При всичките недостатъци, които Славейков има, в него обаче има нещо, което нито един досега от управителите на театъра не е имал. Това го нямаше досега и нито един от режисьорите. Това всички виждаме, но на мнозина не понесе."
Следва нова записка в дневника на Кирчев:
"Днешният ден, 23 февруари 1909 г., е паметен за живота на Народния театър. Днес Пенчо Славейков, управител на театъра, напусна този пост и постъпи управител на Народната библиотека. Още една тъмна дата, още едно петно върху челото на невинната Мелпомена; още едно позорно събитие и срам за театъра.
От 15 дена насам г. Славейков бе в конфликт с министър Мушанов по въпроса за операта. Новият закон за театъра и новият правилник свърза ръцете на Славейков и реши съдбата на театралното дело. При тия рутинни закони, при които актьорът се смята за обикновен чиновник, с когото всеки гамен от управляющите в Министерството на просвещението, в това число и министърът, може да се подиграва и да се бърка в репертоара и в реда на театъра - Славейков се намери в необходимост да си подаде оставката, която днес бе приета. Подлата преса, невежите артисти тържествуват. Тази паплач от гамени постигна целта си. Но плачи, Мелпомена, плачи и оплаквай както нас, които толкова обичахме този талант, този рядък човек, така и ония злобни, ненавистни и подли артисти, които са се издигали досега благодарение на невежите управители. Дошъл бе един, яви се човекът, който и с литературното си образование, и с естетическия си вкус няма почти равен на себе си, и тия мракобесници затрепераха. За тях бе мракът, в него те дишат. Тям светлината не им е нужна, защото тя разкрива мухлясалите им недъзи. Пенчо Славейков бе бич и за подлия Мушанов - не изтърпя той пламтящия Славейков и реши да го премахне. Нека бъдещата критика и история кажат по-справедлива дума от моята. Нека бъдещото поколение се замисли върху това, какво значение имаше стоенето на Славейков в театъра и каква неизказана загуба е неговото излизане."
И така, току-що изгряло, слънцето над Народния театър пак угасва. Всичко пак потъва в старата тъмнина и безнадеждност. Но блясъкът на голямата личност остава завинаги в историята на Народния театър като гордост и като надежда. Той беше в театъра! И бъдещите поколения ще родят своя Славейков!
След излизането на Пенчо Славейков Иван Попов временно го замества. Работата продължава. По желание на артистите в театъра е издадена наредба: при разучаването на всяка нова пиеса един от първостепенните артисти помага в режисурата на директора Шмаха. Това редуване на всички артисти се практикува, за да се издигнат от тяхната среда хора, които в бъдеще да заместят чужденците ресжисьори. До момента са били избирани за режисьори Иван Попов, Гено Кирков, Христо Ганчев, Васил Кирков, Сава Огнянов. Най-после и Атанас Кирчев се решава да поиска, както всички свои колеги, да опита силите си в режисурата, за която тъй дълго мечтае.
На 8 март 1909 г. е насрочена първата репетиция. Три дни преди това Кирчев се затваря вкъщи, разучава пиесата "Две овации", събира сведения за творечеството на автора Лудвиг Тома, съставя план за работа, изяснява подробно всички образи, изработва мизансцена и се явява на репетиция щастлив, че най-после започва да работи това, за което толкова дълго се е готвил, мечтал, събирал знания, това, което ще удовлетвори жадния му за творчество дух.
Когато участващите в пиесата се събират и репетицията трябва да започне, Христо Ганчев става, излиза пред всички и тържествено заявява (както пише в една непечатана статия на Кирчев "Котерия в Народния театър"):
"Заведеният ред, дето се дава на артистите да режисират, е лош. С това се създава лош прецедент, особено при днешния закон, който предвижда хонорар на артиста режисьор. Всеки, комуто скимне, ще иска да режисира. Не стига, че на някои такива аптисти им се правят увеличения на заплатите, но отгоре пък ще им се дават хонорари и за режисиране. Актьорът трябва да си бъде актьор и де не се меси нито в режисирането, нито в администрацията."
Към тези думи се присъединяват Г. Киров и Н. Христов. Като не намира какво да каже, Кирчев се засмива и отива зад кулисите да чака репликата си. В статията, която пише още същия ден обаче, той изплаква разочарованието си:
"Възможно ли е това? - би казал всеки, който прочете горните редове. А всъщност всичко е толкова просто. Онзи, който познава отблизо работите в театъра, ще каже, че там върлува една шайка, една котерия, която тиранизира всички членове на театъра. Безобразията и подлостите й се премълчават, защото никой с нищо не може да им противостои. Тази котерия върши всичко, което пожелае, и постъпва тъй, както й диктуват личните интереси.
Защо аз винаги съм прицелната им точка? Котерийката не знаеше вече с какви не подлости и клевети да измисля за мене и по адрес на жена ми... Но добре, добре стана, че се изказахте. Долу лицемерните ви маски. Нека да воюваме - но честно! Нека се даде всекиму възможност или да се издигне, или да си строши главата. Вие защо се побояхте? - Не бойте се. Силата е на ваша страна. Днес вие сте фактори в Народния театър, вие дерибействате. Но къси са ви дните. Когато излезем на полесражението на богиня Мелпомена, тогава ще си опитаме силите. 9 март 1909 г."
(Из подготвяната за печат книга "Атанас Кирчев. На полесражението на богинята Мелпомена", която ще бъде издадена от издателство "Иван Вазов")
Нарисувайте портрет на политик
Както "Демокрация" обеща, поканваме читателите да изпробват перото си в конкурс за най-сполучлив портрет на съвременен политик. Няма ограничения - нека да е от СДС, БСП, ДПС, Евролевицата, БББ, БКП, "Гергьовден", ВМРО, Боневата формация... Изберете сами. Молбата ни е текстовете да се побират в три страници (30 реда на 56 знака). Ако нямате компютър или пишеща машина, четливо написаните на ръка "портрети" ще бъдат подготвени за печат от нас. Най-добрите ще бъдат публикувани. Илюстрацията е наша грижа. Авторът на отличената творба &numero; 1 ще има редкия шанс да обядва (или вечеря) с един от лидерите на синята партия, за да му (й) даде съвети за наближаващите избори или да сгълчи СДС, ако смята, че в нещо бърка.
Шефовете на "Демокрация" ще оценяват получените портрети. След края на конкурса ще обявим имената на всички участници и кого са обрисували. Моля, посочвайте адреса си и телефон за връзка. Срок - пощенско клеймо от 30 април 2001. На добър час, извънщатни колеги!
Настояваме Брюксел да отмени забраната за износ на български животни и месо за ЕС
СОФИЯ. Министърът на земеделието Венцислав Върбанов е настоял по време на посещението си в Брюксел за официално вдигане на забраната за износ на живи животни и месо от България за страните от Европейския съюз. Страната ни е свободна от шап и "луда крава", но спазва ограничителните мерки за неразпространение на болестта, е подчертал министър Върбанов. Кризата със заразната болест така се разраства, че всички страни предприемат ограничителни мерки за вноса и износа на животни и месни продукти, така че моментът не е подходящ за вдигане на забраните, заяви вчера пред журналисти министърът. Официално ЕС няма никакви основания да поддържа забраната за износ от България, тъй като тя е свободна и от болестта син език, допълни той. През 1996 г. Брюксел отряза експорта ни заради случаите на шап. Забраната заради синия език е от 1999 г. Страната има голям опит в борбата срещу шапа, но това заболяване се разпространява много бързо, ако не се вземат бързи и сериозни мерки. Ето защо продължаваме да спазваме рестрикциите по границите и най-вече по южната - с Турция, подчерта Върбанов. По последни данни от проучване на САПИ броят на животните у нас се е повишил и се очаква подем на животновъдството. Затова официалното вдигане на забраната върху експорта ще стимулира развитието на сектора и ще бъде от голяма полза за страната ни, смята министърът на земеделието. Той категорично отхвърли твърденията, тиражирани в пресата, че парите по програма САПАРД няма да дойдат заради кризата в селското стопанство на ЕС, предизвикана от шапа. Деблокиране на жито от държавния резерв няма да има. Ако се наложи, ще има само обмен на жито с изтекъл срок на съхранение, каза още министърът.
Непротивоезикоругателствувайте
Обикновено при образуването на повелителните форми в нашата реч грешки не се допускат и само понякога влиянието на диалектите може да доведе до включване на по-особени форми като дойди или отиди, за които в книжовната реч място няма.
По-различно е положението с отрицателните повелителни форми, защото за тяхното образуване в съвременния български книжовен език съществуват различни възможности да бъдат изразени. Най-често в речевата ни практика се дава предпочитание на форми като не ходи, не идвай, не прави, не чети. Специфичното за тях е, че отрицанието се изразява с помощта на частицата не, поставена пред положителната повелителна форма ходи, идвай, прави, чети. Същото става и при заповеди в множествено число не ходете, не идвайте, не правете, не четете.
Наред с тях езикът ни предлага и друга възможност. Употребяват се форми, съдържащи отрицателния спомагателен глагол недей или недейте, след който стои една особена неизменяема форма на съответния глагол. Тя звучи например ходи, идва, прави, чете. Така се достига до цялостното недей ходи, недей идва, недей прави, недей чете. Тъй като неизменяемата форма не е определена и по число, тя се използва и когато заповедта е в множествено число - недейте ходи, недейте идва, недейте прави, недейте чете. Общо може да се каже обаче, че тези отрицателни заповеди не се употребяват много често, защото спецификата на неизменяемата форма на глагола не е разбираема за всички.
За сметка на това в говоримия език се проявява третата възможност, при която след недей или недейте на мястото на особената неизменяема форма се появява личната форма за сегашно време. В тези случаи цялата заповед гласи вече недей да ходиш, недей да идваш, недей да правиш, недей да четеш. В множествено число формите съответно са недейте да ходите, недейте да идвате, недейте да правите, недейте да четете. Независимо от дължината им и подчертаната им разговорност, този тип отрицателни повелителни форми все повече се налагат в речта напълно в тон с целия стремеж към аналитичност на изказа, който съществува днес.
Спирам се толкова подробно на възможностите за образуването на отрицателните повелителни форми, защото понякога в речта ни се допускат грешки при оформянето им. Тъй като неизменяемата форма на глагола, която представлява някогашен съкратен инфинитив, не е ясна за съвременния българин и той греши най-малко при поставянето на ударението при нея, след спомагателния глагол недей или недейте се появява повелителната форма на съответния глагол. Така се достига до неправилните недей ходи, недей идвай, недей прави, недей чети. Още повече смущават формите в множествено число недейте ходете, недейте идвайте, недейте правете, недейте четете.
Действително тези форми съществуват в някои български диалекти, но в книжовната форма на езика ни място за тях няма. И не само диалектната им маркираност ни кара да препоръчваме да се избягва употребата им.
В нашата реч действа законът за икономия на езиковите средства и почти никога не се допуска възможност да се използват успоредно две форми, които са натоварени с една и съща функция. Затова след като заповедта е изказана с помощта на спомагателния глагол недей и недейте, не е необходимо тя да се повтаря и с другата глаголна форма.
Новата ПГ не представлява никого, смятат сините в страната
СОФИЯ. "Отцепниците, водени от Христо Бисеров, да напуснат НС", пише в декларация СДС-Ямбол. Неморално е подобно политическо безотговорно поведение, когато България е на прага на Европа, заявяват от СДС-Драгоман. "Настояваме тези, които ни предадоха, да напуснат НС те вече не представляват никого", казват сините от Копривщица. Остро негодуват срещу създаването на новата парламентарна група и от СДС-Бургас. "Неморален политически ход" наричат отцепването на 7-те сини депутати от СДС - Силистра. Никой от избирателите не е делегирал права на господата Бисеров и Цонев да водят самостоятелна политика, пишат от СДС-Своге. Категорично се разграничаваме, декларират от СДС-Враца. Твърда подкрепа за принципната политика на ръководството на СДС заявяват от Пирдоп. "Синята идея е магия, ние сме зад нея", пишат от СДС-Златица. Остро осъждат действията на депутатите от новата парламентарна група и от синята партия в с. Антон, Софийско. Потвърждаваме своята подкрепа за правителството на ОДС и на парламентарната група. Ние сме категорично против отцепниците от СДС, заявяват от столичната организация на ДП 1896.
Ново находище на нефт и газ край Бутан
ВРАЦА. До една седмица се очаква да бликне синьо гориво от най-големия сондаж у нас край врачанското с. Бутан. Сондата вече е достигнала дълбочина 3400 м и според геоложките образци вече е съвсем близо до находището. За проучвателните работи държавната фирма "Нефт и газ" в Плевен е инвестирала 1,5 млн. лв. за сондажа с проектна дълбочина 4000 м. Точното място за сондиране е определено чрез сеизмични експерименти и контролирани взривове. Преди 15 години в друг район край с. Бутан бе открито едно от най-големите находища на български природен газ, чиято промишлена експлоатация завърши наскоро. В съседното село Селановци предприятието от една година експлоатира друг сондаж, от който се добиват нефт и природен газ с отлично качество и стабилен дебит.
Няма да увеличават цените на лекарствата
СОФИЯ. Цените на лекарствата няма да се увеличават в следващите 2-3 месеца, съобщи вчера министър д-р Илко Семерджиев. За това са се договорили производителите от "Балканфарма" и "Софарма" с министерството и депутатите от здравната комисия. След този период ще се повишат със стотинки само медикаментите, които се продават в аптеките под себестойността им. За да се компенсират загубите на двете фирми депутатите са поели ангажимент да удължат с една година срока, в който трябваше да бъдат въведени европейските изисквания за добра производствена практика (GМP).
Пийте вода, за да се концентрирате по-добре
Изследване сред британските ученици сочи, че пиенето на обикновена вода повишава концентрацията, пише лондонският "Експрес". Д-р Тревъл Брокълбенк, уролог от университета в Лийдс, е провел изследване, резултатите от което показват, че учениците имат проблеми със съсредоточаването поради недостатъчна консумация на вода. Ученият установил, че децата, които пият по осем чаши вода дневно, показват по-добри резултати в класната стая. Оказва се обаче, че половината от учениците изобщо не пият вода, докато са в школата. На базата на резултатите от изследването си и с оглед предпазване от бъбречни и пикочно-полови инфекции, както и за по-добро концентриране д-р Брокълбенк призовава училищните власти да осигурят достатъчни количества прясна питейна вода и да насърчават децата да пият повече от животворната течност.
Писмо на броя
Враговете на ОДС непрекъснато сипят данни колко много хора не работят, но не само правят това, а и помагат да се увеличи този брой. Така например през есента и зимата орсовките в страната освободиха по-голяма част от своите чиновници в канцелариите, склададжии, трактористи и др. и ги пратиха на борсата. По радиото беше съобщено, че такива работници по 50-60 на ден се регистрират в Силистра, Дулово и други селища в Добруджа. По този начин с един куршум се убиват много зайци: прехвърлят плащането на гърба на държавата, дават факти на противоправителствената агитация и пр. Затова аз питам - кога ТКЗС е уволнявало чиновниците си през зимата? Плащало ли е то на някогашните полевъди през зимата, когато няма за тях работа? И още, откога земеделието не е професия, занаят, та всеки, който не е в заводче или канцелария, се пише безработен и получава помощи като такъв, докато в същото време обработва земя, гледа по няколко крави и друг добитък? Та земеделието векове е хранило човечеството, давало му е поминък. Или така е изгодно на някои критици, с червено перде на очите?
Пиян шофьор преследва полицейски автопатрул
СОФИЯ. Каскада между пиян шофьор на фирма "Йес такси" и автопатрул на СОД- СДВР по чудо приключи без жертви на столичните бул. "Възкресение" и "К. Величков", съобщи СДВР вчера.
Любомир Й. (22) с много висока скорост няколко пъти изпреварил с "Деу Ланос" полицейския автомобил. След това обрънал колата си и тръгнал срещу автопатрула, който едва успял да избегне челен удар. При едно от изпълненията си Любомир изгубил контрол над таксито и го блъснал в бордюр. Пазителите на реда изскочили от полицейската кола и щракнали белезници на клатушкащия се любител на силни усещания. Оказало се, че той е употребил голямо количество алкохол и не е носел никакви документи.
Пламна секретно поделение на ВВС
СОФИЯ. Секретното поделение на бойната авиация на ул. "Брезовица" в столичния кв. "Бояна" се размина на косъм от взрив миналата нощ. Към 0,40 ч. на първия етаж в двуетажното спално помещение, където спели войниците, избухнал пожар. На втория етаж бил складът с боеприпаси и оръжие, който замалко не бил обхванат от лумналия огън, съобщиха запознати. От пресцентъра на военното министерство не уточниха дали пожарът е бушувал в Централния команден център на ВВС, или в разположения наблизо зенитно-ракетен дивизион, поради секретността на поделението. Повече от два часа са гасили два противопожарни автомобила на столичната пожарна и войниците от поделението. Според източници от Главния щаб на ВВС огънят най-вероятно тръгнал от войнишките гардероби и е причинен от неизгасена цигара. След като потушили пламъците, пожарникарите стояли цяла нощ, за да не би пожарът да лумне отново. Със заповед на началника на Главния щаб на ВВС ген.-лейтенант Стефан Попов веднага е назначена комисия, която да нищи причините за пожара. Тя се оглавява от неговия заместник ген. - майор Калчо Танев.
Последният трамвай
Василев потръпна зиморничаво и вдигна яката на поовехтелия си син шлифер. Ужасно му се спеше, а трамваят не идваше. Погледна часовника си и с мъка различи стрелките на мътнооранжевата светлина, която се цедеше от крушовидния израстък на бетонния стълб до безлюдната спирка. Единадесет и двадесет и три минути. Има си хас да трябва да се охарчва за такси, след като може да мине само с билетчето от шест стотинки.
Никой не би предположил, гледайки Василев, че той се е женил и развеждал два пъти. От първия брак дори имаше дъщеря, с която се виждаше един-два пъти месечно. Беше среден на ръст, с оредяла по темето коса, бръснеше се веднъж на два дни и се къпеше два пъти седмично. Отнасяше се педантично към задълженията си като закупчик в предприятието, където работеше, и следобед винаги четеше уводните статии в двата вестника, за които имаше служебен абонамент. Наричаха го "Василев", "другарю Василев", няколко души му викаха "Васс", но споменът за собственото му име се съхраняваше единствено в паспорта.
Рядко го канеха на гости. Потупвайки с крака, за да се стопли, намръщено си помисли, че друг път няма да допусне да го забавят толкова. Пък и скоро едва ли щеше да има друг път. Въздъхна, взря се в посоката, откъдето трябваше да се зададе трамваят, и пак си погледна часовника.
Наоколо бе същинско мъртвило. По отсрещното платно бяха минали едно-две таксита, бавничко пропълзя патрулка - синя жигула с жълти ленти по вратите. Булевардът приличаше на място, засегнато от неутронна бомба.
Трамваят не идваше. На изкорубената ламаринена табела с мъка можеше да се разчете: "Последна кола 23.4... " Цифрата след четворката бе изядена от ръжда или от камък, хвърлен за забавление. Василев усещаше как очите му просто се слепват. Мразеше да пие повече от три ракии.
Почти дремеше, когато в приглушеното нощно бучене на града се прокрадна дрънчащият звук на дългоочаквания трамвай. Отляво се приближаваха две светлини, дясната - по-мъждива. Мотрисата се поклащаше като разнебитена гемия.
Василев почти се стресна, когато вратата се отвори със съскане срещу него. Не се вгледа в номера - във всички случаи бе решил да се качи, ако се окаже, че трамваят е от онези, които отбиват преди неговата спирка. Щеше да повърви малко пеша. С влизането се огледа - съвсем празна кола. Просто нямаше никой. Вратите се затвориха и тъмният пейзаж зад прозорците се заизнизва назад.
Василев седна - имаше карта. Огледа се отново. Никога не беше пътувал сам в трамвай. Сви рамене и се намести по-удобно. Притвори очи.
След малко ги отвори отново. Нещо не беше наред. Трамваят изобщо не спираше. Наведе се към стъклото до себе си, сложи ръка до лицето си, за да попречи на вътрешността на мотрисата да се отразява. Навън бе тъмно. Стори му се, че различава зелена площ край асфалта, блокове. Облегна се отново назад. Сигурно е задрямал. Може да е пропуснал една-две спирки. Трябваше да пропътува шест.
Светлините по тавана на мотрисата примигваха от време на време. Тя вибрираше и виеше по онзи неповторим софийски начин. Василев отново се опита да разпознае през стъклото гледка, която да му подскаже каква част от пътя е вече измината. Този път за негово учудване не различи блокове. Ивица трева до самия трамвай, после - асфалт, нататък - мрак. Размърда се неспокойно. Погледна часовника си - единадесет и четиридесет и две минути. Понадигна се на седалката и реши да внимава, за да не проспи спирката. Най-много го изненадваше фактът, че досега вратите нито веднъж не се бяха отваряли. Все пак ватманът е длъжен да спира, дори да няма хора за слизане или за качване.
Ивицата трева отвън се нижеше безкрайно, трамваят се поклащаше. Изведнъж Василев осъзна, че откакто се бе качил, не бяха завили нито веднъж. Опита се да си припомни - досега би трябвало да са минали два... дори три завоя. Да е сгрешил спирката - невъзможно! Пък и там нямаше друга трамвайна линия. Василев се разтревожи. Стана, озърна се. Искаше да види отнякъде номера на трамвая, на който се беше качил. Сети се, че понякога има табели с номера до страничните стъкла при вратите или до задното стъкло. Нямаше. Загледа се в ивичестата гумена подплата на пода, сякаш там можеше да бъде изписан номерът. Трамваят се поклащаше уютно, громоленето му бе станало някак по-глухо.
Василев реши да мине напред, дори... Приближи се до кабината на ватмана, хвана се за вертикалната дръжка при предната врата. На стъклото, зад което трябваше да е ватманът, отвътре бе залепен голям плакат - снимка на храм-паметника "Александър Невски". Василев се престраши и почука по стъклото.
Трамваят продължи да се поклаща невъзмутимо. Вън мракът бе непрогледен. Василев се вторачи в железцето, което стърчеше от вратата на ватманската кабина вместо брава. Заблъска отново. Извика:
- Другарю ватман!
Никакъв отговор.
Единственото, по което се разбираше, че трамваят се движи, бе гемиджийското поклащане и бученето. Зад прозорците вече не се виждаше нищо. Василев не искаше да признае пред себе си именно това. Там не беше тъмно. Просто нямаше нищо. Нищо.
Той се хвърли към предната врата и се опита да я разтвори със сила, но тя не поддаваше. Заблъска отново вратата на кабината.
Звуците наоколо се променяха. Трамваят сега скърцаше някак особено. Бученето му отекваше, сякаш... - Да не би да е тунел - изрече гласно Василев и се сети, че последната спирка (той бе пътувал дотам само веднъж) на едната от линиите бе разположена под земята.
Нямаше начин да са я достигнали. Освен ако са подминали девет спирки.
Скоростта на трамвая бе намаляла и сега от двете страни през прозорците се виждаха бавно преминаващи, грапави и съвсем вертикални камари пръст. Приличаха на стени, но си личеше, че е пръст. Тук-там бе изронена, забелязваха се разни парчетии и камъни, стърчаха коренчета. Василев само предположи, че бяха камари пръст - върховете им не се виждаха, не се виждаха и основите им. Неравните плоскости се доближаваха все повече до прозорците, един или два пъти стърчащи коренчета забърсаха стъклата и оставиха по тях пясъчни дири. С растящ ужас осъзна, че очевидно се движеха под земята. Но движеха ли се изобщо?... Бученето на мотрисата бе преминало в тътнещо скърцане, нещо стържеше отдолу, отгоре, отстрани... Василев изкрещя и като се стремеше да опази лицето си, удари с лакът ватманската врата. Стъклото се напука, плакатът с храм-паметника се огъна. Светлините по тавана на мотрисата запримигваха, помръкнаха... Василев блъсна отново стъклото, иззад което се чуваше настойчиво шумолене, сякаш някой мачкаше с огромни ръце гигантски листове шипяща хартия. Този път то се счупи, няколко парчета отхвръкнаха и той видя, че вътре в кабината имаше нещо като сиво-кафяво надигащо се тесто, прииждаща лавина от пръст и пясък... Светлините в трамвая угаснаха внезапно, но той бе успял да се обърне назад и отчасти съумя да види, чувайки същевременно пукот и трясък, как напиращата земна маса троши стъклата в задната част и започва да я изпълва... Оставаше му само да пищи и да се задъхва, да се гърчи и да трепери под неумолимия, инертно унищожителен натиск... * * *
- Любопитен случай - каза експертът. - Трупът се е съхранил доста добре като за след петнайсетгодишен престой под земята. И то на три метра дълбочина. Позата, съдейки по фотосите при откриването, е напълно естествена. Бих казал, ако местността не бе толкова стабилна по отношение на размествания в земните пластове, че е бил... хм... затрупан жив. Но пак не мога да си обясня такова пълно слягане на пръстта, особено във вдлъбнатините на костните останки. Дали смъртта е насилствена? Няма данни за това.
Посмъртно повишават в звание загиналия охранител
СОФИЯ. Шефът на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров ще предложи да бъдат повишени в офицерско звание загиналият служител на НСО Стефан Янчулев и шофьорът, спасил живота на малтийския президент Илко Турлаков.
Президентът Петър Стоянов вчера сутринта отново е посетил пострадалите при катастрофата. Преди това бе прощалната среща на двамата президенти.
"Искам да почетем паметта и да отдадем дължимото уважение на офицера от НСО, който загина по време на инцидента. Бих искал да предам моите лични съболезнования на неговото семейство" - каза малтийският президент Гидо де Марко. Той благодари за професионализма и хладнокръвието на служителите от НСО и специално на шофьора, управлявал неговата кола. Президентът Стоянов още веднъж изрази съболезнования на близките на загиналия. Заради трагичния инцедент държавният глава отложи заплануваното за днес посещение в Кюстендил.
Правим смесени фирми с Индия
СОФИЯ. България и Индия могат да създадат смесени дружества за производство на кисело мляко. Предложението бе направено от вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев по време на срещата му вчера в Делхи с министъра на промишлеността и търговията на Индия Мурасоли Маран. Конкретните форми на сътрудничество могат да се проучат, след като индийски експерти посетят държавната ни фирма "Ел Би Булгарикум", каза още Жотев. На срещата между двамата министри са били обсъдени възможностите за сътрудничество между двете страни и в областта на хранително-вкусовата промишленост. България може да предложи освен специалисти и конкретни технологии в преработката на храни, каза вицепремиерът.
Първанов кани царски хора в ляв кабинет
СОФИЯ. Ще поддържаме активен и разумен диалог с новата коалиция около царя и ще търсим сред нея лица, които могат да бъдат в основата на бъдещо управление. Това заяви соцлидерът Георги Първанов на лекция пред студентите от Нов български университет. Той уточни, че не се е отказал от контакта и с хора от СДС.
Радиожурналистите вече омръзнаха на слушателя
С възмущение следя инсценирания скандал в БНР. Използвайки лудостта на няколко развилнели се харпии, нарекли се журналистки на свободното слово, поръчителите на този акт се мъчат да нагнетят предизборното напрежение в обществото.
Застанали срещу законността, тези жрици на злото всеки ден провеждат чрез програма "Хоризонт" на БНР най-яростната, най-манипулативна и брутална антиправителствена и антидържавна кампания. Това продължава вече три години поред, пред времето, в което Александър Велев замени лъжесловесната Виза Недялкова от радио "Христо Ботев" с днешния екип на "Хоризонт". Върховете на който са Катя Лещанска, Катя Тодорова, Таня Величкова и Лили Маринкова. Петър Волгин пък е безпрецедентен случай на душевно лабилен човек.
Журналистите от "Хоризонт" на БНР омръзнаха на всички с лошия си вкус, с лъжите си и омразата, с които насищат ефира. Дано се опомнят и престанат. Вече живеем в демократична страна, но свободата трябва да се цени и уважава.
Резултатите от преброяването ще са готови през март 2002
СОФИЯ. Първи резултати от приключилото на 14 март преброяване ще има след около 40 дни, съобщи пред журналисти председателят на Националния статистически институт Александър Хаджийски. Представителната двапроцентна извадка за държавни нужди ще е готова през септември, допълни той. Окончателните данни от преброяването, които ще ползваме през следващите 10 години, ще излязат през март 2002 г. За да бъдат засечени резултатите, през седмицата от 19 до 25 март ще бъде направено контролно преброяване, което обаче ще обхване само извадка от 13 400 души. Ако някой не е преброен до 14 март и пожелае доброволно да подаде данни за себе си и семейството си, няма да бъде върнат, обещаха от НСИ. Не е имало специално преброяване за държавници, каза още Александър Хаджийски. Процедурата е еднаква за всички, категоричен бе той.
Скритият плод на свободата
След повече от 11 години посттоталитарно развитие свободата у нас вече не е едновремешната фиданка. Тя е извисило ръста си младо дърво, което цъфти и връзва, дава плод и подобно на останалите природни творения великодушно предлага сянката си на всеки зажаднял за прохладата му, независимо дали същият се явява приятел, или идва с враждебни намерения. Несъмнено това е заради известния факт, че когато е автентична, свободата притежава свойството да не се дели на резени и дялове, да не мери себе си на везни, да не се разлива в мензури. Именно с това си качество тя се родее с християнското благоволение, а често и напълно се покрива с него, защото в аналогична степен не завижда, да не се разкъсва от неудовлетворени амбиции, не изгаря от догматична ревност. Комай и затуй въздухът на волността, който дишаме днес и който сме избрали за своя съдба, ни изпълва като нещо осезаемо, а не като оптическа илюзия или абстрактна приумица, както се опитват да ни втълпят фанатиците циници.
Нещо повече. Каузата на свободата в наше време, по всичко личи, има повече поклонници и кандидати за мъченици, отколкото си мислят адептите на бакалския дух и на меркантилните рефлекси. Затова не е случаен фактът, че последните така бързат да демонстрират презрението си към подобен вид "наивни ентусиасти", прикривайки зад смокинов лист комплекса си за малоценност пред хората, които не могат по никакъв начин да бъдат купени или съблазнени. Става въпрос за точно онези, които виртуозите на "припряното перо" и на "пошлата раздумка" са свикнали да наричат "твърд електорат на СДС" или "сини талибани", смаяни от обстоятелството, че е възможно да съществуват индивиди, които не мислят чрез "стомаха" си, не гонят съкровенията си подобно на стадо овце ту в една тучна ливада, ту в друга, нито пък лашкат идеите си, сякаш са ветропоказател, според вятъра на вулгарните интрижки или злободневните глуми... Някога старият и препатил стоик Сенека бе написал: "Свободата не може да се получи безплатно. Ако нея цениш много, останалото трябва да цениш малко... " Затова именно и всички, които знаят истинската стойност на това благо, ще се въздържат, преди да го поставят на кантара срещу паница леща отсреща. Защото са наясно, че в живота ни има поне една шепа неща, които не спадат към алъш-вериша и далаверата, а всеки има пред себе си дълг да ги носи като кръст към билото си... Ала извън тези всеизвестни (но пък малко говорени и споделяни) неща, свободата като обществена овошка за всекиго от нас е свързала и своя таен плод. Плод хем достъпен за всички, хем предназначен за ценители... И той е - правото на имунитет срещу глупост. Възможността, получена от демокрацията, сам да избираш мислите си и да ги отстояваш неотклонно, а не да ги приемаш като нахлузена "златна халка" на носа си - дар от бързореките манипулатори и медийни шутове. Защото истината е, че ако не поставиш пред мислите си "сито", "филтър" или някоя по-строга "митница", ако не спуснеш "безпощадна бариера" пред "фактомистиката" и "ерзацинформацията", предназначена за атрактивен декор на убого мислене и страсти, то човешкият интелект ерозира, запада, абдикира от функцията си да бъде контрольор на съдбата си. Духовният човек прекарва разделителна линия между образа на света, стъкмен му от сензационната журналистика, и запечатания от сериозната, обществено отговорна медия. В култивирания и опитен поглед е повече от гротескно да блъскаш с тежък ковашки чук "дребнофактието" с единствената цел да люпиш семки, както и да търсиш с хамалски език "под вола теле", обиждайки дори средната интелигентност на читателите си. Унизително в личен, а в човешки план безотговорно е, да превърнеш себе си в дистрибутор на страх, сглобявайки изцяло скарани с логиката комбинации, за да угодиш на господаря си, превърнал в закон на бизнеса безцеремонността и безочието. Неслучайно философите учат, че "съществува неотделима пъпна връв между мрачните чувства, страха и тиранията". Човекът, превърнал се поради една или друга причина в марионетка на страха, на практика е престанал да мисли в единствено число, станал е прост инструмент на най-низките си чувства и неприятели... Да отучваш хората от трудното изкуство на надеждата, не е обществена мисия, а чиста проба мизантропия. Да противопоставяш със суетна настървеност държава на родина, с претенцията, че едва ли не откриваш велосипеда, е поза на "хоремагчийска андрешковщина", а не позиция на съвременен мислещ скептик, достойна за респект и уважение. Да не създаваш антагонистични уравнения и примитивни "черно-бели сценарии" - ето я мисията на обществения посредник, на онзи, който намира моста на компромиса, дори сред най-бурното море на омрази. За жалост сензационните информационни конгломерати отвъд шумоленето на пари и панаирджийската дандания не чуват и не съзират нищо на хоризонта... Дошъл е редът на скрития плод на свободата.
Съвместна публикация с в. "АНТИ"
На вниманието на:
Президента на Република България и главнокомандващ Българската армия г-н Петър Стоянов
Министър-председателя г-н Иван Костов
Министъра на отбраната г-н Бойко Ноев
Министъра на правосъдието г-н Теодоси Симеонов
Главния прокурор г-н Никола Филчев
Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото запасно войнство е потресен от разтърсващото съобщение, че един български офицер - полковникът о.з. Яни Янев - главен секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗ), е могъл да наруши клетвата си и да извърши най-тежкото престъпление - предателство спрямо собствената си родина.
Същият офицер в шпионската си дейност е предавал на чужда държава сведения, представляващи държавна тайна и поставящи в опасност националната ни сигурност.
Човек не може да си представи по-голямо падение от това, особено за един офицер, основното предназначение на когото е да брани родината си.
Във връзка с този уникален и позорен случай предлагаме да се хвърли светлина и да се проучат без излишна деликатност и неудобство някои будещи недоумение и смущаващи обстоятелства и факти в организация като СОСЗ:
1. Каква е атмосферата в този съюз, която позволява за главен секретар да бъде избран човек като полковник о.з. Яни Янев, а за зам.-председател на съюза - полк. о.з. Димитър Иванов - бивш шеф на 6 отдел в VI управление на комунистическата Държавна сигурност.
2. СОСЗ поддържа много близки отношения с организацията на запасните офицери в Югославия, което предполага, че Янев може би е работил и за режима на Слободан Милошевич.
3. СОСЗ дава приют на "деполитизирани" офицери, които веднага след уволнението си възстановяват членството си в БСП.
Това, разбира се, е тяхно право и ние не го оспорваме, но с този факт ние само обясняваме произхода на тъмночервения цвят на тяхната организация. А това е цветът на антибългарщината и в конкретния случай - на предателството срещу родината.
4. СОСЗ е против стратегическите насоки на държавната ни политика - присъединяване към ЕС и членство в НАТО. За това този съюз досега не е даже намекнал за някаква подкрепа на такава политика.
5. В органа на СОСЗ вестник "Българско войнство" при избори се отпечатват материали и снимки, рекламиращи кандидатите на БСП - преименуваната БКП.
6. Нормалното обръщение на членовете на СОСЗ един към друг е "другарю".
7. Комунистическото правителство на Жан Виденов подари на СОСЗ през октомври 1996 без основание построеното преди 9 септември 1944 от тогавашния Съюз на запасните подофицери 6-етажно здание на бул. "Христо Ботев" &numero; 48.
Оспорването от нашия съюз на този несправедлив, неморален и грабителски акт до сега за съжаление не е дало положителен резултат.
8. Този подарък обаче не им беше достатъчен. Той само възбуди апетитите, затова СОСЗ обяви пред съдебните органи абсурдните си и неморални претенции да бъде приемник и наследник на съществуващите преди и унищожени след 9 септември 1944 г. съюзи на запасните офицери и подофицери и на кавалерите на ордена "За храброст", само и само за да обсеби многобройните им ценни имоти - здания, почивни станции, хотели, къщи - за някои от които, за голямо съжаление, вече е успял. И какво излиза? Тези, които унищожиха съюзите, най-безочливо се обявяват за наследници на жертвите си!
След всичко, казано дотук, не може да не изразим нашето учудване, че и Съюзът на офицерите и сержантите от запаса се води като военно-родолюбива организация наред с другите три - нашия съюз, Съюзът на военноинвалидите и Съюзът на ветераните от войните, без да е дал или да му е поискано някакво доказателство за това.
Съдът нямало да пусне шпионите Янев и Гешева
СОФИЯ. Военно-апелативният съд най-вероятно няма да уважи днес молбата на о.з. полк. Яни Янев и Лиляна Гешева за промяна на мярката им задържане под стража с по-лека, съобщиха вчера запознати. Бившият началник на военното разузнаване и шефката на секретното деловодство в служба "Военна информация" бяха задържани на 6 март, след като изнесоха секретна сводка за военно-политическата обстановка в съседните ни страни и възнамеряваха да я дадат на висш руски дипломат.
Военен съд наложи постоянна мярка задържане под стража за Янев и Гешева три дни след ареста им. Мотивите на магистратите с пагони са били, че има опасност обвиняемите да унищожат доказателства, свързани с дейността им или да се укрият.
Сънят и творческата дейност
Новите опити показват, че частите от мозъка, които са били най-активни през деня, предизвикват дълбокия сън през нощта. Това обяснява защо понякога сънят помага да намерим творческо решение на проблем, който ни е тормозил дълго време. Оказва се, че някои от клетките си споделят спомени през деня и е необходимо да се сложи ред в системата. Ученият Теренс Сейновски твърди: "Винаги е съществувала тясна връзка между съня и творческата дейност, която може да бъде резултат от начина, по който природата укрепва спомените."
Ян Борн, от университета в Любек, Германия, се е опитал да види у хората коя от двете фази на съня - на дълбокия сън, който преобладава в първите часове, или фазата на бързото очно движение (РЕМ), характерна за последните часове, е най-необходима за укрепване на спомените. Забелязал е, че дълбокият сън е достатъчен, когато става въпрос за запомняне на задачи, но и двата вида сън са необходими за постигане на максимален успех. Това говори, че съществува последователен механизъм за укрепване на паметта, който изисква начална фаза на дълбок сън, последван от лек сън. Що се отнася до ползата да се учи цяла нощ преди изпит, би трябвало да се изследва връзката между несъзнателното запомняне, изследвано в тези експерименти, и съзнателното, необходимо за заучаването на даден предмет.
Със 7 на сто се е увеличило производството на стомана
СОФИЯ. През миналата година производството на стомана у нас се е увеличило със 7 на сто в сравнение с 1999 година. За страните от Европейския съюз България е изнесла 918 000 тона стоманени продукти през 2000 година, което е с 1000 тона по-малко от предходните 12 месеца. Тези данни бяха съобщени на откритата вчера двудневна европейска конференция по стомана, която се провежда в столицата.
Два пъти и половина е по-ниска производителността на труда на българските работници в стоманодобива спрямо тези от Западна Европа. Един човек от металургията произвежда около 200 тона продукция, а доходите му в сравнение с тези в европейските държави са 20 пъти по-ниски. В този отрасъл средната заплата за страната през миналата година е била около 175 долара. В страните от Европейския съюз за такъв вид работа се плаща по 20 долара на час, казаха участниците в конференцията.
Талантът не е пеперуда в клетка
И понеже навсякъде се говори за новост и другост в изкуството по Европа, а в България - за чалгаджийската ни темпоралност, то ние ви препоръчваме да идете в Музикалния театър в София. Там има едно представление, което се нарича "Клетка за пеперуди". Това е съвременен мюзикъл в две действия по музика и текст на Джери Хърман. Да, оня, който подлуди света в началото на 70-те години на ХХ век с филма "Хелоу, Доли". И до днес песничката си я подсвиркваме, нали? Та в тази атрактивна пиеса, поставена от професор Здравко Митков, ще срещнете страхотни актьори, които пеят, танцуват и играят именно като в Европа. Даже и по-добре. Те са от т.нар. поливалентен театър. Могат всичко. И го правят талантливо. А Валентин Ганев и Веселин Ранков съдействат на нестандартния сюжет и ви носят в него, защото свободата на таланта им го позволява. Влезте в "Клетка за пеперуди". Заслужава си.
Тютюнопроизводителите получават около 60 млн. лв. премии за 2000 г. СОФИЯ. 59 380 000 лева за премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн от реколта 2000 год. реши да отпусне правителството. Размерът на средствата, които са пряка премия на производителите, е 35 240 000 лева, а 24 140 000 лева е целевата парична подкрепа, като парите директно ще преминават от фонд "Тютюн" по сметка на тютюнопроизводителите. По този начин търговците намаляват минималната изкупна цена със стойността на целевата парична подкрепа, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. Размерът на премията е определен по типове и произходи за произведен и изкупен тютюн реколта 2000. За цялото количество тютюн от първа, втора и трета класа за ориенталски тютюни от произход "Джебел" той е 1,50 лв./кг. За всички останали произходи се дава по 1 лв. на килограм. За едролистните тютюни "Виржиния" и "Бърлей" премията е съответно 1,20 лв./кг и 1,00 лв./кг. С премирането се увеличават доходите на около 55 000 семейства, ангажирани основно с производството на тютюн, и се повишава интересът им за изпълнение на квотите за производство на тютюн реколта 2001 г., каза министър Върбанов. Размерът на целевата парична подкрепа за ориенталските тютюни е същият като този на премията, а за едролистните тютюни - "Виржиния" и "Бърлей" тя е съответно по 0,30 лв. Фантасти гостуват на франкофони
СОФИЯ. Международният ден на франкофонията - 20 март, ще бъде отбелязан у нас с изложбата "Фантастичната литература на франкофонска Белгия" в изложбена зала "Средец", предаде БТА. Организатори са МК, посолството на Белгия, френскоезичната общност на Белгия и Търговската агенция за Валония към белгийското посолство. На 30 пана ще бъдат представени откъси от фантастични произведения с коментари и илюстрации, взети от изобразителното изкуство, графиката, киното, комикса. Сред представените автори са колоси на белгийската литература като Шарл дьо Костер, Морис Метерлинк и световнопризнатият фантаст Жан Ре, както и непознати и неиздавани у нас имена.
Фламенкото - любов, щастие, страдание
За непосветения то може би прилича на неразбираем вой без особен смисъл, изпълняван от енергични танцьори с пристегнати панталони или развяващи се рокли. За тези, които го разбират, то е една дълбока и разтърсваща музикална форма, една от най-типичните черти на испанската култура. Фламенкото никога няма да бъде музика за масите, въпреки че се радва на нарастваща популярност и печели терен както и в най-чистия си вид, така и "облагородено" с попмотиви.
Произлязло от циганските общности в бедната южна испанска провинция Андалусия, фламенкото като музика и танц е станало фирмен знак на испанската култура. Страстните мургави красавици, развяващи поли, и смръщените китаристи се считат за по-испански от всичко друго, родено на полуострова. Нещата обаче са по-дълбоки, отколкото изглеждат.
"Фламенкото е трудно да бъде разбрано, но не и да бъде усетено - твърди една от най-известните му изпълнителки Кармен Линарес. - Когато съм в чужбина, знам, че хората не разбират това, което правя и пея, но когато те са чувствителни, връзката се получава. Фламенкото е като самия живот - ние пеем за всичко, което той съдържа - любов, щастие, страдание".
Песните в стил фламенко имат няколко основни форми и мотиви и с изключение на китарата всички те са прости -пляскане с ръце, акомпанимент по дървена кутия, което подсказва за произхода му от бедния юг на страната. Певецът, известен като "кантаор" или "кантаора", пее под съпровода на китара или на един-двама души, които пляскат с ръце, като така създават изключително насечен ритъм. Текстовете, при положение че сте в състояние да разберете южняшкия диалект, разказват за обикновени неща като любов и скръб, носталгия или красотите на природата. Песента обикновено е придружена с един или двама танцьори, които бият крак в такта на музиката, а танцьорките пък предизвикателно повдигат роклите си. Това, което изненадва и радва новаците във фламенкото, е, че всеки от публиката може да се присъедини и да пляска с ръце, ако настроението го подхване. Всъщност ентусиазираните подвиквания като "Оле" се посрещат добре и говорят, че представлението е добро.
Фламенкото отстъпи през 80-те под напора на "вносната" музика, за да разцъфти отново едва през последните години, когато и самата Испания набра ново икономическо и политическо самочувствие. Влиянието му върху испанската попмузика е очевидно и напомня начина, по който латиното стана модно в англоговорещия свят. "Фламенкото е артистична интерпретация на древната андалуска музикална традиция, избистрена през ХIХ век и родила велики певци и текстописци, разработили свои собствени репертоари, владели общественото пространство чак до времето на Гражданската война", казва Фаустино Нунес, музиковед, специалист по фламенко. Той споделя, че по времето на диктатурата на Франсиско Франко (1939 - 1975) фламенкото претърпяло сериозни промени и било преоткрито и популяризирано в една изчистена форма, известна като "ло фолклорико". Така то трябвало съобразно целите на Франко да представя Испания като една единна нация. След смъртта на диктатора заедно с новопридобитата свобода разцъфтява и интересът към чуждестранната музика, главно американска и британска, и фламенкото било загърбено.
Странно на пръв поглед, но именно тогава в края на 70-те и началото на 80-те се появили нови и впечатляващи фламенко таланти като китариста Пако де Лусия, най-известния испански музикант, и Камарон де ла Исла, сама станала символ на фламенкото. "Сега, 25 години след смъртта на Франко, фламенкото е така дълбоко вградено в испанската култура, че то само отново излиза на повърхността", казва Нунес. Тази тенденция няма нищо общо с дейността на мултинационалните звукозаписни компании, които се "качиха на влака на фламенкото" едва след като забелязаха нарастващия интерес към него.
Благодарение на успеха в Испания на групи, повлияни от фламенкото, като "Кетама", "Ла Барберия дел Сур", "Естопа", "Навахита Платеа" и на певеца Алехандро Санс, фламенкото сега е на върха. В сферата на танца пък властват грацията и енергията на Хоакин Кортес и Сара Барас, наследили на "трона" идолите на предходните поколения Кармен Амая и Антонио Гадес. Възходът на фламенкото доведе до откриването на нови фламенко клубове и до разцвета на старите в цяла Испания. "Факт е, че фламенкото се възприема най-добре на живо, далеч по-добре, отколкото на запис", смята Нунес. Макар и мнозина да се смеят на изразяваните преувеличени драми и страсти на сцената, според експертите чистите форми на фламенкото винаги са били възприемани в чужбина дори по-добре, отколкото в Испания. Тези, които все още се съмняват, нека си помислят само за момент за изкуството на Пако де Лусия.
Християнски календар
В дните преди Възкресение Христово вярващите християни се подготвят да пристъпят към приобщаване със Светите кръв и тяло Христови. Голяма част от тях го правят, защото така са чували, че трябва, немалка - защото виждат, че другите го правят, но какво е значението на Св. причастие за живота на вярващите.
Причастието се приема по време на Св. литургия - евхаристията, център на седемте тайнства в църквата. Като тайнство е установено на Тайната вечеря от самия Христос. Както всяко тайнство и то има две страни - вътрешна, т.е. тайнствена, и външна - обредна. Самата дума евхаристия означава благодарствена служба. В нея са вложени няколко идеи, които съставляват нейната същност. В основата й стои идеята за жертва, която е в пряка връзка с изкуплението на човечеството. Безкръвната хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир. Идеята за евхаристийна жертва е изразена и в думите на Иисус Христос: "Вземете яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано" и "Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". По силата на Христовото поръчение: "Това правете за Мой спомен", жертвата, извършена за нашето спасение на кръста, се възпроизвежда в тайнството Св. евхаристия.
Два са моментите в тайнството евхаристия - претворяването на хляба и виното в истинското тяло и кръв Христови, чрез призоваването на Св. дух и причащението на вярващите с тях. Приобщавайки се под вида на хляба и виното със самата богочовешка същност на Христа, вярващите получават с това залог за опрощаване на греховете и наследяване на вечен живот.
В Св. евхаристия мистично се осъществява отново великата тайна на благочестието - боговъплъщението, и ние се освещаваме, пристъпвайки към причащението от богочовешката природа на Господа. Това тайнство е и образ на вечно пребиваващия в църквата и света син Божи. То е безценен дар Божи, плод на безпределната Му любов към нас. По време на Св. литургия символично се изобразяват земният живот и изкупителното дело на Спасителя. Наистина Св. евхаристия превъзхожда човешкия ум, тя е тайнство на вярата. Осъзнавайки същността на тайнството, ние трябва да пристъпваме благодарствено със смирение и благоговение към него, а не просто защото така сме чували, че се прави. Св. литургия не само "представя" живота на Христос и го предлага на нашето "съзерцание", но тя е моментът и мястото, в които обожествената човешка природа става наша, както казва Йоан Майендорф. Ето защо всеки християнин трябва да се стреми колкото му е възможно по-често да пристъпва към Св. причастие, което ни съединява с Христос.
Хроника на един предизвестен бунт за запазване на статуквото
Продължаващият вече повече от месец конфликт в БНР се превърна в истински гордиев възел, който оплете доводи от сферата на правото с медицински епикризи, дадени, оттеглени и потвърдени номинации, с гладни стачки, молби за подкрепа от държавни институтици с ултимативни искания за спешни законодателни промени. И всичко това на фона на всекидневни изявления, обръщения, възвания и декларации.
Без съмнение конфликтът в БНР е значим фактор, който във вътрешнополитически план дестабилизира, а във външнополитически злепоставя България. Поради това въпреки предизборната ситуация решението му трябва да се търси само в сферата на трайните законосъобразни варианти.
Официално декларираните причини за журналистическия бунт са личността на Иван Бориславов, съставът на НСРТ и текстовете на Закона за радио и телевизия. Дали те обаче са реалният проблем, това е основният въпрос, чийто отговор изисква поглед към предисторията на конфликта.
През лятото в предаването "12+3" Петър Волгин нарече България "скапана държава". Поводът бе възмущението му от побоя на неговия колега Владимир Зиновиев от трима непознати в подлеза до Университета. Репликата тогава предизвика истински скандал. Един от вестниците, които днес активно подкрепят протестиращите, коментира случая под заглавие "Пак пребиха не журналиста, който трябваше". Макар със закъснение генералният директор на БНР Александър Велев бе принуден публично да се разграничи от подопечния си журналист. Въпросният гаф, който беше само най-яркият от серия подобни, и изтичащият му в края на годината директорски мандат изискваха Велев да докаже, че освен с прословутия ремонт в сградата на радиото той се занимава и с други неща. Още със завръщането му от летен отпуск в пресата започват да се появяват публикации, че шефката на пресцентъра на ПГ на СДС Поля Станчева ще дойде на "Драган Цанков". В средата на септември по предложение на Александър Велев управителният съвет гласува създаването на новата длъжност програмен директор на БНР, която липсваше в утвърдената му от НСРТ концепция - слуховете стават факт. С този ход три месеца преди края на мандата си той намери най-удобния начин да прехвърли на друг отговорността за своето нежелание или неумение да решава журналистическите проблеми в БНР.
Още от първите си работни дни като програмен директор Поля Станчева е нарочена за синия партиен цензор на радиото и бламирана. След всеки разговор с нея началниците на направления притичват до пресата, за да разказват за какво е ставало дума и какво е било искано от тях. И, разбира се, "как са им били извивани ръцете".
"Журналистите трудно се управляват, когато нямат сърце да изпълнят нещо, вече не сме така манипулирани от гледна точка на този хляб, който се дава тук" - това казва небезизвестната водеща Лили Маринкова пред "Труд" на 21. Х.2000 в интервю, посветено на назряващия бунт в БНР.
Тогава гневът на журналистите е провокиран от решението на управителния съвет да промени длъжностните им характеристики. В интервюто си като причина за недоволството Маринкова посочва, че промяната щяла да размие отговорностите между водещи, редактори и репортери. Аргументът на главната редакторка на "Хоризонт" е абсурден, защото Силвия Великова, Таня Величкова, Катя Тодорова и много други от лидерките на днешния протест отдавна съвместяват и трите функции. И тогава, както и сега, има пълно разминаване между декларираните и реалните цели на протеста, но никой не се решава да й опонира. За Велев един бунт в радиото два месеца преди края на мандата му би означавал окончателно сбогуване с всяка надежда за преизбиране.
На 25 октомври вестниците съобщават, че генералният директор на БНР е отстъпил пред исканията на колектива и спира въвеждането на новите характеристики. Така запазването на статуквото през миналата есен предотвратява бунта.
В края на годината започват проблеми в НСРТ във връзка с избора на председател
Става ясно, че сред членовете на съвета съществува сериозно напрежение.
На 3 януари т.г. в интервю за "Хоризонт" членът на НСРТ от президентската квота Светлана Божилова лансира идеята си изборът на генерален директор на БНР да бъде направен не с обикновено, а с квалифицирано мнозинство от две трети.
"Ако изборът бъде направен така, няма да има сянка от политически и политико-корпоративен натиск. Когато решенията се вземат само от петима души и те са само от парламентарната квота, избрана от управляващото мнозинство, винаги ще има съмнения за политическо влияние", казва Божилова, намеквайки недвусмислено за конфликт между членовете на НСРТ от парламентарната и президентската квота. Още на втория ден след изявлението й сред радиожурналистите тръгва подписка със същото искане - генералният директор на БНР да бъде избран с мнозинство от две трети. Според източници от "Драган Цанков" 4 инициатор на въпросната подписка тогава е днешната лидерка на протестиращите Силвия Великова.
Потвърждение за съществуването на тази подписка намираме единствено във вестник "Сега". По отношение на радиоделата всекидневникът, в който работи съпругата на бившия директор на "Хоризонт" Димитър Димитров, отдавна се счита за меродавен източник на информация. Според него под искането новият генерален директор на БНР да бъде избран с квалифицирано мнозинство са се подписали 76 души.
След изслушването на Александър Велев, Валери Тодоров и Димитър Димитров - тримата кандидати, допуснати до събеседването на първия конкурс на НСРГ за генерален директор, комисията единодушно решава, че никой от тях не се е представил достатъчно убедително, и насрочва нов конкурс с променени условия.
Отхвърлени, лидерите на двете най-големи журналистически лобита в БНР - Александър Велев и Димитър Димитров, са наясно, че шансовете им за успех са минимални. Запазването на статуквото обаче представлява не само въпрос от техен общ интерес, а цел, която обединява всички - от различните по ранг административни началници до толерираните журналисти.
Програмната директорка на слабо известното "Радио България" Райна Константинова е най-подходящата фигура. Тя има дългогодишен стаж в БНР, назначена е от Велев на този пост и се ползва с авторитета на умерен, диалогичен и лоялен човек.
Необходимостта със споразумението да бъдат запознати повече хора го превръщат в публична тайна на "Драган Цанков"
Според вътрешни източници сделката е гарантирала на всички шефове и журналисти запазване на досегашните им позиции, а на Велев спокойния пост кореспондент в Брюксел. Косвено тази теза се потвърджава и от факта, че макар отдавна да са изпълнени всички необходими формалности по откриването на кореспондентско бюро на БНР в белгийската столица, Велев от месеци блокира назначението.
Във връзка с изпълнението на този сценарий на 15 януари малко след насрочването на новия конкурс за генерален директор из радиото тръгва поредната подписка, която пък иска оставката на НСРТ. Мотивите на организаторите са, че медийният съвет не е успял да избере нито директор на БНР, нито свой председател. Едва ли някой от подписалите се под нея би могъл да даде смислен отговор на въпроса: какво конкретно му пречи това, че конкурсът за радиошеф е отложен или че НСРТ няма председател, но въпреки това искането е подкрепено със заплаха от стачка.
Фактът, че сред 60-те имена в списъка фигурират абсолютно всички ресорни началници на "Хоризонт", както и повечето техни колеги от другите програми, съвсем не е случаен. Макар и събрала по-малко подписи от предишната (с искането радиобосът да се избере с мнозинство от две трети), тази подписка получава широк медиен отзвук.
За пореден път декларираните намерения нямат нищо общо с преследваната цел, която в конкретния случай е сплашването на НСРТ, за да мине "вътрешната" кандидатура. Тази подписка е и официалният повод опонентът на Александър Томов в борбата за председателския пост на НСРТ Георги Лозанов заедно със Светлана Божилова да се срещне с радиожурналистите. Двамата повтарят позицията си изборът на генерален директор да стане с мнозинство от две трети и призовават журналистите да си издигнат кандидатура за шеф. Призивът е много уместен, защото на 18 януари националният радио-телевизионен синдикат е обявил решението си да не издига или подкрепя номинация за генерален директор, защото това е прерогатив на НСРТ. Съществува обаче една формална пречка с поредната подписка работещите в БНР да издигнат своя кандидатура за шеф. В предварително обявените условия за новия конкурс изрично е посочено, че номиниращата организация трябва да бъде съдебно регистрирана. На сцената се появява Българската медийна коалиция (БМК) - една организация, обединяваща частните интереси в областта на електронните медии. Макар и твърде смущаващ, фактът, че фактически конкуренти на БНР издигат кандидатура за директор, не е безпрецедентен. Поля Станчева също е номинирана от свързаната с първото частно национално радио фондация "Дарик", поради което никой не счита за необходимо да подвигне въпроса.
За да е ясно откъде, как и защо БМК застава зад кандидатурата на Райна Константинова, медийната коалиция организира своя анкета до работещите в радиото. Според обявените резултати шефката на "Радио България" получила над 90 % от гласовете на пожелалите да участват в допитването, които били една трета от всички работещи в БНР.
Докато Райна Константинова олицетворява статуквото, присъствието на уволнения от Велев Иван Бориславов сред кандидатите за генерален директор се превръща във всеобщ кошмар.
Предприети са редица мерки за превантивното му компрометиране. Две седмици преди решението на НСРТ Петър Волгин дава интервю за "Монитор", в което предупреждава, че страшният човек за БНР не била Поля Станчева, а Иван Бориславов, в чието лице той съзирал "опасен реваншист". В същото време шефът на програма "Христо Ботев" Георги Василски инициира подписка срещу уволнения по негово предложение поет и преводач. Малцина от защитниците на статуквото приемат сериозно "опасността" Бориславов да стане генерален директор. Основната им грижа в този момент е Поля Станчева.
Седмици наред пресата цитира "източници, близки до НРСТ, пожелали анонимност", според които първият конкурс е провален заради нея по настояване на премиера Иван Костов и че сега тя със сигурност ще бъде избрана.
На 6 февруари в 13 часа БНР съобщава, че Иван Бориславов е избран със 7 от общо 9 гласа (тоест не с две трети, а с над три четвърти). "Против" него са Божилова и Лозанов, които подкрепили кандидатурата на БМК Райна Константинова. Само 4 часа по-късно по националното радио бе прочетена протестната декларация, която откри зрелищната и далеч по-позната част на отдавна тлеещия конфликт.
На принципа: "едно за теб, едно за мен" трите ултимативни искания в декларацията съвсем ясно дефинират и целита на трите ангажирани в избора на генерален директор страни.
1. На толерираните журналисти и началниците от различен калибър в радиото, борещи се за запазване на статуквото, им трябва оттеглянето на Иван Бориславов.
2. На борещите се за властта в НСРТ Лозанов и Божилова - повод да дискредитират колегите си и най-вече председателстващия Александър Томов. Затова второто искане в декларацията оставка на НСРТ е направено с уговорката: "Ние не сме против съществуването на медиен регулаторен орган, а против онези негови членове, които с действията си компрометираха една демократична процедура."
3. На частниците от БМК пък им трябват още свои хора в НСРТ, което може да стане само чрез промени в Закона за радио и телевизия. Оттук идва и третото, най-необяснимо искане на протестиращите: за "спешни промени в ЗТР в частта му за състава на НСРТ".
Нека припомним и това, че Лозанов и Божилова застанаха срещу органа, в който участват, без да се оттеглят от него, а БМК беше единствената организация, номинирала свой кандидат за конкурса, която отказа да признае резултатите от него.
Очакванията на организаторите на протеста, че ще успеят да повторят събитията в чешката телевизия, не се сбъднаха. Обществото остана индиферентно и дори враждебно към тяхната кауза не само защото бе ултимативно пропагандирана и нелогично аргументирана, а защото хората интуитивно усетиха, че по своята същност тази кауза е дълбоко егоистична.
Борбата за запазването на статуквото в едно държавно радио, амбициите към властта в един държавен орган и стремежът на частните интереси от сферата на електронните медии да бъдат оставени без реален надзор не могат да бъдат обществена кауза, дори когато са декларирани като протест в защита на професионализма и свободата на словото.
Царят е историческа даденост
За тези повече от десет години все ще се намерят "герои", които точно пред изборите като по поръчка ще свият сърцата на избирателите. Докато се чудехме какво иска ВМРО, които трябва да знаят, че сами в парламента няма да влязат, ето че се появи и Н.В. цар Симеон Втори. Как да си го представя като депутат, премиер или президент? Та аз цял живот го знам като цар на българите. Никога няма да забравя теглилата и мъките, причинени на близките ми, защото бяха привърженици на монархията. Например чичо ми беше в лагер, защото бе гласувал с изрезка от вестник за цар Симеон Втори. Братът на прадядо ми по майчина линия Иван Цаловеца от Роман е бил един от хората, които тръгнали за Германия да търсят цар за България. Не само при Н.В. Фердинанд, но и при Н.В. Борис, вратите на двореца са били винаги отворени за него. Винаги казвах на децата си, че царят е историческа даденост, необходима за нашата страна. Радвах се на любовта на хората към цялата му фамилия и ми е мъчно, когато чувам сега какви ли не подмятания. Онзи ден внучката ме пита, сега за царя ли ще гласувам или за СДС и ако е за Симеон Втори, за премиер или президент ще го избирам. Защото в училище едни казват, че ще бъде министър-председател, а други спорят че ще става държавен глава. Отговорът ми е един: ще чакам референдум, нека народът каже своята тежка дума.
Четири бомби гръмнаха за една нощ, няма жертви
ВАРНА, ПАЗАРДЖИК. Три взрива разтърсиха различни райони на морската столица в нощта срещу петък. За по-малко от два часа станаха експлозии в металообработващ цех, луксозно БМВ и аптека. И в трите случая няма пострадали, съобщиха от РДВР. Около 23.15 ч. гърмеж вдигнал на крак жителите от ул. "Капитан Петко войвода". Луксозното возило е собственост на 33-годишния варненец Иван Славков. Преди време името му нашумя около вече несъществуващата охранителна фирма "Аполо и Болкан". Бившият гард е един от големите играчи в търговията с проститутки във Варна, твърдят източници, пожелали анонимност.
Почти час след това бомба избухнала пред вратата на аптека "Свети Лука", намираща се в двора на болницата "Света Анна". Аптеката е собственост на 31-годишният фармацевт Ивайло Куманов. Щетите са незначителни.
Същата нощ взрив вдигнал на крак и варненци от ул. "Чинар". Около 22.20 ч. там гръмнал цех за металообработващи услуги на фирма "Корди-94". Помещението е на Светломир Йорданов (42).
Вчера във Варна пристигна специализирана група от ДОТИ-МВР, която ще установява вида на адските бомби, уточниха от полицията.
Взривно устройство избухна и пред офиса на пазарджишкия общински съветник от БББ Борислав Даскалов около 4 ч. сутринта на ул. "Васил Левски" срещу хотел "Елбрус". От ударната вълна прозорците на сградата са счупени. Раздробени са и стъклата на близката спортна зала. Жертви и пострадали няма. Бомбата е била само с 200 грама тротилов еквивалент, оборудването на офиса е невредимо. След полицейския оглед се установило още, че маркучите на газовата уредба на камион ГАЗ, паркиран пред мястото на инцидента, са срязани. Камионът е притежание на Даскалов. Вероятно неизвестните извършители са се надявали бомбата да вдигне във въздуха и камиона.
Борислав Даскалов е собственик на фирма "Интерсаунд", която организира конкурси за красота. Той е и председател на фондация "Бъдеще за Пазарджик", от чието име е наето взривеното помещение. Иначе офисът е собственост на "Спортни имоти" към Жилфонд в града. "Инцидентът е 100 % политическа поръчка - коментира случилото се пострадалият общински съветник. - Само преди няколко дни обявих, че ще се кандидатирам за депутат като водач на листа, но не уточних от коя партия", допълни той. Даскалов предполага, че атентатът има връзка с палежа на къщата на съпругата му през април м.г. Според осведомени само преди няколко дни той е имал сериозни конфликти с работниците си. В същото време РУ "Социално осигуряване" е започнало проверки на фирмите му.
Шедьоври на безценица
Преди време, в началото на постсъветските капиталистически експерименти в Русия, когато новопоявилите се олигарси пируваха с останките на стария режим, Владимир Виноградов се оказа на върха на една от най-големите руски банки и създаде една богата художествена колекция, перла в която беше картина, излязла изпод ръката на гения на супрематисткото движение Казимир Малевич.
Финансовата криза от 1998 обаче срина Инкомбанк и Виноградов загуби богатството и позициите си. Последиците от краха според руски изкуствоведи тепърва ще стават видни, а останките от империята на банкера ще бъдат разпродадени на безценица. Сред тях е и платното на Малевич, което вероятно ще бъде изложено на търг срещу нищожна част от реалната си цена сред слухове за тъмни сделки и удари под пояса.
Въпросната картина, една от четирите известни варианта на "Черният квадрат", нарисувана в началото на ХХ век, би достигнала цена от 20 млн. долара, ако бъде предложена в "Сотби'с" или "Кристи'с". Последната продадена картина на Малевич, "Супрематистка композиция", достигна миналия май в Ню Йорк цена от 17 млн. долара. Съвсем скоро обаче "Черният квадрат" от колекцията на Виноградов ще бъде продаден в Русия за не повече от 2 млн. долара. Това беше потвърдено от Александър Есин, отговарящ за разпродажбата на имуществото на Инкомбанк, който обаче пропусна да уточни, че цялата колекция е оценена на едва 1,5 млн. долара.
Защо? Стеснителните служители в руското Министерство на културата твърдят, че става дума за национално наследство. Творбите на Малевич трябва да останат на родна земя, казват те и добавят, че държавата никога няма да издаде износен лиценз на което и да е платно на художника. Други озадачени експерти в Русия и в чужбина обаче се страхуват, че местен магнат е сключил вече сделка, подкупвайки служители от Министерството на културата, да купи платното евтино и после да го продаде в чужбина многократно по-скъпо. След като в руските музеи има три други версии на "Черният квадрат", защо й е на Русия и четвърти, питат се те? "Истерията, Малевич да бъде спасен за руснаците, е пълна глупост. Тя мирише на алчност и корупция", заявява Константин Акинжа, американски експерт по руско изкуство.
Тъмните сделки на нерегулирания руски пазар отдавна тревожат артистичните среди по света. Творби на Малевич са напускали Русия и преди и са били продавани в чужбина с добра печалба. Но сегашната продажба на "Черният квадрат", на такава ниска цена, е на път да отбележи началото на нова тенденция.
Историята на платното е показателна за развоя на постсъветските години в Русия. В началото на 90-те в опит да лъснат образа си и да добият лустро, богатите банкери започнаха да колекционират изкуство. "Ние ги окуражавахме" - споделя Георгий Никич, московски изкуствовед, участвал в покупката на "Черният квадрат" от Инкомбанк, - като наивно мислехме, че картините ще бъдат на сигурно място в техните ръце. " Никич си припомня как чул за "Черният квадрат" по време на един от първите комерсиални арт-панаири в Москва. "Обади ни се жена от Самара и ни каза, че притежава един Малевич. Ние естествено се разсмяхме. " Тогава шефът на клона на Инкомбанк в Самара ни се обади и потвърди, че роднини на Малевич предлагат за продан "Черният квадрат" и Никич заедно с други експерти поел към Самара, за да му хвърлят един поглед.
Историята, която следва, е излязла сякаш изпод перото на Гогол. В банката пристигнал мъж на по-малко от 30 години, облечен в анцуг, и носещ голяма чанта. Той се извинил, че е закъснял, тъй като се отбил да си купи въдица. "Когато обаче отвори чантата и разви платното, почувствахме силата на Малевич", казва Никич. Третяковската галерия в Москва установила автентичността на картината, а Инкомбанк я купила за 250 000 долара. Собствениците на картината от Самара, далечни родственици на сестрата на вдовицата на художника, "просто искали да се отърват от нея", казва друг историк на изкуството. Те от години я криели от бандити - веднъж в сейф на КГБ, друг път в щайга с картофи. Те били убедени, че който я притежава, го преследва нещастие, и имали причина да мислят така. Младежът, който я донесъл в банката, изчезнал броени дни след това само за да се окаже по-късно, че е станал жертва на рекетьори.
Сегашната продажба на "Черният квадрат" ще предизвика скандал, но и ще повдигне ред други въпроси. Например този за другите творби на Малевич. Колекцията на банката била събирана тайно и никога не е излагана цялостно пред публика. Според изкуствоведите, помогнали при създаването й, тя включва още две картини на Малевич, реалистични портрети от последните години на художника, както и рисунката "Жътварите". Банката се сдобила и с предмет, приличащ на "Архитектон", име, което Малевич давал на скулптурите си, подобни на небостъргачи. Ако е истински, продажбата му ще се окаже събитие, тъй като досега нито един "Архитектон" не е бил предлаган на пазара. Министерството на културата обаче отказва да дискутира местонахождението на тези творби.
На върха на мощта си Виноградов се разнасяше из Москва с брониран конвой. Движението му напомняше на военни маневри. Наскоро той беше забелязан на главния пазар в руската столица сам и пеша. Почитателите на Малевич, в Русия и в чужбина, се опасяват, че подобна съдба - неизвестност - може да бъде отредена и на перлите от колекцията на падналия олигарх.
По материални на сп. "Тайм"
Шоуто на Христо Бисеров
Никога не си губя времето да гледам безвкусното предаване на Слави Трифонов. Срещнах мои познати, които ми съобщиха, че в шоуто му ще участва и Христо Бисеров. Не повярвах и казах, че това е добре измислен виц. Не допусках, че човекът, който е бил 5-6 години главен секретар на СДС, може да участва в подобно зрелище.
Каква огромна изненада беше, когато натиснах копчето за Би Ти Ви и Бисеров действително бе гост на Слави. Само че политикът беше толкова активен, че предаването се превърна в "шоуто на Христо Бисеров".
След като си поговориха коя къща е по-голяма, колко лош бил Иван Костов и хората от НИС, Христо и Слави си припомниха как и двамата са носили през 1993 г. сини лентички на реверите. Как са се борили за демокрацията, която сега липсвала. От умиление Христо подари на Слави специална химикалка, с която е писал статията във в. "Труд" против председателя на СДС и му поискал оставката като премиер.
Застанал пред телевизионните камери, ексглавният секретар плюеше по довчерашните си съпартийци. Не допусках, че може да има такова голямо човешко падение. Когато някой предава своите, нищо вече не може да спре падението му и той затъва все по-дълбоко в тресавището.
Шофьор от НСО се жертвал, за да опази президента на Малта
БЛАГОЕВГРАД. Окръжна следствена служба в Кюстендил се зае с разследването на тежкия инцидент при село Мурсалево, при който камион влекач ДАФ с благоевградска регистрация се вряза в кортежа на малтийския президент. Шофьорът Асен Анастасов (41) беше задържан под стража в ареста на РПУ - Дупница, и разпитан от следовател Павлов. Версията за атентат над госта Гуидо де Марко е несъстоятелна. Най-вероятната причина за катастрофата са несъобразена с пътната обстановка скорост и уплаха от страна на шофьора на камиона. Вчера при разпита той е признал, че е карал бързо, след което е освободен под парична гаранция от 2000 лв. Случаят се поема лично от шефа на кюстендилската окръжна следствена служба Цветков. Анастасов е криминално проявен и е бил осъждан за кражби на обществено имущество. През 1983 лежи две години в трудово-поправителното общежитие в Казичене. Последната му противообществена проява е през 1998, когато с група апаши задига мотоциклет от град Симитли.
Анастасов е собственик на фирма "Евротранс". След инцидента той също е прегледан и е установено, че има набиване на дясната гръдна половина, каза вчера директорът на дупнишката болница "Св. Иван Рилски" д-р Ени Лефтеров. Вчера сутринта шофьорът е изписан. В хирургичното отделение на болницата в 18.00 ч. в сряда бе опериран служителят на НСО Емил Коларов (38). Хирургът проф. Гайдарски е отстранил далака и единия му бъбрек. В 20.30 ч. пострадалият е бил транспортиран във Военномедицинска академия с тежък вътрешен кръвоизлив, счупени ребра и съмнения за две фрактури на шийни прешлени.
Около 18.30 ч. на операционната маса в благоевградската болница почина шофьорът на оперативната кола в ескорта старшина Стефан Янчулев (31). Той е бил с тежки увреждания на главата и корема и въпреки намесата на местни хирурзи и консултанти от правителствена болница не успял да оцелее. Час по-късно с линейка за София бе закаран малтийският фотограф, който е със счупени шийни прешлени. В клинична база "Лозенец" бе откарана Лили Андреева (15), която също пострада при злополуката. Нейното състояние е вън от опасност и тя ще бъде изписана след два дни. Това е казал шефът на бившата правителствена болница д-р Любомир Спасов на депутата Орфей Дуевски, който познава родителите на момичето.
"Връщахме се от София и при Мурсалево видях пилотните автомобили със сирените. Веднага дадох десен мигач и намалих скоростта. Движещият се пред мен ТИР внезапно навлезе в другото платно и удари първата кола от кортежа. Набих спирачки, след което върху нас връхлетя втората кола от кортежа. Казаха, че в нея се е возил президентът" - разказа пред "Демокрация" бащата на Лили, Андрей. "Добре че останахме живи и дано на детето му няма нищо" - нареждаше майката Величка, която е с леки наранявания.
Равносметката: при тежката катастрофа на 14 март около 14.30 ч. на главен път Е-79 на километър от село Мурсалево, община Кочериново, пострадаха шест, возещи се в коли от ескорта на малтийския президент. Държавният глава Гуидо де Марко остана невредим благодарение на професионализма и самоотвержеността на шофьора Илко Турлаков, който успя да запази самообладание и овладя тежката бронирана кола. С леки наранявания е главният административен секретар на президента Петър Стоянов Румен Христов. Камионът убиец блъска странично президентската лимузина и удря челно оперативната кола. "Моето момче се жертва за живота на малтийския гост. Беше истински професионалист, много хубаво, интелигентно момче. Работи в НСО от 8 години. Има едно дете" - коментира разстроен ген. Владимиров, който пристигна с правителствен вертолет десетина минути след нещастието. Пътят веднага бе отцепен от полицаите - над 50 души.
В предприетото разследване се включиха директорът на РДВР - Кюстендил, подполковник Пламен Деянов и началникът на дупнишкото следствие Атанас Димитров. След около час движението е подновено, а колите са пуснати по черни пътища. По щастлива случайност незасегнати са останали благоевградските депутати Росица Тоткова и Орфей Дуевски, които са били в непосредствена близост в колоната, оформила се след тира. Само за пет минути са пристигнали три линейки от "Спешен център" в Благоевград. Лекарите от екипа са интубирали на място и са включили на системи пострадалите. Към спасителната акция са се присъединили две линейки от град Рила и Дупница, както и пътуващата с ескорта правителствена линейка. От София пристигнаха три реанимобила, в които бяха най-добрите специалисти от правителствена болница. С лицева и гръдна травма и сътресение на мозъка е преводачката Илияна Сараулева. Тя и возещият се до шофьора на тира Георги Капитански бяха транспортирани с правителствения хеликоптер още в ранния следобед.
Благоевградската болница бе заобиколена от полицаи, когато започна операцията на старшина Стефан Янчулев. Униформените бдяха и за сигурността на малтийския фотограф и аташето, който бе неотлъчно пред здравното заведение до транспортирането на сънародника му. Началникът на канцеларията на Петър Стоянов Илия Лазаров също следеше хода на спасителните действия. Президентът Гуидо де Марко веднага бил прехвърлен в резервната кола на НСО и се разминал само със стрес.
Малтийският фотограф Лино Азопарди (62) е в болница с диагноза комбинирана травма без опасност за живота.
Юношите и девойките се представиха достойно на европейското първенство
СОФИЯ. Седем състезатели от българския национален отбор участваха в първите два дни на европейското първенство по спортна стрелба в испанския град Понтеведра. Шампионатът стартира с надпреварата при девойките в дисциплината пистолет. В нея наши представителки бяха Димитринка Рангелова (ЦСКА-МО) и Миглена Тодорова (Стрелба-Вн). Двете не успяха да влязат във финала на упражнението, за който се класират първите 8 в квалификациите. Шанс за това имаше Рангелова, но по-слабата последна серия в пресевките я остави на 11-о място с резултат 374 точки. Тодорова постигна 369 точки и завърши на 21 място от общо 41 състезателки. В дисциплината юноши пистолет отново малко не достигна на двамата ни представители, за да участват във финала. Самуил Донков (ЦСКА-МО) се нареди на 12-о място с 561 точки, а Ростислав Костов (Дунав) постигна същия резултат и зае следващата 13-а позиция. В упражнението пушка при девойките Кристина Петрова (Нове) е 12-а с 391 точки, като преди последния изстрел е била на 6-ото място, даващо й право да стреля във финала. Виктория Иванчева (Ботев) завърши 23-а с 388 точки, а Калина Николова се нареди на 34-а позиция с 386. В дисциплината участваха 60 състезателки от 20 отбора и в класирането при тимовете България е шеста.
Kрокодилските медийни сълзи
Много сълзи пророниха доста мастити столични издания, защо бил задържан червеният банкер Венцислав Йосифов. То не бяха интервюта с жена му Моника, която не го обичала заради милионите му, то не бяха ридания. Искам да припомня само едно негово изказване, когато беше кандидат за кмет на София от БСП. Той заяви, че жена му имала 63 милиона, а своите не си знаел. Точно този господин завлече с действията си парите на хиляди хора. Как не се намери един журналист от същите издания да ожали нещастните вложители в банката, чиито спестявания потънаха в джобовете на червените мафиоти. Нямаше да е лошо къщата на г-н Йосифов да бъде продадена, та поне част от липсите на Първа частна банка да се покрият.
112 фирми уредиха вече дълговете си към бюджета
СОФИЯ. 112 фирми, които бяха включени в списъка на некоректните длъжници на бюджета, вече уредиха задълженията си. Това съобщиха вчера от Главната данъчна дирекция (ГДД). При последната актуализация на позорния бюлетин имената на тези фирми бяха извадени от него.
Част от изтритите от списъка длъжници за започнали ефективно да изплащат дълговете си към бюджета. Други пък са представили обезпечение за задълженията си. Някои дори са заложили имущество на роднини, за да бъдат извадени имената на фирмите им от позорния списък, подчертаха данъчните.
При актуализацията на регистъра са изтрити и имената на фирмите, които са се явили в данъчната администрация, за да съобщят адрес за кореспонденция с нея, допълниха от ГДД.
Благоевград държи първенството по най-голям брой предприемачи, които са били извадени от позорния списък на данъчните. 34 фирми от този град са били изтрити от регистъра.
С актуализацията обаче към списъка на некоректните длъжници към бюджета са добавени 60 нови имена. Най-много от тях - 16, са от Пазарджик, уточниха от ГДД. Териториалните данъчни дирекции във Враца, Добрич, Монтана, Търговище и Ямбол пък са се "отчели" с по един нов некоректен длъжник.
Следващата актуализация на публичния бюлетин ще бъде направена в средата на април. В него се включват фирми, които дължат по над 3000 лева на бюджета, не са ги платили в срок, не са се явили след поканата на данъчните, нито пък имат имущество или вземания, върху които да могат да се наложат обезпечителни мерки.
"Американският шпионин" проф. Атанасов
Преди броени дни излезе от печат второто преработено издание на книгата на Елена Атанасова "Когато вече не мълчим". Искреният, непосредствен разказ на дъщерята на големия български учен фитопатолог проф. Димитър Атанасов намери жадни за истината читатели. Жадни за онази истина, която десет години псевдодемократи се мъчат да отминат, отместят, подменят с повтарящото се: "Стига сме гледали назад! Да затворим страницата на миналото".
В книгата си, за която във ФОРУМ КУЛТУРА писаха Иван Младенов и Виолета Молнова, 70-годишната авторка, художничка по призвание и образование, разказва за баща си, за съдбата на своето репресирано от комунистическия режим семейство, за днешния ден. Интригуващи са страниците, посветени на нейния баща - първия българин, завършил висше земеделско образование в САЩ през 1917 и станал на 26 години магистър на науките и доктор по философия. Този истински българин, пред когото се разкриват бляскави възможности за научна кариера в Съединените американски щати или в Холандия, заради просперитета на своята родина загърбва работата си и битовия уют в Страната на лалетата и се връща през 1924 в България.
Проф. д-р Димитър Атанасов създава през 30-те години своя школа от фитопатолози, оборудва една от най-модерните лаборатории по фитопатология, подбира кадри за специализация в Америка и в Европа, основава и първата "Фитопатологична служба" у нас. По-късно тя прераства в Институт за защита на растенията, на който д-р Атанасов е директор до 1941. Големият учен не бяга и от обществени отговорности. Той става министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Георги Кьосеиванов (23 ноември 1935 - 4 юли 1936). В "Държавен вестник" от 16 март 1936 е обнародван изработеният от него Закон за защита на родната природа, направен по образец на канадското законодателство. Автор е и на първия български Правилник за контрол на химическите средства за растителна защита.
За благодарност след деветосептемврийския болшевишки преврат проф. д-р Д. Атанасов е пенсиониран на 50-годишна възраст "по непригодност", защото не приел лисенковските щуротии за "наука". Оклеветен и обруган, през 1948 е изселен от София заедно със съпругата си и двете им дъщери. Но това не е достатъчно за съветските слуги. С обвинение, че е американски шпионин, той е арестуван през 1951 и три месеца е подлаган на инквизиции и жестоки разпити в централния софийски затвор. Освобождават го поради липса на доказателства. Въпреки всичко, макар като извънщатен сътрудник в основания от него Институт за защита на растенията, проф. Атанасов е готов да работи за развитието на българското селско стопанство. На партийните некадърници обаче им пречи самото му присъствие. Защото то е негласен укор, тръпка на съвестта.
На онези, които не са успели да си купят първото издание от книгата на Елена Атанасова, горещо препоръчвам да не пропускат второто. Няма да съжаляват нито за парите си, нито за времето, което ще отделят за прочитането й.
"Електрисите дьо Франс" се интересува от ТЕЦ "Бобовдол"
СОФИЯ. Френската електрическа компания "Електрисите дьо Франс" проявява интерес към приватизацията на ТЕЦ "Бобовдол" и на дружествата за дистрибуция на електроенергия в София и Пловдив. Това съобщи вчера Иван Шиляшки, председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Той подписа протокол за намерения за сътрудничество в областта на енергетиката с директора за Централна и Източна Европа в "Електрисите дьо Франс" (EdF) Пол Аморавен.
С EdF може да бъде създадено смесено дружество, да се използват всички форми на миноритарен дял или управлението да бъде възложено на френската компания, обясни Шиляшки. Според него е възможно и някое дистрибуторско дружество да бъде изцяло продадено на EdF. Френската компания е консултант на АЕЦ "Козлодуй" за модернизацията на V и VI блок.
"Малев" ще лети от Будапеща до София
ВИДИН. От 26 март унгарската авиокомпания "Малев" започва всекидневни редовни полети между Будапеща и София. Това съобщи пред журналисти посланикът на Република Унгария у нас д-р Бела Коложи. Според него нередовно изпълняваните полети до унгарската столица от авиокомпания "Балкан" са една от най-главните причини за спадналия брой на унгарските туристи, които идват в България. Негово Превъзходителство Бела Коложи заяви, че през последните две години стокооборотът между Унгария и България е скочил с 40 на сто. За миналата година той е достигнал 111 милиона щатски долара. Посланикът на Унгария бе във Видин по повод националния празник на страната си 15 март. От пет години дипломатите на Унгария отбелязват този ден в крайдунавския град, където през 1849 година е живял Лайош Кошут.
"Реал" е без победа и гол в Белгия вече 40 години
СОФИЯ. Англия също класира три свои тима за 1/4 финалите на Шампионската лига подобно на Испания. След "Лийдс" и "Манчестър Юнайтед" напред отива и "Арсенал", въпреки че загуби последния си мач от III група срещу "Байерн". Лондончани се наредаха втори, изпреварвайки "Лион" благодарение на по-доброто си представяне в директните двубои между двата тима.
Голът на Джоване Елбер още в началото на мача успокои баварците и те просто доиграха мача. "Арсенал" игра под обичайното си ниво и заслужено загуби срещата. Бисан Лаурен все пак успя да вкара топката в мрежата зад Оливер Кан, но попадението бе отменено заради засада.
По същото време "Спартак" и "Лион" не излъчиха победител. Французите се оказаха големият губещ, защото преди месец паднаха с 0:1 у дома от "артилеристите". Минута преди последния съдийски сигнал резервата Сидни Гову, героят от мача срещу "Байерн" миналата седмица, излезе сам срещу Филимонов, но не уцели вратата.
"Лийдс" и "Лацио" сътвориха голов трилър на стадион "Елън роуд", но не успяха да се победят. Вече 30 години англичаните не са побеждавани от италиански отбор в евротурнирите. Два гола от статични положения вкара ветеранът Синиша Михайлович, който все по-рядко получава титулярно място при новия си треньор Дино Дзоф.
Без наказаните Луиш Фиго и Клод Макелеле и контузения Йеро европейският шампион "Реал" (Мадрид) допусна първа загуба в предварителните групи от белгийския "Андерлехт". Раул също не влезе в игра, макар че часове преди двубоя УЕФА отмени наказанието му от един мач за гола му с ръка срещу "Лийдс". Мач &numero;100 в европейските клубни турнири изигра Мануел Санчис.
Мадридчани продължават да нямат победа и дори отбелязан гол на белгийска земя от 1961 година.
"Добруджански хляб" АД стана на 6 г. СОФИЯ. Преди 6 години на 15 март бе сключена приватизационната сделка за "Добруджански хляб" АД в гр. Добрич. Сега дружеството, купено от работническо-мениджърски екип, е най-големият частен хлебозавод в България. Като добре планирана инвестиция от "Добруджански хляб" отчитат построяването на собствена мелница. За 6 години производството и реализацията на продукцията бяха увеличени около 3 пъти. Разработена бе дистрибуторска мрежа, която обхваща столицата и над 30 от най-големите градове в страната. От септември миналата година работи и ново хале с автоматизирана технологична линия за производство на нарязани и опаковани хлябове. Проектът бе одобрен и финансиран от Българо-американския инвестиционен фонд. Линията произвежда известната серия от бели и диетични хлябове "Златна Добруджа". Във фирмата работят около 300 души.
