ВСС подкрепя промените в НПК и съдебния закон
СОФИЯ. Висшите магистрати подкрепиха единодушно възстановяването на прокурорските правомощия по задържането под стража, претърсването, обиските, отстраняването от длъжност на обвиняеми, които се предвиждат в предложенията на група депутати за промени в НПК. Това стана след четиричасово обсъждане от Висшия съдебен съвет на проектите за изменение на НПК и на Закона за съдебната власт, които бяха приети на първо четене от парламента. Според говорителя на ВСС Йордан Иванов задържането под стража от прокурор не противоречи на Европейската конвенция, защото ще може да се обжалва пред три съдебни инстанции. "Холандия, Белгия и Великобритания не съобразяват своите законодателства с Евроконвенцията", заяви говорителят пред журналистите.
ТУРЦИЯ - ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРТНЬОР
Eвропейската перспектива, наложена в българския обществен живот през последните години, облагороди представите на българина с по-глобални представи в континентален мащаб. Подобна пeрспектива възпитава отговорности извън тясно националните интереси, което е дългосрочна инвестиция в колективната психология. Ползите оправдаваха и патоса на новопокръстен, и залитанията по пътя. Мнозинството българи май бяха склонни да оправдаят залитане, ако то е в "европейска посока". И едва по-късно стана ясно (както показа развитието на визовия проблем), че тичането към Брюксел създава на България проблеми - със страни, които по различни причини са зад нас.
"Европейските" проблеми на България обаче не се изчерпват с преговорите с ЕС и императивната обществена модернизация. И преговорите, и модернизацията имат обществена подкрепа не като самоцел, а защото са схващани от българите като част от глобалния социален проект "Европейска България". Проектът на това поколение (доста неща ще останат и за следващото) е доста по-сложен като конструкция и налага промени не само в икономиката, законодателството и социалната практика. Той например би трябвало да промени съществено принципите на отношение с други страни. Една от тях е Турция - големият регионален фактор, останал в сянка въпреки блясъка на решенията в Брюксел и Ница.
Ако България не включи в новата си европейска визия Турция, рискува да се поддаде на изкривената и опростена призма на "единствената задача". (Българските грешки при решаването на променящата се "единствена задача" през изминалия век донесоха страдания на няколко поколения.) Груба грешка е свеждането на проекта "Европейска България" до очакванията "хляб и радост за всички": Той трябва да изкорени предразсъдъци, да разширява хоризонти, да дава ново самочувствие, да отстрани чувството за вина, да помири "филите" и "фобите"... Този тип задачи не се поддават на планиране със срокове за изпълнение. Може би затова обръщането към Турция с "европейска визия" е толкова трудно и е свързано с толкова страхове и предубеждения.
Турция в списъка на кандидатите за членство в ЕС остава почти незабелязана в геостратегическите анализи на домашното "европейско визионерство". У нас тези анализи често са подчинени или на еуфорията от българските успехи, или на българските приоритети, схващани като наваксване на изоставането. Не е тайна, че за много български (и международни) експерти членството на Турция в ЕС е толкова далечна перспектива, че изобщо не заслужава разглеждане в практически план. А присъствието на Турция в бъдещото европейско семейство е представа, която си заслужава да бъде развита и разглеждана специално. Предпоставката, че става дума за безкрайно далечна перспектива, може да се окаже и погрешна (кой например би прогнозирал през 1988 г. днешната европейска конфигурация?).
Не прогностиката, а реализмът налага да признаем, че в самата Европа има промяна в отношението към Турция - дори с песимистични прогнози за сроковете на реално членство в ЕС. И България е една от страните, които би трябвало да проявят най-голям интерес към това. Не само защото сме съседи, не само защото Турция отдавна е европейски фактор (икономически, политически и военен). А защото бъдещото десетилетие вероятно ще прави все по-условни географските разграничения на Европа и не-Европа (с инфраструктурните проекти; с глобалните планове за транзитиране на енергоресурси от Азия към Европа...).
Вярно е, че в европейската визия за Турция съществува негативно натрупване. Не много отдавна френският парламент осъди в декларация геноцида срещу aрменците през 1915, а на срещата в Ница Турция просто бе пропусната в разпределението на бъдещите квоти за представителство в европейските структури. Финансовият катаклизъм от последните няколко седмици също не допринесе за избистряне на образа на Турция като стабилна държава от "европейски" мащаб. Ако прибавим към всичко това традиционните за България и за региона представи за Турция като азиатска държава (олицетворила всичко негативно "азиатско"), можем да твърдим, че българската "европейска визия" не просто не схваща Турция с европейски мащаби, а я разглежда като опозиция на Европа.
Това би могло да се окаже грешка със сериозни последствия. Преди всичко ЕС не изглежда да е отписал Турция. Точно обратното - през февруари евродепутатите приеха "Партньорство за присъединяване" - специална програма за приемането на Турция в ЕС. Комисарят Гюнтер Ферхойген заяви по този повод, че става дума за най-важната стъпка в отношенията между Турция и ЕС през последното десетилетие. За разлика от много подобни протоколно-празнични оценки за "исторически" и "епохални" събития, този път във фразата на Ферхойген има нещо вярно. Европарламентът показа, че е надскочил представата за Турция като "вечния чакащ" - с два нюанса на своите решения, които във всички случаи изразяват качествена промяна. Първо, отпускането на финансова помощ (доста сериозна) не е обвързано със спазването на човешките права. Вярно е, че този проблем е част от общата подготовка на Турция според "Партньорство за присъединяване", а самата Турция трябва да приеме собствена програма за реформи, които да я доближат до критериите за членство. Но в случая е по-важно, че е изоставен стандартният подход от миналото - той сякаш предполагаше, че Турция трябва да се явява всекидневно на изпит по правата на човека. (Всичко това не означава, че ЕС е направил компромис с един от основните елементи на своята философия - това означава само, че на Турция е гласувано по-голямо доверие в рамките на петгодишната програма.) Ако към тази стъпка прибавим и промяната в начина за взимане на решения по спиране на финансова помощ - ще стане ясен още един нюанс: тези решения ще се взимат с мнозинство, а не единодушно. (Първото, за което се сеща човек по този повод, е системното вето на Гърция в миналото по "турските" въпроси. И не е толкова важно дали точно Гърция ще може нещо или не. По-важен е прокараният принцип - който наистина дава по-сериозен шанс на Турция.)
Резултатите от програмата не са лесни за прогнозиране. Поне в три направления Турция ще има много тежки проблеми независимо от политическата воля и финансовата подкрепа. Те са известни отдавна и самото им изброяване може да формулира "възраженията" на Европа - кюрдският въпрос, участието на военните и на ислямистите в политическия живот. Каквито и да са резултатите обаче, факт е, че визията за разширяването е осветила поле на изток от България.
Подобен извод би трябвало да носи на българите усещането за необратимост на евроинтеграционните процеси, за намаляваща заплаха за националната сигурност, за по-голяма прогнозируемост на съседа. Това обаче не е всичко.
В психологически план България би трябвало леко да коригира схващането, че ще се превърне в преден бастион на Европа срещу "не-Европа". Като страна на оживен цивилизационен кръстопът, жертва на вековни културно-религиозни сблъсъци, България неусетно е култивирала много от класическата представа на Тукидид за света като разделен на варвари и елини. В този план българският "евроинтеграционен порив" много често се свежда просто до преминаване от единия лагер в другия ("към който впрочем винаги сме принадлежали"). Колко опростена и елементарна е тази схема, показва дори само историята на сегашните членки на европейското семейство. Истинското изпитание за стойността на изкуственото разделение обаче ще бъде случаят с Турция. Турция като член на ЕС ще означава, че Европа наистина е навлязла в ново хилядолетие. Наистина самата Турция трябва да извърви дълъг път към членството. Но тук става дума за нас и нашата (вероятно скромна) роля. Нали помним как неотдавна, в дебатите по визовия проблем, ние, българите, много си се оплаквахме един на друг, че Европа ни гледа с предубеждение и предразсъдъци. Европейските предубеждения и предразсъдъци обаче са много по-силни по отношение на Турция. И ние трябва да помогнем Европа да ги преодолее - защото е в наш интерес. Циникът би признал, че ни е по-изгодно да не сме "външна граница" на съюза. А българинът, повярвал в проекта Европейска България, би разбрал и общия интерес на всички участници в процеса.
В практически план България би трябвало да прецени точно собствения си интерес, за да го синхронизира с останалите (европейски, регионални, турски). Много е трудно да се очаква подобна преценка точно сега, когато раздържавяваме, търсим с всички средства капитали и инвестиции, водим преговори за членство в ЕС и сами се гърчим в усилията си да вземем "две години за една". Тъкмо това обаче би могло да ни помогне да разберем интереса на страна, която върви по нашите стъпки към Европа - защото и Турция говори езика на държава, която "иска да влезе, но не я пускат"... Всичко това не го правим много добре. В някакъв смисъл България робува на своите стари представи в по-голяма степен от ЕС.
Перифразирайки една известна фраза, би могло да се каже, че пътят на Турция към ЕС минава и през България. В български интерес обаче е да може да се отиде в Европа и през Босфора. Тези интереси и условия не си противоречат, те са част от обща полза. За да реализира полза обаче, България би трябвало да изостави двете полярни представи за Турция - високомерие и страх. (Някои от текстовете, с които българската преса коментира проекта "Горна Арда", финансовите и вътрешнополитическите проблеми на южната ни съседка, издават следи от представата за Турция като "болния човек".) Доста необмислено, като се има предвид разликата в потенциала между двете страни. Неумно, като се има предвид, че "болният човек" осигурява дългосрочно гарантиран пазар за българска електроенергия. И най-важното - непродуктивно, тъй като с високомерие се печели малко, а се губи много. (Нима забравихме къде бяхме преди четири години, за да гледаме отвисоко срутването на турската лира?)
Колкото до страха, на нас ни пречат повече новите страхове, отколкото вековните. Това са опасения, натрупани през последните години: страхът "колко бързо Турция рецидивира към насилие", страхът "да не осъмнем някой ден с аятолах на южната ни граница", страхът "да спиш в едно легло със слон - никога не знаеш на коя страна ще се обърне". Тези фрази не са измислени сега - това са цитати от българските медии през последните 7-8 години.
Ако не можем да преодолеем страховете си (в тях има и рационален елемент), по-добре е да ги интегрираме в една европейска визия. Може да звучи еретично, но нямаме особен избор. Нито време за чакане. Македонски албанец, цитиран в медиите, представи простичко един цял разделен свят: ако дойдат български войски в Македония, албанците ще викнат "Баба Тур! (Турция)" И отново ни върна към страха от онези, които "идват" и "си отиват" на Балканите. А махалото на този страх може да бъде спряно само с общи усилия... От този порочен кръг има изход - в една обърната логика, каквато ни предлага днешният ден, "общи интереси" означава България, Европа и Турция да споделят и общи страхове. Да виждат една и съща опасност. За да се борят с нея заедно. В рамките на общ "европейски" социален проект.
ФБР открива бюро в София
СОФИЯ. До няколко месеца в София ще се открие постоянно бюро на Федералното бюро за разследване, стана ясно след срещата на премиера Иван Костов с директора на ФБР Луис Фрий, които разговаряха 45 минути вчера.
България е ключов и стратегически партньор на САЩ не само в областта на сигурността, но и в икономиката, заяви Фрий. Той покани българския министър-председател да посети централата на ФБР при визитата си в САЩ. "Изключително впечателен" от прогреса в работата на МВР останал гостът след срещата си с вътрешния министър Емануил Йорданов на четири очи.
"Тази среща се провежда в много важен етап от нашето взаимно сътрудничество, подчерта директорът на ФБР. Подчинените му вече са работили с българските си колеги и в момента разследват заедно няколко крупни случая. Бюрото и българските спецслужби взаимно си обменят информация. Агентите на ФБР, които работят извън теритоията на САЩ, имат забрана да събират оперативна информация", така г-н Фрий отговори на журналистическия въпрос дали Централата разполага с конкретни данни за връзка между представителите на руската организирана престъпност в България с външното разузнаване на Русия в нашата страна.
Подписването на меморандум за сътрудничеството между ФБР и Агенция "Бюро за финансово разузнаване" обсъди гостът с финансовия министър Муравей Радев. Програмата на Луис Фрий включи и разговори с главния секретар на МВР ген.-майор Славчо Босилков, с директорите на националните служби "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Гранична полиция".
Академик Хлебаров бе апостол на българското животновъдство
На 29 март 1968 почина в София видният български животновъд акад. проф. Георги Стефанов Хлебаров, доайенът на животновъдната наука в България, прокарал първите бразди за модернизиране и интензифициране на следосвобожденското животновъдство у нас. Роден на 6 декември 1886 в учителско семейство в Стара Загора, той завършва средното земеделско училище в Садово (Пловдивско) и след това агрономство в Германия (Хале) през 1908 г. като стипендиант на Министерството на земеделието. Учителства две години в земеделското училище в Добрич, където създава опитно поле и провежда първата си изследователска работа, заради която бива поканен и назначен за началник-отдел в аграрното министерство. Оттам през 1912-1914 е изпратен на специализация в Германия. Вместо да приеме някоя от предлаганите му съблазнителни служби у нас, той настоява да бъде назначен за участъков агроном в Кнежа, където развива мащабна организаторска и пропагандаторска дейност и още през 1915 учредява първите говедовъдни дружества от селски стопани в Луковитска, Оряховска и Плевенска околия. Те бързо намират последователи и в останалите райони на страната и стават основата на мощен Съюз на говедовъдните дружества в България. Чрез тези дружества той полага основите на изследователската си дейност по подобряване и усъвършенстване главно на местните породи селскостопански животни и на развитието на животновъдството в страната.
След края на I световна война, в която е ранен, напуска държавната работа и създава издателство "Агрария", което отпечатва множество научнопопулярни брошури с ценни съвети за модернизиране на селското стопанство. През 1922 бива избран за доцент в основаващия се Агрономически факултет в София и малко по-късно за професор. Основател е на Катедрата по животновъдство. За да издигне катедрата и факултета на нивото, на което са сродните им в напредналите страни, веднага издейства терен от 1500 дка край София и средства от правителството. Благодарение на което към катедрата са създадени модерна животновъдна ферма и централна птицевъдна станция с институт, като база за провеждане на изследователска работа и практическо обучение на студентите. Като учен Георги Хлебаров се радва и на международно признание. През 1930 е избран за член на Съвета на Световната асоциация по птицевъдство в Лондон. През 1937 основава и ръководи 5 години Института по животновъдство към Министерството на земеделието и същата година е избран за чл.-кор. на БАН. На всички световни конгреси в тази област изнася доклади за популяризиране на българското животновъдство и птицевъдство. За научни заслуги сенатът на Висшето училище за замеделски науки във Виена му присъжда званието "Почетен доктор". Неговите възгледи за развитието на животновъдството в страната стават политика на Министерството на земеделието.
След 1944 напуска по принуда факултета и издава за кратко време сп. "Селскостопанска култура". През 1946 г. като чл.-кор. на БАН бива поканен да създаде Институт за животновъдство при БАН, чийто директор е до 1959 г. През 1952 г. е избран за редовен член на БАН. Член-учредител е и на Академията за селскостопански науки (1961).
Под негово ръководство за първи път е проучено чрез преброяване и отразено в три стенни карти породното разпределение на говедата, свинете и овцете в страната (1953). По негова инициатива и схема е създадена нова кокоша порода "Българска черна едра" (1958-1962). Основните му трудове (над 350), главно монографии, са върху изучаване и подобряване на местните породи животни, върху историята и книжнината по животновъдство след Жсвобождението и др. Берлинската преса хвали "Унион" и "генерал" Василев
БЕРЛИН. Берлинският печат е единодушен - "Унион" навлиза все по-убедително във водещите коментари. "Херта" губи катастрофално в Котбус 0:3, "Тенис Борусия" е пред финансов и футболен фалит, остава източният "Унион" - третодивизионен тим, който постепенно придобива формат на елитен състав. "Тимът, грижливо конструиран и подготвен от "генерал" Василев, играе все по-уверено и е на път да се освободи окончателно от еуфорията, обхванала го след сензационната серия до финала за купата - подчертава "Берлинер цайтунг". - Победата над директния съперник за първите две места в лигата "Фортуна" (Кьолн) с 2:0 (Тайшейра 24 дузпа, 60) има стойност на 6 точки."
"Шест отбора разполагат с реални възможности да се преборят за двете места, но "Унион" е отборът с най-добър потенциал. Той беше най-силният отбор, срещу който сме играли. 2:0 е добър резултат и честитя на колегата Василев за това, което е постигнал тук" - похвали треньорът на Кьолн на пресконференцията след мача Петер Фолман.
Георги Василев каза за в. "Демокрация": "Навлизаме в ритъм. Тежки мачове спечелихме за купата, а това костваше на момчетата огромен психически товар. Сега направих опит с бразилеца Тейшейра, когото взехме до края на сезона от "Юрдинген" за 237 000 марки. Той ми зе отблагодари със седем гола за 5 мача. Поставих му партньори Иза и Джуркович и се получи ударна комбинация. Стискайте палци, нещата вървят към успех!"
Бесарабските българи търсят ниша в днешна Украйна
Украйна е една от тъжните приказки на посткомунистическите общества, в които бившите тоталитарни величия продължаат да държат политическата и икономическата власт. В страната е на въоръжение управление по почина на бившите номенклатурчици. Парадоксално е, че основните човешки свободи, в името на които се разпадна бившият СССР, вече не само са забравени, но дори се споменават с половин уста. И изглежда сред целокупното тамошно население най-ощетени са етническите бесарабски българи. Всеки от тях твърди, че имал частна фирма. Обаче се оказва, че те наистина в качеството си на частни лица работят за.... местните колхози. За какво всъщност става дума, е ясно от факта, че има председатели на колхози, които са несменяеми от 50 години насам въпреки преклонната им възраст. Политическият живот е оставен в ръцете на същите властници, а обикновените хора са аполитични и са убедени, че нямат никакво влияние върху политическите и управленски процеси на страната. Водещият принцип е, че Бог е високо, а цар - далеко, и че реално влияние върху съдбата на населението има единствено председателят на местния колхоз. На този фон шумно прокламираните протести в Киев срещу президента Леонид Кучма са напълно несериозни. Те се провеждат от няколко хиляди активисти и неизменно срещат апатията на многомилионна Украйна.
Водещият принцип в междуличностните отношения там е етническата принадлежност. В това можаха да се убедят и българските журналисти, придружавали народния певец Илия Луков в турнето му в Бесарабия и Одеса. Концертите, които в различните медии бяха наричани ту фестивал, ту културна делегация, станаха поров за чисто емоционално сплотяване на българите в Украйна. Гастролът на Луков премина при впечатляващ успех. Залите бяха препълнени. Зрителите спонтанно се хванаха на кръшни хора, макар някои от тях никога да не са учили стъпките на националните български танци. Оказа се обаче, че въпреки добре организираните спектакли, концертите не са просто етнокултурен притегателен център. Огромната част от посетителите дори не говорят български език или негова диалектна форма. Масовото присъствие има смисъл на етническо припознаване. Тази форма на обществен живот се оказва, че е определяща за битието на местното население.
Украйна е сложен конгломерат от националности, в който украинците са малцинство. Все още няма официална статистика, но според ширещото се мнение най-многочислената етническа група са руснаците, следвани от евреите и българите. Самите украинци в никакъв случай не били основната етническа група в страната си. Формирането на финансови, бизнес и управленски пирамиди се осъществява изключително на етнически принцип. Стопанският живот практически е парцелиран между отделните общности и човек може да намери работа или да завърти бизенис само в сферите, контролирани от неговата народност. Естествено руснаците държат най-важните лостове и позиции в големите украински градове. Това с пълна сила важи и за сенчестите структури. Те не просто са се сраснали с властта. Те я формират. Дори ро времето на СССР страховитата одеска мафия е била неконтролируема и това закачливо се пееше в шеговитите чустушки. В самата Одеса комунизмът не е съществувал във вида, познат в останалите губернии, но местните велможи са ставали партийни величия. Мафиотите са разпределяли влиянието си също на етнически принцип и най-влиятелна естествено е руската мафия. Показателно в това отношение е, че в голяма част от одеските магазини, заведения и учреждения украинския език е "кауза пердута". Шансовете да получиш стока или да направиш поръчка клонят към нула ако поръчката е направена на литературен, разбирай официален език. Обратното се случва, ако използваш руски език, макар и в най-профанизирания му и дори побългарен вариант.
Самите украинци не искат да се примирят с това положение и ловко ще променят статуковото чрез официално национално преброяване. Твърди се, че вече се използвали различни механизми за манипулиране, така че различните етноси да се заявяват като украинци. Диапазонът за подобни манипулации е широк. На хората се обяснява, че ако не се пишат като украинци, няма да получават социални помощи и придобивки, право на работа или ще бъдат третирани като чужди поданици, каквито например са чукчите или татарите. Целта не е просто украинците да станат най-голямата етническа група. По тази схема останалите групи, и особено българите, няма да могат да прехвърлят законовия праг, който им дава правата на национално малцинство. Водещите мотиви, разбира се, са икономически, но за българите това означава да не могат да изучават езика си, да нямат държавно признати училища, вестници и ефирно време. Да бъдат разбити и всички останали структури, които сега организират относително независимото съществуване на българската общност.
За предотвратяването на тази опасност особено големи надежди се възлагат на Всеукраинския център за българска култура в Одеса. За същия този център опозицията подскачаше в нашенския парламент, че правителството било събрало пари за изграждането му. За бесарабските българи центърът отдавна не е само културно и образователно средище. Той има политически и представителни функции. Заедно с българските депутати в украинския парламент, управата на центъра представлява общността пред официалните държавни власти. С активната помощ на българския консул в Одеса засега успешно се блокират опитите за асимилация. Същите тези опити обаче не свършват.
Дори само турнето на Илия Луков свърши реално повече работа в полза на българщината в Украйна отколкото парламентарните опозиционни питания у нас. Бесарабските българи особено внимателно следят политическия живот в България и симпатиите им са категорично на страната на правителството. Особено показателен беше случаят с появата на изпълняващата подгряваща роля група "Сладки мечти". Вокалистките от нея са полуизвестни на половината Южна България и освен с поносими гласови регистри не блестят с друго. Те обаче сътвориха истински фурор сред публиката на украинските села. Това даде повод на родни журналисти да ги нарекът гръмко българските "Спойс гърлс". Успехът им обаче имаше далеч по-прозаични причини. От времето преде 20 години, когато Бисер Киров правеше спорадични концерти из Бесарабия, местните хора не са виждали на живо друг изпълнител освен местните самодейни театрали и изпълнители. Плакатите на групата, които кой знае откога залежаваха в България, се изкупуваха със страшна сила въпреки внушителната сума от около долар. Каквито обаче да са оценките за самия Луков като изпълнител и за турнето му, едно не може да се отрече. Рейдът сред бесарабските българи имаше внушителен ефект, особено сред по-младите ни сънародници. Тинейджърите в Украйна се различават от еропейските си връстници само по значително по-малката прлистрастеност към дрогата. Иначе те са луди по дискомузиката, сладникавите модерни звезди и естествено по Интернет. На концертите те идваха с типично младежкото пренебрежение и с очевидното намерение да си тръгнат демонстративно отегчени. Само за два часа промяната беше поразителна. Същите тези младежи накрая се хващаха на хората и несръчно потропваха под тежките македонски ритми. Колкото и тривиално да звучи, такива жестове на внимание формират отношението къл страната ни.
Сънародниците ни в Одеса са особено признателни на Елена Костова, която чрез фондация "Бъдеще за България" компютризира одеския културен център. Посещението на г-жа Костова там заема централно място в представителната брошура на центъра. Тук е мястото да се подчертае, че за средностатистическия украинец компютърът е това, което е "Кадилак" за пуерториканеца. Поради изключително високите си цени компютрите и съвременните Интернет-технологии са достъпни само за управляващата прослойка и са един от механизмите за запазването на властта. Ето защо дарението на г-жа Костова е толкова важно за сънародниците ни там.
Респектът към България е огромен, стана ясно по време на турнето на Илия Луков. Бесарабските българи са безрезервно убедени, че живеем във високо цивилизована страна, и съвсем искрено ни завиждат за отпадането на шенгенските визи. В по-малките села хората наивистично се стремяха да вдигнат тостове с гостуващите българи. Според техните вярвания, ако вдигнеш по определн начин тост с някого, ще станеш като него, т.е. богат и свободен. И в това резонно има голяма доза логика. Стандартът на живот в Украйна е много близък до нашия. Стоките имат същите цени, но средната работна заплата е 30 долара. За бесарабските българи България е обетованата земя, която обаче остава само тъжен блян, защото с 30 долара няма как да стигнеш до нея. Това положение очевидно още дълго няма да се промени, докато председателите на колхози дърпат конците в Украйна.
Български летопис
21 март 896 - българските войски начело с цар Симеон разбиват напълно византийците при Булгарофигон в Източна Тракия, където е имало крепост, превзета и разрушена от хан Крум още в 812 г.
21 март 1883 - полагат се основите на Габровското взаимно училище - първото новобългарско светско училище.
21 март 1887 - умира в Букурещ Панарет Рашев, висш духовник и почетен член на Българското книжовно дружество. Роден в Търново през 1808, вуйчо на Венета Ботева. Погребан в родния си град.
Българското общество не е издигало лозунг "Оставка"
СОФИЯ. Не смятам, че възгласите "оставка" при протеста на таксиметровите шофьори в петък са истинските лозунги, които българското общество издига, заяви вчера председателят на СДС и премиер Иван Костов. Той подчерта, че освен шофьорите пред НС е имало пенсионери, хора от службите, привърженици на БСП и ВМРО. Според него напрежението в страната е преувеличено и раздуто от медиите.
Оставка на правителството се иска по определен от конституцията ред и не може да се прави подмяна на процедурите в основния закон с измислени нови форми, каквито се опитва да предлага опозицията. Това заяви председателят на ПГ на СДС и главен секретар на партията Екатерина Михайлова след заседание на НИС на СДС вчера. Коментарът бе по повод проекторешението на БСП за оставка на кабинета. Според Михайлова подобно искане въобще не може да бъде подложено на гласуване. Тя допълни, че истерията на БСП цели да спре пътя на България към евроинтеграцията. Мотивите на социалистите са, че СДС трябва да напусне управлението на страната заради позицията си по ситуацията на Балканите, изгонването на руските дипломати, меморандума с НАТО и заради кризата в БНР - тези причини нямат нищо общо с битовата трагедия в петък, подчерта Михайлова. БСП и други политици искат дестабилизация на страната и на региона, каза още тя.
Странно е съвпаданието между позицията на БСП за изгонените от България руски дипломати и тази на руското външно министерството, където се говори за реални и мними национални интереси на България, коментира зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Очевидно е, че става въпрос за обща тревога за генералната ориентация на страната ни, допълни той.
В Пампорово повече няма да се строи
ПАМПОРОВО. Планинският курорт не се нуждае от допълнителна хотелска база и строителството там трябва да се преустанови. Това е основната теза в разработения устройствен план на курорта, който беше публично обсъден тези дни. Планът е разработен от екип специалисти с ръководител доц. Веселина Троева и е подкрепен от общинските архитектурно-градоустройствени съвети на Чепеларе и Смолян. Като основни причини за преустановяване на строителството експертите изтъкнаха действащите в световен мащаб нормативи за зимни курорти. Според тях капацитетът на Пампорово е 5531 скиори, а досега регистрираната хотелска база е с 4603 легла. В тази цифра не е включен легловият фонд на курортните селища, чиито туристи също ползват ски-пистите в Пампорово. Ако бъде разрешено ново строителство, ще възникне и сериозен проблем с водоснабдяването, изтъкнаха още специалистите. Дори при наличната хотелска база в сухите периоди се изчерпва противопожарният резерв на курорта.
Верижна реДакция
И да си дойдем на думата. Вчера на мушката на вестникарския остракизъм бе къщата, която прилича на обърната пирамида, като в новинарската журналистика. А иначе става в "Дума" за БНР: "Преврат в радиото", и убого колажче на министър-председателя, напомнящо творчеството на Джон Хартфилд. Докога с този тип мислене бе, колеги! Плаката "Димитров срещу Гьоринг" го изядоха мишките.
"Полиция в радиото". Това е видял "Труд" и ни го предоставя в рекламно-коментарен вид. А радостната дописка "Москва гони наш генерал" си е направо за юбилейно издание на КГБ.
"Стандарт" внася свой вклад (принос - рус.) с авторската бележка на радиожурналиста Станислав Цонев, апологет на другостта в радиопредаванията: "Шалтерът на "Хоризонт" беше дръпнат". Няма такова нещо, г-н Цонев. Като радиоработник и генералски син трябва да знаете, че именно в студиата няма шалтери, а изключващи бутони. И още името на временния началник на програма "Христо Ботев" е Иван Робанов (псевдоним), а не пошлото Иван Руганов. Тук грешката не е вярна.
Че вестник "24 часа" обича клюките, е факт известен и на остров Аруба. Но че се рови в непозволени битови подробности из живота на колеги журналисти, вече разбраха и продавачките на Женския пазар: "Този тип мъже нехаят за свежа плът, страхуват се от съприкосновението с нея и търсят опора в по-възрастните. Защото младостта е безмилостно жестока, а зрялата възраст - благородна и всеопрощаваща. " Прозрачните намеци тук най-драстично са подчертани и с фотография, а под нея надпис: "Жена с неопределена възраст. " Много важно, би рекъл джентълмен и упрека би превърнал в реклама. Истерията в това издание е пълна към личността на Дачков: "Не познаваме журналист на име Явор Дачков... В партийни дискусии не участваме. Вредни са за висшата нервна дейност и храносмилането. " Без да сме невролози, знаем, че има и низки страсти, наричащи се завист.
Иначе благодарим на "Дневник" за почтеното интервю с г-н Иван Станчов: "Една слаба коалиция ще навреди на страната". Г-н Станчов е пї монархист от Бисеров, а?
Взривиха колата на плевенски бандит
ПЛЕВЕН. Червено BMW бе взривено към 20.30 ч. в понеделник. Колата била паркирана пред жилищна кооперация на бул. "Русе" зад хотел "Балкан". Жертви и пострадали няма. Колата е собственост на Красимира К., 47-годишна от Плевен, съобщиха от РДВР. Според съседи обаче я карал синът й Камен Балбузанов, по прякор Куката. 24-годишният е известен в града с криминалното си досие. По случая вече работят специалисти от ДОТИ - МВР. Взривното устройство вероятно е било самоделка, бомбата била поставена под предната част на автомобила. Засега полицията се въздържа да огласява версиите, по които се работи.
Красимира е едноличен търговец, занимава се с хлебарство. По данни на РДВР синът й е бил осъждан в Югославия, но у нас засега няма присъда. В Плевенския районен съд срещу него са образувани 2 наказателни производства по чл. 195, ал. 2 от НК за кражба на МПС. Едното дело е от 1999, върнато е от съда за доразследване и до днес магистратите не са го получили обратно. Второто е от м.г. Все още е висящо и процес по него не е имало. В полицията има преписки срещу Балбузанов за извършени престъпления от общ характер, сред тях за хулиганство и кражби, съобщи говорителят на РДВР.
Визи и медии
Мила Гретхен,
Но с какво по-конкретно да се запълнят страниците на всекидневниците, след като новината за падането на визите е отпратена тъй далеч в тъча? Ами ето, цяла една страница примерно е попълнена с очерк за бедрата, изобщо за "божественото тяло" на една депутатска съпруга. Самият съпруг, разбира се, фанатизиран соцмен; самото събитие богато съпроводено със снимки и бележки от общото ученическо, студентско и по-сетнешно битие. Е, всеки е виждал и по-божествени тела, но нали идеята е тази категория хора да се покажат като симпатяги - за отлика от другите, вдясно, които сякаш са обзети от манията да се женят непременно за българки с физически отклонения, дето не са за показване по страниците.
В друг мълчалив по въпроса вестник (пак от вашите, Зюд дойче цайтунгите) пък пуснаха друго едно четиво, сякаш предупреждение към българина, възнамерил да пътува по вашите места. "Измислиха детектор на човешките газове". Не зная до какво се свежда същността на откритието. Но при всички случаи, на даден международен форум, делегат, който досега е привикнал да се освобождава от въпросните неблагородни газове инкогнито (че и с отработена физиономия "Бъстър Китън"), оттук насетне не би могъл да разчита на анонимност. Разбира се, ако аз не бъркам нещо - защото по-нататък пише, че за целта е нужно "да се напъха" нейде отзад на газопроизводителя специална тръба. Тя засега била с неудобен цолаж, но в скоро време науката щяла да я миниатюризира. Тъй или иначе аз като журналист смятам тези дни да предупредя за възможните рискове най-напред нашите хора от културното министерство - все пак в бъдеще те ще бъдат най-уязвими. (Ако форумът е за огнеборци примерно, няма проблем: проявлението може да мине и като майтап, но при културата е друго.) Защото веднъж вече се погавриха с наш човек - ако не става въпрос за османлия, представил се за наш човек. По-точно в някаква скандинавска страна сложили индикатор, отчитащ всяка промяна в състава на водата там, в един плажен басейн. Добре, но нашият (османският) човек не знаел. А също тъй се затруднявал да разчете ориентирите към писоарите - та го заловили, глобили, снимали за вестниците, изобщо конфузно.
Впрочем това е засега. Нетърпелив съм да се видим към края на април в Мюнхен - там, в голямата бирария, съм ориентиран къде са съответните места.
Вутимски оживява във филма "Не съм затворен кръг"
Един скитник отвори вратата на кръчмата.
- Войната в Европа избухна, каза той.
Лицата на посетителите се удължиха. Настана мълчание... Така събитията влязоха една вечер в "Старата Трявна" и развълнуваха всички пияници... А улиците бяха безкрайни. И небето черно. И рекламите над града светяха като кандила над гробище. Тълпите зловещо тътнеха в големите площади. И очите светяха мрачни и злобни в тъмнината... Tова е откъс от все още непубликуваната повест на Александър Вутимски "Очите, които плачат". С нелеката задача да възкреси света на поета (1919-1943) се е заел режисьорът Милан Огнянов. Сценарият е на литературния критик Божидар Кунчев. Говорейки с него за бъдещия филм, отбрах за "Демокрация" главното.
Творчеството на Вутимски е на модерен поет, осмислящ проблемите на човешкото съществуване в драматично време, поставящо за пореден път въпроса за пътя на света и смисъла на живота. За много кратко време Вутимски става неповторима индивидуалност с оригинален поглед върху всички аспекти на живота и човешкото съществуване. Цялото му творчество е защита на личността. Усещайки издането на комунизма, той предвещава, че бъдещото общество ще убие личността.
Какъв ли ще бъде ключът в екранното претворяване на тази необикновена личност? Преди да заговоря и с Милан Огнянов, разбрах намеренията на сценариста. Чрез примера на такъв човек да се покаже как и в най-трагични времена личността успява да се съхрани въпреки своята обреченост. В това отношение примерът на Вутимски е уникален. Неговият живот и съдба могат да се превърнат в елемент от нашата ценностна система. Предчувствайки, че ще живее толкова кратко (едва 24 години), той иска да е пълноценен. Колкото и противоречива личност да е, у него доминира преклонение към живота и висшите ценности на човешкото съществуване. В този смисъл посланието е най-вече към младите хора, които са изправени пред своя нравствен избор днес.
За да достигне до тях, режисьорът Милан Огнянов привнася и игрални елементи, разбира се, не самоцелно, а в търсене духа на образа и времето. Този режисьор винаги са го привличали нестандартните личности. Той казва за Вутимски с респект, че поетът е един от големите майстори на словото. Задачата му е филмът да предизвика допълнителен интерес към това, което Вутимски е писал. И другото, заради което се снима лентата - за петдесет години комунистическата пропаганда е нанесла непоправими поражения, присвоявайки си правото не само на идоли, които тя да определя и натрапва, но и да заличава цели пластове от културната история. Един от заличените за дълго време е именно Александър Вутимски. Първоначално желанието на режисьора е да направи въздействащ, емоционален филм, но фактът, че Вутимски е напълно непознат за доста хора, го кара да търси нещо друго - едно, продължение" на Вутимски у съвременните млади хора.
Фрагменти от автобиографичната повест "Очите, които плачат" ще бъдат изпълнени и заснети от дипломанти в НАТФИЗ. Операторът Венелин Георгиев и дипломант-режисьорът Тодор Чапкънов събират и възстановяват факти и събития, свързани с рано отишлия си поет. И всичко това се превръща в епизоди от бъдещия филм.
Словото на Вутимски, настроенията и философията са толкова близки на тези студенти, сякащ са от неговата среда. Така се ражда допълнителната идея да се направи и филм във филма. А блусарят Дари създава с бандата си "Дари и приятели" песни по стихове на Вутимски.
Освен режисьор Милан Огнянов е и продуцент на филма. Оператор е Емил Герасимов, а художник - Айсидора Зайднер. Случайно в едно телевизионно предаване тя открива младеж, у когото забелязва физическа прилика с Вутимски. Това се оказва талантливият режисьор и актьор Росен Пенчев, който носи и излъчването му. Той не играе Вутимски, а героя му от повестта "Очите, които плачат". Минала през школата на Мария Иванова, Айсидора се е научила много добросъвестно да издирва материали, свързани с епохата. Примерно знае се, че Вутимски е роден в Своге, но в едно интервю брат му, музикантът Кирил Коцев, съобщава категорично, че той е роден в столичния "Майчин дом", след което са заминали за Своге. Този факт ще залегне във филма. Повечето от снимките са вече приключени, като авторите имат намерение да посетят Сурдулица (в сегашна Югославия), където в санаториум за туберкулозно болни поетът е намерил смъртта си. Материалът, сниман до момента, е много интересен и, дай Боже, да върви така. Можем със сигурност да очакваме вълнуваща творба, постижение не само за авторите й, но и за филми от подобен род. И което е най-важно - достойна за паметта на Вутимски.
Божидар Кунчев: "Животът и поезията на Вутимски са нещо твърде необичайно. Те открояват сложните и мащабните духовни измерения на една изключителна личност, която има какво да каже и на съвременния човек.
Сътвореното от поета е безспорно завоевание на модерната ни литература, но и човешката му съдба, така поетична и драматична, е завоевание, на което малцина са способни. В този смисъл Вутимски е голямо и многозначно послание, което идва от едно бурно време, за да очаква нашето поредно разтълкуване. А същината на това послание е да бъдем личности, да превърнем духовното си себеосъществяване в основна цел на живота.
Много пъти съм писал за него, често се връщам към стиховете и есетата му, които всеки път ми казват нещо ново. И неведнъж съм си представял как някой ден ще се появи един интересен филм за Вутимски. Сега мечтата ми е на път да се осъществи и благославям мига, когато ни хрумна с Милан да направим сами този филм. От заснетото досега виждам, че сигурно ще се получи в крайна сметка нещо добро, което ще приобщи още хора и най-вече младите към света на Вутимски. Ще ми се да вярвам, че след филма, който ще бъде скоро готов, ще доживея да видя паметник на поета в София. А защо да не доживея и деня, когато едно училище в София, така обичано от него, ще носи светлото му име..."
Гражданската платформа - новите десни на политическата сцена в Полша
Инициаторите
Анджей Олеховски - 53 г., безпартиен, икономист. В демократична Полша e бил министър на външните работи, а по-късно и на финансите. Бивш икономически съветник на президента Лех Валенса. Преди 1989 е бил експерт в Световната банка. В президентските избори през 2000 събра 17 % kато безпартиен кандидат и зае второ място. Свързан е с различни влиятелни бизнес и финансови кръгове в Полша.
Мачей Плажински - 43 г., юрист, бивш воевода (т.е. управител) нa Гданска област. Oт 1997 e председател на полския Сейм (долната камара на парламента). Свързан е с Гданските либерални среди. Бивш народен представител от Изборно действие - Солидарност.
Доналд Туск - 44 г., историк, бивш народен представител. Сега е заместник-председател на Сената (горната камара на парламента). Бивш член на Съюза на свободата. Лидер на Гданските либерални среди.
Изборно действие - Солидарност - обединение на десните партии с участието на профсъюза Солидарност, понастоящем в правителството (ИДС).
През октомври тази година предстоят парламентарните избори в Полша. Според изследванията на общественото мнение най-големи шансове за успех имат посткомунистите (СДЛ), които в сегашният Сейм са в опозиция. Ако изборите в Полша се провеждаха сега, за тях би гласувал около 40% от потенциалния електорат. Този резултат означава, че левицата заедно със съюзниците си от Трудовия съюз би могла да сформира правителство. Същевременно непрекъснато спада подкрепата на избирателите за управляващите през изминаващите четири години ИДС и СС. Поляците се отвръщат от славните някога членове на Солидарност заради неотдавнащния конфликт в тази коалиция. Освен това расте недоволството от грешките, допуснати от сегашното правителство при реализирането на реформите и особено на здравната реформа.
За да смекчат неблагоприятната за партиите - наследнички на Солидарност, ситуация, в средата на януари т.г. във варшавския хотел "Шератън" трима политици от умерената десница - Анджей Олеховски, Мачей Плажински и Доналд Туск, обявиха образуването на нова групировка. Няколко дни по-късно тя бе наречена Гражданска платформа. Лидерите на Платформата са популярни, относително млади политици. Тяхната инициатива бе позитивно приета от отегчените и разочаровани от сегашното правителство граждани. Същевременно тя предизвика объркване сред редовете както на посткомунистите, така и на ИДС и СС.
СДЛ, която до този момент беше сигурна в предимството си на предстоящите избори, започна да се притеснява за развръзката през октомври. Самият президент Александер Квашневски, който поддържа левицата, ги съветва да не подценяват Платформата. Все пак най-притеснени са средите, от които лидерите на новата групировка произхождат. В резултат на появяването на Платформата настъпи разкол в Съюза на свободата. Към групировката на Олеховски, Плажински и Туск се присъединиха кметовете на няколко големи града, като например влиятелният и млад кмет на Варшава Павел Пискорски. Всеобщият интерес към фолмацията на Олеховски, Плажински и Туск се отрази и на гласоподавателите. През февруари т.г. подкрепата за СС сред деклариращите участие в изборите падна под 5 %, а за самата Платформа биха гласували 16 %.
Сред тези 16%, който биха гласували за Гражданската платформа, са най-много бивши привърженици на ИДС и СС. Важно е да се отбележи, че една пета от декларирания електорат до появяването на Платформата не е имал предпочитания сред политическите партии или въобще не е имал намерение да гласува.
Групировката на Олеховски, Плажински и Туск не е политическа партия (поне до този момент), а се представя като гражданско движение. Този тактически ход е избран от лидерите на Платоформата, които по този начин реагират на широко разпространеното обществено недоверие към политическите партии. Този "трик" е предизвикан от желанието на тримата и на техните последователи да влязат в Сейма. Макар че те ще трябва да образуват политическа партия, ако това стане.
Тяхната декларирана програма е смесица от популизъм и неолиберализъм. Например те лансират идеята партиите да не бъдат финансирани от бюджета на държавата, което се приема с ентусиазъм от хората. Макар че заявленията на Платформата са непрецизни и мъгляви, все пак се усеща, че са адресирани към развиващата се средна класа в Полша. Апелира се за опростяване и намаляване на данъците, както и за подпомагане на малките и средните предприятия. Тези предложения не са изненадващи, като се има предвид, че в редовете на Платформата се намират известни полски либерали.
Бъдещето ще покаже дали движението на Олеховски, Плажински и Туск ще продължава да привлича както избиратели, така и политици. Появяването на тази групировка разбуди духовете така както успехите на любимеца на медиите и на целия народ Адам Малиш (световен рекордьор в ски-скоковете тази година), който накара поляците да се интересуват от зимни спортове.
Да отпадне частично банковата тайна, предлагат експерти
СОФИЯ. С кръгла маса "Банките като посредник между спестяванията и инвестициите" започна вчера изложението "Експо финанси 2001". Проблемите и пречките пред банковия сектор са твърде много и не се стимулира кредитирането, каза Алън Хокинс, консултант от "Баренц груп" на Банковата консолидационна компания. В България трябва да се развие вторичен кредитен пазар, но за да стане това, трябва частично да отпадне банковата тайна, препоръча още той. Друга причина за недостатъчното кредитиране според Атанасиос Петропулос, член на управителния съвет на Пощенска банка, е краткосрочността на депозитите - повечето са до месец.
Довечера подписваме меморандума с НАТО
СОФИЯ. Министърът на отбраната Бойко Ноев довечера в 18,30 часа българско време ще подпише в Брюксел меморандума между България и НАТО, съобщи премиерът Иван Костов. Вероятно правителството още утре ще предложи на парламента да ратифицира документа, предвиждащ преминаване на войски и сили на алианса през страната ни без санкция на парламента.
По меморандума ще има публичен дебат, каза Иван Костов. Той очаква всички партии в Народното събрание да подкрепят меморандума, тъй като всички политически сили заявиха, че са за присъединяването ни към НАТО.
Министър Бойко Ноев замина вчера за Брюксел. Очаква се там той да разговаря с генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън.
Единствено кабинетът на Иван Костов изведе като приоритет грижата за децата
Ева Жечева е родена в Сливен. Завършила е българска филология и история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". По-късно завършва публична администрация и европейска интеграция. Работила е като преподавател в Института за чуждестранни студенти в Качулка, където впоследствие е открито детско селище. След това е главен редактор на частна медиа в Сливен. От 1989 е член на Клубовете за гласност и демокрация, като в момента е зам.-председател. Народен представител в 38-ото народно събрание, член на Комисията по култура и медии и на Комисията по здравеопазване, младежта и спорта. Председател на Държавната агенция за закрила на детето. Член е на Управителния съвет на УНИЦЕФ. Майка на две деца.
- Г-жо Жечева, какъв е статутът на Държавната агенция за закрила на детето?
- Държавната агенция е създадена като следствие на Закона за закрила на детето, приет в края на май миналата година. Агенцията е специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол на цялата политика за закрила на детето. Това е надведомствен орган на всички държавни структури, които имат дейности, свързани с деца, и именно като такъв орган агенцията е отговорна за провеждане на националната политика, свързана с децата. Аз изпитвам огромно удоволствие и удовлетвореност, че това българско правителство изведе като приоритет политиката за деца и реши да проведе реформа в тази област. Не само бе гласуван Законът за детето, който преди това престояваше на работната маса на няколко парламента, но и беше приета правителствена стратегия за закрила на детето. С решение от 8 декември 2000 Министерският съвет възложи на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Държавната агенция за закрила на детето цялата организация и контрола по изпълнението на правителствената стратегия, и плана за действия. Приемайки тази стратегия правителството осигури и заем от Световната банка, който гарантира финансово изпълнението на програмата. Той вече е подписан от министър Нейков и Андрю Вьоркинг и е точно за повишаване благосъстоянието на децата.
- Какви са конкретните задачи на агенцията?
- Конкретните задачи са записани в Закона за детето, където в чл. 19 са изброени функциите на държавната агенция. Аз ще си позволя да цитирам някои от тях. Агенцията организира и кординира осъществяването на държавната политика за закрила на детето, подготвя и провежда национални и регионални програми, като осигурява необходимите средства и ги разпределя между отделите, предлага на МС и участва в обсъждането на нормативни документи в областта на закрилата, ръководи методически и контролира общинските служби за социално подпомагане в дейността им по закрилата на детето, насърчава дейността на юридическите лица с нестопанкска цел, организира и провежда научна, изследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето, осъществява международното сътрудничество и един от важните компоненти на тези функции е създаването и поддържането на национална информационна система. В закона ясно са изброени децата, за които трябва да бъде събрана информация, нещо, което за първи път ще се прави в България, но което ще бъде тежката визия за началото на една реформа. Необходимо е да се знае реалното състояние на проблемите в България, за да се насочват усилията именно към тях. Ще бъдат включени не само децата под специална закрила - деца в риск и деца с изявени дарби, а и сирачетата за осиновяване, като в партньорство с Министерство на правосъдието ще се тръгне и към прецизиране на нормативната база в тази посока. В момента в агенцията тече регистрация на неправителствените организации, които работят с деца. Това е една стандартна информация, която ще се използва в Националния съвет за закрила на детето, който също се създава по закона и който ще бъде именно това поле, където държавата ще се среща с гражданските структури и ще работи за най-добрия интерес на детето.
- Какви алтернативни форми на грижа за децата предвижда законът?
- Първо се предвижда подпомагане на семействата, за да не се стига до изоставяне на децата. Това ще се извършва от отделите за закрила на детето в общините, които имат изписани изключително важни функции по закон. Другата алтернативна форма е настаняване в семейства на роднини или близки. То ще се прави по административен път от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане след работата на социалния работник или по съдебен път. Съществуват възможности за настаняване в приемно семейство или в специализирана институция. Нещо ново е въвеждането на полицейска закрила за период от 24 часа. Именно при нея ще може да се избере най-доброто за детето, ще се види дали то е жертва на престъпление, дали е загубено, дали е останало без трайни грижи.
- Кога влиза в сила полицейската закрила на децата?
- Тя влиза в сила от публикуването на наредбата в "Държавен вестник", така че до седмица полицейската закрила ще бъде реалност.
- По какви програми ще работи агенцията?
- Първият и най-важен проект е за повишаване благосъстоянието на децата. Той ще се осъществи със заема от Световната банка, за който вече споменах. Като председател на агенцията аз съм член и на управителния съвет за управлението на този заем. Ще бъдат финансирани подпроекти, които ще повишават качеството на грижите в социалните заведения. Ще има и компонент превенция на изоставянето на деца, като ще се изграждат дневни домове, ще вървят обучителни програми за социални работници, за служителите в държавната агенция, за полицейските служители, за магистратите, които ще се занимават с дела, свързани с деца. Има средства за подготовка на нормативните документи, за подготовка на държавните стандарти, които са в основата на провеждането на една единна национална политика за децата. Ще се създадат националните критерии за приемните семейств. В Закона за закрила на детето и в Семейния кодекс са определени параметрите на приемничеството, но въпреки това ще бъдат подготвени документи, които ще проследяват целия процес - от подготовката на родители за приемничество до работата с децата. Парите ще се използват също за строителство и оборудване на общински центрове за подкрепа на децата и техните семейства, семейни домове, осигуряващи нормални условия на живот, центрове за безнадзорни деца, за рехабилитация и социална интеграция и т.н. Всичко това е с оглед изграждане на една широка социална мрежа от домове в България, които ще са основата за алтернативните грижи.
- Ще се промени ли същността на социалните заведения? Досега те се правеха в отдалечени селища с по 300 души в един дом и така се изолираха децата от обществото.
- Точно това е целта на реформата за повишаване благосъстоянието на децата в България. Планът за действие на правителството е точно в тази посока - да се намали броят на децата в институциите, домовете да отговарят на държавните стандарти за грижите за децата. Един много важен елемент е не само битовото устройство на тези домове, а и хората, които ще работят в тях. През изминалите 2-3 години в България бе направена много важна реформа. Тя бе реализирана от Министерство на здравеопазването - домовете "Майка и дете" бяха акредитирани по едни много високи критерии. Опитът ще послужи и за реформата на домовете и специализираните институции, които са към образователното и социалното министерство.
- Националната стратегия на правителството си поставя амбициозната задача да се намалят децата в различни институции с 20 на сто. Осъществима ли е тя?
- С развитие на алтернативните форми на отглеждане на деца, с превенцията, която е изключително важна за успеха на една такава реформа, правителството ще се справи. И аз бих казала, че и в програмата за управление на СДС за следващия мандат повишаване благосъстоянието на децата остава приоритет.
- Необходими ли са промени в законодателството?
- Това е една от задачите на Националния съвет за закрила на детето - преглед на българското законодателство, на подзаконовите актове, стигайки до правилници, наредби, решения. Това ще бъде направено в най-скоро време и на базата на изводите ще се тръгне към предложения за прецизиране в тази посока. В момента от външно министерство ни изпратиха протоколите към конвенцията за правата на детето, които ще бъдат ратифицирани от парламента и след това подписани. Единият от тях е за участие на деца във въоръжени конфликти, а другият протокол към конвенцията касае детската порнография, детската проституция, както и един много важен въпрос - Интернет и връзката с детската порнография.
- Какво трябва да се извърши, за да се намали използването на деца за просия и порнография?
- Това също е регулирано в Закона за закрила на детето. Там е записано, че всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и срещу сексуално насилие. В Наказателния кодекс има предвидени мерки срещу лица, които използват деца за всички тези действия. Мисля, че законите са достатъчно строги, стига да се прилагат ефективно.
- Къде трябва да се обаждат гражданите при информация за насилие над дете?
- Когато гражданите станат свидетели или разберат за насилие над дете, трябва да се обръщат към отделите за социална защита в общините. Не отпадат и ангажиментите на полицията, още повече че тя веднага може да задейства полицейската закрила в такива случаи. Държавната агенция също може да бъде сезирана за малтретиране на дете и тогава ние веднага ще се обърнем към социалните отдели, полицията или съда. Телефонът за сигнали е 980-16-07. Работим и по един проект за изграждане на национална детска линия. Вече бяха проведени разговори с БТК. Това, разбира се, е въпрос на един по-дълъг период от време. На него ще работи екип от лекари, психолози, психотерапевти.
- Законът предвижда ли отнемане на родителски права?
- Разбира се, че предвижда, но това е крайна мярка, защото няма по-естествена среда за детето от неговата семейна среда. Ние ще работим превантивно, за да бъде сведена до минимум тази мярка.
- Кога да очакваме първите резултати от съвместната ви работа с министерствата, общините и неправителствените организации?
- След промоцията на отделите за закрила на детето ние ще започнем да работим в ежедневието по всеки конкретен случай с тях. Ще бъдем партньори, защото това е визията на новата политика - партньорство, баланс, координация и най-вече обществена ангажираност във всеки проблем. Само заедно държавните структури, неправителственият сектор, гражданското общество и самите деца като обект на закрила ще постигнем реални резултати.
Застрахователно дружество "Алианц - България" стана на 10 години
СОФИЯ. На 22 март Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество "Алианц - България" отбелязва 10 години от създаването си. Дружеството е в основата на създадения през 1998 г. "Алианц - България Холдинг", чийто партньор е реномираната едноименна германска фифма. За 10 години "Алианц" се утвърди като една от трите водещи сили на българския застрахователен пазар. През периода са изплатени щети на обща стойност близо 88. млн. лв. и са внесени 6,642 млн. лв. данъци. За миналата година бруто премийният доход е около 60 млн. лв., а изплатените обезщетения са над 33 млн. лв. Застрахователно-техническите резерви са 40 млн. лв., като нарастването им в сравнение с миналата година е над 31 %. Общо активите на дружеството са увеличени с близо 24 на сто и са над 80 млн. лв. "Алианц - България" изплати големи обезщетения във връзка с пожарите и градушките през пролетта и лятото на 2000 г. Като особено драматичен момент за дружеството шефовете му си припомнят оттеглянето на немските партньори след падането на първото правителство на СДС през 1992 г. и връщането им през 1998 г. заради финансовата стабилизация, постигната от сегашния кабинет.
Излиза "Поезия" на Ален Боске
СОФИЯ. Издателска къща "Нов Златорог" кани днес почитателите на изящната словесност на премиерата на книгата "Поезия" от Ален Боске в превод на Кирил Кадийски. Тя ще бъде представена от 18 ч. в книжарница "Колибри", ул. "Иван Вазов" 36, от литературния критик Георги Цанков.
Катуци не иска нови попълнения
СОФИЯ. Началният час на съботната контрола на ЦСКА с благоевградския "Пирин" е сменен за 11,30 часа. Първоначално двубоят трябваше да се играе от 14,30 часа. Входът за срещата е свободен.
Треньорът на червените Енрико Катуци заяви вчера, че в отбора има 25 отлични футболисти и нови попълнения не са нужни, защото селекцията в движение не дава добри резултати. Катуци смята, че Моке и Нвоко са добри играчи, които имат бъдеще в клуба.
Червеният клуб е подписал споразумение с агенция "Отдих и възстановяване" за стопанисването на базата "Червено знаме" за срок от десет години. До подписването на договор с Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) армейците ще заплащат всички разходи по поддръжката на стадион "Българска армия" и база "Панчарево".
Малтийците Стефан Джилио и Масане Мателе Моке са получили служебни автомобили "Опел", но вторият се отказал от колата. Моке е взел само нов телевизор "Деу".
Ключът
Битката срещу управляващите и срещу Иван Костов в частност тази седмица премина под мотото "Битка срещу престъпността". Темата наистина вълнува обществото и наистина всекидневието ни е белязано от чести срещи с уродливото лице на злото. Но борбата с престъпността не е предизборна кампания, както се опитват да докарат работата някои политици. Тя е усилие на всички институции. Защото ако само една брънка от веригата, призвана да пази обществото от бандитите, не си е свършила работата, целият труд на останалите е напразен. Това доказа самата практика. Само взаимодействие между изпълнителната, законодателната и съдебната власт e ключът към успеха. Ако в дуела престъпление и наказание се включи и четвъртата власт. Но на страната на закона.
Колин Пауъл благодари на Атлантическия клуб
СОФИЯ. Президентът на Атлантическия клуб д-р Соломон Паси получи вчера писмо от Държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, в което се изпращат специални поздравления по случай 10-ата годишнина на Атлантическия клуб.
"Бих искал да благодаря на вас и на клуба за пионерското ви дело и за усилията ви, достойни за пример, в последното десетилетие да изградите отношенията между България и Евроатлантическата общност. Моля, предайте на всички членове и поддръжници на Атлантическия клуб в България моите най-сърдечни поздравления за 10-ата годишнина на вашата организация", се казва в писмото.
Луис Фрий: България е ключов и стратегически партньор на САЩ
Изключително доволен съм да бъда в България. Това е моето първо посещение тук и първата визита на директор на ФБР у вас. Ние сме много доволни, че можем да разговаряме с нашите партньори от правоприлагащите органи и от специалните служби тук. ФБР е ангажирано с правоприлагането, с разследването и с въпросите на сигурността. Освен с министър-председателя Костов, с когото току-що разговарях, ще имаме среща с министъра на вътрешните работи, с ръководителя на Националната служба за сигурност, с министъра на финансите, с министъра на правосъдието и с главния прокурор, а също така и с други лица, които представят правоприлагащите органи в България.
Това е много важно пътуване за ФБР. Както казах на министър-председателя, преди да тръгна за България, разговарях с вицепрезидента Чейни, с държавния секретар Колин Пауъл и със съветника по националната сигурност Райс. България е ключов и стратегически партньор за САЩ.
Не само в областта на сигурността, но и в икономическата сфера
Един от въпросите, които обсъдих с министър-председателя, беше възможността ФБР да открие свое постоянно представителство в София. В момента имаме 44 такива представителства извън САЩ. Поканени бяхме тук, имаме желание да установим постоянно присъствие и очакваме одобрението на Конгреса на САЩ за откриване на постоянно представителство.
Гледаме на България като на оазис на стабилност в региона и като на страна, която е постигнала голям напредък в реформиране на своята съдебна система. Също така и като на страна, която е постигнала успехи в борбата с престъпността, особено по отношение на престъпленията, свързани с насилие, и смъкването на този показател в течение на годините. Агентите на ФБР често биват канени в България. Те идват тук най-вече от нашето постоянно представителство в Атина. Неколкостотин от българските служители са преминали обучение в САЩ. Двама от тях са завършили и Академията на ФБР във Вирджиния. В момента много по-голяма бройка преминава обучение в Будапеща, където като преподаватели участват служители на ФБР.
Министър-председателят и аз говорихме за националната сигурност и за необходимостта да защитаваме страните си, особено в областта на контраразузнаването. Установихме, че е много важно да се установят кои са служителите на чуждестранни разузнавания, които извършват секретна дейност в нашите страни така че те да бъдат парирани. Върховенството на закона и демократичността на нашите страни ни налагат да не допускаме такива тайни действия от страна на други. На тези отделни лица, независимо дали те работят под дипломатическо прикритие или под друга форма, не трябва да им бъде позволявано да остават в нашите страни. Това е правилното действие, което всяка демократична страна трябва да предприеме, за да се защити. Поздравявам министър-председателя за незабавните действия, предприети във връзка с това. Също така поздравих министър-председателя за новите отношения, създадени между България и НАТО.
Очевидно НАТО е признала България по един много подходящ и много уникален начин поради процесите в България. Гледам на това като една последваща много важна стъпка в отношенията между България и НАТО и структурите им.
България се използва като страна за транзит на наркотици. За щастие вътрешното разпространение на дрогата наркотиците и пристрастяването към нея не са се превърнали в проблем за вас. Т. нар. балкански маршрут, който беше малко изместен от проблемите в бивша Югославия, изправи България пред необходимостта от унищожаването на този маршрут в течение на годините. Митническите служби в България са постигнали доста добри резултати в това отношение. Присъствието на ФБР тук заедно с Агенцията за борба с наркотиците и заедно с нашите български колеги ще ни позволят постигането на по-големи успехи.
Международните съдии са предимно провинциалисти
СОФИЯ. Съобразявайки се с предложенията на националните федерации по футбол, съдийската комисия на ФИФА изготви листите на международните съдии за 2001 година на 203-те страни, членуващи в световната организация. Само 6 от тях, сред които Монголия и Замбия, не са представили свои кандидати. По конфедерации арбитрите се разпределят, както следва:
Ние ще се спрем главно на ръководещите, международните съдии, които имат най-голяма тежест във футбола. Те живеят основно в провинциалните градове на отделните държави. Дори в някои от столиците, като Лондон, Стокхолм, Лисабон, Хага, Копенхаген, Прага, няма нито един международен съдия.
От столиците на Бразилия, Испания, Германия, Полша и Франция в листите има само по един арбитър. Но има страни, като Уругвай, Тайланд, Катар и др., където всичките международни съдии са от центъра. В Аржентина повечето от половината арбитри са от Буенос Айрес, в Мексико четирима са от едноименния град.
ФИФА е номинирала с максимален брой съдии - по 10, водещите страни в конфедерациите: Франция, Германия, Италия, Испания, Бразилия, Корея, Саудитска Арабия, Сирия, Мексико и Гватемала. По девет съдии имат Аржентина, Англия, Бахрейн и Япония.
Броят на международните съдии от останалите държави е от 1 до 8. България е в компанията на Чехия, Унгария, Югославия, Украйна, Хърватия, Австралия с 6 международни арбитри. Румъния, Турция и Гърция имат с по една бройка повече от нас международни съдии и с две - асистент-съдии.
По регламент на ФИФА международните съдии са в границите от 25 до 45-годишна възраст. Най-младият съдия на планетата е Талаиа Стуфили от Американска Сомалия. Той е роден на 19 май 1976 г. В категорията на най-младите са още Рони Лабур (27) от Доминиканската република, Тамуни Вахид от Либия (27), бразилецът Оливейра Пауло Цезар (28), чилиецът Поца Пабло Антонио (28).
По показателя "средна възраст" водещите в съдийството страни изглеждат така: Италия - 41,2 г., Германия - 39,6 г., Фрация - 37,4 г., Испания - 39,8 г., Бразилия - 38,2 г., Аржентина - 37,6 г. Българските арбитри стоят добре по този показател със своята 36,3 г. средна възраст.
Палитрата на гражданските професии на съдиите е твърде различна: лекари, зъболекари, адвокати, президенти на фирми, инженери, търговци. Има също хотелиери, учители, журналисти, месари, полицаи... Пиерлуиджи Колина, един от водещите арбитри в света, е финансов съветник, германецът Маркус Мерк е стоматолог. Марио ван дер Енде е специалист в международния отдел на Холандската федерация по футбол. Българският топрефер Иван Добринов е главен специалист по трансферните въпроси в БФС. Антон Генов е ветеринарен лекар.
От десетина години насам ФИФА задължи международните съдии при изпълняване на професионалните си задължения да контактуват задължително на английски език. Днес близо 80 на сто от арбитрите в света говорят английски. Като втори език те ползват френски или немски.
На Витоша социалистите чуха защо ще загубят
Ръководството на софийската организация на БСП се събра на Витоша с надеждата да чуе фанфари и тимпани за своето бъдеще. Ентусиазмът им обаче бързо се трансформира първо в безпокойство, а след това в разочарование, докато слушаха доста обезкуражаващите данни от изследването на социолога Мирчев, за което нямаше как да надуят свирката, че не е вярно. Проучването на агенцията му "АССА М" показа отчайваща непоклатимост на сините в София, а както се знае, изборите в столицата до голяма степен предопределят резултата в страната - там са 20 % от всички гласоподаватели. И патова ситуация в страната. Рейтингът на Коалиция за България реално е спрял да расте. Има някакъв прираст, но той е отчайващо бавен и ако не се увеличи процентът на гласуващите, левицата няма абсолютно никакъв шанс да спечели изборите. А в случай че не победи на този вот, ще има два пъти по-малко шансове да го стори след 4 години, на следващия вот, заради възрастовата си структура.
Не се занимавайте с червените бабички работете с техните деца и внуци, посъветва аудиторията си Мирчев и разби мита, че възрастните са гарантиран електорат на БСП. Вотът щял да се реши от средните поколения. "Червените бабички иначе са си наши, харесваме си ги, водим си ги на лекар, но младите няма да дойдат в лявата коалиция, защото е старческа и не искат да ходят на партийни събрания с възрастова граница над 60. Ако си провеждаме кампанията чрез такава аудитория, сме загубени като партия", каза Мирчев. "А какво ще кажете за младата червена бабичка Лиана Панделиева? Как изборът й за лице на БСП ще повлияе на имиджа ни? ", запита в този момент соцактивист от залата.
Не знам кой го е измислил, но е самоубийствен ход категоричен бе социологът. Панделиева била обременена като символ на синята еуфория и единственото, което щяла да предизвика, е отлив на електорат. Не особено ласкателна оценка бе дадена и на цар Симеон II, и свързването на името му с Богомил Бонев, Константин Тренчев и хората на Христо Бисеров. Преди две седмици лидерът на БСП Георги Първанов също поиска да си сътрудничи с царя и дори каза, че е готов да вкара негови хора в евентуален ляв кабинет. Симеон II ще бъде най-голямото разочарование на изборите, прогнозира Мирчев.
Царят щял да се окаже страхлив политик не особено интелигентен и ще направи няколко фатални грешки, първата от които - да се обвърже с бившия главен секретар на СДС. "В масовото съзнание Христо Бисеров е контрабандист &numero; 1 на републиката и свързвайки се с него, монархът зачерква себе си", смята експертът.
Само няколко месеца след като лидерът на столичните социалисти Румен Овчаров обяви, че тръгва на бой, за да превземе синята крепост - София, замъкът на мечтите му се срина с гръм и трясък. Столицата е богат и добре уреден град, по - големият процент от хората в него живеят добре, съотношението между почитателите на лявото и дясното е 20 % на 45 %, 66 % смятат, че реформите вървят в правилната насока, а предизборните лозунги на БСП са неадекватни особено за положението в града. Това показва изследването. Около 10 % от гласоподавателите в София - 120 000 души, са пришълци от провинцията. Това са млади и жизнени слоеве, на възраст между 20 и 40 години. Съотношението на симпатизантите на СДС и БСП сред тях е 1:6 в полза на сините.
"Софиянци не се поддават на популистките лозунги за безработицата. На тях трябва да им се говори не за хляб и работа, а за кариера", посъветва Мирчев.
"Правете клиентела, стройте номенклатура! ", призова той. Според него БСП е направила огромна грешка, като е обидила и смачкала номенклатурата си. Иначе сега щяла да разполага с цял слой верни хора.
Тези изводи чуха социалистите на Витоша. Изложението на Мирчев бе съпроводено и със съвети какво да правят. Които обаче явно са влезли от едното ухо и са излезли от другото. Защото докато им говореха, че кампанията трябва да е позитивна, да се заложи на конструктивизма и да се позволяват критики единствено ако се предлага и реално решение на проблема, лидерите на БСП продължаваха да се инатят за оставка на правителството. Въпреки разкритията около убийството на малкия Петър Терзийски и факта, че при съседите ни обстановката продължава да се нажежава, на "Позитано" 20 по стар маниер впрягат злостния арсенал за кампания, вредна за България.
Науката за българския език в контекста на европейската интеграция и глобализация
Началото на новото хилядолетие започва с годината, когато нашият континент отбелязва и празнува Европейската година на езиците 2001 г., организирана от Съвета на Европа и Европейския съюз със същественото участие и роля на ЮНЕСКО.
Посвещаването на 2001 на езиците, и то веднага след годината на математиката (2000), е израз на все по-разширяващото се убеждение, че "разнообразието на езиците и културите в Европа и в света е богатство", че всички езици "имат своя стойност и идентичност" и всички "са еднакво важни като изразно средство", а "езиковите умения са важни за взаимното разбирателство, за устойчивостта на демокрацията, за възможността за работа и за свободното придвижване на хората".
Затова в центъра на вниманието на Европа през 2001 ще бъде погледът към нейното многообразно лингвистично наследство и към неговото популяризиране.
България е една от 47-те държави, които участват в отбелязването на Европейската година на езиците 2001. Българските езикови специалисти (езиковедите) ще имат ключова роля и чрез научните организации в страната ще могат да обвържат изследователската си и приложна работа с тази година.
Науката за българския език по традиция се развива в университетите, висшите училища и редица научни организации в страната, но главният научен център за изследване на българския език като комплексно явление, като уникален национален и етноезик на българите, като най-стария славянски език с книжовна традиция е Институтът за български език при БАН, създаден още през 1942 г. като Служба за български речник.
Приоритетното място на Института за български език сред научните звена не само в БАН, но и в страната се определя, от една страна, от факта, че грижата за официалния език и за езиковата култура на обществото е сред най-важните съставки на политиката на всяка държава, от друга - че основен център за разработване на проблемите на официалния език на Република България и на езиковата култура на българското общество е именно Институтът за български език.
Институтът за български език (ИБЕ) като наследник и приемник на най-добрите традиции в българското езикознание се развива в модерната парадигма на световната наука. В духа на традицията в ИБЕ се поддържат и обогатяват богатите езикови (включително и електронни) архиви и изворови сбирки, които се използват постоянно от членовете на института и от външни български и чуждестранни учени като база за научни изследвания. Областите, в които се работи в ИБЕ, покриват почти цялата гама от науките за езика: граматика - съвременна, историческа и сравнително-съпоставителна; лексикология (с терминология и семантика) и лексикография - съвременна, историческа (с етимология и ономастика), диалектна; фонетика и фонология - съвременна, историческа, диалектна и експериментална, както и свързаните с езика интердисциплинарни области: лингвистична география, социолингвистика, психолингвистика, етнолингвистика. Всички те обхващат тематиката, методологията и систематиката на общото езикознание в традиционен план и в модерна насока чрез компютърната и моделиращата лингвистика, електронните бази данни и др. Едновременно с това българският език се разглежда както като системен обект в своята принадлежност към съответното езиково семейство и езиков съюз от области като славянското, балканското и европейското езикознание, така и в неговото функциониране и практическо съществуване - от области като езиковата култура.
През последните години Институтът за български език преразглежда приоритетите в научната и научно-приложната си дейност като отговор на значимите промени в обществения, политическия и икономическия живот на страната, на процесите на отваряне към Европа и света, на глобализацията. Поканата към България за започване на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз още по-категорично поставя въпроса за преосмисляне на темите и задачите, които трябва да станат приоритетни не само в изследователската дейност на института, но и във всички организации, които изследват българския самостоятелно или в съпоставка с другите езици.
Във връзка с процесите на евроинтеграция и на глобализация Институтът за български език се стреми да отговори на потребностите на обществото, свързани с привидно противопоставящите се тенденции към европейска интеграция и национална идентификация. В контекста на тези процеси непрекъснато нараства ролята на националните лингвистични институти, какъвто у нас е Институтът за български език, които са тясно свързани както с важни аспекти от националната идентичност, така и с проблемите на комуникацията в многоезична среда.
Съветът на Европа проявява подчертан интерес към езиците и по-специално малките и изчезващите езици в контекста на проблема за запазване на националната идентичност в една обединена Европа. Поради това особено значение в научния и научно-приложния план на Института за български език продължават да заемат мащабни проекти, свързани с изучаването на българския език в различни периоди от историята му, в регионалните му разновидности (теоретични изследвания и теренни проучвания) и в съпоставка с други езици - славянски, балкански, европейски (с акцент върху официалните езици на Европейския съюз) и обобщаването на тези изследвания в монографични трудове, речници, атласи, справочници, софтуерни продукти и др. Във връзка с това в Института за български език имат приоритет теоретични разработки като: Академична граматика на българския език, Академична лексикология на българския език, Българска диалектология, Националният език в европейските общности, Българският език в съпоставка с езиците на Европа и др.; научно-приложни разработки като: многотомен академичен тълковен Речник на българския език, Български етимологичен речник, Български диалектен речник, Български топонимен речник, Речник на българските народни термини, свързани с обредите, обичаите и вярванията, Тълковен речник на основните термини в българския език, Нов правописен речник, Български диалектен атлас; теренни проучвания в районите със смесено население, както и в райони с българско население извън територията на Република България.
Сред приоритетите на Института за български език е активното участие (в сътрудничество с експерти от МОН и водещи специалисти в областта на езиковото обучение) в проекти за създаване на нови програми и учебни помагала, предназначени както за българското училище (учебници по български език или по чужд език за българи), така и за изучаване на български език от чужденци и българи, живеещи в чужбина.
Реализацията на тези проекти във все по-голяма степен се обвързва с необходимостта от електронизация и модернизация. Сред важните приоритети на института е организирането на работата в съответствие със съществуващи европейски стандарти. Използват се по-съвременни методи за събиране на данни, модерни (съвместими) модели за представянето им, стандартен софтуер за обработка. Създават се условия за по-ефективно използване на Интернет за разпространение на информация и особено създаването на функциониращи в Интернет справочни системи. Развитието на науката за българския език днес се съобразява с факта, че съвременното информационно общество е общество на комуникацията, най-важен носител на която са документите, написани на естествен език, че езиковите проблеми съставляват много важни аспекти от създаването и използването на документите, че в нова Европа, в условията на многоезично информационно общество, вече е назряла необходимостта от свободен достъп до информация - независимо от езика, на който тя е написана. Важна задача е създаването на електронни архиви, на бази от данни и знания, на лингвистичен софтуер, изградени в съответствие с вече наложили се европейски и световни стандарти. Тези архиви, бази от данни и програмни продукти формират основата не само за създаването на всички основни лингвистични продукти (речници, граматики, системи за езиково обучение и прочее); на един втори етап те се интегрират в по-високо ниво приложения като извличане на терминология, търсене на информация и автоматизиране на превода - дейности, без които интегрирането в многоезичното информационно общество е немислимо. Институтът за български език, който вече участва в големи европейски лингвистични програми, се стреми по-активно да се включи в създаването на стандартизирани архиви с текстови, лексикографски и терминологични ресурси и програмни средства.
Институтът за български език популяризира своята дейност чрез станалите вече традиционни Седмици на отворените врати през май, чрез редовните предавания (в чужбина) по националното радио и телевизия, както и в периодичния печат.
По случай Европейската година на езиците Институтът за български език (самостоятелно или като съорганизатор) ще организира редица прояви:
Институтът за български език най-учтиво кани всички, които се интересуват от проблемите на българския език, да вземат участие в тези прояви.
Националите: Исландците са много издръжливи физически
СОФИЯ. Единствено Красимир Балъков не взе участие във вчерашните тренировки на националния ни отбор по футбол, подготвящ се за световните квалификации с Исландия на 24 март и Северна Ирландия на 28 март. Балъков се присъедини към отбора на вечеря.
Старши треньорът на отбора Стойчо Младенов даде пресконференция, в която участваха и футболистите Здравко Здравков, Радостин Кишишев и Красимир Чомаков.
"Разчитам много на Балъков за квалификациите, защото все още е полезен за националния отбор - заяви селекционерът. - Надявам се, че той ще покаже нужната висота и ще поведе по-младите си съотборници към победа, както неведнъж го е правил."
Младенов сподели, че неговите играчи са изгледали видеозапис на срещата Исландия - Дания (1:1) и вече имат представа за играта на първия си съперник. "Исландците играят по схемата 4-4-2, която на моменти прелива в 4-5-1. Те са много издръжливи и печелят лесно единоборствата" - сподели той.
Всички футболсти са напълно здрави и вчера правиха възстановителни тренировки. Младенов все още не е решил кой ще заеме мястото на контузения Стилиян Петров в средата на терена, но пък вече имал идея с кого да започне мача в нападение. Той разполага с четирима нападатели - Георги Иванов, Димитър Бербатов, Светльо Тодоров и Мартин Петров.
Утре вечерта националите ще проведат единствената си тренировка на стадион "Българска армия", където в събота от 18 часа ще се изправят срещу Исландия.
Здравко Здравков: "Гледах видеозапис с играта на Исландия и видях, че са отбор, който разчита изключително много на физическата сила. Поддържат високи обороти през целия мач. Мисля обаче, че ще можем да надделеем с нашите по-силни индивидуални качества."
Радостин Кишишев: "Исландия е типичен представител на английския футбол. Те показват игра, като тази отпреди десетина години във висшата лига - защитниците изнасят топката с дълги подавания към нападателите, които я отклоняват към противниковата врата с едно докосване. Така се предизвикват мелета. Този вид футбол е много труден и ще трябва да внимаваме. В никакъв случай не бива да отстъпваме в единоборствата, ако искаме да спечелим. Ейдур Гудийонсен, който напоследък се наложи като титулярен нападател в "Челси", е най-добрият им футболист."
Красимир Чомаков: "Забелязах, че исландците се прегрупират много добре в защита. Те са много здрави футболисти. Липсва им обаче техника, а това може да ни е от полза. Смятам, че сме мотивирани за срещата и едва ли ще ги подценим."
Новозагорска кооперация работи по проект, защитен в Холандия
За еталон на модерно животновъдство у нас може да послужи фермата на земеделска кооперация "Ленд о'лейк", Нова Загора. Това мнение изразиха при откриването й гостите, дошли специално за прерязването на лентата. Сред тях беше и търговският аташе на Холандия в България.
Земеделската кооперация е фамилно сдружение и работи по проект PSO, защитен пред холандското министерство. Идеята за него е на братовчедите, носещи едно и също име Михаил Тачев. По-големият е председател на кооперацията, а другият Тачев е изпълнителен директор.
Земеделската кооперация е създадена през 1993 от 17 член-кооператори, 15 от тях са наследници на Атанас Михов. В структурата членува и приятел на Тачеви, който от дълги години живее и работи в Америка. След защитата на проекта новозагорци са получили 225 хиляди холандски гулдена. Освен парите холандците са изпратили и 70 крави, специална селекция. При добро гледане на животните стопаните очакват резултати - 8900 до 9100 литра годишно от крава.
"Добрите генетични заложби на животните, модерните технологии и, разбира се, професионализмът на екипа са предпоставка за постигане на висока продуктивност", казва изпълнителният директор Тачев, който не крие самочувствието си.
Помощта, дошла от Холандия, е отпусната срещу точно фиксирани изисквания: кооперацията да притежава собствена земя и финансова възможност да изгради обектите, заложени в програмата. Затова към гулдените, които се равняват на близо 200 хиляди лева, новозагорци са прибавили още 160 000 лв. собствени пари.
В проекта са заложени не само финансирането на "Ленд о'лейк", но и подпомагане на сателитните ферми в селата Питово и Дядово. Според плана ще бъде създадена система за компютърен мениджмънт, включваща 78 таспордера за идентификация, 78 датчика и антена с обхват 50 м за отчитане физическото състояние на кравите, автоматичното измерване на издоеното мляко и компютърно контролирано хранене с концентриран фураж.
Модерната доилна зала, която е включена в програмата, вече е налице.
"Парите не са дадени даром. Те ще се отработват от нас", разяснява директорът. Отново според условията, приети от двете страни, кооперацията ще подпомага финансово Селскостопанския техникум в града с 30-40 хиляди лева годишно. Връзката с учебното заведение не е случайна. От техникума и от Тракийския университет в Стара Загора ще дойдат бъдещите работници в кооперацията.
