ЕС се намесва в конфликта между Израел и палестинската държава
ЕРУСАЛИМ. Израелският външен министър Ариел Шарон ще се срещне във вторник с представители на ЕС, които се надяват да го притиснат да поднови мирните преговори с палестинците и да вдигне блокадата, спъваща палестинската икономика, съобщи Ройтерс. В понеделник европейските пратеници обсъдиха гледната си точка и с палестинския §лидер Ясер Арафат. Крис Патън, европейски комисар на външните работи, който е в района заедно със шведския външен министър Анна Линд каза на срещата, състояла се в Газа, че крахът на палестинската автономия под икономически натиск няма да се отрази добре на мира.
Междувременно израелската страна прокопа траншеи и разположи танкове в палестинските територии, за да предотврати евентуални бомбени атаки във вътрешността на еврейската държава. В понеделник бе заявено, че ще се вдигне блокадата на четири града, но ще продължат да държат затворен Рамала - икономическата столица на Западния бряг, защото имало сведения, че бойци от града планират бомбени атентати в намиращия се в близост Йерусалим. Израел изпитва трудности в Западния бряг и ивицата Газа след началото на бунта в края на септември миналата година след като преговорите за мир бяха провалени.
Израелският външен министър Шимон Перес заяви, че неговата страна се опитва да създаде стратегия за разграничаване на обикновените хора от бунтовниците "за да не пострадат невинни". САЩ са призовали палестинската страна да прекрати насилието в района , за да бъдат започнати смислени преговори. Палестинците се обърнаха към съвета за сигурност на ООН в понеделник за международна защита от израелската армия.
Според всекидневника "Аарец", цитиран от Франспрес, Израел смята да запази неяснотата около реалния си и предполагаем ядрен потенциал, а също и споразумението от със САЩ от 1969 г. , според което еврейската държава се въздържа от декларации относно ядрените си възможности, но се задължава да не извършва ядрени опити.
СДС подписа споразумение с БСДП
СОФИЯ. Меморандум за разбирателство подписаха вчера лидерите на СДС и БСДП Иван Костов и Йордан Нихризов. Така социалдемократите се присъединиха към споразумението за съвместно явяване на изборите между сините и Народен съюз. Мястото на БСДП винаги е било в демократичната общност, подчертаха Иван Костов и Анастасия Мозер. Синият лидер изтъкна, че така коалицията вече е в същия формат, в който се яви на изборите през 1997. Единствената разлика била, че всички, участващи в нея партии, са международно признати. Съюзът, в който влизат СДС, НС и БСДП, вече е политически център, защото обхваща пространството, където винаги са били социалдемократите - вляво от центъра, каза Костов.
БСДП ще присъства в общите листи на коалицията в не по-малко от 10 избирателни района и ще има между 20 и 25 свои кандидат-депутати, каза Нихризов. Кои от тях ще бъдат на избираеми места, ще бъде уточнено в допълнителен протокол. Четирима негови хора ще участват и в групата, която ще изготви предизборната програма на ОДС. Никола Николов, Михаил Михайлов, Владислав Костов, Александър Божков и Николай Вълчев ще бъдат сред авторите на документа. Другата седмица започваме разговори с НДПС, след това ще имаме срещи и с други политически формации, които са заявили самостоятелно участие на предстоящите избори, каза Росица Тоткова. Това са ВМРО, движение "Гергьовден", Федерация "Царство България", Евролевицата и ДПС. Преговорите с тях ще се водят от специална коалиционна комисия, в която влизат Росица Тоткова, Димитър Абаджиев, Мария Стоянова и Красимир Каменов от СДС и Николай Христов и Стефан Личев от Народен съюз.
Ако в Народното събрание се създаде нова парламентарна група, тя ще бъде група на страхливците. Така главният секретар на СДС Екатерина Михайлова коментира интервюто в извънстоличен вестник на депутата от ОДС Емил Лилов. Той твърди, че щяло да има нова група от 15 народни представители в 38-ото НС. В нея щели да влязат депутати от СДС, от други парламентарни сили и независими. Лилов е неоткриваем за колегите си от общинския съвет на сините във Видин, чийто председател е. През уикенда той не се яви и на заседанието на областния съвет, допълни Михайлова. Хора като него са страхливци, защото не смеят да говорят очи в очи с тези, с които работят, подчерта тя. Всеки има право на избор, но трябва да върши нещата по достоен начин, а не да мишкува, каза още Михайлова. Тя се надява да няма много депутати, които да постъпят като предатели спрямо избирателите си.
Акробатична французойка стана супербаба на годината
ПАРИЖ. Докато у нас млади моми си оспорваха титлата "Мис България 2001" във Франция течеше конкурсът "Супербаба на 2000 година". Победителка стана 72-годишната Мирей Реш от Марсилия, съобщи електронният сайт Лист, цитиран от БТА. Журито на конкурса присъдило званието на бабата за няколко качества и добри постъпки. Мирей, която има две внучета, въпреки напредналата си възраст продължава да се занимава професионално с пластична акробатика и да участва в експедиции на алпинисти. Дарбата си на гимнастичка и актриса тя и до ден днешен с удоволствие демонстрира в домове за възрастни хора, където изнася безплатни представления.
Втора награда в конкурса "Супербаба" е получила 68-годишната Мишел Севре, а трета 72-годишната Жизел Матис. Двете също притежават уникални артистични таланти. Мишел пее, а Жизел демонстрира жонгльорско майсторство. В конкурса са участвали 15 претендентки за титлата от различни райони на страната на възраст от 60 до 78 години. Пред журито те е трябвало да дефилират в народни носии от родния си край, да покажат някакъв артистичен номер, а също да демонстрират изисканост на маниери и жестове, когато се представят с вечерни тоалети. Отделно журито отчитало и добрите им дела през годината.
Аматьор ли е бившият шеф на родното разузнаване?
Цялата история мирише на аматьорство. Не допускам, че бивш служител на военното разузнаване и чужд разузнавач - и то представител на велика сила, ще си разменят информация, като си подават документи през оградата. Смешно е. Абсурдно е във века на Интернет.... вестниците да пишат "Българите арестували руски шпионин, получаващ данни на оградата на посолството. Що се отнася до мен... не изключвам да ме арестуват."
Тези мъдри мисли изтъква вчера в столичен вестник о.з. генерал Тодор Бояджиев, бивш роден разузнавач от Първо главно управление на ДС в Ню Йорк, бивш главен секретар на МВР и ексшеф на ПГУ, тоест външното разузнаване. В настоящето Бояджиев е председател на Българския евроатлантически разузнавателен форум (БЕАРФ), шеф на Тракийските дружества (!?) и най-вероятно кандидат-депутат от БСП. Поводът е арестът на бившия зам.-шеф на РУМНО Яни Янев заради шпионаж в полза на Русия миналата седмица. Кого брани Бояджиев? Ами защитава секретарят на тъмночервения Съюз на офицерите и сержантите от запаса, който отдавна е смятан за филиал на руското разузнаване у нас. Разкритията от миналата седмица потвърждават тази версия. Още повече че за разпит по същата афера е привикан о.з. полк. Петър Петров, човек на хардкомунистическата организация Открит форум на Премянов. В изявленията на Бояджиев обаче има известно подценяване на читателската аудитория. Бившият разведчик още счита, че истината е само монопол на някогашните тайни агенти. А те са обвеяни в романтичната слава на рицарите на плаща и кинжала.
Нещата обаче са по-прости. Ако вярваме на Бояджиев, някогашните резиденти на КГБ са били най-големите аматьори. Ето един пример.
Олег Гордиевски, високопоставен служител на съветската шпионска централа в Лондон през 80-те, избягал от СССР, оборва тотално нашия шпионин. Цитираме без редакция откъс от книгата му "КГБ поглед отвътре".
"През 1983 по Великден Майкъл Бетани, един недоволен пияница, работещ за отдела на контрашпионажа на МI-5 (британското контраразузнаване - б.р. ), тиква един плик в пощенската кутия на съветското посолство в Лондон на Холанд Парк. Аркадий Гук (главен резидент на КГБ в Лондон по онова време) намира в него досие по делото, възбудено от МI-5, за изгонването предния месец на трима съветски разузнавачи, както и подробности относно тяхното разкриване. Бетани предлага в писмото следващата информация и дава указания как може да се установи връзка с него. Пред Гук се открива възможност да завербува офицер от МI-5 за първи път от четвърт век насам. През юни и юли Бетани пуска още два плика със секретна информация в кутията на съветското посолство, давайки според Гук необорими доказателства за провокация на МI-5. Като загубва надежда в него, Майкъл Бетани решава да си опита късмета с КГБ във Виена. На 16 септември, няколко дни преди той да отлети, е арестуван, а репутацията на Гук е провалена завинаги. " (КГБ поглед отвътре Олег Гордиевски, Кристофър Андрю, том 2, стр. 607-608). Значи можело и през оградата. Книгата на Гордиевски е пълна с подобни примери. Като не ги знае Бояджиев, следва да се запитаме аматьор ли е бил ексшефът на родното разузнаване?
Антония Малинова: Не става огледало от неспокойна повърхност
На 17. III. Театър на последния етаж ще представи поредната си премиера от български автор - "Отражението" на Ана Топалджикова. Според режисьорката Елена Цикова текстът е много качествена белетристика (монолог, написан в минало време), създаден като на един дъх, с великолепен език, който крие богат заряд за театрализация. Историята е разказана чрез отделни фрагменти и разчита зрителят на базата на емоционалния си опит и чрез асоциативното си мислене да изгради цялото от колажната мозайка. Изследвайки начина, по който ние се опитваме да постигнем хармония със самите себе си, Елена Цикова се доверява на актрисите Емануела Шкодрева и Антония Малинова. Те според режисьорката най-точно биха се справили с ролите на Тя и Отражението, с двата сценични потока, които вървят паралелно, накъсват се, пресичат се, за да се слеят накрая. За сложната женска същност, пресъздавана в спектакъла (копродукция на Народния театър и Френския културен институт), за нещата от изкуството и живота разговаряме с АНТОНИЯ МАЛИНОВА, актрисата, която събира овации и в Комеди франсез.
- Г-жо Малинова, според Риварол "Животът на човека преминава в разбор на миналото, в оплаквания от настоящето и в страх за бъдещето". Какво ще види зрителят в "Отражението"?
- Първоначално замисълът беше за моноспектакъл. В процеса на работата на Елена Цикова й хрумна да въведе и втори персонаж. Експресивният стил на нейната режисура, съответстващ на природата на текста, предполага още една актриса. Моята героиня от малка е пристрастена към огледалата. Тя, като че проектира нашето желание да се взираме в скритото ни "аз" - дали то е по-съвършената ни част? В "Отражението" двойничката влиза в реалния свят. Това ми напомня за филма на Бергман "Персона", където главната героиня също е актриса, загубила чувството за устойчивост на собствената личност.
Пиесата на Ани крие невероятни възможности за превъплъщения. Текстът е много труден, в него са включени и цитати от Маргьорит Юрсенар, Вирджиния Улф, Сартър - един режисьорски подход. На пръв поглед това е говорилня, но Елена Цикова поставя действието така, че хваща зрителя за около час. Емануела и аз сме и "Тя", и "Отражението" и до последно не се знае коя е оригиналът и коя копието, но винаги Актрисата печели. Няма конкретни диалози, които да разгръщат интригата, но в същото време съществува желязна логика от началото до края. Тя е съпътствана от философия и поезия, от език, различен от този на улицата. С чисто театрални средства сме се стремили да създадем красив като слово, визия, емоция спектакъл. Всеки може да открие частица от себе си в тази постановка. Винаги настъпва момент, в който въпросът - дали бих изживял по същия начин отминалите дни - става неизбежен. Споделям скептизма на Елена спрямо утвърдителния отговор. Опитвайки се да се огледаме в една повърхност, често откриваме, че тя е грапава. Не става огледало от неспокойна повърхност. А именно вътрешното ни неспокойство, вечното търсене ни прави по-живи нас, хората. Желанието на сценичния екип е точно това - да оставим у публиката една пружинка, която да се навива, да човърка съзнанието й.
- Вие сте от малкото актриси, които могат да работят и в България, и в чужбина. Какви паралели правите между родната и френската творческа среда?
- Във Франция няма училище за режисьори. Там всеки, който иска, стига да намери пари, зала, актьори, може да прави постановки. Друг е въпросът за качеството на проектите. Младите хора там много работят, четат, наблюдават майсторите, опитват се да бъдат в крак с всичко (взимат уроци по пеене, шлифовка на гласа, работа върху дикцията) с една цел - да овладеят професията. Например моите студенти от театралната школа работят, за да си плащат таксите. Във Франция е изградена система - артисти, които имат изработени задължителните актьорски часове, при липса на ангажименти получават финансова помощ от съюза на артистите. В това време те се усъвършенстват, подготвят се за конкурси, моноспектакли, разработват роли. В Англия, както и в България положението е различно. Но може би това държи будно актьорското съзнание? А и у нас, и в чужбина има добри и лоши режисьори. Малко са обаче тези, които работят за актьора, без да губят режисьорския си индивидуален почерк. Репетициите с Елена Цикова, с партньор като Емануела Шкодрева, със сценографа Красимир Вълканов откриха неподозирани възможности в актьорската ми биография, невероятно ме обогатиха. Мисля, че българският актьор е много талантлив, и минава през много добра школовка. На кастинг в чужбина, когато разберат, че идваш от източна страна, нещата стават на живот и смърт.
- Вие сте играли на една митична за българските представи сцена. Какво мислите за звездоманията?
- В България не може да се говори за звезди от типа на тези от Холивуд, където става дума за други измерения, най-вече финансови. У нас има много актьори звезди (изключвам мързеливите). Начинът, по който работят, трудностите, които срещат, това, което преживяват, е опит, непознат за чужденците. Ние сме много талантливо племе и е тъжно, че не ни оценяват подобаващо.
Визитка
АНТОНИЯ МАЛИНОВА е завършила класа на проф. Надежда Сейкова. По разпределение заминава в толбухинския театър, където за един сезон участва в осем постановки. След конкурс е приета в театър "София", а след това в Малък градски театър "Зад канала". Вече 17 години играе на театрална сцена. Още в началото на творческия си път е Жана д'Арк в "Чучулигата" на Жан Ануи. Участвала е в спектаклите "Ревизор" (за ролята си там има награда от фестивал във Варна), в "Професионалистът" на Душан Ковачевич, в "Плешивата певица" на Йонеско, в "Пилешка глава" с режисьор Стоян Камбарев, в "Нощта на игуаната" на Тенеси Уилямс (номинация за АСКЕЕР). Във Франция е в екипа на "Този странен свят" (адаптация по Чеховата "Дамата с кученцето"); "Скитникът и градът" на Паскал Теде, работи в пиеса, направена по записки от психиатрична клиника 1914-1927 г. На камерната сцена "Старият гълъбарник" на "Комеди франсез" се изявява в "Живот в розово" от А. Салакру. Участва в "Скъперникът" на Молиер, в "Светът на музиката". Снима се във филмите "Марилин" на реж. Меди Шареф, в телевизионния сериал "Съдебна полиция". Превела е на френски "Пясъчният пъзел" на Яна Добрева, "Втора сряда" на Маргарит Минков, "Отражението" на Ана Топалджикова. Направила е сценична адаптация върху новелите на Виктория Токарева със заглавие "Хепиенд". (От творчеството на Токарева е бил заинтригуван и самият Фелини, който е възнамерявал да прави филм от новелите й.) Във Франция Антония понастоящем ръководи театрална трупа, която работи върху откъси от "Хепиенд". В България актрисата ще видим в българската и френската адаптация на "Отражението" в Народния театър - 17, 18. III. и 19, 20. IV.
Беляков вкара и на "Борусия"
МЬОНХЕНГЛАДБАХ. Българинът Димчо Беляков отбеляза изравнителното попадение за своя отбор "Нюрнберг" при гостуването на "Борусия" (Мьонхенгладбах) в последната среща от ХХV кръг на Втора бундеслига, играна пред около 25 000 зрители.
Домакините поведоха в резултата с гол на Ван Лент в 20-ата минута, а бившият нападател на "Ловеч" влезе като резерва 12 минути по-късно. Беляков вкара изравнителния гол в 62-ата минута и донесе точката за своя отбор. Другият българин в тима - Стойчо Стоилов, подвизаващ се в Германия с гръцки паспорт под името Стойкас Стоилас, бе на терена 61 минути.
С това равенство "Нюрнберг" продължава да е начело във Втора бундеслига с актив от 55 точки, следван от "Борусия" (Мьонхенгладбах) с 48, а трети е "Санкт Паули" с 43.
Бомба повреди къщата на общински съветник от БСП
СОФИЯ. Бомба избухна пред дома на общинския съветник от БСП арх. Борислав Борисов. Атентатът е станал в 21.45 ч. в понеделник. Взривът е изкъртил оградата на фамилната къща на сем. Борисови на ул. "Бойчо Огнянов" 2 в кв. "Овча купел". Потрошени са всички прозорци на фасадата на 4-етажната сграда. Взривът е бил поставен до входната врата на двора. Жертви няма, по време на атентата семейството с двете си деца е било в къщата. Според добре осведомени източници адската машина е предупреждение за арх. Борисов и съпругата му от недоволни клиенти. Г-жа Борисова, която също е архитект, заяви, че няма никакви основания за подобна версия. Според самия общински съветник взривът "едва ли е предупреждение за изразената от него позиция против събарянето на моста на ул. "Опълченска".
Арх. Борислав Борисов е първи мандат общински съветник от листата на БСП. Той е зам.-председател на Комисията по строителство и архитектура. Председател е на Сдружението на урбанистите в България, което миналата седмица се обяви срещу събарянето на моста на ул. "Опълченска". Според специалисти едно от най-известните негови творения е собствената му къща с беседка и барбекю на покрива, твърдят експерти. Той е проектирал офиса на "Мото Пфое" и кв. "Левски Г".
Брюксел и Люксембург ни очакват в семейството ЕС
Две много важни страни в Европейския съюз и НАТО, към членство в които се стремим, посрещнаха от 5 до 8 март българския президент Петър Стоянов и съпругата му. Заедно с държавния глава в Белгия и Люксембург бе и главният преговарящ от наша страна с ЕС и зам.-министър на външните работи Владимир Кисьов. Да го съпровождат със самолета Ту-154, обслужван от одумвания отряд 28, г-н Стоянов покани една дузина успели бизнесмени и още толкова журналисти от столични вестници и електронни медии. Планираната отдавна визита съвпадна с труден за Балканите момент - напрежението по северната граница на Република Македония, което бе постоянна тема в разговорите на високо равнище наред с българския стремеж към Северноатлантическия пакт и Евросъюза.
НАТО отново разчита на стабилния остров България
Първата работа на Петър Стоянов в Белгия беше да се срещне в щабквартирата на НАТО със зам. генералния секретар Серджо Баландзино (главата на пакта лорд Ръсел Джонстън бе в САЩ) и с Постоянния съвет на алианса, съставен от 19-те посланици на страните членки. Тревогата за ставащото на запад от територията ни бе споделена от натовските представители, а готовността на София да окаже помощ на съседите получи одобрението на Баландзино. "Всяко действие, което би засилило позициите на Република Македония е добре дошло за нас и ние го приветстваме", каза дясната ръка на Джонстън.
В Брюксел приемат с респект първите ни държавници през последните четири години. В края на 2000, когато българският премиер бе на посещение в Белгия, лорд Джонстън го посрещна с думите: "Министър-председателят Иван Костов е винаги добре дошъл в главната квартира на НАТО. " От косовската криза насам алиансът винаги хвалил и благодари на властите у нас за категоричната подкрепа в трудния момент, когато без колебание позволихме на самолетите на НАТО да минават през българското въздушно пространство. Към признателността сега се присъединиха и председателите на двете камари на белгийския парламент - Херман де Кроо и Арман де Декер. Те дариха Петър Стоянов с кристален гълъб. От своя страна той връчи на първите депутати на страната домакин луксозни албуми за красотите на България. Политическият инстинкт ми подсказва, че ще влезем първо в НАТО, а след това в ЕС, призна пред тамошните журналисти Петър Стоянов. И подчерта, че нашата страна не изнася проблеми, а сигурност.
В търсене на лоби за връщането ни в Стария континент
Президентът Стоянов употреби целия си дар слово, за да спечели за българската кауза белгийскя премиер Ги Верхофстат, висшите парламентаристи в Брюксел и, разбира се, най-вече председателя на Европейската комисия Романо Проди, когото покани на неофициална вечеря. Силни аргументи за приемането ни в европейските и евроатлантическите структури не липсваха на Петър Стоянов и при срещите му с люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер и заместничката му Лиди Полфер, която е същевременно дипломат &numero;1 и министър на външната търговия. Трябва да се ускори членството на България в ЕС и НАТО, там й е логичното място, каза след срещата си с българския държавник г-н Юнкер.
Не съм говорил за дати, изрично подчерта Петър Стоянов, защото той е против определянето на категорични срокове за присъединяването ни към Северноатлантическия пакт и ЕС. Когато изпълним критериите, тогава ще ни приемат, коментира държавният ни глава. На същото мнение бе и председателят на Камарата на депутатите в Люксембург Жан Шпауц: "Може да не се движите със 100 км в час, но и това ще стане, смята той, важното е да покриете критериите. " Люксембург винаги е пледирал малките страни да имат глас в Евросъюза и България е очаквана в голямото семейство на Стария континент, увериха Стоянов във Великото херцогство - уважавана държава от Бенелюкс.
Кралска двойка, велики Херцог и Херцогиня оказаха чест на гостите от София
Петър Стоянов бе първият държавен глава, когото прие като официален гост седналият на трона само преди месеци велик херцог на Люксембург. Сем. Стоянови явно бяха на особена почит, след като Техни височества Анри и Мария Тереза им посветиха в един и същ ден обяд и вечеря с всички церемонии, които се спазват в двора. Кралят на белгийците Албер II и кралица Паола също появиха височайшето си гостоприемство към българската президентска двойка в двореца "Лакен". Строгият протокол и органите на сигурността разрешиха на журналистите да наблюдават ритуала по посрещането от разстояние стотина метра. Кралските особи са проявили особена благосклонност към гостите си от София, стана ясно след аудиенцията. Албер II и г-н Стоянов разговаряха насаме повече от предвиденото в програмата време.
Голямата p. r. кампания "Европалия" получи благословия в двореца "Егмон"
С подписите на българския зам.-министър на културата Райна Гаврилова и белгийския барон Пол де Керсмакер бе скрепено споразумение за участие на страната ни в престижния фестивал "Европалия" през 2002. Събитието, на което присъства и г-жа Антонина Стоянова, дава зелена светлина за подготовка на месеците на България в Брюксел от октомври догодина до януари 2003. Съпругата на президента и председателка на фондация "Ценности" има голяма заслуга, за да ни предпочетат за следваща държава (първа от Югоизточна Европа), която ще бъде във фокуса на културния форум. "Горда съм, че се подписа споразумението. Процедурата за нашето участие започна преди две години, но тепърва предстои работата по осъществяването му" - заяви след церемонията г-жа Стоянова. Тя има идея проявата да излезе от рамките на изложбите и концертите, като се съчетае с бизнесфорум, дискусия по регионални проблеми и др. С подготовката ни за фестивала ще бъде натоварен национален организационен комитет, обясни Райна Гаврилова. Вероятно за почетен председател ще бъде поканена Антонина Стоянова. Зам.-министър Гаврилова уточни, че разходите в Брюксел се поемат от фондацията "Европалия" на барон Де Керсмакер, а за транспорт и други разноски дотам - от държавния ни бюджет, но ще се търсят и спонсори, например големите белгийски инвеститори у нас. "Етропалия 2002" ще бъде една голяма p. r. кампания за България (за популяризиране на страната ни - б.а. ), по думите на Антонина Стоянова.
Бъдещето на Европейския съюз - поглед от България
Европейският съвет в Ница и преговорите по институционалната реформа, призвана да направи разширяването възможно, са вече част от историята на ЕС.
Бих искала да кажа още в началото - удовлетворени сме от резултатите на срещата на държавните и правителствени ръководители на ЕС в Ница, защото тя ни даде ясен знак за две неща - първо, ЕС демонстрира своята решимост за запазване на интеграционната динамика. За нас това беше потвърждение за непогрешимостта на българския избор - да се присъединим към ефективен и силен Европейски съюз.
Второто послание беше още по-важно и насочено пряко към нас - ангажираност с успешното завършване процеса на разширяване. Беше практически гарантирано пълноценното интегриране на страните кандидати, включително и България, в институционалната схема и процеса на вземане на решения в Европейския съюз като равноправни партньори.
Европейският съюз за пореден път премина успешно през едно от своите исторически предизвикателства. Той обаче не закъсня да си постави нови - с Декларацията от Европейския съвет в Ница по бъдещето на Съюза. Официалното начало на дебата беше поставено преди броени дни, а неговото финализиране е фиксирано за 2004 г. Сега за мен е удоволствие от перспективата на България да споделя виждане именно по този въпрос, несъмнено един от най-концептуалните и същевременно най-наболелите в европейско измерение - визията за бъдещето на Европейския съюз. Възможността да отправим послание към ЕС в качеството си на страна - кандидатка за членство, е за нас истинско предизвикателство.
Позволете ми да започна с едно наглед аксиоматично твърдение по повод общата ни визия - бъдещето на ЕС е пред нас. Това може да изглежда очевидно, но е необходимо да бъде казано. Стремежът на безпрецедентно голям брой държави да се присъединят към съюза е сам по-себе си показателен за жизнеността, силата и потенциала на ЕС като политически и икономически съюз. Стратегическият избор за присъединяване към ЕС на всички държави от Централна и Източна Европа не може да бъде случаен. Този избор, разбира се, няма за основа само и единствено прагматична и разумна външна политика, всички ние сме ръководени в не по-малка степен от желанието да споделим в реални измерения общата си европейска идентичност след дълги години изкуствено разделение. Ние се присъединяваме към традициите на ЕС като възприемаме достиженията на неговото право и развитие, към настоящето - посредством прогресивно сближаване в процеса на преговори за членство, и се стремим да станем част от неговото бъдеще.
За нас е естествено като страна - кандидатка за членство в ЕС, да участваме в дискусията по бъдещето на Съюза, към който искаме да се присъединим. Желаем обаче преди всичко в началния етап, в годината за размисъл, дебатът да се състои и у нас, в България. За да бъде в състояние българската страна да изрази убедително позицията си в края на 2004, тя трябва да бъде резултат от действителна обществена дискусия в национални рамки.
Дебатът по бъдещето на Европа, който тръгва от възможно най-широка обществена основа, е призван прогресивно да се концентрира във видим и ясен резултат, отразен с евентуална промяна в основополагащите договори. Формата на участие на страните кандидатки във финалната фаза на дебата предстои да бъде уточнена, като ЕС я свързва еднозначно с напредъка в преговорите за присъединяване. България цели приключване на преговорите до края на 2004, което освен реализъм по напредъка в подготовката за членство отразява и стремежа ни за пълноправно включване във финалната фаза на дебата. Предизвикателствата, пред които е изправен съюзът са и наши - утвърждаване ролята на ЕС като глобален политически и икономически субект, развитие на обща европейска политика за сигурност и отбрана, окончателното въвеждане на единна валутна единица, оформяне на европейския социален модел и европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
В началната си фаза естествено е дискусията да има философска отправна точка, понякога с използване на крайни модели, но в опит за намиране на ясна, умерена и реалистична визия за бъдещето. Вярваме, че текущият дебат по бъдещето на Европа е именно от такова естество.
С решенията от Ница се откри хоризонт за широка дискусия. Част от този хоризонт е намереният път за разширяването на изток. Друга част е концептуалната визия за бъдещето на ЕС. Двете са така дълбоко свързани, че всеки опит за разграничаване е нереалистичен. Защото бъдещето на ЕС е наше общо бъдеще, както в географски, така и във философски смисъл.
Европейската конструкция се изгражда вече половин столетие на малки, но сигурни крачки. Имаме нужда от обща посока, от воля да вървим напред в задълбочаване на интеграционния процес. Нуждаем ли се обаче от финална и статична цел - по-скоро не. Струва ми се, че ключови думи за еволюцията на ЕС трябва да останат движение и развитие на прагматична и реалистична основа. Следването на утопични модели може естествено и убедително да бъде опровергано от опита именно на страните кандидатки от Източна Европа, в това число и България. Постигането на съвършен модел е нереално. Да се концентрираме върху общия път, по който да продължим, като стъпваме на здрави основи.
Би било пресилено да се отказваме от работещите формули. Функционирането на ЕС като комбинация от междуправителствени и наднационални форми на сътрудничество е успешна формула, доколкото води към развитие и поставя нови предизвикателства за задълбочаване на интеграционния процес. В сърцевината на задълбочаването стои общностният метод. Не бива да проявяваме страх и колебание в разширяване на неговото прилагане във все-повече области. Ние като страна кандидатка искаме да разсеем всяко съмнение за сдържаност по отношение на задълбочаването. Европейският съвет от Ница опроверга опасенията за неравноправно третиране, оформяне на "първокласни и второкласни членове на ЕС". Желанието да се разширят областите и да се развиват нови форми на сътрудничество се отрази по оптимален начин в принципите и процедурата по "засилено сътрудничество". Важното за нас беше задълбочаването на интеграционния процес да бъде винаги възможно, при съблюдаване на националните специфики и с отворен характер.
Вярваме, че ЕС следва да бъде съюз от нации, които доброволно делегират суверенитет към институции на общностно ниво. България няма колебания, че това е сигурният начин да гарантира националния си интерес - като го идентифицира с постиженията и интереса на един силен политически и икономически съюз. От нас зависи да направим тази истина близка, видима и естествена за обществото. Усилията в тази посока, убедена съм, ще бъдат възнаградени многократно с ентусиазъм и обща воля за задълбочаване на интеграцията в условията на пълноправно членство. На този етап това е по-лесно постижимо в сегашните страни кандидатки, сред които и България - заради отворения и непредубеден поглед, който имаме към европейската политика, олицетворена от Брюксел.
Отвореният път за разширяването и пътят към бъдещето на Европейския съюз са общи. Постигане целостта на Европа в политически, икономически и културен аспект е несъмненият начин за реализиране на европейския политически проект. Ако мога да перифразирам, ние сме уверени, че принадлежим не към проблемното бъдеще на съюза, а към решението за бъдещето на ЕС - ефективен, демократично легитимен и прозрачен, съюз на стабилността и просперитета.
Бих искала да се обърна към младите хора, към поколението, на което принадлежи бъдещето на България и на ЕС. Предстоят ни поредица срещи, на които с интерес очаквам вашия принос към дискусията "каква Европа искаме? " - просперираща икономическа общност или политически съюз, чийто глас да се чува убедително на международната сцена; пространство на социална и икономическа солидарност или елемент, съзвучен с правилата на разрастващата се глобализация. Реално ли е да мислим за конституция на ЕС и може ли съюзът да пристъпи към следваща ревизия на договорите без промяна в метода? Какво е мястото на Хартата за фундаменталните права във визията ни за бъдеща Европа? Достатъчно убедителни ли сме в аргументите си за ползата от разширяването?
Убедена съм, че вашата активност в дебата по бъдещето на Европа ще ви вдъхнови и мотивира да работим заедно за европейското бъдеще на България. "
Български летопис
14 март 1848 - роден във Видин Младен Павлов - Козлодуйското даскалче, участник в националноосвободителното движение. Учил е в Духовната семинария в Бялград и в Априловската гимназия в Габрово. След това учителства. Поддържа връзка с БРЦК в Букурещ. Присъединява се към Ботевата чета при Козлодуй. Заловен е в Берковица след разгрома на четата. Съден в Русе, но успява да се спаси, като скрива името си. След Освобождението работи като адвокат. Написал е "Мемоари. Кратки бележки из моя живот". Умира на 13 октомври 1935 в София.
14 март 1867 - роден в с. Якоруда, Разложко, Никифор Попфилипов. Завършил е Духовна семинария в Самоков, след което учителства в самоковските села. Пише разкази. Най-значителната му творба е повестта "Бирникът дошъл".
14 март 1879 - в протокол на Учредителното събрание е отбелязано, че депутатът от Русе Т. Х. Станчев си дава оставката, защото се пристъпило към разглеждане на проекта за конституция, без преди това да се отправи до Великите сили мемоар в знак на протест против разпокъсване на отечеството чрез Берлинския договор. По настояване на руския представител в събранието депутатите е трябвало да се откажат от тази идея.
14 март 1881 - родена в Карлово Елена Снежина, драматична артистка. Съпруга на Атанас Кирчев и майка на Олга Кирчева. Ученичка на Станиславски и Немирович-Данченко. От 1906 до 1944 е актриса в Народния театър. Играла е Бистра от "Когато гръм удари" и Амели Петрович от "В полите на Витоша" в премиерните представления на Яворовите пиеси. Снимала се е във филмите "Дяволът в София", "Безкръстни гробове", "Грамада" и други. Умира на 6 декември 1944.
Българското земеделие крие големи резерви
На срещата на агробизнесмени с министър-председателя и с министъра на земеделието беше повдигнат интересен въпрос, свързан със зърнопроизводството. Според някои производители отглеждането на пшеница е почти индустриално производство, изискващо скъпа земеделска техника, непосилна за средния земеделски стопанин. Това е вярно, но пък реколтата от пшеница рядко се проваля, докато пролетниците са силно рискови култури у нас при неполивни условия. Затова производството на хлебно зърно, стратегическа култура със световно значение, ще си остане приоритет на нашето земеделие. Безспорно е обаче, че растениевъдството ни трябва да се насочи към по-голямо разнообразие чрез отглеждане на екологично чиста продукция, както и чрез внедряване на нетрадиционни, но трудоемки или пък слабозастъпени култури - етеричномаслени, билки, тютюн, трайни насаждения и т.н. Така ще се преборим отчасти и с безработицата, защото самото зърнопроизводство е механизирано над 90% и не се нуждае от работна ръка. Неминуемо трябва да се включат в производството пустеещите земеделски земи. Те не само че не дават продукция, но са и разсадник на плевели. Скоро ще трябва да се плаща данък за земята и тогава мнозина ще се замислят по-сериозно как да получават доходи от имота си, оставен понастоящем на произвола. За преориентиране на селското стопанство са нужни образовани и предприемчиви производители, както и държавна намеса за осигуряване пласирането на продукцията. Земеделието не е хоби!
Не бива да се забравят възможностите, които дават планинските пасища на България. Подходящи местни породи домашни животни с минимални капиталовложения могат да осигурят екологично чиста продукция, така търсена на европейските пазари. Не е тайна, че даже и в САЩ екстензивното растениевъдство и животновъдство не са отречени, стига да са рентабилни и стопански оправдани.
Нуждата от напояване у нас е очевидна, но са необходими сериозни капиталовложения и средно- и дългосрочни планове, за да се възстановят бивши поливни площи, занемарени или унищожени поради безстопанственост. Без поливане обаче е немислимо сериозно земеделие у нас. Преди 10. ХI.1989 се твърдеше, че разполагаме с 12 млн. дка поливни площи. Тенденцията беше да се увеличат до 20 млн. дка, което беше, разбира се, неосъществимо. Вероятно реалните поливни площи тогава са били около 6-7 млн. дка. Сега едва ли се поливат 2-3 млн. дка. Гравитачното напояване се разпростираше върху значителни територии, но практически се използваше само за напояване по бразди (при окопни култури), а културите със слята повърхност само се водеха на книга като поливни. Дъждуването с преносими тръби беше твърде трудоемко, а и дъждовалните апарати бяха некачествени. Днес е необходимо да се въведат модерни методи за напояване - капкуване, дъждуване с механизирано пренасяне на дъждовалните уредби, стационарни дъждовални системи, а и гравитачното напояване е възможно в редица случаи. Особено внимание трябва да се обърне на икономията на вода. Една от причините да се намали рязко напояването беше питейното водоснабдяване, което изпи водата на редица язовири, предвидени за напояване. Нужни са и нови язовири и локални полета с местни водоизточници. Постепенно трябва да се осигури напояването на около 10 млн. дка.
Грижите за земеделието са наистина необходими. Затова в Програма 2001 на правителството беше предвидено приемането на редица закони, свързани със селското стопанство, включително и закон за комасацията, целящ да се създаде законова основа за случаите, в които ще се предприемат мерки за уедряване на обработваемите участъци. Това е изключително важно за снижаване себестойността на земеделската продукция. На фона на мерките, които правителството и МЗГ предприемат, за укрепване и развитие на земеделието и за превъзмогване на слабостите, допуснати при 10-годишното земеразделяне, са твърде неуместни някои фриволни и некомпетентни изказвания. Неотдавна в неделно предаване на БНТ ни в клин, ни в ръкав гост-журналистка се изцепи, че проектозаконът за комасацията бил поредно недомислие на земеделското ведомство. Който се е запознал с проектодокумента и има представа от поземлени отношения, от организация на територията на земеделските земи и от икономика на селското стопанство, би трябвало да вникне, че се предлага нормативен акт за регулиране на действията при уедряване обработваемите площи на стопаните. При това се изисква предварително съгласието на собствениците. Следователно да се отправят истерични апели срещу закона за комасацията е напълно излишно. В момента чрез арендуването се провежда, бих казал, "частна" комасация, която не почива на никакви правила и документи. Какво лошо има, ако тя се регламентира? Поне така е в държавите с опит в това отношение.
Варненските студенти ще "изпитват" Костов и Михайлова
СОФИЯ. Премиерът Иван Костов и министърът на външните работи Надежда Михайова днес ще отговарят на въпросите на варненските студенти от Икономическия, Техническия, Медицинския и Варненския свободен университет, бъдещите военни моряци по темата за пътя на България към обединена Европа. Срещата ще е в голямата зала на фестивалния комплекс. С лекцията си "Бъдещето на ЕС - поглед от България" ден по-рано министър Михайлова постави началото на дискусията по темата каква Европа желаят младите хора, която ще продължи до 2004.
Иван Костов и Надежда Михайлова ще обсъдят и проблемите на висшето образование с представители на студентските съвети.
Верижна реДакция
Къде започва смешното? Там, където желанията и възможностите да се докараш до трагедия се разминават. Тая максима ни хрумна вчера, когато листихме независимия, обективен и ляв печат. Я прочетете: "Напоследък се роди странното понятие "вътрешна емиграция". Милиони българи се оказаха емигранти в собствената си страна - взеха им работата, безплатното образование и здравеопазване, сигурността в живота. Роди се едно излишно поколение. Това поколение е учило техникуми, гимназии, вузове, колежи. Работа обаче няма. " Този текст прочетохме в "Дума". Предизборна наглост е обзела жаждащите реваншизъм комунисти. Те започват да приписват другиму собствените си престъпления. Било се родило "излишно поколение"! А трите поколения, затрити след 9. IХ.1944, та до днешните петдесетгодишни? Или тогава не са директно разстрелвани академици и професори, писатели и актьори. Те не са учили в комунистически техникуми и вузове, а в престижни университети, но Сталин/Димитров не ги пожалиха. Завиждаше се на хора, които бяха емигранти. А вътрешните емигранти пренесоха тази свобода тук. За да може "Труд" и подобни нему да се гаврят с нея: "Следят генерал за шпионаж", тръшка се генералското отроче Ана Кацамунска. А защо не? Щото бил Тодор Бояджиев? А не казва нищо за ген. Цвятко Анев, арестуван от Тато за маоизъм. За ген. Славчо Трънски, пребиван от бой от своите. "Един представител на чуждо разузнаване, каквото и да прави, нарушава законите на чуждата държава. В моите първи 6 години в САЩ аз нямах и дипломатически имунитет", изповядва се кръвният брат на Маркус(Миша)Волф в същото издание. Но той е бил от "нашите", значи недосегаем! Но и трудоваците ги лъжат: "Кой може да ме купи? Кой от хората, които са в това жури, може да бъде подкупен? Това са смешни неща" (...) Не се съмняваме в думите на г-жа Павлова (...) Остава реторичното: как медиите са толкова прозорливи, че между 33 участнички да познаят фаворитката един месец предварително? Странно". Толкова за скандала "Предизвестеният избор на Мис България 2001". И пак тук ще си зададем вчерашния въпрос: защо всъщност бе убит Поли Пантев, даже на о. Аруба. Май беше също за пари.
Влизат инвестиции от Израел
РУСЕ. Две фабрики с израелски инвестиции ще бъдат открити до края на годината. В първата ще се произвеждат промишлени филтри и ще работят 50 души. Първоначалните инвестиции за започването на проекта са 500 хил. долара, съобщиха вчера членовете на израелска делегация от общината в Тел Авив и Дружеството на българските евреи в Израел. Във фабриката ще се произвеждат детайли за хладилници и климатици. Тя е част от холдинг с 8 други завода в целия свят. В нея ще работят 70 души, а първоначалните инвестиции са 2 млн. долара. Ако няма бюрократични спънки от българска страна, израелско предприятие за хладилни и климатични агрерати ще се прехвърли от Южна Корея в България. Търговската делегация е уговорила и близки контакти между Русенската търговско-индустриална камара и Израело-българската търговска камара в Тел Авив.
Военните министри от региона се събират спешно в Скопие
СОФИЯ. Да се състои среща на военните министри на България, Македония, Югославия, Албания и Гърция в началото на април в Скопие е предложил македонският военен министър Любен Пауновски по време на посещението на българския министър на отбраната Бойко Ноев в Македония в понеделник. Българската страна е подкрепила идеята, съобщи вчера Бойко Ноев след срещата си с югославския министър на отбраната Слободан Крапович, който идва за първи път след 1996 у нас. Крапович определи визитата си като нова страница в двустранните отношения. България и Югославия имат много общи интереси, сред тях са прекратяването на действията на екстремистите по северната граница на Македония и запазване на мира и стабилността на Балканите, каза Бойко Ноев. Обстановката в Северна Македония застрашава не само нейната сигурност, а и сигурността на всички държави в региона, отбеляза Слободан Крапович. Той заяви желанието на югоправителството да намери цивилизовано и мирно решение на проблема.
Умерен оптимизъм за развитието на обстановката по северната македонска граница изрази министър Ноев. Той оцени високо опитите на югославското ръководство да намери политическо решение на конфликта. Ноев и Крапович са се договорили в най-скоро време да бъде подписан двустранен план за армейско сътрудничество 2001. Обсъдени са били и подписването на споразумение за рамково сътрудничество, както и сътрудничеството в областта на европейската интеграция.
Грешките в най-новата ни история, пречупени през теорията на игрите
Пътят на България към Европейския Съюз, както и процесът на преговори, ще бъде индивидуален но преговорите няма да са леки. От това, как преговаряме, ще зависят много от бонусите за нашите фирми и населението. За да сме подготвени, трябва до използваме най-съвременните достижения в икономическата наука, това, което се използва и от другата страна. Няколко са основните техники при преговорите, преди сключването на международни договори, размяната на отстъпки. Първият е анализът разходи-ползи. Този анализ се използва масово и в публичните финанси - преди да се финансира даден проект, се вижда какви ще са разходите за него, какви ще са ползите от него и евентуално какви са алтернативите на похарчването на парите. При преговорите се използват и теория на игрите, като се моделира поведението на страните, възможното изпълнение, неизпълнение и отлагане на поети ангажименти, както и кооперативната стратегия. За да видим колко са важни те, ще моделираме с тях един от най-повратните моменти в българската история: периода на Балканската и Междусъюзническата война, а след това и едно от последните споразумения с Гърция за водите на река Места, подписано през 1995-1996 г. Можеше ли националната катастрофа да бъде избегната? Отговорът е да. Поне що се отнася до съвременната икономическа наука. Да съжаляваме за станалото няма смисъл. Още повече че тогава теориите на игрите, кооперативната стратегия не са били измислении. По-интересното е ползваме ли сега нашия исторически опит, който, съчетан с икономическата теория, да ни предпази от грешки. Ще видим, че не е така. Това вече е непростимо, защото, който не се учи от грешките си (и историческите), е осъден да ги повтаря.
Кооперативният модел гласи, че всеки индивид притежава свобода да се разпорежда със своите (и икономически) ресурси. Знаем, че всеки се ръководи от своя егоистичен интерес, така че когато даден индивид използва своите ресурси, той се стреми към максимален резултат от тях в своя полза. Самият механизъм на обществото поражда обстоятелството, че при използването и реализацията на своите ресурси индивида влиза във взаимодействие с други индивиди (освен ако не е сам на някой остров). Нататък теорията на игрите приема, че съществуват 2 индивида А и Б, които си взаимодействат. Всеки от тях има избор как да действа - да се кооперира с другия (да се съюзи) за постигането на някакъв резултат или да не се кооперира (да го прецака). Емпирично е установено и доказано, че двата индивида имат 4 възможни решения за своето взаимодействие. Първо, когато двамата се кооперират, то и двамата печелят по равно, когато единият прецака другия, то прецакващият (некоопериращият се) получава максимална печалба, а другият (коопериращият се) минимална. В последния вариант, когато и двамата не се кооперират, (т. е опитват се взаимно да се прецакат), получават по- малка печалба, но не губят толкова много.
Ето и резултатите от различните комбинации, като с цифри са дадени печалбите на всеки от играчите.
Стратегия на Б да се кооперира да не се кооперира
Вижда се ясно че двамата общо печелят най много, когато се съюзяват, когато единият е прецакан, печели най-малко (губи най-много), а когато и двамата се прецакват, тогава тяхната печалба се вдига, а загубата им се намалява). Теорията на игрите казва също и кога всеки би постъпил по един или друг начин. Когато двамата индивиди си имат доверие, те се кооперират. Когато има ясни правила и надежден арбитър, който да следи за спазването им, те пак се кооперират. В условия на несигурност, липса на доверие, всеки от играчите се стреми да минимизира загубата си и да максимизира печалбата си - т.е. всеки се стреми да прецака другия. Това е т.нар. стратегия на поведение - Минимакс - минимизиране на загубата и максимизиране на печалбата.
Нека сега да се върнем на събитията преди Балканската война, тайните преговори, но вече пречупени през модела Минимакс и теория на игрите. На 22 септември (5 октомври) 1908 България обявява национална независимост и става в юридическо отношение равноправна на другите страни. Само ден след това Австро - Унгария анексира Босна и Херцеговина. Сърбия се вижда засегната и търси съюзници за антиавстрийска акция. Но на икономически език това означава, че Сърбия следвайки кооперативната стратегия със своите съседи, е била измамена, когато нейният съсед - Австро - Унгария, е използвал некооперативна стратегия. Логично е да се предположи, че тя е вече ощетена и при следващ удобен случай ще потърси начин да възвърне своите територии или да компенсира с нови отнякъде, като в удобни условия е логично да използва принципа Минимакс - т.е. ако може, да максимизира резултата и ако е възможно, да използва за това в даден момент некооперативната стратегия. През септември 1911. Италиано-турската война дава повод за образуване на съюза срещу Турция. През февруари 1912 е подписан договор между България и Сърбия, според който двете страни ще действат за даване на автономия на Македония и Одринско и за освобождаване на областта Стара Сърбия. В тайно споразумение към договора се е допускало присъединяване на Македония към България, а зоната северно от Скопие е оставала спорна, като за арбитър за нея ще бъде послушан руският император. През май е подписан договор с Гърция, в който обаче не се уточнявата границите между двете страни. Това е грешка, защото създава възможност за некоопериране. Интересен е също броят и числеността на армиите. България мобилизира 600 000 войници, а Сърбия и Гърция - общо около 430 000. Още по-интересно е тяхното дислоциране. Българската армия основно воюва на изток на решаващия фронт - тракийския (там, където най-трудно се настъпва). Сърбия и Гърция воюват там, където са техните интереси. Сърбия в "спорната област" от Македония и на юг, Гърция се насочва на север към Солун, като нейният авангард успява само с няколко часа да изпревари предните сили на VII Рилска дивизия. Гърците също воюват на всички беломорски острови и ги завземат. Иначе казано, нашите съседки със своите ограничени ресурси се стремят да максимизират резултата от тях в своя полза. България - обратно, с много ресурси се хвърля да атакува трудна цел - осъществява фронталната атака към столицата Истанбул срещу основни турски сили, като по пътя си е имала и считаната за непревземаема Одринска крепост. Образно казано, сме били като овен, който са засилва за челен удар с влак. На 5 октомври 1912 започва войната. За три седмици българите се преминали Люлебургаз и са били пред Чаталджа (като Одринската крепост е била обсадена). На 29 октомври идва телеграма от Турция с молба за мир. Според някои учебници Фердинанд скрива телеграмата от правителството и нарежда атаката на Чаталджанската крепост. Като се остави настрана фактът кой скрива телеграмат, е пропуснат най-благоприятният момент за приключване на войната и по-важното - с минимални ресурси да се скрепят с мир завзетите огромни територии (Източна Тракия). Иначе казано, докато даваме много жертви, сръбските части почти без бой завземат цялата спорна и части от безспорната територия. Същевременно Гърция и Сърбия тайно сключват антибългарски военен договор. Чак на 17 май 1913, след седеммесечна изтощителна за армията ни война, е подписан Лондонският мирен договор, но тогава изникват противоречията между съюзниците. Сърбия и Гърция отказват да отстъпят завзетите български земи, Гърция има претенции към чисто български земи. На 16 юни започва и Междусъюзническата война и последвалата първа национална катастрофа.
По-интересно е можеше ли поведението на Сърбия и Гърция да бъде моделирано и предвидено. Сърбия и Гърция имат нужда от земи, и то плодородни. Сърбия, за да компенсира загубата от Австро - Унгария, а Гърция, защото на сто километра южно от Солун има само камъни, да не говорим за скалистите й острови. Това обяснава и стремежа на гръцките части да завладеят светкавично Солун, преди българските. От друга страна, двете държави общо започват войната с 430 000 войници, докато българските са 600 000. Иначе казано, давали са си сметка, че ако не се съюзят срещу България, тя може да победи единия, после и другия. За този веороятен съюз е имало и конкретни индикации. Още на 2 април 1913 помощник-главнокомндващият генерал Савов долага на Фердинанд, че "съединената гръцка и сръбска армия вземат едно изходно положение, за да влязат във война с нас", и предупреждава, че "ако това прегрупиране продължава, българската действаща армия ще бъде поставена в едно безизходно положение, еднакво с това, което имаме и спрямо Румъния, под влияние на което ще бъдем принудени да принесем в жертва най-жизнените национални интереси в Македония". Иначе казано, е била предвидена и евентуалната безпомощност при атака от страна на Румъния. Ако към това се прибавят загубените земи от Турция, която не би се поколебала при първия удобен случай да си ги възвърне, то при евентуална война на България срещу Сърбия или Гърция, поведението на всичките ни съседки, а оттам и резултатът, е бил напълно предвидим. Изводът е, че щом някоя от нашите съседки е могла да използва некооперативната стратегия срещу нас (сама или в съюз), за да максимизира резултата в своя полза, тя го е правила. Изводите за нас са, че нашите политици и дипломати и висши държавни ръководители не са успели да се вслушат в някои съвети, да предвидят поведението на съседите, и най-важното, да не започват нищо, без да са проиграли всички възможни варианти. Коренно друга може би щеше да е ситуацията, ако български войски бяха воювали в Македония на запад и на юг, а в Източна Тракия Балканският съюз беше воювал със сили, разделени по равно между трите държави.
Миналото е отдавна зад гърба ни, но ползваме ли неговите уроци, достиженията на науката като теорията на игрите и кооперативната стратегия в нашита външна политика? Нека вземем подписаното споразумение с Гърция за преотстъпването на част от водите на Места срещу отварянето на 3 контролно-пропускателни пункта. Гърция настояваше това да бъдат две отделни споразумения. Българските дипломати приеха. Можеше ли тогава да се предвиди, че Гърция ще действа некооперативно и ще максимизира резултата в своя полза, получавайки водите и отлагайки изпълнението на своите ангажименти? Можеше. Поради две причини. Гърция като член на ЕС има достатъчно възможности да налага вето върху пари и проекти на ЕС, ако България не изпълни поетите ангажименти, докато България няма такива възможности. И второто е, че подписвайки споразумението, ние веднага даваме водите, докато строежът на КПП, дори и започнат веднага, може да се проточи година-две и повече, период, в който ние де факто нищо не получаваме. Идеалният вариант би бил двете споразумения - за водите и КПП да се обвържат в едно и да се използва клаузата, че ще дадем водите, когато се отворят и трите нови КПП, и ще ги спрем, ако някое от тях спре да функционира.
Случаят с водите изобщо не е фатален. Той по-скоро показва, че преговорите трябва да се водят много вещо и внимателно, за да се получат добри резултати. И най-вече винаги да търсим вината у себе си и да се учим от грешките - чуждите и собствените.
Двама българи задържани за трафик на жени в Полша
СОФИЯ. Полската полиция е задържала двама българи, заподозрени, че са продавали отвлечени жени на публични домове в Германия и Холандия, съобщи вчера ДПА, като се позова на полската агенция ПАП. Полицията е получила информация за дейността на сводници, след като миналата седмица били отвлечени две проститутки в гр. Лодз, централна Полша. Разпитът на задържаните похитители и на проститутките насочил полицаите към няколко квартири на бандата край градовете Конин и Коло в западната част на страната. Там били открити 12 българки в очакване да бъдат прехвърлени нелегално през западната полска граница. Двамата българи на възраст 27 и 33 години, чиито имена са следствена тайна, са задържани в петък на пропускателния пункт Згоржелец на границата с Германия. По случая се води разследване и не са изключени още арести, заявили за ПАП полицейски източници.
Дебалканизация
Балканите или Югоизточна Европа - районът, в който е и България, може би поема към дебалканизация.
Политическото понятие балканизация означава разпокъсване на малки воюващи помежду си държави. Това явление се прояви с пълна сила през последните десет години на миналия век при разпадането на някогашната Социалистическа федеративна република Югославия. След няколко войни, разпалени от Слободан Милошевич, възникнаха пет нови държави: Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия, съставена от Сърбия и Черна гора.
Сега, в началото на ХХI век, има изгледи да започне обратният процес - дебалканизация.
При предишните изблици на национализъм в Сърбия, Хърватия и Босна избухнаха кръвопролития, зверства и етнически чистки. В последния и най-тежък изблик на сръбски национализъм бе предприета етническа чистка срещу албанското население в Косово. И този път етническата чистка се извършваше от държавния репресивен апарат на Слободан Милшевич и бе широко подкрепена от официалната сръбска пропаганда. Конфликтът, който застраши не само Балканите, но и стабилността в Европа, бе прекратен с военновъздушна операция на НАТО. С резолюция 1244 на ООН Косово се превърна фактически в международен протекторат с мироопазващи сили, ръководени от НАТО, и с цивилна администрация на ООН. Така бе предотвратено ново разпадане и прекрояване на границите.
Сега албанският национализъм прави опит да се разрасне от Южна Сърбия и в Македония - единствената от шестте републики на някогашната СФРЮ, която се откъсна от нея без война. Сериозни въоръжени сблъсъци между албански екстремисти и македонските сили за сигурност в Северна Македония избухнаха на 23 февруари. Същия ден президентите на Югославия Воислав Кощуница и на Македония Борис Трайковски бяха подписали в Скопие дългоочакваното споразумение за определяне на границата между двете държави.
Албанският екстремизъм не се опира нито на държавен репресивен апарат, нито на мощна пропагандна машина. Освен на приходите от трафик на наркотици, оръжия и друга контрабанда той може да разчита на остатъци от официално разпуснатата Армия за освобождение на Косово, на радикали от албанското етническо малцинство в Македония и на съмишленици от среди в самата Албания.
Най-съществената разлика между бурното и кърваво разпадане на СФРЮ през 90-те години на миналия век и сегашните събития в Северна Македония и Южна Сърбия е, че Югославия е съвсем различна. Тя постепенно излиза от изолираната "сива зона" в Европа, каквато беше допреди няколко месеца. Макар и с все още твърде крехки демокрация и институции, Югославия има президент, а Сърбия - парламент и правителство, избрани с демократични избори. Очаква се много скоро бившият диктатор Слободан Милошевич да бъде изправен пред съда за военни престъпления - или в Хага, където заседава Международният съд за бившата Югославия, или в Белград, където според някои източници Международният съд ще приеме да се води процесът.
Дебалканизацията наистина ще започне, ако се осъществи предложението на НАТО сръбски войски да се разположат в демилитаризираната зона между Косово и Сърбия в отрязъка й до границата с Република Македония. Именно от тази зона, широка 5 километра, от Южна Сърбия в съседната република проникват албанските терористи, провокирали въоръжените сблъсъци. Ако се постигне споразумение между сръбските власти, НАТО и местните албански лидери, Сърбия ще отговаря не само за собствената си сигурност, но и за сигурността по границата с Македония. Ако това стане, в граничния район ще се съсредоточат три вида войски: македонски - южно от границата, в Македония; военни от КФОР - в западната косовска част, и сръбски - в граничния отрязък на буферната зона в Южна Сърбия. Така сегашният механизъм за опазване на мира, установен с резолюция 1244 на Съвета за сигурност, ще бъде запазен, а Сърбия ще се превърне в съюзник на НАТО.
От всичко това става ясно, че успехът на дебалканизацията зависи преди всичко от събитията в Югославия. Ако овладеят положението по границата, сръбските сили постепенно могат да се настанят в цялата демилитаризирана зона. Ако кризата в Северна Македония бъде уредена, ще се предотврати нов изблик на албански национализъм. По-нататък проблемът се пренася към Черна гора - какви ще са нейните отношения със Сърбия и ще намерят ли двете сегашни югославски републики решение с политически и дипломатически средства, за да сложат ред в собствения си дом.
Останалите държави от Югоизточна Европа вече са част от дебалканизацията. Това не е изцяло в сила единствено за Албания, чийто парламент изрази несъгласие с договора за границата между СРЮ и Република Македония.
България потвърди отново, че е активен фактор за дебалканизация и с позициите на президента и правителството, и с декларацията на Народното събрание. И макар че на г-н Първанов много му се искаше да уличи президента Петър Стоянов в "тежък гаф", при внимателен прочит на президентската реакция от нощта срещу 5 март и сянка от гаф не се открива. Със своята категоричност президентът може би ускори формулирането на ясната и прецизна позиция на България към кризата в Македония. Този външнополитически развой, съвпадащ с предизборния период в България, без съмнение ще повлияе върху резултатите от парламентарните избори.
Доган се отказа от монопола върху гласовете на българските мюсюлмани
- Госпожо Тоткова, какви са актуалните политически новини по отношение на коалиционното сътрудничество. Ще се разширява ли дясната коалиция ОДС?
- С БСДП ще подпишем споразумение в сряда под формата на меморандум за разбирателство. С него БСДП се присъединява към коалицията ОДС. Това подписване бе предвидено за миналия петък, но бе отложено заради посещението на министър-председателя в Република Македония. През седмицата продължаваме преговорите с НДПС и се надявам, че до няколко дни ще имаме ясни и изчистени позиции помежду си. Смятам, че подписването на подобен меморандум с НДПС е реално, защото имаме много общи позиции и не виждам някакви сериозни основания да не можем да достигнем до конкретна договореност.
- Как ще коментирате изявлението на лидера на ДПС Ахмед Доган, който заяви, че не са изключени преговори със СДС?
- Това изявление на Ахмед Доган ме изненада, защото за първи път лидерът на ДПС казва публично, че е готов да преговаря със СДС и би участвал в едно управление със СДС, независимо от това дали НДПС е част от коалицията ОДС. Аз бих го коментирала като един много сериозен напредък на ДПС, защото според мен с изявлението си той казва и признава, че се отказва от монопола върху гласовете на мюсюлманите в България. Това е ново, защото досега винаги основните противоречия между СДС и ДПС са били именно в тази посока. Ние смятаме, че не може и не е нормално в една правова и демократична държава някой да смята себе си за монополист върху определени гласове. Според мен това е новото в позицията на ДПС. Иначе като част от изпълнението на решенията на НС на СДС планираме да поканим на разговори и да проведем срещи и с други политически формации, които очевидно няма да бъдат в една обща политическа предизборна коалиция, но бихме могли да търсим сътрудничество, ако, разбира се, те успеят да преминат 4-процентовата бариера.
- Кои политически формации имате предвид?
- Сред тях са "Гергьовден", ВМРО, Федерация "Царство България" и, разбира се, ДПС. Не ги подреждам по някакъв специален ред. С някои от тях имаме вече такива контакти и сме започнали предварителни разговори, които ще бъдат подновени, след като приключим кръга от преговори с НДПС. Това, което искам специално да отбележа, е, че СДС и вече ОДС няма да влизат в безпринципни взаимоотношения и коалиции с други политически формации. Ние трябва да имаме сътрудничество на ясни принципи, защото в обратен смисъл един много добър пример е коалиция "За България", където са събрани от социалдемократи до комунисти. Да не говорим за позициите им по отношение на конкретни приоритети за развитието на страната като НАТО. Вътре в самата коалиция има сериозно напрежение и това започва да намира израз в търсене на нова форма за участие в изборите, тъй като вътре е налице непримиримост на позиции: за или против НАТО. Вече започва да се говори, че ще участва нова крайно лява формация, която нарече себе си "Българска левица". В такива безпринципни коалиции СДС не може да си позволи да влиза, защото това, с което започнахме, е, че ние трябва да имаме основни приоритети за страната и да съхраняваме националните интереси на България, а те са членство в ЕС и НАТО. Всички наши партньори трябва ясно да кажат какво мислят по тези конкретни приоритети.
- Не смятате ли, че казаното от лидера на ДПС е един вид предизборна прогноза, след като предлага следизборно коалиране?
- Всички социологически проучвания показват, че ОДС ще спечелят изборите! Независимо че при последните изследвания ние имаме спад на рейтинга с два пункта. Но в същото време и БСП също си сваля рейтинга. Дори да не отчетем този спад, БСП не може да мръдне от рейтинга си, независимо от всички атаки, които се отправят към СДС. Така че оттук нататък с какъв резултат ОДС ще спечелят изборите, зависи от нас. Дори и атаките с компромати не можаха да доведат до търсения резултат. Освен стремежа да се навреди на имиджа на ОДС, компроматната битка е израз на безплодните усилия на опозицията да прикрие липсата на реална алтернатива за развитието на страната. Аз досега не съм чула за програма на коалиция "За България". Политическата битка, която ще водим през май и юни, ще бъде битка на идеи за развитието на страната. Българските граждани ще трябва да избират между това дали да продължим пътя, или да го изоставим и тръгнем отново по странични пътеки, които никога няма да се пресекат с тези на страните от ЕС.
Ахмед Доган е много опитен политик и той публично се отказа от монопола върху гласовете на българските мюсюлмани, което е много важна крачка напред. Защото винаги с раздразнение, в това число и в Благоевградска област, ДПС е възприемало създаването на сини клубове, което е въпрос на избор на всеки гражданин. Мисля че имаме възможности да работим с ДПС и трябва да се отърсим от емоциите. Както ние, така и те. Емоции, които са плод на действията на ДПС от 1992. Това все още продължава да е проблем във взаимоотношенията, защото този акт на ДПС още не може да бъде преодолян и да се възстанови доверието. Защото, ако беше просто действие, което да доведе до служебно правителство и нови избори, е едно. Ако обаче с мандата на ДПС управлява правителството на Любен Беров, през който период се създадоха пирамиди и много хора бяха ограбени, имаше бум на престъпността, а МВР бе обградено от джипове, всичко това обществото не може лесно да го забрави и преодолее. Но българските мюсюлмани очакват от нас да бъдем заедно.
- Ако ситуацията в Македония се усложни, може ли това да се отрази на изборите?
- Сега си мисля колко би било опасно за българските национални интереси, ако се беше реализирала идеята на някои хора да имаме служебно правителство, при положение че политическата ситуация изобщо не предполага прекратяване мандата на Народното събрание. Тоест един изкуствено създаден проблем би могъл да доведе до много сериозни изпитания за страната ни, защото е съдбовно важно в тази ситуация, в която се намираме сега, някой да взима отговорни решения и в България да има политическа стабилност. Надявам се, че кризата в Македония ще се преодолее по мирен път и ще се намери за нея трайно решение.
- Как ще се реализира коалиционното сътрудничество по места?
- Вече подписахме коалиционно споразумение 2001 с Народен съюз, което предвижда да има няколко общи органа. Един от тях е координираща обща група, която да изработва платформите. Тя вече е сформирана и ще бъде обявена официално днес, сряда, когато ще се подпише споразумението с БСДП. Другият орган е коалиционната комисия, чийто състав е готов. Тя ще се занимава с междупартийни спорове. За първи път предвиждаме раздел за междупартийното сътрудничество, който включва освен начините за вземане на решения, и изработване на общи позиции и разглеждане на междупартийни спорове. Третият, много важен орган, е централният общ предизборен щаб. Такива щабове ще се изградят във всички области. В централния щаб осем от членовете са от СДС и четири от Народен съюз. Това съотношение ще се спазва и в областните предизборни щабове. Вече имаме работни групи, които подготвят предизборната програма на ОДС. В нейното изработване могат да участват всички партньори, които ще се присъединят към коалиционно споразумение 2001.
Евакуираха летище София заради бомбена заплаха
СОФИЯ. Сигнал за заложено взривно устройство наложи незабавната евакуация на пасажери и служители на аерогарата вчера след обяд.
Неизвестен телефонира в информационната служба на летището в 15,25 ч. и предупредил, че бомба ще хвърли във въздуха сградата след два часа. Специалисти на служба "Дирекция оперативно-техническа информация на МВР", полицаи от I РПУ, охраната на аеропорта отцепиха веднага заплашения обект. На мястото бяха изпратени и противопожарни автомобили. Всички служители на аерогарата, заминаващи пътници и посрещачи бяха изведени на безопасно разстояние за около час, докато траеше проверката на помещенията. По-късно охраната на летището допусна в салона за заминаващите само пасажери с редовни билети.
Преди да прекрачат прага на летището, всички бяха щателно проверявани. "Няма да преустановим полетите заради заплахата. Всички самолети излетяха и се приземиха по график. Закъснението за някои от тях беше само няколко минути", казаха от информацията на аерогарата. До редакционното приключване не беше открита адска машина в зоната на летище София.
Екопочва намалява нуждата от поливане и увеличава добивите
СОФИЯ. Екопочва намалява нуждата от поливане и увеличава добивите между 20 и 30 на сто. Тя се внася от САЩ, а цената за един килограм е 45 лева. Това количество е достатъчно за наторяването на един декър със зеленчукови насаждения, казаха от фирмата вносител, която представя продукта на изложението "Флора". Екопочвата има трайност седем години и вече е изпитана в Министерството на земеделието и горите.
Вчера в НДК бе открито 16-о поред издание на изложбата от зам.-министъра на земеделието Адриана Тошева. В нея участват над 130 фирми, 25 от тях се представят за първи път.
Институтът за защита на растенията в Костинброд показва своите хищни акари, дървеници и мухи. Те могат да се използват като биологична защита срещу вредители, обясни агробиологът в института Жанета Иванова. За целта за един декар с насаждения са необходими 20 000 животинки.
Засилват мерките срещу проникването на шап от Турция
ЯМБОЛ. РВМС е в повишена готовност заради шапните огнища в южната ни съседка, информира директорът на службата д-р Стоян Колев. В 10-километровата буферна зона, в която попадат 66 села от областта, се извършват всекидневни клинични прегледи на двукопитните животни. Със заповед на кметовете и кметските наместници са определени местата за водопой и паша. В рисковата зона са взети 2400 кръвни проби от животни за серологичен анализ за болестта шап. Изследванията ще продължат до септември. В болярското с. Крайново, намиращо се зад буферната зона, животните са изтеглени на 500 метра от граничната бразда, а в останалите селища паша не се допуска на 2,5 км от границата. Засилен е и контролът при транспортирането на животните, в кампанията са включени и полицейски служители. Във вътрешността на областта се извършват ежеседмично клинични прегледи на двукопитните животни и се актуализират списъците с техния брой.
И до Малта ще пътуваме свободно
СОФИЯ. Ако ЕС реши да отмени визовия режим за България, Малта също ще премахне визите за български граждани. В това увери президентът на Малта Гуидо де Марко президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов, с които разговаря вчера. Малта е въвела едностранно визи за български граждани през 1992.
Предстои България и Малта да подпишат още две важни споразумения - за борба срещу незаконния трафик на наркотици и сътрудничество в туризма, вчера бе подписан документ за взаимодействие в здравеопазването. Президентът Петър Стоянов обяви, че двете страни са готови да актуализират и споразуменията си за взаимна защита на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане.
Гуидо де Марко разговаря и с председателя на парламента Йордан Соколов. Предстои малтийският премиер да дойде в България.
С тридневна визита у нас Гуидо де Марко започва обиколка из преговарящите с ЕС държави.
Идентификация втора употреба
Опитът да се придаде повече блясък и лукс върху имиджа на неколцина политици се увенча с визитата при Симеон II. Ренета Инджова, Константин Тренчев, Димитър Диманов, Красимир Каракачанов, Анатолий Величков и Димитър Иванов поискаха царската марка за идентификация втора употреба. Без нея те нямат никакъв шанс да пробият на политическия пазар. И колкото и парадоксално да звучи, това е така именно защото са прекалено познати в малка България. Обикновено търсенето на популярни фигури в ролята на локомотив е необходимо на неизвестните в политиката.
Ами царят? На пръв поглед между него и хората от мадридската визита има взаимен интерес. Той им дава доброто си име, те му дават политическа структура, годна да се бори в състезанието. Само че има една много голяма вероятност взаимното сътрудничество да се превърне за царя в неуспешен опит да бъде полезен на отечеството си. Симеон II има шанс да намери своите привърженици много по-успешно с нови и неизвестни политици, ако нямаме предвид СДС, където ще е най-вече сред свои. В обкръжението на лицата, които от известно време претендират да представляват царя, тези шансове стремително намаляват. Инджова и Тренчев по никакъв начин не могат да останат незабелязани до симпатичната фигура на царя и да се накичат с част от имиджа му. Те могат единствено да го свалят до собственото си ниво на вече пробвали се и неуспели в жанра.
Симеон II би трябвало да си спомни за онази обща снимка сДоган, Луджев и други, която бе използвана предизборно през 1997, но не постигна ефекта "проценти плюс". Царят тогава се разграничи от участниците във фотото, което било просто за спомен от една среща, а не сигнал към избирателя .
Ами че повечето от хората, които днес припознават Н.В. като свой лидер, бяха същите, щракнати на въпросния фалшив плакат, с който после тапицираха страната за собствена угода. И сега се замисля май подобен предизборен колаж, в който на царя се отрежда временна роля.
Кабуки пропука шевовете на Народния театър
Усилията на Н. П. посланика на Япония да представи традиционния японски театър Кабуки на българската публика завършиха с небивл успех - на 8 и 9 март театърът представи част от пиесата "Фоджи-мусуме" ("Девойка с глицинии") на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Представленията се реализираха чрез програмата "Кабуки за всеки", създадена специално да разяснява принципите на Кабуки на чужденци.
Кабуки има вече 250-годишна история (1600 - 1868), която се развива през периода Едо, както "Демокрация" вече писа. Той заимства елементи и от останалите японски театри - Но, Кьоген и Бунарку, и може би затова продължава и днес да бъде много популярен. Кабуки е театър на зрелите мъже, в който и женските роли се изпълняват от тях. Това е и една от най-важните особености на Кабуки - ролите на оннагата (мъже в женска роля), освен това Кабуки за разлика от Но има завеса, ханамичи - пътека сред публиката и въртяща се сцена, въведена за пръв път през 1758 г. Пиесите, представяни от Кабуки, се делят на три вида - исторически (джидай-моно), битови (сева-моно) и танцови (шосагого).
Лекцията, изнесена в Народния театър "Иван Вазов" преди самото представление, имаше за цел да обясни на българския зрител театралните костюми, перуките, грима на актьорите и музикалното оформление. Напливът от любознателни бе наистина забележителен. Бяха представени батални сцени, както и гримиране на оннагата. Г-н Манджиро Ичимура II, който изпълнява ролята на девойката, се преобрази пред очите на публиката в жена.
Пиесата "Фуджи-мусуме" е най-известната от репертоара на Кабуки и е завършена след обстойни проучвания през епохата Мейджи с помощта на танцьори и изпълнители на японска традиционна музика от онова време. От цялата пиеса зрителите можаха да се насладят на най-завладяващата част - "Фуджи-но сей" ("Фея с глицинии"), която рисува не девойка, а вълшебница. Сцената, на която г-н Манджиро танцува, е покрита с въображаеми глицинии, а танцът има за цел да накара публиката да забрави действителността, което всъщност и стана, защото накрая аплодисментите бяха подобаващи на изпълнението.
Кавалджиев ще предизвиква обществен дебат за БНР
СОФИЯ. "Където ходи, ще казва, че има конфликт в Българското национално радио. " Това е обещал вчера вицепрезидентът Тодор Кавалджиев на протестиращите журналисти, заяви след срещата шефката на щаба на протеста в БНР Силвия Великова. Според нея в това се изразява "общественият дебат, който Тодор Кавалджиев ще предизвика с авторитета си".
Петър Стоянов вчера е разговарял по телефона за проблемите в радиото с вицепрезидента, който ден по-рано заяви, че ще подкрепи недоволните журналисти. Държавният глава е казал отново, че ще проведе подобна среща, но само ако в нея участват всички страни в спора. Междувременно лидерът на КНСБ Желязко Христов отстъпи трима от адвокатите си на протестиращите, тъй като се подготвяли заповеди за уволнение.
Когато предприемат нещо конкретно, тогава и ръководството на БНР ще може да прецени как да реагира, коментира и.д. директор на радиото Александър Бръзицов декларацията на протестиращите, че ще преминат към гражданско неподчинение, ако до края на седмицата НСРТ не реши конфликта на "Драган Цанков" 4. Какви форми ще приеме нашето гражданско неподчинение, ще бъде изненада за всички, каза Великова.
Капустин осъден на 23 г. затвор
СОФИЯ. Присъда от 23 години затвор при първоначално строг режим бе произнесена вчера от Софийския градски съд за Майкъл Капустин, създателя на прочутата от преди пет години пирамида "Лайф чойс интернешънъл". Той бе обвинен от прокуратурата за присвояване чрез измама на 509 млн. лв. от 4730 вложители, но съдът го призна за виновен за 260 млн. стари лв., откраднати от 2820 вложители в периода април1994 - май1995. Разпоредбата в НК, по която бе обвинен, предвижда от 10 до 30 години затвор, прокурорът поиска максималното наказание, защитата пледира за пълно оневиняване.
Това е най-тежкото наказание, произнасяно досега за фараон от нашите съдилища. Капустин, видимо отслабнал от гладната си стачка, с която протестираше срещу процеса изобщо, изслуша мълчаливо присъдата, произнесена от председателката на състава съдия Емилия Миткова, и заяви, че ще обжалва наказанието, защото "не е справедливо".
Присъдата бе наложена след тежък наказателен процес, който продължи близо шест години. Наказателното производство започна през 1995, а през февруари 1996 Капустин бе задържан в Германия по исканена българската страна и екстрадиран. През 1998 следствието внесе делото в прокуратурата, а през април 1999 той бе изправен пред съда. Процесът ще се запомни с изключителната способност на подсъдимия и неговата защита да се възползват дори от невидимите на пръв поглед възможности на процесуалния кодекс за отлагане и протакане на делото. След десетина смени на защитниците и преводачите Капустин поиска да бъде допуснат канадски адвокат, използвайки промяната в Закона за адвокатурата във връзка с делото срещу нашите медици в Либия. По едно време пък поиска съдът и прокурорът да бъдат облечени в тоги, както предписвал Законът за съдебната власт. Накрая 120-килограмовият подсъдим обяви гладна стачка и свали близо 60 кг.
Роденият в Пловдив Михаил Капустин, с родители руски емигранти и притежава канадски паспорт опита да постигне споразумение с обещание да върне парите на вложителите. В банковите му сметки у нас обаче няма нищо. Авоарите са били превеждани на карибските острови Антигуа и Барбуда, след това поемали в посока, която българското следствие не можа да установи.
Докато у нас течеше съдебният процес, семейството на Капустин заведе иск в Канада срещу представители на българската съдебна власт за 900 млн. долара, че са провалили бизнеса му и попречили на производството на лекарството "Р-фактор". Аналогично дело е заведено и в Тексас.
Македонските спецчасти поеха контрола над с. Танушевци
СКОПИЕ. Македонски войски и спецчасти влязоха в понеделник привечер в Танушевци и установиха контрол върху селото, превзето от албанските екстремисти преди месец. Над него отново се вее македонският флаг, съобщи Ройтерс. В хода на операцията е била преодоляна съпротивата на малки групи терористи, съобщи говорителят на вътрешното министерство Стево Пендаровски, а в Танушевци македонските военни са установили контакт с войниците от КФОР, влезли там преди тях. Според полицейски източник македонски сили се придвижват и към с. Малино, но районът е сериозно миниран и действията им са бавни. Друг източник посочи, че Скопие очаква КФОР да "запечата" границата и край Малино, за да бъдат напълно изолирани все още действащите в района 200-250 екстремисти.
Вчера обаче бяха регистрирани нови сблъсъци край селата Малиново Мало и Брест край границата с Косово, предаде АП. Насилието е избухнало преди обяд, но подробности за ставащото не се съобщават, тъй като в района не се допускат журналисти.
Същевременно македонският премиер Любчо Георгиевски изрази в интервю за гръцкия вестник "Та Неа" опасения, че албанските екстремисти ще започнат терористични атаки във вътрешността на Македония. Те вече са започнали да напускат досегашните си позиции по селата и поемат в неизвестни посоки. Георгиевски обвини "някои центрове за взимане на решения, които предоставят материална подкрепа и конкретни планове на албанските екстремисти". Това е политика, която не признава граници и е идентична с тази на управляващата в Албания социалистическа партия, заключи той.
Президентът Борис Трайковски пък е поискал от Съвета за сигурност на ООН да продължи да следи отблизо положенето в страната и да реагира бързо и адекватно при необходимост. Искането му е било представено от укранския посланик в Съвета Валери Кучински.
Три граждански сдружения на албанците пък ще организират днес в Тетово митинг под мотото "Стоп на македонския държавен тероризъм върху албанците". Сдруженията освен това подкрепиха действията на т.нар Армия за национално освобождение (АНО) и нарекоха членовете й "герои". Митингът е своеобразен отговор на вчерашния "Марш на мира и истината", организиран от Демократичната партия на албанците в Скопие.
Наказанието
23 години затвор за фараона Майкъл Капустин е най-тежката присъда, постановявана досега за присвояване и измама. Разбира се, наказанието ще влезе в сила едва след като си каже думата и последната съдебна инстанция. Но извън това първо стъписване от тежестта на присъдата (което може и да се разсее, когато видим мотивите на съда), остава изстраданият извод, че българският съд, прокуратура и следствие могат да бъдат ефективни, когато работят, вместо да се обвиняват взаимно в пропуски. За да приключи това дело обаче, Софийският градски съд трябваше да отложи десетки други процеси по причини извън неговата воля. В конкретния случай - и заради недостиг на съдебни зали и съдии! Обществото трябва да знае тези неща. За да бъде по-справедливо, когато основателно недоволства от бавното правосъдие.
Насилието на Балканите изисква отговорa на НАТО
Засилващата се военна активност на етническите албански бойци по македонските и югославските граници поставя потенциално сериозна заплаха за регионалната стабилност в Югоизточна Европа. Но все пак не трябва веднага да се отдаваме на страховете от нова Балканска война.
Има няколко положителни тенденции. Засега правителствата на Югославия и Република Македония реагират умерено. Регионалната солидарност срещу тероризма е безпрецедентна. Чрез сътрудничеството между новото югославско правителство, ООН, НАТО, ЕС и ОССЕ международната общност се ангажира с действия за намаляване на напрежението в Южна Сърбия.
Нещо подобно се случва и по отношение на Македония, чиито териториална цялост и национален суверенитет са нарушени от етническите албански бойци. Македония е позитивен пример за съжителстване на различни етноси в региона. Тя единствена от републиките в бивша Югославия получи независимостта си без война. Етническите албанци, които представляват 30 процента от населението, са лоялни към държавата. Стабилността на Македония се дължи на мъдрото решение на славянския елит в страната да сподели властта с партиите на албанското малцинство. Не трябва да се позволява на екстремистите да разрушат този политически модел за Югоизточна Европа.
За това има достатъчно средства и те трябва да се използват, за да се изолират тези на Балканите, които все още предпочитат да постигат целите си с насилие. Албанските политически лидери в Тирана, Прищина и Скопие осъдиха терористичните актове. Всички, които имат някакво влияние върху екстремистите, трябва също да вземат ефективни практически мерки, за да спрат насилието. В противен случай съществува реална заплаха срещу международните усилия за възстановяване в Косово, както и опасност от оттегляне на донорите. Общественото мнение в Европа и САЩ може да сметне всички етнически албанци колективно отговорни за актовете на насилие в региона.
Две години след началото на косовския конфликт постепенно се заражда политическа воля за превенция. Но средствата за превенция на конфликтите все още не са достатъчно развити. Необходими са три инструмента. Два от тях вече са налице. От една страна, съществува военната сила, която НАТО правилно използва в отговор на събитията в Косово. От друга, беше развито ново средство за дългосрочна превенция - Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, който се насочва към корените на конфликтите чрез изграждане на институции, демократично и икономическо развитие и засилване на сигурността.
Въпреки това понякога нямаме възможност да вземем бързи превантивни действия, когато се разразят локални конфликти. Необходим е трети инструмент: гъвкав спектър от мерки, ограничени по обхват и време, комбиниращи политически, военни и икономически елементи. Когато е необходимо, преговорите трябва да бъдат подкрепени от навременно и демонстративно военно присъствие. Така например, щеше да е по-добре, ако НАТО беше реагирала по-бързо и беше показала по-силно присъствие в горещите точки в Южна Сърбия и Македония. Алиансът има достатъчно възможности за това, но са необходими и воля и системност.
Сега и в бъдеще трябва да е ясно на всички в Югоизточна Европа, ча насилието като средство за постигане на целите, няма да има успех. Но за да гарантираме, че това е така, е необходимо убедително съчетаване на средносрочна и дългосрочна стабилизация и краткосрочно предотвратяване на конфликтите. (БТА)
Бодо ХОМБАХ в. "Интернешънъл хералд трибюн"
Бодо Хомбах е специален координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
Хашим Тачи: "Югославски части не бива да се доближават до Косово" в. "Ди пресе"
- По границата между Косово и Македония непрекъснато се стреля. Албански бунтовници, които отъждествяват себе си с АОК, се бият срещу македонски войници.
- Ние зачитаме Македония като суверенна държава, в която живеят македонци, албанци, българи и други малцинства. Конфликтът по македонската граница няма общо с Македония, но той няма общо и с Косово. Ние подкрепяме ясно албанските партии в Македония, но осъждаме екстремизма от всякакъв вид. Не подкрепяме хората, които предизвикват въоръжени конфликти от този тип.
- Американски въздушни десантчици в Косово заеха входните места по границата с Македония. Какво мислите за поведението на НАТО и КейФОР в този конфликт?
- Мисля, че поведението на американските войски е много положително и адекватно. Убеден съм, че обстановката много скоро ще се успокои и че американските части ще се справят със ситуацията.
- Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън се наложи с искането да се разреши на югославски части да влязат в една малка част от демилитаризираната зона.
- Югославски части не бива да се доближават отново до Косово. Ние ще сътрудничим много тясно с международната общност, за да се намери справедливо разрешение на този проблем. Но всяко придвижване на югославски войски до границата с Косово ще се оцени негативно в Косово.
- Какво мислите за предложенията буферната зона за сигурност да се стесни или въобще да се премахне?
- Зоната за сигурност не трябва да се стеснява, а да се разшири. Тази зона е гаранция за сигурност и стабилност. Всеки опит да се стесни буферната зона ще доведе до нестабилна ситуация.
- Буферната зона обаче служи като плацдарм на албанските бунтовници в Южна Сърбия. Това не води ли до нестабилност?
- Уреждането на конфликта в долината Прешево вече започна. Ние подкрепяме опита проблемът да се реши по политически път. Не мисля, че в Прешево ще се стигне до по-голям въоръжен конфликт.
- За какво всъщност се бият албанските бунтовници по границата с Македония и Южна Сърбия?
- Не може да се прави паралел между ситуацията в долината Прешево и тази в Македония. Проблемът в Прешево е последица от насилието, упражнено срещу албанците там от режима на Милошевич.
- Говори се, че част от бунтовниците в Прешево проникват от Косово.
- Конфликтът възникна в Прешево,а не в Косово. Истина е обаче, че по време на войната в Косово много хора от Прешево се сражаваха в редовете на АОК. Поради това не можем да изключим, че сега в Прешево се сражават и лица от Косово.
- Какво мислите за новите хора, които са на власт в Белград?
- Изтласкването на Милошевич от властта има положителни последици за целия регион. Новото правителство в Белград трябва обаче за разбере, че Косово ще стане независима държава. (БТА)
Ние сме в една лодка и една вода ни люлее открай време
Севда Севан е родена на 6 ноември 1945 година в Нова Загора. Родителите й са преселници от Турция след геноцида над арменците през 1915 година. Завършила е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на стихосбирката "Камък върху камък" и на романа трилогия "Родосто, Родосто... ", "Някъде на Балканите" и "Дер Зор". От 1995 година ръководи първото посолство на Република Армения в Република България. От 1998 е извънреден и пълномощен посланик на Армения в София.
- Г-жо Севан, вие сте включена в групата от 14 известни български поети и писатели, които ще гостуват през май във Франция по програмата "Хубавите чужденки", представяща интересни чужди литератури. Как успявате да примирите в себе си арменския посланик и българския писател?
- Без никакво усилие и без никакъв вътрешен конфликт. Тъй както романът ми трилогия - "Родосто, Родосто... ", "Някъде на Балканите" и "Дер Зор", съединява в обща плът арменската и българската съдба в началото на века, по време на Балканската война и в навечерието на Първата световна война. За съжаление българската историография почти не се занимава с един забележителен факт от историята ни. По време на Балканската война в състава на Македоно-Одринското опълчение е участвала арменска доброволческа рота от 280 души, която е охранявала брега на Мраморно море. За героизъм, проявен в боевете, мнозина арменци са били наградени с кръстове за храброст и са получили военни звания. Няма да се разпростирам за общото в съдбата ни по-дълбоко в историята, че и до наши дни. Едно е ясно - в общите ни тежнения, драми, устреми, възходи и падения никога не е имало хитрувания и интереси в полза на единия и за сметка на другия народ. Ние сме в една лодка и една вода ни люлее открай време. Тъкмо поради това няма защо да помирявам арменския посланик и българския писател. Понякога си мисля, че дори би могло да бъде обратното в същата хармония и със същото себеотдаване.
- Заглавието на една от вашите книги е "Някъде на Балканите". Какво представляват Балканите от гледна точка не на политика, а на твореца? "Родосто, Родосто... " пък, първата книга от балканската ви трилогия, ще бъде преведена на френски. Ще разберат ли французите балканския възел от страсти?
- Възгледът ми за Балканите е вписан в първата, във втората и в третата книга на трилогията. И макар да съм писала романа преди повече от двадесет години, времето и събитията, които изживяваме, като че ли потвърдиха тогавашните ми наблюдения и тревоги. Дали французите ще ни разберат? Ами това е техен проблем. Във Франция малко със закъснение и трудно разбраха защо трябва да бъде признат първият геноцид на ХХ век над арменците през 1915. Историята трябва да ни учи как да живеем в бъдещето. Ако тя няма амбиция на морален коректор, би се превърнала само в един "виртуален" регистратор. Нещото като че ли не се е случило и не е предопределило повечето от сегашните събития. Французите... Да! Мисля, че ще разберат, защото Балканите са едновременно старецът и детето на Европа... - За арменците обикновено се говори като за строго патриархална общност, в която и браковете са само между членовете й. Вие бяхте съпруга на покойния Върбан Стаматов, това създаваше ли ви някакви проблеми сред роднините ви?
- Срещнах Върбан Стаматов, когато бях на 33 години. Вече имах син, чийто баща е българин. Не, никога не съм имала проблеми с роднините си заради това, че съпругът ми е българин. Още повече че Върбан от юношеството до сетния си ден бе рицар на арменската кауза, ценител и познавач на арменската цивилизация и култура. Когато той почина, в Армения излъчиха 50-минутен филм за него. Получих стотици съболезнователни телеграми, една от които беше подписана от "народа на село Агарак". Инак арменците са наистина строго патриархални. Малко народи днес могат да бъдат като нас - стражи на националните си традиции и религия. Може би защото сме малко, а трябва да съхраним нещо голямо, нещо, което е преживяло няколко хиляди години. Това изисква повече усилия и лични жертви. Ние знаем, че европеизация и американизация не означава отказ от собствените ни ангели и демони.
- Морето ли е това, което ви смързваше най-силно с Върбан Стаматов? Какво не успя той да довърши от собствените си проекти? Впрочем морето разделя ли, или свързва България и Армения?
- Морето ни събра с Върбан. Но то ме събира със същата сила и с други хора. И най-вече със сина ми. Морето е моят вятър и моята котва. За Върбан то беше най-висша еманация на духа и тялото, любов - по-висока от неустойчивата крехка летва на човешките емоции. Да, за него морето беше съдба и преди всичко - национална съдба. Разбира се, че морето разделя България и Армения, но не ги отдалечава. В голямата си история Армения на няколко пъти е имала излаз на море и добре се е възползвала от него. Имала е собствен флот, корабостроителство, активна търговия със света, древни знания за астрономията, картография и дори собствен морски речник. Върбан писа и за това в книгата си "Българинът и морето". Според мен той написа повече, отколкото може да се вмести в един човешки живот. Книгите му не са много на брой. Но с последните две например - "В мъглата" и "Заложник и беглец за никъде" той свърши работа за петдесет години на един цял институт. Непосредственото му намерение бе да пише за Боян Магесника - за духа на отрицанието, за поражението и победата на идолите, за вечния търсач, за жадния.
- Какво ви се иска да напишете извън дипломатическата кореспонденция? Нещо конкретно.
- Ще кажа направо, че писането на дипломатическа кореспонденция е нещо ужасно противопоказно на природата ми. Върша го добросъвестно, със съзнанието, че имам честта и отговорността да вземам участие в изграждането на най-новата история на двете ни държави. Разбира се, че искам да пиша друго! Искам да пиша пиеса, искам да напиша поне още два романа. Имам цял куп смешни, трагични и автоиронични разкази в главата си. Вече имам и спомени от тази дипломация в посткомунистическото ни, все още малко объркано, но с амбиции общество на хора, които се учат да усещат вкуса на демокрацията. След толкова време сигурно бих се престрашила да пиша и стихотворения. Някога ме критикуваха, че в стиховете си съм си "измисляла национална драма". Тогава нямахме право на драми, всичко трябваше да е оптимистично. Втора стихосбирка така и не издадох, а остатъците от нея изгоряха в пожара, който връхлетя дома ни малко преди смъртта на Върбан. Всички архиви изгоряха. Може би така е по-добре. Научих се да минавам през огън и вода.
- Ваше Превъзходителство, предстои посещение на министъра на външните работи на Армения Вартан Осканян у нас. Какво се очаква от тази визита и ще помогне ли тя за разширяване на икономическите контакти между двете страни на основата на нашите прекрасни традиционни човешки и културни взаимоотношения?
- Това е поредната официална визита на арменски държавен деец, която ще има амбицията да утвърди съществуващите приятелски отношения между двете ни държави и да активизира поизлинелите ни икономически контакти. Показателите на стокообмена са силно спаднали не поради неправене на нищо, а по обективни причини - спад или изчезване на някои производства, смяна на собствениците, късане на нишката на традициите, трудно функциониране на транспортните коридори. Дори наличието на нови производства може да бъде сериозна причина за намаляване на търговския интерес. Например допреди няколко години България изнасяше за Армения цигари и бира. Сега Армения сама произвежда тези продукти, и то с доста добро качество и ниски цени. Впрочем предстоящата среща на Арменско-българската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество в Ереван има за цел да регулира и по въможност да даде тласък на тези отношения. Поради "обща бедност" някак не върви и културният ни обмен. Това е голяма болка лично за мен. Но можем да се похвалим с една добра договорно-правна база. Между Армения и България за пет години са подписани над 25 споразумения, които гарантират и двустранните ни икономически отношения.
- Каква е надеждата ви за бъдещето в началото на новото столетие и хилядолетие?
- Човек винаги вярва и очаква от бъдещето. Това му дава мотивацията да продължава въпреки всичко.
Няма интрига в най-старото дерби
СОФИЯ. Лидерът "Левски" е абсолютен фаворит в най-старото българско дерби със "Славия" днес. След съботната победа срещу "Ловеч" сините продължават да поддържат приличен точков аванс пред ЦСКА и надали момчетата на младия треньор Кирил Качаманов ще спрат победния им ход към 22-та титла. Въпреки че победиха "Берое" в събота, белите са само на 5 точки от зоната на изпадащите.
Червените ще имат трудната задача да победят "Нефтохимик" особено след като стана известно, че Христо Порточанов е обещал на своите момчета по 5 хиляди лева за трите точки на "Българска армия".
Интересен мач се очаква в Бургас, където местният "Черноморец" посреща "Берое" в битка за спасяване от зоната на изпадащите.
Падна цената на нощувките в Пампорово
ПАМПОРОВО. Повечето от хотелите в планинския курорт свалиха цените за нощувките, намалението варира от 10 до 33 процента. Най-голямо е намалението в хотел "Мургавец", където повече от седмица туристите плащат с по 20 лв. по-малко на вечер за стая, а луксозният вариант поевтиня с 30 лв. С около 25 процента е свалена нощувката в хотел "Преспа-Рожен", казаха от маркетинговия отдел. Двойната стая вече се заплаща по 37 лв., в цената е включена и закуска на блок-маса. седемдневният пакет вече струва 112 лв. По-малко е намалението в хотел "Перелик", където двойната стая е на цена 62 лв., а тройната - 89 лв. В пакета на тризвездния хотел обаче са включени закуска, сауна, басейн и други екстри. От началото на март хотел "Преспа" предлага нов пакет от 5-дневен престой срещу 85 лв. По-малкият пакет е въведен заради влошаващите се условия за ски-спорт. Там малък апартамент за двама се наема срещу 40 лв. на вечер, докато големите апартаменти са заети целогодишно.
Подправките като лекарство
"Човек не се ражда глупак; за да се изгради като глупак, на човека са нужни изкуство и метод."
Така говори един французин от времето, когато в родината му имало силно мислене, силни изкуства, силна литература.
Днес?
Място за отчаяние няма: налице са достатъчно сигурни средства по пътя на човека към изграждането му като глупак. Едно от тях е самовъзпитанието му в безрезервна, ревностна вяра във вестници и ефири, специализирани в изменение генния строеж на фактите от делника. (Празници българинът не познава или, ако такива има, те са по правило опорочени.) Идеалната цел на специализираните медии е недвусмислена: да се съгради, парче по парче, такава панорама на общественото битие у нас, че зрител, слушател и читател след съответната термообработка да рекат: "Ей, имало го тоя девети кръг, дето го мислехме измислен от Данте!"
Особено благодатен се оказва методът "компрачикос", подробно описан от Юго в "Човекът, който се смее". Там едно престъпно тайно общество се специализирало в производството на уроди. Невръстно човешко същество се напъхва в някакво гърне с обмислена за целта форма и се държи там няколко години, додето, растейки, придобие желаната фигура на джудже гърбушко. Продукцията била предназначена за бъдещи пърформанси, промоции и гастроли на инквизиторите по разните събори, панаири и площади.
У нас да се "наложи" човек в делва като зелка не може, но да се наложи конкретен факт - може. В името на панорамата. Самата тя, погледната парче по парче по заглавията от първите страници, придобива горе-долу такъв вид.
В България всеки пенсионер има природна привързаност към кофите за смет; назряла е нуждата от абонамент в интерес на някакъв порядък в пейзажа.
15 процента от българите са идиоти. Става въпрос изключително при сегашното управление; иначе при кой да е друг кабинет идиоти няма. Извод: населението вкупом и отведнъж се видиотява веднага след като СДС (ОДС) спечели избори.
Българските лекарства изчезнаха от аптеките. Изчезнаха всичките - понеже не се казва никъде дали някои все пак са останали. Разбира се, още първата проверка сочи, че по аптечните рафтове нищо българско не е изчезнало, ами се е и увеличило. Непринудено се налага изводът, че се има предвид отскорошното наличие на десетки, непознати довчера у нас чуждоземски подправки за ястия, най-вече по столичната улица "Граф Игнатиев". Но какво - пред избори да се подбират средствата ли?
Всички решения на Костовия кабинет се взимат в кръчмите. Пак всички кръчми, авторите не допускат отклонения.
Мърдок е велик, защото е социалист.
И още, очаквано от утре нататък: СДС изтрови рибата.
СДС плаща за изкуствено слънчево затъмнение по време на изборите.
СДС ще фалшифицира изборите и без затъмнение.
Народният гняв, предизвикан от СДС, рефлектира върху Агов, Чарлз Мозер, имота на Муравей.
Полковник Янев, Меджидиева, Въжарски, Пантю - хора на СДС?... Това е картината.
Общ извод: Западняци! Шенгенци! Ето какво племе ще допуснете по земите си, като премахвате визите прибързано. И защо - защо баш сега, преди изборите? Подло е! За Бога, изчакайте... Апелът е сърцераздирателен. Засега обаче намеренията на онези от Запада не са насочени към това самите да се изграждат като умствени и морални гърбушковци. Ни преди, ни след нашите избори.
Примирие в Южна Сърбия
БУЯНОВАЦ. Как изглежда Южна Сърбия, градчетата Буяновац, Прешево и Медведжа след сключването на примирие между сръбските власти и албанските военни и политически лидери от т.нар. Армия за освобождение на БПМ (АОБПМ), която действа в района? Тук примирието, което встъпи в сила вчере в полунощ, засега се спазва. Няма въоръжени действия в кризисните райони и околните села. 92 процента от населението в Прешево са албанци, в Буяновац те са повече от 70 процента, така че в етническата карта на този регион преобладава албанската общност. По улиците на Прешево и Буяновац е засилено присъствието на полицията и юговойниците, на всяка крачка можете да видите бойни коли и танкове. На входните артерии в градовете сръбската полиция проверява колите, особено с чуждестранни номера, но полицаите са изключително любезни, наричат българите - братя, и дори ме питат дали имам някакви проблеми и могат ли да ми помогнат. На слизане в Прешево един полицай със загрижен глас каза: "А какво мислите, дали ще има мир? ". Сигурно, му отговарям, и той маха с ръка, сякаш иска да ми вярва.
