АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ: БИСЕР В КОРОНАТА НА СОФИЯ
Със скромно тържество, на което поради незнайно чия чиновническа незаинтирисованост отсъстваше държавата, в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методи" бе отбелязан един уникален за България юбилей - Американският колеж в София стана на 140 години! Сега, след като днешното ръководство на колежа (но за съжаление не и някое "ресорно" лице в Министерството на образованието) е разровило историята на колежа, наяве излиза изумителният факт, че това е най-старото американско училище извън границите на Съединените щати. В целия свят!
За днешния ден на България няма никакво значение как и защо американските мисионери са дошли в българските земи. Дошли са с благородната цел да ограмотяват едно покорено население и това е достатъчно, за да им благодарим. И да им простим, ако са си въобразявали, че ограмотявайки ни, ще могат да ни отклонят от православната вяра. Защото нищо такова не се е случило. Само дето българите, научили английския език, се умножили.
Но само си представете кога е началото на колежа. 1860! Ами това е само две години след като Васил Иванов Кунчев, известен като Левски, става монах под името Игнатий. Или цели 16 години преди Априлското въстание. И три години преди основаването на прочутия в цял свят Робърт колеж в Цариград.
А защо по-младият колеж става по-прочут от по-стария? Поради същата причина, че трябваше от хиляди километри да дойде у нас една Мерсия Макдермът, за да разберем какъв всъщност е великанският ръст на Апостола. А и поради същата причина, че на краткото юбилейно тържество в Народната библиотека Министерството на образованието изпрати от името на правителството на Република България само един тривиален поздрав в писмен вид.
А ето какво според мен трябва да бъде отношението на България към Американския колеж. Ето и какво трябва да направи България.
140-годишно учебно заведение, е гордост за която и ще да е държава. Три пъти пък повече за България като геополитически център на Балканите. Колежът е училище, славата на което трябва да се понесе навсякъде. И грижа за това трябва да има преди всичко България, защото държавата ни е тази, която печели от международния авторитет на съществувало 140 години училище на нейна територия. Тоест държавата да се заеме енергично да популяризира колежа като едно от най-елитните учебни заведения в нашата част на света, съдействайки по всякакъв начин на ръководството му. Като писано яйце, както се казва, трябва държавата да гледа колежа, защото самата му възраст е достатъчна, за да започнат да ахкат и охкат от изненада в Европа и САЩ и да питат "нима е възможно".
Държавата трябва да помогне колежът да стане това, което беше преди закриването му преди повече от 50 години. Сиреч да се върне пансионът. За да се прочуе истински това училище - не само като извор на знания, но и като ваятел на личности - обезателно трябва да се върне пансионът. Защото и навремето най-важната функция на това заведение беше според мен извънкласната дейност, която именно създава характери и оформя мирогледи. Ефект в това отношение може да се получи само ако учениците живеят заедно. Сега приходящите в колежа също могат да се похвалят с богата извънкласна дейност. Но друго е пълният пансион. Неслучайно почти всички най-прочути колежи и университети в света са с пълен пансион. Тогава и връзката между преподавател (възпитател) и ученик е най-тясна и плодотворна.
Е да, ама пансионът би направил достъпа до колежа непосилен за огромна част от народа ни. Така е, но нима държавата не разполага със средства да направи училището достъпно за всички обществени слоеве? Разбира се, че разполага и може да го направи, стига да иска. Държавата може да даде преференции, да облекчи разходите на училището, като намали таксите, а не както е сега Колежът да плаща петорно по-високи от нормалното данъци. Държавата може да отпусне стипендии (частични и пълни), може да поощри частни компании да направят същото. Изобщо държавата може много да направи, ако, разбира се, съзнае какъв бисер има София на своята корона. Нужно е обаче някой да помисли държавнически. И да помисли не след дъжд качулка, какъвто си е нашият български адет, а навреме. В дългосрочна перспектива България би спечелила от славата на един стар елитен колеж на своя територия повече от всички, получени от наши деца, дипломи в чужбина, взети накуп.
Бях на честването в библиотеката. Отпред в две редици бяха насядали момчета и момичета, завършили колежа преди 50 и повече години. Културни, толерантни към чуждото мнение, възпитаници на едновремешния колеж, минали с достойнство през дългите години на комунистическия терор. А днес общност от сходни съдби, която едва ли не ежедневно се смалява и след някоя и друга година ще изчезне съвсем. С която ще изчезне и широката дупка между поколенията на завършилите колежа. Живите ще започнат да се броят от първия завършил випуск в новите дни на България.
И дупка между поколенията вече никога няма да има.
ДПС и БСП дават избирателния закон на Конституционния съд
СОФИЯ. Ако депутатите приемат текста в избирателния закон, според който премиерът и министрите могат да участват в предизборната кампания, без да си вземат отпуск, ДПС и БСП ще сезират Конституционния съд. Според двете партии това противоречало на изискването в основния закон кандидатите за народни представители, заемащи държавна служба, да прекъсват изпълнението й, след като се регистрират. Според зам.-председателката на парламента Петя Шопова обаче текстът не противоречи на конституцията. Страната не може да остане в предизборен период без министри, каза Пламен Марков.
ЕБВР ще даде заем на "Балканфарма"
СОФИЯ. Бордът на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон одобри по принцип решението за отпускане на кредит на "Балканфарма холдинг", съобщиха вчера от компанията. Българското дружество, което е мажоритарен собственик на трите фармацевтични завода в Дупница, Троян и Разград, ще получи от кредитната институция заем в размер на 21,5 млн. евро. Средствата ще се използват за изпълнението на инвестиционната програма. По-голямата част от сумата ще бъде вложена във внедряването на международния стандарт за добра производствена практика GMP в дружествата на холдинга.
Сега в едномесечен срок експерти от ЕБВР и адвокати на фармацевтичната компания ще договарят условията по договора за получаването на заема.
НОИ облекчава процедурата при пенсиониране
СОФИЯ. Документите на кандидат-пенсионерите вече ще се обработват в 15-дневен срок, предвиждат промените в Наредбата за пенсиите, одобрени от правителството вчера. В същия срок служителите на НОИ ще трябва писмено да уведомят хората, че документите им са нередовни, а ако всичко е по правилата - да им изпратят разпореждане, че пенсията е отпусната или отказана. Така хората няма да губят правата си дори и ако им липсват книжа, които могат да представят допълнително.
Хората с инвалидни пенсии, отпуснати поради трудови травми или професионални болести, ще могат да сменят базата си за пенсия. Това са три от последните петнайсет години от трудовия им стаж до декември 1996, които формират личния коефициент.
Работници, които са се трудили във фирма, но тя по-късно е фалирала, ще могат да доказват трудовия си стаж. Когато пък шефовете са изплащали заплати, но не са внасяли вноски в НОИ, това няма да ощетява хората. Работниците не носят вина за това и ако докажат чрез ведомостта, а не чрез фиша от заплатата си, че са получавали възнаграждения, това ще се отрази върху пенсията им. Справка може да се прави и чрез персоналния регистър на НОИ. В кръга от хора, които получават към пенсията си 20 на сто от пенсията на починалия си съпруг или съпруга, вече ще попадат и тези, на които брочният партньор е безследно изчезнал. Ако по-късно се окаже, че изчезналият е жив, хората ще трябва да върнат парите, но без лихвата.
Има предложение гражданите, които плащат патентен данък, само за 2000 г. да обявят като нормативно признати 60 на сто от разходите си, обясни Йордан Христосков. Това ще се отнася и за таксиметровите шофьори.
САЩ препъват споразумението за борба с парниковия ефект
ВАШИНГТОН, СИДНИ. САЩ обявиха в сряда, че се отказват от споразумението от Киото, подписано през 1997 за борба с глобалното затопляне, разрушавайки европейските надежди за спасяване на съглашението. "Президентът се изказа недвусмислено. Той не подкрепя споразумението от Киото" заяви говорителят на Белия дом Ари Флайшър. "То не отговаря на икономическия интерес на САЩ. " Попитан дали САЩ ще се оттеглят от споразумението, Флайшър отговори, че те "няма от какво да се оттеглят".
Решението на президента Джордж У. Буш предизвика протести в цял свят. Островите в Тихия океан предупредиха, че покачването на нивото на океаните могат да ги заличи от картата на света, ЕС заяви, че е "много загрижен" от решението на САЩ, Япония предложи Вашингтон да преразгледа позицията си, а Австралия припомни, че САЩ не могат да пренебрегнат своята отговорност.
Оттеглянето на САЩ от споразумението от Киото за ограничаване на парниковия ефект е много разочароващо, твърди официален представител на глобалната конвенция за климатичните промени. Но Томихиро Танигучи, вицепрезидент на Междуправителствената комисия за промени в климата, поддържа надеждата, че решението на Вашингтон не е последната му дума за борба с промените на климата. " Не мисля, че това е окончателното решение. Новата администрация още не е завършила преразглеждането на политиката в областта на енергетиката и околната среда" . Танигучи каза, че очевидно президентът Джордж У. Буш е под натиска на американската въгледобивна и петролна индустрия, за да се откаже от сделката за спиране на емисиите на въглероден двуокис.
Австралия заяви вчера, че протоколът от Киото за борба с глобалното затопляне ще умре, ако Вашингтон се откаже от споразумението и заяви, че най-големият световен консуматор на ресурси не може да се оттегли от отговорността си. "Протоколът от Киото няма да може да работи без САЩ" заяви министърът на околната среда Робърт Хил. "Това ще означава, че споразумението между развиващите си страни за намаляване на разпространение на газове, причиняващи парников ефект, което бе постигнато през 1997 , ще се провали".
ФИФА ще разследва инцидентите в Албания
ТИРАНА. Международната федерация по футбол (ФИФА) ще започне разследване за инцидентите по време на квалификацията за световно първенство между Албания и Англия.
Английският футболист Ашли Коул бе наранен с червило за устни, хвърлено от трибуните, малко след като неговият съотборник и съименник Анди Коул вкара третия гол за своя отбор в мача, завършил с победа на Англия с 3:1. За нападателя на "Манчестър Юнайтед" Коул това бе първо негово попадение за националния отбор.
По време на срещата албански фенове хвърляха към терена бутилки, пълни с вода, запалки, монети и други предмети.
"Жалко е, че по време на футболен двубой се случват подобни неща - каза треньорът на англичаните Свен-Горан Ериксон. - Според мен ФИФА и УЕФА трябва незабавно да вземат мерки и да хсложат край на подобни хулигански прояви."
Балъков се отказва след квалификациите
СОФИЯ. Капитанът на българския национален отбор Красимир Балъков обяви, че ще се откаже от участие в представителния тим след края на квалификациите за световното първенство през 2002 г. в Япония и Корея. Той добави, че не е решил дали ще продължи да играе, ако съставът се класира за шампионата на планетата. "Срещу северноирландицте допуснахме два леки гола и се видя, че те не се за подценяване. Който не се съобрази с тях, ще има много проблеми" - коментира Балъков. Според него се виждал напредък в класата на българските футболисти, които играели в чужбина. "Шансовете ни за място на световните финали са в самите нас. Ако се възползваме от възможностите, ще се класираме. Радващо е, че самочувствието се връща в отбора и то идва с резултатите" - добави капитанът на националния отбор.
Библията била пълна с еротика
РИМ. "В Библията има толкова много еротика, че тя не трябва да бъде четена от деца" твърди дон Бруно Маджони, римокатолически теолог, цитиран от вестник "Таймс". Той ще вземе участие днес в конференция, провеждана в град Мантуа, на която ще изнесе доклад на тема: "Еротиката в Стария завет", в който твърди, че свещената книга е пълна със секс и насилие. Главната тема на конференцията е цитат от "Песен на песните" - "Целуни ме с целувката на твоята уста".
Според дон Маджони библейският смисъл на думата "познавам" е свързан с плътското познание, което изразява дълбоката връзка на общността и взаимоотношенията между мъжа и жената, и, на свой ред, отразява божествената познавателна връзка с човечеството. Ето защо няма нищо скандално в библейския секс, макар и в по-целомъдрени времена еротичните думи, употребени в книгата да са били потъпквани.
Всъщност Библията използва човешки език, който е честен и спонтанен и е присъщ на всички народи във всички времена. Този език споменава секса, само когато е много необходимо, например, когато е завръзка на история като епизода с дъщерите на Ной, или когато дискутира теми, свързани със здравето и хигиената.
Сексът е първото нещо, което присъства като образ в "Сътворение", където се казва, че Адам и Ева били напълно голи и изпълнени със срам.
Бургазлии са наясно с новата депутатска група
Представяхме си как само тези 10 от 240 народни представители са за диалог и партньорство. Странно плод на какво са стотиците закони и решения на 38-ото НС. Едно-две имена измежду десетте разсейват недоумението. Демократичен Бургас недвусмислено показа отношението си към финансовите и политическите спекуланти на изборите за местна власт. Нямаме никакви съмнения, че демократична България година и половина по-късно ще има проблем с тях. Манипулатори и актьори в лош римейк на играна вече пиеска, попаднали случайно сред политическия декор, не могат отново да подведат гражданите и да подменят обществения интерес със своя личен. Печелившият стил в политиката е баланс между интересите на обществените групи, а не користното им изтъргуване. Убедена съм, че нашите отговорни законотворци ще напишат правила, според които огромното количество офшорни и спекулативни пари да не бъдат похарчени за купуването на парламентарен имунитет от дребни хитреци.
Български летопис
30 март 1876 - роден в Стара Загора Никола Андреев, капитан от Българската армия. През Балканската война се проявява като храбър командир в боевете за гара Кадъкьой, западно от Одрин, където с командваните от него войници пленява една турска батарея и загива в ръкопашен бой на 8 октомври 1912. От 1934 гарата е наречена на неговото име.
30 март 1879 - роден в София Стефан Л. Костов, драматург, етнограф, дописен член на БАН. Завършил е славянска филология във Висшето училище в София през 1902. Учителства в София и Пловдив, а през 1906 заминава за Виена, където специализира славянска филология и етнография при славистите В. Ягич, В. Вондрак и М. Решетар. От 1909 е уредник, а от 1924 - директор на Етнографския музей в София. Член от 1923 и председател през 1926 на Артистичния съвет при Народния театър. Няколко месеца през 1927 е директор на театъра. Ст. Л. Костов е най-видният представител на българската комедиография. Автор е на 12 многоактни, 5 едноактни пиеси и една игра с кукли. Първата му пиеса е "Мъжемразката". Написал е още "Големанов", "Вражалец", "Комедия без име" и др. Сред научните му трудове заслужава да се отбележат изследванията "Изображението на Св. Георги в българския народен накит", "Македонски убруси и сокаи", "Стари къщи в Банско", "Белодрешковци в Северозападна България". Умира на 27 септември 1939.
30 март 1941 - умира генералът от пехотата Васил Кутинчев. Роден е на 25 февруари 1859 в русенското село Щръклево. Завършва Военното училище в София. През Сръбско-българската война като командир на дружина от 5-и пехотен Дунавски полк и временен командир на полка взема участие в отбраната на Сливнишката позиция, в атаката на Драгоман, Цариброд и в превземането на Пирот. Участва в балканските и в Първата световна война.
Вашингтон преразглежда плана си за защита на руския ядрен арсенал
ВАШИНГТОН. Белият дом постанови подробно преразглеждане на всички програми, имащи за цел да спрат разпространението на ядрени, биологични и химически оръжия от бившите съветски военни арсенали. Става дума за промяна на начините, по които Вашингтон изразходва над 760 млн. долара годишно за разграждане на бившите съветски ядрени, химически и биологически комплекси и да попречи на разпространението на подобни оръжия чрез продажбата им на "непредвидими" страни и терористични групировки, както и на възможността да бъдат откраднати от съответните складове в Русия.
Някои от програмите, като тази за подобряване на сигурността в руските ядрени складове (на стойност 173 млн. долара), се оценяват като ефективни, но в други, според специалистите, средствата не се изразходвали правилно и те трябвало да бъдат силно орязани или променени.
Вдигат бюджетните заплати с 10 на сто
СОФИЯ. Възнагражденията в бюджетната сфера се вдигат с 10 на сто от 1 април, реши правителството вчера. Увеличението бе договорено с Международния валутен фонд. Заплатите на учителите в школата на общинска издръжка стават 247,48 лв., на заетите в сферата на културата - 192,75 лв. Социалните работници ще получават 238 лв. Стартовите възнаграждения на професорите вече ще са 363 лв. месечно, на доцентите - 303 лв. Възнагражденията на здравните работници вече зависят от събраните средства в здравноосигурителните каси.
Световната банка да отпусне 8,8 млн. евро за децата от временните приюти, домовете "Майка и дете", безпризорните деца, приемните семейства, програми за адаптация на децата, реши правителството. Заемът е за 20 години, с петгодишен гратисен период.
Верижна редакция
Много естествен е поплакът на "24 часа" срещу решението на Софийския градски съд заради публикувани недомислия на Визиона генерал Недялкова-Райчева на страниците му. И нам, ако ни глобят в трамвая, също ще ни е чоглаво, но едва ли бихме отделили толкова скъпа вестникарска територия, за да докажем, че притежателят на билета е слязъл на Халите. Още повече читателските мнения са нещо разтегливо и безвкусно като кренвиршите, които произвежда фирмата на Нора Крачунова-Ананиева, че отдавна излязоха от мода в такъв ракурс. Но най-неприличното е, че един лекар най-откровено плюе върху професионалната си доблест и клетва, ако щете, и разгласява професионални тайни: "Страдала от плачливост (...) преди около година Ева Соколова дойде при мен в начален период на депресия вследствие на стрес от вестникарска публикация, каза д-р Любомир Спасов, шеф на болница "Лозенец" (...) Съпругата на парламентарния шеф страдала от безсъние, плачливост, напрегнатост, тревожност, нежелание за социални контакти (...) изписали на Соколова новия антидепресант ефектин (...) Пила го 45 дни, като подобрението дошло едва след 30-ия ден. " И още, и още "хуманни" подробности. И да го питаш този велеречив потомък на Хипократ защо му трябва да огласява тайните на пациентите си. И доколко след подобно незачитане на личния живот на същите сред пациентите биха се престрашили нови жертви. В публичното позорище се е включил и Мартин Карбовски - непризнат посттоталитарен гений, готов да обслужи всяка бита кауза. Ето така: "Ще вземете дедовия, щото на тия хора кучето им живее по-добре от вас, обаче са тръгнали да ни назидават. " Точно така, Карбовски, да имаш куче също е въпрос на духовна нагласа, а не шарм от текила. Разбираш ли... В "Труд" Севда Диновска пуска хонорарна сълза: "Интелектуалци до поискване" и уж кори Румен Овчаров, а сипе неистини: "В края на миналата година пък Иван Костов събра в Софийския университет сини интелектуалци. Оставяме настрана дивотията да делиш мъдреците си на леви и на десни, на сини и на червени. " Дивотия е коментарът на авторката, защото в СУ никой не делеше авторите и съмишлениците на "Демокрация", а те бяха поканили премиера да дойде на среща с тях.
Връщане към Добри Христов
Изразяваме нашата признателност за публикувания в бр. 69 от 23 март т.г. материал "Най-българският композитор Добри Христов". Същевременно от името на Института за изкуствознание при БАН, който бе инициатор и главен организатор на проведеното честване на Добри Христов, бихме желали да внесем следните уточнения:
1. Това бе национално честване под почетния патронаж на министъра на културата Емма Москова.
2. Съорганизатори освен БАН, и в частност Научния архив на БАН, бяха: Св. Синод на Българската православна църква, Министерство на културата, Чешки център, Съюз на българските композитори, Държавна музикална академия "Панчо Владигеров", Български хоров съюз и Софийска филхармония.
3. Честването включваше: тридневна научна конференция "Добри Христов и българският XX век" (22-24 март), с 55 научни доклади и съобщения; тържествен концерт в зала "България" на 23 март с участието на 4 изтъкнати хорови колектива; Света литургия с музика на Добри Христов и слово "Добри Христов и музиката в православния храм" от Доростолския и Червенски митрополит Неофит (25 март, Благовещение, Патриаршеска катедрала "Св. Александър Невски").
Бихме желали да отбележим и редица неточности в посочения по-горе материал на г-н Тодор Бакалов от Научния архив на БАН. Например: двукратното погрешно споменаване на заглавието на най-мащабното хорово произведение на Д. Христов "Добринка и слънцето"; други погрешно посочени заглавия на песни (според автора - "Слана падна", "Гане", "Бекярски цикъл"); погрешното твърдение, че написаната от Д. Христов увертюра "Ивайло" по-късно е била преработена за голям симфоничен оркестър от М. Големинов. И т.н. , и т.н. Германски всекидневници за наградата на българиста проф. Норберт Рандов
В. "Зюддойче цайтунг", "Дер тагесшпигел", "Берлинер цайтунг" и други основни германски всекидневници поместват заключителни кореспонденции, коментари, обобщаващи статии за завършването на Международния панаир на книгата в Лайпциг. Те изтъкват, че финалът на панаира бил увенчан с тържествената церемония по връчването на престижната литературна награда за европейско разбирателство на живеещия в Триест италиански германист и писател Клаудио Магрис и на известния славист и българист Норберт Рандов (б.а. - донеотдавна професор по българска литература в Хумболдтовия университет - Берлин). По този начин Борсовото сдружение на германската търговия с книги и тяхното разпространение оценява особените заслуги за разбирателство между европейските народи.
Проф. Норберт Рандов бе отличен в Лайпциг с наградата за признание за приноса към европейското разбирателство, подчертават авторитетните и влиятелни берлински вестници "Дер тагесшпигел" и "Берлинер цайтунг", заради неговите преводи на българска и беларуска литература на немски език. В мотивировката на журито, изказана при връчването на приза от Роланд Улмер, председател на Борсовото сдружение на германската търговия с книги, се изтъква, че преводите на Норберт Рандов го показват убедително като "дълбок познавач и като ангажиран проводник и посредник и на по-малко познати и забелязвани гласове на европейските литератури".
"Норберт Рандов е също (б.а. - както и Клаудио Магрис) влюбен в литературата човек, пише "Дер тегесшпигел", на когото пейзажът между Триест и Нови Сад, между Улм и Краков е лежал дълбоко в сърцето още по времето, когато Старият континент беше разделен на Западна и Източна Европа. " Фактът, че Източна Европа все повече убягва от погледа на Запада, се крие в това, че литературите на чехите, румънците, албанците и сърбите се забелязват и възприемат едва тогава, когато тези страни попаднат в челните заглавия на вестниците. За да се противопостави именно на този феномен, продължава "Дер тагесшпигел", чешкият публицист Антонин Лийм създаде през 1984 списанието "Lettre".
На дискусия на тема "Разбирателство чрез посредничество и контакти" А. Лийм заедно с Клаудио Магрис и проф. Норберт Рандов (роден през 1929 в Щрелиц и живеещ в Берлин) изразиха общото си мнение, отбелязва "Дер тегесшпигел", че войните в Югославия например биха могли да бъдат избегнати, ако хората по-рано се бяха заинтересували за мечтите и традициите на враждуващите страни. Освен това и за тримата автори мечтата, блянът "Европа" още не е "избленуван" докрай.
Присъждането на втората по значимост награда на Лайпцигския панаир (б.а. - дотирана и с 10 хиляди марки) на Норберт Рандов отбелязва и сериозният германски всекидневник с най-висок тираж "Зюддойче цайтунг". Същевременно вестникът е на мнение, че по принцип трябва да се замислим дали вече има смисъл да се организират т.нар. фокусни страни на Лайпцигския панаир, като например България през 1999 (б.а. - твърде е жалко, че нашата страна изобщо не участва тук тази година) или твърде многото прояви по време на Международния панаир на книгата във Франкфурт на Майн. Според вестника тези механизми, както те сега действат, тласкат напред производство на книги, което има достатъчно качества, но едва ли някой го забелязва. Те уверено увеличават "камарата и безпорядъка от четения", често обаче без да дават възможност за тематични дискусии.
Гласуваме на 17 юни
СОФИЯ. Прездидентът Петър Стоянов насрочи с указ за 17 юни парламентарните избори. Държавният глава информира първо журналистите, че е подписал документа за насрочване на вота, и им обясни, че е избрал най-късната възможна дата, за да се избегнат всички технологични и организационни пречки и партиите и коалициите да имат време да подготвят предизборните си стратегии и тактики. Това според Стоянов е важно заради принципа на равнопоставеност.
Сегашното правителство ще управлява България не само по време на изборите, но и след тях, заяви президентът. Той припомни, че конституцията повелява кабинетът да подаде оставка пред бъдещото 39-о НС, след като то се формира.
В конституцията ясно е казано кога се прекратяват правомощията на правителството, няма смисъл да се пита КС, каза Петър Стоянов. Той вчера пак влезе в ролята си на юридически експерт на политическия елит и обясни, че няма никакви законови пречки правителството да управлява по време на кампанията. Специално за опонентите на тезата той показа два текста - решение на Великото народно събрание от 1991 и на Конституционния съд от същата година. В решението, прието след гласуването на конституцията, се казва, че правителството и неговите членове запазват функциите си и по време на провеждане на избори, защото България не може да остане без управление. По-късно КС е питан дали се прекратяват правомощията на президента (тогава Желю Желев) по време на предизборната му кампания. Отговорът на съдиите беше "не". Конституционен съдия тогава е самият Любен Корнезов. Като президент и юрист няма какво да добавя, мога да бъда разубеден само от ново решение на КС по тезата, заяви Петър Стоянов. Той посъветва членовете на правителството в максимална степен да се въздържат от ползването на облаги, за да не поставят в неравноправни условия останалите участници в кампанията.
Няма технологично време за вето на избирателния закон, ако той бе гледан по-рано, Стоянов би предложил много по-категорична позиция по някои негови текстове. Той не се съмнява, че изборите ще се проведат честно, и няма притеснения по бъдещата работа на ЦИК. В понеделник държавният глава започва консултации с парламентарните сили за изборната кампания.
Готови са наредбите за кандидатстване и получаване на помощи по САПАР
СОФИЯ. Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД в частния сектор прие Министерство на земеделието и горите. Колегиумът на министерството одобри наредбите, които регламентират получаването на помощите. Те са свързани с трите мерки от Националния план за развитие на земеделието и селските райони, уточниха от министерството. Първата мярка е за инвестиции в земеделски стопанства, втората е за подобряване преработването и маркетинга на селскостопански и рибни продукти, а третата е за развитие и разнообразяване на икономическите дейности. Изпълнението на одобрените проекти по трите мерки е две години, а за първата - една година. Изключение по мярка 1 - "Инвестиции в земеделски стопанства", се прави само за проекти за създаване на трайни насаждения и за изграждане и реконструкция на сгради, където срокът за реализация на инвестициите е година и половина. Сроковете започват да текат от датата на сключването на договора. Изплащането на безвъзмездната финансова помощ по програма САПАРД се извършва след завършването на инвестицията. Пет години кандидатът не може да продава, дава под наем или аренда придобитите при реализацията на проекта активи. Ползвателят на безвъзмездната помощ по САПАРД не може да променя и местонахождението на производствената дейност, която е била финансирана по специалната програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони. Собственото участие на кандидатите по програма САПАРД е 50 на сто от размера на одобрената инвестиция. Съфинансирането е само в пари и се удостоверява с банково извлечение или писмо за намерение за отпускане на кредит от търговска банка. Стойността на притежаваните дълготрайни материални активи не се приема за съфинансиране. За една и съща инвестиция стопаните не могат да бъдат финансирани едновременно по САПАРД, Държавен фонд "Земеделие" или други програми. Всеки бенефициент може да бъде подпомаган до 5 пъти в рамките на 7-годишния период на програма САПАРД, като за отпускането на директната финансова помощ той трябва да кандидатства след завършване на плащанията по предишния проект. Не се признават разходи, направени преди инвестицията, както и начисленият ДДС, предвиждат условията. Документите за кандидатстване по САПАРД се подават в областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие". Комплектите съдържат молба и бизнесплан по образец, задължителни общи и специфични документи. В едномесечен срок след подаването на документите, служителите на областната дирекция на фонда извършват документална и проверка на кандидатите на място. Повторно инспектиране на кандидата - дали декларираните от него намерения и факти съответстват на условията за отпускане на финансова помощ по САПАРД, се извършва до 3 седмици от представители на Централното управление на ДФ "Земеделие". Процедурата по одобряване на инвестицията трае 3 месеца. В този срок кандидатът трябва да получи уведомително писмо за решението на комисията за избор на проекти. Ако кандидатът за финансиране по САПАРД е одобрен, трябва да подпише до 7 дни договор с областната дирекция на ДФ "Земеделие". При неспазване на срока той губи право за подпомагане по програмата и трябва да кандидатства отново, предупреждават от МЗГ. Според подписаното многогодишно финансово споразумение България ще получава от европейските предсъединителни фондове по 53 милиона евро всяка година до 2007 г. Държавата осигурява съфинансиране по 17,5 милиона евро на година. Все още се чака единствено подписът на еврокомисаря Франц Фишлер за акредитацията на ДФ "Земеделие" като агенция по САПАРД, която ще одобрява проектите на кандидатите.
Група ДЗИ отчита печалба за 2000
СОФИЯ. Група ДЗИ ще приключи финансовата 2000 с печалба от порядъка на 1 млн. лв. за разлика от 1999, когато резултатът беше 2,4 млн. лв. загуба. Това съобщиха вчера от компанията.
Според предварителните данни животозастрахователното ДЗИ ЕАД ще има над 4 млн. лв. печалба за 2000, което е с 3,5 млн. лв. повече в сравнение с 1999. "ДЗИ - Общо застраховане" обаче и тази година ще отчете загуба заради многото изплатени обезщетения по застраховки на автомобили. ЗАД "Армеец" и другите дружества в група ДЗИ ще приключат 2000 с положителни финансови резултати.
През миналата година групата е получила от застрахователни премии 95 млн. лв., което е с 1,5 млн. лв. повече в сравнение с 1999. В същото време на клиенти са изплатени 69,3 млн. лв. обезщетения. Група ДЗИ е внесла в бюджета 5,5 млн. лв. корпоративен данък.
ДЗИ ЕАД държи 47,5% от животозастрахователния пазар у нас, а пазарният дял на "ДЗИ - Общо застраховане" е над 20 на сто, съобщиха още от компанията.
Д-р Панайотов изпълни завещанието на Христо Бояджиев
Неотдавна издателската къща "Гутенберг" издаде книгата на д-р Панайот Панайотов "България в утрото на ХХI век. Поглед от чужбина" - сборник статии за дипломацията, историята и актуалната политика, писани основно през последните десет години. Редактор е Йордан Соколов. Името на автора обаче едва ли говори много на четящата публика, макар той да е една от забележителните личности сред българската политическа емиграция след 9 септември 1944.
Д-р Панайот Панайотов е роден на 2 октомври 1915 в София. Баща му Стоян Панайотов е бил офицер. Служил е в Първи конен полк и после в Гвардейския полк. Още в началото на Първата световна война е ранен в крака и остава инвалид. П. Панайотов завършва немското училище в София, а после Юридическия факултет на Софийския университет. Защитава докторат в парижката Сорбона. Явява се на конкурс във външно министерство през есента на 1942 и е назначен на работа там. Става частен секретар на главния секретар на министерството Димитър Шишманов, който по-късно е министър на външните работи и независимо че е син на големия български учен проф. Иван Шишманов и самият той е талантлив писател, е осъден от т.нар. народен съд на смърт.
През декември 1944 д-р Панайотов е уволнен с първата група чиновници, изгонени от министерството "по непригодност". Става адвокат, но в началото на 1948 започва "чистката на професиите" и д-р Панайотов е съкратен от адвокатската колегия. За това сигурно допринася и фактът, че печата над двайсет статии в опозиционното зелено "Земеделско знаме", както и доброто му познанство с Никола Петков. Тогава решава да напусне ускорено болшевизиращата се България. Успява да избяга през Гърция и отива на първо време в Париж. Установява се окончателно във Венецуела. След 11 години става възможно да се съберат със съпругата си Дора. Една година по-късно на 15-годишната им дъщеря е позволено да отиде при родителите си. Сега д-р Панайотов живее в Канада, където е омъжена неговата дъщеря.
"Защо толкова противоречия, защо толкова бавения?"
Този мъчителен въпрос е лайтмотивът в размислите на д-р Панайот Панайотов за България, за нейното настояще и нейното бъдеще. Макар емигрант от половин век, през неговия 85-годишен живот едва ли има и ден, в който да не е страдал за печалния жребий на родината - смазана, обезличена, обезчестена от комунистите. Едва ли има и ден, в който да не е работил за оня неизвестен момент, когато безумната утопия за социално равенство и тотален контрол над човешките мисли и поведение ще докаже своята не само несъстоятелност, но и своята дълбоко античовешка същност. И е работил без реалната надежда да види своята обичана България свободна, редом с останалите демократични държави. Без подлата мисъл да извлече някаква изгода за себе си. Защото, знае се, мнозина шумно рекламирани преди десетина години у нас политически емигранти не отказват да бъдат заплащани от правителствата на приелите ги държави, не отказват издръжката на офисите и сътрудниците си.
Д-р Панайотов прави обратното - няколко години от емигрантското си съществуване посвещава основно на това да създаде свой бизнес, а спечелените средства започва да влага в различни начинания с мисъл за свободата и бъдещето на България.
Целта му е да запознае световното обществено мнение с истината за нейното минало и с истината за комунистическия терор. Да посочи отговорността на Запада за установяването на тоталитарните комунистически режими в страните от Централна и Източна Европа. Да акцентира върху моралното му задължение поради предателското поведение на Рузвелт и Чърчил в Ялта преди половин век днес да помогне за по-бързото им интегриране в семейството на демократичните държави.
Твърди, че унгарските събития през 1956 са били една разделна линия в политическия живот. Че дотогава всички са били убедени, че положението в Източна Европа може да се промени бързо при едни интензивни действия от страна на Запада, който помага на Германия да се възстанови след войната. Съветските танкове, смазали унгарската революция, смазват и неговите надежди за скорошна промяна, макар някои емигрантски политически лидери да говорели: многото мина, малкото остана.
С д-р Панайот Панайотов ме запозна през 1996 г-н Светослав Нелчинов. Като дейци на Всебългарския младежки съюз "Отец Паисий" те бяха работили заедно в далечните години на своята младост. Промените, настъпили у нас в края на 1989, ги бяха срещнали отново - хора, принадлежащи на два коренно различни свята, но българи с общ идеал и една грижа: как да бъдат преодолени пораженията от половинвековния социален експеримент, съпроводен с невиждано физическо и психическо насилие; с какво могат да допринесат за възраждането на България.
В началото на април 1997, малко преди парламентарните избори, д-р Панайотов написа в писмо до редакцията на "Демокрация" следното: "Далеч от родината, от която бях прокуден преди близо 50 години, винаги съм търсил начин да участвам наедно с други българи в инициативи в защита на българския народ и неговата държава. Мнозина по-възрастни приятели, като Стефан Попов, Христо Бояджиев, Георги Паприков, Христо Огнянов, не са вече между нас. Но те ни оставиха един завет - да бъдем верни на народ и държава! Да не преставаме да вдъхваме вяра у българина в спотаените в него сили за един нов, възроден творчески личен и социален живот."
След общобългарския събор Рожен'2000, на който д-р Панайотов беше гост, отново се видяхме в София и дълго разговаряхме - за впечатленията му от срещата с президента Петър Стоянов; за хилядите българи от всички възрасти по Роженските поляни, сближени от общите си духовни корени, от общата култура, прекрасни песни, темпераментни хорћ; за впечатленията му от страната. Беше я обиколил заедно с внука си - да му покаже тази непозната, но толкова близка България.
Намираше много промени в положителна насока
Но явно го болеше заради невъзстановената вяра на народа ни в България като наше Отечество, за което сме отговорни, към което имаме синовен дълг. Причината виждаше в "напластената поквара на комунизма", в дълбоките поражения, които ние, потърпевшите, дори не разбираме, за да се борим да ги преодолеем. Неговият поглед отстрани, от дистанцията на хилядите километри, улавяше процеси и състояния, за които ние като че ли нямаме и сетива. Занимаваше го образът на България в очите на света: "Ако някоя певица, някой художник има големи успехи в чужбина, това се отбелязва. Но значението, което има България на Балканския полуостров, някак си остава встрани от вниманието на чуждите медии. А политиката на България е насочена към създаването на нов образ на целия Балкански полуостров."
Имаше идеи какво трябва да се прави: "Трябва да се установят постоянни връзки с българите, живеещи в чужбина. Трябва да се създадат български общности в по-големите градове на Европа и двете Америки, които да лобират за българските интереси и да утвърждават новия образ на България като стабилизиращ фактор на Балканите."
"Образът на България в чужбина" се нарича и негова статия в току-що издадената книга, писана през 1999. Той публикува и проект за кръгла маса със същата тема. Опит в това как се гради положителен образ на нашата многострадална родина д-р Панайотов има пребогат. След като във Венецуела стъпва на краката си, през 1960 заедно с установилия се в Рио де Жанейро Христо Бояджиев създава идейния кръг "Българско огнище", преименуван през 1985 в "Български свободен център". Започват да издават на английски език списание "Бългериен ривю", което излиза цели 30 години - един истински подвиг. Главната му цел е била да осведомява международното обществено мнение за положението в България, да запознава чуждия свят с българската история и да се поправя това, което се изопачава от официалната българска историография, служеща не на националните, а на партийните интереси и на интересите на Съветския съюз. Стават и инициатори за написването на книгата на проф. Никола Долапчиев "Как България стана сателит". Издават на английски език част от мемоарите на убития в Лондон от Държавна сигурност писател Георги Марков под заглавие "Истината, която го уби". Издават книги на Атанас Славов, Петър Семерджиев.
Много от мислите, които изрази д-р Панайотов в разговора ни през есента, откривам в книгата, побрала част от най-актуалните му статии. Темите от първостепенно значение за него, занимавали го цял живот, са външната политика на България между двете световни войни, българо-руските отношения, съветизацията на нашата страна, процесите на демократизация и катаклизмите на политическия живот у нас в последните десет години.
След като беше показал на 19-годишния си внук родния град на майка си Севлиево, след като бяха обиколили Търново, Арбанаси, Етъра, Шипка, Казанлък, Пловдив, Костенец, Рилския манастир, Благоевград д-р Панайотов си тръгна от родината с чувство за изпълнен дълг.
Защото голямата цел на това му идване беше осъществена малко преди да си замине - осветена беше къщата-музей "Трифон Кунев" в село Ъглен, Луковитско. Така изпълни завещанието на своя верен дългогодишен приятел Христо Бояджиев. През 1990, непосредствено след промените, те идват в България заедно. Тогава Христо Бояджиев му казва: "Смятам да възстановим къщата на дядо ми Куньо Бояджиев. В нея е роден и моят чичо Трифон Кунев. " В тази гостолюбива селска къща са се родили и отраснали шест момчета и една дъщеря, като всичките са били добре образовани. Самият дядо Куньо е бил сподвижник на Стефан Стамболов и три пъти е бил избиран за народен представител. Синът му Атанас Бояджиев, баща на Христо Бояджиев, е бил член на Националлибералната партия, избиран за народен представител, министър на просветата в кабинета на Никола Мушанов.
"Искам да изтъкна, че идеята за възстановяването на къщата на Трифон Кунев - подчерта д-р Панайотов - не беше идея на Земеделския съюз или на някой негов изтъкнат лидер, а беше идея на един човек, който не беше земеделец, но беше крайно впечатлен от постиженията на дядо си и неговите синове. А пък Трифон Кунев още в първите месеци след 9 септември 1944 разбра заблудата - продължи д-р Панайотов, - която не знам по какъв начин бе обхванала тази група от Земеделския съюз, която участва в Отечествения фронт."
Кой подведе Никола Петков да тръгне с комунистите? Кой подведе Трифон Кунев - пита се и днес д-р Панайотов. Заблудата си те разбират още първите месеци след заграбването на властта от комунистите. Никола Петков заплаща политическото си късогледство и трагичното си прозрение по-късно със своя живот. Трифон Кунев изкупва греха си със своите знаменити фейлетони "Ситни, дребни като камилчета".
Може само да се съжалява, че книгата "България в утрото на ХХI век" не включва повече статии на д-р Панайот Панайотов, както и негови интервюта. Още по-ценни за историята биха били неговите спомени - както за времето преди 9 септември 1944, така и за годините на емиграцията, за срещите, разговорите, разменените писма с други видни български интелектуалци-изгнаници като Стефан Попов, Христо Огнянов, Христо Бояджиев, Стефан Груев, проф. Никола Долапчиев и мнозина други учени, поети, дипломати. Да му пожелаем още дълго години здраве, за да ги напише. Имаме нужда от тях.
Даяна Майкълс свърши много полезна работа
С удоволствие гледам и слушам по БНТ Даяна Майкълс - Кристофър, американката с български корен, която убедително разкри фалшификациите на изборите през съдбовния юни 1990 г., които предопределиха нещастията ни през т.нар. преходен период.
Освен че участва с интелектуални и политически усилия в процеса на демократизация у нас, Даяна помогна през 1998-1999 г. 25 офицери от Българската армия за първи път да завършат задочно Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и да станат магистри по политология. Учебните програми, съгласуването между Министерството на отбраната, ПУ "Паисий Хилендарски" и легия "Раковски", преподаването на една от най-сложните дисциплини - "Анализ", всичко това бе нейно дело.
Днес повечето от магистрите с пагони заемат важни длъжности в МО, в Генералния щаб, в главните щабове на Сухопътните войски и на ВВС. Наученото им помага да правят военнополитически анализи, да спомагат по-скоро да покрием критериите за членство в НАТО.
Днес решават за имената на коалициите
СОФИЯ. Синята парламентарна група не бе единна вчера дали от името на коалициите да отпадне "За България". Асен Агов предложи текстът да не бъде включен в изборния закон, а Светослав Лучников отказа да оттегли предложението на правната комисия. В крайна сметка депутатите отложиха гласуването на скандалния член за днес. "Няма политическо решение на групата ни за този текст", коментира пред журналисти Пламен Марков и допълни, че той ще гласува против текста.
Ще гласуваме в 31 избирателни района, решиха вчера депутатите. В София-град районите ще бъдат три, в област Пловдив - два, а останалите ще съвпаднат с областните граници. Мандатите ще се определят от ЦИК според броя на жителите. Листите пък ще са готови до 30 дни преди вота.
Есе за Алеко и "Бай Ганьо"
Преглеждам писаното за Алеко и "Бай Ганьо". Чудя се каква е тая Марийка в разказа "Бай Ганьо в Дрезден". "По-свитичка, по-смиреничка", за разлика от шумно разгръщащия се българин. Символ на изящество и красота, за разлика от същия влакнест и грозен българин. На всичко отгоре, негова сестра! "Ашколсун, кьопоолар! " - неволно цитирам самия Алеко. Тя - мъртва-умряла; брат й - жив-живеничък. Тя - заминала европейците и отишла чак до излет с американец; брат й - юрнал се да бори Европа с гюловата си "търговийка". Тя - модел за живописване; брат й - живописна експресия на балканския натурализъм. А като капак: "по-близки роднини тя нямаше". Че как се издържа тази прекрасна Марийка, ако не е отвратителният й брат?
Преглеждам напразно. Нищо за Марийка, нищо за невероятните разкази. Какво ги прави невероятни, кое точно е невероятното в тях, пък защо е невероятно? В критиката за "Бай Ганьо" се оглежда комай не само литературното ни развитие. То не поставя въпроси, а повествува себе си направо върху образа, книгата и автора. То непрекъснато отдалечава Бай Ганьо от Алеко, за да обособи от двамата удобен контраст и чак тогава да ги съпостави. Среща ги, колкото да изтъкне, че единият убива другия. Недостатъците на книгата не се коментират, превращенията и продължението на образа - също, органическите връзки между автор и герой се замъгляват. Ако критиката не бе обременена с разни структуралистични матрици и нездрав идеологически ентусиазъм, тия недостатъци биха били коментирани, без да накърнят величието на феномена. Понеже наравно с качествата във величието му участват и недостатъците като негови тъмни и противоречиви, нецелесъобразни и невероятни на пръв поглед страни. Без съчетанието и сливането им феноменът е нищожен. Това съчетание е и капанът за нашата зле идеализираща критика.
Има едно обстоятелство, отбелязано за съдбата на Алеко, но никога несвързвано с "Бай Ганьо". Мисля, че то е ключово, макар да не е единственият фактор в създаването на книгата. За три години писателят погребва родители и три сестри! Това е всъщност психогенезисът й. Трагедията на Алеко е дълбока и в буквалния смисъл. Толкова дълбока, че съзнанието му не може да я обхване. Той запазва външния характер на отношенията си, но в него стават движения, които трудно могат да се проследят и чиито резултати на пръв поглед нямат причинна връзка - обясняват се с познати фактори: развитие на писателя, социална чувствителност, любов към правдата и пр. Това е вярно, но феноменът винаги възниква от силна вътрешна провокация; от колизия, която отприщва творческите инстинкти, независимо дали личността е готова да й даде литературен израз. Творческият рефлекс тук е не само индиректна изповед, а и освобождаване от съдържания, съществували латентно в психиката, но сега напиращи да излязат. Има ред изказвания за Алеко и Бай Ганьо, които потвърждават тези изводи. Те могат да бъдат засечени и в книгата. Например липсата на психологическа организация на образа, отбелязана още от д-р Кръстев; наблюденията на Б. Пенев, че Алеко сам "неволно, несъзнателно", "с мирогледа, със своя вкус" и т.н. е "много по-типичен българин, отколкото Бай Ганьо". Бай Ганьо е натрапчивата сянка на Алеко - проекцията, натоварена с всички недостатъци; фигурата, върху която са пренесени най-тъмните възможни черти. Загатната още в "До Чикаго и назад", тя е твърде усложнена. Може да се говори за художествена, публицистична и епистоларна структура на образа. Тези превращения доказват психогенезиса му; освобождаването от собствената сянка като творчески акт на пренасяне. Марийка пък е Алековата анима - живописно-изящна, мъртва, център на религиозни действия и обект на позитивни асоциации. Нейната епизодичност се дължи на обстоятелството, че сянката е същинският проблем при Алеко, затова чрез смъртта на Марийка тя поглъща анимата.
Алеко е от писателите, които нямат съзнание за творческата си стихия. Ако имаше такова, тази книга нямаше да бъде написана. Липсата на концепции за творението и образа позволява в тях да се вмъкнат съдържания, които при ясна идейно-концептуална рамка не биха били допуснати. Според д-р Кръстев читателите трябва "да възсъздадат личността и из нея да ни обяснят писателя и неговите творения". Писано е конкретно за Алеко. Значи, водеща е личността. А тя съвсем не е изтъкана от готови формули и идеи - коя от коя по-ясни, по-съвършени и по-праволинейни. И Алеко не храни добри чувства към политическите си опоненти, и Алеко се бори за депутатско място, и Алеко "беше човек на партия и много от най-хубавите си работи създаде като такъв". Нещо повече: "в живота и в творенията на Алека липсва жената, женската душа". Тия важни констатации на д-р Кръстев са самотници в критиката за Алеко и "Бай Ганьо".
Отношенията автор-герой се интерпретират в затворена парарелигиозна матрица, която съдържа в пълна степен стереотипите на тоталитарното мислене и отношение към литературността. За такава матрица намеква Юнг, разглеждайки въпроса за "приватизация на доброто". Алеко е абсолютната идеална сакралия, раздувана с ултрапозитивни конотации. Бай Ганьо пък е абсолютната й противоположност. Който не изхожда от това схващане или не го поддържа, е най-малкото съмнителен. Но Щастливеца е човек на своята епоха и да го откъсваме, дори от документираната му ангажираност с тенденциите и символите й, е несъстоятелно. Той не пише със суетните амбиции на писателя, а сам постига онова, за което всеки писател мечтае: произведението (с това и името) му да стане популярно, преминавайки през времена и поколения.
Тоя феномен (с проблемите, които отваря след себе си) не се дължи на изкуствено поддържания етически контраст между Алековата личност и героя му, нито на творческия гений на писателя. Той по-скоро се съдържа в естественото "съжителство", във философичната констелация на крайните му и противоположни компоненти - от една страна, на идентичността и разграничението в отношенията автор-герой, от друга, на взаимодействията между качествата и недостатъците на творбата. В тоя смисъл ми се ще да вярвам, че и Шишманов си дава сметка какво пише: "Алеко се е обрисувал именно цял-целеничък в "Бай Ганя". Само че трябва да постъпите като фотографа, който от негатива получава позитивния образ... вземете опакото на бай Ганя и ще намерите Алека". Подчертавам "цял-целеничък". Позитивът и негативът са двете страни на целостта. В нея те съществуват едновременно. Това обстоятелство е и видно, и доказуемо във всяка насока на Алеко-Ганьовия феномен. Ако вземем опакото на Бай Ганьо, няма да намерим само Алеко. Защото ще се сблъскаме с проблемите на собствената си идеализация, погазвайки принципите на логиката и фактите.
Иван Костов: Не коментирам анонимки
СОФИЯ. "Не ме карайте да коментирам пошли анонимки, по-добре питайте авторите им. " Така премиерът Иван Костов отговори вчера по повод твърдение в тиражен всекидневник, че "сините готвели сценарий за махането на главния прокурор". Според неподписаната дописка сценарият бил изготвен в отговор на намеренията на Никола Филчев "да подхване приватизацията". Фантазията се разляла дотам, че съобщава за набелязан вариант "да се инсценира скандал на публично място, за да принудел главния прокурор да си изпусне нервите".
Иванов ще реформира армията
МОСКВА. Руският президент Владимир Путин призова вчера своя нов министър на отбраната и влиятелния шеф на Генералния щаб да обсъдят как да осъществят дълго отлаганите военни реформи, съобщи Ройтерс. По-рано новоназначеният военени министър Сергей Иванов обеща да извърши дълбоки раформи в областта на отбраната, включително и прекратяването на задължителната военна служба.
Представители на Кремъл съобщиха, че Путин е имал работна среща с Иванов и ген. Анатолий Квашнин, който често влизаше в конфликти с предишния министър, бившия шеф на ракетните сили Игор Сергеев, по въпроса как да бъдат извършени промените във въоръжените сили. На срещата са били разисквани приоритетите и графика със сроковете за осъществяване на реформите. Една от реформите извън съкращаването на числеността на армията и модернизиране на военната техника ще се състои в създаване на нов клон на въоръжените сили под ръководството на Квашнин. Предвижда се руски космически сили, които трябва да се отделят до юни от стратегическите ракетни сили, ще изтрелват шпионски спътници.
Президентът Путин завчера извърши най-големите правителствени промени, откакто преди година застана начело на държавата, като назначи първия в историята на Русия цивилен министър на отбраната - досегашният секретар на Съвета за сигурност Сергей Иванов, заменил на поста Игор Сергеев. Маршал Сергеев, навършил възрастта за пенсиониране, преминава в президентската администрация, където ще ръководи едно от управленията и ще наблюдава ведомствата, отговарящи за стратегическата стабилност.
Министерството на вътрешните работи преминава в ръцете на Борис Гризлов, лидер на парламентарната фракция Единство, а досегашният вътрешен министър Владимир Рушайло ще оглави Съвета за сигурност. За пръв път за зам.-министър на отбраната е назначена жена - Любов Куделина, досегашен зам.-министър на финансите.
НОВИТЕ ЛИЦА
Сергей Иванов - министър на отбраната, 48-годишен бивш агент на КГБ, близък съюзник на президента Путин, с когото е служил във външното разузнаване и споделя идеята за управление с твърда ръка и силна Русия. По препоръка на Путин става секретар на кремълския Съвет за сигурност през ноември 1999. Роден е в Санкт Петербург. След като застава начело на СС и особено след като Путин е избран за президент влиянието на съвета, а заедно с него и ролята на неговия шеф, значително нараства. До миналата година Иванов имаше чин генерал-лейтенант във външното разузнаване. През ноември миналата година той поиска от Путин да му отнеме военните звания и да го направи цивилен. Женен е и има двама сина - студенти. Съпругата му работи като икономист в Москва. Обича риболова и детективските романи, които чете в оригинал. Любимият му автор е Джон льо Каре.
Борис Гризлов - министър на вътрешните работи, 50-годишен, оглавява прокремълската парламентарна фракция Единство. Напълно неизвестен преди 1999, той се появява преди парламентарните избори, които помогнаха на Путин в пътя му към Кремъл. Като вътрешен министър Гризлов трябва да продължи да се бори със сепаратистите в Чечения и с организираната престъпност. За разлика от Иванов, Гризлов е новак в областта на сигурността. Роден е на 15 декември 1950 в далекоизточния пристанищен град Владивосток. Женен е и има син и дъщеря. 20 години е работил в областта на електрониката, а от 1996 до 1999 във висшето образование.
Любов Куделина - зам.-министър на отбраната, 45-годишна, първата жена на която е поверен такъв пост в историята на Русия. Преди това е била зам.-министър на финансите, където от юли 1999 е отговаряла за отбранителния комплекс и правозащитните органи.
Президентът Владимир Путин удържа думата си. На 31 декември 1999 той обеща на Борис Елцин една година да не пипа шефовете на силовите ведомства. Така и направи. И не само това - запази ги на техните постове една година след собствената си победа на президентските избори. А два дни след това извърши кадрова революция в "силовия" блок. Според в. "Сегодня" обещанието на Путин не е било случайно. Групировката, близка до "Семейството" (обкръжението на Елцин), която в края на 1999 имаше в него монополни позиции, беше поставила на постовете на силовите министри лоялни хора. От сряда нещата се промениха. Според генералния директор на Центъра за политически технологии Игор Бунин със завчерашните кадрови промени Путин е решил няколко задачи. Той назначи свои хора на постовете в силовите министерства и им придаде по-цивилен характер, създаде необходимите условия реформиране на тези институции и значително отслаби позициите на "Семейството". Сред новите назначения няма нито един човек, свързан със "семейната" група. По всичко личи задачата на Путин е била да отстрани хората на Семейството от най-важните сфери - силовата и атомната. Но засега той не смята да ги изключва от механизма на взимане на решения.#
Изборът на кмет влиза отново в съда
ЛОВЕЧ. Изборът на Йордан Василев (СДС) за кмет в ловешкото с. Слатина вчера за втори път влезе в съда. След касиране на избора от 1999 на повторния вот от 4 март т.г. той отново спечели преднина от 3 гласа пред кандидата на червената коалиция "Ловеч-ХХI век". Коалицията обжалва решението на общинската избирателна комисия с мотив, че не е взето с квалифицирано мнозинство от две трети. От десетте членове в комисията 4 подписали протокола с "особено мнение". С определение от 19 март окръжният съд спря изпълнението на решението.
Съдебен състав с председател Милена Вълчева вчера изслуша показанията на около 20 свидетели, членове на общинската и секционните избирателни комисии и застъпници на кандидатите. От седмица привърженици на избрания син кмет Йордан Василев с лозунги и скандирания пред сградата на съда настояват за отмяна на определението, което възпрепятства встъпването му в длъжност.
Изравниха половете със закон
СОФИЯ. Когато жена и мъж се борят за едно място, да се предпочете по-слабо представеният в професията пол, освен ако няма обективни основания изискването да не се прилага. Това предвижда проектозакон за равните възможности на жените и мъжете, одобриен от правителството вчера. Документът дава равни възможности на двата пола за участие в политическия живот, на работното място и при обучение. Забраняват се реклами и обяви, които накърняват достойнството на дамите и на силния пол, обясни социалният министър Иван Нейков.
Израел атакува от въздуха палестински военни бази
ЕРУСАЛИМ. Палестинският президент Ясер Арафат заяви вчера, че израелските въздушнии удари срещу неговите елитни части са началото на 100-дневна военна кампания срещу палестинците. Атаките на армейски хеликоптери срещу военни бази и лагери на Арафат на Западния бряг и ивицата Газа са първия военен отговор на израелския премиер Ариел Шарон на вълната от бомбени атентати. Палестинци свидетелстват, че израелски военни са убили двама палестински младежи след сблъсък с 50 протестанти, хвърлящи камъни и запалителни бомбички по армейски пост в Газа.
С обстрела на палестинските градове Израел унищожи и последните възможности за постигане на мир, заяви помощникът на палестинският лидер Ясер Арафат - Набил Абу Рудейна. Той изтъкна, че Израел носи цялата отговорност за опасната ескалация на агресията.
Официалният говорител на израелското армия Ашер Тарнополски потвърди, че израелски бойни хеликоптери са нанесли удари по обекти, принадлежащи на палестинската национална гвардия и елитната част "Сила-17". Той заяви, че занапред израелските въоръжени сили не само ще реагират на терористични актове, но и ще действат активно за тяхното предотвратяване.
Лидерите на арабските страни решиха вчера да подновят бойкота срещу Израел, което предвижда забрана за дипломатически контакти и икономически връзки, докато израелското правителство не поднови мирните преговори с палестинците, се посочва в заключителна декларация на срещата на върха в Аман.
Искат смяната на ръководството на РДВР
ТЪРГОВИЩЕ. Общинският съвет на СДС поиска отстраняването на цялото ръководство на РДВР. В становище, прието неотдавна, се дава незадоволителна оценка за работата на дирекцията, коментирани бяха редица случаи на нарушения на обществения ред и престъпления, които не фигурират в полицейските бюлетини. Полицията не реагира с адекватни мерки, смятат общинарите. Те твърдят, че високият процент разкриваемост на престъпленията в годишните отчети на РДВР е изкуствено завишен.
Качамакът удължил живота на столетница
Това обяснила столетницата пред гостите, дошли да почетат големият й юбилей в началото на тази седмица. Баба Айше е родена в с. Цветино в Родопите. В Лудогорието се е изселила през 1979. По нейните думи целият й живот е преминал в селскостопанска работа, която позволила да съхрани нервите си и да се предпази от стреса, характерен за нашето съвремие. Благодарение на това и на умереното хранене столетницата никога не е влизала в болница и досега се радва на добро здраве въпреки напредналата си възраст. Хората от Синя вода припомниха, че в селото е живяла и друга столетница - Атидже Старкова (също родопчанка), която през 1996 починала на 111 години.
Клеветническа атака
Комунистическият вестник "Дума" в брой 72 от 27 март т.г. откри предизборната кампания с клеветническа атака срещу стария изпитан противник - легионерите. Не сме изненадани. Привържениците на партията - рушителка и убийца, която в периода на тоталната си диктатура унищожи физически и социално цели класи, съсловия, културния и политическия елит на народа ни, знаят добре кой прегради настъплението им в 30-те и 40-те години на миналия век и спаси българската младеж от отровата на комунизма.
Клеветническата публикация в "Дума" преследва три явни цели:
1. Заклеймяване на легионерската организация, на идейния й приемник Българския демократически форум, а чрез това и на всички техни някогашни и днешни членове.
2. Заклеймяване на някогашни легионери, които днес имат престижно обществено присъствие, за да бъде подронено доверието, с което се ползват, и по този начин те да бъдат отстранени от обществения живот на страната.
3. Целенасочено злепоставяне на президента на Република България и на министъра на финансите с клеветническото твърдение, че бащите им са били "платени доносници".
Клеветата срещу легионерството не би могла да разчита на успех. За днешната българска политически грамотна общественост е пределно ясно, че самобитната национална младежка организация на легионерите е била най-ярко проявената антикомунистическа формация в България в епохата между двете войни. Затуй е бясната злоба на комунистите към легионерството, която не стихва и до днес. В съзнанието на всеки днешен добросъвестен обществен деец легионерството е легитимирано с възрожденския си национализъм, с идеите за социална правда и самоотвержената готовност на членовете му да служат на тези идеи.
Клеветата срещу легионерите, оцелели до наши дни, които макар вече в преклонна възраст все още участват в обществените дела със своя непоколебим патриотизъм и социална загриженост, няма да постигне целта си. В спомена за вече починалите и в представата за все още живите достойните хора у нас ценят качествата, които някогашната ни организация култивираше в младите ни души:
3. Най-злостна, но и най-безперспективна е атаката срещу президента и министъра на финансите чрез поднесената клевета за техните бащи. Достойното гражданско поведение на синовете е легитимация за бащите легионери, които в дългогодишния период на комунистически гнет са могли да дадат на синовете си образованието и възпитанието, които са ги издигнали до върховете на обществената йерархия.
Отправили сме настоятелна молба до комисията, която работи по досиетата, за приоритетно разкриване на данните за нас.
За черното си дело клеветниците ще бъдат призовани на съд.
Кодерк става почетен софиянец на изпроводяк
Досегашният посланик на Испания у нас Н. Пр. Хосе Кодерк днес ще стане почетен гражданин на София. Предложението е на кмета Стефан Софиянски, шефа на столичните общинари Антоан Николов и секретаря на общината Асен Дюлгеров.
Кой ще защити хилядите българи в Испания?
Уважаема редакция, чрез вас искаме да запитаме г-н президента и г-н министър-председателя какви бързи мерки ще предприемат, за да защитят интересите на хилядите българи в Испания, след влезлия в сила на 23.I.2001 г. строг емиграционен закон. Господа, те работят там, за да прехранват семействата си. Помислете, каква ще бъде съдбата им, ако бъдат екстрадирани обратно в България. Ще бъдат безработни, такива каквито бяха, преди да заминат на гурбет. Вие можете ли да осигурите работа за още 6 хиляди българи, ако те бъдат екстрадирани обратно тук? Не позволявайте да се превърнат в крадци и престъпници, за да оцелеят в собствената си родина. Знаете ли какво изпитват те сега, там на чужда земя? Пълно безверие, че вие мислите за тях, че ще подкрепите в този тежък за тях момент. С вашето мълчание ги обричате на глад и мизерно съществуване. Искаме да вземете бързи мерки за решаване на техния проблем. За да може през юни те - вашите избиратели, да дадат своя глас за това правителство и демокрацията и да възвърнат вярата си във вас.
Моля, направете изявление пред обществеността за конкретните решения, които сте взели по този щекотлив проблем.
Виолета Илиева ВИНЕВА
Стефка Николова ЯЗАДЖИЕВА, Лясковец
Въвеждат се съвсем ясни правила
Както е известно, от Великден ще пътуваме без визи в страните от Шенген. В дирекция "Консулски отношения" на МВнР са категорични, че от заминаващите ще се изисква да имат достатъчно средства за пребиваване, по 70-80 долара на ден и пари за връщане. Ще можем да пребиваваме до 90 дни на почивка, за гостуване или в командировка в рамките на 6 месеца, като в тях се включва и пътуването. Мерките за граничен контрол се вземат, за да защитят правото на добросъвестните граждани на свободно придвижване и те да не бъдат заложници на хора, които могат да злоупотребят с премахването на визите.
Легенди на шоубизнеса
Още от създаването си вокалният квартет "Манхатан Трансфър" отказва да се ограничи само в един стил музика въпреки привързаността си към унаследените стари традиции. Принципът на четиригласната хармония - сопран, алт, тенор и бас, е базата, върху която работят вече повече от три десетилетия певиците Джанис Сигъл, Лоръл Маси (заменена по-късно от Черил Бентайн) и певците Алън Пол и Тим Хаусър. Особено богатият им репертоар включва различни стилове от джаза и попмузиката като суинг, бибоб, соул и рок. Благодарение на това многообразие, както и на изключителното вокално майсторство групата се радва на огромен успех както в Америка, така и в Европа.
Освен концертите и телевизионните програми четиримата изпълнители са много популярни с многобройно издадените си албуми и с честите участия по клубове и кабарета. Несъмнено музикалните корени на "Манхатън Трансфър" са продължение на това, което преди тях правеха и още правят прочутото вокално трио "Ламбърт Хендрикс и Рос" и по-нататъшните формации, ръководени все от Джон Хендрикс.
През 1981 групата влиза в музикалната история като първата по рода си, спечелила "Грами" и в двете категории - едновременно за поп и джаз в една и съща година. "Манхатън Трансфър" почти ежегодно печелят наградите "Грами". Все едно, че са абонирани за тях! Създал 16 албума за 24-годишен период, този квартет постави нови стандарти за вокалната музика в шоубизнеса. От 1979 насам световните продажби са в милиони, освен това "Манхатън Трансфър" получиха и наградата "Най-добра вокална група за цяло едно десетилетие (1980-1990) на джазанкетата в "Playboy". Творчеството им недвусмислено показва, че времето и модата могат да се менят, но музиката на "Манхатън Трансфър" не!
Луиш Фиго спаси Португалия от зауба
ПОРТО. Гол от дузпа на най-скъпия футболист в света Луиш Фиго в последната минута донесе равенството на Португалия срещу Холандия в мач от II квалификационна група за световното първенство през 2002 г. Така холандците не успяха да си върнат за есенната си загуба в Ротердам с 0:2.
Срещата тръгна добре за "лалетата", които поведоха в резултата още в 17-а минута след гол на Джими Флойд Хаселбенк от дузпа. Прогнозите, че холандският треньор Луис ван Гаал ще заложи в атаката на Ван Хойдонк вместо на Хаселбенк, не се сбъднаха и нападателят се отблагодари по подобаващ начин.
В началото на второто полувреме другият нападател в холандския тим Патрик Клуйверт вкара втори гол и мачът изглеждаше решен. Фиго и Коща направиха по няколко опита да преминат през цялата защита на гостите, но до гол така и не се стигна.
Обратът тръгна точно след влизането в игра на Пиер ван Хойдонк на мястото на Хаселбенк в 81-вата минута. Две минути след нея централният нападател на Португалия Паулета вкара гол, а в продължението швейцарският съдия Урс Майер отсъди втора дузпа в срещата за нарушение срещу Луиш Фиго, която португалецът превърна в гол.
След мача Луис ван Гаал заяви, че неговият отбор е показал великолепна игра, но е нямал късмет. "Все още нищо в нашата група не е решено и ние ще се борим докрай за първото място" - каза той.
Македонски албански депутат се присъеди към сепаратистите
СКОПИЕ. Международният съд за военните престъпления в бивша Югославия в Хага има юрисдикция върху територията на Македония, заяви в сряда главният прокурор Карла дел Понте след срещата си с външния министър Доста Димовска в сряда, съобщи Ройтерс. Тя е подчертала, че ако бъде потвърдено извършването на военни престъпления в страната през последния месец, трибуналът ще започне разследване, за да ги изясни. В близко време ще бъде изпратен и специален екип в Македония за започване на работа на терен.
Междувременно депутатът Хишни Шакири от Демократичната партия на албанците (ДПА) се е присъединил към Армията за национално освобождение (АНО) и е призовал другите албански партии и избирателите да последват примера му. Той беше разкритикуван от зам.-председателя на ДПА Мендух Тачи, който се опитва да накара населението да запази вяра в политическото решаване на конфликта. От външното министерство на Македония са заявили, че Шакири ще бъде подведен под отговорност.
В продължилите и вчера боевете близо до село Кривеник от минометен обстрел са били убити двама и ранени 20 души, сред които британски журналист. По данни на АП убитите са трима, а ранените 10. И двете страни отказват да поемат отговорност за сблъсъка.
Малкото на петела не се нарича петелче
Ние, студентите етнически турци, все повече четем вашия вестник, за да получаваме най-вярната информация за събитията в страната. На предстоящите избори много от нас ще гласуват за СДС - партията, която най-добре отговаря на представите ни за европейско поведение и която ще спомага за културното и стопанско издигане на населението от турски произход.
Наскоро гледах предаването "Такси" по Нова телевизия. Там с голямо изумление научих, че малкото на петел е "петелче". Отначало нашата компания помисли, че е неволна грешка на водещата Ася, но думата беше повторена няколко пъти. Питам дали тогава не е правилно да се казва "козелче" вместо козле, "орелче", вместо орле и т.н. Нашето малцинство в последните години започна да говори неправилно на български език. Подобни грешки засилват тази тенденция. Да не говорим за лошия език на "24 часа" и "Труд", които направо объркват по-възрастните ни сънародници. Желая ви успех и чист български език - европейският език!
Министър Върбанов недоволен от торовите заводи
МОНТАНА. Министър Венцислав Върбанов ще настоява правителството да премахне напълно митата на вносните торове. Това заяви той вчера в Монтана. Причината за това решение на министър Върбанов е некоректността на българските торови заводи към производителите. Зърнопроизводителите заплащат авансово на заводите нужните им торове, а фирмите забавят доставките и поставят производителите в изключително трудна ситуация. Преди време българското правителство вдигна митата на вносните торове от 25 на сто на 40 на сто. По този начин то реши да стимулира нашите заводи. Те обаче не разбраха жеста и продължиха да изнасят продукцията и да загърбват българските пазари, заяви министър Върбанов. Преди три седмици митото отново бе намалено на 25 на сто. Според земеделския министър обаче то трябва да бъде премахнато напълно и вносните и българските торове да бъдат поставени в равни условия.
Млади стрелци
Протестиращите в БНР все повече приличат на народоволци, жадуващи сблъсък, който да ги превърне в герои. Смешно е сега да се призовава към диалог, след като те го удавиха в крясъци от самото начало. Тези възбудени революционери като че ли се страхуват да не бъдат върнати от барикадите на кръжочно ниво. Диктатът им бе дотолкова изчистен от разумни мотиви, че с него те сякаш отваряха за себе си една-единствена врата - към изхода. Такава екстремност не може да не е осъзната от тях и да не е с предвидени последици. И точно тя дава политическата окраска на протеста им. Онзи, който защитава професионална позиция, би трябвало да има цял арсенал от логични доводи. Когато вместо тях звучат махленски подмятания и язвителен кикот, това вече е предварителен отказ да видиш и чуеш този срещу теб. Но така ти ставаш обикновен рушител на реда, колкото и да ти се иска да бъдеш с ореола на политическа жертва.
Зад всичко това има много тънки сметки, амбиции, суета и чувство за собствена неповторимост. Начинът, по който обаче опозицията тълкува протеста и го вкарва в улея на своята цялостна пропаганда, не оставя никаки съмнения за характера на тази акция. Колкото и да се изживяват като индивиди, протестиращите сами се сведоха до предизборна агитка. Дори и затова, че се надяваха предизборни съображения да принудят някого към отстъпки. Оттук нататък по-интересни са тълкувателите им. Леви интелектуалци видяха събитията около радиото като конфликт между поколенията. Спонтанни млади хора се бунтували, тъй като били непримирими към непрофесионализма. В тази версия се долавят две тенденции. Първата е неизживяното чувство за реванш след зимата на 1996-1997, когато младежта помете Виденов. А втората е по-съществена. Тя цели да се заличи червената окраска, за да стане несъгласието по-романтично и притегателно за други млади хора.
А че протестът си червенее, няма две мнения, тъй като знамето на професионализма отдавна се вее откъм "Позитано" 20 по най-различни поводи, особено предизборни. Вече видяхме този тип прагматизъм как се прояви при реалното управление на БСП. А професионализмът при определени медии напоследък се изразява в това да ахваш при всяка падаща керемида... Използването на радиовълненията като противопоставяне на професионализъм и култура е връх на ретровълната. Това вече е директно връщане към рабфаковската възторженост. Защото тези сърдити момчета и момичета наистина са занемарили един основен момент на културата - поведението. Емблематичните фигури сред тях - Лили Маринкова и Петър Волгин - са две страни на един и същ медал. Те са печален резултат от грешно разбраната западна журналистика като плашеща и безпардонно агресивна. Явно думата "власт", пък била тя и четвърта, настройва някои дечица на бойна вълна. Като слушаш свадливите интонации на Маринкова в ефир, веднага осъзнаваш огромната разлика между интелигентното, принципно търсене на истината и обноските в пералня от времето на Зола. А западните образци на Волгин може би съществуват само като плашила в стар наш учебник по журналистика. И лишаването от тези хора някой възприема като катастрофа за БНР. В случая се експлоатира тип монополизъм, избуял в недалечното минало - една публична личност се налага в общественото съзнание, тъй като няма друга, с която да бъде сравнена. В услуга на това идолопоклонство се използват и трудностите пред новите водещи, неизбежните пропуски и грешки, съпътстващи всяка рязка промяна.
Желаеше ли това новото ръководство? Колко време то търпя глезотията на "професионалистите", която с лекота прескачаше от стъпалата на радиото в ефира? Дори и да е имало нагласа у управителния съвет да тълкуват политически 40-дневните хепънинги, в един момент не им е била дадена друга възможност, освен да възприемат протеста като обикновена разпасаност. И да реагират съответно. "При социализма участниците в бунта са били деца! " - прочувствено тръбят левите им защитници. Откъде иде тази амбиция на всяка цена да ги изчистят от идеите, които самите те яростно проповядват? Такава е стратегията на БСП от месеци насам - навсякъде да се търсят и митологизират "независими" фигури, десни политици със "свое" мнение, които след време да отпаднат от червената канава като ненужна бродерия. А една "мислеща папийонка" призна, че "хората от протеста не можаха да артикулират своите професионални искания". Те просто не желаеха това. Искаха отстраняването им да изглежда като политическа репресия. "Папийонката" до такава степен се е сраснал с целта им, че независимо от ерудицията си възприема техните бунтарски недомислия. След като казва, че ръководството е политизирало позицията им, добавя: "Не може заради идеи да се разправяш с журналисти."
Е, поне тук нещата се избистят. Знаем какво се направи в името на идеите през последните 50 години.
Мнозинството българи не са плащали за лечение
61 процента от гражданите са доволни от своя личен лекар. Още 29,2 процента дават по-скоро положителна, отколкото отрицателна оценка на докторите си. Не са във възторг от работата на медиците 2,8 на сто от анкетираните, без мнение са 3,8 процента. Това показват резултатите от изследване на общественото мнение, проведено от агенция "Витоша рисърч" през януари и февруари 2001 по поръчка на Националната здравноосигурителна каса. Проучването е национално и представително за населението на България над 18 години. Анкетирани са 1037 души. Според една трета от българските граждани отношението към пациентите след старта на реформата се е подобрило. В същото време на противоположно мнение са 41 процента. Повече от една четвърт от запитаните нямат категоричен отговор. Интересен факт е, че сред недоволните от отношението на медиците към болните са предимно тези, които нямат личен лекар и стоматолог или още не са се срещали с тях.
Ефективността на извършените промени в извънболничната здравна сфера се доказват от данните, според които две трети от българите при нужда от лечение разчитат основно на своя личен лекар. Такава всъщност беше и една от целите на реформата - 75 на сто от здравните грижи да се поемат от личния доктор. Около 10 процента са хората, които предпочитат да си платят при известен специалист, пак толкова са тези, които избират самолечението. Към познати лекари се обръщат около 7,1 процента от анкетираните. Въпреки безбройните публикации в медиите за хора, предпочели екстрасенси или хомеопатичните медикаменти, резултатите от проучването показват, че алтернативните форми на медицина се използват само от 1,2 процента от интервюираните. лекарите най-сетне получиха признание.
Цифрите сочат още, че след старта на здравната реформа на 1 юли 2000 повече от половината граждани са посещавали семейния си лекар. Най-висок е делът на хората, прегледали се при доктора си между два и пет пъти. Осем месеца след началото на промените в извънболничната сфера личен лекар имат 92,1 процента от гражданите, а стоматолог - 68,8 на сто. Не са се възползвали от правото си на избор 8 процента от тях, като без стоматолог са близо една трета. За високата степен на удовлетвореност на гражданите от медицинското обслужване говори и фактът, че мнозинството запитани нямат намерение да сменят лекаря и стоматолога си. Категорично остават при същия доктор 85 процента от запитаните, почти толкова си харесват и стоматолога. Около 1,7 искат да си изберат други медици, 2,1 на сто вече са направили промяната, а 5,6 процента все още се колебаят. Цифрите кореспондират с данните на здравната каса, според които около 10 на сто от гражданите са си сменили личния лекар. Един доста дискутиран казус е готовността на докторите да посещават болните вкъщи. Данните показват, че на 67,9 процента от анкетираните не се е налагало да викат лекаря на домашно посещение, при тези обаче, които са имали такава необходимост, докторът се е отзовал веднага на обаждането при 21,8 процента от хората. При 1 процент от случаите е отказано посещение и при още толкова лекарят се е отзовал, поставяйки определени условия. Социолозите са установили още, че повече от половината граждани не са имали проблеми с лечението, не е забавяна някаква процедура или лекарство. Само 4 процента са се сблъскали с подобни проблеми, тъй като не са имали пари да си платят или по други причини. Мнозинството българи (85 %) не са плащали за медицинска помощ извън задължителната потребителска такса.
Интересни са данните за степента на информираност на българите за правата им като пациенти. Оказва се, че повечето са запознати най-вече със задълженията си - да плащат здравната си осигуровка, да се явяват на профилактични прегледи, да изпълняват предписаното лечение. Ивестно им е също, че има потребителска такса за преглед в размер на 1 процент от минималната работна заплата. Не са достатъчно ясни според анкетираните правата, които има болният. Само 9 на сто смятат, че познават точно какви услуги трябва да получат от лекарите, 45,4 процента познават само част от правата си, 41,6 на сто не ги знаят. Повечето хора нямат информация подобрило ли се е заплащането на лекарите след старта на реформата, затова не са отговорили на този въпрос в изследването. Тези, които са наясно с новия начин на формиране на доходите, са на мнение, че сега докторите изкарват повече пари в сравнение с периода преди 1 юли 2000. сигнали и жалби - в НЗОК.
Най-голямо е доверието към здравната каса като защитник на гражданите, показват данните. Повече от 60 процента от анкетираните посочват НЗОК като най-важна институция, към която пациентите трябва да отправят сигнали и жалби при нарушаване на правата им. Тези хора смятат, че касата би ги защитила най-добре. След нея с 43,2 процента се нарежда ръководството на съответното здравно заведение и с 29 процента - Министерството на здравеопазването и общинските здравни служби. Сравнително малък е броят на хората (8 %), които не смятат, че ще има резултат, ако се оплачат за неправомерни действия. Според половината от интервюираните най-добре е здравната система да се финансира от държавния бюджет, а една трета смятат, че това може да става от здравни вноски. реформата трябва да продължи.
Повече от 40 процента от анкетираните са на мнение, че здравната реформа у нас трябва да продължи, докато достигне всички свои цели. Според преобладаващото мнение това е пътят, по който трябва да се провеждат промените и в бъдеще. 12 на сто са на мнение, че е добре реформата да приключи в най-кратки срокове. Пак толкова е броят на анкетираните, които искат тя да бъде спряна.
Може да подпишем за постоянна база на НАТО
СОФИЯ. Може да бъде подписано ново споразумение между България и НАТО, което да изисква разполагането на постоянни бази на алианса на наша територия. Това прогнозира вчера министър-председателят Иван Костов, който заедно с външния министър Надежда Михайлова присъства на заседанието на Комисията по външна и интеграционна политика. На него бе гласувано подписаното на 21 март споразумение с пакта. Според премиера сключването на нова спогодба за постоянни натовски бази у нас е напълно възможно, тъй като предположението на правителството е, че ситуацията в Косово и около него няма да се оздрави лесно и бързо.
На разговорка под ореха
Зад дома имаме един висок бухлат орех, а под него бай Петко - над седемдесетгодишен, е наредил тухли, отгоре пък им е сложил дъсчици. Седим на тях и наглеждаме играещите внучки, но редим и какви не спомени от нашето шарено житие-битие.
Дядо Петко е нисичък на ръст, но позакръглен. Много е детелюбив, а и децата не скриват обичта си към него. Като студент по история е пял в Академичния хор, бил е близък с Димитър Узунов и с други знаменити певци. Като учител в Благоевград също е пял в тамошния хор и е пътувал на концерти по цяла Европа.
Веднъж преди Венеция ги спрял полицай за нарушени правила на движението и искал да глоби целия автобус с 20 хиляди лири, но те му заобяснявали, че са български хор, че нямат никакви пари и че са готови вместо глобата да се отплатят с песен от "Набуко" на италиански език. Полицаят много се зачудил, че знаят песента, и то на родния му език, но като верен италианец, запален по музиката, решил да ги изслуша за всеки случай. И бил толкова трогнат и развълнуван от вярното и вдъхновено изпълнение, че пред всички разкъсал на малки парченца квитанцията за глобата.
Жената на бай Петко, починала преди повече от петнадесет години, останала незабравима и їбична от него (разказва с увлечение за нея, като използва само суперлативи), била дъщеря на търговец, но той починал малко след 9 септември 1944, когато тя била само на 9 години. Влязла по-късно в университета, но последвало писмо-донос, че тя трябвало моментално да бъде изхвърлена от вуза заради нейния "позорен" произход. От комсомолския комитет, където вече добре познавали девойката и се случили разбрани хора, показали на бай Петко клеветническия документ и се смели (по-често се случваше обратното, но както и да е!).
Като студент бай Петко се явил на изпит по диамат при проф. Китанчев, един зъл и амбициозен дребен човечец с плешива глава, лежал като комунист десетина години в затвора. Бай Петко си отговорил правилно на въпросите, но тогава Китанчев (аз също съм слушал негови лекции, прославящи комунизма и светлото бъдеще, и съм бил на изпит при него, като съм знаел, а и сега помня разни историйки с този фанатизиран професор) рязко попитал студента:
- А сега ми кажи: Сталин гений ли е на човечеството или не е?
Бай Петко, честен младеж, наивно вярващ в справедливостта на учения (и сега се отличава с висок морал) се намерил в небрано лозе, но имал сили да каже:
- Е, другарю професор, трябва да минат поне сто години, за да си каже думата историята!
- А-а-а, така ли?! - изревал Китанчев като ранен звяр. Тогава ти намалявам успеха от изпита с две единици! И добавил самоуверено:
- Толкова ли не знаеш, че Сталин е най-великият гений на човечеството през цялата негова история! Марш оттука, келеш такъв!
И го изгонил от кабинета, сякаш пъди мръсно куче, убеден в своята непоклатима правота.
Намериха дете на таксиметров шофьор
ПЛОВДИВ. Успешна акция на полицията предотврати опит за груба манипулация на таксиметровите шофьори във връзка с втори случай с изчезнало дете на техен колега в града на тепетата.
12-годишният Младен Илиев Боев бе намерен вчера от полицаи след около 9-часова напрегната акция. Униформените служители намерили детето в трафопост в жк "Тракия". То било съвсем само, гладно и примряло от студ. Веднага с него разговарял психолог, според когото причина за бягството на Младен са семейни проблеми.
Малчуганът не се върнал от училище на 28 март и бил в неизвестност цяла нощ. За случая рано сутринта вчера първи сигнализирал в полицията бащата на Младен - Стоян. След това зовът за помощ на разтревожения родител прозвучал и по радиостанцията. Негови колеги веднага започнали издирване.
Необходимо уточнение - или честит празник
Уважаема редакция,
Името на моя професор по актьорско майсторство е Анастас Михайлов, светла му памет. А в спектакъла "Дамите в четвъртък" на Л. Белон с режисьор Любен Гройс играхме не само аз и Славка Славова, но и невероятно талантливите и могъщи актриси Таня Масалитинова, Лили Попиванова и Гергана Кофарджиева - силен женски състав. Единствената мъжка роля - на сина, беше поверена на моя милост. Тоест, "майка ми" беше незабравимата и много обичана от мен Таня Масалитинова. Позволете с 27 март - Ден на театъра, да поздравя и тях, и всички колеги, актьори, режисьори, драматурзи, композитори и художници. Всички влюбени в театъра - работещи за осъществяването на оживелите ни сънища, мечти и надежди. Бъдете живи и здрави! До нови вдъхновени срещи на сцената и на добър час! Бог да ви благослови!
Непротивоезикоругателствувайте
В българската реч непрекъснато става така, че думи, които дори и да са съществували отдавна, изведнъж засилват рязко честотата си и започват да се появяват в каква ли не ситуация само защото са станали модерни. Този процес се проявява преди всичко в устната ни реч, която днес е доста заразена от жаргона, а неговият речник, както добре е известно, съвсем не е богат. Затова е съвсем естествено поради модата една дума от него да бъде натоварена изведнъж с различни функции, но това става само за определен период. Така тя започва да се появява в най-различни случаи, а след това бавно отстъпва назад, когато на хоризонта се появи някакъв конкурент. Това развитие дава отражение често и върху устната ни книжовна реч, в която протичат сходни процеси.
Спирам се толкова подробно на всичко това, защото в момента сме свидетели как честотата на една дума рязко се увеличи в устната ни реч и започва да смущава преди всичко с еднообразието, което предлага. Става дума за прилагателното точен и за производното от него наречие точно.
Всъщност думата точен отдавна съществува в езика ни, но никога не се е радвала на някаква много честа употреба, защото във връзка с различните вложени нюанси има и доста синоними - акуратен, стриктен, прецизен, коректен, верен, безгрешен, правилен, конкретен, определен.
Наречието точно също има синоними в книжовната ни реч - безпогрешно, правилно, вярно, буквално, дословно, които се появяват, за да внесат разнообразие в изказа. (Тук не става дума за другото наречие точно, чиито синоними са тъкмо или именно.) Днес обаче, независимо че всичките синоними продължават да съществуват и да се употребяват в речта, точно много нахално излезе доста напред и започна да се появява на всякакви места, във всякакви случаи.
Най-смущаваща е налагащата се като клише характеристика за всякаква ситуация "Всичко е точно! ", която се употребява непрекъснато и би трябвало да означава, че всичко е добре, в ред е. (Между другото в момента изразът претърпява известна промяна и става "Всичко е ток! ", където ток вероятно е образувано пак от точно, или е странна смесица от същото точно и от окей, изговаряно напоследък ок или ока.) Същото важи и за изрази като "Много е точно! " или "Нещо не ми е точно".
В същото време употребата на определение като "точен човек" съвсем не означава, че той никога не закъснява, а че отговаря на определени изисквания. Заради това се казва, че някой преподавател е точен, че определено изказване е точно и, обратното, ако даден човек не ми е точен, значи, че не отговаря на изискванията, на представите ми.
Това са само няколко възможни случая, когато се появяват думите точен и точно. Бихме могли да кажем, че критиката ни за включването им в речта е насочена вдве посоки. От една страна, понякога използването им води до формулирането на не съвсем ясни мисли поради по-особеното значение, което се влага в тях. От друга страна, много пъти употребата им не е неправилна, но дразни поради прекалената им честота. И това става в речта на всякакви хора, като все пак основни техни "потребители" са по-младите.
В тяхната реч винаги са преобладавали специфичните оценки. Но ако за младостта е характерно търсенето на по-особеното, за възрастния човек употребата на подобни думи с подобни значения звучи често твърде нелепо. А и изобщо еднотипните формулировки винаги са смущавали, защото естествено се възприемат като проява на еднотипно мислене. То пък от своя страна вече започва да напомня дори манипулация.
Ние в XXI век
"С артистичната си активност през последните години Светла Георгиева отправи своеобразно предизвикателство дори към кръга на своите приятели. Утвърден художник, личност с непримирим и неспокоен темперамент, тя сюрпризира почитателите си със серия неформални концерти по свои стихове и музика, чийто отзвук й донесе покана за специален рецитал от песни по поезията на полската нобелистка Вислава Шимборска. В отговор на нестихващия интерес записа своите балади на аудиокасети и издаде стиховете си в изискана книга - "Вълчица в храма". За всички, които имат шанса да познават Светла отблизо, "отклонението" от чисто художническото амплоа никак не е случайно, нито е продиктувано от стремеж към шумна популярност. Още от времето, когато се утвърждаваше като художник, Светла Георгиева недвусмислено доказа, че творчеството не е просто професия, а единствен начин, по който неспокойната й личност може да изрази себе си... " Цитирам тези критически редове на изкуствоведа Борис Климентиев не за да докажа творческата значимост на поредния герой в рубриката "Ние в XXI век", а за да получа още едно обяснение за многостранността на таланта, често явление в България. Иначе съм доста скептичен и към "гениалните деца", и към разностранните таланти. Но ето още един многопластов факт, който нарушава субективната ми теория. Затова и проведохме следващия разговор със Светла Георгиева.
- Ти си художник, поет, композитор и певица. Мъка ли е за жена в България такова съчетание?
- За мен не съществува понятието "жена - художник", "жена -поет", "жена - творец". Има творец или няма такъв. Полът не е в основата на творческия импулс - може само да оцвети проявата му. В същия смисъл, смятам за унизително да се разсъждава дали на творците в България им е по-трудно, отколкото другаде. Творчеството, ако е истинско, решава свои проблеми, далеч по-насъщни за него от битовите. В какви цветове, стихове или звуци да излееш душата си, да изкажеш понятието си за света - това е мъка за всеки творец, независимо къде работи, независимо каква естетика изповядва.
- Има ли приоритет в душата ти, когато на рамото ти кацне птичето на творчеството?
- Това птиче, както знаем, е своенравно и непредвидимо. То избира нас, а не ние него. И ако се случи да кацне, не се оглеждам на кое рамо е кацнало - просто празнувам присъствието му. Всичко, което правя - картини, стихове или песни - е израз на един и същ вътрешен заряд, на една и съща необходимост от контакт със света. Не ми се е случвало да реша: "сега ще седна да измисля песен". Песента най-често естествено се сплита от фраза, звук или усещане, докато работя над някоя картина. И обратно.
- Ти не си истинският продукт на "бездуховното" в българската култура. Как се измъкваш - с творчество или със самочувствие?
- Нямам усещането за високо самочувствие. Не и за такова, което да ме "измъкне" от неудобството на въпросите, които сама си задавам. Може би творчеството е начин да изживяваш света по свой модел и да го вместиш в своя представа за хармония, но то носи и болката на много съмнения, а когато се чувстваш уязвим, как да си сигурен, че си се "измъкнал"? Колкото до "бездуховността" в битието ни - осмелявам се да не се съглася. Идеята, че живеем в "бездуховно" време, в "бездуховно" общество, която ни залива през последните десет години, според мен е манипулативна и невярна. Не съществува общество, което да е изцяло и само "духовно". Винаги ще има посредственост, търсеща удобна ниша, където да процъфтява. Но въпреки трудната ситуация в България духовността не е преставала да съществува - друг е въпросът, дали за някого е по-изгодно да не я вижда... Познавам автори, които дават последните си средства, за да издадат стихосбирка, издатели, които правят и невъзможното, за да види една добра книга бял свят. Колкото и да е объркан пазарът на изкуството, частните галерии се множат, непрекъснато се откриват изложби, макар че за повечето художници вероятността от откупки е в сферата на платоничните надежди. Самият факт, че у нас изкуство се прави толкова трудно и все пак хората, които са се посветили на него, продължават да го правят, за мен означава, че съществува жива, дълбоко вкоренена в националния ни ген духовност. Впрочем тази духовност, изстрадана и компенсираща всичко объркано и недостигащо в битието ни, у нас е по-витална и по-продуктивна, отколкото в други общества, където материалната презадоволеност постепенно размива остротата и енергията на духовните процеси.
- Кого обвиняваш и защо, че в България творецът живее трудно? И обвиняваш ли някого?
- Всеки еднозначен отговор би бил тенденциозно опростен. Години наред в България творците бяха "отглеждани" в инкубатора на държавната идеология. Критериите бяха ясни, наградите - също. Държавата покровителстваше творците, използвайки изкуството като лост за управляване на духа. Тези, които творяха по други морални и естетически закони, оставаха вън от общата еуфория на облагодетелстване. Изобилието от държавни поръчки създаваше представата за грижа и сугурност и същевременно притъпяваше възможността (или желанието!) за индивидуалност. Сега творецът притежава свобода, но трябва често да заплаща за нея със стреса от несигурното си битие, с унижението да бъде излишен. Причините са много - от невъзможността на държавата да финансира процесите в културата до незаинтересоваността на инстанциите или обществото от тези процеси. Моето лично мнение е, че медиите, които настройват и формират масовия вкус, имат огромен, може би решаващ дял за това. В момента пред очите ми излязоха две чудесни стихосбирки, но много малко хора ще научат за тях. Затова пък всички сме подробно информирани за живота и делото на Поли Пантев. На този фон наистина му е трудно на нашия творец. Кого обвинявам? Всеки, който търсейки телевизор, пералня или автомобил, минава през "Славейков", без да си купи книга.
- Беше на творческа командировка в Париж. Може ли днес жена, българка, да се утвърди на Монмартр? Защо не остана там?
- И жените, и българите, а също и жените българки могат да се утвърдят навсякъде по света, ако покажат определени качества. Това не значи, че светът ни очаква с отворени обятия. Не значи също, че светът ни уважава, когато отидем да му плачем на рамото и да се оплакваме колко е трудно у нас. Хората там си мислят: "Ами че това си е вашата страна - от вас зависи да я направите такава, че да ви харесва!... " В Париж присъствах на десетдневка на българската култура, в нея взех скромно участие и аз. Всичко беше организирано от една френска фондация и единственият мотив за това беше възхищението, което нейната директорка, г-жа Шантал Стиглиани, изпитваше към българското изкуство. Бяха представени художници, музиканти, интелектуалци и това, което непрекъснато се чуваше от наистина очарованата публика, беше: "Българите са изумително талантливи! " И веднага след това: "Защо знаем толкова малко за тях, защо не демонстрират по-агресивно таланта си, защо са толкова срамежливи! " Думата, която използваха, наистина беше "срамежливи". Сигурна съм, че ние има какво да покажем там, и вярвам, че това тепърва ни предстои. Колкото до въпроса защо не останах в Париж, ще си послужа с думите на един будистки мъдрец: "Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?"
- Може ли да се говори за постмодернизъм в нашето изкуство, което е неразбираемо за повечето зрители /читатели?
- Съвременното изкуство е един конгломерат от стилове и посоки, осмислящ и възпроизвеждащ всичко, което до днес е създала човешката цивилизация. Не мисля, че може да се говори за водещ стил, за типични средства - нито у нас, нито по света. Боравенето както с "цитати" от досегашната история на изкуството, така и с напълно нови и непознати форми, действително изисква подготвена публика и може да бъде преграда към възприемането на една творба. Но, погледнато като по-дълъг процес, изкуството и неговият зрител (читател, слушател) взаимно се създават и променят.
- Рисувач или инсталатор, поет или версификатор, музикант или диджей - къде е бъдещето на българската култура?
- Двадесети век стигна до края на представите за изкуство, формирани през цялата досегашна човешка цивилизация. Това, което през следващия век ще се нарича или ще се възприема като изкуство, вероятно ще бъде много различно - не по стил, а по същество. Така както различна е и представата за света на човека, познал деленето на атома и управлението на генетичния код, унищожението в невиждани преди мащаби и проникването в измеренията на космоса. Очевидно ще се развиват нови форми на творчество, може би непредвидими отсега. Но въпреки всичко вярвам, че още дълго ще познаваме и търсим предмета "картина", предмета "книга", изживяването "музика"... - Свободна ли си в XXI век? Как творецът разбира демокрацията? Как четеш евангелието на таланта?
- Свободата на човека се измерва с широтата на неговото вътрешно пространство, тя е въпрос на съзнателен избор, не на външни ситуации. В ХХI век съм толкова свободна, колкото в ХХ и не очаквам някое събитие да ме направи по-свободна, отколкото аз самата мога да бъда Колкото до демокрацията, тя е като жираф - ако веднъж я видиш, не можеш да я сбъркаш с нищо друго. Демокрацията не е синоним на неограничена свобода, а система от отговорности, от закони, валидни с еднаква сила за всички. Отделният човек, спазващ тези закони, има увереността, че и другите ги спазват, и спокойствието, че правата му са защитени. А само спокойният в правата си човек може да се чувства свободен. А талантът наистина може да се чете като евангелие. Може да се чете и като вестник. И като чекова книжка. За мен, когато става дума за евангелие, ключовата дума е морал.
- Би ли се занимавала с политика? Твоите творчески връзки са със "сини" творци - пречат ли ти тези отношения?
- Не ми пречат, както не ми и помагат - в тези отношения не търся социално или политическо израстване, а споделяне на общи ценности. С политика не бих се занимавала, защото вярвам, че съм по-полезна с това, което се опитвам да постигна в творчеството си. Но бих подпомогнала с достъпните ми средства тези политически сили, в които виждам смелост и воля за изваждане на България от безличието, които поемат конкретна отговорност пред всички рискове и трудности по този път. Мисля, че по своему го правя.
- Рисуваш икони и модерна графика. Пишеш съвременна поезия. Ако се върне соцреализмът в България, как ще работиш - какво и за кого? И защо?
- За щастие биографията ми е лишена от най-яростните години на соцреализма и нямам драматични сблъсъци с него. А от времето, през което практикувам занаята си, разбрах, че човек във всеки момент трябва да прави своя избор и да приеме последствията от това. Тези, които търсеха кариера, се изживяваха в "патоса" на партийното изкуство; други, търсейки светлина в творчеството, предпочитаха да останат в сянка, встрани от обществената йерархия - и също си приеха последствията от това. Изкуство, което се опитва да угоди на злободневните лозунги и да се прекрои по мярката на политическия момент, не е нищо повече от плакат - а плакатите дъждът ги отмива на следващия ден. Мисията на изкуството е да подтиква хората да се обръщат към трайните и дълбоки стойности в себе си и през тях да оценяват битието си, стремежите си, реакциите си. Истински се прекланям пред тези, които й служат. А колкото до социалистическия реализъм... той просто е мъртъв завинаги.
О, соле мио!
Когато му връчиха заповедта за съкращение, Мишо първо се стъписа - повече от десет години работеше в рудника, за това бе учил, само това бе правил през целия си живот. Жена му - Росица - и тя бе загубила мястото си в цеха за чаршафи, пък и нямаше кой знае какъв голям избор за работа в това родопско градче. Затова истински се стъписа - накъде да тръгне, с какво да се заеме. Все пак трябва да изхранва децата си, още малки са те, едва в началното училище. Здравата ще трябва да се труди, докато ги изучи. Но къде да намери работа?
