ОССЕ: Няма опасност от нечестни избори у вас
СОФИЯ. Нито една политическа сила, изразила опасения за изборни фалшификации, не е предоставила убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си. Това е заявил посланик Чарлз Магий, представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), на вчерашния си разговор с председателя на Народното събрание Йордан Соколов. Магий и колежката му Анжела Борджелини са провели 27 срещи по време на четиридневната си визита в София с цел да проучат необходимостта от мисия на наблюдатели на ОССЕ на изборите през юни. Те ще изготвят доклад, въз основа на който в края на следващата седмица ОССЕ ще реши дали и кога да изпрати свои наблюдатели в България, каза пред журналисти посланик Магий. Той подчерта, че изпращането на наблюдатели е рутинна практика и не означава съмнения в редовността на изборите. Чарлз Магий допълни, че нито една от политическите сили не е възразила срещу присъствието на международна мисия. Подобен казус съществува в много страни и това не е нещо специално, каза представителят на ОССЕ по повод участието на министри в предизборната кампания. Председателят на парламента Йордан Соколов е заявил по време на срещата, че приетият наскоро избирателен закон дава всички гаранции за демократичността на предстоящите избори. Представителите на ОССЕ не са установили нищо, което да сочи, че изборите в България няма да бъдат свободни и честни, казал Чарлз Магий.
Президентът Петър Стоянов подписа вчера избирателния закон.
САЩ дават $3,5 милиона военна помощ на Скопие
СКОПИЕ. Двадесет високопоставени политици от Балканския регион се срещнаха вчера в Скопие с американския държавен секретар Колин Пауъл, който пристигна в Македония от Париж, където се проведе среща на контактната група за бивша Югославия . Пристигайки в македонската столица на първата спирка от своята мини-балканска обиколка дипломат номер 1 на САЩ веднага започна разговори с президента Борис Трайковски, премиера Любчо Георгиевски и външния министър Сържан Керим. Той се срещна и с представители на албанските и македонските парламентарни партии, а най-важната тема бе обстановката в Македония, след като само допреди две седмици тя бе арена на жестоки стълкновения между македонската армия, полиция и албански терористични групировки. Колин Пауъл донесе в своето дипломатическо куфарче и подарък за Македония - 3,5 млн. долара военна помощ, необходима за страната за снабдяване с модерно оръжие и съоръжения по стандартите на НАТО.
САЩ няма да изтеглят силите си от Балканите
ПАРИЖ. САЩ възнамеряват да играят активна роля на Балканите, затова дойдох в Париж на заседанието на Контактната група за бивша Югославия, заяви вчера в Париж американският държавен секретар Колин Пауъл. Той подчерта че САЩ са част от международното присъствие на Балканите и няма да предкакви едностранни действия без консултации със своите партньори. "Ние ще запазим военното си присъствие на Балканите", бе категоричен дипломат номер 1 на САЩ. Международната Контактна група за бивша Югославия осъди екстремизма и тероризма във всичките им проявления на Балканите. Групата, която включва министрите на външните работи на САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Италия и Русия, обсъди развоя на събитията в Югославия, Македония и Косово и в заключителното си комюнике подчерта решимостта да се бори с организираната престъпност и противниците на мира и демократизацията на Балканите.
В документа се осъжда насилието от страна на етническите албанци в Македония и се призовават властите в Скопие да консолидират мултиетническото общество в страната с помощта на "реформата и диалога". Външните министри подкрепят политиката на Белград за утвърждаване на демокрацията, като изказват одобрение за ареста на бившия президент Милошевич, но без да настояват за екстрадирането му.
Ако детето се приеме като най-висша ценност, това ще възпре насилието
През 2000 1288 деца в страната са станали жертва на насилие. Кога от приятел най-близкият човек на детето се превръща в насилник? Защо агресията се намесва в отношенията между родители и деца, как може да бъде избегната? Потърсихме мнението на доц. Симеонка Бъчева, преподавател по семейна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски".
- От гледна точка на вашата специалност къде бихя могли да се търсят причините за родителския тормоз?
- Склонна съм да виждам нещата в исторически аспект. Животът на детето векове наред не е бил ценност. В древна Персия например се е смятало, че до петата си година детето не бива да бъде докосвано. След тази възраст, ако три пъти то откаже да се подчини на родителя си или на друг възрастен човек, бащата може да го убие. В древния Рим правото на живот се е определяло от бащата. Новороденото се слага до огнището. Ако бащата го вдигне на ръце, това означава, че го приема. не го ли вземе, по-нататъшната му съдба е ясна. То бива оставено на прага, на пътя, в гората. До IV в. в Рим убийството на дете не се е смятало за престъпление. Едва при император Константин през 334 г. се приема, че това е престъление като убийството на възрастен човек. В древността и през средновековието децата са били удавяни, морени с глад, продавани. Чак през ХVIII в. картината се променя. Много е трудно да се освободим от тези натрупали се предразсъдъци. Не би могло да се твърди, че в България насилието е по-голямо, отколкото в другите страни. При нас се наблюдава симбиоза между западната и източната концепция за семейството. В първия случай нещата вървят от АЗ-а към другите. Източната концепция се гради на Ние (родители, деца, внуци, правнуци) - никой не може да каже колко точно човека има това семейство. Нашето семейство е между Запада и Ориента, включително и по отношение на детето.
- В кои случаи прилагането на сила се превръща в насилие? Какви видове насилие от родителите над децата можете да посочите?
- Съществува физическо насилие, което се изразява в системно малтретиране на детето. Различаваме още психическо насилие, сексуално насилие и т.нар. неглижиране. Психическото насилие е насилие над психиката на детето, над неговата личност, неговите потребности и интереси. Осъществява се по различни начини, например чрез етикиране. Личността се свежда до определен етикет: гений, вундеркинд, идиот, мухльо, будала... Детето няма необходимия опит, за да прецени положението и започва да се държи в съответствие с този етикет. Подобно отношение може да го доведе дори до самоубийство. (Ученичка от Английската гимназия в столицата се хвърля от петия етаж на сградата, в която живее, заради петица от контролно. Баща й непрекъснато й внушавал, че по-малко от 6 не трябва да получава.) Ако родителят повтаря на детето "ти си луд", това също оказва негативно влияние върху психиката му. Друг начин на психически тормоз е то да бъде вкарано в една роля. Най-често това е ролята на Пепеляшка, но без щастливия завършек. Детето е сравнявано с другите, за да му се покажат слабостите. Обикновено се казва: "Толкова ти е акълът, ти толкова можеш да изкараш. Я виж еди-кой си. " Тежка е за малките деца и ролята на "стената на плача", особено когато се оказват опората за майката при тежък конфликт или след раздяла с бащата. Психическо насилие освен лошите думи е, когато детето се превърне в свидетел на физическо насилие в семейството. Има и друг перфиден начин за такъв вид насилие, когато в един и същ момент на детето му се изпраща двойно послание. "Ти си завършен групак, мило дете! ", "Получил си шестица, а кой ти помогна. " Психическо насилие може да бъде оказвано и чрез езика на тялото.
Най-трудно се доказва сексуалното насилие. Смята се, че се осъществява от доведения баща, но напоследък се оказва, че тази роля може да играе и родният баща. За да прикрие деянието си, той казва на детето: "Нека това си остане нашата малка тайна. Не казвай на майка си, защото тя ще престане да те обича. Ще ни остави. " И като крайна мярка: "Ще те убия! " Когато майката разбере, най-често реакцията й е да мълчи от срам. Има случаи, когато тя не осъзнава нещата и не иска да ги приеме. Родителският тормоз се изразява и в принудата детето да проституира, да проси, да краде. Това всъщност е неглижиране, един вид пренебрегване.
- Все пак къде според вас се крият причините за насилието над децата? Какво се е променило от времето на Вазов в българското семейство, описано в първа глава на "Под игото"?
- По времето на Вазов детето е било не само ценност за родителите, но и работна сила, било е заинтересовано да стане добър стопанин като баща си, за да може, след като го наследи, да продължи по неговия успешен път. Родителите са били безспорен авторитет. От тогава до сега семейството в света и в частност българското претърпява важни промени. разклащането на семейните устои е отразено по неповторим начин в "Гераците" на Елин Пелин. Днес някогашното традиционно семейство от три поколения е заменено от семейството, включващо само родители и деца. От многодетно българското семейство стана с едно дете. Детето вече не е работна сила (или поне не в такава степен). И понеже е само едно, родителите все повече искат то да е такова, каквото е в техните представи и техните желания. И се стремят да постигнат идеалното дори чрез насилие. Освен това, колкото по-объркана е една социална ситуация, толкова по-тежко е и за родителите, и за децата. За родителите, защото се сблъскват с обективната невъзможност да осъществят своите отговорности за децата. Критичните социални условия увеличиха и техните личностни проблеми, направиха ги несигурни и неуверени, повишиха тяхната вътрешна тревожност и невротизъм. За децата, защото се превърнаха в отдушник и изкупителна жертва. На практика те нямат изход, защото са деца, зависими са от родителите преди всичко материално.
- С подобряване на социалното положение ще изчезне ли насилието над децата?
- Едва ли ще изчезне напълно, защото то е свързано с трайни стереотипи, а те бавно се променят. Освен това нещата са вече по-различни. Парите станаха алтернатива на живота. Насилието стана постоянен елемент на нашия живот - и в семейството, и извън него. Въпреки това съм оптимист, в смисъл че поне ще намалее.
Съвети към родителите
-Да не смятат детето за непълноценен човек. То е толкова ценно, колкото са и самите те.
- Да не го имат за своя собственост.
- Да не го превръщат в изкупителна жертва за своите лични и социални неуспехи. То не е виновно за тях.
- Да не виждат в насилието най-радикалното педагогическо средство.
- Да не му слагат етикети и да не го отъждествяват с тях.
- Да не повтарят с детето си модела на насилие, ако това е бил модел на собствените им родители спрямо тях.
- Да го обичат такова, каквото е - без "ако", "но" и "когато".
- Да намерят баланс между родителската любов и родителската власт. В насилието има власт, но няма обич.
- Изобщо да се отнасят към децата така, както искат да се отнасят другите към тях самите.
Александър Дяков показва неосъществени проекти
Скулпторът Александър Дяков открива днес от 18 часа в столичната галерия "Крида арт" изложба озаглавена "Проекти от ХХ век". В нея ще бъдат показани все още неосъществени проекти от камък, желязо и стомана, внушаващи непреходни послания за общочовешки ценности. Изложбата е под егидата на Българската лига за правата на човека и ще продължи до 23 април. Режисьорът Оскар Кристанов прави филм за автора и неговите творби, като ще се търси възможност за реализиране на самите паметници.
Български летопис
13 април 814 - в разгара на подготовката на война против Византия умира внезапно българският владетел кан Крум. През неговото царуване към България са присъединени Банат, Трансилвания, днешна Румъния и земите на запад от Тимок с център Белград, като границите й опират до франкската държава. През 811 разбива войските на византийския император Никифор I. Две години по-късно превзема Одрин. Поставя началото на нова династия, която дава владетели като кановете Омуртаг, Пресиан, Борис I, Симеон Велики. Кан Крум издига България до ранг на трета поред империя в Европа.
13 април 1871 - умира в родния си град Пазарджик Стефан Захариев, възрожденски книжовник и културно-обществен деец. Роден е през 1810 и получава образование в гръцкото училище в Пловдив. Занимава се с търговия, известно време е правителствен ковчежник и пълномощник на пловдивския митрополит в Пазарджик. Той е един от най-главните дейци в движението за църковна независимост, инициатор за създаването на женско ученолюбиво дружество и на читалище "Виделина" в Пазарджик. Един от първите български историци, археолози, географи и статистици, постигнал много по пътя на самообразованието. Сътрудничил на сп. "Български книжици".
13 април 1879 - в заседание на Учредителното събрание председателят Петко Каравелов предлага да се задължи народът нравствено да построи храм в Търново, посветен на Александър Невски.
13 април 1944 - умира в София Харалампи Тачев, декоратор и живописец. Роден е на 19 юли 1875 в Пловдив. Учи рисуване при Иван Мърквичка. Той е първият български художник-декоратор, родоначалник на популяризирането и застъпването на стария български орнамент. Професор от 1910 в Художествената академия. По негови проекти са изработени фасадите и вътрешната украса на много обществени сгради. Рисува пейзажи.
Верижна редакция
Ако днес нямате неотложна работа, стойте си у дома. Хем е тринадесети, хем е Велики (или Разпети) петък. И въпреки че не сме фаталисти, все пак чукаме на дърво и ви съобщаваме, че твърденията на "24 часа": "Прекратяват делото срещу Даниела" просто не са верни. Ама вестникът се е продал.
Не знаем как се продава вестникът на обновената лява партия, защото там "старите муцуни" не могат да се разминат на една страница, та затова съвместно съществуват на две. Става "Дума" за фундаменталните статии на Радослав Радев: "Костовизъм = болшевизъм" и на Иван Гранитски: "Протекторатът България". За по-младите люде, които не са имали удоволствието да бъдат силом абонирани за "Работническо дело", това са един главен редактор на БКП-органа, последният медиен слуга на Тодор Живков, и един писач на книги за Маркс, най-демократично оглавил БНТ. Може да се различават по възраст, но по манталитет са еднакво гранитни болшевици.
Вестник "Русия днес" прави откритие: "В Русия Възкресение Христово е най-големият църковен празник". Не купувайте газетата на Светлана Шаренкова, тя ви прави на идиоти с подобни открития.
Прочее, според "Труд" трябвало да почерпи "Денис Ершов, собственик на "Нефтекс", който навършвал цели... 35 години. Хубаво! Лошото е, че последният му известен адрес го знаеха в прокуратурата.
Семеен скандал вдига пушек в "Сега". Лияна Панделиева е недоволна от баща си, от СДС, но обича парите на "Позитано": "Мисля, че един баща може да има или политически опонент - и тогава да се караме постоянно, или дъщеря. Не може да има и двете. Смятам, че той направи избора си. И след като държи толкова ясно да се идентифицира с управляващата партия в момента, това е негово право. В такъв случай няма за какво да говорим повече. " Правилно, госпожо, четете Павлик Морозов. Иначе сто лева се изяждат, сто лева се изпиват. Само споменът остава-а-а!
Влагата за пролетниците е достатъчна
РУСЕ. Сеитбата на пролетниците започна миналата седмица в Русенска област, след като температурата на почвата се задържа трайно на 10-12 градуса. Очаква се да бъдат засети по 250 хил. дка с царевица и слънчоглед. Заради прогнозите за сухо лято и есен площите в сравнение с миналата година са по-малко и са равни на тези от 1999 г. За сметка на това земеделските стопани са засели повече площи с есенници - пшеница и ечемик, съобщиха от областната администрация. Влажността на земята е достатъчна за пролетната сеитба на боб, царевица и слънчоглед.
Военната академия с първи устройствен правилник
СОФИЯ. За първи път от създаването си през 1912 Военната академия "Г. С. Раковски" има устройствен правилник. Той бе приет вчера от правителството и с него се определя статутът на академията като държавно висше училище. Тя ще обучава български и чуждестранни офицери и физически лица с висше образование. Те ще придобиват образователни степени магистър и доктор по специалности от областта на военното дело. В академията може да се следва редовно, задочно, дистанционно и вечерно. Началникът на Военната академия е на пряко подчинение на министъра на отбраната, пише в правилника.
Готови са 1500 фланелки за "Българският Великден"
СОФИЯ. Вече са готови 1500 фанелки с надпис "България има нужда от мен", съобщиха организаторите на проявата. По време на първото издание на "Българският Великден" участниците получиха сувенирни фланелки, на които бе написано "Гордея се, че съм българин". Идеята тогава даде министърът на външните работи Надежда Михайлова.
Акредитираните журналисти и гостите ще отнесат за спомен и чанти с надпис "Българският Великден", както и сборник с материали от миналогодишното издание на инициативата.
Данъчни изненадаха търговци край НДК
СОФИЯ. Как се спазват наредбите за чистотата и околната среда в НДК провериха вчера 48 служители на Столичния инспекторат, кметството на район "Триадица", управление "Данъци и такси", МВР и "Паркинги и гаражи". Инспекторите обиколиха околните магазини, щандове, сергии и фирми концесионери. Изясняваха и състоянието на зелените и водните площи, паркингите, съдовете за отпадъци, спазването на наредбите за кучета, реклами и сключените договори. Резултатите ще са ясни днес. Паралелно 4 "паяка" вдигаха неправилно паркирали коли. По време на акцията в НДК се получи сигнал за бомба, който не предизвика тревога.
От началото на април са съставени 50 акта за нарушения, а след няколко дни ще са готови талоните за глоби от 5 лева, предназначени за заловени замърсители. Проверките ще продължат в различни райони.
Депутатите се отказаха да закриват следствитето
СОФИЯ. Депутатите вчера се отказаха да гледат промените в закона за съдебната власт, предвиждащи реорганизация на следствието. Те завещаха на наследниците си от 39-ото Народно събрание и предложените от Министерския съвет изменения в Наказателния кодекс.
След 12-часов законодателен маратон народните представители в 38-ият парламент вчера излязоха във великденска ваканция и се записаха в историята като единствените, изпълнили пълен мандат. На 18-и, точно 4 години след вота през 1997, президентът Петър Стоянов ще издаде указ за разпускане на парламента, а депутатите ще се съберат на следващия ден, за да се сбогуват.
В началото на дискусиите отхвърлиха и искането на 82-ма народни избраници за оставката на парламентарния шеф Йордан Соколов. Аргументът на вносителите бе, че "през последната седмица работата на парламента беше дезорганизирана и се нарушаваше конституцията".
По-късно през деня бяха приети предложените от Велислав Величков промени в НК, свързани със Закона за досиетата. Те предвиждат от 1 до 3 години затвор и глоба от 5000 до 30 000 лева за лица, използващи за лична облага данни за дейността на бившата ДС и РУГЩ. Година зад решетките и глоба от 3000 до 10 000 лева е санкцията за тези, които противозаконно разполагат с такива данни и не ги предадат на Комисията по досиетата в 14-дневен срок. Нейните членове започнаха работа в понеделник. До 3 години лишаване от свобода и уволнение заплашва и длъжностните лица, които предоставят невярна и непълна информация по Закона за досиетата. Затвор и уволнение очаква и хора от спецслужбите, които вербуват за сътрудници публични лица.
Джуд Лоу е андроид във филм на Спилбърг
Покорителят на женски сърца Джуд Лоу си боядиса косата заради ролята, която изпълнява в новия филм на Стивън Спилбърг "Изкуствен интелект" ("A.I. "), съобщи таблоидът "Мирър". За ролята си на андроид Джуд Лоу е боядисал светлокестенявите си коси с черна боя. Партньор на актьора във филма е младият Хейли Джоел Осмънт, познат на зрителите от филма "Шесто чувство". Действието на "Изкуствен интелект" се развива след 50 години, в свят, където компютрите могат да бъдат използвани за създаването на роботизирани деца.
До 24 ч. полицейска закрила за децата
СОФИЯ. Полицейската закрила за деца ще бъде 24 ч. Това предвижда обнародваната в "Държавен вестник" наредба на МВР. Мярката може да бъде поискана от самото дете, родителите, социалния работник, полицейски служител, органи на прокуратурата и съда. Закрилата се прилага, когато съществува опасност за живота на детето, то е изгубено или безпомощно, останало е без надзор и има риск да бъде въвлечено в престъпления.. Вчера бе подписан меморандум, координиращ действията по национална стратегия за закрила на децата до 2003.
С 20 на сто да се намали броят на малолетните в социалните домове, предвиждат мерките. Сто хил. евро от заема от 3,5 млн. евро по програма ФАР ще се използват за обучение на социални работници и полицаи. Предвижда се изграждане на малки семейни домове в общини с малцинствени групи и висока безработица.
Доган да върне парите на НС, които не е отработил
Разбра се парадоксалната истина, че ДПС лидерът Ахмед Доган през целия мандат е присъствал на заседания в НС само 6 дни! За делата на Ахмед като народен представител не би могло да се каже нещо повече, освен че той не стори нищо за избирателите си, а ги излъга, както е мамил и партньорите си в политиката.
През цялото това време той се е ползвал с имунитета на депутат и е получавал заплатата на такъв. От това логично следва, че след като е прибрал пари, без да ги е отработил, значи неоснователно се е обогатил. И трябва да върне получените възнаграждения. Смятам, че с този въпрос е задължително да се занимае администрацията на НС.
Дъжд и сняг по Великден
СОФИЯ. Студено ще бъде времето през великденските празници, съобщи вчера дежурният синоптик Гергана Цанчева. В неделя в по-голямата част от страната ще превалява дъжд, а по високите полета на Западна и Северозападна България ще прехвърча мокър сняг. Температурите през деня ще паднат между 4 и 9 градуса, а през нощта - и под нулата. В понеделник валежите постепенно ще спрат, вятърът ще се усили, ще се затопли до10 градуса. Най-силно ще духа по Черноморието и в Северна България.
През празниците ще има усилени дежурства на Пътна полиция. От КАТ препоръчват да се спазва по-голяма дистанция, очаква се в петък вечерта и понеделник следобед по пътищата да има дълги колони от автомобили. Гражданите трябва да внимават, паркирайки колите си в курортни местности, защото апашите използват залисията около празниците.
35 допълнителни влака пуска БДЖ по Великден, съобщиха от компанията. 19 от тях ще бъдат бързи, а 16 са пътнически. Влаковете ще се движат от днес до 16 април.
На 13 април ще има шест бързи влака по релациите София-Свиленград, София-Казанлък, София-Враца и Враца-Мездра.
На 14 април композициите ще бъдат четири - София-Свиленград и обратно, София-Враца и Враца-Мездра. На 15 април ще пътува допълнително един пътнически влак - Лом-Мездра.
Най-много влакове - пътнически и бързи, ще има на 16 април. Те ще се движат по релациите София-Свиленград, София-Пловдив, София-Плевен, София-Монтана, София-Мездра, Лом-София, Пловдив-Костенец, Варна-Шумен, Габрово-Ц. ливада, Горна Оряховица-Елена, Кулата-Благоевград, Дупница-Бобов дол, Петрич-Ген. Тодоров и Видин-Бойчиновци.
Екокомисията се раздели доволна и пи шампанско
СОФИЯ. Парламентарната комисия по опазване на околната среда и водите с председател Лъчезар Тошев отчете плодотворна дейност през четирите години, откакто е създадена. Депутатите са работили по 59 закона и 18 т.нар. слушания по различни въпроси, свързани с екологията. През цялото време представители на неправителствени организации и академичната общност са имали достъп до заседанията и мненията им са били вземани предвид при изготвянето на становищата на комисията. Прощалната среща на екокомисията, която бе уважена от ресорния министър Евдокия Манева, завърши с шампанско.
Желязна ограда - разграден двор
А на двора трийсетина сърдити млади хора крещят с изкривени лица: "Не те щем! Върви си! " И препречват пътя на назначения генерален директор на БНР Иван Бориславов. След тая телевизионна картина навярно милиони българи са се питали: защо?
Ами защото разграденият двор е удобно място за рубеж на щаба, командван от нашенска Раймонда Диен или Анджела Дейвис, която воюва срещу колега. Зер за "щабаджиите" призванието писател е мръсна дума. Как един писател може да бъде радиоспециалист, радиопрофесионалист, радиозвезда? И въстаналите корифеи на журналистиката скандират срещу писателя, срещу НСРТ, срещу Закона за телевизия и радио.
Стоп кадър! Да върнем лентата и надникнем в историята.
Кои бяха ръководители на първото българско радио? Писателите Сирак Скитник и Йордан Стубел (от 1935 до 1944). След девети септември като директори или завеждащи редакции и отдели се изреждат Орлин Василев, Александър Геров и не само те. През шйсетте и седемдесетте години директори са Богомил Нонев и Алберт Коен... Моя милост дойде в радиото през 1954 от варненския всекидневник "Народно дело"; бях издал вече първата си стихосбирка, сътрудничех на "Стършел" и други столични издания. С удивление открих, че между радиоработниците (така ни наричаха тогава) се трудят над 35 писатели. Започнах в отдел "Информация", преминах в "Предавания за чужбина", бях уволнен като зам. отговорен редактор на "Хумор и сатира" (1965). Ще ме извините, но се налага да изброя по-известните имена. Членове на СБП: Пантелей Матеев, зам.-началник на радиото, Иван Василев, Паулина Станчева, Георги Авгарски, Иван Давидков. Кандидат-членове на съюза: Владимир Селянов, Слава Семирова, Станка Пенчева, Атанас Наковски. Членове на кабинета на младия писател: Димитър Точев, Любен Лолов, Димитър Светлин, Ивайло Петров, Петър Бонев, Панос Пионидис, емигрант от Кипър, и др. Над 20 бяха млади творци, нечленуващи никъде.
Още малко търпение, ще спомена някои от тях: Веселин Измирлиев, Методи Христов, Петър Ненов, Тодор Димов, Николай Цонев, Росен Василев, Александър Лазаров, Тодор Монов, Димитър Спасов, Тоно Лазаров, Чавдар Аладжов, Катя Воденичарова, Стефан Великов, Николай Христозов, Марко Стойчев, Дончо Лазаров, Георги Бакалов. (След време мнозина преминаха в телевизията.)
През 1955 с двама колеги изготвихме списък и решихме да основем организация. Това стана на 21.I.1956 и в. "Вечерни новини" публикува информация: "Около 30 млади поети и белетристи от Радио София учредиха свой литературен колектив "Хр. Ботев"... За ръководство бяха избрани председател Ив. Василев и членове Ст. Великов, Е. Захариева и Ив. Коларов..."
И по наше време не липсваха протести. На общите събрания си казвахме нашите кривици, а обществените - в някои предавания. Към средата на шейсетте години един ден директорът Ганчовски извика в кабинета си цялата ни редакция "Хумор и сатира". С тихия си глас възрази срещу поредното ни предаване от рубриката "Карай да върви" - осмивахме скъпотията, привилегиите, званията, ордените. Помоли настоятелно да го спрем, защото ще сбъркаме. Ние, наежени млади сатирици, не се съгласихме и го излъчихме. И то не беше последно. Естествено не ни се размина. Уволненията на сатирици започнаха именно от Радио София. Защото критикувахме социални неправди и извращения, а не конкретни ръководители, те бяха табу. При първото ми уволнение заради епиграми, рецитирани в зала "България", заповядано от ЦК, целият творчески колектив застана в моя защита. Безуспешно!
Останах приятел на радиото и сътрудник на "Хумор, сатира и забава". И колчем тръгна към колегите, поспирам пред дворчето на старата сграда и в паметта ми звънва нашият автошарж:
Бяла спретната къщурка, шест брези отпред.
Тука всеки мижитурка станал е поет.
По онова време радиото наброяваше не повече от 250-300 души. Една десета бяха писатели. Е, уважаеми колеги, между вашия хиляден многоброй има ли 150 писатели? Или поне 15? Съмнявам се, щом "щабаджиите" не допускат дори един. За тях комай и званието композитор е вече мръсна дума?... Дерзайте, маестро Бръзицов!
Жорж пак иска да става президент
СОФИЯ. Жорж Ганчев се впуска активно в кандидат-президентската кампания. Той ще бъде безмилостен в приказките, ще чете конституцията като дявола - евангелието, и ще гази противниците на принципа "всичко, което не е забранено, е позволено". Това обяви бившият водач на БББ вчера в парламента. Ганчев заплаши новия лидер на БББ Христо Иванов с Божия гняв.
Засилваме контрола за издаване на визи на чужденци
СОФИЯ. Въвеждаме по-строг контрол при издаването на визи за дългосрочно пребиваване у нас. Това става с промените в Закона за чужденците, които депутатите приеха вчера. Дълго време в страната ни ще пребивават чужденците, които имат разрешително за работа от социалното министерство. Те ще могат да осъществяват и търговска дейност, но само ако разкрият поне 10 работни места за българи, реши Народното събрание. Правото да живеят у нас ще получат също хората със заслуги към България в икономическата област, науката, националната сигурност и спорта. Чужденци, които са се оженили за българи, но не живеят заедно ще трябва да напуснат страната ни. Същото се отнася и за сключилите брак срещу заплащане "извън обичайната зестра".
Застрахователи ще се обединяват в ядрен пул
СОФИЯ. Застрахователните дружества в страната ще създадат национален ядрен пул за покриване на щети при ядрена авария. Това съобщиха вчера от правителствения пресцентър. Съгласно Виенската конвенция експлоатиращият орган АЕЦ "Козлодуй", е длъжен да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, покриваща неговата отговорност за ядрена вреда. Досега тази отговорност бе на държавата. Според Закона за мирно използване на атомната енергия застрахователната отговорност бе равностойността на 5 млн. долара. Новият закон, който е внесен в МС обаче, предвижда размерът й да се увеличи на 90 млн. лева. Правителството вчера възложи на шефа на агенцията по енергетика да подготви и внесе условията по застраховането.
За първи път през тази година от фонда за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация ще се изразходват 3,9 млн. лева за подготовката за закриване на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй". Това предвижда бюджетът на фонда, утвърден вчера от правителството. Парите ще отидат за проектиране, консултантски услуги, доставка на спецоборудване за радиологична оценка и дезактивация на системите и производствените помещения на двата блока.
Приходите във фонда за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация през 2001 ще бъдат общо 134, 4 млн. лева. Основен вносител е АЕЦ "Козлодуй". В другия ядрен фонд - за безопасно съхранение на радиоактивни отпадъци, са предвидени общо 30,9 млн. лева приходи през тази година при 27,4 млн. лева през миналата.
Затворнички излизат във великденска ваканция
СЛИВЕН. 20 жени, лишени от свобода, излизат във великденска ваканция. Правото на пет дни домашен отпуск им се предоставя заради показано добро поведение, съобщиха вчера от затвора. За останалите зад решетките по празниците ръководството е приготвило червени яйца и козунаци. За изповядващите православната вяра ще има празнична служба, която ще се отслужи в открития наскоро параклис в затвора.
Общо 240 жени с различни присъди обитават единствения в страната женски затвор.
И Симеон II смята, че ще влезем в ЕС през 2006
СОФИЯ. В интервю за агенция Франс прес Симеон II е посочил като реалистична 2006 г. за влизане на България в Европейския съюз, съобщи електронният вестник "Медиапул". Сроковете, които правителството си постави за приключване на преговорите през 2004 и членство през 2006 са реалистични, каза неотдавна еврокомисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген. Царят припомни, че Испания е водила десетгодишни преговори с ЕС. Според него икономиката е едното от нещата, върху които трябва много да се работи, за да се подготвим за ЕС.
На въпроса дали евентуална покана към България през 2002 за присъединяване към НАТО би имала положителен ефект за нейното развитие, Симеон Сакскобургготски казва: "Всяко присъединяване към нещо, което е било прието от други страни или е необходимост, е добре дошло, но човек трябва да бъде и реалист. Не зная дали от икономическа гледна точка ние ще бъдем подготвени за такава тежка жертва."
Избират нов директор на БНР до края на месеца
СОФИЯ. Националният съвет за радио и телевизия ще избере нов шеф на Българско национално радио, реши НСРТ на заседание вчера. Всеки член на съвета има право да предлага кандидатури, изборът ще бъде направен сред вътрешните номинации до 26 април. Тогава изтича срокът за обжалване решението на Върховния административен съд за незаконосъобразност на избора на Иван Бориславов, заяви за "Демокрация" и.д. председател на НСРТ Александър Томов. Според него новият генерален директор ще стане известен на 27 април. Медийният съвет ще приеме предварително антикризисна програма за БНР, която ще залегне в договора с новия радиошеф, обясни Томов. Засега не сме обсъждали конкретни имена, може да изберем съвсем нов човек, може и някой от вече участвалите в конкурса, но при всеки случай фаворитът ще бъде човек с управленски опит, каза още Александър Томов.
Империя на ужаса
Мизерията и корупцията подриват последната цитадела на сталинизма, Канг Чхол Хуан разобличава метастазите на пропагандата, създавана от престъпната идеология.
През 1977 г. Канг Чхол Хуан е деветгодишен и живее със семейството си в Пхенян. Баба му и дядо му са верни на режима на Ким Ир Сен: дядото дори е подарил имуществото си на Трудовата партия.
Но ето че старецът изчезва, малко по-късно цялото семейство е арестувано и въдворено без присъда в лагера в Йодок.
Деца и възрастни, всички са жертви на зловещия режим: принудителен труд, денонощно наблюдение, промиване на мозъци, дивашки наказания, измисляни и прилагани със системна азиатска перверзия... Глад, студ и смъртоносни болести.
Канг Чхол Хуан разказва за десетте години, прекарани в лагера на смъртта.
Канг Чхол Хуан днес е 32-годишен, живее в Сеул, Южна Корея.
"Империя на ужаса" е документално свидетелство за тежкото погазване на човешките права в Северна Корея.
Смъртта в Йодок
Заниманията в училище бяха все така досадни. Пълната липса на интерес, страхът от побоите и физическата умора се смесваха, за да ни превърнат в лоши ученици. Трудно можеха да събудят любопитството ми теми като "Представете доклада, прочетен от Великия вожд на 3 юли 1954 г., и научете текста наизуст". Но като създавахме минимално подобие на присъствие и участие, ние спокойно и без особен риск можехме да потънем в пасивността и апатията си.
Обаче следобедите подобни неща бяха невъзможни. Работата сред природата беше крайно изморителна и изискваше страхотно усърдие. Копаенето, плевенето под наблюдението на надзирателите и под заплахата от наказание, ако не бяхме достатъчно продуктивни, поддържаха разума и мускулите ни напрегнати. Понякога пазачите се разсейваха, но по-често работехме като животни. Така че не намирах много време да си мисля за мама и да тъжа за нея. Въпреки всичко живеех в странен смут и несъмнено отсъствието й си казваше думата.
Завръщането вечер в бараката не ме разведряваше. Атмосферата около мизерната ни трапеза беше тежка. Всички изглеждаха смазани от умора, безнадеждни. Семейството ми преживяваше лош период. Най-словоохотлива беше баба, тя открито се оплакваше, признаваше, че по нейна вина сме натикани в този кошмар. Говореше и за дядо, ядосваше се, че той плаща за вътрешните междуособици на корейските комунисти в Япония. "Защо не аз? - все повтаряше тя. - Защо осъдиха него, а не мене?"
Според твърденията на лагерници от селото дядо е бил арестуван като участник в широк заговор. Макар че критиките му за управлението на страната вероятно не са се харесали, както и свободата му на изразяване, арестуването му вероятно се дължи на аферата Хан Дук Су, конфликт, свързан с ръководството на Шосен сорен, към който по-нататък отново ще се върна. Множество бяха емигрантите в Япония, които повече или по-малко бяха замесени в случая. Баба например се беше набъркала с характерната за нея страст, докато дядо почти не взе участие в скандалите. "Той не се занимава с политика - казваше тя, - но за съжаление опра пешкира! " Струва ми се, че тя искаше да заеме мястото му. Трудно понасяше обстоятелството, че е виновна за въдворяването ни и за осъждането на съпруга й. Бедната баба! Тя беше отдала целия си живот на комунизма. Петнайсет-шестнайсет години се беше борила за тържеството на своите идеи, които вярваше, че ще бъдат осъществени в Северна Корея. А тази страна й отне любимия човек, преди да я изпрати в лагер заедно с останалата част от семейството й! Чувстваше се толкова виновна, че непрекъснато ни се извиняваше. Воплите и съжаленията на тази жена, чиято изключителна сила познавахме, ни обезкуражаваха.
В тази мрачна атмосфера чичо ни призна, че в седмицата, която прекарал сам в лагера, точно преди да пристигнем, направил опит за самоубийство. Тогава не знаел, че ще се присъединим към него. Спомням си, като че ли беше вчера, след признанието му баба остана дълго време безмълвна, ужасена и развълнувана. После тя го погледна право в очите и произнесе отчетливо, за да придаде повече тежест на думите си: "Ако някой трябва пръв да умре тук, то това не си ти, а аз. Така че не се опитвай отново. " После, тъй като не беше уверена, че е успяла да го убеди, прибави още един аргумент или по-скоро изплака: "Как ще живея аз, ако ти умреш?"
Чичо обаче отново се опита да се самоубие през следващата година. Този път заедно с татко. Тръгнаха към планината вероятно за да се обесят на някое дърво. Аз се разтреперах. Хвърлих се върху леглото си и чаках, като си повтарях колкото сили имах: "Връщайте се... Връщайте се... " Не помня колко време е минало. Изведнъж чух, че вратата на бараката се отвори. Бяха те! Разкрещях се от радост. Бяха почувствали готовност да свършат веднъж завинаги с лагера, глада, униженията, мръсотията и побоищата. Но осъзнали каква болка ще причинят на семейството си. Това ги спряло.
Случваше се затворници да се самоубиват. Някои от съседите ни избраха този път, за да излязат от Йодок. Обикновено те оставяха писма, в които яростно критикуваха режима или поне органите на Държавна сигурност. Извършвайки това обаче, сякаш забравяха, че семействата им могат да бъдат изпратени в по-страшни лагери, от които няма излизане. Дори без отмъстително завещание семействата на самоубийците бяха наказвани. Това беше правило, което не търпеше изключения. Вече казах, че самоубийството означаваше да се отскубнеш от партийните заповеди, то представляваше индивидуален избор и затова се наказваше. По тази причина в предсмъртните си писма някои самоубийци заявяваха, че са невинни, но настоятелно говореха за привързаността си към комунизма и към режима на любимия Ким Ир Сен. Подобни твърдения можеше да омилостивят агентите. Те се задоволяваха само да удължат с пет години известния само на тях срок на наказанието за останалите членове на семейството на починалия.
След като преодоляха депресията, татко и чичо на свой ред започнаха да подкрепят баба, която все повече потъваше в безнадеждността и мъката. За да я успокоят, й припомниха собствените й аргументи, изказани по повод на техните опити за самоубийство: шанс да се измъкнем съществува; семейството ни трябва да остане обединено; както в петчленните трудови екипи съдбата на всеки един зависи от останалите.
Ние останахме задружни и макар баба да не си възвърна жизнеността и динамизма, тя възстанови равновесието си. Малко по малко се промениха и политическите й идеи. Отначало тя възприемаше въдворяването ни като съдебна грешка, която бързо ще бъде поправена от властите. После реши, че е неправомерно в комунистическа страна да се строят концентрационни лагери: достатъчно би било опозиционерите и недоволните да бъдат изпратени в чужбина, щом са недоволни. Създаването на лагер като Йодок е престъпление, проява на античовечност. По-късно тя стигна и по-далече, като призна, че Северна Корея може да носи етикета комунистическа страна, но е изгубила душата си. Струва ми се, точно тогава тя осъзна, че се е заблуждавала. Престана да се вайка и да говори за вината си. Критиката й постепенно премина в ярост и омраза и с всеки изминал ден омразата се засилваше: режимът е по-близък до чудовищното създание на Хитлер, отколкото до мечтите на Маркс и Ленин. От техния комунизъм тя не се отказа, но признаваше, че е възможен само в далечното бъдеще.
Баба първа от нас легна тежко болна. Тя хвана пелагра - болест на северноамериканските индианци, причинявана от прекаленото консумиране на царевица. Кожата става грапава, ноктите падат, а торбичките под очите са толкова големи, че болният сякаш носи очила. Лагерниците в Йодок наричаха пелаграта "болестта на очилата" или "кучешката болест", защото бяха забелязали, че ако ядеш кучешко месо - вероятно всяко друго месо би свършило същата работа, - оздравяваш. В противен случай болният започва да яде каквото му падне, повече или по-малко обезумява и може да умре.
През пролетта на 1981 г. бях прикрепен към екип, натоварен с погребването на мъртъвците, които се бяха натрупали през зимата. Ледът втвърдява земята и погребването е почти невъзможно. Извършвахме тази работа след училище, даваха ни и по малко юфка към царевицата. Радвахме се, че са ни избрали, защото освен допълнителната храна имахме и практическа полза: преди да погребем нещастника или нещастницата, взимахме ризата и панталона му, а ако нямаше друго - обувките, - все необходими неща, които използвахме или търгувахме. Но скъпо плащахме за придобивките, защото трябваше да пренасяме починалите в планината или поне някъде по-нависоко, както изисква корейската традиция, за да ги погребем. Естествено предпочитахме тепетата в центъра на лагера пред ограждащите ни отдалеч планини: така хем спазвахме традицията, хем си спестявахме десетки километри ходене. Но по тези места вече не беше останало много място и един хубав ден надзирателите ни прочетоха официална забрана да погребваме там мъртвите.
Тази мярка не беше неоснователна, но агентите имаха други мисли в главите си. Една вечер, когато се връщах от планината с моята група берачи с торбата с билки на главата, усетих, че от тепетата се разнася ужасяваща миризма. За наше изумление видяхме, че надзирателите разриват с булдозер върха на тепето, където обикновено ние погребвахме починалите. Те бяха посмели да се гаврят с труповете! Не се ли страхуваха, че тревожат душите на мъртъвците? Скандалността на подобно поведение явно не правеше впечатление на лагерната власт, решена да превърне тази зона в място за селскостопанска дейност. Разравяйки земята, те изваждаха парчета човешка плът, които не можеше да бъдат разпознати, ръце, крака, изникващи и отново изчезващи пред булдозера. Бях потресен. Един от другарите ми повърна. После побягнахме, прикрили носове с ръкавите на саката си, за да не усещаме тази зловеща миризма на разлагаща се плът. Каращите булдозера агенти после изкопаха голяма дупка и наредиха на лагерниците да хвърлят вътре труповете и парчетата от тях. Три-четири дни по-късно изравненото място беше превърнато в царевична нива. Екипи от нашето село бяха определени да садят и да плевят. Всички работеха неохотно. Непрекъснато попадаха на човешки останки, тъй като само най-едрите бяха хвърлени в общия гроб. Но няколко години по-късно на това място се получи страхотна царевична реколта.
Странно: днес тази сцена ме ужасява повече, отколкото по онова време. Запазих относително спокойствие пред видяното, което е доказателство, че започвах да ставам безчувствен към ужасите на лагера. Владееше ме друго чувство: колкото повече подобни страхотии виждах, колкото повече трупове погребвах, толкова повече ме изпълваше желание да живея, на всяка цена да оцелея. Бях способен на всичко, за да успея да се измъкна. Само доносничеството не бих приел, защото не можех да си представя, че ще предам приятелите си... Но наистина усещанията за съчувствие и жалост ме напуснаха, а на тяхно място се появи непобедимо желание да живея. Научих се особено пред надзирателите да спазвам поведение, отговарящо на интересите ми. Хитростта заемаше голямо място в новия ми живот. Хитрост, за да се нахраниш, хитрост, за да убиеш плъховете, хитрост, за да крадеш царевица, хитрост, за да се правиш, че работиш. И най-вече хитрост пред доносниците.
Естествено така се държах не само аз. Няколко седмици преди разравянето на гробището попаднах на група селяни. В центъра плачеща жена демонстративно изразяваше мъката си. Тялото на мъртвеца беше все още в бараката, а тя му говореше: "О, защо си отиде толкова рано? Защо напусна този прокълнат свят? " Сред групата имаше един доносник и един бригадир. Несъмнено клетницата не си даваше сметка за това, но синът й усети опасността, на която тя се подлагаше, и отчаяно й правеше знаци с очи и с глава. Тя изведнъж се осъзна и без никакъв преход смени тона: "О, защо напусна този свят, който стана толкова прекрасен благодарение на мъдрото ръководство на нашия Велик вожд? " Никой не посмя да се засмее, но и сълзите пресъхнаха... През пролетта на 1981 г. успях да се спася от една от най-честите причини за смъртността сред младите в лагера: стомашните ми разстройства малко по малко спряха благодарение на някакво лекарство с опиум, което чичо получи от свой приятел - вероятно срещу ракия. Организмът ми започна да приема царевицата. Но пролетта отново ни наводни с трупове. По това време замеделската работа беше изтощителна. Трудехме се без отдих, като разполагахме само с мотички и лопати. Повечето от инструментите бяха в окаяно състояние. А когато се оказваха недостатъчни, надзирателите принуждаваха лагерниците без оръдия на труда да обработват земята с голи ръце.
Вършехме и нещо, което не е за пренебрегване, но то понякога се оказваше безполезно за най-отслабналите: събирахме жаби, които са многобройни през този сезон. Убивахме ги, одирахме ги и ги печахме или сушахме на слънце. Яйцата им също много се търсеха. За да оцелееш в Йодок, трябва непременно да намериш нещо допълнително освен дневната дажба царевица. Ядехме и саламандри, които ловяхме край изворите. Никога не съм харесвал вкуса им. Хората твърдяха, че са много полезни за здравето: хапваш три дневно и нямаш проблеми, получаваш истински концентрат от витамини! Може всичко това да са само бабини деветини. За да ги ядем, трябваше да ги уловим за опашката и много бързо да ги изгълтаме, преди да изпуснат някаква ужасно гадна течност. Баба не можа да преглътне саламандъра, който й донесох. Само децата лесно успяваха да направят това. Те лапаха всичко, що се движи. Когато група затворници работеше някъде, след това наоколо вече нямаше пукната животинка. Дори и дъждовните червеи вършеха работа! Природата се нуждаеше от малко време, за да влезе отново в правата си и пак да ни предложи нещо за похапване. Но въпреки всичко гладът властваше, мъчителен и убийствен.
Как Беломорският проход може да стане магистрала на балканската интеграция
Както се вижда от картосхемата, от север проходът започва по течението на р. Чепеларска, продължава през Рожен, пресича р. Горна Арда и слиза по южните родопски склонове в гр. Ксанти (Гърция). От древни времена размяната и превозът на различни стопански блага са се извършвали по него с дълги кервани от мулета и коне. Множество села в Средните Родопи имали за главен поминък кираджийството. По тези стари пътища още личат останките на ханища, където са нощували керваните. По същите пътища през есенните месеци минавали каракачанските стада. Те слизали от Балкана, за да зимуват в топлото Беломорие, и напролет пак се връщали.
Така е било през много хилядолетия, от зората на човешката цивилизация. Едва през второто десетилетие на изтеклия ХХ век в южната си част Беломорският път е прекъснат от държавна граница, българо-гръцката. Стремежът да продължи движението по него обаче никога не е преставал.
За съвременно железопътно движение Беломорският проход е проучван от 1924 г. насам. А първият участък на линията до Асеновград е бил открит през 1928 г. След Втората световна война въпреки широката пропаганда, че по трасето на Беломорския проход ще се строи железопътна линия, едно след друго възникваха препятствия, които направиха невъзможно в близко време да започне строителството на железницата от север:
При създадената ситуация най-реално е изграждането на железница по Беломорския проход да започне от южната му страна. Нуждата това да стане в близко време се диктува от редица причини:
Балканският полуостров представлява географска цялост, разделена на отделни държави, които обаче са обединени от могъщи собствени вътрешни интеграционни сили. Използването им очертава полуострова като геополитическо съединително звено. За България при междудържавните отношения в Европа през ХХI в. Беломорска Тракия представлява преходна земя към най-близкия и най-евтин път. От друга страна, Родопският масив е хинтерландът на беломорските пристанища, от проходимостта на който зависи техният просперитет. Беломорска Тракия в Гърция и Горнотракийската низина в България заедно представляват обособен географски район, който само в целостта си, а не разпокъсано по държави, може да се използва резултатно.
На горните основания през март 1995 в Пампорово се състоя среща между българска и гръцка парламентарна делегация. Тогава те предложиха в обръщение към двете правителства "да се отвори границата за железопътно пресичане при село Горово, южно от гр. Смолян". По това време в северните райони на гръцкия дял на Родопите депутатите Вангелис Кондитис от "Нова демокрация" и Георги Калайдис от ПАСОК провеждаха подписка сред населението за същата цел.
Трасето на българо-гръцкото гранично железопътно пресичане при село Горово е на десетина километра западно от автомобилното трасе на вече решения с междуправителствено споразумение граничен контролно-пропускателен пункт при Рудозем. В своето единство двата прехода - железопътният при Горово и автомобилният при Рудозем, превръщат Беломорският проход в южен финал на нов европейски меридианен транспортен коридор от река Дунав до Бяло море. Нарастващата му значимост го прави реално осъществим в недалечно бъдеще.
Китай освободи екипажа на американския самолет
ВАШИНГТОН. Задържаният 11 дни на китайския остров Хайнан екипаж на американския разузнавателен самолет пристигна в четвъртък сутринта на своя територия, съобщи Ройтерс. Рано призори 24-мата пилоти, сред който и три жени, бяха отведени с полицейски ескорт извън територията на къщата за гости, в която бяха настанени. Малко по-късно те кацнаха с Боинг 737 във военната база Андерсен на остров Гуам, където останаха около два часа и оттам бяха превозени до Хавайските острови за разпити и медицински прегледи, преди да бъдат освободени за великденските празници. Още в самолета 13-членен екип от психолози и офицери от разузнаването се опитаха да разберат истината за инцидента, а също и каква част от секретните технологии на останалия в китайски ръце самолет са били унищожени.
Екипажът бе освободен след като президентът Джордж Буш изрази в сряда съжаление за смъртта на китайския пилот и за приземяването на самолет на САЩ на китайска територия. Президентът на Китай Цзиян Цзъмин обаче отговори, че не смята кризата за напълно приключила, ето защо Пекин и Вашингтон са постигнали договореност за среща на 18 април, за да обсъдят проблемите около позволението за летене на самолети на САЩ в близост до китайското въздушно пространство.
Коко Влъхвата
Напоследък Коко от третия етаж я караше зле. Направо беше очевидно - стари кецове, протрита фланела "Мейсънс", белег за наличието на по-добри времена, а рейвърските му гащи се бяха сдобили с две кръпки на колената. Не само това, ами и самият Коко се сдуха, смали се някак и почти не говореше. Дори гаджето му Марина престана да идва. Така Коко я кара няколко месеца. Аз си трайках и не го заговарях - знаех, че не иска да общува. Обаче прибирам се един ден и пред асансьора засичам Коко. Не мога да го позная - нови гащи "Ливайс", пуловер от "Сисли", гуменки "Рийв" и на всичко отгоре, очила "Ла Коста". Слисах се, а той ми се хили насреща и казва: "Хайде на кафе."
Малко по-късно двамата вече сме в някаква сладкарница и аз питам:
- А бе, Коко, какво става, да не умря чичото в Америка?
- Нещо такова - подсмихва ми се той. - Оня пич от пощата ме изгони, защото ме обвиниха, че пребърквам писмата от чужбина, за да крада пари - направих го два пъти, а началникът всеки ден си свиваше каквото му хареса. Ама, както и да е... Ходих после един месец почти умрял от глад, не ми се щеше да се регистрирам на борсата. Един ден се возех в тролея и гледам - някакъв човек седи и чете нещо странно с много цифри и думи. А, рекох си аз, какво ли е това, но беше доста претъпкано и не можах да се приближа, за да погледна. На следващата спирка човекът слезе и остави книгата на седалката, на която веднага седна някаква жена. Тя прибра книгата в чентата си, като преди това си преписа няколко цифри на едно листче и го пъхна в джоба на сакото си. На другия ден, май беше сряда, пак се случи същото, само че си смениха реда - първо жената, после мъжът. Тогава успях да видя корицата на книгата: Библия джобен формат. Смешна работа, скъсах се да бързам за вкъщи, за да видя в старата Библия на баба ми какво ги е впечатлило толкова - цифрите или думите. Когато я намирам след един час търсене, се тръсвам на фотьойла и се вдълбочавам в нея. И колкото повече гледам, толкова повече се убеждавам, че тези двамата играят тото или нещо подобно. За целта използват гадаенето по изречения от някои глави - нещо, което баба ми беше казала - това е най-вярното гадаене на света. Добре, решавам бързо, че и аз ще опитам, но знам също, че има и нещо гнило - подозирам двамата непознати в измама. Единият краде информация отнякъде и я дава на другия. Но после реших, че това е смешно. Както и да е, в петък взимам аз един лист и започвам да гадая. Паднаха ми се следните изречения:
12:2 "те имат уши да слушат, а не слушат, защото са род размирен" - Иезекиил. 1:7 "Замълчи пред лицето на Господа Бога, защото близо е денят Господен" - Софоний. 32:22 "защото не умея да лаская: начаса моят Творец би ме убил" - Иов. Изреченията трябва да са три, но се изкуших и включих още едно: "Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за твоите откровения. " - 118:99. Псалтир.
Препрочитах няколко дни изреченията, докато най-накрая се вдигнах и отидох в тотопункта до Спортната палата. Пуснах фиш с комбинация от библейските числа.
- И спечели ли? - питам аз.
- То се знае. Само че има нещо по-лошо. Започна да ме гложди любопитството - какво правят двамата от тролея. Във вторник, близо две седмици след това, пак се качих и видях жената - седеше точно срещу мен, но явно бързаше и беше неспокойна - надраска нещо и стана. Само това и чаках, веднага се настаних на мястото й и отворих книгата.
- И какво? - ръката ми с лъжичката висна във въздуха.
- Ами какво - те си уреждали срещи така. Целите страници бяха подчертани и изписани. На днешната дата тя бе надраскала - "Не мога предиобед. Хайде утре - 22. V. 14.00".
Корабният подновява работа?
ВАРНА. Решението на варненския апелативен съд, с което той потвърди оздравителния план на "Варненска корабостроителница" АД и прекрати производството по несъстоятелност на дружеството, дава шанс на завода да започне отново работа през юни. На заседанието си от 9 април съдът отхвърли възраженията на кредиторите срещу плана като неоснователни и недоказани.
Недоволните кредитори сигурно ще обжалват решението пред Върховния касационен съд. Съдбата на Корабния завод се пренася в София. При положително развитие на нещата в полза на плана "Камел леард" ще стане собственик, ако плати първата вноска от 28,6 млн. лева до 10 дни след влизане в сила на програмата. В противен случай дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност и ще започне разпродажба на имуществото му.
Куп писма за радиото
Най-много читателски писма през тази седмица бяха за промените в БНР. Купът пликове е толкова голям, че с мненията на гражданите могат да се напълнят няколко вестникарски страници. Пристигат и декларации от различни организации и партийни клубове. Хората си дават сметка, че неколцина самовлюбени журналисти се отъждествиха с националната медия и се разпореждат в нея като у дома си. Освобождаването от длъжност на главните протестиращи се посреща с облекчение от читателите на "Демокрация", на които отдавна бяха дотегнали манипулативният преглед на печата и арогантното държание в ефира.
Мнозина ни се обаждат по телефона, възмутени от медийната реакция на събитията в БНР. Изопачено представяне на фактите и зле прикрита политическа пропаганда - това е общата оценка за написаното във вестниците по темата "БНР". На г-н С. М. от Стара Загора, който редовно преглеждал цялата централна и местна преса, му прави впечатление, че само "Демокрация" е отразила подписката на 15 журналисти от БНР, възмутени от бездействието на своите протестиращи колеги, които обаче не пропускат да си вземат аванса и заплатата. На това му викат посегателство върху свободата на словото... Куфарната търговия намалява възможностите за инвестиции в малките фирми
СОФИЯ. Куфарната търговия рязко намалява възможностите за инвестиции в малките фирми, тъй като при нея разплащането става в брой, заяви вчера Александър Божков, председател на управителния съвет на Центъра за икономическо развитие. Ексвицепремиерът участва в проведения в НДК форум "Стимулиране на инвестициите в България". С 375 млн. долара се различават данните на нашата статистика за износа ни в ЕС от информацията на Евростат. При вноса на България от Евросъюза пък разликата е 483 млн. долара.
Чуждите инвестиции у нас през 2000 са повече от 1 млрд. долара, което е 6,5 % от БВП, или 138 долара на човек от населението, каза още Божков. В останалите страни от Централна и Източна Европа чуждите инвестиции са приблизително 3 % от БВП. Това не означава, че чуждите вложения у нас са много, просто имаме малък БВП, обясни Божков. Според него държавата трябва да насочи инвестиции за въвеждане на компютърните технологии в училищата и университетите и в дейността на публичната администрация у нас. Освен това е важно да бъде модернизирана работата на съдебната система у нас, тъй като без гарантиране изпълнението на договорите и бързо влизане и излизане от бизнеса не може да има действаща пазарна икономика, подчерта Божков. Според анализи на Центъра за икономическо развитие се очаква общите инвестиции у нас тази година да бъдат 4,3 млрд. лв., през 2004 - 5,7 млрд. лв., а през 2005 - 6,5 млрд. лева. Чуждите инвестиции според проучването пък се очаква да се задържат на нива малко над 1 млрд. долара годишно.
За привличане на чуждите инвеститори у нас е необходимо да се ускори амортизацията на активите и да се подобри финансирането на дейността на фирмите, подчертаха участниците във форума.
Да се въведе кредитен рейтинг за фирмите и банките у нас, да се премахне данъкът върху капиталовата печалба и да се улесни емитирането на дългови книжа, предложи Лидия Шулева, изпълнителен директор на "Албена инвест холдинг".
Легенди на шоубизнеса
Нежен, галещ глас, много сексапил и едно вечно усмихнато лице - в това се крие причината за популярността на Даяна Ърнстайн Рос, родена на 26 юли 1944 в Детройт. Фактът, че се ражда именно в този град, в който се намира и фирмата за плочи "Мотаун" предопределя съдбата й. Най-ранните записи на "Мотаун" с Даяна датират от 1961 година, когато тя е поддържаща вокалистка във вокалната група "Сюприймс". Малко след това главният мениджър Бери Горди решава, че Даяна има качества, които я налагат като водещ глас на групата. През следващите 6 години проминентната й позиция в "Сюприймс" естествено води до признанието и личния успех на певицата. Така базата за соловата й кариера е обезпечена и Горди, с когото тя има романтична връзка, обявява, че тя ще напусне групата. Това е ознаменувано с един последен прощален концерт през януари 1970 г. През същата година Рос започва една дълга серия от успешни соло записи, сред които изпъква песента "Няма планина, достатъчно висока". Малко неочаквано само няколко месеца по-късно Даяна се омъжва за бизнесмена Силбърстейн, но след 5 години се развежда, за да се върне отново към първата си любов Горди. Нейната концертна кариера, участията й по телевизията и дебютът й като актриса в киното я правят все по-популярна. Очарователното присъствие на сцената и екрана покорява все повече почитатели, а номинацията за най-добра актриса във филма "Дамата пее блус" (1972) й спечелва имиджа на суперзвезда. Още повече за това допринася блестящата игра на Даяна в ролята на джаздивата Били Холидей. Милионерка на 25 години, днес тя е на 56 и има 5 деца - три дъщери от първия си брак и две момчета от сегашния си съпруг - норвежки корабен магнат. Многобройните концерти и телевизионни участия със звезди като Куинси Джоунс, Марвин Гей, Лайънъл Ричи, Комодорс и личният й приятел Майкъл Джаксън, са част от много колоритния портрет на Даяна Рос - една от първите соул- и попвокалистки и днес. Нека не забравяме, че през 1964 "Сюприймс" записаха хита "Къде отиде любовта ми", който всъщност бе предвестник на залялата света дискотреска.
Медиите са пълни с режисирани трагедии
Забелязвам, че с приближаването на изборите много журналисти са обхванати от истински некрофилен амок. Превърнаха се в търсачи на трагедии, а когато такива липсват, сами си ги измислят. Срещу прозореца на жилището ни има контейнер за смет, в който възрастен мъж изхвърляше боклук. Беше се навел и изсипваше кофата си. В това време млад човек го фотографира няколко пъти. Потърпевшият забеляза и възмутен, си поиска негатива. Фотографът нагло се изсмя, обеща снимките да се появят в пресата, направи неприличен жест и избяга. Сигурно ще ни бъдат сервирани още режисирани трагедии и фалшифицирани доказателства като гореописаното под наслов "Гладните българи търсят храна в кофите за смет".
Докато лековерните стават жертва на подобни манипулации, разумните вече отбягват средствата за масова дезинформация и се ориентират към вестниците "Демокрация", "Анти", към тв предаванията "Гласове" на Явор Дачков, "В десетката" на Иво Инджев, които са извори на кислород в червения смог. Не може така нагло да бъде лъган и манипулиран цял народ.
На Разпети петък символично погребваме Спасителя
СОФИЯ. Василиева литургия и велик маслосвет извърши вчера в базиликата "Света София" Софийският митрополит Инокентий за Велики четвъртък. Свещенослужителите изнесоха кръста Христов от олтара като символ на носенето му от Исус към Голгота.
На Разпети петък днес във всички храмове се извършва богослужение за опелото на Христос. Още сутринта от олтара се изнася плащаницата, символ на погребалния покров, с който е завито тялото на Спасителя след свалянето му от разпятието, с песнопения около храма богомолоците извършват символичното му погребение, минават под масата с покрова за духовно причастие и здраве. Благословена китка здравец отнасят миряните в дома си.
Наблюдатели
Воплите на опозицията за опасност от фалшифициране на парламентарните избори през юни не трогнаха представителите на ОССЕ у нас. Не се оправдаха и надеждите на БСП, ДПС и пригласящите им парламентарни сили, че вероятното идване на наблюдатели в България е равносилно на подозрения за нечестен и несвободен народен вот. Опитите да се внушава, че ако ни пратят международна мисия, значи светът не вярва на управляващото мнозинство, бяха пресечени от посланик Чарлз Магий още в зародиш. Той категорично заяви, че на 27-те срещи, които е имал, не е чул никакви убедителни доказателства за допусканите манипулации. И слава Богу, че представителите на ОССЕ не се впечатлиха изобщо от апокалиптичните картини, които им рисуваше по-голямата част от опозицията. Иначе какво ли щеше да си мисли светът за България!
Намериха радиостанция на полицейски честоти у крадец
СОФИЯ. Криминалисти от столичното VI РПУ и СДВР заловиха крадецът рекордьор Николай А. от Банкя. Арестуваният е криминално проявен, при някои от набезите си е имал и съучастник, станало ясно след задържането му. Николай обирал апартаменти на българи и чужденци в столичния жк "Овча купел". От жилище в комплекса откраднал 1500 долара и документи. Ден по-късно се върнал в него, за да довърши започнатото - този път плячката му били фотоапарати "Минолта" и "Канон". От друг апартамент в любимия си комплекс откраднал 1000 долара, 1000 марки, 50 000 гръцки драхми, музикална уредба и 20 маркови парфюма.
След залавянето му криминалистите открили взломаджийски инструменти за разбиване на секретни брави, радиостанция "Алинко" - настроена на полицейски честоти, и част от крадените вещи.
Непротивоезикоругателствувайте
Eдна от думите в българския език, която често бива пренебрегната, е чийто, въпреки че това относително местоимение, бележещо притежание и служещо като връзка между главното и подчиненото изречение, предлага голямо удобство при изразяване, защото обикновено замества цяло съчетание от предлог и друго местоимение. При това тромавата замяна обикновено става неосъзнато под чуждоезиково влияние, защото в много други езици подобно местоимение няма и е съвършено естествено да се стига до по-голяма бъбривост при изграждането на изречението.
Най-често чийто бива заместено в изречения като Това е същата директорка, от несполучливите решения на която страда цялата програма в училище. В това изречение посоченият израз просто може да бъде заменен с от чиито несполучливи решения. Ако направим сметка, така благодарение на употребата на чийто се избягва предлогът на, отпада и членуваната форма при прилагателното и, което е най-важното, получената конструкция е напълно в духа на българския книжовен език.
Подобна е ситуацията и в много други изречения, където вместо чийто се появяват пак по-дълги описателни изрази. Такова е положението в изречения като Войната при съседите, последиците от която съвсем не могат да се предвидят... където би трябвало да се предпочете чиито последици; Въпросът, от бързото решаване на който зависи бъдещето на региона, където е по-добре да се използва от чието бързо решаване; Митингът на таксиметровите шофьори, участието на които беше употребено... където е по-подходящо да се избере чието участие; Водачът, новият джип на който бил спрян до заведението... където е по-добре да се използва чийто нов джип.
Последното изречение подсказва, че употребата на чийто предлага още едно улеснение и то се състои в това, че местоимението няма различни форми за различните падежи и заради това при неговото включване не може да се стигне до грешка от гледище на съвременните норми. Защото чийто се появява на мястото на на когото (а не на който, с което често се сблъскваме) и така броят на граматическите грешки в текста намалява.
Има обаче една особеност при употребата на местоимението чийто, което е развило различни свои форми за род и число - чиято, чието, чиито. Тя се състои в това, че местоимението не се съгласува с името или с местоимението от главното изречение, а със съществителното име, което стои след него. Заради това, ако вземем изречението от началото, е естествено да се използва формата чиито за множествено число, защото тя се свързва със съществителното решения, употребено също в множествено число. Това означава, че в изречения като Профсъюзът, чийто членове не участват... има грешка, защото чийто трябва да бъде употребено в този случай в множествено число, за да се съгласува с членове. Този тип грешки не са редки в речта ни и заради това е нужно да се припомни за тях.
Общо може да се каже, че чийто е местоимение, характерно днес повече за писмената реч, защото в устната ние сме свикнали доста често да "засукваме" фразата си именно с многото на когото и на която. В някои справочници се прави уговорката, че то е необходимо особено много в научната реч. В същото време доколкото днешната ни публицистична реч е заразена от устната, в нея се отделя все по-малко място на това местоимение, въпреки че то би помогнало понякога дори да се избегнат двусмислици при построяване на изреченията.
Ние в ХХI век
Отдалече параклисът почти не се вижда в огромната и тежка масивност на НДК. Той е малка квадратна постройка с купол. На кубето кръст. Пред него друг. Казват, че бил войнишки. Зад каменния кръст, събудил спорове и противоречия, се вие дълга мраморна стена с имената на хиляди жертви на комунистическите репресии в България. Този пантеон е мястото, където близките на загинали, безследно изчезнали и безвестно поругани българи идват, за да се помолят за упокой на душите им - бродници. Пред този храм на паметта единствено не битуват мургави просяци, не се извършват треби, няма назначен свещеник. Дълго време и име не можеше да му се намери на този параклис. Докато зографът АСЕН ГИЦОВ не предложи храмът да носи име: "На всички български мъченици". Може и да не е канонично името, но е вярно. Защото всеки мъченик пред олтара на родината си, загинал от комунистическата гилотина, е достоен за ореола на светия. Такъв е и надписът над олтарния свод: "Отче! Прости им, понеже не знаят що правят". Зограф Асен го извади от Библията и го изписа над образа на Христос. За да помнят поколенията, че комунизмът не трябва да се реставрира в никакъв вид и подобие. За да имат историческа памет, тъй като едва ли някой от тези, които след 65 дни ще пуснат гласа си за първи път, са чували, че тук е имало войнишки паметник. Най-скромен. Гранитни плочи с имена. На загинали в бран българи. Също порутен. За да се вижда НДК - визитката на родния комунизъм. Такива неща си мисли Асен Гицов - зографът на 13 православни черкви. И продължаваме с думите:
- Асене, май доста тревоги и неволи ти струваше зографията на този параклис - "паметник на жертвите на комунизма" в София. Успя ли да осъществиш първоначалната си идея, с която започна преди две години и половина?
- Идеята по принцип не е моя. Тя е общочовешка. Най-висшата християнска идея. Онази за опрощението. Аз лично много се рових, търсих да открия някакъв аналог на подобен храм по чужбините. Понеже у нас такъв параклис или молитвен дом се строи първица. Ходих из Полша, по Катинската гора, гледах паметника в Испания на "побратимените жертви". И разбрах едно тогава, че най-висшата християнска добродетел е опрощението. И затова неслучайно пак искам да повторя текста, който е над нимбата на Иисус: "Отче! Прости им, понеже не знаят що правят". Това са думите, които Синът Божи изрича на кръста. Вярно, че доста се поизмъчих, понеже първоначалният проект не е бил доизбистрен от създателите си. Според мен на това място трябваше да се съберат вижданията, спомените, посланията, внушенията за всички български жертви, дадени през годините. Страшно внушително нещо щеше да стане! Не мислиш ли?
- Няма ли разнобой между двете абсолютно "антагонистични" постройки на времето си - НДК и параклиса? Гражданите ще свикнат ли да влизат в този храм?
- Свикнаха, свикнаха... Преди три-четири дни от Стара Загора бяха дошли десетина жени, за да почетат паметта на свои близки. И то в деня, в който им е прочетена присъдата от народния т.нар. съд, защото това място за тях е единственият символ за жертвата на техните близки. Те нямат нито гроб, нито кръст. Нито белег къде са костите им. Дойдоха тук, в София, за да запалят свещица, да раздадат хляб, жито, вино... Жестока работа!
- Коя действаща църква обслужва този параклис? Има ли свещеник, който да приема болката на близките? Параклис без свещеник не е много редно. Това не е изложбена зала, нали?
- Знаеш ли от колко време и аз повтарям тези неща. Има Задушница, правят се големи панихиди, а нито един свещеник, от нито един Синод, не идва да прочете молитва, като да не е български храм. Това ми е странно. Иначе нека синодите си изясняват отношенията. Дано причината да е, че сега се довършва зографията. Дано... Иначи миряните си идват, палят се свещи, молят се. Чудни люде сме ние, българите - страшно сме полюсни. Животът ни е като Ботево стихотворение. Силно любим, силно мразим. Не знам дали това трябва да е така през ХХI век. Много рицарска история... - Утре вечер ще ударят камбаните за Възкресение Христово, след вече дванадесет години демокрация можем ли да се наречем народ, достоен за връщане в лоното на църквата, в истинските християнски ценности?
- Хич не искам да ти отговарям на такива въпроси, защото с религията, с вярата в България положението е неизяснено. Всичко върви много трудно. Но Бог може да те намери навсякъде. Ето сега на мен ми изпратиха покана от Полша да работя една тяхна православна църква, която се е строила близо десетина години. И аз за няколко месеца, доста малък срок, трябва да направя проекта и да започна работа. И ще започна. А тук, в България, всички трябва да проумеем, че Българската православна църква наистина боледува. Че се раздира от вождистки амбиции и старчески недоразумения. Имам чувството, че става дума за пари, а архиереите пет пари не дават, че паството линее, че се губи символът на вярата, че хората гледат на свещениците с упрек и насмешка. Именно тук много трябва да се внимава. Петдесет години църквата бе забранявана и извън нас, сега ние ли сами ще я "отлъчим" от нас? Ето затова не искам да говоря по тези теми, защото аз рисувам Бог, вярата. Стремя се да приближа духа до земния човек. И не трябва да съм подвластен на никакви суети и инсинуации. А за съжаление такива има, има... - В последно време много храмове започнаха да се издигат. В България съществува поверие, че оня, дето строи църква, е гузен пред Бога или е изживял голямо премеждие. Връщане към религията или спекулация с нея е това строене на молитвени домове?
- Имам чувството, че хората имат нужда от храмове, но не толкова от самите здания, колкото от една истинска жива църква. Защото също така е известно, че храмът не е сградата, а людското множество, вярващите и светът около нас. Също така и пастирите. За съжаление ние пастири нямаме... Хубаво е, че вече художниците можем да си позволим малко повече експерименти в нашата работа. По-свободни сме, като творци. Ето в параклиса за жертвите от комунизма иконостаса го направих от мозайка. Нещо, което се среща извънредно рядко в нашата иконопис. Затова пък никак не се чувствам виновен да говоря, че тази мозайка е направо прекрасна. Нека тези, които ме обвиняват в хвалба, първо да дойдат, да я видят, да запалят една свещ и тогава да коментират. Много съм благодарен и на един чужденец, но православен - гърка Коста Пападопулос, който като разбра, че мрамора го купуваме за градеж на църковен олтар, ни го подари. Иначе този материал щеше да оскъпи неимоверно много строежа. Над четиридесет вида камъни има в зографията. А той дари всичко от сърце. Без него нямаше да стане нищо.
- За какво си мислеше, когато работеше в този храм? За кого? За миналото или за бъдещето?
- Когато гледах имената, изписани на стената около параклиса, които никак не са малко - осем хиляди и петстотин (и това са част от всички жертви) - чувствах задължение да направя връзка между тези понятия за морал и родолюбие и съвременните хора. Много е трудно днес да си представим, че заради националистическото ти чувство, заради идеята България - можеш да застанеш пред взвода за разстрел и да умреш, без да се опозориш като предател. А наследниците ти да не се интересуват от тебе, от идеите ти, а само да търкат праговете на разни канцеларии, за връщане на кървавите имоти! Ето, примерно такива неща си мислех. Мислех си и за съдбата на онзи неизвестен родолюбец, който събра имената на загиналите, направи този монумент и почина най-тихо и почтено. Онзи ден му беше панихидата. Девет месеца от смъртта му. Какво го накара да стори този жест? Не взе стотинка... Всички записани там са душй, е, не всички са светци, но времето ще оцени това. Аз работих, за да намерят покой тези мъченици на България. Това, което направих в храма: връзката между Исус, Богородица и Йоан Кръстител е част от Страшния съд. Богородица и Христос измолват опрощение, опрощение и спасение на човешките грехове. Това е моето решение и послание.
- Твоите ученици в Художествената академия вярващи християни ли са? Или са зографи прагматици?
- Вярата, Любо - това е чисто, лично, дълбоко и неприкосновено нещо. За нея няма мярка. Тя не може да се квалифицира като малка, голяма, силна или слаба. Моите ученици вярват в доброто, в изкуството, в човечното. Аз не искам да ги съдя, за да бъда съден. Всеки отговаря за собствената си вяра. И сам я проверява в битието си.
- Православието има ли бъдеще в света? В частност в тази стара земя - България, която роди и богомили, и адамити... - Да. То е вечно и непреходно като идея. Като Христово учение. Но в този си затворен вид, в който ни го поднасят, е трудно разбираемо за съвременния свят. Единението на църквите мисля, че е наложително. Неслучайно папата канонизира Св. Кирил и Методий и Св. Бенедикт като покровители на обединена Европа. Това не е случайно, това ни е пътят... - Къде се допират изкуството и вярата? Има ли и разминаване между тези две велики понятия?
- Никъде не се разминават, защото те за твореца са едно и също. Вярата и религията е невъзможна без изкуството. Изкуството въздейства много по-силно от чистата догма, която невинаги е достъпна. Музика, архитектура, живопис е много по-въздействащо. Във вярата има вечни и непреходни ценности и това им е стойността. Те и изкуството не са за нашето време. Те са вечни.
- Що за сила трябва да има една истина или религия, за да може да издържи двадесет и един века?
- Любовта... Няма нитрати в зеленчуците в Пловдив
ПЛОВДИВ. 357 акта за санитарни нарушения и над 300 наказателни постановления на стойност повече от 42 хил. лв. са съставили за първото тримесечие на годината инспекторите на ХЕИ - Пловдив. Тази седмица със заповед са затворени 5 обекта за обществено хранене. Най-често срещаните нарушения са неспазване на санитарно-хигиенните изисквания, работаа на персонал без документи и продажба на неразрешена продукция. През март е направен масов скрининг на вносните плодове и зеленчуци. Няма данни за наличие на нитрати и други вредни вещества в зеленчуковата продукция.
Общинари раздават незаконно сгради и земи
ТЪРГОВИЩЕ. Неизрядността на договора за предоставяне на земеделски земи на общинската фирма "Агро 2000" в Търговище е причина областният управител Иво Иванов да спре решение на червеното мнозинство в местния парламент. Според клаузите в договора на практика се предоставят цялото имущество и сградният фонд на бившия Център за научно и техническо творчество в града.
Решението на общинския съвет влиза в противоречие със Закона за публичната общинска собственост, тъй като, за да се предоставят земите и дълготрайните материални активи на центъра, трябва да се проведе търг, а това не е сторено, казаха от областната управа.
Другото решение, което г-н Иванов е атакувал, е на общинския съвет в Попово, който разрешил на управителя на местното БКС да отдава под наем стопанисваните от общинската фирма жилищни и нежилищни имоти.
Оттеглиха иска срещу "Стомана"
СОФИЯ. "Булгаргаз" оттегли от апелативния съд иска си срещу "Стомана" - Перник, съобщиха вчера от Министерството на икономиката. Ръководството на газовото дружество не беше съгласно с приетата оздравителна програма за металургичното предприятие. Според вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев решението на "Булгаргаз" да оттегли иска си е правилно, защото така ще се дадат зелена улица и шанс на "Стомана". Сега отново може да продължи работата по оздравителния план.
Задълженията на "Стомана", които са признати от синдиците, са в размер на 180,953 млн. лева. Най-големият кредитор на дружеството е обявената в несъстоятелност ТSБанк. Нейните вземания са 75 на сто. Признатият дълг към "Булгаргаз" е 33,5 млн. лева, но след опростяването на лихвите сумата е намалена на 27 млн. лева.
Офшорки отрязани от търга за цифрова телевизия в София
СОФИЯ. Офшорни компании няма да се допускат до търга за издаване на лиценз за цифрова телевизия в София, реши вчера правителството. Търгът ще е с тайно наддаване, а лицензът ще бъде за срок от 12 години. Началната тръжна цена ще бъде 50 000 долара, а стъпката за наддаване - 5000 долара. Тръжните книжа струват 1000 лева. Документите за участие в търга ще се приемат в Държавната комисия по далекосъобщения до 28 май.
Кандидатите за участие в търга трябва да имат опит като кабелни или еферни оператори или пък да имат програмен лиценз.
Папата идва идната пролет
СОФИЯ. Папа Йоан-Павел Втори ще посети България догодина, най-вероятно през април, съобщи специално за "Демокрация" сър Сигмунд Стърнбърг - съосновател на Форума на трите религии и други организации за верско сближаване, които имат филиали в 33 държави. Сър Сигмунд е в нашата страна по покана на президента Петър Стоянов. Визитата му у нас е осъществена с активното съдействие на българския посланик в Лондон Валентин Добрев. Английският гост е научил новината за предстоящата визита на светия отец на срещата си с официалния представител на Ватикана в София монсиньор Антонио Менини. От посолството на Ватикана отговориха на въпрос на "Демокрация", че за догодина вече е уточнено посещение на главата на Римокатолическата църква в Торонто през юли и че "хранят надежди" папата да посети преди това България - най-вероятно през втората половина на април. Това ще е петото посещение на папата в православна държава след Румъния, Украйна, Грузия и Гърция.
Сър Сигмунд е родом от Унгария. Той е инициатор на издигането на мемориал в Лондон на погубения в съветски затвор шведски дипломат и спасител на евреи през войната Раул Валенберг. Посветил е голяма част от времето си на намирането на разбирателство между иноверци. Интервю със сър Сигмунд очаквайте веднага след Великден.
На 14 май 1990 патриарх Максим за първи път отказва да покани Йоан-Павел Втори. Това става причина за отклоняване на всички последвали постъпки от българска страна за визита на папата у нас.
Представители на народния комитет по покана и посрещане на папата съобщиха вчера, че са връчили на монсиньор Менини получените по пощата талони, с които български граждани канят Йоан-Павел Втори да посети и нашата страна. Преброени са били 22 222 индивидуални покани от всички получени, за да бъде намерена символика, а не да се удостовери общият брой. Папският нунций заяви, че католическата църква иска да работи заедно със своите православни братя, както и с вярващи от други религии като мюсюлмани и евреи, за да може това голямо събитие да се превърне в истински подарък за всички българи.
През 1994 на аудиенция при папата делегация на Атлантическия клуб отправя към него покана да посети България.
През 1995 Йоан-Павел Втори е поканен от тогавашния български президент Желю Желев.
През 1997 президентът Петър Стоянов кани главата на Римокатолическата църква.
