим свой директен маркетинг. Наши чуждестранни клиенти, които се представят на най-реномираните европейски панаири, потвърждават, че в Пловдивския панаир намират много добри условия за делова работа - добре поддържани многоцелеви открити и закрити изложбени площи, модерни щандови конструкции, възможности за комуникации, стойностни експозиции.
- Как оценявате представянето на българските фирми на панаири и изложби? Вие имате лични впечатления от последните няколко години.
- На нашите панаири и изложби категорично има ръст, който е забележим и с просто око, а не само за специалистите. Имам предвид технологиите и изделията, които се представят, нивото на специалистите, начина на представяне, очевидното израстване на маркетинговите и рекламни експерти. Безспорен растеж има в нивото на мениджърите. Те придобиха самочувствие и знаят, че по нищо не отстъпват на своите европейски колеги, които работят при по-други условия. Част от това самочувствие нашите мениджъри натрупаха и чрез участието си в панаири и изложби в Пловдив, защото тук се събира опит в умението да се контактува, да се търси и реализира партньорство. Те ценят възможностите на панаира, защото опитът ги научи, че тук може да се получи най-реалната оценка за конкурентността на фирмата и нейната стратегия за постигане на по-високи печалби.
Българските мениджъри вече не се съмняват в ефективността на панаирните представяния. Те са наясно, че например немските фирми, които реализират от 6 до 10 панаирни участия годишно, отделят приблизително 35% от рекламния си бюджет за тях. Тази тенденция в комуникационната политика на големите фирми влияе позитивно и върху решенията в тази област на българските мениджъри. Те държат на модерното неконвенционално представяне, което създава търсения облик на фирмите им на пазара.
Легенди на шоубизнеса
Отиде си един от най-изтъкнатите майстори на китарата у нас - Християн Платов. Шикро, както обикновено го наричахме ние, неговите приятели и колеги, бе изключителен музикант. Появи се на сцената в годините, когато инструментът му далече не бе така популярен, какъвто е днес. Тогава, през 50-те, китарата се търсеше рядко само по някои заведения, танцови забави и вечеринки, и то в контекста на малкия състав или просто сама. Имаше само един бигбенд в момента - "Оптимистите", с които свиреше единственият джаз-китарист Борис Балтаков. Освен него професионални китаристи бяха Ники Ников и Ники Евангелатов от големия оркестър на Емил Георгиев. Рокът все още не се бе пръкнал у нас и естествено "щайгаджиите" се брояха на пръсти.
Помня деня, в който на репетиция в стария цирк се появи едно високо слабо момче с китара и ни попита може ли да посвири с нас. Диригентът на "Оптимистите" Дарчо Сакеларев го погледна снизходително, но тъй като Балтаков бе напуснал оркестъра, му каза, че може да го пробваме. Момчето носеше един малък скапан усилвател и без много церемонии седна между нас. Не помня кое парче му даде Дарчо, но добре помня как 17-годишният хлапак се справи с нотите. Веднага го приехме в бенда на хонорар, защото щат за китарист не се полагаше. Така Шикро влезе в шоубизнеса и фактически до кончината си преди няколко дена не излезе от него.
В 45-годишния си професионален път той успешно свири в различни жанрове, дори бе първият, посегнал на Паганини. Настрана от големите си качества на солист Шикро бе и превъзходен акомпанятор. Оттук именно спечели и прозвището си Човекът оркестър. С вещина, чувствителност и финес той съпровождаше различни солисти по неповторим начин. Знаменателна ще остане дългогодишната му работа с Данчето Христова. Няма да забравя какво каза големият китарист Джо Пас по повод Шикровия акомпанимент. Когато през 1976 имахме шанса да се запознаем с Джо Пас в Монреал и да свирим с него вечери наред в хотелската стая, на един от тези незабравими сеанси Джо се обърна към мен, за да ми каже, че Християн акомпанира по-добре от дългогодишния му колега Хърб Елис. И това ако не е похвала! Емоционален, импулсивен, понякога лекомислен и пилеещ се безразсъдно, Шикро бе обичан не само от своите колеги и приятели, но и от публиката. Затова днес, когато той вероятно с китара в ръце броди из небесните селения, ще продължава да бъде сред нас с музиката и голямата си душа. Мир на праха ти, приятелю!
Лявата коалиция се разпада
БУРГАС - ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Градският клуб на ОБТ вчера обяви, че напуска Коалиция "За България". Местната структура на Демократичния съюз на жените от своя страна предупреди, че ще направи същото, ако БСП не пререди листата си за народни представители в региона.
"Напускаме коалицията заради липсата на консенсусна политика в Бургас, призоваваме проф. Кръстьо Петков да преосмисли участието си във великотърновската листа", обяви председателят на общинския клуб на ОБТ Янаки Атанасов. В лявата коалиция липсвал диалог, партньорите на БСП били без право на мнение. В резултат на това единственият представител на ОБТ на "почти избираемо място" се оказал техният председател проф. Крюстьо Петков.
"Фактът, че предложените от Демократичния съюз на жените Любомир Коларов и Светлана Шаренкова изобщо не са обсъждани, е показателен за наличие на манипулация", е становището на координаторката на организацията в града Станка Захариева. Тя е сезирала Ревизионната комисия на БСП.
Сериозен скандал се завихря между БСП и коалиционния й партньор ПД "Социалдемократи" и в старата столица. Ябълката на раздора в лявата коалиция е второто избираемо място в червената кандидатдепутатска листа за предстоящите парламентарни избори. Първоначално бе постигнато съгласие то да се заеме от местния лидер на ПД "Социалдемократи" Румен Петров. Тези дни обаче се разбрало, че от "Позитано" 20 са решили на негово място да бъде спуснат като парашутист председателят на ОБТ проф. Кръстьо Петков, който все още не може да си намери място в листите на коалицията. От националния и от областния съвет на "Социалдемократи" веднага са изпратили категоричен протест срещу това решение. Двете леви партии не успяха да тушират скандала дори и вчера, когато червените лидери на коалицията бяха в старата столица, за да отбележат 110-годишнината от първата социалистическа сбирка.
Министър Михайлова кани арабските посланици
СОФИЯ. Готова съм да замина за Либия, ако ситуацията около процеса срещу българските медици налага това, заяви министърът на външните работи Надежда Михайлова вчера. МВнР е подготвило мерки за постигане на справедлив процес. Съдействие ще бъде потърсено и от Арабската лига.
Тя ще покани арабските посланици у нас, за да изложи пред тях опасенията ни, свързани с промяната на формата на подхода към процеса.
Зам.-министърът на външните работи Марин Райков е имал среща с либийския посланик у нас Фарадж Джибрил. Помолил го е да представи пред Триполи искането на българската страна близките на задържаните да получат визи и да се видят с тях. По думите му случаят повече от две години българите са в ареста, което по същество вече е една присъда. Марин Райков е помолил визи да получат и българските журналисти. Посланик Джибрил се е ангажирал да съдейства за издаването им.
Либийският дипломат не е предоставил оригиналния текст от изказването на Муамар Кадафи пред конференцията по СПИН в Нигерия. Той е уверил зам.-министър Райков, че част от твърденията в медиите не отговарят на истината. Според посланика в изказването на Кадафи няма твърдение за намеса на израелски или други служби за разпространяване на заразата, не била визирана България и се е говорело неидентифицирано за медицински сестри. Всички знаем, че само български медсестри са задържани в Триполи, коментира Райков. Той допълни, че е останал неудовлетворен от обясненията на дипломата. Марин Райков е настоял либийската страна да се разграничи официално и публично от тези твърдения, които според нея са невярно предадени. Отказът на Триполи официално да се ангажира с тълкуване на определени твърдения от изказването на Кадафи според заместника на г-жа Михайлова е достатъчен повод за силно безпокойство от наша страна. Важно е да знаем официалната позиция на либийската страна, бяха ни дадени уверения, че процесът ще е обективен, прозрачен, деполитизиран и справедлив, каза Райков. Стана ясно, че изложението на Кадафи в Абуджа така, както е огласено от медиите, променя българската позиция за либийския подход. България няма да приеме политически процес срещу своите граждани, подчерта зам.-министър Райков.
МВнР разполага с текст на речта, който разглежда като "вероятно близък до оригинала". Българските дипломати в Абуджа са се сдобили с текста, така както е бил препредаден извън залата, той е бил сверен и с източник от залата. За нас е важно официалното тълкуване на либийските власти, което все още продължаваме да очакваме, посочи Райков.
Модерните приказки на Юлиана Манова
Познавах няколко ранни разказа на Юлиана и знаех, че тя притежава необикновен талант, но, признавам си чистосърдечно, не очаквах, че това крехко и мечтателно момиче ще представи толкова цялостен и художествено единен сборник с разкази. Изгълтах осемнайсетте творби на един дъх - това беше незабравимо преживяване, като докосване до непознат на вкус деликатес, едновременно горчив, сладък и кисел (китайците казват, че хармонията на тези три вкуса е представата за съвършенството). Нагледал съм се и съм се начел на всевъзможни измишльотини на ужаса, но винаги съм знаел, че истинската литература на страха се създава само от вътрешно освободени хора, от романтици по душа, които не се боят да измъкнат от дебрите на душата си всички комплекси и страхове. Младото поколение днес много слуша песните на групите хеви-метъл. Мнозина не ги разбират, обвиняват ги в перверзен вкус, но сякаш са забравили колко страшни и странни са класическите вълшебни приказки на Братя Грим или на Хофман... Юлиана ни поднася модерни приказки, тя свободно се разхожда из царството на фентъзито, без да присвоява чужди сюжети и светове. Несъмнено най-трудното изкуство е да успееш да създадеш правдоподобен, нереален свят, да раздвижиш сенките и светлините от въображението си, да осмислиш архетипите на подсъзнанието. Малцина са майстори, които като Стивън Кинг превръщат фантазията в живот, злокобното - в музика. Докато четях тези "мигове от фантастичната реалност", в ушите ми непрекъснато се лееше музика, аз си представях малката Керъл и странната пъпка върху нежната й кожа ("Баща ти умря от това") или плаващия пясък, който ни припомня, че сме нищожни прашинки във Вселената ("Пясък"), както и невероятното посещение на Марк в царството на Онази с косата, което възприех като напомняне за "Тибетската книга на мъртвите". Парадоксален и злокобен е светът на Юлиана, в който сякаш нищо не е онова, за което се представя. Но тази гледна точка е особено характерна за съвременното младо поколение, което не желае да приеме "нашата" действителност на доверие, търси своите пътища и открития. Понякога безлични хора ги обвиняват в липса на духовност, в черногледство или в прагматизъм, но аз виждам в тези чудесни разкази истинското лице на младите, които опознах и по време на лекциите ми в НБУ.
Юлиана Манова категорично доказва слънчевия си талант с новелата "Окото на Салюна", която може да се мери с образците на фентъзи-проза, представяни в сборниците на Силвърбърг. Тъмната "половина" на палитрата й откриваме във "Вампири призори" или в "Злото, което вършат хората". При това ужасът винаги ни е поднесен елегантно, със своеобразно "намигване", бих казал, с тънко чувство за хумор, което превръща мрака в лъч остроумие. Удоволствие е човек да проникне в смисъла на "Час по история" или на "Котето със златните очи". И така, пожелавам на добър час на младата и талантлива авторка! Тя "вдига високо летвата" и съм сигурен, че няма да ни разочарова, защото е усвоила висшата магия да създава необикновени светове!
Юлиана Манова е родена на 4 май 1983 г. В момента е ученичка в 33-а езикова гимназия в София.
През 1996 излиза първата й книга "Замъкът на барон Аристоу" - книга-игра.
Няколко от разказите й са публикувани в сп. "Родна реч", в. "Кандидат-гимназист", сп. "Супермаркет".
Два са излъчвани по радиото и тя е носител на наградата на детския радиоконкурс "Искри" през 1997 с разказа "Плонерът на Ши" и през 1998 с разказа "Котето със златните очи".
През пролетта на 1998 с разказа "Час по история" печели специалната награда на националния детски литературен конкурс "Петя Дубарова".
През лятото на 1998 е наградена със сребърен медал в международния детски конкурс "Шанкар" в Индия за разказа "Времето на сатаната".
През пролетта на 1999 с "Окото на Салюна" печели първа награда за разказ в националния детски конкурс на "Интеркосмос".
Музей на войните, честито!
Вече бяхме загубили вяра, че Военноисторическият музей в София ще си намери място. Но на, намери си. Може би благодарение на върховния главнокомандващ, на военния министър, на благородните воини от запаса, изпитващи дълбоко уважение към династичното си училище, или на нас, журналистите? Но както и да е! Не е важно кой го е направил, а че идните поколения ще видят безценните реликви и паметни знаци на националната ни гордост и свяст. Хубаво е да се пишат такива текстове и внушения преди празника на храбростта Св. Георги Победоносец. Хубаво е да водим синовете си във Военноисторическия музей, а там един чичо с големи мустаци да ни обяснява кое оръдие или танк от коя българска победа е. Този чичко е музеен началник, бивш полковник и свестен човек въпреки медийната си суетност. Дано от Крумовите мечове до сините барети на воините ни умиротворители оръжията ни да имат стойност само в музея на войните. Както и самите воини!
На изборите - три коалиции с името на Симеон II
СОФИЯ. Три коалиции ще се явят на 17 юни 2001 с името на Симеон II. Преди няколко дни ЦИК даде регистрация на коалиция "Национално обединение за цар Симеон II", в която са Християнрадикалната партия на отец Гелеменов и Ера 3. На среднощно заседание във вторник срещу сряда членовете на комисията изпратиха на изборите и коалициите "Симеон II" на Българската демократична конституционна партия и Партията на свободата и прогреса, както и "Национално движение Симеон II". Царят посочи, че с последното ще участва в изборите. В него влизат Партията на българските жени и Движението за национално възраждане "Оборище".
Точно в 23.55 часа ЦИК даде регистрация на царската коалиция. Тя получи бяла бюлетина с две жълти хоризонтални ивици и ще се представлява от лидерката на женската партия Весела Драганова. Според източници от комисията обаче мотивите са били готови още в 17 часа, но с два варианта за решение - отрицателен и положителен. В края на краищата 17 гласуват "за" регистрацията. Илияна Ризова, Михаил Константинов и Иларион Иларионов и съдията Стоил Сотиров се обявили против. "Това си е чисто заобикаляне на закона", обясниха вота си Ризова и Константинов. Царят въвеждал хората в заблуждение, като давал на коалицията име на партия, която съдът отказа да регистрира. "Оттук нататък не може да се прави какъвто да е намек за царска коалиция, защото юридически Симеон II е толкова свързан с това формирование, колкото и с останалите две, носещи неговото име", казаха още членовете на ЦИК, гласували против. Още в сряда от комисията припомниха, че окончателното решение принадлежи на ВАС. Всяка една от дадените в сряда регистрации може да се обжалва до понеделник.
Между 75 и 80 партии ще отидат на вота, показват първите изчисления на ЦИК. До 4 часа сутринта в четвъртък членовете на комисията са обсъждали и съставите на районните избирателни комисии. На места въпреки постигнатите споразумения те са увеличили бройката с по един представител на извънпарламентарна партия.
Вчера бяха отворени офертите за преброители на изборите. Тъй като само две фирми подадоха документи - "Деметра" и "Избори консулт", а по закон се изисква те да са най-малко три, ЦИК премина към процедура на пряко договаряне с тях.
Нека си спомним... Отново сме пред избори. И отново трябва да демонстрираме гражданското си поведение и съзнание. Отново от нас зависи да посочим кой през следващите четири години, докато всеки от нас упражнява професията си и се грижи за семейството си, ще ни представлява като цяло като държава пред нас самите и пред света.
