БТК инвестира 14 млн. лв. в комуникациите на Източните Родопи
На 20 март т.г. край с. Петелово, което е на границата между Хасковска и Кърджалийска област, с официална церемония бе отбелязано успешното завършване на първия етап на проекта "Оптична кабелна линия Хасково - Кавала" за полагане на отпичния кабел от Хасково до Кърджали. До края на юни кабелът ще стигне до прохода Маказа, където ще се свърже с положения преди 5 години от гръцка страна оптичен кабел. Така ще се затвори оптичен ринг между България и Гърция, ще се осигурят високо качество и надеждност на връзките. Кабелът вече е преминал през Кърджали. В момента се извършват изкопните работи край Момчилград и от Маказа в посока Чорбаджийско. Изграждането на кабелната линия върви едновременно, за да може да приключи възможно най-скоро. Линията е с обща дължина 120 км. Изгражда се с 12-влакнов оптичен кабел и е уплътнена с цифрова синхронна преносна система STM-4 в станциите Хасково, Кърджали и Подкова. Това ще позволи едновременното използване на 7500 цифрови канала за телефония, предаване на данни, Интернет и ще даде възможност на абонатите да ползват съвременни телекомуникационни и информационни услуги. Проектът се финансира от програма ФАР - Трансгранично сътрудничество с Гърция. Общата стойност на подписания през декември миналата година договор е 1 697 159 евро. Главен изпълнител е гръцката фирма "Хеласком интернешънъл". Като подизпълнители в проектирането и строително-монтажните работи участват и български фирми. Независимият контрол се упражнява от белгийската "Евростратеджис".
Съфинансирането на проекта от българска страна се осъществява чрез инвестиции на БТК-ЕАД в Хасковски и Кърджалийски регион, включително и в крайграничната зона. Съгласно подписания меморандум между българското правителство и делегацията на Европейската комисия те възлизат на близо 14 млн. лв., или 7 000 000 евро. Тези средства ще бъдат използвани основно за разширяване на цифровата централа в Хасково с 12 хил. поста и за изграждане на цифровата централа в Кърджали за над 3 хил. абонати. Монтажът на цифровата централа в Кърджали започна, доставчик на оборудването е фирма "Ериксон". Благодарение на усилията на БТК-ЕАД до средата на т.г. се пуска в експлоатация комбинираната транзитна селищна централа в Кърджали с първоначален капацитет 2 хил. абонати и 2190 съединителни линии. Ще отпаднат аналоговите транзитни централи в Кърджали, обслужващи вътрешния трафик в областта, възлите Крумовград, Ардино, Момчилград и Подкова. 12 села около областния град ще се включат директно към цифровата централа. Така те ще имат пряк междуселищен, международен и Интернет достъп. Пусковият срок на цифровата централа е краят на май - началото на юни, съобщи инж. Иван Вълчев, директор на технологичен район "Далекосъобщения" - Кърджали.
Изграждането на централата е най-важният съпътстващ обект на оптичната линия, който е залегнал и в актуализираната програма на област Кърджали за 2001 г. Вторият по значимост обект е цифровият възел в с. Подкова. Той ще осигури качествени връзки по обслужването на пътя Кърджали - Комотини, който е част от трансевропейски коридор &numero; 9, на самия ГКПП и ще подобри качеството на комуникациите на всички населени места в община Кирково. Оптиката в Подкова ще излиза със същия капацитет както в Кърджали и Момчилград. Предвижда се и цифровизация на телекомуникационните връзки Кърджали - Ардино с оглед осигуряването на добра техническа инфраструктура за каскада "Горна Арда". От тази година започва и създаването на техническа инфраструктура в района на с. Енчец, който обхваща 14 села по горната част на яз. "Кърджали". Съпътстващите полагането на оптичния кабел обекти целят натоварването на мощностите му, но са и отговор от страна на БТК на европейската инвестиция, изтъква инж. Вълчев. Според него над 50 % от тези 14 млн. лв. ще се усвоят до края на годината. Те се инвестират на юг от Хасково, т.е. в Източните Родопи, като по този начин се изгражда гръбнакът на модерните комуникации в района, смята директорът на "Далекосъобщения" в Кърджали. Благодарение на проекта с качествени връзки ще се захранят големите инфраструктурни обекти - каскада "Горна Арда" и пътят за Гърция през прохода Маказа. Решава се и проблемът с комуникациите на най-слабо телефонизирания район в страната - Кърджалийския. Според инж. Вълчев това е една от най-мащабните инвестиции в региона от години насам.
Правителството на ОДС е първото, което прави реални стъпки да реши един от основните проблеми на родопчани - телефонизирането на населените места. Целта е да се задържат хората тук, като им се създадат условия за нормален живот. Миграцията може да спре чрез решаване на основните проблеми на инфраструктурата в региона - ток, вода, пътища, телефони. Българската инвестиция, която БТК ще реализира по проекта за оптичната линия до края на 2004 г., ще обхване общините Кърджали, Момчилград, Кирково и Черноочене. След приключването на проекта ще отпадне проблемът с комуникациите на още 20 000 родопчани, които никога не са имали телефон. В близките месеци нови хиляда поста ще бъдат открити в района на кърджалийските села Рани лист, Иванци и Глухар. Кърджали ще расте в тази посока според градоустройствения план.
Започва телефонизирането на Багрянка и Прогрес, Момчилградска община, с. Плазище, Джебелска община, които са по линията на трасето на оптичния кабел. Най-големите инвестиции са в района на община Кирково. Предстои пълна телефонизация на района на с. Тихомир, където живеят над 4 хил. души. В момента са задоволени нуждите на една четвърт от това население. Приключило е телефонизирането на Чакаларово и Кремен, където няма неудовлетворени потребители, както и във Фотиново и Чорбаджийско. Пуснати са нови 500 поста, предвижда се разкриване на още 1000 поста. Според инж. Иван Вълчев до края на годината проблемът с телефонизацията на населените места в Кирковския район ще бъде решен изцяло.
Изграждането на цифровата централа в Кърджали ще позволи създаване на модерни връзки към новите обекти на територията на община Ардино. Проектът за първия хидровъзел от каскада "Горна Арда" - яз. "Мадан", вече е съгласуван. Очаква се започването на строителните работи. БТК е в състояние да осигури веднага всички необходими комуникации за яз. "Мадан", увери директорът на "Далекосъобщения" - Кърджали, инж. Иван Вълчев.
Проектът за оптичната кабелна линия ще спомогне за създаване на модерна инфраструктура, необходима на бизнеса в Източните Родопи, ще осигури качествени международни връзки. Освен значителния социален ефект ще се появи и стимул и за развитието на туризма и контактите между населението на крайграничните райони. Проектантските и строително-монтажните работи по проекта са за 800 000 евро, като основната част от тях се изпълняват от български фирми. Те наемат за изкопните работи местни хора. Само за заплати на наетите безработни от Кърджалийско ще се изплатят около 180 хил. лв. Преминаването на кабела през населените места се осигурява от БТК. Кърджалийци бяха свидетели на качественото изпълнение на строителните работи.
Главният изпълнител на обекта е фирма "Хеласком", основана през 1995 г. Централните й офиси са в Атина. Основен акционер на фирмата е ОТЕ S. A., която притежава повече от 51 % от дружествения капитал. Основната дейност на "Хеласком" е разработването на проекти в областта на телекомуникациите, които в повечето случаи се финансират от самата нея. До момента гръцката фирма е приключила успешно 17 проекта в 7 страни с общ бюджет 50 млн. долара. Разработва 7 проекта в 4 държави с общ бюджет 130 млн. долара и участва в седем оперативни проекта в 6 държави. Работи главно на територията на Балканите, Източна Европа, Азия и Близкия изток.
БЪЛГАРИЯ И НАТО: ПАНИКАТА ВЪТРЕ И ВЪН Е ВЕЧЕ НЕУДЪРЖИМА
Новият меморандум за отношенията ни с НАТО, подписан в централата на пакта в Брюксел от министъра на отбраната Бойко Ноев и генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, е за страната ни документ с огромно значение. На пръв поглед клаузите на това наше второ поред споразумение с НАТО не се различават съществено от първото, постигнато по време на косовската криза. Както тогава, така и сега се урежда преминаването и временното установяване у нас на войски на НАТО, ако извънредна ситуация около България, застрашаваща сигурността на страната ни и на региона, го наложи. Какво тогава е особеното?
Първо това, че подобно споразумение НАТО нито е имала, нито сега има с друга държава, която не е неин член. Следователно подписаният в Брюксел меморандум е безпрецедентно признание за надеждността на България като партньор.
Той означава само една дума - доверие. Доверие на България в НАТО и доверие на НАТО в България. Повече от това не би и могло да се иска.
На второ място, разликата между двете споразумения е, че сегашното не е сключено по повод на конкретно събитие, какъвто беше случаят с кризата в Косово. Тогава с края на конфликта се изчерпаха и поетите от двете страни ангажименти. Този път споразумението е без повод и покрива определен период - 5 години. С други думи, то ще е в сила до приемането на България за редовен член на алианса, което сигурно ще стане още преди петгодишният срок да е изтекъл.
С това споразумение НАТО всъщност казва на България, че смята приемането ни за решено
Думичката "дали" вече отпада.
Мнозинство в Народното събрание, за да бъде споразумението с НАТО ратифицирано, ще има. Това е безспорно. Няма значение как ще гласува БСП. Тъй че с чиста съвест можем още сега да поразсъждаваме за последиците от него. Как се отразява то върху враговете на прозападната ориентация на страната ни - тук у нас и на изток от нас?
Разбира се, че най-хубаво би било, ако ратифицирането на документа стане с пълно единодушие. По-убедителна демонстрация за национално съгласие от това не би и могло да има. Нормално е да се очаква, че след като БСП вече се обяви в подкрепа на членството ни в пакта, парламентарната й група ще гласува "за". Но така ли ще стане?
Меморандум &numero; 2 приклещва бившите комунисти с гръб към ъгъла, изправяйки ги пред избор или-или
Кое ще е за тях по-малкото зло? Да започнат отново да шикалкавят и пак да правят опити да се изнизват яато мокра връв от отговорност или все пак да гласуват "за"?
В първия случай ще е стопроцентово свършено с всичките им неистови опити да се представят като "Европейска левица" - това е повече от сигурно. На Запад повече никой не ще иска и да чуе за тях. А ако кажат "да", с какви очи ще погледнат червените бабички и пенсионери? Прогнозата за изборите и тъй-тъй е лоша, а ако недоволство обладае и твърдия им електорат, партията им неудържимо ще се плъзне към маргинализиране. Да се надяваме, че дебатът по ратификацията ще бъде предаван по телевизията. Гледката ще си заслужава.
Сега обаче е време да ни се отворят очите за значението на някои показателни събития напоследък. Дава ли си обикновеният българин сметка какво става? Че паниката е вече неудържима? Защото много, много лошо вървят нещата в България за (прощавайте за клишето) "определени кръгове", което те отлично съзнават. Времето неумолимо тече и всеки изминал ден ни доближава все повече до НАТО и Европа.
Ами ако и след изборите България продължи да се движи в същата посока? Къде отива тогава бизнесът на руските мафиоти и вързаните с тях нашенци? Къде отива агентурата на Москва и вързаните с нея нашенци?
От месеци правителството на Обединените демократични сили е обстрелвано от всички посоки и офанзивата е може би вече в кулминацията си. Пуснати са в действие оръжия от всякакъв калибър, изваждат се на светло старателно пазени в политическото мазе резерви, явно навсякъде е разтръбена директивата, че на всяка, ама на всяка цена трябва да не се допусне правителството да завърши мандата си. Всуе! Атакуващите си губят нервите, пък правителството запазва спокойствие и си гледа работата. Невероятно! Та ВМЗ Сопот ли не щеш, та "Балкан" ли не щеш, та Националното радио ли не щеш, та трагедията с Петърчо Терзиев ли не щеш - по всички правила в България би трябвало някъде нещо да гръмне. А то пък не ще да гръмне. А времето тече. Парламентът ще гласува Закона за досиетата, ще гласува и Закона за изборите. На всичкото отгоре пък все повече се сближаваме и със Съединените щати. Та даже и шефът на Федералното бюро за разследване за пръв път в историята ни дойде на гости и след Атина пак именно тук ще открие представително бюро.
Споразумението с НАТО послужи и като сигнал към нашенската си пукотевица да се присъедини и басовият гръм на московската тежка артилерия.
И то по начин, който говори, че и там губят равновесие от неспособността на българската им агентура да постигне поставената й цел. Декларацията на руското външно министерство (бас слагам, че я е писал Авдеев) е толкова очебиен пример за политическо дебелоочие и нахалство, какъвто едва ли има в следвоенната дипломация. Позволяват и да поучават суверенна България какви са (цитирам) "истинските" ни национални интереси. Защото тези, които сега следваме, били погрешни.
Излиза, че "истинските" ни интереси изискват да гледаме как руски шпиони под дипломатическо прикритие се вихрят из страната и да си траем. Поне от кумова срама да бяха проявявали малко повече уважение към домакините си и да бяха по-дискретни.
Е, това е положението. Нещата са под контрол. И изборите ще се проведат както си му е редът. И Дунав мост 2 ще бъде построен. И Милошевич ще свърши в затвора. И жп отсечката Гюешево-Скопие ще бъде построена. Пък и шосето Калотина-Ниш - също. И НАТО ще ни покани за членство догодина - в това съм убеден. И като ни покани, ще приемем и ще станем член на алианса, защото правителството, което тогава ще управлява България, може и донякъде да се различава от сегашното като състав, но като генерална политическа линия - не.
БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ
Ако искаме да разберем накъде отиваме, ще трябва да научим откъде сме тръгнали. Това е особено актуално днес, когато политическата система, наложила се през последните 11 години, е в криза. Поставя се под съмнение даже най-добре функциониращата част на българската демокрация - изборната машина. Доколко са оправдани подобни становища? Точния отговор ще даде бъдещето, а днес ние ще направим кратка разходка в историята.
Преди повече от 122 години на 10 февруари 1979 се свиква на първо заседание първият в българската история парламент: Учредителното събрание. Това става според чл. 4 на Берлинския договор, а задачата на Събранието е да изработи първата българска конституция, станала известна като Търновската конституция. Малко преди това се провеждат и първите в нашата история парламентарни избори. Те са организирани от Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков. Народните представители са 230 (за точното число се спори), а начинът на избирането им днес изглежда доста странен. Например 122 са избрани по право - духовници, съдии, администратори, 20 са назначени от комисаря (чиновници, лекари и учители) и само 88 са избрани пряко от народа чрез мажоритарен вот. Право да избират и да бъдат избирани са имали само мъжете. Тогава така е било по цял свят, където все пак е имало избори. В Русия например нещо като парламентарни избори се прави чак през следващия век. И точно при вота иде първата изненада: за тия 88 места първоначално се кандидатират ... колко мислите? Над 5400 души! Така за едно място са тръгнали да се боричкат по 61 кандидат-депутати. И това след пет века прекъсване на българската държавност, и то на първите в историята избори! Кога са успели да се ориентират дедите ни, че в тая работа има келепир, остава мистерия. Или може би не остава. Историята впрочем продължава. Руснаците се видели в чудо от този парламентарен ентусиазъм и набързо спретнали нещо като ценз за допускане до изборите, например грамотност и лицето да не е осъждано. Така отпаднали някъде към 3000 кандидати, но пък останалите 2500 излъчили заветните 88 бройки. И не ви ли се струва, че сегашните някъде към 300 партии и не знам колко пишман политици не са се пръкнали от никъде, а са нещо съвсем обичайно за българските политически нрави?
Разбира се, горните иронични коментари не трябва да ни попречат да оценим забележителната работа на Учредителното събрание. Дори днес Търновската конституция (правена впрочем по модела на тогавашната белгийска конституция) е перфектен демократичен документ. А тогава, в далечната 1879, тя е била сред безспорно най-добрите и ефективни конституции. Впрочем Търновската конституция, включително опитите тя да бъде променяна и дори суспендирана, е сред най-важните елементи на българската демократична история.
Първоначално в Търновската конституция се прогласяват най-широки избирателни права: право да избират имат всички българи, навършили 21 години, а да бъдат избирани - грамотните българи, навършили 30 години и нелишени от граждански права. Няма например имуществен ценз както през дълги периоди на английската история. С тези демократични правила започва историята на българската демокрация.
Първият демократичен период у нас е от 1789 до 1934. Изпробвани са двете основни избирателни системи: мажоритарна и пропорционална, правили са се избори и по смесена система (90:10 мажоритарна към пропорционална). И даже е била прилагана пропорционална система с преференциални листи, за която у нас наскоро пак се заговори. Веднъж, през 1919, гласуването е било задължително. За негласуване се е предвиждала глоба и това е докарало масово избирателя на урните. Избирателният закон е променян няколко пъти, но винаги е отговарял на съществуващите по това време европейски норми. И ако в съзнанието на някои правенето на избори по ония времена се свързва с Бай Ганьо и неговите хаирсъзи, това не е било дефект на избирателната система, а проява на местните политически нрави.
Преброяването на гласовете е било възлагано на учителите, предимно по математика. И често още на следващия ден след изборите резултатите са били публикувани в местните вестници - секция по секция и партия по партия. Горните наблюдения потвърждават факта, че Царство България е било модерна и демократична за времето си държава.
Последните избори през този период са на 21 юни 1931 и на тях се явяват цели 33 партии и движения - нещо доста познато и на днешния български избирател. Избрани са 273 депутати, включително и 31 комунисти. За съжаление поелият властта Народен блок начело с демократите на Малинов не успява да реши традиционните проблеми на българския политически живот. И едва ли тогава някой е подозирал, че следващите свободни многопартийни избори ще се проведат ... след 59 години!
Демократичният период до известна степен се прекъсва след военния преврат на 19 май 1934. Партиите са били забранени и това впрочем е било посрещнато добре от много хора. Избори все пак са се правели, като се избирали мажоритарно независими кандидати, а когато кандидатът е бил един, той направо се назначавал за депутат.
Последните за периода 1934-1945 парламентарни избори са през 1940 година, след което през март 1941. България влиза във Втората световна война. За съжаление не на "правилната" страна, макар че тогавашният исторически избор едва ли е можел да бъде друг.
Спорният в политическо отношение период 1934-1941 е безспорен в икономическо отношение, като страната ни достига невиждан дотогава просперитет. И този период, на нещо като корпоративна държава, на фактическа еднолична власт на царя, период без партии, но с безспорни икономически успехи трябва да е като обеца на ухото на всички български политици. Защото да се греши е човешко, но да не се взима поука от историята и от собствените грешки, е тъпоумие.
В периода 1945-1989 у нас се правят избори, но те не са нито свободни, нито честни, т.е. не са избори според общоприетите демократични стандарти.
Демокрацията у нас се възражда след 1990. Тогава на 10 и 17 юни са и първите свободни избори за Велико народно събрание. За съжаление обаче те не са честни. Съществуват основателни съмнения за масивни фалшификации и опорочаване на изборите - читателите на в. "Демокрация" са прекрасно запознати с историята на проблема.
През 1991-1999 у нас се произведоха три парламентарни, три местни (в два тура) и два президентски (в два тура) избора. Така за девет години българите бяха призовани общо 12 пъти (!) пред урните. Ако не друго, то поне се научихме да гласуваме и да правим избори. През тия девет години резултатите от парламентарните и президентските избори не бяха оспорени. Причината е в невероятната система на сигурност и контрол, приета от избирателните комисии. Сега, с приемането на новия избирателен закон, българската избирателна машина окончателно ще достигне и надмине световните и европейските стандарти в тази област.
НЛО не е NGO
Напълно откровен е другарят Владимир Пешев, зам.-председател на ЦК на БКП "Георги Димитров", коалиционен партньор на БСП за предстоящите избори, като казва, че "най-главното сега е да бъдат спечелени изборите", пък после щели да му мислят за изглаждане на противоречията и за провеждането на разните му идейни дискусии. Естествено Георги Първанов не би се изразил толкова директно и неделикатно. Той в момента трябва да представи нещата да изглеждат като че ли събира под крилото си всички леви, за да им даде шанс да работят за благото на народа. И да представи част от партиите като някакви граждански образувания. Както се казва, готви се парламентарният вариант на номера от местни избори, когато БСП издигна свои хора под кодовото наименование "независими" кандидат-кметове.
Колкото и различни да са от пръв поглед, същата схема на зарибяване опитват сега и т.нар. центристи, около които се въртят лица-партии като Бисеров, Инджова, Бонев, Луджев, Тренчев и прочие. Нищо общо не ги свързва освен целта да бъде свалено правителството на Иван Костов. И да дойде правителство, което за втори път ще се опита да измами избирателите, представяйки своите членове като непартийни, експертни, обединителни, царски и всичко друго, но не и ясно посочени партийни отговорности.
Колкото и бутафорна да изглежда коалицията на БСП, колкото и банални да са приказките за някакви граждански организации, които ще се явят на изборите, тези елементарни уловки обикновено успяват да заблудят онзи тип избирател, за когото всички политици са маскари, но иначе са склонни да гласуват. И на политическия пазар веднага се явява търсената стока, по принцип неугледна и залежала, но опакована привлекателно и с подвеждащ етикет. Нали и бездруго законът за потребителя не важи за политическата сергия.
Свикналият да бъде обгрижван от държавата гражданин рядко или никога няма да се замисли каква е разликата между гражданско сдружение и партия. Ми след като имат различни надписи... А истината е, че разлика няма. Както и да се нарича групата от хора, които участват в избори с цел вземане на властта, по дефиниция това нещо е партия, която функционира по нарочно направен за целта закон. А ако т.нар. граждански организации искат да си останат такива и де факто, то де юре са неправителствени организации и се подчиняват на други правила. Защото някак си е странно неправителствена организация да кандидатства за правителството. Другото са си дебели лъжи за предизборна употреба.
САЩ потвърдиха ангажимента си към Балканите
ВАШИНГТОН. САЩ и занапред ще са тясно ангажирани с мира на Балканите, потвърдили американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и заместникът му Пол Волфовиц пред военния министър Бойко Ноев. Той е на официално посещение в САЩ. Тримата са обсъдили обстановката в Югоизточна Европа и възможностите на САЩ и България да работят заедно за стабилизирането и трайното й подобряване. Ръмсфелд и Волфовиц са заявили, че дават високо признание за усилията на българското правителство. Министър Ноев е обсъдил начините за уреждането на кризата в Р. Македония с директора за Югоизточна Европа на американския Съвет за национална сигурност Дан Фрийд. На работен обяд са били дискутирани и перспективите за приемане на България в НАТО. На него е присъствал и Збигнев Бжежински, който даде висока оценка за ролята на България като фактор за мира на Балканите.
СДС води със 7% пред БСП в Габрово
ГАБРОВО. Със седем пункта по-висока е подкрепата на габровци за СДС, отколкото за БСП, сочат данните на социологическо проучване, направено през март от софийската агенция "Алфа Рисърч". Според сондажа, ако изборите са сега, ОДС ще получи в Габрово 20,9 на сто от гласовете, коалицията около БСП - 13,6 на сто, а Федерация "Царство България" - 8,2 на сто. Нито една друга политическа формация не преминава 4-процентната бариера. 48 на сто от интервюираните обаче са отговорили, че не са решили за кого да гласуват, или изобщо няма да участват във вота. Сред политиците най-голямо одобрение са получили премиерът Иван Костов и президентът Петър Стоянов, следвани от Симеон Втори. На въпроса кой според тях е най-успешният министър-председател на България от 1990 година насам, 33,4 на сто от габровци отговарят, че това е Иван Костов, а 14,6 на сто - Стефан Софиянски.
Американската ПРО ще брани съюзници
ВАШИНГТОН. Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл направи изявление на пресконференция с френския си колега Юбер Ведрин като заяви, че разработваната нова американска система за противоракетна отбрана ще има за цел да защитава не само САЩ, но и техните съюзници и приятели. Коментарът на Ведрин бе, че най-големият проблем във връзка с ракетния щит е, че никой не знае как ще действа той технически и не е много ясно срещу какви заплахи е предназначен. Френският министър на външните работи призова Вашингтон да вземе предвид демократичните промени в Югославия преди да реши на 31 март дали да отпусне финансова помощ на Белград.
Американци ще строят газова ТЕЦ
БУРГАС. Американци ще строят нова газова ТЕЦ край село Братово, съоръжението ще е уникално за страните от Източна Европа и Черноморския басейн. Това стана ясно на вчерашния семинар по изграждането на съоръжението, проведен в общината. Мощността на централата ще е 2 киловата, като за суровина ще се използва изпусканият от сметището край селото биогаз. По този начин ще се получава изключително евтина електро- и топлинна енергия.
Изпусканият от сметището газ е главно метан, а той е един от основните фактори за образуване на парниковия ефект, обясни зам.-кметът по екологията Венелин Тодоров. Вече била постигната договореност с НЕК за изкупуването на бъдещата електрическа енергия. Именно договорът с НЕК бил главното условие, което поставили американските инвестиционни фондове, за да кредитират строежа на ТЕЦ. Нейната цялостна реализация възлиза на 2 млн. долара. Централата ще се изгражда по проект, частично кредитиран от щатската компания "Браун Венс енд асосиейтид", която е партньор на американската програма за международно развитие "Еколинкс". Финансиране на централата са обещали още и от Световната банка, и от програмата ИПСА на предприсъединителните фондове на ЕС.
За 2,5 години експлоатация ще се изплатят 40 на сто от вложенията в централата, казаха още по време на семинара. Аналогично съоръжение вече било изградено в Литва.
Балканската криза: необходима е сдържаност
Всичко, което сега се случва в Република Македония, се очакваше. Защото то финализира кризата на Балканите в разпадаща се Югославия. Р. Македония не можеше да бъде подмината от вихъра на събитията, там албанският синдром има своето място. Въпросът обаче е друг - дали албанските сепаратисти, които нападнаха Тетово, имат някакво онснование да отстояват тезата, че албанците като малцинство са подценени в Скопие. Моето лично мнение е, че нито техните права, които виждаме записани в македонската конституция, нито ситуацията там (където албанци участват в правителството и в парламента) дават основание за подобна констатация. Напротив, тъкмо обективната констатация за тяхното положение в Македония ни кара да мислим, че по един - макар и малко завоалиран начин - се поставя въпросът за велика Албания. А това е нещо, което нито балканските страни, нито Европа биха могли да допуснат.
През миналата седмица, в разгара на сблъсъците в Тетово, бяха отчетливо формулирани няколко хипотези за конфликта. Това, което ни показват информациите на световните агенции от Балканския регион, ни кара да мислим, че става дума за комплекс от причини. Трудно някоя от тях би могла да се изведе като водеща (да речем - криминогенни фактори или пък закъснялото албанско възраждане). Има от всичко по малко, както често става в живота. Той винаги е по-сложен от начина, по който се представя.
Кризата в Р. Македония, на следващо място, отново върна Балканите в центъра на световната геополитика. Великите сили ясно си дадоха сметка, че тя е ключов фактор за стабилността в региона. Или по-точно, че тя е такъв фактор дотолкова, доколкото ако проблемът получи лошо решение, той със сигурност ще прерасне в общоевропейски. В този смисъл международната общност си даде сметка, че не бива да проявява нервност при решаването на "македонския проблем". Защото тогава взривната ситуация на Балканите може да се прехвърли от Босна и Косово в Македония, което ще бъде вече фатално. Защото нито Гърция, нито България, могат да останат резервирани наблюдатели на този конфликт, макар и да отчитат неговата комплексност и сложна историческа завръзка.
В никакъв случай не бива да забравяме и че конфликтите на Балканите са винаги исторически: през XIX в., поради известно стечение на обстоятелствата, балканските народи са имали проблеми с формирането на своите национални държави. Албанците пък дори през цялото средновековие не са имали своя държава и се сдобиват с такава едва в края на Първата световна война, което показва, че много от процесите на национално съзряване и на държавност при тях тепърва се консолидират. На мен ми се иска да изключа от тези процеси и времето на Енвер Ходжа, защото то не бе никакъв етап от албанската държавност, а си беше една чиста диктатура. Ето защо, струва ми се, че сегашната балканска криза не на последно място се разгоря и поради това, че албанците тепърва се учат на държавност. Те нямат опит в това отношение и смятат, че решаването на много от проблемите им трябва да става тъкмо по пътя на сепаратизма. Факт, който сам по себе си трудно се проумява от международните коментатори. А работата е там, че действията на албанските сепаратисти са доста чужди на европейския културен контекст: в момента те водят дори не толкова борба за прекрояването на границите, колкото за това да решат проблемите си по пътя на въоръжената съпротива. Още повече че след 10-15 години този проблем вече ще е архаичен и за целите Балкани. Пък и никой няма да иска да се занимава с него при едни отворени европейски граници, когато подобни конфликти губят своята значимост.
Всичко това подсказва, че и в момента има решения, защото няма нерешими конфликти. Първата и особено важна мярка, която правилно се прилага от международната общност, е максималната предпазливост, за да не се стига до по-сетнешно изостряне на военния конфликт. На второ място, на всяка цена е необходимо да се водят преговори, като същевременно силите на КФОР трябва на всяка цена да обезопасят границата между Косово и Македония. Що се отнася до българската позиция в случая, тя не може да бъде друга освен максимална сдържаност. Именно такава позиция ни се внушава и от Европа, защото всички знаят какво означава за нас Република Македония. И ако ние реагираме емоционално, само ще увеличим опасността от разрастване на конфликта, защото това би предизвикало пък други сили да вземат страната на албанските сепаратисти. Нещо, което не бива да се допусне по никакъв начин.
Български летопис
28 март 1859 - започва да излиза в Цариград в. "България", чийто издател и редактор е Драган Цанков. Насочен е срещу гръцката патриаршия и отстоява необходимостта от независима българска църква. В брой 25 е обнародвано прошението на българите от Кукушка епархия до папа Пий IХ да бъдат приети под покровителството на католическата църква. Става орган на униатството. Статиите, поместени във вестника, са темпераментно написани и добре аргументирани. Ориентацията му е антируска. Полемизира с привържениците на българското решение на черковния въпрос. Спира да излиза на 25 март 1863.
28 март 1883 - роден в Стара Загора Богдан Филов, виден български учен със световна известност, политик и държавник. През 1900 завършва класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Следва филология и археология в университетите на Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург, завършва с докторат. Става учител в София и уредник в Народния музей. Специализира археология в Бон, Париж и Италия. Участва в научното пътуване в Цариград, Гърция, Мала Азия и в продължение на десет години - от 1910 до 1920 - е директор на Народния музей в София, след което става доцент, професор по археология в Софийския университет. От 1937 е председател на БАН до 9 септември 1944. Автор на над 300 труда по археология. Дописен член на Пруската академия в Берлин, на Баварската академия, на научното дружество в Гьотинген, на Славянския институт в Прага, действителен член на Германския и Австрийския археологически институт. Влиза в политиката през 1938 като министър на народното просвещение в кабинетите на Георги Кьосеиванов. От 1942 е министър-председател. След смъртта на цар Борис III става регент. Арестуван след преврата на 9 септември 1944 и осъден от т.нар. народен съд на смърт и конфискация на цялото имущество. Екзекутиран на 1 февруари 1945.
Бюджетният дефицит остава 420 млн. лева
СОФИЯ. Дефицитът на държавната хазна към 17 март остава 420 млн. лева, съобщиха вчера от Министерството на финансите. Толкова беше превишението на разходите над приходите й и в края на февруари. С 35 млн. лв. до 535 млн. лева обаче се е увеличил за две седмици дефицитът на централния бюджет. Неговите приходи вече са 981 млн. лв., а разходите му - 1516 млн. лева.
До голяма степен бюджетният дефицит се дължи на платените на 29 януари 160,68 млн. долара лихви по обслужване на дълга към кредиторите от Лондонския клуб, подчертаха от министерството.
Към 17 март общините са отчели 28 млн. лв. излишък. Те са имали 243 млн. лв. собствени приходи, други 146 млн. лв. са получили от държавната хазна, а са похарчили 361 млн. лева.
В Белград арестуват седем приближени на Милошевич
БЕЛГРАД. Сръбската полиция е арестувала седем приближени на бившия югопрезидент Слободан Милошевич по обвинения в злоупотреби със служебно положение и финансови престъпления, предаде Ройтерс. Сред задържаните са Урош Шувакович, бивш началник на отдел в Държавна сигурност и близък на Мира Маркович, Никола Чурчич, бивш зам.-шеф на тайната полиция, Данило Пантович, шеф на кабинета на бившия вътрешен министър Влайко Стоилкович, Милош Лончар и др. Чурчич бил арестуван още в събота, а за Шувакович се предвижда да стои в ареста поне 30 дни, докато трае разследването.
Бил е разпитван и Живадин Йованович, бивш външен министър, но е бил освободен, тъй като се ползва с имунитет като депутат в югославския парламент. Според АП арестуваните са обвинени в присвояване на 52 000 долара от сръбски здравноосигурителни фондове. Ако бъдат признати за виновни ги чака до 15 години затвор.
Същевременно сръбският правосъден министър Владан Батич съобщи в понеделник, че Трибуналът за военните престъпления в бивша Югославия неофициално се е съгласил да отслаби натиска за ареста и изпращането в Хага на Милошевич поне да година. Главният прокурор Карла дел Понте обаче отрече както да е даван срок за предаването на бившия югопрезидент, така и този срок да е смекчаван. Това беше потвърдено и от говорителя на трибунала Джим Лендейл.
Черногорският президент Мило Джуканович откри в понеделник вечерта кампанията си за предсрочните избори на 22 април, като призова привържениците си да гласуват за независимостта на републиката. На митинг в родния си г рад Никсич той изтъкна, че Черна гора не може да довърши демократичните реформи, без да е независима и международно призната държава. Вчера в Женева той потвърди идеята си за "развод по взаимно съгласие" със Сърбия, след което те евентуално да сформират нов съюз от две суверенни държави, предаде АФП. Ако партията на Джуканович спечели изборите, вероятно ще насрочи референдум за независимост през юни. Последното проучване на общественото мнение в републиката сочи, че 58 процента от избирателите подкрепят партиите, обявяващи се за независима Черна гора, а само 24 са откровено против.#
В Стокхолм ЕС погледна към Балканите
СТОКХОЛМ. Срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС, която се проведе в Стокхолм на 23 и 24 март, вероятно не може да се нарече историческа, но тя сложи началото на един дълъг и продължителен процес - превръщането на ЕС до 2010 година в "най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието". Тази амбициозна цел беше формулирана на Лисабонската среща преди година. Определен беше и конкретен списък от общи насоки на развитието и цели, към които страните - членки на ЕС, трябва да се стремят и състезават помежду си - т.нар. 12 структурни индикатора, които включват икономически прираст, заетост, инвестиции за научни изследвания и развитие, развитие на информационните технологии и телекомуникациите, обучение и т.н. В Лисабон бе взето решение всяка година да се провеждат срещи на високо равнище, на които да се проследява, отчита и импулсира развитието, както и да се набелязват новите стратегии. Стокхолмската среща бе първата от тях. За шведските домакини беше въпрос на чест да осигурят перфектна организация и сигурност на форума. От една страна, той им даде шанс да се покажат откъм най-добрата си страна и по този начин да намали евроскептицизма в Швеция. Организация и планиране са дейности, които шведът владее до съвършенство, тъй че технически всичко протече като по вода. За осигуряването на сигурността бдяха 1000 униформени и неизвестен брой цивилни полицаи, 800 от които бяха специално обучени в полицейска тактика, т.е. как да реагират в критични ситуации и да въвеждат ред сред големи групи от хора. Инциденти почти нямаше, тъй като демонстрантите (около 1000 души от 25 организации) не бяха изобщо допуснати до сградата на срещата. Протестните акции преминаха съвсем по шведски - спокойно и недраматично. Домакините се справиха блестящо и с многобройните практически детайли - 1600 телефона бяха на разположение в пресцентъра на срещата, 110 преводачи работеха неуморно. Единственият гаф беше отчетен, когато слушалките за превод на пресконференцията с президент Путин не стигнаха за присъстващите 1700 журналисти. Немалко усилия струваше осигуряването на хотел и храна за всички гости, журналисти и делегати. Менюто беше символично подбрано - бойкот на месото за сметка на рибните деликатеси. Срещата струваше на шведските данъкоплатци 70 милиона шведски крони плюс два дни напълно блокирани улици в Стокхолм. икономически и социални въпроси влизаха в плана на дневния ред, с акцентиране върху заетостта и намаляването на безработицата. Заетостта е един от трите основни приоритета на шведското председателство. Предвидено беше първата част от икономическата дискусия да се посвети на модернизирането на европейската икономика в две конкретни области:
1. Да се определи кога ще бъдат премахнати националните монополи и установяването на свободна конкуренция на газовия и енергийния пазар. По този въпрос до консенсус не се стигна поради несъгласието на Франция, която се въздържа от радикални реформи непосредствено преди изборите в страната.
2. Да се стигне до споразумение за създаването на законодателство, което да улесни създаването на общи финансови пазари. По този въпрос страните нямаха разногласия и това бе един от малкото конкретни успехи на срещата.
Втората част от икономическите дискусии трябваше да засегне и очертае стратегията за модернизирането на европейския социален модел. Новата демографска ситуация в Европа налага решаването на все по-актуалния проблем как да се поддържа икономическото ниво, когато младото население застрашително намалява за сметка на увеличаващото се възрастно население.
Въпросите от набелязания дневен ред обаче бяха изместени от други три важни и не дотам предвидени теми, които напълно доминираха срещата - посещението на руския президент Путин, положението в Македония и кризата в земеделието. посещението на руския президент Путин безспорно внесе международен блясък на иначе малко безличната стокхолмска среща. Днешна Русия е в икономическа криза, тя е политически нестабилна и не особено демократична държава, но тя все още се смята за велика сила и това отново ни бе напомнено в Стокхолм. Два бяха основните въпроси, които вълнуваха очакващите с нетърпение появата на Путин: Доколко ЕС ще се осмели да го критикува за все по-тоталитарното му управление и с каква парична сума ще се завърне той в родината си. Като че ли Путин все още се възприема на Запад не толкова като политик, колкото като бивш чиновник и шпионин на КГБ. Фактът, че той стана министър-председател, а по-късно и президент именно благодарение на твърдата си политика към чеченския конфликт, допълнително изостряше интереса към изказването му. На пресконференцията Путин беше сдържан, трезвен и студен - с една дума, пълна противоположност на предшественика си Елцин. Той впечатли присъстващите с изключителната си осведоменост по всички въпроси и с точните си формулировки. На критиката, отправена към него по повод войната в Чечения, той отговори: "В Македония днес се случва същото, на което ние бяхме подложени в Чечения. Албанските терористи трябва да бъдат обезоръжени, както ние направихме с чеченските. " Председателката на Европейския парламент Никол Фонтен изрази безпокойството си, че трагедията, която се разиграва днес в Чечения, е тайна за Европа, тъй като достъпът на хуманитарни организации и международна преса е забранен във военните зони. Руският президент не се извини за войната в Чечения, той дори посъветва европейците да се поучат от неговата политика, за да спасят Европа от нова война. Реакция от страна на домакините не последва. Факт, който накара германските вестници да обвинят в мекушавост шведската външна министърка.
Посещението на македонския президент Борис Трайковски също не влизаше в плановете, но то бе приветствано и приоритирано от лидерите поради
"критичното положение на Балканите"
"Единственият начин да се справим със ситуацията в Македония е стратегията на изолация на терористите. Стремежът ни е да постигнем политически диалог и крайно разрешение на конфликта. Но ние няма да преговаряме с терористите, тъй като това води единствено до нови сблъсъци. " - каза видимо загрижен Трайковски. Той изрази желание за разширено сътрудничество с ЕС на широк фронт и подчерта, че присъствието на сили на КФОР в Македония не е належащо, но за сметка на това подчерта необходимостта от засилване на присъствието на НАТО в Косово, по-специално в областта, граничеща с Македония.
В сравнение с предишните кризи на Балканите действията на ЕС този път бяха оценени като много по-единни и действени. Шведската министърка на външните работи Ана Линд обеща финансова помощ на албанския университет в гр. Тетово с цел да се намали напрежението между македонското и албанското население в страната.
Новото американско правителство досега не е показало с нищо, че е склонно да се ангажира в новата балканска криза. Това е причината много от европейските страни да се надяват, че ЕС този път ще се намеси активно и действено и по този начин ще запълни новосъздаденото празно пространство. беше ли успешна стокхолмската среща.
Някои журналисти я прецениха като скучна работна среща, която с нищо няма да се запомни, освен може би с посещението на руския президент Владимир Путин. Домакинът Йоран Першон отбеляза на заключителната пресконференция, че въпреки някои политически неуспехи тя бе първата стъпка на един дълъг процес. Исторически решения не бяха дори очаквани. "Въпросите, по които не взехме решение, ще бъдат разрешени на следващите срещи" - завърши оптимистично той. Сред тях са демонополизирането на електрическите и газовите пазари, създаването на общо европейско въздушно пространство и въвеждането на сателитната система "Галилей". Тези въпроси, а също и въпросът за разширяването на Европа ще бъдат предмет на дискусии в Гьотеборг т.г. през юни.
В двете основни области, които доминираха форума - международната политика и икономиката, се избистриха както слабостите, така и силните страни на ЕС. Мнозина си зададоха въпроса дали начинът, по който съюзът взема решенията си и води преговорите, е най-ефективният. Шведският всекидневник "Дагенс Бюхетер" от 25 март подлага на съмнение становището, че междудържавните методи са достатъчни, за да превърнат Европа в икономическа суперсила. Дали един федерален наднационален ЕС с мажоритарно вземане на решенията няма да е по-ефективен за бъдещото развитие на Европа?
В началото на пътя
Стотици въпроси стоят днес пред нас без логичен отговор: защо цялата атмосфера е наситена с толкова негативизъм, защо сме груби, невъзпитани, изпълнени с озлобление и недоволство, защо липсват доверие и обич?
Сравнението с едно щастливо детство в миналото и днешния духовен упадък ме провокира да търся някакво обяснение, може би и оправдание... И в този мрачен лабиринт, по нишката на Ариадна, виждам сянката на чудовището, скрита там, където се ражда и расте човекът - в дома, в семейството, където може в самото начало да се изгради или обезобрази завинаги неговата личност.
Йоханес Алтаус, юрист, смятан за основоположник на федералистката политика (ХVII век), пише: "Първото човешко общество е съпружеската двойка, която съдържа в зародиш целия по-нататъшен разцвет; следващото са децата, семейството и целият обществен живот. " Той определя симбиотичната същност на човека, който не може да съществува сам, без помощта и без любовта, която получава и която дава.
Мисля, че всеки от нас не може да не чувства дълбоко в съзнанието си лична отговорност, че именно в семейството се създават тези човешки същества, които могат да останат просто сива тълпа или да станат личности, които да градят света, в който живеят. Семейството може да вдигне завесите пред пътя на новия човек към слънчевата светлина, но и първите рани, които деформират неговата психика, се нанасят без изключение от родителите!
Във всяко появило се на света човешко същество е вдъхната духовна искра, чийто пламък би трябвало да се съхранява с особен пиетет. В чистата tabula rasa на детската глава се запечатват завинаги като еталон за бъдещото му поведение всеки поглед, всеки звук, всяко движение. Отглеждането и възпитанието би трябвало да бъдат свещенодействие, извършвано съзнателно, грамотно, деликатно, не просто изхранване! Често дори и най-любящи и интелигентни родители оставят небрежно и несъзнателно у децата си травми за цял живот. Безмълвното още човешко същество става свидетел на нервни избухвания, на дразнещи високи тонове, на стряскащи гримаси, а по-късно започват и насилията на криворазбраното възпитание: заповеди, забрани, наказания. Същите хора, които се борят за свобода на личността, за независимост, които отхвърлят всяко политическо насилие и тираничен режим, без никакво смущение упражняват физическо насилие върху децата си. Не намират време и вътрешна сила (а в много случаи и необходимата култура) да потърсят друг метод на обяснение, а действайки тиранично, предизвикват страх, който с постепенното оформяне на съзнанието се превръща в недоволство и омраза, а по-късно ескалира в съпротива и лъжа. Порасналите деца си отмъщават за липсата на топлота, за неизживяната нежност към тях, за насилията, за студенината или дори за скуката в дома им! Те неволно си отмъщават на всички възрастни, не само на родителите си с неуважение, с пренебрежение, с противодействие! Болният въпрос е как да се спре тази ескалация на отчайващ негативизъм в голяма част от обществото, особено в младите.
С голямо съжаление мисля, че последното поколение, отрасло в здрави семейни традиции, е отпреди шестдесет години. Родените след 1944 г., след настъпилите промени не само в политиката, но и в етичните и моралните норми, растяха в пълно раздвоение между официалното отрицание на традициите, заклеймени като буржоазни остатъци, и авторитета на родителите, доколкото са успели да го извоюват. Поколенията след 50-те години принудихме да приемат лицемерието и лъжата като необходимост за съхранение. Вкъщи им обяснявахме исторически факти, различни от тези, които учат в училището, карахме ги да говорят това, което им е казано там, но да помнят, че то не е вярно. Водехме ги тайно на черква, като нещо нередно, което те съзнаваха. Не споменавахме дедите им, щом не са били пролетарии, за което се държахме гузно пред тях. На трапезата изисквахме елегантни маниери, но вън от къщи трябваше да влизат в друга роля. В училището им беше даден пример за идеалното дете на тяхна възраст. Едно малко съветско чудовище - Павлик Морозов, доносник и предател на баща си. Още в първите класове беше въведена т.нар. система зорко око - децата да се шпионират и тайно да докладват на учителката кой какво прави и говори! Това раздвоение, което им се налагаше като норма на поведение, не може да не е нанесло душевни травми на тези поколения. В тях дълбоко е загнездено недоверие, съмнение, неуважение, презрение към всякакви авторитети. Те живеят сред борба и смяна на ценностни системи, нямат сигурна опора в нищо.
На нашите деца беше отнета наивната романтика на семейната традиция и свободата на мисълта в обществените отношения. А техните деца бяха вече тези, които потърсиха смисъл и реализация на стремежите си за свобода - те направиха барикадите и бунтовете по улиците. Искаха нещо повече от "храна и зрелища". Не получиха това, за което твърде неясно мечтаеха. Те не харесват света, в който живеят, не уважават тези, от които зависи техният живот, и бунтът в душите им се разраства. Семейството е безсилно да играе ролята на идеалната общност от романтичните времена (особено при нарасналия процент на слабо образовани, на ниска култура).
Когато родителят не е в състояние да изведе детето на голямата сцена на живота, така че да запълни неговата душевност, центърът на възпитанието се измества от семейството в общността, в която детето попада - в най-добрия случай в училището, а може и в кварталните банди или приюта.
Родителската любов (приета поначало като даденост) в голям брой семейства остава невидима, затворена като консерва за запас в хладилника, а децата са самотни, без разбиране, без топлота, без сигурност. Домът става непритлекателен, скучен, а вън от него - улицата с чалгата и наркотиците, телевизията, сектите, слабата бездейна църква и училището - голямата надежда.
Мощен фактор за въздействие от най-ранните детски години е телевизията. Но невинаги позитивен! Твърде често в анимационните детски филми (а и във всички други) необмислено се представят ужаси, воюващи чудовища. Децата се травмират, стряскат се в съня си, но и както децата от всички поколения започват да възпроизвеждат в игрите си това, което гледат, а по-късно - може би и в действителността.
По отношение ролята на църквата за възпитанието на децата мисля, че е необходимо да се намали дистанцията между храма, затворен в своите канони, и реалността в дома на човека. Християнският морал е в традициите на народа, но църквата няма активна дейност да проникне дълбоко във възпитанието, да докосне действителния живот, всекидневието, проблемите на хората. Няма възпитателна дейност извън храма, нито благотворителна в болници, приюти, детски домове, училища. Има проповеди, но няма разговор, споделяне, въпроси и отговори. И тук на младия човек липсва това, което липсва в семейството - диалог, не проповед.
Училището остава голямата надежда да поеме отговорността за изграждане на човека личност, който може да гради своя живот и бъдещето. Но засега в общи линии училището е индиферентно към поведението и личния живот на ученика. Учителят не излиза от рамките на преподавател. Често дори не се интересува как е възприет преподаденият материал - просто се явява като рецитатор на сцената. Децата са обгърнати в студенина, безразличие или казармена строгост и реагират също с безразличие или дръзка съпротива.
Учителят изпълнява мисия, за която трябва да притежава талант. Той не е чиновник, който регистрира присъствие. Той трябва да приобщи огромното множество деца, които растат по улиците, да замени родителската грижа и топлота. Не само да им съобщи конкретни понятия и знания, но преди всичко да ги научи да живеят в обществото.
Виктор Юго казва, че единственият тиранин на човечеството е невежеството. Училището е длъжно да изяснява истини и факти, които създават проблеми в живота от невежество (дори извън учебната програма). Например деца, младежи, които рисуват по стените пречупени кръстове, едва ли изразяват с това някакво идеологическо разбиране. Те не знаят нищо за Холокоста! Това не се изучава. Избухващият от време на време антисемитизъм не е схващане, а липса на схващане! Те не знаят и болезнените истини от близката ни история: Белене, "народния" съд... Училището трябва да бъде фарът, който да им дава вярната посока.
Би трябвало да се засили обучението по хуманитарните предмети. В периферията на програмата са психология, логика, етика, които изграждат мисълта и морала. Изкуствата се смятат ненужни за горните класове, макар че точно тогава започва да се развива усетът за красивото. Точно в горните класове е възможно да се разкрие на тези, които заливат въздуха с чалга, огромното богатство и сила на музиката!
Необяснимо е, че още не е въведено официално в програмата вероучение, така както е било винаги до 1944. От първи клас - вероучение, не религия! Religio означава привързване, приобщаване към нещо - това е предмет на Духовната семинария. Вероучението е нещо различно - елементарно познание за вярата. Не е необходимо ученикът да е вярващ, може да принадлежи и към друга религия и да изучава вероучение, както изучава история, литература, митология. Целта е именно възпитанието в добро, в етично поведение и морал, което не е в противоречие с никоя религия и няма основание за нетактичност спрямо децата от малцинствата.
Училището трябва да поеме своята роля с възрожденско съзнание и любов, за да създаде ново поколение хора - личности, отговорни и достойни да живеят в новото хилядолетие.
В "Догма - филмите" ковчезите и убийствата са забранени
Панорама на филми от движението "Догма'95" се прави за първи път в света, каза шефът на "София филм фест 2001" Стефан Китанов по повод показаните датски филми на феста. Това потвърди и гостуващата режисьорка Лоне Шерфиг, която представи в препълненото кино "Люмиер" творбата си "Италиански за начинаещи", спечелила на последното Берлинале три награди (на журито, на ФИПРЕССИ и на екуменическото жури). Този топъл, очарователен филм за шансовете и ритъма на живота на шестима обикновени жители в копенхагенско предградие е напълно в традициите и търсенията на "Догма'95", без да е толкова провокативен към зрителя като останалите творби, принадлежащи на кинодвижението.
Това обаче в никакъв случай не означава, че останалите са по-малко стойностни. Защото този път след миналогодишната панорама на един от основателите на "Догма'95" - Ларс фон Триер, българските зрители имаха възможност да се запознаят с емблематични за течението заглавия - "Празненството" на Томас Винтенберг, отново "Идиотите" на Ларс фон Триер, "Последната песен на Мифуне" на Сьорен Краг-Якобсен и "Италиански за начинаещи" на Лоне Шерфиг.
Течението се ражда като реакция срещу високобюджетното кино, но то има и естетическа платформа. Творците, които се обединяват под името "Догма'95", се задължават да следват общи правила, както и да си помагат един на друг, за да може да се създаде и развива течение на независимо и нискобюджетно кино. В техните филми няма специални ефекти, няма демонстрации на модерен и компютризиран монтаж. Снима се само от ръка и зрителят има чувството, че наблюдава действието непосредствено. За тази цел филмовото време почти съвпада с реалното. Чува се дори дишането на актьорите, звукът е синхронен и не се използва допълнителна музика извън звучащата в кадър.
Идеята е тези филми да бъдат максимално близо до живота. В повечето случаи те разказват за прости неща от бита и всекидневието, но го наблюдават внимателно и добросъвестно, за да го натоварят и анализират психологически и философски. Въпреки многото ограничения на манифеста, а може би точно заради тях течението се развива и сега. Според Лоне Шерфиг техните филми доказват, че проблемът на кинематографистите не е в липсата на средства. Същевременно ковчезите, убийствата и смъртта са забранени в тези филми, за да не се спекулира недопустимо с естествените чувства на хората.
Произведенията, които принадлежат към движениетоq бяха само пет, но скоро са завършени още два датски "Догма"-филми - &numero; 6 и &numero; 7. Но общо лентите са осемнадесет, защото в това число влизат и такива, които са произведени извън Дания. Те спазват правилата и са получили съответен сертификат. Вече има и американски, италиански и френски "Догма"-филми, а Лоне Шерфиг сподели пред журналисти, че се надява да привлекат за каузата на движението такъв елитен режисьор като Стивън Спилбърг.
Освен режисьорката на "Италиански за начинаещи" Лоне ШЕРФИГ на "София филм фест 2001" гостува и актрисата Ан Елеонора ЙОРГЕНСЕН, която изпълнява една от главните роли във филма. Двете датчанки бяха любезни да отговорят на няколко въпроса специално за вестник "Демокрация".
- "Италиански за начинаещи" вписва ли се напълно в движението "Догма'95"?
- Лоне Шерфиг: Мисля, че филмът е такъв. Въпреки че е малко по-различен, той е пълнокръвен "Догма"-филм. Аз вече бях работила за компанията на Ларс фон Триер. Първоначално помагах за правенето на няколко филма, след което станах част от семейството. Попитаха ме дали искам да направя филм за тях и аз казах "да". Но не трябва да те поканят специално. Всеки може да направи такъв филм.
- Откога работите заедно?
- Ан Елеонора Йоргенсен: Отпреди около четири години, когато се снимах във филма на Лоне Шерфиг "Таха".
- Възможно ли е да се следват стриктно правилата на "Догма"-манифеста?
- Л.Ш.: Не мисля, че е възможно, но ги взех напълно сериозно. Можех да ги променя и да си направя други правила. Но реших да играя тази игра и да направя най-доброто. Естествено, че можеш да заобикаляш правилата. В моя филм има няколко погребения, а в "Догма"-филмите не трябва да има ковчези. Много от героите носят имената на истински съществуващи хора. Целта е филмът да изглежда колкото е възможно по- документално и реалистично.
- В манифеста няма много уточнения по отношение на актьорската игра. От какво се определя работата на актьора в тези филми?
- А. Е. Й.: От една страна е по-лесно да се играе в такъв филм, а от друга - по-трудно. Много обичам да нося собствените си дрехи. Чувствам се страшно удобно в тях. Така пък поемаш по-голяма отговорност. Ти си си и художник по костюмите, и гримьор. Отговорен си директно пред режисьора за всичко.
- В едно от правилата се казва да не бъде показвано никакво изкуствено действие (убийства, оръжия и т.н. - в никакъв случай). Как така може да има кино и актьорска игра, а да няма изкуственост?
- Й.: Естествено, че това е филм. Аз играя Керън в "Италиански за начинаещи", влизам в образа й, и се опитвам да изразя най-естествено нейния характер, нейната логика.
- Трудно ли е изведнъж да решиш да се ръководиш от определени правила, след като вече си работил без тях?
- Ш.: Не беше трудно. Бях вече правила подобни филми.
- Какво беше общото със стилистиката на "Догма"?
- Ш.: Единствено актьорската игра. Освен това моят филм има две нива - тъжно и смешно. Винаги съм работила на тези две нива и те донякъде също се приближават.
- В правилата също така пише, че режисьорът не бива да бъде финансово обезпечен. За какво все пак снимате филмите си? Само за слава или заради идеята?
- Ш.: В оригиналния текст на манифеста пише да не бъдат упоменавани имената, които са допринесли за филма, а не да не получават пари. Разбира се, има и случаи, когато не получаваш пари, но има и други, в които получаваш.
- Това, че сте приели правилата на "Догма", означава ли, че сте ограничени по отношение на други свои участия във филми и тяхното създаване?
- Ш.: Да се правят "Догма" филми съвсем не е извинение те да бъдат евтини и недоизпипани.
- Какво означава филмите да не бъдат жанрови? Възможно ли е те да нямат изобщо жанр?
- Ш.: Означава да не бъдат класически жанрове - уестърн или криминале. Те трябва да бъдат близо до живота. Моят филм също е много близо до нарушаването на правилата, защото е романтична комедия. Все пак не целият филм е романтичен и смешен - всеки от героите води някаква своя битка в себе си.
- Не смятате ли, че "Догма" се е родила като подражание на течения като "Синема Верите", италианския неореализъм, документалното кино и други подобни течения?
- Ш.: Да, определено. Моят филм например е много повлиян от италианския неореализъм, както и от Кен Лоуч, от британския реализъм. Ако погледнете една карта, ще видите как подобни течения са се появявали на различни места по света и по различно време.
- Кой според вас е най- емблематичният филм за "Догма"?
- Й.: Трудно е да се каже. Всеки от тях допълва палитрата по различен начин.
- Дали движението е реакция срещу холивудското кино?
- Ш.: Не смея да отговоря, защото съм продавала свои филми на Холивуд! (Смее се.)
Верижна редакция
Мира не ни даде един казус от понеделнишката преса, който можахме да изясним дори респектирани от академичното име на автора - професор Андрей Пантев. Използвайки сложни езикови абракадабри и внушения за исторически личности, той е посветил фундаментален очерк на г-жа Мадлин Олбрайт със заглавие "Старостта е младост". Обвеян от олимпийската си слава, професорът прилага и словосъчетанието на английски език: Older is wiser и го превежда именно като нонсес: "Старостта е младост". Понеже сме демократично издание, направихме нужните справки, за да стигнем до истината, че простата английска фраза на български значи: "По-възрастният е по-мъдър", което или не е изгодно в контекста на нужните внушения, отправяни от Пантев. Или вербалните му скандинавски знания са мит. Но нали е решил да става депутат, простено му е да скрива истинското значение на думите.
"10 години мен ли чакаха да им отворя досиетата. Вместо да ми предложат работа в телевизия, те ми предлагат комисия (...) и сега какво, аз трябва да отварям досиетата на колегите си като Иван Гарелов или Тошо Тошев. Че кой ще ме назначи после на работа, а? " Това откровение на Маргарита Михнева е публикувано в "24 часа". И още една информация от там: "Монитор" сви обема, тиражът падал". Вестникът на Блъсков обаче отвръща на удара: "24 часа" стигна най-жълтия си цвят". "Трябва да си абсолютно перверзен, да си развил вече "луда крава" или да си изкарал специални курсове за жълта журналистика, за да извадиш от едно социологическо изследване извода, че "Царят опря президента". В някои издания на това му казват "Културна дискусия".
"Ще колят овцата Доли" е "световната" новина за "Земя", за да я допълни на втора страница: "Европа се натиска за българските агнета". Има драматургия в това издание! "Нощен Труд" не отстъпва от темата: "Агне с човешко лице умря няколко часа след раждането си". А "Стандарт" възражда неразривните връзки на Майкъл Чорни с българите: "Руските бизнесмени са нормални делови хора (...) обичам и уважавам цяла България и целия български народ. Смятам, че той е достоен в края на краищата да заживее нормален живот. " Благодарим на г-н Михаил Черней за чувствата, но препоръчваме да подготви подобно експозе за прощаване и с израелския народ.
Виери се кани да бяга от "Интер"
МИЛАНО. Кристиян Виери заплаши, че ще напусне своя "Интер" в края на сезона, ако отборът не се класира за Шампионската лига през следващия сезон. Това заяви самият той пред италианския "Гадзета дело спорт".
27-годишният нападател сподели, че все още не e решил къде да играе в бъдеще, но няма интерес да играе в турнира за купата на УЕФА.
"Не сме в добра позиция за класиране в шампионската лига, но трябва да се борим до края" - каза той. - Въобще не се интересувам от турнира на УЕФА."
Ако получи интересно предложение от друг отбор в края на сезона, Виери ще го приеме. Той дойде в "Интер" през лятото на 1999 година от "Лацио", за рекордните 50 милиона долара. Само двама футболисти станаха по-скъпи от него оттогава досега. Това са португалецът Луиш Фиго, преминал от "Барселона" в "Реал" (Мадрид) за 56 милиона долара, и Ернан Креспо, трансфериран от "Парма" в "Лацио" за 51,5 милиона долара.
"Интер" в момента заема 6-а позиция в италианската серия "А" на 5 точки от четвъртото място, даващо право за участие в Шампионската лига.
Вирус повали децата в Русе, Кърджали и Враца
СОФИЯ. Вирусна инфекция повали на легло малките граждани на Русе, Кърджали и Враца, съобщи вчера доц. Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология. Боледуват най-вече децата от 0 до 3 и от 4 до 7 години. Това не е грип, въпреки че клиничната картина е подобна - болки в гърлото и висока температура, подчерта доц. Кожухарова. В Русе обаче често тези симптоми са съчетани с гадене и повръщане. Затова специалистите препоръчват консултация с лекар, за да не се стигне до обезводняване. При бебетата то е много опасно. В останалата част на страната острите респираторни заболявания са в обичайните за пролетния сезон норми. Общата заболеваемост е 84,7 на 10 000 души. В Русе през последната седмица са боледували 215,8 на 10 000 души, в Кърджали - 204,8, и във Враца - 255,9 на 10 000 население. Ако няма усложнения при вирусните заболявания, антибиотикът не действа, подчерта лекарката.
Влак с ядрен боклук вся смут в Германия
БЕРЛИН. Влакът, превозващ 85 тона преработени радиоактивни ядрени отпадъци от Франция в Германия, беше посрещнат миналата нощ от стотици демонстранти, които не искаха да го пуснат да достигне крайния си пункт. Влакът беше охраняван от 30 000 полцаи, което е най-сериозната подобна акция в мирновременната история на Германия.
Екоактивистите изскачаха изневиделица пред влака, правеха опити да се привържат към релсите, противяха се на полицаите, но бяха бързо отстранявани. Около 1000 полицаи проправяха път на бавнодвижещата се композиция, а хеликоптер осветяваше релсите пред него.
Снощи влакът трябваше да пристигне на гара Даненберт, край Хамбург, където контейнерите с ядрените отпадъци да бъдат натоварени на автоплатформи и превозени днес до депото в Горлебен. Полицията очаква протестите на еколозите да продължат до края.
Влакова катастрофа отложи визитата на белгийския премиер
СОФИЯ. Тежката железопътна катастрофа в Белгия вчера, при която се сблъскаха два пътнически влака и загинаха хора, отложи предстоящата визита на белгийския министър-председател Ги Верховстат, съобщиха от правителствената информационна служба. Премиерът Иван Костов е изпратил съболезнователна телеграма до белгийския си колега по повод катастрофата.
Военният ни репортер стана инженер-химик
Инженер-химик вече ще тича по петите на военния министър, на шефа на ГЩ и на началниците на всички спецслужби в държавата. Военният ни репортер Панайот Ангарев не е сменен, но от вчера вече е висшист - защити дипломната си работа в Химико-технологичния институт. Панчо обеща да почерпи колегите си, като си вземе дипломата, а ръководството на вестника го натовари да отговаря и за външно министерство.
Войната на Балканите е част от европейската драма
Гражданин на света и убеден европеец, Кшищоф Зануси безспорно е един от най-интересните съвременни режисьори. Роден е през 1939 във Варшава. Завършва физика и философия, а след това и режисура в класа на Анджей Вайда. Сред по-известните му филми са: "Структурата на кристала" (1969), "Просветление" (1973), "Спирала (1978), а след събитията около "Солидарност" живее и работи предимно в Западна Европа. Не скрива, че е искрен приятел на България и може би с това следва да си обясним участието му в "София филмфест 2001", където Кшищоф Зануси представи и два от най-новите си филми - новелата "Укрити съкровища" (2000), както и последния си голям филм "Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път", отличен с голямата награда на Московския кинофестивал (2000).
- Г-н Зануси, винаги подчертавате, че сте категоричен европеец. След падането на Берлинската стена в една ваша статия "Какво е Европа? ", предрекохте сигурно бъдеще на Стария континент заради неговата стабилна културна идентичност. В момента, когато водим този разговор, на стотина километра оттук обаче се води война. Какво излиза - че дори през XXI в. войната не подмина Европа?
- Европа има различни лица. За съжаление, има ъгълчета на Стария континент, в които все още се е утаила ретроградността. Такова място, уви, се оказаха Балканите. И всичко идва от това, че Балканите не изживяха през XIX в. фазата на националните държави. А всяка нация трябва да мине през изпитанието на националната държава. Споделям всичко това с много мъка. Защото Балканите съвсем не са някакво изключение. И за нас, поляците, събитията в този регион са един плашещ знак. Понеже ние сме не само много близко до зоната на конфликта, но и сме били в сходна ситуация след Втората световна война. Тогава, когато Сталин с присъщата си бруталност и с благословията на Рузвелт и на Чърчил ни отдели от украинците, беларусите и литовците. Тази етническа чистка, наложена от световните сили върху поляците, беше брутално и нечовешко решение. Но може би благодарение на него ние пък не преживяхме това, което днес се случва на Балканите. Надявам се и в бъдеще Полша да избегне подобна заплаха. Но искам да подчертая, че никога не трябва да се мисли, че някои страни или народи са по-лоши от другите. Щом виждаме, че се води война сред баските или корсиканците (в икономически развити страни и устойчиви демокрации), не можем да не си дадем сметка, че войната на Балканите всъщност е част от нашата европейска драма. В новия глобален свят понятията за държава и нация са съвсем различни отпреди. Можем да не искаме да приемем тези схващания, защото са различни от нашите. Но на нас, европейците, ще ни е наистина много трудно, щом се озовем в новата ситуация, когато много нации сменят идентичността си.
- Какви са аргументите една нация да сменя идентичността си? Как си обяснявате подобен стремеж?
- Вижте, току-що идвам от Белгия. А замислете се какво представлява Белгия? Една двуезична страна, с две култури, при това раздирана от противоречия. И същевременно вижте Швейцария - там се говорят 4 езика, но се живее добре и няма етническо напрежение, защото това е една добре замислена и обоснована федерация. Ето защо ми се струва, че когато говорим за Европа, ние мислим по-скоро за детайлите. Докато световното предизвикателство е в друга посока - това е глобализацията. За нас, европейците, глобализацията е преди всичко американизация. Наскоро обаче бях в Корея и ми направи впечатление, че когато там говорят за глобализацаията, използват друг термин, те казват "японизация". За тях заплахата идва отдругаде. Тоест, искам да кажа, че заплаха винаги има и тя идва от по-напредналата цивилизация, доколкото технологично по-развитата страна може да доминира над другите национални идентичности. Европа тепърва ще се слъсква с тези предизвикателства на растежа. Но аз съм оптимист и смятам, че все пак Европа е способна да надмогне това. Евросъюзът вече прие единна монета, неговата политическа интеграция е в ход. Процесът обаче е труден и нещата не трябва да се насилват, защото може да бъде погубено културното богатство на Европа. А то е в нейното различие - загубим ли различието, губим цялото богатство. Въпросът е дали християнска Европа ще съхрани своя хуманизъм, който се базира върху традиционните й ценности. Или това ще бъде една друга Европа, базирана върху рационализма, която не се съотнася с юдео-християнската и латинската традиция. Разбира се, когато говоря за латинската традиция, искам веднага да подчертая, че има европейски изключения - Гърция едно от тях... - Надяваме се България да бъде следващото изключение... - О, да, един ден България и Румъния ще бъдат в голямото европейско семейство, където засега Гърция е единствената православна страна. И трябва да кажа, че това не поставя никакви проблеми за останалите европейски страни. Напротив, ако цитирам папа Йоан-Павел II, крайно време е Европа да започне да диша и с двата си дроба. Липсва ни точно вторият бял дроб на континента - и това е православието, византийското наследство. Трудно е обаче да се каже кога това културно наследство ще стане едно цяло, защото нещата опират и до Русия. А Русия още не е определила своето бъдеще, тя е една пълна загадка. И никой не може да каже дали тя ще употреби натрупаната в себе си сила за друго, освен да удържи собствената си власт.
- Последният ви филм "Животът като смъртоносна болест, разпространявана по полов път", за чиято филмова премиера сте в София, е размисъл върху смъртта. Искам обаче да ви попитам не провокира ли войната въображението ви на режисьор? В крайна сметка войната е една болест на нациите?
- Да, още повече че преживях Втората световна война като дете. Определено мога да твърдя, че съм твърде белязан от войната. Но извън войната, която преживях, и отвъд войните, на които съм бил свидетел, остава и един друг проблем - насилието, с което се сблъсках в епохата на сталинизма. Смятам, че войната е някаква трайна болест, която винаги присъства край нас. Нещо, което не ни спестява усещането, че някой ден това може да се случи и с нас. Никога не сме свободни от тази заплаха. Войната е обаче един критичен момент, докато смъртта е константна заплаха, винаги ще има смърт край нас. И дори днешната ни култура, която толкова се е отдръпнала от метафизиката, не може да избегне от проблемите на смъртта. Колкото и днес да сме повлияни от динамизма на американската култура, не бива да забравяме, че това е една твърде млада и доста детинска култура. Все едно, че тя се прави от деца, които не си дават сметка, че ще умрат някой ден. Докато ние, европейците, имаме много по-дълбоки и метафизически корени в осмислянето на смъртта. Ние разполагаме с друго понятие за време, ние знаем много по-добре, че животът ни на тази земя не е вечен. Мисля, че това е нещо много важно и тъкмо поради това направих този филм.
- Такова ли е посланието на филма ви? Защото, признавам, че пълното му заглавие звучи доста провокативно?
- О, да, названието е провокативно. Но знаем, че именно названието най-добре продава филма. Мога да кажа, че никога не съм пътувал толкова много по света, колкото с този си филм. Предстаих го на десетки фестивали и той предизвика разгорещени дискусии. И аз се убедих, че религията не е понятие от етически и социален порядък, а че засяга въпроси, които ни надхвърлят - трансцеденцията, вечността, метафизическата визия за живота. Това беше подтикът да създам филма и смятам, че поне в това съм успял. Виждам го по реакцията на зрителите, понякога дори доста бурна. Преди да дойда в България, показах филма в Холандия и именно тези реакции, които свидетелстваха за всичко друго, но не и за безразличие, ме карат да мисля, че донякъде съм успял. Защото подобни реакциии са рядкост в днешната култура.
- Вие явно упорствате в намерението си да правите по-различно кино, да го наречем кино с послание?
- Знаете ли, може би е така. Но същевременно посланието е нещо рисковано, веднага могат да ви обвинят в морализаторство. Или пък в дидактика, всички помним епохата на соцреализма. Има и други определения, например "ангажирано кино", но и този термин е малко пресилен, защото се слага известен политически акцент. Мисля, че изкуството - ангажирано или не - е изкуство, в което споделяме някакъв истинен и преживян опит. Има различно отношение към изкуството. Едни виждат в него пасторалния, опит да се изплъзнем от реалността. Смятам, че творецът по-скоро споделя своя опит, отколкото бляновете си. И че неговата връзка със зрителя е по-скоро една сърдечна връзка, в която се осъществява същинската комуникация. Все едно е дали става дума за драма или за комедия: изкуството не е елемент от развлекателната индустрия. Ако съм против нещо, това е тъкмо срещу такива филми.
- Как отстоявате това разбиране за киното? Кое поставяте в центъра на филмите си? Човекът?
- Разбира се, че човекът е в същността на нещата. Още не съм започнал да снимам филми за животните... - Но Жан-Жак Ано примерно го направи?
- Вярно, така е. Интересувам се най-вече от индивидите, от техните взаимотношения. Лично за мен киното е търсене на смисъла на нещата. И ако този принцип се оспорваше, оспорваше се дори в западната философия преди двадесетина години, сега той се връща наново. Без да поставим въпрос за смисъла, не можем да открием своето място в света. Този въпрос се връща и в изкуството: ако не споделя преживения опит, моите филми не биха имали смисъл за никого. Хората усещат самота и изпитват солидарност, имат нужда да споделят и това им помага да живеят. И ако ние се посмеем заедно на някой смешен епизод, връзките на солидарност вече ги има. Отчуждението е тъкмо обратното - нежеланието да се посмееш с другите на някаква комедия, защото намираш всичко това за абсурдно. Тогава изкуството престава да помага.
- Как в тази връзка оценявате днешното кино?
- Струва ми се, че се заличи границата между стари и млади, тя вече е без значение. Намирам някои от филмите на мои връстници за старомодни и обратното, има млади хора, които са повече от ретроградни. Така е било през всички епохи - винаги е имало творци конформисти и с лош вкус, както и искрени хора. Така че с две думи - чувствам се свързан с тези, които правят кино с искреност и вътрешен план, и дистанциран от тези, които злоупотребяват с киното, за да печелят пари.
- Кои режисьори са ви най-близки?
- Списъкът е дълъг. На него, уви, започват да фигурират все повече покойници - Тарковски, Кешловски. Но искрено се възхищавам и на последните филми на Ерик Ромер, наблюдавам с интерес развитието на една група млади режисьори от Ню Йорк.
- А какво мислите за българското кино? Вярно е, че през последните години българските филми са по-скоро рядкост?
- Много български режисьори са мои големи приятели. Наистина през последните десет години не съм гледал техни филми. Но се надявам скоро да гледам българско кино. След две седмици съм председател на журито на фестивала във Висбаден, където ще има и филми от вашата страна. Надявам се да гледам нещо интересно.
- А ще открехнете ли завесата над бъдещия си филм?
- Не съм сигурен кой от проектите, които ме занимават, ще е първи по време. Вероятно това ще бъде един малък филм, който ще доразвива темите от "Животът като... ". Това ще е историята на група маргинали, гравитиращи около младия герой от последния ми филм. Но още не знам доколко всичко това ще потръгне.
Германия изпрати мултикултурно послание на "Шипка" 6
Искаме чрез примера на визуалното изкуство да покажем как се създава интеркултурен климат и как творците, независимо от кой край на света идват, могат да стимулират, обогатяват и променят националната културна сцена. Такъв е мотивът на организаторите на изложбата "Германия като културно пространство", наредена на "Шипка" 6. В нея са представени 14 автори с международна известност, избрали Германия за свой дом и място, където да работят и развиват експерименталния си дух.
След обединението си Германия е метафора на мултикултура. Берлин освен желано място за световни артисти открай време, индикатор на художествени движения (да си спомним експресионизма, Баухаус) в последните години стана и мощен притегателен център за творците от изтока, най-вече за тези от бившата ГДР. Отпадането на границите в обединена Европа не е акт на формалност. Обменът на традиции - етноложки, образователни, стереотипни по естествен път поражда и нови провокации, форми на самооценка, нови нива на възприятие на заобикалящия свят. А оттам - и нови постижения в изкуството.
Представените в изложбата автори чрез своя видеоарт убеждават колко без значение е къде живее артистът, къде се зарежда, щом в крайния резултат от неговите художествени търсения зрителят от всеки край на Стария континент може да открие нещо свое. Да осъзнае колко подвластни сме на едни и същи условности и сходни стремежи, как всъщност гледаме света с едни очи.
Сред представените на "Шипка" 6 автори са познатите вече на нашата публика Тони Краг и Нам Джун Пайк, Армандо, Джоузеф Косут, Кристин Хил и др. Глобиха лекаря, заразил с туберкулоза пет деца
ЯМБОЛ. 750 лв. глоба наложи ХЕИ на д-р Сава Савов, станал причина за заразяването с туберкулоза на пет деца от с. Иречеково. За всяко от заболелите докторът трябва да плати по 150 лв. Медицинската сестра Мария Иванова, която е изпълнявала неговите преки нареждания, също има акт за 150 лв. Три от петте заболели деца, за които лекарят грешно е разпоредил двукратно поставяне на БЦЖ-ваксина, не са негови пациенти, а едно от децата е епилептик и изобщо не бива да се ваксинира.
Това не е първата санкция, наложена на д-р Савов за нарушения, свързани с имунизации. През февруари тази година ХЕИ - Ямбол, констатира, че от общо 70 пациенти, подлежащи на реваксинация за тетанус, джипито е направило едва 10. Съставен му е акт за 300 лв. В момента тече 7-дневният срок, през който д-р Савов може да обжалва.
Европейският съюз се нуждае от България и е само въпрос на време да я приветства като държава членка
Европейският съюз, към който и България ще се присъедини, е изминал дълъг път от началните крачки, прогнозирани от бащите основатели в средата на миналия век. Дълъг е и пътят, извървян и откакто започнахме работа по подготовката на приемането на България. Споразумението между ЕС и България беше подписано през 1993, точно когато общността беше изградила единния пазар. По онова време Договорът от Маастрихт още не беше в сила, а еврото не беше въведено. От 1993 насам се наблюдаваха драматични събития, свързани с естеството и скоростта на процеса на разширяването. Още тогава беше ясно, че приобщаването на бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа ще си струва усилията, но ще бъде безпрецедентен по рода си проект. Разширяването беше и продължава да бъде визията за единна, демократична и благоденстваща Европа. Днес тази визия все така ни вдъхновява и насочва в посоката на стъпките, водещи до приемането на нови членове в ЕС.
Същевременно разширяването се превърна в нещо по-обхватно - в необратима и ясна перспектива, която може да се материализира в относително кратък период от време. Този процес достигна фазата, когато вече не се поставя въпрос "дали" държава кандидатка ще се присъедини, а "кога" ще стане това. След Междуправителствената конференция в Ница през декември миналата година това "кога" преобладаващо премина в ръцете на страните, кандидатстващи за членство. Разширяването никога не е било разглеждано само като чисто икономически въпрос. Това беше въпрос на историческа необходимост, начин, по който демокрацията, мирът и стабилността да достигнат до всички краища на Европа. И това не са само думи. Те са ключ към благоденствието и по-добрия живот за гражданите на Европа. Нещо повече - тези блага не трябва да бъдат възприемани като даденост. Не бива да се пестят усилия за постигане и съхраняване на общите цели. Опитът показва, че перспективата за прием в ЕС може да се превърне в катализатор на напредъка в страните кандидатки. Има неоспорими доказателства в тази посока, които са валидни за държавите от Централна и Източна Европа в периода на подготовката им за членство.
България не е изключение. Тя съумя да се приспособи и да премине от комунистически режим към съвременна демокрация и вече е направила значителен напредък по посока на функциониращата пазарна икономика. Без съмнение България има важна роля като фактор за стабилност в целия регион и върви по верния път.
Ако трябва да се обощи докъде е стигнал процесът на разширяването, неизбежно трябва да стане дума за форума в Ница. Там държавните ръководители на 15-те обсъждаха важни аспекти по отношение на разширяването. Критериите, на които кандидатките трябва да отговарят, вече бяха формулирани в Копенхаген през 1995. Те се отнасят до демокрацията и законността, функционирането на икономиката и накрая - до способността на страните да възприемат и прилагат европейското право. По-късно - през 1999, в Хелзинки беше одобрена още една важна крачка и България беше пряко облагодетелствана от решенията, взети на тази среща. Страните членки приеха предложението на Европейската комисия да бъдат започнати преговори за присъединяване с шестте държави, които още не бяха поканени, но бяха удовлетворили критериите от Копенхаген. Обръщайки поглед към Хелзинки, със задоволство установявам, че без съмнение там беше взето правилно решение. То ясно показа, че ЕС възприема сериозно разширяването и това беше най-силното насърчение за страните кандидатки.
Понякога чувам тезата, че решението от Хелзинки е било основано единствено на стратегически съображения. Аз съм най-меродавният свидетел за верността на това съждение. Разбира се, че е така. Но това важи за целия процес на разширяването. Още преди кризата в Косово членовете на ЕС бяха единодушни, че в Хелзинки трябва да бъде подготвена втората крачка в процеса на разширяването. И поканата към България не се основаваше на стратегическото й значение в региона, а на гледището, че страната е постигнала достатъчен напредък в подготовката си. Решението беше взето въз основа на заслугите на вашата страна, а не благодарение на географското й положение. Ясно е, че разширяването има и много важно стратегическо измерение, но това се отнася за процеса като цяло, а не в частност за вашата страна. Що се отнася до стратегическото измерение на разширяването, западноевропейският опит от изминалото столетие показа, че най-добрият начин за гарантиране на мирното сътрудничество, мирното съвместно съществуване на континента, е интеграцията. И съвсем не е случайно, че и до днес може да се видят двете възможности, които стоят пред Европа. Едната е перспективата за политически и икономически обединена и силна Европа, в която царят демокрация, законност и зачитане на човешките права. Другият вариант са старите модели, свързани с война, насилие и омраза. Сами сте се убедили каква е цената на този подход, тъй като сте били свидетели какво ставаше у най-близките ви съседи.
Държа да подчертая, че трябва да се отнасяме наистина сериозно и да бъдем благонадеждни по отношение на перспективите за интеграция на целия Балкански район. Трябва да се създаде солидна политическа рамка на Балканите, европейските държави трябва да осъзнаят, че няма друг път за гарантиране на мира и стабилността на целия континент. Смятам, че на срещата на високо равнище на ЕС на 22 и 23 март в Стокхолм ще бъдат взети важни решения. Решенията в Ница, свързани с институционалните реформи на съюза, не бяха съзвучни с очакванията на всеки един, но големият победител на форума в Ница беше именно разширяването. Институционалните промени, договорени в Ница, бяха достатъчни, за да може механизмът на общността да продължи да действа ефективно и след приемането на нови членове. Имаше много важни и интелектуално вълнуващи дебати за това дали разширяването и задълбочаването на ЕС като организъм могат да вървят успоредно. Някои твърдят, че предимство трябва да има задълбочаването. Никога не съм споделял това гледище. Винаги съм бил убеден, че това са двете страни на една и съща монета. Показателно е, че кандидатките единодушно подкрепиха алтернативите, съзвучни с интересите на общността. Моите очаквания от новите членове на ЕС не са, че те ще започнат да се карат за разпределението на структурните фондове. Смятам, че те ще дадат нов тласък на идеята за евроинтеграция и единение. От опит съм се убедил, че страни като България искат да решат веднъж завинаги към коя част и към кой вид Европа желаят да принадлежат. Става дума за споделени ценности, а не за технически подробности.
Ница ни даде многообещаващи сигнали за графика на присъединяването на нови членове. За пръв път беше изготвено разписание кога трябва да приключат преговорите с най-напредналите кандидатки - до края на 2002. Това значи, че новоприетите ще участват и в следващите избори за Европарламент през 2004. От дискусиите си с моята приятелка - външния министър Надежда Михайлова, правя извода, че българските виждания кога страната ще е приключила преговорите, становището на българското правителство е много мъдро и реалистично, изтъквайки, че страната ще е готова за членство през 2004. И аз ви обещавам, че Европейската комисия ще направи всичко по силите си, за да подкрепи България в нейната подготовка и удовлетворяването на всички критерии и условия.
България и другите кандидатки не можаха да участват наравно с членовете на ЕС в Ница, но резултатите от форума бяха изключително положителни и за тях. Например - когато България се присъедини към ЕС, тя ще има право на 10 гласа в Съвета на министрите. Това е същият дял, който имат държави със сходна големина като Австрия и Швеция. За да обобщя, ще кажа, че решенията и политическите ангажименти, поети в Ница, сочат в една посока и тя е към широко отворената врата, готова да приеме новите членове. А графикът ще зависи изцяло от индивидуалните усилия и подготвеност на държавите кандидатки.
Подготовката на България е свързана с преодоляване на двойното предизвикателство - на завършване на прехода към пазарна икономика и пълноценна демокрация, и на подготовка за членство в ЕС. Задачата изисква значителни усилия. Оценявам високо постигнатото от страната през последните 2 години. Но част от моите задължения е също да посоча какво още трябва да се направи. Във връзка с демократизацията - основен критерий от Копенхаген и централен за ЕС, България отговаря на политическите изисквания, но място за самодоволство няма. Нужни са още усилия за преодоляване на дискриминациата, свързана с недобрите жилищни условия, достъп до образование и здравна помощ, бедността и безработицата сред ромското малцинство. Положението може да се подобри. Не може да се иска от страна като България да реши лесно такъв проблем, който има вековна предистория. Но това, което ние очакваме и което България вече осъществява, е развитието и прилагането на стратегия, която да сложи край на социалната дискриминация и маргинализация.
Цел на ЕС, залегнала в основополагащите й договори, и втори критерий от Копенхаген - пазарната икономика - е също осигуряването на икономически и социален напредък. За гражданите на Евросъюза това доведе до впечатляващо повишаване на жизнения им стандарт през последните години. Има редица въпроси в тази област, на които България трябва да обърне внимание. На първо място трябва да се задържи на сегашното ниво внушителната макроикономическа стабилност от последните години. Трябва да се насърчат бизнесът и инвестициите, да са ясни мястото на закона и свързаните с него правила и те да бъдат прилагани по прозрачен и ефективен начин. За да бъде постигнато това, администрацията се нуждае от достатъчен и квалифициран персонал, от професионална и независима съдебна система.
Една от основите на ЕС е третият критерий - приемането на европейското право и способността за прилагането му. Евросъюзът се гради върху взаимното доверие между членовете и всеки новоприет трябва да заслужи доверието на останалите. Досега с България са започнати преговори по 11 глави, 8 от които са затворени. Амбицията по време на шведското председателство на ЕС е да бъдат отворени още 9 преговорни теми. Това е чудесен напредък, постигнат за много кратък период.
За да е добре подготвена и да стане пълноценен член, за България е важно да продължи да работи в такива ключови области като икономиката, съдебната система и публичната администрация. Европейската комисия също ще продължи оптимално да подкрепя България. Досега страната е получила по програма ФАР над 1 милиард евро, а за тази година са предвидени над 100 милиона евро. Средствата, определени за страната през 2001, по програма ИСПА са 106 милиона евро, а по програма САПАРД - 52 милиона евро. Така България се нарежда на трето място по получена помощ от предприсъединителните фондове на ЕС след Полша и Румъния.
Искам да изкъкна и ролята на образованието. Присъединяването към ЕС ще засегне пряко и многопосочно България. Процесът на подготовка за присъединяване е свързан и с модернизация и придобиване на нови умения. България се нуждае от квалифицирани кадри в много сектори - юристи, икономисти, инженери, специалисти по информационни технологии и селско стопанство, счетоводители, банкери, бизнесмениджъри, експерти по околна среда, лингвисти, лекари. Страната има нужда също от съвременна и надеждна администрация. В бъдеще акцентът ще бъде поставен върху човешките ресурси. Обучени, гъвкави и умеещи и да извлекат полза от предоставените им възможности хора ще допринесат за скоростта на технологичните промени. Но вътрешната промяна също е възлова. Затова инвестирането в съвременното образование и университетско обучение е от изключителна важност. За целта ЕС създаде различни програми. Особено важно е студенти и университетски преподаватели да имат достъп до тях, да научат повече за ЕС и да видят с очите си за какво точно става дума.
Радвам се, че моята визита съвпадна с публикуването в официалния вестник на ЕС на съобщението за отпадането на визите за български граждани. Премахването на визите е ясен сигнал, че доверието към България сред страните от ЕС е вече силно и те очакват присъединяването на страната към тяхната общност, след като е отговорила на всички критерии за членство. Очакванията са, че България ще продължи активно да участва във всички инициативи и да бъде инициатор за стабилност в региона.
Европейският съюз се нуждае от България, желае България да е част от него и е готов да я приеме. Само въпрос на време е да приветстваме България като страна членка. Участието на страната в ЕС ще предложи, особено на младото поколение, нови възможности и ще допринесе за по-доброто жизнено равнище на всички в България.
Не бива да забравяме, че силата на Европа се корени в нейното разнообразие от нации, култури, традиции и езици. Разнообразието не намалява силата на Европа, както твърдят някои, а я увеличава и не е пречка пред общите цели и политика. В глобализиращия се свят на глобална икономика и конкуренция има само един начин за защита на уникалното и специфично наследство на историята на Европа - интеграцията.
Едуард Серота: Животът на евреите е микрокосмос
В Еврейския културен дом в София се откри изложбата "Един възкръснал свят. Животът на евреите в Централна и Източна Европа 1985-2000" с фотографии на американеца Едуард Серота. От средата на 80-те години Едуард Серота пътува из страните от Централна и Източна Европа с намерение да документира миналото и настоящия начин на живот и културата на евреите от тези държави. Изложбата, организирана съвместно с Гьоте институт, представя някои от общо 70 000 фотографии, направени по време на пътуванията на Едуард Серота. В каталога към експозицията г-н Серота пише: "През изминалите години се опитах да документирам с моя фотоапарат живота на евреите във всичките му измерения - от старите, бедните и самотните до младите, любознателните и изпълнените с надежда. И ако през тези 16 години научих нещо, то е: колкото и същества да е сътворил Бог, "последният евреин" не е сред тях."
Фотографиите, които представя Едуард Серота, са мозайка от образи - от 13-годишния мюсюлманин Денис Каралич, който напуска Сараево с еврейската общност през февруари 1984, през честването на празника Ханукћ в синагоги в Румъния и Чехия, през творчеството на Кафка в Прага през 1988, когато правителството разрешава публикуване на разказите му, и се стигне до тримата ученици от еврейското училище в София, които сърфират в Интернет през 1999. Лица на хора, които представят както света на евреите, така и един общочовешки свят.
- Г-н Серота, вие сте американец, кое ви накара да започнете да снимате живота на евреите?
- Направих своето първо пътуване в Централна и Източна Европа през 1984. България беше една от първите държави, които посетих. Харесвам историята на страните от тази част на Стария континент, обичам да ги изучавам, допада ми също литературата ви. Може би направих голяма "грешка", когато прочетох Елиас Канети и бях така очарован от България и от живота на евреите в тази част на света, че продължих да чета Кафка, Конрад и Данило Киш. Тогава започнах да пътувам, за да разговарям с хората и да снимам еврейските общности.
- Евреите по-различни ли са от другите хора?
- Да, по някакъв начин са по-различни. Но тъй като все още не съм сигурен, продължавам да работя по тази тема вече 15 години. Евреите са продукт на страната, в която живеят. Българските евреи са много български - те са изключително топли хора, приятелски настроени и учеят да готвят много добре. Срещите с хората са много интересни за мен, защото произхождам от много малка еврейска общност в Савана, щата Джорджия, но семейството ми е дошло от Полша. Моята цел е да проследя развитието на живота на евреите във вашата част от света след промените през 1989. Животът на еврейското общество е микрокосмос на живота в страната. България работи много усилено в тези тежки за нея времена след 1989. Но хората продължават да се опитват да осигурят живота си и еврейската общност, както и българското общество отново се преоткриват и създавват свои нови правила.
- Какво ви вдъхновява повече - радостта или скръбта?
- Според мен и двете са много важни. Моята работа е наистина делото на живота ми. Снимам от 15 години и съм сигурен, че ще продължа още 10. И искам да мисля, че след петдесет или след сто години, когато някой погледне цялостната ми работа, ще открие завършен образ на живота на евреите от Централна и Източна Европа половин век след Холокоста. Портрет, в който присъства всичко - и хубавото, и лошото, и радостта и скръбта.
Ериксон залага на Бът в центъра за мача с Албания
ТИРАНА. Старши треньорът на английския национален отбор Свен- Горан Ерикосон обяви, че Ники Бът ще заеме мястото на Стивън Джерард в средата на терена в днешната световна квалификация между Англия и Албания в Тирана. Джерард отпадна от групата заради болки в гърба. Други промени в основния си състав Ерикосон обаче няма да прави.
Въпреки критиките срещу играта на Анди Коул специалистът отново ще заложи на него в атака.
"Тандемът Анди Коул и Майкъл Оуен е многообещаващ и това си пролича в контролата срещу Испания - каза шведът. - Доволен съм и от вратаря Девид Сиймън и отново ще разчитам на него."
Албанците са надъхани за победа над англичаните, след като в петък изпуснаха равенството при гостуването си в Германия само две минути преди края на двубоя.
Започна делото срещу Руснака
ПЛЕВЕН. Състав на районния съд вчера даде ход на делото срещу Адриян Вутев-Руснака, обвинен за двата взрива в Съдебната палата миналата година. Съдът изслуша всички 10 свидетели по делото, но реши да поиска допълнителна експертиза на вещите на Руснака. Той хвърлил гранати срещу съда, за да отложи друго дело срещу себе си с обвинение в съучастие в кражба на кола. Той бе заловен на автогарата край Новотела в София с оръжие и взрив в багажа при акция на НСБОП. Делото бе отложено за 3 май.
Заработи приемна на МЗГ
МОНТАНА. 25 души са поставили конкретните си въпроси пред директора на дирекция "Земя и поземлена реформа" към земеделското министерство Иван Младенов, съобщиха от областното управление към министерството в Монтана. Според специалистите въпросите на хората са били основно за връщането на горите и земите в реални граници, както и трасирането на имотите. Голяма част от проблемите са решени още на място твърдят от областната пресслужба. В приемната заедно с г-н Иван Младенов гражданите са изслушвани и от шефа на местния клон на фонд "Земеделие" Александър Александров, представители на "Напоителни системи" и Таня Вачева, началник на областната служба "Земеделие, гори и аграрна реформа".
В четвъртък в Монтана ще бъде земеделският министър Венцислав Върбанов, който ще се срещне с председатели на кооперации, частни земеделски производители и комисии в областта.
