БДЖ пуска още 73 влака за празниците
СОФИЯ. БДЖ пуска общо 73 допълнителни влака по празниците, съобщиха вчера от компанията. Те ще се движат в периода 25 април - 1 май. 25 от влаковете са бързи, а 48 - пътнически.
На 28 април се пускат 10 бързи влака. Същия ден допълнително ще се движат и 25 пътнически влака.
На 29 април се пускат четири бързи и четири пътнически композиции. На 30 април допълнително ще пътуват шест пътнически. На 1 май ще се движат 11 бързи и 13 пътнически влака.
ЕС ще проверява месокомбинати
СОФИЯ. Санитарните условия в частните месокомбинати, птицекланици и рибни дружества ще бъдат проверени от ветеринари от Европейския съюз, съобщи икономическият портал на България www.econ.bg. Експертите ще пристигнат у нас на 26 юни. Ако проверката приключи добре, фирмите могат да получат акредитация за износ на своя продукция в страни от ЕС, съобщи главният директор на НВМС Илиян Бъчваров.
От юли влиза в сила новото споразумение на България с ЕС на принципа на "двойната нула" за безмитен внос и износ на храни. Според него при експорт на 1500 тона свинско и кобласи, 7000 тона живи агнета и агнешко месо и 6050 тона птиче месо страната ни ще ползва нулеви мита. Страните от Евросъюза ще могат да внасят у нас до 7000 тона свинско месо и колбаси също при нулеви мита.
НСРТ раздаде радиолицензиите
На последното си заседание НСРТ определи радиата, които да получат лицензии за ефирно излъчване в по-големите български градове. Радио "Скиптър" ще завоюва слушатели в София, Пловдив и Бургас. ФЕМ ФМ ще звучи в столицата и в града на тепетата, където ще тръгне и НЕТ ФМ. Радио "Контакт" е лицензирано за София, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Благоевград и Русе. В същите градове ще се чува и познатото Радио "Плюс". "Канал Ком" ще излъчва в София и Бургас, а Радио "Ритмо" - в Благоевград и Пловдив. Само за пловдивчани ще предава Радио "Катра ФМ", а Радио "Мила" освен тях ще радва и жителите на морските градове. Във Велико Търново ще се въртят още радио "Бумеранг" и "Модерно радио", в Благоевград - "Стримон", в Стара Загора - "Пристис", във Варна - "Скай", а Радио "Браво" ще търси одобрението на пловдивчани, бургазлии и търновци.
Автобус полиглот шари из столицата
СОФИЯ. Рейс, изрисуван отвън с картата на Европа и букви от всички европейски азбуки, поема от днес по линии &numero; 94 и &numero; 80. Шареното возило ще бъде фокус и терен на различни прояви (скечове, пърформанси, уроци, викторини) в рамките на Европейската година на езиците - 2001-ва. Общата инициатива на ЕС и Съвета на Европа цели да обърне внимание върху езиковото и културно многообразие в Европа, да насърчи многоезичността и разбирателството между културите и да окуражи хората във всички възрасти да изучават чужди езици. Проектът "Автобус на европейските езици" се осъществява от Британския съвет, Френския институт и Гьоте-институт. МПС-то полиглот бе изографисано от Доротея Кръстева, студентка във ВТУ, след конкурс из висшите училища по изкуствата.
Балът на самотниците
Пиша тези редове не само за да поздравя екипа на предаването "Понеделник 8 1/2", че излъчи за първи път чудесния филм от 1971 г. "Балът на самотниците" на режисьора Иван Ничев. С вълнение се върнах в онова време, когато точно бе настъпила жестоката покруса след смазването на Пражката пролет, а полските работници вече надигаха глави. Ако тогава бяха пуснали тази творба по екраните, тя щеше да прозвучи като силна метафора на душната епоха. Нямахме право дори на екзистенциална тъга, личният ни живот беше под наблюдение, всички трябваше да се стичаме масово на "баловете" на партията, а там мошеници и кръвопийци да поставят етикети на съдбата ни. Представям си как самозабравилите се партийни вождове са възприели самоубийството на героинята на Мария Статулова, изгубила и последната си надежда за подобие на щастие... Но най-поразителното ми впечатление от видяното бе, че то нито за миг не бе изгубило актуалността си. Вярно е, че се отърсихме от идеологическата принуда, но и днес играта се диктува от новоизлюпилите се икономически величия, които имат интерес да живеем в самота, в озлобление, в страх и несигурност. Някогашният филм съвпадна с потрисащото есе на Александър Томов, което разбуди духовете и предизвика яростни нападки сред "новите варвари" срещу блестящия интелектуалец, прекрасния романист, който жертва личното си спокойствие и вече няколко години остстоява гордата си гражданска позиция в НСРТ. След опитите да се превземе отвътре радиото точно преди изборите, след каскадите от провокации срещу правителството болшевиките и техните замаскирани агенти правят всичко възможно, за да оцапат с кал защитаващите младата демокрация хора на науката и изкуството. Наричат ги "приспособленци", но нека се замислим, че това всъщност са онези рицари на правдата, които издържаха стоически трудните първи шест години от прехода, времето на мошениците, и сега са готови на всичко, за да защитят своята и на ОДС победа, видяна ясно чак от американския президент, но не и от нашенските лешояди. Оставащите дни до изборите са много тежки, целият кагебистки и болшевишки арсенал е изваден срещу нас, но макар и довчерашни "самотници", ние няма да отстъпим, защото истинският бал на свободата трябва да продължи.
Банка ДСК готова за приватизация
СОФИЯ. Държавата ще предложи с промени в устава Банка ДСК да се преобразува от еднолично акционерно дружество в акционерно дружество на предстоящото общо събрание на банката. Това съобщи вчера зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Министрите вчера решиха той да представлява държавата на общото събрание. С предложението за промени в устава Банка ДСК се подготвя за приватизация, каза Ананиев.
Миналата година МС реши да прехвърли 25 % от капитала на Банка ДСК на Банковата консолидационна компания. БКК ще реши как да се продава този дял - на фондовата борса или с подписка.
Към края на март печалбата на банката е 9,12 млн. лева, а след облагането с данъци - 6,56 млн. лева. Това съобщи вчера Виолина Маринова, зам.-председател на УС и изпълнителен директор. Отпуснати са потребителски заеми за 425,4 млн. лева. Фирмените кредити са 113 млн. лева. През отчетния период са издадени 31 000 дебитни карти, а ваутните депозити са нараснали с 20 процента до 52,2 млн. лева.
Бате Владо Безподобният
"Природата възпрепятствана, става непреодолима", тези думи на Гьоте Владимир Свинтила цитира в едно свое интервю около две години преди смъртта си, за да каже, че въпреки безпощадността на времето се е занимавал с това, което е обичал и ценял.
Интелектуалните занимания на Владимир Свинтила, по-скоро авантюри, обемаха цял един космос, чиито размери и дълбочина наистина предизвикваха страхопочитание и потрес. Енергията, работливостта, интелектуалната мощ и гениалните му интуиции го отвеждаха в зони, които за интелект от среден порядък бяха непонятни.
Езиците, начетеността, необятността на темите, в които се хвърляше, продуктивността, талантът да говори и да внушава. Всичко това му създаде безброй врагове. Но и поне десетина кръга от почитатели и ученици от различни зони на хуманитаристиката, за които той беше Бате Владо, учителят. Идиомът "Академия Свинтилиана" възниква в края на 50-те и началото на 60-те години около масите на "Бамбука" и "Млечния бар", пренася се през най-различни тавани, ателиета и заведения, за да премине през 80-те през масите на "Сивия поток" (Кафенето на писателите), Клуба на чуждестранните журналисти, кафе "Шапките" (от където датира познанството ни, а доколкото се осмелявам от десетината посвещения, надписани ми върху негови книги, и приятелството ни). В последния си стдий тази академия бе в дома му, в стаята му с чудовищната библиотека на два-три реда от пода до тавана на десетина активно ползвани езика - издания от Ренесанса до наши дни. Записите от тези лектории за радост вече започват да се публикуват.
Лумпените го осмиваха. Ителектуалните лилипути издевателстваха над биографията му. Стотици стояха на масата му и крадяха идеите му, някои развити в докторати... Бате Владо крачеше бавно в онези дълги разходки от площад "Славейков" до жилището му при "Изгрева" на ул. "Елемаг". Философът перипатетик, циклофреникът гениален луд, преминал през лагерите и полицейската психиатрия. През цялото знание, което е обичал и ценял. Един безподобен човек, взрив от интелект, въображение и идеи.
Бате Владо, липсваш ни!
На 29 април се навършват 75 години от рождението на Владимир Свинтила (1926-1998). Публикуваните стихотворения са от поетичната му книга "През клоните - небето". Публикуваните стихотворения са от поетичната му книга "През клоните - небето".
Поуки и наставления към този, който иска да се завърне
(Писано в деня на излизането ми от затвора)
На сестра ми
Да се завърнеш е безкрайно просто: полетата нямат врата!
Огромният небесен прозорец е отворен от сутринта.
Да се завърнеш е безкрайно просто - да има само при какво: димящите коне сред нивите, една любов, едно дърво!
За да се върнеш е потребно малко: пътека жълта от листа и някой скъп, когото бряста скрива засвирил по пътеката с уста.
В завръщането срещу теб се връщат коне пред плуга, цели в пот.
Волове вместо ангели ти връщат непрежалимия живот.
1950
Уилям ШЕКСПИР
Сонети
131
Ти притежаваш тиранична власт.
Красива си и затова надменна.
И знаеш, че за сляпата ми страст ти грееш като перла драгоценна.
Лицето ти - твърди една мълва - не можело да причини страдание.
Но аз не споря с нея, знам това от спора с мойто собствено стенание.
И с цел да убедя това сърце и да отхвърля тези празни басни, твърдя до сълзи: смуглото лице, чело, ръце и скули са прекрасни.
Не е бедата в смуглото чело.
Беда е, че сърцето ти е зло.
66
Зова смъртта. На този свят съм сит: достойнства - родено лицемерие нищожества придаващи си вид и гаврата с човешкото доверие.
И с чест удостоени подлеци и с девственост търгуваща нечестност, и силата в ръцете на скопци, и съвършенство в мрак и неизвестност, и с вид на вещ, на сведущ глупостта, и в глупост обвинена прямотата, и творчеството с вързани уста, и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал, но, друже мой, за тебе ми е жал.
Знаменитите преводи на Владимир Свинтила на шекспировите сонети са публикувани за първи път през 1957 г. ***
На златното слънце узряваха дюлите в двора и влажното утро ги пълнеше бавно със сок.
Край черния зид продължително свиреше смок, и златната есен спокойно очакваха хората.
Аз никнех тревожен с влажната ниска трева и дълго се маех под златното слънце на дюлите.
Край мене минаваха биволи с поглед забулен и с техните черни копита слизаше пак вечерта.
1940 (Първото ми стихотворение)
Мисли, пронизали сърцето ми, докато палех газовата лампа
(В деня, когато се отказах да емигрирам)
Аз този свят за нищо не меня: замиращата под хълма долина, тъмнеещата бездна на деня и вечерта със цвят на детелина поради некосената трева, преливаща като море през зида.
Аз няма с нищо да сменя това и никъде аз няма да отида!
Луната палва своята лула.
И лампата сега и аз ще пална!
Не се разделям с тъмните била и с долината в сумрака овална.
Засвети лампата. Какъв велик покой!
Ах, вечерта е с цвят на детелина!
И този свят, и този цвят е мой - за никъде аз няма да замина!
Сега ще пална своята лула.
Ей в този час тя най ми е полезна, когато с тия чуки и била се сливам аз и в тях безкрайно чезна.
Панчарево, 1950
Безработицата не е от вчера, но преди беше скрита
Болно ми е за компроматната война, която се води от опозицията. Тя внушава, че управляващите са виновни за безработицата, затварянето на предприятия, липсата на пазар и т.н. Масовият избирател не може да разбере, че това е наследство от миналото, че за последните четири години правителството направи наистина много, подчертавам, много, както за икономическото стабилизиране на страната, така и за нейния международен авторитет. Моето голямо желание е всички тези неща да се популяризират и да стигнат и до последния човек. Харесвам "Демокрация", но за съжаление в Ловеч много рядко мога да го намеря, особено след 9 часа. Дали в малко екземпляри се изпраща, или го крият, защото Ловеч е бастион на комунизма, но това е факт. В тези предизборни дни вестникът има да играе много голяма, в това знам, сте убедени, роля. Можах да взема бр. 44 от т.г. , в който прочетох два пъти статията на г-н Лучников, озаглавена "Фактите". Наистина, когато фактите говорят, и то с цифри, и боговете мълчат. Но тези факти ще стигнат до знанието на много малък брой избиратели. Трябва например да се обясни на хората проблемът безработица. Че тя не е отсега, че преди е имало, но скрита, за която се е плащало от труда на работещите, а сега им плаща държавата. Скоро случайно ми попадна бр. 12 от 1990 на сп. "Днес и утре". На 2-3-а страница е статията на проф. Г. Шмельов под заглавие "Кой кого експлоатира". Говори за идеологическите догми и наемния труд, как принадената стойност се присвоява от държавата и че трябва да се плаща за извършена работа, а не за явяване на работа. Това е било и при нас. Като инспектор в банка съм се сблъсквал с много случаи на корупция, и то от висши органи, но тогава се мълчеше - нито вестниците пишеха за такива неща, нито някой смееше да говори.
Болни и недоволни
Писмата от последната седмица тематично обхващат целия пъстър живот у нас напоследък - от нерегистрираното движение на царя до успешната визита на Костов в САЩ. Читателските реакции по телефона се активизираха особено след публикацията на първата ни страница вчера, озаглавена "Епидемия мори БНР". Хората са изненадани от мащабите на явлението масово разболяване в националната медия. Тези неща не личат в ефира, коментира Миланка Стефанова от София. Позвъниха ни и журналисти от радиото, които не протестират и работят преко сили за сметка на отсъстващите си колеги. Те са признателни, че истината за процесите на "Драган Цанков" намира място на страниците на "Демокрация", което не можело да се каже за другите вестници.
Обади се и един редактор, почувствал се засегнат, защото било разгласено публично заболяването му. Не знаехме, че диагнозата "бронхит" е чак такава лична тайна. Освен това в поместения в нашия вестник текст никъде не се твърди, че отсъстващите по болест журналисти са представили фалшиви документи. Доколко е реална или мнима епидемията в БНР, ще установят компетентните органи. Ние само информираме. А вие, ако желаете, коментирайте, уважаеми читатели.
Български летопис
27 април 1868 - роден в Ямбол Петър Нойков, виден педагог. Следвал е философия и педагогика в Берлин и Лайпциг при Фр. Паулсен, В. Вундт, Й. Фолкелт и завършва с докторат. Става учител в Първа мъжка гимназия в София, после доцент и професор от 1905, ръководител на Катедрата по педагогика в Софийския университет. Той е първият професор по история на българското образование. С помощта на Н. Алексиев и Д. Кацаров създава педагогическа лаборатория. Сътрудничил в списанията "Български преглед", "Демократически преглед", "Училищен преглед" и др. Умира на 18 август 1921.
27 април 1881 - обявена е прокламацията на княз Александър Батенберг, с която обявява, че е решил да свика Великото народно събрание, което му дава пълномощия да управлява България мимо Търновската конституция. Така е свалено правителството на Петко Каравелов и започва режимът на пълномощията. Формираното ново правителство е начело с руския генерал Ернрот, изиграл твърде мрачна роля в българската история.
27 април 1882 - роден Боян Пенев, литературен историк и критик, дописен член на БАН. Завършил е славянска филология в Софийския университет. От 1909 е доцент, а от 1917 е професор, титуляр на Катедрата по българска и славянски литератури в Софийския университет. Специализирал е в Мюнхен, Берлин, Варшава, Краков, Прага. Чел е лекции по история на българската литература в университетите на Краков, Варшава и Лвов. Близък на литературния кръг "Мисъл" около проф. д-р Кр. Кръстев и Пенчо Славейков. Приятел с Яворов. Автор на много книги за нашето Възраждане. Съдейства за издигането на българската литература на европейско равнище. Умира на 25 юни 1927.
27 април 1886 - роден в Харманли Георги Петров, държавен и политически деец, член на Националлибералната партия. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда. Умира през 1964.
Верижна редакция
За родната преса е настъпил особен криминален момент. Всеки бледен юноша, комуто са поверили репортерско касетофонче и джобно телефонно устройство, гледа подозрително дори собственото си появяване на света, камо ли международното положение. "Изпитът за езиковите съмнителен" - тревожи се "Труд". Карай да върви... предизборната борба. Пак от същия вестник: "Княгиня Калина (вдясно) пристигна вчера с полет от Цюрих в 15.35 часа и веднага замина за "Врана" (при баща си ще иде, няма да отиде в Банкя на гости на Т. Тошев). До нея е Галя Дичева."
"Не искам да влизам нито в парламента, нито в някоя партия, нито в БМВ с черни прозорци... Едно време ме канеха за министър (иди, че вярвай на ловджийски лакардии) и жена ми вика - ами аз как ще пазарувам, как ще изляза на улицата. " Длъжни сме да успокоим почитателите на Дончо Цончев, дал 123456-ото интервю в "Труд", че по времето, когато са го канели за министър, техните другарки не пазаруваха. Специална кола - марка "Фолксваген", ласкаво наричана от комшиите чорбарка, вършеше и пазаруването, и готвенето... Ама и бай Дончо все да се изкаже... Абе, какво стана с експеримента "Вестник за народа", а, г-н Цончев, вечен радетел за морал.
За морал говори и г-жа Хелън Дейвидсън, заместник главен редактор на изданието "Имърджинг маркетс", разбунило с твърденията си движението "Симеон II", че руска мафия го финансира. "Впрочем тезата съвсем не е нова. Достатъчно е да влезете в Интернет и да напишете Симеон II, за да излязат материали в тази посока. (...) Интересът на британските медии към изборите в България е породен от участието на царя (...) Вижте, има нещо сексуално в това... " Изказването е от "24 часа". И още секс в този вестник: "С гейревю и конкурс за дупе почна еротичният маратон". Като пожелаваме успех на това начинание, ще отбележим и сатанинското заглавие в "НТ": "Мълния уцели телевизор с Явор Дачков". Що така бе, г-н Шумналиев, нали сте християнин?
Вече имаме лоби в САЩ за приемането ни в НАТО
ВАШИНГТОН. И в последния ден от работното посещение на българската делегация в САЩ Иван Костов имаше срещи с видни бизнесмени и инвеститори в България. Американците са проявили голям интерес към хода на реформата и е било отчетено, че тя е създала солиден фундамент за бизнесотношения и за повишаване на инвестициите. Възможност за инвестиции от САЩ са пенсионните фондове в България, към които е насочил вниманието българският премиер. На него и на ръководената от Костов политическа сила бизнесмените и инвеститорите са пожелали успех в предстоящите избори, за да могат по този начин да продължат сътрудничеството. Иван Костов каза пред българските журналисти, че България е получила висока оценка. Разменени са мнения и съвпадащи възгледи по най-важните въпроси, които - по израза на премиера - ни вълнуват като управление, като правителство, за това, което сме направили. Получихме надежда, каза той, че ще продължим да работим заедно и в бъдеще.
На въпрос дали посланието на Джордж Буш за успех на изборите или положителните оценки, които той даде за управлението през последните четири години, са по-важни. Иван Костов отговори: "Това, което беше дадено като оценка, е един отличен отговор на много въпроси, които терзаят българското общество. Аз разбирам, че пътят, който минахме, беше много тежък, той събуди много съмнения у значителен брой хора. Мнозина се питаха дали това е верният път, дали това правителство, дали това мнозинство са вършили правилните неща. Отговорът от това посещение е категоричен - да, това са били правилните стъпки, това е била политиката, нужна на България. Това е възможно най-авторитетният отговор на много от най-авторитетните инстанции. " Според министър-председателя най-важният извод от посещението в САЩ е, че тези големи терзания на българското общество получиха един рационален отговор.
По думите му, подкрепата за СДС като политическа сила е дошла като "добавена стойност", допълнително, над очакванията. "Беше много директна, много пряма и много приятна, не скри задоволството си лидерът."
Посланик Филип Димитров на чиито плещи е легнала подготовката на посещението в САЩ беше запитан надхвърлени ли са предварителните му очаквания. Филип Димитров каза: "Приятно е човек да присъства на всички тези ситуации, в които България получи признание и оценки. Нормално беше да се очаква, че в някаква степен това ще стане, защото България заслужава. Този път е много важно да се разбере, че хората тук, както и в Европа, не ни мислят злото. Те имат полза, те са доволни да видят една България, която върви към по-доброто. И фактът, че дават оценката си за правителството на Иван Костов, фактът, че Европа вдига шенгенските бариери, фактът, че пристигат европейските лидери в София, за да кажат колко високо оценяват извършеното от това правителство, и фактът, че тук, в САЩ, се устройства такова посрещане на българската делегация, толкова високата оценка за премиера, за правителството и за постигнатото в България трябва да накара хората да разберат, че оттук нататък следва по-добро. И че с цената на много мъки и усилия е направено нещо, което е база и гаранция, че ако продължим по същия път, България ще бъде държава, в която хората ще живеят по-добре. Това е всъщност посланието, отправено от САЩ към България и към света".
Иван Костов беше попитан защо Колин Пауъл е споменал и енергийните въпроси. Отговорът на Иван Костов бе: "Енергетиката е част от съвременната политика. Мястото на България в региона и в Югоизточна Европа е възлово и това се оценява много високо от всички, които разбират тази материя. България подкрепяше Сърбия през тази зима, за да не наруши баланса на енергийната си система, да не изгърми отново системата. България изнася за Косово, България подкрепя Турция в много тежък за нея момент, при липса на вода в язовирите и при ниско ниво на производство на електроенергия. Това е стратегически ключова роля и няма как да не влезе в голямата политика. Но не само за енергетиката говорихме, а и за петте трансевропейски магистрали, които минават през нашата страна. За газопроводи, нефтопроводи, за всичко, което представя позицията на България на ключов фактор за решаването на проблемите на Югоизточна Европа. Тук всичко е политика, и то много отговорно претеглена. Говорихме и за наркотрафика, за престъпността. Позицията на България е изключително високо оценена. Не зная дали вестниците, които отделиха толкова внимание на по-малкозначителни, според мен, проблеми, някога ще разгърнат страницата на завоюваното като позиция на България в региона. За да се разбере точно какво сме станали за тези четири години: как например помагаме на Сърбия и Косово, как воювахме да си отстояваме газопроводите на нашата територия, как в момента контролираме доставките на газ, как сме спирали други желаещи да влязат в региона и да изместят нашата страна. Затова, когато ние идваме тук, посрещането е такова. То не е случайно. Всичко е едно много добро досие на българската позиция в региона: ключова, стабилна страна, първа по пътя към Европа, с отлична външна политика, с икономика, общество и граждани, отворени изцяло към Европа, с отлични шансове да бъде член на НАТО, да получи покана през 2002. Колко държави в региона могат да кажат: "Ето това е нашето досие като страна. "? Очевидно никой.
На въпрос ще бъдат ли догодина САЩ наше лоби за влизане в НАТО, Иван Костов отговори: "В Щатите има вече много силно лоби за влизането на България в НАТО. Ние в сряда вечер имахме "тайна вечеря", както биха написали журналистите, на тайно място, с тайни хора, които обаче заемат ключови позиции в администрацията в Сената и които ние много се надяваме, че ще бъдат наше енергично и силно лоби. Разговорите бяха решаващи в това отношение, а и в други направления. Много е важно, че вече имаме на кого да се опрем. Има кой да работи за нашата кауза, има хора, които сериозно залагат на това България да получи покана за членство в НАТО."
Асен Агов, член на нашата делегация, каза: "Посещението е насочено и към това ние да способстваме Русия да бъде привлечена в системата за сигурност в Европа. В същото време нашето посещение тук е много силен сигнал, че ние се придържаме към атлантическите и европейските ценности. И от тази гледна точка не бихме приели, както беше потвърдено и от държавния секретар Колин Пауъл, друг да се меси в стратегическите интереси на България".
Стоянов оцени много високо визитата
СОФИЯ. Много висока оценка даде президентът Петър Стоянов на визитата на премиера Иван Костов в САЩ. Всяко едно посещение на толкова високо ниво, наситено с толкова срещи, е от полза за България, коментира държавният глава. Той подчерта, че с визитата отваряме още една страница на отношенията ни със САЩ, вдъхваме още една доза доверие в това, което България прави в момента, и даваме повод да се говори с по-голямо уважение за страната ни.
Министър Надежда Михайлова:
С държавния секретар Колин Пауъл обсъдихме задълбочено обстановката в нашия регион и получихме подкрепа за усилията ни като стабилизиращ фактор. Коментирахме проблема, който възниква с Черна гора, с изборите там. Те дават предимство на Мило Джуканович, който беше обещал референдум за независимост. Това може да повлияе на ситуацията в региона и на процесите в Македония. От страна на Съединените щати има пълна подкрепа за стабилността на Р. Македония. САЩ и България не биха искали да се стигне до прекрояване на границите, но ако в краен случай се стигне дотам, единственият начин е това да стане мирно и цивилизовано. Подкрепата на САЩ за нашата политика е важна и в контекста на предстоящите избори в България".#
Върховният съд е претрупан с дребни искове, които спъват работата му
Зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев - председател на Гражданската колегия във ВКС и член на Висшия съдебен съвет, смята, че споровете между търговските фирми за малки суми могат да се решават взаимно, по споразумение, а не да се образуват дела, например за 1000 лв. Ако търговците възприемат това като принцип, работата на висшите магистрати ще се облекчи значително, а бързината на гражданските съдопроизводства ще се ускори. Това ще помогне на този висококвалифициран съд да насочи своята работа и към тълкуване на законите, и към основната му задача - да създава единство на съдебната практика, за да могат съдилищата в страната да прилагат еднакво законите.
- Г-н Пунев, председателят на ВКС г-н Иван Григоров казва, че гражданските отделения във ВКС са затрупани с дела. Коя е причината?
- Миналата година са разгледани и решени 11 500 граждански дела. През 2000 г. съставът ни беше от 39 души, което прави по 250-300 дела годишно на съдия - доста голямо число. И то за последна инстанция, която трябва да приключи окончателно спора. Това е непосилно натоварване, защото такъв голям обем води неизбежно и до профаниране на работата.
- Конкретно какви дела гледате?
- Гражданската колегия е разделена на пет отделения, които са специализирани по материя. Първото се занимава с делби и с наследствено право, второто - със семейно и облигационно право, това са договорните отношения; в трето отделение са трудовите спорове, в четвърто са вещните искове, споровете за собственост и реституцията, а в пето са търговските спорове, фалитите и процедурите по несъстоятелност. Изключително голяма е натовареността в трето и в четвърто отделение - в трето, с оглед на големия брой трудови спорове, които са резултат от структурната реформа в икономиката, от ликвидацията, от фалитите, свързани със съкращения, с приватизацията. В момента във вещното отделение реституционните дела са много на брой и са свързани както с възстановяването на градската собственост, така и с поземлената реформа, с връщането на земята.
- След ВКС каква е съдбата на съответното дело?
- Ако решението е окончателно, то е окончателно. Но ако делото се върне за ново разглеждане, то отива в долната съдебна инстанция. ВКС е последна инстанция и при една такава голяма натовареност има риск от съдебни грешки. А те са непоправими, тъй като, ако има такава грешка, тя ще остане в решението.
- Защо сред хората продължава да се шири мнение, че съдът не работи?
- При този огромен обем работа се получава така, че от постъпването на касационната жалба до разглеждането на делото минава близо година. Това е поради голямото постъпление на жалби. Невъзможно е при такъв обем да има бързина при разглеждането на делата, независимо че се извърши рационализиране на процедурата, за да се избегне отлагането. В момента граждански дела почти не се отлагат, освен при смърт на страната или при внезапно заболяване. Няма отлагане, защото страните вече не се призовават с призовки, а чрез публикация в "Държавен вестник". Това гарантира, че делото ще се гледа на определенната дата, с която всеки трябва да се запознае и да се смята за редовно призован. Чрез официалния печатен орган на държавата и чрез него страната се известява за съдебното заседание. Така че вече няма основание за отлагане .
- Поради претоварения ВКС - Гражданска колегия, възможно ли е например едно трудово дело да бъде насроченено за догодина?
- Да, възможно е, но това се случва не от неработене, а обратно - от многото работа на върховните съдии. Оттук е и тази бавност в разглеждането на делата. Всъщност нашият съд работи изключително интензивно.
- С какво законодателят ви помага или ви пречи срещу "затлачването" на гражданското съдопроизводство?
- За мен големият брой дела се дължи на това, че има много активно законотворчество. Но понякога се създават закони, които са с противоречиви разпоредби. Например Законът за собствеността и ползването на земеделските земи има 14 поправки, които не са редакционни, а се отнасят до философията на самия закон, до неговите фундаментални принципи. Всичко това се отразява и върху броя на делата, и на съдебната практика, на проблемите, които възникват пред нея. И още нещо. Върховният съд не може сам, както е в други страни, да преценява кои дела да разглежда. Има съдебни системи, при които Върховният съд сам преценява дали да се занимава с жалба по едно дело и може да селектира делата, които стигат до него. А при нас това прави законодателят, той определя кои дела могат да стигнат до Върховния съд. Така че кръгът от делата, които са изключени от касационно обжалване, е твърде малък.
- Кои от делата могат да бъдат "изключени" от ВКС?
- Без жалба до ВКС, а само до втора инстанция, може би трябва да стигат паричните искове между граждани до 1000 лв. Тази сума би трябвало да се вдигне до 5000 лв., защото дело за 1000 лв. да стига до касация не е значимо като интерес. Също така при търговските спорове между фирми може би трябва границата да бъде 50 000 лв., защото за една търговска фирма тази сума също не е значима за нейния интерес. Така че бързото уреждане на подобни спорове между търговците трябва да стане принцип. Какъв е смисълът да получиш ново законосъобразно и качествено решение, когато делото ще трае с години? Бързината на търговския оборот изисква срочно уреждане на отношенията, което не може да се постигне с една триинстанционна съдебна система. За незначими интереси между търговците би могло трудовите спорове да бъдат само на две инстанции, т.е. бързи производства. Ако чакаш съдът да ти върне хляба, може да чакаш пет години.
- Някои юристи, предимно адвокати, си спомнят с носталгия как например преди 10 години едно трудово дело се гледало за 10 дни от постъпването на жалбата. Не смятате ли, че реституционните закони доведоха до това затрупване на съдилищата с дела?
- Не само те са причината. Поначало днес гражданският оборот е далеч по-динамичен отколкото преди 10 години. Тогава нямаше граждански оборот. Всичко беше сковано. Нямаше свободни сделки, собствеността бе силно ограничена като обем и като възможност да се разпореждаш с нея. Имаше Закон за собствеността на гражданите, според който не можеше да притежаваш повече от един жилищен имот и един вилен. Но втория имот трябваше да го прехвърлиш. Нямаше свободна търговия, свободен търговски обмен. Сега вече имаме либерална и свободна икономика за разлика от икономиката на тоталитарното общество, която беше регламентирана тотално и с тотални ограничения. А днес свободата на гражданския оборот създава повече спорове и дела. Дори реституционните дела да приключат, споровете ще бъдат много повече именно заради свободния оборот, заради свободния граждански обмен, присъщ на една либерална икономика.
- Споменахте, г-н Пунев, комунистическия Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ). Две трети от текстове в него са отменени, за разлика от Глава трета . Защо тя не се прилага днес, защо, както се твърди в Съдебната палата, магистратите не искали да търсят чрез този законов текст произхода на богатствата на новите "чорбаджии"?
- Тази глава от ЗСГ не е отменена, но на практика не действа. Всъщност работа на прокуратурата е да образува преписки срещу "незаконно забогатели", но пък това понятие не е ясно дефинирано. Какво означава то в условията на едно свободно пазарно стопанство? По-рано, преди повече от 10 г., беше ясно какво означават нетрудови, незаконни доходи (като на семкаджии, обущари, шивачи - б.р. ), но сега понятието не е дефинирано точно, за да може да се прилага. Освен това има и друг проблем. По тази глава на ЗСГ съществува една презумпция, обратна на презумпцията, предвидена в наказателното право и по принцип в конституцията, че не можеш до доказване на противното да се считаш невинен. Тук е обратно. В ЗСГ съществува презумпцията, че щом имаш незаконни доходи, трябва да оборваш, че не си забогатял незаконно. А не обратното - прокурорът да доказва, че лицето е с незаконен произход на доходите си. Така че тази презумпция не е в тон с духа на днешното наше законодателство, което трябва да бъде в хармония с европейските норми в тази насока.
Готвят списък за промени в договорите за "Марица-изток"
СОФИЯ. Вицепремиерът Петър Жотев е насрочил за събота последното заседание на междуведомствената работна група по проектите за ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3", съобщи вчера той.
На него трябва да се реши в каква насока ще се променят проектите на договори с двата американски инвеститора - "ЕйИЕс" и "Ентерджи", и в доклад ще ги внесе в Министерски съвет другия четвъртък. "ЕйИЕс" ще строи два блока около 300 мегавата в ТЕЦ "Марица-изток 1", а "Ентерджи" ще рехабилитара 4 блока по 210 мегавата в ТЕЦ "Марица-изток 3". Общият размер на инвестицията на двете щатски компании възлиза на 1,4 млрд. долара.
Преди седмица Жотев възразил срещу подписването на договорите в този вид, защото те криели рискове. Вицепремиерът съобщи, че работната група ще приеме дълъг списък с предложения за промени в тях. В доклада ще се съдържа проект на писмо за подкрепа на проектите, което не обвързва с финансови ангажименти държавата и не изисква ратификация от парламента. Текстът на писмото, който се предлага от работната група, се различава значително от проекта, прдложен преди няколко месеца от потенциалните инвеститори, каза Жотев. Преговорите за промяна на договорите ще бъдат водени от НЕК.
Гъргоров и Дафчев пропускат дербито?
СОФИЯ. Участието на Марчо Дафчев и Емил Гъргоров е под въпрос в предстоящото дерби от XXII кръг на Висшата лига между отборите на "Локомотив" и шампиона "Левски". Срещата е в събота от 16.00 часа на стадиона в квартал "Надежда". Дафчев отново е почувствал болки в глезена, който изкълчи по време на зимната подготовка на отбора. "Притеснявам се за състоянието на Гъргоров, който трябва да изиграе три сериозни мача през ден. Според мен двете контроли на младежкия национален отбор точно сега бяха недомислица на БФС. Ще говоря с Емил и в последния момент ще преценя дали да го пусна срещу "Левски" - заяви треньорът на червено-черните Ради Зравков по повод на най-добрия си халф. Освен това Гъргоров има натрупани 4 жълти картона и при евентуален пети, ще пропусне мача-реванш в сряда в Кюстендил от турнира за купата на България срещу "Велбъжд".
Димитър Абаджиев изнесе лекция пред студенти
РУСЕ. Лекция "Правни аспекти на присъединяването на България към Европейския съюз" изнесе вчера Димитър Абаджиев, председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси в 38-ото народно събрание. Той гостува на Русенския университет заедно с проф. Борислав Тошев, зам.-министър на образованието, и Иво Цанев, секретар на Комисията по национална сигурност към МС, по покана на ректора и декана на Юридическия факултет. Сутринта те участваха в освещаването на регионалния център по продължаващо образование и интеграция в университета.
Дипломатическа поща
Посолството на Корейската народнодемократична република в Република България поднася своите почитания на г-н Главен редактор на вестник "Демокрация" и Ви изразява голямо съжаление към Вашия вестник, че в. "Демокрация" на 13.IV.2001 г. и на 20.IV.2001 г. публикуваше на страницата на форум култура на вестника така наречена "империя на ужаса". Това публикуване поругава Корейската народнодемократична република.
Канг Чхол Хуан, автор на книгата "империя на ужаса", е човек, който е избягал от КНДР поради такива причини, че е виновен пред КНДР и че е наказан по линия на Закона.
Обичайно е, че всяка страна осъжда гражданин, който е виновен пред държавата и народа си и че този, който е наказан по линия на Закона, разказва с враждебно чувство за случилото, преувеличавайки или извращавайки истината в действителност.
Вашият вестник обаче публикува без колебание книгата на такъв човек, дори без никакви проверки, констатации и съображения.
Това ни дразни много.
Смятаме, че г-н Главен редактор, Вие ще трябва да се съобразявате сериозно с това, че некоректното поведение на Вашия вестник може да навреди на традиционните приятелски отношения между нашите две страни.
Уверяваме Ви, че нито веднъж не сме клеветили за политиката на Българското правителство и че нито веднъж не сме публикували в нашите вестници лошо за Вашата страна, защото това може да е както косвена намеса на вътрешните работи на България, така и препятствие на развиване на приятелските отношения на двете страни.
И също Ви уверяваме, че не сме помолили нито един вестник на България да публикува за такива материали, макар че имаме достатъчно, че южнокорейските управляващи арестуват хора, които са против режима на Южна Корея, и ги изтезават с всячески начини, в това число и с огън, ток и с тояги, и дори ги убиват без присъда.
Вашият вестник трябва дълбоко да бъде сериозен, че да публикува във Вашия вестник такива мръсни статии, които ни дразнят, би могло да предизвиква негативни последици върху развитието на държавните отношения между двете страни. И затова Вашият вестник ще бъде отговорен за всичките евентуални последици.
Ние се надяваме, че г-н Главен редактор, Вие сериозно ще приемете мнението на Посолството и че занапред ще се отнасяте към този въпрос с дълбоко обмисляне.
Посолството на КНДР в РБ се ползва от случая да поднови на г-н Главен редактор на в. "Демокрация", уверенията от отличната си към Вас почит.
Днес се гледа жалбата на "Симеон II"
СОФИЯ. В 10 ч. днес Върховният касационен съд ще разгледа жалбата на Националното движение "Симеон II" срещу отказа да бъде регистрирано като политическа партия. Този път делото ще се гледа от трима съдии. Председателят на ВКС Иван Григоров е определил за съдия докладчик съдийката Любка Илиева, която е и член на Висшия съдебен съвет. Ръководителката на Пето гражданско отделение Кина Чутуркова, която при други случаи определя съдията докладчик и съставите, също ще участва в делото, но няма да бъде председател на съдебния състав, твърдят осведомени. При случаите с голямо обществено значение съдиите се определят от председателя на ВКС, поясниха запознати. Според тях е възможно ВКС да обяви решението си до вечерта или в събота, която е работен ден.
"Изданието "Имърджинг маркетс" е напълно независимо от Европейската банка за възстановяване и развитие. Списанието не е официална публикация на годишната среща на ЕБВР и мненията в него не са на банката. " С този факс, който пристигна веднага след запитването от НДС II, ЕБВР се разграничи от публикацията, че "може би руската мафия финансира кампанията на Симеон II, за да дестабилизира страната".
До 50 000 лв. за нарушения при търговията с метали
СОФИЯ. До 50 000 лева се увеличава максималната санкция при нарушение на правилата за търговия с отпадъци от цветни и черни метали. Това предвижда нова наредба, приета вчера от кабинета. Преди глобите бяха от 1000 до 3000 лева.
С документа се определя специален ред за търговия с кабели и проводници, които най-често са обект на кражби. Фирмите, които изхвърлят отпадъци от мед при различни производства, при продажба ще издават съпроводителни документи. Целта е да се гарантира произходът на отпадъците.
До 50 000 лева е вече глобата за нарушение при търговия с метали
СОФИЯ. Наредбата за търговия с метални отпадъци предвижда санкция от 15 000 до 50 000 лева за фирмите нарушителки. При повторно нарушение размерът й скача двойно, а при системни нарушения лицензът ще се отнеме. Документът бе приет вчера от Министерски съвет. Досега глобите бяха от 1000 до 3000 лева.
Лицензионните такси за търговците на отпадъци от черни и цветни метали се намаляват от 7000 на 3000 лева. Срокът на действие на лицензите се увеличава от 2 на 5 години. Предвиждат се редица облекчения при подаване на документите и получаване на лицензите. Отпадат четири документа, необходими за получаване на лиценз. Това са документ за инструментални мощности, справка за технически параметри, декларация от собствениците на съседни имоти и копие от диплома за образование.
Определен е нов специален ред за търговия с кабели и проводници от цветни метали, тъй като те са най-често обект на престъпления. Фирмите, генериращи отпадъци от мед, ще издават съпроводителни документи при продажба. Контролът върху търговската дейност дава възможност за определяне на произхода на отпадъците.
С приемането на новата наредба министерствата на икономиката и на вътрешните работи ще започнат проверки на нелицензираните търговци на черни и цветни метали за затягане на режима и свеждане на нарушенията до минимум.
Размерът на кражбите на метали от началото на 2000 се е увеличил пет пъти, съобщиха от МС. В резултат само БТК е загубила над 3,5 млн. лева, а щетите за НЕК и БДЖ са още по-големи.
Държавата инвестира 12 млн. лeва в пътища
РАЗГРАД. Близо 12 млн. лв. е общият размер на държавните инвестиции за изграждане на нови и възстановяване на старите пътища в региона през тази година. Това съобщи директорът на Областно пътно управление инж. Пламен Симеонов. Най-големите обекти са обходът край с. Тетово, община Кубрат, и отсечката в близост до с. Благоево от пътя Разград - Попово. За първия е осигурено финансиране в размер на 3,5 млн. лв., а за втория - 1,4 млн. лв. Благодарение на тези значителни инвестиции са били разкрити нови 100 работни места.
Евъргрийн
След битката за оранжевото, сега и омаята на зеленото явно е обзела политически аутсайдери. И макар че ЦИК вече раздаде основните политически цветове (като "тревната" бюлетина отиде в ръцете на БЕЛ), страстите по "евъргрийна" не стихват.
Доказателство за това е показната акция, с която Кире Либерало се устреми към зелената бюлетина. Ден след като ЦИК я даде на евролевицата, легендарният председател на Либералната партия-Перник се яви, за да си я поиска. С убеждението, че тя му се пада по право (през 1991 и 1994 той е участвал с нея на избори). Продължението е известно - обжалване пред Върховния административен съд, сиреч протакания и спорове, каквито нищо чудно да съпътстват някои останали бюлетини.
И ако случаят с Кире Либерало е повече от ясен (капариране на цвят и брокерство на съответната бюлетина чрез възмездяване на ползи), то проблемът с цветовете в българската политика явно се нуждае от по-дълбок анализ. Това се потвърждава и от наскорошната битка за цветове край ЦИК, в която мнозина съзряха само типичните балкански нрави. Ала помислете: какво друго им остава на десетките знайни и незнайни български партийки, освен да се прикачат за традиционната цветова символика. Ако изобщо може да се говори за някакви традиции. Единствено синята и червената бюлетина са трайно фиксирани в съзнанието на избирателите, а всички останали бои - дори обичайната за земеделските крила оранжева или зелена разцветка - попаднаха у Доган и Кире Либерало в различни предизборни кампании.
Мимикрията на малките партии обаче е характерен изборен коз. Не един и двама самозвани лидери си мечтаят да прилъжат гласове чрез бюлетина със сходен цвят, съвпадение по име с известен политик или (стига да можеше) изписване на партии с тирета. Защото сред тях продължава да господства убеждението, че българинът не чете програми и не обмисля детайлно вота си, а по-скоро гласува емоционално. И докато предстоящите избори не разсеят хипотезите за емоционалността на електората, евъргрийнът в битката за цветовете явно ще продължава.
Живописните вълнения на Георги Ковачев
С повече от сто живописни платна и монотипии от ателието на художника Георги Ковачев-Гришата СБХ представи на "Шипка" 6 в ретроспективен план неговото творчество.
Силното усещане за вечност струи в тази изложба от дълбочинно изразените народностни мотиви, реалистично-онирични в "Сънувана земя", витално наситени в "Закичена мома"; образно магически в "Омагьосана земя" и "Омайно цвете", в мотивите за майчинството ("Селска майка"), в народното облекло и битова култура ("Родни постелки"); в енигматичните визии ("Мълчание", "Дълго очакване"); в преклонението пред изкуството - дело на природата и на човека. Едновременно поетично и в звучни тоналности, това изкуство експлицира композиционното умение на Г. Ковачев, артистично вълнение на линии и багри, вглъбено проникване в духовния образ на българина, философията на художника за изначалната хармония на света.
В по-голямата част от интерпретираните български пейзажи съдържанието се определя тонално-цветово и в много по-малка степен от преминаващия към експресионизъм и абстракционизъм реализъм - "Лято", "Мараня", "Жътва", "Угари", "Стърнище". В "Приказна планина" изображението клони към известна декоративност, без да е форма на стилизация. Неповторимо свой е Г. Ковачев в изобразяването не само на пейзажите, а и на галерията от български мадони ("Нашенка", "Вълнение"), рисувани в иконичен византийски стил - като на дъска и обрамчени само от двете вертикални страни с живописни народни орнаменти. И когато създава обобщени образи на българката, и когато рисува по-рядко от модел, образът е изсечен като на камък и излъчва непоколебима воля за живота, нравствена сила. Женските образи са наситени с усещане за блян и щастие, носят в себе си жизнени пориви, надарени са със сложна душевност, а често и звучат драматично: "Майки, бдете", "Предупреждение". Или излъчват породена в душата радостна възбуда: "Невести", "Годеници".
Тези по-определени като психологически портрети картини са особено атрибутивни за изострената чувствителност на Георги Ковачев, за неговата задълбочена мисловност, пластическа и живописна концепция, за широкия диапазон от човешки вълнения... Забраняват производството на играчки с форма и аромат на храна
СОФИЯ. Наредба на здравното министерство, одобрена от правителството вчера , забранява производството, вноса и продажбата на стоки, наподобяващи храни. Особено опасни за здравето на бебетата и децата са пластмасовите играчки, които с формата, цвета и миризмата си могат да заблудят малките и те да ги погълнат. Тези артикули не бива да са рискови за здравето на малчуганите, тъй като, попаднали в детското тяло, могат да предизвикат задушаване, запушване на хранопровода или други бели. Документът посочва и максималното количество вредни вещества, които бебето може да погълне при допира си с опасната играчка. Те не бива да съдържат повече от 0,2 микрограма антимон, до 0,1 арсен, 0,7 микрограма олово, до 0,5 живак. Има ограничения и за размерите им, които не бива да са по-малки от 25,4 мм на широчина и 57,1 мм на дължина.
Производителите, вносителите и търговците, които не спазват изискванията на наредбата ,ще бъдат глобявани по Закона за храните. При първо нарушение глобата е от 50 до 200 лв. за физическите лица, които ако извършат повторно нарушение, ще бъдат санкционирани от 200 до 500 лв. Едноличните търговци ще бъдат наказвани с имуществена санкция до 500 лв. за първо нарушение и до 2000 лв. при повторно.
Започват проверки на болничните в БНР
СОФИЯ. Националният осигурителен институт и Българският лекарски съюз започват проверки на болничните в БНР, съобщиха от двете институции. В Столичната здравна каса е получено писмото на и.д. директор на радиото Александър Бръзицов и веднага е препратено на НОИ - институцията, оторизирана да проверява болничните листове. Ако се докаже, че лекарите са злоупотребили със служебното си положение и са издали фалшиви документи, касата е в правото си да наложи парични санкции или да прекрати договорите с медиците, каза за "Демокрация" д-р Веселин Иванов, директор на СЗОК.
Империя на ужаса
Сексуалните отношения в Йодок бяха забранени. Ако хванеха някоя двойка да се люби, изпращаха мъжа в карцера. Това се отнасяше и за надзирателя, ако се беше възползвал от властта си, за да свали лагерничка. Жената се отърваваше от наказанието, но я подлагаха на изключително унизително публично посрамване: пред всички затворници в лагера я принуждаваха да разказва за похожденията си. Според агентите разказът никога не се оказваше достатъчно подробен и точен. Те искаха да чуят с какви ласки е дарила партньора си и как е отвърнал той. С ръка, с език, в какви пози. Присъствал съм на подобни публични признания. Допускаха дори и деца. Ние се хилехме нервно. За нас това представляваше своеобразен курс по сексуално възпитание. Чувствахме се малко като воайори и чувствата ни бяха раздвоени - едновременно изпитвахме срам и любопитство. Смръщеното лице на надзирателя, който заплашваше жената с насилие, ако не проговори, нейният притеснен поглед, смеховете на слушателите - всичко това представляваше неприятна картина. Ан Мьонг Чхул, един надзирател, който избяга в Южна Корея, разказва за варварски актове и зловещи наказания, налагани на обвинени в сексуални прегрешения жени: една бременна жена била завързана за дърво и пребита от бой, на друга отрязали гърдите, трета починала, след като я изнасилили с дръжка на кирка. Аз обаче съм присъствал само на тези отвратителни изповеди.
Сексуалните отношения в Йодок бяха забранени, защото можеше да доведат до раждането на деца на контрареволюционери. Севернокорейската държава е почитателка на евгениката, науката за подобряването на човешкия род: хората от лош произход трябва да изчезнат или поне да не се възпроизвеждат. Видях един агент да принуждава бременна жена да се съблече, да показва на събраните лагерници надутия й корем, а след това да я удря и да крещи: "Ти, контрареволюционерко, ти, курво от семейство на предатели на народа, как смееш да правиш деца? " И отново я удряше.
Когато откриеха, че някоя клетница е бременна, обикновено я отвеждаха да абортира. Имаше един лагерник, натоварен с тази операция, бивш лекар, който оперираше в смразяващи условия: без анестезия и без необходимите инструменти. И все пак няколко жени успяха да прикрият бременността си чак до раждането. Но това решение не беше много мъдро: надзирателите отнасяха бебетата и повече никой не чуваше нищо за тях. Вероятно ги убиваха. Две жени в Йодок успяха да спасят децата си. Едната от тях, чиято бременност беше открита късно, категорично отказа да предаде новороденото. Пред всички ни тя заяви на агентите, че могат да я убият, но няма да им го даде. Те нямаха право да убият детето, което не беше извършило никакво престъпление. "Ако извършите това, ще нарушите конституцията на народнодемократичната република! - развика се тя. - Ако Великият вожд чуе, ще е много недоволен от вас! " Накрая тя каза, че иска да се омъжи за бащата. За наше огромно учудване надзирателите се поколебаха и й оставиха детето.
Помня я добре, защото беше по-голяма сестра на един от лагерните ми приятели. Баща им беше деец от трудовата партия в Япония, един от най-верните съратници на Ким Ир Сен. Японската полиция го арестувала, защото развял корейското знаме върху сградата на кметството в Киото. За да се покаже като железен комунист, той отказал подаръците, донесени му от японски другари. Как така! Капиталистически вещи! Но този червен до мозъка на костите си мъж все пак бил арестуван, изобличен като шпионин и въдворен заедно с цялото си семейство.
Дъщеря му беше с много силен дух: виждал съм я да работи на нивите по-добре от мъжете. Но се влюби в един надзирател. Когато откриха, че е бременна, бащата на бебето си призна и го изпратиха в карцера. Той обаче оцеля благодарение на плъховете и жабите, които тя успяваше да му носи тайно. Когато излезе оттам, приличаше на скелет, беше висок 1,78 м, но тежеше по-малко от 40 килограма. Не можеше да ходи и трябваше да го изнесат на носилка. Младата жена му помогна да си стъпи на краката. Как успяваше да храни и бебето си, като същевременно продължаваше да работи? Но така или иначе - оцеля. През 1989 г. научих, че двамата напуснали Йодок и се оженили. Това е красива история. Но повечето останали са мрачни и... кратки. Продължителното недохранване убива сексуалното желание.
И въпреки всичко тръпката оставаше. Сред нас имаше и герои. Като например един около 30-годишен мъж, който влезе в лагера през 1986 г. Красавец, добре сложен. Според разнасящите се из лагера слухове успял да завърже връзка с 28 жени! Въпреки - или поради - репутацията си на Дон Жуан, той печелеше множество успехи. Успехи, които заплати с три престоя в карцера - три пъти по три месеца! Той беше единственият лагерник, който оцеля след подобно изпитание. Всеки път излизаше здрав и читав, изправен, способен да се движи без помощ, видимо здрав. Нарекохме го железния човек. Издръжливостта му и сексуалните му подвизи му създадоха слава и почит в Йодок. Дори агентите от Държавна сигурност изглеждаха впечатлени и не се отнасяха с него както с останалите.
Не знам дали още се намира в лагер &numero; 15, но ако е жив, все още е затворник, защото всеки престой в карцера прибавя по пет години към предишната присъда.
Инвестиция от Дж. У. Буш
Въпреки подмятанията на нашенски "влъхви", че да се говори за успех на Иван Костов в САЩ било доста преувеличено, фактите от посещението са красноречиви. Това, че лично Джордж Буш разговаря с българския гост и заяви, че двете държави споделят еднакви ценности, е вид американска инвестиция, от която се нуждаем. Нещо повече - тезата ни, че балканските проблеми се нуждаят от европейско решение, беше възприета и от Х. Кисинджър. Той се обяви и за запазване на ангажиментите на САЩ на Балканите. Колин Пауъл пък обмисля как Вашингтон и София заедно могат да спомогнат за стабилизирането на региона. Шефът на агенция ЮПИ опроверга тукашни твърдения, че американският отзвук от визитата е плод на българско самохвалство, наричайки позициите на премиера Костов "мъдри и честни". Все факти, свидетелстващи, че САЩ откриват нова България.
Как българското офицерство бе разпнато от петолъчката
В годините след 10 ноември периодично избухват носталгични взривове по времето на диктатора Тодор Живков. Носталгичните струни особено силно се опъват с приближаването на изборни дати. Тогава на тези, на които им предстои да пуснат бюлетината за бъдещето на децата си, им се припомня колко ниски са били цените в оградения комунистически концлагер, колко евтини са били забранените пътувания зад граница и колко хубав е бил животът, с една дума.
Знайно е, че комунистите са безбожници и първата им работа след деветосептемврийския преврат бе да анатемосат религията, която лъжела, че има живот и след смъртта. Няма да спорим с тях на богословски теми, но комунистите се опитаха да изземат функциите на Бога и по време на комунистическия режим лишиха хората от живот и преди смъртта. Ето историята на един човек, живял съвсем малко, докато е бил жив. Преценете сами по чия вина.
Йосиф Василев Бекяров се ражда на 5 юни 1897 г. в Стара Загора. И посвещава живота си на българската армия. На 1 януари 1919 г. той започва военната си кариера като подпоручик, а през 1944 г. вече е полковник и командир на 57-и пехотен полк на 16-а дивизия при Първа българска армия, предвождана от ген. Владимир Стойчев. Начело на 57-и пехотен полк полк. Бекяров се включва още в първата фаза на нашето участие във Втората световна война и воюва до края. До примирието. Малко български бойци остават живи до мира на 9 май 1945 г. Полк. Бекяров остава жив. Но не и цял. На 18.III.1945 г. в. "Изгрев" съобщава: "На 16 март армията на генерал Стойчев при бойното сътрудничество на съветските войски атакува противниковото предмостие на река Драва, като щурмува и овладя важния опорен пункт на противника Полконя. В наши ръце паднаха много пленници и плячка. В този щурм особено много се отличи полк. Йосиф Бекяров, който падна тежко ранен. " В следващото съобщение на в. "Изгрев" от 19 юли се казва, че "Първият ешелон от славната 16-а дивизия бе посрещнат на гара София с влак, окичен с лозунги и портрети на Сталин, Г. Димитров и Тито. " Тук е и полк. Бекяров, но вече подпрян на две патерици. Така остава той и в паметта на Иван Куртев за парада в чест на победата по столичния бул. "Цар Освободител": "В самото чело на парада премина една джипка, в която двама войника помагаха на един полковник с усилие да стои прав, подпирайки се на две патерици. Лицето на полковника беше изпито и бледо, а гърдите му - обсипани с отличия. Дъжд от цветя засипваше героя - един от малцината оживели офицери при тежките боеве край Драва. Как се отблагодари после комунистическата власт на полк. Бекяров?"
Благодарност по комунистически
На 2 октомври 1946 г. медицинската комисия при Софийския гарнизон издава на Йосиф Бекяров военноинвалидна карта с диагноза "частична парализа на десния крак". Тя му дава право на безплатно пътуване и важи "завинаги", защото е инвалид от войните. Вместо пенсия Министерският съвет издава поверителна заповед &numero; 50 за полк. Бекяров, с която го уволнява от армията.
Е, сега вече героят и инвалидът от войната ще получи пенсия, почести и почивка, вероятно си мисли нетърпеливият читател. Но не познава. На 5 юли 1948 г. министърът на вътрешните работи издава заповед о.з. полковник Бекяров, съпругата му и двете му деца да бъдат изселени в Ловеч, "за да се запазят общественото спокойствие и сигурност на София". Явно инвалидът, който не е могъл да се движи без помощта на патериците си, е представлявал страшна заплаха за националната сигурност на страната. Като знаем колко ненаситна е комунистическата лакомия обаче, най-вероятната причина за изселването на героя от войната е, че живее в центъра на столицата - бул. "Христо Ботев" &numero; 72, където веднага може да се настани я бивш ятак, я бивш партизанин, я настоящ отечественофронтовец, я бъдещ активен борец. И за да може комунистическият кадър да се настани в обзаведен апартамент, на четиричленното семейство изселници е разрешено да вземе със себе си само 200 килограма багаж. На тротоара пред изхода на блока застава милиционер с кантар и започва да мери, като посочва първо патериците на парализирания инвалид.
Стъписаният Бекяров не разбира за какво става дума, но милиционерът грубо ги грабва и без да обръща внимание на залитналия инвалид, ги слага на кантара пред очите на децата му и минувачите. След като ги премерва, все пак му ги връща, защото иначе без този багаж няма да може да се махне от София.
Най-голямата благодарност на комунистите към героя, воювал и победил фашистите, обаче тепърва предстои. Хубавото винаги се оставя за десерт.
Едва успял да се установи и да заживее в Ловеч, полк. Бекяров е арестуван като враг на народа и е окован в Софийския централен затвор. Той е обвинен, че "като командир на дружина в гр. Драма от 1941 до 1944 г. е изтезавал войници и е избивал гръцки граждани и гръцки партизани". По делото се явяват различни свидетели, включително и ген. Владимир Стойчев, които казват, че повдигнатите обвинения са абсурдни. Това, че обвиненията са измислени и абсурдни, проличава и от присъдата. Дори минимална част от тях да бяха истина, полк. Бекяров нямаше да бъде пожален. Но понеже е невинен, на 28 май 1949 г. Софийският областен съд го признава за "виновен" и "в името на Народна република България" го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор и глоба от 100 000 лева.
И така инвалидизираният герой от войната полк. Бекяров започва да изпитва благодарността на майка България в килиите на затворите в София, Шумен, Белене и Пазарджик.
Богатите ядат в чинии
За едни - герой, но за други - враг на народа. Особено пък за патриотите от Държавна сигурност, които веднага откриват отчетно наблюдателно дело за полк. Бекяров, защото "същият е бивш царски офицер". И по-нататък: "След 9. IХ.1944 г. се укрива от Народния съд, като заминава на фронта. След завръщането си продължил да действа като непримирим враг на Народната власт и на Партията. Заклет и непоправим враг. " Не се обяснява защо се е върнал този враг, след като е успял да избяга от "народния съд". И какво е продължил да върши против Партията с главно П. Тогава главната цел е била човекът да се заклейми по някакъв начин. И да се изхвърли от жилището му. Защото той живее в центъра на София. И то - в страхотен разкош! Агент "Пирин" е прехласнат в доноса си за сем. Бекярови: "Те са богати. Имат много чаши, чинии и лъжици. Имат два гардероба. Всеки си има легло. " Е, как да не изселиш в провинцията такива богаташи, как да не се настаниш в дома им и да не ядеш в чинии?
Подвиг за пътуване по БДЖ
Полк. Йосиф Бекяров има 36 години служба на отечеството и излежаване на 15-годишна присъда вместо пенсия. Защото и когато накрая все пак успява да оживее и да излезе на свобода, въпреки трудовия стаж, въпреки тежките си наранявания от войната полк. Бекяров до смъртта си не получава дори стотинка от държавата - нито заработена, нито инвалидна пенсия. Като излиза от затвора, полк. Бекяров изпраща писмо до министъра на народната отбрана с молба да му се разреши безплатно пътуване, като се позовава на военноинвалидната си карта &numero; 5239 от 2. Х.1946 г., която му гарантира безплатно пътуване "завинаги". На 18.III.1974 г. полк. Бекяров разбира, че народната власт е готова винаги да помогне на всеки свой герой, рискувал живота и жертвал здравето си за България. Ето какво му отговарят: "В отговор на молбата да получите карта за безплатно пътуване по БДЖ въз основа на получения от Вас орден "За храброст" Ви съобщаваме следното: съгласно Наказателния кодекс Вие сте бил осъден и присъдата Ви лишава от получения орден. Съгласно закона правото на орден може да се придобие, ако (Внимание!) бъде извършен нов подвиг, който се награждава с орден за храброст. По изложените съображения Вие нямате законно основание да получите нова лична карта за награждаване с орден за храброст."
Тоест ще получиш карта за безплатно пътуване, ако извършиш нов подвиг, който пък ще ти осигури и нов орден "За храброст". А ново здраве за подвизи или нов живот? За това не става дума в писмото на МНО. Когато получава топлото човеколюбиво писмо от МНО, полк. Бекяров е на 77 години - идеалната възраст за подвизи на инвалид от войната.
Новата граматика
В дебелото дело на полк. Бекяров има много доноси. Много хора - и цивилни, и униформени, са изкарвали хонорари и са се препитавали по начина, открит от Юда. В папката има псевдоними на различни доносници - от агент Пирин до агент Осогово. Освен от обичта към парите, тези доноси са обединени и от друго нещо - от липсата на образование. Граматиката е била почти като народен враг за информаторите. Те пишат "просоретс" вместо прозорец, "немате си на пунатии" вместо нямате си понятие, "сорго" вместо зорко, "Сафетски сюз" вместо Съветски съюз. Това са кадрите на Държавна сигурност.
Как видяхме у нас новото немско кино
По традиция немското кино винаги е било посрещано с уважение и е привличало вниманието на специалистите. Това показа и седмицата "Ново немско кино", която се състоя през април в София и бе организирана от Гьоте институт.
По този повод бе предоставена информация за финансирането на съвременното немско кино: през 1999 за него са били предназначени 1,5 милиарда марки. Впрочем законова основа за финансовото подпомагане и насърчаване на филмовата индустрия в Германия съществува още от 1960. Всеки правителствен кабинет има в своята политика запазено място за филмовото финансиране. Така е и със сегашния кабинет на канцлера Шрьодер - бюджетът за насърчаването на филмовата индустрия е увеличен, с особен акцент върху документалния жанр, филмите за деца, както и за подпомагане на филморазпространителите. Освен това немското кино получава подкрепа на федерално ниво и от Ведомството за филмово насърчаване (Filmforderungsanstalt). Годишно тази институция отделя по 90 милиона марки за "повишаване качеството на немското кино". В много от провинциите на Германия са създадени фондове, които натрупват и разходват средства за насърчаване на киното на местно ниво. Тази кратка информация, с която започна седмицата, остави у мене тръпчиви очаквания за подобна система от насърчителни механизми и за българското кино.
Седмицата предложи богата селекция - 14 (създадени през последните 2 години) филма, от които 6 документални.
През цялата седмица малката зала на бул. "Стамболийски" (Министерството на културата) бе препълнена със зрители - любители, творци, кинокритици, авторитети в културата, което само за себе си е явление и художествен факт. Показани бяха игралните филми "Нощно шоу" (Хелмут Дитл), "Годеницата" (Егон Гюнтер), "Нощта се спуска" (Фред Келемен), "Превъплъщения" (Йохен Кун), "Истината и само истината" (Рихард Зузо Рихтер), "Тъжна неделя" (Ралф Шнобел), "Непозната приятелка" (Ане Хюг Крон) и документалните "Г-н Цвилинг и г-жа Цукерман" (Фолкер Кьоп), "Принцът на бокса" (Герд Кроске), "Нароченият" (Бронвен Окпако), "Нойщат" (Томас Хайзе), "Как времето лети" (Зигрун Кьолер и Вилтруд Байер), "Да разговаряш с риби и птици" (Райнер Симон). Истинска културна концентрация, с дълбоки и съдържателни мигове изкуство! Началото постави "Нощно шоу". В него силна изява имат двама съвременни много успешни журналисти и майстори на шоупредавания - Харалд Шмидт и Томас Готшалк, чиито програми се гледат и понастоящем. Предвид това интересът ми към филма беше голям. Но очакванията ми се оправдаха само донякъде поради "недостатъчност" в сюжетните линии и образите. Филмът "Годеницата" на режисьора и писателя Егон Гюнтер разработва класически за германската културна традиция сюжет - част от живота на Й. В. фон Гьоте. Но в центъра не е енциклопедичната личност на писателя, а неговата жизнена спътница в продължение на 26 години - Кристиане Вулпиус, обикновена жена със скромен произход, за която Гьоте все пак се оженва. Филмът разкрива всеотдайната човешка обич на вечната годеница и едновременно с това как големият майстор на перото, пресъздал толкова дълбоки и красиви чувства, не ги проявява в личния бит.
Интересни образи, наблюдения и обобщения за съвременния живот на галерист и на художник представя режисьорът Йохен Кун във филма "Превъплъщения". Циничен и хитър собственик на картинна галерия спонсорира самоук художник. Но основната дейност на галериста е търговия с фалшификати и чрез нея - политическа кариера. Поучително завършва в затвора.
Може би най-интересният филм бе "Истината и само истината", третиращ проблема Менгеле, превърнал се в нарицателно за нацисткия режим на Хитлер. Филмът успява да проникне в дълбочина на проблема, търсейки нови пластове и измерения, породили ужасните злодеяния.
"Тъжна неделя" е немско-унгарски филм на Ролф Шьобел, посветен е на една мелодия (!) и на нейната мистериозна сила. Оставя приятно впечатление на елегантен романс, включително и деликатно дозирана еротика.
Седмицата предложи добър подбор на филми, който представи състоянието на съвременното немско кино. Публика и специалисти, всички ние пожелаваме тази седмица да се превърне в постоянна културна традиция.
Кой пак се бои ?
В своето програмно изявление от 6 април Симеон II изрече една ключова фраза: "Необходими са незабавни промени на политическата система и нейния морал. " Като носител на тези промени и позитивни корекции новозаявилият се български политик недвусмислено посочи себе си и създаденото от него движение. Но за съжаление зад тази голяма претенция до ден-днешен той не е добавил задължителните за реализирането й идеи с конкретно съдържание. Обаче въпреки безкрайната и целенасочена мъглявост на фразеологията си Симеон II е прав. Наистина са необходими незабавни промени на политическата система и нейния морал. Само че със задължителното уточнение за какви промени всъщност става дума и досега започвали ли са изобщо те. Отговорът е: България трябва да скъса окончателно със своето тоталитарно наследство, с неговите разлагащи и спъващи демократичното й развитие рецидиви, да поеме решително към приобщаване към Запада и неговите демократични ценности.
В този смисъл един от основните лакмуси за истинските намерения на политическите субекти ще бъде и отношението им към един от най-важните закони, приети от 38-ото народно събрание, а именно: основно реконструирания Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, който може наистина да спомогне много за успешното приобщаване на България към световната демократична общност.
Реалното му приложение би довело до: Прекъсване на възможността представители на комунистическите тайни служби да влияят чрез компрометираща и/или тайна информация върху съвременния политически, икономически и обществен живот на страната и по този начин да съществуват като криминална паралелна власт. Освобождаване от подобна зависимост и на търпящите значителни - и отвън и от страната - критики следствие, съд и прокуратура. Изясняване на скритите двигатели на прехода след 10 ноември и създаването на организираната престъпност, както и за икономическия крах на държавата, достигнал своето дъно по време на Виденовото правителство. Разкриване и пресичане обвързаността с чужди разузнавания (като КГБ и наследника му например) на бивши (а може би и на някои настоящи) персони, свързани със спецслужбите ни, застрашаващи в момента националния ни суверенитет. Изясняване задачите, стила и методите на работа на ДС. Сриване на мита, че Държавна сигурност и останалите тоталитарни спецслужби са служили вярно само на България и нейната сигурност. И доказване, че те са били основно оръдие за тоталния диктат на СССР и вярната й местна комунистическа клика, превърнала се в олигархия чрез грубо погазване на основни човешки права и свободи.
Твърде показателен е примерът с Германия. Само за тази година комисията - известна като "Гаук" (по името на ексшефа си) - занимаваща се с обработване, изследване и разсекретяване на архивите на ЩАЗИ, разполага с бюджет, отпуснат от държавата, в размер на 215 млн. марки. Тази комисия и администрацията към нея, имаща филиали в още 13 града, е със щат от 2770 души. И това при условие че след падането на Берлинската стена ЩАЗИ беше разформирована, а ГДР престана да съществува като държава. На нас, които все още не можем да сложим стабилен отграничителен контур от тоталитарното си минало, това само може да ни покаже колко по-необходим ни е такъв закон и с колко по-голяма упоритост и широта трябва да бъде осъществявано прилагането му. Защото нашите държави и икономически структури, както и спецслужбите получиха тежко наследство от това минало. С него трябва да бъде скъсано веднъж завинаги. С безжалостна яснота и чрез анализ, базиран на максимален обем информация. Защото е известно, че съветските съветници на тайните ни служби работеха у нас необезпокоявано до 1991, защото Русия и днес не крие ревността си към еманципацията на бившите си сателити. Защото бившият ръководен кадър от комунистическата ни "система за сигурност" и радетел за пазене в тайна на всичко, свързано с ДС и военното разузнаване на НРБ, Яни Янев бе уличен в шпионаж в полза на същата тази държава. Защото представители на руското посолство и "бизнесмени" от териториите на бившия СССР трябваше да бъдат изгонени от страната ни... Пътят към евроинтеграцията и националната сигурност на България е тясно свързан с максималното разкриване на документите, дейността и структурите на комунистическите тайни и репресивни служби.
Действието на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генаралния щаб обаче бе поставено под въпрос от БСП. 54 народни представители от "модерната левица" сложиха подписите си под искане Конституционният съд да го обяви за противоконституционен.
Словесната еквилибристика при аргументацията на това искане заслужава отделен анализ. Но след като Конституционния съд го допусна до разглеждане по същество, трябва да бъде акцентирано върху нещо изключително важно. За да имат моралното право да се произнесат по този закон, всички конституционни съдии би трябвало да поискат да бъде огласена наличната документация в архивите на бившите комунистически спецслужби за евентуални техни връзки или сътрудничество с тези служби. И чак след огласяването и проверяването на достоверността на евентуална такава информация конституционните съдии би трябвало да пристъпят към разглеждането на това искане. В противен случай неконтролираният на практика от никой извън самия себе си Конституционен съд се поставя в позиция на конфликт на интереси. И всяко "лустрационно" решение по отношение на закона от негова страна би хвърлило сянка върху авторитета му. А оттам - и върху авторитета на държавността и законността в България.
И за финал е добре да припомним един пасаж от резолюция 1096 от 1996 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: "ПАСЕ приветства отварянето на досиетата на секретните служби и гарантирания достъп на обществото до тях, осъществен в някои от бившите комунистически тоталитарни страни."
Кученцето
Донков знаеше, че последната електричка за Перник тръгва около полунощ, но едва когато купи билета, разбра, че е дошъл половин час по-рано. С тоя влак се прибираха работилите до късно в столицата, тъй като драконовските ограничения по жителството не разрешаваха на мнозина да живеят там. Връщаха се и дошлите на кино, театър, на пазар или на гости. Влака обаче наричаха "пиянския", защото събираше и любителите на чашката и компаниите. Оползотворили докрай времето си из софийските заведения и доволно развеселени и шумни, те не позволяваха на останалите пътници да се одремват и скучаят.
Донков също беше замаян от двете бутилки обикновено бяло вино, което изпи сам като последен алкохолик в една долнопробна кръчма на площад "Възраждане", без да докосне мезето, та сега почти не усещаше едрото си олекнало тяло. Излезе на крайния перон, където трябваше да пристигне електричката, и се отпусна върху първата забелязана пейка, безчувствен като пън. Тозчас между обувките му се заумилква някакво животинче. Топчесто улично кученце, което угоднически въртеше опашка. Раздразнен, Донков го подритна на метър от себе си.
Не от виното, тъпо и гадно му беше от всичко преживяно през този следобед. Съкруши го участта на по-малкия му брат Валери, прегърбената му фигура, безжизненият равнодушен израз на лицето му, когато за минута-две им разрешиха свиждане, преди да го върнат в затвора. Бяха им чели обвинителния акт и за повечето от подсъдимите прокурорът искаше смъртни наказания. "За контрареволюционна дейност и шпионаж в полза на империализма!"
- Валерик, истина ли е това? - запита го недоумяващ Донков.
- Нито дума не е истина! - глухо отвърна брат му.
- Но ти си направил самопризнания?
- Тук всичко ще признаеш... Отведоха го. Адвокатът, за да успокои Донков, каза, че исканата смъртна присъда нямало да издържи в процеса и брат му щял да живее. Ще живее, но къде и как? По затворите и лагерите?... Баща им, защото кметувал някога, го държаха години в Белене и го пуснаха само да умре вкъщи. Дойде си премазан физически и душевно, унизен и неразбиращ какво става с тоя живот и в що се състои вината му? Така и угасна, отчужден и отвратен от всичко... Няколко месеца по-късно го последва и майка им. Сега дойде ред на Валери. Нищо не бе останало от младежката му жизненост и вяра. Завърши Американския колеж и продължи да се самообразова. Учеше езици, спортуваше, беше изпълнен с мечти и надежди. Работеше в някакво чуждестранно представителство, ценяха младостта и амбицията му, но всичко това се беше обърнало срещу него. Шпионин! Що за идиотщина!... Кученцето отново се беше приближило и го гледаше с доверчивите си тъмни очи. Макар и улично помиярче, то подкупваше с безпричинната си веселост и наивност. Пухкавата му козина беше сивокафява, но и четирите му крачета бяха в бели чорапки, бяло петно имаше на челото, както и на върха на опашчицата. Едва тогава Донков разбра, че интересът на животинчето е към козуначената кифла, която беше забравил недокосната на пейката. Откъсна единия крайчец и му го подхвърли. То лакомо го загриза, благодарно въртейки опашката си. Едрият мъж продължи да му хвърля от кифлата, а мислите му бяха другаде.
И нему след гимназията не разрешиха да следва. Стана чертожник в техническия отдел на общината. Ожени се за една медицинска сестра, невротичка. Когато арестуваха Валери, амокът я хвана, тръсна му думите: "Ега ви нещастната фамилия! " и го напусна. Къде е тръгнал да се прибира? Старата им отдавна неремонтирана къща беше празна и студена като гроб. На вратата щяха да го срещнат само пожълтелите некролози на родителите. Донков се почувства безкрайно самотен и никому ненужен. Ако можеше някак да се стопи, както седи на пейката, да изчезне, да не мисли и не чувства нищо... Сепна го гласът на говорителката, която извести, че влакът ще тръгне от първи коловоз след две минути.
Кифлата беше свършила, но кученцето, клекнало до нозете му, го гледаше благодарно и предано. Хей! - сякаш искаше да му каже то. - Защо си се оклюмал? Да се живее е хубаво!... Какво му стана на Донков в тая минута, сам не разбра. Наведе се и взе кученцето. Усети колко мека и топла беше козината му. Изведнъж реши да го занесе вкъщи. Нужна му беше жива приятелска душа край себе си. До кошчето за боклук видя празна кутия от обувки. Постла на дъното й носната си кърпичка и настани там кученцето. То така се зарадва от вниманието, че се усмихна с цялата си муцунка.
Донков се качи в последния вагон и тръгна да си търси място. Влакът беше полупразен, в много от откритите, с дървени седалки купета имаше по двама-трима пътници, а някъде в средата на композицията намери съвсем празно и там седна. До себе си постави кутията с кученцето, което никак не се разтревожи от новото си положение, сложи глава върху предните си лапи и замижа щастливо.
Влакът беше тръгнал, когато в купето надниква млад висок мъж с брадичка и попита може ли да седне. Донков кимна с глава, имаше толкова свободни места. Новодошлият мълча няколко минути, сетне каза:
- Извинявайте, вие не ме познавате, но аз ви зная. Казвам се Петър, адвокат съм. Когато вашият випуск завършваше гимназия, ние я почвахме и класната ви, математичката Янкова, стана наша класна наставница. Все вас ни даваше за пример. Какъв страшен клас сте били. Истински мъже.
- Майката ни разкатаха. На повечето от съучениците ми не разрешиха да следваме. Били сме неблагонадеждна буржоазия! - с неприсъща за нрава си рязкост каза Донков.
Дойде кондукторът да проверява билетите.
- Това куче чийо е? - попита той на диалект.
- Мое! - отвърна Донков.
- Забранено е да се превозват кучета във влака.
- Не знаех! Пък и това не е куче, а малко кученце, което не пречи никому. И не мърси. Ще го взема на коленете си.
- Казах вече. Забранено е и трябва да го махнеш!
- Как да го махна?
- Изхвърли го през прозореца!
- Това няма да стане.
- Щом ти не искаш, аз ще го изхвърля.
- Аз пък вас ще изхвърля! - гневно каза Донков и понеже беше два пъти по-едър и по-силен от мижавия кондуктор, не беше трудно да изпълни заканата си.
Намеси се и адвокатът:
- Вие може да го глобите, ако е нарушил правилника, но нямате право да изхвърляте кученцето.
- Ще му отрежа глобата и пак ще изхвърля кучето! - ядосан отвърна кондукторът, засегнат на служебна чест.
- Аз съм юрист и ще ви кажа, че за едно нарушение не може да се налагат две наказания! - каза адвокатът. - Противозаконно е!
