БНР и неговите слушатели
Манипулациите, на които са подложени от известно време радиослушателите, бе една от най-разискваните теми от нашите читатели в последните дни. БНР не е частно и хората, които плащат данъци, не са длъжни да изключват своите апарати, защото някои журналисти са решили да превърнат радиото в арена за разчистване на лични партийни сметки. Грозно и пошло звучаха обвиненията в ефир, които се сипеха и караха цял народ да става свидетел на една зле режисирана кампания. Обективността и истината бяха запокитени някъде в ъгъла, а основни принципи на професионалната журналистика се потъпкаха по най-брутален начин. Радиото бе използвано като едно мощно пропагандно оръжие срещу властта. А един човек без никаква вина бе докаран до инфаркт! И след всичко това никой от стачкуващите не обели и дума, с която да изрази своята съпричастност към колегата, станал жертва на интриги. Дори тук-там в медийното пространство плъзнаха подмятания, че, видите ли, всеки би могъл да си изфабрикува медицинско за инфаркт от "Пирогов", където Бориславов бе настанен! Истински духовен линч бе проведен срещу човек, който с нищо не го бе предизвикал! - ни писа инж. Станка Върбенова от София. Човек, който заслужава само уважение - продължава тя. Не трябва да пропускаме и факта, че много от тези журналисти останаха години наред глухи, слепи и безчувствени към това, което правителството успя да направи. А сега съветваха многобройните недоволни слушатели, като не харесват предаванията им, да преместват станцията. Но това радио е държавно и ние плащаме данъци за него, напомняха читателите ни. Така че все пак журналистите там не трябва да загърбват и този факт. А гласовете на слушателите, пуснати в ефир, които до един защитаваха стачката, звучаха пресилено бутафорно. И ако нещата не бяха толкова сериозни, щяха да изглеждат доста комично и жалко!
БСП отново се опитва да манипулира изборен резултат
ЛОВЕЧ. Остро протестираме срещу манипулациите на БСП лидерите в Ловеч, които оспорват изборния резултат в с. Слатина от 4 март т.г. , заявява общинското ръководство на синята партия. Повторното спечелване на вота в село, известно в близкото минало като бастион на комунизма, явно е факт, който социалистите трудно могат да преглътнат. Председателят на областния съвет на СДС - народният представител Васил Мандев, също реагира остро против новия опит на БСП да отрече поредното си поражение.
29-годишният агробизнесмен Йордан Василев спечели местните избори още през 1999. Той кметува успешно една година, след което по настояване на БСП изборът беше касиран и бяха насрочени извънредни избори. И този път за обичания от младите Данчо дадоха гласа си 371 души, опонентът му - старият партиен кадър от времето на Живков Нето Димитров, се разписа с 368 гласа. Той придърпа към себе си хората на Евролевицата, която не събра достатъчно на първия тур и се стигна до балотаж, но въпреки това не му достигнаха гласове. Това изнерви БСП, ловешката централа сезира ЦИК, която обаче прие изборите в Слатина за действителни и внесе жалба в Районния съд, за да оспори за пореден път горчивия хап.
Победата на кандидата на СДС на извънредните кметски избори в с. Слатина показва, че дори жителите на малките населени места активно изразяват своята позиция за бъдещето. Това е показателно три месеца преди парламентарните избори, се казва в съобщение на пресцентъра на СДС-Ловеч.
ДПС - троянският кон на демокрацията ни
Събитието в живота на родопчанина у нас "е възродителният процес" от 1984 г. Някога нашите родители защитиха българските евреи от геноцид, а сега ние не успяхме да предпазим нашите турци от тази гавра. Това можеше да се случи само в комунистическа България.
През есента на 1989 г. рухна Берлинската стена. Червените у нас облякоха демократична мантия и за вечер се преродиха в социалисти. БКП обаче не забрави турците. Създаде им чрез ДС движение с кодово название ДПС. Едва ли има у нас нормално мислещ човек, който да не разбира това. ДПС е Троянският кон в демокрацията ни.
НС да отмени срамните присъди на "народния съд"
Баща ми Борис Димитров Иванов е седмо дете на бежанци от Македония. Завършва Военното на Негово Величество училище - 36 випуск. Взема участие в световната война и е награден с 6 ордена за храброст. Командир е на картечна рота, граничен офицер на югославската и турската граница. По негова идея е ремонтирано училището на ВНВУ, Алеята на началниците, оградата с пушките и войнишките помещения. Голяма снимка на днешната Военна академия е надписана със следните думи: "На подполковник Борис Димитров - виновник за изграждането на училището в този вид. " Баща ми е бил още ротен командир на 56-и и 59-и випуск, по-късно интендант на 9-а Плевенска дивизия, комендат на гара София, заместник-командир на Софийската девизионна област и накрая инспектор на жандармерията. Винаги е държал на законността и лично се е намесвал и пресичал извращения.
Осъден бе от "народния съд". По този повод, имайки предвид колко честни и невинни хора намериха смъртта си след 9 септември 1944 г., избити от комунистите, настоявам да бъде изготвен и внесен в НС законопроект за отмяна на антиконституционния и антихуманен "народен съд" и да бъдат обявени за противозаконни издадените от него присъди. За да се затвори най-после една от най-срамните страници от историята на българското правосъдие.
Мария ДИМИТРОВА
София
Следващото НС ще решава за "народния съд"
Задача на следващото Народно събрание ще бъде решаването на проблема с така наречения народнен съд, това бе краткият отговор на г-н Светослав Лучников, председател на Парламентарната комисия по правните въпроси и законодателство срещу корупцията.
Американски лекари издават "Китайска книга за здравето"
СОФИЯ. Резултат на плодоносна комбинация между източната традиция и западното светоусещане е ръководството по медицина на американските лекари Хариет Бейнфийлд и Ефрем Корнголд "Китайска книга за здравето". Тайните на източните лечения, здравословната китайска храна и чудотворното въздействие на редица билки вълнуват западния свят още от времето на падането на "бамбуковата завеса" през 70-те години. Овладели до съвършенство занаята на китайските лечители, Бейнфийлд и Корнголд демистифицират хилядолетния им опит за постигане на здраве и разкриват философските основи, принципите и постиженията на тази медицина. Акупунктурата и билковата терапия са научни медицински практики, които могат да излекуват редица болести, ако се провеждат правилно. За всички интересуващи се книгата на издателство "Бард" дава ценна информация и практическо ръководство.
Арестуваха о.з. офицер за шпионаж?
СОФИЯ. Яни Янев, бивш офицер и председател на Съюза на патриотичните сили и войните от запаса, е бил арестуван в дома му в София към 17 ч. във вторник вечерта, стана ясно късно снощи. Проверяват се няколко сигнала за шпионаж, каза неотдавна полк. Орлин Иванов, началник на служба "Сигурност" - "Военна полиция и Военно контраразузнаване" - МО.
Янев е бил задържан от униформени служители на служба "Сигурност" на МО заради нерегламентирани контакти с чужди граждани. От пресцентъра на военното министерство не потвърдиха, но и не отрекоха информацията за ареста на бившия офицер. "На този етап няма да коментираме", бяха лаконични от МО.
Безверието като проказа на душата
"Исусе Христе, смили се над нас! " - този сърцераздирателен стон за помощ се изтръгва от гърдите на десетте прокажени мъже при срещата им със Сина Божи, който тогава преминава през страните Самария и Галилея. Според апостол Лука Исус съзнателно не пресича границата между земите на евреите и самаряните, защото е против всичко, което разделя хората. Между евреи и самаряни тогава се е разпалвала силна омраза, която Христос е искал да угаси. Евреите ненавиждали самаряните заради отделянето им от йерусалимските светини и заради отричането им на Библията; не може и да им простят, че скъсват с традициите на израелския народ.
В Евангелието на Лука специално се подчертава, че Исус минава през средата на Самария и Галилея, а не през границата между тях и това съвсем не е случайно. Евангелистът Лука придава на този исторически факт дълбоко съдържателен теологичен подтекст. Това пътуване на Христос има една определена цел: Йерусалим. Мисията му е спасителна и пътят, по който върви, е пътят на Спасението, на върховната любов към Бога и към хората. Исус е този, който ще унищожи границата на ненавистта, която разделя и противопоставя човеците. Той е призван от своя Отец да спаси от греховете им всички - не само евреите, но и езичниците и да ни даде пример на веротърпимост. И точно когато минава през Галилея и Самария, среща прокажените, между които имало и евреи, и самаряни.
Групата прокажени мъже е библейски символ на човешката нищета и трагедия, на човешкото страдание и безнадеждност. Обединени от болестта и болката, изцяло изолирани от обществото, тези нещастници са преодолели различията и ненавистта помежду си и в един глас молят Исус да се смили над тях. Изглежда, само в общото голямо страдание човечеството може да преодолее противоречията и конфликтите между отделните държави и религии; само в крайната си безпомощност и отчаяние хората могат да се обединят в молитвите си към Спасителя.
Проказата за всеки човек е онази неизлечима болест, която постепенно разкапва тялото. Прокаженият е най-самотният, най-изоставеният от всички хора по света - дори и от най-близките си. За него няма никакъв друг изход освен вярата и надеждата в Божията милост. Затова болни именно от проказа са десетте мъже, които Исус среща по пътя на Спасението.
Според мен значително по-страшна за човека е проказата на душата, предизвикана от безверието в Бога и в себе си. За болния от душевна проказа няма никакъв изход, той на нищо възвишено и човешко не се надява, в нищо добро не вярва. Болестта разлага цялото му човешко същество. Разпада се личността, сътворена по образ и подобие Божие. Болният от душевна проказа не си дава сметка за своето падение; не се осъзнава като болен и безнаказано разнася навсякъде около себе си бацилите на разложението.
Тази ужасна скрита болест днес се разпространява сред все по-широк кръг от хора, загубили вярата си в Бога и в собствените си духовни сили. Началните й признаци са нарушаването на нравствените закони и заглушаване гласа на собствената съвест. Болният става все по-бездушен към чуждите страдания, все по-бездуховен, все по-алчен и безогледен в животинския си егоизъм. Цялата си енергия изразходва за добиване на власт и пари. В името на кариерата и материалното си благополучие заразеният от проказа на душата унижава, подтиска и измъчва подчинените си, а противниците си оклеветява и вулгарно оплюва. Болестта му отнема способността да съхрани достойнството си; тласка го към непрестанни неосъзнати самоунижения.
Душевно прокаженият става все по-агресивен и жесток. Властта и богатството напълно го заслепяват; той не вижда и не чувства собственото си нищожество; непрекъснато се самоизтъква и изисква от другите пълно подчинение. Грандоманията му расте с развитието на болестта; увеличава се пренебрежението към всички, които не са на неговите лични услуги. Аморалността става негова същност и разлага съзнанието и чувствителността му.
До болка познати са ни признаците на това масово заболяване. То има различни варианти в зависимсот от това дали душевно прокаженият е политик, търговец, мафиот, крадец или убиец... Той спокойно убива морално и физически онези, които се изпречват на пътя му към материалното благополучие; които пречат на печалбите, кариерата , властолюбивите и садистичните му амбиции.
Когато душевната проказа започне да унищожава цялостно човешката личност, трагичните последици не са само за болния, а и за заобикалящите го, които съвсем невинно страдат. Тази болест на духа е обществен, а не само личен проблем. На нея се дължат патологичните обществени явления: загубено самоуважение, агжресивност, алчност, властолюбие, мания за величие, неосъзнат цинизъм... За душевно прокажения няма Спасение, няма милост, защото той самият не моли и не вярва нито в разкаянието, нито в спасението. На него му харесва да живее във властта на Злото. Обществото трябва да го обезвреди.
Безработни роми лъскат "Факултета"
СОФИЯ. 30 роми вече втора седмица чистят квартал "Факултета", съобщиха от прессекретариата на областния управител Васил Маринчев. Проектът е на съюз "Рома" и бюрото по труда "Възраждане" и се осъществява в рамките на програма за заетост "Шанс за всички" на област София. Заетите в чистенето от дълго време са безработни, те ще хигиенизират района 2 месеца. За заплатите и социалните им осигуровки са заделени 7000 лв. от фонд "Професионална квалификация и безработица".
Само за последните два месеца на м.г., откакто работи регионалната програма за заетост в област София, безработните в столицата са намалели с 12 на сто. През тази година ще се осигури работа за над 3000 безработни.
Бисеров скоро ще бъде забравен
За Христо Бисеров е писано не един път. Но за изявата му на 23 февруари т.г. в "Хъшове" смятам, че е необходим коментар. Дотам ли стигна, че да гостува на Слави?
По време на предаването (разговора) Бисеров заяви: "Аз бях шест години главен секретар", "Аз написах устава на СДС", "Аз бях Сивия кардинал", "В СДС се администрира" (в смисъл Костов упражнява лична власт), "Преди една година възникнаха разногласията".
СДС се развиваше от коалиция на над десет партии, после в местните клубове влязоха и безпартийни симпатизанти, накрая се създаде партия СДС. Безспорно Бисеров е отговарял за огромна организационна работа. За да получи прякора Сивия кардинал, ръката е била здрава (Кардинал Ришельо фактически е управлявал Франция, а не крал Луи ХIII). Времето на твърдата ръка обаче отминава. Изявяват се забележителни личности в политиката и управлението на държавата: П. Стоянов, Ив. Костов, Й. Соколов, Н. Михайлова, Ек. Михайлова, Ас. Агов, Д. Абаджиев и много други. Да, ама името на Христо Бисеров "посивява" в смисъл на неизвестност. В Европа, Америка, света много от изброените имена се знаят. Там оценките за дейността на правителството, партията СДС и отделни личности са положителни и високи. А за Бисеров - нищо или почти нищо. Шест години (според мен повече) работа в "сянката" на издигналите се, без личен растеж "нагоре". Дали в душата му не се е зародила отначало обида, а после и завист? "Преди една година възникнаха разногласията" - твърди Бисеров (според мен от по-рано). На ХI НК на СДС при избора на ръководство на НИС трима души бяха освиркани показателно. Двама от тях бяха Бисеров и Й. Цонев.
Костов, правителството и партията, които оглавява, а и редица личности влязоха в историята с големи букви. Херострат подпалил храм в древна Елада, за да се прочуе, и успял. На г-н Бисеров огънят на интригата мъждука. Много скоро ще бъде забравен, независимо какви неприятности ще донесе евентуално на България.
Български летопис
9 март 1230 - в битката при с. Клокотница, северозападно от Хасково, цар Иван Асен II нанася пълно поражение на войските на Епирското деспотство начело с Теодор Комнин. Нарушеният от Комнин договор, сключен между двамата, е набучен на копие, за да се заклейми измяната на епирския деспот. Границите на Второто българско царство опират на три морета. В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново цар Иван Асен II поставя надпис на колона, в който между другото се казва: "... излязох на бран в Романия, и разбих гръцката войска и плених самия цар, кир Теодор Комнин, с всичките му боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях..."
9 март 1924 - роден в София Константин Илиев, диригент и композитор. Специализирал в Прага. През 1947 е първият диригент на новооснования симфоничен оркестър в Русе. Има големи заслуги като главен диригент и като художествен ръководител, и за утвърждаването на операта в Русе. От 1956 става диригент на Софийската държавна филхармония. Автор е на пет симфонии, на оперите "Боянският майстор" и "Еленово царство", на пиеси за инструментални ансамбли, на хорови творби и други. От 1970 е бил професор по оркестрово дирижиране в консерваторията. Написал е монография за композитора Любомир Пипков.
9 март 1946 - умира Стефан Ватев, лекар педиатър и антрополог, събирач на фолклор, редовен член на БАН. Роден е на 6 февруари 1866 в Ловеч, завършва медицина в Лайпциг с докторат. Специализира в Берлин. Член на много чуждестранни академии и научни дружества. Основател и председател на Съюза за закрила на децата (1925). Записал е над 400 народни песни, приказки, вярвания. Публикува народни песни в "Периодическо списание"... В Ихтиманско задържаха бракониери с шмайзери
СОФИЯ. Ловният надзирател Димитър Г. и служителят Георги П. от охраната на лесничейството в Ихтиман задържали на 6 март около 18 ч. в местността Станини бачии по време на бракониерски лов, Димитър К (21 г.) със заредена ловна пушка "ИЖ -18", съобщиха от РДВР - София вчера.
Оръжието било прибрано, но авджията успял да избяга. Късно през нощта той се върнал в ловното стопанство с джип "Сузуки Витара", придружаван от четирима мъже. Те стреляли многократно във въздуха и със заплахи принудили Димитър Г. и Георги П. да върнат пушката на приятеля им.
На следващия ден лесничеите уведомили полицията. При обиска в домовете на замесените в инцидента били намерени и иззети две незаконно притежавани 12-калиброви ловни пушки, боен автомат "Шмайзер" и боеприпаси за тях.
Служители на РДВР - София и РПУ - Ихтиман задържали и друга група бракониери при внезапна проверка в местността Бачиите същата вечер. На двама от тях е съставен акт за незаконен лов, а третият е пратен за 24 часа в ареста заради използване на незаконни муниции за автомат "Калашников" с изпилени и пробити върхове на патроните. Този метод се използва, за да няма рикошет при стрелбата, а поражението по целта е максимално, поясняват криминалисти.
Верижна реДакция
"Земя" честити по стар навик: "Осми март международен ден на жената" и съобщава най-безпрекословно "Саламът поскъпва". От този вестник може да си направим истинските изводи за поведението на "Позитано". Евтин салам и повече празници на "колежката", като 8-и март. Тогава хем нагъваш колбаса с бира, хем в дружеска обнимка с другарката от отдела коментираш "епиграмата на деня" в "Дума": "Към жените"/ за да се оправите, щото/ кризисни са дните,/ хич не си запретвайте ръкавите,/ ами си запретвайте полите! " Проникновената поетеса Мура Вейкова явно иска да остане в еротичната женска поезия подобно на Йожени Бел. Затова бихме я помолили да ходи на поетически курсове при В. Сотиров или Ч. Шинов от същия вестник. Те добре я познават! В останалите вестници, и то все на първа страница, ставаме свидетели на следобеда на премиера и главния прокурор на България. Е, добре де, все да погледнем в канчето на другия, независимо дали обядва в кръчмата на ъгъла или в ресторант "Руски клуб". Пък и навсякъде по света именно на подобни обеди се решават и важни въпроси. В същото време уморен от даване на интервюта: "Прокурорът Николай Колев влезе в болница. " Поне така пише в "Новинар". "Руски консорциум пак иска да купи "Балкан". Ще иска, братя от "Монитор". Руснаците все ще ни нагъват да купуват, даже когато няма какво, само и само да не го купи друг, та да зависим от кремълските звезди.
Именно в това иска да ни убеди и интервюто на Владимир Путин на стр. 16 в същото издание под заглавие: "Искаме преференциални отношения с Източна Европа". Защо? Хубаво, че "Калканджиева дефилира в цирк "Балкански", както пише "Стандарт", "Тя и нейните колежки дефилираха по тясната мантинела, без да им мигне окото (...)" Виждате какво разнообразие от теми и менюта, някой обядва, друг ходи на цирк, а вестник "Труд" пише следното: "...Чрез Наталия и "Труд" всички български жени поздравяват мъжете в родината с празника на тяхната колежка. " А Наталия пуши пура.
Веселина Кацарова ще пее с Николай Гяуров в Цюрих
Световната оперна прима Веселина Кацарова ще пее на 31 март в Цюрих в ролята на Розина от "Севилският бръснар". Неин партньор ще бъде Николай Гяуров. В момента Веселина Кацарова отмаря в родния си град Стара Загора заедно с 2-годишния си син Ив. След Цюрих оперната звезда ще има концерти в Рим и Париж. По-късно в Залцбург тя ще запише плоча "Френски арии". Програмата й е запълнена до края на 2006, похвали се прочутата старозагорка.
Визитата на Иван Костов се следи с огромен интерес
СКОПИЕ. На фона на неизвестната и все още драматична обстановка на северната македонска граница, българският премиер Иван Костов пристига на официална визита в Македония. Костов пристига в Скопие с камиони военни съоръжения, съобщава опозиционният "Утрински вестник", цитирайки българския премиер, че дестабилизацията на Македония и нейното правителство, както и нарушаването на нейния суверенитет, е изцяло неприемливо за България. Иван Костов преди визитата си в Скопие е имал четири телефонни разговора със своя македонския колега Любчо Георгиевски, съобщават македонските медии. Агенция "Макфакс" коментира, че българският премиер настоява за мирно решение на кризата, докато официална София апелира към КФОР да се блокират всички източници за снабдяване на терористите с военна сила и оръжие.
Визитата на Костов тук се следи с огромен интерес, макар че през изминалите дни предложената техническа помощ от страна на България бе тема на много коментари, като не липсваха и спекулациите, че за София и за президента Стоянов Македония продължава да бъде най-романтичната точка от историята, и че България едва ли не с нетърпение е дочакала кризата в Танушевци, за да изпрати свои войски в Македония.
Обстановката в Северна Македония, независимо че е под контрол, много прилича на началото на въоръжен конфликт с по-широки размери. Събитията около Танушевци влошават сигурността. Тероризмът и екстремизмът в Македония идват от Косово, в тях участват и македонски граждани, но те не са в полза на албанските интереси, напротив, могат да дестабилизират междуетническите отношения и държавата, заяви македонският министър на полицията Доста Димовска. Тя счита, че терористичният клин е в интерес и е подпомогнат от някои чуждестранни служби, които са заинтересовани конфликтът от Южна Сърбия да се прехвърли към македонска територия. КФОР вчера предприе офанзивна акция за разчистване на района около Танушевци в селата Миак и Дебелде, но от косовска страна, защото няма мандат да действа на македонска територия. Нощес се води остра престрелка в района на Танушевци между въоръжени партизани и македонските сили за сигурност. Военните терористични групи са използвали лошото време, за да нападнат македонските граничари, между които обаче няма жертви. Масовият бежански поток от района на военни действия около Танушевци към Скопие продължава. Жени, деца и старци търсят убежище в по-мирните скопски квартали.
Глобиха аптека "Планета" със 790 лв. СОФИЯ. Аптека "Планета" е глобена с 10 минимални работни заплати за нарушение на договора със здравната каса, това съобщи вчера директорът на НЗОК д-р Бойко Пенков. С подобни санкции ще бъдат наказани и тези фармацевти, които крият хапчетата за диабет. Проверка на касата е установила, че производителите на хапчетата диапрел, сиофор и др. са ги доставили в складовете, но аптекарите не правели заявка. По договор обаче те са длъжни най-късно 8 часа след като пациентите ги поискат, да ги имат на щандовете.
Глобяват "Мобилтел" с 560 000 лева
СОФИЯ. "Мобилтел" ще бъде санкциониран за около 560 000 лева заради незаконното изграждане на двадесет и една релейни станции. Това съобщи вчера председателят на Държавната комисия по далекосъобщенията Иван Таушанов. Наказателните постановления вече са подписани и ще бъдат връчени на ръководството на GSM оператора. Глобите трябва да се платят до края на този месец, информира още Таушанов. Според него компанията няма да обжалва постановлението.
Дъщерната фирма на "Мобилтел" - "М-Тел Плюс", се влива в другото дружество на компанията - "М-Тел Трейдинг". Това решение бе взето преди ден, когато се проведоха общите събрания на търговските фирми на GSM оператора. Тогава бе променен и съставът на съвета на директорите на "М-Тел Трейдинг". От него бяха освободени Владимир Грашнов, Венцислав Иванов, Юлия Трончева и Жасмин Рандева. В новото ръководство влизат Шломо Зохар, Зев Ром и Румяна Кючукова. Досегашните директори на търговските дружества Таня Раднева и Жасмин Найденова стават прокуристки в "М-Тел Трейдинг".
Голямо австрийско отличие за наш учен
Снощи в присъствието на много учени, театрали, издатели, хора на изкуството и политиката в посолството на Австрия посланикът д-р Георг Потика връчи Почетния кръст на Републиката за наука и изкуство на проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, който от години поддържа тесен контакт с Австрия и нейната наука и има значителен принос за културните връзки между нашите две страни.
В мотивировката за присъждането на ордена е посочено, че с дейността си на учен, който разглежда австрийските влияния в България, и на преводач на редица съвременни австрийски писатели Мурдаров има големи заслуги за задълбочаване на взаимните контакти и с това напълно отговаря на изискванията, свързани със закона и статута за присъждане на Почетния кръст.
В навечерието на награждаването издателство "Прозорец" пусна нова антология със съвременна австрийска драматургия "Алпийско сияние", подбрана и преведена от Владко Мурдаров.
Да си спомним
"Естествено е да изпитваме преклонение пред доблестта на Димитър Пешев, пред спасителните, но платени със собствения живот маньоври на цар Борис, пред смелостта на владиците Стефан и Кирил, както и на много интелектуалци като Елин Пелин, Петко Стайнов, Райко Алексиев. Без техните усилия, без тяхната готовност да поемат отговорността в решителния момент, спасяването на българските евреи би било невъзможно. Но нито едно от тези благородни усилия не би дало плод без естествената човещина на мнозината безименни граждани, които останаха имунизирани срещу расизма, антисемитизма и етноцентризма."
От предговора на Филип Димитров в книгата "Извън хватката на Хитлер".
Днес отбелязваме с вълнение и признателност датата 9 март 1943 година. Напомняме на света за подвига на България - нейното високо достойнство - като единствената страна в Европа, спасила своите съграждани евреи от нацисткия Холокост.
Еврейски комитет "Цион"
Даваме на Скопие помощ за 16 млн. DM
СКОПИЕ. Благодарим на България за пълната политическа, морална и военно-техническа подкрепа, която ни оказва от началото на кризата по северната ни граница, заяви вчера македонският премиер Любчо Георгиевски след срещата си с пристигналия на официално посещение български министър-председател Иван Костов. Георгиевски изтъкна, че българската помощ е особено важна в нейния политически аспект, още повече че е координирана с лидери на други балкански държави. Българският премиер от своя страна посочи, че дълго отлаганата визита съвпадна с момент, в който България може да изрази пълната си солидарност с Република Македония. Иван Костов заяви, че военно-техническата помощ, която България вече започна да оказва на съседна Македония, е на обща стойност 16 млн. ДМ. Любчо Георгиевски допълни, че терористите, които действат по северната македонска граница, засега не са се идентифицирали напълно и вероятно зад тях стоят както политически, така и криминални интереси. Георгиевски посочи, че след вчерашната декларация на Съвета за сигурност, която на този етап не възприе идеята за създаване на буферна зона по границата на Косово и Македония, ще бъдат обсъдени конкретни мерки за неутрализиране на терористите. Това ще стане на днешна среща между македонския външен министър Сърджан Керим с посланиците на НАТО в Брюксел.
Георгиевски похвали действията на КФОР в последните два дни. Освен за ситуацията в Северна Македония двамата премиери констатираха, че през последните две години двустранните отношения са във възход и за този период са подписани 30 споразумения. Иван Костов увери, че България не желае да въвежда визи за македонските граждани, но за целта трябва да бъде подписано споразумение за реадмисия. Двамата премиери са обсъдили и икономически отношения, конкретно във връзка с проекти по коридор &numero; 8 - жп линията София-Скопие, свързването на енергийните мрежи на двете държави, нефтопровода Бургас-Скопие-Вльора и други.
Днес Иван Костов ще се срещне с македонския президент Борис Трайковски, шефа на парламента Стоян Андов и лидера на Демократичната партия на албанците Арбен Джафери.
НАТО: Пратете разузнавачи
СОФИЯ. Да се призоват страните да дадат двустранна и многостранна помощ на македонското правителство, включително в областите на разминиране и събиране на разузнавателна информация. Това се казва в специално изявление на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън от вчера. Южното командване на НАТО да подържа връзка със Скопие, се посочва още в изявлението.
Дизелът по-евтин от днес
СОФИЯ. От днес поевтиняват дизела, газьола и газ пропан-бутан, съобщиха от "Лукойл - Нефтохим" - Бургас. Най-много пада производствената цена на газьола. Това гориво от днес ще се продава с 5,13 на сто по-евтино, затова един тон от него ще струва 687,60 лева. От днес дистрибуторите ще купуват нафтата по 1012,80 лева за тон, а газ пропан-бутан по 745,20 лева за тон. "Лукойл - Нефтохим" увеличава от днес с 0,14 на сто цената на бензин А-98. Един тон от горивото вече ще се продава по 1731,60 лева.
Намалението на цените е свързано с поевтиняването на нефта на международните пазари и промените в ценовата конюнктура на петролните продукти. Вчера на лондонската борса барел петрол сорт "Брент" се търгуваше по 27 долара, предаде АФП.
До 1 октомври 2002 слагаме вентили на радиаторите
СОФИЯ. До 30 септември 2002 всички абонати на "Топлофикация" трябва да сложат на радиаторите си топлинни разпределители и вентили, предвижда проектът за промени на закона за енергетиката, приет вчера от кабинета. Ако уредите не са монтирани в срок, глобата е от 100 до 500 лева.
От другата зима се въвеждат 10 % такса за спряно парно. Схемата обаче ще е различна от досегашната. Предвижда се 10 % от влязлата в сградата топлина да се разпределя между всички живеещи, включително между тези с изключени радиатори. От началото на 2002 пък се въвежда нова тарифа на топлинната енергия. Цената ще се образува от такса за достъп, плащана от всички, и стойността на горивото и горивна компонента.
Достойните журналисти заслужават уважение
Срещата послучай 11-ия рожден ден на в. "Демокрация" на 12. II. т.г. ни върна назад във времето, когато вестникът беше първата лястовица на демокрацията. От петте снимки, които публикувахте, най-вече ни развълнува тази на бившите колеги от "Демокрация", които не са написали нито ред срещу СДС и изпитват искрена носталгия по синия вестник.
Моля, направете си труда и уведомете тези журналисти, че ние от моето семейство ги обичаме, както и настоящия екип на вестника. Кажете им, че ние ги уважаваме за тяхното достойно поведение, за техния политически и граждански морал и почтеност. За това, че са прозрели вярната посока, която нашата страна е поела и от която няма да се отклоним.
Драголюб Мичунович:Българското правителство реагира много отговорно
СОФИЯ. Това посещение на парламентарна делегация на братска Югославия е една историческа стъпка за възстановяване на нашите близки приятелски отношения след един дълъг период на замразяване и охлаждане. Това каза председателят на парламента Йордан Соколов след срещата си с Драголюб Мичунович, председател на Камарата на гражданите в Скупщината на СР Югославия. "И ние, и международната общност имаме достатъчно опит и знаем колко е лошо, когато нещата излязат извън контрол - всички правителства в региона съзнават опасността и са решени да спрат терористичните провокации", коментира ситуацията в Македония Мичунович. - Българското правителство реагира много отговорно на кризата, заяви председателят на Камарата на гражданите в съюзната Скупщина след срещата си с премиера Иван Костов. Югославската делегация се срещна вчера и с външния министър Надежда Михайлова, и с ръководството на Комисията по външна и интеграционна политика в НС.
Жива е истината
По повод излязлата наскоро чудесна книга на Елена Атанасова "Когато вече не мълчим" Иван Младенов призова последните очевидци да запишат спомените си. Отговарям на призива.
Последни очевидци са хората над 70 години и това се отнася за всички времена. Те винаги ще кажат нещо повече от историята. Към 30-те години на вече изминалия век писателят Петко Росен (1880-1944) публикува разкази на заварени от него последни очевидци. Седели под сайванта на лъджанското ханче и дядо Никола Сапунов разказвал колко светлорус бил Левски: "А, Левски ли! Той беше пепеляв. И коса, и вежди, и очи - пепеляви. Строен, гъвкав, мълчалив и срамлив като момиче... Хаджи Димитър бе малко кьосерлћк (кьосав). И май надут. Много мил човек бе Караджата. Той от скромност винаги отстъпваше първенството си. " И оживяват скъпите сенки на падналите за свобода.
Но да си дойдем на думата както казвали старците в лъджанското ханче. Защото всъщност исках да разкажа нещо, свързано със семейството на Елена Атанасова, чиято книга е повод да се върна към далечните си спомени от Видин по времето на "народния съд". Тогава близките ми не смятаха за нужно да ме осведомяват подробно за ставащото около нас и аз чувах за грозните събития повечето от чужди разговори. Не знаех, че народният съд заседава във Военния клуб, нито пък кога ще се произнасят присъдите над хора, които не познавах. Един ден на вратата позвъни моята съученичка Стойка. С това момиче не дружех, то учеше в друга паралелка, беше някъде от селата и никога не бе идвало вкъщи. Сега ми предложи да се разходим в градината и аз приех. Едва по-късно научих, че тоя ден са произнесли смъртната присъда на баща й, но той не е бил между подсъдимите, а се криел в София, в "Лозенец" в дома на брат си проф. Атанасов.
Военният клуб се намираше в началото на градината, построен на високо, с широки стълби, водещи към терасата. Долу, в ниското, на групички от по двама-трима, стояха граждани и тихичко си говореха. Ние вървяхме напред-назад и представям си как ли съм бъбрела, неразбирайки до тоя момент нищо, и как ли момичето до мен ми е отговаряло със свито сърце, без да изпуска от очи вратите на клуба. И изведнъж ме дръпна. Затичахме се и заедно с гражданите застанахме в подножието на стълбата. Отгоре слизаха осъдените на смърт. Най-отпред вървеше полковник Ангелов с вдигната глава... Те всичките бяха с вдигнати глави но това не беше предизвикателната поза на гордо вдигнатите глави, с каквито нашите художници рисуваха комунисти пред разстрел. Имах чувството, че то е нещо неосъзнато. Като че ли мисълта за близката смърт ги е смазвала и от страх да не изглеждат малодушни те вдигаха главите си прекалено високо, неестествено високо. За втория - поручик Апостолов, се говореше, че е застрелял сръбски партизанин, който се хвалел, че убил десет души българи и ги отбелязвал на пушката си. Третият - Стефан Райков, също офицер, беше русо момче от влашките села, високо и стройно. Бях го виждала да се разхожда в градината с красивите близначки на адвоката Кирил Попов под благосклонните погледи на родителите им. Другите не познавах дори и по лице. Заради тежки грехове ли бяха осъдени на смърт тия млади хора, или просто е трябвало да се попълни "спуснатата" от Москва бройка?
Гледахме подире им, докато кривнаха в страничната алея и се загубиха. Гражданите се пръснаха, някои се качиха на терасата, качихме се и ние. И още преди да съм осмислила първото си докосване до смъртта, откъм Стамбїл-капия се чу писък.
По неравния калдъръм тичаше влайнка - така в тоя край наричат жените на власите. Някой каза, че е майката на Стефан. Тогава ми се виждаше стара, но сега си мисля, че трябва да е била към 50-55 години. От силно набраните многобройни поли, които влайнките носят една върху друга, изглеждаше някак си разтъртена. Кърпата й се беше смъкнала назад, косата - разскубана, тя летеше с разперени ръце и викаше сина си: "Стефане, майку! "... Някой я пресрещна и й каза, че вече са ги отвели. Тогава тя падна, започна да се блъска в земята, да се мята... Виждах крака, ръце, поли... крака, ръце, поли... и тоя неспиращ вик "Стефане, майку"... Така беше. Дотук помня. Вкъщи не говорих за видяното, но този ден остана завинаги вграден в мене.
Тогава не свързвах Стойка с Атанасови, а всъщност вече бях слушала за тях предишната година през евакуацията, когато ние и семейството на вуйчо ми инж. Камен Велков се събрахме в къщата на дядо и баба в с. Видбол, Видинско. Вуйчови живееха в София на рядко заселения тогава "Лозенец" и с Атанасови бяха съседи с обща граница по цялата дълга страна на дворовете си. Само че вуйчовата къща бе изнесена напред, а на проф. Атанасов беше навътре, в по-ниската част на наведения им двор. За добрите отношения между съседите навярно е имало значение дето и двамата мъже са завършили на Запад, както и това, че са от един край - вуйчо от Видбол, проф. Атанасов от Грамада. А леля Здравка, пловдивчанка, доста по-млада от холандката г-жа Атанасова, често се позоваваше на нея, разказваше каква добра домакиня е тя и как здравословно храни децата си. Дори веднъж видяла двете им момичета да играят на улицата, грабнали по една филия с пласт стъргани моркови отгоре... Не знам дали е било така, но и сега си представям момичето с филията, което трептяло като струна от ударите на времето и съхранявало звуците, за да ги излее в един невъобразимо далечен за тогавашните му представи ден. Нека е благословено!
Още преди войната вуйчо минавал за комунист - единствен от децата на богатите си родители. Имало и много други, които се върнали от следването си в Германия с леви убеждения - една мода сред студентите.
Но, изглежда, при него не е било само мода, а нещо по-сериозно. И понеже беше способен строителен инженер, заемаше след 9-и ръководни длъжности и му възлагаха отговорни задачи. Така например негово и на арх. Петър Златев дело е партийният дом в София - същият, над който изпърпори хеликоптер, за да отнесе рубинената звезда от минарето му, и към който сега с празни очи гледа статуята на Чапкънов.
Вече живеехме в София, когато разбрах какво е станало със Стойкиния баща, но едва сега научавам от книгата на Елена Атанасова изненадващи подробности. Тогава в тях бил настанен съветски офицер, който виждал там чичо й. Много след заминаването на руснаците пред къщата спрял милиционерски джип и от него слезли Изидор Зеев и някой си Майски. Известно им е, казали те, че чичото е в къщата, нека се предаде доброволно. Отвели го, без да обяснят как точно им е станало известно... Защото руснаците не са го предали. Дори майор Гориловски внимателно и насаме предупредил професор Атанасов, че нашите служби са го питали дали в къщата има друго лице освен стопаните и той отрекъл. След ареста на брат му професорът успял да уреди чрез високопоставени сега приятели заменянето на смъртната присъда с доживотна. Обещали дори да го амнистират в близко бъдеще, но в 1947 тихомълком го екзекутирали въпреки отменената присъда.
Навремето обаче знаех само това, което ми казаха съученички от Видин: бащата на Стойка бил открит в къщата на брат си в София, арестуван и убит. Възхитих се от снахата, която не се поколебала да приюти осъден на смърт. Знаех, че това не можело да им се размине безнаказано, и веднъж във вуйчови попитах какво правят Атанасови. "Те вече не живеят тук", отвърнаха те. И тъй като не споменаха да им се е случила беда, заприказвахме за друго и ги забравих. Предполагам, че това е било след 1948, когато те наистина "не живеят тук", а са интернирани първо в Плевен, после в близкото до София с. Мрамор.
След осем години родителите се върнали на ул. "Йоан Екзарх". Те живеели там, когато неограничаваната от нищо "народна власт" им отчуждила къщата. И продължавали да живеят в недоразрушената й половина в очакване да се построи новият блок.
Най-после в 1976 кооперацията била завършена и те като компенсация за триетажната къща и дворното място получили двустаен апартамент, а за гаража под него трябвало да си платят.
Вуйчо надстрои къщата си с още три етажа - за дъщерята и двамата синове. Сега вече не само дворовете на съседите, но и къщите им бяха залепени. В 1978 умряла г-жа Атанасова, в 1979 умрял и професорът и в апартамента се нанесла Елена. Цели 25 години, откакто са се върнали тук, трещяла махалата при събарянето на къщата, строели новата, лепели некролозите им... но никой не забелязал това. През 1981 Елена заминала за Холандия и с кратки прибежки прекарала там 15 години.
Веднъж, вече след промяната, стана дума за Стойкиния баща. Не ми даваше мира мисълта, че след като оцелял при първата вълна на убийствата, тоя човек бил заловен по нечий донос и убит. "Аз го видях - оживено каза братовчедка ми. - Нашите ме пратиха за нещо в Атанасови и го видях да се крие зад саксиите на терасата. " "Кой го е предал? " - попитах аз. "А, не знам. Те имаха отзад една съседка комунистка, сигурно тя."
В 1995 Елена Атанасова се върнала окончателно в България. Оттогава шест години сутрин извежда кучетата и около тях дружелюбно подтичкват пусканите сами на улицата кучета на братовчедка ми, изкарва колата си от гаража, пазарува... но никой не знаеше, че живее тук, където се е родила и израсла. После книгата излезе и вече не питам. "Прочетете тази книга! " възкликна Иван Младенов.
Прочетете тази книга. Наред с големите истини за времето тя разкрива подробности, каквито човек не е и подозирал. Сега, когато всички се правят на забравили, кой друг ще разкаже как лоялните на комунистическата власт честни отечественофронтовци и още по-лоялните комунисти припкали по време на бомбардировките към немските бомбоубежища, снабдени с пропуск "бели картончета с имената и адресите им на латиница, подпечатани с кръгъл печат с орел и пречупен кръст"?... Кой освен детето на холандката, която не била допускана там като враг на Райха!... Има, има истина. Тя е под половинвековния пласт от лъжа, низости, фалшиви самочувствия - затрупана, но жива... И все някой ден й идва времето.
Издирват шофьор, убил просяк
СОФИЯ. Криминалисти от СДВР издирват водача на неустановен автомобил, който блъснал и убил просяк на бул. "Данаил Николаев" близо до пресечката с ул. "Бяло море" в сряда около 23,30 ч., съобщиха от МВР.
70-годишният Иван Петров редовно събирал милостиня, лавирайки в потока автомобили с инвалидната си количка. Петров обикновено просел през деня, но започнал да излиза на кръстовището по тъмно, след като бил санкциониран няколко пъти от служителите на реда.
Водачът, причинил смъртта на инвалида, както марката и моделът на автомобила все още се изясняват. Полицията търси свидетели на инцидента и умолява всички, които имат информация, да се обадят на тел. 166. Анонимността им е гарантирана.
Камионите с боеприпаси минаха границата в 15.30
ГКПП - ГЮЕШЕВО. Общо 7 автомобила с военни боеприпаси, запасно имущество и принадлежности преминаха вчера през ГКПП - Гюешево, в 15.30 ч. в посока към Република Македония. Дарението с военна помощ бе ескортирано от граничните полицаи и получено от македонските им колеги на ГКПП - Деве баир. Това стана факт съгласно решение на Министерския съвет от 7 март.
Котешки нокът e индианска билка която, цери всичко
Много билки имат широк спектър на действие, но Уная де гато, или Котешки нокът, както я наричат изследователите, надминава всичко познато досега. Последните научни съобщения за това необикновено растение са толкова сензационни, че могат да впечатлят и най-големия скептик. Според лечителите лианата, която вирее само в Перу, може да помогне на милиони хора със слаба имунна система, на болните от рак, артрит, от остри стомашно-чревни възпаления, язви, колити, алергии, диабет, хронична умора, СПИН и други заболявания. Специалистите я определят като откритие &numero;1 на столетието в природната медицина.
Интересът към индианската цивилизация е отвеждал различни научни експедиции в Амазонската джунгла, след което изследователите са съобщавали за сензационни случаи на излекуване на страдащи от тежки болести с най-използваната билка от индианските шамани - Котешки нокът. Славата на тази лиана с остри шипове постепенно завладява света и през последните години тя става най-продаваната билка, и то не в резултат на добра рекламна кампания, а поради мощния ефект, който има върху повече от 20 заболявания. В началото на 70-те години лично президентът Никсън настоява да започнат изследвания в Националния институт по рака в САЩ. Резултатите са впечатляващи, но въпреки това изпитанията са прекратени и народните лечители виждат в това заговор на фармацевтичните фирми. През май 1994 обаче Световната здравна организация спонсорира и реализира Първата международна конференция, посветена на Котешки нокът. На тази конференция растението получава официално признание като изключително важно медицинско средство. Учените изтъкват, че след хинина, открит в кората на перуанско дърво през ХVII век, няма друго толкова обещаващо фитолекарство.
Най-голямо внимание се отделя на едно свойство на Котешки нокът - способността му да стимулира имунната система. Това води до използването му в целия свят като допълнително лечение на рак и СПИН. През 1998 препаратът, произведен от кората на прочутата перуанска билка, е внесен и у нас. Краят на хилядолетието донесе нови научни съобщения за Котешки нокът. Австрийските учени успяха да разгадаят тайната на индианските шамани. Оказа се, че съществуват 60-70 вида от лиана с различен алкалоиден състав. Основните алкалоиди са съответно ПОА (пентациклични оксидол алкалоиди) и ТОА (тетрациклични оксидол алкалоиди). Изследванията показват, че ТОА пречи на действието на ПОА. Индианците познават и берат само този лиан, който е без ТОА. Така американската корпорация "Нутрамедикс" започва набавянето на чистия продукт и създава новия препарат Котешки нокът супер стронг с високо съдържание на лечебния алкалоид ПОА. За това голямото количество капсули, които се използваха досега, вече са намалени и необходимата доза при лечение е от 1 до 3 капсули дневно. Разбира се, така пада и цената на препарата.
От две седмици Котешки нокът супер стронг присъства и на нашия пазар. Според вносителите от в. "Лечител" това е добра новина за много хора с различни хронични заболявания. Гранулите от лиана лекуват почти всичко, твърди главният редактор Атанас Цонков. Билката усилва способността на организма да се бори срещу бактериалните инфекции, ускорява зарастването на рани. Препоръчва се като помощно средство при терапията на ревматични и артритни заболявания. Използва се при състояния на имунна недостатъчност, при алергии, тумори, стомашно-чревни възпаления, вирусни и бактериални инфекции. Лекари предписват препарата и при диабет, нарушено кръвообращение, високо кръвно налягане, дихателни нарушения, хемороиди, херпес, кожни проблеми, стрес, дори левкемия. Според Атанас Цонков тази билка ще обърне основни принципи, разбирания и практики в световната медицина, защото влияе добре при различни, често абсолютно противоположни симптоми и заболявания.
Кучетата лаят. . . Държавата се тресе от невиждани скандали, народът оцелява на границата на мизерията, реформата се проваля и нацията загива. Такива са, най-общо, внушенията на червено-жълтата преса и техният говорящ подлистник, нарекъл себе си Българско национално радио. За да призоват народа на бунт срещу властта с полускритата надежда да се превърнат в барикадни герои. Синдикалните протести, обаче не се обръщат в политически и народът като цяло никак не е склонен да вдига барикади, да обсажда парламента и да хвърля камъни по министрите и премиера. Нещо повече, социологическите проучвания сочат, че след бясната антиправителствена кампания рейтингът на управниците, разбира се, се е свил почти до минимума, но по-голямата част от хората въпреки всичко пак ще гласуват за управляващата партия. Ето това тайнство нито анализаторите, нито политолозите, нито опозицията могат да разберат. Барикадните герои пък си го обясняват с турското иго и с робските навици на народа, който хич и не ще да откликне на тяхната революционна възвишеност. А загадката си има много простичко обяснение. То е в последните данни на Националния статистически институт, които средствата за масова информация сякаш съзнателно прикриват. Тези данни показват например, че при елиминиране влиянието на цените продажбите на дребно, тоест тези, които пряко засягат хората, са се увеличили с 16 процента през януари в сравнение с декември. Със 17 % са се увеличили продажбите на хранителните стоки. 12, 6 % пък е ръстът на всички търговски дейности. Общият доход на домакинствата за декември е скочил с цели 122 лева спрямо ноември, като средната консумация на месо на лице от домакинството се е увеличила с един килограм почти. Това увеличение може да е коледно, но при минималната инфлация за декември и януари то показва, че широко разпространените приказки на търговците, които не вдигали цените, защото хората били обеднели, са си само търговски приказки и трикове. Те показват също, че добрите макроикономически резултати на България във всички области не са пропагандна измислица. Безработицата е все още много голяма, но при общия подем на икономиката , при правителствените програми за заетост и при предстоящите инвестиции в общобалкански проекти тя със сигурност ще намалее. Та в това е цялото таинство. България върви напред, а бомбастичните призиви за бунт и барикади все повече заприличват на безпомощния кучешки лай след кервана.
Легенди на шоубизнеса
Една от най-добрите вокални групи в шоубизнеса - "Пойнтър Систърс", започва кариерата си в началото на 70-те години. Четирите сестри Рут (1946), Анита (1948), Бони (1950) и Джун (1954) се раждат и отрастват в Окланд - Калифорния. Първите стъпки по традиция в повечето негърски семейства те правят в църквата. Въпреки известни резерви на родителите си (и двамата свещеници) четирите момичета се втурват без колебание в музиката. В този ранен период квартетът предпочита носталгията от 40-те по подобие на именитите си предшественички "Андрюс Систърс". Пеейки четиригласни хармонии, те успяват да създадат доста разнообразен репертоар и още в 1974 печелят "Грами" за най-добро кънтри вокално изпълнение.
Когато през 1977 за кратко спират да пеят и Бони решава да се отдаде на соло пеенето, останалите три с нов продуцент записват сингъла на Брюс Стрингстийн "Огън", превърнал се през 1979 в хит, продал един милион копия. Този успех и по-нататъшният прогрес им донасят два златни албума - "Той е толкова плах" и "Бавна ръка". По-нататък сестрите печелят "Грами" - "Скок" и "Автоматик" (1984), докато Джун и Анита записват съвременни соло изпълнения, а следващата година групата прави новия си суперхит "Dareme".
Оттук нататък отново като трио сестрите се насочват към дискомузиката, в резултат на което успехите вече не са така бляскави. И все пак любовта им към джаза ги прави желани гости на тв предавания, фестивали и концерти. Именно затова в аналите на вокалното майсторство квартетът "Пойнтър Систърс" продължава да се вписва като нещо стойностно, оставило следи в съвременната музика.
Лейтенант де Милиус отново в България
Трима датчани - Фритц Оксхолм, Михаел Брьондщедт и Айнар де Милиус взимат участие като доброволци в руската армия в освободителната Руско-турска война.
В Централния държавен архив се съхраняват микрофилмирани документи от личния архив на един от тях - Айнар Волф Файт Йохан Ернет де Милиус. Грижливо събиран с години и предаван от поколение на поколение, сега той е притежание на семейството на внука - Йохан де Милиус, живеещо в град Одензе, Дания.
По думите на журналистката Елисавета Павлова, с чието съдействие ЦДА получава микрофилмите, архивът представлява уникална документална сбирка: дневници, писма и бележници на Айнар де Милиус, повече от 60 позитивни стъклени плаки на скици и карти, които полковник Де Милиус поръчва след завръщането си в Дания, за да илюстрира беседите си за освобождението на България, негови снимки, оригинални рисунки и скици от руски кореспонденти - художници, които Де Милиус получава от тях по време на войната.
Втори син в семейството на благородник, дворцов служител - Сигизмунд Волф Файт де Милиус, Айнар, лишен от правото на имот, избира кариерата на военен. Необикновеното въодушевление и интересът към събитията на Балканите и към съдбата на изстрадалия български народ, които проявяват младите датски офицери, определят избора му. В дневника си той е записал: "На 11 май 1877 ни бе известено, че съм приет в руската армия. Напуснах Дания, за да си пробия път в света. " След подготовка в лагера Ораниенбаум през октомври 1877 г. лейтенант Де Милиус пристига в село Гривица под Плевен и е зачислен в 124-ти Воронежки пехотен полк, в I-ви батальон, разположен на предната огнева линия. На следващия ден той е записал: "Бях навън, за да огледам вражеските позиции, и веднага оттам бяха изпратени два куршума, които за щастие не засегнаха никого. " Ежедневно той отбелязва хода на бойните действия. На 16 октомври 1877 г. Де Милиус пише: "Руснаците бомбардираха силно Плевен, 7000 турци, 3-ма паши - пленени... Стреснах се сутринта. На развиделяване открих, че турските редути са изоставени. Преди обяд марширувахме срещу Плевен..."
Младият лейтенант участва с отряда на ген. Гурко на прехода през Балкана, в освобождаването на Етрополе, София и Пловдив. От Пловдив е и единствената му достигнала до нас снимка от България, на гърба на която 25-годишният Де Милиус е написал девиза на своя живот: "На Бога - моята душа, животът ми - на краля, сърцето ми - на дамите, честта остава за мен."
Първият ден на свободата сварва Де Милиус в София. За този паметен ден той е отбелязал в дневника си:
"На 19 февруари (по руско летоброене) в София бе устроен голям празник по случай Освобождението. Сутринта бе отслужен голям молебен и се проведе военен парад. Два руски оркестъра свириха през целия ден на различни места в града. Освен това група българи с народна музика обикаляха по всички улици на града. На открити площади и там, където имаше възможност да се спре, българите започваха да танцуват един с друг - мъже с мъже. Вечерта тези сцени се повториха, обаче с тържествено осветление от къщите и факелно шествие по улиците. Всичко трая до късно през нощта. Хората не могат да се простят със своя първи ден на свободата."
След края на войната Айнар де Милиус се завръща с армията в Русия. Служи почти 20 години в крепостта Кронщад, достигайки чин полковник. На 47-годишна възраст се завръща в Дания, но до края на дългия си живот остава свързан с България.
Още през 1878, докато Айнар е в България, неговият баща издава писмата и бележниците на своя син в малка брошура под наслов: "Лейтенант Де Милиус. Пътуване и участие в Руско-турската война 1877-1878 година". Един век по-късно внукът му Йохан де Милиус отпечатва чрез издателство "Ледеман" спомените на своя дядо Айнар в голяма илюстрована книга.
Публикуваме откъс от дневниците на Айнар де Милиус по микрофилмираните ръкописи, съхранявани в ЦДА.
Либерализацията на енергийния пазар започва след 2002
СОФИЯ. Либерализацията на електроенергийния пазар ще започне след 1 януари 2002, съобщи вчера вицепремиерът Петър Жотев, след като правителството прие промени в енергийния закон. Това означава, че потребителите ще сключват преки договори с централите, без посредничеството на НЕК. Освобождаването на пазара ще става поетапно, съобщи енергошефът Иван Шиляшки. Право да сключват преки договори първо ще получат най-големите консуматори, а после останалите. Сроковете за извършване на либерализацията и условията, на които ще отговарят т.нар. привилeгировани потребители ще се определят в две наредби на МС. Първата ще бъде внесена от агенцията по енергетика, а втората - от комисията за енергийно регулиране.
Към 2005-2006 ще се даде възможност и на отделни централи да сключват сделки за износ на електричество в други страни. Сроковете обаче ще се утвърдят след оценка на директивите на ЕС по въпроса, обясни Шиляшки. В друга наредба, предложена от енергийния регулатор, ще се определи и кога ще започне либерализация на газовия пазар. Целта е големи потребители сами да сключват договори за внос на газ.
От началото на 2002 ще се въведе двукомпонентна тарифа на топлинната енергия, съобщиха от енергийната агенция. Цената ще се раздели на две - такса за достъп, която ще покрива част от постоянните разходи на "Топлофикация", и горивна компонента. Таксата за достъп ще се плаща от всички абонати, включително от тези, които са се изключили. Нейният размер ще се уточни в наредба. Абонатите сами ще могат да избират фирми за топлинно счетоводство, предвижда още проектът. Фирмите пък ще сключват договори с "Топлофикация" и ще й предоставят данните от индивидуалните уреди на радиаторите.
Люк Перен ще бъде в Триполи за процеса
СОФИЯ. Световноизвестният вирусолог от женевската университетска болница проф. Люк Перен ще бъде в Триполи на 17 март, за когато е насрочено съдебното заседание срещу обвинените за умишлено заразяване на 393 деца със СПИН български медици, научи "Демокрация". Откривателят на ХИВ вируса проф. Люк Монтание все още не е потвърдил пристигането си.
Правителството реши да отпусне 37 100 лв. помощ за разноски на четирима от поисканите от защитата свидетели по делото. До момента кабинетът е отпуснал за процеса 60 хил. лв. Експертното мнение на двамата професори и/или показанията им пред съда са главното доказателство за невинността на д-р Здравко Георгиев, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, твърди либийският им адвокат Осман Бизанти. Изследванията на болните деца в Париж и Женева недвусмислено доказват, че заразяването не е от един източник и най-вероятно се дължи на медицинска небрежност. На предишното заседание по дело &numero;44/99 Бизанти поиска да бъдат призовани като свидетели и двама италиански лекари - д-р Паоло Лусо, завеждащ отделение за изследвания на СПИН в миланската болница "Сан Рафаеле", и д-р Паола Наска, член на Националната лига за борба със СПИН. Вероятно те са другите двама свидетели, чийто престой в Триполи финансира кабинетът. Имената им станаха известни, след като в сп. "Диарио" на 2 февруари излезе голяма статия за лечението на около 200 заразени с ХИВ вируса либийски деца в клиники в Рим и Милано. Без да са пряко ангажирани със случая, д-р Наска и д-р Лусо изразиха позицията си, че досега в света няма прецеденти за умишлена масова зараза и най-вероятно инфектирането е ставало чрез многократна употреба на спринцовки и нестерилни инструменти.
Бюрото за народен иск, което гледа делото срещу нашите сънародници, все още не се е произнесло по искането на защитата за допускането на медицинските експертизи като доказателства и за явяването на Перен, Монтание, Наска и Лусо като свидетели на процеса. На делото отново няма да бъде даден ход и следователно няма да бъдат разпитани свидетели, прогнозира за "Демокрация" българският защитник на подсъдимите Владимир Шейтанов, който заминава утре за Триполи.
Навреме
От историята на европейската цивилизация ни е останало едно вечно валидно правило, което гласи, че два пъти дава този, който дава навреме, че една помощ е най-ценна, когато нуждата от нея е най-голяма. В този смисъл станалото и ставащото в отношенията между България и Република Македония е блестяща илюстрация на максимата. България първа призна младата държава, а впоследствие отвори своите пристанища, за да обезсмисли едно ембарго срещу нея. Българската армия подари оръжие на македонската. Днес пък българският премиер е първият, пристигнал в Скопие след "внезапното" избухване на кризата, при това не "с празни ръце". Нищо чудно, след като практиката сочи, че България е помагала, помага и ще помага с каквото може на нашите братя край Вардара... Надежда Михайлова: Конфликтът е европейски и не трябва да се балканизира
СОФИЯ. Министрите на външните, на вътрешните работи и на отбраната Надежда Михайлова, Емануил Йорданов и Бойко Ноев обсъдиха вчера с премиера Иван Костов конкретни дипломатически стъпки по кризата в Република Македония.
Преди да отлети за Скопие, министър-председателят разговаря по телефона с колегите си от Гърция и Албания Костас Симитис и Илир Мета. Албанският премиер Мета е подкрепил македонското правителство в усилията му да се справи с граничния конфликт. Тирана признава споразумението за граница между Югославия и Република Македония и осъжда действията на екстремистите. Премиерът Мета е информирал Иван Костов, че му предстоят срещи с албанските лидери в Македония Арбен Джафери и Имер Имери.
В разговора Костов - Симитис е било констатирано пълно сходство в позициите на двете правителства, че всички политически фактори в Република Македония и Косово трябва да изолират екстремистите. Двамата министър-председатели са изразили подкрепата си за правителството на Любчо Георгиевски.
Външният министър Надежда Михайлова потърси мнението на посланиците от ЕС и преговарящите страни у нас за събитията на македоно-югославската граница. "Обединихме се около идеята за необходимостта от засилване ролята на КФОР за овладяване на ситуацията", каза дипломат &numero; 1. Тя изрази общата позиция - това е един европейски конфликт и ролята на КФОР трябва да е много по-категорична, особено по отношение на предотвратяване на трафика на оръжие от Косово към Република Македония. "Подмяната на КФОР с каквато и да било друга войскова част би довела до балканизирането на този проблем. Той обаче е европейски и трябва да се решава с механизмите на международната общност" - подчерта министър Михайлова. Тя се солидаризира с позицията на Съвета за сигурност на ООН, според която се отхвърля възможността за създаване на нова буферна зона.
Надежда Михайлова коментирала обстановката в Република Македония в разговори с външните министри на Македония, Албания и Гърция.
На съвместно заседание парламентарните комисии по национална сигурност и по външна и интеграционна политика одобриха вчера текста на проектодекларацията на Народното събрание във връзка с кризата на границата между Република Македония и Косово. Текстът, изготвен от работна група от представители на всички политически сили, е одобрен единодушно. Това съобщи председателят на Комисията по национална сигурност Йордан Бакалов. Днес документът ще бъде внесен за одобрение в пленарната зала.#
Не разбирам за какво говорите
Ездачът на троянски кон Бонбонев като римски Цезар (придружен неизбежно от хетерата си) дефилира из софийските сокаци в труден за възприемане марш. По празничния му костюм и още по-празничната му усмивка може да се допусне, че празнува някаква пирова победа. Каква? Днес никой не знай. Това обаче, което се знае, е, че подобна клоунада е недопустима за общества, уморени да се забавляват с останки от миналото си. А какво друго освен останка от миналото е въпросният ездач на чужд кон?
Нека му се радват медийните му другарчета. Да поместват снимката му в профил и фас, да печатат дървените му слова, достойни за всяка циганска любов (за печката става дума), да възнасят малко понатежалото му тяло до балдахина на славата.
В това време аз (като герой от сапунен сериал) ще повтарям репликата: "Не разбирам за какво говорите! " И наистина няма да разбирам. Защото няма да искам да допусна, че обществото ни е паднало толкова ниско, да не може да отличи клоуна-въжеиграч от истинския политик и държавник.
И не само това, още толкова други неща няма да мога да разбера. И ще се питам (тайно, да не ме чуят другите): държавата ли е толкова слаба вече, или нахалството на някои разюздани, лакоми за пари групички отдавна е прехвърлило всяка граница на приличие? И колкото да си обещавах да не се занимавам с комсомолската ядка в радиото, тяхното безочие (или революционна ярост, както искате го наречете) вече ми лази по нервите.
А какво мислят държавниците ни, които са длъжни да осигурят равнопоставеност за изборите? Не чуват ли какви червени лозунги бълбукат (особено сутрин) в ефира? И как ръждясалата "Аврора" гърми и се опитва да възвести чрез рупора на Силвия и Таня завръщането на мъртвото минало?
За каква свобода, за каква необвързаност вече може да става дума тук, когато нещата са дерайлирали в комунистическата пропаганда? И понеже сме й яли дълго време попарата, знаем, че тя ако не те умори с насилие, ще те досвърши с досада.
Така те не пощадиха дори Джон Ленън и хубавата му песен превърнаха в омерзителен лозунг. Невъзможно е повече да се слуша. Невъзможно е "Хоризонт" (черната станция) да се слуша. Освен ако не погледнеш на всичко това откъм забавната му страна. И решиш, че вместо държавно-обществено радио той е оптически театър, наситил ефира с червени фокуси, като този например: сваляне на глава. Астор може само да завиди. Още повече че и за един фокусник освен ловки пръсти е нужна и глава.
Е, да, ама те май не искат да бъдат герои от оптически театър, а от институт за изследване на общественото мнение. И според тяхната безпристрастност някъде към 90% от слушателите не искали "Неделя 150" без Лили Маринкова. Представяте ли си - или обаятелния, спокоен, предразполагащ глас на чаровната Маринкова, или щракваме копчето. Бре да се не види, каква дилема! Значи това чувство, че ефирът се поуспокои от излишно напрежение и истерична припряност, било измамно. Измамно ли е наистина, или нас ни мамят самозвани социолози?!
Плаши ме народната поговорка "Голям облак, малко дъжд. " А над нашата изстрадала земя често са трещели такива ялови големи облаци, след които земята ни се е оказвала още по-спечена и изпепелена от сушата. Още повече когато май изобщо няма нужда от облаци, а от слънце, от светлина, за да блеснат още по-осезателно комунистическите конспирации.
Това е единственото, което разбирам. За това трябва да бие камбаната. Всичко, което къса жива плът от народната съпротива на комунистическата реставрация, та било дори с царски герб, ми е чуждо, противно. Не мога да го приема. Още по-малко да му се зарадвам.
Навярно прекалено много живея с болките си и униженията от миналото. Но както е казал един държавник: "Който си затваря очите за миналото, е сляп за настоящето. " Не съм сляп. Само не разбирам за какво ми говорят социалистическите агитатори. И възможно ли е да допускат, че им вярвам. Но те май и не искат да им вярвам. Предпочитат да ме ошашавят с високопарните си клишета, за да загубя истинска представа за нещата и да им се подчиня. А после да си блъскам главата в стената на плача.
За тях това едва ли би имало значение. Те ще са ме употребили и прегазили. И по-лошо - аз самият ще се чувствам употребен и прегазен.
Не се притеснявам от компромати срещу семейството преди изборите
- Госпожо Костова, току-що се връщате от Маями, САЩ. Какви са впечатленията ви от срещите, които имахте с българите зад океана?
- Раздвоена съм в мнението си за тях. За мен те са избрали друг житейски път. И сред тях има доста разочаровани, разбира се. Аз ги поканих да се върнат в родината и предполагам, че мнозина ще го направят. Поводът, за да посетя Маями, бе, че присъствах на откриването на Световния здравен център за работа с инвалиди. Фондация "Бъдеще за България" работи с Националния център за рехабилитация и вероятно през май ще открием нашия център в Поморие, за който медиите писаха, че бил луксозен хотел на Елена Костова. В България ще дойдат американски специалисти, защото ни е необходима тяхната методическа помощ. В Световния здравен център вече работят по присаждането на нервни клетки, една нова дейност. Целта на бъдещите операции е да се спасяват наренени в гръбначния стълб, които са пострадали при катастрофи. По този начин ще бъдат спасени много хора, защото и у нас има голям брой инвалиди точно по тази причина. Разгледахме и американския рехабилитационния център за възстановяване, който е нещо невероятно. Американски специалист ще гостува в България, за да предаде опита си на нашите медици. Все още се работи експериментално с доброволци, но съм сигурна, че опитите ще са успешни.
- Преди да заминете бяхте казали, че ще търсите финансиране на ваши проекти, успяхте ли да намерите спонсори?
- Мисля, че успях. Имахме голямо представяне на фондацията в Маями пред многобройна аудитория, имах и срещи с неправителствени организации. Оставихме там материали, за да се запознаят с дейността на фондацията, въпреки че тя може да се намери и в Интернет. Това са проекти преди всичко за деца и се надявам на общи действия с една от неправителствените американски организации, представители на която ще ни гостуват през май или юни.
- Казвали сте, че работите за това България да стане привлекателна за българите, както е Америка за американците. Как могат да бъдат задържани младите в страната?
- Смятам, че младите хора не бива да се задържат. Те трябва да разберат, че те са тези, които трябва да изградят държавата си. Какво значи да ги задържаме? Никой не може никого да задържи особено сега, когато светът заприлича на едно голямо село с Интернет. Младият човек желае да се реализира и естествено трябва да намери място, където да го стори. Безспорно младият човек винаги желае да получава за работата си и парите, които засега у нас не е възможно да получи. По-важното е, че в чужбина младите се образоват и ако някои от тях се върнат, ще е още по-добре. Видяхте, че хората, които дойдоха на "Българския Великден", реагираха и се намесваха при взимането на определени решения. Човек отвсякъде може да помогне, ако желае. В Америка се запознах с едно чудесно младо българско семейство, момичето работи в медицинска фирма, а съпругът е борсов атент. Те ми казаха, че ще работят пет години и след това ще се върнат. Според мен това е знак, че младите разбират какво става у нас.
- Вие сте съпричастна към второто издание на "Българския Великден", ще се включите ли по някакъв начин в срещата?
- Фондацията има достатъчно много работа, за да се ангажира с "Българския Великден". Аз имам връзка с хората от лондонското Сити, които през миналата година финансираха сложна операция - присаждането на черен дроб на едно дете. Надявам се, че тази година отново ще ги видя, нашата дейност е благотворителна и сигурна съм, че при нужда те отново ще ни помогнат.
- Част от усилията на фондацията са насочени към превенция на наркоманията, сега са на дневен ред наркокомуните, това ли е решението на проблема?
- Това не е решение на проблема, а едно от възможните решения. Ние работим изключително по превенцията вече четири години. В момента разпространяваме специализирани тетрадки, които се наричат "Антидрога", съвместно с МВР. Така децата получават информация за всички наркотици, преминаващи през България, как да ги избягват. Направихме и изложба, която нагледно показва видовете дрога. Изложбата успешно премина в Кърджали, имаме предложение и за Сатовча, където сме изпратили материалите. Аз обиколих 17 града, преди за замина за САЩ. Хората навсякъде питаха дали и у нас не трябва да се узакони леката дрога. Според мен първата крачка към наркотиците е тютюнопушенето. Аз категорично съм против тютюнопушенето. Ето защо най-напред чрез "Демокрация" се обръщам към медиите: според мен необходимо е жуналистите да се включат много активно в кампанията сещу вредата от тютюна. Алкохолът и цигарите са също толкова опасни за децата, колкото и наркотиците. Те са дори много по-опасни, защото застрашават здравето.
Мисля, че телевизията трябва да престане да показва например политици, които пушат. Това според мен е вид реклама на цигарите. Не съм против те да пушат, но нека това не е публично и навсякъде. За съжаление България е една от страните, където най-много се пуши.
- Ще се реши ли този проблем с приемането на закон срещу тютюнопушенето?
- Не, няма да се реши. Забраната със закон ще привлича все повече и повече пушачи. Това може да стане както е по целия свят, като се регулират цените. Разбирам, че и в този случай страстните пушачи по-скоро ще лишат детето си от шоколад, но пак ще си купят цигари. Необходими са кампании сред жените и в училищата. Майките са тези, които трябва да пазят децата, а аз виждам все повече пушещи жени.
- Социалното министерство имаше идея да се ограничи броят на децата в социалните домове, каква е ролята на Агенцията за защита на децата към МС?
- Новата агенция е преди всичко за защита и закрила на детето и надявам се, че след всички закони, които се приеха, и промяната в Семейния кодекс нещата ще се променят. Ще има и приемни семейства, предвижда се да се облекчи процедурата по осиновяването от български семейства. Целта е децата да се върнат при семействата си и да се подпомагат домакинствата. Не е нормално децата да се отглеждат в домове, видяхме колко страшно е в домовете, четири години вече се боря срещу това. Едно дете трябва да се отглежда в семейството. Фондацията е поела грижата за 50 сираци, които вече са извън домовете. Нашият голям успех са седемте студенти, които са наши стипендианти. На някои това може да се стори малко, но за нас е успех. Ние им дадохме шанса да покажат какво могат и те чудесно се справят. Те живеят в общежитие заедно с другите, на които е осигурена работа.
- Много от упреците срещу фондация "Бъдеще за България" са свързани с произхода на средствата, които използвате за благотворителност, как стои този въпрос в Америка, проучихте ли го?
- Мисля, че при нас нещата винаги се преиграват. Не се притеснявам от нищо. Всеки е свободен да говори всичко, има пълна свобода на словото. Друг е въпросът кой как я използва. Никой няма право и не е оторизиран да спира хората да вършат добро. Питали са ме дали ще взема пари от наркоман например. Да, ще ги взема, защото има твъде много потърпевши от наркотиците. И парите могат да се използват за лечението на наркомани. По-рано в разговора ни стана дума за наркокомуните. Да, ние помагаме на комуната под Белмекен, която и аз посетих. Сигурна съм, че момчетата, които останаха горе, ще се справят. Ще се преборят със себе си, защото това е преди всичко гежка борба със самия себе си.
- Ако позволите един въпрос извън дейността ви като председател на фондация. Как смятате, Н.В. Симеон II основателно ли е обиден от това, което се написа по негов адрес, и смятате ли, че ако оглави коалиция ще окаже влияние в изборните резултати?
- Мисля, че Н.В. Симеон II е основателно обиден, защото той не се беше произнесъл по всичко това, което интересува хората тук. Не бих могла да кажа дали ще участва в изборите и под каква форма. Но мисля, че от страна на ОДС и демократичните сили му беше оказано голямо внимание. Никой никога не си позволи да му предлага нещо или да го компрометира, въпреки че той нямаше смелостта да каже открито какво точно желае да направи. Смятам, че скоро ще го направи. Без да знам разбира се, нещата, които се написаха около него, доколко са достоверни, истината трябва да се чуе от неговите уста. Видяхме, че твърде много хора яхнаха царската тема предизборно.
- Очаквате ли нови компромати срещу семейството предизборно?
- Не виждам какво още да очаквам след това, което беше през тази година. Много се надявам, че в тази предизборна кампания някои хора ще се поразмислят над това какво би им се случило, ако те биха влезли във властта. Как ще се почувстват те, семействата им и децата им, ако и върху тях се стовари всичко това, което се прави около нашето семейство. Ние не сме направили никому нищо лошо. Аз обаче не мога да спра дъщеря ми, както и много млади хора, които имат сили и желаят да направят нещо, наистина да го направят, въпреки че това са съвсем други неща. Не, не се притеснявам от нищо.
Непротивоезикоругателствувайте
Навремето една уважавана българска писателка беше писала, че трябва да се стремим да избягваме в речта си деепричастията, защото те правели речта ни доста тромава.
Формулировката за тромавостта на деепричастията не е от вчера, но всъщност зад нея се крие нещо съвсем друго. Появата на деепричастието по принцип е много по-характерно за нашата писмена реч, докато в устната то съвсем естествено се появява по-рядко. Следователно самото включване на деепричастие при нашето говорене превръща речта ни в по-книжна. Все пак доказано е, че колкото повече глаголи се употребяват, толкова текстът с тях е по-жив и по-динамичен! А, от друга страна, употребата на повече глаголи означава по-малко деепричастия.
Всъщност деепричастието поначало е доста нова категория в българския книжовен език и поради това все още не сме свикнали с неговата употреба. Лошото обаче е, че то не само прави речта ни по-изкуствена, че повече я приближава до канцеларския документ. Много често при използването на деепричастията ние допускаме и истински грешки, които действително не се осъзнават от мнозина, но все пак при по-внимателно замисляне разкриват безсмислието на отделни фрази или цели изречения.
Обикновено давам на студентите си примера с изречението Минавайки по моста, заваля дъжд, за да им задам въпроса кой преминава по моста - дали някой, например аз, или пък самият дъжд. Веднага получавам отговора, че става дума за някого, но всъщност това е логически извод, който в никакъв случай не следва от граматическата конструкция.
Според граматиките на българския език деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието, изразено с друг глагол, като означава добавъчно действие, протичащо едновременно с главното. Така се достига до изречения като Свиркайки си, той мина по моста или, за да променим малко току-що посоченото, Минавайки по моста, той усети, че завалява дъжд.
Най-важното в този случай е, че двете действия, за които става дума, се вършат винаги от един и същ подлог. И тъкмо тази особеност не отчитат мнозина, като си позволяват да съберат в едно действия, извършвани от различни подлози. Заради това толкова често можете да попаднете на изречения като Собственикът не обръща внимание на пилотите, протестирайки против уволненията, защото собственикът не обръща внимание на пилотите, докато те протестират. Същата грешка се наблюдава и в изречение като Обсъждайки този въпрос, на специалистите беше посочено същественото разминаване в гледищата, защото специалистите обсъждат, но друг им съобщава нещо. И в двата посочени случая вършителите на действията са различни и включването на деепричастието е напълно неоснователно. Дори можем да добавим, че понякога вследствие на появата му може да се замъгли толкова мисълта, че да не можем да разберем кой какво действие извършва.
Най-често, за да избегнат деепричастията, редакторите предпочитат да използват изрази с като и когато и така вместо четейки книгата се избира като четеше книгата, а минавайки по моста се променя в когато минаваше по моста. Лошото в тези случаи обаче, е че се достига до еднотипни решения и изреченията започват да звучат много сходно. Разбира се, не може да се препоръча деепричастието изобщо да не се употребява, защото понякога благодарение на него може да се избегнат дразнещи повторения. По-важно е обаче да се знаят правилата за употребата му, за да не води появата му до грешки, които правят мисълта неясна.
Нереалният свят на Ася ТРОЯНОВА (1980 - 2000)
На 13 март Ася Троянова щеше да навърши 21 години. Твърде рано проявява разностранните си дарования. Преди да навърши две години умее да рисува фигури на животни, великолепно играе ръченица. На четири години знае наизуст близо 50 песни и над 20 стихотворения, които изпълнява с огромно удоволствие. Преди да навърши 6-годишна възраст, вече знае да чете и пише, а на 6 години прави първите си стихотворни опити, които от 7-годишната й възраст се появяват в периодичния печат, както и нейни рисунки.
Творческата й зрялост също рано настъпва. Като ученичка от Художествената гимназия в София на 15-годишна възраст прави първата си самостоятелна изложба в столичната галерия "Асен Василев".
Ценителите на изкуството посрещат изложбата с голям интерес. Телевизия, радио, вестници я удостояват с внимание. Един вестник я нарича вундеркинд. Националната телевизия определя четката й майсторска. След по-малко от година на музикалния пазар излиза аудиокасетата на група "Афазия" с прогресив рок с тематичното наименование "Девствен свят", за което вестник "Демокрация" първи информира читателите си. Ася Троянова и Красимир Панайотов създават текстовете на песните, които Ася превежда перфектно на английски език. Тя е и художник на обложката на касетата. Взема участие и с гласа си в изпълнението с един речитатив. Касетата беше също с внимание посрещната.
Благодарение на феноменалната си памет Ася бе изучила и владееше пет чужди езика.
През краткия си живот Ася Троянова създава значителен брой картини, стихотворения, текстове на песни, есета, импресии, философски разсъждения. Нейна стихосбирка с авторски илюстрации е готова за печат. Творби на Ася в областта на изобразителното изкуство са притежание на колекционери в България и в САЩ, Германия, Франция, Англия, Финландия.
На Дони
Нежни, цъфнали като памук, облаци се нижат по небето и променят формите си те някак неусетно.
В тях живее странна музика - невидима за хора от земята, която пръска своите звуци шарено и всичко процъфтява.
Небето сякаш пее. Ти със него.
И приказки със песните разказва, а вятър непременно ги донася и до мен.
Чувам ги сега.
Аз там живея също в синевата, сред цъфналите рози на небето - единствени със мириса на дъжд.
Искаш ли да дойдеш да ги видиш?
1995
- - -
Аз не чувствам вече близостта ти.
Вилнее ураган от мисли във съзнанието сляпо.
Надеждата потъпкана издъхва някъде заблудена, защото пътят е погрешен - табелките е някой разменил.
И да обърна гръб в нощта?
Назад?!
