Не мога... Не мога да се върна.
Твърде късно е сега.
Студено ми е... Океан от обич... Един недосънуван сън... Една мелодия безкрайна в една безкрайна нощ... 1996
- - -
На Красимир Панайотов
... и ти пак си потънал във мисли.
Ето нощта за пореден път побеждава в двубой светлия ден... Сега господарката тя е. И властва над всички.
Но не всичко е черно напълно... Цветове прозират загадъчно там, под тъмното було на мрака, където седиш замечтан, огрян от лика на луната.
Едно изморено съзнание в пространство се рее едва, изтощено до смърт в своя полет тъй дълъг... Картини се сменят на кадри пред погледа - филмова лента... Светът изморил се да диша, жадува за дълга почивка... Как иска да си отдъхне от хората.
1995
На мама
Смъртта те изтръгна от твоето бъдеще и проряза послание в черен отблясък!
Студена и властна, тя с грация обгърна съня ти и тръгна в безкрая.
На нея единствено няма да липсваш... Ние в ХХI век
Поразителната му прилика с Яворов наистина помогна за неговата популярност в интелектуалния свят на България. Но това беше доста отдавна. Сега това е артистична шега, на която Ценко Минкин не се сърди. Великолепното му чувство за хумор го предпазва от мнителност, а талантът му отрежда достойно място сред композиторския елит на страната. Познат е в странство с музиката си за над 50 филма и театрални постановки. Носител е на наградата на София заради хорово-симфоничната фреска "Кипровец 1688" за голям смесен хор и симфоничен оркестър. Неговите интерпретации "Аве Мария", за сопран и орган, и за тенор и струнен оркестър са високо ценени. Симфоничната притча "Заливът Дромос" е високо постижение според специалистите. Съвсем закономерно Ценко е член на УС на СБК до 1999 и член на управителния съвет на Музикаутор. В момента е главен редактор в музикалната къща "Балкантон" и прави всичко възможно за популяризирането на стойностната българска музика и в чужбина. Композира и живее щастливо с художничката Боряна Дойчинова. Генетично е предопределен да защитава демократичните промени в България и не крие, че ненавижда тоталитаризма във всичките му проявления. Най-вече комунизма, заради който композиторът остава без академично образование. Това обаче не му пречи да е виртуоз на пианото и да владее теорията на музиката не по-зле от практиката на композирането. Гордее се, че е ученик на Трифон Силяновски.
- Ценко, много хора те смятат за един от най-надеждните съвременни български композитори. Трудно ли е да се пише сериозна музика в ХХI век? На какво трябва да отговаря сериозната музика, по-специално в България, за да стане пазарен продукт?
- Всичко хубаво се прави трудно. Лесно е само на посредствените. ХХI век е по-задължаващ, защото повече ценности има натрупани преди нас. Огромна е отговорността на един творец да създаде личен почерк, синтезирайки създаденото преди него. Това важи за целия свят - музиката е добра или лоша.
- Доколко е позволено да се "краде" от класиците според вашите закони?
- Не може да се краде. Както в живота, така и в изкуството.
- Ценко, защо не се поддаде да пишеш така наречената фолкмузика?
- Ще отговоря с цитат от стихотворение на Иван Вазов:
"Орел хвърка в небесата, славей в красните цветя, бухал бяга в тъмнината, а свинята - във калта!"
Накратко - право на избор и начин на изява!
- Погледнато в мащаб, композиторите и художниците може би сте най-блазираните в момента, но трудно ли се продава сериозна музика в България?
- Вярно е, че музикалното и изобразителното изкуство имат непосредствено въздействие и не се нуждаят от преводачи, но също така е известно, че навсякъде те са елитарни изкуства.
- Върнаха ли се слушателите в концертните салони?
- Публиката реагира съобразно своя интелект и душевност за задоволяване на културните си потребности. Тези, които се интересуват, са в залите.
- Как би коментирал тези 11 години на преход от позицията на един композитор? Как ти звучат? Като мажор, минор, като ода или?... - Като настройване на оркестър преди концерт.
- Ти си много близък с голяма част от българската интелигенция. Как усещаш нещата, ще се върне ли духовността на нацията?
- Тя никога не си е отивала, за да се завръща. Истинското изкуство не крещи и няма нужда от фанфари. Красивите цветя се отглеждат с обич и грижи от хора с богати души. Въпросът е как да се опазят тези цветя от вандали и парвенюта!? И не само цветята, а и тези, които ги отглеждат.
- Какво би казал за приоритета в българската култура? Не опошлихме ли нещата? Не започна ли като при комунизма да се прави "култура за народа"?
- Абсурд е да се управлява културата! Не бива да се страхуваме от многообразието и голямата амплитуда между културни и субкултурни явления в нашата действителност. Именно с това тя се различава от тоталитарната - с правото на свободен избор. Приоритет обаче е опазването на националните традиции и културни богатства. Влизането с достойнство в общия европейски дом става с отстояване на националната идентичност и уникалност на ценностите, които са принос в световното културно наследство.
- Как би коментирал ситуацията в БНР, знаейки, че "войводата" на протестиращите много се уплаши от думата "духовност"?
- Не ми звучи като уплаха, а по-скоро предубеденост и присмехулство. Предубедени и присмехулни могат да бъдат само посредствените хора. Това е синдром. Сбъркани понятия, сбъркани тълкувания. В крайна сметка всичко се свежда до гражданския морал на участниците в такъв сблъсък. У нас понятието демокрация за жалост се свързва със слободия, а не с висш ред и спазване на установените в държавата норми. Свидетели сме на незачитане на институциите, техните решения, инсинуиране на несъществени проблеми с цел манипулация на общественото мнение.
- По-конкретно?
- Националните медии не може да се обръщат на махленска клюкарница.
- Ти каза синдром. А коя е истинската болест?
- Активната посредственост, която брани с всички средства личния си интерес!
- Може ли в България един композитор като теб, който се занимава със сериозна музика, да се изхрани само от творчеството си?
- Не може. Науката, изкуството са свещенодействие, от което не се забогатява!
- Много се нагнетява положението в страната. Стачки, протести. Предизборна ситуация. Как трябва да се държи един артист в такава провокативна среда?
- Да си гледа работата и да не се поддава на инсинуации.
- А когато от това зависи бъдещето на нацията?
- Бъдещето на нацията зависи от поведението на самата нация!
- Ценко, защо с твоя признат талант остана да живееш в България?
- Всеки тежи на мястото си.
- Сърдиш ли се за нещо на управляващите? Мнозина протестират. Недоволен ли си? От какво? Защо?
- Първо, кой протестира? Второ, доколкото ми е известно, това са социални протести. Питайте недоволните?! Що се отнася до мен - имам критични бележки, които не са в рамките на това интервю.
- Идват избори. Как прогнозираш събитията.
- Нормално е в предизборна ситуация сетивата да се изострят. Отново ще се появят вездесъщите жадуващи власт комедианти. И всичко отшумява.
- Ако ти платят да напишеш политическа песен? Примерно: възвание, химн за някоя политическа сила - ще се съгласиш ли?
- Стига да не противоречи на моя морал и съвест, бих изпълнил всяка поръчка. Аз съм професионалист.
- Задавам ти този въпрос, защото ти написа "Марша на българските гвардейци".
- Той не е написан по поръчка. Създал съм го като дарение на Българската национална гвардия в памет на загиналите ми деди.
- Според теб кога ще се измъкнем от дългия преход?
- Когато заработим по-ползотворно и не допускаме нечистоплътни хора в политиката.
- Ако трябва да кажеш нещо на управляващите, как би коментирал поредната манипулация с Н.В. цар Симеон II, Иван Костов, Петър Стоянов? Ти си човек с демократични разбирания. Защо се прави всичко това?
- Аз не съм чул Негово Величество да е изразил каквото и да било мнение по този въпрос, за да го коментирам. Що се отнася до така създадената ситуация, това се инсценира от хора, които имат интерес да се създаде суматоха около изборите, или "в мътна вода риба да ловят."
- Доволен ли си от собственото си поведение, че не влезе в парламента, не се занимаваш с политика, въпреки че имаше възможност за това?
- Убеден съм, че съм по-полезен като композитор, отколкото като политик.
- Как би коментирал движения и партии като "Гергьовден", "ДА", "Отечество", "ГОДО"" и други, които неистово искат да се шуми около тях?
- Всеки има право на изява. Стига да има кой да му се диви и да му вярва!
- А за проблема с престъпността?
- Този дебат още не се е състоял. Той би трябвало да започне с фразата: зад всяко едно голямо богатство стои едно голямо престъпление. Изясняването на произхода на незаконно придобитите имущества със закон може да консолидира държавните институции и обществото в борбата срещу престъпността.
- Идва човек и ти казва: "Искам да стана композитор! " Какво би му отвърнал?
- На изкуство и на любов човек не се учи!
- И понеже ще наруша твоето конституционно право на тайна, за кого ще гласуваш?
- За тези, които поеха огромната отговорност да управляват държавата в един изключително тежък период и успяха в приобщаването ни към европейския дом. Другото е ретроградност и пошла чалга.
Отпадат компенсационните записи за върнати гори, реши парламентът
СОФИЯ. Собствениците на гори и земи от горския фонд няма да бъдат обезщетявани с компенсационни бонове, реши парламентът, който прие промените в съответния закон. Отпадането на текста бе предложено от Светослав Лучников с аргумента, че с компенсационните бонове за горите ще се повтори ситуацията с компенсаторните записи. Отпада изискването да се връщат земи от същото или в съседни землища. Върнатите в съсобственост гори не подлежат на делба, реши парламентът. Решението на поземлената комисия за възстановяване на имота няма силата на нотариален акт, когато горите и земите се намират в строителните граници на населени места или при непосочени идеални части в случаи на съсобственост. Когато собственикът е починал, имотът се записва общо на неговите наследници, а дяловете се определят по закона за наследството.
Междувременно правителството одобри предложенията за промени в закона за горите. Облекчаване на разрешителната процедура за изключване на площи от горския фонд и на лицензионните режими за оценителите на тези земи и за упражняване на частна лесовъдна практика, като последният се заменя с разрешителен. Общините ще са отговорни за залесяването, опазването на горите и биоразнообразието. Правото за ползване на гори ще е до 30 години. Няма да се предоставят права върху горски площи, определени за държавни научноизследователски или дивечовъдни станции и семепроизводни насаждения и градини.
Пенсията ми беше 1,5 долара, а сега е 70
Среща ме приятелка и ме пита гледах ли вота на недоверие, който искат БСП и ДПС: едно си знаят, едно си говорят без никакво доказателство, живи се закопаха с този вот. Не, не ги гледах и сега съжалявам, но толкова години глупости, безсрамие и нахалство ми втръснаха. Аз съм избрала моя път. Преди четири години, когато пенсията ми беше долар и половина, аз гласувах за СДС и съм много доволна. Сега пенсията ми е около 70 долара с гласуваните от парламента закони: процент от група инвалидност, процент като вдовица, процент от инвалидната пенсия на починалия ми съпруг, и това само за 4 години. А какво ще бъде след още четири години? Не смея да фантазирам! Затова ще гласувам отново за СДС, за да бъде животът ни още по-добър.
Писмо на броя
В България главните лъжепророци бяха Георги Димитров и Тодор Живков. Първият пророкуваше, че "колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма". Вторият още по време на Априлския пленум през 1956 и след това обяви, че "Социализмът в България е победил окончателно и безвъзвратно", а пет години по-късно обеща, че през 1980 г. народът ни ще живее в комунизъм.
Постигнатото съгласие 35 % от бъдещата парламентарна група на левицата да са за 14-те партньори на БСП, на практика при повторение на сегашния състав на опозицията не гарантира и по един представител на коалиралите се със социалистите за предстоящите избори.
Ако приемем метафората за двата бостана този на БКП преди 10 ноември 1989 г. и този след 10 ноември на БСП, изводът не може да бъде друг, освен това, че първият раждаше само презрели тикви, а вторият - само зелени. В очакване на изборите през юни българските гласоподаватели трябва да решат недотам сложната дилема ляво-дясно, като не забравят подкрепяната от Европа външна и вътрешна политика на сегашното демократично правителство на България.
Планирането на деня помага при депресии
Страдащите от депресии могат да възвърнат душевното си равновесие и без да се тъпчат с лекарства. Немски психолози установили, че планирането на деня, ежедневното набелязване на лесно постижими цели значително понижава депресивните настроения. При това всеки ден трябва да се отдели време на поне едно занимание, което да доставя удоволствие. Според изследване на списанието "Лекарска практика" - Берлин, всеки човек преминава средно веднъж годишно през депресивна фаза или период. Засегнатите от подобно състояние са с понижено самочувствие и отслабена жизнена енергия. Добре е, за да се избегнат конфликти с близки и приятели, депресираните хора да споделят, че лошото им настроение не е породено от липса на любов, а е признак на болест.
Веднъж появили се, оплакванията от депресия се лекуват с редовно и здравословно хранене и възможно най-дълги разходки на чист въздух. Това влияе добре на психиката и на здравия сън.
Плащаме данъци и по Интернет
СОФИЯ. Българската стопанска камара (БСК) е разработила софтуер, чрез който фирми и граждани ще могат да си спестят ходенето до данъчните служби и до статистиката. Това съобщи вчера председателят на БСК Божидар Данев. С новите програмни продукти всички данъчни декларации ще могат да се подават чрез web технологии или по електронната поща. Налозите също ще могат да се плащат по Интернет. Засега 10 банки у нас са приели да работят с новата система. Очаква се до реалното й излизане на пазара към тях да се включат повечето банки, които обслужват бюджета. Разработената от БСК система не може да бъде реално използвана преди влизането в сила на закона за електронния подпис. За да имате доказателство, че данъчните са получили подадената по Интернет декларация, трябва да имате техния електронен подпис, обясниха от БСК.
В момента предстои второто четене на законопроекта в Народното събрание. Очаква се той да бъде приет до края на тази парламентарна сесия. В бъдещия закон е предвиден и 6-месечен гратисен период от приемането му до влизането му в сила. Това означава, че на практика облекчението ще може да бъде ползвано реално от следващата календарна година.
И в момента БСК предлага издаване на електронни сертификати, с които да се гарантира достоверността на дадена информация, изпратена по Интернет. Камарата работи с една от най-авторитетните европейски фирми в тази област "Глобал сайн", като данните за клиентите се съхраняват в Белгия. БСК дава 35 000 евро гаранция за издаваните електронни сертификати. Ако възникнат спорове, свързани с предаването на данни и договарянето по Интернет, те могат да бъдат разглеждани от Арбитражния съд към БСК, заяви Божидар Данев.
В момента максималната цена на електронните сертификати е 60 долара годишно за фирмите и 20 долара годишно за граждани. Очаква се тези цени да паднат драстично след влизането в сила на закона за електронния подпис. Вероятно новият софтуер и електронните сертификати ще бъдат продавани от БСК в пакет на по-ниски от цитираните цени, заявиха от камарата.
Политически спекулации пламнаха около "Добруджанска гора"
СОФИЯ. Ще съдействаме на следствените органи за по-бързото приключване на проверката за приватизацията на "Добруджанска гора", за да не се използва този въпрос за политически спекулации. Това каза земеделският министър Венцислав Върбанов пред добрички журналисти, които бяха гости на агроведомството в сряда.
Според изявления на добричкия депутат от бизнесблока Иван Колев отпреди няколко дни земеделското министерство е продало неправомерно 80 процента от активите на горското предприятие на РМД "Добруджанска гора 2000" АД с управител Илко Манолов. Според Колев класираната на второ място фирма - "Анел 98" ООД - София, е предложила кешово плащане и по-добри параметри на сделката, за разлика от РМД. По този повод Върховната касационна прокуратура извършва проверка, като е разпитвала като свидетел и зам.-министър Георги Каркъмов, който е бил председател на тръжната комисия. Проверката е предизвикана от две жалби, подадени от "Анел 98" и депутата Колев. Подозирам, че са нарушени интересите на г-н Колев, който по наша информация е поканил въпросната фирма да участва в приватизацията. На 10 юли 2000, пет минути преди изтичане на срока за подаване на офертите, господата от "Анел 98" препречили гишето и не позволили на Илко Манолов да си подаде документите, цитира Върбанов протокола за инцидента. Заради действия в услуга на скандалджиите е освободена от работа служителката на гишето, добави агроминистърът, уточнявайки, че това е наложило удължаване на срока за участие в търга. Предложенията и на двете фирми в основните си параметри са идентични, те предлагат 70 процента от сделката да се плати с всички позволени от закона платежни средства. Предпочетеното РМД обаче е предложило с 450 000 лв. по-висока цена. "Добруджанска гора 2000" АД са депозирали и банкова гаранция, че ще получат кредит за сделката, а "Анел 98" разчитали на кредит от "Анел Бинго АДС", като управител и на двете фирми е Ангел Борисов Симеонов. На пресконференцията стана ясно, че софийската фирма имала бинго-зала в сградата на Българския ловно-рибарски съюз на бул. "Витоша" в столицата.
Празници с коне
Колкото се доближаваме до лелеяната Европа, по-малко се вглеждаме в себе си. В празниците на душата си. Във връзките си с човечното. С вечното присъствие на божественото у нас. В доброто.
Виждали ли сте по-достойно и по-благородно животно от коня? Без да ни тресат великобългарски страсти, страстите по конете са най-искрени за нашенеца. И ако сега той дава пари за "баварец", със същата стръв преди време би си купил кон, ат, фурия. Дори да не е Жорж Ганчев или Богомил Бонев. Оказа се, че можем без много неща. Оказа се обаче, че като видим кон или препускащо хергеле се спираме и се зазяпваме в него като хлапаци! Значи не сме изгубили доброто в душите се. А празниците с коне нека са повече от имената на светиите на кон, така ни искат душиците. Лошото, че конете бягат и бягат, назад в живота ни. Жалко... Президент и премиер действат в синхрон
ЛЮКСЕМБУРГ - СОФИЯ. Предпочитам да коментирам в България отношението ни към събитията в Република Македония. Тази уговорки направи президентът Петър Стоянов в Люксембург. Той добави, че е длъжен да изслуша всички политически сили, макар че окончателното решение ще вземе парламентът, и напомни, че на 12 март свиква Консултативния съвет за национална сигурност. България не може да осъществи европейските си цели в такава обстановка, не става въпрос да помогнем на Скопие, колкото и важно да е това, а да помогнем на себе си, каза още президентът. Той и премиерът Иван Костов поддържаха постоянна телефонна връзка заради ставащото оттатък западната ни граница.
Държавното посещение на българския президент и съпругата му в Люксембург приключи вчера. Помолен от "Демокрация" да коментира визитата, г-н Стоянов каза: "В наше време щастието и самочувствието на една държава не се градят върху големината, богатството и възможностите й да завладява други страни. Определящи са правата на гражданите, качеството на живота им и възможността те да бъдат реализирани. В този смисъл е вдъхновяващ примерът на Люксембург - членка на организациите, към които ние се стремим - ЕС и НАТО."
България ще запази външнополитическите си приоритети и след парламентарните избори, увери г-н Стоянов шестте главни редактори на люксембургски медии, с които се срещна вчера сутринта. След разговора с председателя на Съда на Европейските общности Родригес Иглесиас държавният ни глава подчерта, че присъединяването ни към Евросъюза означава не само уеднаквяване на икономическите критерии, но и хармонизиране на правните ни системи с тази на ЕС. Президентската двойка разгледа Музея на историята на Люксембург. Президентът Стоянов и съпругата му бяха изпратени с почести от великия херцог Анри и великата херцогиня Мария Тереза. Посещението на Петър Стоянов и г-жа Стоянова в Белгия и Люксембург беше отбелязано с интервюта и обширни информации в местните вестници и по електронните медии.
Пресата в Москва докачена, че нямаме Гочоолу и Дочоолу
Критична статия по адрес на България, озаглавена "Брак по сметка", е поместил руският в. "Труд", съобщи БТА. Дописничката Любов Пятилетова, която придружаваше с още 5 журналисти московския кмет Юрий Лужков в София, била разочарована от видяното у нас. Мазилка се сипела от стените на сградите, които пък били студени заради скъпото парно. Безброй евтини сергии напомняли положението в Москва от 1993. От срещата на Лужков с премиера Костов станало ясно, че в България има сили, които не полагат големи усилия, за да стопят леда между двете страни. Призивът на Москва за възстановяване на връзките не намерил отклик. Журналистката Пятилетова подозира, че и Стефан Софиянски не изпитвал голяма любов към Русия, а с Москва преговарял с оглед на собственото си политическо бъдеще. Юрий Лужков, разстроен от политическия елемент на посещението си в София, си е заминал няколко часа по-рано от предвиденото. Това съобщи в. "Московский комсомолец" ден по-рано, цитиран от БТА. Вестникът е поместил кратка дописка за "постигнатите като цяло положителни резултати" от посещението.
Московският кмет Лужков действително си замина няколко часа по-рано от предвиденото според програмата му в София. На 3 март сутринта той се оплакал от остра жлъчна криза. Здравословната криза осуети посещението му на Шипка и в Плевен за тържествата по случай националния ни празник. Вечерта обаче Лужков се появи на зарята на пл. "Народно събрание", според очевидци - с болки. Почти веднага след това той отлетя с чартър за Москва. Ден по-късно Лужков подписа важен указ за осигуряване на денонощен антитерористичен надзор на московските мазета и тавани.
На кмета Софиянски не му се налага да въвежда подобни мерки, въпреки че достъпът до града му е свободен, а не с разрешителни за престой като в Москва. Изглежда, дори грипът се съобразява със специалния режим на града-крепост, защото по свидетелство на руските журналисти прескочил Москва, докато България кихаше и кашляше от едноименния вирус. Отвъд хоризонта на шегите и закачките - какво точно се случи при посещението на Лужков у нас?
На 2 март сутринта, както "Демокрация" писа, московският кмет подписа с колегата си Софиянски документ за размяна на сгради между двете столици. Двамата обсъдиха възможността за съвместни производства на базата на софийските асансьорен и трамваен завод и за купуването на български лекарства от московското правителство. Имаме интерес към варненските двигатели ВАМО. Откриваме все нови области на взаимодействие, обобщи видимо доволен Лужков и каза, че Москва се интересува от нашите консерви, вина и тютюни. Той подчерта на няколко пъти, че се интересува само от икономическите аспекти на взаимните връзки, отварянето на работни места и печеленето на пари. Повтори го и пред руските журналисти, които го питаха за разликата в политическата ориентация между двете държави. "Ограниченията не са в интерес на двете страни, те няма да увеличат количеството туристи, но нищо страшно не се е случило" - така Лужков коментира въвеждането на визи за руснаци.
"Ние уважаваме решението на българското правителство, но изказахме мнение, че въвеждането на визи ще намали обема на руските туристи в България" - каза няколко часа по-късно Лужков след среща с премиера Костов в Министерския съвет. "Ще има последствия върху икономиката" - предрече Лужков. Според него туристите и особено руснаците не обичали формалностите. Отсъствието на визи в Кипър и Турция щяло да насочи туристическия поток нататък. Московският кмет постави пред Иван Костов и въпроса за оскверняването на руските паметници не само "след 1944 година". "Русия и съветският народ преди това винаги са помагали на България да осъществи независимостта си" - каза пред журналисти след срещата Лужков. Той поиска от Костов да се спре драскането по паметниците, което се правело от "несъзнателни, политически ангажирани или ненормални хора" (рано сутринта на същия ден Лужков положи цветя пред паметника на съветската армия в София). Московският кмет поиска и държавни гаранции по кредита за производство на варненските двигатели ВАМО за заводите ЗИЛ. Иван Костов обясни, че законът за валутния борд не позволява държавата да дава гаранции за частна фирма. "Не съм сигурен, че поставените от мен въпроси ще се решат, защото не получих определен отговор по тях" - обобщи накрая с мрачен вид Лужков. Бяха предложени отговори и конкретни решения на въпросите, каза обаче шефката на правителствения пресцентър Албена Ивайлова. За визите Иван Костов е подчертал, че ще се намерят добри решения, за да се избегне неудобството за туристите. Министър-председателят и кметът Софиянски са поели ангажименти да се подобри охраната на руските и всички останали паметници, които са обект на поругаване, и да се направи кампания за защитата им. Костов е изразил желание за развитие на отношенията в икономическата област. Според него в България имало добри примери за руски инвеститори - например "Лукойл".
Ден след заминаването на Лужков български вестник почти обвини Костов, че не се бил научил да се оправя с руската грандомания. Само дето не припомни светлия пример на Бай Ганьо, Дочоолу и Гочоолу. В кръчмата героите на Алеко обясняват докъде могат да стигнат в политическия слугинаж: ако ти целунеш ръка, аз ще целуна две, ако ти го направиш, аз ще целуна по-надолу.
Преяждането четирикратно увеличава риска от инфаркт
Тежкото храносмилане може да се окаже фатално за сърцето. Два часа след преяждане рискът да пострадаме от инфаркт се увеличава четири пъти, съгласно изследване, представено от мексиканския кардиолог Франсиско Лопес-Хименес на среща на Американската асоциация за сърцето (ААС) в Ню Орлеанс (САЩ). Този риск е специално висок за тези, които страдат от коронарна болест, също както се случва и други последващи фактори от типа на повишена чувствителност, пристъпи на гняв или изтощителен физически труд.
"За първи път се отбелязва, че обилната храна сама по себе си увеличава риска от сърдечен удар", подчертава Лопес-Хименес, който от шест години работи в болницата "Бригам анд Уоман" в Бостън (САЩ), един от основните кардиологични центрове. "Очакваме, че резултатите от нашето изследване ще ни помогнат да убедим хората, че трябва да бъдат по-внимателни с извънредно обилната храна, преди всичко хората, които страдат от коронарна болест или са прекарали инфаркт."
Изследването, което ще бъде публикувано, според Лопес-Хименес вече е подкрепено от ААС, се основава на анкета, проведена с 1986 мъже и жени за това какво са яли преди сърдечен удар. От тях 158 са били поели обилна храна през 26-те часа, предшестващи удара, и 25 през двата часа преди това, които се оказват най-критичните.
Проверка за теглилки тръгва по пазарите
СОФИЯ. От 1 април данъчни инспектори тръгват на масови проверки, за да видят дали се издават касови бележки. Това съобщи вчера Даниела Дивитакова, зам.-председател на Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката. Инспекторите ще контролират и хората, които излизат с покупки от магазините. Клиентите без касов документ може да бъдат глобени с 5 лв. Започва и проверка на мерките и теглилките по пазарите в цялата страна, съобщи Теодор Страшимиров от Държавната агенция по стандартизация и метрология. Със съдействието на Столична община Националната асоциация на потребителите организира дебат и за нарушенията по пазарите. Най-много проблеми имало около Ротондата на Централна гара. Цена на стока под обичайната за пазара означавала, че ни чака удар в кантара. 4 контролни везни са поставени на Женския пазар. 60 на сто от купувачите минавали през тях, нарушенията спаднали драстично.
Как ни удрят в кантара:
Везни с 2 блюда - теглилките от 1 и 2 кг олекват с 20 -25 % след подрязване или издълбаване с бургия. На везните се слага ластик или магнит, които удрят с 200-300 г. Противодействие: купувачът да иска везните да са в равновесно състояние без теглилките в тях. Може да забранят везните по пазарите, предупредиха от Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди".
Кантари със стрелка - слагат се магнити или въженца с тежест. Противодействие: клиентът да иска преди мерене цифрата в прозорчето на кантара и стрелката да сочи нула.
Горещ телефон за оплаквания на клиенти:
Продадоха на търг баклава и къпана баница
КЪРДЖАЛИ. Баклава и къпана баница по 100 лв. и торта за 250 лв. бяха продадени на търг на коктейла по случай Курбан байрам, организиран от регионалното сдружение на "Евет" в Кърджали. Ергин Емин, член на УС на сдружението и шеф на фонд "Тютюн", демонстрира певчески способности пред многобройните гости на празненството, изпълнявайки песни и на майчин език. По-рано състави на читалище "Юмер Лютви" в Кърджали, от с. Чорбаджийско, Кирковска община, и Разград пяха и танцуваха пред препълнената зала на Дома на културата. Министър-председателят Иван Костов и Висшият мюсюлмански съвет изпратиха поздравления до местната структура на "Евет". В залата бяха забелязани зам.-министърът на регионалното развитие Гюлбие Реджеб, зам. изпълнителният директор на АП Меджиде Ахмедова, обл. управител Пламен Иванов, кметът Румен Димитров. Сред поканените бяха Ахмед Доган и Гюнер Тахир, но те не уважиха кърджалийци с присъствието си.
Раждане и вечност
Като в сън душите ни слизат от световете на Вечността, за да се въплътят в света на смъртните - небесно зачатие, сътворено от душата на Вселената.
Идват от вековечните царства на Бога, къдeто е изворът на живота, където от светлините и сенките на миналото се раждат шеметните зори на бъдещето.
Незнайна сила разделя душите ни от тези светове на Истината, Любовта и Красотата и ги повежда, сред импулси на съзвездия и планети по дългия път на предрождените простори, за да бъдат присъствие на Отеца в един свят, който го е забравил.
С раждането ни на Земята свършват ли небесните ни сънища?
И сиянието на небесния зародиш не угасва ли, докато зрее в утробната нощ на земното зачатие?
Раждаме се в земното царство на Създателя под блясъка на небосвод от ефирни простори, от слънца, звезди и волни дихания на неугасващата Светлина - чуден свят, създаван от отвъдни сили в необятността на времената и безвремията - в него Бог да чуе гласа на всяка душа.
Раждаме се за живот в два свята, живот на същества, раздвоени от страстите на сетивата и скърбите на сърцето смутено от уханията на Неизвестното и Непостижимото.
Раждаме се, за да сътвори всяко същество свой свят и свое небе тук, на Земята - в тях да прозре загадката на сътворението и съдбовния път на душите ни към безсмъртния ни Аз.
Изживяваме се свободни, в ставащи времена, в съдбовността на предопределената ни преходност, в огньовете на страсти, вдъхновения и безумия, в стихиите на страха, гордостта и отчаянията, в утехите, в градините на мечтите и любовта, в скръбта, че най-красивите ни нежности са били най-бързо наранявани.
Изживяваме се свободни и не знаем други ли сме били, преди да се родим.
Очевидно земният ни живот е нужен на небето и всяка въплътена душа е радост за боговете.
Колко важно е тогава да извървим човешкия си път с нежност в сърцето и да напуснем състарения от съществуванията ни свят, влюбени в чудото на живота.
И душите ни да се завърнат на небето с тази обич, изживяна на Земята, удивени, че Бог живее не в света, в който сме родени, а в нежността и тъгата на сърцата ни.
От подготвената за печат стихосбирка "В светлината на Последното Слънце"
С пълен консенсус парламентът изпрати спецоборудването
СОФИЯ. На закрито заседание народните представители ратифицираха вчера Споразумение между правителствата на България и Република Македония за безвъзмездно предоставяне на бойни припаси, инженерно имущество и запасни инструменти и принадлежности. Документът бе подписан в сряда от заместник-министъра на отбраната Мустафа Кичуков и от македонския посланик у нас Любиша Георгиевски в отговор на поисканото от македонска страна военнотехническо съдействие и решение на българското правителство по този въпрос. Споразумението е ратифицирано с пълно единодушие, информира след края на заседанието председателят на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов. Към него има списък с точно описание на имуществото и боеприпасите, които се предоставят на македонската армия, добави той. Пратката не включвала оръжие и танкове.
Това е още една демонстрация на желанието на България да помогне на братска Македония, когато тя поиска, коментира военният министър Бойко Ноев. Военнотехническото споразумение прилича на споразумението, когато изпратихме първата помощ от танкове и техника на Скопие. Според Бойко Ноев помощта не се обявява детайлно, защото двете правителства решават подробностите по взаимоотношенията си.
Самоделка избухна в склад за безалкохолни
РАЗГРАД. Самоделна бомба е взривена пред склад на фирма "Райчев-27" в западната индустриална зона на Разград, съобщиха вчера от РДВР. Инцидентът станал на 7 март около 22,40 ч. Взривът е бил толкова силен, че се е чул и в най-отдалечените райони на града. Собственикът на обекта Пламен Райчев, който се занимава с търговия на бира и безалкохолни напитки, заяви, че най-вероятно самоделката е била задействана по поръчка на конкуренти в бизнеса. Той категорично отрече да дължи пари някому и обясни станалото като опит за сплашване.
В сградата е имало стока за 30 000 ДМ и 8 лекотоварни автомобила. Няма пострадали хора. Взривната вълна е изпотрошила прозорците на склада и околните сгради. Вчера на местопроизшествието бяха специалисти от столичната ДОТИ, които ще се произнесат за вида на използваното взривно вещество. Става дума или за амонит, или артилерийски гръм в хартиено покритие, тъй като използването на метално би причинило много по-големи щети, допускат криминалисти.
Сватба
Това се случи в село М. през безбожническите години, когато венчавките в църква бяха забранени. Младоженците се разписваха в съвета и толкоз. В ония следвоенни времена престанаха да се правят и многолюдни гощавки, не се чуваха музики и веселби, та мнозина дори не разбираха кой, кога и за кого се е оженил. Така неусетно се и развеждаха. А някога сватбите траели по три дни, всички от селото участвали в празненството и пред църковния олтар най-тържествено свещеникът извършвал бракосъчетанието. Иди след това лекомислено късай тоя съюз, сключен в името и с благословията на Бога. Разводите просто не били познати. Бабите и дядовците, че и техните синове и дъщери с вълнение си спомняха как са се женили - шумно, весело, веднъж за цял живот. Младите атеистични поколения обаче не разбираха чувствата им, венчавки отдавна не се извършваха, сватбените обичаи все повече избледняваха и тънеха в забрава.
Изведнъж като гръм изтрещя новината, че в селото ще има истинска старовремска сватба, на която ще бъдат поканени всички. Донесе я секретарят на общината Спасов. Той участвал в сесията на окръжния народен съвет, където станало известно, че някаква чужбинска фондация искала да заснеме автентична българска сватба. Щяла да плати хонорар на участниците и на учрежденията, съдействали за това. Министерството дало съгласието си. В окръжния съвет след дълго умуване се спрели на тяхното село, защото било първенец в художествената самодейност, имало добри певци, танцьори, свирджии на народни инструменти и достатъчно население. Кооперирането на земята не беше успяло да го пропъди. Близостта на М. до окръжния център позволяваше на много от жителите да работят в тамошните заводи и предприятия, а вечер да се прибират в селото, където имаха хубави къщи с големи дворове, превърнати в овощни и зеленчукови градини. По-възрастните хора отглеждаха животни и птици и непременно по 15-20 корена асми, от гроздето на които правеха вино, а от джибрито - ракия. Затова празниците през зимата преминаваха весело.
Големият салон на читалището не можа да побере стеклия се народ, млади и стари, че и дечурлига, дошли да чуят разясненията на Спасов за предстоящата сватба. Някои от мъжете разбраха само, че яденето и пиенето ще е на корем, и то за чужда сметка. Жените пък се затюхкаха от строгото изискване носиите на сватбарите да бъдат едновремешните и напълно достоверни, до последното копче и накит. Избра се комисия, която да разучи всички подробности на някогашните сватбени обичаи, да определи младоженците, кумовете, свекъра и свекървата, сватовете, другите роднини, дружките и акраните на булката и жениха. Да впрегне в работа и самодейните читалищни състави. Приеха се и предложенията да потегнат занемарената църква, като й ударят една боя отвън, а на стария поп Мирон да купят калимавка и расо, че бил заприличал на просяк.
Селото се разбуни. Дни наред в устата на всички беше Драга, библиотекарката, определена за булка. "Тая ли парясница! От нахапана чушка като нея стой по-далеч! " - възнегодуваха клюкарките на селото. "Че какво е виновно момичето? - опънаха им се другите жени. - Да й бере греха оня серсемин, дето я заряза с дете в пелени. Ама такава е женската челяд: все у нея остава контрата!"
Мъжете я възприеха мълчаливо, но единодушно. Колкото беше хубава като момиче, дваж пї се разхубави след раждането на дъщеричката си. Големите й черни очи, макар и тъжни, светеха като въглени на бялото й гладко и удължено лице. "Икона, бе, да се кръстиш, па да цаливаш! " - думаха уж на шега, но с нескрити мераци мъжете. Беше солистка в танцовия състав и само там забравяше горчивините си. Като се впуснеше да играе, каквато беше стройна и гъвкава, сякаш не стъпваше на земята.
Кой каквото и да говореше, но изборът на Драга за булка беше безспорен. А за младоженец определиха Николай, зоотехника, наперен ергенаш, също ненадминат игроорец. Усмивката не слизаше от лицето, тънките му мустачки се разтягаха като пиявици и му придаваха артистичен чар.
Ще спестим подробностите по подготовката и репетициите, които извърши тайфата кинаджии - чужбински и наши, пристигнали седмица по-рано с нарочен автобус. В съботното навечерие започна сватбата и снимането: киченето с цветя и разноцветни ленти на дряновата пръчка, наречена деверич, в дома на младоженеца, както и ритуалното му бричене под припева на момите. В същото време у дома на момата дружките сплитаха косите й, разделяха ги пак с дрянови пръчки, за да бъде здрава и жилава в нелеката й женска и майчинска участ, като й припяваха: "Плете се гиздава девойка. " А момата седеше върху дисаги, пълни с кълбета, които накрая ритна да се изтъркалят, та така лесно да ражда децата си.
Септемврийското неделно утро обещаваше тих и слънчев ден. Стопаните хвърлиха по някой наръч сено на добитъка, застопориха вратниците и що имаше живи хора в селото се изсипаха на улиците. Сякаш цветни лехи потекоха към мегдана - така грееха извадените от раклите сукмани на жените, престилките, коланите със сребърни и седефени пафти, шарените чорапи, разноцветните копринени забрадки, везаните със злато и сърма нагръдници, върху които подрънкваха и бляскаха на слънцето низи тежки пендари. Мъжете бяха в бели ризи с шевици по яките и ръкавите, в шаечни беневреци, стегнати с алени пояси, с кожени калпаци, накривени и с цветя накичени, та им придаваха гиздавост и юначество. Учудващо бе, че и децата бяха така натъкмени, до едно в нови цървулки от свинска кожа - кога и кой беше успял да ги направи? Толкова весело беше на тия хора, като че не са имали грижи и ядове досега и не ще имат занапред. Те участваха в представление, в което едновременно бяха изпълнители и зрители.
Музикантите цепеха въздуха, като за всяко действие от сватбата имаха различни мелодии и песни. Най-напред отидоха да канят и доведат кума - пълновластния разпоредник на тържеството. После - да вземат невестата, а там станаха дълги хумористични пазарлъци между сватовете, да се откупят даровете. Когато извеждаха булката, чуха се изстрели, радостни провиквания и редом с тях се въззе тъжната песен на подевките "Мома се с рода прощава". Драга, в бяла тюлена рокля, беше с воал, но и под него личеше свенливата руменина на бузите й, та не остана мъж да не й се възхити и жена да не пребърше очи с крайчеца на забрадката. А в момковия двор още на портата свекървата разстла бяло платно, да мине по него невестата и животът й в новия дом да бъде чист и праведен. Сипеха се благословии и наричания към младоженците: "Да остареете и побелеете като Стара планина, лоша дума да си не кажете! ", "Да се погаждате като хляба и водата! ". Всеки момент от сватбата имаше свое съдържание, смисъл, поличба, надежда и пожелание за любов и здраве на младоженците, за съгласие и търпение в радост и беда, за вярност и плодовитост. Това наистина беше театър, забава, но беше и нещо съкровено, защото слагаше началото на нов витък в безкрайния низ на поколенията, в продължаването на живота.
В тая сватба имаше и друго, неуловимо на пръв поглед, но досягащо сърцата на всеки от участниците. За по-младите това беше невиждано представление и затова толкова интересно. У по-старите раздвижи дълбоки, затрупани от времето, но останали живи чувства, спомени, преживявания, когато са били младоженци, изпълнени с вяра в доброто и във възможността да го постигнат. Тогава животът им беше по-цветен и свободен, господари бяха на земята и труда си. Кой и защо ги беше лишил от тия услаждащи душата им празненства и обичаи? Но в днешния ден нещата се бяха така извъртели, та можеха да отпуснат душите си и да се налудуват като на младини. О, на българина дай да върши нещо забранявано. И веселбата все повече се отприщваше.
Сега да видим младоженците, защото, ако за всички участници тая сватба беше игра, театър наужким за пред камерите на кинаджиите, за Драга и Николай тя взе да се превръща в смущаваща ги действителност. Когато влязоха в църквата за венчаване и видяха излъсканите пиринчени рамки на иконите, по които играеха светлините на запалените кандила, а поп Мирон се изправи пред тях в златоткания патрахил, зачервен и потен от притеснение, че трябва да извърши венчавка пред толкова хора, за които храмът беше забранено и укорно място, двамата усетиха, че тук играта преминава в нещо необратимо. Църквата беше истинска и свещеникът, и венчавката пред ликовете на светците, на благославящия Христос, и скърбящата Света Богородица. От мига, в който свещеникът започна молитвата, Драга и Николай престанаха да усещат себе си. Тя дишаше така учестено, че малко оставаше да припадне. Николай, пребледнял и изтръпнал, беше изгубил усмивката си. Рамото на момичето допираше неговото и го изгаряше. Всичко му изглеждаше като сън, размазан в мъгла. Приказките на свещеника сякаш нямаха край. Той разместваше короните над главите им, слагаше пръстените и когато ги попита вземат ли се за мъж и жена, двамата бяха така объркани, че едновременно отговориха "да". При поканата да се целунат Николай се наведе над нея и се почувства като осъден. Устните на Драга бяха твърди... По-късно младоженците ги очакваше и друго изпитание. В разгара на яденето и пиенето те трябваше да се уединят в една от стаите, та след това свекървата да изнесе в решето ризата на булката с капките кръв по нея, за да почне черпенето с блага ракия. Какво ти уединение, когато в малката стая едвам се побраха с кинаджиите и камерите. Драга свали воала, накитите от гърдите си, разкопча горните копчета на булчинската си рокля и... стоп кадър! Тук на лентата щеше да има затъмнение. Операторите се изнизаха. За минута-две младоженците останаха сами, докато Драга оправи дрехите си. Николай не снемаше очи от нея. Познаваше я отдавна, неведнъж беше срещал погледа й, радваше й се, когато танцуваше, но едвам сега, отмалял от чувствата, които го изпълваха, разбираше колко му е близка. И както беше повдигнала ръце, за да оправи воала си, усети упойващия лъх на тялото й. Престраши се и я погали по бузата. Драга трепна и присви шията си, сякаш да се предпази от неизвестна беда. Сетне побърза да излезе навън. Доволно напилите си сватбари ги посрещнаха с гръмки възгласи... Шумя и отмина денят на тая незабравима сватба. Животът в селото възвърна обичайния си вървеж. Останаха безкрайните приказки за преживяното. Хеле жените имаха какво да говорят месеци напред. Още повече че историята беше с продължение.
Една късна вечер Николай почука на Драгиния прозорец. Пердето се дръпна рязко. Драга, по бяла нощница, отвори крилото и замря: "Ти! " - едвам изрече тя. "Че кой друг? Не разбра ли, че бяхме венчани! " - отвърна й просто и решително Николай. Тя не знаеше какво да отговори, как да постъпи. Но колебанието й трая кратко. Отвори и другото крило на прозореца и му подаде ръка да дойде при нея.
Симеон II трябва да застане зад СДС
По време и след януарските събития от 1997 г. СДС не само застана зад своя народ, но и оглави справедливата му борба за възстановяване на държавата, разрушена от циклоните на комунизма и безвремието.
Днес в страната ни цари стабилност, международният й авторитет нарасна, бяха подписани редица споразумения и договори, които подготвиха реалното присъединяване на България към европейските и евроатлантическите структури. Програмата на ОДС се изпълнява успешно. Нормално е правителството на СДС и коалиционните му партньори да получат нов мандат на предстоящите избори, спечелвайки ги с още по-голямо мнозинство. Затова са необходими усилията на всички българи, които имат достойнство и обичат България.
Ето защо моят призив е по-различен от този на Христо Бисеров - не СДС да застане зад Симеон Втори, а Симеон Втори да застане зад СДС. Все още има време за това.
Скулптор и живописец дебютираха в "Крида"
В столичната галерия "Крида арт" в продължение на две седмици може да бъде видяна съвместната изложба на младите автори Александър Вълчев, скулптор, и Васил Абаджиев, живописец, възпитаници на Художествената академия в София. За всеки любител на съвременното изкуство, а и за всеки ценител срещата с техните творби не би била загуба на време.
На пръв поглед двамата автори са твърде различни като търсения и художествен израз, не само защото работят в отделни сфери на изобразителното изкуство, но и защото имат силно индивидуален и вече изграден творчески стил.
Александър Вълчев в серия от шест пластики, озаглавена "Съграждане, разграждане", третира проблематиката за синтеза и разтварянето на формата в пространството, отношението форма - цвят - материал. Конструирани от тънки метални плоскости с гладка повърхност, скулптурите, всяка една оцветена в наситен ярък цвят, агресивно навлизат в галерийната среда.
"Моите най-тъмни желания" е цикълът от дванадесет експресионистични платна на Васил Абаджиев. Те са обединени от идеята за вечното движение на човешкия дух от мрак към светлина. Във всяко една от картините, издържани в ахроматична тъмна гама, където човешката фигура е сведена до знак или въобще отсъства, виждаме проблясък, който символизира надеждата.
Това, което обединява Абаджиев и Вълчев в тяхната дебютна изложба, е вътрешната, ненатрапчива, но налагаща се при по-внимателно вглеждане връзка между произведенията им. Под съвършено гладката повърхност както на картините, така и на скулптурите, не се крие спокойствие, а напротив - скрито движение и напрежение - все неща, характерни за нашето време. Тези характеристики добиват интересни щрихи към облика на най-младото българско изкуство.
Следпразнична утайка
През последните години националният ни празник неизменно се възприема от БСП като сигнал за просъветска носталгия. Няма умора за нейните апологети. Особено когато търсят повод за стягане на редиците си. В такива случаи се издига чучелото на русофобията.
Когато разчувствани леви публицисти обвиняват някого в този грях, редно е да се запитаме кои прояви определят човека като русофоб. Ако руски дипломат ни учи как да любим и мразим, а ние му посочим къде му е мястото, означава ли това, че сме преизпълнени с неприязън към родната му необятна степ? Ако престъпник със загадъчна славянска душа ни мъти водата и го изгоним, нима не можем да се възхитим от операта "Руслан и Людмила"? А наш учен, ако попадне на документ, доказващ имперските амбиции на Русия спрямо България в края на миналия век, ще призове ли да се разтрогнат смесените бракове на български секачи от Коми?
Извинете ме за шеговития тон, но когато по случай 3 март ми се разказва сърцераздирателна история как руски крадец пощадил българин, но не простил на английския военен аташе, какво ми остава? Явно пропагандният арсенал на червените дотолкова е опоскан, че вече прибягват до случки от типа на виц за Бай Ганю, руснака и англичанина.
Вместо да потърси нормалните знаци на едни човешки и междудържавни отношения, БСП отново ни парфюмира с пулверизатор от серията "Вечна дружба". Защо не чества със същия плам чехите допринесли толкова за изграждането на българската държава след Освобождението? Или им е сърдита, че през 1968 г. принудиха съветските танкове да бият път до Прага?
Цялата истина е, че руският народ за тази партия е скъп дотам, откъдето започват съветските й блянове. Свидетели сме на едно невиждано групово заболяване, изразяващо се в абсурдни надежди. Първата от тях е някаква модификация на предишния СССР поне в ролята на бастион срещу Запада. С мечтата си за една не особено ясна посткомунистическа идилия, под тяхно управление, социалистите се виждат отново в старата богатирска прегръдка. Другият абсурд е да роптаят срещу престъпността и едновременно срещу изгонването на престъпници от страната. Пак в името на същата прегръдка. А тези, които не са съгласни с това, да бъдат обявявани за русофоби.
Още навремето същият този сълзлив кич на дружбата дразнеше автентичните, а не показни съветски интелектуалци, попаднали у нас. Предпочитаха да се уединят и общуват извън официалните целувки и дандании... Прочее, докога БСП ще продължава да ни пречи да опознаем нормално руския народ? А не през призмата на лунатични партийни интереси.
Супернагради в студентски конкурс за есе
СОФИЯ. 1000 долара и четиридневна екзотична екскурзия из гръцките острови може да спечели всеки студент, грабнал приза в конкурс за есе. Наградата е осигурена от посолството на Гърция и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Студентските творби в свободен стил на тема "Полезно ли е днес младите хора от страните на Югоизточна Европа да изучават езика и да са съпричастни към културата и начина на живот на съседите си" трябва да бъдат представени във Факултета по новогръцка филология на Алма матер до 15 април. Втора и трета награда също включват нетрадиционен воаяж из Гърция, но финансовите стимули са съответно 800 и 600 долара. Критериите за есето са художествена стойност, ще бъде оценявано от български интелектуалци, например проф. Вера Мутавчиева. Анонимността на сесетата е напълно гарантирана.
Трябваше да повторим подвига на Наполеон
Настъпи часът, когато трябваше да повторим подвига на Наполеон, преминавайки Алпите. От 4-ия ден на Коледа чакахме сигнал за преминаване на Балкана. На 7.I.1878 г. сутринта ние започнахме пътуването си през Балкана. През първите часове, падайки и ставайки, отново преодоляхме връх Баба. Всяко оръдие бе носено от 40 войници. За първия час от пътуването си успяхме да се придвижим до Етрополската долина, близо до която бяхме нападнати, но всичко мина много леко. Нямаше значителни жертви (повече неприятности почти нямахме).
На връх Баба се срещнахме с 4300 души турска войска, но когато настъпихме едни срещу други, те се оказаха с много "кротък нрав". Всичко това премина при 20° под нулата, които оказваха своето влияние върху радостта от победата на нашите войници.
Две роти вече бяха на път към нас, докато други две нападнали вече турците. Тогава започна много силна снежна буря, която отне много войници от редовете ни. Неколкометров сняг беше покрил земята, немалко войници паднаха мъртви в боя, други бяха затрупани от снежната виелица. Получихме заповед да се оттеглим в най-близкото селище. Тук много ни помагаше вълшебното питие, наречено чай. Как бихме прекосили снежния покрив на Балкана без чай? Пълнехме по три чаши с горещ чай и молехме да спре тази виелица и студът поне за половин час, за да стоплим премръзналите части на тялото си. Добре беше, че бяхме облечени с топли шуби, които стопляха добре телата ни. Ботушите ни бяха разкъсани и през тях свободно проникваше студът и влизаше маса сняг.
На следващата сутрин получихме заповед да се върнем отново в Етрополе. Придвижването и ориентирането биха били трудни, ако не съществуваше нашата опитност, толкова често практикувана.
Имахме елементарни навици, които ни помагаха да се движим заедно и да не се загубваме един от друг.
Бурята беше значително намаляла. Един от батальоните се беше загубил от нас.
С пристигането си в Етрополе заварихме много турски войници, които се бяха настанили там след битката при връх Баба.
Само един ден престояхме в Етрополе, след което получихме заповед да се оттеглим от града, да преминем Балкана и да се отправим към Златица.
Увеличават се цените на тютюните
СОФИЯ. Увеличават се изкупните цени на тютюните от реколта 2001, реши вчера правителството. За ориенталските типове повишението е 6,34-6,59 %, за едролистните - 6,05 %, а за сорт "Бърлей" - 11,46 %, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов.
На тютюнопроизводителите ще бъдат предоставени 60 млн. лева парична премия, реши още кабинетът. Целта е българските тютюни да станат конкурентоспособни на международните пазари, обясни Венцислав Върбанов. Парите са за реколтата от миналата година, но ще бъдат получени пре 2001.
Християнски календар
На мнозина от нашите съвременници им е досадно да се говори за пост, покаяние и молитва. Част от тях махват с ръка, смятайки ги за отживелици, други вярват, че са напълно запознати с практикуването им и не е нужно да бъдат разяснявани, а за съжаление съвсем малка част от богомолците разбират същността им. Това, разбира се, е резултат от дългогодишното атеистично възпитание, от непознаването на тайнствата, каноните и обредите в православната църква. С прискърбие преоткрих този факт на Тодоровден, когато в храма част от богомолците възроптаха срещу свещеника, щом той прикани преминалите през тайнство покаяние към молитва, която да ги подготви за приемане на Светите дарове. Желаещите да се пречистят не знаеха, че за да го направят, трябва преди това да изповядат греховете си пред свещеник, защото не може човек да пристъпи към приобщаване със Св. тяло и кръв Христови, без да е получил опрощение на греховете си.
Св. апостол Павел предупреждава: "Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господни... той яде и пие своето осъждане. " Достойното приемане на Светите дарове е свързано с предварителна подготовка, с духовен и телесен пост, молитва, прошка на всички за всичко, примиряване с ближните си и очистване от греховете, извършени след Светото кръщение.
Тайнството покаяние, или изповед е установено от самия Христос още по време на земната Му проповед. След възкресението си Той потвърждава властта на своите апостоли да прощават греховете на каещите с думите: "Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат. " Това право за прощаване на греховете минава върху техните приемници - епископите и свещениците, при тайнството покаяние чрез невидимата сила на Св. Дух.
В първите векове християните са се изповядали на целослушание. Пред цялата църква. Ние днес се каем само пред духовника насаме и въпреки това някои изпитват срам, не смеят да го направят. Срамът е неоправдан и дори гибелен. Да се срамуваме трябва, когато вършим греховете, а не когато се разкайваме за тях пред Бога, който и без това ги знае. Съгласно Христовото благовестие покаянието може да спаси и най-големия грешник, но без покаяние не може да има прошка на греховете. Св. Марко Подвижник казва: "Никой не е толкова благ, както Господ, но и Той не прощава греховете на онзи, който не се кае."
35 000 лв. за бюлетини
СОФИЯ. С около 35 000 лв. за бюлетини ще трябва да се бръкне всяка партия, ако иска да участва в изборите, стана ясно вчера. Членовете на правната комисия към парламента одобриха залегналото в Избирателния закон изискване политическите формации сами да финансират отпечатването на бюлетините си. По закона те трябва да осигурят толкова листчета, колкото е и броят на избирателите в страната, плюс 10 процента отгоре.
4 млн. лв. за български филми годишно
СОФИЯ. Най-малко пет игрални филма, десет документални и 120-125 минути анимация годишно ще бъдат субсидирани от бюджета. Това предвижда проектът на закон за киното, одобрен от кабинета вчера. Държавата отпуска 4 млн. лв. за производството на български кинотворби, за сравнение през миналата година бюджетът е бил едва 1,2 млн. лв., съобщи министърът на културата Емма Москова.
Проектът предвижда да се създадат изпълнителна агенция за кино и национален съвет. В съвета ще влязат предимно професионалисти по предложение на Съюза на филмовите дейци.
75-годишен журналист издаде книга
СЛИВЕН. 75-годишният журналист Замфир Иванов (Бате Фирко) издаде книгата "Истинският Трендафил Акациев". Встъпителната студия е дело на известния сатирик Радой Ралин. Книгата е напечатана в тираж от 500 бройки, което според познавачи я прави библиографска рядкост. Доайенът на сливенските журналисти Бате Фирко, "баща" на Трендафил Акациев, разказва, че навремето за прототип на зевзека са използвали умотворенията на местния чешит Коста Кочанов. Това е било преди близо 50 години, когато Фирко е бил студент в СУ "Климент Охридски" и главен редактор на в. "Трън", издаван от студентите.
"Мойсей" ще заблести с ново великолепие
Когато папа Юлий II наел Микеланджело да му издигне огромен мавзолей, той искал светът да го вижда. Парите, политиката и борбата за власт осуетили плановете на Светия отец 40-метровият паметник да бъде построен в комплекса "Сан Пиетро" и от предвидения монумент останала една-единствена фигура - статуята на Мойсей, която сега ще бъде подложена на сериозна възстановителна работа. Сбутан в един от ъглите на "Сан Пиетро" в църквата "Винколи", точно над хълма на Колизея, "Мойсей" категорично не привлича тълпи посетители както "Пиета" във Ватикана и прочутия "Давид" във Флоренция.
Авторите на възстановителния проект обаче се надяват нещата да се променят, тъй като процесът на реставрацията ще бъде предаван пряко по Интернет. С поставянето на специална апаратура, съоръжена с уеб-камери, всеки детайл от брадата, дрехата и тялото на "Мойсей" ще бъде изложен на вниманието на киберзрителите от целия свят.
"Интернет е една нова и жизнена медия - казва Фабрицио Меникела от "Лотоматика", групировката, която финансира проекта. - Как бихме могли без нея да покажем статуята на толкова много хора и да им разкажем за нашите открития? " Организаторите очакват не само "Мойсей" да говори сам за себе си, но допълват програмата с всички възможности, които мултимедията на ХХI век е в състояние да предложи. След като статуята бъде опакована и реставрацията започне, посетителите на страницата в Интернет www.progettomose.it ще могат да следят всяка стъпка на реставраторите, ще научават подробности от историята на статуята и нейни модерни интерпретации и ще посещават чат-руумове, за да споделят мнението си. Известният фотограф Хелмут Нютън, популярен с провокативните се снимки на голи женски тела в черно-бяло, пък ще заснеме целия проект, чиято стойност е 270 000 долара.
Прехвърлянето на "Мойсей" в мрежата е поредното звено от странната история, която провалила плана на Микеланджело за строеж на голям паметник, който би бил гордостта на най-големия храм на християнството - "Сан Пиетро". Историята на мавзолея, превърнал се в малка гробница, лежи на границата между трагедията и фарса.
Въодушевен от грандиозните си планове да издигне безсмъртен паметник на самия себе си, папа Юлий се обърнал към Микеланджело, който по негова поръчка прекарал 8 месеца в мраморните кариери в Карара, Северна Тоскана, в търсене на подходящите блокове. Върнал се в Рим с подходящия бял камък, той обаче се сблъскал с новата идея на папата - покривът на Сикстинската капела се нуждаел от изографисване. Отначало против волята си Микеланджело все пак се качил на скелето и лежал по гръб четири години, за да сътвори фреските, недвусмислено сочени като едни от най-великите на света. Капризният, но целенасочен папа починал на следващата година и неговите роднини от фамилията Ровере и наследниците му във Ватикана влезли във война за владение върху дарбите на Микеланджело. Скулпторът все пак започнал работа върху забавения проект през 1513 и през следващите три години издялал "Мойсей" и двама роби, които сега красят един ъгъл в Лувъра. Но всичко приключило дотам. Когато отново се обърнал към гробницата през 1545, то било само за да проконтролира своите ученици, които завършвали релеф с шест фигури, докато в същото време тялото на папа Юлий продължавало да почива в неукрасен гроб в Сан Пиетро.
Всички други детайли на гробницата бледнеят в сравнение с блестящата фигура на Патриарха, който току-що се е върнал от срещата си с Господ в планината Синай и държи в ръката си Десетте Божи заповеди. "Статуята е особено убедителна от психологическа гледна точка. А погледът й е напълно загадъчен - казва реставраторът Антонио Форчелино. Фигурата сякаш е готова да помръдне, което създава чувство за напрежение", добавя той и се възхищава от мускулестия бицепс на Мойсей, неговите крайно реалистични ръце и гънките на робата, които сякаш всеки момент ще се свлекат от скута му. Статуята станала толкова популярна, че след създаването й почти всеки владетел в Италия искал да има свой "Мойсей" или поне копие от оригинала.
Тъмните нишки, които сега пълзят по цялата статуя, са предизвикани именно от смазката на използваните калъпи, която проникнала в порите на нежния мрамор, и го замърсили. "Не вярваме, че ще можем да възстановим оригиналния блясък на "Мойсей", смята Форчелино. Самият Микеланджело би бил изненадан от настоящия цвят на произведението си.
Иначе фигурата е толкова съвършена, че неслучайно, след като я завършил, великият ренесансов творец в пристъп на откровение я ударил по коляното с чук и възкликнал: "Но защо не говориш?"
"Плама" удари на кухо
От "Нова Плама" обявиха, че една от причините плевенската рафинерия да не работи повече от година е липсата на заверен балас за 1999 година. Според тях вината за това нещо е в Министерството на финансите. В счетоводния документ е посочено, че преди две години дружеството е реализирало печалба в размер на 121 млн. лева. В действителност истинската сума е много по-малка от тази цифра - 3 милиона лева, а останалите 118 милиона лева били "куха" печалба, съобщиха директорите на предприятието. Независимо от това дали печалбата е на хартия, или тя е действителтелна според законите на държавата - фирма, която отчита положителни резултати, трябва да си плати данъка. За "Плама" налогът за 1999 г. е около 40 милиона лева. В интерес на истината ведомството на Муравей Радев няма никаква връзка с финансовите резултати на рафинерията. Също според законите в края на всяка година дружествата трябва да имат заверен годишен баланс. Това нещо пък се прави от одитирска фирма, а не от институция.
Защо вината е в Министерството на финансите? Според собствениците на "Плама" в България няма закон, който да регламентира излизането от състояние на несъстоятелност. Затова те са се обърнали към министър Радев с молбата техният случай да бъде признат като прецедент. Всъщност целта е да не се плати данъкът върху печалбата, т.е. държавата да не получи онези 40 милиона лева. Ако това станело, рафинерията щяла да заработи отново и тогава тя просто нямало да има конукуренция в радиус от 1000 километра. Това за конкуренцията е много вярно. "Плама" и сега няма такава, тъй като не произвежда нищо. Приеме ли се обаче прецедентът, според който няма да се плаща налог върху "кухата" печалба, след време той автоматично би могъл да се използва и от други фирми. А защо пък тогава гражданите на България да не поискат от финансовото министерство да им се опростят данъците върху доходите. Това също би могло да се определи като прецедент, ако работникът има по-големи заеми от своята заплата.
Икономистите обаче са наясно, че формирането на счетоводна печалба си има друга идея. Обикновено тя е свързана с възможността да се получи кредит. Няма банка, която би отпуснала заем на фирма, при положение че тя не работи, има задължения и формира загуби. "Кухата" печалба пък е много добър начин да се заблуди кредитодателят и средствата да бъдат дадени. Ръководството на "Нова Плама" също не крие, че целта е получаването на заем, но намеренията им са почтени. След като балансът за 1999 г. бъде заверен, те ще кандидатстват пред международна банка за отпускането на кредит в рамер на 50 милиона долара. С тези пари щял да се осигури производственият процес в дружеството и така да се докаже, че собствениците на "Плама" имат сериозни интереси. Те такива имаха още в края на 1998 г., когато започнаха да преговарят за придобиването на акциите на фалиралото плевенско предприятие от предишния му собственик "Евроенерджи". За целта разработиха и оздравителен план за излизане от несъстоятелността. Днес наляво и надясно те се хвалят с дебелата книга, в която е описано как малката рафинерия ще стане печеливша и конкурентна фирма. Дори обявиха, че щом имат оздравителен план, няма да имат проблем да получат кредит от банка.
Изглежда че понятието инвеститор у нас понякога не се разбира от тези, които се наричат такива. Защото инвеститорът е не само собственик, а е и този, който влага средства в развитието на фирмата. В края на 1998 г., когато "Плама консорциум" придоби акциите на "Плама", те гарантираха, че имат потенциала да оздравят и развият рафинерията, защото зад тях стоят сериозни фирми и банки. В началото, макар и трудно, нещата все пак потръгнаха, но през декември 1999 производството бе спряно уж за малко. Бездействието обаче продължи повече от дванадесет месеца. Преди две години се проведе и общо събрание на акционерите на фирмата. Тогава в знак на протест към плевенската община те преместиха седалището на предприятието от Плевен в софийското село Ярлово и се преименуваха в "Нова Плама". Още тогава се намериха хора, които коментираха, че това е с цел да не се плащат данъци. Собствениците на рафинерията категорично отрекоха и обясниха, че според законодателството на държавата ни налозите се превеждат в общината, на чиято територия се извършва производството. Днес обаче те настояват държавата да им опрости налога от 40 милиона долара, който те трябва да внесат заради печелившия си баланс. Така че голямата сума няма да влезе нито в общинската, нито в държавната хазна.
