СОФИЯ. Националният съвет за радио и телевизия даде вчера национален програмен лиценз за кабел и сателит на тв програмите "Ден" и "М САТ", съобщиха от НСРТ. Мониторингът на съвета констатирал, че телевизиите, които досега излъчваха в 14 региона, са изпълнили в голяма степен заявените в концепциите си параметри. "Ден" не е достигнала нивото на предвидения обем детски и младежки предавания, а "М САТ" - на образователните, уточниха от НСРТ. Медийният съвет реши да издаде програмни лицензи и на регионалните центрове на БНТ в Благоевград, Варна, Русе и Пловдив, както и нови радиолицензи за София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Велико Търново, Стара Загора и Благоевград.
Техният цивилизационен избор: Моята причина да остана в България
Г-жа Антонина Стоянова връчи на 19 април Голямата награда - едногодишна стипендия на стойност 2190 лв., на Василка Цилева на церемонията по награждаването от конкурса "Моята причина да остана в България" в зала "София" на Интерпред.
Конкурсът беше организиран от "Индезит", под патронажа на фондация "Ценности" и с любезното съдействие на БТА, БНР и тв "ММ". На церемонията присъстваха над 400 души. Участниците в конкурса бяха поздравени от г-жа Росица Ламбова - управител на "Мерлони" България и г-жа Антонина Стоянова - почетен гост на събитието.
Победителитеполучиха едногодишни стипендии на стойност 960 лв. Наградите им бяха връчени от членовете на журито, оценявали кандидатите в отделните категории
А ето и победителите: категория есе:
Петя Рогозянска категория стихотворение:
Румяна Борисова категория фотография:
Христо Генков категория картина:
Лиляна Дворянова категория песен:
Николай Урумов
Наградените участници в категориите есе и стихотворение прочетоха своите конкурсни работи. Песента, оценена на първо място, беше изпълнена от автора си под акомпанимента на група "Конкурент" - гост на събитието.
В рамките на конкурса пристигнаха около 800 конкурсни материала: в категория есе - 432 в категория стихотворение - 174 в каегория песен - 14 в категория фотография - 78 в категория картина - 79.
Според общото мнение на участниците и журито конкурсът на "Индезит" "Моята причина да остана в България" постигна своята основна цел - всеки участник да открие за себе си причината, която би задържала младите хора в България... Христо Генков - роден е на 22 октомври 1980. Завършва НПГПФ (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография), специалност фотография. След което е приет в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност филмово и телевизионно операторство в класа на д-р доц. Е. Стоева. Бил е и стажант при фоторепортера на в. "Демокрация" Георги Георгиев.
Лиляна Дворянова е софиянка, родена е през 1978. Възпитаничка е на 51-во средно художествено училище, паралелка по изобразително изкуство. Благодарна е на преподавателките си Илияна Дончева и Мариана Маринова, които са й помогнали да надмогне традиционното, акцентирайки на инидивидуалния поглед и пресъздаването на собствения свят. След спечелване на национална олимпиада по философия Лиляна влиза без приемен изпит в Софийския университет. Следва специалност философия и вече е в пети курс. Членува в младежката организация "Изкуство в действие", която се занимава с международен обмен и регионални проекти на млади хора. По линия на "Изкуство в действие" участва в пърформанси и хепънинги. Смята, че съвременният артист би трябвало да има образование в различни области, затова според нея философията много й помага. Планира да завърши и двегодишен курс по компютърна графика. Обмисля как и къде да разшири уменията си в областта на рисуването, тъй като в нейните очи художествената академия е твърде консервативна институция. Ако успее да намери съмишленик - галерист, би искала да подреди първата си самостоятелна изложба евентуално през юни.
Стихотворение
Румяна Борисова е на 18 години. Преди година е завършила гимназия в родния си град Елхово. Вече е първокурсничка, специалност българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише стихове от 15-годишна. Получавала е награди на няколко литературни конкурса, но сегашното първо място смята за най-голямото признание.
Блгарска магия
Двама млади косачи събличат мокрогърдите топли ливади;
Самодиви среднощни обричат закъснели пастири на клади.
Задушена от люляци стене водокосата селска чешма.
Няма сън, няма миг, няма време... За любов тихо пее мома.
Жълта стомничка, липово жълта;
Бели въглени. Синя магия;
Върху огнена черга тела нестинарките странджански вият.
Мека гайда. Пелин. И безумие.
На огнището леща бълбука.
Кой ще пие от жълтата стомничка, ако аз си замина оттука?!
Румяна БОРИСОВА
Голямата награда
Василка Цилева е от София, родена е през 1977. Дипломантка е по специалност английска филология в Софийския университет. Завършила е и средното си образование в столицата. Писането на есета, разкази и впечатления е за нея по-скоро хоби и затова показва работите си само на някои приятели. Научава от радиото за конкурса и решава да се включи, защото темата я провокира да изрази отношението си към нея. Това е първата й награда от подобен мащаб - национален конкурс.
Защото е моя.
Не защото притежавам контролния пакет акции от управлението й.
Не защото парче от нея ми принадлежи по някоя реститутска клауза.
Не защото я познавам.
Не защото всичко в нея ми харесва.
Не заради политиката.
Не защото бизнесът ми е тук.
Не защото е актуално да сме патриоти.
Понеже България е моя.
"Ubi bene, ibi patria."
Защото не искам, позакърпена и попригодена към всякакви европейски и световни държавни трапези, да се почувствам като неадекватен гост на софрата на собствената си история.
Защото не искам съвсем нищо българско да не зависи от мен. Не искам да не ме интересува.
Защото не искам "вкъщи" и "у дома" да са си взаимно чуждици на значително разстояние.
Защото не искам да забравя българския език, който ме определи и изгради отношението ми към света.
Заради моето училище. Моя университет, моите мизерстващи поликлиники. Заради улиците ми и парковете с деца. Заради моята Рила и тъжните безлюдни села. Заради моя квартал и мъката ми в дълбоките очи на бездомните кучета.
Заради величествената красота на сезоните по тази моя земя.
А и защото искам поне за малко моята София да остарее с мен.
Защото оставането в България е привилегия, а не безизходно бреме.
Защото броят на купувачите и продавачите от двете страни на Балканския тезгях се увеличава обратнопропорционално на магазинерите и производителите.
Защото натрапеното отвън самосъзнание е по-гибелно от национална катастрофа.
А и защото за решението на едно неравенство са нужни не само знаци и фактори, а величини, тоест потенциал.
Може би защото все още намирам положителния смисъл на фразата "българска работа".
Или защото ме е страх да избягам.
Вероятно от носталгия по онази България с традиции и достойнство, които няма да възкреси сама.
От гордост. От болка.
За да работя в собствената си държава със самочувствие и диплома, която се признава.
Защото без оптимизъм и национализъм, с наивитета и нихилизма, дето си ги имаме - само конфронтизъм и фатализъм. .........................................
И още много защото, все вплитащи се в едно.
Благодаря, че си признах, а на Вас - че ме провокирахте да го сторя.
Есе
Петя Рогозянска е родена в Монтана през 1981. Завършила е икономически техникум в родния си град. Сега е студентка втори курс в УНСС, специалност "Счетоводство и контрол". В малкото си свободно време се занимава и с писане. Опитва се да улови и предаде усещането и отношението си към значими неща от околния свят. Не е участвала в конкурси или литературни четения. За в бъдеще смята да се посвети по-скоро на финансовото поприще. Според Петя смисълът от подобен конкурс е да се покаже какво мислят младите, за да се намери по-лесно пътят, по който цялата държава да се движи. Написала е есето си спонтанно и е била наистина изненадана от призовото място. Решението на журито я е сварило толкова неподготвена, че се наложило наградата да получи сестра й от нейно име.
Едва ли причината да остана в България е в писането на това есе. Трудно е да обясня обичта си към своята страна, но пък има нещо примамливо в това да се опиташ да обясниш необяснимото.
Изисква се смелост и предприемчивост да заминеш. Не е лесно да създадеш и започнеш живота си отново, дори и в най-уредената чужда страна. Но не се ли изисква още по-голяма смелост да останеш в България? Това е същата онази смелост, която ме подтиква да гласувам, колкото и да ме убеждават, че от мен нищо не зависи.
А вие имате нахалството сред целия заобикалящ ни битак да зададете въпроса "Защо избирам да остана тук? ".
Ами защото тази страна е и моя и нямам намерение да я оставя в ръцете на политиканите. Нека заминат те, а аз оставам. Оставам не на инат. На инат не се живее. Правя го от любов към всичко, в което съм възпитана, от любов към хората, които ме обичат и без които не мога, от любов към всичко онова, в което се състои българщината (и добро, и лошо, но разбираемо познато, приемливо).
В своя анкета бай Алеко бе написал, че колкото и уредена да е една страна в сравнение с друга, съотношението недоволни и доволни се запазва еднакво. Аз предпочитам да съм доволна и недоволна именно в България. От мен космополит не става. Тук е моят корен и той не е толкова дълъг, че да опаше целия свят. Затова и животът ми в чужбина, далеч от родината, би бил чисто самоубийство. И понеже самоубийците и Богу не са драги, аз избирам да остана тук близо до корена си. Избирам пътя на смелостта да обичам България, да живея в нея и да се боря заедно с нея за по-добро бъдеще - нейно и на всички онези, които оставаме тук.
Песен
Николай Урумов е роден в Бургас през 1976. В момента е в последния курс в Техническия университет - София, специалност технология и организация на автомобилния транспорт. Като ученик в Техникума по механотехника в родния си град е бил на специализация в заводите на BMW в Германия. Започва музикалната си кариера през 1992 в група "Орфей" към "Нефтохим" - Бургас, където е китарист и вокалист. През 1996 заема първо място в класацията на телевизионното предаване "Хит минус едно". През 1997 на Международния фестивал "Златният Орфей" е най-младият композитор в раздела за нова песен. А през 1998 печели трето място в раздела за млад изпълнител в същия конкурс. Участвал е в международните фестивали "Откритие" - Варна, "Синият бисер" - Хърватия, "Славянски базар" - Русия, и "Вилнюс" - Литва. Миналата година издава албума "Респект" с рокгрупа "Епизод". В момента е тонрежисьор в студио Скай.
Музикант
Пролетният вятър иска да ме спре,
Но казва ли му някой, че няма накъде.
Аз вече съм направил своя избор днес.
За моите родители бе малък стрес.
Щом отидох вкъщи с китара в ръка баща ми се намръщи и рече "Будала" -
"Какво съм щял да правя с тая тамбура" и каза ми да хващам близката гора.
Припев: Ще стана музикант и с моя талант
Ще пея до зори за Български мечти.
И няма да съм сам в този свят голям.
Ще бъда с вас. Чуйте моя глас!
Всеки се е юрнал здраво да краде
Навярно е защото трябва да яде.
Големи политици направиха това - да нямаме пари, дори и за храна.
Народа се изплаши и ето че сега за "Селската баня" слуша песента.
О Боже, опази ни от тая слепота.
Та ние сме велика горда нация.
А Сашка ще ни учи, че с вино и мезе вървели Моцарт, даже и Бизе.
Каква неразбория настанала е днес.
Всеки гледа само своя Интерес.
Припев:
Палави гюбеци всеки друса днес, но явно не разбира тоталния Регрес до шия с простотия заляти сме сега.
Българи, трябва да излезем от калта.
Припев:........
Причината, която би задържала младите хора в България?
"Би трябвало да е една и съща за всеки от нас - любовта към отечеството, но всъщност колкото са хората, толкова са и причините..."
"Кръщавам я с различни имена. Може да се казва Инат... Дълбоко в себе си обаче вярвам, че най-много от всички други ще й прилича името Обич."
"А тя, причината, е, че обичам, че вярвам в моята земя..."
"Оставам в България, защото искам да съм някой в собствената си страна."
"България е моята съдба."
"Оставам в България, защото искам да пътувам по света с увереността, че имам къде да се върна..."
"Тук се чувствам у дома."
"Аз живея в България. Това е нещо като даденост... нещо като кръвната ми група..."
"Моята причина да остана в България е България."
"Защото искам точно тук да бъда скалата, която тежи на мястото си, а не някъде другаде камъчето, което подритват по пътя."
"Само в България е жената, която мога да нарека "мамо", тази, която ми е дала живот."
"Желая мястото си в България да заема и живота си в собствени ръце да поема"
"Няма причина. Има безброй причини. Всяка една от тях е в моите 22 години..."
"Моята причина да остана? Любовта и момичето, което ми я показа... Любовта ми към нея е и любов към България, любов, която няма да умре."
"1 причина: Семейството ми..."
"Целувката му.
Прегръдката на мама.
Приятелите..."
"Ще остана, за да се смея с приятелите си и да мога да поискам прошка от родителите си."
"...ще остана, защото искам някога моите деца да имат български имена и да говорят български език."
"... мисля, че където съм родена, там трябва да се боря и творя за моята все още неродена и бъдещата нейна дъщеря."
"Пътеката, по която ходя, е моята причина да остана в България."
"Сега вече съм свободен да зная, че нищо не ме задържа тук. Затова и ще остана..."
"Ако и аз замина, везната ще се срути, прекалено натежала от вече заминали."
"Пътувайки през събитията, през новата история на България, живея истински."
"Ще остана, защото съм река, и ако сменя коритото си, ще пресъхна".
"Аз искам - сред препятствия, лъжи, в България човек да стана, защото камъкът не може да тежи, в земя, където роден корен няма."
"В родината е най-добре! Банално - нали? Така усещам нещата аз и солидарност не прося от Вас. Това е моята причина да остана - къде? Как къде? В България, разбира се!"
"Има една причина да остана в България и тя е, че не мога да избягам. Където и да бъда, знам, че в себе си ще нося парченца - бряг, дом, скъп човек и слънчева поляна""
"Рецепта за оставане в България:
Необходими продукти:
100 г национално самочувствие
1,5 кг любов към "всичко българско и родно" вяра и надежда в бъдещето (на вкус) няколко щипки оптимизъм
2-3 бр. близки и приятели в България"
Цитатите са ползвани от творбите на:
Росен Рашков
Емил Стоянов
Сия Матеева
Кристина Алипиева
Семра Чърак
Светослав Близнашки
Светлина Петкова
Ваня Йолова
Ана Николова
Росица Христова
Мая Петрова
Лилия Фотева
Мариана Панайотова
Яна Рашкова
Атанаска Костадинова
Симеон Табаков
Зорница Меданова
Евелина Куртева
Василка Цилева
Анна Братованова
Павел Павлов
Венета Тенева
Ивайла Стойкова
Калина Манева
Труден успех
Българската народопсихология има специална черта - нашенецът не ще да вярва в нещо, докато някой друг (ако може да е чужденец) не му каже, че то е правилно. Ето сега за пореден път му го казаха. България е постигнала напредък в подготовката си за членство в НАТО, се казва в позитивния годишен доклад на пакта за страната ни. Остава надеждата, че българите ще повярват, че последните четири години бяха успешни за националната сигурност и военната реформа. Доказателство за това е и успешната визита на министър-председателя Иван Костов в САЩ.
Естествено в доклада на НАТО са посочени и някои слабости, които трябва да бъдат отстранени. Това обаче ще стане само ако и след 17 юни бъде продължен курсът, който България следваше от 1997 година насам.
Удължиха срока за "Телекомплект"
СОФИЯ. С две седмици е удължен срокът за подаване на оферти за участие в приватизацията на 75 на сто от капитала на "Телекомплект" - София, съобщиха вчера от Агенцията за приватизация. Това се налага, тъй като до изтичането на крайния срок - 17 април, в който кандидатите можеха да представят своите предложения, във ведомството не бе получено нито едно. Приватизационна документация обаче бе закупена от работническо-мениджърското дружество, португалска и немска фирма. Удължено е и времето за подаване на оферти за 78 на сто от капитала на "Текстилмаш" - Габрово, тъй като до крайния срок в Агенцията за приватизация бе получено само едно предложение за участие в раздържавяването на дружеството.
Оферти за закупуването на четири обособени части от "Видахим" (в ликвидация) ще се приемат до 11 май в Министерството на икономиката. Преди ден вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев прие изготвената актуализирана оценка на активите на дружеството. Те са в размер на 52,681 млн. лева.
Учение за грешките и връзката им с малко известната предистория на ЕС
Историята през първата половина на отишлия си ХХ век е белязана от две световни войни. Защо се случиха? Отговорът е прост - заради грешки на човечеството. След тези войни обаче се роди и ЕС - точно като опит грешките на миналото да не се повтарят и да бъдят преодолени. Още повече че заради грешки преди Първата световна война и след нея стана възможна и Втората световна война. Заради тези войни великите европейски сили станаха бивши, случиха им се невороятни беди. По-интересно е обаче защо се стигна дотам, можеше ли случилото се да се избегне, взе ли си човечеството всички поуки. Знаем, че който не се учи от историята, е осъден да я повтаря. За да анализираме предисторията и основаването на ЕС, ще разгледаме учението за грешките, човешкото поведение и обществото. Учудващо е как тези уж "сухи" теоретични постулати обясняват днешната история.
Учение за грешките
То може да се използва както в личен, така и в държавен план, защото в поведението на човека и държавата има много общи неща. Първо, държавата се управлява от хора и второ, и човекът, и ръководещите държавата допускат скъпо струващи грешки.
Първият основен елемент на това учение е проблемът. Имаме проблем, трябва да го решим. За целта трябва да дефинираме дали всъщност това, което се опитваме да решим, е проблем, или се опитваме да решим следствието. Ако тръгнем да се борим със следствието, може да си докараме още много проблеми. Точно тук хората допускат най-много грешки - борят се със следствията, а не с проблемите. Един пример: заради претоварен живот, много ангажименти, липса на почивка, човек изпада в стрес. Вместо да дефинира проблема, който се корени в неговия начин на живот, индивидът Х решава, че проблемът му е в стреса, пропускайки да отбележи, че стресът не е причина, а последица от начина му на живот. Втурва се да се бори със стреса, посяга към алкохол, цигари, наркотици, в резултат на което си докарва още много проблеми.
Ако намерим проблема и го дефинираме точно, то това ще ни даде 80 % от неговото решение. След като веднъж сме дефинирали правилно проблема, трябва да запишем възможните му решения. Въпреки цялото многообразие те са три вида:
1. Балансирано решение, без да се създават други проблеми.
2. Палеативни мерки от типа плацебо - насочени не към решаване на проблема, а към смекчаване на следствията (негативите) от него.
3. Прехвърляне на проблема на някой друг - т.е. решаване на проблема чрез създаване на такъв у някой друг (околните). Това е временно решение, защото ще породи негативна ответна реакция и създалият проблем ще понесе всички негативи от своите действия. В примера с Х това биха били алкохолизъм, неадекватност, сприхавост към колегите и околните и т.н. , което рано или късно ще доведе до изолирането му и до нови проблеми.
И понеже грешките съпътсват човека, трябва да скицираме и човешкото поведение като техен източник.
Човешкото поведение се състои от дефиниране на цели, методите и начините за тяхното постигане.
Най-общо съществуват три групи цели.
1. Свързани с непосредственото физическо и духовно оцеляване на индивида.
2. Свързани със стремежа на индивида за постигане на хармония с природата и околната среда.
3. Други, свързани с неограничените желания, а и изкушения, и ограничените ресурси на всеки; желание за себеизява; желание и поведения, продиктувани от други мотиви, свързани с: потребности, които произтичат от заблуди, грешна преценка, страхове, комплекси - най-общо човешките слабости, стремежът на много хора да бъдат "велики". Не на последно място идват и парите. До един момент човек ги управлява със своите действия, от един етап от тяхното натрупване, те започват да управляват човека.
Какво е политиката, държавата, обществото?
Това е обединяване на група от хора с обещанието и стремежа всички тези потребности да се постигнат. Например само в обществото (а не на пустинен остров) задачи като оцеляване и създаване на потомство са лесно осъществими за индивида.
Тук обаче идва и един интересен момент: обществото обединява хора с различни възможности, дадености и най-вече - различно имотно състояние, а оттам и с различни проблеми. Най-общо това са две групи: бедни и богати. Ограничеността на ресурсите няма да позволи да се решат всички проблеми на всички. Държавата ще ги насочи само към решаване на определен кръг от "най-важните" по преценка на самата държава. Не ще и дума, че в обществото богатите владеят дневния ред чрез контрол върху (партии, медии и т.н. ). Един от важните изводи на световноизвестния икономист Дънкан Блек, работил в областта на публичния избор, е, че при циклично гласуване този, който владее дневния ред, може да определи и резултата от гласуването (The theory of Committees and Elections - Cambrige University Press, 1958). По този начин ресурсите на обществото могат да се насочат към:
1. Решаване на проблемите на богатите (чрез убеждаване на обществото, че това решава и неговите проблеми)
2. Консенсусно решаване на част от проблемите на бедните и по-голяма част от проблемите на богатите.
3. Решаване на проблемите на богатите и част от тези на трети страни (външни за обществото).
Естествено целият кръг от решаване на проблемите има много варианти, някои от които включват създаване на проблеми у собствените граждани. Голямо е също и изкушението, поради недостиг на ресурси, по-голям кръг от проблеми да бъдат решени, но за сметка на "опоскването" на други държави: чрез война, колонизиране и т.н. За прегледност ще илюстрираме как се решават проблемите с две матрици. В първата има две страни - богати и бедни+средна класа. Във втората са отношенията между две държави. Приемаме, че проблемът е разпределението на ресурсите (богатството) в обществото. Нека в обществото да има свободни 6 лв. Ако никой не вземе от богатството на другия, те се разпределят между двамата - от 6 до 0 лв. Но ако някой ограби от другия, може да прибави още 3 лв. Така максимално позитивният резултат от разпределението е 6+3=9 лв. у единия, а най-негативният резултат е 0-3лв.=-3 лв. у другия. Разпределението на ресурсите може да се разглежда и като степен на решаване на проблемите.
Ситуацията на баланс продължава, докато на едната страна се решават и 0,5 от проблемите (когато бедни и средна класа прибавят нещо, макар и 0,5 лв., към своите ресурси). При некооперативната стратегия богатите решават проблемите си, засягайки в умерена степен интересите на средна класа и бедни, а при екстремно засягане на тези интереси, ситуацията става "революционна" и махалото се връща точно обратно, бедните национализират имуществото на богатите. Такава е била ситуацията в Русия по време на Първата световна война, довела до революцияга от 1917 г. Тип поведе-ние
Същата матрица важи и в междудържавните отношения. Ако двете страни са приблизително равни по големина и сила, всяко възползване от едната страна на силно некооперативно поведение ще предизвика ответна реакция.
Теория на грешните решения
Може би най-старият източник за тях е Библията, която твърди, че всички сме грешни. Човекът, ръководейки своето поведение, може да взима грешни или правилни решения. Грешките го връщат назад, носят му страдание, несполуки, беди и т.н. иначе казано, ситуацията (или Господ) го наказва. Но това не е всичко. Грешните решения се мултиплицират - т.е. една грешка води след себе си втора, трета - все едно сте влезли в улей за бобслей. Много трудно се спира и излиза от него. Ако се направи изчисление колко време, усилия, пари струва на обществото да се бори с последиците от грешните решения, не е изключено да се окаже, че _ от всички ресурси отиват там. Обратно - правилните решения ви извеждат напред, носят ви дългосроно дивиденти. Защо толкова много грешим? Защото грешните решения се взимат много лесно, а правилни - невероятно трудно. Затова и заплатите на топмениджърите са милиони долари, за да не грешат, а да взимат правилни решения.
Как да познаем грешното решение? Първата му особеност е, че се взима много лесно. То привлича като хубава жена. То е интересно, то е бляскаво и възхитително. Точно обратно е правилното решение - не привлича, трябва да се потрудите, за да го откриете, често не е и особено приятно (в началото). За сметка на това е балансирано и в дългосрочен план ще реши проблемите ви, а няма да създаде нови. Ето и кратък проверочен списък кога едно решение е грешно. Първо, когато е взето под влияние на афект (чувства и емоции) - гняв, яд, мъка, съжаление, несигурност, въодушевление, прекалено желание, страх, алчност, комплекси, дребнавост, желание за отмъщение (реванш) и под влияние на пари. Импулсивно (и набързо) взетите решения (от типа сеща се човек за нещо и веднага се юрва) също са грешни.
Това важи както в личен, така и в държавен план. Начело на държавите стоят хора, подвластни на същите емоции, даже в по-голяма степен, защото властта е като наркотик и често тези начело са много по-склонни да правят грешки.
Къде е особеността? Когато една държава взима грешни, небалансирани решения, тя също бива наказвана. Само че наказанието се стоварва не върху онези, взели грешното решение, а върху тези, допуснали то да се вземе - т.е. гражданите. Другата особеност е, че между грешното решение и наказанието при държавите често минава едно поколение (но не по малко от 10-20 г.) и наказанието се стоварва с пълна сила върху следващото поколение заедно с всички лихви.
Предисторията на ЕС е свързана с всичко изброено дотук, пречупено през поведението и на тогавашните велики сили. Най-интересно е все пак поведението на Германия и Франция като вечни съперници преди Втората световна война и най-верни съюзници след нея. През 1850 в Германия започва индустриалната революция, на чиято основа почиват и процесите за обединяването на разпокъсаните германски княжества в доминирана от Прусия империя. Само за две десетилетия тази държава успява да настигне в индустриално и технологично отношение останалите велики сили. Нарасналата мощ на Германия след пруската победа над Австрия с основание плаши Франция и тя прави първата грешка - по повод кандидатурата на Хохенцолерския принц за испанската корона обявява война на Германия. Това пък води до спонтанното обединение на войските на южногерманските и северногерманските провинции пред френската заплаха.
Германия, водена от Бисмарк, печели войната, но прави две фатални грешки, довели до много беди. Първата е, че решава да обяви своето обединение не къде да е, а в Тронната зала на огледалата във Версай - символ на френското могъщество, гордост и абсолютизъм. По нашия проверочен списък това решение е атрактивно, бляскаво, възхитително, но... много грешно. То противоречи и на един стар принцип на Макиавели: "Никога недей да бъдеш тъй жесток към един неприятел, така че да не можеш да го направиш приятел, ако ти се наложи. " Този акт е унижение, което французите дълго ще помнят. Неслучайно заробващият Германия мирен договор от Първата световна война е сключен не другаде, а във Версай. Втората грешка е, че възползвайки се от победата си, Германия се опитва да си набави териториални и финансови облаги за сметка на Франция, действайки некооперативно. Тя присъединява френските области Елзас и Лотарингия и налага тежки репарации на Париж. Германските социалдемократи тогава предупреждават чрез "Франкфуртер Цайтунг", че анексирането на тези области ще направи от Франция вечен враг на Германия, а мирният договор де факто ще бъде споразумение за временно прекратяване на огъня. В същия вестник се предупреждава, че анексирането на двете области е драстично нарушение на правото на самоопределение (на живеещите там хора), към което германците тъй често се позовават за своята собствена нация. Този акт дългосрочно ще ограничи полето за дипломатически маневри на Германия във външната й политика.
Другата част от грешката са репарациите. Тук отново водещо е грешното решение, продиктувано от алчност, желание за реванш и най-вече опитът да се прехвърлят собствените проблеми на друга държава. Резултатът е, че заради репарациите противно на очакванията у победителя - Германия, само две години след победата от 1871 се разразява икономическа и финансова криза. Колабира борсата, падат цените на акциите, има вълна от фалити, оказва се, че за първи път кризата е задействана от свръхпроизводство и "епидемична и безспирна алчност за пари" (С ф. Валтерхаузен). Интересно е да се отбележи, че това, което провокираната от репарации (във Франция) инфлация засяга Германия, кара Ото фон Бисмарк да отбележи: "Следващия път, когато спечелим война срещу Франция, ще настояваме ние да им платим обезщетение. " Горчиво признание за направената грешка. Интересен е също и разговор между германски и френски дипломат от онова време . Първият казва: "Не си личи, че сме получили тези милиарди", на което другият отговаря: "Нито пък, че ние сме ги платили. " Въпреки всичко Франция няма да си извлече поуки от станалото и ще бъде също толкова некооперативна и с желание за реванш след спечелване на Първата световна война. На Германия ще бъдат наложени тежки репарации и териториални претенции. Това пък ще предизвика хиперинфлация в Германия, неуспех у Франция да си получи репарациите, а по-късно ще стане и една от причините за Голямата депресия (1929-1933).
От историята става ясно, че негативите от некооперативните действия на държава А спрямо държава Б ги поема народът на държавата А, допуснал своите политици и лидери да ги извършат. Така например в резултат от некооперативните действия срещу Франция през 1871 страдат германците, но след Първата световна война - жертви, хиперинфлация, обедняване (т. е негативите се връщат с лихвите върху следващото поколение). Небалансираното поведение, желанието за реванш у великите сили - победителки след Първата световна война, пък носи същите беди и на техните народи. Не е и без значение фактът, че след Втората световна война великите сили се оказват бивши, изтощени и разрушени, разделят се със своето водачество в световен мащаб и са изправени пред необходимостта да се съюзят с една от двете нови мощни велики сили - СССР и САЩ.
Тук трябва да споменем и Балканите като причина за двете световни войни - така нареченият барутен погреб на Европа. Използваният от великите сили древноримски принцип "Разделяй и владей" е чиста проба некооперативно поведение. Балканските народи често воюват един срещу друг, насъсквани или под одобрителния поглед на великите сили. В един момент обаче самите велики сили стават жертва на своите игри и противоречия, и най-вече на грешката да допуснат некооперативно поведение, тежки репарации, откъсване на области и даването им на други държави по примера на Елзас и Лотарингия. Противоречията между балканските страни прерастват в противоречия помежду им, което съдейства и за разпалването на Първата световна война.
Историята на Европейския съюз показва, че много от грешките са отчетени, и се търси тяхното преодоляване. Европейските народи осъзнават, че никога няма да бъдат силни, богати и независими, ако не се кооперират помежду си, не решават проблемите заедно и балансирано. Така се ражда планът Роберт Шуман за Европейското обединение за въглища и стомана, подписан в Париж на 18.IV.1951. На 1.I.1957 Франция прави голям жест на добра воля, немислим само преди 20 години - връща Саарската област на ФРГ. На 25.III.1957 е подписан Римският договор, създаващ ЕИО и Евратом. При изграждането на обединена Европа Германия ще ползва и част от собствения си опит. Малцина знаят, че освен заради победите на пруската армия единната германска държава от 1871 не е продукт на решенията на националния парламент. Тя е резултат от договори, подобни на тези от международното право, между германските монарси и правителства, ратифицирани впоследствие от Райхстага на Северногерманската конфедерация и парламентите на южногерманските държави. Този принцип е възприет и сега, тъй като всички важни решения (например от Маастрихт и Копенхаген) се ратифицират от парламентите на страните членки.
Историята учи. Върпосът е дали помним уроците й. Две са основните предизвикателствата пред човечеството в идващия ХХI век. Екологията и световният мир. Парадоксално звучи, но и двете са свързани с икономически интереси. Икономическият растеж, нарастването на производството имат цена. Вредните газове са причина за озоновата дупка и парниковия ефект. Британски учени установиха, че ледената шапка на Северния полюс се топи за първи път от 55 милиона години!!! Това означава, че човечеството започва да действа некооперативно и срещу околната среда, където живее. Във епохата на глобализацията не трябва само да се правят глобални печалби, създавайки глобални проблеми. Същите учени установиха, че за да се избегнат най-страшните ефекти от климатичните промени до 2050, емисията от парникови газове трябва да се свие до 60 % от нивата от 1990. Иначе след 2050 ще бъде твърде късно. А историята учи, че сметката ще бъде платена. Частично от настоящото поколение, а от следващото - заедно с лихвите.
Французи проучват икономически аспекти на Дунав мост-2
ВИДИН. Представители на френската консултантска фирма Би Си Е О Ем започват предварителни проучвания на социално-икономическите аспекти на строителството на Дунав мост-2. Проучванията трябва да приключат до края на лятото, съобщи кметът на града д-р Иван Ценов. Целта на френските консултанти е да определят потенциала на местната икономика и да се изгради реална картина на бъдещото й развитие. Общинската управа трябва да разработи специална стратегия за развитието на икономиката, свързана с бъдещия мост, категорични са французите. Вече се обсъжда и необходимостта местните хора, които ще бъдат наети за участие в строителството, да преминат през специализирани курсове за придобиване на квалификация.
Хубаво е, че институциите търсят мнението на общността ни
Доц. д-р Христо Кючуков е преподавател в департамента за повишаване квалификацията на учителите във Варна на името на д-р Петър Берон, филиал на Шуменския университет. Завършил е начална педагогика в България, след което е специализирал в Софийския и Стокхолмския университет. Защитил е дисертация в Амстердам.
Христо Кючуков е ром по произход и се занимава с езиковите проблеми на децата билингви (говорещи на два езика). Той изследва проблемите на някои етнически общности у нас (роми, турци и др.) при езиковото обучение в детската градина, начална училищна и прогимназиална възраст. Христо Кючуков е и президент на Балканската фондация за междукултурно образование и разбирателство ("Дайвърсити" - разнообразие, многообразие) със седалище в София.
През 1992 година заедно с покойния професор Мирослав Янакиев е бил включен в авторски колектив със задача да издаде първия буквар на ромски език в България. Във връзка с това е съставена и ромската азбука у нас, на която Христо Кючуков е един от създателите. Такава азбука съществува в света, но българският вариант се отличавал от световната ромска азбука основно по изписването на звуковете на латински. Сега вече тя е унифицирана и е в съответствие с международните стандарти.
- Г-н Кючуков, какви са проблемите на двуезичното обучение, с които се занимавате?
- Много често се смята, че когато човек говори два езика, единият пречи на другия. Особено ако това е от много ранна възраст - детето се оплитало, натоварвало и едва ли не умопобърквало или нещо подобно. Това са само някакви митове. Ние все още не знаем възможностите на човешкия мозък, на човешката психика, а те са невероятно големи. Това, че човек говори два или три, или пет езика - в никакъв случай не му пречи. Напротив, проблемът е в това, че не ги е усвоил в достатъчно добра степен. Много хора и дори учители твърдят - ромските деца не знаят български, защото знаят цигански. А аз им задавам въпроса - пречка ли е за българското дете родният му език, за да овладее английски например? Тук става въпрос как да намерим подходяща методика на обучението, а не че не може да се изучават паралелно двата езика.
- Колко книги се издават в България на ромски език?
- У нас излизат малко книги на ромски. Има обаче списания, в които има текстове на ромски език. Издава се и вестник "Дром дромендар" ("Път от пътищата") в Сливен. Книгите, които се отпечатват, са предназначени предимно за деца от предучилищна и начална училищна възраст. Досега са издадени и три двуезични стихосбирки. Научна литература още няма, излизат само учебници, както и художествена литература за деца. Ние можем да ползваме и книги, издавани в чужбина, въпреки че има различия в диалектите. По света на ромски има доста списания, художествена литература, по-малко научна. Сега в Будапеща, в института на "Отворено общество", стартира нова преводна програма. Идеята е да се издадат сто книги на ромски език от цял свят. В същото време към Европейския център за защита правата на ромите в Будапеща пък се превеждат на ромски много международни документи, като Конвенцията за правата на човека, за правата на детето, документи на ООН и други. Ние също предложихме книги за превод по програмата "Сто книги на ромски език". Това са "Старопланински легенди" на Йордан Йовков и изследването на Елена Марушиякова и Веселин Попов "Циганите в България".
- Каква е целта на вашата Балканска фондация за междукултурно образование и разбирателство и кога се създаде?
- Имаме национални и международни проекти - работим с Гърция, Македония, Албания. Като направим нещо интересно в България, се опитваме да го популяризираме и в други, съседни страни, без там да имаме клонове. Създадохме тази фондация, след като напуснах Министерството на образованието. В продължение на четири години бях експерт по ромски език там. По времето, когато проф. Илчо Димитров беше министър и Иван Йорданов му беше заместник, Министерството на образованието имаше съвсем неясна политика за това какво и как ще се работи с ромските деца и кой трябва да го прави. В един момент моята длъжностна характеристика беше променена. Дотогава имах вече три, три и половина години опит в министерството и през всичкото това време знаех какви са ми задълженията и какво трябва да правя. Но на мен ми се каза - това, което си го правил досега, няма да го правиш, а ще правиш това, което ние ти кажем. Отговорих им - може, но ако се съглася да го върша. И напуснах през 1996 година министерството, като реших да направя една такава неправителствена организация, която да върши абсолютно същото, което се е правило и в министерството.
- Какво е важно и необходимо да се направи за ромските деца?
- Не знам откъде да започна. Бих разгледал така проблема. Какво е необходимо, от една страна, за обучението на ромските деца в детските градини, началното училище и прогимназиите? И от друга - какво е нужно да се направи за ромските деца за обучението им по български език и за тяхното интегриране в нашето общество? А от трета - какво е важно и необходимо за запазването на тази култура и децата роми да изпитват гордост от това, че са роми, а не да се срамуват. Защото, когато детето отива в първи клас или детската градина, започва да му се внушава колко е страшно, че се е родило циганче. Внушават му, че трябва да забрави този език, че не бива да говори на него, че нашите празници и традиции не били важни, по-важното е българското. А често не се отчита фактът, че тази семейна, етническа култура в един момент може да бъде някаква база за по-нататъшното развитие на цялата страна. Вместо това още от най-ранна възраст децата нерядко биват потискани, внушава им се чувство на вина, без да знаят за какво са виновни. Внушава им се чувство на срам само заради това, че говорят цигански.
- Това е едната страна, но има и друга - и тя е свързана със самозатварянето на съответната общност?
- Наистина този процес е двустранен. Но това, което забелязвам да става през последните десет години и определено ме притеснява, е, че ние повече говорим за това как двете култури и общности не се познават, как трябва да направим нещо да се опознаят. Казват, ромите крадат. Аз не оправдавам каквито и да било криминални прояви - независимо дали те са извършени от роми, българи, араби, занзибарци и така нататък. В българското общество има една такава нагласа - циганите са тези, които крадат и извършват всички криминални престъпления. Едно изследване обаче показа, че от всички криминални престъпления, които са извършват в България, само 11% са от роми. Къде остават другите 89% и от кого са извършени? Щом бъде извършено престъпление от ром, непременно се подчертава в някои вестници - ром открадна три кокошки!? Но ако същото престъпление се извърши от българин, турчин, евреин, арменец, той не се споменава по този начин.
- Какво трябва да се направи, за да се преодолее това отношение и недоверие?
- Почнахме с кражбата. Ако един човек има, той няма да посегне да краде. Той не престъпва закона, защото престъплението му е любимо занимание или хоби. Ако има работа, ще получава пари и семейството му ще се чувства добре. Но ромите нямат работа, защото нямат образование. Така кръгът започва да се затваря. А нямат образование, защото образователната ни система не е достатъчно гъвкава. Ако човек не може да се впише в нейните постулати, за него няма шанс. Ако той се е оженил на 14 години и си е създал семейство, но на 18 години му е дошъл мерак за учене, не може да намери никаква форма да продължи обучението си, въпреки всички документи за право на образование. Има нужда от промяна на системата, за да може тя да бъде малко по-гъвкава и удобна за ромската общност. Никой не си дава сметка, че за 800 години, откакто циганите са дошли тук от Индия, все не можахме да намерим пътя, за да приобщим тези хора, за да не се чувстват чужденци в собствената си страна.
- Това е така, но в последните години у нас се направиха стъпки в тази посока. И Националният съвет по етнически и демографски проблеми към Министерския съвет, и експертите роми към отделните министерства работят за тази интеграция. Надявам се, че разбирате невъзможността за четири години да се преодолеят натрупаните 800-годишни проблеми и подозрения?
- Напълно съм съгласен, но някак си нещата все още не вървят достатъчно добре. Не отричам, че има желание от страна на управляващите и стъпки в правилна посока. И на тази основа трябва да се продължи. Нужно е обаче да се преосмисли досега какво беше направено - кое работеше, кое не. Защо не работеше? Става дума за последните 4-5 години, защото през това време се случиха страшно много интересни неща. Но трябва да се отчетат причините защо няма развитие или то е недостатъчно. Беше налучкан правилният път - активното включване на ромите във всички тези процеси. Много важно е да се подчертае, че Националният съвет беше съставен по този начин и рамковата програма беше направена благодарение на всички ромски организации. Този процес не беше едностранен - само от страна на институциите, които да си вземат решения и да си ги изпълняват. Сега се търсеше мнението на ромите, техните предложения. Според мен това е хубаво и в тази насока трябва да се продължи и занапред. Нужна е открита дискусия за това дали в тези сформирани работни групи са влезли най-подготвените и най-подходящите хора. Оттам нататък имат ли ясна представа какво и как ще се прави. Ако те са изготвили някакви програми и са ги предложили в съответните министерства, тогава защо нещата не са тръгнали все още както трябва и както ни се иска?
- Как виждате бъдещето на ромската общност в България?
- Иска ми се да видя ромската общност в България много грамотна. С високо и качествено образование. Хора, които знаят английски, компютър, значителен брой от тях са с висше образование и не биха имали проблеми при търсенето си на работа. Това на първо място. На второ - хора, които не се срамуват, че са роми. Обратното - знаят своя произход, историята и културата си, ценностната си система. От друга страна, иска ми се българското общество като цяло да познава тази култура и тези хора, и съответно да ги уважава за това, че са различни. У нас, в България, не сме много свикнали да уважаваме различното. Няма ги все още изградени онези манталитет и култура, човек да приеме, че е нормално да имаш правото да си различен.
Царят да чуе обикновените хора
В нашето семейство сме възпитани в голямо уважение и почит към монархията. Баща ми казваше "Аз съм се клел на царя" и с това изразяваше своето преклонение. Първото разочарование дойде, когато цар Симеон II застана зад група политически търгаши, помогна им с гласовете на монархистите да влязат в парламента. Да направиха нещо по неговата кауза? Сега искал да се кандидатира за президент, министър председател, депутат.
Царят е цар. Той не може да бъде президент или министър-председател. Ако Н.В. Симеон II милее за своята родина и народ, да чуе гласа на обикновените хора, нека призове всички свои привърженици да гласуват за СДС. Върнем ли се назад, тежко на Майка България.
Швеция дава пример с грижите за безработните
През първите шест месеца от 2001 Швеция е ротационен председател на Европейския съюз. Правителството в Стокхолм смята проблемите на безработицата за свой приоритет.
Швеция дава пример за грижите да осигури работа на всички свои граждани. Страната е с един от най-ниските проценти безработни. На актуалните проблеми на безработицата е посветено специално заседание на Европейския съюз.
Вчера и днес
В средата на ХIХ в. Швеция бе една от бедните страни в Европа. В националната икономика преобладаваше селското стопанство, развито на една десета от територията й. Бързото нарастване на населението създаваше трудности за прехраната. Това доведе до емигрирането на 1,2 милиона шведи по света, предимно в САЩ, през 1860 - 1930.
Едновременно с това в Швеция съществуваха солидни основи за перспективно развитие на промишленост с наличието на богати природни ресурси: желязна руда, водни мощности и дървен материал, гори покриват и днес повече от половината от националната територия.
Във връзка с бързото развитие на индустрията в Западна Европа още от 1870 започна усилено търсене на шведски продукти и главно на желязо и строителни материали.
Наред с износа на суровини в самата Швеция се създаваха първите промишлени предприятия, особено на основата на шведската традиция и опит в металургията. Освен желязо започна производство на целулоза и хартия.
Индустриализацията и урбанизацията стимулираха прокарването на нови жп линии и шосета, както и широко жилищно строителство. До 1913 делът на промишлеността в националното стопанство се удвои от 15 на 34 на сто. Но до началото на Първата световна война половината от работната ръка бе заета в селското стопанство.
Разбира се и Швеция, като част от световната икономика, понесе ударите на две стопански кризи. През 1921 промишленото производство намаля с 25 на сто в сравнение с предвоенната 1913. А депресията през 1930-1932 остави всеки четвърти швед без работа.
Но Швеция остана настрана от световните конфликти и не позна разрухата на своята промишленост. Тя се възползва от необходимостта за възстановяване на Европа след двете световни войни. През десетилетието между двата световни конфликта Стокхолм достигна средно увеличение на националния вътрешен продукт от 1.6 на сто - ръст, надминат тогава само в САЩ.
Особено след края на Втората световна война в разрушена Европа Швеция се оказа в изгодна позиция. Непокътнатата й индустрия бързо започна да се развива с растящото търсене на шведски стоки. Тогава се очерта обликът на Швеция като развита индустриална държава с висок икономически стандарт. Следвоенният период се характеризира с трайна експанзия на заетостта и в обслужващия сектор. През 60-те години бе извършена структурна промяна на промишлеността чрез концентрация на производството. Непрестанно бяха въвеждани нови модерни технологии и конкурентоспособни производства при пълна заетост на работната ръка.
Швеция се превърна в притегателна сила за имигранти
Дълго време единствено малцинство бяха лапландците. Но след 1960 броят на новодошлите бързо започна да се увеличава. Имиграцията започна още преди Втората световна война с бежанци почти от цяла Европа. А през 50-те години Швеция започна да кани чужденци от различни страни. Към нея тръгнаха много бежанци, прогонени от диктаторските режими, които заемаха работни места в разрастващия се автомобилен гигант "Волво".
Днес около 11 на сто от населението на Швеция са имигранти, от които близо половината са вече шведски граждани. Притокът от съседните скандинавски страни се улеснява от създадения общ пазар на работна сила между Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. Свободното движение на търсещи си работа хора се облекчава от пътуването без паспорт, правото на настаняване и труд в друга скандинавска страна. Имигрантите получават пълна трудова защита и правителствена помощ там, където живеят.
Имиграцията се контролира от Закон за чужденците. От десетилетия имигрантската политика гарантира имунитет на всички политически бежанци. През 1969 бе създадена Национална служба за имиграция и натурализация, която като правителствен орган се занимава с тези проблеми.
Имиграцията се стимулира от шведските власти, защото ръстът на населението постоянно намалява, като се знае, че днес шведките имат средно не повече от 1.6 деца. Затова правителството се готви да изработи специална програма за приемане на икономическа имиграция.
Работа за всички е по традиция главната цел на икономическата политика на Швеция. Постиженията в това отношение се отразяват в трайната ниска безработица от десетилетия в сравнение с международните стандарти. За да се поддържа заетост, по време на години на рецесия се насърчава по различен начин вътрешното потребление и производството се поддържа високо от специални капитални фондове. По време на дълбоката международна криза през 1974-1975 загубите от износа бяха покрити от експанзия на частното и общественото потребление и екстензивно производство на стоки. Това, разбира се, все пак се отрази негативно на текущите плащания през 1974.
Следвоенната икономическа политика в Швеция се основава както на бърз стопански растеж, справедливо разпределение на реалните доходи, също на икономически баланс на регионално ниво и стабилност на цените. Друга важна цел е опазването на околната среда, сигурност на работното място и удовлетворение от труда.
По време на криза държавата насърчава безплатно преквалифициране и географско разпределение на работната сила, създаване на работни места в обществения сектор, както и държавно регионално субсидиране на инвестициите. Заетостта се стабилизира чрез специални данъчни облекчения за стимулиране на частните инвестиции по време на рецесия, когато се създава и специален инвестиционен фонд.
Особена грижа правителството полага за заетостта на имигрантите, инвалидите и младите хора. Безработицата сред младежите е сравнително висока през последните години - до 40 на сто за шведите под 25 години от 1980 насам. Месечно се плащат по 100 долара надбавки за деца до 16 години, а за учещите се - до навършване на 19 години.
Швеция от години прилага широко политика за регионално развитие
Тази политика цели да създаде по-добра симетрия на икономическия, социалния и културния баланс за хората от различните райони, тъй като икономическата активност е неравномерно разпределена. Безработица има предимно в северните райони на Швеция. Затова още през 1972 парламентът прие програма за регионално развитие, която на два пъти - през 1976 и 1979 - бе разширявана. За нейното изпълнение държавата отделя средства за развитие на услугите и откриването на нови работни места в редица провинциални центрове на север. Амбицията е за всеки да има работа, да се осигурят добри услуги и стоки в добра околна среда.
Движение на трудовия пазар
През следвоенния период в Швеция се отбелязва бързо движение на трудовия пазар. Полагат се грижи за откриване на нови работни места в сектора на услугите. Така през 80-те години в производството на стоки, включително и в строителството, е заета 37 на сто от цялата работна сила в сравнение с 55 на сто през 1960. През същия период работещите в сектора на услугите нараснаха от 45 на сто на 63 на сто. Мъжете на средна вързарст са напълно заети. Участието на жените на трудовия пазар също нарасна на 45 на сто още през 1980 г. Правителството полага грижи не само на книга, но и реално жените да се ползват със същите права като мъжете - приамане на работа, заплащане на труда и др. Намаляват заетите в селското стопанство - от 154 000 през 1990 на 114 000 през 1998. За същия период общият брой на работещите е намалял от 4 577 000 на 4 310 000 души с нарастване броя на пенсионерите.
В същото време бързото и постоянно въвеждане на нови модерни технологии в промишлеността е увеличило броя на безработните от 69 000 през 1990 - 1,5 на сто - на 347 000, или 8,1 на сто през 1996, - числа все пак далеч по-малки от съвременните световни стандарти, като се има предвид, че повечето от безработните са социално осигурени.
Накрая трябва да се отбележи, че брутният вътрешен продукт в Швеция през последното десетилетие се увеличава средно с 2 на сто, като през 1994 - с 3,3 на сто, и през 1995 г. - с 3,6 на сто - реална динамика на развита промишлено и икономически страна.
30 болести ще се лекуват по клинични пътеки
СОФИЯ. Български лекарски съюз и Националната здравна каса започват днес договарянето на болничните услуги и заплащането им, съобщиха от НЗОК. От 1 юли касата поема 20 процента от финансирането на лечебните заведения, като в бюджета на институцията са предвидени 26 млн. лв. за тази дейност. Останалите пари ще осигури както и досега здравното министерство. НЗОК ще предложи на своите партньори средствата от касата да се разпределят по нов метод, наречен клинични пътеки. При него болният ще получава точно описание на лечението си и на грижите, които медицинският персонал трябва да му осигури. Методът създава стандартни правила за лечение на определени диагнози. Чрез клиничната пътека пациентът ще знае по дни и часове какви прегледи, изследвания и процедури трябва да му бъдат извършени във всеки един момент от престоя му в здравното заведение. По този начин болните ще могат да контролират правилно ли ги лекуват. Указанията ще се дават на пациента при настаняването му в болница. Експертни групи изготвят клинични пътеки на 30 заболявания. Сред тях са инсулт, инфаркт, рак, камъни в жлъчката и бъбреците, диабет, майчино и детско здравеопазване. Договори с болници ще бъдат сключвани само ако те имат необходимата база и кадри да лекуват по описаните стандарти. Всяко лечебно заведение може да преговаря за различни дейности в зависимост от критериите, които може да покрие. Касата ще работи с болници и само по една клинична пътека. Дали лекарите ще приемат тези правила, зависи от договарянето, което ще продължи поне месец.
"Взрив" или въпросът Как
Театърът започва да прилича на лабораторно занимание. Днес фантазията е неромантично понятие. Деструкцията, умишленият бяг от схема и хармония, които началото на ХХ век боготвореше, в контекста на днес са празни от съдържание. Между трите букви на безкрая, наречен art, се случва всичко. Да се теоретизира тази гмеж от творчески дръзновения, самоубийства, крясъци и клади е мила, но обречена кауза. Изкуство и действителност не се мислят като затворени сфери, разположени отделно по хоризонтала или по вертикала. Адекватният въпрос престана да бъде "защо? ". Откривателството не е тема. Остана ни да питаме единствено едно - "как"?
Върху този въпрос балансира дебютната постановка на Бекир Илиев (Илия Бекиров е същото лице) "Взрив" от Сара Кейн на сцената на театър "Сълза и смях". Ситуацията е следната: място - самата сцена, на която са актьорите Максим Генчев, Вяра Коларова и Васил Михайлов (не капитан Петко Войвода) и публика; време - 1974 и днешната календарна дата; герои - Катя, чичо Янко и въоръжен македонски боец; сюжет - първо чичо Янко навива Катя за секс, пък тя не ще, после след взрив се появява македонецът, който заднишком отнема мъжкото достойнство на чичо Янко, накрая всички мислят да тръгнат нанякъде, но не тръгват.
Всичко в този спектакъл е взрив за всяко очакване. Пиесата явно е създавана като съвсем отворена система, защото в нея героите се оказват българи, говорят за Кореком и Лили Иванова, гледат "Ну, погоди! ", разгаря се поредна балканска война. Сексуалната навивка между един застаряващ журналист и глуповата вегетарианка е внедрена в хепи соца на 70-те, когато за секс у нас не се говореше изобщо, като че българите се размножаваха по някакъв неведом идеален начин. Знаците на тази система са буквализирани в сценографията на Александър Смолянов и костюмите на Боян Х. Модното днес дублиране на визията и духа на 70-те е ключ в постановката изобщо. Тя е по-скоро видеоклип, кадър от "Буги нощи" или "Джаки Браун", трикотажен десен на цветчета. Центърът на това близко минало, което едновременно е и настояще, е оръжието. Оръжието е пистолетът или "оная работа". Бум! И всичко това изчезва, за да се появи наново като в кошмар.
"Взрив" е лабораторен опит за социокултурно описание на една традиция. Измъкването й извън тези, които я носят, за да я преодолеят. Игра на малко политика, много насилие и почти липса на театър. Каквато е първата реплика в пиесата - "място да се изсера". Механизмът явно работи, защото младата публика в салона ведро, безпаметно, забавно и заразително се смееше.
"Д-2" пеят за падането на шенгенската бариера
Концерт по повод падането на шенгенските ограничения за българи организира днес от 19.00 ч. на площад "Възраждане" в центъра на Плевен СДС. В него ще участват нашумялата роккрута "Д-2", Валди Тотев, Вили Кавалджиев и плевенската група "Vо се". Гост на концерта ще бъде председателят на Съвета по европейските въпроси към 38-ото народно събрание Димитър Абаджиев. На площада младите хора от СДС ще раздадат на присъстващите "Европейска лична карта". Притежателят на една от тези карти ще спечели екскурзия в най-близката шенгенска държава - Гърция.
