МЗ плаща лекарствата за още едно тежко заболяване
Муковисцидозата е хронично наследствено заболяване, от което в света страдат около 60 000 деца и юноши. У нас болните са 100. Причината за муковисцидозата е генетично увреждане, което предизвиква тежки смущения във функциите на белите дробове и стомашно-чревния тракт. При над 90 процента от болните възникват сериозни белодробни усложнения поради запушване на дихателните пътища с гъст секрет, който създава предпоставки за развитие на бактериални инфекции.
До неотдавна прогнозата за преживяемост на болните, въпреки провежданата комплексна терапия, не бе особено оптимистична. Голяма част от тях умираха в ранна възраст. Благодарение на активни научни търсения и прилагането на съвременни технологии през 1992 фармацевтичният концерн "Хофман - Ла Рош" създава медикамента за инхалаторно приложение пулмозим. Сега този препарат е включен в международно възприетата стандартна лечебна схема на муковисцидозата. Продължителното използване на лекарството едновременно с другите средства намалява честотата на белодробните инфекции, ограничава употребата на скъпо струващи антибиотици и намалява задуха. В резултат на това се ограничава необходимостта от болнично лечение на пациентите, подобрява се общото им състояние и те могат да водят по-пълноценен живот. Медикаментът е регистриран за употреба в България през 1996, но тъй като е доста скъп, само малка част от болните се лекуваха с него. Благодарение на активната работа на Асоциацията по муковисцидоза от началото на 2001 здравното министерство се ангажира със закупуването на лекарството и за болните то вече е безплатно. По този начин 100 деца, за които лечението с уникалния препарат е нов шанс за удължаване на живота, ще могат да го използват.
На 17 март Асоциацията по муковисцидоза в България ще отбележи десетата годишнина от своята дейност с провеждане на научно-практическа конференция в зала "Европа" на хотел "Принцес" в столицата. В работата й ще вземат участие лекари, родители, представители на Министерство на здравеопазването и НЗОК.
Арестуваха стрелеца по Цимбика
СОФИЯ. Задържан е стрелецът, който преди три дни простреля пред "Магурата" наркотрафиканта Владимир Стоявов - Цимбика. Престъпникът е 27-годишен криминално проявен Димитър Л. от столичния жк "Люлин". Той е задържан вчера от криминалистите на IV РПУ и е предаден на следствието. Задържане под стража е наложено и на тримата помагачи на Димитър. Още в деня на престрелката, недалеч от мястото на стрелбата на бул. "Витоша" бяха арестувани Красимир С. и Антон П. Ден по-късно беше заловен и Илиян В., срещу когото веднага беше образувано предварително следствие. След операция на подбедрицата Цимбака лежи в "Пирогов" без опасност за живота.
Берлускони: Ривалдо ще спаси "Милан"
БАРСЕЛОНА. Силвио Берлускони стана свидетел на потъването на "Милан" две години след като напусна отбора по политически причини. Лидерът на партията "Форца Италия" от дълго време не е посещавал стадион "Сан Сиро", но във вторник стана свидетел на злополучния мач срещу испанския шампион "Депортиво", завършил 1:1. Този двубой изхвърли "росонерите" от по-нататъшно участие в Шампионската лига.
От спасител на родината сега Берлускони се вживява в ролята на спасител на "Милан". Той взе важно решение - "Да дойде Ривалдо", заповядвайки на личните си помощници да започнат веднага контакти с мениджърите на носителя на "Златната топка" за 1999 година. Самият Берлускони, който бе забранил на ръководството на клуба да закупи Луиш Фиго, защото бил много скъп, разбра, че, спасявайки "Милан", ще спечели още гласове в подкрепа на своята партия. Ако не помогне на клуба, който е символ на неговата империя, политическото му влияние може силно да намалее.
"Очарован съм от Ривалдо" - призна бившият италиански премиер Берлускони. Бразилецът вкара три гола на миланския гранд през есента. Цената на бразилеца е около 8 милиарда песети, а от тях играчът ще прибере 10 %.
в. "Ел Мундо Депортиво"
Бисеров и Д. Иванов вече с право на мерцедеси
СОФИЯ. Председателят на Народното събрание Йордан Соколов обяви официално вчера създаването на нова парламентарна група "За диалог и партньорство". Той й определи място в средния от трите блока в пленарната зала, зад независимите депутати. Новата ПГ бе регистрирана вчера в деловодството със съпредседатели бившият главен секретар на СДС Христо Бисеров и монархистът Димитър Иванов. Според правилника на НС те имат право на служебни мерцедеси и секретарки, на групата трябва да бъде определена и стая в сградата на парламента. Свободни помещения има на третия етаж, установиха след проверка журналистите. Друга възможност е Бисеров и сие да бъдат настанени в левия коридор, в кабинет на бившия шеф на пресцентъра Поля Станчева, където сега е наследникът й Георги Спасов.
От името на новата група Бисеров прочете от парламентарната трибуна декларация. Смятаме, че е необходима политика на споразумение с всички партии в десноцентристкото пространство, каза той. БСП не е и не може да бъде алтернатива за управление на България, допълни Бисеров. На репортерски въпрос в кулоарите дали новата група ще търси диалог със СДС, той отговори "разбира се" и уточни, че няма да поставят никакви предварителни условия за ръководството на синята партия. Трудно се разговаря с предатели, заяви по този повод Росица Тоткова, член на НИС на СДС. "Няма да напусна този парламент", категоричен бе Бисеров пред репортер на "Демокрация" по повод на вчерашния призив на МСДС.
Български летопис
16 март 1865 - умира в Париж д-р Никола Савов Пиколо, елинист. Роден е на 15 ноември 1792 в Търново. Завършил е гръцкото училище в Букурещ. От 1823 до 1827 е професор по философия в университета на остров Корфу. През 1829 завършва медицина в Пиза. От 1831 е лекар и главен инспектор на училищата и болниците в Букурещ. През 1840 се установява в Париж, където заедно с Петър Берон развива широка обществена и публистична дейност в полза на българската освободителна кауза. Завещава големи суми и много книги на училището в Търново.
16 март 1900 - родена в Крушево, Македония, Мелпомена (Менча) Кърничева. Като дете живее в Цариброд. На 15 март 1924 полага клетва като член на ВМРО. По поръчение на организацията на 8 май 1925 убива във Виена Тодор Паница, осъден на смърт заради предателството му. По собствено негото признание той е поел пред началника на сръбското отделение за безопасността Жика Лазич задължението да организира по-добре сръбските чети в Македония, чиято задача е да смажат македонските революционери. Става съпруга на Иван Михайлов след края на процеса. Умира в Рим на 64-годишна възраст.
16 март 1937 - умира поетесата Мара Белчева, съпруга на убития при атентат срещу Стефан Стамболов министър на финансите Христо Белчев и вярна спътница до смъртта му на Пенчо Славейков. Родена е на 8 септември 1868 в Севлиево. Учи гимназия в Търново и Виена, а след убийството на Хр. Белчев следва литература в Женева. За израстването й като поетеса голяма роля изиграва П. П. Славейков. Започва да печата в сп. "Мисъл" от 1904. Владее френски, немски, полски. Превежда "Тъй рече Заратустра" на Ницше и "Потъналата камбана" на Хауптман. Издала е стихосбирките "На прага стъпки", "Сонети" и "Избрани песни".
В състояние на вяра
Витан Стефанов е роден през 1946 в с. Буря, Севлиевско. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1971. Защитава дисертация "Структура на научната дейност" в Центъра по наукознание - БАН през 1976. В 1980 е преподавател по логика във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски. От 1993 е декан на Философския факултет, обединяващ осем специалности, две от които - Публична администрация и Европеистика, стартират през неговия мандат.
Научните му интереси са в областта на логиката, философия на историята, история на науката, връзката наука - общество. Автор е на монографията "Познание и време", на учебник "Логика", на книгите с афоризми "Философски изкушения" и "Безсмъртология", на много статии.
- Говори се много за насилие. Какво още може да се каже за насилието?
- Във въпроса има две ключови думи "говоря" и "насилие". И не трябва да виждаме нищо странно, че могат да се окажат взаимно обусловени. "Говоренето" принадлежи към света на езика, а "насилието" към света на постъпките. Каква е природата на насилието, отдавна се знае, но и няма какво толкова да се знае. Струва да се говори как се поражда насилието. Струва да се говори как се говори за насилието.
- Да говорим най-напред за езика.
- Когато говорим за насилието, ние пропускаме да имаме предвид важни неща за природата на езика. Езикът безспорно означава и нагласа на съзнанието. Затова, когато говорим за насилието, ние не толкова говорим за насилието, колкото говорим за насилието, ние изразяваме нашето отношение. Езикът поражда реалност. Във връзка със "Страданието на младия Вертер" "Не смятате ли, казва Лесинг за Вертер, че да не направи повече зло, отколкото добро, едно тъй пламенно произведение би трябвало да завърши с малко, но доста хладно заключение". Виждате ли, един вдъхновен текст за любовта безпокои Лесинг, че може да поражда повече зло, отколкото добро. Ето защо, изправени пред насилието, аз се питам - ако в началото е словото, то началото на насилието не е ли в насилието над словото. Словоблудството като всяко блудство не е ли престъпление? Подстрекателство или съучастничество.
- Вашето питане май е повече реторично?
- Затова ще си позволя отчасти метафоричен отговор. Думите имат също душа. Тях също ги боли, когато се върши насилие над значението им. Стига да имаме слух за болката им. Робинзонова дума няма, както няма и Робинзонов човек. Всяка дума живее чрез връзката или заради друга дума, за да се създаде смисъл.
- Значи проблемът е в правоговора.
- Да. Проблемът е в правилното свързване на думите, от една страна, а от друга - в тяхното изричане. Подборът на събитията във вестниците например е всъщност подбор на думите за събитията... Събитията и по-точно тяхната същност днес не се крият чрез несъобщаването им, както до 1989, а чрез подбора на думите за тях. Нещо повече - създава се видимост - бързината на съобщението е гаранция за безпристрастност, а експресивният език е гаранция за удовлетворено доверие за новините такива, каквито са.
- С други думи новините са такива, каквито ни ги поднесат.
- Всяка новина е с осветена и неосветена част. Въпросът е чрез подбора на думи коя част осветяваме. Дали осветяваме следствието или причината, дали не им разменяме местата и т.н. Насилие, разбира се, има. Проблемът не е в това, че ако не говорим за насилието, то като че ли не съществува. Въпросът е, дали като говорим за насилието днес, не го превръщаме в норма на поведение. Защото с езика на болката на жертвата ли говорим, или с арогантния език на престъпника. Ние свидетелстваме за насилието или го освещаваме всеки път, съобщавайки го. Проблемът вече не е до факта на насилието, а до митологизирането му. Насилието до 1989 г. го скривахме, а след това го героизираме. Вестникарският шаманизъм в повечето вестници с модерни средства ни връща в архаични структури на съзнанието. Ежедневният сеанс на журналистически шамани чрез танца на думите още в заглавието по повод някое престъпление събужда екстаза на клокочещи подсъзнателни мисли. Боговете на златния телец са омилостивени. За днес. Вечерта отново. През нощта пак. Тъй 24 часа се трудят. Въпросът за тези шамани не е до наличието на земетръсно събитие на деня. Има ли го, няма ли го, въпросът е до земетръсната вестникарска дума, поднасяща го. Въпрос на въображение. въпрос на одумване - "тази отвратителна фабрика за прилагателни" (Р. Барт).
- Следователно всеки ден ни връщат към корена на всяка прекъсваща човек - човека връзка.
- А ако се говори за онова, което ни свързва, за приятелство, възхищение, те ще са между бандити, ако се говори за нежност, то ще е нежност между еднополови... Ако се говори за добро, справедливост... то ще е само от устата на слабия, стария, бедния, болния. Така ден след ден, година след година искат да ни примирят със загубата на онова, което обичаме, в което вярваме.
- Много катастрофично звучи!
- Катастрофичните внушения "Свършено е с мен", "Аз съм следващият" имат известна технология. Отчаянието се поддържа главно по два начина. Идващото зло никога не е предвидимо, но винаги дебнещо ни. И чрез въздействието на непоносим образ на току-що случило се зло. По този начин езикът вече не описва злото, не свидетелства за него. А го причинява. Езикът, този дом на битието, на човешкото съществуване, вместо да гради дворци, е изградил затвори за човешките ни души.
- Значи насилието е едно интелектуално предизвикателство?
- Да. То не е предизвикателство само за полицаи, съдии и политици. Защото е плод на болни души и умове. Необходими са опити за обяснение. Ето пример за процеса на вид заболяване, отново чрез говорене за насилието. Пак да кажем - насилие има. Достатъчно е обаче календарно то да бъде локализирано, за да предизвика асоциации с едни други процеси. Времето на насилие съвпада с времето на демократизиране на обществото. Ето го вече и пораждащо се съмнение, по-точно - каскадата от съмнения. Първото ниво на съмнение е чрез чувството, че сме лъгани, дори - излъгани. Второто ниво е - кой ни излъга и в какво ни излъгаха. На трето ниво - бяхме излъгани в демокрацията. Така насилието се трансформира в материал на най-голямата лъжа - демокрацията роди насилието. Лъжата, че сме се самоизлъгали в демокрацията, наистина е най-голяма лъжа.
Чувството за излъганост не е само плод на демагозите. То е и суровина за демагогия. Защото е отново простор за лъжи и измами. Чувството за излъганост просто трябва от тях да бъде насочено към двете желани посоки - към отчаянието и апатията или към друг политически субект, в който да се инвестира доверие. Ето това е технологията на самоизмамата. Защото пред мен всичко ще изглежда плод на моя свободен избор.
- Излиза, че отличителна черта на нашите души не е лъжата, а лъжливата загриженост за лъжата. Парадните и фанфарни думи срещу лъжата.
- Да, липсата на честност, на самоуважение. Искам да поговорим обаче за нещо друго, по-важно.
- За нещо по-важно от насилието днес?
- Да. Една източна мъдрост ни съобщава, че един стар монах в най-голямата горещина се заема да суши гъби. "Защо не накарате другите да свършат това? - Другият не съм аз и аз не съм другият. Друг не може да създаде опита на моето действие. Аз трябва да си създам опита за сушене на гъби. " Възможен ли е опитът на примирението, на апатията? Само как звучи - опитът на бездействието, празнотата.
Вижте, насилието, лъжата, корупцията и т.н. могат да бъдат само факти. Не могат да бъдат ценности. Дори и престъпникът не вярва в насилието, лъжецът - в лъжата... В злото не може да се вярва. Свободата, доброто, истината, любовта... са състояние на вяра. Състоянието ни на вяра няма алтернатива. Такава е човешката природа. Опитът на примирението, опитът на другия човек е невъзможен за мен.
Но тогава защо до състояние на вяра трябва да се стига чрез правене или безразличие към злото. Защо избираме дългия и сложен път? Защо минаваме през блатото, където има риск там да потънем? Защо си казваме - това не се отнася до мен. Защо все си казваме - от утре съм друг. Кога съвестта ми ще бъде тази нощ възглавница? Защо чакам друг да бъде първият. Защо първо ще си затворя чрез отрицанието пътя към другия, света, а след това ще полагам усилия да се отварям.
Никой - нито държавата, нито любимият човек - нищо не би трябвало да ми дължи от онова, от което имам нужда. Мога да дължа само увереност на вярата в самия себе си. Защото когато човек се съмнява в себе си, той ще се съмнява във всичко по-маловажно. Колкото ни е по-слаба вярата, толкова по-висока цена плащаме да постигнем онова, в което вярваме. Ако изпаднем от състояние на вяра, ще станем ако не съучастници, поне неми свидетели на авторите на мерзостта, тъй като мерзостта се върши в състояние на неверие.
Да го повторим пак. Обезвереното, а значи и обезволеното съзнание няма опит. Друг вместо мен не може да има моя опит. Състоянието на вяра е необходимо условие, за да свържем необходимото с желанието.
Верижна реДакция
"Христо Бисеров прави партия" - най-сетне са разбрали от екипа на "Стандарт" и го тиражират на първа страница. По-натам следва и пространно интервю, изпълнено с противоречия. Заглавие: "Ръководството на СДС е пречка за СДС". И въпрос: "-Виждате ли възможност да работите със СДС? " Отговор: "- Да, това е задължително. " А г-жа Светлана Дянкова се изявява в новата си битност на "зам.-председател на ПГ за диалог и партньорство". И казва: "Не сме предатели (...) ние не употребяваме такива думи и такива агресивни послания (...) Не мога да кажа дали ще остана председател на социалната комисия. " Ние обаче можем. Не. "Нощен труд" е актуалният вестник", си прави реклама "НТ" в "НТ". За целта се използват набор от фрази на г-н Георги Лозанов. Неговата снимка пък е както обикновено с вратовръзка тип "пеперудка". Та той казва следното: "Предимството на "НТ" е, че откровено е заявил булевардната си риторика и не се крие зад някакъв сериозен тон. Силата на "Труд"-овите вестници е, че обърнаха поглед към проблемите на бедните хора - чисто социални теми. Това е добре за вестниците, но показва жалката истина на състоянието на обществото. " Освен да благодарим на доц. Лозанов, можем да съжаляваме, че не цялата ни интелигенция е левичарска, а само по-изгодно оженената й част. А това, че изданията се гордеят с булевардната си насока, е отрадно. Защото в "Дума" много отдавна се стремят да достигнат този тон. Засега успешно го постигат със специалното си "Приложение за младите българи-Булевард". Макар че като издание на лявата опозиция това приложение трябваше да се казва поне "Кьор сокак".
Неравно издание е "Сега". Отпечатва изявление на Васил Гарнизов? И то преди изборите! И то без коментар с оплювки! И то с послания: "Тук е много странна ролята на пресата. За нея изключването на Бисеров беше първа новина и имаше големи анализи. Стотици хиляди тонове хартия отиват за неща, които вълнуват много малък брой хора. " На това издание все "Демокрация" му в окото. Безпочвени обвинения към нас, укори, дори за чужденци - Гордиевски и Лъдлъм. И то от осъзналата се преводачка на криминалето на Гордиевски. За съжаление не успяла да преведе Лъдлъм. Щастлив човек. Бог да го прости!
Визите паднаха без условия
СОФИЯ. Министрите на правосъдието и на вътрешните работи от Европейския съюз решиха вчера без обсъждане визите за български граждани да отпаднат безусловно. Решението ще влезе в сила 20 дни след обнародването му. Очаква се да пътуваме свободно от втората половина на април. Това ще позволи всички български граждани да влизат в страните от ЕС до 90 дни в рамките на шест месеца.
Веднага след като радостната новина бе съобщена от световните информационни агенции, премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова направиха специални изявления по случая.
Костов определи решението като поредното признание, което ЕС дава на българските реформи, на развитието на демокрацията, на правовия ред и пазарната икономика в нашата страна. Като български гражданин той изрази своята удовлетвореност, защото преодолените трудности са придобили своя смисъл. Всички очакваме тази европейска привилегия за българските граждани да стане ускорител на успешната ни геополитическа ориентация към Европа, заяви министър-председателят. Всички имаме право да се поздравим с този успех, тъй като той е изцяло плод на нашите усилия и постоянство и заедно платихме неговата цена. Ние сами написахме тази страница от историята ни, подкрепяни и насърчавани търпеливо от голямото европейско семейство, допълни Иван Костов. Той заключи, че безусловното падане на визите е доказателство, че сме на прав път. Оттук нататък от избирателите зависи дали ще продължим напред по него вече към нови цели - създаване на работа, благосъстояние и сигурност за всички българи, каза премиерът Иван Костов.
Много пъти съм била питана дали всъщност отпадането на визите е признание за външната политика. Днес като външен министър мога да кажа, че това е признание за вътрешната политика на България и за министър-председателя Иван Костов, заяви от своя страна Надежда Михайлов. По думите й от днес (вчера - б.р. ) българският паспорт е равен на европейския. Михайлова допълни, че решението от Брюксел е признание не само за европейския избор, който България направи през последните 4 години. Той е и доказателство, че ЕС оценява потенциала на страната ни и на българското правителство да отстоява европейския интерес в един сложен момент, в един сложен регион, какъвто е Югоизточна Европа, каза министър Михайлова. Тя обърна внимание, че управляващото мнозинство е успяло да изпълни обещаната преди 4 години възможност да се пътува свободно в Европа. Според нея от решението на министрите на правосъдието и на вътрешните работи от Европейския съюз може да бъдат извлечени поуки. Най-важната от тях е, че не е достатъчно само на думи да бъдеш за членството в ЕС. Днес националният интерес може да се отстоява само с много и последователни усилия, с неотклонно преследване на поставената цел, обясни външният министър. По този начин България е успяла да възвърне доверието към себе си. "Днешният ден показа още веднъж, че българите имаме своето право на европейско самочувствие. Това е победа за България и признание за едно успешна политика", заяви още Надежда Михайлова.
Премиерът Костов очаква българските граждани, които смятат да пътуват, да бъдат зрели, достатъчно разумни и добре информирани и да не тръгнат масово към Европа. По думите му в момента България е страната, която създава минимален емигрантски натиск към страните-членки на съюза, и това е било признато по време на прегледа на българската емиграционна политика.
Това е първата много важна крачка към връщането на европейското достойнство на българските граждани - крачка, зад която стоят усилията на политици, дипломати и администрация, но главно-на българския народ, който плати висока цена за успехите на реформата и за постиженията, с които страната днес основателно се гордее, се казва и в специално изявление по случая на президента Петър Стоянов. Споделям радостта на всички българи от визовия успех и вярвам, че българското общество има сили да постигне и всичко останало, което ще направи от нашите граждани истински граждани на един демократичен и благоденстващ свят, завършва държавният глава.
В своя декларация Обединените демократични сили благодариха на всички институции на ЕС, които честно и реалистично са оценили успехите на България и са дали зелена улица на българите да пътуват свободно в Европа. ОДС са признателни преди всичко на българския народ, който въпреки лишенията, колебанията и трудностите на всекидневието в периода на преход потвърди своя европейски избор.
Георгиевски чака помощ отвсякъде
СКОПИЕ-СОФИЯ. Приемаме помощ, откъдето и да идва, подчерта вчера македонският премиер Любчо Георгиевски на пресконференция след извънредно заседание на кабинета в Скопие. Това съобщи специално за "Демокрация" коментаторът на "Нова Македония" Димитар Кюркчиев. Засега в югозападната ни съседка няма да се въвеждат извънредни мерки, днес ще има закрито заседание на парламента. Гражданите на РМакедония и политическите партии са призовани да се въздържат от изявления или действия, които биха разпалили етническа омраза.
Премиерът Иван Костов каза вчера, че е разговарял с македонския си колега и добре знае от каква помощ се нуждаят съседите. Водят се преговори с вътрешното им министерство за изпращане на нова българска помощ за специалните сили за сигурност. Вярваме, че тези дийствия ще бъдат възприети именно като въздържащи срещу неблагоприятно развитие, подчерта снощи Иван Костов. Обстановката в РМакедония е тревожна, решението на проблема е само политическо, било потвърдено на закрито заседание на българското правителство.
Премиерът Иван Костов и външният министър Надежда Михайлова са разговаряли по телефона с гръцките си колеги Костас Симитис и Георгиус Папандреу. Постигнато било съгласие, че напрежението в северната част на Републикаа Македония произхожда от Косово и НАТО трябва да постави под контрол положението. Обсъждат се дипломатически стъпки за предотвратяване изострянето на конфликта.
Господин Никой
От депутатството си Михаил Неделчев наследи думата процедура. Размахва я наляво и надясно. Но приложи ли я - прилага я по мишонеделчевски.
На 10.III.2001 г. за пръв път спази устава, като разпрати писма за дневния ред на събранието почти до всички членове на Сдружението на българските писатели; спази процедурата, за да я употреби срещу колегите си: щом дневният ред е обявен предварително в поканата - не може да бъде променян т.е. - не може да се гласува избор за ново ръководство.
Сякаш, че има ръководство.
На 28.II.2001 г. го запитах регистриран ли е УС на сдружението в СГС. В процедура е, отговори Мишо.
Но аз го познавам по-отдавна от Анго Боянов и вместо да разчитам на думите му - направих проверка в регистъра на СГС.
Ето какво излезе:
1. Сегашният Управителен съвет е нелегитимен, защото е избран от незаконно Общо събрание на 4. ХI.2000 г.; същото е свикано в нарушение на чл. 9, т. 4, от Устава на Сдружение на български писатели, а именно: "Дневният ред на събранието се обявява задължително в поканата за свикването му. Поканата се изпраща с препоръчано писмо до всички членове, най-малко една седмица преди датата на провеждането му."
2. Управителният съвет, който свиква днешното събрание, е незаконен, защото до вчера, 9.III.2001 г., не е заявен за вписване в СГС, а днес - 10.III.2001 г. това не може да стане, тъй като е почивен ден.
3. Очевидно УС съзнава незаконността на Общото събрание от 4. ХI.2000 г., защото повече от четири месеца не го е заявил за вписване, а твърдението на г-н Михаил Неделчев, че същото е в процедура, само потвърждава моралния му портрет.
4. От казаното дотук произтича, че не може нещо, което е незаконно, да породи нещо, което е законно. Т.е. незаконен УС прави незаконно сегашното събрание, защото не е в правото си да го свика.
5. Сегашното събрание е незаконно и поради още едно обстоятелство: то не е свикано съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел ("Държавен вестник", бр. 81 от 6 октомври 2000 г.), в сила от 1.I.2001 г., а именно: "Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден."
6. Легитимен е оня Управителен съвет на сдружението, който е вписан последен в СГС, а именно с решението от 13. ХI.1998 г. УС трябва да свика общо събрание за избор на ново ръководство и да се съобрази с параграф 1, ал. 4 от новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 81 от 6. Х.2000 г.).
7. Съгласно решението на СГС от 13. ХI.1998 г. и приложения там списък на членовете на сдружението 165 на брой минус 5-ма починали УС да уточни действителния членски състав.
(Този текст прочетох на събранието на сдружението на 10 март.)
София, 09.03.2001 г.
Така че: г-н Неделчев не само, че не е председател на сдружението, не само че събранието, което свика на 10. III. е незаконно, но и няма никакъв повод за целия шум, който вдига в печата повече от месец около номинацията на Иван Бориславов.
Съюзът на преводачите държи на думата си и препотвърди номинацията си с всички задължителни процедури. Михаил Неделчев говори за процедури, а не е извършил нито една, включително и тази, с която уж бил избран за председател.
За тази цел трябва да представи на съда над 200 обратни разписки от препоръчаните писма за събранието на 4. ХI.2000 г., които въобще не са изпратени.
Така че номинацията и изборът на Иван Бориславов са законни, извън закона е "изборът" на Михаил Неделчев.
Г-н Никой се представя за г-н Някой.
Българската история познава и други Лъже - царе - председатели и пр. Един в повече все ще понесе... Днес се сблъскват две вълни - едната за ЕС и НАТО, другата ни връща в миналото
- Г-н Абаджиев, случи ли се нещо наистина съществено, след като тази сряда беше създадена новата парламентарна група, в която се преляха 7 души от СДС?
- Това, което се случи, е просто част от лошите характеристики на нашия политически живот през последните 10 години. Говоря за практиката на политическо дезертиране и на политическа безотговорност, които заради заложения в конституцията модел все още са възможни. Свободата в парламентарния ред позволява безконтролно да се създават парламентарни групи или да се преминава от една група в друга. (Положителното е, че подобни прояви се срещат все по- рядко и това говори за нормализация на политическите процеси у нас.) Тази свобода обаче отваря вратички за политическа безпринципност и за бягство от обществения договор с избирателите. Защото какво се случи в действителност? Група депутати, които явно свързват политиката с личното си благополучие, създадоха нова парламентарна група, като по този начин на практика бламираха ангажиментите си към тези, които са ги избрали.
- Защо тези личности продължават да бъдат представяни в публичното пространство като някакви "герои"?
- Не виждам сериозен мотив тези хора да бъдат наричани герои или да им се обръща внимание в положителния смисъл на това понятие. Защото това са лица, които се страхуват. В генезиса на тяхното поведение освен разбирането за политиката като средство за постигането на лични цели стоят техните страхове. Те се страхуват, че ОДС може и да не спечели толкова гласове, колкото през 1997. Страхуват се, че за да бъдат спечелени тези гласове, трябва да се проведе един истински диалог с обществото, в който всеки от нас ще трябва да се изправи очи в очи с хората и наистина да работи политически. Те се страхуват от отношението на хората към тях и от техните въпроси и тъй като свързват политиката единствено и само с личното си битие, решиха да търсят други начини за присъствие в публичното пространство. Затова ги наричам политически страхливци. В политиката има правила. Едно от тях е да имаш смелостта последователно да отстояваш тезите си, независимо от това в каква ситуация се намира обществото, полититическата сила, на която принадлежиш или ти самият.
- Обвиняват СДС, че не е достатъчно демократична организация, защото, спазвайки своя устав, изключи Бисеров и Цонев от партията... - Подобни обвинения са несъстоятелни. Сериозният политик трябва да има куража и способността да убеждава мнозинството в правотата на своите тези. А когато не е успял или не се е опитал да го направи, да се съобразява с тезите на това мнозинство. Това е нормалното разбиране за демократичността на една партия. Другото е някаква хаотична дейност, която трудно може да се нарече политика. Между другото на мен те много ми приличат на хора, които са застанали на един речен бряг. Страх ги е да преплуват реката сами и чакат да мине някой сал, за да ги прибере. За съжаление за такъв сал те възприемат всичко. Готови са да възприемат за сал дори каузата или въобще идеята за влизането на цар Симеон II в политиката. Готови са да го направят, и то по абсолютно неморален и лековат начин. Което е срамно според мен. Не само за тях, а и за всеки, който го прави.
- Не намирате ли, че има доста парадокси в тяхното поведение? Те се нарекоха група за диалог, която ще си партнира с десноцентристките политически сили в НС. Но аз си спомням, че на последната национална конференция, когато се решаваше с кого ще си партнира СДС, г-н Бисеров мълча през цялото време. Освен това на последната пресконференция на НИС беше обявено, че СДС започва разговори с НДПС, "Гергьовден", ВМРО, ФЦБ, Евролевицата и ДПС. Така че има ли някой нужда от мостовете на Бисеров и докога бягството от реалната политика ще се маскира зад думички като "диалог и диалогичност"?
- Това наистина е парадокс. Представителите на другите политически сили, включително и на тези, които са в коалицията ОДС, са ми разказвали за времена, в които аз не съм бил в ръководството на СДС - че човекът, който най-малко е можел да води диалог с тях и който е пречел на диалога, е бил именно Христо Бисеров... Между другото всеки от неговата група е показал - ако не на централно, то на местно ниво, - че не може да води диалог. Но има и други парадокси. Те твърдят, че вдясно от центъра се е освободило пространство, което остава незаето от политически партии. Че доверието към СДС е ерозирало. Но доверието ерозира в много голяма степен и заради тяхното поведение. Защото тези хора много отдавна загубиха уважението на членовете и на симпатизантите на СДС. За някои от тях структурите ни сигнализираха отдавна, настоявайки за строги мерки. И в този смисъл ние дължим обяснение на своите членове и избиратели защо по-рано не направихме това, което предприехме сега. Мисля си, че след създаването на новата парламентарна група става ясно защо нашето търпение продължи толкова дълго. Защото за нас най-важното беше да се запази стабилността на парламентарното мнозинство и на правителството, за да се гарантират европейският път на България и провеждането на реформата. Като сериозни политици не можехме да изложим на риск държавните интереси дори и когато от това страдаше рейтингът на СДС. Ако го бяхме направили, опитите за разцепление на групата щяха да започнат много по-рано. Има и още нещо. Не бива да се надценяват възможностите на СДС. Все пак ние сме първата демократична, жива партия в България, която беше създадена след 10 ноември и която носи всички характеристики на българското общество. СДС не може да бъде някакъв инкубатор, в който всички разбират политиката по начина, по който тя трябва да се разбира. Във всяка обществена структура се отразяват характеристиките на самото общество. Случилото се е нормален процес, който отново ще тласне СДС към развитие на едно по-високо ниво. Ако забелязвате през последните 10 години, СДС на няколко пъти претърпя метаморфози, моменти на разтърсване. Като резултат от тях отпадаха хората, които ерозираха доверието към СДС, защото бъркаха политиката с някакъв вид клиентелизъм. Затова случилото се е един здравословен за СДС процес. Той ще ни позволи да бъдем още по-подготвени за отговорностите, които ще постави пред нас следващият мандат. Трябва да се разбере, че предстоящите парламентарни избори ще бъдат избори за пътя на България. А не за избор на една или друга партия. Много важно е кои политически сили могат да гарантират нашето членство в ЕС и НАТО. Убеден съм, че евроатлантическото мнозинство ще бъде постигнато. Защото в противен случай България окончателно ще влезе в сивата зона на нестабилността. А тя стои твърде далеч от скорошното ни приемане в НАТО и ЕС и ще ни постави под много силно влияние от изток. Една според мен пагубна перспектива.
- Има ли някаква връзка между факта, че новата парламентарна група се конституира веднага след като държавният глава Петър Стоянов пусна Закона за досиетата? Защото оставката на г-н Бисеров като председател на Комисията по национална сигурност съвпадна с предстоящата работа по този закон. Случайно ли беше това? Защо г-н Бисеров не се включи в парламентарния дебат по тази тема, вместо да се прави на "кадровик" на Негово Величество? Имате ли някакъв отговор на тези въпроси?
- Може би има някаква връзка между тези факти. Ние сме убедени, че бившите служби имат силно влияние над хора от тази група по един или по друг начин. Факт е също, че голяма част от тях не са подписали законопроекта за досиетата. Това също е интересно. А този законопроект беше подписан от ПГ на СДС.
- Имена спомняте ли си? Кой не го е подписал?
- Ами например Светлана Дянкова, Христо Бисеров не са подписали закона... Това не е без значение и е добре читателите на в. "Демокрация" и въобще българските граждани да го знаят... Защото винаги през тези 10 години, когато се активизират усилията България да бъде отклонена от пътя на евроатлантическата си интеграция, от перспективата, която ще ни позволи да се откъснем необратимо от досегашните геополитически сфери - винаги в дъното на тези усилия по един или друг начин стоят бившите служби. Бившата ДС. Убеден съм, че и днес това е така.
- Случайно ли декларацията на ОДС, която прочете г-жа Екатерина Михайлова, беше толкова остра? Имате ли вече обратна връзка със структурите и със симпатизантите на СДС? Какво мислят те?
- Не беше случаен тонът на декларацията. Той е такъв, защото според нас моментът е много важен. Много е важно категорично да се противопоставим на опитите страната ни да бъде отклонена от своите национални приоритети, от перспективата за членство в ЕС и НАТО... ... - има ли групата на Бисеров силата да направи чак такива бели?
- Тази група е част от общото усилие да се издигне бариера пред евроатлантическото бъдеще на България. В момента у нас се сблъскват две големи усилия, две вълни. Едната се олицетворява от ОДС и от стремежа на всички демократично мислещи хора, които желаят и след парламентарните избори България да продължи по поетия от нея път. Съвсем скоро да получи покана за членство в НАТО и нейната ориентация да стане необратима. Другата вълна се олицетворява от всички формации, структури и субекти, които искат това да не се случи. Те се стремят България да остане държава с неясна и сива икономика, ориентирана на изток, а не част от ЕС и НАТО. За да постигнат целта си, те хвърлят огромни ресурси, защото знаят, че това е последната им битка. Всички трябва да осъзнаваме това и да не се поддаваме на огромната манипулация, която се извършва в момента. Лично аз съм убеден, че новосъздадената група е част от усилията на ретроградната вълна, която се опитва да спре развитието на България. Затова избрахме този тон. Нашите членове и симпатизанти трябва да знаят, че СДС е единен и в много по-добро състояние след излизането на тези хора. Защото, пак ще повторя, точно това са лицата, които ерозираха доверието в СДС и които бъркат политиката и клиентелизма.
Ние сме убедени, че бившите служби имат силно влияние над групата на Бисеров. Факт е, че много от нейните членове не са подписали законопроекта за досиетата, който беше внесен от ПГ на СДС. Не го подписаха и Христо Бисеров и Светлана Дянкова.
До седмица става ясно кои ще отварят досиетата
СОФИЯ. До седмица парламентарните партии, Министерският съвет, президентът, главният прокурор и председателят на Върховната касационна прокуратура трябва да са уточнили имената на хората, които ще ги представляват в двете комисии по отварянето на досиетата. Днес влиза в сила Законът за достъп до документите на бившата ДС и РУГЩ. След това посочените лица ще бъдат проверени от сега действащата комисия. Процедурата по сформирането на двете групи трябва да свърши в триседмичен срок, което означава, че в началото на април те ще бъдат факт.
Общо петима души от различни парламентарни групи ще предложи Народното събрание. От Евролевицата вече обявиха своя кандидат - Евгени Димитров. Засега в СДС се обсъждат имената на шефа на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов и на един от авторите на промените в закона - Методи Андреев. Окончателното решение ще бъде взето следващата седмица. Междувременно се изясни, че днес БСП ще атакува Закона за досиетата в Конституционния съд. Мотивите за сезирането на КС бяха готови още вчера, но соцлидерите не успяха да съберат нужните 48 депутатски парафа, защото доста червени избраници не бяха дошли на работа в Народното събрание.
Правителството вчера промени единния класификатор на длъжностите в държавната администрация. За това настоя президентът Петър Стоянов, за да подпише указа за обнародването на Закона за досиетата. В него се забранява на сътрудници на спецслужбите да заемат ръководни и експертни длъжности.
Доган напъха отцепниците в соцкоалиция
СОФИЯ. Ако Симеон II оглави някаква коалиция, за нея ще гласуват близо 15 на сто от избирателите, прогнозира вчера Ахмед Доган. Според него намесата на царя в политиката ще прекрои дясното политическо пространство.
Движението ще си партнира с Бисеров и компания, декларира лидерът, след което напъха бъдещата партия в евентуален социално-либерален кабинет с ДПС и БСП. Доган не приема хората от новата парламентарна група като отцепници, а като спасители на "автентичния образ" на синята партия, каза той. ДПС се готви да влезе във властта, тъй като за първи път има солиден тил по места.
Лидерът на ДПС вчера е информирал посланиците на НАТО у нас за позицията на движението по събитията на македонската граница. Ние сме против изпращането на наши войскови части, защото конфликтът ще се балканизира и ще ни отдалечи от Европа, е заявил Доган.
Документ
Съюзът на Демократичните сили, макар и с кратка история, е преживявал много разочарования, но винаги е излизал от подобни изпитания консолидиран и мобилизиран да изпълни политическите си цели.
Считаме, че сформираната днес, от бивши и настоящи членове на СДС, нова парламентарна група е опит да се застраши единството на СДС и се разколебаят неговите членове и привърженици.
Заставаме категорично зад ръководството на партията и сме убедени, че в навечерието на парламентарните избори Съюзът на Демократичните сили трябва да бъде единен в политическите си послания и решителен в действията си, за да застане пред своите избиратели като най-силната и позитивна политическа сила, способна да продължи демократичните реформи в България.
Емир Кустурица кацна без "непушачите" си
СОФИЯ. Кинорежисьорът Емир Кустурица кацна у нас с другото си лице. Тази вечер в зала 1 на НДК той ще "забие" с оркестъра си "Ноу Смоукинг", 13-те музиканти пристигат отделно. Сред тях е и синът на Кустурица, Стибор (барабани). Песните на групата са смесица от български, румънски, сръбски и други балкански етно-елементи. Изявата е в рамките на "София филм фест" 2001, а участието на кинаджията се осъществява чрез "София мюзик ентърпрайсис". На летище София Кустурица сподели пред журналисти, че се забавлява повече, когато прави музика, но това не значи, че се отказва от филмите. Една от основните му цели е да покаже чрез изкуството си как славяните участват в големите световни промени и в частност в източноевропейските. Според него тук, на Балканите, съдбата често не е в собствените ни ръце. Най-новият филм, който той ще прави, е за руската мафия. Кустурица призна, че отдавна не е гледал български филм. Режисьорът, прочул се с "Баща в командировка", "Аризонска мечта", "Ъндърграунд" (сниман у нас), "Черна котка, бял котарак" (който ще се излъчи днес в НДК) м.г. дебютира като актьор във "Вдовицата на Св. Петър" заедно с Жулиет Бинош м.г. Сега пък ще го видим като музикант.
Енциклопедия на българщината
Една от настолните книги в библиотеката ми е четиритомният "Сборник от български народни умотворения" на Кузман А. Шапкарeв. Иван Шишманов нарича големия възрожденоц "патриот до пароксизъм", а в енциклопедията на братя Данчови можем да прочетем следното: "Български учител, писател и ревностен събирач на народни умотворения. Роден в Охрид през 1834 г., учил се на гръцки като мнозина от онази епоха и през един период от 30 години (1855-1884) учителствувал из Западна и Средна Македония, дето често, с риск за живота си, въвеждал българския език в погърчените български училища и черковнославянски - в погърчените български църкви. " Едва ли може да се даде по-точна и синтезирана характеристика на стореното от именития родолюбец. Болката на Шапкарев за националното особено силно се усеща в усилията му да допринесе за изграждането на книжовния език. Той е вярвал, че това може да стане чрез сближаването и съединяването на "двете главни Български наречия - Горно-Българско и Македонско". Още като студент, когато готвех дипломната си работа за д-р Кръстьо Кръстев, в архива на Българската академия на науките попаднах на ръкописа "Градиво за български речник" от талантливия охридчанин. Това невероятно четиво ми отне няколко седмици, но бях направо на седмото небе. Та всъщност в него се съдържаше всичко онова, което като че ли не ми достигаше в речника на Найден Геров - прекрасни думички, които в ранното си детство съм слушал от баба си. Пред мене още тогава се отвори един прозорец към неподозирани красоти на родното слово и на възрожденския бит. Зад много от думите се крият забравени древни обичаи, още повече че Шапкарев придружава почти всяка дума с красноречиви примери от песни и поговорки, които ни помагат да разберем по-добре психологията и въжделенията на народа ни. Ето че най-после, цял век след създаването му, този безценен ръкопис, плод на десетилетен труд, попада в ръцете на жадния за подобни културни събития читател благодарение на издателска къща "Аура", със спомоществователството на Национален дарителски фонд "13 века България" и със съдействието на Обединена българска банка. Редактор на изданието е професор д.ф.н. Владко Мурдаров, който във встъпителната си бележка изтъква: "Със своя енциклопедичен характер "Градивото" трябва да се оценява преди всичко за това, че дава цялостна представа за духовния свят на българите от цялата ни езикова територия в края на ХIХ век, намерил отражение и в битовото им слово, и в умотворенията им."
Много висока оценка заслужава встъпителната студия "Кузман Шапкарев - радетел за единството на българския език" от професор д.ф.н. Веса Кювлиева Мишайкова. Точни са и словата на рецензента на тома, професор д .и. н .Георги Марков: "Заветите на Кузман Шапкарев са живи чрез неговото огромно и разнообразно писмено наследство, непробиваем щит срещу онези, които нагласят историята с оглед на настоящия ден. " Действително след появата на скривания цяло столетие труд на учения ще е доста по-трудно да се фалшифицира историческата истина. Достатъчно е да прочетем богатия списък от български географски названия на местности в Македония или да разгледаме включения за първи път в тома невероятен илюстративен материал, събиран от ателиетата на някогашни майстори фотографи, запечатали завинаги лица, носии, местности, изображения от отколешния български живот.
Огромна е била работата на изследователите по разчитането и изясняването на ръкописа. Затова заслужават поклон хората, извършили археографската подготовка: Дора Димитрова и Елена Кацкова-Михова, специалистката по гръцки език Ганка Дюлгерова, архивистката Дарина Илиева и етнографката д-р Ани Кирилова. Художественото оформление на изданието дължим на Петър Пайнавелов и на Константин Радославов. Човек се усмихва, когато научава, че в Охрид са казвали на лъжата "мамейница", някогашните българи са имали поетични, изпълнени с нюанси думи като например "оклетия" - строга поръчка с клетва, или "запуройна" - мараня, жега. На всяка страница от "Градиво за български речник" ни очакват открития. Сякаш по-актуални от всякога стават думите на Шапкарев: "Аз мисля, че наший язик не само е жив и съществующ в устата на народа, но по-жив даже и по-богат от много други днешни, възхвалявани за богатството си езици."
За автора на една кална статия
В. "Монитор" от 20.II.2001 помества статията "Зад декорите на прехода висят кални ризи". Авторът Димитър Георгиев Ашиков сипе барабанен огън от лъжи и клевети.
По-добре ще бъде да повдигнем неговата риза - бащино наследство. Георги Канев Ашиков имаше брат, загинал като партизанин. Нещастието на семейството отвори широк път на младежа в новата "народна демокрация". Той го използваше хитро съобразно принципите на комунизма. В 1947 се завърна от младежка бригада и се изфука с димитровска награда "пръв ударник" с 1200 % наднормено преизпълнение. Забелязвайки обаче неверието на слушателите, той разкри тайната на "хватката". Трима от петте души в групата заработват едва-едва нормата за петима в продължение на седмица. Двамата скришом копаят дупки в скалата. В уречения ден гръмват бомбите, отчитат всичко това за един ден и... комсомолът строи комунизъм с лъжи. Продължи Георги с лъжливи сведения и към правителството в качеството си на председател на окръжния съвет в Хасково. След десетина години разкриха гафа и го "наказаха" с назначение на друг отговорен пост.
Синът Димитър Ашиков охули Явор Дачков. Защо ли? Защото Дачков дръзна да разкрие фалшификациите на изборите 1990.
В противовес на тази кална статия си спомням препоръката на сегашния ни премиер, отправена от него в 1997: Да водим предизборна борба културно, по европейски, без да се оплюваме.
Задължителните имунизации остават безплатни и занапред
- Д-р Теофилова, какви ваксинации включва имунизационният календар за 2001?
- Имунизациите в България са задължителни и препоръчителни. Задължителните, съобразно имунизационния календар, са срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, паротит, рубеола и вирусен хепатит тип В. Промяната за тази година е въвеждането на имунизация с триваксина на учениците в VI клас. Ваксината включва компонентите срещу морбили, паротит и рубеола. През 1992 тя е въведена в имунизационния календар за бебетата на 13-месечна възраст, а сега, от 2001, я въвеждаме и за шестокласниците. Задължителните имунизации у нас са безплатни за семейството, така че не е нужно родителите да търсят ваксините по аптеките. Безплатно е и поставянето им.
- Имаше проблеми при снабдяването с ваксини. Решени ли са вече?
- При триваксината имаше проблеми, но те бяха през първото полугодие на 2000. През второто пологодие получихме и раздадохме цялото дължимо количество. Ако имате предвид БЦЖ-ваксината (за туберкулоза) объркването идва от това, че флаконите са многодозови, т.е. една ампула съдържа количество, необходимо за имунизация на 10 деца. Има изискване на производителя след отваряне на флакона съдържанието да се използва до един час, което затруднява работата на лекарите, защото те трябва да извикат 10 деца в определен ден и в определен час и малчуганите наистина да се явят. В противен случай част от флаконите се похабява, а някои деца остават без имунизации. Иначе затруднения с налични количества не сме имали. Проблемите идваха от изискването проба манту и имунизацията срещу туберкулоза да се правят от семейния доктор, но лекарският съюз и здравната каса се договориха ваксинирането да се извършва отново в диспансерите за белодробни заболявания. Реимунизациите се правят на 7, 11 и 16- годишна възраст, така че екипите на тубдиспансерите ще ги извършват в училище.
- Как са определени точно тези имунизации като задължителни?
- Включени са имунизациите срещу социално значими заболявания, които водят до усложнения, до инвалидизация. Заболявания, за които в цял свят най-ефикасната профилактична мярка е точно имунизацията.
- Не е ли по-добре за децата да преболедуват леките шарки?
- Категорично твърдя, че най-добрата профилактична мярка срещу инфекциозните заболявания е имунизацията. Някои ваксини осигуряват траен, пожизнен ефект, при други се налагат реимунизации, за да се създаде имунитет. Но имунизацията си остава най-доброто средство за предпазване от заболяването.
- Има ли опасност за децата, ако ваксината не се бие точно на определения ден, а се забави със седмица или десет дни?
- Няма никаква опасност. По една или друга причина тя може да се отложи. Примерно, ако детето е болно в деня, в който трябва да се ваксинира, няма лекар, който да му направи имунизация. Понякога, при затруднения с набавянето на ваксината, може да се промени датата за имунизация. Разбира се, говорим за сравнително кратко отлагане във времето.
- Кои са препоръчителните имунизации, които е добре човек да си направи?
- Най-известната е имунизацията срещу грип. Имунизацията срещу хепатит А се препоръчва на възрастните и на децата над 2 години. България е ендемичен район за хепатит А и в момента имаме завишаване на заболеваемостта. По отношение на хепатит В ние сме третата държава след Италия и Израел, която въведе задължителна имунизация от 1991 година. Тя се прави първо в родилния дом, след това личният лекар поставя още две имунизации. Хората, родени преди 1991, обаче нямат имунитет срещу това тежко заболяване и затова е добре да се имунизират. Обръщам внимание, че препоръчителни имунизации се заплащат.
Изборите да са на 19 април, смята МС
СОФИЯ. Парламентът трябва да се разпусне на 19 април, тъй като четиригодишният срок започва да тече от датата на изборите, гласи становището на Министерския съвет от вчера. Кабинетът се произнесе по Конституционно дело номер 5, образувано по настояване на 70 депутати от мнозинството, които питат докога е мандатът на парламента - години след датата на последните избори или след свикването на 38-ото народно събрание.
Имаме ли интелигенция?
Що за въпрос - та нали България е пълна с интелигенти? Да, но всеки знае, че интелигентът е индивидуалист и затова механичният сбор от интелигенти не покрива понятието интелигенция като социална група. Пък и изобщо може ли някой да дефинира такива понятия като интелигент, интелектуалец?
Тези въпроси са много актуални. С тях често се злоупотребява, и то не умишлено, а поради невъзможността да им се отговори точно, еднозначно. Наличието на много и качествени интелигенти поставя един проблем, който е екзистенциален не само за нас - доколко нашата интелигенция е полезна на народа си, не разпиляваме ли голямо количество интелектуална енергия, вместо да я използваме "за ползу роду"? Струва си да поразсъждаваме върху този проблем.
Какво може да обедини отделните интелигенти поне относително в обособена социална прослойка? Какви социални функции трябва да изпълнява интелигенцията, за да служи най-добре на народа си?
Мисля, че тези функции са две (извън тясно професионалните, разбира се):
- Обединение около надпартийните национални приоритети.
- Критично отношение към недостатъците на народа.
За съжаление българските интелектуалци в своето мнозинство не изпълняват тези функции и това е една от причините народът ни да се лута в противоположни, понякога неадекватни на обективните му интереси политически решения, да не може да се бори със своите народопсихологически недостатъци и в крайна сметка държавата ни да забавя своето развитие.
Вижте какво става в парламента, но не казвайте, че народът ни бил чудесен, ама политиците му били калпави, защото такова мнение говори за липса на политическа култура или за наличие на политически реваншизъм. Когато там се обсъждат националните ни приоритети се разгарят пунически войни или махленски свади - също както извън парламента. Така бе с дебатите около Косово и НАТО, около ЕС, Русия и къде ли не. Другите народи се обединяват около националните си интереси, нас те ни разпръсват, конфронтират. Затова са виновни не само политиците, но и интелигенцията, която не е наясно с националните ни приоритети, не ги е избистрила, не ги е освободила от излишна емоция. Във важни политически моменти българската интелигенция не е на точното си място с позиции, които защитават националните ни интереси, дори понякога жертва тези интереси в името на далеч по-нереални за нас ценности. За 120 години тя не успя да деемоционализира политическите ни отношения с Русия и това се отнася както за русофили, така и за русофоби. Не можа в тези отношения да слага фактите пред емоциите.
Нека сравним нашата интелигенция с бизнессредите
В началото на 1997 доларът струваше около 3000 лв., но веднага след падането на Жан Виденов курсът слезе до около 1000 лв., защото световният и българският бизнес усетиха, че държавата ни тръгва по правилен път, макар че още нищо не бе направено. Само българската интелигенция не го усети - едва няколко месеца след изборите пресата започна да рисува такива апокалиптични картини и перспективи, че да се чудиш как България все още съществува.
Нашата интелигенция е заразена от популизъм, което й пречи да бъде коректив на негативните черти от характеристиката на народа. Вместо да се бори с тези черти, тя създава атмосфера на нетърпимост спрямо хората, които си позволяват да ги критикуват. Опитай се да напишеш нещо за недостатъците на народа си - така ще те наругаят, че ще се прибереш в черупката си. Например че 10 ноември 1989 ни завари с недостатъчна политическа култура. Естествено ти ще си прав, защото е невъзможно да имаме висока политическа култура, след като от цялата си история сме живели всичко на всичко само 50 години в условията на политически плурализъм (от Освобождението до 30-те години, когато цар Борис забранява партиите), но това няма да те спаси. Или, да кажем, че българинът вътрешно е конфронтиран с държавните институции, с богатите и издигнати хора, че дори интелигенцията недолюбва и че всичко това се отразява негативно на обществения живот. Разбира се, за тези негови черти си има обективни причини (няма виновен народ!), но и те няма да те спасят.
За народа като за мъртвите - или добро, или нищо!
Недостатъчната политическа култура, ниският жизнен стандарт, слабата политическа памет и чуждопоклонничеството правят от българина обект за лесно популистко манипулиране. Тази амалгама от психологически черти и историческа обремененост е една от причините народът ни да е сред най-податливите на утопиите на комунизма, на вестникарски и предизборни манипулации.
Популизмът е естествено явление за новоосвободените народи, но в нас той съществува съвсем реално вече 120 години, което показва, че темповете на развитие на обществото ни са забавени. Отдавна, преди много десетилетия, той трябваше да стане обект за критика от страна на интелигенцията. За съжаление усилията на отделни писатели, общественици и политици не променят картината. Неслучайно след смъртта на Иван Хаджийски 30 години не е написан нито един сериозен труд за българската народопсихология и обратно - неслучайно най-значителният дял на западноевропейската литература е този, гдето по-рано го наричахме критически реализъм, да не говорим за просветителската и критическата дейност на руската интелигенция през ХIХ век.
Интелигентните хора често недолюбват обществените изяви, но има една голяма гилдия, която е задължена професионално да бъде в центъра на тези проблеми - журналистите. Сега всички вестници декларират своята обективност.
Но публична тайна е, че 80 на сто от тях са рупори на лявата опозиция. Наистина вестниците са призвани да критикуват, да бъдат опоненти на управляващите, но нашите вестници не критикуват, а воюват, включително с полуистини и откровени компромати (например този за партийната книжка на Стефан Софиянски в "24 часа"). Пишат се непроверени факти, слуховете се представят за истини, новините се степенуват избирателно и т.н. Какво е това - поръчково обработване на обществото, вярност към политическите убеждения на ръководствата (доста от тях са "бивши") или откровени балкански нрави?
Такава преса не може да защитава надпартийни интереси, защото левите партии и вестници се самоотъждествяват с народа и издигат своите интереси в ранг на народни, държавни. Ако обаче това бе така, защо са ни избори всеки четири години? Просто щяхме да им дадем да ни управляват постоянно и тогава щеше да се завихри един такъв тоталитаризъм, че свят да ти се завие - позната работа... Но такава преса не може да се бори и срещу популизма, защото колкото по-лява е една партия или вестник, толкова повече тя (той) си служи с популизма като свое политическо оръжие. Уви, целият ХХ век носи в аналите си доказателства за тези тъжни закономерности!
Нашата преса сега е като болник който вече е оздравял, но още не може да върви нормално. В гонене на тиража, сензацията и критичността - все важни работи - тя не може да дозира вниманието си към други свои задачи, които са още по-важни. Разбира се, има и изключения, но общата картина е такава. Тук се изкушавам да цитирам една римска поговорка, която казва: "Dosa facet venenam" - дозата прави отровата.
И така, имаме ли интелигенция, или нямаме? Разбира се, този въпрос е риторичен. Задавам го, защото често слушам и гледам в ефира, че българската интелигенция е в дълг пред народа си - огромен проблем, по който трябва да се говори не с енигми и голи констатации, а конкретно, от много хора и трибуни. Нашият народ има достатъчно качества, с които се гордеем, и точно затова не бива да премълчаваме недостатъците му и с това да демонстрираме комплекс за малоценност.
Преди 11 години сменихме ценностната си система, но това стана на политическо ниво, дори само на нивото на политическия ни елит. При поляци, чехи, словаци, унгарци и прибалтийските народи падането на берлинската стена стана в резултат на дълга, масова, ПРЕДВАРИТЕЛНА съпротива срещу комунизма, съпротива, в която голяма роля изигра интелигенцията, докато у нас масовият обновителен процес започна В РЕЗУЛТАТ от падането на стената, което ни постави отново в догонваща позиция. Нашата задача е сравнително по-лесна, но пък тя се усложнява от това, че българската интелигенция в по-голяма степен е повлияна от утопиите на комунизма и популизма. Ще съумеем ли да отговорим на тази историческа повеля, или ще изостанем, след което пак ще търсим причините извън себе си? Да не забравяме, че няма непогрешими народи.
Наистина българската интелигенция е в дълг пред народа си, но лихвите текат, дългът се увеличава.
Инвестират 150 000 лв. в земеделието
РАЗГРАД. С общо 150 000 лв. ще финансира Министерството на земеделието и горите седем проекта на областната администрация, съобщи вчера областният управител Пейчо Георгиев. Проектите са обединени от темата "Подобряване продуктивните качества на земята". По тях ще бъдат изградени селскостопански пътища.
Предвидено е още да бъдат възстановени водопойните чешми, които от години са пресъхнали и не се използват. Основната част от средствата ще бъдат инвестирани в мерки, които ще позволят постигане на по-високи добиви, обясни Георгиев. Според него работата по одобрените проекти ще започне в началото на април.
Искат нови лицензи за "Мобилтел" и РТК
СОФИЯ. "Мобилтел" и Радиотелекомуникационната компания ще бъдат прелицензирани, съобщиха вчера от Държавната комисия по далекосъобщенията, след като предложенията за това бяха внесени за одобрение в Министерския съвет. Двете дружества ще получат правото да продължат да изграждат, поддържат и използват мобилните мрежи. Предвижда се новият лиценз на "Мобилтел" да е за срок до 8 август 2006 година, а за РТК да е до 16 март 2005 година.
За неправомерно изграждане на фиксирани радиорелейни линии Държавната комисия по далекосъобщенията наложи глоби и на двете дружества. За "Мобилтел" санкцията е в размер на 550 000 лева, а за Радиотелекомуникационната компания - 175 000 лева.
Йордан Соколов: Предлагат големи суми за напускане на ПГ на СДС
СОФИЯ. Не можеш да напуснеш една парламентарна група, с бюлетината на която си избран, и да направиш друга - това е политически неморално. Така председателят на Народното събрание Йордан Соколов обясни пред журналисти отрицателното си отношение към новосъздадената група "За диалог и партньорство". Мисля, че знам колко са свързаните с бившата Държавна сигурност, отговори той на въпроса за броя на агентите и мафиотите сред хората на Бисеров. Соколов уточни, че не всичките десет депутати в групата са доносници. Не смятам, че СДС ще загуби от напускането на 7-те народни представители, като имам предвид кои са хората. Още когато се постави въпросът за изключването на Бисеров и Цонев от партията, казах, че това е оздравителен процес и СДС се изчиства, допълни председателят на парламента. Той вече е чул за големи суми, предлагани на депутати, за да напуснат ПГ на ОДС.
В своя декларация Младежкият СДС призова "въпросните "големи" политици" от новата парламентарна група да напуснат партията СДС и ако още носят някакъв морален кредит, да подадат оставките си като народни представители, тъй като вече представляват само себе си. Лидерът на МСДС Велислав Величков подчерта, че "част от тези хора - например Светлана Дянкова, демонстративно отказаха да подкрепят внесения законопроект за изменение на Закона за достъп до документите на бившата ДС."
Когато през 1997 беше приет Законът за досиетата, председател на Комисията по национална сигурност беше Христо Бисеров - негов беше основният ангажимент да приемем един работещ закон. Няколко години по-късно СДС призна, че законът е половинчат, неработещ и имената бяха извадени избирателно. Аз се чудя каква точно е била ролята на Бисеров при приемането на първия закон, каза още Величков. СДС закъсня със своята реакция по отношение на тези хора, за което имаше и обективни предпоставки, призна Величков. След броени седмици ще научите колко и кои са агентите на ДС в новата група, каза пред журналисти депутатът Иван Иванов. Всички, които са били свързани с организираната престъпност, са работили не само против СДС, но и против интересите на държавата за влизане в Европейския съюз и НАТО, заяви Иванов.
Как да получим обещетение по спогодбата "Моллов - Кафандарис"
Семейството ни се изсели от Беломорска Тракия през 1923 г. За недвижимото имущество имаме облигации по спогодбата "Моллов - Кафандарис". Какви документи са необходими за получаване на обезщетение срещу облигациите, какви са сроковете за представянето им и има ли процедура, която трябва да изпълним, за да получим парите? Към коя служба трябва да отправим нашите искания? Много сме затруднени при уреждането на тези въпроси, защото сме крайно неосведомени. Ще бъда благодарна, ако получа отговор на страниците на вашия вестник.
Силвия Кулева
София
Все още е висящ въпросът за периода 1956-1996 г. Съгласно спогодбата "Моллов - Кафандарис" на бежанците за оставеното недвижимо имущество в Гърция са били издадени облигации от Българския държавен заем - 1923 г. С решение &numero; 202 от 31.V.1994 г. МС постанови да бъде извършена регистрация на облигациите, но само на тези и непогасени лихвени купони към тях, които са в притежание на бежанци или на техните наследници. Това се доказваше с удостоверение, издадено от Националния държавен архив - София. Регистрацията се извърши в СДК, в 5-месечен срок, считано от 1.VII.1994. Впоследствие с постановление на МС &numero; 456 от 11. ХII.1997 за изменение и допълнение на правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе даден нов 12-месечен срок за регистрация. С постановления на МС от 1994 и 1996 МС уточни условията и фактически започна обратното изкупуване на облигациите от държавата, като със Закона за държавния бюджет за 2000 се регламентира, че те и непогасените лихвени купони към тях следва да се изкупуват по цена 50 ст. на един лев от тяхната деноминирана номинална стойност по ред, определен от правителството. Срокът за обратното изкупуване бе продължен до 23 декември 2000.
Все още е висящ въпросът за обезщетяване на бежанците от Беломорието и техните наследници, които са регистрирали облигациите си за периода от юли 1956 до края на 1996.
Каква е разликата между Мадрид и Правец ?
Каква е разликата между Мадрид и Правец ? Ако си мислите че, е в разстоянията, грешите. Разликата е само един файл на журналистически компютър, в случая на топ, тен, хай, топлес репортеката на "Труд" Валерия Велева.
Прочетете долните два пасажа, открийте разликите и ще се убедите сами.
- Много ви обичат тук. С какво си обяснявате тази любов към вас на хората ?
- Е ми, мен ме обичат сега в цялата страна. Вие знаете това (смях сред журналистите и ръкопляскания в залата). Ние, правчани, винаги сме се обичали. Вие най-добра преценка може да направите.
- Казаха, че са готови да ви издигнат за президент ?
- За президент ли ? А, не са ми правили такова предложение.
- А ще приемете ли, ако ви предложат?
- Чакайте бе, какъв президент, нали си имаме президент.
- Идват избори.
- Като дойдат изборите, тогава ще дебатираме този въпрос. Аз не съм дошъл тук да прява предизборна кампания.
"Прекланям се пред вас и дано имаме възможност да променим обстановката в България. Да я подобрим. Моля да ме разберете. Не агитирам против управляващата партия или за опозицията, но повече България така не може да се развива. Ето такава България ни е необходима - като водеща българска народност"
- Какво ще кажете на българите, които ви очакват?
- Дай Боже, да се видим скоро.
- Всичко, което сте им обещал, ще го изпълните ли?
- Обещал ли съм нещо?
- Много надежди възлагат на вас
- Тогава искам да кажа на всички българи : Недейте да се съмнявате ! Всичко, което съм обещал, ще го изпълня. Целият ми живот е бил в дълг към отечеството "Симеон II сподели, че е много притеснен от бедността и отчаянието у българите. Той бил наясно и с огромните надежди, които му възлагат разочарованите хора. Това ме кара да бъда точен и коректен в стъпките си, за да не излъжа очакванията си"
Под тези почти еднакви интервюта и преразкази на интервюта се е подписала все ръката на Валерия Велева. Тя е известна и като "повехналата анемония на демокрацията", сподели бивш член на редколегията на "Труд". Разликата е в годините и личностите. Първият пасаж е от възхвалата и възторга от посещенията на покойния Тодор Живков в Правец през 1995 и 1996 г. Вторият от възхвалата и възторга от срещата с цар Симеон II в Лисабон преди няколко дни. Настоящ член на редколегията пък добави, че Велева само сменяла номера на файла, в който пише, и името на Живков, Доган или цар Симеон, а "пълнежа" оставяла според случаите за различните политически поръчки. Този трик е известен в гилдията като "формат А-4" и се използваше в "Работническо дело". Има и друго съвпадение. И двете интервюта са взети на коктейли - първото в ресторанта на мотел "Правец", а второто в двора на българското посолство в Лисабон. С труд всичко се постига.
Карлос и Кафу пропускат мача с еквадорците
РИО ДЕ ЖАНЕЙРО. Селекционерът на бразилския национален отбор Емерсон Леао обяви състава на тима за предстоящия квалификационен мач за световното първенство като гости на Еквадор. Срещата ще се играе на 28 март в столицата Кито. Прави впечатление, че в списъка не са включени защитниците Роберто Карлос (Реал М) и Кафу (Рома). Тимът на Бразилия ще пристигне в Еквадор на 25 март и ще тренира в Гуаякил. Шест часа преди началото на мача отборът ще отиде в Кито и по този начин ще се опита да се предпази от ефекта, който се причинява от голямата надморска височина на града.
Качват със 7,6 на сто минималната заплата
СОФИЯ. От 1 април минималната заплата става 85 лв., реши правителството вчера. Досега тя бе 79 лв., повишението е със 7,6 на сто. Минималната часова ставка вече е 50 ст. за осемчасов работен ден.
В 60 предприятия продължава да действа наредбата за регулация на възнагражденията. Фирмите, които са завършили с положителни финансови резултати миналата година, ще вдигнат заплатите си с 5 %.
5 хиляди души с дългогодишни жилищно-спестовни влогове ще бъдат обезщетени тази година с пари от Националния компенсационен жилищен фонд, съобщи директорът му Гаврил Митов. Правителството отпусна субсидия от 15 млн. лв. за вложителите.
Младежите от 16 до 29 години, които са напунали училище, ще могат да преминат през квалификационни курсове. Това предвижда обща програма на просветното и социалното министерство, която ще осигури заетост за младите хора. Те ще могат да работят в строителството, услугите и ще изкарат курсове за компютърна грамотност.
Къде е НАТО?
Не е ли време НАТО да се намеси за умиротворяването на границите на Република Македония? Сблъсъците вече се изместват към Скопие, а премиерът Любчо Георгиевски обяви вчера: "Приемаме помощ откъдето и да е! " За България подканянето не е нужно - след като миналата седмица бе изпратена техническа помощ, вчера стана ясно, че се водят преговори за нови количества. Важна помощ са и дипломатическите усилия на нашия премиер и външния министър. Вчера те убедиха гръцките си колеги, че ситуацията в югозападната ни съседка напомня на тази в Косово и алиансът трябва да я постави под контрол. Аналогията не е преувеличена - в Македония се появиха и първите бежанци. Затова НАТО трябва да реагира.
Легенди на шоубизнеса
Започнал професионалния си път с хора като Дизи и Бърд, Джон Люис минава през нонета на Майлс Дейвис в историческите записи "Раждането на кул джаза" през 1949, акомпанира на Ела Фицджералд, за да стане основател, ръководител и пианист композитор на фамозната група "Модърн джаз квартет" през 1952. Когато квартетът получи световна популярност, Люис насочва усилията си и извън неговите рамки. Като композитор аранжор той работи за специално организирани концертни групи на живо и на запис. Записва музиката за френския филм "Без слънце във Венеция" и същата 1957 година е назначен за ректор на училището за джаз в Ленъкс - Масачузетс.
Следващата година дирижира симфоничния оркестър на Щутгарт в една серия свои оркестрации. Макар много от композициите му да имат само периферно отношение към джаза, Люис вярва, че джазелементите допринасят за всичко, което е написал. Добре известно е, че оркестровите му творби принадлежат към така нареченото "трето течение", чиито тенденции отразяват въжделенията на редица творци като Гюнтър Шулър, Джордж Ръсъл и самия Люис в сферата на джаза и съвременната концертна музика.
Колкото до пряката му работа с квартета, той смята, че дълголетното плодотворно сътрудничество между четирима изпълнители е рекорд, който никоя подобна организация не е постигала, с изключение може би на Елингтъновия оркестър. След разформироването на квартета, останал в аналите на джаза с деликатния си лиричен оттенък, Люис продължава своята дейност на компонист, пианист, диригент и преподавател. Този многообразен активен живот не само поддържа, но и издига несъмнения авторитет на изтъкнатия музикант. Името Джон Люис е било и ще остане занапред винаги свързано с феномена на ХХ век, наречен джаз.
Магнитен резонанс ще решава за Радулов
СОФИЯ. Гардът на "ЦСКА Cool condoms" Людмил Радулов най-накрая успя да мине на преглед при д-р Тони Георгиев в клиниката в "Дианабад", за да разбере дали ще претърпи операция. 21-годишният баскетболист страда от възпаление на коленните хрущяли повече от месец и засега се лекува с хапчета. "Едва след ядрено-магнитния резонанс ще стане ясно дали се налага хирургична намеса" - съобщи Радулов.
Младежите ще гонят две победи
СОФИЯ. Старши треньорът на младежкия национален отбор по футбол Димитър Алексиев обяви група от 20 футболисти, които ще участват в предстоящите евроквалификации с Исландия и Северна Ирландия на 23 и 27 март. Младежите ни са лидери в трета квалификационна група.
"Победите и в двата мача са задължителни, за да се класираме - каза селекционерът. - Имаме добър състав, който доказа, че може да побеждава в мача срещу германците преди месец."
Отборът се събира в неделя пред стадион "Васил Левски" от 11 часа, след което заминават на лагер в Банкя.
Нападатели: Тодор Колев, Велизар Димитров, Любен Любенов, Асен Букарев и Румен Калчев, Стойко Сакалиев.
Музикален преглед
Светът на приказното и фантастичното винаги е стоял пред проф. Виктор Чучков. Същевременно иносказателното, алегоричното са прониквали успоредно с приказното, обогатявали са неговата съдържателност. В новата си опера "Светулката", появила се на сцената на Сdфийската опера, композиторът се устремява към един от най-съществените проблеми на морала и етиката: лъжата и цената на истината. Свързан плътно с либретото на Мария Списаревска и Жени Радева, Чучков разкрива пред невръстните зрители многобройните поводи за раждането на лъжата: спасение от заплаха, кокетство, суета, подлост, ласкателство. Заедно с това израства и образът на справедливостта и откровеността. Тази борба между злото и доброто се разгръща на загадъчен остров. Музикалният език на Чучков е съвсем достъпен за малките. Същевременно не е опошлен от опростителство. Тоновата тъкан е въплътила ярки теми, разгръща се в симфонична настъпателност, достига до обобщаващи музикално-театрални образи. Хуморът, гротеската и драмата се преплитат хармонично. Оркестровата партия е особено богата, активно съдейства за разкриването на психологическата съдържателност. Инструменталните багри са осмислени, като ярко изпъква значението на валдхорновата група, носител както на благородството, така и на внушителните кулминации. Певческите партии са наситени с ярка характеристичност. Откроява се музикално-вокалният образ на Магарето, пропит с релефна индивидуалност.
Либретото на Мария Списаревска и Жени Радева несъмнено носи театралност и самобитност. Приказната гротеска се преплита с романтична експресивност. Но двучасовата дължина на представлението е изморителна за децата. Още повече че съществуват неоправдано проточени ситуации. Композиторът се е наел да бъде и режисьор на своя спектакъл. Показва способност за цялостно драматургично решение, убедителни детайли, ефектни ситуации и онова творческо въодушевление, без което не се ражда истинското изкуство. Но е трябвало да помисли за съкращаване на спектакъла.
Младият диригент Григор Паликаров постига динамичен темпо-ритъм, непосредствени звукови внушения. Под неговата палка оркестърът на Софийската опера звучи уверено и експресивно - изключвам както винаги тембрално бедните и неизразителни тромпети. Сред убедителното солистично ядро най-ярко се открояват Магарето на Емил Угринов и Паунът на Бисер Георгиев.
Цялостният успех на произведението и реализацията му са несъмнени. Намирам като най-подходящо мото на спектакъла думите на В. Чучков: "Истината за лъжата трябва да се научи, за да бъдем щастливи и лъчезарни. " Думи, важащи и за съвременния ни обществен живот.
На полесражението на богинята Мелпомена
Голямата българска актриса Олга Кирчева живее в спомените на своите почитатели не само със своята лирическа мекота и майсторство, но и като авторка на две книги, посветени на историята на българския театър. В нейния архив е запазен и ръкописът на третата й книга, посветена на баща й Атанас Кирчев - "На полесражението на богинята Мелпомена" за театралния живот у нас от началото на ХХ век, която не остава обаче само при отделната личност, а представя чрез събрания богат документален материал цяло едно театрално поколение с неговите тревоги и вълнения.
В дневника на Атанас Кирчев има специална бележка за едно голямо събитие в Народния театър:
"От 25 март 1908 г. е назначен за интендант поетът Пенчо П. Славейков. Дано надеждите ми не останат излъгани. В този господин има освен дарбата да бъде режисьор на идеята, но и режисьор на техниката. В пресата това крупно явление в театралния ни живот мина незабелязано. Все едно че някой войник от прост редник става ефрейтор. Гадна публика и още по-мизерна критика."
Девет месеца по-късно Кирчев записва в дневника си:
"В театъра почти всички спят. Даже идването в театъра на Пенчо Славейков като управител, респективно - уредник на художествената страна на делото - и това обстоятелство не бе в състояние да накара българските артисти да се замислят за своето интелектуално и естетическо издигане. Имаме пред себе си човек с ерудиция, художник, поет и всичко това ще мине неизползвано от колегията, защото не са тия интересите, от които може да се вълнува артистът в Народния театър. Стига да получава добра заплата, да има роли и той е задоволен. Всички са потънали в "рекли-казали", някои пък са се отпуснали дотолкоз, та самият управител оня ден пред десетина артисти лепна фразата: "и техническият персонал, и артистите обърнаха театъра в б...к". С една дума, делото плава и се влече на крилата на жалка Мелпомена."
Седмица по-късно Кирчев добавя:
"При тия наши лоши икономически условия, при условията, че никой капиталист не се решава да си даде капиталите в едно театрално предприятие, много таланти и много истински театрални труженици не се проявяват и загиват. При всичко, че за театралното дело у нас се похарчи твърде много: съгради се театър, който открихме; купиха се декорации, костюми и всички други необходими неща за една голяма театрална дейност, при все това изкуството нито на метър не се побутна напред."
Ето и разказа на съпругата на Атанас Кирчев Елена Снежина за времето на Пенчо Славейков в Народния театър:
"През март 1908 г. се разнесе слух, че ще бъде назначен за интендант поетът П. Славейков. Развълнувахме се всички в театъра - едни от радост, други от страх: какво ще стане сега - Пенчо, така мислехме ние, не обича нито театъра, нито артистите. Той почти не е стъпвал на нашите представления и навярно и ние сме в числото на "фасулковците". Тогавашният режисьор Шмаха ни представи на П. Славейков. Не ни държа той дълги речи, не ни даде обещание, че сега вече ще настъпи нова ера в театъра и ще стане чудо.
Но чудото стана. По един или друг предлог Славейков викаше при себе си в дирекцията, по няколко пъти, почти всички артисти, беседваше с всеки поотделно и по този начин разбра как всеки артист гледа на театъра, на работата си в него и въобще какъв е горе-долу манталитетът на всеки един от нас. Присъстваше на всичките ни представления, така че видя всички артисти във всичките им роли и за късо време ни опозна много добре - разпредели няколко пиеси, и то тъй добре, като че ли от години е работил с нас. Запретна се той да управлява и да режисира и в няколко месеца тури ред в много неща.
И какво значеше неговото слабо и болно тяло пред високия му дух, при голямото му желание за работа и при отговорността, която беше поел главно пред себе си, да издигне театъра на нужната висота. Почти всеки ден, от 6 часа сутринта Славейков идваше в театъра, креташе с бастунчето си по всички ъгли да види какво правят служащите, на които беше поверено това милионно имущество, и видеше ли нещо не в ред, веднага прогонваше виновниците - колкото беше добър и милозлив, толкова в такива случаи беше неумолим. След това работеше в дирекцията си, а в 9 часа вече слизаше на сцената за репетиция. И този Пенчо, за когото мислехме, че не ни познава, че не познава въобще нашия театър, започна да ни режисира, и то тъй добре, с такова проникновение и художествен усет, каквито ние не бяхме виждали дори от всички школувани режисьори, които имахме дотогава. Разясняваше ни образите, поправяше ни езиково, защото дотогава на нашата сцена се говореше на всичките наречия в България. Показваше ни и чисто технически работи: как да ходим по сцената, как да си държим ръцете, как да сядаме и ставаме и т.н. "
В дневника на Кирчев за онова време е записано:
"10 февруари 1909 г. Пребиваването на Пенчо Славейков в Народния театър трябва да бъде отбелязано в мемоарите на всички артисти. С неговото влизане в театъра се тури ред на всичко: от основите до върха. А най-главното - всичко, което почнахме ние, артистите, да изнасяме на сцената, беше строго изработено, режисирано в художествено, езиково и техническо отношение. Постепенно на театралния хоризонт започнаха ясно да се открояват артистите, с които П. Славейков смяташе да постигне високите си цели в изкуството. Но неговите намерения бяха разкрити и жабунякът в Народния театър се размърда и се размириса. Тия господа, които не търпят светлината и поправките на Славейков, които видяха в неговия широк замах и честен поглед за изкуството свой враг, започнаха да го ругаят по вестниците и да уронват престижа му като човек и като художник.
