- Ти не се бъркай в чуждите работи! - сряза го кондукторът, разколебан и незнаещ как да постъпи. - Върна ли се втори път, кучето да го няма! На Горна баня да го изхвърлиш!
Донков беше твърдо решил да не се разделя с кученцето, каквото и да става. А то, сякаш усетило, че караницата е заради него, беше вдигнало главицата си и гледаше учудено новия си приятел.
Минаха Горна баня и влакът запъпли по нанагорнището към Владая. Кондукторът дойде отново, придружен от началник-влака и шишкав милиционер.
- Още ли не си изхвърлил кучето? - крясна му кондукторът.
- Казах ви, че това не мога да направя. Ще платя глобата! - отвърна Донков, едва сдържайки гнева си.
- Глобата ще платиш и кучето ще махнеш! Ти от заповед не разбираш ли? - продължи да повишава тон кондукторът.
Намеси се и началник-влакът:
- Гражданино, вие сте заплашили кондуктора, че ще го изхвърлите от влака. Това е обида на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения и знаете ли къде може да отидете? В затвора!
- Ще отида! И там е за хора! Но кондукторът ме предизвика. Държа се гаменски! - с нарастваща готовност за съпротива отвърна Донков.
- Вижте! - обади се и адвокатът. - Аз бях свидетел, че кондукторът се държа грубиянски.
- Вас никой не ви пита - схока го началник-влакът. - Какъв юрист сте и кому служите, щом защитавате нарушител на правилника. В тази страна има закони и всеки гражданин е длъжен да им се подчинява.
- Законите важат и за служителите! - на свой ред повиши тон адвокатът. - А вие вършите самоуправство.
Тримата не очакваха такъв отпор и се възцари неловко мълчание.
Пръв се окопити дебелият милиционер и каза безапелационно:
- Щом е дадено нареждане да се изхвърли кучето, трябва да се изпълни незабавно!... Влакът беше спрял на гара Владая. Донков усети, че е излишно повече да се разправя с тия униформени катили. Решението му бе мигновено. Стисна кутията с кученцето под мишницата си и побърза да слезе. До Перник оставаха 15 километра. Ще ги извърви пеш, но не можеше за нищо на света да изостави пухкавия си приятел.
Какво беше учудването му, когато, дочул стъпки за гърба си, видя, че към него бързаше адвокатът. Да му прави компания. Кученцето повдигна главата си, но като не усети опасност, блажено се протегна и се намести за сън в кутията.
Двамата мъже закрачиха. Лятната нощ беше звездна.
Кърджали и Търговище - с по един мандат по-малко
СОФИЯ. ЦИК ще използва данните от последното преброяване на населението при определянето на мандатите в отделните райони, каза вчера говорителката на комисията Илиана Ризова. Очаква се Кърджали и Търговище да се простят с по един мандат заради намаленото население там.
Събирането на подписи за подкрепа на независимите кандидати ще започва, след като инициативните комитети бъдат регистрирани в ЦИК. Имената от подписките ще се проверяват от местните служби ГРАО. Регистрите ще припечелват по 3 ст. на калпак.
Кире Либерало с цялата си рода втори ден досажда на комисията. Въпреки че пернишкият либерал е с куп нередности в документите си - липсва му дори регистрацията в съда - той е решен да се бори за зеления цвят докрай. Зелената бюлетина тези дни бе присъдена на Евролевицата. Президентът Петър Стоянов вчера подписа указ за възнагражденията на членовете на ЦИК. Шефката Лена Джелепова ще взема заплата като на министър, заместниците й и секретарят - 90 на сто от същата сума, а членовете - 85 процента от нея. Партията на Цар Киро и още 8 формации вчера подадоха документи за участие в изборите.
Легенди на шоубизнеса
Джазът - музикалният феномен на ХХ век, е роден на американска почва. Въпреки това големи джазмени се раждат и извън пределите на САЩ. Сред тях особено ярко блести името на белгийския циганин китарист Джанго Райнхард. Годината е 1910, а родният дом е пътуващият цигански табор. Фактически Джанго е първият ром, обърнал очи към новата синкопирана музика. Без съмнение личността му има сходни черти с тези на трубадурите от предишните векове, тъй като и те са водили подобен номадски живот.
Природно надарен, с изключително чувство за ритъм, Джанго още в началните си години проявява жив интерес към обкръжаващата го циганска музика. Именно тези корени определят неговата личност и той никога не се откъсва от тях. Дори тогава, когато публичните му изяви в цивилизования свят изискваха спазването на някои правила на поведение. Липсата на интерес от социалните условности често довеждаше до объркване и скандали с неговите колеги. Джанго се явяваше на концерти (да не говорим за репетиции), когато си поиска. Никой никога не можеше да бъде сигурен в точността му. До 20-годишната си възраст той носеше цигански дрехи и не бе живял в къща от тухли.
Първите си записи, и то на банджо, а не на китара, Джанго прави през 1928 във френската фирма "Грамофон". Естествено те нямаха нищо общо с джаза, тъй като младият циганин изобщо не бе чувал тази дума. Някъде по това време, пътувайки с табора, той се оженва и при един пожар във вагона загубва движението на два пръста от лявата си ръка, но този физически недостатък явно не му се отразява фатално при свиренето. Важен етап в развитието на неговата музика и личния му живот става ангажиментът в Монмартър. Но въпреки високите хонорари и спокойния живот скитническата натура и циганската му душа копнеят за табора. Джанго не бе човек, способен да спестява. Като голям играч на карти и билярд той с лека ръка прахосваше огромни печалби.
Лидерът на БЕЛ се среща с либийския посланик днес
СОФИЯ. Лидерът на Евролевицата Александър Томов ще се срещне днес с посланика на Либия у нас Фарадж Джибрил по негова покана, съобщиха от БЕЛ. Изказване на Томов по би Ти Ви е разгневило дипломатите на Джамахирията у нас, бе една от версиите, лансирани в пресата като причина за отказа на визи на репортерите за предстоящия в събота процес. Според евролевите срещата е продължение на диалога за решаване на проблема с обвиняемите по СПИН аферата българи.
Сънародниците ни са в добро състояние на духа, имат нужда от различни медицински прегледи, а Снежана Димитрова е получила стоматологична помощ извън стените на затвора, предаде от Триполи пратеничката на БНТ Нина Спасова.
На кино във "Феникс палас"
То беше в ония години на Чарли Чаплин и Дъглас Феърбанкс, когато романтиката подслаждаше реалната действителност, когато в мечтаната неделна почивка софиянци отиваха до кристалната тогава река Искър на големи конски платформи, с тъпани, кларинети, китари и мандолини, с натъпкани в каруците дини и малки дечурлига. В онова време, когато дебелата червенобузеста млекарка с магаренцето ни носеше в зори млякото вкъщи. Времето, когато всички играехме боси по прашните улици, когато ни купуваха обувки за Великден и кърпеха панталонките с разноцветни кръпки без претенции за мода. Тогава тайно се къпехме в Перловската река, а когато не слушахме, ни дърпаха ушите и ни шамаросваха, което си беше главна общоприета мярка за профилактика на възпитанието.
Беше окъпан прозрачен летен ден. Джапахме из локвите и духахме малките лодки, направени от тетрадките ми, които с удоволствие бях раздал на приятелите ми. Това беше и детското ми отмъщение за неудачите в училище. Сега цяла флотилия от разкази и стихотворения, от решени и нерешени задачи плуваха в локвите и потъваха завинаги.
Тошко Пипона (така му викахме, защото имаше голяма продълговата глава и лявото му ухо беше бая по-длъжко) летеше с всичка сила към нас и размахваше моряшката си барета. Ние зарязахме флотилията. Той пристигна запъхтян, смръкна многозначително, изгледа ни предизвикателно и рече тържествено:
- Във "Феникс палас" дават "Черният пират" - четири серии наведнъж.
Гледахме като ударени от гръм. Заровихме в джобовете си с празната надежда за някой лев. Пешо Голямата плюнка погледна слънцето, отбеляза знаменития си автограф на плочника, който при нас в такива случаи традиционно заместваше часовника, и се разпореди:
- Докато ми изсъхне плюнката, всички да са тук! Бегом!
Хукнахме за пари. Няма да ви разказвам за успешните и неуспешни акции. Това са дълги истории от друг жанр, всяка една достойна за самостоятелен криминален разказ. Но важното бе, че плюнката още не беше изсъхнала, а Пипона събираше парите в голямата си шапка.
Кино "Феникс", или както го наричахме за авторитет "Феникс палас", беше едно от най-бедните и долнокачествени кина в столицата, но цените на билетите бяха достъпни за нас, учениците.
Първият ред беше вече зает. Настанихме се по-назад. Ванката раздаде по шепа тиквени семки и заредени нетърпеливи щастливци очаквахме чудото.
Представлението започна с въведение на ваксаждийчетата от първия ред, които бяха извадили четките, тропаха по сандъчетата и пееха: "Давай, чичо, давай, чичо, една бучка кюмур, бе чичо! " Това беше шлагерът тогава и се пееше зиме и лете, кога на шега, кога наистина.
По едно време лампите угаснаха и песента секна. В настъпилата тишина се чу лъвски рев, но картина не се появяваше. Всички затропахме с краката така, че очаквах всеки момент да се срути таванът и да изпуснем мечтания филм. Залата утихна, когато отново светнаха лампите. Тогава започна стрелба с топчета от бонбонени книжки и билети. Те кръстосваха над главите ни. Точните стрелци ликуваха. Каскети и ученически шапки летяха към тавана. Най-сетне филмът започна и книжната война свърши. Чуваше се само шумът от прожекционния апарат. Магията на киното обхвана всички.
Един лонгур зад мен непрекъснато пускаше във врата ми люспи от тиквени семки, дървениците ме хапеха жестоко по краката, но кой ти гледа! Бях притаил дъх и гледах като хипнотизиран.
От прожекционната будка се чу свистене на филмовата лента и лампите светнаха. Антракт!
Две рошави циганчета скочиха пред екрана и импровизираха последния епизод от филма. Разпоредителят ги разгони с една ръчна помпа мухоморка, с която започна авторитетно да пръска над редовете. Ситен ароматен дъждец разхлаждаше запалените ни изпотени глави. Малчуганите се гмуркаха и пищяха от удоволствие. Амбулантният бюфетчия с окачена на врата дървена табла продаваше семки и бонбони.
Лампите гаснеха, светваха, публиката тропаше, викаше, докато филмът отново продължи. Битките се ожесточаваха и цялата зала вземаше участие в неравната борба. До мен Гошо Ластика вече беше сложил камъче, готов да стреля по платното. Едва го спрях. Обясних му, че всичко това е на уж, но и аз не бях съвсем сигурен. Накрая Черния пират тържествуваше. Тържествувахме и ние заедно с него.
След четири часа съпричастие със седмото изкуство бях целият схванат и изтръпнал, но щастлив от победата на нашия герой.
Така видях киното в началото на тридесетте години на миналия век. И сега, когато се връщам назад във времето, аз виждам отново моите босоноги приятелчета от махалата с късите панталонки, с грейнали от щастие очи и с благородния порив на Черния пират.
Не можем да намерим "Демокрация"
Павилионите, будките и сергиите в нашия град са залети от комунистическите издания "Дума", "Сега", "Труд", "Монитор", а от "Демокрация" са изложени от 1 до 3 броя.
Интересът към "Демокрация" ежедневно расте поради подобреното му списване и във връзка с предстоящите парламентарни и президентски избори. Гражданите все повече търсят своя вестник, но не го намират, за съжаление.
Непротивоезикоругателствувайте
Вече неведнъж съм писал, че големи проблеми с местоименията в съвременната ни реч на пръв поглед няма, но има много дребни подробности, с които трябва да се съобразяваме. Трябва да мислим по това кога и как да се употребяват те и точно каква тяхна форма да бъде предпочетена. Нужно е да мислим дори как да се изговарят, защото отклонения поради непреодолени диалектни навици действително съществуват при мнозина. А тези грешки се натрапват твърде често при публичните обществени изяви.
Едновременно с това съществуват и други дребни проблеми, които също заслужават нашето внимание. Сетих се за тях във връзка с едно телефонно обаждане, в което ми беше зададен въпросът дали имаме основание да допускаме в книжовната си реч изречения от рода на Дай ми книгата, където ти я бях дал. Към това изречение ми се ще да добавя и още един негов вариант, който се среща, макар и по-рядко - Дай ми книгата, къде ти я бях дал, както и един друг, разпространен доста широко - Дай ми книгата, дето ти я бях дал.
Отговорът на зададения въпрос е много кратък и ми се струва, че е съвсем ясен за почти всички. В подобни сложни изречения като въвеждащо подчиненото определително трябва да се употребява относителното местоимение който и то не бива да се замества от наречието къде, дето или където.
Причината за появата на наречието трябва да търсим в нашите диалекти, където действително понякога има подобна замяна. Всъщност в диалектите изреченията се конструират тъкмо с наречието, което може да бъде по-дълго или по-кратко, и изобщо не съществува идеята, че трябва да се използва местоимение.
Фактът, че в книжовната ни реч се правят опити да се вмъкнат подобни форми, се дължи на засиленото влияние от разговорната реч, която пък естествено е заразена от диалектите. Ако трябва да бъда по-точен, струва ми се, че пътят е дори още по-сложен. Тръгва се от диалекта, минава се през жаргона, след това се стига до разговорната реч и накрая влиянието от нея започва да се усеща и в книжовната. При това обикновено отклонения има преди всичко в устната й форма. При писане човек се замисля и подобна замяна на местоимението с наречието почти не се наблюдава.
Подобен е пътят за налагането и на друго решение в речта ни, което се наблюдава в изречения като Дай ми нея книга. Тук вече става дума за замяна на показателното местоимение тази или онази с друго местоимение. Може би оказва влияние фактът, че нея звучи сходно с по-разговорната форма оная, но това съвсем не ни дава основание да допускаме заместването. И в този случай у слушателя остава впечатлението за непреодоляно диалектно влияние, което обикновено смущава.
Не бих се спирал така подробно на този тип грешки и колебания, които за много хора са съвсем ясни, ако не си давах сметка, че те се срещат доста често в речта на младите хора. И ако вторият пример звучи доста диалектно и с него се сблъскваме по-рядко, първият в общи линии е доста разпространен и заради това заслужава нашето внимание. Защото много често ще чуете да се говори за жената, където я видях на улицата, за въпроса, където го поставих, за детето, където го убиха, както и за журналистите, дето питат, политиците, дето отговарят и т.н. В тези случаи за съжаление съвсем не става дума за небрежност, както често съм склонен да оправдавам отчасти някои пропуски, а просто за незнание или за подчиняване на някаква криворазбрана норма, която обаче съществено се различава от нормата, наречена от всички нас книжовна.
Някои политици приличат на папагали
В брой 63 от 16.III.2001 г. сте публикували покана към редовните читатели на вестника да участват в конкурс, като нарисуват портрет на един от съвременните ни политици. Позволете да ви приветствам с обявяването на конкурса. Ще си позволя да цитирам Смирненски и стихотворението му "Ницше, котарак и папагал"
"Случайно някъде с ницшеанство налапал се един млад папагал и тутакси той (о, непостоянство!)
"свръхпапагал" се назовал."
Не ви ли напомня поведението на бившия министър Богомил Бонев и бившия главен секретар на СДС Христо Бисеро поведението на този "свръхпапагал", налапал се с ницшеанство! Защото на мен удивително ми напомня. За последиците няма да говоря, има мъдра народна поговорка: "Кой каквото прави, на себе си го прави! " Но не мога да отмина с безразличие, че и Бонев, и Бисеров веднага потърсиха медийна изява не къде да е, а в "Труд". Защо например Евгений Бакърджиев не потърси медийни изяви в "Труд", ами си остана в СДС? Така че, ако трябва отново да се гласува доверие, аз бих го гласувал на Бакърджиев, но не и на Бонев и Бисеров, независимо от това, което те се опитват да представят на обществото!
Искаше ми се да напиша нещо хубаво за г-жа Надежда Михайлова, тъй като постът, който тя заема, е фактически лицето на България пред останалия свят и благодарение точно на нея страната ни вече има своя авторитет пред държавите, членки на ЕС. Иначе и не бихме си обяснили премахването на визовия режим. Но условието беше да обрисувам само един политик.
Христо ПЕЛОВ гр. Криводол, обл. Враца
Облекчават водния режим във Враца
ВРАЦА. От понеделник чешмите в града ще текат по 15 часа в денонощието. Облекченият режим ще остане до края на годината, тъй като в язовир "Среченска бара" са събрани над 12 млн. кубика вода от пролетните дъждове, съобщи шефът на ВиК инж. Росен Дудушки. Той представи амбициозната инвестиционна програма на дружеството до края на годината, в която ще се вложат 1,2 млн. лв. собствени средства. Около 650 000 лв. от тях ще отидат за подмяна на 8 км водопровод във Враца. Още около 2 млн. лв. отпуска МРРБ. 1,3 млн. лв. са предвидени за строителството на деривацията "Бързия", което започва в началото на май. Стартира работата и за допълнително водовземане за Мездра с 350 000 лв. от министерството. От него са отпуснати 250 000 лв. за решаване на водния проблем в Роман и 81 000 лв. - за изграждане на 2 км водопровод в с. Борован. Пред финализиране са преговорите с френската фирма "Сожея", която е готова да даде безвъзмезден гранд от 5,5 млн. франка за обследване техническото състояние на водопроводната мрежа във Враца.
Обсъждат подготовката за новия поливен сезон
СОФИЯ. Министърът на земеделието и горите Венцислав Върбанов заедно с ръководството на "Напоителни системи - ЕАД" обсъждат днес на работно съвещание на язовир Жребчево напоителната кампания за тази година. Поливните площи, цените на водата, начинът на субсидиране на кампанията и готовността на структурите на "Напоителни системи" ще бъдат основните теми. Състоянието на хидромелиоративните съоръжения и отдаването им на легитимни сдружения на водоползватели също ще бъдат в дневния ред. Още през февруари в министерството се обсъждаха варианти да бъдат отпуснати допълнителни средства от бюджета за прехвърляне на помпажна вода в някои язовири, за да се повиши обемът им, и за ремонт на водоканалната мрежа, строена от бившите АПК. Държавен фонд "Земеделие" вероятно ще отпусне кредитна линия за закупуване на поливна техника, което според аграрния министър ще помогне за преодоляването на тежките последици от сушата и ще повиши интереса на производителите към поливното земеделие. Цените, които "Напоителни системи" предлага на кубически метър, са от 5 до 10 стотинки за гравитачна вода и от 12 до 22 стотинки - за помпена вода. Ако 50 на сто от стойността на водата за поливане бъде субсидирана, средните стойности за страната ще бъдат 5 и 10 стотинки съответно за двата вида поливни води.
Определени са местата за районните избирателни комисии
СОФИЯ. Административната сграда на район "Триадица" на ул. "Алабин" &numero; 54 е определена за работата на Районната избирателна комисия от 23-и многомандатен избирателен район. В административната сграда на бул. "Мадрид" &numero;1 ще се помещава РИК от 24-и избирателен район. В сградата на районната администрация на "Илинден" в кв. "Захарна фабрика" бл. 52-А ще работи РИК от 25-и избирателен район.
Днес ще бъдат внесени квотите на отделните партии в ЦИК. ОДС ще има по 8 представители във всяка комисия, БСП 4, ДПС и Бизнесблокът по 1. Евролевицата ще е с 2-ма представители в 2 комисии и 1 в третата. ВМРО и "Гергьовден" имат по 1 представител в 2 комисии.
Още има следи от Чернобил
СОФИЯ. 15 години след аварията в Чернобил в България има остатъчно влияние от присъствието на радионуклеиди, които имат дълъг период на полуразпад - преди всичко на цезий и стронций. Това обяви БТА, цитирайки директора на Централната лаборатория по екология към БАН д-р Нешо Чипев. Тези елементи се срещали в храните, но радиоактивността в тях не надхвърляла допустимите норми, уточни д-р Чипев. Преди година тяхната лаборатория била предложила на екоминистерството да разшири наблюденията на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гамафон у нас. Идеята беше да се наблюдават растителността и животните. По сигнал за съмнения за повишена радиоактивност на водите и почвата се изпраща веднага екип от Изпълнителната агенция по околната среда и водите към МОСВ, каза Димитър Кантарджиев от Националния център по околна среда и устойчиво развитие.
Писмо на броя
Когато Симеон II на директните питания дали се стреми към монархия отговаря, че въпросът не е актуален, той фактически не разкрива принципите си по темата. А отговорът е ясен: монархът трябва и може да се стреми най-естествено именно към монархия. Както рибата към водата. Средата на монарха е монархията. Но средата на демократичната парламентарна република има принципи, различни от тези на монархията. И основната разлика е в разделението на властите. Тук обществото непрекъснато задава въпроси и има право на отговори. Поради тази елементарна логика е неразбираема и неприемана оскъдната информация от царското движение, като се имат предвид заявените големи обещания. Ако последните, както царят каза, не са произволни, а строго разчетени, то ето един наистина актуален въпрос: защо царските специалисти не можаха да изчислят необходимото им време за нормално регистриране на движението, а създадоха такива обществени стресове? И дали същата "точност" не е приложена и към фамозните 800 дни? Този случай носи и косвени упреци от морално естество, защото се създават условия за инсинуации по адрес на ЦИК и съда. Дали пък това не е умишлено? Демократично е да се получи отговор. Царско е да се мълчи аристократично.
Пладнешки грабеж в Любимец
Пише ви председателят на земеделската дружба от БЗНС - Народен съюз в община Любимец, Хасковска област. Живея и работя в Любимец. Искам да информирам за едно грозно събитие, станало в нашата община. Става въпрос за пари - около петдесет хиляди лева от разпродажбата на собствеността на бившето ТКЗС "Златен клас" в града, останали непотърсени от наследниците на кооператорите.
Тъй като мина повече от година, без сумите да бъдат потърсени, мнозинството от съветниците в общината, които са комунисти, наричащи се социалисти, взеха решение на сесия на общинския съвет да раздадат тези пари на деца, учащи се сираци и на други нуждаещи се.
След като прибавят словосъчетанието "други нуждаещи се" и след като изчакват известно време да се обадят деца сираци - учащи се, управляващите решават да разделят парите за своите деца - учащи се, но не нуждаещи се и не сираци, по три хиляди лева на дете, главно на кмета, заместник-кметовете, началниците на отделите култура и икономически. Разграбват парите, които не достигат за всички по-нисши служители, и се разчува из целия град това облагодетелстване от чужди пари. Не знаем кой контролен орган може да постави на мястото им тези пладнешки разбойници.
По пътищата на духа
Хвала Богу, мен ме не питат едно-друго, както се прави с големи книжовници, и предимството е, че мога да кажа някое умишление не когато някому хрумне, а само когато на мен ми дойде кефът. Понеже не очаквам в близките десетилетия да бъда питан примерно за неведомостта на пътищата Божии или за щастието, нищо ми не пречи да се запитам и да си отговоря.
Гледах по бразилската телевизия предаване за някаква лудница. (Кога ли ще посмеем да надзърнем в нашите? За какво да се врем там, ще ми каже някой, малка лудница ли е България от 9. IХ.1944 та до днес?) Гледката, естествено, не беше от най-приятните. Нито звучеше жизнеутвърждаващо онази продължителна разходка с въпроси и ответи сред люде от двата пола с помътени мозъци. За край на документалния разказ бе оставен някакъв закръглен стриган мъж средна пора, чието участие в творбата се изчерпваше с мигновена поява, широка добродушна усмивка и три думи: "Аз съм щастлив. " Тоя преливащ от светлогледство завършек би бил достоен за край на соцреалистичен филм.
Не питая никакво влечение към душевно болни. Ала реченото ми се видя неочаквана и силна поанта на поема за човешкото щастие, видя ми се откровение: щом оня човек, на онова място, щом един луд в лудницата е щастлив, как е възможно аз да съм нещастлив?
Многократно се връщам към лика на честития луд. Не знам аз ли го викам, без да съзнавам, той ли ме призовава, някой ли ни среща. Няма значение, видението идва за мое добро. Идва да ми вдъхне вяра в щастието, вяра в мен. Когато ме споходи, аз си повтарям: Господи, как може един луд да е щастлив, а аз да съм неспособен да постигам относително често едно състояние на щастливост? Нещо повече, сам аз понякога диря из претрупаната ми с ненужности и маловажности памет оня иноземен образ, за да се опра на трите негови магически слова. Те са ми разковниче в униния, аз си ги повтарям както при себеотпускане и самовнушение.
Никога не бях предполагал, че един непълноценен разум, един бразилски луд, зърнат мигом по лъжовния екран на сенките, ще ми бъде упование, надежда. Наистина са неведоми пътищата Божии. Как да бях допускал, че търсенето на щастие ще ме отведе през някаква лудница? Никога не ми бе минавала мисълта, че ден ще дойде опора да виждам у някакъв непознат, който не е с всичкия си. За какво са ми били тогава несметните количества художествени и научни страници, умуващи пряко или косвено за щастието? Може би за да разбера покъртителното послание на оня запрян мъж, в едно не съвсем безобидно заведение, неизвестно защо подействало ми по-силно от съчинители на трудове.
Нейде из 1974 или 1975 бях поканен да гледам снимане на игрален филм край лагер на прокажени недалеч от Бразилия, града, обявен за архитектурно общонаследие (патримониум му викат нашенски мъдроумници). Към снимане не се пристъпи, изпълнителят на главната роля, когото нарочно угоявали, за да олицетворява по-убедително режисьорския замисъл, от видяното бе покъртен и не бе в състояние да изиграе откъса. Каква ли поука ще ми донесе някой непредвидим ден тая пък случка? Ще ли идва някой прокажен да ме учи на нещо, което без него не бих проумял?
Поетът мъдрец
На 27 април 1866 в Трявна вижда белия свят осмото дете на дядо Петко Рачов Славейков. Наричат го Пенчо. След време синът ще засенчи славата на баща си, ще надскочи тесните рамки на българската литература, ще заеме място в европейската, ще се говори дори за Нобелова премия... Но винаги, в изпитания и в дни на творчески подем, той чувства духа на баща си жив, а себе си като наследник на неговите поетически прозрения, на неговите трудове и дирения, на неговия демократизъм.
Една анкета без ясни критерии и без всякакви професионални основания обяви за поет на ХХ век П. К. Яворов. Няма спор, че авторът на "Безсъници" и "Прозрения" е сред първенците на българската поезия. Но обективният, сериозният анализ показва, че модерната българска литература е невъзможна и немислима без Пенчо Славейков, че неговите собствено поетически, както и критическите му произведения я извеждат от тесните регионални рамки, в които тя съществува от Възраждането до неговите и на д-р Кръстю Кръстев усилия за нейната европеизация. Отричан или възхваляван, Пенчо Славейков е признат от съвременниците си за законодател в поезията, в критиката, в определяне насоките за развитието на българската литература, а те са претворяване на общочовешките проблеми, пречупени през духовния свят на българина. Показателни са в това отношение думите на проф. Луиджи Фиорентино: "Поезията на Пенчо Славейков е един връх, от който българската поезия вижда своето достойно място в европейската поезия."
А ето и признанието на неговия по-млад събрат Яворов, който дължи на Славейков и на д-р Кръстев израстването си като поет: "Той беше нравствената съвест на нашето време. Но колко мъчно възприемахме всички ние неговия остър поглед, колко недостатъчно му връщахме за самия факт, че такъв един човек съществува в наше време."
Надарен с остър ум, критична мисъл и жив интерес към нравствените и духовните проблеми, Пенчо Славейков притежава и богата ерудиция, която го отличава от почти всички български поети, особено негови съвременници. Оставил ни е шедьоври на критическа проза. Посочил е народната песен като висок и недостигнат образец. Създал е затрогващи и съвършени песни, които се пеят и възприемат едва ли не като народни. За доказателство е достатъчно да си припомним чудните стихове:
Стройна се калина вие край брега .
Кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Чепат по характер, удивително прям, лишен от "дипломатичност", той лесно си е печелил врагове. Някои от тях - до смърт. Като славянофила С. С. Бобчев. Христоматийно позната е историята за прокуждането на Пенчо Славейков от България. За обидата, която му е нанесена. За тъжните и тежки дни на изгнаник в Италия. За трескавата работа в надпревара със смъртта над най-скъпата си рожба - поемата "Кървава песен", която така и не успява да завърши. За самотния му край в Комо Брунате. Като истински поет е пророкувал за себе си:
Аз свойто дело върших, но не свърших.
И хората, и дните бяха дребни една велика мисъл да подземат и да вплътят един купнеж в живота.
Поетаът мъдрец, комуто трябва да се поклоним.
Посланик Ричард Стаг: Укрепете морската си граница
СОФИЯ. За България ще е от голяма полза да развие и укрепи крайбрежните си и военоморски сили. Тази лично своя и на официален Лондон позиция изрази вчера британският посланик Н. пр. Ричард Стаг пред международната конференция "Глобализацията и НАТО през XXI век". Той подчерта, че защитата на външните граници е основен елемент на преговорите ни за членство в алианса, а това включва и стабилен брегови контрол. България притежава две подводници, които обаче по технически причини са неизползваеми. Развитието на бреговия контрол не означава увеличаване на капацитета на военноморските сили, а насочването му към проблеми като защита на риболова и ограничаване на контрабандата по море, поясни Ричард Стаг. Той посочи, че дейности, останали досега извън обсега на военните, не само ще повишат националната ни сигурност, но са важни и в контекста на бъдещото ни членство в НАТО. Според него общите за целия черноморски регион проблеми, между които е трансграничната престъпност, би трябвало да се решават съвместно от Турция, Румъния и България. Това ще бъде много положителен сигнал и от гледна точка на разширяването на Европейския съюз, е мнението на британския посланик.
Предоставяме на Македония 20 000 тона пшеница от държавния резерв
СОФИЯ. 20 000 тона пшеница от държавния резерв ще предостави България на Македония. Това стана ясно по време на двудневното посещение в Скопие на министъра на земеделието и горите Венцислав Върбанов. Договорено е също така в страната ни да се преработва прясно мляко от Македония, защото в момента там има излишък от този продукт. Млякото и млечните продукти ще се реализират и на пазара у нас.
Министърът на земеделието Венцислав Върбанов и македонския министър на земеделието, горското и водното стопанство Мариян Гьорчев се договориха и за вземането на общи мерки в областта на ветеринарната защита. Целта е да не се допуска разпространението на болестите шап и лигавка в района на Балканите. Двамата министри са разговаряли и по проблемите, свързани с прогнозите за сухо и безводно лято. Те подписаха двустранна спогодба за сътрудничество в областта на земеделието.
Българската делегация посети лозарския комплекс Повардарие край град Негодино. Районът е известен с лозарските си масиви за производство на десертно грозде и грозде за висококачествени вина и ракии.
Проведените през тази седмица в Скопие разговори между министрите на Венцислав Върбанов и Мариян Гьорчев са част от подготовката за предстоящата среща на балканските министри на земеделието. Планирано е тя да се проведе на 15 и 16 септември тази година в Анкара.
Произвеждат трима нови генерали за Гергьовден
СОФИЯ. Полк. Васил Върбанов, зам.-началник на Главния щаб на ВВС, полк. Евгени Манев, командир на Трета изтребителна авиационна база в град Игнатово и полк. Венцислав Младенов, командир на Пета механизирана бригада, да бъдат произведени в звание бригаден генерал за Гергьовден, предлага правителството на президента Петър Стоянов. В пенсия ще излезе ген.-лейтенант Тенчо Добрев, началник на Главния щаб на Сухопътни войски. За негов приемник е предложен ген.-майор Кирил Цветков.
Повишение очаква и ген.-майор Съби Събев, който ще стане началник на управление "Планиране на отбраната и въоръжените сили". Ген.-майор Димитър Зехтинов поема поста началник на Главно оперативно управление на ГЩ, а полк. Румен Цоков ще е новият зам.-началник на Главното оперативно управление на Генщаба.
За времето, прекарано в казармата, всеки войник има право на една полушуба, клин от камуфлажен плат, риза, барета, два чифта пагони, чифт обувки, чифт джапанки, вълнени ръкавици, голяма и малка четка за обувки. Това предвиждат нормите, одобрени от правителството вчера. На курсантите ще се дават два шлифера вместо един както на наборните войници. По 100 г тоалетен сапун и 50 г сапун за пране месечно е лимитът на войниците, които имат право на 25 л вода дневно за пиене и лични нужди.
Разчистват Дунав до края на годината
БУДАПЕЩА. Договор за почистване на останките от мостовете, пострадали от бомбардировките на НАТО през 1999 бе подписан вчера. Страни са Дунавската комисия и датско-унгарският консорциум КОУИ-Утибер. Той ще извърши подготвителния етап и ще контролира инженерните работи по разчистване на разрушенията, за да може навигацията да започне отново. Срочното изпълнение ще допринесе изключително много за подобряване на икономическата обстановка в района.
Според Калин Борисов, говорител на комисията, предвижда се разчистването да завърши до края на годината. Необходимите средства ще достигнат 26 млрд. евро (23,3 млрд. щатски долара).
Сред лудите живяха и нормални
В предговора към книгата на живота си "Път през годините" Константин Константинов пише: "В нашия бърз и кратък живот на земята съдбата ни е дала най-голямата утеха: паметта, това истинско чудо, което е един от образите на безсмъртието."
Към това ще добавя: Константин Константинов е най-добрата памет на своето поколение, след като написа духовната история на времето, през която живя, и за която вече стана дума - "Път през годините".
Имах щастието, макар само веднъж, да разговарям с този изключителен човек. В един горещ летен ден в началото на шестдесетте години на отминалия век трябваше да получа от писателя ръкописите на първите три разказа за Добри Чинтулов от книгата, която пишеше, за да бъдат публикувани в детския вестник, където работех тогава. А те си бяха в истинския смисъл ръкописи - написани със зелено мастило върху сгънати на две листа за пишеща машина. Разказите бяха отпечатани, но аз си запазих оригиналите. Два от тях си съхранявам и днес... По онова време знаех съвсем малко за писателя и то това, което съм научил от неговия приятел и почитател Атанас Свиленов. Но като дете помня, че една от любимите ми книжки беше "Босата команда".
Константин Константинов не беше фаворизиран от комунистите.
Борис Делчев пише за него: той "не беше обичан не само заради мъчния си характер, а и за това, че си позволяваше да изразява свое мнение по редица въпроси, невинаги правилни, разбира се (според комунистите - б.м. Г. К. К.). Но той има своето място в нашата литература, което не може да му се оспори. Ако имаш зад себе си дело, не могат да те затрият."
А Владимир Василев е още по-конкретен:
"Погледнете един херметизиран от червените творец като Константин Константинов с колко класи е над това, което се печата и награждава сега в България."
Но тъкмо това не можеха да му простят комунистите - тези "колко класи"!... През 1945 Константин Константинов е председател на Съюза на българските писатели. През есента на същата година на Първата конференция на писателите той прочита доклада за прозата. Борис Делчев във втория том на "Познавах тези хора" отбелязва: докладът "беше приет, общо взето, добре и доколкото знам, не стана предмет на нито една фронтална нападка". Тук обаче, макар и добранамерен, литературният критик не е съвсем точен. Защото фронтални нападки е имало.
Ако разгърнем стенограмите на конференцията, ще видим, че първият, който се нахвърля върху доклада, е Емил Коралов. И то защо? Защото докладчикът "си е позволил да ме сложи в групата писатели с Фани Попова-Мутафова, с които не съм имал нищо общо идеологически, а съм бил идейно тъкмо на противниковия лагер". Веднага след това се нахвърля върху романа на Константинов "Кръв", като обвинява автора му, че се е отнесъл "съвсем отрицателно към борците комунисти, като ги е изобразил като хора, жадни за кръв".
А съветският шпионин Кръстю Белев продължава:
"Какво бихме казали за доклада на уважавания председател на Писателския съюз г-н Константин Константинов... с крайно субективни преценки... Съзнателно или несъзнателно, с такива оценки се прави опит в една най-префинена форма да се нанесе удар на българската народна борческа литература..."
Не остава по-назад и Андрей Гуляшки:
"Докладчикът неволно или изхождайки от критерия на своя личен вкус, в отдела за прогресивната белетристика е изпуснал имената на някои от най-добрите и най-последователни писатели комунисти."
Провиква се с негодувание и съветският полковник Крум Кюлявков, по онова време заемащ едно от ръководните места в идеологическия сектор на комунистическата партия.
"Как така? Какъв е този гнил либерализъм (в доклада на К. Константинов - б.м. Г. К. К.)? На самотек ли ще оставим работите?"
Те не ги оставиха на самотек!... През януари 1946 Константин Константинов напуска сам председателското място на съюза, става за известно време главен редактор на списание "Изкуство", но и тук разлайва кучетата, след което без излишен шум напуска и списанието.
Така комунистите го обрекоха на самота и изолация за дълго време. Те бяха забравили, че заедно с Елин Пелин и Стилиян Чилингиров, воден от хуманни съображения и без да симпатизира на "революцията", през 1942 бе се обявил в защита на Никола Вапцаров.
Те, разбира се, бяха далече от максимата на Константин Константинов: "Търпимостта е единственият климат за създаване на добра литература."
Но търпимостта изисква и благородство!
А къде ти у комунист това?
Стачка на гръцките митничари блокира граничните пунктове
КУЛАТА. Километрична опашка от автомобили и камиони се изви вчера до ГКПП-Кулата заради стачка на гръцките митничари. До 10 часа преди обяд в колоната пред пункта се бяха наредили 130 леки коли и тирове, съобщиха от пресцентъра на митницата. В южната ни съседка през ГКПП-Промахон пропускаха само товарни автомобили с бързо развалящи се храни, медикаменти, хуманитарни помощи и живи животни. Автобусите по редовните пътнически линии до Гърция не бяха спирани. В ранния следобед се образуваха още колони от камиони, които достигнаха до намиращото се на 5 км от границата Марикостиново.
В първия час на 26 април гръцките митничари започнаха ефективна стачка заради внесения от правителството закон за пенсионното осигуряване. 24-часовата генерална стачка в Гърция е по призива на двата най-големи профсъюза - Общата конфедерация на труда (ГСЕЕ) и Синдката на държавните служители (АДЕДИ). Стачкуват работещите в транспорта, държавния сектор, банкови служители, журналисти, адвокати, данъчни чиновници, съобщи агенция АНА.
Проектозаконът предвижда намаляване на пенсиите с 30 до 50 на сто. Достъпът до Гърция от вчера е практически блокиран и това ще продължи, докато не бъдат приети исканията на протестиращите, които са готови на безсрочни стачни действия.
Служители на Регионалния граничен сектор-Петрич вчера на няколко пъти се срещаха с колегите си от Промахон, за да получат обективна информация за ситуацията.
Заради тежката обстановка на границата Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) препоръча на родните транспортни фирми да отложат поне за 24 часа превозите на товари през Гърция.
Национална служба "Гранична полиция" също предупреди гражданите, че поради стачни действия на гръцките митнически власти силно е затруднено преминаването на граничните пунктове с Република Гърция. Служители на ГКПП-Промахон са уведомили ръководството на ГКПП-Кулата, че ще пропускат в двете посоки само пешеходци и товарни автомобили с медикаменти, живи животни и лесно развалящи се хранителни продукти.
Митничари на ГКПП Ормениеон стачкуват от вчера и пропускат по-бавно тировете, идващи от ГКПП Ново село, съобщиха техни български колеги. На ГКПП Орменион имаше опашка от 20 до 30 тира.
Стойностната книга винаги намира своите читатели
Сред пъстротата и разнообразието на книжния пазар у нас сериозните ценители на книгата със сигурност са забелязали стилно и с вкус оформената поредица "Златна библиотека" на издателство "Бриз". В нея са включени образци на народното творчество, на българската и на световната литературна класика. В условията на пазарни отношения и на силна конкуренция в този бизнес предлагането на такъв вид литература е истинска издателска дързост.
За проблемите на родното книгоиздаване и книгоразпространение, за мястото на българските автори и книги в съвременните културни процеси разговаряме с г-жа Кристина Илиева, управител на издателска къща "Бриз". Г-жа Илиева е родена във Варна в семейство на интелектуалци. Завършила е математика в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като програмист и консултант при проектиране и програмиране на компютърни програмни системи в областта на медицината. Омъжена е и има един син.
Въпреки твърде "строгата" си професия, от 1991 Кристина Илиева се заема с книгоиздателска дейност. Новото си поприще тя приема като мисия, чрез която иска да участва във възстановяването на здравите устои на българската култура.
- Госпожо Илиева, вие сте математичка по образование, програмист по професия. Как попаднахте в издателския бизнес?
- Може би "попаднах" не е най-точната дума, защото нямаше момент на случайност. Наистина, когато се занимавах с проектиране и програмиране на компютърни програмни продукти, не съм мислила за издаване на книги и списания. Но книгите винаги са били част от моето битие. Имала съм щастието да се родя в къща с голяма библиотека със стойностни книги, подбрани от майка ми, гимназиална учителка по литература. И когато през 1991 стана ясно, че създаването на програмни продукти у нас е безпредметно, защото нямат пазар, аз започнах да мисля за какво друго бих могла да използвам компютъра. И изведнъж ми изплува идеята да се заема с предпечатна подготовка на книги. Убедих ръководството на предприятието в полезността от това и скоро сключихме договор с български автор на детски творби. Аз се занимавах с предпечатната подготовка, с работата с художника, с техническата работа в печатницата. За кратко време отпечатахме две книги, с които се явих на книжната борса. Така много бързо минах през цялата верига на книгоиздаването и усетих пулса на книжния пазар. През 1992 напуснах държавното предприятие и регистрирах своето издателство "Бриз".
- Вашето издателство се е ориентирало към българската класика с произведения, които са включени в програмата по литература за средните училища. Не ви ли притеснява голямата конкуренция в полето на бившата "Библиотека за ученика"?
- Издателство "Бриз" от две години предлага на учениците произведения от класическата литература и народното творчество в поредицата "Златна библиотека". Добре е, че има и други издателства, които работят в същата посока. Конкуренцията е изключително полезна. Тя не позволява компромиси с качеството на книгите, а също така и не допуска спекулации с цените. Е, разбира се, имам предвид лоялвната конкуренция! За съжаление има колеги, които си служат с непочтени средства, за да злепоставят, дори да ликвидират конкурентите си. Но аз мисля, че завистта и непочтеността рано или късно погубват своите носители.
- Прави впечатление, че не издавате комерсиална литература, а без сериозни печалби трудно се оцелява в бизнеса.
- Убедена съм, че трябва да се издава преди всичко литература, която изгражда ценностна система, твърде различна от досегашната. Литературата на така наречения социалистически реализъм утвърждаваше герои, които в "в името на народа", "за честта на партията" бяха готови да извършват дори престъпления. Те бяха "ярките носители на комунистическия морал". Основният "метод" на тази литература бе полуистината и лъжата. Ето защо дълг на всеки сериозен издател е да поднася на днешния читател книги, които възпитават в честност, добронамереност, човеколюбие, трудолюбие. Никога не ме е интересувала комерсиалната литература. "Розовите" и криминалните романи, книгите за кармата, за прераждането и извънземните са твърде далеч от мен. А дали може да се печели от некомерсиална литература? Малко. Но се чувствам удовлетворена, че върша нещо полезно.
- Наслушахме се от добре познати образи, които сме свикнали да свързваме с писаното слово, че в условията на демокрация българската литература загива, че издателствата са й обърнали гръб. Вярно ли е това? Какви са вашите наблюдения отвътре, от кухнята на този бизнес?
- Съществува феномен, който заслужава сериозно внимание. Напоследък се издават толкова много български книги, че ако се направи статистика, може да се окаже, че България е на първо място в света по брой на автори на книги на глава от населението. Почти всеки ден на книжната борса се явяват автори и предлагат стихосбирки, романи, мемоари... А защо е този плач, че не се издава българска литература? Струва ми се, че плачът е по-скоро от липсата на интерес от страна на читателите. Ако преди десет години се говореше за "сив поток" в литературата, който се финансираше от държавата, сега може да се говори за "лава от изригнал вулкан", която непрекъснато ни залива със сърцераздирателни любовни и пиянски вълнения, със стенания от непосилния днешен живот, с нескопосани опити за политическа сатира, с написани с патос книги за бивши партийни величия, със сензационни "открития" на бивши служители на Държавна сигурност и т.н. , и т.н. Кой финансира тази "лава"? И защо? Вероятно това са бившите комунистически идеолози, голяма част от които сега са милионери. Да, те много добре оценяват силата на писаното слово. То им върши работа днес, то е градивен материал за историята. Твърде тежък труд ги чака бъдещите изследователи и историци, за да отделят зърното от купищата плява, която се натрупва в библиотеките.
- Авторите на книги не получават хонорари за труда си. Трябва дори да платят за отпечатването на стихосбирката си, за романа си или сборника с разкази. Това може ли да бъде стимул за творчество? Възможно ли е по този начин да се създадат онези значими художествени произведения, които ще бъдат свидетелство за преживяванията и мислите на хората днес?
- Наистина има автори, които плащат със собствени средства отпечатването на своите творби. Питате това може ли да бъде стимул за творчество. А какъв хонорар е получавал Димитър Талев, когато въпреки физическия и моралния тормоз, на който е бил подложен, успява да създаде най-вдъхновените си творби за българщината в Македония? Откъде е черпил той стимул за творчество?!... С други думи, проблемът за излизането на книжния пазар на значими художествени произведения за нашето време е преди всичко писателски.
- Добре организирана ли е разпространителската мрежа? Позволява ли тя качествената литература да достига до своите потенциални читатели?
- Разпространителска мрежа има. Освен щандовете на открито в последно време се откриха и много частни книжарници. За съжаление търговците предпочитат бързо продаваемите и скъпите книги. Те се водят от търговския си интерес и така немалко ценни книги не могат да стигнат бързо до читателите си. Малцина са истинските книжари, които искат да играят ролята на будители. Необходима е и ярка медийна реклама на хубавата книга. Хората се доверяват на вестниците, радиото, телевизията, затова тяхната роля за формирането на добър вкус към литературата е голяма.
- Каква трябва да бъде според вас културната политика на държавата?
- Първото, което би трябвало да направи държавата, е да се премахне ДДС (данък добавена стойност) при издаването на българска и детска литература - като това данъчно облекчение да включва пълния цикъл от процеси в книгоиздаването. Нямам преки впечатления как държавата управленски и финансово подкрепя развитието на културата, но особено силно впечатление прави, че театралните салони отново са пълни, че животът в читалищата не е затихнал, че по множеството телевизионни канали и радиостанции дейците на културата са сред най-предпочитаните събеседници или изпълнители. Но голяма част от творците все още страдат от носталгия по времето, когато те не бяха оценявани по величината на техния талант, а по умението им да се харесат на партийните вождове. Такива хора днес хленчат, че нищо не се правело за културата.
- Като човек, който борави със словото, вие сте и редактор на книгите, които издавате - как оценявате езика, на който се пише днес във вестниците?
- Ще призная, че езикът, с който си служат голяма част от журналистите във вестниците, ми е неприятен. В стремежа си да поддържат високи тиражи те са избрали най-лесното средство - уличния жаргон. Тази цинична агресия върху българския език е огледало за морала на онези, които дирижират политиката на тези издания. Нека направим паралел с издавания преди близо 60 години вестник "Зора" (с тираж над 200 000!), ръководен от Данаил Крапчев. "Езикът на Крапчев е точен, ясен, фразата му къса, отривиста и енергична - пише литературният критик Йордан Бадев. - Крапчев държи и бди като неуморен и отговорен страж преди всичко за нравствения и идеен престиж на вестника."
- Бихте ли издавали публицистична, политически оцветена литература? Страхувате ли се, че няма да се купува?
- Смятам, че времето, в което живеем, отрежда на българската публицистика важна роля. От историята знаем, че съдбоносни за страната периоди са раждали ярки публицистични пера. Политически оцветена публицистика, която би провокирала събуждане на положителна енергия, която укрепва нравствените ни и национални устои, която възпитава стремеж към доброто и красотата, бих издавала без колебание. А дали ще се купува? Уверена съм, че стойностната книга винаги намира своите читатели.
Суетни около вярата
Пълна бъркотия: вярата само надежда ли е, надеждата изискване ли е, изискването насилие ли е?
Не говоря за Голямата Вяра от Космоса на Религията, а за дребничките вярвания от прахта на всекидневието. Вярваш, че си симпатичен на бакалина и ще ти даде на вересия, че човекът до теб най-сетне ще направи малкия жест, който... Че вечерта ще е по-добра от утрото, че ще успееш поне днес да направиш нещо малко по-успешно, че... Тази всекидневна вяра е мантията, с която прикриваме голата си безпомощност и факта, че в крайна сметка всеки от нас не е нито по-силен, нито по-безсилен от другия. За да се различим, стъкмяваме различните мантии на верите си. Те са изтъкани от множество разноцветни парцалчета и навярно в небесното око изглеждаме като гмеж от шутове. Без мантиите обаче гледката не би била по-отрадна: оглозгани от безверие и безнадеждност скелети, студени от разпиляната незнайно къде енергия на топлотата и взаимността. И най-отблъскващото - скелетите са самотни и единични като гора от изсъхнали дървета, които не се допират едно о друго, не правят листак и сянка, нито покров от цветове. Всяко е изсъхнало по свой начин и самї за себе си, клоните са ненужни и неупотребяеми, протегнати към нищото ръце.
Парадоксалното в мантиите на вярата е, че макар всеки да прикрива с тях само собственото си безсилие и да я е ушил изцяло за своя употреба, те ни свързват, превръщат ни в шупнал пъстроцветен гъсталак, в който вирее илюзията за общност. Защото всяка моя малка веричка, малка надеждичка и малко упованийце е фактически нещо, което чакам от теб, от него или нея, от тях. Вярваме преди всичко и най-вече, че ще получим. Вярваме, че светът и хората са създадени заради нас.
Дребните вери на всекидневието служат на нашата самозащита, но и на нашето самолюбие. Ако ни се отнеме вярата, че всеки от нас е център на вселената, как ще живеем? Класическото самолюбие обаче означава себеуважение, почит към собствената даденост и респект към собствената личност. То всъщност не би трябвало да засяга другите. Ние вече не познаваме такова самолюбие. Нашето е вяра, че всички са ни длъжници. То всмуква не само близките и околните, а и цялото общество, държавата, света. Парцалчетата на нашата вяра са събрани изцяло по чужди ракли.
В същото време това е вяра без капка доверие. Съсредоточена е върху нещото, което според нас трябва да получим, а онзи, който ще ни го даде, е само изпълнител. На какво? На висшата, както си мислим, повеля да ни бъде дадено. Онзи, който ще даде, няма за нас своя плът и свой образ. Той е само въплъщение на нещото, което искаме. Вярата в бакалина свършва с отказаната вересия. На другия ден забравяме и името му. Всъщност никога не сме го и знаели. Градили сме вярата си в него, гледайки ръцете, а не очите му. Нещо повече, градили сме я с желязното убеждение (предубеждение), че тези ръце са крадливи. Но ако дадат, кражбата ще е благословена, грехът - опростен. Не иска? Бог с него. Вторачваме се в ръцете на хлебаря. И пак на сутринта сме надянали самозащитната, веселяща небесното око мантия.
Тя е лицето на нашата суета. На идващата от пълното нищо самовлюбеност. Която в мига на разочарованата вяра се превръща в тотална омраза към всички и всичко, т.е. в пълно нищо. Защото да се уповаваш на първия срещнат е също толкова безсмислено, колкото и да искаш да затриеш всеки срещнат.
Така, объркали вярата с надеждата, надеждата с изискването, изискването е насилието, се суетим между нищото и нищото. И простете ми, че ще ви занимавам пак с куплети, но хрумнаха ми едни пред драгалевската църква, която свързах в онзи момент с поета Велизар Николов. Такова и заглавие, не посвещение, сложих: "За Велизар Николов":
В църковния двор тишината влудява и свещите протягат алчни езици към кипарисите, без да ги е еня за тяхната чест и традиции.
Кокичетата водят тиха война със здравеца, не забелязвайки зюмбюлите, които ще се пръснат от напъпване.
Зеленясалата камбана мечтае да се стовари върху всичко това, за да му сложи край веднъж завинаги.
Що за вяра?
Убиецът на Деница застана пред съда
ШУМEН. Състав на Окръжния съд при закрити вчера даде ход на делото срещу 53-годишния Илия Илиев, за изнасилване и убийство на 6-годишната Деница Петрова от Нови пазар. Прокурорът Димитър Ганчев обвини Илиев по три члена от НК - за убийство на малолетно лице, за изнасилване и за блудство. Ако подсъдимият бъде признат за виновен той може да получи от 15 години лишаване от свобода до доживотен затвор без право на замяна. Гражданският иск на родителите за нанесени неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв. 22-ма свидетели и 12 експерти трябва да изслуша съдът.
Християнски календар
Предстоящата неделя е посветена на жените мироносци, тези, които възлюбват най-много Господа и с преданост Му служат дори и след Христовата смърт. За това събитие разказва евангелското четиво от Св. евангелист Марк, което се чете на Светата литургия. Първите свидетели на Христовото възкресение са не царе и велможи, дори не и Неговите ученици, а няколко жени, които отиват да помажат пречистото Му тяло, спазвайки празника събота, в работната неделна утрин. Както на раждането на Сина Божий първи свидетели стават обикновените овчари, така и първи свидетели на Неговото възкресение са отново незначителни човеци - жените мироносци. Имената на тези жени се знаят в Св. евангелие, те са единствените, които не изоставят Спасителя дори до последния Му дъх и присъстват на погребението Му. Те не се уплашват и не се скриват, с риск да бъдат мъчени и подритвани от тълпата заради Него, а предано Го следват докрай. При наличие на силна любов в душата не остава място за страх и съмнение. В онези дни жените не мислят за последствията от постъпките си, защото те са продиктувани единствено от привързаността им към Спасителя и от усърдието да Му служат, с каквото могат.
Заради проявената любов и преданост жените мироносци са удостоени първи да видят възкръсналия Спасител и да Му се поклонят. Благоволил да се яви първо на тях, Христос не за първи път разкрива отношението Си към жената. "...вече няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие едно сте в Христа. " Напълно заслужили Христовия поздрав "Радвайте се", жените мироносци го получават заради това, че в най-тежките моменти за Него, когато от страх е изоставен от всички, те не Го напускат. Макар и известни като слабия пол, жените мироносци се доказват по-силни в любовта си към Господа и по-смели пред страха от юдеите, отколкото мъжете апостоли. Още от онези дни жената християнка получава свещената мисия в този живот. По-нежна по сърце, тя е по-склонна от мъжа към религиозни състояния. По-лесно приема истините на вярата и се отдава по-самоотвержено на Божието дело. За жалост днес жената е забравила самоотвержения подвиг на жените мироносци. Живяла в общество, в което от нея се изискваше да бъде герой на труда и активистка в обществения живот, на заден план при нея оставаше духовното начало. Може би е редно днес, когато много са децата, които още съвсем малки са изкушени от страсти, а пътят назад е много труден, българската жена да бъде призвана да полага по-големи грижи за поколението си. Майката е първата, която посява в душите на своите деца чудото на вярата и благочестието. Не привнесла тези добрини, не е чудно защо много деца тичат към порока, напускат къщите си и търсят преживявания, неподходящи за духа. Ако нашето общество не осъзнае тази истина, трудно ще растат пълноценни и стойностни млади хора в отечеството ни.
Членството ни в НАТО вече изглежда по-близо
Догодина по същото време почти с точност ще знаем каква ще бъде стратегията на НАТО - колко нови членки ще реши да покани през есента на 2002 - една, три или ще предприеме и по-мащабно разширяване. Ако България се задържи на тези позиции, които сега има, почти сигурно е, че ще бъдем приобщени в семейството на организацията на североатлантическия договор. Ясни знаци за това идват от срещите на премиера Иван Костов и на външния министър Надежда Михайлова във Вашингтонн. Много добра е и оценката, която НАТО дава в годишния си доклад по плана на страната ни за членство. Документът, който ще бъде обсъждан в понеделник, в присъствието на президента Петър Стоянов съдържа пет части. Докладът носи гриф "конфеденциален", а запазването на поверителността е един от многото тестове на алианса към нас. Една от главите в документа е посветена на сигурността и в нея се дава оценка доколко са защитени различни видове данни. Според информиран източник в Главната квартира на пакта в Брюксел точно по тази глава в доклада оценката е много висока, а страната ни е получила адмирации. Другата глава, по която сме получили най-висока оценка от натовските експерти, е посветена на необходими промени в законодателството ни. Когато България бъде приета в алианса, веднага трябва да бъдат отстранени законовите пречки пред преминаването на чужди сили и оръжия през страната ни и изпращането на наши в чужбина. Първата част от изискването е изпълнена чрез подписаното и гласувано от парламента с консенсус споразумение с НАТО преди няколко седмици, поясни източникът ни. Втората част - за изпращането на наши войски (ако се наложи) - може да бъде уредена от аналогично споразумение, обясниха специалисти от мисията ни към НАТО в Брюксел и така опровергаха съобщенията, че "пактът настоява да си променим конституцията". Подобно изискване изобщо не фигурира в тазгодишния доклад. Затова пък България е първа и засега единствена сред деветте европейски кандидатки за членство, която е сключила с НАТО такова споразумение. Вероятно и други страни ще ни последват в интерес на общата сигурност. Документът е много откровен, твърдят в Брюксел и това означава, че в него не са спестени и припоръки за хода на военната реформа. Защото в НАТО обичат да казват, че новите членове трябва да са част от решението, а не част от проблема, което означава, че освен високото ниво на политиците ни, и армията ни трябва да е съвместима с тези на пакта. Но в случая става дума за покриване на необходимия минимум. Военните от Върховното командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа разбират добре и икономическото ни положение. Те казват - амбициите ви са много големи, възможностите също, ако имахте и средства да ги покриете... Интересно е обаче, че те обичат да дават пример с Германия - необходими са й били цели 10 години за да приравни военните си стандарти с тези на останалите членки на пакта. Този пример илюстрира принципът, че решенията, включително и главното - как ще се разшири пактът догодина, се вземат от политиците. Естествено, важен коз за българската кандидатура би била успешна военна реформа и функционираща и боеспособна, макар и малка армия.
Военните в Брюксел разбират от дипломация. Никой от тях никога няма да каже в прав текст: поканата ви за членство зависи от изборните резултати на17 юни. Но достатъчно ясно са намекнали, че едва ли биха имали същото доверие, което имат на сегашното правителство, ако държавата се управлява от хора в коалиция с откровени комунисти и антинатовци. Едва ли биха приели например позицията "ние сме за членство, но сме против разполагането на бази у нас, не дай Боже - ядрени". Наистина, биха дали шанс и на подобни хора, но в името на собствената си сигурност биха определили по-дълъг период за изчакване и проучване. Времето до есента на 2002 всъщност е съвсем малко. А към сегашните български лидери в алианса има забележително доверие. Към тях се допитват и се съобразяват с техните становища по регионалната сигурност, както се разбра по време на вашингтонската визита на премиера Иван Костов.
Това доверие не бива да се прахосва.
Ще въведем европейски стандарти в БНР
Светломира Димитрова е работила като журналист във в. "Демокрация", Радио "Свободна Европа" и Радио Би Би Си. Тя е назначена като зам. програмен директор на БНР. В момента е и и.д. програмен директор поради отсъствие на титуляря.
- Какво според теб трябва да се промени в работата на БНР?
- Според мен най-важното е да се промени контекстът, в който се водят програмите. Да има един много по-европейски контекст и събитията в България да не остават изолирани. Не става дума само за политическите събития, които се случват в момента, а и за практиката в европейските страни. Слушателите трябва да имат възможност да сравняват, да се запознаят с критериите и да знаят към какво се стремим. Това според мен е основната цел на медиите днес. Например - затворихме глави от преговорите с ЕС, но те останаха някак встрани от общественото внимание. А точно това са конкретни неща, които утре всички ние ще трябва на практика да приложим. Трябва да има европейски стандарти за работа в БНР.
- Това предполага ли конкретни промени - сваляне на предавания, създаване на нови? В "Хоризонт" например?
- Преди всичко трябва да се създадат правила, от които да се ръководят хората в радиото - и управляващите, и репортерите. Това ще бъде договор между тях. Тези правила ще се основават на етиката на журналистиката, ще се обсъдят от всички и ще станат нещо като кодекс.
- Да очакваме ли промени пред микрофоните?
- Не мога да кажа дали ще има промени пред микрофоните. След като се създадат правилата - първо като проект от Програмния съвет, и се приемат, ще се премине към тяхното адаптиране според спецификата на всяка от трите програми на БНР. Освен това вече е създаден отдел "Анализи", който аз ръководя и който ще се занимава с две неща. Едното ще бъде проучване на пазара, тъй като ние предлагаме продукт в доста конкурентна среда. Необходими са социологически изследвания не толкова на рейтинга, колкото на сравняване на съпоставими предавания. Тоест ако БНР има предаване аналог в частните медии, важно е на този база да се създадат правила и критерии за водещите и репортерите. Втората област, в която ще работим, ще бъде вътре в радиото. Има подготвени хора, които ще прослушват предаванията в различните часови пояси. Ще се работи с водещите и с репортерите с цел не толкова да им откриваме грешките, колкото да се научат да работят следващия път по-добре.
- В преизборния период ти ще отговаряш и за кампанията в БНР - имате ли вече някаква готовност?
- Вече са сформирани екипите и трябва да подчертая, че има достатъчно подготвени хора, които знаят технологията, защото това е огромна работа. Става дума за хроники на преидизборните събития, встъпителни и заключителни слова на представители на партиите и трите диспута по 180 минути. Има готови хора и за водещи.
- Кои ще са водещите?
- Не мога да кажа в момента кои са водещите, защото ние ще предложим на политическите сили теми, по които да дискутират. Според това ще определим и водещите, за да плуват в свои води.
- А кои са темите?
- Най-общо - здравеопазване, образование, селско стопанство и семеен бизнес... Нещата, които са много близо до хората и които отговарят на спецификата на БНР - то се занимава с такива теми. Ще проведем жребий за реда, по който политиците ще правят обръщенията си, и ще предаваме този жребий на живо.
- Ти спомена, че програмен съвет ще прави проектоправилата за работа - ясен ли е вече съставът му?
- В програмния съвет по право влизат шефовете на програми. Освен това ще има хора, работещи в различни области, но свързани с медиите. Остава да уточним още едно име.
- Кои са вече уточнените?
- В програмния съвет ще влязат Микаела Въжарова, журналист, в момента оглавява Центъра за местно самоуправление, Емил Георгиев, преподавател по философия на политиката в СУ "Св. Климент Охридски", Толя Стоицова, социален психолог, зам.-директор на Института по психология към БАН и преподавател в департамент "Масови комуникации" в НБУ, Никола Инджов, поет и журналист, и Веселин Минчев, ст.н.с. по икономика от Икономическия институт към БАН.
- А общественият съвет?
- Поканили сме видни имена и повечето от хората вече са приели. Въпросът е те да се организират по такъв начин, че действително да бъдат полезни на обществото. От една страна, да държат връзка с радиото, с това, което то излъчва - като представители на интересите на данъкоплатците да ни помагат в избирането на темите, в изработването им, да сигнализират за горещи проблеми в своята област. От друга страна, да бъдат гаранция за радиото и неговите програми.
- Ще кажеш ли имената на тези, които вече са приели?
- Богдан Богданов, председател на настоятелството на Нов български университет, проф. Калин Янакиев, преподавател по философия в СУ, г-жа Гергина Тончева, директор на класическата гимназия, Божидар Божинов, шеф на Търговско-промишлената палата, той ни направи предложение да се включим в европейските палати, които имат страшно много информация и опит в работата с медиите.
- Накрая - избрахте ли вече още един водещ на "Неделя 150"?
- Да, има един прекрасен водещ. Той вече се прояви в сутрешния блок "Преди всички". Казва се Данаил Глишев - изключителна находка на "Хоризонт".
Ще се вдигне ли таванът на пенсиите?
Вестник "Демокрация" е единственият, който следя редовно, поради което пиша до вас. До момента не съм намерил отговор на следните въпроси:
1. Увеличението на пенсиите с 10 % за основния изчислен размер на пенсията ли се отнася, или за получаваната сума? Например - изчислената ми пенсия е 350 лв., а получавам 160 лв. Ще се повиши ли таванът на 176 лв.?
2. Инфлацията за 2000 г. е около 11 %. Осъвременяването на пенсиите - 10 %. Може ли това да се приеме за увеличение?
Димитър НЕНОВ
Бургас
Ще бъде предпочетен по-благоприятният вариант
Обърнахме се към г-н Йордан Христосков -управител на Националния осигурителен институт за коментар по писмото на нашия читател.
Увеличението се начислява върху истинския размер на пенсиите, които са над тавана. В случая за 350 лв. то би следвало да бъде 35 лв. Тъй като Кодексът за задължителното обществено осигуряване разпорежда, че размерът на социалната пенсия не може да бъде по-голям от четири пенсии за старост, които са 40 лв., а от 1 юни ще станат 44 лв., повишението ще бъде от 16 лв., а не от 35 лв. След увеличението пенсията на г-н Ненов ще бъде 176 лв. Също така при пенсии, които през миналата година са били например 90 лв., а сега са 100 лв., увеличението ще бъде върху сегашния размер, т.е. ще бъде предпочетен по-благоприятният вариант.
Що се отнася до инфлацията, по предварителни данни на Националния статистически институт за миналата година тя е 10.4%. С решението пенсиите да се индексират един месец по-рано, от 1 юни, ще се получи пълна компенсация за инфлацията.
Юнак вино пие... При едно посещение в САЩ, след официалната програма, група нашенски писатели ги отвеждат в "най-старата" американска изба за вино. Над вратата било датирано отварянето й: средата на ХIХ век. Пийналите писатели не искали да обидят домакините си, но все пак споменали, че те са потомци и на траките, които античните им колеги описвали като отчаяни пияници. Че предците им са воювали с гърците, които убили първопочерпилия ги Икариос с дара на Дионис - виното. После започнали да изреждат съсъдите, в които може да се пие вино: фиали, ритони, кантароси, киликси, гобелета, ... чаши, кратуни. Ето тук скептиците американци изплюли дъвките и рекли, че такава държава нема. Има, рекъл един поет бохем, и още как. Държавата е България и е толкова прочута със старите си лози и вина, че един цар, по тяхному президент, още в началото на IХ век взел, че изкоренил лозите. Зяпнали Чичо-Самовете: Сух закон? О, иес... отговорили нашенците и пили по едно уиски. Защото културата на виното е нещо друго. Именно за това беше и фестивалът в София. Където пихме вино, гледахме карикатури. И после не ни боля глава. Тогава псувахме Крум и Андропов, също и Горбачов... А Живков? Но наздраве!
1,2 млн. евро отпуска Европейската комисия на МЗ
СОФИЯ. 1,2 млн. евро предоставя безвъзмездно Европейската комисия на здравното ни министерство за изпълнението на проект за управление на човешките ресурси и развитие на здравноосигурителната система. Това съобщи вчера министър Илко Семерджиев. Стартът на проекта бе подкрепен с подписите на шефа на делегацията на Европейската комисия в България Жак Вюненбюрже и министър Семерджиев. Партньорите на МЗ по проекта са здравното министерство на Испания и здравноосигурителния фонд на Франция.
Парите се отпускат за създаване на Център за обучение на кадрите на НЗОК и на изпълнителите на медицински услуги и мениджърите на болниците.
11 кандидат-депутати ще номинира Стара Загора СТАРА ЗАГОРА. На заседание на областния съвет на СДС в града, в присъствието на водача на листата Йордан Соколов беше утвърден моделът за избор на кандидат-депутати от СДС. Той е изготвен според броя на избирателите в основните четири центъра на областта - Стара Загора, подбалканските общини около Казанлък, енергийния регион на Раднево, Гълъбово и Опан и Чирпан. Кандидатите ще бъдат издигани на заседания на общинските ръководства, които ще се проведат през следващите дни след съгласуване с клубовата на СДС. Предвижда се на 8 май да бъдат разгледани около 22 предложения. От Стара Загора ще бъдат номинирани 11 души, от региона на Казанлък - 5, от Раднево, Гълъбово и Опан - 3, и от Чирпан - двама души. На заседанието бе избрана и комисия по избора на кандидатите за народни представители. Тя е от 5 души, ще има технически функции и няма да се занимава с подреждане на листите.
4 кг сребърни бижута задържаха на ГКПП - Капитан Андреево СВИЛЕНГРАД. Сребърни накити с общо тегло 3,783 кг на стойност 5676 лв. задържаха в камион "Мерцедес" с румънска регистрация митничарите на ГКПП - Капитан Андреево вчера, съобщиха от митницата. Колиета, медальони, синджири, брошки, обеци, пръстени и гривни, всичко 1646 на брой, били скрити в един от чувалите с хавлии. Камиона, пътуващ от Турция за Румъния, шофирал Е. М. (45) от северната ни съседка, който е уличен за трафика. От началото на годината досега на пункта са спрени от незаконно пренасяне 97,872 кг сребро и 10,952 кг злато.
"Академик" (Пд) изравни в серията
СОФИЯ. "Академик-Тест" (Пд) надигра като гост "Славия" с 58:57 (11:21, 32:27, 42:47) във втората среща от финалната серия за титлата и изравни резултата на 1-1 победи. Следващите два мача са на 28 (15.30 ч.) и 30 април (16.00 ч.) в Пловдив. Двубоят в зала "Универсиада" бе много нервен е и премина при непрекъснати обрати. 15 секунди преди края при резултат 56:54 за пловдивчанки Кремена Христова от "Славия" изпусна да вкара кош и да донесе продължението. След това Кириченко от гостенките вкара два наказателни удара (58:65), а в последната секунда Евкова вкара тройка от центъра за крайното 57:58. Най-резултатна за "Академик-Тест" бе Бурмистрова - 18 точки, а за домакините Станоева вкара 19.
"Балканмедиа" излезе на 11 езика
Извънредно издание на "Балканмедиа", посветено на съвременната балканска литература, излезе по повод 10-годишния юбилей на списанието. В броя освен традиционните студии и анализи на английски език са отпечатани и произведения на автори от всички балкански страни на оригиналните езици с превод на английски. В синхрон с провокирания от ЕС мултилингвизъм в обществената комуникация книжката помества материали на 11 различни езика. Творбите са придружени от преглед на историческия развой на съответните литератури.
"Балканмедиа" се подготвя от балканисти, литературоведи и медийни специалисти от региона. Извънредното издание е част от поредицата, посветена на балканското изкуство, в която вече са издадени броеве за музиката, театъра, киното, изобразтелното изкуство и модата на Балканите.
"Енергия" воюва за нови пазари
ТЪРГОВИЩЕ. Акумулаторният завод "Енергия" в Търговище внедри ноу-хау за производство на свободни от поддръжка капсуловани батерии. Модерната технология е предоставена от английската фирма "Хлорайд" и е на стойност 1 200 000 германски марки. Пълното усвояване на технологичното производство на новите стационарни батерии е предвидено до края на годината. За изделието е необходима преработка на оловно-калциеви сплави, която заводът ще прави за първи път в България. Вече са доставени два автомата за леене на положителни и отрицателни решетки. Към новото производство, което намира приложение във всички видове автоматични и компютърни системи, телефонни централи, вече има запитвания от Италия, Франция и Япония.
За да отговаря на нарастващите изисквания на пазара, фирмата увеличава и гамата на стандартното си производство - стартерни, тягови и стационарни батерии. Над 60 % от продукцията се изнася директно на азиатските и руските пазари. Експортът надхвърля 15 000 батерии месечно. За миналата година е реализирана печалба от 11 млн. долара, което е с 2 млн. долара повече от предходната.
В последните години от 30-летната си история АЗ "Енергия" реинвестира ежегодно в машини и съоръжения от 500 000 до 1 000 000 долара. Заводът разкри в столицата свое представителство за Близкия изток.
"Култура на виното" набира скорост
СОФИЯ. В категоричен спор с не многото, но съществуващи и в първите години на ХХI век, привърженици на Крумовото законодателство влязоха продуцентите от рекламна агенция "Алиса 7", организирайки за четвърти път фестивала "Култура на виното". Този път той се разгръща най-вече в центъра на столицата. In vino veritas (Във виното е истината) предизвикателно бе наречен Международният конкурс за карикатура, чиито резултати бяха обявени при откриването на специална изложба в CГХГ. Сто творби на автори от петте континента се излъчиха за артсъстезанието. Първа награда, 500 лева и бутилка елитно българско вино спечели украинецът Андрей Казаневски. Втората остана за семейство Алла и Чавдар Георгиеви от България, а третата - за Слави Петрински. Извън регламента бяха раздадени още 17 първокачествени отличия от фирмите, участващи в другата изложба "История на българското вино". Фестът в СГХГ ще продължи до Гергьовден с разнообразна програма, дегустация на вина, демонстрации на Българската асоциация на сомлиерите, търг на карикатури, предназначени за етикети, както и базар на открито в градинката пред Народния театър от 27 април до 6 май.
"Мераглас" закупи цех на "Кварц"
СЛИВЕН. Турско-холандската фирма "Мераглас" е купила цеха за абажури на дружеството "Кварц". Сделката е била извършена чрез Агенцията за приватизация, съобщиха от фирмата. Съгласно договорено споразумение с инвеститора се очаква да бъдат разкрити 200 работни места. За продажбата на другия цех в предприятието, в който се произвеждат тръби и амбули, се водят преговори с "Балканфарма", информираха от дружеството. Оттам обещаха до месец цехът за производство на кристални изделия да заработи. В него ще бъдат назначени нови 250 работници.
